1. Представяне и обсъждане на резултатите от направеното проучване, относно контрабандата в сектор „Тютюн“ от „Инициатива срещу незаконната търговия“.

---

П Р О Т О К О Л
№ 20


На 15 февруари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне и обсъждане на резултатите от направеното проучване, относно контрабандата в сектор „Тютюн“ от „Инициатива срещу незаконната търговия“.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията за наблюдение при приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на комисията Емил Димитров.

* * *
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Откривам редовното заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Дневният ред ни е от една точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАПРАВЕНОТО ПРОУЧВАНЕ, ОТНОСНО КОНТРАБАНДАТА В СЕКТОР „ТЮТЮН“ ОТ „ИНИЦИАТИВА СРЕЩУ НЕЗАКОННАТА ТЪРГОВИЯ“.
Четиринадесет души присъстваме, редовно е и заседанието.може да бъде проведено
Ако искате да го подложим на обсъждане? Приема се дневният ред. (Реплики.)
Колеги, първо, искам да изкажа благодарност на бранша, който дойде. Те ни оказаха помощ още миналата година, когато дойдоха и дадоха много интересни данни на презентациите. Обсъдихме рязания тютюн, обсъдихме изследванията, но може би знаете, че тази година беше поредното изследване – преди два-три дена, в което изследване се оповестиха резултати. Вие сте запознати, пред Вас има папки. Тези резултати предизвикаха много вълнения – и в опозицията, и в управляващите. Едните да се похвалят, че са удържали резултата и са намалили с 1%, другите поставиха под съмнение било методиката, било начина на изследване, било въобще цялата картина.
Без да навлизам в политически дебат, защото не ми е работа, аз съм Председател и не би било редно, ще изслушаме всичките страни, защото е важно да си изясним сами за себе си каква е методиката, може ли с нещо да помогнем, може ли нещо да се промени, каква точно е представителната й част. За това, разбира се, са хората, които най-добре познават самата методика, а не аз, от чуждо име да говоря. Ще бъде дискусия и всеки би могъл да задава въпроси. Молбата ми е да не се нападате, а да се изслушвате, за да не се налага аз да давам думата или да я взимам. Но мисля, че ще е колегиално. Пак казвам, това е изслушване, това е запознаване с материалите. Не е нужно да го одобрите, задължително да го приемете или да не го приемете. Но изводите, които ще си направим, ще са важни за самите нас, а и ще са важни за дебата, който ще предстои. Предполагам, че опозицията ще искат да разглеждаме както БАЦИС, така и резултатите от тютюна. Нормално е опозицията да се интересува от всички важни теми. Ако не е тя, ние няма да ги повдигаме много пъти.
Всеки ще има думата да се изкаже.
Ако ми позволите, ще представя нашите гости: господин Ясен Босев – „Булгартабак“, госпожа Цанка Бочева-Кемалова – „Булгартабак“, господин Евгени Костов – „Бритиш Американ Табако България“ и нашата водеща госпожа Вержиния Джевелекова, която показа презентацията от „Филип Морис“.
Добре дошли! Благодаря много, че сте тук. Ще Ви зададем въпроси. Не ни се обиждайте, понякога малко прекаляваме, но всичко, което си казваме, остава тук, но то е важно за нас, защото после спорим един с друг и всеки се бие с аргументи. Съвсем скоро ми беше много трудно да се противопоставя на професор Румен Гечев, защото и неговите данни бяха много прецизни, също извадени от статистически справочници.
Откривам дискусията. Всеки има право да задава въпроси. Предлагам Ви, като начало госпожа Джевелекова ще ни предостави презентацията. Благодаря Ви.
ВEРДЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Първо, искам да кажа няколко думи за нашата инициатива срещу незаконната търговия с цигари. Тази инициатива е така да се каже Алианс от няколко от компаниите, които присъстват на нашия пазар. Това е неформален Алианс. В тази група от компании са : „Булгартабак“, „Бритиш Американ Табако“, „Джапан Табако Интрнешънъл“, „Импириъл Табако България“ и „Филип Морис България“.
