Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22.08.2017 г.,
П Р О Т О К О Л
от
заседанието на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения на 7.09.2017 г.


На 07 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22.08.2017 г., първо четене.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 11,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Димитър Лазаров.

* * *

ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Добър ден, колеги.
Имаме кворум, можем да започнем.
Дневният ред е предварително обявен. (Изчита дневния ред.)
Има ли някакви мнения, съображения по дневния ред? Няма.
Моля да го гласуваме.
За – 5, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Да Ви представя представителите на ведомствата. (Изчита списъка с присъстващите гости.)
Присъства и Меглена Христова от Министерство на финансите.
Кой ще представи Законопроекта? ДАНС. Вносител е Министерския съвет, но Законопроектът е работен основно и активно от колегите от ДАНС.
Заповядайте, господин Ненков – заместник-председател на ДАНС.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Господин Председател, уважаеми народни представители, колеги! Имам готовност съвсем накратко да представя Законопроекта. С помощта на колежките, ако има допълнителни въпроси, ще отговорим.
Настоящият Законопроект е разработен от създадена за целта междуведомствена работна група, председателствана от ДАНС и МВР.
С предложения Законопроект за мерките срещу изпирането на пари се цели транспониране в националното законодателство на Директива 849 на ЕС и Съвета от 20.05.2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и постигане на съответствие с международните стандарти за борба с изпиране на пари и финансиране на терористични дейности и разпространението на оръжия за масово унищожение (това са препоръките на ФиЕфТиЕф от 2012 г.), с изискванията на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма, подписана във Варшава на 16 май 2005 г., както и на задължителните резолюции на Съвета за сигурност на ООН.
Предвид на множеството и съществени промени, които се предлага да бъдат направени по отношение на досегашната уредба на мерките срещу изпиране на пари, е възприет подходът за изготвяне на проект на нов Закон за мерки срещу изпирането на пари, който да отмени настоящия такъв.
Предвижда се със Закона да се определят мерки за превенция на използване на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контрола по тяхното изпълнение.
При определяне на кръга задължени лица освен изрично посочените в чл. 2, § 1 субекти, са включени и категории лица и професии, които са ангажирани с дейности, за които е особено вероятно да бъдат използвани за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризъм.
Съгласно чл. 4 от Директивата подобен подход е възприет и в сега действащия Закон за мерките срещу изпиране на пари. Въпреки това подходът за прилагане на мерките по Законопроекта съобразно установения риск е значително по-гъвкав в сравнение с този в действащия ЗМИП и би позволил изключения при наличие на определени в Законопроект условия, свързани с по-нисък риск, определен на базата на обективни критерии.
Разписаните мерки за превенция включват: комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи, оценка на риска от изпиране на пари, разкриване на информация относно съмнителни операции и сделки, разкриване на друга информация за целите на Закона, контрол върху дейността на задължените субекти, обмен на информация.
Като мерки на комплексна проверка са определени:
- идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация;
- идентифициране на действителния собственик;
- събиране на информация и оценка за целта и характера на деловите отношения;
- установяване на произход на средства;
- текущо наблюдение върху установените делови отношения.
Разписани са Общи правила, Особени правила и изключения, Правила за извършване на опростена комплексна проверка и Правила за извършване на разширена комплексна проверка в зависимост от оценката на риска.
Изрично е формулирано задължение за всички учредени или извършващи дейност на територията на България юридически лица и други правни образувания и лицата им за контакт да получават, да разполагат и да предоставят в определените от Закона случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици.
Въведена е и нова дефиниция на понятието „действителен собственик“, която съответства напълно на дефиницията в чл. 3, т. 6 от Директивата на ЕС.
Предвидено е данните за действителни собственици да се вписват в Търговския регистър и в регистър Булстат.
В Законопроекта са уредени националната оценка на риска за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, и оценката на риска, която се извършва от задължените субекти.
