1.Изслушване на представители на Българска петролна и газова асоциация от членовете на Комисията с цел запознаване с проблемите в сектора.

2.Разни

---

П Р О Т О К О Л
№ 9

На 28 септември 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители на Българската петролна и газова асоциация от членовете на Комисията с цел запознаване с проблемите в сектора.
2. Разни

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Емил Димитров.

* * *
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Откривам редовното заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Имаме необходимия кворум. Можем да започнем заседанието.
Гостите са в пълен състав.
Преди да дам думата на поканения от нас председател на Българската петролна и газова асоциация, бих искал да припомня на колегите, че следващата седмица по програма предстои изслушване на финансовия министър, на директора на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. Имаме последна възможност предварително да очертаем основните теми, задачи и въпроси, които ще им поставим, за да бъдат по-подготвени. Когато дойдат тук, да са наясно със справки, отчети и информация, която Вие бихте поискали да научите от тях.
Това е последният сектор, с който досега не сме имали възможност да се срещнем в тази зала. Инициативата на нашата Комисия, по предложение на господин Петър Кънев, който много помага и на нашата Комисия, беше да се срещнем първо с всички браншове в страната, за да изслушаме техните проблеми, след което да зададем въпросите на съответните ресорни министри, които за нашата Комисия са най-малко четири: финансов, вътрешен, на земеделието и на икономиката. Изслушахме всички браншове, без един, който е от най-важните и най-основните. Посетихме пристанища, посетихме рафинерии, сега сме поканили тук Асоциацията. Използвам случая да благодаря, че са дошли. Смятам, че за първи път от десет години в такъв голям състав идват хората.
Моля, след като изслушате презентацията и изказването на председателя господин Златев, да пристъпим към въпросите.
Дневният ред е пред Вас:
1. Изслушване на представители на Българската петролна и газова асоциация от членовете на Комисията с цел запознаване с проблемите в сектора.
2. Разни.
Моля да гласуваме дневния ред.
Единодушно се приема.

Пристъпваме към точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ПЕТРОЛНА И ГАЗОВА АСОЦИАЦИЯ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА С ЦЕЛ ЗАПОЗНАВАНЕ С ПРОБЛЕМИТЕ В СЕКТОРА.
Господин Валентин Златев – Българска петролна и газова асоциация.
Имате думата, господин Златев.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Кънев, уважаеми дами и господа депутати, пред Вас е Управителният съвет на Българската петролна и газова асоциация – единственият официален и легитимен представител на бранша, в който ние работим. Тук присъстват колеги, не знам дали са изписани фирмите, от Българската петролна и газова асоциация – господин Андрей Делчев в качеството си на изпълнителен директор; „Бент ойл“, „Булмаркет“, „Ви-Газ България“, „Газтрейд“, „Еко България“, „ЗАРА – Е“, „Инса Ойл“, „Литекс“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „НИС Петрол“ ЕООД, „ОМВ България“, „Петрол“, „Приста Ойл“, „Ромпетрол България“ и „Синергон Петролеум“. Отсъстват двама колеги от Асоциацията, поради това че са в командировка в чужбина.
Искам да Ви благодаря за отделеното внимание, за да ни изслушате, тъй като проблемите пред нашия сектор са много, те не са от днес. Опитваме се дълги години да ги разрешаваме. Това, което винаги сме твърдели, и сега ще кажем, че винаги сме се борили за две неща: за равнопоставеност на всички участници на пазара и за върховенство на закона. Законите ги пишете Вие. Затова без Вашата помощ не бихме могли да се справим с проблемите, които стоят пред отрасъла.
Ще си позволя, господин Димитров, да направя едно уточнение. Бяхме декември месец в същия този състав в една от залите на парламента, само че тогава беше чрезвичайна комисия, която се занимаваше с пазара на горива. Изложихме проблемите, които стоят пред нас. Искам предварително да се извиня, ако в презентацията, която ще направим, част от фактите и цифрите са същите, но, за съжаление, ситуацията не се е променила много от тогава досега. Надявам се, че с Ваша подкрепа бъдещето ще бъде по-светло.
Искам да дам думата на господин Делчев – изпълнителен директор на Българската петролна и газова асоциация, който ще направи презентацията, след което също ще се включа в дискусията. Благодаря Ви.
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Опитали сме се в това, което ще изложим пред Вас, да представим проблемите, които седят пред сектора „Горива“, и основно проблемите със сивия сектор, който за нас, за Петролната и газова асоциация, е основният проблем в сектор „Горива“ – сектор, който е един от най-големите генератори на приходи в бюджета от акцизи и ДДС.
(Изказването е съпроводено от презентация на мултимедия.)
Ще минем през следната структура „Приходи и загуби за държавата“. По всички етапи на веригата „търговия с горива“ – от нерегламентирано въвеждане внос и производство на горива в страната; всякакви форми на злоупотреби, извършени на територията на страната; лица с повишен риск за извършване на нерегламентирани действия; мерки за справяне със сивия сектор. За жалост, за нас част от проблема се нарича „феноменът Марешки“, така че няма как да не споменем и това, иначе презентацията ни би била непълна.
Таблицата, която, надявам се, виждате, и следващите една-две илюстрират следното. Това е таблицата на потреблението на горива за периода 2006 – 2015 г., включително и 9-месечието на 2016 г. Автомобилен бензин, дизелово гориво, пропан-бутан с консумация не много различаваща се през годините. Бензин от 632 хил. тона, 2015 г. заради отшумяващата криза спада до около 500 хил. тона; дизелово гориво, което е основното гориво за превозните средства за бизнеса – от 1 млн. 710 се покачва до 1 млн. 935 хил. тона; пропан-бутан между 380 и 430 хил. тона в годините.
Ще помоля да прескочим една таблица. Ще се върна на приходите в бюджета, за да покажем акцизната ставка за моторно гориво как се е променяла в годините. Особено обърнете внимание, тъй като ще отговори на това, което след малко ще илюстрираме. Между 2008 г. и 2011 – 2012 г., когато практически 2013 г. бяха фиксирани ставките и оттогава не са променяни, имаме някъде между 20 и 30% нарастване на акциза за бензин, дизел, керосин, пропан-бутан е постоянен.
Връщаме се на приходите в бюджета. Надявам се, виждате в таблицата приходите от акциза горива в милиони лева и ДДС. Това, което неминуемо ще Ви направи впечатление, особено между 2008 г., когато са събрани около 2 млрд. лв. от акциз, и 2014 г. е изключително красноречива – 1 млрд. 955 млн. лв.; 2015 г. – 2 млрд. 117 млн. лв. Тоест практически при едно и също потребление на горива в страната, при акциз, който значително нараства през тези години – това, което видяхме преди малко, приходите в държавния бюджет, особено от акцизи, също и от ДДС, не отразяват онова нарастване на акцизната ставка, което би следвало логично да следва нарастването на акциза при едно и също потребление. Извода можете да си го направите и сами, но все пак да го формулирам. Той е следният: увеличава се акцизът, при едно и също потребление някъде се губи, държавата не успява да си събере акциза. Къде се губи, ще илюстрираме по-нататък в „Сив сектор“. (Народният представител Драгомир Стойнев говори при изключен микрофон.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: На какво се дължи тази разлика?
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Това са данни, които имаме от Министерството на финансите. Би трябвало и тях да попитате за това. Според нас се дължи на няколко неща.
Първо, ДДС-то като косвен данък, разбира се. Има някакво отражение и това, че в 2015 г. започна понижаване на цените на световните пазари, включително и на дребно в България, но и на нарастващия сив сектор – укриване на данъци. Тъй като това са официални данни – те не са от нас, разбира се, това са данни на държавата, същите въпроси, които задавате и Вие, задаваме и ние: къде са отишли ДДС-то и акцизите?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Един момент само, да направя уточнение за колегите, на които тази материя им е за първи път. Представете си, че продаваме десет вестника по един лев – приходът е 10 лв. Вестниците стават по два лева. Продаваме десет вестника, вместо 20 лв., получаваме 12 или 13. Проблем е къде отиват тези 5, 6, 7, 8? Относително едни и същи количества горива се продават през годините, акцизът е бил нисък, сега е висок. Приходите обаче от акциз не са толкова, колкото трябва да са. Горивата по акциза е равно на приходите. (Реплика.) И ДДС-то е там.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Може ли да направя едно уточнение по въпроса? Той е абсолютно логичен. Отново ще повторя, това са данни от сайта на Министерството на финансите. По непонятни причини те не са цитирали данни за ДДС в няколко години, и ние затова сме написали, че няма данни. Логиката е абсолютно вярна: при еднакъв пазар, еднаква събираемост – 25-30% увеличение на ставките, губят се тези 25%.
С ДДС-то – случаят, който виждате, също горе-долу в рамките на около 100 хиляди са едни и същи цифрите.
Ще Ви върна към онези танкери, „Кемал Ка“ и така нататък 2015 г. Петдесет и четирите танкера, за които винаги сме говорили. До ден днешен очакваме отговор от държавните органи контрабанда ли е това, или не? Получихме го по-бързо от Европейския съюз. Ние носим писмото на Европейската комисия, която ясно и категорично заяви, че това претоварване е контрабанда и криминално престъпление и че българският съд трябва да се произнесе. Оттогава, както виждате, на тези пристанища, така наречени „митнически пристанища“, танкери не влизат. В момента голямата игра с краденето на данъци е в ДДС-то. Ще стигнем и до феномените, за които говорим. Ще стигне и до фирмите – по сто и няколко фирми на един търговец, които се водят. Това е резултат на всичко останало, в момента държавата не си събира ДДС-то. В момента акцизите влизат, но не влиза ДДС-то. В годините не влизаха акцизите. В крайна сметка едното и другото е данък.
