---

П Р О Т О К О Л
№ 13


На 7 февруари 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Мерки, предприети от Министерството на външните работи за:
- защита правата и интересите на българските малцинства в кризисните райони на Донецка и Луганска област;
- облекчаване на процедурата по получаване на визи от лица от български произход.
2. Доклад на председателя на КПБЧ във връзка с актуални проблеми при удостоверяване на произхода на българските общности в Република Албания и Република Косово.
3. Разни
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,02 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, подсказват ми, че имаме кворум, въпреки, че някои колеги отсъстват по болест и можем да открием днешното заседание.
Предлагам дневния ред за днес да бъде следния:
1. Мерки, предприети от Министерството на външните работи за:
- защита правата и интересите на българските малцинства в кризисните райони на Донецка и Луганска област;
- облекчаване на процедурата по получаване на визи от лица от български произход.
2. Доклад на председателя на КПБЧ във връзка с актуални проблеми при удостоверяване на произхода на българските общности в Република Албания и Република Косово.
3. Разни
Ако имате други предложения, моля да се изкажете, ако няма такива, предлагам да гласуваме така предложения ред.
Приема се единодушно – въздържали се и против няма.
По точка първа:
Гости от Министерството на външните работи са господин Ганчо Ганев –директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ и господин Димитър Арнаудов – дирекция на дирекция „Консулски отношения“, Иван Мотев – началник на отдел „Национален визов център“ към дирекция „Консулски отношения.“
Получихме от тях писмен отговор по темата, но някои от гостите могат да представят тяхното становище и виждане относно точка първа, относно защитата правата и интересите на българските малцинства в Дунецка и Луганска област.
Кой от Вас ще бъде любезен да разкаже каква е ситуацията?
ГАНЧО ГАНЕВ: Уважаеми, господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Материалът, който сме Ви изпратили в най общи линии очертава проблемите, които съществуват в Източна Украйна, особено по отношение на българите живеещи там. Ще бъда кратък, няма да чета материала, след това ако има някои въпроси предлагам да ги обсъдим. Основната характеристика на ситуация в Източна Украйна е, че конфликтът продължава, има нарушение на примирието. Конфликтът не е замразен, но все още е в полугореща фаза. Сключени са споразумения в рамките на контактна група, на Норманския формат или Минските споразумения като цяло не се изпълняват, така че засега няма признаци и изгледи нещата да вървят към някакво положително развитие. Знаете, че продължават разговорите между американската и руската страна във връзка с евентуалното разполагане на мироопазващата мисия. Последните разговори бяха между Сурков и Волкнет. Разбира се, всичко това негативно развитие се отразява също така негативно и върху цивилното население в Източна Украйна. Това се отнася, както за териториите, които се контролирани от украинското правителство, така и в така наречените Донецка и Луганска народни републики, така че хуманитарната ситуация в тези региони е тежка. Това се оценява и от Европейския съюз. Това се оценява и от Организацията на обединените нации. Конфликтът е засегнал милиони хора, има милиони разселени лица, хора, които се нуждаят от най елементарна, хуманитарна помощ. Няма да Ви цитирам, тук числа, относно проблемите. Има ги в материала.
По отношение на българите в Източна Украйна? В материала е написано, ние не разполагаме с точна и обективна информация за броя на българите в Източна Украйна, поради една конкретна причина – повечето от тях, те са намирали или се намират в Донецка област, която в момента е извън контрола на украинското правителство, така че ние нямаме възможност нашите дипломатически представителства в Украйна да контактуват с тези българи, с техните организации и затова информацията, с която разполагаме е доста опосредствена. По данни от началото на конфликта в района на Донецка област има около 6-7 хиляди българи.
Когато започнаха събитията през 2014 г. и особено след като тръгна един процес на мобилизация в самата Донецка и Луганска област се развиха сериозни военни действия, тогава една част от тези българи напуснаха Донецка област и временно се заселиха в други части на Украйна, включително и една част бяха се заселили в Одеска област, конкретно край град Одеса. От тази гледна точка за нашето министерство и за нашите дипломатически и консулски представителства е трудно да преценяват състоянието на общността и въпреки това се опитваме в рамките на възможностите си да оказваме съдействие на българските граждани, живеещи на тази територия и то преди всичко на територията, контролирана от украинската държава. Достъпът до другата част, която не контролираме е практически невъзможно.
По отношение на помощта, която се оказва.
