ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата по следните теми:
•Постигнати резултати, включително и при взаимодействие с други институции по отношение на противодействие и превенция в борбата с контрабандата и престъпления, свързани със сивата икономика.
•Законодателни предложения и промени от страна на Министерство на земеделието, храните и горите, свързани с дейностите в обхвата на Комисията.
•Въпроси на народни представители.

---

П Р О Т О К О Л
№ 13


На 26 октомври 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата по следните теми:
- Постигнати резултати, включително и при взаимодействие с други институции по отношение на противодействие и превенция в борбата с контрабандата и престъпления, свързани със сивата икономика;
- Законодателни предложения и промени от страна на Министерството на земеделието, храните и горите, свързани с дейностите в обхвата на Комисията.
- Въпроси на народни представители.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и на гостите.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на комисията народния представител Емил Димитров.

* * *

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
В началото, няколко съобщения:
Първо, в сряда от 14,00 ч. , тук в тази сграда ще има съвместно заседание на три комисии. Разговарял съм с председателите на енергийната и икономическата комисии. Ние не сме водещи.
Това ще бъде редовното заседание.
Понеделник – 6 ноември сме поканени в Благоевград. Според техните изисквания всеки да си даде при главния експерт номерата на обувките, защото не пускат без техни обувки в комплекса – съображения за сигурност. На едно място ни дадоха престилки, на друго жилетки, на трето каски, ще се съобразим с тях. Във връзка с нанотехнологиите съм се консултирал с няколко фирми, които не са свързани с държавната администрация, тест не са държавни дружества и ни посочиха едно което се занимава с гривните на затворниците, с избор на Висшия съдебен съвет, съдебната и прокурорската квота, евро проекти и така нататък, тоест фирма която може да подготви доклад и да ни запознае какво са това нанотехнологии. Разбира се, безплатно ще изготви доклада и ще напишат съответно писмо за да проведат проучването и да ни бъдат полезни. Най-после намерихме такава фирма, защото ние не знаем дали тази година този закон ще се внесе или няма да се внесе, а трябва да сме подготвени, имам предвид Законът за търговия с нефт и нефтопроудкти.
С това съобщенията приключиха.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Бих искал да предложа, евентуално да го гласуваме. Тъй като тези изнесени заседания – посещения в различни фабрики вече няколко пъти се случват в понеделник, а в понеделник народните представители обикновено сме в избирателния райони с колегите нямаме нищо против имам предложение набързо да вземем решение или да помислим за него – някои от тези изнесени заседания, посещения в производствени структури да ги правим в четвъртък, когато няма заседание на Комисията и е по-удобно за всички и сме тук. Благодаря.
Да преминем към дневния ред, моля да го гласувате.
За – 16 против и въздържали се няма.

Точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО.
На заседанието гости са: заместник-министър на земеделието, храните и горите, господин Атанас Добрев и началника на кабинета на министъра на земеделието, храните и горите – господин Атанас Кацарчев, автобиографията му, да я разказвам ли – с него заедно сме работили и то много добре в Министерството на финансите, отговаряше за всички приходи в държавата, инж. Красимир Коев – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, госпожа Даниела Фърцова – Главен директор на Главна дирекция „Контрол в лозаро-винарския сектор“, господин Христо Гергов – старши юрисконсулт в Изпълнителна агенция, госпожа доц. Асена Стоименова – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, господин Спиров – Главен секретар на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Предлагам да дадем думата по дневния ред. Имате ли готови доклади? Както на Вас Ви е удобно. Ние сме дошли Вас да чуем, след което ще Ви задам въпросите така както по сектори сме ги подготвили. Ние решихме тази година и аз благодаря на колегите да изслушаме първо браншовете за да може Вие да навлезете в работата, така да се каже първите 100 дни да Ви ги дадем, но станаха пет месеца, така се случи. Сега имаме въпроси от браншовете, самите ние имаме въпроси. Първо, Вие ще имате възможността да се изкажете и после ще отговорите на наши въпроси, за които не сте подготвени – не сте длъжни. Имаше и други агенции, МВР, ДАНС – ние не даваме оценка за вашата работа, а се интересуваме само от ресора, който нас ни вълнува – цигари, алкохол, горива, сенчеста икономика, защото Вие си имате комисия за земеделие, здравна комисия, тоест има с кой да преговаряте за структура, състав и дали добре или зле работите. Ние не Ви даваме оценка в тази посока. Благодаря, че сте дошли, благодаря, че се отзовахте на нашата покана.
Давам думата на господин Атанас Добрев – заместник-министър на земеделието.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Добър ден, господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Радваме се, че ще участваме в работата на Комисията. По първа точка от дневния ред, имаме подготвено едно експозе от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното господин Коев. Той ще запознае народните представители участници в Комисията с материала и след това каквото можем ще подпомогнем, ще отговорим на неща, които към момента нямаме готовност, ще ги запишем и обещавам, че следващия път или писмено ще уведомим Комисията, или устно както прецените. Благодаря господин Коев или господин Председател Вие ще му дадете думата.
КРАСИМИР КОЕВ: (Докладът се прилага към протокола).
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Бяхте много обстоен. Това е проблемът, че като кажете след третата цифра, четвъртата никой не я помни, или обратното – помни последната, предишните не.
Ние имаме същия проблем тук, когато обсъждаме с бизнеса, защото те дават едни данни, които са от Министерството на земеделието и от Изпълнителната агенция, от изказвания на министъра на земеделието, от Ваши, и после, когато ги сравняваме с други данни, се явява разлика.
Ще Ви прочета един въпрос към Вас, от бранша, другият е към Министерството на земеделието за тютюна, много кратък въпрос– по Закона за подпомагане на земеделските производители за горивата. Той е съвсем малък и дали имате някакви актове за тези доставчици на гориво към земеделците, защото факт е, че там отива голяма част от нелегалното гориво или лошо качественото, от друга страна – много земеделци си купиха много добри трактори и не биха си позволили да си съсипят нещо, което още е на лизинг с лошо качествени горива.
Ще Ви прочета въпроса, както са ми го задали. Затова се изненадвам, че Вашата статистика и тази тук, която пак цитира Вас, се разминава. Приемаме го така, както са ми го дали от бранша, в никакъв случай не сме арбитри, не казвам, че давам вяра на този доклад или оспорвам Ваш.
Относно алкохола. Осъществявате ли взаимодействие от страна на Министерството на земеделието, храните и горите и Изпълнителната агенция в частта за гроздето от винени сортове с други контролни органи (Вие отговорихте – Агенция „Митници“) по отношение анализ на риска, свързано с производство на нелегален алкохол измерено през използваната суровина.
Тук идеята е дали Вие подавате някакви данни към другите институции, за да знаят, къде е голямото производство. Когато дойде бранша каза, че където Вие казвате 263 са винопроизводителите, а колко са хората, които отглеждат грозде? Над 78 хиляди, от които само 263 са решили да произвеждат вино. Какво правят останалите над 78 хиляди с гроздето? За какво си го отглеждат? За консумация или за други неща. Събираните данни на Изпълнителната агенция по отношение на рекултираните площи и количества винени сортове грозде в подадените данни от страна на лозарските и винарските стопанства, ли се базират – събираните данни? Има ли лица, които имат задължения по Закон, но не подават такива данни. Браншът се интересува. Собственият ни анализ по данните от Аграрните доклади на Министерство на земеделието сочи, че годишно между 100 и 150 хил. тона грозде от винени сортове, остава извън кръга на легалното производство на вина и ракии. Вероятно още няколко десетки хиляди тона захаросъдържащи плодове, защото не сам от грозде се прави ракия в България, отиват безотчетно за производството на акцизен алкохол. Занижените разчети сочат, че от този феномен хазната губи между 50 и 100 млн. лв. акциз годишно. Това е условна цифра на бранша.
Съгласно Аграрния доклад на Министерството последната 2016 г. с данни за 2015 г., както официалните изявления на господин Министъра на земеделието и Изпълнителния директор на Агенцията, в България общите площи засадени с лозя възлизат на над 620 хил. дка. Не знам откъде са извадили цифрата. От тях около 20 хиляди са с десертни гроздове.
КРАСИМИР КОЕВ: Да, точно така.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Остават 600 хиляди с винени сортове. От общо 620 хил. дка около 120 хил. дка – това са огромни площи, фактически излизат от статистиката за реколтите, тъй като са били извън лозарските стопанства или са класифицирани като занемарени. При все това, това са площи, които също дават някакъв добив – може да е 50, 100, 200 кг, но все някакъв добив има – няколко десетки хиляди тона на година – ресурс. Остават около 500 хил. дка лозя с винени сортове грозде, които уж са на светло, използвани са за производство на акцизни стоки, вино и ракия.
Средният добив от декар с винени сортове за страната е около 670 кг. Това води до извода, че от онези 500 хил. дка, които са на светло, би следвало да се рекултират 335 хил. тона грозде за вино и ракия. Същевременно декларираните количества при Вас, ще се опитам да го съкратя – 240 хил. тона на година. Това са количествата, които декларира легалния бранш – производители на вина и дестилати, тоест, само тук някъде се явява една разлика от 100 хил. тона грозде и към него като добавим площите, които са извън стопанствата, на базата на статистиката, която е в този Аграрен доклад, може да се направи извода за около 150 хил. тона грозде, които изпадат извън полезрението на контролните органи.
