1.Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс №702-01-1, внесен от Министерски съвет на 05.06.2017г.– за първо гласуване.

2.Разни

---

П Р О Т О К О Л
№ 4


На 15 юни 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на приходните и агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2017 г. – за първо гласуване.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията за наблюдение на приходните и агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от зам.-председателя на Комисията господин Владислав Николов.


* * *

ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Добър ден, колеги!
Предлагам да започнем, имаме кворум. Днешното заседание ще го водя аз като заместник-председател, тъй като председателят е ангажиран. Той е оставил на колегата своя глас.
По нашата първа точка предлагам следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2017 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Имаме едно входирано искане на депутати от Комисията до госпожа Валя Ахчиева – от Българската национална телевизия, да я изслушаме по определен казус. Така, че предлагам, ако сте съгласни, да приемем този дневен ред и да го гласуваме.
Против и въздържали се няма.

Предлагам да започнем с първа точка от дневния ред:
Господин заместник-министъра го няма. Да дадем думата на госпожа Петкова, да ни запознае, ние не сме водеща комисия. Да Ви кажа, че вече е разгледана в основната Комисия – това е Бюджетна, защото съм член на тази комисия.
Давам думата на нея, за да ни запознае със Законопроекта.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Бих искала да се извиня и от името на заместник-министър Атанасов, тъй като ние се забавихме в Бюджетна комисия, очакваме го всеки момент, но за да не бавим Комисията…
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Само за секунда, искам да Ви представя гостите от Министерството на финансите и НАП. Господин заместник-министъра се надявам да дойде, докато тече самото обсъждане на Законопроекта.
Госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ към Министерството на финансите, госпожа Ирена Христова – „Данъчна политика“, госпожа Анна Бъчварова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“ към Министерството на финансите; от НАП – не знам дали всички са дошли, но трябва да е тук Галя Димитрова – изпълнителен директор на НАП, Александър Георгиев – заместник-изпълнителен директор, Иван Антонов – главен юрисконсулт в дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, Таня Атанасова - Дренска – заместник-директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ към Централно управление на НАП.
Това са нашите гости.
Заповядайте.
Мисля, че вече ще дадем думата на заместник-министъра, тъкмо дойде навреме да представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Добър ден, на всички!
Уважаеми господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Извинявам се, първо, за своето закъснение, но идвам от Бюджетна комисия, където също представих накратко Проекта на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Той е изготвен във връзка с необходимостта от хармонизиране и превеждане в съответствие на националното законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на административното сътрудничество и обмен на информации за данъчни цели, както и прецизиране на разпоредби, включително правно-технически корекции във връзка с бележки и препоръки, получени в рамките на предварителния преглед на българското законодателство по прилагане на общия стандарт за предоставяне на информация, извършена от Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
На първо място, Законопроектът въвежда правила на две европейски директиви по отношение на задължения, по отношение на предоставяне на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Промените имат съществено значение за засилване на борбата с укриването на данъците и агресивното данъчно планиране.
В съответствие с изискванията на Директива 2015/2376 в ДОПК се създават правила, съгласно които по реда на автоматичния обмен изпълнителният директор на Националната агенция за приходите ще обменя с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия информация за трансгранични данъчни становища и споразумения за ценообразуване.
В съответствие с изискванията на Директива 2016/881 в ДОПК се създават правила за осъществяването на автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците на предприятията, които са част от многонационалната група предприятия.
Компетентен орган за обмена е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите. Предоставящото информация предприятие подава отчет по държави пред НАП по електронен път, в предварително утвърден формат.
Компетентният орган предоставя отчетите по държави на всяка държава членка или на друга юрисдикция, в която съставно предприятие на многонационална група предприятия е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност.
Обменът на информацията, включена в отчета по държави, ще позволи на данъчните администрации в различните държави да предприемат мерки срещу вредните данъчни практики и да идентифицират лицата (предприятията), които изкуствено прехвърлят значителна част от печалбите си към юрисдикции с по-благоприятни данъчни режими.
Разпоредбите, с които се въвеждат горепосочените директиви, са съобразени с разработените от ОИСР правила за обмен на информация, които България следва да въведе в законодателството си като част от пакета от мерки на Приобщаващата за въвеждане на данъчните мерки против свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, към която страната ни се присъедини през 2016 г.
На второ място, във връзка с поети международни ангажименти в ДОПК се създават нови разпоредби, с които правилата за осъществяване на взаимна помощ при събиране на публични вземания, съгласно международни договори, се обвързват с производство по ДОПК. Такъв значим международен договор, по който Република България е страна, е Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, ратифицирана със закон през 2016 г.
На трето място, Проектът предвижда усъвършенстване на правната уредба в ДОПК на отговорността на трети лица за непогасени задължения, за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица.
С промените се цели преустановяване на практиката, дружества със задължения да бъдат прехвърляни много скоро след започване на данъчна проверка или ревизия. Предложението е от съществено значение за оптимизиране на производството и ясно дефиниране на обективните и субективните предпоставки, които следва да бъдат доказани, за да се ангажира субсидиарна отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК. Същевременно, предложената уредба защитава интереса на добросъвестните данъкоплатци, които извършват действия в изпълнение на обичайната си търговска дейност.
Конкретното предложение предвижда да бъде решен кръгът на лица, по отношение на които може да се ангажира отговорност, както и обхватът на действията, които следва да бъдат извършени от третите лица, за да се счита, че са изпълнени предпоставките за ангажиране на субсидиарна отговорност. Във връзка с обосноваване на субективната страна на извършените действия на третите лица и на причинно-следствената връзка между тяхното поведение и непогасените задължения е въведено изискване за наличие на недобросъвестно поведение.
На четвърто място, със Законопроекта се предлагат изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Създава се възможност администрирането й от Националната агенция за приходите – данъци и осигурителни вноски, да бъдат плащани чрез виртуално терминално устройство (ПОС), като средствата ще постъпват директно по сметката на НАП в Българска народна банка. По този начин значително ще се намали административната тежест и разходите за бизнеса, тъй като ще се осигури удобна безплатна алтернативна възможност за плащане на данъци и осигурителни вноски по интернет.
Като мярка за ограничаване на сивата икономика се предлага поетапно намаляване на нормативно регламентирания праг за ограничаване на плащания в брой в страната, което е в съответствие и с наложилата се практика в другите държави – членки на Европейския съюз. Предложението е поетапно да бъде намален прагът от 10 хил. лв., като от 1 януари 2019 г. същият да бъде 1000 лв. Мярката ще доведе до ограничаване на възможността да не се отразяват в счетоводството на предприятието парични потоци, свързани, от една страна, с реализиране на приходи от продажба на продукция, стоки и услуги, а от друга страна, с изплащане на заплати и възнаграждения, за които не са начислени, не са удържани и не са внесени данъци и осигурителни вноски.
