1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители, на 13 декември 2017 г., за първо гласуване.
2. Програма за дейността на Комисията за първа парламентарна сесия за 2018 г.
3. Разни

---

П Р О Т О К О Л
№ 17


На 11 януари 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-83, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители, на 13 декември 2017 г., за първо гласуване.
2. Програма за дейността на Комисията за първа парламентарна сесия за 2018 г.
3. Разни
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16.11 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Емил Димитров.

* * *

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа, откривам редовното заседание на нашата Комисия.
Поканени са доцент Асена Стоименова – изпълнителен директор на Агенцията по лекарствата, и главният секретар на Изпълнителната агенция господин Светлин Спиров.
Имаме кворум, в залата присъстват всички представители, включително чрез упълномощаване.
Точката, която предстои да разгледаме, е разпределеният ни от Председателя на НС Законопроект за изменение на Наказателния кодекс със съответните мотиви, от Корнелия Нинова и група народни представители.
За представяне на Законопроекта давам думата на господин Драгомир Стойнев да го представи и обоснове.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Наистина ние бяхме провокирани от едно заседание, на което присъствахме, на което ни бе заявено, че де факто има една огромна празнота в българското законодателство с оглед когато става въпрос за реално извършени престъпления на нелегален износ или трафик на лекарства, де факто прокуратурата е с вързани ръце, тъй като Наказателният кодекс не позволява да се предприемат конкретни действия.
Затова ние предлагаме на Вашето внимание и считаме, че тъй като това е проблем от огромен обществен интерес и от голяма значимост, защото не е нормално да се прави търговия със здравето на българските граждани, когато става въпрос за нерегламентирана… Затова считаме, че трябва да се въведе веднъж завинаги ред, още повече, че бяхме свидетели на доста сериозни журналистически разследвания, и в същото време да не могат да се предприемат конкретни действия към дадени нарушители.
Затова предлагаме в Наказателния кодекс в чл. 242, ал. 1 да бъде създадена буква „и“, която да гласи следното „Когато са пренесени лекарствени продукти в хуманната медицина в големи размери.“
Тук става въпрос за големи размери според тълкувателно решение на Общото събрание на Наказателната колегия. Това е паричната равнопоставеност на предмети на престъплението над 70 пъти минималната работна заплата. И вече когато става въпрос за такова пренасяне на лекарствени продукти, да бъдат отнесени като квалифицирана контрабанда. Съответно наказанието ще бъде от 3 до 10 години затвор и глоба от 20 хил. до 100 хил. лв. Считаме, че според нас това е първа реална стъпка, върху която можем да се опитаме да въвеждаме ред именно в тази сфера, в която много хора забогатяват на гърба на българските граждани, а има и много оплаквания, че дадени лекарства липсват на пазара, което за нас е доста притеснително и трябва да предприемем съответните действия.
Също така в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс предлагаме създаването на § 2:
„§ 2. Създава се чл. 350б:
„Чл. 350б. Който в нарушение на закон произвежда, съхранява, внася, изнася или продава на едро или дребно лекарствени продукти в хуманната медицина, се наказва с лишаване от свобода до 6 години.“
Според нас това са правилни, реални действия, за които се надявам да получим подкрепата от всички народни представители, защото тук става въпрос за българските граждани, които за съжаление не получават достъп до съответни лекарства, които изчезват от мрежата и се намират на пазара на съседни нам държави или на държави членки на ЕС. Считаме, че трябва да предприемем конкретните стъпки.
Ако имате забележки между първо и второ четене, разбира се, че могат да бъдат направени съответните корекции в тези предложения. Но според нас – от групата на БСП, това са стъпките, които ще доведат наистина до конкретни наказателни действия срещу конкретни нарушители, срещу които в момента не се води абсолютно някакво наказателно производство.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Само ще прочета думите на господин главния прокурор от доклада – обсъждане и диалог на основание чл. 27 от ПОДНС от среща с господин Цацаров – главен прокурор на Република България, защото Вие присъствахте на първата среща, половината от която беше секретна, на която той каза, че има решение на въпроса и щом ние питаме как би могло да стане, той ще ни го каже /сезира/. Тогава използвах случая да поискам конкретен текст. Ще Ви прочета дословно текста от доклада на господин Данаил Кирилов.
