---

П Р О Т О К О Л
№ 48


На 4 март 2021 г., в Народното събрание – площад „Княз Александър I“ № 1, зала 456, от 14,30 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Информация относно процеса на въвеждането на международния паспорт с 10-годишна валидност.
2. Разглеждане на сигнали относно откази за придобиване на българско гражданство
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на госта се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и се ръководи от госпожа Елена Пешева – председател на Комисията по политиките на българите в чужбина.

* * *

ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, откривам днешното заседание!
Ще изчета дневния ред:
1. Информация относно процеса на въвеждането на международния паспорт с 10-годишна валидност.
2. Разглеждане на сигнали относно откази за придобиване на българско гражданство.
3. Разни.
Гости от Министерството на вътрешните работи:. Милко Бернев – заместник-министър, и Цветомир Панчев – началник-сектор „Правно обслужване и мерки за административна принуда“ в дирекция „Български документи за самоличност“; от Министерството на правосъдието: Боряна Златинова – началник-отдел „Оценка и анализ на документацията“ в дирекция „Българско гражданство“; от Държавната агенция за българите в чужбина: Димитър Владимиров – заместник-председател, и Александър Иванов – главен експерт; от Президенството: Милена Димитрова – експерт в Комисията за българско гражданство.

Предлагам да започнем по първа точка:
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРОЦЕСА НА ВЪВЕЖДАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ПАСПОРТ С 10-ГОДИШНА ВАЛИДНОСТ.
Тъй като към нашата комисия са постъпили запитвания от български граждани: докъде е стигнала процедурата, тъй като, предполагам, доколкото всички сме запознати, трябваше да влезе в сила от 1 януари 2021 г.? Самият закон беше прието да влезе в сила още на 20 юли 2020 г., като се даде срок на МВР да могат да се организират до 1 януари 2021 г.
Затова предлагам да дадем думата на господин Милко Бернев от Министерството на вътрешните работи да ни уведомите:докъде е стигнал процесът по въвеждане на 10-годишните паспорти?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕВ: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Ще си позволя да Ви представя информация относно процесът на въвеждане на паспорти с 10-годишна давност.
Съгласно изменението на чл. 34, ал. 1 от Закона за българските лични документи, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 58 от 23 юли 2019 г. се предвиди паспортите на българските граждани да се издават със срок на валидност пет или съответно 10 години съгласно заявения от лицето срок.
Първоначално беше прието издаването на паспортите с 10-годишна валидност, съдържащи 48 хартиени страници, да бъде възможно най-късно до 1 януари 2021 г. В мотивите на Законопроекта вносителят изрично посочи, че промяната на срока на валидност на паспорта изисква по-дълъг период, нужен за осъществяване на необходимата технологична подготовка, а именно изготвяне и одобряване на идеен проект на паспорта, възлагане на неговото персонализиране на изпълнител и реално издаване на документите.
За да бъде определен изпълнител, който притежава необходимия капацитет за персонализиране на посочените документи, беше обявена обществена поръчка с предмет: „Проектиране, изграждане и управление на система за издаване на български лични документи“, процедурата за възлагането на която към настоящия момент все още не е приключила и няма сключен договор за изпълнение на поръчката.
Ще си позволя да Ви запозная с хронологията на този проект. Хронологията по провеждане на обществената поръчка, е, както следва. С Решение от 15 август 2018 г. обществената поръчка беше обявена като ограничена процедура в два етапа – предварителен подбор и оценка на представените оферти. С доклад от 27 април 2020 г. Комисията, назначена от възложителя, извърши подбор, оценка и класиране на представените оферти от участниците. Възложителят класира участниците в процедурата с Решение № 5785 от 29 април 2020 г. Решението беше обжалвано пред Комисията за защита на конкуренцията от класирания на второ място участник. Със свое Решение № 510 от 25 юни 2020 г. Комисията за защита на конкуренцията потвърди решението на възложителя и остави жалбата без уважение. Впоследствие решението на КЗК беше обжалвано пред Върховния административен съд.
Поради забавянето в провеждането на обществената поръчка, причинено от обжалването на решението от страна на участник в поръчката, Министерството на вътрешните работи инициира законодателна промяна, като с § 29 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 98 от 17 ноември 2020 г. беше прието, че необходимите технически и програмни средства за издаване на паспорти със срок на валидност 10-години следва да бъдат осигурени до 2 август 2021 г.