На пето място, Законопроектът предлага също така прецизиране и усъвършенстване на други разпоредби в ДОПК.
С това приключих.
Благодаря за вниманието, господин Председател.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря.
Колеги, задавайте Вашите въпроси към нашите колеги от НАП и Министерството на финансите.
Имате думата.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, изпълнителен директор на НАП, уважаеми гости от Министерство на финансите и НАП! Упълномощен съм от господин Емил Димитров да изразя и неговата позиция. Тя е обща и на двамата. Ние ще подкрепим този Законопроект. От една страна, на първо място, заради това, че не следва да рискуваме изпадането на България в наказателна процедура от нетранспонирането на тези две директиви в нашето данъчно законодателство.
На следващо място, самите директиви на практика ще позволят да се избегне възможността недобросъвестни лица да се възползват от юрисдикции с преференциални данъчни услуги и по този начин да избегнат данъчно облагане в Република България.
Подкрепяме и промяната, която се прави в чл. 19. Имаше един предходен опит в предишния състав на Народното събрание да бъде направена промяна. Тогава тя не беше особено удачна. Изразявали сме критики и тя не беше възприета. Мисля, че между първо и второ четене имахме някакви редакции. Виждам, че сега Министерството на финансите се е съобразило с критиките, които бяхме отправили тогава, и е направило една много по-добра и по-прецизна редакция, което ще позволи на практика да се избегнат случаи, в които на едно дружество се сменя управлението и по този начин се избягва плащането на данъци, като фирмата обикновено се сдобива с лица, които нямат нищо общо с нейното управление, с нейния предмет на дейност и тяхната административно-наказателна отговорност до този момент не се реализираше.
Единствено имаме резерви по отношение на промените, които се отнасят до Закона за ограничаване плащанията в брой.
На първо място, чисто правно-технически не смятам, че е много удачно чрез „Преходни и заключителни разпоредби“ на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да променяме този Закон. Това, което имаме като информация, че от 28 държави – членки на ЕС 20 са без ограничения, в 8 държави ограниченията са от 1000 до 5000 евро и в нито една от държавите нямаме такова ограничение от 500 евро. Смятам, че това ограничение, което се поставя, е прекалено драстично, за прекалено кратък период от време и ще направим предложения между първо и второ четене в този смисъл, но като цяло философията и принципите, заложени в Законопроекта, следва да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Други колеги?
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател!
Колеги, уважаеми гости! Виждам, че е транспонирана Директива 2015–2016 г., че тук на база „анализ“ сте направили промени и в този чл. 19. Искам да питам дали е правен някакъв анализ, тоест това ще ограничи ли достатъчно случаите на прехвърляне на такива търговски фирми? Правен ли е анализ, от друга страна, дали пък съответно Националната агенция по приходите не би могла в някои от случаите да надхвърли правата си и по този начин да блокира една фирма, която знаем, че в един момент може и да няма необходимите инструменти, за да може да продължи дейността си в тази връзка? Ако можете да ми кажете малко повече в тази връзка. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Колеги, други въпроси?
Заповядайте, госпожо.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Добър ден.
Аз имам два конкретни въпроса.
Адмирирам промените, които са направени в ДОПК, особено на чл. 19., съгласна съм, както вменяването и на трети лица, които носят – и сте уточнили дори и с упълномощени, което доста разширява обхвата на лицата които подлежат на контрол.
Първият ми въпрос, е: в чл. 217, ал. 2 от сега действащия ДОПК Вие заличавате изрично тази алинея. Свързана е с приобщаването на кредиторите от публичния изпълнител. Каква е философията това да се налага, тоест ще включваме вече частните съдия изпълнители и ще отнемем функциите на публичния изпълнител? Аз смятам, че достатъчно права имат частните съдии изпълнители, та и да им разширим правомощията в ДОПК.
Другият ми въпрос е чисто практически, тъй като идвам от бизнеса – за виртуалното ПОС-устройство. Вие казвате, че тези плащания ще влизат директно по сметка на НАП в БНБ. Не знам дали сте наясно, но в момента на повечето фирми данъчно-осигурителните сметки не са равнени поради простата причина, че нямам идея, никой не ми дава обяснение. След като влизат в БНБ и след като се уточнява – това е чисто прагматичен въпрос, може да Ви изглежда наивен, но, когато плащането влиза и се уточнява дали е за осигурителни вноски, дали е за погасяване на данъчни задължения, тъй като това трябва да се върне към съответната данъчна дирекция, да се разпредели към данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице, честно да ви кажа, не ми се вярва, че ще се получат нещата и ще продължават да се трупат лихви, задължението да е погасено и така нататък, мислили ли сте чисто технически и прагматично дали ще могат да се избегнат тези? Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Предлагам да отговорите на така зададените въпроси, Вие или някой от Вашите колеги.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Уважаеми господин заместник-председател, дами и господа народни представители! Ще се опитам да изкажа позицията по така зададените въпроси от първо лице. На някои от въпросите ще помоля експертите и съответно, ако прецени изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, да вземат отношение.
По първата тема, която касае разплащанията в брой. За да не пропусна някои от обстоятелствата, ще си позволя да ги изчета. Всяка една държава членка, които ние сме разглеждали, съответно тук имам подготвен списък във всяка една държава какъв е прагът за ограничаване на плащания в брой, но, за да се стигне до този праг, има определени изисквания и условности за това какъв размер да бъде той?
Върху самия праг влияние оказват следните компоненти: обичайните разплащания в стопанския оборот на страната, обичайните текущи разходи на домакинствата и гражданите, размерът на минималната и средната работна заплата, нивото на сивата икономика в страната и степента на риск за бюджета за укриване и невнасяне на данъци и осигурителни вноски. Като ще Ви зачета, просто като чисто информативно, че във Франция този праг за местни лица е 1000 евро, а за лица, които не са местни за Франция е 10 000 евро. За Белгия границата е 3000 евро, за Румъния е 10 000 леи, което са равнява на 2 260 евро, за Гърция този праг е 1 500 евро, за Португалия е 1000 евро, за Испания е до 2500 евро, за плащанията в брой в Италия е 999,99 евро, в Латвия това е съответно 14 000 евро, за Обединеното кралство е 15 000 евро, в Чехия и Полша също до 15 000 евро.
Аргументите в тази посока са, че ние, за съжаление, по отношение на минимална и средна работна заплата сме най-назад в класацията от Европейски съюз. За съжаление, същото се отнася и в последните класации, които бяха по отношение на сивата икономика. Затова може да звучи драстично предложението, но ние вярваме, че за да изсветлее икономиката и съответно да достигнем средноевропейските нива, трябва да минем по този път. Разбира се, ние сме в диалогов режим и сме готови да обсъдим всякакви алтернативи на това, което сме предложили. Това е по отношение на въпроса за ограничаване на плащанията в брой.