„Господин Димитров – има предвид мен – постави на дебат темата, свързана със злоупотребата с лекарствени средства. Господин Цацаров постави на внимание случаите на квалифицирана контрабанда и предположи, че ако в предмета на контрабандата се добавят думите „лекарства, лекарствени средства, медицински изделия“, на практика би превърнало пренасянето на лекарства през границата на страната в престъпление, а не просто в митническо нарушение, както и би могло да се направят допълнения в чл. 242 в Наказателния кодекс, в Глава 11 „общоопасни престъпления“, Раздел ІІІ – Престъпления против народното здраве и против околната среда“.
Да приемем, че Вашето предложение е в голямо съответствие с думите на господин главния прокурор и на практика чрез едно такова предложение, ние бяхме сезирани от него, ще му дадем лост в случай, че се случат подобни прояви. Знаете, че само няколко дни след заседанието при нас заловиха някаква огромна група, на която сега не могат да им докажат престъпление, защото в Закона не е предвидено, че за лекарствата е престъпление. За животинската храна, за кучешката храна, за какво ли не друго е престъпление и контрабанда, тук наказателна санкция по НК не съществува, разрешено е и може. Затова трябва да има резерв, който, ако го нарушат, да им се търси отговорност.
Аз лично призовавам колегите да гласуват „за“, още повече, казах, ние сме съпътстваща комисия, не сме водеща. Христиан Митев, не можа да дойде, тъй като е зает, имаше забележки на няколко места да се пише, че нарушението е въз основа на закон, тоест нарушения на ЗЛСХМ, но това са детайли, които после могат да бъдат изчистени. Смятам, че този дебат трябва да се проведе и при нас, и в Правната, и в Здравната комисия, най-вече в Правната, защото се отнася за Наказателния кодекс, но неразривна част от него, защото иначе ще е мъртъв текст, е да променим и Закона за лекарствените средства в хуманната медицина, да вменим като задължение на Здравната каса да сключва договори, в които да съществува такава клауза, че ще изплаща пари от бюджета само на вносители и дистрибутори, които са подписали такъв договор и са задължени да държат резерв, както и да ситуираме органа – кои ще участват в него, които ще са длъжни да им дават информация и по какъв начин ще може да определи резерва за цялата година.
Правя добавката: 10% – това, което са се опитали да ни подведат, не е добра цифра. Никой не би могъл да каже за кое лекарство колко процента ще е цифрата, само експерти. Това е отбиване на номер. Трябва да създадем механизъм, по който да се прави резерв и да се определя размер, а не ние да казваме точния размер. Може да е много, може да е малко. Ако е малко, няма да се налага да се променя Законът. Тоест, ние даваме само текст, че трябва да има резерв, че се определя с методика и кои са отговорните институции за прилагането. Оттам нататък те ще си свършат цялата друга работа, няма нужда ние да се правим на лекари, на експерти в области, от които сме далеч.
АСЕНА СТОИМЕНОВА (изпълнителен директор на ИАЛ): Радвам се, че темата, по която сме поканени, наистина внася някои ясноти по отношение на проблеми, с които ние сме се сблъсквали години наред и преди това моите колеги също.
Необходимо е да се прецизира текстът, който се създава в чл. 350б, тъй като искам да Ви насоча, сега ще говоря като фармацевт, а след малко и колегата главен секретар, с когото ще си говорите на един език, тъй като той юрист. Този текст всъщност се отнася към всяко едно нарушение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. На практика нарушение на Закона е всяко неизпълнение на изискване на този Закон. Изискванията му са разнообразни, включително например от търговеца на едро да се записва температурата и влажността при съхранение на лекарствените продукти. Така че би следвало, след малко ще дам думата на главния секретар, трите области, които би следвало да покрием, тези, за които основно разговаряхме, за да не може да се прилага по този превратен начин, тъй като директорите на ИАЛ се сменят, Законът остава, да не вземе да го тълкува някой по такъв начин, който да се използва не по предназначение.
