1. Обсъждане на внесения в Народното събрание Законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г. – първо гласуване.

---

ПРОТОКОЛ
№ 22


На 22 март 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на внесения в Народното събрание Законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Емил Димитров.

* * *
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Както се уточнихме с пресцентъра, дал съм разрешение, съгласувано с колегите, медиите да направят по една протоколна снимка, след което ще Ви чакат отвън и всеки един от Вас, който има желание, би могъл да даде изявление, да направи интервю. Моля медиите да направят своите снимки, след което ще помоля квесторите да им помогнат да излязат.

Подлагам на гласуване точка първа от дневния ред на заседанието на Комисията на 22 март 2018 г., четвъртък, зала „Запад“:
ОБСЪЖДАНЕ НА ВНЕСЕНИЯ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД, № 854-01-16, ОТ 7 МАРТ 2018 г. – първо гласуване.
Уважаеми колеги, моля да гласувате.
От Секретариата знаят колко членове на Комисията присъстват, включително и колеги, които ще гласуват чрез упълномощаване. Признаваме гласовете им, както винаги. Това при нас е утвърдена практика.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема дневният ред.

Уважаеми колеги, знаете, че това е второ поредно заседание. На първото народните представители се запознаха със становищата на институциите, които ние поканихме. Няма да влизам в подробности. Стенограмата по максимално бърз начин се опитах да я кача, има я в интернет, имате я всички Вие. Там всичко, което е казано, е отразено по начина, по който е казано.
Миналият път разбрахте становищата на министерствата и на ведомствата, които имат отношение към този законопроект. Някои колеги пожелаха да получат и писмените становища, част от тях вече са тук.
При нас е постъпило становището от Министерството на енергетиката и мисля – становище от Министерството на финансите, подписано от министъра. Желаете ли да се запознаете с текста или да Ви го дам допълнително? И двете министерства подкрепят така представения Законопроект.
Може би Заместник-министърът на енергетиката иска да съобщи становището на Министерството на енергетиката – господин Първанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Господин Председател, както казах и миналия път, ние приемаме така предложения Законопроект. Нашето становище е положително.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър.
Министерството на финансите?
ТАНЯ НАКОВА: Уважаеми господин Председател, само да уточним – становището на Министерството на финансите е изпратено до Комисията по икономическа политика и туризъм, до Вас. Нямаме специално становище, то е еднакво и се отнася и до трите комисии, на които е разпределен Законопроектът.
Както миналия път госпожа Петкова сподели, принципно Министерството на финансите подкрепя Законопроекта. Смятаме, че въвеждането на този закон за регулиране на икономическите дейности ще създаде ясни правила и процедури по отношение на икономическите оператори, които осъществяват дейността с течни горива, както и ще създаде възможност на компетентните органи – Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите, да осъществяват по-ефективен и превантивен контрол по отношение на борбата с укриването и на внасянето на данъци, и намаляването на дела на сивата икономика във връзка с повишаване на бюджетните приходи.
Единствено бихме искали да обърнем внимание във връзка необходимостта от преценка на предлаганата нормативна уредба в съответствие с правото на Европейския съюз и някои от основополагащите принципи, които са залегнали в Договора за функциониране на Съюза и Хартата на основните права по отношение на инициативата за свободата на стопанска инициатива и признаването й в съответствие с правото на Съюза.
Според нас предложеният Проектозакон би могъл да се разглежда като израз на регулация по отношение на стопанската и търговската дейност и свободата на договаряне, на свободната конкуренция. Считаме, че предложеният Проектозакон би могъл доколкото това е възможно разбира се, да въвежда мерки, които значително да стесняват обхвата на лицата, които осъществяват дейност и да ограничи свободното използване на притежаваните от тях средства.
Също така бихме искали да подчертаем, че е необходимо да се прецени дали предлаганата регламентация и админстративно-правните изисквания към търговците на горива, включително и предвидените по отношение на обезпеченията, са мерки които са пропорционални на преследваната цел, тъй като съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, принципът на пропорционалност изисква в случаите на налагане на обезпечения, техният размер да бъде определян в зависимост от риска за неплащане на данъци в бъдеще и размерът на предходните неизплатени публични задължения.
В заключение искаме да отбележим, че предвидените изисквания биха могли да ограничат кръга от лицата, търгуващи с горива, като това ограничение може да доведе до концентрация на бизнеса и недопускане на пазара на малки и средни предприятия, което не е в съответствие с европейския принцип за конкурентоспособност, мисли се първо за малките и би могло да доведе до откриване на евентуална наказателна процедура срещу Република България от Европейската комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И аз благодаря.
За сведение на всички участници в днешното заседание – поканени са всички народни представители, които са вносители. Има представители на Бюджетна, Икономическа, Енергийна, Земеделие и други комисии, разбира се, участниците в нашата Комисия, които имат и право на глас днес. И сме поканили страните, които имат отношение към този законопроект.
Разделил съм ги най-общо на транспорт, газ, горива.
Целта на този закон е да урегулира транспорта и дистрибуцията в по-голямата си част. Предлагам първо, да започнем с транспорта, тъй като по-бързо ще мине, още повече тя е изчистена в голяма степен.
Поканили сме и Агенция „Митници“ и всички други ведомства, които бяха и миналия път, за да могат да бъдат в помощ на тези, които са дошли днес и искат да получат допълнително обяснения. Няма да коментирам, за да не губя време. Много от интерпретациите, които бяха по медиите, в голямата си част нямат никакво отношение към този закон – имаха подвеждащи цели. Надявам се бизнесът сам да обясни за какво става въпрос и да изтъкне своите виждания и разбирания по този законопроект.
Самият аз имам много забележки и смятам, че трябва да дебатираме по Законопроекта. Има какво да се прави между двете четения. Надявам се когато бъде обсъждан в зала всеки да направи своята декларация и да заяви ясната си и категорична позиция в коя посока вижда евентуално промяна, в коя посока вижда да се подобри настоящия законопроект.
Сега искам да дам думата на заместник-министъра на транспорта, съвсем кратко да обясни как стои въпросът с транспортирането с цистерните, тъй като това ни беше един основен проблем и поставен като задача от господин Главния прокурор, когато го изслушахме на тема „Горива“: как излизат от базите, след което със задействани документи минават по няколко пъти, отиват до бензиностанциите.
Конкретно нашата работна група се занимаваше със застраховките, тъй като не са застраховани в необходимата степен камионите, които превозват горива и това какъв да бъде контролът по издаване на АDR, проследяването на АDR, изправността на тези камиони.
Също така знаете, че ние предвиждаме в този законопроект внасянето на обезпечения в размер на 3 000 лв. – 45 лв. годишно ще излезе през банката едно такова обезпечение, за да могат да упражняват тази дейност и да си получат удостоверението.
Господин Заместник-министър, имате думата.
Благодаря Ви предварително за оказаното съдействие в работните групи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Уважаеми колеги, аз мога да коментирам само частта, която се отнася за транспорта на горива и горивни продукти и по-специално контролната част, която имаме задължение да изпълняваме. Ние сме органът, който издава разрешителните, така наречените „АDR- разрешителни“ и сме длъжни да контролираме този процес.
В момента издаването на АDR-разрешителни изключително строго се контролира. Ние поддържаме база данни. Тази база данни се подържа от 2004 г. Досега имаме регистрирани около 3 600 автомобила. Това са автомобили, камиони и полуремаркета. В момента на движение с валидност с такива сертификати са 1 611.
Основното желание, с което идвахме на тази комисия, освен да се въведе някаква регулация по отношение на транспорта на горивата, съхранение, на което ние няма да даваме никаква оценка, тъй като не сме компетентни, но при нас възниква въпроса, че при всички автомобили, превозващи горива, със застраховка „Гражданска отговорност“, там няма щети по отношение на разлива. Има щети по отношение на материалната част или съвсем символично казано „мантинела“, то няма застрахователна компания, която да обезщетява разлива, което е изключително тежко. Това е случаят – Хитрино. Затова ние с удоволствие дойдохме на тази работна среща и подкрепихме този закон, защото с него ще могат да се регулира тази така наречена „Гражданска отговорност“ и завишена гражданска отговорност на автомобилите и превозвачите, които превозват горива.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Държа да отбележа, че аз проведох разговорите с част от транспортните превозвачи в България. Обърнах се към тези, които са в София, двама от най-големите, обсъдих с тях.
Единият от тях ми каза: знаете, че има едно ограничение за камионите – не повече от 60 хиляди. Той каза: ако бъде нещо, което ще бъде за всички камиони, ако работя с един камион печеля по един начин. Ако работя с два – печеля повече, с три – три пъти повече. За всеки камион трябва да се плаща една и съща сума, защото в противен случай ще кажа, че по-големите в някаква степен са облагодетелствани.
Аз възприех това негово виждане и смятам, че то е справедливо. Те не възразиха, намират се в залата двамата – едни от най-големите превозвачи в България, по така направения Законопроект и по така внесения депозит.
Ако някой желае да вземе думата, тук са поканени представителите на бранша, заповядайте.
МИРОЛЮБ СТОЛАРСКИ: Добър ден!
Миролюб Столарски, Асоциация на автобусните превозвачи, а същевременно и член на Управителния съвет на БАСАТ (Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт), едно от най-големите сдружения.
Господин Председател, не знам Вашия познат как се е съгласил. Първо искам да кажа, че се запознахме, срещнахме се с Газовата и Петролна асоциация.
По принцип приемаме този закон, защото позволява да се преборим и ние с нашата сива икономика, тъй като има сиво вкарано гориво, то отива в сивите превозни средства, а нас това ни удря много.
Първото, което искаме да запитаме: защо държите да се вкара тази гаранция от 3 000 лв. на определено превозно средство? Това само ще натовари нашите превозвачи и ще ги направи в неравностойно положение. Как, като отидем примерно в „Лукойл“, един наш превозвач и един румънски, как румънският превозвач ще вземе горивото без да има тази гаранция, а българският трябва да има съответната гаранция? Какво печелим, освен това че натоварваме българския превозвач?
Ние предложихме, и смятам че Нефтената и Газова асоциация приеха нашите предложения, да се извършва и да се разрешава само на превозни средства, които имат АDR. Това си е европейска директива. Защо трябва допълнително да утежняваме нашите превозвачи? Това е едното от нещата.
Другото, ние да си кажем нашата болка, а Вие ако искате да ни чуете.
В момента най-голямата черна или вносна черна нафта безмитно, това е вносът от Турция. В момента ще Ви кажа – бетоновозите, които влизат, влизат с по един тон гориво, турските камиони влизат с тон и половина гориво, седят по час, не по час, по дни седят на турската безмитна бензиностанция, от която я купуват по 50 евроцента. Те влизат и ги източват в незнайни бензиностанции, така наречените, в скоби искам да кажа, които от там вече отиват в нашата конкуренция, която пътува.
От много време ние се молим, с Министерството на финансите се борим, една реципрочна мярка да има. Турците на нас ни забраняват с повече от 500 литра да влезем в Турция. Ние искаме реципрочна мярка. Забранете им на тях да влизат с 500 литра в България. Плюс това, те влизат с тон и половина в Европа. Гърците ги ограничават с 200 литра. Защо ние да не можем да го направим това нещо?
Това е едно от нещата, чрез които смятам, че по този начин можем да се преборим със сивата икономика. Това е на първо време. Нашето сдружение е твърдо против тези 3 000 лв., защото няма да се постигне нищо, освен че ще се натоварят някои от нашите превозвачи. Няма да се получи регулация, ще се направи така както стана в хранителната – сертификатът за право на превозвача да вози хранителни продукти.
Наши камиони купуват чисто нови ремаркета, на които производителят дава шест години сертификат за возене на хранителна продукция, българската държава е въвела допълнително изискване за българските камиони да искат допълнително сертификат за возене на хранителна продукция. Случаят, съвсем скоро ни го казаха, влизат три камиона, два румънски и един български, в момента от България се карат почти всички хранителни продукти за натовските войски. Българският камион чака да му се даде разрешителното и това, което е за хранителната продукция, а румънците товарят и си заминават. Същото се получи и с горивата, това е нещото, което ни кара да сме против тези 3 000 лв., не е за трите хиляди лева. Не се постига този ефект, който смятаме, че трябва да бъде!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да, разбирам, че 45-те лева еквивалент на 3 000 считате, че е много, разбрах.
По отношение на банковата гаранция, годишно еквивалентът е 45 лв. Тировете внасят по 900 л в момента, многократно сме го обяснявали, хладилните камиони по 1 800, те ги зареждат на турската бензиностанция, непосредствено преди да влязат в България. На българските паркинги има около 18 такива, ако попитате другите в бранша ще Ви кажат точно къде са, знаят ги поименно, на които докато той слезе да яде, пристига бусчето с големия бидон, пълни го, оставя му парите и си заминава, изобщо не влиза в бензиностанция, изобщо не влиза в оборота, така да го кажем, ако не го хванеш на място, няма го.
Безспорно, ако е влязъл един тир с 1 800 литра на турската граница и напускайки северната граница се окаже, че е със 100 литра, липсващите някъде са отишли, не са разлети по пътя, щяхме да ги видим. Много камиони, не само турски, но и български, има две фирми, които карат празни палета с кашони, от тук го товари за Одрин, само за да мине, там разтоварва палето, товари горивото, за да влезе с горивото.
Другият излиза празен, за да вземе същото пале, да влезе обратно у нас и да напълни с гориво. Този проблем е друг, той е извън дебата днес на нашата комисия.
Искам да Ви попитам за другото нещо, което обясни господин заместник-министър Попов. Идеята е, когато камионите са регистрирани по АDR, тях ги има в списък, изброени са, Автомобилна администрация служебно да изпраща данните, както на МВР, така и на Комисията по финансов надзор. Съответно всеки, който си е платил необходимата застраховка, да има обратна връзка за да се знае кой тази година, притежавайки АDR, е решил да се занимава с тази дейност, кой е решил да си ползва камиона за други цели, други товари.
В момента, не знам доколко този въпрос е обсъждан при Вас, ако камион, който е регистриран в България, се обърне Румъния, се плаща доста сериозна сума. Когато се обърне в България нищо не се заплаща. Това беше и случаят с БДЖ-то, пак е извън Закона, искаме само между двете четения да уредим въпроса със застраховките. Влакът, ако се беше обърнал в България, застрахователят не е виновен, не е променен, така както трябва Застрахователният кодекс. Ще платят в момента сто хиляди на добра воля. Ако същият влак със същата застраховка, или същият български камион с българската застраховка се обърне, където и да е в Европа, за влака в Германия до 50 милиона евро, в Англия до 75 милиона паунда. Хубаво би било застрахователят да поеме своя дял. Това става с една малка промяна, това няма никакво отношение към Вас.
Това, с което господин заместник-министърът искаше да помогне, предполагам че той ще се включи, е по някакъв начин списъкът с АDR-ите да го има и когато той влезе в която и да е база в страната, независимо от документа, който може да има, хората, които са отговорни за безопасността на обекта, проверяват да виждат, че всичко е изрядно. Всичко това да става автоматично, без по никакъв начин да се натоварва, който и да било превозвач. Щом си регистрирал АDR по досегашния ред, както е регистриран, щом си е платил застраховката в размера, в който е определена, институциите помежду си обменят данни и това е направено в една много голяма степен на готовност между Министерството на транспорта и с другите заинтересовани ведомства.
За Вас ще остане само и единствено, след като получавате този АDR, а това означава, че всичко друго Ви е изправно, да отидете и да си зареждате. На която и от базите да пожелаят да проверят дали действително Вие сте изправен, освен документа за Вас ще има в сайта една справка с минимални данни, разбира се, от които да е видно, че сте изправен. Това приемате ли го като вариант?
МИРОЛЮБ СТОЛАРСКИ: Абсолютно, даже в подкрепа на това нещо предлагам, ако може да се криминализира тази дейност, която Вие казахте: с бидончето и да отиде да източи с помпата и като го хванат там, вече не да му казват: „Ами ти внимавай какво!“ или да му конфискуват само горивото, а да се криминализира тази дейност и превозното средство, защото ако в Западна Европа го направят това, те конфискуват и превозното средство.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Господин Председател, ако позволите, аз искам единствено да подкрепя казаното от колегите от транспортния бранш.