Към настоящия момент съдебното производство пред ВАС е спряно, като със свое определение от 10 ноември 2020 г. съдът отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, пред когото е образувано преюдициално дело № С-669/20. Спорът пред запитваната юрисдикция се въвежда до тълкуване на разпоредби от Директива 24/ЕС/2014, Директива 81/2009 и правило по чл. 72, ал. 1 от ЗОП, въведено от националния законодател, касаещо извършване на оценка на необичайни благоприятни оферти.
С оглед липсата на определени нормативни срокове за приключване на делото, Министерството на вътрешните работи не може да се ангажира с позиция кога Съдът на Европейския съюз ще се произнесе, респективно кога делото пред ВАС ще бъде възобновено и ще бъде сключен договор за изпълнение на обществената поръчка.
След приключване на процедурата по обществената поръчка образците на български лични документи подлежат на утвърждаване с акт на Министерския съвет съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските лични документи.
Оставаме с надеждата, че Съдът на Европейския съюз ще се произнесе в близко бъдеще и Висшият административен съд ще се произнесе със свое решение, за да можем да отключим реалната работа по новата генерация български документи за самоличност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Тоест, когато съдът постави, Вие горе-долу каква готовност ще имате, за колко време оттам насетне да бъде направена тази процедура?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕВ: Това е доста относително, но нека господин Панчев да отговори.
ЦВЕТОМИР ПАНЧЕВ: След евентуалното произнасяне на Съда на Европейския съюз, предстои да се произнесе и Върховният административен съд. В случай че потвърди решението на КЗК, ще се пристъпи към сключване на договор и евентуално започване на подготвителни дейности, свързани с персонализацията на този документ. Тъй като от бъдещия изпълнител ние чакаме и такава машина, защото тя е специфична машина. Не може машините, които в момента персонализират документа, който е с 32 страници, обикновеният паспорт, не може на тази машина да се персонализира този нов вид паспорт. Така че не мога да се ангажирам със срок, но има някакво технологично време от сключване на договора до реалното издаване на документа. Към настоящия момент, както подчерта и заместник-министър Бернев, нормативните изисквания в Закона за българските лични документи предписват до 1 август 2021 г. да бъде осъществена технологично процедурата за издаване. Времето ще покаже., Ние не можем да се ангажираме със срок.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря Ви.
(Представителите на Министерството на вътрешните работи напускат залата.)

Преминаваме към втора точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СИГНАЛИ ОТНОСНО ОТКАЗИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО.
Предполагам, че всички колеги са се запознали със сигналите, които сме получили, със сигурност има и повече такива. Така че, ако може да ни разясните малко повече, защо се получава такова разминаване, че на граждани, на които им е издадено Удостоверение от Държавната агенция за българите в чужбина впоследствие не могат да получат българско гражданство?
Заповядайте.
БОРЯНА ЗЛАТИНОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Във връзка с депозираните сигнали от лицата Маргаритка Стоянова и Йован Гриповски извършихме проверка в Дирекция „Българско гражданство“, при която се констатира, че по повод подадени молби от лицата на 3 юли 2020 г. до директора на дирекция „Българско гражданство“ на лицата е предоставена изчерпателна информация относно производството, образувано по молбите им за придобиване на българско гражданство на основание български произход, движението по преписките, както и мотивите, поради които Съветът по гражданството при Министерството на правосъдието е дало мнение тези молби да не бъдат уважени и съответно е направено предложение в този смисъл до Вицепрезидента на Република България за отказ за издаване на указ.
С последващи молби от 28 юли 2020 г., адресирани до министъра на правосъдието, и в случая до Комисията по политиките за българите в чужбина, на лицата също е предоставена подробна и изчерпателна информация по този повод. В тази връзка следва, искам да отбележа, че при провеждане на производството по придобиване на българско гражданство на основание български произход е необходимо да бъдат спазени изискванията, които са предвидени в специалния закон – Законът за българското гражданство, и също така, които са доразвити в Наредба № 1 за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство.
