1.Изслушване на Главния прокурор на Република България по следните теми:
•Запознаване на народните представители с информацията за системата БАЦИС и създадени предпоставки за допускане заличаване на акцизни, данъчни документи (в тази част заседанието ще бъде закрито).
•Всички действия на Прокуратурата по отношение на паралелния износ на лекарства.
•Въпроси на народни представители за дейността на Прокуратурата по отношение противодействието на контрабандата на рискови и акцизни стоки, както и стоки застрашаващи живота или здравето на хората.

---

П Р О Т О К О Л
№ 15


На 16 ноември 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Главния прокурор на Република България по следните теми:
- Запознаване на народните представители с информацията за системата БАЦИС и създадени предпоставки за допускане заличаване на акцизни, данъчни документи (в тази част заседанието ще бъде закрито).
- Всички действия на Прокуратурата по отношение на паралелния износ на лекарства.
- Въпроси на народни представители за дейността на Прокуратурата по отношение противодействието на контрабандата на рискови и акцизни стоки, както и стоки, застрашаващи живота или здравето на хората.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16.00 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Емил Димитров.

* * *

(След закритата част от заседанието.)

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, гости, приключихме с първата точка от дневния ред.

Преминаваме към втора точка от дневния ред, която е: ВСИЧКИ ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРАТУРАТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПАРАЛЕЛНИЯ ИЗНОС НА ЛЕКАРСТВА.
Давам думата на господин Главния прокурор – Сотир Цацаров.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Бих искал да кажа обаче следното, което мисля, че е изключително необходимо с оглед, както въвеждането в темата, така и преценката за правомощията на всяка от институциите.
Темата, така както е зададена, на изслушването, е: паралелният износ на лекарства. Излишно е да казвам, че паралелният износ на лекарства може да се дължи, както на предишен паралелен внос или въобще внос, или да се дължи на лекарства, които са легално в страната, така или иначе, лекарства, които са изписвани по съответния надлежен ред, лекарства, които са финансирани от НЗОК по съответните техни правила, и въпреки всичко не са стигнали до крайните потребители – пациенти или хора, които страдат от такива заболявания по ред причини. Някои от тях могат да бъдат дори и това, че лицата, снабдени със съответните документи, които удостоверят правото си да получат тези лекарства, просто са ги получили, но те реално нямат нужда от тях, защото не страдат от такива заболявания. Но, така или иначе, медикаменти напускат страната.
Както казах, част от тях са в резултат на: внос в страната, последващ износ след действия, свързани с преопаковане и подмяна на опаковки и лекарствени средства вътре в страната – информация за това след малко ще Ви даде госпожа Русинова, или лекарства, които са легално в българската здравна система и достигат до определени пациенти или не достигат до пациентите, а направо от болничните заведения поемат навън. Поемат към страни, където тези лекарства постигат много по-голяма икономическа реализация.
Позволявам си да кажа всичкото това пред Вас, защото проблемът, малко или много, пряко рефлектира върху здравето на нацията и върху здравето на българските граждани. Но вносът на такива лекарства, износът на такива лекарства, манипулацията с опаковки, манипулацията със случаите, в които лекарства напускат болници, без да са достигнали пациентите и така нататък, на първо място, са в правомощията на контролните органи. Тази дейност, от която очевидно се извличат изключителни печалби, сама по себе си директно – като боравене с лекарства, не е престъпление по българския Наказателен кодекс.
Това, което може да прави Прокуратурата, е да търси други престъпления, като на първо място – данъчни престъпления, на второ място – пране на пари, със забележката, че прането на пари изисква установяването на предидуща, предварителна, престъпна или друга незаконна дейност. Тоест, това е, което ние наричаме „предикатно престъпление“ и евентуално митническа контрабанда, разбира се. Това са правомощията на Прокуратурата и в трите случая.
Всичко останало, което е свързано с лекарствата, с техния режим, начинът, по който се извършват манипулации – било в аптеки, болници, било с участие или не на медицински специалисти, е в правомощията на контролните органи. Това, което ние можем да преследваме като престъпление на тази основа, е: данъчно престъпление, митническо престъпление или пране на пари.
В същото време се наблюдава един стремеж на прехвърляне на абсолютно всички проблеми, възникнали по повод отпускане, предписване на лекарствени средства и прочие до Прокуратурата, в случаите в които такива правомощия всъщност имат съвсем други контролни органи, включително Националната здравноосигурителна каса. За да не губя повече време и пред Вас да могат да бъдат изложени фактите, които колегата ще направи, ще си позволя да кажа и едно лично мнение.
За мен конструкцията на българския Закон, както по отношение на Наказателния кодекс, така и по отношение на съответните нормативни актове, които определят правомощията на Изпълнителната агенция по лекарствата, всъщност са предпоставка за всичко онова, което се случва и което е повод да сме тук. Ако се говори за отделно криминализиране на такъв тип деяние, а не да търсим състави, които да пригодим към тази дейност, която рефлектира върху здравето на българските граждани, изпадаме в ситуация общо взето, която един възрастен прокурор бе нарекъл: „престъпление има, но няма състав в Наказателния кодекс“ – казано шеговито, но това е действителността. И пак казвам, това е мое лично мнение, аз не съм компетентен толкова в тази материя, но виждам от всичко онова, което ние работим, какво става.
Ако Изпълнителната агенция по лекарствата има действителни правомощия, а не е един квазирегулаторен орган, тогава нещата биха изглеждали по съвсем друг начин. Благодаря.
ЕМИЛИЯ РУСИНОВА: Уважаеми дами и господа, поводът Софийска градска прокуратура да се занимава с така наречения „паралелен износ“ на лекарства, който всъщност е легално регламентиран в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, тоест, разрешен от нашия Закон, е един сигнал, подаден от журналистката Валя Ахчиева до Софийска градска прокуратура за констатирани нарушения в паралелен износ на лекарства.