Ние проведохме вече няколко срещи с най-големите легитимни асоциации в бранша и сме абсолютно солидарни с тяхното искане. Нещо повече, Вие си спомняте, че едно от нашите искания, водихме специалисти от Европейската комисия тук, правихме няколко срещи, и от седем години поставяме въпроса за връщането на ДДС на турските превозвачи по банков път и ограничаването на вноса на горива в България реципрочно, така както те ограничават нашите превозвачи. За съжаление, до момента не е направено нищо и аз това тълкувам единствено като подкрепа на тези сиви бензиностанции и паркинги, за които Вие говорите. Нашата позиция е абсолютно солидарна с позицията на асоциациите на превозвачите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Аз само искам да допълня към това което казах в началото, днес приключиха преговорите с Комисията за финансов надзор.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, тоест Министерството на транспорта, ще има обща информационна база с Комисията за финансов надзор и МВР. Ние ще разменяме данни, които са полезни и за трите организации и в едни общ регистър съвсем конкретно и точно ще бъдат посочени всички автомобили и превозни средства, имащи право за превоз на АDR.
Във връзка с това което спомена господин Столарски, малките камиончета, само искам да Ви кажа, че най-вероятно от 1 юли, това е решение на Европейската комисия, ще имаме задължението да лицензираме всички моторни превозни средства от 2,5 тона и нагоре, извършващи транспорт на стоки и хора. Това не е проблем само на България, това е проблем на много европейски държави и смятаме, че с тази регулация, тоест не регистрация, а лицензиране, както на товарните автомобили, като даже има идея в Европейската комисия финансовата стабилност, която доказват големите превозвачи, да бъде равна и на финансовата стабилност, която ще доказват и малките превозвачи.
Аз смятам, че тогава и ние ще можем и ще имаме такова право, а сега ние в момента като Изпълнителна агенция, нямаме право да контролираме тези превозни средства. Те се контролират само от МВР и то, за да се види дали той има шофьорска книжка и „Гражданска отговорност“. Мисля, че това ще бъде изключително добра мярка и ще спрем тези нерегламентирани превози, не само на бидончетата, а и на пътниците. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Последно да попитам асоциациите, за да не остане нещо неуточнено.
Ако ние приемем, че не получават тези удостоверения, не внасят този депозит, останалите текстове, което означава, че ако камион бъде заловен да кара контрабандно гориво се конфискува той и горивото, или че камион, който няма АDR се занимава с подобна дейност, санкциите си остават. Тоест Вие не възразявате хората, които не отговарят на условието, но се занимават с такава транспортна дейност, да си понесат съответните санкции.
МИРОЛЮБ СТОЛАРСКИ: Абсолютно, подкрепяме това нещо. Стига да имат АDR. Той, за да получи АDR, Вие знаете, може би в по-голямата част, отговаря на един изисквания, които са доста тежки, за да му се даде АDR. Повече какво да се иска от този превозвач? Черните превози ги правят не тези, които са лицензирани, а тези, които не са лицензирани. Даже и тези малки цистернички, където казвам в скобички – те са незнайни, никой не ги знае, бидончета, както Вие казахте. Ако няма АDR да му се конфискува и съответното наказание, както е предвидено по Закона.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Господин Столарски е прав. Аз не знам дали обърнахте внимание на цифрите, които казах в началото, но в момента имаме два пъти по-малко регистрирани автомобили, превозващи горива. Два пъти по-малко – това означава, че контролът върху тях е много голям. Но най вероятно съществуват и фирми, и транспортни средства, които превозват в момента без това разрешително.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тъй като говорим за разнос на горивото по строителни обекти, по земеделски обекти, бихте ли обяснили как малките камиончета, малките цистерни биха могли да го разнесат? И на какви условия да отговарят, за да изчистим проблема докрай и да затворим тази глава, така да се каже.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: В момента законодателната рамка позволява да се превозва дизел до 1 000 л в опаковки, които са пригодени за превоз на дизел. Примерно 5 варела по 200 л и 333 л за бензина. Това, което Ви казах преди малко, че ние тези автомобили ще ги задължим да бъдат лицензирани, тогава контролът става изключително лесен за нас и възможен да се прави такъв контрол.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Дори и малките цистерни ли трябва да отговарят на съответните пожаро-технически условия? Няма ли проблем цистерни до 1 тон било от вътрешен обект или бензиностанция, да зареждат обекти по строителството и обекти в земеделието?
МИРОЛЮБ СТОЛАРСКИ: Това може да стане, ако той в себе си има доказателство откъде е заредил това горива, защото той като носи този един тон, той го е заредил от някоя бензиностанция. В големия склад няма да го пуснат, за да вземе един тон, а той трябва да носи документ, че е заредил, примерно в „Лукойл“, в някоя друга бензиностанция и отива на съответния обект. Като е заредил на бензиностанция, той е платил всичко, той не може да вкара кафява или черна нафта, както говорим.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Обединяваме ли се около тези предложения, че между първо и второ четене могат да бъдат видоизменени, точно във вида, в който всички тук дискутирахме, и няма възражения по тази дейност – транспортирането на горива от големи цистерни с АDR и със съответните платени застраховки, с възможността петролните бази или големите складодържатели да могат също да имат информация кой, какъв е, а от друга страна малките, след като отговорят на съответните условия, да могат те да си зареждат, имам предвид само крайния потребител – обектите или превозните средства? Ако се обединяваме, да затворим тази глава? Възражения има ли? Няма. Благодаря.
Преминаваме към втората по важност тема – газовата дейност. Говорим за производство, за внос, съхранение, транспорт, търговия на едро и дистрибуцията, със съответно пълнене. Моля, кой иска думата?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Господин Председател, а нас защо сте ни поканили?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Днес ме попитаха защо след като в три болници има бензиностанции, не съм извикал здравния министър? Защо след като в два университета имало ведомствени бензиностанции не съм извикал просветния и така нататък? Смятам, че в момента коментираме транспорта на горивата, независимо от къде – от база на едро до бензиностанциите – 2 800 са гражданските бензиностанции. (Реплики на изключени микрофони.)
Знаете ли с Вашия комбайн с една цистерна от 30 тона, 30 кубика, която може да си поръчате по всяко едно време, колко пъти ще заредите комбайна, смятайте си го! Може да си поръчате цистерна, която има АDR, превозвач, който е регистриран, той да Ви докара горивото. Можете и сам. (Реплики.)
Отиваме в някакъв дебат, в който се надвикваме, което не би било редно. Нарочно ме вкарвате в дебат, който не мисля, че трябва да е в тази посока. В момента, ако не сте разбрали досега какво стана, ще се опитам да обясня. Надявам се, че не бъркам.
Ситуацията е следната: в България има лицензирани автопревозвачи. Те са само таксита на гориво – повечето от тях. Можете да си заявите от търговец на едро или от база, гориво за където Вие си желаете, за ведомствения обект или за самия комбайн на полето. Всяка една от тези цистерни може да докара това гориво било във вътрешния Ви обект, било на полето. Ваша е преценката какво да си поискате и дали да си го поискате. Самият Вие, ако си регистрирате цистерна, както виждате за тоновете е доста свободен режимът, бихте могли сам да си го купите, стига да отговаряте на пожаро-техническите условия, разбира се, от базата на едро и да си закарате във вътрешния обект или на самото поле и на строителството.
В момента имаме 2 800 граждански бензиностанции, тези които всички ги виждаме. Имаме други 30 000, които в момента не са под контрол. При последната промяна на Закона от така наречените „ведомствени“, понятие което не съществува, 4 000 се регистрираха. Искам да отбележа, че това са 4 000 бензиностанции, които се отнасят в строителния бранш и в транспортните фирми. Някои и от земеделието решиха да си ги регистрират. Това беше тяхно решение. Но всичките тези 4 000, които се регистрираха – вътрешни обекти, работят точно на този принцип. Те получават гориво от склада на едро, след което под контрола на НАП, показват какво разходват, нулират си броячите. Във всеки един момент могат да бъдат проверени и те работят от години.
В строителството изключително много се ползва тази практика и мисля в почти всички транспортни фирми. Къде на Вас Ви е проблемът, че можете да си регистрирате цистерна и да си заредите комбайна? (Реплики.) Къде Ви е проблемът, че може да си поръчате гориво и да дойде където Вие посочите със съответните документи?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин Председател, може ли?
Благодаря Ви, защото в крайна сметка така или иначе има напрежение и моите очаквания са именно, че днес може би това напрежение ще изчезне, като проведем едно заседание, където всеки да намери отговор на зададените от него въпроси, защото истината е, че ние като народни представители, получихме изключително много писма и документи, и хората са притеснени. Затова Ви предлагам, защото Вие казахте, че затваряме една глава, отваряме друга. Предполагам, че са две главите, които ще гледаме. (Реплики.)
Да, обаче земеделските производители имат въпроси. Предлагам Ви следното: нека да не бързаме да затваряме Глава първа. Нека да чуем земеделските производители и притесненията на хората! Затова сме ги поканили. Нека да си кажат точно какво ги притеснява. Ако можем сега да им дадем отговор на въпросите, ако не – мисля да не бързаме. Ако трябва отново да се съберем. В крайна сметка хората не трябва да остават с впечатлението, че правим нещо, разбирате ли, зад гърба им, на тъмно. Затова Ви предлагам – нека да ги изслушаме.
Молбата ми е, към който говореше, понеже сте трима- четирима-петима, понеже въпросите са Ви сходни в бранша, да се обединят и нека зададат своите въпроси, да кажат какви са им притесненията и в крайна сметка да видим по какъв начин да решаваме техните проблеми. Ние тук сме Народно събрание, народни представители, и трябва да решаваме тези проблеми.
Затова ще Ви помоля да се върнем отново към Глава първа, да не я затваряме. Нека да ги изслушаме! Мисля, че затова сме се събрали, никой не бърза да си ходи и да чуем наистина какви са техните опасения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Няма да го подлагам на гласуване – безсмислено е. Звучат разумно доводите Ви. Да направя уточнение, което в медиите излезе: никой не иска бензиностанцията, която ползва земеделският производител, да внася 3 милиона или 500 хиляди, дали той бил съхранител или не бил. След като с резервоара на моята кола не съм съхранител, няма как и той да е.
Извинявам се много, но една бензиностанция в центъра на София, струва 3 милиона. Тиражираните мнения, че човекът, който работи на село има ведомствен обект ще внася 3 милиона бяха откровено подвеждане. Не съм се занимавал и не съм давал изявления, за да не се тълкуват мои думи и да се интерпретират по неподходящ начин. Условията, които са в момента, са абсолютно еднакви: 20 хил. лв. обезпечение, банкова гаранция, за независимо какъв е обектът. Ние не регулираме обекта – да имаш една, две, три или пет бензиностанции, не регулираме дали имаш една колонка или десет колонки. Ние казваме какви са условията, на които трябва да отговаря. Нека да се изкажат земеделците, но да се обединят въпросите, както пожелаят, и да могат да отговорят представителите на бранша. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
Извинявайте, още в началото трябваше да помоля, да си казвате имената преди да вземете думата, за да могат да влязат в стенограмата и да е ясно кой какво е казал. Благодаря Ви още веднъж.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Благодарим, господин Председател.
Димитър Зоров се казвам и съм председател на Националния говедовъден съюз в България.
Понеже Вие се издразнихте от господин Върбанов като каза за единия тон. Аз ще Ви кажа още по-прост пример.
Ние имаме силажокомбайни. Един силажокомбайн е между 1,4 и 1,6 тона. Това е една много специфична продукция, която трябва да се прибере за определени часове в зависимост от времето – или преминава, или не е достатъчно станала. Това означава, че три тона за двата силажокомбайна, не можем да ги разкарваме под контрола на АПИ, които искат допълнителни пари за над 3 метра транспортни средства, регистрационни режими и така нататък.
Земеделският производител в България е обречен на всичко, каквото може да съществува по света. Как да си изкараме единия тон гориво? И не сме ли по опасни за движението като ходим три пъти или пет пъти заедно с машините, които обслужват този комбайн, да ходим пет пъти от базата на 15, на 20, на 30 км за по един тон с някакво транспортно средство? Смятате ли, че това е удачно и че е приложимо за реалностите в този сектор? Не говорим за комбайните, които започват да жънат от 5,00 ч. Как да планираме, защото ние имаме регистрирани в земеделието съдове за съхранение на горива, тип „Бензиностанции“– ведомствени, но не регистрирани по Закона на ЗУТ, това са бившите ТКЗС-та. Оттам ние получаваме фактически горивото. Нашият доставчик пуска в Агенция „Митници“ за данъчни склад уведомление къде ще го закара. Аз като го получа пускам в НАП, ето господин Панов е тук, уведомление, че е получено това гориво на фирмата и така нататък. Ние работим изцяло по Закона.
Ние питаме как да транспортираме – дали това гориво от тези съдове или от някоя бензиностанция, което е неприложимо за земеделието, до полето, където извършваме нашата дейност? При положение, че това става през нощта, ние не можем да кажем кога ще отвърне царевицата, за да започне да се силажира, да предвидим за тези часове точно в колко часа горивото ще е, защото сме правили и този опит и транспортьорите искат да дойдат за половин час да стоварят и да си замине. Ама ние не сме изпразнили резервоарите, защото вместо в 5,00 ч. сме започнали в 8,00 ч., а той е тръгнал и кара горивото, за да го разтовари. Смятате ли, че това е практично и това не затруднява и не обременява дейността, с която ние се занимаваме? Разбирате, никой от нас не е за сивата икономика и така нататък. Ние с господин Златев миналата седмица си говорихме – много малък е мотивът в земеделския производител, да си купи черна нафта. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Господин Зоров, предложете. Какво предлагате Вие? (Реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Първо, нека да ограничим изказванията на по-кратки, за да могат повече хора да се изкажат.
Второ, Вие в момента как си взимате от Вашия ведомствен вече вътрешен обект и си я карате по обекта? Ами по същия начин ще го правите. (Реплика.) Ами, с трактори. Регистрирайте си цистерната си и си го карайте, някой да Ви е спрял? (Реплики.)
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Ще разрешите ли да се намеся?
Надявам се, че ще имам възможността след това да се изкажа и по същество, но понеже наистина с господин Върбанов, и с господин Зоров, вече правихме срещи и с техни колеги от асоциациите, искам да Ви кажа, че ние нямаме спор по текста на Закона и ще Ви обясня защо.
Ако си спомняте, ще започна малко по-отзад и в рамките на пет минути ще се върна към тази тема, тук в тази зала, показахме на един екран как се осъществява контрабандата на горива в България и сивата икономика от пристанищата, които са без уреди, през БАЦИС (Българска акцизна централизирана информационна система), която не работи, така и не разбрах в крайна сметка секретен ли е докладът за функциониране на БАЦИС, не е ли секретен и така нататък.
Изпаднах в чист потрес когато чух Главният прокурор да казва: да, тя може да се манипулира от мобилен телефон и е с една парола за цялата страна, и се оказа, че няма никой виновен в държавата, и за тези ведомствени бензиностанции, които в крайна сметка продават това гориво и превръщат горивото от продукт в пари. Парите са тези, които създават корупцията и след това се разнасят по редица места, за да се обезпечи функционирането на този отрасъл.
Да, факт е – при нас има хора в бранша, които се занимават с престъпна дейност и осъществяват това нещо. Да, факт е – в държавната администрация има хора, които подкрепят това нещо и получават пари за това нещо.
Вие си спомняте прекрасно онова пристанище във Варна, на което показахме 54 танкера, които са влезнали без мита. Аз искам да поканя всичките депутати в събота и неделя – отново ще разтоварят танкер без нито един измервателен уред в същото това пристанище. Нали никой тук не вярва, че един 10-хиляден танкер ще натовари само 6 000 тона гориво и ще ги разтовари в България и ще плати за 4 000 празно навло.