Може би в това е било и първият въпрос: Вие информирате ли се за анализите на риска? А другите органи, които се занимават с контрол. По средни технологични норми от 150 хил. тона грозде може да се произведе 30 хил. тона ракия или 30 милиона литра. При съответната ставка 4,40 – 40 градуса дава 120 милиона лв. При намалената ставка – 2,2 на литър ракия са 60 милиона. Проблемът е, че от всичките тези добиви в държавата влизат 800 хил. лв. на година, което не е нещо, за което Ви обвиняват Вас.
Този анализ не включва всякакви други суровини, тоест другите захаросъдържащи плодове, използвани за производството на ракия, където като цяло площите в България с овощни насаждения надхвърлят тези на лозята – около 680 хил. дка. Като официално годишно се рекултират над 200 хил. тона захаросъдържащи плодове от тях.
Искам да обобщя за проблемите с нелегалния алкохол – Вие не сте виновни и никой не мисли в тази посока. Искаме да видим какъв е механизма, когато се появи такъв нелегален алкохол, да се проследи източника, и който е виновен съответно да си понесе наказание, ако е легален производител, да му се вземе лиценз. Ако има възможност от нелегален пазар да излиза, да се прекрати тази възможност. Аз много се радвах, когато видях снимките от лятото заснети в Карнобат – взел ракиджията къщата на съседа, пък през оградата, складирал всичко там. Всичкият алкохол беше за Слънчев бряг. Образно казано, някой пълни там складове с алкохол и той отива към заведенията. Искаме този, който пълни складовете да го заловим по някакъв начин.
Вторият ми въпрос се отнася за тютюна. Много се извиняваме, че скачаме от тема в тема, но това са ни важните за нас. Какво е взаимодействието на Министерството на земеделието и нейните областни структури с други контролни органи? Примерно Агенция „Митници“ по отношение на риска, свързан с производство на суров тютюн и промишлената му обработка. Тук дойде бранша и каза едни много добри неща за себе си и с право се гордеят хората, че намалява контрабандата на цигари, но и казаха големият проблем, който е предизвикателство за следващата година – рязания тютюн. Оказа се, че ако имаш първокачествен тютюн, ще ти го купят за три, четири, пет лева, ако го запазиш за черния пазар – за 40 лв. Някак си, както се казва, не си мотивиран да отглеждаш хубав тютюн и да го продаваш на легалния пазар.
Данните, с които разполага Асоциацията на тютюневата индустрия сочат, че през последната година възниква нов формат на черния пазар на тютюневи изделия. Той не е през граница, наш е, но на черния пазар, свързан с предлагането на рязан тютюн за свиване на цигари и такъв за наргиле. Той се дължи на ниската покупателна способност на населението в условията на значително увеличаване на акциза на цигарите през последните години. Тоест, когато на пазара се яви евтин тютюн, не можеш да караш хората на село да си купува от скъпия, нормално е. Имаше ограничение с интернет, но те на село не пазаруват по интернет хората. В момента, когато суровият тютюн се нареже, същият стават акцизни стоки и подлежи на облагане с акциз в размер на 152 лв. за килограм. В момента, ако цената на един килограм първокачествен суров тютюн не надхвърля 5 лв., даже тази стойност е завишена, същият този тютюн е нарязан посредством елементарни машини, които се търгуват свободно на пазара до две, три хиляди лева. Нарязания тютюн вече се продава средно на цена от 30 до 35лв. на килограм. Стига се дотам, че тютюнопроизводителите, чийто социален статус е на незавидно ниво, не са заможни хора, вече нямат интерес да продават суровия си тютюн и дори държавното подпомагане не може да компенсира тази разлика в цените. Те го заявяват като проблем, не като упрек, а това е реалността.
В бранша на преработвателите на суров тютюн, които са ни подресорни в същата тази Комисия, тук ни информираха, че средно две хиляди тона суров тютюн се „изпарява“ от легалния пазар. В данните, които премиерът оповести – там имаше наскоро една много добра презентация, знаете събират се кутии от кофите за боклук. Съобразно тях се прави един анализ. На село няма кофи за боклук. Там всичко отива в печката, но за градовете поне се каза, че е на 7% контрабандата на цигари. Там пишеше и че е над 800 тона нарязян тютюн отива на черния пазар.
Реално ние знаем, че до 10% от тютюна е фира. Лоша година, не добре гледан, не добро слънце, песъчлива почва, не добре изсушен. Сега излиза, че и тези 10 процента имат някакъв пазар. Излиза, че това, което се продава по най-скъпата цена е най-лошокачествения тютюн, тоест, най-много увреждаме здравето на хората, независимо дали го искаме или не. Тези количества отиват някъде, а стойността на акциза се равнява на близо 500 милиона лева годишно. Не искаме тези 500, нека да са 100, нека да са 20, 30, но да има ефект. Обръщаме се към Вас, защото Министерството на земеделието, храните и горите е отговорно за държавното подпомагане в сектор „Тютюн“. Има интересни теми, които са излезли от вашия Аграрен доклад.
Количествата произведен тютюн през миналата година са 20 хиляди тона. По подадени заявления за подпомагане по схеми за преходна национална помощ за тютюна за 2016 г., макар да и не обвързана с производството, остават като референтни количествата от над 51 хиляди тона тютюн, или два пъти и половина повече с брой бенефициенти над 41 хиляди стопани. Това ни е голям проблем –тези, които взимат парите всъщност не са вече производителите. След време ще има проблем с това дали те са усвоили нови производства. Имаме разминаване между парите, които се дават за подпомагане и реално продадените количества. В крайна сметка това, което нас ни касае като Комисия, която се занимава с приходните агенции, нарязан тютюн – било 800, било три хиляди тона – зависи каква е годината и нежеланието на хората да го продават легално като суров, а да го продават на черния пазар, защото едно е да вземеш пет лева, друго е 30. Това ще е огромен проблем пред нас, независимо от добрите приходи и добрите резултати, никой не ги оспорва.
Последният въпрос – ще приключа – при земеделието е, аз вече Ви го казах съгласно чл. 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители, които използват дизелово гориво за своите нужди – имате ли информация относно злоупотреби от страна на земеделските стопани или други заинтересовани субекти, доставчици на горива по повод на прилаганата схема?
Случи се аз да съм във втори парламент. В първия имахме проектозакон за една много добра схема с карти. Във Фонд „Земеделие“ всеки един, който претендира за някакви права за определен брой площи, получава тази карта и там са парите за намаления акциз – примерно за 7 литра на декар. Ясно е, че не може да ги изтегли наведнъж. На два, на три пъти в годината да ги изтегли и въпросът да се реши. Предложиха се едни ваучери пък имаше фалшиви, пък се оказа, че доставчикът е виновен за това, че по веригата след това е имало някакви недобросъвестни граждани. Както и да е, към днешна дата, да, системата е такава. Имате ли Вие данни? Това е единият. Другият е за тютюна. И трето, което зададох на Вас, с което приключвам. Благодаря Ви.
КРАСИМИР КОЕВ: Да, благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В сигнала, който имахте във въпроса, ми направи впечатление, че просто е изпуснато количеството грозде, което отива за преработка за производството на гроздовите ракии в лицензираните в България предприятия за производство на ракия. Годишно в тези предприятия постъпват 100 хиляди тона грозде – 100 милиона килограма.
По принцип на 15 януари, до 15 януари, всички гроздопроизводители, всички винопроизводители в България имат задължението и ако не го направят, разбира се, се санкционират – няма пропуснат, изпуснат. Просто в регистъра се отбелязва кой не си е подал декларацията за приетите количества грозде и произведеното количество вино.
Всеки един килограм грозде в България се придружава от сертификат за произход. Този сертификат за произход това е документ, в който е описано кое ти е лозето, колко декара ти е лозето, какви са ти сортовете. Този документ се получава от регионалните структури на Лозаро-винарската камара. Отива земеделският стопанин – лозарят в Камарата, казва „Аз съм лозар. Вие ме знаете. Регистриран съм при Вас. Това ми е лозето. Дайте ми за добивите документ“. Този документ се проверява от служителите на Регионална Лозаро-винарска камара. Слага се печат и идва при нас в Изпълнителната агенция ние да го гледаме в нашия регистър дали този човек съществува, дали му е регистрирано стопанството и колко са му декарите – втори печат. Ако това той не го направи, винарското предприятие няма как да му купи гроздето Ако вземе гроздето без документа, санкционира се винарското предприятие.
Тръгвайки отзад напред ми е лесно, защото ще направя много приход от глоби на тези, които или не са подали в срок, или не са дали документ. Браншът се дисциплинира в продължение на две години. Това беше с изпускане на дати, с изпускане на документите. Браншът се дисциплинира. Сега се взима всичко изрядно.
Затова ми е много странно за това грозде, за което става въпрос, но проследявайки много внимателно това, което изчетохте като въпрос, ми направи впечатление, че сто хиляди тона грозде просто липсват. Те са и повече даже, но да допуснем, че това е толкова, защото по същия начин при предприятията за производство на вино пък декларират всяка година и ако не го направят, също са санкционирани – колко грозде са приели и колко ракия са произвели. Министерството на икономиката води тези регистри.
Аз в Доклада, който изчетох преди малко, може да е било малко бързо, ще Ви дам една таблица. (Показва таблицата.) Съжалявам, че няма тук табло. Ние всяка седмица следим по териториалните ни структури колко е било гроздето миналата година. Всяка седмица се взимат данните. Знаем в колко предприятия какво грозде е постъпило на базата на всичките тези документи.