В момента подобни танкери не влизат в държавата, след дискусията, която беше включително и в парламента, и мерките, които се предприеха. Но за сметка на това, както виждате, има много рязко спадане на събираемостта от ДДС. Това са прословутите танкерите. Ние изнасяхме и в парламента тези данни – „Кемал Ка“, другите, които влезнаха във Варна, в Бургас, в Русе. Това си беше система и практика до този момент в така наречените „митнически складове“. Благодаря Ви.
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Рафинериите. Четири за България, поне четири официално обявени: в Бургас най-голяма и останалите три, като по данни на Агенция „Митници“, същите са и анализите на Комисията за защита на конкуренцията в последното й решение, обикновено вътрешното производство е около 60% от това, което задоволява вътрешния пазар; внос в различни периоди с оглед на конюнктурата около 40%.
Данните за акциза за 2015 г.: 2,1 милиарда укрит акциз според Министерството на финансите, след малко ще Ви покажа извадки от доклада на Министерството на финансите – около 33% от това, което е трябвало да бъде събрано.
Общ пазар на горива. Когато говорим за общия пазар на горива, ще Ви направи безспорно впечатление, че и по-нататък в цифрите има доста сериозни разминавания. Те се дължат включително и на това за какво количество горива са платени акциз и ДДС и какво количество горива се приема, че е потреблението в страната, за което разликата между едното и другото е на практика сивият сектор, неплатените данъци.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Прощавайте, господин Председател, че така се намесвам. В смисъл, свободна ли е дискусията?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Може да питате.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Но тук става въпрос за следното. Може ли да върнете слайда? Вносителите имат 40% пазарен дял, а плащат 20% от събраните данъци. Всеки втори внесен литър е без заплатени данъци. Преди малко видяхме таблица, в която се показва за липсващо ДДС от приблизително 1 млрд. лв., и говорим за спиране на контрабандата. Специално към медиите се обръщам, защото в последните два дни ни се говори за спиране на контрабанда. Тук става въпрос приблизително за 1 млрд. лв., които липсват от ДДС, отделно говорим и за акцизи, нали? Нека да е ясно. Поне до този момент от това, което виждаме, защото в крайна сметка трябва да вярваме на реалната икономика.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Така е, господин Стойнев, и то от 10 години липсва този един милиард. Количествата са постоянни.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не, не от 10 години. Не е от 10 години. Нека да върнем слайда, да видим 2014 г. спрямо 2015 г. за ДДС само. Благодаря.
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: По-нататък коментираме това, за което задавате въпрос. Надявам се да намерите отговора.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Господин Председател, ще разрешите ли?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тук сме Ви поканили, за да Ви изслушаме.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Тази таблица е обобщена и гласи следното: ако от всичките известни, декларирани количества горива в България е събран акцизът, бюджетът трябва да е получил 3 млрд. 100 млн. лв. Реалното постъпление за 2015 г., за която има данни от Министерството на финансите, е 2 млрд. 100 млн. лв., тоест губи се един милиард, който е някъде. Анализираме къде е този милиард. Хващаме на вътрешните производители и търговци акциза, който е платен. 1 млрд. 200 млн. лв. е това, което е внесъл „Лукойл“, това е 57% общо взето, и остават едни други 40, които умножени по ставката, трябва да допълнят бюджета до 3 млрд. 100. Но като хванем фактическия приход в бюджета, се оказва, че за 40% са постъпили два пъти по-малко горива. Тоест всеки втори литър от внос за 2015 г. е бил контрабанден и не са постъпили парите в бюджета. Това нещо е констатирано и в доклада, който е на сайта на Министерството на финансите, това не е новост.
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: И който е на следващия слайд. Ето го и доклада, който цитираме, добре известен. Средногодишното потребление на дизел в България за периода 2012 – 2015 г. е 3,4 млрд. литра, казва Министерството на финансите. Платените налози са за 22 млрд. литра. „Загубите от нерегламентирани доставки и продажби на течни горива се оценяват на 1,2 млрд. лв.“ Неслучайно сме сложили кавичките, това е точен цитат.
Посочили сме и данни от Агенция „Митници“. Най-много заловено незаконно внесено гориво е имало през 2011 г. Акцизът от това незаконно внесено гориво е на стойност 1 млн. лв. Сравнете със загуби от порядъка на 1,2 млрд. лв. и преценете ефективността на митниците през този период.
През останалите пет години са залавяни приблизително по около 300 тона средногодишно нелегално гориво, говорим за 2012 – 2016 г., което е горе-долу по 12 – 13 автоцистерни по 30 хил. литра, или 6 жп цистерни. Опитваме се да илюстрираме, и не само се опитваме, ами илюстрираме и надяваме се добре разбирате тези цифри, ефективността на митническия контрол на входа на държавата. Тоест изводът в болт – за около 30% от потребяваното гориво не се внасят данъци. Петролната и газова асоциация, базирана на тези цифри, говори за 30-процентен сив сектор в този бизнес.
Това е стандартната схема на измамите и най-масово практикуваната схема на измамите с данъци, която се случва в България. На входа – фиктивна фирма с неясна собственост. В голяма част от случаите това са фирми еднодневки, не може да се осъществи контрол спрямо тях. Естествено, липсва вътрешно-корпоративен контрол, никой не се и опитва да го създаде. Не заплащат ДДС и акциз, не създават 90-дневни запаси, което е твърде сериозен ангажимент на всички фирми, които стоят тук на тази маса – светлите фирми.
Пристанищата. Големият проблем са митническите складове, които доскоро нямаха измервателни уреди, през които масово се внасяха горива, без на входа на държавата да може да се отчете какво е минало през тези митнически пристанища – горива, които се обмитяват вътре в страната, горива, които влизат в страната често без физически контрол на митничари, митнически пристанища, през които влязоха на практика всички тези 54 прословути танкера. Всичко това сме го коментирали многократно с митниците. Давали сме го на министъра на финансите, давали сме го на Министерството на вътрешните работи. Нямаме данни досега като Петролна асоциация. Не знам в България като общество има ли данни и някой отговорил ли е на въпроса: има ли действително контрабанда с тези 54 танкера, така популярния „Кемал Ка“, който влиза няколко пъти, или няма?
Наскоро приехте изменение на Закона, за което настоявахме много години, митническите складове и този тип пристанища да се приравнят на акцизните складове, с всички измервателни уреди, които съществуват там, и контрол от страна на митниците. Направихте го, благодарим за което. Все още то фактически не е осъществено, тоест нормативно съществува, на практика измервателните уреди не са поставени. Според нас все още тази врата е отворена, докато и физически не бъде затворена, освен нормативно.
БАЦИС – системата, която трябва да контролира всеки литър гориво като акцизна стока. Преди около две години сезирахме като Петролна асоциация главния прокурор, че системата БАЦИС създава възможности да бъде манипулирана, поради което тя не се явява онова обективно огледало на това, което се случва в държавата, и респективно количества горива се укриват, не намират отражение в системата БАЦИС. След периода, който беше необходим, главният прокурор разпореди разследване. След необходимия период изготвиха доклад, който потвърждава изводите на Българската петролна и газова асоциация, че системата БАЦИС допуска възможности за манипулиране. Докладът беше засекретен. Очевидно това, което пише в него, не е за масова употреба. С доклада сме запознати, тъй като председателят на Асоциацията има достъп до такава информация, който е хубаво и Вие да разгледате, защото тази система би трябвало да осигури контрол на всяка капка гориво в тази страна. Според нас това още не е направено.
Днес на Управителен съвет на Петролната и газова асоциация, преди да дойдем тук, коментирахме част от текущите проблеми в сектора, включително и отново системата БАЦИС. Независимо от това че митниците казват, че полагат грижи и отстраняват проблемите по системата, колегите, които работят на ежедневна база с нея, говорят за огромни проблеми с тази система – за бъгове, които във всеки един момент изникват. Ако Ви интересува, след това можем да влезем в детайли. За момента обаче това, което трябва да е обективният проводник на информация за държавата, според нас има твърде сериозни проблеми и това деформира на практика изводите и управленските решения, които държавата взема.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Димитров, извинявайте.
Господин Делчев, може ли да обясните и на нас – може би колегите от ГЕРБ би трябвало да реагират, не ние от опозицията – какво означава, че системата БАЦИС е манипулируема?
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Това означава, че по субективна преценка на лица, които са в структурата на Агенция „Митници“, товари, които са влезли на територията на страната, които трябва да бъдат регистрирани, могат, и според нас такива има – не са регистрирани. Движението от данъчен склад след освобождаването също може да бъде манипулирано. Това са в общи линии изводите на прокуратурата. Тоест БАЦИС не дава точна картина според нас на това, което се случва с горивата в страната – а; б) за тези, които все пак валидно и на ежедневна база се опитват да използват системата, тежестите по използването обикновено хабят такъв административен ресурс, който и за белия, светлия сектор създава неимоверни трудности. Тази система трябва да бъде сериозно оправена.
Доколкото ни е известно, фирмата, която поддържаше софтуера на системата БАЦИС, се смени наскоро и беше поето от „Информационно обслужване“, които са сравнително нови за системата. Трудностите по обслужването и всичко онова, което настъпва като бъгове, грешки, заличаване на електронни подписи и така нататък, се увеличиха, не намаляха. Не смея да правя аналогия с телефон 112 и всичко, което се случи там при сътресението за това кой поддържа и как поддържа, много е далечна връзката, но за нас като сектор БАЦИС остава сериозен проблем.