В този първоначален сигнал са посочени конкретни фирми и дружества, за които госпожа Ахчиева е събрала данни в своето предаване. Впоследствие към този сигнал пристигна и сигнал от Изпълнителната агенция по лекарства, който касаеше вече конкретно лекарство и конкретно установен случай, най-общо казано, на нарушение по повод лекарството, което се заплаща или реинбурсира от Здравната каса.
По тези два сигнала Софийската градска прокуратура започна проверка, като държа да подчертая, че проверката се извършва лично от прокурор, тоест, той снема обяснения, събира доказателства и постоянно анализира тези данни. В хода на извършената проверка сме се опитали да съберем максимални данни – въпреки краткото време, с което сме разполагали, въз основа на които беше образувано досъдебно производство.
Както господин Цацаров каза, ние сме ограничени от нашия Наказателен кодекс, от съставите на престъпления, които бихме могли да приложим. Търсихме състав на престъпление и към настоящия момент намерихме такъв, и той е по чл. 242 – контрабанда. Разбира се, не сме се ограничили само до този състав на престъпление, а в хода на разследването предстои да се съберат доказателства и, ако се съберат такива за други престъпни състави, ние сме готови да повдигнем обвинение.
В хода на проверката, преди образуването на досъдебното производство, сме изискали и снели обяснения от представители на Регионалната здравна каса в конкретния град, в който в конкретна аптека е установен и е подаден сигнал от лице, закупило такова лекарство. Снели сме обяснения от представители на Изпълнителната агенция по лекарствата, изискали сме необходимата ни документация от Агенция „Митници“ и държа да кажа, че към настоящия момент все още не сме я получили, тъй като в съвсем кратки срокове сме изпратили писмата. Приобщили сме нормативната уредба, която ни е необходима, за да направим нашите изводи и можем да кажем, че действително Прокуратурата е органът, който търси престъпление.
Но аз смятам, че контролните органи, че някои от тях към настоящия момент имат възможност и правомощия по закон да контролират дейността, в която област са компетентни, биха могли да помогнат на Прокуратурата.
Какво е станало в случая? Съответната регионална инспекция към Здравната каса и Изпълнителната агенция са извършили една проверка. Констатирали са в хода на тази проверка и конкретно мога да кажа, че на един български гражданин е продадено едно лекарство. Това лекарство представлява опаковка със спринцовки, пълни с лекарство. Тези спринцовки имат един партиден номер, като този партиден номер и листовката са на турски език.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: На турски език ли е?
ЕМИЛИЯ РУСИНОВА: Да, на турски език. Опаковката е с друг партиден номер, а в документите, които впоследствие са изискани от съответната аптека, е вписано, че на това лице е продадено или по-точно изписано лекарство с трети партиден номер. Този трети партиден номер, към момента на съответното изписване или продажба на това лице, няма как да го е имало в аптеката, тъй като безспорно е установено, че два месеца преди това лекарството с този партиден номер е изчерпано, тоест, към този момент в аптеката не би трябвало да има лекарство с този партиден номер.
След като РЗОК на съответния град и Изпълнителната агенция са установили това нещо, то констатациите са, че няма нарушения, свързани с договора със съответната фирма, аптека, и че тези обстоятелства следва да бъдат изпратени на Прокуратурата за проверка и търсене на престъпление. Към настоящия момент, както казах, ние сме намерили това престъпление, то подлежи на доказване.
Ще Ви кажа, че на нас ще ни бъде доста трудно, тъй като предполагам, че голяма част от Вас знаят, че контрабандата изисква да бъде установено дата, място, количество, вид на контрабандните стоки. Това нас не ни спира и ние ще положим всички усилия, тъй като имаме данни и за други случаи, макар че те не са конкретни, държа да подчертая, а за да повдигнем обвинение трябва да работим с конкретика – конкретна дата, конкретно място, конкретно лице, конкретни стоки.
Имам задачата да представя пред Вас от прокурорите, които работят по материята, че законодателството – те изрично ме помолиха да кажа пред Вас, не е пълно, че много е трудно да работим със сегашното законодателство, че би следвало да се разширят контролните функции на контролните органи.
Аз ще Ви дам един конкретен пример. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както казах, е регламентиран износът на лекарствени продукти. Членът, в който са подробно описани и е дадена възможност на Изпълнителната агенция да осъществява своите контролни функции, е обявен за противоконституционен през 2015 г. Разбира се, в своя отговор Изпълнителната агенция е казала, че въз основа на това тя почти не разполага с правомощия да контролира така наречения „паралелен износ“ на лекарства.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Ако позволите, само още две изречения.
На първо място, сътрудничеството и взаимодействието между Прокуратурата и Изпълнителната агенция по лекарствата е на изключително високо ниво. Но ако сме изправени пред ситуация, при която лекарства са внесени нелегално от съседна нам държава, преопаковани са очевидно небрежно, тъй като листовката с указанията за пациента е останала такава, каквато е била, в нелегално внесеното лекарство, а българското лекарство – казвам не българското, като произведеното в България, а това, което е предназначено за българския потребител, е напуснало пределите на страната и да речем е отишло в Германия, където се продава с огромен икономически ефект, това означава, че е установен някакъв нелегален износ, което най-често напуска страната с куриерски пратки на съответните бързи куриерски фирми. Те осигуряват тази услуга, но крайният резултат е това, че българският гражданин, комуто е предписано въпросното лекарство, е получил една опаковка на български език, в която има лекарство, произведено не в държава от Европейския съюз, а в бързината е забравена и е оставена листовката на турски език.
Казано по друг начин, той е получил лекарство, което лекарство очевидно не съответства на изискванията у нас, а вече това ще го кажат медицинските специалисти и може би е несъответно въобще по отношение на предназначението му да лекува, тоест – едно непрофесионално, опасно лекарство, а това боравене с лекарството не е престъпление.