С Националната агенция по приходите в последствие след 15 януари пък им даваме на тях цялата документация. Те пък започват да ги „разпиляват“, защото някой създават фирма за една година, купуват едно грозде, за да скрият ДДС-то и да не превеждат ДДС-тата и закриват фирмата. И понеже това нещо е в сътрудничество сме го изговорили, затова пък те вървят след нас. Постоянно справки, наказания – справки, наказания.
Няма къде да се изгуби гроздето на България. То е малко – 350 хиляди тона е общото винено грозде. Шестстотин хиляди са плододаващите лозя. Някой дават, както Вие казахте, 100-150 килограма, защото са твърде стари, други дават по един тон. Средното тази година ще бъде 500. Аз съм го заложил да бъде 600 килограма среден добив от декар. Шестстотин хиляди декара по 600 килограма, са 360 хиляди. Това е гроздето.
Ако някой прави ракия от някакви други продукти и така нататък, това вече е друг въпрос. Във виното ти няма как да го направиш, защото пък всички произведени вина, минават през двете лаборатории за сертифициране на партидите. Хваща се захар, бои, всичко.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Никой не Ви оспорва данните. Не оставяйте с погрешно впечатление. Ето, примерно тук пише 335. Вие казвате „В някои години е 360“. Да приемем 360 хил.т.
Това, което отива в легалното производство, Вие казвате „Намерили сме механизъм с печати, със сертификати, с документи, по обратна връзка, по пряка връзка разбирам какво произвеждат и и те внасят около 300 милиона – 170, 180, 200 – със заплати 300“.
КРАСИМИР КОЕВ: Така е.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Така. Това е всичкото грозде, което отива в легалния? В частния сив сектор не отива ли грозде?
КРАСИМИР КОЕВ: Двеста хиляди тона влизат във винарските предприятия за производство на вино.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре. От 335 – 200 хиляди влизат в легалния сектор. Вие ги контролирате.
КРАСИМИР КОЕВ: Сто хиляди тона за производство на ракии.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Сто хиляди тона. А другите за какво отиват?
КРАСИМИР КОЕВ: Двеста хиляди за вино.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Двеста за вино.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: … И останаха 35 хиляди тона.
КРАСИМИР КОЕВ: Петнадесет хиляди отиват за износ. Ние 7 години имаме дългосрочни договори с италианци, румънци и чехи. Те купуват директно гроздето „Мускат Отонел“ от България.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре. Триста тридесет и пет минус 300, останаха 35, минус 15 останаха 20 хиляди тона, тогава къде отиват?
КРАСИМИР КОЕВ: Двадесет хиляди тона отиват за производство на оцет в България.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Така, оцет. И остана, че българските граждани си внасят грозде, за да правят ракия, съответно варят ракия само от грозде със сертификат.
КРАСИМИР КОЕВ: Двадесет и пет милиона килограма грозде отива за домашното производство.
РЕПЛИКА: Общо.
КРАСИМИР КОЕВ: Ето ги.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре. Съгласен съм. Излиза, че в България не се произвежда ракия от грозде.
КРАСИМИР КОЕВ: Защо?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ами, 25 хиляди тона…
КРАСИМИР КОЕВ: Не, това е за домашна консумация.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Знам. Знам за тези казани. За малките обекти, СМОД-овете. Добре де, аз приемам данните, които ми кажете.
КРАСИМИР КОЕВ: Това, 25 хиляди тона, както се казва по презумпция, трябва да отиват там.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Когато миналата година имаше скандал, бяха съвсем други цифрите. Отделно се твърдеше, че изобщо пък не се варят захаросъдържащи плодове. Тогава се чудехме какво правят цяла година, като не ползват плодове, не ползват грозде, от какво я правят?
Добре, приемам данните, такива каквито са, и аз не съм дошъл да споря с Вас в никакъв случай, защото искам да сверя само данните на бранша и Вашите.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Слушах по доклада на господин Коев. Значи 2016 г. реколта грозде – 174 хиляди за винарските предприятия.
КРАСИМИР КОЕВ: Точно така.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: 2015 г. – 195,9 хиляди тона, тоест тази година имаме 350 хиляди, тоест явно ефектът от документацията води до изсветляване на килограмите, имаме почти двойно нарастване на добива за две години.
Двойно увеличение на добива, тоест не на добива, а на регистрираните количества всъщност, защото той, добивът може да е бил същият, може би.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: (Реплика с изключен микрофон.)
КРАСИМИР КОЕВ: Не, тук проблемът, господин Димитров, е следният, че тези 25 милиона килограма грозде, той си произвежда винаги ракия за домашна консумация, обаче, както се казва, не го стърпява и тръгва да я продава, но той и този, който е пък произвел легално, ако я продаде без документи, то е същата работа.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: (Реплики при изключен микрофон.)
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От страна на земеделските производители в последните години всички инвестират в чисто нова техника и никой от земеделските производители не би си позволил лукса да си помисли за някакъв вид лошо гориво, даже те са най-педантични, защото това са много скъпи инвестиции в техника и всеки гледа да вземе най-хубавото гориво по възможност.
При възстановяване на акциза върху горивата, Държавен фонд „Земеделие“ проверява фактурите, количества, сравнява дневниците, които са от миналогодишните и дава проверките на фактурите дали са истински вече на Националната агенция по приходите, която е длъжна да си направи там сверка с Митниците дали всичките горива са о'кей, не са ли о'кей, но това Държавен фонд „Земеделие“ няма как да го констатира дали са качествени или некачествени. Засега не съм чувал, поне от страна на земеделските производители да имат оплаквания към качеството на горива, защото мисля, че всички взимат от големи компании, които са всеизвестни на българския пазар.
В тази част аз мога толкова да допълня, ако господин Кацарчев има нещо да допълни също.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Извинявам се, господин Добрев. Въпросът ми беше друг.
Аз също нямам съмнение, че хора, които са дали и са заложили имущество, за да си купят модерен трактор, ще сложат лошо гориво. Дори на общия пазар, по бензиностанциите в страната, максимумът лошо гориво, което се появява епизодично е 1%. Разбира се, че не искаме той да се появява, но много малко, рядко ще излезе на бензиностанция гориво със сяра и с каквото й да е било. И затова, когато се намери искаме назад да се действа много силно, както примерно във фармацията – като излезе в една аптека отвсякъде да се събере. Тук го изтегляш от самия обект и въпросът е решен. Не, не е решен – кой го е доставил, откъде е, още колко е заредил, тук проблемът е друг. Има хора, които на много малки площи, а си действат като едни ведомствени бензиностанции, като обема им е почти един милион литра годишно.
Проблемът беше при Вас, обвързано ли е това, което се получава с декарите, които се декларират – обработват ли се, защото аз мога да декларирам 10 хиляди декара, да взимам две и да продавам гориво – то е качествено, никой не го оспорва, но реалните потребности е това, което съм продал, е друго. Това имах предвид, нищо друго упрек за качеството на гориво, Вие не сте тази служба.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Системата работи по следния начин: предоставят се фактурите от самите земеделски производители. Има два критерия – горивото е лимитирано на площ или на брой животно, според това какъв е земеделският производител, има таван и за двете неща, тоест той дори и да донесе фактури не му се признава това нещо, след което се прави тази проверка в ДФЗ. Като се направи тази проверка в ДФЗ, всички тези фактури се изпращат по едни електронни таблици в НАП. НАП извършва вече проверка на издател и получател на фактурата. Ако тя не съвпадне, възможно е да има печатна грешка, защото имаше объркани литри, тонове, левовете – запетайките бяха грешни, или стотинки – излизаха някакви глупости, защото някой беше въвел грешно данни, но това се изчиства. Всички тези фактури, които НАП каже, че няма издател или получателят не е този, не се изкарват от системата.
РЕПЛИКА: Грешка.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Вече НАП си има процедура какво да ги прави, а и оттук нататък, защото това са документи, които след себе си влачат и ДДС и акциз, съответно. Ние предоставяме цялата информация, НАП я филтрира, проверява и връща обратно само читавите, които са в системата, но те са лимитирани на базата на площи, в правото да получи съответната субсидия или на брой животно, зависимо от това дали си животновъд или се занимаваш с обработваема площ.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: На бранша – сега ако Вие имате въпроси.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Въпросът ми е към директора на Изпълнителната агенция по лозата и виното, защото ние, и във Вашия доклад и в диалога с председателя, констатираха се къде в едно направление се губят 25 хиляди литра.
За мен е интересен един въпрос: има ли изкуствено завишаване на изкупените и обработени количества грозде от определени производители? Целта може да е всякаква, за да се оправдае произведеното количество добавено с други не такива естествени продукти на базата на грозде. Констатирани ли са досега такива нарушения и какви действия се предприемат в тази посока? Ако има такива, защото, да, има проблем от една страна в сектора – губят се големи количества, дали в целия обхват на движението и активността от производство до обработка и така нататък, може да има и други вакууми. Благодаря.
КРАСИМИР КОЕВ: Ако мога да поясня, да се губят количества няма, тези 25 милиона килограма, които са остатъчни и не се разпределят по винарската или предприятията за производство на ракия и оцет, или за износ, те се прибират от стопаните за домашна консумация – всеки си вари вино и ракия. То няма там отчетност, защото Вие като имате своето грозде, Вие си го купувате, преработвате, или си го прибирате от Вашето лозе, никой не Ви търси никаква отчетност, но това е общо взето при среден добив – 600 кг, това се получава.