По отношение на чл. 19 и дали имаме информация затова какви са случаите в тази посока, предложението на Министерството на финансите, в частност на Националната агенция за приходите, се базира на натрупания опит по отношение на ревизионните производства и натрупаната съдебна практика. Стигаме до заключението, че в сегашния вид Законът е непълен и не дава възможност като обхват на възможните злоупотреби в тази посока и съответно не дава възможност за ясно дефиниране на наличието на такова престъпление и съответно на такава схема, по която да бъде реализиран неплащането на данъците.
Понеже е актуална темата за търговските пълномощници, само ще Ви споделя защо са включени те. Масова практика е фирма, която се регистрира – на малоимотно или малограмотно лице, се дава пълномощно на друго лице, което може да прави от/до всички операции в една търговска фирма – от сключване на сделки, през разплащане, до съответно разпределяне на печалбата, без лицето, което е собственик, да знае за какво става дума.
И другото, което искам да Ви споделя, е, че аз вярвам, че това изменение в ДОПК ще подпомогне и наскоро възникналите проблеми с неплащане на възнаграждения на работници, защото това ограничение за прехвърляне на предприятията ще способства да не може да бъдат прехвърляни предприятия, без да са платени заплатите на работниците.
По отношение на ПОС терминалите. Искам да гарантирам, че в никакъв случай няма да допуснем да настъпи хаос в данъчно-осигурителната сметка и система като цяло. Това е мислено и всъщност, ако трябва да вляза в детайла, БНБ се ползва като виртуална банка, през която да мине плащането. Всичко оттам – през БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ, минава и се заверяват сметките на всяко едно лице. Мислено е, разписано е като процес – на ниво процес, на ниво съдържание има готовност и няма място за опасение в това отношение.
А по отношение на чл. 217, предлагам господин Иванов.
Господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря.
Аз ще бъда кратък. Няма идея за забрана или по-скоро за ограничаване присъединяването на частни кредитори. Обръщам внимание, че се отменя само второ изречение на чл. 217, ал. 2, а не цялата ал. 2, а само второто изречение на чл. 217, ал. 2. Защото всъщност присъединяването става по електронен път, а не с писмени заявления и други такива неща и това е уредено в чл. 220, където е казано, че „образуването на изпълнителни дела вече става със заявления по електронен път“, а не с писмени заявления и други такива неща. А чл. 217, ал. 1 си остава и в нея е казано, че „в производствата се присъединяват публични взискатели и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог…“, и в ал. 2 „Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител…“ – това остава. Заличава се само „писменото уведомление“.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Заповядайте, госпожо Димитрова.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Ако може само да допълня нещо по отношение на коментара за неравнените данъчно-осигурителни сметки. Това е един процес, който в продължение на много години полагаме големи усилия да стане и не мога да се съглася, че голяма част от сметките не са равнени.
Напротив, ако има такива, това са обикновено лица с широка клонова структура, преобразувани предприятия, които не са подавали декларациите си с идентификационните данни. С въвеждането на информационната система за събиране, която стъпва на тези данни, положихме допълнителни усилия, така че когато постъпват данни по изпълнителни дела, те да отиват на местата, където трябва да отидат и да са уточнени всички задължения на лицето, за да не става незаконосъобразно погасяване на тези задължения.
А по отношение на въвеждането на виртуалния ПОС терминал, той не само че ще способства да няма лихви, но и ще става много по-бързо и по-удобно, тъй като благодарение на това въвеждане съществува възможност задълженията да се считат погасени на датата на нареждане на плащането, а не на датата на постъпването по банкова сметка, както в момента… (Реплика извън микрофоните от народния представител Адлен Шевкед.)
Да, разбира се, че ще го има. Нашите действия обикновено са свързани с въвеждане на определен процес с указания. Без указания нищо не започва при нас.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Други колеги?
Въпроси?
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Във връзка с повдигнатия въпрос за намаляване на прага на разплащанията на пари в брой. Така или иначе, приемайки го от парламента, разбира се, намеренията са добри и винаги възниква въпроса: а има ли ответни мерки на база на това, че банките, знаем, събират доста големи такси. Въпреки, че банките бяха 36, сега се консолидираха и мисля, че са към 34 и би трябвало да има доста голяма конкуренция. Въпреки голямата конкуренция, аз мога да Ви кажа – отивам по договор, вкарвам пари на една фирма, защото нямаше как да преведа в момента, взеха ми даже процент от парите, които внасям в брой в тяхната сметка, тоест общо-взето касапницата е голяма, да го кажа по народному.
Предвиждат ли се някакви мерки поне за ограничаване до някакъв праг на такива вземания? Защото, бъдете сигурни, че разходите на хората ще нараснат в тази връзка. Сивата икономика, разбирам, всичко разбирам, но не всеки има сметка, не всеки има кредитна карта и ако в един момент той реши да си купи телевизор за над 1000 лв. той трябва да плати, може би 15 – 20 лв. такса за тази работа, че е решил да направи оборот и да плати данъци на държавата.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Господин Атанасов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Истината е, че не сме коментирали тази възможност дотолкова, доколкото банките са търговски дружества и те определят своите такси и комисионни, но вярвам, че в режим на пазарна икономика това също подлежи на регулиране. Да бъда съвсем кратък, нямаме такъв анализ.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: И аз да кажа няколко думи.
Знаем, че транспонираните две директиви трябва да ги приемем, даже вече сме в наказателна процедура, та само това е основание да приемем този Закон, но промените в чл. 19 от ДОПК са много важни и затова ние, всичките колеги от ГЕРБ, ще подкрепим този Законопроект.
Всички знаем, прехвърлянето на фирми и тази солидарна отговорност – едни клошари стават милионери в задължения. Затова бяха и дебатите в Бюджетната комисия, ще има промени, от всичките партии ще се опитаме да доусъвършенстваме направените предложения от НАП и от Министерството на финансите в тази посока, защото всички се стремим към едно – да постигнем по-голям резултат.
По отношение на плащанията в брой. Мисля, че може би има някакви промени. Ще изчакаме и справката, ако ни я предоставят и в нашата Комисия, не само в Бюджетна, за какво става във всички страни в Европейския съюз, но оттам наистина има дебат да не направим ограничения и затруднения на дребния бизнес, говорим в най-общия аспект – плащанията на земеделски производители, плащанията във фирмите за битова техника, където има покупки за над 1000 лв. Всичко това, надявам се, между първо и второ четене ще го дебатираме, за да стигнем до някакъв резултат.