Факт е, че има тежка сива икономика. Министерството на финансите казва 30%, за месец март, до момента са внесени 9 танкера в България. Това са 50 хиляди тона, а 70 е целият пазар. Ние казваме, че е над 50% е контрабандата. А 4 000 селскостопански бензиностанции се регистрираха. И знаете ли какво се случи – освен нас, сега ги проверят и тях, а останалите 7 000, които никъде не се обявиха и които продават, никой не ги знае къде са и никой не ги проверява. Тук има едно тежко разминаване.
Първо, никой не иска от селскостопанските производители да внесат 3 милиона. Това е безспорен факт и тук някой умишлено пусна тази патица –да се хванат всички на нея.
Второто, те много добре знаят, в Закона го има, но лошото е, че ние всички говорим за един закон, който се оказва, че много малко хора са го чели, имам предвид ведомствен обект, който позволява изцяло да обслужва тази скъпа техника, която имат, никой не го забранява това нещо, и ние го обсъждахме с тях и стигнахме до общи заключения в случая, освен някои козметични бележки.
За най-малките, за които господин Зоров говори, където гледат крави в Балкана и така нататък, ами 1 тон, който може да се натовари и да се закара, е абсолютно достатъчен. Ние нямаме дискусия по същество. Аз ще помоля, ако има забележки по Закона, те да бъдат по членове от Закона, които ощетяват директно, иначе ще стане една говорилня, която няма да свърши до утре сутринта. Когато обсъждаме текстове да казваме кой член от Закона не отговаря на кое и да се опитваме да го обсъждаме, но не виждам никакво противоречие със земеделските производители и ние на съвместните срещи го констатирахме това нещо. Групи от двете асоциации работят заедно.
Забелязвам обаче нещо друго – един чисто болшевишки опит да противопоставяме селяни срещу пролетариат. Забелязвам пак едни заплахи, където едни асоциации – 29 на брой, аз познавам техните асоциации, обаче чета на едни листчета едни, които виждам, че шест от тях са регистрирани на един и същ адрес. И някакви такива тенденции: как ще изкараме тракторите, комбайните и така нататък. Хубаво, тогава ние също ще излезем и ще го чуете в сряда, нашите профсъюзи са в стачна готовност. Тази тенденция да противопоставяме селото на града, пролетариат на селяните и така нататък, е абсолютно пагубна и някой я създава умишлено в тази зала. Ние нямаме противоречие със земеделските производители. Благодаря Ви.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз първо се извинявам, че така от място се намесих, но просто исках да провокирам този дебат, защото иначе се обезсмисляше въобще нашето идване тук.
Определено има много силно притеснение. Най-вероятно това е, защото информацията, която излезе, беше на час по лъжичка, но все пак малко нескромно, но имам достатъчно опит тук, в тази зала.
И не, че това е незаконно, господин Златев. И като четем Закона буква по буква и ред по ред, ако трябва да вземем да го четем и да го обсъждаме и анализираме, ни се засилват притесненията. От срещата, която се направи между Вашата асоциация и нашата асоциация, Вие сте казали на колеги, защото аз бях ангажиран и не присъствах, че не това е била целта, но в крайна сметка така излиза като го четем. Няма начин как ние да знаем, когато е написано едно нещо, каква е била идеята и що се е получило нещо друго.
Още веднъж дебело искам да подчертая, че ние сме за това да няма сива икономика, защото ако някой произвежда с гориво, което го е получил по начина, по който тук се каза, че влизат коли от Турция, а пък и цели танкери и така нататък, той също ни е нелоялен конкурент на пазара, защото на неговата стока себестойността е по-ниска и той сваля цените на пазара, на който се намираме и ние, които си плащаме всичко.
Но в момента има изградена вече работеща система и всички тези, които искат да работят законно, го правят, без допълнително да ги утежняваме с нивомерите, без допълнително да ги караме на тези цистерни, с които те си изкарват горивата от вътрешния обект до полето. Имайте предвид, че има колеги, които работят по пет-шест, по десет землища в трудни местности, където нито един превозвач няма да си пусне камиона да ходи да им закара гориво. Тук можем да си говорим, но трябва да се съобразяваме с реалната действителност.
Затова ние сме отворени да водим някакви преговори, да се търси някакъв начин просто тези неща, които не можем да ги изпълним, да излезем от рамките на въпросния Законопроект. Аз пак Ви казвам: въпросът с нивомерите. Защо трябва сега да накараме всички тези хора, които се занимават с нашата дейност, да си слагат нивомери, при положение, че ние регистрираме горивата?
Аз Ви предлагам нещо – да запишем в Преходни и заключителни разпоредби, че земеделски производител, който бъде заловен, че търгува незаконно с петролни продукти, му се спират субсидиите. Спираме му субсидиите и – край! Вместо да караме хората да почват и да търсят…
Ще дам пример със себе си – дворът ми е от 30-40 дка, половината е обрасъл с трънаци. Аз, ако искам да направя някакви ей такива неща, ще си заровя пет цистерни, ще си направя склад, примерно, и отделно ще си сложа нивомер, а отзад ще си вадя гориво и ще продавам. И сигурно има такива хора. Значи, ако има такива случаи – някой не си е свършил работата. Ама не трябва сега да товарим всички, затова че някой си не е свършил работата. Ако има някой, който по този начин е работил, мислите ли, че като накараме всички останали да си сложат нивомери, и той ще си сложи един нивомер за пред органите, и пак ще си продължи с тази дейност. Просто тук трябва да се свърши работата на входа. (Шум и реплики.)
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Нека да направя едно уточнение – тук някой разказва също една огромна легенда с едни нивомери, едни устройства, свързващи с НАП.
Нивомерът като устройство, поплавъка, за да го сложиш, струва 8 хил. лв. Цялото устройство да бъде свързано с НАП и така нататък, е максимум 20 хил. лв. Ако човек, който купува за 340 хил. лв. трактор „Феник“ за 460 хиляди комбайн „Клаас“, не може да сложи тези 20 хил. лв., за какво говорим?
Ние направихме предложение към Асоциацията – дайте ни ги тези бензиностанции да ги експлоатираме една година, ще Ви продаваме горивата на още по-евтини цени. Ние ще инвестираме тези пари вътре и след една година ще Ви ги оставим да си бъдат Ваша собственост. И ще кажа защо.
Защото ти казваш: аз съм честен. И аз не се съмнявам, но ако няма нивомера, как ще разбереш в този резервоар дали са влезли 3 хил. литра, които ти трябват на теб, или 60 хиляди? Кажи как да го направят колегите от НАП, да го разберат примерно, и аз веднага спирам дискусията. Това е едното, което искам да ти кажа.
Някой създава страшна химера какви страшни пари са едни нивомери – 8 хиляди лева! Ние ще ги платим, официално го обявявам като решение тук, срещу това една година да зареждам твоята бензиностанция, 19-те фирми от Нефтена и газова асоциация ще платят тези пари. Не 8, 20 ще платим, за да сложим това. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Дайте адреса, идвам веднага!
И последното, господин Председател! (Силен шум и реплики.)
Нека да се изслушваме, колеги.
Ще дойда, аз Ви казах, ще го направим. Контра предложение от наша страна – ние зареждаме цистерни, зареждаме танкери, предлагам ние да бъдем обявени също за ведомствени бензиностанции, да се махне това утежнение от всички нас тук, и да прекъснем връзката с НАП.
В България трябва да разберем едно нещо – ние сме членове на Европейския съюз. В неговите правила ясно и точно е записано: равнопоставеност на участниците в икономическия оборот и върховенство на закона! Не го ли разберем това нещо, започнем ли да изключваме едни съсловия и да казваме, че това за тях не важи, безсмислено е всичко това, което се прави в случая.
И след като може да има такива бензиностанции – ето, аз Ви внасям предложение да ни освободите и нас, да ни напишете „ведомствени бензиностанции“.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Мога ли все пак да помоля да се доизкажа.
Попитахте ме къде и какво ме притеснява. Аз започвам да Ви обяснявам, а вие сега друго ми обяснявате.
По-натам – аз говоря по Закона, който съм чел няколко пъти. Вътре има дискриминационни текстове – текстовете, които определят петте години стаж, висшето образование. Колко фермери имат висше образование? (Шум и реплики.)
Касае ни, защото така пише. (Реплики.)
Прочел съм го…
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Управител на фирма, която се занимава с търговия на едро с горива… Къде си прочели за земеделски производители,х висшисти-трактористи? То, като трите милиона…
Господин Върбанов, един момент! Моля Ви, колеги! (Шум и реплики.)
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Това, че текстовете…
Оставете ме две минути…
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Още колко време да Ви оставя, господин Върбанов?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Вие постоянно ме прекъсвате!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие, ако смятате, че ние сме дошли само Вас днес цял ден да слушаме, нека да…
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Не ме слушате цял ден!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие зададохте пет въпроса, не давате да Ви се отговори. Аз имам отговор на Вашите въпроси! Аз мога да Ви отговоря, или Вие си задавате въпрос и не искате никой да Ви отговори.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Кажете ми как ще си регистрираме по ЗУТ обектите при положение, че половината селскостопански дворове въобще не са в регулация и няма как да стане. Да не говорим, че повечето от колегите са собственици на някакви сгради, земята е собственост на Министерство на земеделието, храните и горите и от десет години преписките стоят там и няма кой да ги узакони.
Аз въобще не искам да си говорим с такъв тон.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие не искате, но го правите, но няма значение.
Аз ще бъда учтив и вежлив, както винаги.
Изискването за висше образование… (Шум и реплики.)
Добре, ама после ще забравите кой е първият въпрос. Ще изслушаме другия, той ще го повтори по същия начин…
Нека, за да не задаваме един и същи въпрос… (Реплики.) Аз трябва да отговоря на господин Върбанов.
Първо за изискването за висше образование – надявам се, че правим закон за горивата, а не закон за ангажираността на дебилите… Ако тръгнем да твърдим, че един човек, който работи на бензиностанция трябва да е неграмотен и малоимотен, тогава отиваме в друга посока. Извинявайте, но съвсем отскоро на водача на камиона, който ще дойде да зареди бензиностанцията му искаме десети клас. В България има толкова висшисти – безработни, толкова хора със средно образование – безработни, а Вие искате да кажете, че човекът, който ще управлява бензиностанцията трябва задължително да е неграмотен и да няма средно образование, а този човек трябва да отговаря за пожарната безопасност, трябва да отговаря за нивомерните системи, трябва да отговаря за връзките с НАП, трябва да отговаря за редица други освен противопожарни норми, него го проверяват офицери дали си спазва тези норми, той самият не може да прочете Закона, обаче е годен да управлява тази бензиностанция. Смятате ли, че това е непреодолимо препятствие?
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Господин Председател, как касае селскостопанския сектор това?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За една бензиностанция човек със средно образование е много трудно да бъде намерен в България и това е непреодолимо? За земеделците не се отнася и никога не се е отнасяло, както 3-те милиона, както 500-те хиляди, както и всички искания за образование или стаж.
И миналия път един колега попита за висшето образование, но аз съм сигурен, че докато е бил шеф на АЕЦ „Козлодуй“ не е назначавал хора без образование да натискат копчетата, защото може да стане бомба, тоест за всяка една длъжност се изисква някакъв минимум образование.
Съгласете се, утре ще се яви някой и ще каже, че обича хората и затова иска да го направим лекар, без да има образование или пилот с 8-ми клас ?!
Това не е непреодолимо препятствие, но средното образование не е нещо, което да е много рядко в България и много трудно се намира.
По въпроса на господин Върбанов за отговорността и накрая да сме допишели някакъв текст. И аз като хвана някой от Вас, че продава, Вие какво ще кажете: „Аз какво съм виновен за този човек, който зад гърба ми прави тези неща? Защо мен ще санкционирате за нечии действия? Аз ще си го накажа!“. Това е опит да се избяга от настоящия Законопроект.
Искам да Ви кажа, че долу в бюфета за кафе от 30 ст., ние имаме фискална памет в реално време с НАП. Човекът, който продава и си купува и кафето, и водата, и чашките, но понеже може да забогатее много от тези 30 ст., ние вече сме му въвели, и на голяма част от бизнеса в България сме му въвели и касови апарати, и фискална памет и ги следим и ги наказваме за това.
Ако една жена на пазара продава цветя, ние сме й въвели касов апарат, защото, видите ли, три пъти в годината има празници и тя много ще забогатее, но ако на Вас въведем апарати, а Вие сте длъжни до момента да ги имате, нека така да се разберем, искам тук НАП да се изкажат, това ще е много голям, непреодолим проблем.
Мисля, че до тук тези неща би трябвало много отдавна да са изпълнени.
Давам думата на господин Васил Панов, дирекция „Контрол“ към Национална агенция по приходите.
ВАСИЛ ПАНОВ: Понеже няколко пъти споменахте НАП и ангажираността на всички, които съхраняват горива, то и в момента го имате това задължение. И в момента го има това задължение, така че по отношение на нивомерите, електронните системи с фискална памет! Вие и в момента го имате това задължение, само че едно нещо друго, което го направихте преди време – да декларирате всички тези съдове, говоря не само за земеделските производители, а за всички, които имат съдове за съхранение на горива.
Миналата година от 300 и няколко проверки, които направихме по съдовете, не по фискалните системи, господин Златев, защото тях ги знаем кои са, тези, които са декларирали съдове за съхранение – една трета от тези съдове отговарят на изискванията да се слагат нивомери, да се слагат други неща, знаете там условията какви са – да са трайно прикрепени и така нататък, не са изпълнили това условие. И именно затова се вкарва в Закона да отговарят по Закона за устройство на територията, защото се оказа, че тези обекти никой не ги знае какви са, що са.
Колегите от Пожарната викат, че не го зная този, защото го няма никъде на картата, че съществува такъв обект и аз не знам как в такива обекти въобще, които Вие обяснявате – с буреняците, с такива нелицеприятни изрази, Вие там си съхранявате горивата и извършвате някаква стопанска дейност. Не знам за Вас дали се отнася или го дадохте просто като някакъв типичен пример.
И затова се наложи тогава, когато ги обсъждахме всички тези неща, всички тези обекти наистина да бъдат обекти. Като искате да си направите ведомствен обект за съхранение на гориво, да бъде такъв.
И миналия път, понеже Вас Ви нямаше, само ще се повторя, че винаги акцизните стоки са били под особен вид контрол. И освен данъчните и митническите закони, които ги регулират, винаги е имало секторен закон, който да обяснява кой какъв е в цялата тази история и какви задължения има.
Както има Закон за тютюна и тютюневите изделия, както има Закона за спирта и спиртните напитки, аз се чудя, че толкова години – от 1990 г., откакто демокрацията дойде, такъв закон за горивата няма. И това наистина е голяма пречка и в нашата работа, и предполагам, че и в работата на колегите от Агенция „Митници“, така че по отношение на данъчното законодателство, така както е разписан Закона и всичките ангажименти, които в момента ги имате всички, не само Вие, а и превозвачите, ако щете, и абсолютно всички, които са на пазара, разлика няма. Единственото е за дейността, която ще се упражнява под различна форма, допълнителните ангажименти, които ще имате, да се легитимирате и в края на краищата всеки да се определи кой какъв е.
Нито тепърва ще трябва да слагате някакви нивомери, а в зависимост от това къде ще се определите – към която дейност изпълнявате, трябва да се приведете в съответствие. Това е, което мога да Ви кажа.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Записали са се: господин Явор Гечев, Костадин Костадинов, Георги Милев.
Господин Гечев, моля.
ЯВОР ГЕЧЕВ: От Асоциация на индустриалния капитал в България, председател съм на Националния съюз на земеделските кооперации в България.
Уважаеми господин Председател, господа народни представители, колеги, заместник-министри! Има едно изключително голямо неразбиране. Мисля, че се създава конфликт там, където няма.