В предни години, говоря 2009, 2010, 2011, 2012 г., имаше доста нарушения за производство на вина, които не бяха от продукт грозде, включително с глюкозово фруктозни сиропи, със спирт. Всичкото това нещо, когато се започне, всяка една партида от произведените количества, на всяко едно предприятие да се взимат пробите, да се анализират, да се изпращат за ядрено магнитен резонанс, което го правим всяка година в чужбина, просто от година на година, от година на година, започнаха да намаляват тези неща.
От друга страна, защо? Ние всяка година имаме увеличение на площите с 10 хиляди нови декара, които влизат в плододаване. Европейските средства дават достатъчно възможности 75% е субсидията от целия проект, хората взимат доста средства и правят лозя. Когато влизат нови лозови насаждения, раждат грозде, на теб ти се вдига, както се казва продукцията, а ти се намалява себестойността. Тогава вече алхимиците изпадат, защото техните продукти стават по-скъпи от нормалното грозде, и от три години ние имаме нула производство.
Разбира се, има така наречените ароматизирани вина, които са на основата на вино. Там в регламента е записано „50% минималното съдържание на вино, всичко нагоре може да бъде или воден алкохолен извлек на, да речем, някакви билки, или само водно, или само алкохолно“. Ето тук вече има някакъв такъв елемент, в който може нещо да се случи. Но те, пък са много малък дял на производство. Те са не повече от 5-6 милиона литра на година и предимно това не са отровни, не са вредни за здравето.
Но тук вече могат да се влагат, както казах от изкуствените подсладители, които не са разрешени за влагане в тази продукция и увеличават обема.
СТЕФАН БУРДЖЕВ : Добре, това също създава предпоставка и не може да е до минимум, Вие казахте, че има прогресивно намаляване в годините, но не чух от Вас конкретно до какво ниво е това нещо. За мен най-простата сметка, не като специалист, но едни 5-7 хил. тона могат да останат пак да се варят по домовете, и при така декларирани 100 хил. тона, пък влезли в обработка 90. Тези 10 хил. тона ние даваме предпоставка, ако няма контролна реакция, да влязат пак в СМОД-овете и в частните домове и къщи и с тях да се вари алкохол.
КРАСИМИР КОЕВ: Варенето на алкохол, за съжаление, не е в моята юрисдикция, аз съм само за вината – гроздето, виното и оцета. Агенция „Митници“, на колегите, на тяхното внимание е този въпрос по-скоро. Работим заедно, но ето, примерно сме изпаднали в случаи такива – знаем, имаме сигнал, че в частен дом има големи количества вино и ракия. Ние не можем да влезем вътре. Ние чакаме полицията, чакаме прокурорско постановление и така нататък. Ние не можем да влезем в частен дом, митницата също.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Резервът, който е за частниците са всъщност тези 120 хил. декара, които излизат извън статистиката, защото са извън лозарските стопанства, но са класифицирани като занемарени. Това са тези хора, които не са се регистрирали, не искат да получават помощ – гледат си грозде, правят ракия или стари масиви, каквото даде, даде и така нататък.
КРАСИМИР КОЕВ: Не, господин Димитров, не го разбирайте така.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТОРВ: А как?
КРАСИМИР КОЕВ: Сега ще Ви обясня. Европейският съюз има аерофотоснимки, има очертаване на земите. Всеки един парцел, всеки един квадратен метър в България се знае от какво е зает. Няма как тези 120 хил. декара лозя просто да съществуват, разбирате ли? Реално засадените лозя в България са 600 хил. декара, под това нещо мога да се подпиша. Нямаме – ето, ще Ви кажа точната цифра колко е – това е 60 583 хектара. Това са 605 830 декара. Няма и ар повече. Всичко е на режим – никой не може да си засади лозе, ако не ни уведоми – глобяваме, изкореняваме. Никой не може да изкорени лозе без да ни уведоми. Няма тези 120 хил. декара къде да бъдат. Всичките лозя са 600 хиляди. Въпросът, който беше зададен, че някои от тези 120 хил. дават около 120-150 кг грозде, аз Ви казвам, други дават по 700-800 до 1 тон. Средната реколта е 600 кг от декар.
Има пет насрещни проверки. Ние ще го изтървем, НАП ще го изтърве, Митницата ще го изтърват, но няма как да го изтървем всичките.
Просто Ви обяснявам, че няма къде да се появят тези декари. (Реплики.)
Не, защото знаейки очертанията на земята колегите от Министерството на земеделието, не знам там какво било синор било, не знам си какво, не ги подпомагат. Ето, господин Аврамов, като човек, който се занимава с тези неща може да го потвърди.
Не, не искам просто да оставате с впечатление, че нещо или не сме подготвили, или наистина нещо – няма ги тези декари. Просто всички са очертани в България. То няма такава земя.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ама ги няма и приходите. Значи, няма ги декарите, няма приходите за цялото лозе. Приемаме, че на частен сектор е хубаво да има, защото малко сгрешихме, че не разрешихме на хората по-големи количества, но това е евродиректива, но пък се появят и на пазарите, ето по Слънчев бряг. Някак си все от някъде идва.
КРАСИМИР КОЕВ: Няма как, защото пък тези същите са регистрирани като земеделски производители. Получават пък субсидии за това нещо. Там ги подхваща Областната дирекция по земеделие. Той, ако не е регистриран и не е дал точните декари, той няма да получи субсидия. То всичко вече е толкова здраво обхванато, че няма как.
Сега, само да уточня нещо, извинявайте господин Аврамов. Ако се произвеждат вина и ракии от плодове, вече това е друг въпрос. Добре.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми представители на Министерството на земеделието! Аз съм така впечатлен от подготовката, която Изпълнителната агенция по лозята и виното и от напредъка, който е в последните години по отношение на документацията, на контрола и на стриктността, и наистина проблемът няма смисъл да го търсим там, където не е. По отофотокартите навсякъде всичко се вижда, всеки един квадратен метър от територията на България се знае с какво е засаден и каква реколта е.
По-скоро моят въпрос е друг. Ние се фокусираме тук основно върху виното и спирта, който се произвежда от него, защото спирта носи акциз. Обаче има и други видове земеделски продукти, които не носят акциз, но носят други видове данъци – като ДДС и като данък печалба и така нататък, и където сив сектор има и той не е толкова малък.
Така, че моят въпрос е към Министерството на земеделието. Може ли там, установили сте, знаете ли, горе-долу размера на сивия сектор колко е и какви мерки за ограничаването му ще се предприемат или са предвидени? Визирам всякаква земеделска продукция, по-конкретно за зърната, маслодайните култури, защото там се получават едни добиви, декларират се по-различни, тръгват без документи различните видове зърна и маслодайни култури, отиват във фабриките, произвежда се брашно, олио други продукти, които отиват след това в магазинната мрежа, продават се също без документи и по веригата никъде не се плаща нито ДДС, нито данък печалба, нито други косвени данъци. Така че това ми е въпроса, ако можете да отговорите. Благодаря.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Аз ще отговоря. Министърът разпореди да направим една такава работна група, не сме я формализира все още със заповед, но тези дни ще излезе и заповед, която е в две посоки – сива икономика и корупция в системата на земеделието и Министерството, сами по себе си.
По отношение на саденето на всички тези култури преди един месец и нещо направихме една среща с представители на Европейската космическа агенция, чиито спътник минава над територията на страната през четири дни. Говорихме с тях, да видим как да получаваме и от тях информация, защото те следят в почти всички държави състоянието. Снимката може да се ползва за различни цели. За да можем да следим какво се случва по места. Оттам може да се прогнозира и самият добив, независимо от това, какво показва декларацията на съответния собственик. Освен проверките на място, които се правят, сателитът няма как да го излъжеш. Той си снима отгоре и се вижда, какво се случва – дали има унищожена площ, дали всичко е наред, дали не е наред. Показаха ни снимки в зависимост от това дали е една култура е добре или е зле излиза в различни цветни петна, тоест, ако е по-лошо излиза в по-кафеникаво, ако е по-добре излиза към по-жълтеникаво. Така виждаш дали ще има добив, който е от определен до определен килограм, дали ще е по-малко или повече.
В преговори сме за това нещо, да видим как ще го направим. Като другото, което правим в момента, опитваме се да интегрираме абсолютно всички системи в земеделието. Както знаете, там са различни слоеве, единият служи за една цел, другият служи за друга цел.
Сега в момента се опитваме да интегрираме абсолютно всички слоеве, които касаят карта в една система, със съответното описание. Така че когато една площ се ползва по различни направления, да видиш всички направления, включително субсидиите, добивите, тоест абсолютно всичко да е закачено на това парче, за да може да се види дали има дублиране, измама, дали в някоя система е подал едно, а в другата е подал друго. Съответно, ако е подал, да видим защо го е направил, защото в момента е малко дезинтегрирана системата. Всяка структура работи сама за себе си, общо взето. Много рядко се търси връзка, това обикновено при проверка. Като дойде проверка, тогава започваме засичане на данни.
Сега идеята е самата система, сама по себе си с контроли да изкарва веднага там, където има незасечки над определен процент, но това пак изисква време. Предполагам, че процедурата ще я пуснем до месец, месец и половина, за да може да се интегрират всичките карти на едно място със съответните описания, които са вътре. Така че да можем ние да придобием малко по-голяма информация по отношение на това какво ни се случва.