Данъчните складове – местата, които би трябвало по Закон да бъдат много строго контролирани от Агенция „Митници“. Те са изцяло в тяхната компетентност, лицензирани по съответния ред, строг контрол за тях, възможност за отнемане на лиценза. Съществуват 118 акцизни данъчни складове, които имат лицензия за съхранения на горива. Бяха изнесени и в средствата за масова информация данни, че акцизни данъчни складове се използват на практика чрез поредица от свързани фирми като буфери, през които се краде ДДС. Спомняте си вероятно, ако сте гледали тези предавания, Разлог и Велинград. Те станаха много популярни. Горива, които тръгват от рафинерията в Бургас, стигат по железопътен път до Благоевград, претоварват се на камиони, минават през данъчен склад в Разлог, всъщност въобще не влизат, но по документи минават през данъчен склад в Разлог и продължават нататък пътя си. Някои преминават и през данъчен склад във Велинград, стигат до краен потребител, който е в Бургас. Зареждат бензиностанции в Бургас, също и във Варна. Минават пътя от Бургас до Варна по този дълъг път: 700 – 800 километров, 1000, вместо по известния ни 120 километров път. Там се продават на цени, каквито не могат да бъдат постигнати обективно. Част от проблема са данъчните складове, които са бушоните, които трябва да оберат луфта с данъчните измами.
Бяха констатирани, ние ги съобщавахме, пресата ги съобщава, телевизионни материали ги съобщаваха. Започнаха сякаш данъчни ревизии там. Не сме чули тези складове да са затворени. Не сме чули да са им отнети лицензите. Не сме чули какви са резултатите от тези проверки. Докато контролът не стане и по отношение на данъчните складове драконовски, те ще са част от слабите пунктове във веригата.
Ведомствените бензиностанции, за които ще стане въпрос и по-нататък в изложението. От години го повтаряме, продължаваме да го повтаряме, тъй като проблемът не намалява. По закон, знаете, понятие „ведомствени бензиностанции“ не съществува, няма такава дефиниция. Ведомствената бензиностанция би следвало да е обект, от който собственикът на съответния обект зарежда само собствените си автомобили. В годините се разрасна, започнаха да продават на дребно без никакъв контрол, без измервателни уреди, без връзка с НАП. Впоследствие с изменение на наредби на Министерството на финансите поискаха всички тези обекти да се регистрират. Регистрираха се около 7000 – 8000. По наши данни, неофициални, разбира се, не сме проверявали една по една, ведомствените бензиностанции към момента са над 20 000, вървят към 30 000. 7000 – 8000 са регистрирани, тоест са имали куража да се регистрират във Финансите, значи са поставили някакви измервателни уреди и са се вързали с НАП, при официално съществуващи легални, построени по съответния ред бензиностанции, според Националния статистически институт, ще ги видите по-нататък, 2662.
За нас проблемът „ведомствени бензиностанции“ е огромен, защото през тях на практика се завършва веригата и се кешира онова, което е влязло незаконно в държавата. Стигнали до тези бензиностанции, там се продава на знайни и незнайни потребители при цени, които сочат това, че няма как, при положение че акциз и ДДС са 50% от цената, тоест знаем какъв би трябвало да е минимумът, ако горивото е внесено законно, ако е наложено с данъци, очевидно цената, на която се продава, сочи това – че акциз и ДДС са спестени. Държавата е ощетена.
Като казваме всичко това, може би си спомнят тези от Вас, които бяха и в предходната Комисия, в предходния парламент, пък и наскоро изнасяхме данните, дойдохме миналата година пред Икономическата комисия и донесохме огромна папка с ведомствени бензиностанции със снимки. Донесохме данни къде са, в кой стопански двор, в кой двор на транспортна фирма. Снимани пластмасови бидони, стари цистерни и стари автомобилни цистерни, стари жп цистерни. Дадохме ги тук, дадохме ги на Министерството на финансите, дадохме ги на Министерството на вътрешните работи. Ако смятате, че явлението е престанало да съществува, грешите. Разраства се и все повече се разраства. Обаждат ни се колеги от цялата страна и казват: тези така наречени „ведомствени бензиностанции“ във всякакви стопански дворове, търговски, транспортни, строителни фирми ни задушават, защото цените, на които продават, са такива, на които ние никога не можем да си позволим да продаваме.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Извинявам се много! Правилно ли разбрах, господин Делчев, Вие сте сезирали всички възможни институции в страната, които трябва да осигуряват прозрачност и ефикасност на пазарната икономика, и в същото време никой не Ви е обърнал внимание и този феномен се е разраснал?
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Правилно сме ме разбрали – воглаве с парламента, да.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Парламентът е законодателството.
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Ясно, не спорим за компетентности.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Говоря за тези институции, които трябва да си свършат работата, които трябва незабавно да реагират.
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Всичко по веригата, което може да осъществи контрол над ведомствените бензиностанции, и продължаваме да го правим, и продължаваме да се срещаме. С Министерството на финансите за последните година и половина-две и подчинените му органи имаме 31 срещи. Последната беше вчера с министъра на финансите, с Агенция „Митници“.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И феноменът продължава да се разраства?
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Феноменът продължава да се разраства.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Входът на веригата. Митническите граници на държавата, казахме, един от основните начини до този момент беше през митническите складове. Благодаря още веднъж на парламента, приехте изменения, с които на практика уеднаквихте изискванията към митническите и към данъчните складове – нещо, за което пледираме от много години. Физически още не е направено, надяваме се бързо да стане, но така или иначе с факта на приемане на измененията тези танкери сякаш попрестанаха да влизат от там, откъдето преди влизаха. Тоест сигналът е ясен, такъв би трябвало да се подаде, и затова пледираме, по всички елементи на веригата, за които преди малко говорихме.
Защо сме си позволили да посочим специално Република Гърция? В минали години гръцките власти се оплакваха, че текат вериги за данъчни измами от България към тях. Тук сме цитирали изявления на официални представители на гръцката държава – министъра на околната среда и енергията Йоргос Статакис. Не искахме да Ви обременяваме и с данните, които той посочи, но контролът на горивата в Гърция рязко спадна по най-различни причини. Една от причините, които сочи и той, не знам дали това е основната, но тъй като са паднали бонусите за контролните органи, те нямали стимул да контролират. Поради което, за жалост, Гърция – дано не прозвучи зле – се превръща в сериозен проблем, включително и за България, с възможностите от там да бъдат вкарвани незаконно горива. Не е единствената дестинация, от която влизат, но се превърна в проблем и от там. Наскоро гърците заявиха, че всеки ден от там влизат поне по пет цистерни гориво. Според нас това са петте цистерни, които влизат законно, влизат много повече незаконно. Заявиха, че те могат, ако случайно спре „Лукойл“, да заменят капацитета с гориво, внасяно от Гърция. Донякъде бих казал, опазил Бог, защото покрай наистина законното влиза и твърде много незаконно гориво.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Извинявам се пак, но понеже това, което казахте, е скандално. Ако „Лукойл“ не може да ги произведе, искат да кажат, че могат да влязат незаконни брой, свободно цистерни през границата, така ли да разбирам, или бъркам?
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Не. Това, което обявиха гърците, е, че имат капацитет, ако случайно българската рафинерия спре, те да задоволят целия капацитет на държавата. Това, което аз допълвам, и това е мой коментар, дано да съм в грешка, е, че покрай законните горива, които влизат от Гърция, за жалост, влизат и доста незаконни. Не твърдя, че всичко, което влиза от Гърция – би било наистина скандално, е незаконно. Твърдя, че и това е дестинация, от която се вкарват незаконно горива.
Други форми на измами на входа на държавата, също и на изхода. Фиктивен износ към страни от Европейския съюз – подставени фирми осчетоводяват фиктивни доставки, след което горивото се продава без фактури и касови бележки на вътрешния пазар, а по документи се води изнесено. Когато е извън Европейския съюз – изнесено, когато е в рамките на Европейския съюз – доставки в рамките на Европейския съюз.
За възможностите да се манипулират системите БАЦИС И БИМИС – втората система, която контролира вноса на горива отвън, говорихме.
Нерегламентирано производство на енергийни продукти, като говорим отново за входа на държавата. Бяха посочени примери, включително имаше и разкрития за това, че незаконни рафинерии, в кавички бих ги нарекъл, бъркат всякакви смески, които пускат на пазара. Разбира се, те не отговарят на стандартите за горива, но се продават като такива, естествено, без никакви данъци. Увреждайки потребителя, увреждайки държавата, увреждайки пазара и нас включително, бидейки на този пазар. Митниците направиха две разкрития, според мен за малки количества. Едното беше в Летница, спомняте си, едното беше в Перник, отделно от това, а и от тези, които са законни. В момента знаете, че тече ревизия, надявам се, че продължава, на една от рафинериите, която се намира в Русе. Там имаше информация за евентуални данъчни схеми, свързани с горива, които влизат с по-високо съдържание на сяра. Уж се пречистват и се пускат на вътрешния пазар. Тъй като резултатите все още не са финални, не смея да твърдя нищо, специално по отношение проверките в тази рафинерия, за да не ни обвинят в клевета.
Въпросът обаче за дизела, който се продава с високо количество сяра, както и за една бензиностанция в Габрово, която я хванаха с високо количество сяра, и че дълго време тази рафинерия беше един от основните доставчици на господин Марешки, стои.
Злоупотребите в страната. Ведомствените бензиностанции – огромен проблем, докато държавата като държава не се справи с този проблем, докато не го затвори окончателно. Ведомствени поставям в кавички – достатъчно грамотни сме всички в тази зала, за да знаем, че няма такова нещо като ведомствена бензиностанция.