Искам да Ви благодаря за съдействието и тук отново ще поискаме Вашето съдействие. В последните дни много се говори за една друга конвенция, но искам да насоча Вашето внимание към конвенцията за борба с фалшифицираните лекарства, ще Ви оставим екземпляр, по която, за съжаление, България е една от малкото държави, която не е ратифицирала конвенцията, а тя е в сила от 2016 г. Тук сме Ви подготвили едно копие. Тя е подписана в Москва през 2011 г., влиза в сила през 2016 г., ратифицирана е от повечето държави от ЕС, вкл. и държави, които не са негови членове, но са членове на Съвета на Европа. Условието за влизане в сила е 5 ратификации, включително поне 3 членки на Съвета на Европа.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Този текст, който август месец отведнъж изникна в обществото след поредица от телевизионни предавания, включително и изслушвания в парламента, Вие ли сте го писали или някой извън Вас? Предложението, което Министерският съвет внесе в Народното събрание?
АСЕНА СТОИМЕНОВА: Не е наш текст.
СВЕТЛИН СПИРОВ (Главен секретар на ИАЛ): По отношение на Конвенцията, аз лично бях поканен и съм обучаван в Париж по нея с надеждата, че може би ще мога един ден да окажа някакво съдействие и отношение по приемането й. Всъщност Конвенцията дава насоката и презюмира кои нарушения в лекарствената регулация да бъдат инкриминирани в националните наказателни кодекси на страните, които я подписват, водейки се от обществения интерес и степента на обществена опасност.
Така че, ако се предприемат такива действия, голяма част от проблемите ще бъдат решени, защото проблемите са едни и същи. Конвенцията, не само на страните членки, е под егидата на Интерпол и Европол, Съвета на Европа.
Хората са открили топлата вода и е една добра насока, на която можем да стъпим. Очевидно има необходимост, щом в развитите страни са влезли като инкриминирани такива деяния, едва ли правим някакво изключение. Както виждаме, тук също има значителни проблеми.
Член 242 на Предложението според мен се вписва и е много добре прецизирано в контекста на цялата глава, както беше обяснено. Мисля, че няма да има никакви правно-технически проблеми.
По § 2 действително ще трябва да се прецизира този текст, но в контекста на това, което ще влезе в специалния закон, просто към момента няма как да се прецизира, защото е прекалено общо. Когато се създаде текста в специалния закон, ще може да се даде и по-конкретна формулировка на разпоредбата. Но, общо-взето, текстовете, които в страните членки са инкриминирани, касаят три неща: квалифицираната контрабанда, което се предлага тук, упражняването на лицензионна дейност, каквато е всичката дейност с лекарствени продукти без лиценз или разрешение, неправоспособното упражняване на такава страна и дейности, свързани с фалшифицирането на лекарствените продукти, тоест всичките изпълнителни деяния – произвежда, съхранява, внася, изнася, навсякъде по отношение на фалшифицирането е криминализирано. Това има пряко отношение към проблема с паралелния износ, защото голяма част от продуктите, които се изнасят, минават по този път, казано по-простичко, контрабандата с турските, които се продават тук, такива случаи, колкото и да ги има, на практика това е фалшифициране за Германия и Дания, където цените са най-високи, отпечатва се неоригинална, вторична опаковка и продуктът вече попада в определението „фалшив“, тоест имиджът на България е, че оттук се изнасят фалшиви лекарствени продукти.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Някои се опитват да представят въпроса за много спорен и че нарушаваме стопанската инициатива, дали можем да вменим на субектите да поддържат резерви. Има решение № 1 от 29 януари 2015 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 5 от 2014 г. Според това решение правото на свободна стопанска инициатива, прогласено в чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България, е допустимо да бъде пропорционално ограничавано, когато това се налага за опазването на други особено важни конституционни ценности, каквито са животът и здравето на гражданите.
Само ще вметна, че наркотиците, оръжието и редица други такива общоопасни вещества именно затова могат и са подложени на ограничение, защото представляват голям риск за обществото. По същия начин да обсъждаме дали лекарствата не са риск за обществото или са риск, е безсмислено. Пряко касаят живота и здравето на хората.
Ако няма други изказвания, ще преминем към гласуване. Тъй като за ГЕРБ знам, и това не е тайна, те нямат решение по този въпрос, тъй като не е разгледан в други комисии. Разбираемо, не очаквам ясна позиция, ние сме първата, а и то трябва да се реши във водещата.
Подлагам на гласуване внесения Законопроект № 754-01-83 от 13 декември 2017 г. Против няма, въздържали се 9, за 10. Законопроектът се приема.
Има ли по другите точки нещо?

Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Димитров