На първо място, когато започнаха военните действия имаше притеснения от българската общност за техния живот, за тяхното имущество. Беше прието решение от Министерството на външните работи, с което беше дадена възможност, това беше през месец февруари 2015 г., беше въведен режим на облекчено издаване на краткосрочни визи за всички украински граждани, които са от български етнически произход. Беше улеснена цялата процедура, много лесно, че чрез издаване на удостоверения за раждане, удостоверения издавани от Държавната агенция за българите в чужбина, извлечения от украинските регистри и така нататък, така че след относителното успокояване на обстановката, тази мярка беше премахната, но Вие знаете, че от месец ноември миналата година гражданите на Украйна в страните от Европейския съюз имат безвизов режим, така че тези, които има биометрични паспорти, нямат нужда от виза, включително и за България. Беше създаден тогава и този координационен център, който се намира в Държавната агенция за българите в чужбина, който е специално за връзка с българите в Украйна, така че приоритетно беше да се издават удостоверения за български произход на нашите сънародници от Украйна, които желаят да се върнат и да се установят в България. Друго направление на оказване на помощ и съдействие беше предоставянето на хуманитарна помощ. Въпросът беше изключително актуален през 2015 г. Тогава беше подписано и споразумение с Украинския червен кръст и предоставена хуманитарна помощ в размер на 100 хил. евро под формата на ваучери. Разпределението тогава беше 50% за Одеска област, 25 % за Луганска и 25% за Донецка. Аз отново говоря, че става дума за териториите, които се контролират от украинските власти. Тази помощ наистина, може би не изглежда голяма, но смятам, че в този момент тя беше необходима и покри някои елементарни нужди на хората живеещи по тези места. Тук искам да уточня, че не става дума за хуманитарна помощ, която е директно предоставена на българите живеещи по тези места. Тук става дума за хуманитарна помощ предоставена за всички уязвими бедни слоеве, които имат нужда от такава помощ. Принципите на хуманитарното право не позволяват избирателно предоставяне на хуманитарна помощ на група от хора, които са свързани по етнически принцип с държавата, която предоставя такава помощ. Миналата година беше подписано споразумение между правителството на България и детския фонд на ООН – УНИЦЕФ. Тук отново става дума за дарение от 100 хил. евро, което ще финансира инициативата „Образованието не може да чака“. Нашата идея и нашето настояване, включено в споразумението са тези средства да бъдат насочени към образованието на деца, които са засегнати от хуманитарната криза в Източна Украйна. По същия начин в същите рамки, може би 100 хил. или 150 хил. евро се предвиждат да бъдат предоставени като хуманитарна помощ за проекти, също в Източна Украйна през 2018 г.
Последното, което ние правим – Министерството на външните работи, беше създадало почетното консулство, което се намира в град Запорожие, което покрива Запорожка, Донецка и Луганска области. Беше назначен почетен консул – господин Сергей Желев. Процедурата за съжаление вървеше бавно, решението беше от месец март миналата година, окончателно приключи с връчването на консулския патент на господин Желев на 23 януари тази година. Но смятам, че това назначение ще бъде полезно, включително и за контактите с българската общност, с българите, които живеят в Донецка и Запорожка области, тъй като господин Сергей Желев е зам.-председател на Асоциацията на българите в Украйна, добър, известен бизнесмен, човек който има контакти с нашата общност, помагал е досега. Още през 2014 г. той беше един от хората, които предоставиха първата хуманитарна помощ за българите в Донецк, дори доколкото знаем една част успяла да премине и на територията на Донецка област неконтролирана тогава от украинските власти.
Общо взето мисля, че това е като фактология, което мога да изнеса пред Вас. Разбира се, проблемите на българската общност в Украйна, като цяло стоят непрекъснато на вниманието на Министерството на външните работи, а в момента повече внимание е насочено като че ли тъй като там и ресурсът е по-голям и възможностите са по-добри към българите в Одеска област, във Волградския район с тях там е важно да решаваме проблемите, свързани с прилагането на новия закон за образованието, проблемите свързани със запазването на териториалната цялост на българския район и така нататък Но смятам, че и проблемите на българите, които живеят в други части на страната, които не са толкова компактно представени също остават в нашето полезрение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Ганев.
При нас гостува господин Любомир Данков, който е журналист посетил няколко пъти този район, и бих искал да чуем, и ни представи каква е там ситуацията, защото е имал преки контакти и с българи и наши общности, които са там. Надявам се, че тази информация ще бъде полезна и за Външно министерство.
Заповядайте, господин Данков.
