---

П Р О Т О К О Л
№ 29


На 28 март 19 г се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Проблемите на българската общност в Украйна.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.



* * *


ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Здравейте колеги, уважаеми гости!
Поводът за днешното заседание е поставеният въпрос преди две седмици на последното наше заседание към Външното министерство за решаване на определени задачи и проблеми, свързани с българите в Украйна. По този повод дневният ред за днес е от една точка.
Дневният ред е следният:
1. Проблемите на българската общност в Украйна.
2. Разни.
Който е „за” дневния ред в този му вид, моля да гласува.
За – всички, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Днес гости на нашето заседание са от: Министерството на външните работи: господин Петко Дойков – генерален директор на генерална дирекция „Двустранни отношения“; Президентството: господин Димитър Здравков – главен експерт в Администрацията на президента и член на Комисията за българско гражданство и Държавната агенция за българите в чужбина: господин Димитър Русинов – държавен експерт.
Давам веднага думата на господин Дойков да разкаже докъде сме стигнали с решаването на проблема – на първо място с финансирането на вестник „Роден край“.
ПЕТКО ДОЙКОВ: Благодаря Ви много.
След първото заседание, което имахме преди две седмици и проведени срещи през изминалата седмица, днес отново имаме възможността да информираме затова, което прави Външното министерство по случая. Ангажирани са двете дипломатически мисии на България в страната. На първо място това е посолството ни в Киев, също така и Генералното консулство в Одеса. Осъществени са разговори, както с дипломатически мисии на други страни акредитирани в Украйна, така и с официални институции в страната – основно в Киев, Министерството на външните работи, Министерството на културата, а също така и в Одеса с представители на областната администрация.
Това, което можем да потвърдим, след проведените срещи и получената от нашите мисии информация е, че няколко са изданията, които са засегнати от измененията, настъпили с дата от 1 януари тази година. Те не касаят само вестниците, които излизат на български език, но също така излизащи вестници на румънски език, на полски, на арменски, също така вестник на молдовската национална общност и еврейски вестник, който е предназначен за еврейската общност в Украйна.
Това, което си заслужава да бъде отбелязано е, че в действителност Законът, който ни довежда до сегашната ситуация, е бил приет в края на месец декември 2015 г. и той е влязъл в сила от 1 януари 2016 г. и още тогава е било известно, че от 1 януари 2019 г. това финансиране ще бъде прекратено.
Друг важен момент е, че е настъпила и втора законодателна промяна, по силата на която вестникът, откъдето получихме първоначално сигнала за прекратеното финансиране на „Роден край“, се налага неговата пререгистрация. По силата на тази промяна държавните институции в Украйна не могат да бъдат съучредители на изданието и в момента, предвид тази промяна, тече пререгистрация на вестник „Роден край“.
Относно осъществените контакти с други дипломатически мисии, си заслужава да се отбележи следното: всички от тях следят въпроса и се отнасят относително спокойно към тези изменения, предвид създалата се ситуация. Очакванията са, че става въпрос за временна ситуация, която, както предния път беше посочено, е свързана с предстоящите избори за президент в страната. В същата посока има направени изказвания и от представители на Областната администрация в Одеса и по-конкретно, по-специално представител на дирекцията, която се занимава с култура и образование.
Наред с това, в разговори с другите мисии е установено, че някои от изданията на други езици на малцинства разчитат на спонсори и на дарения. Така например трите вестника на унгарското малцинство не получават държавно финансиране от украинската държава. До голяма степен по този начин се осъществява и редовното издаване на трите вестника на румънското малцинство. Така или иначе от мисиите на страните, за които говорихме, единствено българското посолство и Генералното ни консулство са направили официални постъпки за получаване на по-конкретна информация, включително затова кога може да се очаква промяна. Румънското посолство в Киев също като нас е отправило запитване към Министерството на културата. Както миналият път пояснихме вестникът на български език „Роден край“ е получавал финансиране на първо място от Министерството на културата в Киев и на второ място от Областната администрация в Одеса.
Важно е да се подчертае, че освен „Роден край“, който беше представен като единствения излизащ на български език вестник в Украйна, има и друг вестник, който също излиза от 2013 г. – става въпрос, че при него финансирането също е спряно от 1 януари тази година, като той повече не излиза. Това е вестникът „Българите вчера, днес и утре“.
Освен проведените срещи в Министерството на външните работи и в Областната администрация в Одеса, също така в изпълнение на указания, които бяха дадени от Министерството на външните работи, нашите представители в Одеса, в Генералното консулство, са провели срещи с главните редактори на двата български вестника – госпожа Дора Костова и главният редактор на „Българите вчера, днес и утре“. В резултат на разговорите, които са проведени с тях е било изяснено каква е приблизителната сума, която е необходима на двата вестника, за да могат те да излизат до края на 2019 г. Както казахме, след 1 януари финансирането е било спряно, вестник „Роден край“ е излязъл с един-два броя, след което е преустановено и по време на среща на наши дипломати в Генералното консулство, това са били две срещи, са били уточнени финансовите параметри.