Бих искал, ако можете да дадете една справка, какви са задълженията, за които Вие имате информация в НАП, за ДДС и за осигуровки от такива прехвърлени фирми, примерно за последните две години, да кажем, за да разберат колегите – защото и аз едно време съм работил в НАП и беше доста сериозна тази цифра – за последните данни от последните две години, да разберат за какво става въпрос, ако Ви е възможна и имате такава информация, но какви са задълженията от прехвърлени фирми, точно които вече са може би, стари и несъбираеми? Ако трябва, може би, за малко по-дълъг период. И в резултат на това, където са станали такива прехвърляния, да разберем ползите от промените в чл. 19. Това ми е идеята. Ако такава някаква справка ни дадете… (Реплики.)
Това е моето становище.
Въпроси, колеги?
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ние от „БСП за България“ няма да подкрепим Законопроекта.
Тази част, която касае европейското хармонизиране, разбира се, че е наложителна и трябва да бъде подкрепена. Ако Законопроектът бе именно само в тази част, то тогава щяхте да получите нашата подкрепа. Но се получава една такава практика, хем европейско законодателство, хем искате да прокарате и други Ваши виждания относно водената политика, за която ние не сме съгласни, още повече, виждаме и колеги задават въпроси. Става въпрос и за ограничаване на кешовите плащания, което ние поначало сме „за“ – за изсветляване на икономиката, но в крайна сметка това са възраждащи много въпросителни и тук може би най-големите печеливши ще бъдат банките, банковата система, от тази мярка. Но, още повече и за чл. 19 – ние имаме и други виждания, ние сме „за“ ограничаване именно на това прехвърляне на фирми към хора, които дори нямат и представа, че изведнъж стават собственици с големи задължения.
Нашите виждания са, че по-скоро трябва да се промени Търговският закон. Ние сега ще внесем подобен законопроект, примерно, когато НАП вече има данъчна ревизия към дадена фирма, въобще да не може да се прехвърля или пък определено, при някакви критерии, когато има прехвърляне на фирмата, да става чрез съда, а не толкова чрез определени нотариуси.
Такива са нашите виждания, но не сме съгласни, когато чрез европейски директиви да се прокарват и други промени, които, разбира се, да търсят подкрепа. Именно поради тази причина, на този етап, ние няма да подкрепим Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Други?
Заповядайте, госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА: Ние също ще подкрепим Законопроекта в частта си, свързана с европейските директиви.
Тук имам едно питане: в чл. 143х, алинеи 5 и 6 се казва, че крайното предприятие майка на многонационалната група предприятие, което е местно за данъчни цели на Република България предоставя отчет по държави, когато сумата на приходите по групата, консолидираните приходи, е 100 млн. лв. В европейската директива е посочено, че тази сума на консолидираните приходи е 750 млн. евро.
Ако правилно сме разбрали, искам да разбера каква е причината, за да има такава разлика между европейското и българското законодателство? Защото сами разбирате, че това е работа, която ще се стовари на българското предприятие майка в тази група.
Другият ми въпрос е: кое налага промяната на чл. 127а за изключване на акцизните стоки под митнически режим, които по този начин попадат към стоките на засилен фискален контрол?
Ние знаем, че има засилен митнически контрол върху тези стоки, и кое наложи тази промяна в Законопроекта? Също така смятаме, че към този етап в страната няма добри условия за такова драстично намаляване на ограничаване на плащанията в брой, че това ще рефлектира отрицателно най-вече на обикновените хора, а да не говорим, че някои нямат дебитни и кредитни карти, в някои по-малки села и градове няма банкови клонове или ако има, те не работят събота и неделя и наистина банковите такси са много високи за стандарта, който е в България. Това са моите въпроси.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Кой ще отговори?
Госпожа Петкова, заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин заместник-председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще отговоря и на двата въпроса свързани с многонационалните компании и с фискалния контрол, тъй като по отношение на ограничаване плащанията в брой, заместник-министър Атанасов обясни много подробно.
По отношение на многонационалните компании. Всъщност преди да бъде приета европейската директива, прагът от 750 млн. евро консолидиран оборот на мултинационални компании е мярка, която е предложена в пакет от мерки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Всъщност всички дружества, които са с оборот над 750 млн. евро да подават информация по отношение на приходи, данъци, печалби, капитал, заети лица и така нататък, като това е минимален стандарт и всяка държава – членка, тоест всяка държава, включително и държавите членки на Европейския съюз, могат да въведат ограничение по отношение, тоест да намалят прага от 750 млн. евро, което да е съобразено със спецификата на съответната държава.
Като данни на Националния статистически институт за 2015 г. 272 дружества в България отговарят на критериите за многонационална компания, при праг 750 млн. евро едно дружество ще подава данни в Националната агенция за приходите. При праг от 100 милиона, който е въведен само по отношение на дружества, които дружеството майка е местно лице на България, 26 дружества ще подават данни в НАП. По принцип, бих искала само да кажа, че информацията, която ще се подава в НАП, няма да се ползва нито за определяне на данъчни задължения, нито за определяне на трансферни цени, а ще се ползва само за целите на оценка и анализ на риска. По принцип самата мярка за предоставяне на отчети по държави е насочена с цел да се ограничи възможността за изкуствено прехвърляне на печалби към юрисдикции с преференциален данъчен режим или с нулево данъчно облагане. И от справката, която е на Националния статистически институт от тези 272 дружества, 45 дружества – български, имат дъщерни дружества в юрисдикции с преференциален данъчен режим – 17%, и от тях само Маршалски острови – 32 дружества. Това е, което бих могла да кажа по въпроса.
Затова по принцип е намален прагът, тъй като е необходимо Националната агенция за приходите – тя няма да обменя тази информация с други държави членки, но е необходима тази информация за целите на оценка и анализ на риска, тоест рисковите лица, които би могло чрез определени сделки, транзакции, да прехвърлят изкуствено печалби от България към други юрисдикции, тези печалби да не бъдат обложени на територията на страната.
По отношение на фискалния контрол. В ал. 3 първоначално беше записано, че фискалният контрол не се прилага по отношение на стоки под митнически режим, не под митнически контрол, а под митнически режим, като под митнически режим се има предвид – внос, износ, активно усъвършенстване и така нататък. Акцизните стоки са едни от най-високо рисковите акцизни стоки, тоест най-високо рисковите стоки и въпреки че една част от тях – примерно, ако са от друга държава членка са под режим „отложено плащане на акциз“ и примерно акцизът може да е обезпечен, по отношение на данък върху добавена стойност и корпоративния данък съществува голям риск, а рискът е 30%. Това е основният мотив по принцип да бъдат включени акцизните стоки в обхвата на фискалния контрол. Те са обезпечени по отношение на акциза, но като рискови стоки също крие риск по отношение на другите два данъка – ДДС и корпоративен данък. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Колеги, някакви други въпроси? Мисля, че изчерпахме темата, все пак не сме водеща Комисия.