Ние освен контрабанда и евентуално данъчни престъпления, както казах и „пране на пари“, не можем да предприемем каквото и да било друго по отношение на това. Защото единият ефект е застрашаването на – да го наречем „фиска“, тоест нелегален внос, износ и всичко друго. Но по-големият ефект е далеч по-опасен. По опасен е, защото той е несъизмерим с пари.
Лекарствата, предназначени за българските граждани, се продават във фирми в Западна Европа или в здравни заведения в Западна Европа, а на българските граждани се предлагат преопаковани лекарства, които дори не са произведени в Европейския съюз.
Разбира се, тук не става дума за всяко лекарство или за огромни чести случаи, а тук става дума за лекарства, които лекуват редки заболявания и които са безкрайно скъпи. Имам предвид безкрайно скъпи като разход на Националната здравноосигурителна каса, и които в този смисъл са, казано направо, животоспасяващи за хората, които ги употребяват.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Прокурор.
То при един милиард, давани от Здравната каса за лекарства, когато обемът на износа в чужбина е към 400 милиона, почваме да се замисляме.И рязко скача износа... Вие споменахте за необходимостта от намирането на текст, който да бъде закрепен в Наказателния кодекс.
По отношение на правомощията. Когато я извикахме, за да разговаряме с директорката на Агенцията по лекарствата, се оказа, че Вие сте ѝ възложили да направи съответна проверка на собствения си министър в завод, в който той е принципал, а те се явяват в една позиция, че проверяват началника си, даже му налагат и акт. Съгласете се, че ако примерно на същия здравен министър му бяхме предложили да увеличи правомощията, той никога не би го направил. Те с тези правомощия го проверяват и му налагат акт, а какво означава за по-големите. Според мен това трябва да бъде или към Министерския съвет, или да бъде регулаторен орган, за да бъдат независими.
По отношение на реекспорта. Оказа се, че никой не е длъжен да ги уведоми какво точно и в какви количества е изнесъл. Просто им съобщава, че мисли да изнесе нещо за чужбина и с това въпросът приключва. А те не са в състояние да проверят, каквото и да било! Като се обърнат към НАП – това било данъчна тайна, като се обърнат към „Митниците“ – това било една дълга процедура. В крайна сметка, те не знаят какво се е случило.
За да бъда по-конкретен ще онагледя със случай, който от медиите разбрах вчера или онзи ден. В един склад, който е със СОТ, с охрана – въоръжена и така нататък, изчезват лекарства за някаква сума – 500, 800 хиляди, няма значение. Няма да коментирам, че за 60 хиляди 300 души ходеха да обикалят планината с дронове, самолети, хеликоптери и така нататък. Нормално е, но такива нагли хора трябва да бъдат издирвани, търсени. Сигурен съм, че ще бъдат заловени.
Тук говорим за 800 хиляди! Кажете ми тези крадци какви магистри-фармацевти бяха, за да влязат в един склад с кашон и да го намерят? Фармакопеята и фармакологията сигурно са им настолно четиво! Компендиумът за заболяванията и начините, съвременните технологии сигурно ги знаят наизуст, за да влязат да намерят най-скъпите лекарства. Те са пропуснали морфина, пропуснали са редица други интересни лекарства, а са взели най-скъпото – 4000, 5000, 6000, 7000.
Добре, това обикновени крадци ли са?! Тези лекарства ще излязат ли в Европа, или няма да излязат? Те ще излязат в нашите болници, в нашите аптеки, ще отидат в чужбина. Това застрахователна измама ли е, това обикновен битов криминалитет ли е? Обикновена кражба ли е? Защото аз не вярвам тези толкова надарени, високо интелектуални крадци, които могат да различат една лекарствена форма от друга, да знаят кои са най-полезните, кои са залегнали в Позитивния списък, които се реимбурсират, че тези крадци, ей така, ще ги оставят на улицата? Но представете си, че наистина ги оставят в някой двор и след време излязат, то качествени ли са тези лекарства?
Оказа се, че Агенцията има възможност да сигнализира в чужбина, но това е, когато са уведомени. А ако не са уведомени? Тоест, очевидно се връщам към Вашите думи, изключително прави сте, че законодателството не само, че не е пълно, но то е изключително закъсняло до степен да смятаме, че умишлено е направено такова. Трябва да се случи нещо, да има обществена нетърпимост, да излязат хората, да кажат: ние искаме да си купим лекарства, а тях ги няма в аптеките. Принудени сме да ги купуваме от чужбина, но не всеки има пари да си го позволи.
В крайна сметка се оказва, че едни огромни суми се въртят – за 400 милиона. Нямало нищо лошо те да пътуват от държава в държава, но хората, които отиват в аптеката, не могат да си позволят да си ги купят частно тези лекарства, а когато искат да си ги купят официално, се оказва, че ги няма. Най- на сметка е да изнесеш нещо в чужбина обратно и да спечелиш повече, отколкото да предоставиш този вид дейност, този вид услуга на хората, които се нуждаят от здравеопазване.
Напълно подкрепям Вашите думи.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте.

ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Председател, благодаря Ви.
Колеги, не е нормално на второ изслушване от страна на Прокуратурата да се заявява, че техните компетентности са до тук. Като трябва да се промени Наказателния кодекс, примерно, Вие комуникация с правителството нямате ли, а седим и чакаме, и обясняваме как не можем да предприемем конкретни действия? Предаването на госпожа Ахчиева – не знам вече колко време мина, за нелегалния реекспорт? (Реплика.)
Де факто държавата, тоест ние финансираме определени тарикати, които изнасят и печелят на гърба на българските граждани, а Вие стоите и наблюдавате, и казвате: „на нас ни пречи Наказателния кодекс“. Като Ви пречи Наказателният кодекс, предприемете някакви действия, сигнализирайте! Това е като преди малко – министър-председателят знае, обаче една година нищо не се прави.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Стойнев, не на тях, а на нас, и на нашите съграждани ни пречи. На нашите избиратели в момента ние не им предоставяме тази възможност да си купят лекарства, защото на фармацевтичния бизнес му е по-изгодно да ги изнесе обратно чужбина за по-голяма печалба. Нашите пациенти в България остават без животоспасяващи лекарства.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …Те констатират, те нямат законодателна инициатива. Хубаво, тогава да се обърнат към някого. На госпожа Ахчиева, от колко време е това предаване?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нека да се изслушваме. Ще дадем думата и на нея, защото излиза, че ние коментираме нейно предаване, нейно разследване, по него са направени изслушвания, по него сме поканили господин Главния прокурор, но не й даваме думата. Ще и дадем думата и на нея, така е редно.