Целта на обединяването около таза инициатива беше индикирана още през 2010 г. с идеята и целта да сътрудничим, да подпомагаме правоохранителните органи и държавата, като предоставяме редовни данни за нивата на потребление на цигари, които не са предназначени за нашия пазар. Изследванията, които се правят в нашата страна и във всички други страни от Европейския съюз, и не само от Съюза, но в много трети страни, е по една методология, наречена „Събирането на празните опаковки и анализирането им“, която нашите компании са избрали. В тази методология всъщност се изключва човешкият фактор. Ние не сме твърдели никога, че това е идеалната методология, но такава няма. Има и други методологии, които се използват в някои други страни –с интервюта с потребители, които по субективен начин отговарят дали употребяват незаконни продукти, какви са те, на каква цена и така нататък.
За първи път в България изследването се е провело още през 2007 г. – през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. се е провело в страната по един път, с една вълна. Тогава 14 града бяха обхванати. Специално „Филип Морис“ извършваше това проучване, но от 2010 г. насам, след обединяването на петте компании в нашата инициатива, изследването общо от петте компании се възлага на независима Агенция „Нилсен“, която провежда това изследване. Започнахме да възлагаме две вълни в годината – една през второ тримесечие, една през четвърто. То се извършва всяка година горе-долу по едно и също време през съответното тримесечие, на едни и същи места, за да може да има последователност, устойчивост и сравнимост на резултатите.
През лятото на изминалата година имахме поредица от срещи с Министерството на финансите и с Агенция „Митници“, с които се договорихме – по тяхна молба, да увеличим броя на вълните, в които се провежда проучването, събирането на опаковки. Всъщност, за първи път се извършва проучване през третото тримесечие – месец септември миналата година. Има още една вълна, по която работата вече е приключила и очакваме резултатите от края на годината. През 2018 г. ще направим четири вълни, така че има още по-регулярни данни.
Преди да Ви представя резултатите, искам да кажа, че сме подготвили едно специално филмче. То е изготвено през миналата година от четирите международни компании, в което филмче много подробно, интерактивно, се показва самата методология. Така че се надявам да имаме възможност да се види това филмче, което показва нагледно. Това проучване има така наречената „основна извадка“. Покриват се 20 големи града в страната, представляващи над 47% от населението и затова се смята, че е национално представителна. Да, ние даже по между си често спорим дали това не е просто едно градско изследване, защото са най-големите градове и както ние, така и контролните агенции и държавата, си дават сметка, че потреблението на незаконни цигари в малките населени места и селата е по-високо, отколкото в големите градове. Но така или иначе е обхванато почти половината от населението на страната.
Отделно измерваме в няколко града така наречената „фокус-извадка“, която не е включена като цифри в цялата извадка, но ние следим тези градове, тъй като преди няколко години ги набелязахме като по-интересни.
За това изследване събирането на опаковките се е извършило през месец септември – от 1 до 24 септември, и се извършва от обществени мести – от улици, от кошчета за боклук, които са разположени по тези улици, както господин премиерът Бойко Борисов многократно се опита на тази презентация да обясни пред медиите и пред публиката, която беше на 5 февруари, как се случва по-картинно. Преди време се събираха опаковки от 20 и от 10 къса, когато съществуваха на пазара. 10 къса вече почти не съществуват, тъй като бяха забранени с Директивата за тютюневите изделия, така че начинът на броене е на късове, тъй като кутиите са за 20 къса. Така се правят изчисленията. Трябва да кажа, че тези ограничения на изследването не обхваща частни домове и офиси, не се събират опаковки на места, на които примерно има събития, летища, гари или някакви други места, където може да има събиране на определен брой групи и така нататък. Винаги се извършва по същите маршрути, по които са се събирали в предишните вълни.
Самият анализ на опаковките, след събирането, се разпращат на компаниите, които участват, за да може да анализираме за автентичност и да установяваме до възможно най-голяма подробност за кой пазар са били предназначени или от кой пазар са дошли.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Дали на пазара има фалшификати.
ВEРДЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Понякога, разбира се, има. Това е важно за нашата компания, за да можем да проследяваме съответните фалшификати, техния маршрут, Тоест форензик анализ. Този вид анализ – криминологичен или пък лабораторен, не се извършва на марки, които не принадлежат на нашите компании. Всъщност на пазара се намират голям процент такъв вид марки, които не принадлежат на никоя от нашите компании. Независимо от това по опаковките може да се види дали такава марка официално се продава на нашия пазар или не се продава, на кой пазар се продава, или въобще е от този вид, или „illicit whites“, които напоследък са много разпространени в България, в Европейския съюз, и в целия свят – едно от най-големите заплахи.
Там, където обясняваме за производител или собственик на търговска марка – собствеността се проверява в официалните база данни за търговски марки, за да се установи дали определени търговски марки все още са към една компания или друга, като собственост. В това проучване ще видите кутиите, непредназначени за местен пазар, разделени между „Бритиш Американ Табако“ и „Булгартабак“, тъй като през тази година все още имаше преминаване на собствеността. От месец август марките на „Булгартабак“ вече са били прехвърлени като собственост на „Бритиш Американ Табако“, така че вероятно от следващите вълни, а може би от следващата година това, което представяме – марките, ще бъдат към „Бритиш Американ Табако“. За всички нас е ясно кои са тези марки, тъй като те са били дългосрочно на българския пазар.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Редовни ли са цигарите, които намирате или фалшиви? (Реплики.)
ВEРДЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Събират се опаковки. В тях няма цигари, тоест по опаковките се прави анализ и анализира. Когато се установи, че опаковката е фалшива, се предполага, че цигарите са фалшиви.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Ако имате предвид под фалшиви цигари цигари, които наподобяват „Марлборо“ или която и да е друга легална марка, но произведени в нелегални условия от фалшификатор, за България това не е било доминиращ проблем. В България доминиращият проблем са марки, които са създадени специално с цел нелегално разпространение. Това е доста сходно и в целия Европейски съюз. Те в повечето случаи не са притежавани от легална компания и е много по-трудно да бъдат проследени или свързани с някои. (Реплики.) Накрая на презентацията ще видите примери на разгъвки на опаковки на такъв вид цигари. Разбира се, не е само в това проблемът. Има и други, които са свързани с ясен производител и които също така са традиционно едни и същи през последните 10 години. Но фалшификати, в смисъл нещо, което наподобява автентичен продукт, но не е, представлява много малък процент в българския нелегален пазар. Благодаря.
ВEРДЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: (говори при изключен микрофон) Шест процента е най-ниско измереното досега като дял на потребление на такива цигари, откакто се прави изследването.
Имайки предвид, че през 2010 г във второ тримесечие е измерено 34,5%, след това започна намаление на потреблението на незаконни продукти, но за доста дълъг период от време – между 2012 г. и 2014 г. се движи между 18%, 19%, 20%. От последното тримесечие на 2014 г. се наблюдава устойчив спад, разбира се, колкото по-ниско става, с толкова по-малко би могло да се намалява. За последните няколко тримесечия на 2016 г. и 2017 г. имаме 8,3%, 8,1%, 7,8%, 7% и в това трето тримесечие е 6%. (Презентация.)
Надяваме се да е станало малко по-ясно каква е методологията, че е доста сложен и дълъг процес. Когато бъдат събрани опаковките, примерно през месец септември, има един дълъг процес и период, в който се обработват и затова резултатите идват при нас с няколко месеца закъснение от Агенция „Нилсен“, която извършва събирането, за да можем да ги представяме.
На този слайд може да видите как се е движил в годините делът на цигарите, непредназначени за местния пазар и затова от 2015 г. насам всеки път обявяваме за най-ниското измерено до момента, откакто проучването се извършва в България.