Ако няма други въпроси, предлагам да преминем към гласуване.
Заповядайте, колега. (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря.
Аз съм доволен, че групата от Министерството на финансите се е попълнила и само искам да поздравя госпожа Галя Димитрова. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Да гласуваме.
Колеги, който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 6, въздържали се – 2.
Първа точка е приета.
Това е, колеги. Изчерпахме първа точка.

Преминаваме към втора точка от дневния ред, точка „Разни“ – изслушване на госпожа Валя Ахчиева.
Предлагам да й дадем думата.
Тя ми е предоставила материалите, които аз ще предам на Председателя на Комисията.
Заповядайте, госпожо Ахчиева.
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Уважаеми господин Заместник- председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В разследването си за проблема с паралелния износ на скъпоструващи лекарства, който лишава болните българи от скъпоструващи лекарства, лишава ги от лечение, само в три издания на предаването „Открито“ стигнах до края на казуса.
В рамките само на два месеца се срещнахме с много хора-свидетели, направихме репортажи от мястото на събитието, предизвикахме проверка на контролен орган – Изпълнителната агенция по лекарствата, анализирах цифри и документи, с които винаги са разполагали държавни и публични институции. Разследваният от мен период обхваща последните пет години.
Главният въпрос е: защо цели 5 години, нито една държавна институция не разкри това, което разкри нашият екип в БНТ?
А фактът е този – почти 5 години една фирма, със собственик и управител руски гражданин, извършва търговия със скъпоструващи лекарства за милиони левове, с помощта на недействителен документ към датата на излъчване на разследването в предаването „Открито“ на БНТ на 8 юни 2017 година.
Къде се появява този недействителен документ? В кантората на руския нотариус Тамара Поклонска , в Дубовка, Русия.
На 28 август 2012 година, рускинята Нина Катченко от Дубовка край Волгоград, която тогава не е нито собственик, нито управител на фирмата „Трейднет България“, упълномощава Веска Марешка да и върти бизнеса в България. Веска Марешка – това е 73- годишната майка на зам.-председателя на Народното събрание Веселин Марешки, депутат от партия „Воля“.
Без да има представителна власт всъщност Катченко дава права на друго лице.
Едва следващия месец септември се извършва продажбата на въпросната фирма. На 21 септември 2012 г., се вписва в Търговския регистър, че Катченко купува от Веска Марешка всички дялове само за 500 лева. Купува се фирмата за тази цена и Нина Катченко става едноличен собственик и управител на фирмата.
Това Генерално пълномощно, което е издадено за срок от три години всъщност е недействително. Според едно тълкувателно решение на Върховния касационен съд от декември, миналата година, това се нарича „висяща недействителност“ и това пълномощно не би трябвало да поражда никакви правни последици след това. Но това Генерално пълномощно е развихрило търговия с лекарства на „Трейднет България“, за милиони.
И според секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията – тази фирма, „Трейднет България“, е сред фирмите с най-голям паралелен износ на лекарства.
А Веска Марешка преупълномощава Пламен Христов – сега той е депутат от Парламентарната група на партия „Воля“. Тези две пълномощни стоят в досието на „Трейднет България" в Изпълнителната агенция по лекарствата. Има и още едно пълномощно в това досие, издадено от Веска Марешка, също я преупълномощава, една Снежана Филипова. Други пълномощни няма представени в досието в Агенцията по лекарствата.
Но, тези пълномощни са причина да се правят промени в разрешенията за търговия на едро с лекарствени продукти, да се сменят магистър-фармацевти, да се смени мястото на склада на „Трейднет“ от Стара Загора във Велико Търново, да се сключи договор с фирмата „Фармнет“ за наем на помещение за склад на същата площадка. Там направихме репортаж и видяхме, че през един вход се влиза в два склада и складът на „Трейднет“ е празен, няма нито едно лекарство.
Колко интересен договор – „Фармнет“, собственост на фамилията Марешки и с представляващ Веска Марешка, дава помещение под наем на „Трейднет България“ с пълномощник Веска Марешка, но договорът е подписал преупълномощеният Пламен Христов, който пък сам си призна в интервюто, че е бил директор на „Фармнет“. А от името на „Фармнет“ е подписан от Светлана Марешка – съпругата на депутата Марешки.
Представихме и два документа в разследването. По данни на НАП само за първите три месеца „Фармнет“ е продала на „Трейднет България“ лекарства за близо 2 млн. 900 хиляди лева.
Пак по данни на НАП, само за първите три месеца на тази година, фирмата „Трейднет България“ е продала за европейски държави лекарства за над 5 млн. лв. И в основата на тази търговия стои онова пълномощното с висяща недействителност. То е недействително, докато рускинята Нина Катченко не потвърди сега, че наистина е упълномощила Веска Марешка. Така пише в тълкувателното решение на ВКС.
Но, дали рускинята ще потвърди? Дали Катченко се чувства управител и собственик на тази фирма с бизнес за милиони? Тя – Катченко, реален бизнес с лекарства ли върти от Дубовка, в Русия, край Волгоград?
Ако това предстои да се разбере тепърва, фактите, разкрити от нас в журналистическото разследване задават категоричните въпроси.
1. Основното тук е – свързаността на лицата.
И въпросът към НАП е: стандартна практика ли е, когато се проверяват фирми, да се открива свързаност? Установена ли е свързаност между лица, защото те се виждат с просто око в документите: в едната фирма, едно лице е представляващ, а в другата фирма е пълномощник?
Има специален текст в ДОПК, за който слушахме досега, за свързаността. И там, в параграф 1 точка 3, буква „ж“, пише, кои лица са свързани.
Аз откривам този казус в хипотезата на буква „д“: „Лице, което може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството.“
Затова питам: пълномощникът не е ли едно такова лице?
Кой е решил да премести склада на „Трейднет България“ от Стара Загора във Велико Търново?
Преупълномощеният пълномощник Пламен Христов е подписал договор. Е, има ли влияние тогава пълномощникът при сключването на този договор, след като контролният орган Агенцията по лекарствата е разрешила преместването на склада?
2. Втори въпрос.
Проблемът с фиска. НАП уведомила ли е ДАНС, че една такава фирма като „Трейднет България“ прави колосални парични потоци?
Митниците у нас – проверили ли са дали тези лекарства реално се изнасят от България към Румъния, както се усъмни проф. Данчев, шеф на Комисията по цени и реимбурсиране? Защо се изнасят скъпоструващи лекарства в Румъния, след като те са на почти същата цена, дори и понякога по-ниска от България?
НАП – проверявала ли е дали има доставка?
Впрочем, проблемът с висящото недействително Генерално пълномощно, има пряка връзка с фиска на България.
