Обсъждане на внесения в Народното събрание законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г. – първо гласуване.

---

П Р О Т О К О Л
№ 21


На 15 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Обсъждане на внесения в Народното събрание законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията за наблюдение при приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията Емил Димитров.

* * *
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Всички сме тук – откривам редовното заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.

Дневният ред е от една точка:
Обсъждане на внесения в Народното събрание законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г. – първо гласуване.
Моля, първо да гласуваме дневния ред.
За – 16, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема, всички го подкрепят.
Ще съобщя гостите, които сме поканили.
От Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите; госпожа Татяна Накова – държавен експерт в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите; госпожа Виолета Баева – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите.
От страна на Агенция „Митници“: госпожа Светла Генова – директор на Дирекция „Акцизна дейност и методология“ и господин Светослав Владимиров – началник на отдел „Разузнаване и разследване на акцизните нарушения“.
От Националната агенция по приходите: господин Васил Панов – директор на дирекция „Контрол“.
От Министерството на вътрешните работи: старши комисар господин Стоян Темелакиев – заместник-директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, господин Георги Чергов – началник на девети отдел в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и ръководител на Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари.
От Министерството на енергетиката: господин Красимир Първанов – заместник-министър на енергетиката, господин Владимир Янков – експерт.
От Министерството на икономиката: госпожа Теменужка Янкова – съветник на министъра, господин Иван Павлов – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“.
От Министерството на транспорта: господин Ангел Попов – заместник-министър на транспорта.
От Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“: господин Станимир Пеев – председател, господин Румен Младенов – главен секретар.
Предлагам да задаваме въпроси по реда на поканените гости. Разбира се, след отговорите им, всеки от Вас би могъл да зададе въпроси. Бих препоръчал кратки въпроси и кратки отговори, за да може всички да се изкажат всички поканени и дошли колеги.
Обръщам се към госпожа Людмила Петкова – имате думата.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки че все още официалното становище на Министерството на финансите по внесения законопроект не е изготвено, тоест не е подписано от министъра на финансите, имаме проект по принцип.
От него бих искала да Ви запозная с основните моменти, включени в становището на Министерството на финансите.
Принципно Министерството подкрепя създаването на нормативна уредба, която да регулира икономическите отношения, свързани с търговията на продукти от нефтен произход. Считаме, че е необходимо и е крайно време да бъде изготвен такъв законопроект, специализиран закон, който да регулира икономическите отношения, свързани с търговията, производството на нефт и нефтени продукти. Считаме, че законопроектът ще създаде ясни правила и правна сигурност както за икономическите оператори, така и ще предотврати възможностите за злоупотреби с горива.
Считаме, че едновременно с това наличието на специализирано законодателство, ще подпомогне и компетентните органи от двете приходни агенции – Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите, да осъществяват по-ефективен превантивен и последващ контрол и превенция и борба срещу укриването на данъци и намаляване на дела на сивата икономика и повишаване на бюджетните приходи.
Бих искала да вметна, че може би ще е необходим един задълбочен преглед, тъй като е необходима добра синхронизация между специализирания закон и данъчните закони, за да не се допусне примерно дублиране на обезпечени или дублиране на разпоредби, които ще създадат правна несигурност и неяснота по отношение на практическото прилагане на законопроекта.
Второто притеснение, по-скоро искам да обърна внимание, че по законопроекта трябва да бъде направена оценка по отношение на съответствието с правото на Европейския съюз, и по-точно с основополагащите принципи, залегнали в Договора за функциониране на Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз.
Както знаете, съгласно чл. 16 от Хартата за основните свободи, свободата за стопанска инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Има съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в който се казва, че „в определени случаи държавата може да ограничава стопанската инициатива“, тоест да въвежда регулации, ограничения, когато това е обосновано, но в тези ограничения трябва да бъде спазен принципът на пропорционалност.
Тоест мерките, които се въвеждат в законодателството, трябва да бъдат пропорционални на преследваната цел. Ще дам пример, тъй като в закона са включени и обезпечения, знаете, че в Закона за акцизите и данъчните складове също има предвидени обезпечения, тоест тези обезпечения, които се въвеждат, трябва да са в размер, който обезпечава дължимите данъци примерно в бъдеще или неплатени задължения. Когато обезпечението е в по-голям размер от дължимите публични вземания, тогава се счита, че мярката е непропорционална на преследваната цел.
В заключение бих искала да отбележа, че тъй като в Закона са въведени някои ограничения, това може да стесни кръга на лицата, които ще осъществяват дейност, тоест търговия с горива, но едновременно с това би могло да доведе до концентрация на бизнес, както и недопускане на малки и средни предприятия на пазара с горива, което пък няма да е съответствие с принципа на Европейския съюз да се мисли първо за малките. По отношение на европейско законодателство, трябва много добре да се анализира законът, тъй като знаете,че при всяко несъответствие, Европейската комисия може да открие процедура по нарушение срещу България за неспазване правото на Европейския съюз. Това е накратко по Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако правилно съм Ви разбрал – трябва да разграничим кои са обезпеченията по секторния закон и те в никакъв случай да не се дублират със Закона за акцизите и данъчните складове. Не би било редно.
Другото, което казахте, е за стопанската инициатива. Да, и дублиране на обезпеченията. (Реплики.) Да, добре.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Господин Председател, гости! Правим изслушване, но по нашия правилник е задължително да имаме становищата на институциите. Нямаме такива, а вчера обещахте, че ще ги получим. Сега чуваме много важни неща. Госпожа Петкова казва, че подкрепят по принцип предложенията, но изведе два основни проблема.
Кога ще получим становищата? Когато идваме на Комисия трябва да сме подготвени. Не може тук да разбираме за тези неща, да бъдем активни и да бъдем ефективни още повече.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Извинявам се, но Вие и всички останали колеги сте получили Закона, мотивите и доклада на Междуведомствената група, в който е изразено становището на всички институции, които са го подписали. Когато внесохме законът, други комисии пожелаха становища, поради тази причина не съм искал аз, за да не искат пет комисии едно и също становище от едно и също министерство. Те имат двуседмичен срок, в който могат да ни отговорят.
Ако държите след две седмици пак да поискаме е друго, но всички становища, които са изразили, имате в документа, който е пред Вас и Ви е даден – докладът на Междуведомствената работна група, под ръководството на министъра на икономиката и е от октомври месец миналата година. Имало е достатъчно време.
Така или иначе, ние сме ги поканили, за да чуем становищата им на живо. Смятам, че тяхното присъствие е тук заради възможността да им зададете въпроси е много по-полезно, отколкото да изчакате становището, като вече имате пред Вас, но искате още веднъж да бъде получено.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Държа на правилника, на закона, а правилникът изисква да имаме законопроект, мотиви, оценка на въздействието и становища на институциите, в случая на Министерството. Ако Вие смятате, че докладът, който е подписан преди половин година от някаква работна група, е становището на всички министерства, аз не съм съгласен, защото в момента чуваме различни неща, от това, което пише в този доклад. Извеждат се много сериозни проблеми и по отношение на конкуренцията, и по отношение на европейските разпоредби за ограничаване на стопанската инициатива, а в този доклад го няма.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала да отбележа, че в Министерството на финансите е постъпило искане за становище на 9 март, министър Горанов миналата седмица беше на съвет. Най-късно утре ще бъде готово.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо Петкова, разчитам.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Агенция „Митници“.