Всички знаем, че в определени случаи има интерес земеделският стопанин да надуе добива, за да кажем да регистрира износ с цел да си възстанови ДДС и това да е фиктивно, или да намали добива, защото ще го реализира на територията на страната, тоест да не плащ ДДС, корпоративен данък впоследствие, за да може да си оправи неговите си финанси.
Ще се опитаме поне в някаква степен да намалим изкривяването до приемливи нива, защото приемливо ниво е някъде 5-10%. Не можем да хванем всичко, ясно ни е на всички, но 5-10% звучи приемливо. От тук нататък вече поне големите измами да влязат в някаква по-нормална логика или да се знае, че няма къде да мърдат. Но това пак изисква някакво време.
Ето го ефектът – преди две години последователност Агенцията за лозята и виното вече има някакъв ефект, тоест ако се опитаме да интегрираме останалите системи предполагаме, че там ще се получи абсолютно същият ефект. Благодаря.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: И аз благодаря за отговора, задоволен съм и мисля, че това е пътя, за да се следят нещата по-точно. Благодаря.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Аврамов, Честит имен ден! Днес е Димитровден да Ви поздравим.
Това е много интересно, което го подчертахте като тенденция за сивата икономика в земеделския сектор. Тук говорим веригата зърно-брашно-хляб, другата е мляко-млечни продукти, и третата наистина маслодайни култури. Тук може би досега и държавата не знам дали е работено с по-сериозни съвместни заседания между МВР, Министерството на земеделието, приходните агенции, защото може и да има такива нюанси, които би трябвало да са на по-засилен контрол от няколко структури, защото и земеделието да има едни информации, които се дават доброволно от страна на земеделските производители ние нямаме по-нататък правомощия как да проверяваме самите търговски сделки, които стават, както казвате – без документи, с документи. Други държавни органи ги проверяват и може би е добре под Ваша егида, на Комисията, да се създадат такива общи работни групи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Идваха при мен и искаха за зърното и аз казах, че ще се разпилеем в много посоки, но предполагам, че предстои. Важно е. Господин Министърът на финансите имаше идея по някакъв начин камионите, които докарват стоки да бъдат контролирани, защото друго е като го спреш „а дай фактурата, какво караш“. Оказва, се че половината хляб в София идва от не знам къде. Имаме и там работа и ще имаме и следващата година. Ако Вие имате ясно е, че нямате право на законодателна инициатива, но това не означава, че хората, които най-добре си познават сектора и най-добре знаят от какво има нужда. Ако имате някакви предложения, ако смятате някакви законопроекти да внесете – може да разчитате на нашата подкрепа, защото независимо, че сме от различни политически сили когато е за приходи, някак си всички мислят добре. Един за своите избиратели, други за друго, наистина срещам разбиране за което благодаря на колегите. Ако имате някакви законодателни предложения, инициативи или смятате нещо да внасяте скоро може да кажете, ако не ще чакаме да дойде момента.
КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря, господин Председател. Бих искал да направя едно предложение, когато има такива срещи и изслушвания е хубаво от собствен опит го казвам да бъдат и двете страни и браншът също да бъде, защото те са реално на терена – със своите усещания, притеснения, идеи, данните, които имат. Когато се внесе яснота и за Вас ще бъде, защото са може би не знам дали оставате с някакви съмнения, впечатления, на бранша ли да се вярва, на администрацията ли. Не всичко е цветя и рози, то е ясно, обаче има някои неща, които дето се казва не можеш да кажеш на бялото черно. (Реплика.)
В самото си начало на експозето казах: квоти има всяка държава на Европейския съюз за лозя, там не може да се превиши с нищо, затова дават и парите. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Знам, че няма черно и бяло, най често е сиво. Само затова, че преди две години съм станал депутат не съм си променил цялото мислене, то малко ми е късно. Бих предпочел да се съберете със секторите да се уточните и да дойдете с готовото решение. Водя колегите по места за да видят с очите си, защото когато им разкажа – еди как си на пристанището, като видите в единия край един километър съоръжения с пет хиляди пломби, а в другия край в същия залив идва гориво, но няма нито една пломба, ще кажат може и да е така, може и да не е. Като видят пет километра пломби вече е друго. Като им покажеш на три етажа неръждавейки казваш това служи за очистване на сярата, я ми кажете в кои други рафинерии има друго такова съоръжение, аз не съм видял, но Вие може да сте, няма го, по друг начин разсъждавате. Затова ги водя, примерно в сектора с пивопроизводството – големи и малки, в непрекъсната конкуренция. Големите международните компании изяждат нашите – всички си имат уреди. Щом те успяха да го направят, добрият пример Ви показвам за да могат и другите да станат като тях. Ние ще подкрепим всяка ваша инициатива.
Най-добре е Вие със сектора да си говорите, да се разберете. Аз не казвам, че Вие не си говорите в момента и съм сигурен, че можете да стигнете до разумни решения, които да приемем. Аз съвсем не съм съгласен, например този Законопроект Министерството го иска, всички скачат срещу него, след три месеца, хайде да го отложим. Напротив, бих бил доволен ако дойдете с готово решение – готово решение, което да подкрепи и бранша и агенциите и институциите, които се занимават с този проблем. Ако на Вас нещо не ви достига, а Вие стигнете до общо решение много по-лесно може да мине през Народното събрание.
Сега ще дам пример със Слънчев бряг, на колегите им омръзна. Като намериш нещо те започват не сме ние, това са онези през границата, не ония това са легалните, но те имат и нелегални мощности, другите не сме ние това са черния пазар и става една кой е най-гласовит, всъщност нещата не се решават. Бих се радвал ако Вие се разберете с браншовете, разбира се, че си остава държавната политика и дойте с готово решение. Няма упрек към Вас, не искам да оставате с погрешно впечатление.
Дойде ли време да дам думата на госпожа доцент Стоименова. Ако имате още нещо да кажете?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Понеже не сме си подготвили данни може да ги извадим. Там е почти същото положение, тоест следим площите, както през сателит, така и на място, следи се добивът от която част, както казахте най-вероятно отива по второ направление. Ще съберем малко повече информация и ще я предоставим на Комисията за да я разгледате да видим какво има при нас. Точно за тази цел не бяхме подготвени.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В бранша господин Кацарчев каза – не е редно машина, която е за рязане на тютюна, конфискувате и после я дадете на публичен продан, следващият да я продаде, той я купува пак за да реже и да прави. Друг проблем – ако стоката, тютюнът ако не е нарязан няма нарушение, това не е акцизна стока. В момента, който го нарежат е акцизна. Не можеш да ходиш по всеки камион. Ако е с цигари няма проблем, нарушение, ако е с балите може – някакво законодателство – бали в търговски количества да не се пренасят. Изхождам от примера ако носиш два чифта дънки е ясно, че са твоите дрехи за през границата, като носиш 20 чифта, ами стока в търговско количество е. Не може да носиш 20 чифта, явно е че си купил с търговска цел. Може би ограничение в тази посока. Ако спрем един камион с тютюн той не е нарушител, да, носи си ги, вози ги из България да си ги проветрява, докато не го хванещ, че го е свалил и го е нарязал той е чист. И МВР също се оплакаха. Те имат добри резултати в тази посока. Ако имате законодателна инициатива ще се радваме да Ви помогнем.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Може ли само едно изречение. Благодаря за вниманието и за разговорите и на въпросите, на които отговорихте. Не знам по какъв начин – на живо или както се разберем бих искал по тези въпроси, които поставихме може би ще ни изпратите обратна информация с по-точни числа, в смисъл конкретно, а не 2011г. беше по-зле, сега сме по-добре, конкретно с цифри и данни по всички тези посоки, които коментирахме. Напълно съм съгласен с Вас.
Господин Кацарчев, благодаря Ви за едно нещо, което казахте, точно въпреки че беше малко, това че 5-7-8% са едни приемливи нива на всеки един сектор да се свие поне дотолкова. Както каза и нашият председател, ние имаме единодушие, че не може да се изкорени напълно всичко, но да бъде в едни общо приемливи средни европейски нива във всички сектори. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Давам думата на госпожа доцент Асена Стоименова. Малко пред история, за да знаете поводът, по който я поканихме. Преди време бях на границата с хеликоптер оглеждах оградата и се проведе заседание в мое отсъствие по повод в телевизията имаше предаване в което наш колега наема някакви пълномощия или имал пълномощия и така нататък. Тогава се взе решение да запознаем компетентните институции да не взимаме отношение, защото първо, не е към нас, а е към здравеопазването, после може да излезе, че е някакво заяждане на политическа основа. Обърнах се към госпожа Стоименова и казах, проблемът, който е за нас е дали имало такива пълномощия или няма. Междувременно дадени ли са данни или не? До там приключваме, защото ние не сме контролен орган по лекарствата. Поканих я и в тази посока не бих искал да я нападате. Аз съм бил в нейното положение, бил съм когато всеки правеше каквото си иска в държавата и можеше да купи когото си иска и да се опиташ да въведеш ред е изключително трудно. В тази връзка на мен ми е трудно да регулирам чрез държавен механизъм частен пазар, тоест нека да погледнем с разбиране към огромните очаквания от нея, за малкото време през което тя успява да си организира дейността и да не го изкривяваме през призмата на нашата политика сега. Аз ако реша непременно да си отмъщавам на някого и тя да ми е уловка, това нещо да се случи. В тази връзка имам два въпроса. Исторически казах, как стои – беше постъпил сигнал, ако бяхме избягали от него, щяха да кажат нарочно укривате колега, а то не е така. Ако бяхме се задълбали щяха да кажат непременно искате да злепоставите ваш колега, а пък той е невинен. Моят въпрос е: има ли легитимно пълномощно към онзи настоящ момент когато ние бяхме уведомени за този визиран период, тези двама души, които са представлявали фирмата, имат ли към днес? Казвам легитимно, защото да е удостоверено по надлежния ред.