Наред с другото, в разговори с Министерството на външните работи е било изяснено, че пряко финансиране от страна на българската държава за издаването на вестници, излизащи на български език, няма да бъде прието добре. Това може да предизвика определени въпроси и съответните вестници да минат в сферата на повишен интерес от страна на специални институции в украинската държава.
Обсъждана е и възможността за преминаване на вестниците на български език в онлайн вариант, което се практикува от други вестници, които излизат на езици на национални малцинства.
Относно проведените разговори с двамата главни редактори е било установено, че за вестник „Роден край“ за излизането му до края на годината, считано от месец март до края на годината, ще бъдат необходими 24 250 хил. евро. Това е по курс, който е изчислен от посолството към дата отпреди няколко дни. Що се отнася до втория ни вестник „Българите вчера, днес и утре“ там сумата е малко по-малка и тя възлиза на около 22 500 хил. евро.
Анализът на информацията, която е събрана от двете ни мисии, позволява и беше търсен вариант затова как може да се излезе от създалата се ситуация, така че от една страна да продължим с издаването на вестниците, което безспорно има значение, което безспорно има отношение за българското малцинство и съответно да се излезе от ситуацията по начин, който няма да създава напрежение в нашите отношения с официалните украински институции. Като възможен вариант бе подсказано и предложено от нашето посолство в Киев да се обмисли възможността да се използва съществуващата мрежа от български неделни училища – техният брой е 75, имаме и конкретни данни, при необходимост може да Ви ги посочим, като съответно всяко едно от тези български неделни училища се абонира за издаването на вестника, съответно „Роден край“ и „Българите вчера, днес и утре“.
По време на разговорите на нашите дипломати с двамата главни редактори не е имало възражение относно варианта да се получи помощ по такъв начин – чрез българските неделни училища. Както е известно тези 75 неделни училища получават финансиране от българската държава по линия на Министерството на образованието, като по най-общи данни става въпрос за около 1 млн. 600 хил. лв. годишно. Ако приемем така получените данни, от около 45 хил. евро или 90 хил. лв., необходими за излизането на двата вестника до края на годината, тази сума ще бъде завишена с около 100 хил. лв., тоест при 1 млн. 600 хиляди говорим още за около стотина хиляди лева.
Отделно от това, с двамата главни редактори, са обсъждани и възможностите за засилване на онлайн елементите, тоест да се премине към електронни издания на вестниците. Приети са от страна на единия главен редактор, от страна на другия главен редактор имало е някои коментари в смисъл, че това няма да бъде решение на проблема. Анализът на посолството, становищата на посолството и на Генералното консулство е, че електронното издание безспорно ще бъде по-евтиният вариант.
Относно първоначално предоставените данни, държа да отбележа също, че Външно министерство научи за проблема, не директно чрез дипломатическите си мисии в Киев и в Одеса, а благодарение на поканата ни за участие в заседание на Комисията преди две седмици. Получихме я тази информация на база на поканата за участие и незабавно бяха дадени екстрени указания на двете ни мисии в Украйна, като непосредствено преди появата ни преди две седмици тук за заседанието, те отреагираха, и ни подадоха първоначалните данни, които ние тогава обсъдихме с Вас. Междувременно, малко по-късно, след като информацията е била подадена до българския парламент, до Комисията, същата информация е била подадена и до българското президентство. И до ден днешен във Външно министерство нямаме подобна информация. Писмата, които са били изпратени от госпожа Дора Костова и главните редактори на други издания, ние ги получихме благодарение на другите български институции. Независимо от това успяхме да организираме ангажирането на двете ни мисии с цел търсене на решение.
В случай, че вариантът за получаване на финансиране по линия на българските неделни училища бъде приет, там със сигурност трябва да се потърси съдействие от страна на Министерството на образованието и науката. Към момента ние не сме осъществили като министерство официален контакт с тях по въпроса. Изчаквахме най-напред да се проведе това заседание тук. В зависимост от това как Вие виждате ситуацията можем да продължим по-нататък. Това е към момента. Със сигурност идеята да се премине към директно държавно финансиране, по нашия анализ, може да ни създаде някои усложнения, може да предизвика известно напрежение по две причини.
Първо, казахме, че това ще предизвика особен интерес от страна на специализирани украински институции.