СВЕТЛА ГЕНОВА: Благодаря, господин Председател.
Агенция „Митници“ също подкрепя създаването на отделен закон за горивата, който да регулира икономическата дейност с нефт и нефтени продукти.
Искам да насоча Вашето внимание към връзката и влиянието, което ще окаже този закон върху прилагането на режим на отложено плащане на акциз от лицензираните складодържатели. Следва се има предвид, че съгласно Закона за акцизите и данъчните складове, изискването към лицензираните складодържатели е за капитал от 500 хиляди лева регистрирани и изцяло внесени. Такова изискване има само по отношение на данъчните складове за складиране на енергийни продукти. За данъчните складове за производство и складиране към настоящия момент няма такова изискване.
Друго, което следва да се обсъди, е да се има предвид, че в обхвата на секторния закон попадат бензинът, газьолът, керосинът, тежките горива, LPG, енергийните продукти, които са предназначени за използване на моторно гориво и гориво за отопление, а в Закона за акцизите и данъчните складове обхватът на енергийните продукти е много по-широк.
Прави впечатление, че в чл. 2, ал. 1, т. 1 от секторния закон се предлага регистрационен режим за лицата, които осъществяват търговия на едро. Това води до регистриране на всички лицензирани складодържатели по секторния закон, тоест предоставяне на двойни обезпечения както по ЗАДС, така и по този закон. По Закона за акцизите и данъчните складове лицензираните складодържатели предоставят обезпечение, което се изчислява по формула и е базирано на средномесечните количества, които складират, движат под режим и освобождават за потребление. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нямаме различия, че не може да има две обезпечения за една и съща дейност. Трябва да се види дали да бъде в секторния закон, който е предмет на разговора, или да остане текстът от Закона за акцизите и данъчните складове.
Може би тук е моментът да кажа, че ние проследяваме търговията на едро, която са складове, но и едни 381 фирми, които работят; транспортът, който ще засегнем по-късно с изискванията към него, и търговията на дребно, която в случая се явяват бензиностанциите, и ведомствените вече вътрешни обекти за собствени нужди, без продажби.
По отношение на бензиностанциите режимът е крайно облекчен – трябва да се внесе депозит или обезпечение за 20 хил.лв.
Същото важи за земеделските бензиностанции.
Независимо от всички интерпретации, които не съществуват в закона, се тиражира, че трябва да внесат три милиона, петстотин хиляди, те били складодържатели и не знам какви. Всъщност това са обектите, които по някакъв начин трябва да бъдат поставени под контрол, тъй като имаме 2800 действащи бензиностанции, заявиха се 7000 други участници преди няколко години, че ще се регистрирах, а се регистрираха 400. Всъщност имаме 2800 бензиностанции, 400 са така наречени „ведомствени“, а сега са вътрешни обекти, които са изправни, имат съответните нивомерни системи, контролирани от Министерството на финансите, НАП и „Митници“. Имаше едни седем хиляди, които и до ден-днешен не са регистрирани. Земеделските производители са 17 000. Не коментирам дали всеки има свой обект, или няколко обекта, дали го е регистрирал, или не, но около 200 обекта, от тези 17 000 земеделски производители към днешна дата са регистрирани.
Конкретно земеделските бензиностанции или обекти, с които се зареждат, или вътрешни обекти – досега „ведомствени бензиностанции“, имат облекчен режим, който важи за всички останали бензиностанции – обезпечение от 20 000 лв, което ще им струва чрез банката под формата на гаранция 300 лв.
Моля, Националната агенция по приходите.
ВАСИЛ ПАНОВ: Отдавна чакаме този закон, тъй като по контролната дейност, която осъществяваме, изпитваме изключително големи затруднения върху определянето на обектите – дали да е ведомствена бензиностанция – това е гражданско понятие, където никъде не беше описано какво значи „ведомствена бензиностанция“.
Отдавна съм в системата на Националната агенция за приходите. Преди години администрирахме акцизите до 2006 г. и всяка една администрация, всяка една държава по всички чувствителни теми за акцизните стоки, освен данъчни или митнически, се регулират със специализирани закони.
Неслучайно преди години, знаете, че има Закон за тютюна и тютюневите изделия, има Закон за виното и спиртните напитки, където всички играчи на пазара са точно определени с точно определени задължения как да извършват дейността си извън задълженията им по данъчните закони.
За съжаление, този Закон откакто е създадена Националната агенция за приходите, от 1992 г. за първи път се появи такъв закон, който да регулира всъщност доста сериозен бизнес.
Една вметка. В Закона за акцизите и данъчните складове има цял раздел как се лицензира магазин за цигари и тютюневи изделия с всички задължения, а за една бензиностанция такова нещо няма. Не мисля, че по-малко рискови са бензиностанциите, отколкото павилион за цигари. Ние винаги сме искали да има такъв закон. Може би има пропуски – госпожа Петкова спомена.
По отношение на Националната агенция за приходите, единственото дублиране е за така наречените „търговци на едро на петролни продукти“ за предоставянето на обезпечение по чл. 176, но те го предоставят за бъдещи вземания по отношение на данък добавена стойност, а не за упражняване на дейността и тези обезпечения, които се искат за извършваната дейност и евентуални нарушения, които ще извършат във връзка със самата дейност.
Това е единственото, което можем да кажем като мнение. Постарали са се хората. Може да има доста несъвършенства, но Вие се хората, които би трябвало да ги оправите.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Държа да отбележа, че ние направихме няколко работни групи, колегите присъстваха на част от тях, включително и изслушване в нашата комисия. Касаеше се за цистерните, които прекарват горивата, или казахме: тези, които напускат от търговия на едро – било от базите, било закупени от тези 381 човека, които имат обезпечение, горивата, независимо дали на земеделски производители, дали някъде за битово потребление, дали в бензиностанциите – легалните 3200, трябва да отидат с транспорт. Оказа се, че има проблеми при цистерните. Благодарение на усилията на Министерството на транспорта и лично на господин Попов, голяма част от проблемите бяха изчистени.
Има концепция, която аз се надявам той сега да развие и пред Вас да разкаже. Най-общо ние попитахме: как трябва да стане транспорта на горивата? Оказа се, че си има Конвенция, АDR за опасните товари, имаш си съответното удостоверение – ще струва 3 хил. лв. или 45 лева, ако ти е банково обезпечението и можеш да караш със съответните разрешителни режими, които и сега съществуват. Всъщност нищо ново не налагаме, освен това удостоверение от Министерството на икономиката. От търговеца на едро до бензиностанцията или от търговеца на едро до земеделския производител, от обекта на земеделския производител до полето или в строителството, където има нужда – нищо не се променя. Ако самият земеделски производител или строителна, транспортна фирма, реши да регистрира цистерна и с нея да кара, включително има и обеми, които са доста разширени. Би могло да се кара и с цистерна с влекач и цистерна и бордови камион, на който е цистерната, може едва ли не и камион с цистерна допълнително натоварена временно, като съответно трябва да отговаря на европейската директива и европейските условия за стандарта на цистерната. Няма проблем нито един земеделец да си оборудва камион с цистерна от един тон и с нея да си зарежда машините по полето или да си купува от търговеца на едро, но това са разяснения, които ще даде господин заместник-министърът на транспорта.