Защо? Защото, всеки данъчен инспектор, който отиде на проверка, в която и да е фирма – малка или голяма, най-напред проверява доставките. Ако има доставка, има възстановяване на ДДС. Ако няма доставка – връщаш ДДС-то на държавата.
А тук, как разсъждаваме?
В разследването установихме, че Генералното пълномощно е било недействително – висяща недействителност, вече пета година!
Ако то е недействително, не са ли недействителни и доставките?
А ако няма доставки на лекарства, тогава не трябва ли да се приеме, че няма да се възстановява и ДДС?
Ние в разследването показваме празен склад на лекарства, установен от контролния орган – Агенцията по лекарствата.
Показваме фактури без име, само с подпис.
Кой е приел доставката? Депутатът Пламен Христов отрече да е подписвал фактури.
Кой тогава е получил доставките, та да има данъчен кредит?
Не е ли това логиката – няма Пълномощно, няма доставка, няма данъчен кредит?
Затова има още въпроси към НАП: Възстановявано ли е ДДС на тази фирма „Трейднет България“? И кой го е разрешавал, ако е върнато ДДС?
Има и още един данъчен аспект.
Първоначалният капитал на „Трейднет България“ на Веска Марешка е бил 500 лева. Във финансовите отчети и доклади пише, че фирмата е доказвала приходи за поне 300 милиона лева годишно.
И изведнъж, Веска Марешка продава фирмата само за 500 лева!
Въпрос към НАП: ако има продажба на дялове между свързани лица, правена ли е оценка на фирмата и ако оценката е показала, че пазарната стойност на „Трейднет България“ не е 500 лв., а повече, предприела ли е НАП действия за събиране на данък за разликата между пазарната стойност и тези 500 лева?
Аз не мога да си обясня как при толкова много възникнали въпроси от едно недействително Генерално пълномощно, всички държавни институции мълчат.
Все едно, че нищо не се е случило.
Все едно, че не сме показали цялата истина за едни играчи на пазара на лекарствата у нас. Нещо, от което болните страдат.
Предоставям Ви основните документи с официално писмо до Комисията, защото всъщност всичко, което говоря се базира на документи и на анализ, документи, които в момента ги има в държавни институции.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Ахчиева.
Ние Ви изслушахме и това беше идеята на нашата Комисия за такива изслушвания. Предоставените от Вас документи до нас като Комисия ние ще ги входираме до компетентните за това институции.
Предлагам, ако имат колегите някакви въпроси, но се ограничавайте, моля Ви, всеки по един или два.
Има няколко колеги, които не са от нашата Комисия. Да Ви ги представя, но ако искат да се представят всеки поотделно, за протокола.
Кристина Паскова и Пламен Христов са тук. И двамата са депутати от Парламентарната група на „Воля“, както и госпожа Дариткова. Тя е председател на Здравната комисия. Лало Кирилов, който също е гост на нашата Комисия. Той е член е на Комисията по бюджет и финанси.
Който има питания към госпожа Ахчиева?
Заповядайте, колега.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да благодаря и на уважаемите колеги за предоставената възможност, първо, на госпожа Ахчиева да се изкаже, и, второ, на мен, като най-често споменаван в нейното изказване, също да взема отношение.
Моите въпроси към госпожа Ахчиева са може би десет пъти повече от нейните. Лично аз се страхувам, че ако ги задам, уважаеми господин Председател, рано или късно ще ме прекъснете, но все пак нека да започна с надеждата, че няма да го направите.
Като интервюиран вече от госпожа Ахчиева, на мен не ми беше дадена възможност аз да й задам на нея въпроси, затова се радвам, че сега я имам.
Ще започна аз с въпросите, а се надявам госпожа Ахчиева да отговаря.
Уважаема госпожо Ахчиева, моля да изясните, според Вас, характера на проблема, който визирате с Вашите репортажи, който назовавате с общото понятие „реекспорт“. Колегите, тук предполагам, че, моля да ме извини някой, с изключение на госпожа Дариткова, никой не е в детайлите и ми се иска да разясним дали визирате забрана за износ, дали визирате някаква данъчна измама или нещо друго?
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Мисля, че и в трите части на предаванията достатъчно подробно обяснихме, че паралелният износ – реекспортът всъщност не е нещо, което по принцип нарушава закона. Това не е незаконно, но съществува законен и незаконен реекспорт. По данни…
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Бихте ли дефинирали незаконен реекспорт?
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Незаконният реекспорт е този, когато става измама, когато например в някоя…
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Според кой закон?
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Колега, само задавате въпроси…
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Извинявам се.
ВАЛЯ АХЧИВА: Ако искате да направите с мен интервю за медия…?
Искате да Ви обясня или не? Това го обясниха всички експерти по време на разследването.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Заповядайте, госпожо Ахчиева.
ВАЛЯ АХЧИВА: Има законен и незаконен.
Това беше казано и на съвместната пресконференция през февруари месец на Министерството на здравеопазването, на Здравната каса, на Агенцията по лекарствата, че по принцип не би трябвало да има проблем. Но той създава проблем, защото лекарства, които се внасят в България на цени за България, тоест на много по-ниски, идват тук, през вносителите, и вместо да отидат в аптеките, за да отиват за болните от най-различни тежки болести – обикновено това са тежките болести и са реимбурсирани от Здравната каса, по някакъв начин фирмите ги изнасят обратно, например за Германия, където те са два три пъти по-скъпи.
И толкова интервюта имаше – и Здравната каса го съобщи в интервю, и Агенцията по лекарствата, та това не счита сега да губим време.
Има, разбира се, и незаконен. По данни на Световната банка, мисля, че проф. Данчев това го съобщи, последните данни на Световната банка са, че в България паралелният износ бил петдесет на петдесет – половината законен, половината незаконен.
Може да има измама, може един път да се източва Здравната каса с фалшиви протоколи, а другият вариант е, когато по някакъв начин се оформят документи за този износ. Вие мислите ли, че една такава търговия, когато фирма с недействителен документ прави търговия на лекарства – този случай към кое го слагате Вие, когато без документ вършиш търговия?
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Ще Ви отговаря. Това е част от въпросите.
Господин Председател, нали мога да задам следващия си въпрос.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Ако може, задайте си въпросите, защото предполагам, че са няколко. Ако може да ги групирате в няколко групи.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Групирани са в няколко групи по десет, така че…
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: По-добре задайте си въпросите и да дадем думата на госпожа Ахчиева да отговори, а след това на други колеги, защото все пак ние не сме такава Комисия... (Реплики.)
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Да, това не е съд, не е трибунка.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Ние не искахме да я разпънем на кръст, а я изслушахме и това беше целта на Комисията.