На второ място, нека да отчетем факта, че в момента тече пререгистрация на вестник „Роден край“. Поради настъпили законови промени, довели до излизане от състава на учредителите на официалните институции на Украйна като Министерството на културата и Одеската областна администрация, в резултат на пререгистрацията, която тече в момента съучредители на вестник „Роден край“ ще бъдат единствено госпожа Дора Костова – главен редактор на вестника и служители в нейния екип, което в нашето разбиране означава, че „Роден край“ ще се превърне в институция от изключително частен характер. Поради тази причина нашият анализ и нашето предложение, базирано на виждането и позицията на дипломатическите ни мисии е да се търси вариант не за директно държавно финансиране, а посредством държавно финансиране чрез системата на българските неделни училища.
Хубаво е да се отбележи, че засилването на онлайн елемента по анализа на нашите дипломати си заслужава усилието дотолкова, доколкото все повече и повече са младите българи в Украйна, които ползват такъв вид услуги и дотолкова, доколкото се предполага, че за тях вариантът онлайн, е по-приемливият, отколкото издаването на хартия. Отделно преди да приключа по този въпрос мога да кажа също, че първоначално посочените данни в писмата на главния редактор на „Роден край“ до българския парламент и до българското президентство впоследствие са били намалени. Това става по време на разговорите с българските дипломати. Също така те са направили и конкретни проучвания и аз мога да Ви кажа, че посочените 8 хиляди броя тираж са всъщност много по-малко. Говорим за порядъка от 1800 до 1900. Информацията е получена от нашето генерално консулство и е в резултат на осъществен контакт с разпространителя на вестника. Говорим за броя на абонатите, който също е много по-малък, отколкото първоначално заявения от госпожа Костова. Това е което е направило Министерството на външните работи и неговите две задгранични представителства в Украйна. Естествено, имаме готовност да продължим да работим по въпроса, отчитаме неговата сериозност, полагаме усилия в съответствие с реалността на ситуацията. Отчитаме факта, че в неделния ден в страната предстоят избори за президент. Мога да Ви кажа също, че въпросът е поставен на украинския посланик в София. Въпросът ще бъде поставен и по време на провеждащите се днес и утре политически консултации на равнище заместник-министър на външните работи, които ще се състоят в Киев, в Украйна.
Това са мерките, които Външно министерство е предприело и, отново повтарям, оставаме в готовност да продължим да действаме по въпроса с идея за намиране на възможно най-благоприятни решение и изход от така създалата се ситуация. Нека да отчетем и факта, че в разговори с представители на официалните украински институции също е било споменато, че е добре да се изчака до приключването на изборите като те очакват, че това е временна ситуация. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Дойков.
Във връзка с информацията, която току-що ни представихте усетих някакъв упрек относно това, че информацията до нас като парламент и до президентството е достигнала без някак си да бъде достигнала тази информация по някакъв начин до Външно министерство. Това според мен е отправен упрек към самите податели на тази организация, но аз от страна на парламента искам да кажа, че ние не сме получавали някакво писмо директно от госпожа Костова или от украинска страна. Нашата информация е от наши сънародници и така достигна до нас този проблем. Не сме имали официално писмо от там, а чрез Асоциацията на българите по света. Ние постоянно поддържаме контакти, за да бъдем постоянно в течение на проблемите, които възникват в нашите общности в чужбина. Считам, че не съм сигурен как е по отношение на президентството – дали там е получено такова писмо, би могъл вероятно господин Здравков да ни съобщи, ако е имало такова получено писмо, но аз не знам да е изпращала госпожа Костова съответно писма, до които и да било инстанции. Тя е търсела според мен по-скоро помощ от Асоциацията на българите по света като неправителствена организация и евентуално някакво спонсорство от тях и финансова помощ.
Считам, че като представители на българската държава и Външното министерство би следвало да се интересува чрез своите представители на място, които да бъдат по-активни и да контактуват с нашата общност, особено от ранга на госпожа Дора Костова, която знаем, че е много активен проводник на българска култура, изобщо на българщината. Би било редно все пак не чрез Асоциацията на българите по света, а ние да получаваме тази информация от Външно министерство на първо място.
Що се касае до Министерството на образованието като орган, чрез който Вие планирате евентуално осъществяването на това финансиране считам, че от страна на парламента никой няма да възрази да осъществите максимално бързо контакти и да координирате дейността, защото това финансиране не мисля, че може да търпи едно отлагане и забавяне във времето. Знаем, че разпадне ли се един екип на една редакция е много трудно оттам нататък да се възстановява и да започне отново.
В този ред на мисли възниква въпросът колко време ще трае тази пререгистрация в Украйна? Този процес колко време изисква? Докога очакваме да бъде готова, за да може да се пристъпи към някакво практическо подпомагане? По тази линия още на предното заседание бяхме подсказали, че би било редно също така да се потърси не само от Министерството на образованието, но и от Министерството на туризма, възможност за финансиране. На мен ми изглежда по-естествено и по-лесно и още повече е с някаква полза за държавата, защото по линия на популяризиране на България като туристическа дестинация е напълно естествено това нещо, особено сред нашата общност в Украйна, а пък и извън тази общност би било добре да се организира една рекламна кампания, която да бъде финансирана от държавата без да предизвиква никакви притеснения от страна на украинската държава. Това е от моя страна, колеги.