Ние се постарахме да видим кои са параметрите, в които може да се работи и се оказа, че европейските правила дават възможност да се работи много по-свободно, но трябва да имат разрешение ADR и да бъдат обозначени най-малкото заради противопожарните изисквания. Когато караш един вид гориво и стане инцидент, пожарната по един начин подхожда към тебе – гаси по един начин, когато е друг вид гориво – по друг начин, сигнализираш останалите, и те знаят, че си опасен. Контролните органи те спират на места, където не би могло да стане верижна катастрофа. Тоест нищо по-различно от това, което се прави в целия Европейски съюз и се оказа, че правилата са абсолютно изпълними за който иска да има собствено превозно средство или да ползва друго, което е регистрирано.
Давам думата на господин Ангел Попов, за да ни запознае. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, колеги! Ние сме тук единствено в частта, която отговоря за транспортните средства и, разбира се, тяхното лицензиране.
Нас ни интересува превозните средства, които превозват така наречените „горивни материали“ – бензин, дизел и други запалителни вещества, да бъдат лицензирани от нас. Ние сме единственият орган, който има право да прави това.
Миналата година девети месец, ние променихме една изключително важна наредба – Наредба № 40. Във всяко едно предприятие за транспорт на горива трябва да има така нареченото „компетентно лице“, или по-общо казано консултант. Досега хората не разбираха колко важни задължения има този консултант, разбира се, и обязаности във връзка с обучението на хората, които товарят и превозват тези горива. До девети месец един консултант можеше да бъде консултант на безброй фирми. От девети месец той може да бъде консултант само на три фирми.
Това въведохме с цел да не може да става продажба на така наречената „професионална компетентност“ или консултант. Един човек може да бъде ангажиран само с три фирми, за да може да обръща внимание на тази изключително важна дейност.
Аз ще оставя да ми задавате въпроси, ако имате, но само искам да кажа едни много интересни цифри. Общо досега в България от 2004 г., откогато се води тази статистика, има регистрирани 3145 моторни превозни средства, но до 18 март сме издали валидни удостоверения само на 1621 автомобила, полуремаркета и ремаркета. Това означава, че контролът вече е различен. Имахме проблем със застраховката „гражданска отговорност“ – не знам дали знаете подробности за нея, ако Ви е интересно да Ви кажа. (Реплики.)
Досега в България нямаше застрахователна компания, която при сключването на гражданска отговорност и добавък за превоз на така наречения под защита на ADR – това е превоз на опасни товари да покрива щетите от разлива. Сега с това, което правим заедно, това ще бъде променено, защото не се е случвало често да стане с цистерна, но пък стана в Хитрино и ние си направихме нашите изводи, че оттук нататък такава застраховка трябва да има.
С помощта на Комисията за финансов надзор и лично на господин Димитров направихме няколко срещи и такава застраховка ще бъде факт. Само искам да кажа още нещо, че ние работим по една информационна система – надграждаме нашата информационна система, по-специално в ADR-а, която ще има връзка с информационната система на МВР и с информационната система на Комисията за финансов надзор. Тоест ние ще знаем каква застраховка е сключило това моторно превозно средство, на което ние ще издаваме ADR, те към ще знаят, че ние сме издали съответния ADR и ще ни уведомят кога изтича неговата застраховка, ние пък – кога изтича неговото разрешително.
Много е обемен за нас, въпреки че Вашият закон е много по-важен, но самият транспорт е изключително важен по отношение на безопасността. Само още нещо да допълня: грубо казано, пълначът в която и да е база е длъжен да провери дали превозното средство, което той ще напълни, притежава всички необходими документи за извършване на транспорт – тоест застраховката плюс нашето разрешително. Благодаря.
ПРЕД. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Попов, да разбирам ли, че Вие вече сте синхронизирали обмена на информация между Вас и МВР, между Вас и Комисията по финансов надзор – то все пак става по електронен път? Тези хора, които са в базите и пълнят, освен документа, който ще им бъде предоставен и виждат пред себе си, той ще е от Вас, разбира се, но ще имат възможност в един електронен регистър, разбира се, обемът от данни ще бъде минимален, но да могат да проверят дали съответният камион действително има валидно разрешително.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Точно така!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако Вие си обменяте помежду си информация – тези 800, 900 цистерни ще е ясно дали тази година са решили да упражняват тази дейност, застраховани са и могат да работят и имат съответното разрешително от Министерството на икономиката, или не влизат в този списък – съответно не трябва да бъдат обслужвани.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Точно така – това е нашата идея, защото този обмен няма да води след себе си големия обем информация, който ние притежаваме за едно превозно средство. Там са типове одобрени разрешителни и проверки, просто ще има информация дали той притежава валидно разрешително. Не е необходимо който и да е да получава допълнителна информация. Разбира се, ние ще предоставяме, при положение че се изисква това нещо допълнително от нас. За да бъде по-бърз обменът, той трябва да е много лек като информация. Такъв обмен ще има и това е идеята.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси към Министерството на транспорта? Аз смятам, че там са най-изчистени нещата. Ще получат още един документ и въз основа на него ще работят. Разбира се, който наруши, знаете санкцията – ще загуби възможността да упражнява тази дейност. Мисля, че там нещата са изчистени. Още по-добре, че ще имат застраховки, за да не стане като в Хитрино – плащат 100 хиляди на добра воля. Ако същият влак се беше обърнал в която и да е друга държава – 75 млн. паунда в Англия, или 50 млн. евро ако е някъде в Европа. В България нула!И проблемът е в Избирателния кодекс, а не в застрахователите.
Следващият гост, който сме поканили, е господин Красимир Първанов – заместник-министър на енергетиката.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, колеги! Ние разгледахме много подробно новата редакция на този законопроект и благодаря на всички, които сте работили по него, тъй като сте взели всички наши предложения в предишната редакция, а именно: видно от така предоставения законопроект е възприет подходът да бъде въведен регистрационен режим, а не лицензионен. Това беше едно от нашите искания, като чрез въвеждането на регистрационния режим за лицата, свързани с производството и търговия с течни горива, ще подлежат на регистрация шест вида дейности, дефинирани в чл. 2, ал. 1.
Участието на Министерството на енергетиката в процеса по административното регулиране, заложени в този законопроект, е сведено само до участие на наш представител в така наречените „консултативни съвети“ към министъра на икономиката, регламентирани в чл. 5, ал. 1 по проекта.
Считаме, че можем да дадем положително становище и няма пречки да бъде съгласуван този законопроект и предвид, че същият не съдържа противоречия, които имахме в стария законопроект. Ако нещо друго Ви интересува в част енергетика, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Първанов.
Колеги, имате ли въпроси към господин Първанов?