ЛЮБОМИР ДАНКОВ: Добър ден на всички! Първо, да благодаря на господин Дончев за възможността да представя посланието на българите, които живеят в Донецк. Срещнах се с представители на българската общност в град Донецк през месец декември миналата година и съвсем накратко молбата, с която се обръщат към нас е следната: „Първо, те биха искали да запазят своята културна идентичност и своите традиции и за целта се нуждаят от някакви съвсем елементарни неща, от рода на народни носии, музика и така нататък и се надявам някой от нас все пак да организира нещо такова. Много българи там са пострадали от обстрелите и се намират в тежко състояние, защото домовете им са разрушени и те се надяват Република България да се включи в оказването на някаква хуманитарна помощ в тези две области – Донецка и Луганска области. Разбира се, това което най-много биха искали е Република България да заеме една неутрална и морална позиция по отношение на този конфликт. Знаете много добре, че от началото на конфликта досега в медиите у нас почти нищо не излиза, отделно се правят някои внушения за някакви неща, които не са точно така, с които не искам сега да Ви занимавам, но една държавна политика не може да бъде вън от морала, нито от правото. Знаете много добре, че между двете воюващи страни има мирни споразумения, които са международно признати. Украинската страна към момента не изпълнява абсолютно нито една точка от тези мирни споразумения, нито тези споразумения са ратифицирани от законодателния орган, нито са променили конституцията си за да приемат обратно Донецка и Луганска области на федеративен принцип. Най-вече от украинска страна идват провокации към споразуменията, в което съм се убедил лично, тъй като бях на първата линия и бях обстрелван от подразделения без да бъдат провокирани по никакъв начин. Хората там искат държавата да заеме една морална позиция по отношение на конфликта и да не се подвеждаме по каквато и да е чужда политика. Също така българите изразиха огромно разочарование от това, че те са обстрелвани с оръжия, които са произведени в България и се надяват това нещо да се прекрати по възможно най-бърз начин, защото ние трябва, пак повтарям, да заемем честна и морална позиция и да не подкрепяме страните, особено тези, които не уважават мирните споразумения. В момента е много трудно да се каже колко българи живеят там. Някои от тях дори не говорят български език и затова се надяват на някаква програма примерно за обучение по езика си, освен всичко друго което казах, се надявам да се вземат съответните мерки, а пък аз поемам ангажимент те да представят някаква по разбираема позиция и да се обърнат отново към всички институции. Общо взето това е основното, което искам да Ви кажа и господин Дончев, ако разрешите само един въпрос към господин Ганев? Бихте ли могли да ни кажете кое възпрепятства достъпа Ви до тези две области, защото на мен никой не ми го е възпрепятствал, три пъти съм бил там?
Не хуманитарна помощ, Вие казахте достъпът е бил възпрепятстван? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте.
ГАНЧО ГАНЕВ: (говори без микрофон) Изначално хуманитарната помощ беше единствено за Донецка и Луканска област, след това се даде възможност и за Украйна, тогава беше взето решение и положихме всички усилия, нямахме проблем, но не са пристигали сигнали до нас за искане за хуманитарна помощ. И аз Ви благодаря за този Ваш сигнал и затова Ваше предложение ще го докладвам на нашето ръководство за желанията им. Наистина би било добре да се получи някакво писмено искане до институциите в България след като има организация. Аз знам, че господин Антоний Стоянов мисля, че той беше, незнам дали все още той ръководител на българската общност, но за съжаление с него нямам никакъв контакт. Позицията на България и на Европейския съюз, решението на конфликта в Източна Украйна трябва да се търси чрез пълното прилагане на Минските споразумения, иначе обвинения се чуват и от двете страни за неизпълнение, но досега няма друго споразумение, няма друг път не е постигнато нищо по-различно, няма перспективи поне на този етап да се постигне нещо по различно, така че трябва да разчитаме единствено и само на изпълнението на пълното прилагане на Минските споразумения. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Симов, иска също нещо да попита.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Здравейте от мен! Искам да попитам един важен въпрос. Аз през 2015 г. и после през 2016 г. също имах възможност да бъда в Донецк като журналист и се срещах с българи там. Един от големите проблеми, който поставиха виждам, че е отразен в този текст. Това, че Украйна отказва да изплаща пенсиите, не само на българите, въобще на гражданите, които са останали там, българите влизат в това число. Виждам, че сте казали, че сте правили опити. Имате ли представа какво точно представляват тези опити и какъв е аргумента на украинската страна да продължава да отказва да изплаща възнагражденията на хората, които са работили за тях? Искам да Ви задам още един въпрос. Понеже Вие го споменахте, той не е свързан само с Донецка и Луганска области, но споменахте за Закона за образованието и всички знаем какво напрежение имаше покрай него. Продължава ли то? Темата затихна, но аз доколкото знам Украйна отказва да промени този закон, въпреки напрежението в българските общности там, и не само в българските. Много други държави изразиха своите опасения от Закона. Каква е сега ситуацията с него и как продължава? А колкото до моралната позиция все пак смятам, че и не казвам, че Вие сте човека, който трябва да я формулира. Ясно ми е, че България в този си вид няма да формулира, но аз не виждам какво остава след себе си десния сектор и честно казано, когато ми кажат морална позиция, аз съм склонен да мисля по този въпрос. Благодаря.
АНДОН ДОНЧЕВ: Да, заповядайте.