Господин Манев, заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ: С колегата председател на Комисията имаме едно и също мнение. Искам да изразя една много сериозна благодарност към Външното министерство, затова че са си свършили работата. Тоест основната работа, която аз чух са свършили Външно министерство – да ни предоставят една много ясна, точна и непосредствена информация, която всъщност, според мен е част от истинските задължения на министерството. Що се отнася до мнението на колегата затова дали трябва Външно министерство да ни информира за проблемите на вестниците на когото и да било в чужбина – използвам когото и да било, за да не пропусна някои, защото знам едното име, пък другото име не го знам на другия вестник – там нещата, според мен, са, че активността и от тях към нас и от тях към Външното министерство да е по адекватното, отколкото да разчитаме на това Външното министерство на България да е в посредническата роля за решаването на финансиращите им въпроси. Самият факт, че Външно министерство ни дават идея, дават предложение със своите представители в Украйна как може да се реши този проблем, съвсем не съм убеден, че трябва по някакъв начин да го възложим на него като задача – това не е сериозно.
От друга страна, ние трябва да потърсим като Комисия вариант да намерим пътеката, да намерим институциите, с които да разговаряме. Тук сте абсолютно прав, господин Председател, че ние трябва активно да намерим посредничеството на всички български инструменти на българската държава тези вестници да ги има. Със сигурност не смятам, че това е задача или задължение на Външното министерство, което да му вменяваме като такова. Хубавото е, че тази информация, която днес получихме осветлява картината и в сферата на финансите, които са необходими, защото там имаше не едно и не две тълкувания на това какво е необходимо, а осветлява и факта с абонатите, с тиражите, осветлява и факта – каква точно пререгистрация върви в единия от вестниците. Тук е мястото да кажем и нещата, такива каквито са, за да можем да бъдем полезни, всички ние, които сме на тази маса, включително и президентството, включително и Министерството на външните работи. Прав сте за Министерството на туризма, прав сте за участието на Министерството на образованието, но ние преди да препоръчваме каквото и да било като парламентарна комисия смятам, че трябва да изслушаме всички тези представители – на всички министерства.
Най-накрая още веднъж да се срещнем с хората от вестниците, за които говорим, за да започнем не само диалог и не само дебат, а и някакви мерки да набелязваме, как да помогнем. Няма и не си представям как ще инициира Външното министерство финансирането през неделните училища. Те да го инициират, ние сме друга работа. Не си представям как ще се намеси в сроковете за регистрация на едно вече превръщащо се юридическо лице от частен вид или характер, нито Външното министерство, и ние няма да можем да се намесим, защото там е желанието, волеизявлението на това юридическо лице, което се създава – кога, как и в каква функция ще се регистрират, но като дебат и като съвети, и като информация можем да бъдем изключително полезни.
Аз пак накрая благодаря отново на Външното министерство за адекватната реакция. Ние, между другото, ако трябва да бъдем откровени и излезем от чисто дипломатичния тон, трябва да кажем, че толкова бърза реакция и толкова добре подплатена с информация, рядко получаваме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Няма да се повтарям, с казаното преди мен – съм съгласен и няма да го повтарям. Искам обаче да наблегна съвсем накратко на някои факти.
Българската общност, българското население, българите в Украйна са една от най-големите български общности по света.