Нашата теза като Петролна и газова асоциация – този, който иска да присъства на този пазар и да продава, да има добрината, да има всички уреди, да изпълнява всички изисквания, така както всички фирми, които легално са построили своите обекти, и обектите са за търговия на дребно. В противен случай обектът е незаконен. Включително за нас незаконни са и тези ведомствени обекти, които, да, може би са се свързали с НАП, но нямат никакви строителни разрешения, свързани със ЗУТ, нямат никакви пожарни разрешения от тези всички, които ние би следвало да вадим: опазване на околна среда, чистота на въздуха и така нататък. Всякаква изобретателност на тема „ведомствени бензиностанции“, като почнете от всякакъв вид автоцистерни, стари жп цистерни, по-нататък ще Ви покажа на снимките, бидони и други.
Данъчен контрол – ще видите също по-нататък на слайдовете. Четем в прессъобщения от МВР, че са проверени за първите осем месеца на годината 90 такива ведомствени обекта, съставени са 57 акта. 90 обекта спрямо регистрирани около 8000, прави 0,5%. В същия момент, в който всички други бензиностанции – нормални, видими, са проверявани многократно и са постоянно под контрол.
Мобилните бензиностанции – твърде сериозен проблем. В последните години има твърде много кандидати да продават от мобилни бензиностанции. Представяте си мобилна бензиностанция – превозно средство, на което е качена цистерна, резервоар или пък стара цистерна. Има стари зилове, които се движат из страната, има един такъв популярен в Самоков – изцяло извън Закона. Разбира се, че е много атрактивно за някои хора да продават от такива, защото са със занижен контрол. Всички инвестиции, които в стационарните бензиностанции трябва да се вложат, тук не съществуват, и най-важното: няма стандартизирана нивомерна система, няма стандартизирани измервателни уреди. Това ще Ви го кажат от БИМ, това ще Ви го кажат от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Нито една мобилна бензиностанция не е законна.
Преди време с подзаконов акт Министерството на финансите постанови, че всяка бензиностанция, която иска да оперира като такава, резервоарите и съоръженията трябва да са трайно закрепени към земята. Независимо от това мобилните бензиностанции продължават да са проблем. На много места в България ще видите, като тръгнете по доста от главните пътища. Преди Русе има няколко такива паркинга, които предлагат основно на тирове.
Като говорим за ведомствени бензиностанции, тази графика сочи следното: общият оборот е високата колона. Последните 2014, 2015 и 2016 г. са с известен спад – от 6 милиарда 396 милиона на 5 милиарда 335 милиона, който се дължи включително и на по-ниските цени на горивата. Донякъде и обективен, една част е сив сектор. Успоредно с това тези малки колонки, които обаче нарастват и надявам се догодина да не е още по-висока, е оборотът от ведомствените бензиностанции.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Извинявам се много, но не видяхме 16 слайд. От 15 прескочихте на 17. Може ли да върнете на 16?
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: 16 мисля, че го коментирахме. 2662 търговски обекта според Националния статистически институт, при 7-8000 ведомствени бензиностанции. От тези 2662 – малко извън темата, само около 1300 се оперират от членове на Петролната и газова асоциация – около половината. Вярно е, че те са най-големите, с най-големи обороти. Но още толкова така наречени „независими търговци“ съществуват на този пазар, и още 7000 регистрирани ведомствени, и още неизвестно колко нерегистрирани ведомствени.
Бензиностанции за ПОС терминал. Включително и някои популярни търговци имат подобни бензиностанции без ПОС терминали. Идеята е, че там, където се плаща кеш, или основно кеш, голяма част от клиентите не искат и не получават фактури или касови бележки. От там нататък този търговец, който на практика е реализирал продажби, които не са отчетени счетоводно, може да продаде „фактурата“ на някоя друга фирма, която пък по този начин да демонстрира, първо, че е закупила съответното количество гориво, второ, че е направила съответен разход, и да си разделят ДДС-то, което вече някой друг е платил. Типична кражба на ДДС.
Фиктивната собственост – огромен проблем. Контролните органи постоянно ни съобщават, като ги питаме: Добре, като контролирате, защо не съставяте актове? Стотици обекти сте проверили, имате 57 акта или 60 акта. Една част от тях падат в съда, но дори и тези, които остават, защо са толкова малко?
Неясна собственост – фирми, които се сменят всеки ден, бензиностанции, стигащи до абсурда, че в една бензиностанция с три колонки, отдадени под наем, понякога трите колонки, са отдадени на различни собственици под наем. Не е ясно кой е собственикът, не е ясно кой е наемателят, сменят се постоянно. Тоест държавата се натъква на това, че не може да контролира, респективно не може да наложи принудителната си власт върху тези, които оперират обектите. Една от причините, поради които ние настояваме за закон, който да регистрира всички, които искат да се занимават с този бизнес. Това е на практика олицетворение на това, което се случва в момента.
Сделки между свързани бензиностанции основно с цел документно прехвърляне на фактури. ДДС измами с неизвършени услуги. По-нататък ще го илюстрирам и с примери. Прехвърляне на фирми с данъчни задължения на малоимотни неграмотни лица. Това се случва, разбира се, и в други сектори на бизнеса. Тук особено много са фирми, които са вносители и които би трябвало догодина, след като са внесли, ако са внесли 2016 – 2017 г., следва да създават задължителни резерви, които са все пак едно тежко финансово бреме. Фирми се прехвърлят на малоимотни лица, изчезват, фирми еднодневки. Задълженията не се създават от тези фирми, или не се покриват. Тоест онова, което държавата трябва да поддържа като 90-дневен запас, или не се поддържа, или се разпределя между онези съществуващи, видими фирми, които така или иначе поддържат запаси. Те са на тази маса, и още няколко.
Когато говорите с Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, които отговарят за Закона, за 90-дневните запаси, задайте им този въпрос. По-нататък ние сме цитирали данни от тях. Според тях поне 90 фирми годишно са рискови. Огромната част от тях – фирми еднодневки. Като отворите сайта на Държавния резерв и погледнете кои фирми са внасяли горива, огромната част от имената никога не сте чували, и догодина повече няма да чуете. Фирми еднодневки, които внасят, правят еднократни удари, няма задължителни запаси, догодина изчезват.
Това са част от снимките, които и миналата година показвахме. Те продължават да съществуват, затова и тази година ги показваме. Типични случаи на ведомствени и на мобилни бензиностанции. Ето, така изглеждат. Надявам се да не са нови за Вас като снимки.
Тези цистерни защо сме ги показали тук? За тях гърците съобщаваха, че България през български превозвачи правят далавера на гръцкия пазар, извинявайте за израза. Сега според мен тече в двете посоки – и към България.
Лицата с повишен риск – ако някъде искате да се спрем специално, прекъсвайте ме, защото наистина стана доста време – за извършване на нерегламентирани действия.
Ведомствени обекти – огромният проблем. Много на брой, с голямо потребление заради ниските цени, на които продават. Там според нас се кешира основният поток от незаконните горива.
Митническите складове – в годините огромен проблем. Искрено се надявам наистина да бъдат в скоро време поставени в рамките, в които Вие законодателно ги поставихте.
Всякакви фирми еднодневки от бранша с минимален капитал или твърде нисък капитал, собственост на всякакви лица, не знам как да ги нарека, „маргинални“, които се прехвърлят. Ето затова, когато след време, живот и здраве, влезем тук да обясняваме нашите виждания по Закона за търговията с горива, ще защитим това, че трябва да има изискване към фирмите с какви активи, с какъв капитал трябва да работят на този пазар. И не защото искаме да ограничим пазара, а защото искаме, който работи на този пазар, наистина да може да обслужи клиентите си, и да може след това да изпълни задълженията си към държавата. В противен случай се прехвърлят едни фирми на едни лица, които не могат да се разпишат, и държавата отчита 1 милиард несъбрани задължения.
Цитирах вече данните от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
Ключовите мерки, които според нас трябва да бъдат взети – секторен регулаторен закон. В момента има около 14 закона, които имат пряко или косвено отношение към този бизнес. Част от тях си противоречат, част от тях са разхвърляни. Едни органи прилагат едни закони, други прилагат други, които се отнасят за тях. Трябва да има закон, който да казва кой оперира на този пазар и дали на този пазар има 2662 бензиностанции, както казва Националният статистически институт, или добавяме към тях още 7000, които са регистрирани като ведомствени в Министерството на финансите, за да знаем кой е на този пазар? Колко са? Има ли конкуренция, няма ли? Когато ни обвиняват, че няма конкуренция, да знаем за какво говорим.
Само за Ваша информация. Когато говорим за 2662 видими бензиностанции на този пазар, тъй като разполагаме със сравнителни данни за целия Европейски съюз, в държави със сходно население и горе-долу сходно потребление, в Австрия са 2100, в Чехия са 1700, в Дания са 1700 – 1800, и така нататък. Тоест България е много наситена на бензиностанции държава, за ведомствените вече въобще не говорим.
Закон – на първо място.
Регистрационен режим на фирмите в бизнеса. Ако не се въведе, при това регистрационен, защото и държавата, камо ли пък ние като бизнес не искаме да бъдем обвинени, че налагаме лицензии и че искаме да изтласкаме някой от този бизнес. Искаме в бизнеса всички да са равнопоставени, всички да са еднакво контролирани и този бизнес, който Ви показахме, че генерира между 20 и 25% от приходите в държавния бюджет, да бъде строго контролиран, и това, за което си говорим – 30% сив сектор, да изчезне.