Моля, госпожа Теменужка Янкова от Министерството на икономиката – съветник на министъра на икономиката, да даде разяснение, тъй като те ще са Министерството, в което ще се води този регистър, там ще бъде и този Консултативен съвет. Все пак това е нов закон и те ще бъдат хората, които ще издават удостоверенията и ще поддържат този публичен регистър.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Министерството на икономиката като Министерство, което глобално се занимава с икономическите дейности, подкрепя този законопроект с оглед на това, че тази търговия, тези икономически дейности засягат всички сфери от икономиката на страната и всички злоупотреби, всички проблеми, които се идентифицират при тези дейности, рефлектират във всички други икономически сфери и във всички търговски обекти бих казала дори, което респективно дава отражение на приходите в бюджета и на цялостното състояние на икономиката на страната.
С оглед на това, Министерството на икономиката и на многото работа, която е свършена до момента в годините, както и колегите казаха, подкрепя на този етап Законопроекта, както е представен, като счита, че има неща, които подлежат на допълнително обсъждане. Един от тези важни моменти е контролът. Контролът по регистрационния режим е предвидено да бъде в Министерството на икономиката, но контролът по дейностите вече ще се разпредели между съответните компетентни органи, което означава, че трябва да обърнем особено внимание на взаимодействията между тези контролни органи на начина и на реда, по който те ще осъществяват този контрол с оглед да не се припокриват действията и контролът върху едни и същи обекти.
Също така важно е, че е обърнато внимание на контрола на транспорта и на идентифицирането на всичките тези транспортни средства, които имат право да превозват такива продукти, както и на всичките търговски обекти, които, и от Вашето изказване стана ясно, че са достатъчно много на брой и работят въпреки правилата, които са наложени с всички други закони по нашето законодателство.
Считаме, че това е много полезен Закон и с общите усилия на всичките ведомства, държавни и контролни органи и на Вас, като законодателен орган, ще постигнем някакъв успех. Ако е необходимо, после ще усъвършенстваме някои от нормите с оглед на това, че това е чисто нов Закон и в неговото прилагане вероятно може да даде някакви проблеми, които да бъдат отстранени в процеса на неговото първоначално прилагане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Използвам случая да кажа, че след като мине на първо четене, ще имаме много задълбочено обсъждане на този Законопроект и аз ще разчитам на Вашата компетентна помощ в работна група, за да може това, което правим, да бъде наистина съобразено с всички изисквания, защото всяко министерство поотделно знае спецификата на европейските изисквания, на действащото законодателството. На практика този закон е обсъждан дълги години и Вие знаете цялото му развитие – кои са и слабите му места и къде би могъл да се направи да бъде по-добър. Така че аз ще разчитам на Вас.
По отношение на упражняването на контрола неслучайно е записано от авторите, че е „заедно и поотделно“, тоест всеки един контролен орган в рамките на своите компетенции би могъл сам да си извършва проверката и при установяване на някакво административно нарушение съставя акт по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Съответно бихте могли да правите и комплексни проверки, чрез които всеки в рамките пак на своите компетенции, правомощия и отговорности да работи.
Надявам се министърът на икономиката, разбира се, на един по-късен етап, да създаде съответната нормативна уредба и да синхронизира тази дейност между Вас, но самото желание Вие да ръководите този процес е много добро. Надявам се имате административния капацитет и ще можете да се справите с поставените Ви задачи, когато бъде приет Законът.
Искам да дам думата на господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Янкова, Вие все пак сте ръководител на работната група, следователно Вие може би от всички тук трябва да сте най-наясно какво се случва с този законопроект, защото, ако досега отделните министерства, ведомства и институции говореха в частност за тяхната дейност какво точно ги засяга, Вие трябва да имате най общия поглед.
Като представител на Министерството на икономиката бих искал да Ви попитам: точно с този законопроект кои са мерките, които водят до лоялна конкуренция и как Вие подпомагате малките и средни предприятия? Имайки предвид текстовете, които сте записали, да ни кажете примерно как така, откъде Ви дойде идеята по чл. 2, ал. 1, т. 1 да има уставен капитал не по-малък от примерно 3 млн. лв.? Това е за търговия на едро с нефт и нефтени продукти.
За други искате капитал от 1 млн. лв. Пък най-фрапиращото е за дистрибуцията на бутилки с втечнени нефтени газове, където се казва, че трябва да разполага с минимум 10 хиляди собствени бутилки за съхранение на LPG с общ обем не по-малък от половината от обема на годишните продажби на LPG по данни подадени от Агенция „Митници“. Тоест, в хода на тази работна група Вие предполагам, че сте видели и добрите практики, и лошите практики и силно се надявам, че Вашата основна цел е била наистина голямата конкуренция и най-вече развитието на малките и средни предприятия.
За тези примери, а предполагам, че Вие ще имате и много повече, да ни обясните как точно, когато сте разработвали този законопроект в тази работна група, от идеите и предложенията на отделните министерства как се е стигнало именно до тези предложения. Вие постоянно говорите, че трябва да се изчистят нещата между първо и второ четене. Нормално е в една уважавана институция като Министерството на икономиката това изчистване да е станало в хода на работната група.
Затова ще Ви помоля с по-голяма конкретика да ни обясните как именно тези мерки ще доведат до една по-лоялна конкуренция и подкрепа за малките и средни предприятия. Благодаря Ви.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Ще се опитам да Ви обясня, уважаеми господин Стойнев.
Първо, ще кажа, че работната група работеше в пълен състав през цялото време. Тя заседава от октомври до края на януари. Част от информацията, на база на която ние сме стъпили, за да изготвим тези норми в Закона, първо, е един проект, който дълги години е бил обсъждан, както всички вече удостоверихте достатъчно надлежно.
Това, което бих искала да Ви отговоря за малките и средни предприятия, тъй като това наистина е много важна тема, е, че фактът, че имаме секторен закон означава, че ние регулираме дейности, а не подкрепяме малък и среден бизнес или голям бизнес. В случая това са дейности, които се упражняват от лица. Дали лицата са малки, дали са средни, микро или големи, не е предмет на този закон, първо.
Това, което ме питате за капитала. Капиталът е направен на база на преценка на икономическите оператори, които към момента оперират, и на факта, че лицата, които търгуват на едро с горива, би следвало да имат някакъв финансов ресурс под форма на активи, на капитал. Това по някакъв начин дава сигурност, че тези лица оперират добре на пазара, имат финансова възможност и могат да си обосноват дейността най-грубо казано, защото ние не можем да допуснем фирми без капитал да упражняват такива дейности, които са особено важни за нас. Както знаете и после има проблеми при тяхното данъчно облагане, при смяна на дружествата, на собствениците на тези дружества. Всичкото това сме се опитали по някакъв начин да започнем да регулираме.
Далеч сме от мисълта, че ще успеем отведнъж с един закон. Затова преди малко казах, че е възможен някакъв преходен период при първоначалното прилагане на Закона, да видим какво е практическото приложение и там, където има някакви сериозни проблеми, бързо да ги отстраняваме. Съгласете се, че при регулацията на едни такива дейности, които са различни от търговията със спиртни напитки и с тютюневи изделия, тъй като влияят на целия бизнес, на цялата икономика на страната, не можем да отчетем всички недостатъци или положителни страни, ако щете.
Опитваме се да отчетем положителните моменти, така че на база на постигнатите положителни резултати да минимизираме отрицателните най-общо казано. Надявам се да сте доволен от отговора.