Първо, както и колегата от НАП каза, съхранение на нефт и нефтени продукти, това е вече по тежката процедура – 3 милиона гаранции. Всъщност земеделските производители са предвидени в друг текст, който е „търговия на дребно“, нали така? И само да кажа следното нещо: ние нито купуваме, нито продаваме, нито извършваме търговска дейност. Ние купуваме едни горива от съответните складове, които са с лицензионни режими. Там не може да излезе някакъв камион без АDR и темподобни неща. И ние си го купуваме, плащаме цената, ДДС-та и акциза още когато сме ги купили горивата. Временно ги съхраняваме за собствени нужди и ги транспортираме евентуално, под някаква форма, до съответните си насаждения и така нататък.
Искам да кажа, че тук вече идва голямото объркване по отношение на нещата. Ние нямаме бензиностанции! А тук, в Закона, са предвидени в чл. 2 шест дейности, които: в чл. 3 е съхранението на нефт и нефтени продукти, в чл. 2 – търговия на дребно. Вие ми кажете къде са нашите обекти, защото този закон, така както е писан, на практика след това по някакъв начин са вкарани тези обекти.
За да се разбере за какъв мащаб става въпрос, ще Ви кажа, че само организацията, която аз представлявам, обработва 5 милиона декара земя от 45 милиона декара, да кажем, обработваема земя в държавата. Сложете ги средно по 8-10 л за зърнени култури, а при зеленчуците е значително повече.
Ние сме най-големият ползвател на горива в държавата. И не сме измамници, тоест и в момента имаме режими.
Аз го казах и на господин Златев, с които нямаме кой знае какви големи различия, но ще Ви кажа, че е абсурдно от наша гледна точка, при положение, че контрабандните горива влизат отнякъде и те са от едно пристанище и три митници, не ги хващаме там, а ги търсим на 11 хиляди обект в държавата, по селата! Нали се сещаме колко е абсурдно това!
Само да кажа, че има компромисни варианти. И пак Ви го казвам: ние нито сме крадци, нито извършваме търговска дейност! Запишете една т. 7 в дадените шест икономически дейности, в чл. 2, в която да се казва: временно съхранение на собствени горива за собствени нужди за земеделски нужди. И дайте да направим друг тип регламентация, в която ние да сме отделно от бензиностанциите, които имат право да продават. Ако хванете тогава, при такова положение, някой земеделски обект, че продава гориво – глоба, втори път – глоба, трети път – затваряне! Но ние не извършваме търговска дейност. Това е голямата разлика! (Реплики.)
По същия начин – Вие сте ползватели. Ами, не извършваме търговска дейност! Тоест, по този начин конкретното предложение, ако се вкара, ние можем да седнем и да мислим по текста. Ние вече мислим.
Много сериозно мислихме по Законопроекта, запетайка по запетайка, включително с тази широка гама юристи, но така направеният Закон на практика нас ни слага в едно положение, което, как да кажа, не е най-доброто. (Реплики.)
Направих справка за нашата организация – 85% от съответните междуведомствени бензиностанции, които така ги наричате, имат проверки. Проблемът е с тези обекти, които ги няма в правния мир, защото тях никой не ги проверява, тоест ако регламентираме друга дейност – за временно съхранение, за собствени нужди, при даден тип дейност, които да са с облекчени режими, които не е нужно, повярвайте ми, половината бензиностанции в селскостопанските дворове не могат да отговорят на тези изисквания.
Плюс това – транспорт до, примерно, тон – тон и половина, няма как да стане. Разберете! Вие ни бутате към сивия сектор. (Реплики.) Вие ни бутате в сивия сектор! Дайте заедно да направим някакви регламентации, иначе ние сме подпрени до стената и аз мисля, че с Газовата и петролна асоциация имаме някакъв тип разбирателство по отношение на объркването в Закона, защото Вие ни слагате там, където не ни е мястото. Затова колегите се объркаха директно, защото четат: „съхранение на нефт и нефтени продукти“, а Вие ни слагате в търговията.
Да де, но този тип съхранение е друго съхранение от това, което ние временно правим. Кажете: да, до 30 хиляди литра; да , при такъв тип условия, и ние ще ги изпълняваме. И отворете една точка за обекти, които не продават горива. Хванете ли някой да продава горива – субсидии отнемате, каквото искате – затваряйте обекти, но ние тогава си носим отговорността.
Плюс още нещо – толкова абсурдно е писан Закона! Ще Ви кажа следното нещо: Вие давате една обосновка тук за допустими хора, които могат да го извършват – хора, регистрирани по Търговския закон и/или съответно по подпомагане на земеделските производители.
Аз директно Ви го казвам: аз правя десет бензиностанции, съответно вземам един декар земя и се регистрирам като земеделски производител. Не са изчистени текстовете! Тоест, това не е начинът!
Второто е – ЗП-тата, понеже не са по Търговския закон и организацията, която аз представлявам – кооперациите, понеже е по специализиран закон, няма право на тази дейност.
От тази гледна точка, според мен, текстовете могат да се изчистят, ако искате да продължите напред в разглеждането, но самият постамент на Закона е изтървал спецификата на най-големия ползвател на горива в държавата. И според мен през диалог могат да се оправят нещата, стига да има волята за това. Всичките организации, които сме тук, представляват около две трети от обработваемата земя в държавата, но разберете ни и нас!
Дадох един пример – цял живот съм искал да се занимавам със земеделие и завърших агрономия. Не знаех, че трябва да завърша право, но регулациите при нас са убийствени вече от всякаква гледна точка! Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Гечев, останете, защото аз ще Ви задам въпроси и се надявам да ми отговорите, разбира се. Ще приема какъвто и да е отговор от Вас.
Съгласете се, че има 3200 бензиностанции, които са под контрол и неизвестен брой обекти, през които минават акцизни стоки, които нямат контрол.
Само преди един месец тук имаше вот на недоверие. Първата точка беше корупцията. Ще Ви обясня в този сектор къде е корупцията – моето виждане, не е нужно Вие да го споделяте.
Втората точка беше дали системата БАЦИС и тази на Национална агенция по приходите са достатъчно ефективни, дали преди пет години са били могли да бъдат манипулируеми, дали дефектите, които са имали тогава, са и днес.
Дебатът в момента, ако приемем, че са 30 хиляди обекта, е дали 3000 от тях НАП добре ги контролира, а за другите няма да питаме. Мисля, че дебатът трябваше да е за всичките обекти, защото непрекъснато в момента проблемът е на тези 3 000 граждански бензиностанции дали уредите им са достатъчни, дали трябват още уреди, дали да не ги подменим с изключително нови, дали софтуерният продукт не трябва да се смени, дали не трябва 24 часа в денонощието да имат сървъри, а никой не пита за останалите 27 хиляди.
Вие сега в момента поставяте въпроса по един много добър начин. На мен ми харесва. Питате: „Къде сме ние?“. Ами, да Ви кажа: най-горе са търговците на едро – било производители, било вносители, големите складове; след това от търговците на едро горивото стига до гражданските бензиностанции и там се продава. Това е едната част – търговията на дребно.
При нас се явяват още едни междинни търговци на едро, които купуват от складовете на едро и го доставят на няколко земеделски производителя. На въпроса: „Защо не си го купиш от бензиностанцията, а го купуваш от другаде?“, защото като го вземе от търговеца на едро, той понеже обслужва няколко земеделци, дава по-голяма отстъпка, по-евтино му е да го купи от търговеца на едро. И ние сме създали една допълнителна категория търговци на едро. Те са се създали във времето. Не работят противозаконно, не работят нечестно, но те са една междинна категория, които Ви доставят на Вас.
В един момент обаче на един земеделски обект се оказва, че има едно гориво, което на съседната бензиностанция е по-скъпо и някои от тези обекти… Вие казвате: „Ние не сме престъпници!“ и никой не казва, че сте престъпници. Казвате: „Ние не продаваме горива!“.
Вие получавате от държавата 8-10 литра, както е определено. Ние не се бъркаме в тези норми, те не са предмет на нашето обсъждане. Освен това обаче половината от Вас казват: „Аз имам трактор, който е енергоемък, едно К-700 харчи едни литри, държавата ми дава тези, но на мен ми са налага – лоша година се случи, да използвам повече“. Извън тези количества, които получавате, за които се възстановява акцизът, нали купувате и други количества, 8 000 са с възстановен акциз, а останалите земеделци и горивата им?
Проблемът е сега всичките количества, които са при Вас, ние приемаме безусловно, че Вие ги харчите за лични цели. Проблемът е как НАП да контролира, че те са дошли до там и продължават. В момента е само регистрационно. Да, документът дойде. Камионът разтовари.
Вие давате едно ново предложение – тези обеми, макар че никой не Ви слага обем и дали да е 5 тона, дали е 50 тона, дали да е 500. И затова аналогията беше с бензиностанцията. Никой не казва една бензиностанция какви обеми трябва да има. Каквато са я построили – може да е с една колонка от 30 кубика, може да е с 50, може да е с 50 колонки.
По същия начин и Вас никой не Ви ограничава. Ако слагаме аналогията с бензиностанциите. Вие ми кажете при положение, че се обособите като такива обекти, въпреки че Вие сте абсолютно аналогични на бензиностанцията, с тази разлика че не продавате, а го ползвате за собствени цели, и се сложат нивомерните системи, съгласни ли сте след това, ако някой бъде заловен да продава, ама не да кажете, че: „Аз не го знам тоя! Него всъщност вчера го наех, не го познавам, той продавал, а аз не съм виновен!“, да се наложи тази санкция, която я имаме предвид?
Защото нали Вие не продавате? В случая че продавате и сложите нивомерните системи и се залови, тогава? Или тогава ще търсим други вратички? Отговорете ми на този въпрос.
ЯВОР ГЕЧЕВ: Ще Ви отговоря точно по същия начин, както Вие започнахте – с предисловие.
Забравихте Вие да кажете за трите обекта, откъдето влизат първо контрабандни горива.
Второ, ние купуваме от дадените търговци, така е, само че ще Ви дам един друг пример. Няма луд земеделец, няма луд такъв, който да купува контрабандни горива, заради няколко причини.
Първата е 20% ДДС, втората е – обратно връщане на акциза за горивата. Няма толкова евтина нафта, че да пазаруваш контрабандно! Да не говорим пък, че не ти признават гаранциите за изгорелите двигатели и така нататък.
Това беше проблем преди четири-пет години. В момента няма кой да го прави.
Второ, ами има международен опит. Да, системата в този вариант може и да не Ви работи. Аз вчера споделих какъв може да е етапът, защото всичко минава през транспорт. Ще Ви дам една друга аналогия – вътрешнообщностни доставки, незаконен внос на земеделски продукти, които ние не ги спираме по границата, обаче ги търсим на всички борси в държавата и наказваме най-малките. Аналогията е същата.
Ще Ви дам още един пример. Не е вярно, че К-700 гори много. Ще Ви кажа – направете си следната схема, и ние затова искаме регистрационен режим, който обаче не продава. Тогава идва следното нещо – виждате данните от системата ИСАК на Държавен фонд „Земеделие“ и виждате че някой потребява, примерно, над 10 литра на декар горива при зърнени култури. Ами, той директно трябва да Ви влезе в риск-анализа, за да му направите проверка къде е отишло, защото ние можем да докажем всеки литър с дадените култури. Това лесно може да се направи като методология и вместо да наказвате нас, самата държава да си облекчи и своята работа.
Плюс това – хванете го на практика с друг тип системи. Има западни модели с една GPS-система, колкото телефон е голяма, се дава заедно със зареденото гориво, вътре с електронния сертификат за качество и всичките бази данни, но не е в камиона. Давате го Вие, да речем, от Митниците, от НАП или откъдето ще да е. И съответно, ако МВР види цистерна, за която не е в GPS-а, че има такъв сертификат, спира го и той е контрабанден! Вие пропускате първо вноса – откъде влиза, след това пропускате транспорта и логистиката, защото всичките фирми, които возят легално са легални, и всичките, които ползват горива, са легални. А ги търсите на най-малките обекти. Ние затова Ви го казахме. (Реплики.)
Не, не искаме да продаваме. Направете ни регистрационен режим, при който потребяваме за собствени нужди и си отговаряме на определените изисквания. И хванете ли някой – затваряйте го. Дайте! Даже ако имате данни за някои от членовете, които са в нашата асоциация, ние самите ще вземем мерки.
Даже ще Ви кажа нещо друго – асоциацията, която аз представлявам подписа няколко договора с най-големите фирми, защото при обхват 5 милиона декара, цените са ни по-големи. Започнахме да го предлагаме като пакетна услуга, без да купуваме и продаваме, просто ползваш по-големи търговски отстъпки. И това е пазарен механизъм при западни кооперативни модели от десетки години насам. Иначе, ако го направите това, да – другото можем да го спазваме, защото ще Ви кажа следното нещо.
Ако някой продава от наша ведомствена бензиностанция без аз да знам, това значи, че краде. Това значи, че краде от нас самите! Да, направете тези регистрационни режими. Ние от сектора сме готови да говорим по отношение на спецификата, макар че от Вашата висока камбанария на изключителен опит, но по големите неща, ние пък претендираме, че имаме някакъв малък експертен опит теренен, на село, да!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да кръстим Вашия обект „вътрешен обект“ и всичко, което казахте – съвпада.
ЯВОР ГЕЧЕВ: Не е така! Това не е търговия и не би трябвало да отговоря на същите изисквания.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вътрешен обект, в който съхранявате гориво, товарите, претоварвате, изнасяте на полето, което не е за продажба.
ЯВОР ГЕЧЕВ: Според Вас. При нас не е така. Дайте да направим една специализирана седма точка и да опишем с дадените й специфики и да се разберем. Има бензиностанции, които са вътрешноведомствени обекти, както казвате Вие, за временно съхранение, може да са и за 5 хиляди литра. Дайте до го направим до 30 хиляди литра. Ние сами ще изискаме допълнителните неща, които ще са от нашата компетенция, защото, както Ви го казаха колеги, всеки, който прави това, е наша нелоялна конкуренция.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Значи се сближаваме. Доста близко сме.
ЯВОР ГЕЧЕВ: Сближаваме се, но, как да кажа, нюансите в нашия аспект са изключително важни. Просто, как да Ви кажа, не разбирайки от земеделската специфика, според мен е грешка, защото в мотивите не е искано становище на Министерство на земеделието, храните и горите, не е имало предварителна комуникация с браншовите организации. И от тази гледна точка ще направите грешка.
Ако искате – дайте да я коригираме, ако не – разберете ни и нас, че ние сме притиснати доста сериозно до стената! Просто грешна е философията в тази й част – земеделие.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Досега сте имали възможност много пъти да предложите. Ето сега Ви е моментът. Кажете как виждате Вие Вашия вътрешен обект, ведомствена бензиностанция да работи, да бъде контролиран и в случай, че продава, да си получи санкцията.
ЯВОР ГЕЧЕВ: Аз съм готов и в момента да Ви кажа.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Разкажете го!
ЯВОР ГЕЧЕВ: Готов съм и в момента да Ви го кажа, но няма да е сериозно. От тази гледна точка при положение, че има някакъв тип съгласие, ние – секторът на най-големите браншови организации, аз ще Ви кажа мое мнение. Дайте, ние ще помислим. Аз ще предложа и на колегите съответно текстове, които да регламентират една седма точка в дейностите, и съответно ще го предложим в писмен вид, защото това е несериозно в момента да Ви го обяснявам така. Поне това е моят опит със законодателството.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Може ли един въпрос към господин Гечев?
Господин Гечев, аз понеже не съм завършил агрономия, все пак ние говорихме и вчера, и онзи ден много, малко съм изненадан, разбира се, от позицията, но това е друг въпрос: колко зърно се произвежда в Благоевградски окръг, според Вас?
ЯВОР ГЕЧЕВ: Благоевградски окръг не е най-прословутият със зърното.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Благодаря за искрения отговор. От Благоевград до Кулата, аз сега изпратих да донесат снимките, на 18 места висят транспаранти на пътя: „Евродизел с 20 стотинки по-евтин!“, и всички тези бензиностанции са в едни селскостопански дворове.