ГАНЧО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин Симов, Вие сте прав един от основните проблеми на българите това е невъзможността на Украйна да изплаща заплати, пенсии, социални плащания на гражданите, които живеят на територията на така наречените Луганска и Донецка народни републики. Какво е правено от нашето посолство? Нашето посолство е правило опити да се намери решение, като се получи молба за съдействие от нашите сънародници, посолството се обръща към съответния пенсионен фонд на Украйна – това е организацията, която се занимава с пускането на пенсии, обаче пенсионният фонд категорично отказва. Отказва да изплаща пенсии, защото те искат тези хора да имат постоянен адрес на територията на Украйна, тази която е контролирана. Няма значение дали този адрес е фиктивен, но трябва да има адрес. Вие знаете, че за да се вдигне човек да отиде от Донецк или Луганск да влезе на територията, да си направи адрес това струва и усилия и средства. Въпросът би могъл да се реши единствено според информацията, с която разполагаме от самите украински власти и то като решение на най-високо политическо равнище, защото то не засяга само българите. Българите – ние не знаем колко са, но примерно са няколко хиляди души, но там живеят много повече хора, които се нуждаят от пенсии и заплати, социални плащания, и така нататък. Ще продължаваме да поставяме този въпрос пред украинските власти, но все пак смятайте, че възможностите ни са ограничени.
По въпроса за закона за образованието. Не бих могъл да кажа, че в момента има такова голямо напрежение, както в момента когато този закон беше приет. Мисля, че донякъде страстите утихнаха. Законът не е променен от украинска страна. Нямам очаквания той да бъде променен. Вие сте прав, че няколко страни реагираха доста остро. Реалното положение е такова, че повечето от тези страни, страните, които имат национални малцинства на територията на Украйна, включително и България, търсим решаване на въпроса на двустранна основа. Предстои в близко време да бъде по линия на Министерството на образованието посещение на министъра на образованието и науката на Украйна по време на което трябва да се подпише двустранна декларация относно гарантиране на възможностите на представителите на българското национално малцинство в Украйна да изучават и използват български език. Мисля, че коректно цитирам наименованието на заглавието на тази декларация. Нашите очаквания са, че в резултат на прилагането на този закон, конкретно за българското национално малцинство се откриват по-добри възможности за изучаване на български език. Досега езикът се изучава на сравнително малко места, общо взето по един час седмично, което е абсолютно недостатъчно. Сега смятаме, че ще имаме възможност поне по няколко часа седмично да се изучава български език. Там обаче възникват други проблеми, които трябва да решаваме по някакъв начин, а това е липсата на учители – преподаватели по български език, които да са достатъчно добре квалифицирани. По този въпрос ще трябва да се работи допълнително. Освен това Вие знаете, че изучаването на български език се прави в украински държавни или общински училища, същевременно ние имаме и неделни училища, където също активно се изучава български език, така че те не са засегнати от Закона за образованието, ще се опитаме да съчетаваме тези две форми на възможности за изучаване на български език.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, някои други въпроси има ли относно темата?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, драги гости! Това, че българската държава и Външното министерство, и Държавната агенция за българите в чужбина успяха да реагират на тази кризисна ситуация и да съдействат за това лицата от български произход от тези региони да получават по-бързо документ за произход и също така и виза с цел да могат най-малкото да спасят своя живот или да спасят живота на семействата си там е похвално, но смятам, че трябва наистина Външното министерство да предприеме повече действия от гледна точка на това, да държи все пак някакъв контакт с тези лица, които са останали в Донецк и Луганск, върху които реално украинската държава няма контрол върху тези територии и да се види дали има тежки случаи, които дори да бъдат поканени тези хора, да им се издадат документи и да намерят живот и спасение в България. Имаше няколко стотин души, поне според мен бяха, които дойдоха и живеят вече в България със своите семейства поради това, че Външното министерство и Агенцията за българите в чужбина реагираха бързо и адекватно тогава и може би част от нашата политика трябва да бъде именно в тази насока – да привличаме тези наши сънародници от такива рискови райони да се връщат в старата си родина, за да може спре и процесът на инсинуацията, да спре и процесът на един вид геноцид, без значение кой е виновен в този конфликт, защото в един конфликт и двете страни са виновни, и аз лично мнение ще изразя, за мен е нелогично Комисията по политиките за българите в чужбина да говорим за позициите на българската държава относно конфликта Украйна – Русия, или Донецка – Луганска област или Крим, ние трябва да коментираме и да говорим за проблемите на българите там и какво можем да им помогнем и съдействаме, включително и с натиск върху двете страни. Ако трябва да формираме позиция за това какво се случва в Украйна – кой е крив, кой е прав, това трябва да се случва във Външата комисия, в пленарното заседание в парламента, където могат да се изготвят такива позиции и не е редно, ако ние сме хора, които искаме да защитим правата на българите, да се намесваме с изказвания с определени насоки кой е крив, кой е прав, защото по този начин няма да се подобри съдбата на нашите сънародници в Украйна, по никакъв начин, защото и от двете страни живеят наши сънародници, тоест заемайки каквато и да е страна, влизайки по-дълбоко в този конфликт, правейки обвинения и внушения, без значение кое е вярно, кое не е, всъщност ние ще допринесем за това нашите сънародници да не се чувстват много удобно в местата, които обитават в Украйна. Знаете, че и украинските власти и тези, които са в Донецк и Луганск, а в Крим са много чувствителни по темата, кой какво казал, кой политик какво казва, и съответно предприемат и действия върху нашите общности там, така че предлагам да не коментираме тези неща. Бих се радвал наистина журналистът, който сте поканили да ни беше дал повече информация за самите българи там, а не конкретно за самия конфликт и за виновните страни в случая. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
Естествено, че ние сме на първо място загрижени за нашите сънародници в този район, но не може и да не страдаме и по повод страданието на всички хора, които живеят там. В крайна сметка всички сме рожби на един и същ всевишни, произходът ни в крайна сметка ако тръгнем по-далеч на всички гениите си на 99 цяло и не знам още колко нататък са абсолютно идентични. Но относно начините да защитим тези хора, нашите сънародници, и не само тях, мисля, че единствено става въпрос за спазване на Минските споразумения. Ние чухме, тук от страна на нашия гост – журналистът за неизпълнение от страна на Украйна, не чухме съответно за някакво неизпълнение от страна на Луганска и Донецка области. Имаме ли някакви данни за неизпълнение на Минските споразумения от страна на Донецка и Луганска области? Бихте ли могли от Външното министерство да ни запознаете?