В конкретния случай в текста на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата е регламентирано задължително представяне както на Удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина, така и всички документи, които доказват наличието на поне един възходящ българин. В този смисъл изискването на разпоредбата е императивно и е необходимо наред, паралелно с Удостоверението, задължително да се представят и тези документи, които доказват, които удостоверяват точно кой техен възходящ е от български произход и съответно да се проследи връзката между лицето-кандидат и неговия възходящ българин.
По отношение на направеното искане в цитирания сигнал – да бъде извършено преразглеждане на преписките на лицата Маргаритка Стоянова и на Йован Гриповски, следва да се отбележи, че в Закона за българското гражданство не е предвидена такава възможност за преразглеждане на преписки, по които веднъж вече Съветът по гражданство е дал своето мнение и съответно министърът на правосъдието е направил предложение до вицепрезидента за издаване на указите. Тоест в случая по тези преписки вече е взето окончателно решение, така че те не подлежат нито на преразглеждане, нито на повторно предложение от страна на министъра на правосъдието.
От друга страна, в конкретния случай липсва и законово основание, липсва хипотеза, при която това обстоятелство да бъде осъществено, а именно преразглеждането на тези молби, тъй като с осъществяване на делегираното от Закона за българското гражданство правомощие, а именно с предложението на министъра на правосъдието до вицепрезидента за отказ за издаване на указ за придобиване на българско гражданство, процедурата по всяка преписка приключва.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря.
Мисля, че на всички е ясно, че веднъж вече като се стигне до тази процедура, тя няма как да бъде обжалвана, затова бих искала да попитам господин Владимиров: как се случва така, че Вие издаване едно удостоверение и имали ли сте необходимите документи от гражданите, за да издадете това удостоверение, след като впоследствие се оказва, че в Съвета по гражданство липсва подобен документ?
Преди това ще дам думата на колегата Борис Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Просто, имайки предвид конкретния казус на точката от дневния ред, по която няма внесено оплакване към работата на ДАБЧ, нито пък има някакви обструкции относно производството в ДАБЧ или обжалване на акт на ДАБЧ, ми се струва, че пак можем да чуем Агенцията, но в случая взимам повод да кажа няколко думи по отношение на сигналите.
Първо искам да изразя съжалението си, че не са дошли представители на ръководството на Дирекцията за българско гражданство. Госпожа Златинова не познавам от времената, в които съм участвал в Съвета, тя е съвестен служител, но в случая от нея ние не можем да научим основни проблеми, които възникват там. Какво имам предвид?
Според Инспектората на Министерския съвет на Република България и според съда на Република България Агенцията издава заповеди на всеки един кандидат за удостоверяване на български произход. Тези заповеди според Инспектората на Министерския съвет на Република България и според Прокуратурата на Република България – документите ги има в Агенцията и могат да бъдат предоставени, тези заповеди са индивидуални административни актове на държавен орган. Те могат да бъдат оспорени само от заинтересована страна, и то в съда. Това, което се случва в Дирекция „Българско гражданство“ е пълно игнориране, напълно незаконно игнориране на актове на български държавен орган, незачитане на удостоверените в тях обстоятелства.
Второ, ръководството на тази дирекция си позволява и други своеволия. От години промениха точка в Наредба № 1 за приложение на Закона за българското гражданство и си позволиха да удостоверяват български произход, като задължават кандидатите да носят същите документи, които са представили в Агенцията за удостоверяване на българския си произход пак в оригинал, което значи, че те два пъти трябва да извадят оригинални документи от институциите в държавата, от която са. И който не даде такива оригинални документи, тоест Дирекцията си е присвоила при драстично нарушаване на законите на България, пак казвам, да удостоверява произход, тъй като няма нито един нормативен акт – сега имаме нов закон, аз на него ще се спра след малко, но в хипотезата на тези две оплаквания, които са, касаят именно досега действащия закон.
Така че много моля да бъда ясно разбран. Аз се изказвам, въпреки че това е последното ни заседание, се изказвам не толкова да ме чуе госпожа Златинова, а за да остане в протокола веднъж завинаги, защото го повтарям от години и всички се правят на глухи и слепи, че в тази дирекция драстично се нарушава българското законодателство предимно по отношение удостоверяването на българския произход на хората от Македония. Това дебело искам да го подчертая.