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Аз съм готова да отговарям, но така можем да си говорим до утре.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Това в името на демокрацията, на свободния дух в нашата Комисия искам да дам на всички думата, но в рамките на разумното, защото и няколко други колеги искат да питат нещо.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Разбирам, но ако ги задам всичките, госпожа Ахчиева ще отговори общо като журналист и никога няма да стане достояние.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Затова има институции да докажат правотата. Ако искате, все пак, защото сме й дали на нея думата – затова Ви давам и на Вас, нищо, че не сте член на нашата Комисия. Все пак задайте няколко въпроса и да преминем към другите колеги. Благодаря Ви.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Добре.
В предаването си Вие цитирахте секторния анализ на КЗК, както и в речта си преди малко. Въз основа на какъв критерии и признак от цитираните от Вас няколко дистрибутора, които се занимават според Вас с реекспорт, Вие посочихте специално „Трейднет България“?
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Аз това го обясних още във второто предаване. Защото в този секторен анализ беше посочена фирмата „Трейднет България“ и тази фирма я бяха запомнила още, когато гледах Търговския регистър със 100, 200 фирми, на които всъщност представляваше или собственик, или каквото и да е, е Веска Марешка.
Запомних тази фирма и това провокира интереса ми. Защото, когато си гледал една жена, която е на възраст, доста стабилна възраст, бих казала, нима не е интерес да управляваш 200 фирми? И съм запомнила фирмата, както и „Трейднет Варна“, така и „Трейднет България“. И сега като четох този секторен анализ, аз съм чела секторния анализ, защото се занимавах с паралелния износ на лекарствата и видях от тези пет фирми – фирмата и тръгнах по нея, видях, че всъщност е собственост на руския. И се запитах: как така рускинята я е купила? И всичко започна оттам.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Случайно ли пропуснахте факта, че оборотът на „Трейднет България“ за шест месеца, които цитирате в секторния анализ, е горе-долу около три милиона, плюс-минус сто-двеста, защото секторният анализ е за половин година. Аз се позовавам на данните от годишните финансови отчети за цяла година. Случайно ли пропуснахте факта, че другите фирми в секторния анализ, две от тях имат над 16 милиона оборот, още две от тях имат над 30 милиона оборот?
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Аз не съм правила финансов анализ на всички фирми. Казах Ви, журналистическият интерес може да бъде провокиран дори от едно насекомо.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Казахте, че „Трейднет“ е от най-големите.
РЕПЛИКА: Процедура.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Вземам думата за процедура, тъй като действително тук започват да се бъркат понятията между изслушване и не искам да използвам крайната дума „трибунал“. Смятам, че има смисъл да изразим някакво становище по това, което чухме, но да задаваме въпроси на госпожа Ахчиева, които са от компетентност на други органи, не смятам, че е целта на тази Комисия, нито да я подлагаме на кръстосан разпит.
Да, можем да изразим някакво становище по отношение на тези факти, които тя е изнесла, но да очакваме от нея да се произнася като държавен орган – защото Вашите въпроси, колега, са като въпроси към производство по Закона за защита на конкуренцията. Тук не е Комисия за защита на конкуренцията, нито е Национална агенция за приходите, нито е някаква административно-досъдебно производство.
Използвам възможността да поздравя госпожа Ахчиева, че е направила такова разследване. В медийната среда в България липсват такива разследвания. Те са по-скоро изключение от правилото и ние трябва да се радваме, че журналистите все още имат смелост да правят подобни разследвания.
Дали имаме извършено административно нарушение, дали има извършено престъпление – има други органи, които решават. Нито е госпожа Ахчиева, нито сме ние, затова и господин Председателят Ви каза много правилно, че този неин сигнал ще отиде в компетентните органи, които следва да се произнесат.
Ние можем, разбира се, да изразяваме всякакви становища, но не смятам, че тук трябва да се превръща Комисията в трибунал. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Госпожа Дариткова искаше да вземе думата.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Ахчиева, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм тук от гледна точка на регламентацията на паралелния износ или по-скоро паралелната дистрибуция. Затова, защото според Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина право на паралелен износ има всяко юридическо или физическо лице, притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти или притежател на разрешение за производство. Във втория случай той може да дистрибутира само продуктите, които произвежда.
Така че от гледна точка на незаконна паралелна търговия, Ви моля да изясните термина, защото, ако притежателят на разрешителното за търговия е спазил буквата на закона, която гласи, че трябва само да уведоми Изпълнителната агенция по лекарствата за намерението за паралелен износ, тогава тя не би следвало коректно да се нарича така.
В случая наистина предизвикателството на паралелния износ, който от една страна, знаем от опитите си да го регулираме, че е полезен дотолкова, доколкото това е механизмът, по който цените на иновативните медикаменти се регулират от свободния пазар и по този начин се заставят фармацевтичните производители да намаляват тези цени. Това е ползата от паралелния износ.
От друга страна, това е доказателство, че наистина цените на лекарствата в България са достатъчно ниски, за да може те да бъдат конкурентни в останалите страни от Европейския съюз. Но наистина предизвикателството за законодателя е тогава, когато този износ застрашава пациентите с липсата на животоспасяващи лекарства – по-скоро това е коректният термин, защото официален термин за скъпо струващи наистина няма в нормативната уредба.
Аз искам да разбера: Вие имате ли доказателства, че е незаконна паралелната търговия, от гледна точка на регламентацията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина или по-скоро тук имате доказателства за данъчни или административни нарушения?
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Самият подуправител на Здравната каса – д-р Петров много точно обясни, че маскирано зад законния паралелен износ се маскира проблем, който е породен от тези 25%, които всъщност се дават отстъпка от производителя на лекарства на дистрибуторите. И това, което Здравната каса съобщи, че ще предложи за законова промяна, за да бъде решен този проблем, защото един законен паралелен износ създава проблем, той съобщи, че всъщност те ще предложат Здравната каса да плаща на аптеките 100%, а тези 25% на производителите да ги плащат на Здравната каса. Тоест да не се появяват тези 25% при дистрибуторите, които за тях се оказват апетитна примамка да изнесат обратно в европейските държави. Счита се, че когато се премахне този проблем с отстъпката от 25%, тогава ще се регулира пазарът.
И нещо друго, много важно. Това, че всички европейски държави са преминали през този проблем – през паралелния износ. Аз проучих как стоят нещата, например в една Германия. В Германия със закон е разрешен 9% паралелен внос, тоест на фирми, които открих в регистъра на Европейската агенция по лекарствата, стоят всички фирми, които трябва да купуват от нас, например тези лекарства. Това за тях е законно, тоест няма нищо незаконно, но всъщност, разрешавайки им със закон да купят 9% такива лекарства, по този начин ние всъщност правим икономии за немската здравна каса. Тези икономии – те купуват от нас и си спестяват публичен ресурс, но това е за сметка на нашите болни.