ГАНЧО ГАНЕВ: Съжалявам, аз нямам конкретна информация и не смятам, че този въпрос в момента съм готов да го коментирам. От информацията, която идва по линия на международната наблюдателна мисия на ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа), е че има нарушения и от двете страни. Това е накратко, което мога да кажа.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Към представителите на Външното министерство, доколкото си спомням когато стана конфликта, тогава бях председател на Агенцията за българите в чужбина. Значителна част от тези 6-7 хиляди, поправете ме ако греша, са се пресели при роднини в Запорожка област, Бесарабия и така нататък, нали така? Някои други напуснаха по принцип района, без непременно да отиват при роднини. Понеже минаха две години от тогава се опитвам да си сверя часовника, както се казва, това означава ли, че например българите в тази област сега са примерно 100, 200, 500, тоест някакво малко число, като разбрах и чух много добре, че не се знае точно колко са, но някаква представа да придобием след този конфликт всъщност колко наши сънародници има там? Тогава го задавам във връзка с евентуално хуманитарно подпомагане ако се налага или някакво съдействие за визи. Мисля си, може би, останаха много малко и може да греша – ако имате информация?
ГАНЧО ГАНЕВ: Не напразно започнах с числото 6-7 хиляди по данни от началото на конфликта. Наистина нямам миродавна информация. Нашите дипломатически и консулски представители нямат достъп, а основният брой хора, принадлежащи към българската етническа общност в Източна Украйна, в тази част са живели на места, които в момента не се контролират от украинските власти.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Тоест сте съгласни с моята констатация, че голяма част от тях напуснаха района, вследствие на конфликта, както и другото население, разбира се?
ГАНЧО ГАНЕВ: Ние говорим за милиони вътрешно разселени лица, милиони, които са напуснали територията на Украйна, една част са заминали в Русия, така че е много трудно да се каже колко българи са останали.
Имаше информацията, когато беше най-горещата фаза, че една част са заминали в Бесарабия, които бяха настанени в 10 почивни домове и така нататък, но след това всеки е намерил някакво място, може би за да може да се съхрани. Нямаме точно такава информация, много трудно е да се получи, дори предполагам, че човек, който е бил, преди малко казахте, че също нямате представа какъв е броя на българите, живеещи там.
ЛЮБОМИР ДЯНКОВ: Аз съм сигурен, че никой не може да даде такава информация. Мога да Ви кажа, че в час пик на светофар има по 7-8 коли, така че всички хора са намалели там, но лека полека започват да се връщат. Хората, които имат там собственост ще се върнат, независимо че някои са отишли в Русия, други в другата част на Украйна, но наистина в момента не може да се каже нищо по този въпрос.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА: Искам само да попитам, колегите от Външно министерство, тъй като колегата журналист от Луганск говореше за книги и други неща, свързани с подпомагане на образованието в българските неделни училища или там където има възможност. Сблъсквала съм се с проблем, и за Украйна и за други държави, възможни кампании за книги, но срещаме изключително големи затруднения с транспортирането, тъй като ако трябва да минат по стандартната по-ниска тарифа, нещата излизат рамките на възможността на такава кампания. Питам по принцип, така както касае Украйна, така и друг страни, където има българи и може да се окаже такава подкрепа – има ли възможност Външно министерство по свои канали да подпомогне, тоест ако се направи кампания за набиране на български книги и така нататък, има ли някаква логистична подкрепа в тази връзка?