Първо, затова трябва много ясно да си даваме сметка. Това, че те са историческа общност, а не нова емиграция, както се нарича от последните десетилетия нашата нова емиграция, не означава, че тяхното съществуване е по-малко ценно или по-малоценно отколкото за останалите български общности. Над всички български общности в чужбина, които се очертават да бъдат дългосрочни общности, а не за десет или пет години, тегне една голяма заплаха и фактически тя извиква на живот и на действие институции като Външното министерство, Държавната агенция за българи в чужбина, всички институции в България, цялата ни държава, нашата комисия за да действаме. Тази заплаха се нарича асимилация. Българската общност в Украйна също е заплашена от асимилация, тъй като тя е там вече повече от 200 години. Смесените бракове са много. По официалните статистики българското население в Украйна намалява, реалното положение е точно обратното. Там нямат утвърдена практика, ако това се е променило някой да ме поправи, примерно смесени бракове или второ поколение българи да бъдат броени за българи при преброяванията. Тоест ние съществуваме и има смисъл от цялата ни работа само ако подпомагаме нашите общности за да съхранят своята идентичност, включително и на българите от второ и трето поколение. От тази гледна точка всеки вестник, дори всяка листовка, най-невинна проява на художествена или друга самодейност, всяко едно училище, ние като държава като институция трябва да го подпомагаме. Например общността в Украйна на българите е 500 хиляди, макар че има оценки за 800 хиляди, говоря за смесени бракове от второ и трето поколение, но нашите институции и местните организации на българите, това важи за целия свят, те не обхващат цялата общност. Има си активни ансамбли, организации, те имат широко териториално разпространение, имат голяма членска маса, но като процент на обхванати в дейността не е голям. Това за мен е тревожно. Не би било тревожно, ако го нямаше явлението асимилация, но това явление съществува и ние ако мислим да съществуваме като нация в следващите векове би трябвало да полагаме огромни грижи, дори когато те са свързани с финанси. Да не заприличам на лектор, но това го казвам, защото нашите институции, така е устроената държавата, че изпълнителната власт очевидно трябва да взема такива решения, трябва да направи всичко възможно да спаси нашите вестници. Тук една скоба, после ще помоля да ми отговорите. Те преди няколко години имаха 4-5 вестника, ако не ме лъже паметта, а сега като Ви слушам са два. Ако това е вярно, това е тревожен симптом. Да, има вече онлайн медии, има интернет, но замислете се, че нашите българи в Украйна не са много по-различни от обществото ни в България. Всички знаете, че в България има една значителна част от населението над определена възраст, която не работи с интернет. Същото важи и за българското малцинство в Украйна. Щом Унгария е намерила начин как да финансира нейните вестници, може да видим техния модел, как са намерили начин да финансират техните вестници. Бих използвал думата дотиране на български медии и издания, не знам как става, ако знаех юридическата, правната формула бих я споделил, но не бива да позволяваме нашите издания, като тиражът им ще продължи да намалява, тъй като хората там трябва да оцеляват чисто житейски и не могат десетилетия наред с много скромни възнаграждения да поддържат тези медии и затова според мен те са намалели. Може би има и други причини, но едната със сигурност е финансова, както и сривът в жизнения стандарт.
В заключение трябва да кажа, че всички възможни лостове, които има България, да се използват, включително и даването на българско гражданство, също е много мощен щит и то за поколения напред, пред асимилацията и то един от най-силните. Българите в историческите ни общности са толкова много, че ние докато на всички им дадем гражданство, най-вероятно ще минат десетилетия, ако работим с тези темпове. Затова е много важно през този период и сме длъжни в името на оцеляването ни като българи във всички държави да подпомагаме общностите им при всеки един техен проблем. Това не го казвам за Външното министерство, това го казвам към всички нас, колкото по-малко чиновнически подход имаме, като държа дебело да подчертая не само към Външното министерство, но понеже имам скромен опит в изпълнителната власт, знам какво означава чиновнически подход, колкото по-малко имаме такъв подход, толкова по резултатна ще бъде политиката ни по съхраняване на идентичността на българите зад граница.
Още веднъж се извинявам за многословието. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Вангелов.
Отново възникна въпросът и идеите, които поставихме преди две години за необходимост от създаване на някакъв фонд или структура, които да осигуряват финансиране на български медии или организации за култура зад граница. Това е един въпрос, който преди две години го повдигнахме. Имахме консенсус в Комисията от необходимостта от такова финансиране. Впоследствие някак си остана на заден план и мисля, че трябва в близкия месец да посветим специално заседание на тази тема, за да може тази година по отрано да се подхване, да не стигаме до такива ситуации, защото сега ако разполагахме с един бюджет за такива цели можеше спокойно да се пристъпи към спасяването на вестника.
Давам думата на господин Русинов.
ИВАН РУСИНОВ: Уважаеми господа народни представители! Исках да представя само няколко бележки по изложението от Министерството на външните работи с оглед на функционирането на медиите в Украйна за „Роден край“. В момента вече в интернет –осми и девети брой в PDF формат са качени, това означава че те излизат в такъв формат. Който се разходи из текстовете ще разбере, че преминаването на медията във вида, в който тя сега се реализира онлайн издание ще създаде сериозни трудности и на редакцията, защото трябва да се направи нова концепция. Разликата между онлайн издание и една печатна медия, особено за българската общност в Украйна е много голяма. Печатното издание позволява една по просторна информация с анализи, оценки, мнения, включително публикуване на дебати по съхраняване на българската идентичност, което подчертавам, не се случва. И в момента докато тя излиза на хартия това не се случва. Ако тя продължи да излиза само в онлайн формат, трудно ми е да си представя как технически това ще се реализира, освен смисловата страна на въпроса за взаимодействието между организациите.