Хората от Македония не са виновни, че по стечение на историческите обстоятелства са останали извън България. Не са виновни! Искам да кажа за тези, които не знаят, че хората в Македония, българите, мнозинството от населението е имало българско гражданство, поданство на Царство България. Това на никой не му пука. Когато го кажа, за никой не произвежда никакви мисловни, някаква дори лека гузност поне да произведе. Като казвам за никой, имам предвид в институциите, ангажирани с това, а това са факти. Това население се е изяснявало на референдум, че е българско, то е вдигало въстания, че е българско, носи български имена. Вие чухте имената на тези хора.
И сега новият закон, който онзи ден го гласувахме, предвижда всичките тези хора от българските исторически общности да подават заявления директно в Правосъдието. Директно в правосъдието! Вече не в Агенцията. И само тези, които Правосъдието прецени, че нещо не им достига, доказателства за произход, трябва Правосъдието да изиска от Агенцията становища. Ако нещо некоректно казвам, защото е нов Законът, моля и господин Владимиров да ме коригира, но нали за момента правилно го казвам? Така. И там един колективен орган, Консултативен съвет, ще установи по критерии, установени с акт на Министерския съвет…
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: В Закона са.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: А, да, критериите залегнаха в Закона. Имате ли ги, господин Владимиров, пред Вас тези критерии само да ги прочетете. Те бяха три или четири. Много са кратки. Ако може, госпожо Председател, да ги прочете и след това ще завърша моето изказване.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Заповядайте, господин Владимиров.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: „Консултативният съвет се произнася мотивирано с положително или отрицателно становище в двумесечен срок от възлагането, като взема предвид дали молителят ползва български език, самоопределя се като лице от български произход, както и дали са налице поне едно от следните обстоятелства:
- да е част от българска общност и българско малцинство;
- да произхожда от населено място, което е било част от българската държава в миналото и българската екзархия;
- да има възходящи, които са носители на българска традиционна фамилна именна система.“
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Владимиров.
От така прочетените критерии е очевидно, че тези двамата, които са тук, как им бяха имената?
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Ама то е очевидно, че тези хора…
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Нека да им кажем имената в протокола.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Маргаритка Стоянова от Македония е получила отказ от Дирекция „Българско гражданство“ и Йован Стоянчо Гриповски. Тези хора от Македония са получили откази, но те са част от хилядите, които са получили откази и аз не знам докога тази антибългарска политика ще продължи? Пак повтарям, до приемането на сегашния закон тя беше напълно незаконна и ние това сме го казвали, аз специално и докато съм работил в Агенцията съм го казвал, после и като народен представител съм го казвал, глас в пустиня! Мисля, че аргументите ми, те не бяха мои, правната квалификация на заповедите, които издава председателят на ДАБЧ не е моя, а на българския съд и на Инспектората на Министерския съвет, че това са индивидуални административни актове.
Завършвам с това, че искрено се надявам госпожа Златинова, пак казвам, една от най-съвестните служителки там да предаде на ръководството и на отговорните там фактори, че при новия закон нещата вече стават много по-сериозни. В смисъл отговорността изцяло пада върху тях за всякакви своеволия и неспазване на току-що прочетените четири критерия за наличие на български произход. И наистина трябва пак да кажа, че основните потърпевши са кандидатите от Македония, които по новите критерии, залегнали в Закона, те покриват и четиритях – и именната им система, и населените им места, и Българска екзархия, която е етническа църква. Българската екзархия не е на някакви етнически неопределени хора, тя е издадена според султанския ферман на Булгар миллет – български народ, казано на български език.
Няма повече да говоря. Пак казвам, целта на това ми изказване беше да използвам, че е последно заседание, че повече няма да имаме заседания и че случайно и тази точка сега попада в това последно заседание. Това не е някакво целенасочено. Тези оплаквания сега са се появили и са попаднали в дневния ред и аз много държа това, което казах, да остане в протоколите на Народното събрание за следващото Четиридесет и пето народно събрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря и аз.
Давам думата на господин Владимиров – заповядайте.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: В случая в Наредбата на Правосъдието е залегнало да бъдат всичките тези документи, които при нас се предоставят за удостоверяване на произход, да бъдат представени в Министерството на правосъдието. В случая, тези две лица не са представили освен Удостоверението за български произход и документите, които са представили при нас. Получава се всъщност една и съща процедура по удостоверяване на произход да извършва и Агенцията, и Министерството на правосъдието. Пред нас въпросните заявители са представили лична карта на своя дядо и прадядо, тъй като са майка и син, от Царство България, в което пише, че въпросният дядо е от българска народност. В случая колегите от Министерството на правосъдието явно са искали тези документи за възходящ българин и въпросната лична карта, но в определените срокове въпросните кандидати не са ги били предоставили и те са минали в процедура за отказ.