ГАНЧО ГАНЕВ: Смятам, че всеки случай трябва да се разглежда поотделно. По принцип говоря, има такава възможност защото ние сме помагали и на Министерството на образованието, не става дума за държавни институции, но след като е такава каузата става дума за отделни училища не би имало проблем. Мога да Ви кажа, че специално в Украйна имаше на един етап едно презасищане с книги специално, тук Държавната агенция беше много активна, изпращат се учебници, книги, така че трябва да се преценява ако има конкретна необходимост, защото иначе само ще пълнят библиотеките – няма да бъдат необходими. Конкретно какво е необходимо трябва да се разбере и тогава да се предприема нещо.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Аз бих искал да се върна отново на въпроса за визите, защото Вие господин Ганев споменахте, че вече безвизово могат да идват украинските граждани в България, но това е само при наличието на новите паспорти. Имаме ли информация хората в тези региони, въобще имат ли възможност и каква имат такава да си изкарат новия тип документ, след като вече са се откъснали от Украйна, така да кажем, и те трябва да отидат в Украйна да поискат издаване на такъв документ. Мисля, в Луганска и Донецка области от новите украински паспорти не могат да се извадят – чисто технически няма как да стане.
ГАНЧО ГАНЕВ: Не разбрах, кой не може да си извади паспорт с биометрични данни – жители ли на Луганск? Могат и на територията на Украйна и трябва да отидат в българско дипломатическо или консулско представителство, което се намира на територията на Украйна. Тези, които нямат такива паспорти и сега могат да си извадят визи като отиват в нашите представителства в Одеса и в Киев.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Автоматически излиза в такъв случай въпроса единствено да се създаде консулство в тези райони, щом като са възпрепятствани на отидат на територията на Украйна и е прекъсната връзката, така да се каже.
Нека да продължим въпроса за визите мисля, че на 18 ноември или октомври имахме заседание на Комисията, касаеща точно темата за визите за българите и се постави основно въпроса за облекчаване на визовия режим. Може би да ни кажете в резултат на това което обсъждахме какви мерки съответно са предприети от Външното министерство.
ИВАН МОТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, бих искал да Ви информирам, че в резултат на предприетите от страна на Министерството на външните работи мерки до два месеца ще са факт законови промени, с които значително ще се облекчи процедурата за получаване на визи на лица от български произход, а именно от изискванията при подаване на документи за виза за дългосрочно пребиваване ще отпадне изискването за финансови средства. Тогава на заседанието говорихме, ще отпадне изискването да представят договор за наем, вече само с една декларация от български гражданин, че осигурява жилище на адрес еди кой, още по-радостно – лицата от български произход, които желаят да извършват трудова дейност на територията на нашата страна ще бъдат освободени от изискването да притежават виза за дългосрочно пребиваване, тоест влиза в България, украински гражданин например, сключва трудов договор, само от български произход, да, говорим за лица от български произход, те могат да са от Молдова или другаде, сключват трудов договор с български работодател и отива в МВР - Миграция с документа, удостоверяващ българския произход и трудовия договор и подава заявление за продължително пребиваване.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, благодаря Ви за тази хубава информация. Да се надяваме, че наистина до два месеца ще видим резултатите вече налице.
Някакви други въпроси, колеги, има ли или да приключваме по първа точка?
Благодаря Ви, господа. С това закривам първа точка и преминаваме към втора точка.
ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КПБЧ ВЪВ ВРЪЗКА С АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ И РЕПУБЛИКА КОСОВО
Ще зачета доклада, който съм подготвил. Той касае лицата от български произход от западните Балкани.
Уважаеми колеги и гости,
На заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, което се проведе на 22 ноември 2017 г., бе обсъждано актуалното състояние на българските общности в Албания и Косово. Независимо, че при обсъждането на тези проблеми се взе решение за провеждането на закрито заседание на нашата Комисия, основният проблем, а именно доказването на български произход от страна на нашите сънародници в споменатите две държави, не бе решен. Поради тази причина те все още са силно затруднени при подаването на документи за получаване на българско гражданство, а преписките на подалите през предишни периоди са оставени без движение, или са получили откази.
Бих желал да Ви информирам какви са последиците от този факт.
След двете заседания на Комисията, сред българите в Албания и Косово се надигна вълна на недоволство от липсата на яснота в нашата политика. Хората споделят, че разходите на едно лице за превод и легализация на всички необходими документи и за няколкократен транспорт, престой и такси излизат по около 1500 евро на човек.
По точно:
1. Идване за подаване на документи в ДАБЧ;
2. Идване за получаване на документите от ДАБЧ:
3. Идване за подаване на документа в Министерството на правосъдието;
4. Идване за интервю в Министерството на правосъдието;
5. Идване за справки и допълнителни документи;
6. Идване за получаване на указа;
Има семейства, които общо са заплатили за процедурата по 6000 евро, но са получили откази. В социалните мрежи са създадени специални групи, където открито се дискутира този проблем. В същото време в такива дискусии се намесват и хора от Сърбия, които застъпват позицията, че България лъже и злоупотребява с доверието на тези хора, че независимо, че те се декларират като българи, не са признавани като такива от българските държавни институции.
Като депутати и членове на Комисията по политиките за българите в чужбина трябва да си дадем сметка, че този проблем е реален, съществува от дълго време, но стана още по-остър след признаването от страна на Албания на българско малцинство. Тук парадоксът е, че чужда държава признава българи на соя територия, а наши държавни институции изразяват съмнение относно българския произход на въпросните лица.