Преди време споменахме за опита на колеги от Чехия и Полша. Някъде излезе в пресата, че искаме да отнемем на хората колите, защото сме много лоши, тези в Петролната асоциация. В Полша казаха: „Имахме огромен сив сектор. В момента, в който наложихме крути мерки, но включително и мерки по отношение на потребителите, които зареждат от незаконни обекти със съзнание, че са незаконни, го ограничихме до санитарния минимум“. Същото е и в Чехия. При тях проблемът „сив сектор“, който допреди две, три години е съществувал, не съществува.
Имахме събиране на високо ниво преди няколко месеца на националните асоциации. След един-два месеца сме поканили и България ще бъде домакин на среща на всички национални асоциации от всички държави – членове на Европейския съюз, и Fuels Europe, която е най-представителната организация на бранша. Предполагам, че и за Вас ще бъде интересно, но наистина ще бъде на високо ниво.
Останаха само България и Румъния от държавите в Европейския съюз, за които сивият сектор все още продължава да е сериозен проблем. Другите хора решават други проблеми. По-скоро технологични, отколкото проблем със сив сектор.
Конкретни действия на компетентните държавни органи. Често има бездействие, често има противоречие между това, което се прави. Често има неразбиране на действията. Един пример: наскоро Министерството на финансите измени Наредба № Н-18 за пореден път – тази, която урежда основно отчетността на пунктовете за търговия на дребно и онлайн връзката между тях и НАП.
Като фирми, уважаващи Закона, всяко изменение го прилагаме и инвестираме някакви милиони лева, привеждаме го в съответствие. Има поредно изменение, което би трябвало да затваря поредните вратички. А тези поредни вратички са в измамите, свързани с манипулиране на електронните системи за фискална памет. Това че между колонките и НАП се прекъсва връзката по софтуерeн или чисто механичен начин – с ключенца „цък-цък“ някои търговци я прекъсват, Министерството на финансите наложи това изменение на Наредбата. Ние настоявахме изменението да изчака поне приемането на Проектозакона – този, който се обсъжда в момента. Прие се.
В момента сме в ситуация, в която, първо, сроковете са неимоверно кратки, неизпълнимо кратки. Второ, част от органите, които трябва да я прилагат, основно НАП, на ключови въпроси за това как трябва да бъде приложена, имат трудности да ни обяснят какво точно ще изискват от нас. Примерно трябва да представим блок схема на всеки обект за търговия на дребно, тръгвайки от колонката, минавайки през системата за фискална памет, връзката с НАП и всичко останало, така че да илюстрираме как се движи горивото, първо, физически, второ, как се движи информационно, така че да стигне информацията до НАП. Има различни начини да направим това, но на въпроса: как точно Вие, хора от НАП, искате да бъде направено, все още няма отговор. Това е да, кажем, дребен проблем в рамките на този сив сектор.
Минаваме на господин Марешки. Защо си позволяваме да го коментираме като един от видните участници на пазара? Не заради това, че и той ни коментира. Все още ни коментира, неизвестно защо, като картел, вероятно е пропуснал решението на КЗК. Не знам и кой включва под това понятие, но това го пропускаме. Смущава ни следното: в изявленията си този уважаван бизнесмен и депутат говори постоянно за печалбата, на която продава – между три и пет стотинки, по-евтино от всички останали с 50 ст. и така нататък. Това са цитати, затова сме ги сложили в кавички с датите. Като отворите финансовите отчети за 2016 г., компаниите, с които той оперира – „Трейднет Варна“ и „ВM Петролиум“, показват огромни загуби и огромни задължения. Следващият слайд, а и по-следващият също е посветен на това. Тоест въпросът за продажбата на много по-ниски цени вече не е въпрос за свободната конкуренция и дали това е лоу-кост бензиностанция, или не е лоу-кост бизнес, а е въпрос за това прилага ли се еднакво законът спрямо всички? Колко са данъците, които този виден участник на петролния пазар е платил? Как се продава според нас дъмпингово през целия този период?
За нас, за жалост, сравнявайки тези данни по начина, по който е заявен, че оформя търговията си с това, което се показва като краен резултат, с данни, които имаме от някои от проверките, които излязоха по вестниците за повишено количество сяра в някои от бензиностанциите, за късо затворена, после пак отворена, за начина, по който купува през данъчни вериги, през някои от тези данъчни складове, за които говорихме, говори за няколко неща. Първо, сериозни проблеми – даже ми е неудобно да кажа, че това е част от сивия сектор – за нееднакъв подход на държавата към различните участници на пазара, нееднакво прилагане на закона спрямо всички.
И за да приключим, това е горе-долу картината на този пазар, бързо съобщена, спирам дотук.
Председателят на Петролната асоциация.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Разрешете, господин Димитров. Благодаря Ви.
Ще бъда много кратък и ще се опитам много систематизирано да обобщя въпросите. Основният въпрос е има ли сив сектор в България, или си губим времето напразно? Цифрите, които показахме, са официални цифри. Доказват, че годишно в България в сивия сектор влизат един милиард лева от търговия с горива в страната. Това са факти, които са безспорни.
Как функционира сивият сектор? Ако покажете отново табличката, която показваше способите за внос, реализация в страната в самото начало, той функционира много просто. Създадени са различни условия за участниците в пазара, входът на страната не се контролира, БАЦИС – системата, която трябва да следи вътре в страната всеки един литър гориво, не функционира, ние твърдим това нещо съвсем отговорно, в пълния си обем и правилно, и тези продукти отиват в едни неконтролируеми няколко десетки хиляди бензиностанции, които продават в брой. Получават парите в брой, създават местна корупция около себе си на проверяващи локални органи, след което тези пари отиват при вносителя. В България такива са четири-пет и е обществена тайна кои са. Те плащат за горивото на доставчика и с останалата част от парите създават голямата корупция на държавни чиновници, партийни лидери и така нататък. Така функционира този сектор. Това е корупционната схема, по която той работи. Това са парите в брой, парите в куфари, които вървят.
Защо функционира така? Не ми се обиждайте, господа народни представители, но в България има 14 закона, които регулират пазара с горива. Вие самите сте създали предпоставки хаосът да бъде абсолютно пълен в тази насока. След като допускате, че едни фирми вносители трябва да внасят през акцизни складове, трябва да внасят десетки милиони левове за измервателни уреди, Вие сте допуснали в Закона за митниците да има едни митнически складове, които да функционират без никакъв контрол и без никакви уреди. Включително и преди месец приехте поправката да ги сложат, никой не ги е сложил до ден днешен. Ето, оттам идват тези танкери. Не говорим за цистерни. Това е една дребна игричка вече с цистерните, което някога го правеха – някой вкарва една композиция с влак или десет цистерни. Тук говорим за танкери – по 15 хил. тона всеки танкер, които влизат в държавата и срещу тях веднага се появяват едни пари в брой, които са през едни неконтролируеми бензиностанции.
Българският закон не познава такова понятие като „ведомствена бензиностанция“. Защо българските политици говорят с това понятие? Откъде се появи то? Защо има двойно тълкуване на Закона в случая? Дайте всички утре да станем ведомствени бензиностанции, защото ще зареждаме и нашите коли, на фирмите, на тях, да махнем и ние терминалите и да работим само в брой.
За последните пет години Законът за акцизите, касаещ горивата, е променян 40 пъти, направете справка. Това са огромни проблеми. Затова моят първи въпрос е, и той ще звучи постоянно: гарантира ли държавата своя интерес? Тя може да го гарантира само по един-единствен начин – създавайки равни условия за всички участници на пазара и давайки им право да се конкурират при равни условия. В момента това не е така. Естествено, оттам идва абсолютно съзнателното бездействие на държавни органи. Нали няма как да има контрабанда, ако митниците са проконтролирали какво влиза в митническите складове? Няма как ведомствените бензиностанции да събират пари в брой, ако данъчните са проконтролирали събираемото ДДС. А цифрите са очевидни, те показват, че има несъбираемост на тези неща. Смразяващо е бездействието на държавата, когато ние виждаме, че има един милиард несъбрани и се чудим как да увеличим на пенсионерите с 10 лв. пенсиите. Смразяващо е бездействието!
Обидно ми е даже да говоря, аз го повтарям пета година в парламента. То е простичко, няма какво толкова да търсим. Парите, ако са събрани от контрабанда, ще бъдат по бюджетите на Приходната агенция, и ако са събрани от ДДС, ще бъдат в НАП. Всичко останало са пари в куфари, господа. Няма ги в бюджетите тези пари, каквото и да си говорим. И ние всички седим и се чудим как да се борим. С кое да се борим, господа? Не приемем ли закон, който да въведе равни условия за всички участници на пазара в тази държава, корупцията ще продължи, и контрабандата ще продължи. Контрабандата създава корупцията, корупцията защитава контрабандата. Не приемем ли закон, който да регламентира ясни правила за всички участници в този пазар, ще продължи това нещо. Вашата роля също е огромна в това отношение.
Говорим за феномен – човек, седящ на трибуната на българския парламент. Аз продължавам да твърдя, че има тежък политически чадър върху този човек, защото и до момента нито един държавен орган не казва, че е приключил ревизия или проверка за неговата дейност. Говорим за 13 милиона загуба, по данни. Е, как се осъществява тази дейност? Откъде са тези горива, които влизат толкова евтино, че да продава така, че и да печели? Ами, дайте всички да купуваме оттам, и ние ще продаваме евтино и ще печелим. Или ако губи, това не значи ли, че от друг бизнес спестява данъци и прехвърля загубите тук? Обидно е, обидно е, честно го казвам това нещо!
Мога да вляза в детайли по всички въпроси, но това е темата. Тя или ще се реши, или ще продължим да се срещаме и да се гледаме в очите, и да ни е срам от това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Задайте въпроси, но бъдете по-кратки?