Но кой има законодателна инициатива г-н Стойнев? Ние. Какво ни е пречело на нас тук да се заемем с този случай? Аз се ограничавам само с контрабандата и с нелегалните дейности, а другото е в прерогатива на Здравната комисия и затова съм поканил доктор Дариткова. Благодаря, че тя дойде.
Факт е, че трябва да се работи в тази посока и да има инициатива. Но не можем да обвиняваме Прокуратурата за това, че не сме им дали механизъм, лост, закон или норма, по която те да повдигат обвинения. Тръгваме отзад напред, което не е редно. (Реплики.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Председател, не ни давайте акъл! Но при положение, когато се знае, че трябва да се предприемат някакви действия, не пречи да има комуникация между институциите, нали?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Точно това се случи днес и Вие знаете, че има такъв проблем и че Прокуратурата не би могла с така действащия Закон и Наказателен кодекс до момента да предприеме действия. Ето, инициирайте промяна в Закона. Не уча никого, а казвам какво би било добре да се случи. И това го чухте от господин Главния прокурор, само че по учтиво – липсва престъпен състав в НК т.е. имаме нужда от законодателна инициатива. (Реплика.)
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Господин Стойнев, в отговор на Вашето изказване: не мисля, че е необходима кои знае каква юридическа експертиза, за да се стигне до извода, че всички описани действия с лекарства не представляват престъпление.
В този смисъл не е особено коректно да ни укорявате за това, че нямаме необходимата комуникация с правителството. Защото, при цялото ми уважение, ще Ви напомня, че право на законодателна инициатива има не само правителството, но и народните представители. След като сме укорени, че не сме сигнализирали, приемете, че в този момент си позволявам да сигнализирам народните представители затова, че такава промяна е необходима. Ние сме готови да окажем експертна помощ винаги. Но при всички укори върху Прокуратурата не ни укорявайте и за това, че не законодателстваме.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Приемете моите извинения.
Господин Бурджев, Вие вдигнахте ръка. Държите ли да сте пръв, или госпожа Ахчиева да бъде преди Вас?
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Бих искал само няколко думи да кажа, тъй като се изостри тона. След докладите на Изпълнителната агенция по лекарствата и днес след това, което господин Главния прокурор представи пред нас, а и онзи ден имахме една Комисия, която във всичките тези други така динамични събития в парламента, беше много важна и от експерти, в няколко неща сме единодушни и обединени всички: трябва да има законодателни промени. Не напразно в работата на Комисията и изслушването на различните страни по въпроса стигаме точно до това нещо и фокусираме нещата. Тепърва с колегите ще направим точно разискване какво може да се направи.
Другото нещо, освен законодателните инициативи и промени, е точно това, което казахте Вие, представителите на Прокуратурата, че Изпълнителна агенция реално е едно звено, което прави чиста статистика без никакви правомощия. Това го казаха онзи ден експерти.
Искам да добавя и всички да знаем – заинтересованите страни тук и да чуят и медиите, че уважаваният от мен доц. Кючуков, чиито баща е основател на Плевенския медицински университет, каза, че с този реекспорт на лекарства се генерират приблизително – това не са точни данни, 200 милиона чиста незаконна печалба, които отиват в този сектор. Това е важно да се знае и да се говори, да направим някои важни стъпки в това отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И аз благодаря.
Господин Главен прокурор, аз имам още един въпрос, който обобщава въпросите на всичките колеги, за да пестя време, тъй като те го декларираха при мен.
Касае се относно Вашето искане да свалим имунитета, защото ние уважихме Вашето искане и предприехве стъпки за сваляне имунитета на наши колеги, а не знаем до какво и докъде се е стигнало. Тоест, колегите се притесняват дали е трябвало да го направят, или не. Ако Вие, разбира се, прецените, че няма да е проблем да ми отговорите на този въпрос – за снетия имунитет от колегите.
И другото е дали имате някакви досъдебни производства при Вас, които са свързани пак с темата „Лекарства“. Защото Софийският градски съд, респективно Градска прокуратура – София, е тази, която се занимаваше с лицата с имунитет. Благодаря Ви.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Извинявайте, кои лица с имунитет имате предвид?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие подадохте в парламента, господин Главен прокурор, искане за снемането на имунитета на двама наши колеги и ние имахме много тежки заседания тук, помежду си дали да разглеждаме сигнала Ви, този на госпожа Ахчиева, или не. Ние уважихме Вашето искане и затова питаме: докъде са стигнали тези производства?
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Имате предвид искания за снемане на имунитета, които малко или много са свързани с дейност, свързана с аптечни вериги или други искания за снемане на имунитет? (Реплика.)
За народни представители има внесени искания, но ако не ме лъже паметта, въпреки случаите, в които е била създавана Комисия и прочие, в крайна сметка се е стигало до отказ от имунитет от самия народен представител, тоест подаване на съответна декларация.
Иначе, ако задавате въпрос за снети имунитети, които са свързани с действия по придобиване не по установения от Закона ред – изразявам се възможно най-меко, на аптеки или малки аптечни вериги, след снемането на имунитета са извършени допълнителни разпити и, разбира се, са предявени надлежни обвинения. А госпожа Русинова мисля, че би следвало направо да даде прогноза за приключване на тези дела, а приключване за нас означава внасяне на обвинителен акт.