Аз лично приветствам, че Асоциацията на господин Кисе, Асоциацията на българите в Украйна, която е една много представителна, мащабна организация, обединение на сдружения, асоциация в Украйна означава, обединение от организации, тоест при стотина поделения на тази организация нищо по логично и по естествено няма поне пет абонамента да бъдат закупени от всяка една от тези организации – клоновете на Асоциацията на господин Кисе. Тук е малкият проблем, ако това досега не е направено, вероятно съществува конкурентна основа между двете структури. Не се разбират интересите като аз го отдавам на това, че до момента медията на госпожа Костова е финансирана от Министерството на културата в Киев, както беше съобщено от одеската областна администрация, което е различно от Асоциацията на господин Кисе. Медията би могла да функционира и като инструмент за информация и комуникация на Асоциацията на господин Киседори във вида в която е, и това вероятно е най-безболезненият и реален вариант, за да се запази начинът, по който се развива медията. Пак казвам, за съжаление, там дебатите по съхраняването на българския език, популяризирането на българската идентичност все пак отсъстват. В момента пререгистрацията сигурно върви, но така или иначе в изданието остават старите издатели.
Участвам в една комисия в МОН, от гледна точка на финансирането на дейността на българските училища в чужбина. Има процедури и регламенти и не знам, може би, става дума за финансиране от следващата учебна година или ако се има предвид от следващото издание, което беше гласувано пред два дни от Министерския съвет за новата програма „Роден език и култура в чужбина“ иначе трябва да се попитат дирекциите в Министерството на образование как в момента могат да се намерят пари до края на календарната година по тази програма. За мен дори парите не са по съществения момент, по същественият момент е ако се премине само на интернет издание, какви материали ще излизат? Трябва да се съобразим с това и с много други въпроси, но все пак времето Ви е ценно.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Русинов.
Поставяйки така въпроса относно участието и включването на медията „Роден край“ под шапката на Асоциацията на господин Кисе мисля, че въпросът е по-скоро на доброволно участие в асоциация. Аз не съм сигурен познавайки, спецификата на контактуване между едните и другите организации, че това може да се случи на доброволни начала. Според мен има някаква конкуренция между двете организации и не би трябвало ние да вземаме нечия страна. Трябва да имаме една позиция спрямо едната и другата, да се опитваме да внесем разбирателство между тях, да бъде обединители, а не да подпомагаме едната страна да се наложи над другата. Относно мнението за целесъобразността да бъде именно в печатен вид напълно го подкрепям, тъй като знам, че много възрастни хора нямат опит с боравене с интернет, не знам доколко е разпространено в по-малките населени места. Знам, че там нашата общност е разпръсната в много населени места, не е концентрирана в отделни големи градове, където можем да допуснем, че покритието на интернет е достъпно за всички.
Считам, че ако говорим за спасяване на медията, трябва да говорим по-скоро и за нейното разширяване като интернет издание, но непременно и като запазването й в печатен вид.
Господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На първо място да кажа, че вариантът, който се предлага от Външното министерство според мен е добър, отвъд конкретния казус – да се възприеме там където има български общности, защото държавата в този случай, когато подпомага такива медии би трябвало да бъде един инвеститор в националната идентичност на тези хора. Трябва да знаем един вестник доколко формира националната идентичност, доколко е ефективно средства на държавата, или е просто да може да си казваме, че имаме вестник в Украйна, или където и да било. За мен само по себе си съществуването на вестник или на сайт, или на каквото и да било не е гаранция, че това по някакъв начин обслужва нашия национален интерес и нашите сънародници там. Затова е добре, че през тази мрежа от училища вече ние ще имаме и обратната връзка затова доколко има ефект този вестник, тази редакция и доколко хората, които го четат го харесват.
Ние не можем от нашата камбанария да кажем на тях какво им харесва, защото те са по друг вид хора, все пак живеят в друга държава, имат други вкусове. Не казвам да правим вестник, който ще се харесва на нас, но да знаем, че там действително, най-вече децата, ясно е, че има и възрастни хора, но за нас най-важни са децата, които растат да могат да растат като истински българи, дай боже, и до края на живота си да бъдат такива. Добро е това предложение. Въпросът е оперативен. От Министерството на образованието, да дойде представител да обсъдим въпроса с него, да поеме някакви гаранции, че това ще се случи. Не става въпрос за много пари. Ако искате да проучим случая доколко може и в другите диаспори, включително и при новите българи там, където се инвестира в медии, те да стигат до своите читатели, а не да остават, защото аз съм работил във вестник „България“ има и брак, защото един вестник може да се пише, друг е въпросът дали има някой да го чете и това е много важно. Ние трябва да следим, тоест не ние като депутати, а по-скоро Министерството на образованието, Агенцията за българите в чужбина, да се знае доколко тази инвестиция е ефективна, за да не разпиляваме дори и малко пари да са, но все пак в такива райони с малко пари големи неща могат да се направят. Да опитаме някакъв друг начин, но е добре, че се постави този въпрос, за да може да има някакъв вариант. Аз поздравявам Министерството все пак са помислили сериозно върху това и не са взели само за сведение този случай.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Биков, относно читаемоста на вестника и неговата популярност аз получих писма чрез социалните мрежи, в които има доста хвалебствени слова относно вестника и че има хора, които обичат това издание, че се съхраняват вестниците излизали от цялата му дългогодишна история. Освен това доколкото разбрах дори организират обществено четене на вестника, където се събират групи от по 7-8-10 човека, четат новия брой на вестника, обсъждат, дискутират, тоест поне според информацията, която получавам през социалните мрежи виждам и очевидно вестникът се ползва с интерес от нашите сънародници там.