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Уважаеми господин Димитров, господин Златев, колеги! За мен също бяха доста стряскащи и смущаващи данните, които допреди малко гледахме на слайдовете. Това не е лев и два, това е 1 млрд. лв. Чух и видях, че Министерството на финансите констатира същото и потвърждава тезата на браншовата организация, че на година липсва 1 милиард. Обаче наистина има някакво бездействие, и митниците от това, което чух, ми приличат като на разграден двор. Дори да предложим и да приемем законодателни промени, в крайна сметка трябва и да прилагаме тези закони, а в случая много смущаващо за мен е, че няма желание да се предотврати. С тези пари могат да се попълнят доста дефицити, които има в инфраструктура, в социални нужди.
Другото, което бих искал да кажа. Говори се много, управляващите говореха включително и вчера, народни представители, колеги, че има голям ръст и голям пробив – намален е процентът на сивия сектор при борбата с контрабандата с цигарите – до 7%. Тук не е пет, не е шест, не е седем процента. Това е една трета – 30%. Това е стряскащо, плашещо.
Давам си сметка, че не може да се реши от раз проблемът с намаляването до нула процента контрабанда при горивата, но все пак трябва да стигнем до едни такива нива, допустими и приемливи.
Също смущаващо е и това, че не взимаме решение, и особено управляващите, по въпроси и сигнали, по които са сезирани контролните органи, а от Европейския съюз преди нас излизат с коректните становища, че наистина има нерегламентиран внос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Май сте стресирани от това, което чухте?
Искам да благодаря на господин Златев и на водещия дискусията изпълнителен директор, че първо не нападна политически сили, защото това е най-доброто, най-лесното, а и от тяхна гледна точка би било оправдано.
Този доклад, в който се коментира за 30%, е от 2015 г. Той визира период от три години назад. Тоест не е търсено дадено управление, дадена политическа сила, а проблемът като такъв дали съществува, или не. По-лошото е, че след като този доклад излезе и се разбра, че в продължение на три години назад не са се и връщали, съществува, има я тая липса 30%, няма ги парите. След това не се направи нов доклад, или поне не беше публикуван, или може би методиката беше сменена. В един момент се реши, че за това нещо повече не трябва да се говори и трябва да се мълчи. Затова аз благодаря, че те не нападнаха дадена политическа сила, а казват: проблемът съществува, той е такъв и такъв.
Има решение, то се е случило. Европейската петролна асоциация дойде тук в България, специално каза: носим примери на няколко пост социалистически държави, които са били в комунистическия строй навремето. Имат същите проблеми като Вас – Полша, Чехия, Унгария. Те го решиха по този и този начин. Включително и посочиха една страна, близка до нас – Сърбия, която също е намерила уникален и добър начин да реши проблема. Тези хора дойдоха благоразположени към нас. Те не искат да ни налагат мярка и казват: всички други във Вашето положение решиха проблема по този и този начин. Тоест ние няма нужда да намираме Америка на картата. Виждате, че това нещо е споменавано.
Аз бях в предишната Комисия за борба с нелоялни практики и така нататък. Нямаше нужда да я създаваме, за да видим това, което съществува и знаем всички. Този доклад постоянно го има, всички го знаят, всички са видели тези бензиностанции. Нито една не е закрита, нито една практика не е преустановена.
Това с корабите, че в момента не вървят, не е заслуга на нашето правителство, или на което и да било управление, а е заслуга на други страни, които, виждайки какво се случва, предпочетоха да преустановят тази практика, за да не бъдат замесени в нещо.
Това, което се случи в Полша – имаше десетки цистерни, които са приготвени и платени в завода, за да продължат контрабандата. С влизането на новото законодателство преустановиха тази практика. Четиридесет цистерни останаха в производителя, платени. Няма кой да ги вземе, защото не им трябват вече цистерните. Това, което се случи: от 800 контрабандни камиона между Полша и Германия, само за два месеца паднаха на 150 цистерни. Нали разбирате? Това е бил легалният внос.
В момента имате случай, когато бизнесът идва. Аз им благодаря, че дойдоха, защото те може би вече не би трябвало да имат много вяра в нас, но ние ще се постараем и да ги изслушаме, и да защитим тяхното искане. Те не идват да ни обвиняват, а идват да кажат: знаем проблема, знаем решението, съобщавали сме го хиляда пъти, ефектът е никакъв. Ще продължавате ли така?
Онзи ден бях на пресконференцията, където беше господин Борисов, и той каза, че „най-черните пари“ са тези пари от контрабандата, те пречат на всички. Те генерират престъпност, те генерират избори, непочтени практики, вложения и така нататък. Аз мисля, че „черните пари“ от цигарите не са по-черни от тези, които са от горивата. Един милиард – губил се е през години, не искаме да се връщаме назад, не можем да ги вземем, но нека да не се случва напред.
Моля, ако имате въпроси, ако не, аз ще им благодаря. Ще дам думата и на господин Златев. Той зададе много сериозни въпроси, които ще извадя от стенограмата и ще изпратя на министъра на финансите, на вътрешните работи, на земеделието, на икономиката, разбира се, всеки в своя раздел, на митниците, на НАП и на ДАНС. Предстои по-следващия месец и на прокуратурата. Защото искаме отговор на тези въпроси: извършена ли е проверка, или не е?
Тук някои колеги възразиха, че с ПОС терминалите не се извършват тези нарушения. Не, извършват се и всички в бранша ги знаят. Събираш бележките, намираш някоя фирма, която идва да си поделите ДДС-то, издаваш й фактура на нея, ти му даваш и бележките, защото си ги събрал. Делите си ДДС-то и така два пъти се взима ДДС, и ти можеш да си позволиш 3% печалба за теб, с останалите 7% ще поевтинее горивото, защото съм много добър. Така че тези практики ги има, но няма нито един резултат от проверка. Ние ще поискаме за тези проверки.
По отношение на „Кемал Ка“ нямаме никакви заслуги. Другите спряха този вид дейност.
По отношение на ведомствените бензиностанции не е предприето нищо, изключително сте прав. А по отношение на тези, които са се регистрирали, се въвеждат нови и нови правила, които да усложняват и евентуално при някакво нарушение да могат да бъдат санкционирани. Легалният бизнес искаме да остане легален, а не да го товарим с нови условия и нови данъци. Благодаря Ви, че дойдохте.
Ако имате още нещо да допълните Вие, Вашите колеги.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Имам аз, господин Димитров, защото…
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре, ще дам един по един думата.
Първо, искам да дам думата на господин Борис Ячев, който е председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Само едно вметване. В момента много активно върви обсъждането на Законопроекта за борба с корупцията. На фона на всичко това, което се каза тук и което ще се каже вероятно до края на тази среща, повече от ясно е, че чрез Закон за борба с корупцията ще гоним последствията, а не причините за самото явление корупция. Също така безспорно е, че бизнесът с горива се явява може би една от най-богатите и хранителни среди за генериране на корупционни практики в България.
Иска ми се по-скоро тази и подобни срещи да завършат. Понеже виждаме, че представителите на бранша са много наясно със схемите, с корупционните практики, с всичко онова, което се случва и което генерира корупционни практики и не довежда до нормална и прозрачна обстановка в бизнеса с горивата, иска ми се те да бъдат инициатори на законодателни идеи и промени, които ние вече като народни представители да вкараме в парламента. Защото предложенията за това: бизнесът с горива да има една нормална регулация, най-добрите, най-работещите и най-резултатни предложения могат да дойдат именно от бранша. Затова се обръщам към представителите на този бизнес, които присъстват тук или които не присъстват: дайте конкретни законодателни идеи, конкретни законопроекти дори, законодателни промени, които ние да обсъдим и съответно да внесем. Тук няма цвят, няма управляващи и опозиция. Ако нещо е добро, резултатно и ефективно, то може да бъде подкрепено от всички. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: (Говори при изключен микрофон.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Тоест, господин Димитров, Вие отказвате да дадете думата ли?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: (Говори при изключен микрофон.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз Ви разбирам, че трудно давате думата на опозицията. (Смях и оживление.) Начинът, по който обявихте, едва ли не тук да благодарите, че няма политиканстване, че няма политическа сила, напълно съм съгласен с Вас – проблемите са на държавата. Но в същото време, когато се правят констатации за, цитирам: „тежък политически чадър, бездействие на държавата“, извинявайте, но няма как да няма политически оттенък. Няма как!
Тук става въпрос за период, в който ГЕРБ управляват от девет години. Това добре, но ние трябва да търсим правилните решения. Колегата Ячев говори да дадат от бранша. Вие искате да намалявате всякакви режими, да давате свобода на бизнеса. Само че от браншовата организация говорят за регистрационен режим и за секторен регулаторен закон. Това съвпада ли с Вашите виждания, уважаеми господа управляващи? Вие готови ли сте да предприемете подобни мерки? Ние от опозицията сме „за”, защото разликата между нас и Вас е 1 млрд. лв. от ДДС – и това държа медиите да го констатират – 2014 г. спрямо 2015 г.
Вие готови ли сте да предприемете тези действия, защото е много лесно, когато има конкретни избори и дадени политически сили са готови да застанат зад Вас, и изведнъж след това да се правите, че не ги познавате. Разбира се, че експертно трябва да се говори, бил съм министър на икономиката, но тук е храмът на политиката. Тук става въпрос за политики. Ние сме политици и трябва да говорим политически. Готови ли сме да имаме политическата воля, която ни се обяснява от девет години, че я има, и в същото време да виждаме, че сме на едно от първите места по контрабанда?! В същото време излизат хора и ни обясняват как в България всичко е цветущо и няма никаква контрабанда. Как така да няма?! В момента сме разграден двор, тези танкери влизат и излизат – имаше достатъчно репортажи от журналистката Ахчиева по Канал 1. Какво следва след това? Тези танкери само констатираме като статистика ли?