Аз нямам никакво съмнение, че Вие и колегите Ви сте абсолютно изрядни. Въпросът е как да разделим Вашите… Вие можете ли да дадете този списък на изрядни обекти, които работят, за да хванем онези другите, които не са изрядни, които не дават нито една фактура.
И, второто, аз пак казвам, че не разбирам къде е проблемът тук. Вие имате право до един тон да превозвате без никакво ограничение. Имате право на вътрешен Ваш обект. Кое е проблемът? Нивомерната система? Кое? Кажете какво да правим с онези зърнопроизводители в Благоевград, където продават с 20 стотинки по-евтино. И нагло го заявяват по пътя.
ЯВОР ГЕЧЕВ: Точно затова ние искаме специализиран режим на обекти, които не се занимават с търговия, защото и тези доводи, които давате за някакви наши колеги, това не са колеги. Те не са земеделски производители, ами са търговци. Нека се третират с тежките правила, като търговци. Това, че са в някакъв селскостопански двор – техен ни проблем. Наистина да регламентираме отделен тип обекти, които да са на специфични условия, иначе други различия по отношение на регулацията и изсветляване на сектора – нямаме.
РЕПЛИКА: Може ли и аз един въпрос да задам – господин Гечев, понеже заявихте, че не търгувате. Как разглеждате договорите с големите арендатори, които снабдявате с торове, семена и горива срещу произведената от тях продукция? Имате ли такива договори?
ЯВОР ГЕЧЕВ: Не, нямаме.
РЕПЛИКА: Има, има! (Шум и реплики.)
Това търговска дейност ли е или не е? Продавате ли? (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Кои други структури? От Ваши структури се извършва! (Шум и реплики.)
Не е вярно! Земеделски производители от Монтана и от Видин.
АТАНАС ДИМОВ: Казвам се Атанас Димов, управител съм на фирма „Сакса“, която не е член на Петролната и газова асоциация, управлявам два склада и 28 бензиностанции в България… (Силен шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, можете да си говорите извън залата! Може би вече е ясно защо трябва да се ползват работни групи…
Заповядайте!
МИРОЛЮБ СТОЛАРСКИ: Аз искам да поставя въпроса така: ние, между другото уточнихме какво значи „вътрешен обект“. При нас беше проблемът с тези вътрешни обекти, защото аз искам да попитам колегите: каква е разликата между една бензиностанция или вътрешен обект, който е направен горе, където е кариерата и където има 58-тонен трактор и камиони, които са малко повече от един, било то трактор или нещо друго, каква е разликата? Дали този 57-тонен трактор трябва да слезе до долу да зареди или на него му е по-лесно, отколкото на един комбайн? Не, не му е по-лесно, както и на комбайна не му е лесно, но нас ни задължават и ние сме го направили на нашите обекти.
Ние уточнихме какво значи „временен обект“. Вчера написахме, уточнихме какви би трябвало да бъдат изискванията за такъв обект, също искам да кажа – също никой от нас не прави търговия. Аз също като превозвач купувам горивото и ми седи в бензиностанцията. Не го продавам, ползвам го! Имам нивомери, имам връзка с НАП, задължени сме.
Защо да не уточним точно това: какво значи „вътрешен обект“? Да спрем на тази дефиниция. Какво е? Защото и ние губим много от така наречените „вътрешни обекти“ или цистерни с по 5-6 тона, където минават и зареждат.
И аз пак питам: доказано е, че влиза гориво. Къде отива? При нашите, тези които са неконкурентоспособни? Ние сме неконкурентоспособни…
Второ питам: голяма част от тези, които са земеделски или зърнопроизводители, са и превозвачи. Голяма част! Като погледнете тези гондоли, които карат житото за Солун, нито един от реалните превозвачи не го прави. Вие си го извършвате за собствена сметка. Казвам: „за собствена сметка“, тоест Вие отнемате работата на превозвачите, а как разделяте горивото, което отива в тракторите от това, което отива в камионите? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не знам защо трябваше да възобновяваме темата, но аз искам да попитам: такива вътрешни обекти има регистрирани под контрола на НАП и в момента работят. Те не продават и се контролират от НАП.
Моля някой от превозвачите да вземе думата, за да каже как функционира неговият обект и как функционират обектите, които, примерно, те минават покрай тях и не зареждат такива обекти.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Господин Председател, може ли? Аз съм от транспортния бранш. Николай Попов се казвам, управител на „Скорпио ойл транспорт“.
Бих искал да Ви попитам: защо се прави диференциация между транспортни фирми – превозвачи, земеделци? Законът, според моето виждане, трябва да е еднакъв за всички. Не може да има ведомствена за земеделци, които са с предимство някакво, превозвачите от друга страна са дисквалифицирани, защото те трябва да имат това, третите трябва да имат друго. Просто, според мен, трябва да има едно обобщаване на всичко.
До колкото си спомням, в момента сме на точка „Транспорт“, а ние преминахме вече на точка „Складиране, продажби“ и темподобни работи. Ако можем да се придържаме към някакъв дневен ред. (Шум и реплики.)
Защото се прави една дискриминация на едните спрямо другите. Колкото потребяват земеделците, толкова потребява и транспорта. Транспортът потребява също много големи количества горива, така че не може да се прави диференциация между едните и другите – за едните да има, за другите да няма!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това и за всички останали браншове важи. Тоест, обединяваме ли се сега около становището, че тези ведомствени, които ние така ги бяхме нарекли, а не съществуваха никъде в Закона, но „вътрешни обекти“, трябва да има еднакви условия за всички – и строителния бранш, и транспортния бранш? Или за земеделците не трябва да има? (Реплики.)
РЕПЛИКА: Господин Симеонов, имахме записани няколко човека да се изкажем, и тогава да се обединим, предполагам. Аз мисля, че ще се обединим.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Добър ден, уважаеми депутати! Уважаеми заместник-министри, дами и господа!
Казвам се Георги Милев, представител съм на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Имам чувството, че шизофренично се въртим вече седма година около едни и същи неща. От времето на Симеон Дянков, когато се даде тази щура идея за нивомери, преди две години отново имаше такова нападение, сега – пак такива желания в определени хора да сложат едно икономическо, и не само икономическо бреме на земеделците, ами то е просто невъзможно да се осъществи всичкото това нещо, което ми казвате.
Понеже преди малко беше казано, да говорим по Закона по членове. Аз от цялата дискусия тук не можах да разбера ние търговци ли сме. Преди малко господин Симеонов каза: „Вие съхранявате едно гориво“, съхранители ли сме на гориво или пък „Ще си го транспортирате“, къде сме, транспортьори ли сме? Защото този Проектозакон, който е написан, според мен е в петия месец и му трябват още четири месеца, докато стане едно хубаво детенце, което ние от Националната асоциация ще го приветстваме.
Когато става въпрос за борба със сива икономика, с контрабанда, мисля че нашата асоциация винаги е твърдяла, че иска да има правила в този бранш, спазваме ги правилата, налагаме изисквания, но те са еднакви за всички.
В момента се каза, че правим болшевизъм, изправяме селото срещу града. От историята знам, че винаги селото е побеждавало.
Започвам с членовете, защото говорехме за членове. Какво да разбираме под понятието „търговия на дребно“? Когато има търговска сделка един плаща на друг. Когато говорихме за нивомерите, трябва да си издаваме сами на себе си, господа депутати, касови бележки. Вие представяте ли си абсурда? (Шум и реплики.)
Издаваме си касова бележка на нас самите и… (Реплики.)
Не, не! Говорим, когато говорихме за нивомерите. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: С тази бележка отиваш до полето с нафтата.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Със сигурност не сте търговци на едро!
ВАСИЛ ПАНОВ: Изобщо не е вярно това нещо! Много Ви моля, недейте да говорите глупости! Глупости говорите в момента. Мен ми е неудобно да Ви слушам. Как можете да говорите, че си издавате касови бележки на Вас си, като изрично е казано в Закона и в наредбата за касовите апарати, че когато зареждате за собствена сметка, дори не е необходимо да се издава документ, само трябва да се регистрира в устройството. Издава се касова бележка, ако обектът е с двойно предназначение, тоест продава и съответно си зарежда собствени превозни средства, така че недейте да говорите така. Тук има сериозни хора и говорите глупости! Никой не Ви…
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Мога ли да продължа изказването си?
ВАСИЛ ПАНОВ: Ще продължите, разбира се, ама тук нас ни изказвате два-три пъти какво искали от НАП… Значи, не е така!
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Така е написано в чл. 8, ал. 2.
ВАСИЛ ПАНОВ: Недейте да говорите глупости, пак Ви казвам! (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Защо гледате наредбата. Ние в момента говорим по Закона? (Шум и реплики.)
Първо е законът, после е наредбата! (Реплики.)
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Аз Ви го казвам веднага и не Ви губя времето, господин Златев. Карате ни вместо да работим земята, да се занимаваме с глупости и да ходим в Народно събрание… (Реплики.)
Какви пари? За какви пари говорим? (Шум и реплики.)
Веднага Ви казвам, че когато има търговия на дребно, как се осъществява такава сделка, господин Златев, ще ми кажете ли? (Шум и реплики. Провиквания на микрофоните.)
Какво да се уточним? Вие твърдите, че не е така при положение, че е така.
Уважаеми депутати, да продължим, понеже казахме, че ще говорим по същество. Искам наистина тази комисия, която аз дълбоко уважавам, да излезе със становище какво означава „търговия на дребно“ за земеделски производител, защото навсякъде казват: ние Ви приеднаквяваме. Няма такова нещо! Не може черният кон и белият кон да бъдат сиви коне!? (Силен шум, реплики, провиквания.)
Аз говоря по същество – ние търговци на дребно ли сме? Обяснете, господин Златев. (Реплики.)
След това, ако закупим гориво, за което сме платили акциз и ДДС октомври месец и започнем да го ползваме март месец, съхранители ли сме на това гориво или не сме? Защото четири месеца, когато нямаме работа на полето, ние го съхраняваме? Пак не можахме да разберем. (Шум и реплики.)
Ние нямаме обекти, ние имаме регистрирани цистерни, съдове. Това не е обект. Обект е съвсем друго нещо.
И друго нещо, господа депутати. Искам да Ви кажа, че в момента правим рестрикции, които правят така че масово, поне 50 хиляди земеделци ще бъдат принудени да ходят да зареждат на бензиностанция. Обяснявам Ви защо. От 90 хиляди регистрирани, 8 хиляди подават молби за възстановяване на акциза. Тези 8 хиляди хипотетично, от тях 5 да си сложат, останалите регистрирани земеделски производители до 92 хиляди, които даже не си подават, а ходят да си купуват с цистернички по един тон, по два тона от бензиностанцията, тези хора ще трябва да ходят на бензиностанция.
Подложени сме на страхотни рестрикции. Нямаме право да се движим с комбайните по националната пътна мрежа. Трябва да вадим разрешително за всеки курс. Представяте ли си в жътва всяко едно зареждане на комбайна как ще можем да го направим това нещо?
Това са мотиви, които сме ги казвали и в 2008 г., 2014 г., и в момента – в 2018 г. През четири години една такава вълна минава, и това го казваме. Ние двама финансови министри убедихме, този път аз тук Министерство на финансите не го виждам, макар че се говори, че с този закон ще има един милиард лева приход към бюджета.
Само искам да попитам при положение, че целият оборот на земеделието, който тази година е направило, няма половин милион лева, откъде ще дойдат, при положение, че нас ни… (Шум и реплики. Единични ръкопляскания за прекъсване.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Моля Ви се, ще прекратя дискусията! Заяждате се помежду си!
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Господа, 208 хиляди литра…
Защо прекратявате? Защо ми вземате думата?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Защото трябваше да се поберете в 2-3 минути. Пускам ви 10 минути въпроси-отговори.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Добре, а защо другите се изказват по 6 и повече?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Всеки, от този момент нататък, по две минути, защото злоупотребявате. Не Ви ограничавам и Вие не спирате.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Добре, хайде дайте ми от сега нататък две минути!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Досега колко ползвахте? Има хора и след Вас!
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Аз казвам важни неща, аз към Вас нямам какво да кажа!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Много се извинявам! Става нещо, което не трябва да става!
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Към господа депутатите. Ние заради тях сме дошли.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заради тях сте дошли и искате само Вие да говорите, другите гости права нямат ли?
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Не, не искам. Аз последен взех думата.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Искате да разкажете подробно за всичките си виждания за границите и така нататък. В момента обсъждаме точки, членове и алинеи. Търсим сближаване, а не конфликти и заяждане. Чухме Вашето мнение. Нека да чуем и другите Ви колеги. Може би и те имат какво да кажат!
ГЕОРГИ МИЛЕВ: За граници не съм говорил. Изказаха се всичките досега и нищо не сте чули явно!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тоест да обобщим, че Вие сте казали всичко, което другите имат да кажат и да преминем към другата точка.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Не, всичките се повтаряме… Започваме…
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре, нека следващият да заповяда, защото са се записали още двама човека, но Ви моля – по-кратко! Аз съм толерантен. Нарочно не прилагам правилника. Виждам, че някои хора се забавляват, за да стане говорилня! Следващият път ще поискате да дойдете и ще се чудите, защо само хората, които са диалогични, конструктивни и имат какво да предложат слагаме, а не тези, които са дошли да си говорят и ръкопляскат сами на себе си. Да подвиквате, дразните и се заяждате с останалите , дойдохте за ултиматуми или преговори!
Между другото – няма медии, няма нужда!...
РЕПЛИКА: От Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Националната асоциация на зърнопроизводителите настоява земеделските производители да бъдат изключени от обхвата на така предложения Законопроект. (Шум и реплики.)
Не, аз съм председател. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Моля Ви! Трима човека представяте тази институция.
РЕПЛИКА: Проблемът е един. Ние ставаме и тръгваме след малко. Ние ставаме и тръгваме!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Трима човека от Националната асоциация вземате думата. Има и други земеделци.
РЕПЛИКА: Поне така, както се развиват нещата, отиват наникъде. Един говори, друг му ръкопляска, после се разменяте.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тоест, да предложим ли транспорта и строителството също да излязат от обхвата на този закон и само едни 3 хиляди бензиностанции да бъдат контролирани от НАП и Митници, а всички други – не?! Но иначе всички сме против сивия сектор?! (Шум и реплики.)
Кажете, имате думата. Заповядайте.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Въпросите на нас ни се припокриват с господин Жоро Милев, както казахме.
Как изчислихте, че липсват 1 милиард лева от бюджета и то от земеделските производители? (Реплики.)
По Закона – какво? Искам да попитам Транспортното министерство… (Шум и реплики.)
По Закона – единствено искаме да бъдем изключени от обхвата на този закон. (Силен шум и реплики.)
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Господин Председател, и транспорта иска, и нефтопроизводителите искаме да бъдем изключени. Внасяме го като предложение.
ЙОРДАН АРАБАДЖИЕВ: Йордан Арабаджиев – Съюз на международните превозвачи.
Предложение: транспортните фирми също да бъдат освободени от обхвата. Ние отговаряме на всички изисквания, така че това е нашето предложение и няколко думи още по отношение на Допълнителните разпоредби.
Искаме да бъде прецизирано понятието „вътрешен обект“, тъй като така както е разписано, трябва да отговаря на изискванията на Закона за устройство на територията, а тези, които са с удостоверение за търпимост и са отвън, неподвижни са, трайно са закрепени, но с външни цистерни, те отговарят по ЗУТ, но с така даденото определение няма да отговорят. Искаме прецизиране в тази посока и още един момент, свързан със Закона за движение по пътищата, чл. 106а.
Колеги, въвежда се изискване водачите на превозни средства да зареждат само на бензиностанции. Какво се случва тогава с тези шофьори, които зареждат на вътрешни обекти, след като те не са бензиностанции? Това трябва също да се прецизира, според нас да отпадне, защото няма как да бъдат принудени водачите на транспортните фирми да зареждат на бензиностанции. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Най-после едно конструктивно предложение. Заслужава си да се обмисли. Включително и заварените положения. Исторически натрупвания- търсене на решения. Готов съм на дебат между двете четения или до изготвяния на доклада за първо гласуване.