ЕМИЛИЯ РУСИНОВА: Ако правилно разбрах, конкретното дело, за което питате, действително е в Софийската градска прокуратура. След снемането на имунитетите на народните представители, сме извършили допълнителните процесуално-следствени действия, които сме намерили за необходимо, за да докажем обвинението.
В хода на това разследване бих могла да Ви кажа, че са събрани доказателства за престъпление, което вече е от компетентността на Специализираната прокуратура, и предстои в много кратки срокове делото да бъде изпратено там, за да може компетентната Прокуратура, в случая Специализираната, да повдигне обвинение за престъпленията, за които сме събрали доказателства, и съответно след това делото да бъде внесено в Специализирания съд.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Тоест за нас няма промени в извода, че според държавното обвинение престъпления са осъществени и те ще стигнат до съд.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цацаров.
Колеги, имате ли други въпроси, или да преминем към т. 3?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на Прокуратурата и всички други органи, на Изпълнителната агенция по лекарствата! Бих искала да внеса някои ясноти по темата, която е прекалено експертна, касаеща паралелната търговия с лекарствени продукти.
От една страна, искам да подчертая, че става въпрос за регламентирана в Закона възможност и в голямата й част тя съществува в рамките на легална такава. В Закона ясно е казано, че това се счита за вътрешнообщностни доставки в рамките на Европейския съюз, тоест, ние целим да регулираме страната на паралелния внос, износ, която е нерегламентирана, незаконна и тази, която застрашава здравето на българските граждани.
В този смисъл беше изказано становище, че Изпълнителната агенция за лекарствата не знае, а само се уведомява точно за какви продукти става въпрос. В Закона ясно е разписано, че тези, които имат намерение да направят такава търговия, трябва да подадат точна информация за количеството на активното вещество, дозовата единица, предназначена за паралелен износ, тоест, там се изисква ясна и конкретна информация, и нещата не са толкова неясни, колкото бяха цитирани тук. Пак казвам, че става въпрос за легалния паралелен износ.
Вариантите на нелегалния, разбира се, трябва да бъдат разкривани. Ако има дефицит на административно-наказателната разпоредба, ние сме на разположение да го попълним, още повече че предстои да се разгледа този Законопроект, който вече е на финала. В Министерството на здравеопазването той е преминал всички процедури на съгласуване и съответната нотификация. Става въпрос за законодателство, което задължително трябва да бъде съобразено с европейските директиви, а ние имаме вече своя негативен опит в Народното събрание с обявяването на мерки, които касаят паралелната търговия за противоконституционни, така че трябва да бъдем изключително внимателни с подхода при тези законодателни промени.
В този смисъл дебатът в Здравната комисия предстои, ангажиментът е изключително сериозен, Законопроектът ще бъде внесен всеки момент, така че сме на разположение за допълнителни предложения за регулиране на процесите.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Виждам, че изчерпахме темата. Трябва да дам думата на доц. Стоименова.
АСЕНА СТОИМЕНОВА: Уважаеми депутати, бих искала просто да допълня информацията от д-р Дариткова. Към настоящия момент законодателството е такова, че фирмите, които изнасят, правят вътреобщностни доставки, уведомяват Агенцията, тоест режим уведомителен за евентуални бъдещи намерения. Информацията е такава, каквато те решат да ни я подадат, а по никакъв начин не ги обвързва с истинността на фактите и по никакъв начин ние не можем да ограничим или да проверим дали след това се е осъществил износ.
През последния месец, няма да цитирам имена на фирми, една фирма ни е уведомила за намерението си за предстоящ износ с осем хиляди позиции, два класьора. Така че – да, действително, уведомяват ни за намеренията си, но какво от това.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вносът и износът на лекарства носи повече приходи, отколкото продажбата в аптечната мрежа и чинно са минали в другата крайност. Под прикритието – за да изнесем лекарства, които не са реализирани и да използваме европейските възможности, ние сме преминали към конкретен внос на големи количества по ниски цени, за да може да ги изнесем обратно по високи цени. Благодаря Ви.

Колеги, преминаваме към следващата точка, която е:
ВЪПРОСИ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА ПО ОТНОШЕНИЕ ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО НА КОНТРАБАНДАТА НА РИСКОВИ И АКЦИЗНИ СТОКИ, КАКТО И СТОКИ, ЗАСТРАШАВАЩИ ЖИВОТА ИЛИ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА.
Госпожа Валя Ахчиева, защото я пренебрегнахме няколко пъти.
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Аз съм удовлетворена, че…
Вероятно вчера е образувано досъдебното производство по лекарствата. Въпросът ми щеше да бъде: „защо не е образувано?“, откакто е подаден първият сигнал, а и след това, когато Агенцията по лекарствата също е подала втори сигнал. Но вече съм удовлетворена и първият ми въпрос се изчерпа.
Искам да задам въпрос във връзка с горивата, с другото наше разследване, защото досъдебно производство беше образувано миналата година през месец юли, тоест почти година и четири месеца. Вероятно госпожа Русинова ще ми отговори, като Градски прокурор на София: има ли вече повдигнати обвинения по това досъдебно производство, обвинения за данъчни престъпления, след като ние разкрихме, че на пазара на горивата от поредица посредници всъщност има фиктивни сделки при доставката на горива за краен получател бензиностанциите „VМ Petroleum“?
Ние установихме, че има фиктивни сделки и евентуално източване на ДДС. Има ли повдигнати обвинения по това досъдебно производство година и четири месеца, след като то е образувано от Специализирания отдел на Софийската градска прокуратура?
ЕМИЛИЯ РУСИНОВА: Досъдебното производство, за което ме питате, е изпратено по компетентност на съответната прокуратура. Ако не ме лъже паметта, е Варна, защото събраните доказателства са били за извършено деяние на територията на Варна и в този смисъл Софийската градска прокуратура е некомпетентна.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси?
Аз ще задам един въпрос, докато се подготвят. Когато тук дойде МВР с всичките служби, казаха ни за един случай, когато са установили, че компютърна система манипулира информацията, която се подава към сървърите на Агенция „Митници“, а предполагам и НАП.