ТОМА БИКОВ: Само да уточня, тук не говоря за конкретния вестник, говоря по принцип – да знаем каква е целта на държавата да финансира подобен тим вестници. Вече когато знаем каква е целта ще можем да знаем и доколко сме я осъществили. Това е моята идея. Не е свързано с конкретния вестник, естествено е, че трябва да се помогне. Нещо което го има, ако има проблеми да му се помогне, отколкото да се унищожи. Това е със сигурност.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Вижте обръщам се първо, към колегите ситуацията не е чак толкова еднозначна. Господин Биков е изключително прав, само че нали си даваме сметка, че в структурата на това издание конкретно за което говорим, което всички подкрепяме, тоест никой от нас не казва, че този вестник не е в ред и не е както трябва, но самата му структура се промени след момента, в който излязоха от него от учредителност най-общо казано държавните структури от Украйна, той вече е на друго ниво. Ние с това трябва да се съобразим много внимателно в нашите решения. Затова предлагам на базата на страхотния анализ на Външното министерство, на базата на това, че дойдоха и представиха хората, които правят вестника, на по изчистената и избистрена информацията във връзка с тези две издания, на базата на разговорите с другите министерства, тогава да градим нашите изводи, защото сега структурата се променя – започваме да имаме два частни вестника. Ние такива вестници и издания в други държави имаме и трябва внимателно да проследим какво ще вземем като решение – чак когато сме абсолютно наясно с цялостната визия на тези издания. Ако трябва да търсим варианти да го систематизираме това издание и да дадем предложение то да се случва пак като някакъв официален или неофициален представител на България, което вече е в абсолютен синхрон с думите на колегата Биков. Но докато не сме наясно какво всъщност ще роди новата пререгистрация на вестника да не бързаме да вземаме крайни отношения по темата. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Преди да дам думата отново на господин Дойков ще дам думата на господин Вангелов за реплика.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Ще се опитам набързо да кажа максимално дипломатично, все пак сме на открито заседание, вижте, чене само в Украйна, но и в много други държави, където имаме исторически общности българското население са обект на разнопосочна хибридна обработка, най-меко да го кажа. Може би ние наистина трябва да вземем в ръце някога нещата и така разбирам изказването на господин Биков, нашите вестници, които ще бъдат подкрепяни от България да противодействат на тази разнопосочна хибридна пропаганда, всички разбраха.
ПЕТКО ДОЙКОВ: Внимателно изслушах всички направени коментари. Съвсем накратко искам да кажа какво мислим.
На първо място упрек няма. Външното министерство не е отправяло упреци. Мога единствено да изразя съжаление, че ако знаехме затова нещо два месеца по-рано сега щяхме да бъдем много по-напред в процеса. Това е нещото, което искаха да кажат нашите колеги в Киев и в Одеса, това е което казвам и аз – изгубихме два месеца.
По отношение на регистрацията единствено госпожа Костова – главният редактор на вестника може да каже кога ще приключи регистрацията. По информация, която имаме от нея процесът трябва да продължи две-три седмици. В момента, в който тя установи контакт с нашите колеги в Генералното консулство и каже пререгистрацията приключи, ние ще можем да информираме и другите български официални институции, че този процес вече е приключил. В този смисъл не може да говорим за проактивност, говорим единствено затова, че сътрудничеството от страна на потърпевшите за намиране на решение е от ключово значение и колегите в Киев и в Одеса ще имат много по-бързи и по-адекватни действия ако потърпевшите, в ситуацията вестници, поддържат постоянен контакт с тях, споделят своите проблеми, сами подсказват възможни решения, сами дават пълна и изчерпателна информация, без необходимост от настоявания и втори, трети и четвърти срещи. В контакт сме с другите мисии и мога да повторя, че към момента те запазват относително спокойствие и, че единствено българските дипломатически мисии са тези, които поставят въпроса.
Как унгарците решават техния проблем? Мисля, че прозвуча на предишното заседание, но мога пак да споделя – в съответствие с действащата законова и нормативна уредба в Украйна – спонсорство, дарение, съвместни проекти, всичко което е позволено според действащия в Украйна закон може да бъде използвано. Това нещо, което и ние можем да правим.