Преминаваме ли нататък? Имаме и други проблеми – имаме и газ, имаме и горива, имаме и складове на едро, имаме и редица други въпроси? Очевидно някои дойдоха, за да ядат от времето и да дразнят. Изслушахме ги. Апелирам за диалогичност още веднъж.
Да преминем към т. 2 или всеки път, когато преминаваме към следваща точка, имаме процедура.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Предложението ми е преди да преминем към т. 2 да помолим тези национално представителни асоциации и хората, които дойдоха и ни уважиха днес да ни предоставят техните предложения конкретно и как виждат тези промени. По закона – конкретно.
Чухме ги. Явно има притеснения, но нека, примерно, до сряда, в срок да ни изпратят становище, мисля че до сряда ще се справите, какво точно, как Вие виждате и според Вас как трябва да бъдат тези промени, до сряда да ги има при нас по Глава първа. (Шум и реплики.)
Нека днес да ги изслушаме. Нека днес да ги изслушаме и по Глава втора. Нека да видим конкретните предложения. Нека да ги получим до сряда, отново можем да се съберем да ги обсъдим…
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Стойнев, разбирам какво искате да се получи. Няма да се получи. Разбирам искането, което искахте – в двуседмичен срок за уведомленията от министерствата и което миналия път много държахте да го чуете, сега изобщо дори не искате да го прочетете, защото не Ви е важно.
Днес за втори път правим нещо, което не е правено досега в която и да е комисия на Народното събрание – преди първо четене да правим два пъти изслушване, а сега да искате още по два пъти да изслушваме… Моля Ви се!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Извинявам се. Може ли?...
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не, нека да се изкажа. Позволете ми! Когато мине на първо четене всички конструктивни предложения, и аз не исках да Ви губя в началото времето, за да Ви кажа по кои членове, включително и аз имам виждания по въпроса, но тъй като има достатъчно време, никога за първо четене не са правени толкова изслушвания в такъв широк формат. Днес имаше 320 души кандидати – ето, виждате, че залата едвам побра тези, които успяха да дойдат. Много и не дойдоха.
Те имат възможност между двете четения да направят предложенията, ако изобщо искат, защото може някой да е заявил нещо, пък после да не го иска. Нека да изслушаме изказванията по другите две глави, след което ще преминем към гласуване на така внесения Законопроект.
Ако Вие сега се чудите всячески как да даваме думата на всеки, за да яде времето, и без това стана доста късно, това е вече друга позиция.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз уважавам Вашето търпение, но когато има такова напрежение в обществото и когато имаме тук национално представителни организации мисля, че не е такъв голям проблем, че изслушваме засегнатите страни.
Моето конструктивно предложение – виждате, че някои неща се случват за първи път, но нека следващата седмица, когато има тези предложения направени, ние тук вече народните представители, не говоря отново да се събираме, да излезем официално с това какви ще бъдат предложенията за второ четене, защото съм убеден, че тези хора, които са зад мен в момента, те просто не ни вярват какво ще се случи на второ четене.
Нека да се поеме ангажимента за това, което ще се случи на второ четене, да бъдат спокойни и тогава вече да преминем за гласуване на първо четене. Смятам, че този закон, който чака от девет години или десет години, не е такъв проблем за две седмици да изчакаме. Хората виждате, че са изнервени. За какво е необходимо това?
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Господин Стойнев, само една молба – гледайте не само към Вас, гледайте и от тази страна на масата.
Аз пак казвам: опитът да се противопоставят хора един срещу друг и ние да спорим, без никой да каже по същество защо спорим. Единственото, което чух, е за едни нивомери. Всичко друго са празни приказки. Така че, много Ви моля! Аз много добре слушам, когато говорим за двете Българии, нали? Нека да кажем къде е нашата България и къде е чуждата България! Защото така е много лесно, но в крайна сметка 36% от бюджета на България се прави от фирми от тази асоциация.
Колегите получават субсидии по милиони, които също са от бюджета на България. (Шум и реплики. Провиквания: Ееее!“.)
Ние говорим в момента как този бюджет на България да бъде запълнен. Нали разбирате? Затова нека… (Реплики.) Затова кажете: „Аз представлявам само тези хора“ или „Представлявам всички хора“?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вижте, ние сме народни представители и представляваме всички. И ако обичате, не ме прекъсвайте.
Това, което искам да кажа, е следното, че ние сме длъжни в крайна сметка да се приеме закон, който наистина да бъде възможно най-справедливият. При положение, че има такова напрежение, било то… За Вас може да са празни приказки, за мен тези хора не говорят празни приказки и е хубаво да видим писмено техните предложения. И тогава вече ще преценим дали са празни приказки или не.
Когато ние си направим в тази систематизиране на всички предложения – било то в сферата на нефтените продукти и на газта, тогава вече да ги уведомим какво ще се случи на второ четене. В момента ние създаваме едно излишно напрежение.
Да, не е правена такава процедура. Нищо не пречи, при положение, че има, пак казвам, такова напрежение, това да се случи. Десет години е чакано, още две-три седмици – не виждам кой знае какъв голям проблем. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря и аз, господин Стойнев.
И аз не виждам никакъв проблем Вие да получите тези предложения, ако дойдат в Комисията. Те винаги досега са разпределяни на всички. Никога не са крити, да ги имате тези становища, и когато се гласува на първо четене, можете да излезете политически и да кажете Вие зад кои становища заставате, зад кои не заставате и да изразите своята позиция преди гласуването на първо четене в залата.
Да правим процедура за второ четене преди първо, защото на Вас Ви се иска, извинявам се много, не искам да обидя никого, но вътрешнопартийни проблеми или проблеми с електорат, или предизборни проблеми не са предмет на разглеждане в тази комисия.
В момента изслушваме секторите, Вие много настояхте да чуем всички – изслушахме ги. Казвате, че те имали предложения. Нека да ги представят. Ще ги получите. Никой няма да ги укрие от Вас. Тези, които сметнете, че са добри и които бихте могли да подкрепите, в Комисията при първо четене, в залата, ще можете да ги разисквате, ще можете да ги кажете, ще можете да заявите своята ярка гражданска позиция на коя страна сте, какво желаете и какво ще защитите. (Реплики.)
Разбира се, че след това ще имаме втора Комисия, между двете четения, на която ще обсъждаме. Едва ли обаче на тези комисии ще стане по този начин обсъждането. Абсолютно всичко, което искате, се случва. За първи път се случва в парламента и въпреки това ви е недостатъчно. С вътрешнопартийни битки не бих искал да се занимавам.

Преминавам към т. 2, защото има хора, които са изпратили до нас своите проблеми и трябва да ги дискутираме и тях.
Много хубаво е да губим време и да изслушваме. Ясно е какво ще стане на следващите заседания. И то Вие ще имате огромна заслуга за това.
Моля да преминем към обсъждане на текстовете на Глава втора – газ, транспорт, производство и внос, съхранение, на едро, дистрибуция, пълнене…
Моля заинтересованите страни да се изкажат, защото и там има големи проблеми, и там има хора, които трябва да се срещнат в разбиранията си, за да знаем ние кое е най-приемливо. Когато между първо и второ четене го обсъждаме, да можем тези въпроси да ги разискваме, да вземем най-приемливото решение.
Междувременно всички, които имат становища, променили са си ги след това четене или преди това, прочели са Закона още веднъж, ще имат възможност да ги изпратят до нас, а аз ще ги изпратя – поемам ангажимента, до всички народни представители в нашата парламентарна комисия.
Кой иска думата?
ГЕОРГИ ПАЛПУРИН: Здравейте!
Господин Председател, уважаеми народни представители, колеги от различни сектори на българската икономика!
Казвам се Георги Палпурин и представлявам Асоциацията на разпространителите и потребителите на бутилиран пропан-бутан.
Това е един малък и специфичен сектор, който е засегнат от този законопроект и днес се радваме, че имаме възможността да споделим нашите притеснения и гледна точка на посоката, в която е разписан Законопроектът.
Основните положения, които ни притесняват като цяло е това, че се залага един много висок, бих казал, абсолютно нелогичен праг в посока изискване за складови мощности. Директно и по същество – в Законопроекта е заложено, че складовете, които ще могат да се занимават с бутилиране на пропан-бутан трябва да са в размер на 500 кубика. А 500 кубика представляват шест влакови цистерни, като обем, за да си представите за какво количество става въпрос, и е абсурдно те да бъдат разположени в населени места. Автоматично, ако този законопроект бъде приет, изкарва всички съществуващи складове от пазара.
Първо, от пазара остават седем склада, които ще отговарят на тези изисквания. Времето, което е заложено в Законопроекта, от шест месеца абсолютно е недостатъчно. Дори и да има финансова възможност и икономическа логика да бъдат направени тези инвестиции в нови складови мощности, в голямата си част са нелогични. Това е първото ни притеснение.
Считаме, че това е намеса, до голяма степен в търговските отношения, защото какъв е обемът на склада, би следвало да е извод от пазарната логика, какъв пазар обслужваш, колко близо искаш да си до потребителя и каква е цялостната ти организация на логистиката.
Ако се премине към приемане на Законопроекта, естествено ще влезем в някакви разговори за това какво е допустимо, логично и нормално, за да не бъдат закрити може би някъде около 30-40 предприятия, които в момента снабдяват около 85% от заведенията за хранене, голяма част от населението и леката индустрия с пропан-бутан.
Другата точка, която изключително много ни притеснява и тя също е прагова точка, това са заложените текстове, които касаят броят бутилки, които трябва да притежава един търговец. В случая са заложени като минимум 10 хиляди, но по-интересно е, че в Законопроекта също така е заложено и обвързването с обема продажби.
Давам пример – ако на година един търговец продава 300 хиляди бутилки от по 10 кг, то би следвало той да притежава, съгласно разпоредбите в Законопроекта, да притежава 150 хиляди бутилки.
Направили сме проучване сред нашите членове – за да бъде обслужен този пазар, той на практика притежава около 30 хиляди бутилки, за да може пълноценно да обслужва своите клиенти. В случая му се вменява той да закупи едни 120 хиляди бутилки, което като се изчисли, получава се една огромна стойност, а те ще седят абсолютно неизползваеми.
Това бяха нашите първосигнални притеснения, когато се запознахме на 7 март с внесения в Народното събрание Законопроект. Оттогава досега ние се опитваме да защитим едно становище, което сме предоставили на Комисията и сме изпратили до всички парламентарни групи чрез Деловодството на Народното събрание, с което се надяваме да се запознаете.
В момента започваме да влизаме в дълбочината на проблемите. Водим разговори с различните представители в сектора, тъй като до момента ние по никакъв начин не сме били наясно какво ще се случва с този законопроект. И в този ред на мисли се надявам, ако се пристъпи към гласуване, да имаме възможността в рамките, както предложи тук господин Стойнев, да предоставим нашите писмени становища относно това какво би било логично да се заложи като критерий особено в областта на праговете и финансовите изисквания към този тип оператори.
Ако е възможно Илиян Илиев – юристът, който се занимава с темата, да каже две-три думи. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, моля за тишина и за внимание!
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Нашата асоциация е нетипична с това, че обхваща интересите както на производителите и разпространителите. В този смисъл искам да допълня колегата с това, че Законопроектът определено повдига важни въпроси, но заедно с това има някои очевидни недомислици, които трябва да се коригират.
Като оставим настрана въпроса с притесняващите високи изисквания, които се въвеждат, чиито пряк ефект би бил не да се ограничи сивата икономика, а просто да се ограничи достъпът до пазара на някои от разпространителите и производителите, то застава още един въпрос: каква е логиката да изберем просто едни високи прагове, вместо да разсъждаваме за това какъв е контролът и очевидната неефективност на този контрол?
Също така има още един друг въпрос. Колегите, свързани със земеделието не случайно повдигнаха въпроса за ограничаване прилагането на този законопроект спрямо тях. Има стопански субекти, които са различни от производители и търговци на горива. Също така има една съществена разлика между горивата, използвани за автомобили и превозни средства, и горива, използвани за битови нужди, включително това, което специално нашите членове осъществяват – доставка на бутилиран пропан-бутан за битови нужди.
Трябва да се отчете спецификата на този вид доставчици, техният много по-малък мащаб от това, което е представено в Законопроекта и разклонеността на мрежата, която е много голяма, с малки обекти, осъществяват се малки по своя обем доставки. Наистина мащабите, които са представени в Законопроекта биха на практика ликвидирали, да кажем, 90% от мрежата на разпространителите на бутилиран пропан-бутан, което със сигурност не е в интерес на потребителите и ще доведе до съответни изменения в структурата на бранша, ограничаващи конкуренцията и отразяващи се неблагоприятно на качеството.
Със сигурност, необходимо е преосмисляне в този смисъл, което ние сме склонни да търсим – общ диалог, и да предложим някои корекции на Законопроекта, за което, за щастие, аз лично виждам добра почва за търсене обединение на мненията в бранша и в съседните браншове, които също са засегнати.
Но не може всички да бъдат третирани като търговци на горива в големи мащаби, към което е като че ли ориентиран този Законопроект. Благодаря.
ГЕОРГИ ПАЛПУРИН: Искам само да допълня, че асоциацията застава твърдо зад позицията, че трябва да има борба със сивата икономика. Около 50% от всеки литър гориво отива в държавния бюджет, оттам се връща към потребностите за обслужване на обществените дейности, така че в този ред на мисли, всяко действие, което е в посока ограничаване на сивата икономика ние ще го подкрепим, но не можем да си позволим изградени бизнеси в рамките на 10-15 години с мъка, да бъдат заличени с няколко подписа. Благодарим Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Понеже пишете, че сте производители – къде произвеждате пропан-бутана, за да мога да се ориентирам?
ГЕОРГИ ПАЛПУРИН: Относно производството на пропан-бутан, когато правехме асоциацията, тя, между другото, възникна при опита да бъде обложен пропан-бутанът за битови нужди с акциз. И идеята за производството е, че има производствен процес: имаме продукт, който при определени технически параметри, при спазване на норми за безопасност и този продукт се пълни. Това нямаше как по друг начин да го кръстим, освен някаква форма на производство.
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Самото пълнене може на технически език да се нарече „производство“, не разбирайте буквално.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Всяка бензиностанция е рафинерия – аз Ви разбрах още веднага. (Оживление.)
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Не, нямаме предвид това в никакъв случай!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Като се пълни бензинът, то си било процес това. Действително, така ли е. Всяка бензиностанция е и рафинерия, значи. Да ги пишем ли търговци на едро тогава или данъчни складове. Хайде да се спрем малко.
Пропан-бутан се произвежда в рафинериите или се внася. Вие купувате от големите складове. Имате някакви вместимости, имате бутилки и сте си завладели някакъв пазар, както казахте – през годините, с който Вие оперирате.
Проблемът е в броя на бутилките и в броя на обемите, които трябва да съхранявате. Броят на бутилките подлежи на коментар. Ще видим какъв.Прекалено висок е броят.
До тук – Вие купувате от търговците на едро, съхранявате го в свои съдове под налягане, бутилирате и разнасяте. Другите са си произвели бутилки, същите тези бутилки, част от които може би са и при Вас, проверяват бутилките за пожаробезопасност, за всичките изисквания и са създали един бизнес и в момента има една колизия между тези, които са произвели бутилки, проверяват ги, подменят ги, съхраняват ги, контролират какво е тяхното качество и други, които са направили, образно казано, една пълначка – купуват си горивото. Те не го крадат, разбира се. Пълнят газта и въртят бутилки, но не всичките са техни.
Тук проблемът е каква да бъде границата на бутилките, които Вие, съобразно Вашия пазар може с повече обороти да използвате или да бъде онова голямо число-обем, което е заложено в Закона.
Също смятам, че на база на миналогодишни обеми това е много. Помня в складовете как седяха едни ръждясали бутилки.
От друга страна трябва да се спрем на цифрите за обемите на складовете. Има предложения. Те са по брой бутилки, по брой обороти, по брой вместимост, което дава необходимия резерв, който трябва да пълниш, респективно обема на цистерните.