Искам да благодаря на колегите от работната група, тъй като ние всички работихме заедно, без значение кой кого представлява като държавен орган, какви са неговите интереси и стигнахме до едно единно становище, което Вие сам знаете, че е доста трудно в условията на държавната администрация, всяка от които има собствени компетентности. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ:
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател. Искам да запитам следното нещо. Понеже тук в чл. 2 са изброени няколко вида търговии и превоз на нефт и нефтени продукти, цялата гама нефт и нефтени продукти ли се има предвид, тоест и производните, които не касаят, да кажем, зареждането с горива. Примерно полиетилени, полипропилени и така нататък. В смисъл как са конкретизирани, защото в един момент те също се водят някакъв вид нефтени продукти? Да не би да влязат и те в този…
И вторият ми въпроса, не знам към кой да го задам, е във връзка с висшето образование. Сигурни ли сте, че, ако се внесе в Конституционния съд, няма да се води като вид дискриминация?
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Удобно ли е да отговоря?
По отношение на продуктите от нефтен произход те са дефинирани в допълнителната разпоредба в § 1, т. 1 и там са изброени: керосин, тежки горива, втечнен нефтен газ. Ако е удобно, вероятно сте пропуснал, тъй като са доста нещата, което е разбираемо за кратките срокове.
А по отношение на висшето образование, то това не е само за висшето образование, вероятно и за другия вид образование, но не сме направили такава проверка, не бих могла да Ви отговоря. Надявам се, да не се случи такова нещо. Считаме, че е важно да има такъв ценз, тъй като това са много важни дейности и тук тава въпрос вече за търговията на едро.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, искам да задам въпроса: какви са причините в групите оператори в този бизнес да не са включени вносителите на горива и на нефтени продукти? Какво Ви е накарало да не ги включите в тази регулация като регистрация и като обезпечения?
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Те не са изключени от обхвата – НАП ги вижда.
Те попадат в някои от тези оператори, търговия на едро. По всяка вероятност са търговец на едро. (Шум и реплики.) Няма как. Не можем вносителите, няма такава дефиниция за търговец, който е само вносител.
ДОРА ХРИСТОВА: Кое Ви кара да смятате, че всички ще бъдат обхванати? Може да има само, които внасят.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Те са търговци.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожа Генова от Митниците, моля да обясните или госпожа Петкова от финансите. Добре, госпожа Петкова, извинявам се госпожо Генова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала само да обясня, че в допълнителната разпоредба на § 1 от Закона има определение какво е търговия на едро. И всъщност в нея се включват включително внос и вътреобщностни придобивания. Тоест, в по търговията на едро се включва освен разпространение – безвъзмездно и възмездно, но не и на продукти от нефтен произход на територията на страната придобити включително от внос и от вътреобщностно придобити, тоест от друга държава членка.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Сабанов, Вие имахте въпрос, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председател, имам въпрос към госпожа председателката на групата: защо не е включено Министерството на земеделието? Или може би въпросът не е към Вас.
По мои данни 206 млн. литра се използват от земеделските производители и това е заявеното количество за възстановяване на акциз – 206 милиона. Министерството на земеделието го няма или поне не видях да има представител.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Не, няма представител.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Защо?
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Вероятно е пропуск при сформиране на работната…
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Как, половината от горивата влизат там?
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Бихте ли ми дали възможност да Ви отговоря все пак?
Виждате, че има режим обаче за земеделските производители. Те могат да продължават да работят с така наречените „ведомствени“ сега „вътрешни обекти“ и не мисля, че е проблем. Няма ограничения за земеделските производители, но да, вероятно се е получил пропуск при сформиране на работната група.
Категорично, не е мисля обаче, че това е довело до някакво ощетяване.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Първо, да Ви обясня само, че има ощетяване.
Второ, има големи проблеми със земеделските производители, които пуснаха декларация, която сигурно утре ще отиде по медиите, която е не само на земеделските производители, а на целия бранш в земеделието: от – до, всички.
После, второто нещо: как се вписват в този закон земеделските кооперации, които не са регистрирани по Търговския закон, и ЗП-та, които са огромно количество като маса хора?
РЕПЛИКА: Петдесет и четири хиляди ЗП-та.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Те няма да имат право да имат ведомствени бензиностанции, трябва да ги затворят, трябва да ги съборят. Какво трябва да направят тези хора ми е въпросът към Вас?
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: В чл. 7, т. 1 има изисквания какво да е лицето. И там е записано „да е търговец – след което някъде в средата на абзаца – е земеделски производител, регистриран по Закона за подпомагане на земеделските производители“, нали това са те – кооперациите? (Реплика.) Аз казвам за ЗП-та. (Реплика.) Затова сме казали „да са регистрирани“.
Законът за кооперациите, да, няма го, изпуснат е, но за земеделските производители са включени. Включени са, казано е! (Реплики.)
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Първо, колеги, тези лица не извършват дейност по търговия.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ама, те са регистрирани като земеделски производители.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Тук не става въпрос за търговия, а за зареждане от вътрешния обект на тяхната техника.
РЕПЛИКА: Те не извършват търговия.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Точно така, не извършват, но трябва да се регистрират, за да ги знаем тези обекти. Нали сте съгласен?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Те и сега се регистрират и се дават отчети в НАП, когато пристигне гориво и то до два часа, така ли е?
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Какъв е проблемът за една такава регистрация? Господин Сабанов, много се извинявам, ако е удобно. (Реплика.)
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не само. Всички помним 2015 г. В много по-мек вариант на този закон се доведе до затваряне на основни пътни артерии в страната. Мислите ли, че е редно по-големи утежнения от тези в 2015 г. сега да искаме да прокараме и да оставим тези хора да направят същото?
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Не, в никакъв случай не мислим, че трябва да има повече ограничения, а по-скоро това е в потвърждение на моите думи, че вероятно сме изпуснали някои от нормите.
Радвам се, че са на този етап и че Вие имате възможност наистина да го поправите. Ние сме на Ваше разположение да съдействаме. Това е, което мога в момента да Ви отговоря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Виждам, че срещата, която трябва да е следващия четвъртък, провеждаме сега, но така или иначе започвате разговора.
Искам уточняващ въпрос от страна на Министерство на финансите – Вие преценете коя от Вашите институции. Този закон спрямо земеделските производители, променя ли литрите, които са определени да изразходват, променя ли документите, по които те в момента получават гориво, променя ли начина, по който на тях ще им се възстановява акцизът, какво на тях точно им променя този закон, освен че трябва да имат измерителен уред и да кажат къде са, за да се налага да ангажираме и други институции? Може и Съюзът на пчеларите – няма проблем, но променяме ли с този закон някакви изисквания към тях? Кажете ми от Министерство на финансите – горивото, което получават ще продължават ли да го получават? Ние променяме ли размерите му, променяме ли начина на отчитане, начина на заприходяване, нещо променяме ли ние спрямо земеделците с този закон, с което по друг начин, както досега, те да си получават горивото или акциза?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
С този закон не ощетяваме земеделските производители, не им се създават допълнителни задължения, ще имат право да си получават и горивата, помощта, която получават за възстановяване на акциз. Единствено, когато се разглежда пак целият Закон, трябва паралелно да се разглеждат и двата закона: Законът за акцизите и Закона за данък върху добавената стойност, за да не се получи разминаване между разпоредбите и да се създаде правна сигурност за лицата кой от законите да прилага. Това е единственото, което трябва да се направи, преди приемането на Закона. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Петкова.