Другият ми въпрос е с какво можем да Ви бъдем полезни, предвид законодателната инициатива. Чух, че през лятото месец август един от заместник-министрите на здравеопазването каза, че са предприели някаква законодателна инициатива. За нас големият проблем, чисто човешки, не можем да забраним вноса или износа на лекарства, това е световна тенденция. Ние ако не внасяме, много малко произвеждаме в България, така че не може да не внасяме. От друга страна търговският стокообмен при изтичане на срок, нормално е да се изнася. Това е нормална търговска процедура едни да внасят, други да изнасят, в крайна сметка когато трябва да е на пазара лекарствата отсъстват и се реализират печалби. Този контрабанден сегмент ни вълнува дотолкова ако има нарушение на законодателството. Търговският стокооборот не ни вълнува.
С какво можем да Ви бъдем полезни? Ако имате някакви законодателни идеи, да ни обясните за да не продължава тази контрабанда, ако съществува. Не визирам конкретни хора в отрасъла, към Вас, защото Вие отговаряте за отрасъла. Тези хора имали ли са пълномощно тогава, изпълняваните стопански операции – легитимни ли са или не са, имат ли към днес? Същевременно ако не са имали пълномощно, защото аз не знам какъв е отговора. Попитали ли сте НАП, примерно, осъществен ли е някакъв стокооборот за този период? В никакъв случай не искам политическа нападка. Аз лично съм пристрастен, знаете какво е моето мнение, но не бих си позволил да нападам колеги, при положение, че дори и аз не знам дали те са виновни или не са. Така че моля да не нападате доцент Стоименова, защото е много трудно, бил съм в нейната позиция, макар в друга структура. Тя завари много тежко наследство, насложени отношения, огромни пари, интереси и сключени договори в болници, едни сложни напречни връзки, които всички ги знаят скрит организационен живот, но никой не може да ги каже публично и когато те поставят в една среда, в която едва ли не ръцете са ти вързани искат от теб да свършиш чудеса – тя успя да го направи. Нека да се ограничим само с това, защото тя не заслужава да носи упреците на хората преди нея. Благодаря Ви.
ДОЦ. АСЕНА СТОИМЕНОВА: Приложение на доклад за протокола.
Бих искала да дам думата на Главния секретар по въпроса за пълномощията.
СВЕТЛИН СПИРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам накратко да внеса яснота в посочените пълномощни. На въпроса –има ли пълномощно? Да, има пълномощно, то е заверено пред руски нотариус, сигналът който постъпи в ИАЛ се отнасяше до това, че пълномощното е с дата, изпреварваща датата на вписването в Търговския регистър, тоест упълномощителят не е имал правото да предоставя правата си към този момент. По отношение обаче на Изпълнителната агенция по лекарствата пълномощното е използвано единствено само на етап подаване на заявления за разрешение за търговия на едро с лекарства, на доста по-късен етап, когато пълномощното е влязло в сила, спор затова няма. Към момента на подаване, оценка на документацията, придружено е от заявителя със справка от Търговския регистър, то си е вписано Агенцията не е лъгана, кой може да каже дали е истинското или не, да се произнесе за нищожност, действителност, дори и да има недействителност висяща считаме, че тя касае собственика по отношение на него. Попитали сме НАП, тъй като пред ИАЛ съществува пълномощно, но не сме осъществявали разпоредителни действия, сделки, нямат такава дейност, извършвана е активна търговска дейност през целия този период, оценява я прокуратурата, съответно такава информация имаме. В момента има ново пълномощно, тъй като старото беше изтекло, но след изтичането му няма осъществявани действия от пълномощниците спрямо режимите извършвани от ИАЛ.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Много се изненадах, истината е, че ще ми е трудно да отговаря, да се изкажа, което при мен не се случва. Ще се позова на богатия опит на един наш професор от една Комисията, а как е в Европа, как е в Америка, посочете ми 20 държави, в които е така, има ли 30, в които да е различно. Да попитам:
В Европа еквиваленти на Вашата Агенция имат ли по-разширени правомощия или нямат? Ако тези разширени правомощия са допустими по венециански и всякакви комисии, защита на правата на човека, свободният бизнес, движения стоки и товари, ако в Европа тези неща са разрешени не виждам причина у нас защо да не са разрешени. Това ми е първия въпрос.
Вторият, да не взимам думата втори път, тук сме равни, никога не си позволявам. Здравната комисия, защото това е в нейния ресор, каквото и да си говорим, знае ли за всички тези неща и проявява ли някаква активност, защото този проблем не съществува от вчера. Ако вчера сме го разбрали за пръв път и сега се опитваме да формулираме най-правилния въпрос и да получим най-правилния отговор, да, но това съществува от доста време.
Трето, не мога да си представя, че сега някой ако се опитва, ток ако крадеш, водата, парно или репички това да е криминално престъпление и да се наказва по Наказателния кодекс, забранени, фалшиви или с изтекъл срок лекарства, какъв по-широк обществен интерес от здравето на хората изведнъж го няма в Наказателния кодекс. Приемам, че така са решили на времето, но ако това е нарушение в достатъчно голям размер, достатъчно голяма глоба е лишаване от бизнес, от интерес ще се окаже, че няма нужда да го осъдиш на три месеца затвор или да минава с пробация, като му закриеш бизнеса той сам ще вика моля Ви се недейте. По-голямото наказание е финансовата санкция в някои случаи.
Административно наказателни санкции достатъчно големи ли са по размер за да приемем, затова че не са въздигнати като криминални по Наказателния кодекс.
Следващият ми въпрос е с паралелния внос и износ. Оказа се, че колкото по-големи количества внасяш, толкова по-голяма ти е отстъпката, дори не си заинтересуван внесеното количество да го продаваш на родния пазар, имаш интерес да го завъртиш обратно да го изнесеш. Образно казано, те се явяват едни пощенски кутии, не знам дали пристигат лекарства в България и се връщат, но дори и да преседят два дена в камиона не е толкова страшно, и се връщат обратно. Освен това посочената от Вас верига да се внасят легални лекарства на евтина цена, да заминават обратно, защото законодателството на Европа го допуска, ние да консумираме всякакви фалшиви лекарства, или лекарствени продукти с недостатъчно изяснен произход и качество, за храната и добавките няма там проблемът е огромен. Под формата на добавки всякакви чудеса, унищожават здравето на нашите съграждани. Приключвам – първо Европа, второ, административно-наказателните в какъв размер и трето, какво очаквате и мислите, че може да Ви бъдем полезни?
ДОЦ. АСЕНА СТОИМЕНОВА: Благодаря, господин Председател за въпросите.
Има ли по-разширени правомощия? Ние направихме едно проучване, тъй като Ви споменах в началото на доклада, че Изпълнителната агенция по лекарствата е част от европейската мрежа лекарствени агенции се обърнахме по линия на „ЕМА колегс“, това е юридическата мрежа, бих казала, на агенциите по лекарствата в Европейския съюз като им зададохме няколко въпроса, касаещи правомощия, така че може да Ви предоставим допълнителна информация. Има по-големи правомощия, повечето от агенциите и за ветеринарните лекарства, някои имат и хранителните добавки, някои имат и разследващи функции като например IF. С фалшифицираните лекарства, в Испания също проблемът е голям и те са откривали включително на техни територии заводи за производство на фалшифицирани лекарства, заводи слагам в кавички, тъй като това са обикновено помещения, които не са по GMP и така нататък. По отношение на това дали се разпространяват фалшифицирани лекарства, това е правилният термин, по определението на Директива, определение за фалшифицирани лекарства дори е този продукт, който е произведен в завода на производителя на територията на Турция, тъй като той не е предназначен за българския пазар, тоест това което предоставяме на пациентите то не е опасно за тяхното здраве, но отговаря по Директива по определение за фалшифициран лекарствен продукт и поради разликата, която Ви споменах, която е действително впечатляваща от цената в Турция и цената в България. В Здравна комисия сме обсъждали въпросите, касаещи промените, които са необходими за поставянето на износа на паралелната търговия на едни по-здрави основи. Първо да бъдат задоволени потребностите на българския пациент и след това да има и за износ. Когато се взима едно решение ограничаващо износа за да бъде то в съответствие със свободно движение на стоки и услуги, основополагащият принцип на Европейския съюз, следва да бъде въз основа на критерий, който защитава общественото здраве. Това означава, че трябва да има информация, която да доказва, че има недостиг, което означава, че трябва да има система, която да показва в реално време този недостиг. В момента се обмисля създаването на такава система, която разбира се, ще следи тези 15-20 продукта. Ако мога в по разбираем порядък да се изкажа притежателят внася към определена дата, определено количество, влиза в системата в срок от определени часове, но това, разбира се, трябва да му бъде вменено със закон и въвежда – доставих 50 хиляди опаковки, на хикс, игрек и зет – хикс, игрек и зет в момента, в който ги заприходят отново също трябва да влезе в системата и да кажат продадох на хикс , игрек и зет и съответно до аптеките. В момента и тази която беше възприета преди няма как ние да получим справки на хартия и в рамките на 5 дни да вземем решение да ограничим износа, тъй като в момента, в който е излязъл този лист хартия от търговеца на едро, той вече не е реален като информация. Продуктите може да са натоварени на камионите за един час и да са изнесени, или обратно може да има нова доставка.