Идеята е, че когато една бензиностанция не работи, взимаш й лиценза, слагаш пломби, ако има пломби, налагаш глоби, а когато се създаде цяла система, с която да се манипулира информацията към София, то на този данъчен склад трябва да му бъде отнет лиценза най-малкото.
Моят въпрос е: знаете ли, уведомени ли сте? Защото това може да се случва извън Вас, а Вие да не сте уведомени за този случай. Може да е проблем на досъдебно производство, което още да не Ви е докладвано. Но има такъв случай, когато е констатирано техническо оборудване за манипулиране на данните от измерителните уреди в данъчен склад, проверено от МВР, и липсата на решение за отнемането на лиценза на този склад.
Мога да кажа коя е нормативната уредба за отнемането на лиценза. Искам да кажа, че когато се налага глоба на който и да е по веригата на бензиностанциите, много бързаме с глобите, но когато обаче стигнем до лицензиите и до големите инвеститори, изведнъж забравяме.
Имате ли информация дали такава система е намерена, и има ли образувано досъдебно производство?
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Ще трябва да Ви задам уточняващ въпрос: за Русе ли ме питате? (Реплика.)
Отговарям ясно. В Русе система за манипулиране не е установена. Това е по данни на колегите от Русе, след което случаят е изпратен на Специализираната прокуратура. Там е установено нещо съвсем друго. Установени са цистерни конкретни, които на практика са били оборудвани двойно – единият сектор на цистерните е предназначен за легалното гориво, за което са заплатени всички акцизи, а другият сектор на цистерната е предназначен, грубо казано, за нелегалното гориво. Цистерната разтоварва на бензиностанции, които спазват законовите изисквания и разтоварва на бензиностанции, които общо-взето работят на черно.
По отношение на лиценза. Тъй като очевидно такива действия до момента не са предприети, последната ми информация от днес е, че наблюдаващият прокурор по това досъдебно производство от Специализираната прокуратура е подготвил предложение до съответните компетентни органи – лицензът на този производител да бъде отнет. Дали ще бъде уважено нашето предложение, не мога да кажа.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Прокурор.
Аз съм удовлетворен от отговора. Когато в данъчен склад със съответния лиценз има горива, там има нивомерни системи – пломбирани, контролирани и те трябва да подават информация. Когато се окаже, че има гориво в повече или в по-малко, трябва да се търси произходът. А когато има цяла система за двойно счетоводство или за двойно за приходяване на легални и нелегални горива, и респективно продажбата им, то е ясно, че лицензът трябва да си отиде.
Благодаря Ви за отговора.Очакваме действията на агенция Митници.
МАРТИН ТИНЧЕВ: Уважаеми господин Главен прокурор, става въпрос за следното: има ли започнало производство за санкциониране на незаконно разтоварване и транспортиране на горива през митнически склад във Варна до данъчен склад в Нови Искър край София? С танкер до Нови Искър, по суша, ако ми позволите сарказъм.
Става въпрос за следното: в предаването „Открито“ на БНТ на 3 декември 2015 г. бе излъчено, че танкерът „Кемал Ка“, транспортиращ стоки от режим отложено плащане на акциз от гръцки данъчен склад до български данъчен склад, разтоварва гориво на митнически склад, което е незаконно. След това горивото е транспортирано през територията на страната в порядъка на няколко седмици и без документи за платени или обезпечени данъци.
Същото нерегламентирано действие е потвърдено и в писмо, с регистрационен № 151-23-23, от 23 март 2017 г. на Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ към Европейската комисия, което писмо ни беше предоставено от председателя на Българската петролна и газова асоциация при изслушването му пред Комисията преди време.
Доколкото ми е известно Българската петролна и газова асоциация в конкретния случай е подала сигнал към Главния прокурор. Докъде е стигнало производството? Има ли образувано производство? В каква фаза е? Какви са прогнозите за довършването на производството, ако е образувано?
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Мисля, че това е производството, за което отговори госпожа Русинова, което е изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура – Варна. В момента не мога да Ви дам информация, но мога да поема задължението в рамките на два дни да получите пълна писмена информация за хода на досъдебното производство.
Въпросът, който задавате, според мен поставя един по-голям въпрос, а този по-голям въпрос всъщност е: защо законодателството позволява да говорим за два вида складове? Защо реално е възможно горивото да бъде разтоварено от танкер в железопътни цистерни и да бъде реално премерено, чак когато стигне съответния склад, който пък по закон трябва да бъде оборудван със съответните измервателни уреди? Защо трябва да има разлика между режима и оборудването на двата вида складове, което на практика създава пълна предпоставка?
Реална се оказва ситуацията, която Вие описахте съвсем точно: горивото, което се разтоварва от танкер, се мери в склад под съответния режим, което се намира на 200 км от вътрешността на страната, а до там се превозва с цистерни. Какво се тегли и как се губи, никой не може да каже. Това е все пак нещо, което трябва да бъде решено законодателно.
Ако поставим тези въпроси в по-крупен вариант, то трябва да ги поставим дори в това... Аз съм сигурен, че всички сте свидетели на явлението „ведомствени бензиностанции“. Какво представлява ведомствената бензиностанция? Защо за нея има толкова облекчения? Защо ведомствената бензиностанция не отговаря на изискванията, на които трябва да отговаря една нормална бензиностанция? Не е ли редно ведомствени бензиностанции да има само под формата на подвижни цистерни, които зареждат земеделските производители? Защото ние не можем да ги накараме с комбайните да отидат до редовната бензиностанция.
Всичко това, включително и ситуацията с разтоварването на танкери, и така нататък, то дава възможности за циркулиране в страната на количества горива, които са…
Ще Ви дам един пример и този пример е от днес. Окръжна прокуратура – Пловдив, ДАНС – Пловдив, Икономическа полиция – Пловдив, и четири бензиностанции на територията на Пловдив, Хасково и ГКПП „Капитан Андреево“, количеството гориво, за което няма никакъв, ама никакъв документ за произход, е в размер на 100 хил. литра. Открити са цистерни, които се товарят в тъмните часове на денонощието, открити са резервоари, които се намират под повърхността на земята, открити са 750 хил. евро, които очевидно са резултат на тази дейност, но нямат никакъв законен произход и това е крайният резултат от това.