Това са проблеми, които са се натрупали между двете институции в годините назад. Аз не един път, не два пъти тук съм говорил за нормативния вакуум, който се получава между нашето производство по удостоверяване на български произход и последващото производство, което е в Дирекция „Българско гражданство“, колизията между някои закони и съдебната практика в последно време – господин Вангелов знае, да не му я припомням, че пак ще се ядоса,
В крайна сметка, в края на това Народно събрание беше приета една промяна в Закона за българското гражданство, за която е интересното, че в момента процедурата се обръща. Тоест Министерството на правосъдието ще бъде първичната администрация, която ще приема преписките за гражданство по произход и при съмнение или наличие на необходимите документи да изисква становище от Агенцията. Тоест Министерството ще може да прецени българския произход въз основа на критериите, ако не може – Агенцията. Консултативният съвет, който ще бъде създаден към Агенцията, ще установи наличието на български произход по въпросните критерии.
Така според мен ще се облекчат заявителите, тъй като ще кандидатстват директно в Министерството на правосъдието и при необходимост Консултативният съвет ще дава допълнително становище. Другото важно е, че влизат основни критерии по какъв начин да се удостоверява произходът? Това е проблемът, който през годините е стоял. Какви са критериите за установяване на български произход или какво е това българин и по какъв начин да се установява това нещо, така да кажа?
Сега има точни и ясни критерии, по които да се определя. Надяваме се, в бърз порядък да синхронизираме действията с Министерството на правосъдието, тъй като вече чисто административно ще имаме доста работа в подзаконовите нормативни актове. Все пак чакаме да излезе Законът в „Държавен вестник“. Законът влиза три дни след обнародването му в „Държавен вестник“. Предполагам, че утре ще го обнародват. Мисля, че другата седмица ще трябва да започнем да работим по поднормативните актове.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Кога започва приемът по тях?
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Това е един въпрос, който би следвало да обсъдим с Министерството на правосъдието, дирекция „Българско гражданство“, тъй като след влизането в сила на Закона Агенцията би следвало да престане да удостоверява българския произход и да приема заявители, но самото съставяне на Консултативния съвет към Агенцията, който да установява българския произход, следва да бъде създаден с наредба на Министерския съвет, което пък ще отнеме известно време да бъде подготвен самият поднормативен акт и да бъде приет в Министерския съвет.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Тоест чак след създаването на Консултативния съвет, може да започне приемът така?
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Ами не. Всъщност би следвало да започне с приемането на Закона. Тоест има един период, в който трябва да се нагодят на работа двете институции как ще работят занапред.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Благодаря Ви.
Като цяло тези два случая, няма да повтарям абсолютно всичко казано, но като цяло е недопустимо. Сега двама наши сънародници остават без българско гражданство и всъщност те няма да имат друг шанс да получат такова.
БОРЯНА ЗЛАТИНОВА: Не, имат. Те трябва да кандидатстват отново.
ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА: Това означава, че цялата процедура ще стартира отново, а няма как например ето господин Владимиров казва, че те си подали абсолютно всички документи пред тях, тоест те ги имат налични, и парадоксът е, че те не получават българско гражданство, само защото при Вас липсва подаден определен документ. Но те вече са го подали и имат такова удостоверение за български произход. Да се надяваме, че с промените в закона оттук нататък няма да има такива недоразумения.
И накрая за завършек, бих искала да направя един отчет на дейността на Комисията през тези четири години, въпреки че аз не съм била председател, тоест аз бях само няколко месеца, но да запознаем всички какво всъщност е свършила Комисията за този мандат?
Първо ще дам малко статистика. В периода месец май 2017 до месец март 2021 г. Комисията е провела 44 открити заседания и две закрити, или общо 46.
Наши гости бяха: от Министерството на правосъдието – министърът на правосъдието госпожа Цачева един път, а заместник-министър пет пъти; от Министерството на външните работи – заместник-министър 11 пъти; от Министерството на вътрешните работи – заместник-министър осем пъти; от Министерството на образованието и науката – заместник-министър четири пъти; от Министерството на културата – заместник-министър три пъти.