Много от Вас сутринта ходят в омразния търговец на едро, пълнят една цистерна, идват и цял ден зареждат негова газ в негови бутилки, на другия ден пак отиват при омразния търговец на едро и сте против търговците на едро, но купувате непрекъснато от тях.
Разбирам Вашето предложение в момента. Мисля, че може да се подложи на дебат, на коментар, броят на бутилките, брой вместимости. Запознах се за резервоари до 400 и над 400 какви сложни са изискванията. Смятам, че това е диалог, който може да се води на този етап, но в никакъв случай не мога да се съглася, че на 90% ще се закрие бизнесът. Мисля, че това е малко повече, което се каза. Манипулативно и тенденциозно. Имаме решение, чрез газ станциите, да не тръгваме към него.
Господин Златев, моля.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ако позволите и аз да изразя мнение по становището на колегите.
Газта е специфичен бизнес и аз мисля, че за това, което те казват, има сериозно основание. Той не е така централизиран, както са горивата. Ние също се присъединяваме към тяхната идея да бъдат три неща в Закона: обемът на складовете, оборотните бутилки като изискване за собственост, шест месеца е записано като оборотни бутилки и това са гаранциите, за които говорим. Нали не бъркам, колега?
Подкрепяме изцяло това предложение, защото мисля, че наистина е разумно, в тази посока да се намери компромис и да се потърси оптимално решение. Мисля, че е абсолютно основателно това, което те предлагат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Между двете четения ще изслушаме всички, ще вземем предложенията и ще ги съгласуваме.
Може би, ако навреме ги направите, могат да бъдат заявени при представянето на Законопроекта на първо гласуване в залата, за да е ясно, че един такъв ангажимент ще бъде подложен на разглеждане, още повече, че имаме стенографски протокол от днес, тоест ние не можем да се направим, че сме забравили този разговор. Благодаря Ви още веднъж.
Други от газовия бранш искат ли да вземат думата?
Заповядайте.
ТОДОР НИКОЛОВ: Господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Не от газовия сектор, а съм от Асоциацията на преработвателите на автомобилни гуми.
Ще бъда много кратък.
Първото ми предложение е свързано със следното: ние, като преработватели на вид отпадъчен материал, произвеждаме горива, които са тежки горива. Ние сме малки и средни производители под регулацията на Министерството на околната среда и водите – много тежък и специален режим, плюс лицензирани складодържатели, също с внесени гаранции, с инсталирани нивомерни системи, плюс връзките с БАЦИС.
Според мен, поради една редакционна неточност, която е в § 2 на Преходни и заключителни разпоредби, тези горива, които са енергиен продукт, ни превръщат в обект на този закон. Целта на Закона е да регулира търговията с нефт и нефтени продукти, но в Преходните и заключителни разпоредби, § 2 се прави препратка към чл. 47, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове и се въвеждат две нови изречения. И в двете вместо да се цитират „нефт и продукти с нефтен произход“ се прави една препратка, която е към енергийни продукти и електроенергия.
Смятам, че това е техническа неточност. Надали Законът има за цел да регулира всички енергийни продукти и електроенергията. В тази връзка предлагаме вместо тази препратка, директно да бъде записано и в двете изречения на чл. 7, ал. 1: „нефт и продукти от нефтен произход“.
И, второ – за да няма някакво тълкуване, ако може ясно да се заяви, че производството на горива от преработка на отпадъци не е обект на този закон. Това е първото ни предложение.
Второто е, тъй като бяха направени два пъти изказвания в посока на работата на малки и средни предприятия и непропорционалността на обезпеченията, в самите дейности, които много ясно са дефинирани в Закона, не се прави разлика между търговия и производство. Просто в Допълнителните разпоредби, в дефиницията „Търговия“ е включено и производството.
Моето предложение е да има отделна дефиниция за производство и там да се направят два вида критерии, които да са за големите производители и за производителите – малки и средни предприятия. И по същия начин, по който има разделени критерии за търговци на едро и търговци на дребно, да бъдат направени критерии за производители – големи предприятия, и малки и средни предприятия. Готови сме с такова предложение. Можем да го внесем за улеснение работата на Комисията. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И аз благодаря.
И миналия път Ви казах, че не сте в обхвата на Закона. Казах Ви, че ние сме се обърнали, аз лично, с молба на два пъти към членовете на изпълнителната власт, защото от тях всеки в рамките на своята компетентност са много по-запознати с европейското законодателство, със създаването на целия този закон от няколко години до момента.
Смятам, че отношение може да вземе Агенция „Митници“. Действително става въпрос за прецизиране. Смятам, че Вие не сте в нашия обхват, но нека да се обясни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, нали няма да обидя никого, ако напусна заседанието, защото има ситуация.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Изключително много благодаря за Вашето съдействие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Още веднъж да кажа: ограничението от хиляда литра дизел и 333 л за бензина не е решено сега. Това е съгласно директива на Европейския съюз, така наречената… Не сме го измислили ние това ограничение.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря. Ще го приложим безрезервно.
Моля, Агенция „Митници“.
СВЕТЛА ГЕНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Това, което миналия път споменахме е, че трябва да се има предвид различния обхват на Закона за акцизите и данъчните складове и обхвата на секторния закон.
Факт е, че в ЗАДС попада преработката на автомобилните гуми, когато се получават енергийни продукти. Не само това. Имаме и друга специфика, примерно, отработените масла също трябва да са в рамките на режим „отложено плащане на акциз в данъчен склад“ и те, когато се оползотворяват и обезвреждат също са лицензирани складодържатели, така че това, което ние споменахме е, че просто тези неща трябва да бъдат взети предвид при прецизиране на разпоредбите на този закон.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това, както и обезпеченията да не се дублират, също е вече нещото, около което сме се обединили всички. Благодаря Ви.
ТОДОР НИКОЛОВ: Предполагам, че няма да възразите, по същия начин и ние да внесем своите предложения към Комисията с конкретни точки и членове. Благодаря много за вниманието.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Представете ги на Комисията. Аз ще запозная всички колеги с Вашите предложения.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Аз имам един въпрос.
Понеже и Вие като вносител много бързо се съгласихте – въпросът ми е към тези, които са заинтересовани за изискването за брой бутилки. В момента е направено предложение за 10 хиляди бутилки. Вие искате да бъде намален този минимум. А защо трябва да има брой? Защото Вие сте заинтересовани да бъде 1000 и да си останете тези търговци, които сте 50-60 или 80? И това е въпрос, както към Вас: защо трябва да има такъв брой минимум бутилки? И към Национална агенция по приходите – господин Панов го виждам, директор дирекция „Контрол“: какво точно ще бъде полезно за Вас, когато има такова ограничение? НАП ще брои бутилките, ще прави някаква проверка, която е свързана с обем на отделните търговци? Има ли нещо, което Ви помага във връзка с това ограничени – минимален брой бутилки? Благодаря.
ГЕОРГИ ПАЛПУРИН: Пак казвам, ние не намираме абсолютно никаква логика в слагане на брой бутилки и в това ти да притежаваш определен брой бутилки. Ти можеш да обслужваш хиляда клиента, можеш да обслужваш 500 клиенти, това е въпрос на пазарна политика. Това е нашата гледна точка.
Казваме, че ако се пристъпи към приемане на Законопроекта, секторът няма да има избор. Той трябва да се стреми поне към някакви нормални нива, които да не затворят действащи, работещи предприятия, обслужващи по хиляда клиента.
ВАСИЛ ПАНОВ: По отношение на контрола, това няма никакво значение за нас, тъй като ние сме ги обхванали с нивомерните системи, с електронните системи и дали ще пълни от една пълначка, дето ги има навсякъде и всеки ще си ходи с бутилките… (Шум и реплики.)
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: От „Ви газ“, член на Българската петролна и газова асоциация.
Защо трябва да има брой бутилки? Защото Законът го изисква. В момента не може да оперираш, да пълниш и да дистрибутираш бутилки, ако нямаш собствени бутилки? Има технически изисквания спрямо тези бутилки. Това са съдове под налягане, отговорността за тези съдове под налягане са на собственика на бутилките, тоест на фирмата, която оперира с тях. Това е едно от нещата.
Десетте хиляди бутилки като бройка – те горе-долу отговарят на едни реалистични продажби за около 2 хиляди клиенти. Когато разполагаш с 10 хиляди бутилки – днес имахме разговор по тази тема с колегите и те дори изразиха мнение, че може да са и малко повече. Когато имаш десет хиляди бутилки – съвсем грубо: една четвърт се пълнят в този момент, около една четвърт са на транспортни средства, защото те трябва да стигнат до клиентите, една четвърт са в клиенти, една четвърт са по стелажи. Най-грубото разделение е това.
Да не говорим, че има бутилки, които трябва да бъдат ремонтирани, които се увреждат и излизат от оборот. Тоест, няма как с нула бутилки собствени, ние да дистрибутираме газови бутилки, защото това, което се случва в момента е, че ние нямаме контрол, говоря за нашата фирма, върху около три четвърти от бутилките.
Ако погледнете на стелажи и в складове на други фирми, Вие ще видите наши бутилки, бутилки на наши конкуренти, тоест ако нямаш собствени бутилки, единственият начин да извършваш този бизнес е, ако ги вземеш от някой друг, без да си платил за тях.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Защо трябва бройката да е 10 хиляди?
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Аз Ви казах защо – защото това обслужва около две хиляди клиенти… (Реплики.)
С десет клиенти няма как да се издържате в този бизнес. Този бизнес изисква изключително високи инвестиции в безопасността и техническите изисквания. Със 100 лв. този бизнес не може да се прави! Ако не искате да гърмят бутилки в къщите, просто няма как да го направите! Това не е минерална вода, без да обиждам производителите на минерална вода, да сипеш я в една обикновена бутилка и да я изпратиш. (Реплики.)
РЕПЛИКА ИЗВЪН МИКРОФОНИТЕ: Никъде не виждам 10 хиляди бутилки… Но кога те трябва да са закупени, кога са регистрирани тези бутилки? Някоя фирма, ако е започнала 1990 г., тя оттогава до ден днешен е купила…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Извинете, не спорете! Аз знам какво питам и знам отговора. Не можахте да ме убедите, защото в Европейския съюз има един принцип. Нали го знаете – малкият е важен, и мен като народен представител, няма да можете да ме убедите, че ограниченията, при които ще останат 5 или до 10 дистрибутора в България, са приемливи.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: За 10 хиляди бутилки, аз мога да Ви кажа, че има много повече от пет фирми в момента в България, които ги имат…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Условно казано! Условно казано, разберете! (Шум и реплики.)
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Ако искате ги направете осем хиляди, но не можете да оперирате в този бизнес без собствени бутилки, иначе това означава кражба и безотговорност към клиентите, които ползват тези бутилки.
Освен това има фирми, между другото мисля, че това Агенция „Митници“ може да даде такава информация, аз я нямам, но ще е много интересно – фирми, които продават такива бутилки… По закон те са длъжни да ги регистрират. Трябва да има регистър на тези бутилки. Фирми, които имат, примерно, 100-200-300 бутилки какви обеми правят на година? По-голяма част от продукта в тези бутилки е безакцизен и когато със 100 бутилки правиш едни продажби от 4 хиляди тона на година, моят въпрос е, защото първо физически това е невъзможно, и второ – къде отива този продукт?
И тъй като тази комисия е борба срещу сивата икономика, една голяма част от този продукт отива по сиви газ-станции и се продава като акцизен продукт. И държавата губи акциз!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, допуснах да си водите някакви разговори по между си, за да излязат проблемите наяве. Съгласете се, че в момента сме възприели тезата: газ-станциите си зареждат само леки коли и туристически бутилки до 5 литра. Газ-станциите не би трябвало да изземват бизнеса на хората, които пълнят бутилки, но могат и отговарят на изискванията. Едните пълнят бутилки – другите пълнят леки коли.
Имаме данъчни складове, в които се пълнят бутилки и имаме количества в складове, които не са данъчни, вече всичко е купено – платено, също пълнят бутилки. Проблем е с дистрибуцията.
Съгласете се, че само защото си намерил една цистерна и пълначка, но ползваш чужди бутилки, не би било редно. Трябва да сложим някаква цифра за бутилките. Съгласете се, че всички не могат да имат равен брой бутилки, някои обслужват по-малки области, някои – по-големи. Проблемът е изяснен.
Съгласен съм, че трябва да гледаме и най-малкия, но не и когато краде бутилките на останалите. Но тук не подхождаме от тази гледна точка, а търсим златната среда: колко да бъдат бутилките и какви да бъдат вместимостите, с които той да пълни тези бутилки, за да е реален търговец на пазара, да не пречи на другите, но и да не краде бутилките им. Мисля, че дебат може да се случи в тази посока и той да е продуктивен.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Аз като вносител на Законопроекта ще се изкажа и ще предложа, тъй като чух дискусията, съжалявам, че тази дискусия не беше направена преди да подпишем Законопроекта, защото може би нямаше да бъде по този начин внесен той, но това няма значение.
Идеята на този законопроект е да се изсветли бизнеса. Чухме паралелната държава, чухме събирането на данъци, мита, акцизи и всичко, каквото и да било, нали така? И чухме от представителите на НАП, че броят на бутилките не оказва никакво внимание върху събираемостта… (Шум и реплики.)
И стигаме до това – аргументите бяха за сигурността, за това, че собственикът на бутилките носел отговорност за това какво ще се случи, ама каква отговорност носите, когато аз взема Вашите бутилки и сто пъти ги зареждам на друго място. Да, Вашите бутилки, но ги зареждам на друго място, сто пъти ги зареждам на друго място… (Шум и реплики.)
Но по Закона Вие носите отговорност, нали така? Тоест, броят на бутилките, аз като станция, която ще зарежда бутилки, нямам абсолютно никакво отношение към това да бъдат събрани повече пари, да бъдат внесени повече пари. С това вече влизаме в друга регламентация на бизнеса. И председателят сам каза: да се видят кои пълнят, защо пълнят, много ли са, малки ли са, но това не е работа на този закон, господин Димитров. Нали изсветляваме бизнеса, не изсветляваме техническото състояние на обектите? Те, ако не отговарят, има други органи, които се грижат за това нещо и не в този закон вероятно им е мястото, така че ако ще се пазарим от 10 хиляди да са на 5 хиляди, на 2, на хиляда, за мен е правилно колегата, което каза: нула бутилки! Собствениците, които имат 10 хиляди да бъдат така добри по някакъв начин да направят така, че да си ги пълнят в техните пунктове.
Ще дам пример с мобилните оператори – дават ти телефон без пари, но телефонът по някакъв начин е кодира и ти не можеш да отидеш с него при друг мобилен оператор, нали така? Няма как със закон да защитаваме бутилките на някой друг собственик.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Мисля, че изкривихте дебата. Ако ви откраднат колата, Вие сте виновен, защото не сте я опазили, а не крадеца.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Аз съм изключително благодарен за застъпването. Ние мисля, че бяхме достатъчно ясни с колегата, че ще внесем писмени предложения, защото ние наистина считаме, че има неща за промяна.
Вярно е, че Законът трябва да се познава, господин Янков. Нали там ясно и точно пише на кой е бутилката, къде трябва да се връща, кой носи отговорност за техническата изправност, колко да е дебелината на стената и така нататък, но ние говорим за секторен закон. Вие предлагате да изключим газта от този секторен закон или какво?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Говоря за техническите изисквания – в този закон ли трябва да бъдат?
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: А къде? Как да говорим за газ без технически изисквания?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: А да питам тогава: когато имате бензиностанция, нали нямате изисквания за брой автомобили? Тя зарежда, примерно, пропан-бутан, за брой инсталации, която зарежда пропан-бутан?...
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: За различни неща говорим.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Знам, че са различни.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Аз Ви благодаря. Ще внесем предложение. Ние приветстваме това, което казвате. Също считаме, че текстовете, които касаят газта и този сектор, са непрецизирани, така че нямаме спор по този въпрос. Не виждаме защо трябва да продължим да го обсъждаме.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Свиленски. Надявам се, че сте доволен от отговора, колата си е ваша, а бутилката...