Както е известно, българите в Албания са от две религиозни групи. По-малката е на българите източноправославни християни, населяващи района на Мала Преспа и съвсем малка част в района на Голо Бърдо. Единични български села от тази група са Връбник на границата с Гърция и Дреново и Бобощица, Корчанско. Другата група са българите мюсюлмани. Те са преобладаващата част от населението на Голо Бърдо, а също така компактно населяват района на Кукъска Гора.
Данните, с които разполагаме, за ситуацията в Албания и Косово към 1992 г. са следните:
В района на Мала Преспа има 9 компактно населени български села: Долна Горица, Туминец, Шулин, Церье, Леска, Пустец, Зърновско, Горна Горица и Гломбочани – общо 3997 души.
В района на Голо Бърдо има 13 компактно населени български села: Стеблево, Кленье, Ворбница, Требище, Мало Острени, Големо Острени, Пасинки, Гиновец, Тучепи, Владимерица, Коньовец, Радовеш и Оржанов – общо 11740 души.
Кукъска Гора – 9 компактно населени български села: Шищевец, Борье, Орешек, Църнолево, Оргоста, Кошарище, Запод, Пакища и Очикле – общо около 7000 души.
Единични селища – с. Връбник (360 жители), с. Дреново (1200 жители), с. Бобощица (100 жители), всичките с компактно българско население.
Към 1992 г. обаче, в резултат на извършващите се миграционни движения, около 17000 българи вече са били напуснали историческите си обитания и са се преселили във вътрешността на Албания, в по-големите албански градове, живеещи вече сред албанско население. В по-голямата част от тези семейства българският език продължава да е майчин, но езикът на общуване на улицата вече е албански. По-младите българчета в такива семейства все по-трудно говорят български и постепенно започват да губят българския език.
Може да се обобщи, че към 1992 г. от около 42 хил. българи, броят на компактно живеещите българи е около 24500 души. В тези български села не само майчиният език, но и езикът на общуване на улицата е български. Българчетата започват да учат албански език едва когато тръгнат на училище.
Към 2005 г., в резултат на засилената миграция на българското население към вътрешността на Албания, рязко започна да намалява броят на компактно живеещите българи в някои селища. Така например в с. Стеблево от 180 обитавани къщи през 1993 г., бяха останали само 10, в с. Ворбница от 10 бяха останали 2. В резултат на миграцията, населението в селата Големо Острени, Требище и Коньовец бе намаляло с 50 %. Депопулацията в села като Радовеш и Оржанов бе 30 - 40 %, в Мало Острени, Тучепи и Лешничан бе 20 %. Описаните миграционни процеси недвусмислено говорят, че през изминалите 20 години рязко е намалял броят на българите, живеещи в компактни общности, т.е. стеснява се базата за възпроизводство на българския етнос, което без съмнение трябва да ни тревожи поради увеличаващите се възможности за естествена асимилация.
Сравнително аналогични са нещата в Призренска Гора в Косово – 18 компактно населени български села: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Орчуша, Любовища, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли поток, Крушево и Рестелица – общо 25000 души към 1991 г. Единствената особеност е, че една голяма част от тях мигрират в Р Македония и не попадат в чуждоезикова среда.
Очертава се въпроса как българите в Албания и Косово да доказват своя български произход, след като практически им е невъзможно да намерят документ за техен възходящ, доказващ че е българин? Досега този проблем се решаваше частично с удостоверения, издадени от организации на българите в Албания и Косово или направо с удостоверения, издавани от ДАБЧ. Практиката тук обаче е изключително противоречива и непоследователна. В Министерство на правосъдието ту се приемат и признават подобни документи, ту се изискват допълнителни. Очевидно е, че ние като комисия трябва да съдействаме да се реши веднъж завинаги този проблем. Затова предлагам да гласуваме следното решение:
Предлагаме да се проучи възможността произходa на българи само от Западните Балкани да се установява по териториален признак. Ако дадено лице или негов възходящ е родено в едно от посочените по-горе селища в Албания или Косово, населени с компактно българско население, документът, удостоверяващ това, да се приема за удостоверяване и на български произход. Считаме, че за тази цел трябва да създадем Временна работна група, която в срок от два месеца да проучи този въпрос и излезе с предложение пред Комисията.
Предлагаме освен съществуващите в законите изисквания , в процеса на издаване на удостоверенията за български произход от ДАБЧ да се посочва степента на владеене или невладеене на български език. Там където е трудно документално да се докаже българския произход – владението на българския език да е с по-голяма тежест при взимането на решение.
Например в Албания, където все още няма официални държавни училища, където се преподава български, владеенето на български език е най-надеждното доказателство за българския произход на съответното лице. За това е необходимо да се направят промени в подзаконовите нормативни документи на ДАБЧ и Министерството на правосъдието.