Относно чиновническия подход, съгласен съм. – ние в момента правим нещо много по-различно от чиновнически подход. Точно чиновниците в Одеса подсказаха как да търсим варианти за решение. Понякога чиновниците също могат да дадат варианти. Те действат в едни определени рамките, защото това е техният мандат, но в никакъв случай това не означава изцяло чиновнически подход. Смея да твърдя, че в повечето от ситуациите решенията се намират благодарение на тези хора, които сами по себе си са чиновници, това е техният статут.
Относно направените коментари за електронния формат – вестник „Роден край“ излиза в PDF формат. Какво точно представлява този формат това е част от това което е излязло на хартия и след това е снимано и публикувано в интернет. Може да имаме плюсове и минуси и в едната и в другата посока. Това което казваме, че ако искаме да спечелим младите няма да бъде лошо да бъде засилен онлайн елементът в издаването на вестниците.
Относно сътрудничеството между двата вестника, абсолютно сме съгласни. Ние това и правим като се опитваме да търсим решение и за единия и за другия, и за всеки един вестник. Само за информация главният редактор на „България, вчера, днес, утре“ е бил служител на госпожа Дора Костова, в такъв случай нека да се отчита спецификата за която беше споменато преди малко. Предвид желанието да се търси решение на въпроса Външното министерство винаги има готовност да сътрудничи за намиране на решение с Държавната агенция за българите в чужбина и с всяка една друга българска институция. Приемаме желанието на Агенцията за сътрудничество и сме готови да работим заедно по въпроса.
Хубаво е да насочим вниманието си и към младежта. Това, което казват нашите колеги в двете ни мисии е, че в Украйна българите имат много силен дух и, че за разлика от някои тенденции тук в страната ни, там тенденциите са противоположни. Там ръстът на населението е съвсем различен и затова ние си мислим, че без да пренебрегваме възможността на по-старите да имат достъп до изданието, трябва да работим и с акцент върху по-младите, така както правят вестниците на другите национални малцинства. Не става въпрос да пренебрегваме едните или другите има плюсове и в едното и в другото, но това което мислим, е, че е хубаво да се засили онлайн елемента на изданието . Това са нещата, които исках да коментирам.
Със сигурност оставаме на разположение, със сигурност можем да разчитаме на двете ни мисии, със сигурност имаме желание да работим заедно с всички, които вървят в една и съща посока. Бихме приели и допринесли за всеки един конструктивен подход, който е реалистичен и може да ни изведе от ситуацията. Да, така е – бюджетите на Министерството на образованието и науката, както и на Външното министерство вече са финализирани, може би едно такова решение, което ние предлагаме ще бъде възможно от следващата година, но няма лошо да помислим за следващата година, ако все пак нищо не се случи – така както се очаква може би след президентските избори ситуацията може отново да бъде променена. Няма лошо да се направи един бенетон и анализ и да видим какво може да направим за в бъдеще, за да не се окажем отново изненадани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря и аз, господин Дойков.
Мисля, че би трябвало да постигнем пълен консенсус относно необходимостта от бързо приемане на решение и достигане до крайно решение на временния проблем. Да не разчитаме на това, че проблемът е временен, а да приемем по лошия вариант, че след президентските избори и до края на годината най-вероятно законите няма да бъдат променени в Украйна и ще си остане ситуацията. Може да се надяваме на това, което преди малко ни подсказа господин Манев, че вестникът ще намери начин да се самоиздържа като разшири по някакъв начин своят дейност, излезе извън тесните рамки на една повече културно-образователна медия, а е и в някаква по презентативна новинарска емисия и също така привличане на рекламодатели, и така нататък. Не можем да разчитаме изцяло на това, така че мисля, че е редно да предприемем действия за координиране на възможностите за съвместно финансиране с двете министерства – на образованието и на туризма. В този ред на мисли бих желал да осъществите контакт без да чакаме по-нататъшната регистрация, за да може да изпреварим събитията и като излезе регистрацията вече да имаме осъществени някакви координации действия съвместно с двете министерства в тази насока. Съответно при следващото заседание може да го планираме след две седмици, да имаме някакви конкретни виждания и предложения. От сега да знаем, че ще бъдат поканени и двете други министерства и да се надяваме, че дотогава ще има изработен съвместен план за спасяване на медиите и за двете – не само за „Роден край“, но и за „Българите, вчера, днес и утре“.
Други въпроси, колеги? Няма.
С това приключваме с първа точка от дневния ред.
По втора точка, имате ли някакви предложения?
Ако няма – закривам днешното заседание.
Благодаря Ви.


(Закрито 15.35 ч.)

Председател:
Андон Дончев
Стенограф:
Мария Николова