За това аз помолих между другото – от работната група Вие да ни окажете съдействие и да ни помагате.
Има ли още въпроси, господин Сабанов?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Има ли проблем в момента със земеделците? В момента – да крият гориво, да имате проблем в НАП?
Към Министерство на финансите: досега имали ли сте данни да има извършени…?
ВАСИЛ ПАНОВ: След като въведохме изискването за така наречените „ведомствени бензиностанции“ – гледам, че председателката на зърнопроизводителите е тук, естествено е, че има проблеми – по-скоро административни, които ние в ход решаваме, но чак такива драстични нарушения, които да създават някакви кой знай какви проблеми, не.
По повод на възстановяването. За съжаление, много от тези хора, макар че правим всичко възможно да им разясняваме документите, които трябва да представят, представят документи, които не са чак толкова редовни и при този автоматичен обмен на информацията в края на краищата някои от тях – и то не са чак толкова много случаите – се оказва, че документите, които са представили, не отговарят на изискванията и им се отказва тази помощ.
Затова Ви казвам: на базата на многото информация, която си обменяме с Министерство на земеделието, това са непренебрежимо малко случаи. И, пак Ви казвам, хайде да не Ви занимаваме с подробности, но примерно, когато има разлика между едноличния търговец и земеделския производител, но няма смисъл да Ви занимавам.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: А има ли проблем?
ВАСИЛ ПАНОВ: Проблем такъв сериозен, който тук в този закон да се утежни или пък да се облекчи, не. Както Ви каза госпожа Петкова, Законът регулира дейността. Тя определя кой какъв е в цялата тази история с продажбата на горива.
На госпожа Христова да уточня. Значи един, който внася отвън или вътрешно общо придобиване прави от страна – членка на Европейския съюз, попада в един момент в качеството на някой от тези хора. То или ще отиде горивото в данъчен склад и там ще е по Закона за акцизите и данъчните складове, където тук не са коментирани, или ще се яви търговец на едро, когато тръгне да продава това гориво.
Хубавото е, че по-рано се събираме, за да може всякакви пропуски, които са направени, да се уточнят, но такъв закон наистина е изключително необходим.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз искам да поставя един въпрос. Той касае земеделските производители, разбира се, и транспортните фирми. Когато те искат да закупят по-големи количества горива и ги съхраняват в тяхна база, нали трябва да отговарят на условията по Закон – капитал, гаранция, 3 милиона? (Реплики.)
Не, не, не са бензиностанции. Тук е проблемът. Това касае и земеделските производители, и транспортните фирми, които имат такава практика и това е нормално. Тук удряме по техния бизнес. Те ще трябва да отидат до бензиностанцията, за да зареждат. Вие обяснявахте преди малко как едни цистерни ще ходят по полето и ще зареждат тракторите. Откъде ще идват тези цистерни? (Реплики.) И сега ходят, да, а откъде взимат горивото, нали от техните бази? Те си имат бази. Те не са бензиностанции точно.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин Председател, може ли? (Председателят Емил Димитров говори при изключен микрофон.)
Уважаеми господин Председател, нищо няма да питам освен по Закона. Бих искал само да ми отговорите на един въпрос, който аз не можах да си обясня.
Член 2, т. 3: „Икономически дейности по съхраняване на нефтопродукти“. Отиваме в Преходни и заключителни разпоредби и да видим какво означава „съхраняване на нефтопродукти“. Там има изброени „претоварване, физическо съхранение в митнически складове или други резервоари“ и гаранцията за тази дейност е 3 милиона. Простичкият ми въпрос е за прословутите земеделски производители: ако има една цистерна 20 хил. литра, това друг тип резервоар ли е и той трябва ли да отговаря на тези изисквания? Това е простичкият въпрос – никаква драма, никакво заяждане. Искаме просто елементарен отговор.
ВАСИЛ ПАНОВ: Ще Ви отговоря.
В момента го има този проблем. Един земеделски производител с тези 20 хил. литра, ако не иска да попада в т. 3, той би трябвало да си оборудва бензиностанцията или там обекта с нивомери. За това не искаме да дават касови бележки, когато е за собствена консумация, той няма да продава това гориво, искаме от този човек да си направи връзката с нас, да си изгради нивомера, като повечето от тях вече са го направили.
В този случай той няма да попада в т. 3, а ще попада в точката за търговия на дребно – вътрешен обект, така наречен „вътрешен обект“.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Нали разбирате, че 20-те хиляди лева гаранция, банката дава гаранция не срещу таксата само, която събира, а тази гаранция трябва тя да бъде обезпечена с имущество или пари. То не е само таксата.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Има едно изключение в края на точката. (Реплики.)
Извинявайте, има едно изключение в края на т. 3 от § 1 – Допълнителната разпоредба, която Вие коментирате – „освен ако те са на крайни промишлени потребители или са предназначени за задоволяване на битови нужди“.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (извън микрофона): Те не са за битови нужди и не са промишлени.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Може да се прецизира редакцията в този смисъл и да разширим понятието на „промишлените“. (Реплики извън микрофоните.)
Земеделските не са промишлени производители, но са производители.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Не са производители, защото произвеждат продукция в непреработен вид. Кодът на икономическата дейност е такъв.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Така е.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, достатъчно учтив съм – давам Ви думата. Нека да не се надвикваме и се изслушвайте един друг.
Още в началото направих едно уточнение и казах: всякакви твърдения чух в медиите, но не съм взимал отношение именно поради тази причина, за да не ползват мои думи, съчинявайки съзнателно лъжи.
Излизайки от търговецът на едро, а в случая ние имаме два вида търговци на едро, големите бази са търговци на едро, но има едни, които препродават заради големите обеми – тези 381 човека, и те също се водят търговци на едро. Половината имат шестима познати кметове и 20 обществени поръчки и е търговец на едро, взима с някаква отстъпка и дели комисионни.
В момента, в който го накараш да оповести капитал, изведнъж се оказва, че няма капитал. Има други, които са си наистина търговски на едро, с камиони, с всичко и те си работят. В случая, обаче ние казваме: „Имаме бази, имаме търговци на едро, които препродават тези 7 милиарда гориво, и то стига до крайния потребител“. Легитимните бензиностанции – 3200, и вътрешните обекти и земеделските производители, строителни фирми, транспортни фирми, и така нататък до към 30 000 нерегистрирани и неконтролирани обекта. Ако една от легитимните регистрирани бензиностанции в момента може да има пет резервоара по 50 кубика – 250, какъв е проблемът на същите условия да отговаря и земеделския производител. Никой не Ви налага ограничения, само да не се препродават горивата. Да не извършва търговска дейност.
Защо ги лъжат земеделците, че се изискват 3 млн.капитал или 500 хиляди обезпечения и всичко останало извън 20-те хиляди.