Ако позволите и аз… (Шум и реплики.)
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Златев, аз само попитах, зададох въпрос, на който получих различни отговори и си формирах мнение, но не съм изпадал в подробности, не ми е работа да познавам спецификата на работата, на самия бизнес, но гледам от страната на потребителя – на този, който също е заинтересован. Благодаря.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Напротив, господа. Извинявам се, ако може, господин Председател.
Горивата и газта се регулират от 14 закона, господа народни представители, в този момент. Идеята за приемане на секторния закон е да се уеднаквят нещата в тези 14 закона. Извинявайте, не съм ги гласувал аз, обаче!
В Закона за митниците пише митнически плащания, в Закона за акцизите пише за акцизни пристанища. Аз не случайно казах, че и тази събота и неделя ще разтовари танкер в едно такова пристанище без уреди. (Шум и реплики.)
Нещо повече, господин Янков! Вие бяхте човекът, който зададе… Главният прокурор каза: „Аз не съм сезиран“. Днес предварително сме го сезирали. И го обявяваме пред всички. Въпросът е, че този секторен закон трябва да направи така че останалите 14 закона да не си противоречат едни на други. Вие против ли сте това нещо? (Реплики.) Е, за това говорим! И не само за това!
Това, че има неща, които трябва да се поправят в този закон, безспорно е така. Не искам да си мислите, че Българската петролна и газова асоциация е приела този закон. Заповедта на министър-председателя преди две години, ето ги хората, които са били в сформираната работна група. Ние сме участвали само частично в тях, те са с подписите си. И въобще искам още веднъж да напомня, че българската държава е партньор в нашия бизнес, защото тя събира директно от всеки литър продажба половината от неговата стойност – 55% са данъци. Държавата е партньор в нашия бизнес. Тя два пъти повече е по-заинтересована от нас да събере тези данъци.
И аз тук не говоря… Зададохте въпроси: милиард, някакви неща звучаха, които не ми ги побира главата… Митницата – ето, ще потвърди, слава Богу, са тук, че 40% от горивата по тяхна справка са от внос. Значи, 60% са произведени на вътрешния пазар. Съотношението между акциза съответно трябва да бъде 60 на 40, само че той е 80 на 20! Аз Ви показвах официални цифри от сайта на Министерството на финансите, което означава, че всеки втори литър от внос влиза без данъци! Ние това ли искаме да подкрепим?!
Дайте да слезнем на земята! Утре ще дойдат едни лекари, полицаи, учители, които ще чакат да си получат заплатите. И Вашата задача е да направите законите така че не главният прокурор да казва, че аз не мога да го арестувам, защото не сте ми направили закон. Помните тази дискусия с госпожа Дариткова.
Нали за това сме се събрали? Аз затова казах и в самото начало – против съм да се противопоставят хора срещу хора, браншове срещу браншове, сектори срещу сектори. Аз съм тежко учуден защо с колегите от асоциацията онзи ден ние нямахме спорни въпроси. Останаха юристите, за да доработят някакви текстове и в момента тук изведнъж, което ме кара да си мисля, че има някаква ситуация по-различна, те скачат и казват: „Ние не сме съгласни“.
За този закон, господа, ще има тежка съпротива. Тези 800 милиона до 1 милиард се разпределят някъде! Тези хора, които ги разпределят, ще намерят начин да си обезпечат хора, които да работят в тяхна подкрепа и да са против този закон! Това е истината. Казваме си го очи в очи в случая. Само че ние сме стигнали до там, че повече не може така да работим. От 7 милиона рафинерията, която преработва 4,5, ами трябва да я затворим. Когато има 2800 бензиностанции, които са смачкани от проверка и ние не сме против да ни проверяват, има едни 11 хиляди! Само това съотношение е безумно. И как да стане?! Благодаря Ви за вниманието. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Само едно уточнение… (Говори на изключени микрофони.)
Ние казваме минималните базисни условия, а те си развиват на пазара исторически във времето по различен начин. Един при тези условия израства, друг – не. По същия начин ние даваме минималните условия, това, което Вие казвате, и за бензиностанции. Казваме какви да са базовите. Един има една колонка, друг има десет, друг има десет бензиностанции. В момента търсим базовите условия за газ, така че да не се наруши пазара и за всеки един, защото и газ-станциите имат своите права. И те са инвестирали. И те може да поискат други да не им крадат газта или зареждат бутилки.
Съгласни ли сте, че и тези пък, които са произвели бутилките, също имат своите права да кажат: „Вложил съм, произвел съм го, надявам се този пазар да си го обслужвам“. Ама има едни други, преварили са те, те не са направили бутилки, но зареждат.
Мисля, че цялото това нещо може да се изчисти. Ние поставяме базовите условия, не определяме бизнеса, не казваме на земеделеца, че го правим малък или дайте – национализация – големите раздайте на малките. Същото не го правим и тук!
И понеже непрекъснато се повтаря темата за малкия, средния и големия бизнес, нали Европа гледаме? И там има хора, които искат да имат самолети, кораби, пристанища, аерогари, обаче не могат да си го позволят и при демократичните условия. Който успее да си купи самолет, ще си наеме и паркинг, но тези условия ние не ги задаваме. Не казваме от кой да се вземе, на кой да се даде. Минималните базови – сега търсим тях, и се стремим те да бъдат еднакви за всички.
РАДКО СТАМЕНОВ: Представлявам „Синергон петролиум“ и „Топливо газ“.
Потресен съм да чуя от тази висока трибуна, че няма значение собствеността чия е и че може да се ползва нерегулирано от който и да е, както и да е, без никакво заплащане. Ще Ви дам конкретен пример.
Колегата от „Ви газ“ спомена – ние имаме и сме платили за около 500-600 хиляди бутилки. Всяка от тях е по 50 лв. Не можем и не контролираме повече от 200 хиляди. Реално ние сме финансирали този пазар безплатно, доброволно с около 4-5 милиона евро, нещо такова. Изключвам инвестицията в модерни каросерии, контрол на безопасността, производство и всичко останало. Моля за равнопоставеност, все пак това е наша собственост! Не ни ли дължи някой нещо?!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз мисля, че защитих всички видове собствености…
РЕПЛИКА: Мога ли да взема думата, за да уточня нещо…
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз очаквах и строителите да вземат думата…
Слушаме Ви.
ГЕОРГИ ПАЛПУРИН: Тук просто възниква един въпрос – според мен и по пътя на логиката, проблемът с бутилките идва от това, че те в един момент са станали собственост на някое физическо лице или фирма-ползвател. Той е имал договор с конкретната компания. Тук говоря по принцип и не визирам никой конкретно.
Той има договор с конкретна компания и след един месец е решил да отиде в друга компания. Въпросната бутилка, която е собственост на Х е отишла в другата компания и я е сменил. Ако се търси механизъм това нещо да се прекрати, до колкото зная в много европейски страни има такива практики, би могло казусът да бъде решен, да е ясна отговорността. И не, че сега не е, защото във всеки един акцизен склад, когато се пълни, ти си задължен да пълниш бутилка, която е минала технически изпитания, но човекът казва: „Тя е моя собственост“, а на нея има бранд Х. Той казва, че я е купил от тази фирма и я притежава тази бутилка, а не фирмата, която му я е доставила за първи път. Ако тук се търси вариант, при който ние се надяваме да изведем някакви смислени текстове, които да решат този казус…
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Той е решил, че като е купил газта, и бутилката е негова… (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ПАЛКУРИН: И оттам идват проблемите с бутилките може би. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Преминаваме към третата част – горива.
Господин Бурджев искаше думата. Заповядайте.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Стефан Бурджев – БСП.
Струва ми се, че нашата работа като законотворци и народни представители, е да работим в това – да подобряваме законите, но има едно разграничение, което за мен е важно да се направи. Да не вменяваме цялата тежест и вина за сивия сектор в горивата на недостатъците в закона, защото примерът, който Вие дадохте, господин Златев, че имало от Турция танкер, който е с вместимост 10 хиляди, 10 милиона… Извинявам се…
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Интересно откъде знаете, че е от Турция! Аз не го казах! (Весело оживление, смях, реплики.)
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Вие в началото го казахте.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Не, не съм го казвал! Бъркате много!
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Добре, няма да спорим.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Много е интересно да кажете откъде знаете, че идва от Турция, между другото! (Шум и реплики.)
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Може би пък и на предното…
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Интересен въпрос! Аз не го знаех…
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Вие го казахте и можем да изискаме стенограмите. Хващаме ли се на бас с Вас, господин Златев?
Хващаме се!
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Хващаме се! Записано е всичко! И аз ще Ви поднеса публични извинения, ако съм казал „Турция“! Но моля Митницата да запише, че танкер идва от Турция и го потвърждава народен представител! (Весело оживление, смях, реплики.)
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Добре, ако не сте го казали в началото на днешната дискусия, на презентациите съм бил, на всички в Комисията, които Газово-петролната асоциация е представяла…
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Извинявайте, не съм депутат…
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Може ли само да кажа, че аз много слушах няколко часа…
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Аз казах, че 13 танкера от към Турция… Не за този танкер. Дойдоха преди две години. Ние сезирахме ДАНС. Те бяха тук. Дойдоха с горива на „Ислямска държава“ и нямаме отговор все още какви са тези танкери…
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Бил съм на всички презентации, включително и на изнесеното заседание в централата на „Лукойл“…
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Не бъркайте предишните…
А това, че сте идвали в централата на „Лукойл“, между другото, не го знам, честно! (Силен смях, реплики.)
Също е хубаво да знаем при кого сте ходили там. Това ще ми е много любопитно – при кого сте ходили.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Бяхме цялата Комисия, всички членове, не знам при кого сме ходили… (Шум и реплики.)
Нека да кажа! За мен, господин Златев, е важно това, защото вменяваме твърде голяма вина и отговорност на закона. Не отричам тази отговорност, която е наша, като народни представители, ама ние не можем да решим за това, което Вие загатнахте в началото на заседанието, че предстоящия уикенд сте дали сигнал, че ще има незаконен внос, примерно, някъде или контрабанда, защото голяма част от отговорността и вината за сивия сектор е на контролните агенции, които са управлявани от изпълнителната власт.
И нека да не прехвърляме цялата тежест на нас като Комисия и да се караме с браншовете, а малко и на тази посока да обърнем внимание, защото или няма капацитет, или няма желание и воля за справяне с това нещо. Това беше важно за мен да го кажа. Благодаря.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Господин Председател, може ли едно нещо да кажа – последно, и няма да се намесвам?
Абсолютно, безрезервно подкрепям казаното току-що от народния представител! Самата истина е, че ако държавата имаше воля за държавност, ние нямаше да обсъждаме нищо в този ден! Безспорен факт е! И ако няма някой в държавата, който да опъва политическия чадър на този сив сектор, няма как да се случи!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да приключим с изказването на господин Бурджев.
Ние направихме изнесено заседание. Поканих всички колеги. Радвам се, че ни приеха, защото това е секретен обект, режимен обект, пожароопасен. Показаха ни всичко в „Лукойл“, включително и на пристанището.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Извинявам се, това е било в Бургас. Извинявам се!
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Изключително важно беше за нас да им покажа петте хиляди пломби на едното пристанище и казваха: „Ако минем на другото пристанище – няма да има нито една!“. Сега се появи една врата много скоростно и много скоростно през нея започнаха да влизат танкери. Голямото ми притеснение е, че три години подред исках да има на всички пристанища, на които се разтоварва, измерителни уреди. Дали ще е за целите на фиска или за целите на анализа, за да се види дали ще се явят количества, най-после се възприе.
В Бургас стана много скоростно, което ме изненада. Притеснява ме, че идват и танкери в ПЧМВ - Варна.
По отношение на институциите – не е имало предложение от тях, което аз да не съм подкрепил. Надявам се и ние да ги подпомогнем с този закон.

Нека да преминем към третата част, където са горивата, където също имаме търговци на едро, посредници, обезпечения. Мисля, че за бензиностанциите въпросът е изчистен – 20 хиляди не е непреодолимо препятствие, за която и да е редовна бензиностанция.
Мисля, че и за търговеца на едро трите милиона не са някакво непреодолимо препятствие.
Има ли проблеми? Някой иска ли да ги засегне?
Имате думата.
Подлагам на гласуване за първо обсъждане…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Може ли да изразя становище от името на парламентарната група?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
От името на народните представители на „БСП за България“ ние няма да участваме в гласуването, защото – първо, подобен Законопроект хубаво би било, и многократно господин Търновалийски искаше и становище на отделните министерства, които ние не получихме.
Второ, както п Наказателният кодекс, който в момента идва от Министерския съвет има огромно, огромно напрежение и идеята бе да има обществено обсъждане – такова нямаше.
И, трето, когато има и реални проблеми, да не се съобразяваме с тях, а да казваме, че между първо и второ четене ще ги обсъдим, но дали те ще бъдат приети, това зависи единствено и само от волята на управляващата коалиция, така че ние очакваме предложенията между първо и второ четене, разбира се, които касаят и ще намалят напрежението – ще ги подкрепим, но без да сме сигурни, че и Вие ще застанете зад тях, просто на този етап ние няма да участваме.
Нито гласуваме „против“, нито „въздържали се“ и причината е, защото имаме народни представители от „БСП за България“, които са съвносители на този законопроект и поради огромните неясноти и напрежение, които породи до този момент Законопроектът, ние просто няма да участваме. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз виждам, че също има огромно напрежение, особено в земеделските производители. При всички случаи аз ще настоявам и пред нашата парламентарна група, и лично да удължим максимално срока между първо и второ четене.
А иначе, безспорно е, че трябва да има секторен закон. Това няма какво да го обсъждаме и трябва да търсим варианти да ограничим всякакви незаконни и несъобразени с фиска практики, но при всички случаи трябва да се работи в диалог и категорично ще искам това да се случи. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Митев, моля.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя внесения Законопроект.
Мисля, че тази дискусия беше нещо смесено между дискусия по първо и по второ четене, тъй като освен философията и общите принципи на Законопроекта, влязохме и по същество, в което естествено няма нищо лошо.
Декларирам, че на база на представените писмени становища от страна на министерствата, които са направили такива, и от страна на различните браншови организации, ще направим предложения между първо и второ четене. Разчитам, че декларираната от председателя на Комисията работна група ще успее и ще свърши експертно работата по прецизирането, включително правно-технически на разпоредбите, така че в края на приемането на този законопроект, от една страна – да няма това напрежение, което се усещаше и днес в залата, а от друга страна – да имаме качествени разпоредби, като нормативен акт. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Митев.
Да разбирам, колеги, че държите непременно в доклада, който ще бъде представен при първото четене да е един разширен, по-дълъг вариант, да бъдат упоменати основните проблеми и поетите ангажименти, за да се чувствате спокойни поне на първо четене.
Разбира се, че между двете четения ще направя абсолютно всичко възможно да изслушаме всичките институции, които са благоразположени към нас. Аз два пъти ги молих миналия път да участват в този дебат, да ни помогнат при формулирането на Закона, да видим как той да не се бие с другите закони и най-вече – този секторен закон да бъде в този обхват, в който е замисълът, в никакъв случай да не пречи на останалия бизнес, така че този ангажимент мисля, че спокойно можем да го поемем и той да излезе в доклада. Да бъде отбелязан по един безспорен начин.
Разбира се, „БСП за България“ биха могли да се запознаят с всички мотиви. Те няма да бъдат държани в неведение. Надявам се, когато между двете четения се съберем, разговорът да бъде много по-продуктивен, тези препятствия, които ги има, да ги преодолеем и да стигнем до златната среда, в която всички да имат защитен интерес и всички да продължават да работят в България.
Поради изчерпване на дебатите по дневния ред, подлагам на гласуване Законопроект № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г., първо гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 10, против – 1, въздържали се – няма.
Кворумът е 19.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 18,35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМИЛ ДИМИТРОВ