По отношение на административно-наказателните разпоредби дали са достатъчни, ще помоля да отговори господин Спиров.
СВЕТЛИН СПИРОВ: Това дали са достатъчни като размери санкциите е твърде субективно – за едни са достатъчни, за други не са, в зависимост от това какъв икономически ресурс стои зад компаниите.
Като цяло санкциите не са ниски. Трябва да имаме предвид, че по отношение на паралелния износ, говорим за печалби от една опаковка, над 1000 евро понякога. Една санкция от порядъка на 1000 лв. се избива с една опаковка, което едва ли притеснява някого.
ДОЦЕНТ АСЕНА СТОИМЕНОВА: Само от една – да, само от една за някои продукти.
СВЕТЛИН СПИРОВ: Двойни са цените. Ако включим схемата Турция, става…
ДОЦЕНТ АСЕНА СТОИМЕНОВА: Тук искам да допълня, понеже видях, че се учудихте. Числата наистина са от такъв порядък, защото, първо, се печели. При замяната на такива опаковки, първо се печели от разликата в цените. Те заменят продукт от Турция и съответно другият продукт отива за друг пазар. Първо, се печели от разликата в цените, тук на територията на страната и втори път се печели, когато се изнесе за другата държава, защото са установени случаи, че те продават фактически на цени над пределните за България. Те продават на още по-висока цена и понякога по тази верига се получават няколко пъти. За една опаковка от някои продукти може да се получи и 5000-6000 лв.
При една от проверките установихме, например фактура на стойност – абсолютно законен износ, половин милион лева. Дали нашите глоби са достатъчни или не, мисля, че…
СВЕТЛИН СПИРОВ: По отношение на Наказателния кодекс надали тук е мястото да дискутираме това. Очевидно е, че тая необходимост според мен я има от това, че в момента фигурират членове в Наказателния кодекс, които са от първите му изменения. Те не са действащи. Щом това е предвидено някога, е имало такава необходимост. Има текстове за силно действащи отровни вещества, влагани в лекарства. От 2007 г. в нашето законодателство няма легално определение за такива, следователно може да се прилага и член от Наказателния кодекс. Повдигали сме въпроса, това се знае и от бившия главен прокурор, и от настоящия, вероятно в някакъв момент ще се измени или отмени този текст. Лошото е, че явно не всички разследващи в страната на всякакви нива го знаят това и се работи по тези текстове докато не дойдат за експертиза при нас. (Реплика.)
Относно отнемането на разрешенията, вече то е предвидено в сега действащия Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, ние го прилагаме. Схемата продължава да работи – след около пет дни се регистрира нова фирма в Търговския регистър, което не е никак трудно и съответно 7000 лв. лицензът пред нас се плаща, удоволствието са нови 7000 лв. и някакъв капитал взет и с регистрацията в Търговския регистър се появява новата фирма. Даже въобще не ни обжалват по АПК заповедите за отнемане.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Разсъждавали ли сте… Колкото повече го обяснявате, по-лошо става, в интерес на истината. Аз Ви благодаря, че сте откровени, защото все пак ние трябва да го чуем, за да знаем каква е реалната ситуация.
Мислили ли сте за… Всичко е въпрос на цена – дали ще дадете законодателна инициатива и ще промените информационната система, която да обобщава и законно да Ви дава информацията, която Ви е необходима и някакви правомощия за достъп, проверка и така нататък или примерно ще Ви е по-евтино да направите буфер, примерно НЗОК да задели някакъв ресурс, за двумесечен обем на тези 15 лекарства, които са проблемните, или рисковите лекарства? Има списък на рисковите, заделят се пари, които за два месеца да стигнат. От този момент нататък, нещо от типа на държавен резерв и военновременни запаси, само че в гражданския стокооборот. Това означава да имат още един оператор, който ще закупи тези лекарства, ще трябва да се ангажира да ги освежава своевременно, да ги подменя, и той става още един оператор, който реално няма търговска дейност, а непрекъснато ще осъществява търговска дейност, за да набави, да складира тези количества, което също ще затрудни още една структура. Не е ли по-добрият вариант някакви по-ясни правила, нещо, което Здравната комисия да предложи?
Ние нямаме интерес всеки ден фирми да ни завличат и да се пререгистрират. Това нито ще ни направи по-щастливи, нито по здрави. Нямате ли механизъм, който да пренесем, макар че мен винаги механичното пренасяне на законодателство ме плаши, но няма ли механизъм, който да можем да въведем? Как е при другите? Там същото ли се случва?
ДОЦЕНТ АСЕНА СТОИМЕНОВА: Да, някои държави са минали по този път като Испания, Полша, Португалия, те са имали проблем. Полша между границата Германия и Полша, поради разликата в цените. Единият подход е да има по-високи цени, а за лекарствата, заплащани от Касата, да се договарят отстъпки и търговците на едро да могат да изнасят само тези на по-високите цени. Резне ли се първопричината, разликата в цените, всичко това, което ние можем да направим като мерки, което е много минимизирано в сравнение с мащабите на това явление, просто отпада като проблем. Ако си представите, че има едни по-високи цени и търговците на едро могат да изнасят продукти само по тези високи цени, а съответно за Касата притежателите договарят отстъпки, българските пациенти ги придобиват на по-ниски цени и се заплаща на търговците тогава, в момента се заплаща на аптеките, тогава би могло да се направи една по-справедлива система, така защото да остават количества, които да бъдат, първо, задоволени българските потребности, и след това да има за износ.
Към момента не са решени така нещата. Едни от най-ниските цени на лекарствата са в България, в сравнение с Европейския съюз, има и някъде разлики, защото проверките на цените се правят на шест месеца за нови международни непатентни наименования, тоест за нови продукти, на една година за по-старите продукти. Всъщност, ползвайки този луфт от шест месеца до една година, тъй като съветът по цените реимбурсира на лекарствата прави служебни проверки, е възможно някъде да се получи така, че в референтните държави да има по-ниски цени от България. (Реплика.) За кратко, но достатъчно да реализират онези милиони, за които говорим. Имаме и такъв случай, по който работим с румънски продукт – български продукт, заменен с румънски. В конкретния период от време, конкретния отрязък, цената в Румъния е била по-ниска.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Има друг проблем – как да забраним на чуждия търговец да продава на ниска цена на някой наш търговец, а непременно да го караме на по-висока цена? Ние там как можем да се намесим?
ДОЦЕНТ АСЕНА СТОИМЕНОВА: Да, се намесим – абсолютно сте прав. Ако се направи по-добра функционална връзка между институциите и се събира информацията и се гледа на общата картина, ако се заплаща от търговците на едро, а не на аптеките и ако действително се правят проверки, на тези пациенти дадени ли са тези лекарства? Ние имахме и такива случаи – ние нямаме право да разпитваме пациентите, но Касата има право и ни съдейства.
СВЕТЛИН СПИРОВ: В предложените изменения на Закона, всичко е съсредоточено върху Изпълнителната агенция по лекарствата. Няма никакъв коректив от друг контролен орган. Очевидно е, че правомощията остават същите, трудно ще се работи. (Реплики.)
Мисля, че не е внесен в парламента, но беше качен за обсъждане.
ДОЦЕНТ АСЕНА СТОИМЕНОВА: Имаше една работна група, в която ние бяхме включени, разбира се, създадена със заповед на министъра, както и индустрията, тъй като това е много важно. В нашите работни групи винаги се включват и представители на индустрията. Ще бъде създадена и работна група, която ще касае този софтуерен продукт, тъй като именно тези заявители са субектите, които ще влизат и ще попълват конкретните данни. (Реплики.)
Да, едно от основните пера е всъщност за лекарствени продукти като ние забелязваме, бидейки начело на Агенцията, екипът, който е около мен, много недостатъци на системата. Въпросът е, че не само Агенцията може да помогне в този случай, тъй като е много важно за какво се харчат тези средства – първо, тоест да се направи един одит за ефективност, тъй като аз имам и погледа от Комисията по оценка на здравните технологии, което е за новите лекарствени продукти. Прави ми впечатление, че вкарвайки нови лекарствени продукти, никой не прави анализ на съществуващите терапии. Не може вечно да се надува този балон.
От петнадесетте лечения, които съществуват, трябва да се избере най-разходно ефективното. Никой не го прави това. Въпрос на време е да се започне, тъй като в последните две години имаше много позитивни промени, тъй като беше създадена тази оценка на здравните технологии, сега Министерството на здравеопазването в интерес на истината създава работна група за ревизиране на тази система, така че ние се насочихме към цените, като най-лесен и прост инструмент. Намаляваме цените – намаляваме разходите. Това не е така, няма пряка корелация. Разходите за лекарства са произведение от цените и количествата, тоест как се изразходват тези количества – действително ли пациентът има нужда от тези четири опаковки или има нужда от две; за първа или втора линия на терапия ли е изписан по-скъпият продукт; как е проследен ефектът. Ефектът не се проследява от лечението, а това е изключително важно. Никой не следи квотите, например, ако една фирма декларира, че даден продукт ще бъде прилаган при 50 пациента и стойностно разходноефективно и бюджетът всъщност е изчислен за тези 50 пациента, ами 51-ия да си го плаща фирмата, примерно. Има такива механизми в други държави, не сме ги измислили ние. Въпросът е да се анализира системата, което, разбира се, не е лесно. Тук по-скоро говоря като член на Комисията по оценка на здравните технологии и действително Министерството на здравеопазването, сега инициира такава работна група в частта оценка на здравни технологии за предприемането на законодателни промени. Когато говорим за разходи, е важно да мислим и за обема, не само за цените, защото именно това спадане на цените доведе до това увеличение на паралелния износ в последните три години. Ние наказваме производителите през една година и през шест месеца, намалявайки цените им.