Съгласете се, че ако банката не иска да даде на някой голям или малък земеделски производител обезпечение за 20 хил. лв., как държавата би могла да си събере при евентуални нарушения парите? Мисля, че разговорът отива в друга посока и той беше обяснен от господин Павлов, беше обяснен от госпожа Петкова и от госпожа Янкова.
КАЛИН ВАСИЛЕВ: Може би въпросът ми ще бъде към господин Панов.
Става въпрос за чл. 118 от Закона за данък добавена стойност. Там се подават едни справки за съхранение на горивата, има обобщена справка за предходната година от всеки земеделски производител, какво гориво е постъпило във фирмата му.
НАП прави ли тези анализи на база анкетни карти, което за дадения земеделски производител, спрямо декарите и горивото, което той е закупил през годината?
Ще поясня, ако това примерно са 7 – 8 литра на декар и обикновено горивата превишават може би два пъти изразходваните количества, къде са отишли тези горива? Това според мен носи минус и за фиска, най-малко от ДДС, и най-малко от данък печалба като разходи. Дали се правят тези анализи? Защото колегата ме наведе да Ви задам този въпрос. Какъв е проблемът при земеделците?
ВАСИЛ ПАНОВ: Такива анализи, разбира се, че се правят по отношение на селектиране на лица, към които следва да бъдат приложени някакви контролни действия. По-скоро те питаха за друго нещо.
Ежемесечно или през определен период от време земеделските производители представят в Министерството на земеделието справки, за да им се възстанови акцизът. Тогава тази засечка – дали тези документи са верни, или пък не отговарят на изискванията, ги анализираме чисто технически дали са от легитимни касови апарати, дали отговарят на изискванията, които са при нас.
Естествено, че на всички останали, не само когато имаме такова съмнение, че е изразходено повече гориво, отколкото е било необходимо, се възлагат контролни действия. Лошото е, че много трудно се стига до някакви резултати, тъй като обикновено тези документи са представят постфактум, тоест събитието вече е минало и доказването дали един път е изорано или три пъти, няма как във времето да се докаже. Разбира се, че правим тези засечки.
С браншовите организации също имаме постоянни контакти, обсъждаме подобни казуси. Разбирам ги хората, защото това нещо беше по времето, когато вкарвахме в така наречените „ведомствени бензиностанции“ определени изисквания към земеделски производители, и не само към тях. Може би сега подведени, също очакват някакви допълнителни тежести с този закон да им се вменят. Не виждам какво повече от това, което в момента правят, специално по този закон да имат допълнителни някакви задължения.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Моето внимание се закова на нещо. Господин Председател, Вие казахте, че търговец на едро може да бъде някой, който зареди големите обеми взема и препродава, и в незаконна колаборация, естествено, с петима-шестима кметове печели обществени поръчки.
Ами това, ако не е хипотеза, не вярвам да са няколко такива търговци. Това трябва да е сериозно да е заковавало и вниманието, и въпросът ми сега, обръщам се към представителите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Тук говорим за нещо, което звучи много сериозно и страшно.
Ако някой взема такива големи обеми и работи с петима-шестима кметове, смятам, че това не са манерки да пълним бутилки от минерална вода, и клипове да показваме с дамаджани, тук говорим за нещо фрапиращо, голямо и ангажирало много хора от местната власт и бизнеса. Едва ли е толкова трудно за разкриване. По тази логика разсъждавам. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Понеже той е, специалист на интерпретациите, нека да го обясня.
Тук сега в момента имате… (Реплики на народния представител Стефан Бурджев извън микрофоните.)
Разбирам, Вашето желание и затова ще го обясня докрай. Не бягам от отговора. Не се притеснявайте. (Реплики извън микрофоните.)
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Вие сте пръв сред равни, не може Вие да отговаряте...
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Извинявам се, но не се държите както е редно. Типично е за Вас, но не възразявам.
Трябва „Държавен резерв“ да се изкаже, ще се изкаже и МВР. Никой не би забранил, още повече го правите заради мидиите и журналистите също искат отговори и ще ги получат.
В този списък търговците на едро, които са дали обезпечение, има публичен списък с 381 търговеца. Утре, когато кажем, тези търговци на едро, а те на практика купуват от базите и го препродават, където намерят за добре – на земеделски производители, на общини, на училища, на бензиностанции, ще трябва да внесат депозит. Когато тези хора дойдат и кажат: „Ама, аз съм търговец на едро, аз продавам големи обеми, с големи отстъпки“, в това няма нищо престъпно, в един момент обаче се оказва, че 30 или 40 търговци нямат никакъв капитал, тогава ще разберете колко от тях се занимават само с обществени поръчки и препродажби - комисионери, и кои са истинските търговци. Няма нужда да питате МВР, те сами ще дойдат да кажат: „Ние нямаме тези пари, няма 3 милиона или колкото определим в закона, а дори и да ги имаме няма как да ги декларират“. (Реплики.)
Има една част от търговците в бранша, без доходи, които само префактурират. Голяма част от търговците имат едно бюро и един компютър, на който издават фактурите. Той купува на едро с голям обем и затова отстъпката му е по-голяма, и успява да го продаде на земеделеца, на община, на училище, на обществена поръчка, която е спечелил. Цената, която доставя във ведомствената бензиностанция, в случая вътрешни обекти, е с по-голяма отстъпка, отколкото, ако си го купиш от най-близката бензиностанция. Поне 30,40 от тези т.н. търговци на едро са фирми, които се занимават само с обществени поръчки и нямат никакви финансови средства зад гърба си.
Проблемът е, че когато искаме от тях да декларират средства, те няма да ги имат. Не търсете нещо, което не съществува в моите думи. Те сами ще отпаднат от пазара, защото наистина са само посредници. Търговец на едро е този, който има голямата база. Ние въвеждаме още едно понятие търговец на едро. Тези, които купуват от голямата база в по-голям обем, и го продават. Нито една от тези дейности не е незаконна, но част от тези търговци, всъщност зад тях няма нищо освен секретарка и кочан фактури. После имало ДДС измами!
СТОЯН ТЕМЕЛАКИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За съжаление, няма да мога да бъда конкретен по темата за Законопроекта, защото той буквално днес пристигна в Деловодството на ГДБОП с искане за становище.
По принцип изразяваме категоричната подкрепа за това да има по-добър регламент и по-адекватен контрол на дейностите, и на бизнеса свързан с горива.
Що се касае за Вашия въпрос, мога да Ви отговоря принципно. Ако допуснем, така че да влезе в сила закон, който допуска корупционни практики, те със сигурност ще се случат. Така че тук отговорността е обща. Ние, разбира се, максимално бързо ще подготвим становище и ще го изпратим. Ваш е ангажиментът този закон да се случи по начин, по който да не позволява съществуването на корупционни практики. Благодаря.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Според мотивите на вносителя, една от основните цели е повишаване събираемостта на митнически и данъчни задължения. Тук е използван някакъв доклад, не знам защо от 2015 г., а сега сме вече 2018 г. и там оценката е, че 1 милиард са приходите, които държавата губи всяка година.
В оценката на въздействието не става дума за това какво очакваме, въпреки че това е задължително, но това е друг въпрос.