В крайна сметка топката е у Вас, и ако тук седите и мълчите, и се опитвате да благодарите, че не се политиканства… Разбира се, че трябва да се политиканства. Всичко това е политика – колко струва кафето, колко струва водата е политика, колко струва цената на горивото също е политика, и колко са загубите за бюджета е политика.
Ако сте готови да Ви се манипулира системата БАЦИС, да губите 1 млрд. лв. годишно, ние от опозицията не сме съгласни. Смятам, че това трябва да стане някакъв доста сериозен проблем. Не е достатъчно от браншовата организация да ни дадат Законопроекта, защото това е против Вашите виждания, а дайте да намерим някакво общо решение, така че да нямаме изкривяване на пазара. Ние сме за равнопоставеност между играчите на този пазар – производители, които създават работни места, които хранят семейства, които се грижат за работниците и които са лоялни партньори, които са двигателят на българската икономика. Това искаме ние от опозицията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря и аз.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Мога ли, господин Председател, да направя едно уточнение?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да, разбира се. Ние сме Ви поканили, за да чуем Вас, не нас, но той е прав в много от нещата.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Ще ни извините за това, че няма да участваме в политическата дискусия. Ние от политика не разбираме, макар че често сме набеждавани.
Уточнението е следното по повод на репликите. 2015 г., най-накрая, със заповед на премиера Борисов беше създадена работна група, която да подготви такъв закон. Говоря само статистика, не коментирам политически нищо. Слава Богу, този предварителен закон е готов. Надяваме се, че Министерският съвет ще го внесе на Вашето внимание максимално скоро. Участвали са всички заинтересовани ведомства и организации. Бяхме поканени да участваме в работата и ще апелирам, както каза господин Стойнев, тук да няма политическа пристрастеност – всички Вие от различните политически партии, но членове на българския парламент да го подкрепите. Благодаря Ви.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: 2015 г.! Колеги, сега сме 2017 г. – две години, това са 2 млрд. лв. Това за уточнение. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Бояджиев.
ДЕНЧО БОЯДЖИЕВ: Юрист съм по образование. Шокиран съм от информацията, за първи път я чувам. Представям си, ако един простосмъртен застане пред аудиторията и чуе тази информация, в какво състояние ще бъде?! Предполагам, че и присъстващите журналисти събраха доста материал, и не за първи път част от него ще интерпретират утре в средствата за масова информация.
Господин Председател, благодарен съм за разговора, който започнахме днес. Ако този разговор ще приключи само в рамките на днешната среща, тогава няма какво да си приказваме. След като веднъж казваме „а“, трябва да има и „б“, трябва да има и „в“, и „г“, колкото още букви са необходими, колкото още направления трябва да бъдат изслушани.
Присъединявам се към казаното от колегата Стойнев, и той е прав, но мисля, че не чухме самата истина. В анонса и изложението на господин Делчев беше казано за въпросния доклад, който сега бил засекретен, доклад който е на прокуратурата. В този доклад при всички случаи има конкретни факти и информация защо този процес в момента буксува и не върви по никакъв начин. Ние сме парламентарна Комисия. Разбрах, че господин Златев се е запознал с доклада като председател на Асоциацията.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Да, но нямам право да го коментирам.
ДЕНЧО БОЯДЖИЕВ: Не искам да го коментирате, но ние сме парламентарна Комисия и мисля, че има ред, начин и способ, по който да се поиска в закрито заседание на самата Комисия членовете да бъдат запознати. Ако нямаме фактологията, за какво говорим? Има начин. Нека да чуем защо органите, които пряко отговарят за законността в България, прокуратурата, която е основният обвинител, която филтрира тази информация, защо, както каза и господин Стойнев, две години няма никакво решение? Още повече, това е информация отпреди две години – за тригодишен период назад. Той 2017 г. приключва. Доколкото разбирам от господин Делчев и от господин Златев, нещата си продължават, те не се променят. Какво правим тогава? Фиксираме, констатираме го, да, благодаря Ви, господа, че дойдохте, бяхте много внимателни, много тихи, с един говорител – и приключваме.
Имам предложение тази презентация да остане в архива на Комисията, за да може всеки колега да се запознае много детайлно, и на второ място, настоявам да се постави въпросът и този доклад на закрито заседание да бъде изслушан от членовете на Комисията, ако наистина ние като Комисия ще тръгнем да търсим възможни варианти за наше участие. Дай Боже, да влезе и Проектът на закона, да се запознаем, аз съм член на Правната комисия, има и други хора членове на Правната комисия, за да знаем какво правим. В противен случай, всичко си остава една добра приятелска среща.
И след тази приятелска среща продължава това, за което с болка чух и в думите на господин Делчев, че те са вече 6000, по неофициални данни са около 30 хил. мобилните бензиностанции и на този процес няма кой да сложи прът в колелетата, за да спре. Той си продължава. И ако сега са милиард, милиард и двеста, кой може да гарантира, че след две години няма да бъдат два милиарда? Ако говорим за политика, ще чакат пенсионерите за допълнителни още левчета, ще чака образованието за още левчета и така нататък, и така нататък. Или ще чакаме пак отново да се появи някой излишък, за да раздадем 500 – 600 милиона на някоя друга социална група, за да демонстрираме, че сме загрижени и решаваме проблемите в държавата.
Уважаеми господа, това е българският октопод в пълния смисъл на думата, пипалата, на който, доколкото разбирам, Вие знаете. Вие ги виждате, защото сте в този бранш, ама простосмъртният няма тази информация. Политиците умишлено я завоалират и умишлено правят така, че тя да не може да бъде хваната, да бъде хлъзгава в ръцете, защото устройва. Не говоря за цвят – в жълто ли ще бъде, в червено ли ще бъде, в синьо ли, в оранжево, пенбяно и така нататък. Става въпрос за раково образувание. И ако не се тръгне отнякъде да се работи по този въпрос, господин Председател, просто си губим времето в тази Комисия. Ще ходим по пристанищата, ще ходим по митническите складове, ще ни посрещат, ще ни черпят с кафенца, ще ни се усмихват зад гърба и ще казват: „И тези са поредните, които минават. Баламосваме ги и нещата си продължават постарому“. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте за въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Златев, то и господин Делчев го каза, миналата година – не си спомням точно кой месец беше – горе-долу същите данни, същата презентация слушахме от Вас и от Българската петролна и газова асоциация. Тогава се срещахте с всички парламентарни групи. Какво стана оттогава досега, тъй като всички чуха и всички казаха, че са съпричастни към това? И сега като се срещнахте пак отново и си поставихте проблемите, какво очаквате да се случи? Защото, ако се срещаме периодично всяка година и си казваме тези неща, само ще добавяме към доклада по още една година, по още някой и друг милиард, и таман.
Може би се учудвате, господин Председател, че задавам въпроса, но въпросът е политика, защото данъците са образование, социална политика и каквото искате нататък. Нищо, че си приказваме, че експертите били експерти, пък политиците – политици. Няма експерти, няма политици. Всичко е политика. Извинявайте. Ако може, да ми отговорите на въпроса.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Благодаря Ви.
Ще направя малко уточнение. Не преди една, преди две години беше – на 14 декември. Преди две години беше и беше в състава на предишния парламент, нали? Срещахме се с всички парламентарни групи. Не коментирам политическия процес как се е развивал през това време.
Има две неща, които със сигурност се промениха за този период. Първо, Вие коригирахте най-накрая ситуацията с митническите складове в скоро време и приехте решение да въведете измервателни уреди и там, което безспорно е успех. Друг е въпросът, че тази санкция на законодателя не е санкционирана, в смисъл не е изпълнена и не е проконтролирана. И, второто, което е, за пръв път виждаме тук политическа воля, независимо от политическата принадлежност на народни представители, които са готови рязко да ударят на масата и да кажат: „Ние искаме нещо да променим“. Това е, което аз от днешната среща оставам с впечатление, че се е променило от всичко останало. Иначе ние от 2000 г. водим този разговор общо взето, с много малки променливи такива успехи в случая. Но да устоиш на един милиард не е лесно, между другото!
Вие зададохте много мъдър въпрос накрая: какво следва оттам нататък? Ако Вие не ни подкрепите, ако Вие не гласувате закон, който да направи две неща, и това са неща, които са залегнали в Учредителния договор на Европейския съюз – равнопоставеност на участниците икономически субекти в икономическия процес и върховенство на закона. България в момента три фирми я съдят за нарушаване точно на тези неща, това са енергоразпределителните дружества.
Ние имаме два варианта – или да решим, че повече не може да работим и да останат онези оператори, които функционират и са щастливи да функционират по начина, по който досега, да се надяваме, че бюджетът ще получи нещо, или да отидем и ние по същия начин да търсим права в Европейската комисия, да се съдим по някакъв начин и така нататък, което е последното, което бихме искали да направим.
Голяма част от фирмите, които седят тук, имат корпоративни органи на ръководство. Ние съблюдаваме някаква корпоративна дисциплина. Разбирам, че ако хората чуят примерно тези цифри, ще се ужасят, но нямаме право да излизаме, на нас не ни е работа да даваме интервюта, или да говорим. Нашата задача е да произвеждаме бензин и да търгуваме. Аз не бих могъл да дам интервю, без да имам съответното съгласуване от корпоративен център, защото от това се влияят акции на борси на фирмата, има съответни правила, разкриване на тайна кога и къде какво става, така че ние също сме дисциплинирани чиновници.