СВЕТЛИН СПИРОВ: Има изтегляне от пазара на около 300 лекарствени продукти годишно, поради административния натиск за намаляване на цените. Това е обратния ефект на нормативната уредба за начина на рефериране към най-ниска цена.
ДОЦЕНТ АСЕНА СТОИМЕНОВА: Искам да допълня, че ние имаме 17 референтни държави. Ние сме референтна държава на други, например на Словакия, на Румъния, тоест, когато ние намалим цената в България и ние сме референтна държава на Словакия, се намалява в Словакия. Словакия е референтна на някой друг, друг, друг и така по ефекта на доминото съответно това води до две явления – едното е, което спомена главният секретар – изтегляне на продукти, защото просто фирмата няма интерес да ги продава, не само заради това, че пазарът е малък, а защото точно така по ефектът на доминото. Другото, за нови продукти, които нямат алтернатива, тъй като те си правят глобална ценова стратегия и започват от по-големите пазари, където ще продават по-скъпо, в България пациентите, получават достъп до това лечение след три до четири години, горе-долу е закъснението. Някаква нова молекула, която няма алтернатива, примерно, разработена е и за съжаление, за да не се получи този ефект на доминото по-скоро, отколкото може да се получи, всъщност от три до четири години, се отлага достъпът до такова лечение. (Реплики.)
В идеалния случай, защото то законодателно го има, трябва някой да направи оценка на ефективността на леченията, да ги подреди – първа, втора, трета линия на терапия, започвате с това, с онова, при определени изпитвания, при определени лабораторни назначения и така нататък, това се нарича „Фармакотерапевтични ръководства“ и го следи медицинският одит. Такова нещо не съм чула да се случва.
Докладът е за Вас. Ние сме подготвили оригиналът за Вас и едно копие да оставим на секретариата, за да копирате… (Реплики.) Да, няма проблем. Няма имена, изведен е с печат, с номер… (Реплика.) Не, няма проблем.
ХРИСТИАН МИТОВ: Има много въпроси. За съжаление, колегите си тръгнаха, защото имат ангажименти. Аз ще се опитам да бъда кратък.
От това, което чувам, явно, може би страдате от липса на диалог със Здравната комисия. Това, което чувам, е за Комисията по здравеопазването – не в 90, но в 70%, може би 75% от случаите. Действително не е толкова към нашата Комисия, включително и по линията на законодателната инициатива.
На мен ми се иска да засегнем по-скоро това, което председателят Ви пита в първата част по отношение на контролните функции, специално да се върнем към Административнонаказателната дейност и административнонаказателните санкции. Вие казахте: „субективно е“. Вижте – субективно е, само че държавата трябва да има определена наказателна политика, респективно административнонаказателна политика и определена философия за нея.
Министерството на правосъдието знам, че готви цялостна концепция. Докато чакаме министерството да направи цялостната концепция, новият Наказателен кодекс, новият Кодекс на административните нарушения и наказания, аз смятам, че е резонно и тук може да намерите вече някаква протегната ръка и от нашата Комисия. Ако имате предложения, защото Вие имате поглед, аз поглед нямам върху това колко трябва да бъдат увеличени санкциите, но от това, което ми казвате, субективно, субективно, но след като една опаковка струва толкова много – стига до половин милион, санкция от 1000 лв., те не постигат по никакъв начин нито цели на наказанието, нито генерална превенция, нито индивидуална превенция, нищо не можем да постигнем от това, което знаем в Наказателно-правната теория, което е заложено в Наказателния кодекс, съответно Законът за административните нарушения и наказания. Оттам нататък никога няма да изкореним по никакъв начин тези вредни явления и да ги сведем поне до минимум. То, че няма да ги изкореним е ясно.
В тази посока, ако имате някакви предложения и като протегната ръка го разбирайте от нашата Комисия за съдействие. С колегата Димитров, колегата Събева – тя си тръгна, сме членове на Правната комисия и колегата Бояджиев също, мисля, че ще намерите тук протегната ръка за съдействие и не е необходимо да чакате и да минава всичко през Министерския съвет. Знаем каква е процедурата по Закона за нормативните актове, за да мине една промяна, така че предполагам, че и колегите от Комисията по здравеопазването ще подкрепят едни такива промени, защото те ще са в посока на превенция и ограничаване на тези вредни практики.
По отношение на Наказателния кодекс ми се искаше да попитам дали е имало разговори с предишния главен прокурор, със сегашния. Не знам дали сте имали такива разговори с Министерството на правосъдието, които също имат законодателна инициатива и по отношение на промени в Наказателния кодекс дотолкова, доколкото една от основните функции към момента на Министерството на правосъдието е и изработването на наказателна политика и на промени в наказателния кодекс по отношение на фалшифицираните лекарства.
Това са ми въпросите и пак Ви предлагам, ако решите да намерите за необходимо да работим в посока на по-ефективна административно-наказателна, защото промените в Наказателния кодекс, въвеждането на нов състав е много по-дискусионно, много по-тежко, по-трудно и по-дълъг процес.
ДОЦЕН АСЕНА СТОИМЕНОВА: Аз много благодаря за протегнатата ръка, с удоволствие, разбира се, защото искам само да добавя, да вмъкна: ние имаме диалог със Здравна комисия, но този широк поглед, който Вие имате и ние, поради това че сме на полето, когато те гледат текстове, конкретни параграфи в Закона им звучат логично. Така е с всички, които ги гледат на хартия. На тях им изглеждат перфектни. Ние обаче още на ниво работна група изказахме някои съмнения, че тази система, заложена по този начин, докато няма онлайн в реално време следене на доставките, няма как да сработи. Предварително знаем поради натрупания опит и натрупаните данни в Агенцията и тези канали, които установяваме, че дадена система няма да работи. Това е практиката, това е вече реалния живот на субектите, които контролираме.
Благодарим Ви за протегнатата ръка и действително имаме нужда от един по-широк поглед върху системата, който, и с колегите юристи аз се шегувам в Агенцията, че когато поех Агенцията преди четири години, установих всъщност общия език, на който говорим повече с юристите, отколкото с моите колеги лекари или фармацевти. Именно защото ние поради образованието си и след това мястото на реализация имаме по-ограничен мироглед.
Другото, което е – само за фактурата да вметна за половин милион, тя не е за един продукт. Беше направена по повод на една проверка на търговец на еднократна сделка, който твърди, че всъщност аптеките изнасят незаконно, обаче същият търговец продава 700 опаковки на друг търговец на едро и само 10 на аптека. И тук вече говорим и за относителната тежест на едното и на другото и как аптеките със седем опаковки могат да създадат проблем дори и да са ги изнесли нелегално.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Много щях да си помисля дали да не предложа тази стенограма точно да я засекретим, защото ако някой нормален човек я чете и ще дойде да ни бие след това. Ще каже: ние се надяваме Вие да ни охранявате, да правите закони, а Вие знаете за проблемите, пък не сте реагирали.
ДОЦЕНТ АСЕНА СТОИМЕНОВА: Ние работим в момента с прокуратурата, реагирали сме, но се изисква…
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Убеден съм, щом имате и досъдебно производство, всъщност всичко което е в рамките на Вашите компетенции, Вие сте го извършили. От там нататък досъдебно производство. Може да приключи с изнасяне на обвинения, може да не намерят престъпен състав. Това всичко е извън нас и ние не бихме влияли на процеса най-малкото, затова и не коментирам имена, защото ще излезе, че се опитваме да влияем на част от съдебната система, не е редно.
ДОЦЕНТ АСЕНА СТОИМЕНОВА: Така е, особено беше деликатен случаят, в който влязохме с прокуратурата в завод, чийто принципал е министъра, това е просто … за личния архив. Но няма значение, вършим си работата. Пак за ваксините.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Много Ви благодаря. Извинявам се, че два часа чакахте, на колегите им беше интересно, те ще искат стенограмата, ще искат и доклада. Аз лично съм доволен от развитието на другия случай, дано това пълномощно да не се окаже фалшиво. Но дори и така да е, ние нямаме отношение. Това е извън нас.
Означава ли, че всеки с пълномощно от чужбина би могъл да упражнява търговска дейност тук и да мине доста време докато разберат, че всъщност той е никой? Механизмът позволява ли?
СВЕТЛИН СПИРОВ: На практика това няма как да го установим ние, особено на етап, който…. но тъй като с Русия имаме договор за правна помощ, не е необходимо …нямаме никакъв вариант, освен да го приемем за даденост. Ако някога се докаже нещо противно, има си механизми кой да иска …
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: При банките е друг механизма, при Вас с лекарствата и здравето на хората е по-свободен. Дано да можем да си бъдем полезни.
Още веднъж благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18.03 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ ДИМИТРОВ