МАРТИН ТИНЧЕВ: Благодаря Ви, абсолютно сте прав.
Но в конкретния случай, който коментираме, става въпрос за транспортиране на стока под режим отложено плащане на акциз. Това значи пренос от данъчен склад до данъчен склад, а в случая имаме разтоварване на митнически склад.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Главен прокурор.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Казах, че до два дни ще Ви предоставя писмо с писмена информация. Рискувам да Ви дам съвсем неточен отговор.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Допълнение, господин Главен прокурор.
Данъчен склад до данъчен склад означава, че ако тръгне един камион от Гърция, той трябва да пристигне в данъчен склад в София, и затова му е разрешен този режим. Ако обаче спре на село и аз го разтоваря в моите цистерни, и седи 20 дни, а междувременно ме попитат, аз би трябвало да кажа: ами, той не е разтоварен, той само се претоварва и с някакви други туби ще го карам до София – няма нарушение, няма престъпление.
Тук ситуацията е по-друга. Петдесет и два, петдесет и четири танкера идват и разтоварват. Петдесет и четири пъти се каза: господа, това не е редно да се случва! Ето, в писмото на Европейския съюз пише: на първо място, следва да отбележи, че енергийните продукти са били изпратени до място, различно от местонахождението, посочено в електронния административен документ, като са останали там между 10 и 20 дни.
Аз се опитвам да бъде обективен. Приемам, че бизнесменът не е могъл да внесе от някъде другаде и е решил през митническия склад. Някой му е дал увереност, че това може да стане. След като не са го санкционирали, той си е го правил един, два, три, петдесет, сто пъти. Всичките тези пъти е казано: „това не може“, но митницата излиза със становище, че това е само претоварване. Как става претоварването в цистерна, а пък след двадесет дни натоварване на влак – въпрос на тълкувание?
След като има писмо от Европейския съюз, този, който е въвел в заблуждение бизнесмена, ако приемем, че е такава хипотезата, продължава ли още да дава такива тълкувания?
За един от корабите ние разбрахме, че не е трябвало да става така. Ставало е 54 пъти само за една година, доказано е. Да не се връщаме назад в годините. Няма никакъв виновен до момента, независимо дали е административен, понижен на по нисък пост, уволнен, наказан, смъмрен! Не! Този, който разреши 54 пъти танкерите да идват, а Европейският съюз каза: добър Ви е Законът, но правоприлагащите органи трябва да се намесят. Ние към Закона претенции нямаме, той си Ви е добър. Ние сме го използвали по друг начин. Има ли виновен, или няма?
В България има двама души, които могат да променят нещо: господин премиерът, който ръководи изпълнителната власт, или Главният прокурор, който може да потърси отговорност на някой от изпълнителната, ако не си е изпълнил задълженията, стига да има такава норма.
В случая дори административна отговорност не е потърсена от този - приемам, който подведе добрия бизнесмен, да го прави. Това е въпросът. Когато Европейският съюз се произнася, ние изведнъж затваряме и забравяме темата, а е ясно, че е вършена стотици пъти. Благодаря Ви за готовността да ни уведомите.
Има ли още въпроси, колеги? Да.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Разбира се, че трябва да има норма, но както виждате, госпожа Дариткова си тръгна. Силно се надявам, че има някаква комуникация, тя знае какво да предложи от страна на управляващите, а Вие сте част от тези управляващи, господин Председател, за да имаме реални конкретни действия.
Ако няма, молбата ми е, госпожо Русинова, да се видим и да кажете какво наистина трябва в Наказателния кодекс да бъде променено, така че тези, които забогатяват и най-вече печелят на гърба на хората за лекарства, да си получат заслуженото.
Господин Председател, остро възразявам, по начина по който се провежда днешното заседание, защото тук има представители на ДАНС, представители на Агенция „Митници“, на НАП и имаме въпроси. Хората може да се чувстват неудобно, защото не им се дава думата, а в същото време министърът на финансите също трябва да бъде тук. Защото, ако господин Костов е отскоро в Агенция „Митници“ председател, то министър-председателят е от близо година и няколко месеца и е знаел какво се случва, и какви действия са предприети и някой трябва да ни каже.
В крайна сметка в бюджета липсват над 1 млрд. лв., всички мълчат, никой не знае, а ние не можем да задаваме въпроси към хората тук, но нека поне да ни обяснят какви действия са предприети. Ако за Вас, като управляващи, е нормално да липсват толкова много пари в бюджета, за нас, като опозиция, не е нормално.
Затова ние искаме да разберем, след като тази информация е постъпила до министър-председателя, подчертавам, какви действия са предприети? Още повече и ДАНС са замесени в този случай и те може би са сигнализирали. Какво се е предприело, какво се е постигнало? Или трябва може би да си тръгнете, или поне да бяхте поканили министъра на финансите. Той поне е министър от сума ти години и може би знае каква е последователността, а нас като опозиция ни интересува. Не знам доколко е секретна тази информация, но поне реалните действия могат да ни се обяснят. Сменени ли са паролите, или продължаваме да имаме едни и същи пароли? Благодаря Ви.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Само едно допълнение към колегата. Всичкото това бездействие от страна на държавата да не би да е вързано и с някаква негласна парламентарна подкрепа? Аз оставам с такова усещане от целия разговор.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Може би. Изключително сте прав, господин Бурджев, но този един милиард не липсва отсега, той липсва от много години, тогава за коя и каква подкрепа да разсъждаваме.