Десетки ръководители и експерти от изпълнителната власт също се включиха в обсъжданията и дебатите на повдигнатите въпроси. Представители на СЕМ, БТА, БНР и неправителствени организации неведнъж участваха в насрочените заседания.
Депутати от Комисията в различни формати посетиха и се запознаха с проблемите на нашите сънародници в Чехи, Република Сърбия, Република Северна Македония и Украйна.
Наши гости бяха представители на българските общности във Франция, Украйна, Сърбия, Румъния, Молдова, Албания, Великобритания, Гърция и Испания.
На всички проведени заседания имахме представители на Вицепрезидента на Република България госпожа Илияна Йотова, както и председателят и заместник-председателят на Държавната агенция за българите в чужбина.
Тук е и мястото да си спомним драматичните мигове, свързани с арестуването на председателя на Агенцията, нейните служители и последвалите разкрития за проблеми при издаването на удостоверения за български произход. Искам специално да отбележа дейността и усилията на заместник-председателят на Държавната агенция за българите в чужбина господин Владимиров, който в тази тежка обстановка както с тези събития по време в Агенцията, така и в условия на коронавируса успя да стабилизира структурата и да я върне към нормалния ритъм на дейност.
Искам да съобщя, че с писмо сме уведомени от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, че Агенцията е обработила и издала всички заявления за удостоверения за български произход, подадени чрез дипломатическите ни представителства.
Искам да отдадем и заслуженото на предишния председател господин Андон Дончев, който беше основно през по-голямата част от периода председател на Комисията.
Време е да направим равносметка и за постигнатото. Ще се спра на най-значимите според нас резултати.
Приети са дългоочакваните изменения в Закона за българското гражданство. Смятам, че това е огромно постижение и макар в края на мандата, се случи. Надявам се, че оттук нататък работата ще бъде улеснена както за Държавната агенция, така и за Министерството на правосъдието и най-вече за всички наши сънародници, които искат да придобият българско гражданство.
Приети са изменения в Закона за гражданската регистрация.
Приети са изменения в Закона за българските лични документи, макар и все още в процедура, но се надяваме, че до края на годината нашите съграждани ще могат да се възползват и от тази придобивка.
След дълго очакване нашите сънародници от чужбина ще могат да подават заявления за подмяна на личните си документи, използвайки Електронната система за административни услуги на Министерството на външните работи, намалени са и таксите за документите.
В областта на образованието завършваме с над 1000 български училища в чужбина, с нова електронна платформа за подаване на документи по Постановление № 103 на Министерския съвет и с обучение без такси за нашите сънародници от Украйна, Молдова, Северна Македония, Косов, Албания и Сърбия.
Открит бе и нов Културно-информационен център в с. Звонци – Сърбия. Бяха отпуснати средства по повод 160-годишнината от създаването на Болградската гимназия. Даде се гласност на много проблеми и пропуски в работата на администрацията и много други. Комисията съдейства за запазване на целостта на Болграския район.
Можеше да се направи много повече със сигурност, но, за съжаление, пандемията от COVID-19 оказа своето влияние както върху работата на Комисията, така и върху абсолютно всички институции в страната през 2020 г.
На дневен ред остават предизвикателствата, свързани с прилагането на измененията в законодателството, търсенето на по-добър баланс в подпомагането на старите български общности и над двата милиона българи, напуснали страната след промените. Подобряване, разбира се, координацията между институциите и отделянето на средства за финансирането на проекти на български неправителствени организации и медии зад граница.
Считам, че със своята дейност Комисията по политиките за българите в чужбина направи пробив в законодателството, допринасяйки за намаляването на административната и финансова тежест над нашите сънародници, живеещи в чужбина. С приетите законови изменения сведохме и до минимум възможността от проява на корупционни практики и спомогнахме за съхраняването на българските традиции и ценности в българските общности навсякъде по света, защото, където има българи, там е и България.
Пожелавам на всички здраве, лични успехи и да продължаваме да работим все така сплотено в полза на всички български граждани.
Така закривам днешното финално заседание на Комисията в Четиридесет и четвъртото народно събрание.

(Закрито в 15,14 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Пешева



Стенограф:

Янка Иванова