Трябва да се помисли такава промяна в закона, в която – да, да си внасят всички свободно, но може да се прави паралелен износ само когато този пазар е наситен и когато няма нито един болен, който да търси, например, инсулин, който да търси „Мабтера“. Това е пробемът.
А вече за другите незаконни…
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще повторя въпроса си, защото ме заляхте с информация, която нямаше никаква конкретика.
Повтарям, ако законният път на паралелна дистрибуция е изпълнен от визираните фирми, тоест имаме търговеца с разрешително за съответната…
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Това не е незаконно.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог. Аз ще вляза в ролята на председателя, но нека се изслушваме. Макар, че аз малко нарушавам правилата.
…И той уведомява Изпълнителната агенция, дистрибутира лекарства на външния пазар – това е законен паралелен износ.
А имате ли доказателства за незаконен такъв от визираните фирми тогава, когато примерно реимбурсни лекарства от аптеки се изнасят в страни от Европейския съюз? Това вече е незаконен паралелен износ, защото тези лекарства са обект на реимбурсации и заплащане от Здравната каса.
Имате ли данни за подобен тип действия от страна на визираните фирми, които сте разкрили във Вашето разследване?
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Госпожо Ахчиева, заповядайте.
ВАЛЯ АХЧИЕВА: За аптеки – не. Но тук става въпрос дали лекарствата въобще стигат до самите аптеки, какво правят фирмите помежду си с търговски сделки, дали тези лекарства не се продават на юридически лица?
И точно това са фактите от последното разследване. Защото, след като си разкрил документ, който не ти дава правомощия да правиш търговия, когато един документ е недействителен, действителна ли е търговската сделка? Не е. Тогава къде са отишли всички тези лекарства от една действителна.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Само ще дам думата на господин Търновалийски, защото показа, че има желание.
И мисля, колеги пак това, което каза колегата Митев. Нашата Комисия е за това да изслуша – и ние сме изслушали госпожа Ахчиева. Ние подадения от нея сигнал ще го подадем на тези органи, които трябва, защото нямаме такава функция в момента, каквото и да е, да извършим. Така че го имайте предвид.
Предлагам да чуем господин Търновалийски и след това да приключим (реплика от народния представител Кристина Паскова) – ще дам и на колежката, и да приключим дейността на Комисията.
Заповядайте. (Реплики извън микрофоните.)
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Изслушахме много подробно госпожа Ахчиева и някак си не ми дадохте възможност аз, в лично качество, да се аргументирам достатъчно. Даже не получихме отговор и на въпроса на госпожа Дариткова, който е много съществен.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Господин Търновалийски, имате думата.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Да, благодаря, господин Председателстващ.
Госпожо Ахчиева, благодаря Ви за това, което сте направили, за информацията, за представянето на тази информация.
Господин Председател, ние сме Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Допреди малко тук бяха представители на Министерството на финансите и НАП. Можеше да останат, ако могат да отговорят на някои от въпросите и дори и това не смятам, че е нужно. Имаме документи, имаме изложение на госпожа Ахчиева, ние ще се запознаем, трябва да поискаме отговор на тези въпроси от агенциите и да ги изслушаме. Това трябва да направим.
Аз не знам дали госпожа Ахчиева е задала тези въпроси на Приходната агенция и дали има отговор, но в изложението чух, че тя има някаква информация, по данни от НАП. Затова се обърквам – дали са зададени въпросите, има ли отговор, или не са зададени тези въпроси? И тя очаква от нас ние да направим това разследване.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Няма никакви зададени…
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Колега, само взимайте думата… (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Иначе, ние наистина не сме трибунал. Ако дадем възможност тук на двете страни, нито можем да вземем решение, нито може да решим проблема. Той трябва да бъде решаван другаде от компетентните органи.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Аз, тъй като имам материала, който госпожа Ахчиева го е входирала до нас, ние ще го входираме до институциите, които са длъжни да се занимават с тези проблеми и вече чакаме от тях, техните действия. Това мисля, че е нещо, което може да направи нашата Комисия. Ние я изслушахме. Все пак дадохме думата и на достатъчно колеги, но това не е мястото, което ние да правим разследване или тя да защитава… (Реплика от народния представител Пламен Христов.)
РЕПЛИКА: Моля, да помоля за последни думи все пак.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Колега, не вземайте думата.
Нашето заседание беше с дневен ред да изслушаме госпожа Ахчиева. Дадох Ви думата, мисля, че дори да зададете още няколко въпроса, няма да доведе до…
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Няма да са въпроси, уверявам Ви. Последни мои думи.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Добре, последни Ваши думи.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Все пак аз съм засегнат в лично… (Шум.)
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Добре, последни, давайте. (Шум и реплики.)
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Няма да са въпроси, това ще бъде моят коментар.
Просто целият този фарс, в който тази висока трибуна се дава на такъв тип разследване, което не почива на никакви до момента изнесени факти, потвърдени от контролен орган. Госпожа Ахчиева каза, че ИАЛ са направили проверка, но все още, тя умишлено не казва, че не е констатирано нарушение.
Странно е как се дава думата в тази висока трибуна на журналист като госпожа Ахчиева, в същото време не се дава право на мен, и в лично качество, и като представител на Политическа партия „Воля“ да изкажа всичките си аргументи.
С това приключвам, без да го задам като въпрос. По-скоро ще бъде като риторичен въпрос: дали госпожа Ахчиева е повлияна в работата по своите репортажи от лица, които са свързани или защитаващи интересите на петролния бизнес? И дали от 23 ноември, миналата година, до настоящия момент се е срещала с такива лица и колко пъти? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Мисля, че наистина е риторичен въпрос. Само едно уточнение…
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Наистина е риторичен, защото …
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Ще го даде госпожа Ахчиева, защото зададохте един въпрос и тя има отговор за него.
Заповядайте, последни думи.
ВАЛЯ АХЧИЕВА: За въпросите към НАП, всъщност точно тези въпроси не съм задавала на НАП и бих искала те да отговорят, защото в едни 27 минути не можем в едно разследване... (Шум.) Тези въпроси към НАП, бих искала да се отговори… (Силен шум.)
ПРЕДС. ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Поради изчерпване на дневния ред, приключваме заседанието на Комисията. Благодаря Ви, колеги.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Е, надявах се, че просто Комисията ще ми даде възможност, но явно – не. Ще трябва да входираме и ние, но пък няма да я има госпожа Ахчиева, така че…
Аз моля медиите, ако за някоя от медиите представлява интерес за него тази тема, заедно с госпожа Ахчиева да си зададем въпросите, да отговорим поне пред хората, ако не успяхме да го направим пред Комисия в Народното събрание. (Шум.)


(Закрито в 17,25 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Владислав Николов