Моят въпрос към институциите е: има ли такава оценка? Какво повече ще влезе в приход на бюджета, след като въведем този законопроект? Защото той освен, че трябва да има оценка на въздействието сега, трябва да има последваща оценка след време.
Искам, след като всички институции подкрепят този законопроект, да гарантират тук колко ще бъдат увеличени приходите и това ще заложим в следващия бюджет. А може би ще потърсим и актуализация, и на тазгодишния, защото като заработи законът след два месеца, съответно и приходите трябва да се появят. Очаквам отговор. Това е много съществено и важно – основна цел на този законопроект.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Надявам се, че няма да искате бюджетът да стане двоен на Нова година, господин Търновалийски.
Първо, имаме срок от шест месеца, през които той ще влезе. Разбира се, че може за някой от членовете да има и по-дълъг период.
Веднага казвам за застраховките: ако тази година са застраховани, може би е редно новите правила да влязат от Нова година. Така би било редно.
Възможно е за част от складовете, тъй като ние ще разискваме после в работните групи и този проблем, да имат по-дълъг период, тъй като при оборудването на складовете и достигането на тези изисквания, които ние ще приемем евентуално, би трябвало да отнеме и технологично време – хората по независещи от тях причини да вземат съответни разрешителни, устройство на териториите. Тоест не е нещо, което мигновено може да се случи. Така че периодът на приемането на Закона ще има и едно изчакване, отлагане. Догодина ще бъдат тези резултати, които Вие очаквате.
Разбирам огромното Ви желание още сега, веднага да почнем да събираме парите, но това е процес.
Доволен съм и благодаря на всички, че след толкова години успяхте да изготвите Закона, който да внесем. Безспорно, трябва още да поработим по него между първо и второ четене.
Бих искал да дам думата, ако сме изчерпили …
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз не си получих отговора.
Благодаря Ви, че коментирате моя въпрос, но искам да Ви обясня, че бюджетната процедура за 2019 г. вече е започнала. Така че съвсем навреме е институциите да гарантират и аз ще се обърна към тях, а не към Вас, господин Председател, и зададох въпрос. Очаквам някой да ми отговори.
Благодаря за Вашия коментар.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: (реплики извън микрофона) Уважаеми представители на Държавен резерв и военновременни запаси, поканихме Ви по простата причина, че във Вашата дирекция има една стена на плача – фирми фантоми, които са внасяли гориво, но после са изчезвали от хоризонта. Следващата година има нова фирма, която е регистрирана, тя внася гориво, когато накрая на годината трябва да започне да го съхранява, тя пак изчезва от хоризонта, следващата година идва друга фирма. Казвам по една, а те са десетки – и в един момент се оказва, че всеки друг добросъвестен търговец в България внася гориво, следващата година през месец април Вашите служители отиват, изчисляват му придобиването, и казват: „Вие работите на българския пазар, но съгласно европейските правила ние трябва да имаме 90-дневни запаси – мисля, че беше, от тях 60 дена трябва да ги набави бизнесът, да ги съхранява, да плаща бази, да затвори една голяма крупна сума пари и при съответните противопожарни изисквания, и под Ваш надзор, разбира се, да няма отклоняване, да съхраняват тези горива“.
Много от фирмите са еднодневки: работи – изчезва, работи – изчезва, и всъщност не дава възможност Вие да натрупате тези запаси. Редовните фирми харчат пари ежегодно и набавят запаси, другите не могат, те са в неравнопоставено положение, тъй като легалните на пазара изпълняват всички изисквания и съответно има санкция от Вас, ако не ги спазят, а другите – не.
Този закон ще помогне ли България да има тези запаси, които се изискват по регламент, и които са необходими в условия на криза?
Само ще напомня, когато беше стачката в Гърция, 30% от горивото идваше от Гърция към този момент – не минаваха коли, не минаваха и цистерни. Никой в България не разбра, че цистерните от Гърция не са дошли, защото имаше резерви, а и имаше и организация от истинските вносители, които се организираха, разнасяха по малко по бензиностанциите, но никой не разбра, че има криза. Тоест имаше една малка криза, но никой не разбра за нея благодарение на Вашите усилия и на истинските вносители, а тези, които нямаха резерви, още на другия ден щяха да кажат: къде е държавата?
Този закон ще помогне ли за Вашата дейност и считате ли, че е полезен?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, представянето, което направи господин Димитров на проблема при нас, е много точно. Този проблем е от години наред – от момента, в който влезе в сила Законът за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
За съжаление, случаите на фирми, които не изпълняват ангажиментите си към държавата и в частност по този закон, нараства и тук основният проблем, който трябва да се осъзнае, е не това, че някой не е изпълнил някакво административно задължение, а че това неизпълнение всъщност се отразява в цялостно неизпълнение на държавата по ангажименти, които имаме към Европейския съюз.
Досега нямаше механизъм, в който, ако някоя фирма не внесе нейната част, макар и малка, няма кой да допълни тази част и ние в един момент оставаме в неизпълнение, тоест има възможност Европейският съюз да започне срещу нас наказателна процедура. Тук акцентът е на това, че това е едно усилие колективно да се съберат тези 60 дни и само един, ако не изпълни ангажимента си, се отразява отрицателно на изпълнението на цялата държава.
По отношение на този закон аз смятам, че ще се отрази изключително положително, ще дисциплинира субектите най малко защото той касае големите търговци, които на практика са и големите вносители, но в интерес на истината да решим изцяло проблема с тези неизрядни фирми е необходимо да се приеме и промени в нашия закон, Законът за запасите от нефт и нефтопродукти, на който вече редакцията му е готова и до една седмица ще бъде пуснат при Вас, за да допълним докрай всички мерки, които могат да затворят всички пътища за неизпълнение на всички тези закони.
Това е изключително положително за нас, но се нуждае и промяна в нашия закон, която е готова, и ние ще го внесем до една седмица, за да допълним мерките по такъв начин, че изцяло да бъде решен проблемът. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Търновалийски, разбирам огромното Ви желание на Вас и още двама колеги. Мисля, че от името на министъра на финансите много трудно би могъл да се изкаже който и да е от неговите служители. Мисля, че умишлено правите това, като Вие самият сте бил данъчен директор и провокирате, но със сигурност има едни 25% черен пазар, ако от тях успеем 5 – 10 – 15%, това ще бъде огромен успех. Вие като данъчен, ако ми оспорвате, че касовите апарати са нещо ненужно и веднага искате ефект от тях, е нещо, което аз бих казал, че не сега е точно моментът, не е сега точно времето.
Благодаря на всички, които участваха.
Следващата седмица тук ще дойдат фирмите, браншовете, легалният и другият бизнес – не ги деля, но които искат равни и еднакви правила за всички в България. Не искат правила само за едни или само за други, а еднакви правила за всички в България. Ще дойдат хората, които внасят голяма част от приходите в бюджета, ще дойдат и другите хора, които искат да поставят своите изисквания.
Мисля, че имаме много работа по този закон. Още веднъж се обръщам към всички компетентни институции: разчитам изцяло на Вашата помощ, защото не считаме, че само ние единствено помежду си може да приемем най-добрата норма. Ще бъдат поканени всички институции и представителните органи.
Благодаря, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 17,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМИЛ ДИМИТРОВ