Извършването на оценката на риска следва да доведе до подобряване на прилагането на нормативната уредба за превенция и противодействие на изпирането на пари, включително чрез определяне на области с по-висок или по-нисък риск и разпределяне и насочване на приоритетните области, на средствата и ресурсите за борба срещу изпирането на пари и финансиране на тероризъм.
С оглед необходимостта от разписването на механизъм за извършване на национална оценка и нейната актуализация, която трябва да се прави на всеки две години, е предложено създаването на постоянно действаща междуинституционална работна група с акт на Министерския съвет на Република България, която да изготвя и актуализира национална оценка на риска. В групата да бъдат включени представители на всички държавни органи и институции с отделни компетенции в тази сфера.
Предвидена е възможността да бъдат привличани допълнително и представители на задължените по Закона лица и на техните професионални и съсловни организации.
Задължените лица също следва да изготвят свои оценки на риска и да определят рисков профил на клиента и на деловото взаимоотношение с него и да прилагат мерките по този Закон в съответствие с определения рисков профил.
При изготвянето и актуализирането на оценката на риска задължително се съобразяват и отразяват резултатите от националната оценка, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия .
Законопроектът предвижда възможност професионалните организации и сдружения на задължените лица по Закона да изготвят и актуализират оценки на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма на секторно равнище, резултатите от които се предоставят на членовете на професионалните организации и сдружения, на лицата за целите на изготвяне на оценките на риска.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Има ли нещо друго да добавят другите колеги? Няма.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Председател, въпросът ми е с чисто изяснителен характер, поне за мен.
Колегата представи в резюме съдържанието на Законопроекта и необходимостта от внасянето му. Без съмнение тук говорим за адаптиране към европейското законодателство.
За себе си искам да получа отговор каква е причината, при положение че в Директива 849, вече почти 2,5 години минават от нея, в Конвенцията на Съвета на Европа, както и във всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН съществува словосъчетанието „мерки срещу изпиране на пари и финансиране на тероризъм“, а при нас в Законопроекта то е само „срещу изпирането на пари“? Има ли някаква причина да не включим това като част от титула на Закона? Няма нищо провокативно във въпроса, просто искам да си изясня.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Може друг колега да вземе отношение.
Заповядайте, госпожо Каракаш.
ТАНЯ КАРАКАШ: Благодаря. Отговорът на този въпрос е чисто нормативен. Настоящият Законопроект има за цел да уреди материята на мерките срещу изпирането на пари. На материята за мерки срещу финансиране на тероризъм е посветен друг специален закон, който си действа паралелно с този. Двата закона имат известно припокриване. Следва да има съгласуваност на действията на националните компетентни органи. В Закона за мерки срещу финансиране на тероризма също има уредени видове мерки, които трябва да се прилагат, и съответни санкционни последици, ако те не бъдат прилагани.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря. Разбрах за какво става въпрос.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Тероризмът не е задължително да бъде финансиран чрез изпиране на пари.
Това касае само по-тясната материя за изпирането на пари.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря за уточнението. Тероризмът почти никога, с изключение на държавния тероризъм, не се финансира с чисти пари – това го знаем всички. Все пак обаче и в Директивата, и в Конвенцията е казано „и финансиране на тероризма“. Исках затова да си го изясня. Щом има два закона, няма проблем.
ТАНЯ КАРАКАШ: Само да допълня. С този Законопроект в Преходните разпоредби ще видите и промени в Закона за мерки срещу финансиране на тероризма, тъкмо за да се адаптира изцяло материята от Директивата в двата наши специални закона.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Други колеги? Няма.
Да благодарим на представителите на Министерство на финансите, МВР, ДАНС, БОП.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22.08.2017 г.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Колеги, по точка:
2. Разни
Няма нищо, освен едно съобщение.
Докладите за националната сигурност от МС и от Националното бюро за контрол на СРС – явните, са при Красимир Ангелов, където можете да се запознаете. Класифицираните – на Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военна информация“ са в секретното деловодство. Предстои да ги разглеждаме.

Закривам заседанието.

(Закрито в 11.50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Лазаров
Форма за търсене
Ключова дума