Вашата подкрепа би била незаменима в случая. А въпросите са простички, те се свеждат до няколко организации. Ако Вие правилно ги поставите, ще получите правилните отговори – входа, вътре в страната и откъде идват парите. Това са трите неща. И НАП може да каже, и митниците могат да кажат, и МВР може да каже какво е проконтролирало в случая и така нататък. С това уточнение, че единствените, които тогава според мен си свършиха работата, беше прокуратурата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Дължа отговор, защото отвсякъде ме нападате.
Догодина сме европредседателство. Работна среща на тема „Борба с корупция“ няма. Дали е важна, дали не е, не знам, няма такава, предвидена в графика. Това не означава, че ако Народното събрание не направи такава среща с евродепутати или парламенти, които имат сродна дейност, бизнесът не може да го направи. Той ще го направи, но ние губим водещата роля. Това е по отношение на европредседателството.
По отношение на политиката. Благодаря, защото тези хора тук плащат заплати, за всяко едно нарушение са санкционирани и рискуват лиценза си. Те с години седят и го правят, и изпълняват всички указания, които непрекъснато им налагаме и непрекъснато им въвеждаме нови норми. Благодаря, че те не разграничиха: по времето, когато Вие бяхте министър, беше така, после беше същото, но Вие отговаряте за една трета, другите отговарят за пет трети. Не, те казаха: „Този проблем съществува редица години. Хубаво е да го преодолеем“. Имат виждането как да стане, хубаво е да стане.
Въпросите на Асоциацията. Сега Ви е ясно, че ще трябва да ги зададем на институциите, които ще изслушваме от следващата седмица. Предполагам, че Ви е ясно, че трябва да формулираме въпросите и те да бъдат тези, които чухме. Защото, ако аз си измисля даден въпрос или някой от Вас, може да бъде обвинен в пристрастие. Сега след като чухме ясно тези въпроси, мисля, че ще ме подкрепите, да ги изпратя предварително на уважаемите министри и те когато дойдат, да бъдат подготвени – и за БАЦИС, и за пристанищата, и за контрола върху тях, и какво става с Гърция.
По отношение на доклада до главния прокурор. Вие пуснахте само една дума: „предлагам да го гласувате“ или „предлагам го като процедура“. Сега трябва да Ви питам още веднъж: Вие предлагате ли това да го гласуваме – да бъде извикан главният прокурор с доклада, който той е възложил на ДАНС, и анализът от който доклад показва, че има проблеми – най-общо да го кажа – при въвеждането на данни? Защото ръка ги въвежда, но който има оторизирания код, може да трие, и се оказва, че има камиони, които са влезли, пък после някак си ги няма. Променят се датите, променят се дестинациите и така нататък. Има липсващи въвеждания.
Искате ли да гласуваме сега на момента – да извикаме ли главния прокурор в удобно за него време?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Съмнявам се, господин Председател, че имаме правомощията да извикаме главния прокурор.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз не казвам да разпитваме или нещо. Дали можем да го повикаме…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Така че, моля Ви, не го подлагайте на гласуване, защото мисля, че ще бъде…
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Погледни Правилника, имаме право да извикаме държавни институции и да им поставяме въпроси. Ние не разпитваме никого.
Питам, защото той още не е направил предложение.
И третото, ще формулираме ли въпроси към министрите и към институциите, за да може да им ги зададем следващия път? Няма проблем, когато дойде ДАНС, да отговорят за този доклад, защото те са го изготвили – говорим за БАЦИС, но Вие ще решите.
Процедура – господин Христиан Митев
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, с оглед на това, което изложихте, и репликата, която получихме, мисля, че от господин Стойнев, защото от тук нямам кой знае каква добра видимост и трябва да разпознавам колегите по гласа, няма как да задължим главния прокурор, но може да го поканим. Аз правя процедурно предложение в следващо заседание на Комисията, когато главният прокурор има възможност, да отправите покана да присъства и да обсъдим с него тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване учтиво да поканим главния прокурор и, ако не е следствена тайна, тоест да му е забранено със закон той да разпространи тези данни, да Ви запознае на закрито заседание с резултатите от този доклад. Негова ще е преценката, няма да го караме да нарушава закони. Искате ли това нещо да се случи, или не?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Колеги, нека да не бъркаме взаимодействието между властите. Предлагам председателят да се срещне с главния прокурор, да обсъдят ситуацията и тогава да намерят решението. Но ние да имаме взаимодействие между изпълнителна, законодателна и правосъдие, мисля, че не е редно, но в крайна сметка Вие преценете. (Реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Председателят знае резултатите, няма нужда да пита той.
Аз питам дали Вие искате в един нормален разговор да поставим на господин главния прокурор въпросите: заведени са еди-колко си производства, как се движат? Има ли резултат, няма ли резултат? Мисля, че има много неща, с които могат да се похвалят, дори само за рафинериите, ако питате, или каквото и да било. Аз не Ви налагам Вие да взимате решение непременно да поканите главния прокурор, но щом пък не искате, няма да го каня.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, има направено процедурно предложение, първо. Второ, председателят е пръв сред равни. Трето, съвсем и много по-задължаващо е Комисията да вземе такова решение и след това вече председателят, въз основа на решението на Комисията, да отправи поканата, а не да извършва еднолични действия. След това опозицията отново ще го обвини, че извършва еднолични действия.
Моля да подложите на гласуване процедурното ми предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Значи се върнахме на първото ми предложение, господин Стойнев.
Подлагам на гласуване да отправим писмо до господин главния прокурор, с което да го помолим, ако не представлява защитена със закон тайна или е възпрепятстван по някаква причина да не може да ни запознае, той или оторизирано от него лице да ни предостави доклада и в закрито заседание да се запознаем с резултатите, за които изяви желание уважаемият народен представител от БСП.
Приема се единодушно. Благодаря Ви.
Давам думата на господин Златев, защото дойдохме него да слушаме и Асоциацията на петролните и газови търговци. Ние си имаме спорове, които си решаваме обичайно по правилния начин.
Господин Златев, ако имате някакви заключителни думи. Ще си запиша всичките Ви въпроси. Ще изпратя части от стенограмата директно на финансовия министър, на вътрешния и на икономиката. Изключително съм впечатлен от това, че Законопроектът, за който казахте, е готов. Важно е да бъде в момента заведен в Деловодството на Народното събрание, защото сега този и да не кажа половината на следващия месец са критични за приемането на данъчните закони за следващата година. В противен случай, имаме шанс да отскочим за по-следващата или за някакъв друг период, за който каквито и правила да въведем, като има три, четири, пет, шест месеца до въвеждането, излиза, че ще загубим още една година. Тоест, ако ние в следващите две-три седмици не получим Законопроекта и не започнем да работим по него, рискуваме да пропуснем данъчната година.
Тук опозицията се изказа, че е готова всячески да го подкрепи. Не чух никой от управляващото мнозинство да възрази, че би подкрепил такъв Закон. Тоест на този етап мога да кажа, че Вашето предложение за такъв Законопроект, който е изготвен в Министерския съвет, в Министерството на икономиката, съгласуван е с Министерството на финансите, Вие сте взели в него участие, ще бъде добре приет, поне от нашата Комисия, за разглеждане и след убедителните данни, които дадохте за проблемите, които съществуват, и за виждането си, че те могат да бъдат решени с такъв Закон в голямата си част, предполагам, че ще подкрепим този Закон. Но нека той да бъде заведен.
Давам Ви думата, за да може да кажете нещо, което не сте успели, нещо, което е останало неизказано. Моля за извинение от нас, ако сме били твърде остри пред Вас, не сме целили да Ви обидим по някакъв начин.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Не ми остава нищо друго освен да изразя от името на моите колеги и от свое име огромната благодарност за факта, че проведохме тази среща, че ни изслушахте. Предполагам, че и колегите, и мен лично ме впечатли, че този път виждаме наистина желание в народните представители тези проблеми да бъдат изяснени докрай и да бъдат предприети съответните мерки.
От нас се искат много простички неща – да създаваме работни места, да инвестираме в икономиката, да плащаме добри заплати на хората и да си плащаме данъците. Ако някъде бъркаме, винаги ни наказвайте и ни проверявайте, това е Ваше задължение и право.
Искаме да Ви помолим – проверявайте всички. Нека законът да бъде еднакъв за всички, нищо друго. Напротив, нека да се проверяват всички, нека да бъдат извършени проверки. Безспорно и задължително виновните да бъдат наказвани, но това да бъде за всички. Когато условията са еднакви за всички, тогава има конкурентоспособна среда. Когато те са нарушени, се нарушава вече структурата на функциониране на самия пазар и тогава ние вече започваме да израждаме тази конкуренция. Хубаво е, че Вие искате конкретно да пипнете раната дълбоко в нейната същност. Защото популисткото говорене, каквото сме свидетели, че се случва от много политици, отново не дискутирам цвят и принадлежност, създава грешно впечатление в обществото, но това не значи, че решава проблемите на обществото.
Ние сме тук, за да кажем: готови сме да бъдем законопослушни, готови сме да си плащаме данъците към тази държава, която ни е дала възможност да работим. Искаме тя да бъде също така строга към нас, като участници на пазара, но строга към всички. Това е, за което Ви моля. Това е, което съм убеден, че можете да го направите, защото Вие като парламент сте висшата форма на власт в тази държава. Вие не сте едно конкретно лице, което може да има някакъв субективен интерес. Вие сте този орган, който може да въведе все пак законов порядък в държавата. Благодаря Ви още веднъж за времето. Благодаря Ви за разбирането. Винаги сме на Ваше разположение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Димитров