Не искам да се напрягам да видя кои са управлявали тогава и през всичките тези времена – 10 години, когато бизнесът дойде тук, бяха се наредили 28 човека, казаха: нас не ни интересува кой в момента управлява и кой с кого е решил да си разчиства сметките. Ние искаме ясни и конкретни правила, Закон за администрирането на търговията с нефт и нефтопродукти. А Вие държите непременно да питате човек, който е отскоро в системата, а той би ли могъл да отговори за преди осем години какво се е случвало? Не би могъл.
Когато поканих да дойдат представители на всичките тези институции, аз им казах: когато бяхте при нас, Ви зададохме много въпроси. Вие ни отговорихте, донесохте доклади и то напълно изчерпателни. Отговорихте на всички въпроси, които аз и моите колеги Ви зададохме. Имаше презентации и на стената се въртяха. И сега има една презентация, но няма време да я покажем.
Аз съм поел ангажимент, че те не трябва да носят някакви данни със себе си, защото няма да има въпроси към тях, а господин Главният прокурор, идвайки днес, тук, ще коментира част от противодействието на борбата с контрабандата, примерно внос и износ на рискови стоки или стоки, застрашаващи живота и здравето на хората.
Не мога да кажа: няма да имаме въпроси към Вас, но държа да присъствате на срещата с господин главния прокурор. А понеже те вече са дошли в залата, аз да им задавам въпроси или да позволя задаването на въпроси за десет години назад при положение че те не са подготвени да отговорят..
Ако искате в нашата Комисия може да вземем решение и да направим следващо изслушване на някои от тях в удобно за тях време, когато са се подготвили. Но пред Главния прокурор да разпитваме наред другите хора за неща, които са предупредени, че няма да бъдат питани и те не са се подготвили, мисля, че не е редно, още повече когато хоризонтът е осем години.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не, в 2016 г. министър-председателят е получил доклада. Искам да знам от тогава какви стъпки са предприети?
Вече ни гоните от залата, не може да задаваме въпроси, ама, Вие ще започнете да ни арестувате тук!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В момента директорът на Агенция „Митници“ изяви желание да Ви отговори.
Благодаря му за оказаното съдействие.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Може ли само за секунда. Извинявайте, господин Председател, бихте ли овладели тези политически…
Извинявайте, тук малко неудобно се чувствам. Главният прокурор е тук, дошли са тук служби, а в момента си губят времето и само заради това, защото опозицията е обзела цялата Комисия в момента, за да може да си прокара политиките.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Главен прокурор! Ще бъда изключително кратък, тъй като разполагам с информацията, визирана от господин Стойнев, и тъй като тук в момента разговорът опря и до какво решение е взел министър-председателят.
Това, което мога да кажа по случая, без да излизам от нормите, които поверителността на документа ме задължава, е следното: действително сме получили своевременно тревожните констатации, за които главният прокурор говори, от колегите от ДАНС, които са били изключително градивни. Веднага – по разпореждане на премиера, е сформирана необходимата работна група и в края на месец юли 2016 г. в официален доклад, с който аз разполагам в момента, заместник-директорът на Агенция „Митници“ господин Борислав Борисов, който и към момента е заместник-директор на Агенцията, е докладвал на министъра на финансите, че въпросните слабости са отстранени, така че тези констатации са били отстранени в изключително кратък срок.
Относно самата информационна система – тя няма претенции за съвършенство. Това е интегрирана, централизирана информационна система, която обединява 27 модула, като във всеки модул биха могли да се надграждат и да се правят интерфейси, и да се приобщават други нови такива модули. Така или иначе, пред Агенцията стои предизвикателството всеки констатиран пропуск, слабост или предизвикателство, което новото време ни представи, да го въведем своевременно, или ако е съответно някаква слабост, да я отстраним своевременно.
Считам, че успях да Ви отговоря, господин Стойнев. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Златев.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Аз благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, господин Главен прокурор!
Благодаря Ви за предоставената дума. Честно казано, в душата ми бушуват емоции, защото, първо, съм благодарен на господин Главния прокурор, че се оказа единственият човек, който каза: да, има проблеми. Не ми се ще да мисли какво би станало в нашата структура, като ръководител на фирма, където работят 11 хиляди човека, ако се ръководи по начин, по който аз чувам. Едните казват: няма закони, другите казват: нямаме санкции. Трябва да се случи нещо в държавата и това да се промени.
Обидно е за всички нас, седящи на тази маса, ако констатираме, че сме безсилни. Не съм бил политик и едва ли някога ще стане, и не ме интересува политическата окраска на тук седящите депутати. Но Вие сте депутати и представлявате българският народ, а тези закони трябва да ги приемете Вие и това в крайна сметка трябва да се случи.
Не може да говорим за отнемане на лиценза на данъчен склад, за който е установено, че манипулира системата БАЦИС и че изчезва гориво. Господа, това е престъпление по Наказателния кодекс! Краде се от бюджета и това е криминално престъпление. Трябва да има арестувани хора, трябва да има хора, подведени под отговорност, а ние се заблуждаваме в нещо, търсим някакви справки. Това е престъпление в случая. Аз не мога да приема думите на господин Костов, защото Митницата и тази система не функционират от 2016 г. досега перфектно, както той каза.
Аз искам да го попитам: има ли доклад на Ваши служители, господин Костов, които да доказват, че тази система не работи? Трябва да го имате при Вас в Агенция „Митници“. Второто, което е, че Вие тогава бяхте главен секретар. Вие също знаете за тези танкери на МВР, които влизаха и така нататък. Разбирате ли?
Ако въпросът е да поговорим, нека да поговорим. Ако въпросът е да бъдем държава и да имаме воля за държавност, тогава въпросът е друг. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Златев.
Изказвам благодарност на господин Главния прокурор, на административния ръководител на Софийската градска прокуратура, на всички присъствали за това, че бяха тук и дойдоха, и най-вече на Сметната палата, защото тя ще бъде органът, който в бъдеще ще дава оценка за нашата, за Вашата и за дейността на всички държавни администрации в България.



Благодаря на всички още веднъж.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,46 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Димитров