В момента се провеждат интервюта с всички кандидати за българско гражданство и в протоколите се отразява владеенето на български език, но когато се удостовери този факт, но не се взима предвид като доказателство за наличието на български произход. Отчитането на подобен факт може да подтикне децата на мигрирали във вътрешността на Албания български семейства да се обучават в българските училища в Албания. Още повече, че неотдавнашното посещение на Вицепрезидента на България г-жа Йотова в Албания албанските власти поеха ангажимент на учениците от български произход да се гарантира обучението по български език.
Предварително бях говорил с някои колеги, относно предложението да се създаде временна комисия и мисля, че няма да има възражения от никой. Ако има някакви коментари?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател. От доклада, с който запознахте колегите с проблемите, свързани с българите в тези държави, искам да спомена някои допълнителни неща. От две седмици насам децата от български произход от Република Македония и Албания, вече минават на съвет по гражданство след няколко срещи с ръководството на Министерството на правосъдието, съгласувани с Държавната агенция за българите в чужбина, заедно с Министерството на правосъдието, попълват какви документи да се предоставят и всички тези хора, които са подали документи през последните години, започнаха малко по-малко вече да минават на съвет по гражданство и имаме уверение, че при госпожа Йотова при нея също тези документи ще бъдат достатъчни за да издадем на лицата от български произход да получат българско гражданство. Конкретно за Албания ситуацията е добра. Що се отнася до Косово там е малко по-различна ситуацията от гледна точка на това, че няма изработена позиция, както самата Агенция имаше обществен съвет от български учени, които описаха всички населени места в Албания, които могат да претендират по възходяща линия за български произход. За Косово все още липса такъв документ и може би е удачно да се изготви и то за възходяща линия за тези населени места, а не там родени и живеещи последните поколения, защото вече има и смесени бракове и преселници. Искам да допълня също така, че в района на Албания с това което се запознах като справка има лица от български произход в самия Поградец и селата около Поградец и Охридското езеро, което не трябва да изпускаме като информация и трябва да предвидим и този момент. Също така за Косово трябва да добавим райони на Жупа, Подгорие, включително и на Щръбци, където това е една община, която сега е православна, въпреки че те се декларират като сърби, всички тези хора са от български произход, защото те живеят на границата с Македония, на границата с Жупа и Гора и всъщност тези хора са част от българския народ, въпреки политическите реалности, които се случват. За тези лица също трябва да предприемем действие за да потърсим лица, които имат обща родова памет и да възстановим там българщината и да се върнем към нея, така че освен района на Гора, има още три района в Косово, където лицата могат да претендират за такъв произход и той е доказано научно, че те имат такъв произход. Това е което исках да добавя, иначе за такава работна група Обединени патриоти няма да има обструкции, ще сме съгласни и ще предложим господин Вангелов да е част от тази работна група.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Работната група няма да е само от нас. При всички случаи е доброжелателно да включим експерти историци, не само членове на Комисията. Може да има и от Външно министерство, от Министерството на правосъдието, от научни среди, най-добре е да има историци, да бъде максимално пълен списъка. Би следвало ако съставим списъка да кажем, че той е окончателен, може да има нещо пропуснато и той може да остане отворен.
Господин Манев – имате думата.
МАНОИЛ МАНЕВ: Ние ще подкрепим по принцип създаването на такава работна група. Защо казвам по принцип – защото ще изчакаме, тоест гласуването на тази работна група ще трябва да мине във формата вече когато е готова. Въпросът, по който ще работи, предложенията на колегите за членове на тази комисия. Най-важен според мен е въпросът, по който ще работи работната група – какъв ясен и точен отговор трябва да даде тя, но по принцип групата на ГЕРБ ще подкрепим създаването на такава работна група.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Някои от другите колеги има ли изказване по темата?
В такъв случай трябва да призовем съответно във възможно в най-скоро време да предоставите предложения за членове на тази работна група, за нейния състав. Ако имате виждания от колко човека да е, или може да бъде отворена, не конкретно 5 или 10. Предлагам до следващото заседание всеки да предостави предложения за формиране на групата.
Благодаря мисля, че приключваме и втора точка от дневния ред.
Ако има предложения по точка разни?
По точка разни.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Имам предложения в точка разни да гласуваме доверие на председателя на Комисията, с което да го натоварим да направим едно изнесено заседание на Комисията по политиките на българите в чужбина зад граница. За българските общности ще е ясна подкрепа от страна на българския парламент и на Комисията. Това е моето предложение – да направим една съгласувателна процедура с ръководството на Народното събрание и да я направим наблизо, например в Босилеград, Цариброд. Говорим за тук наблизко за да има по-малко разходи – Цариброд, Босилеград и да поканим местните български лидери и да направим едно общо заседание – това ми е идеята.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да гласуваме това предложение, направено от зам.-председателя Юлиан Ангелов.
Гласували всички единодушно за, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това закривам заседанието.


(Закрито 17,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Андон Дончев


Стенограф:
Мария Николова