На следващата страница сме показали общата разбивка по компании, делът на незаконни цигари, които принадлежат на съответните компании. Виждате цифрите: „Бритиш Американ Табако“, производител „Булгартабак“ от общия дял на събраните опаковки, който е 21,6%, 0,5% са такива, които не са предназначени за нашия пазар. По същия начин за „Филип Морис“, за „Бритиш Американ Табако“, „Карелия“, „Финанс Консулт“ – собственикът на търговските марки на „Кинг Табако Интернешънъл“. Това е компанията, която оперира с техните търговски марки, „Джапан Табако“ „Импириъл“. Както виждате в групата на „други“ са такива, които не са идентифицирани на нито една от присъстващите на нашия пазар.
ЕВГЕНИ КОСТОВ: От всички събрани кутии на съответния производител, показва колко от тях са легални. (Показва данните на филмовия материал.) 20% от намерените кутийки са били легални, тоест с бандерол, за местния пазар, и само 0,7% са с неясен произход.
ВEРДЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Или с друг бандерол, или са предназначени за друг пазар. (Реплики.)
Събирачите събират всички кутии и от тях по-голямата част са с бандерол, тоест те са били изпушени, бил е платен акцизът и така нататък, и 0,7%, например „Марлборо“, на които няма български бандерол и не са предназначени за нашия пазар.
ЦАНКА КЕМАЛОВА: По българското законодателство трябва да бъдат произведени по начин, по който бандеролът се разкъсва при отваряне, но не да се отлепва лесно. В повечето случай има бандерол, но регулациите са толкова много, че дори да няма бандерол по останалите предупреждения и опаковка разбираш, че това е кутия за българския пазар.
ВEРДЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Ако е с българско здравно предупреждение – графично, няма за къде другаде да е, освен за тук, дори да е паднал бандеролът.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Дори потребителят да положи усилията да махне изцяло бандерола, то пак остават следи.
ВEРДЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Самите цигарени кутии имат много надписи на български върху тях, не само здравното предупреждение. (Реплики.)
Това, което ние сме установили, а и от страна на Агенция „Митници“ от много, много години истински цигари с фалшив бандерол не се намират в България, тъй като тези, които контрабандират, както и колежката каза, нямат финансов стимул да се прави това нещо. По-лесно е да се направят съвсем неизвестни цигари или въобще без бандерол, отколкото с фалшив бандерол.
На следващата страница сме показали тези 6%, непредназначени за местния пазар, разпределението на марките по дял. Тук вече говорим за много малък дял, който е 6% от общото, и вътре в този дял. Това са марките, които сами виждате: „Мерилин“, която е позната на нашия пазар, „Корсет“, „Карелия“, „Ева“ и така нататък, но както виждате „FM“, „Капитал“, „Роял“, които не са познати на нашия пазар, не са регистрирани такива марки за официална продажба, включително и на много други пазари, някои от тях са този тип, които ние наричаме „illicit whites“.
На следващата страница сме показали същите тези търговски марки. В случая 15,7% принадлежат на „Финанс Консулт“, собственик на търговските марки на „Кинг Табако Интернешънъл“, 12,8% от тях не са били идентифицирани, не се знае кой е собственика или кой е производителя, 11,5% са били такива, които принадлежат на „Филип Морис“, 9,3% на „Бритиш Американ Табако“ и така нататък.
Тук сме дали движенията, тенденцията на дела на незаконни цигари по компании за предишните няколко периоди – от края на 2015 г. до третото тримесечие на 2017 г. Това, което прави впечатление е, че преди година и половина-две „Карелия Табако“ имаха доста сериозен дял с техни марки в общия дял на незаконно потребление, достигащи до една пета – 21,4%, 18%, а сега през последното тримесечие между 6 и 7,8%. „Финанс Консулт“ през последното тримесечие, което сега обсъждаме, са повишили доста този дял, една марка „Марбъл“, която вече е регистрирана на нашия пазар за официална продажба, но не знам официалните продажби на „Марбъл“ в последно време. Прави впечатление „Импириъл Табако“ през изминалото тримесечие – 8%. Там явно имаше някаква вълна на фалшифициране на една от техните марки, което беше необичайно.
Разпределение по произход дотолкова, доколкото анализите показват. Както виждате в жълто и в синьо показваме разпределението между такива цигари или кутии, които са обозначени за продажба за безмитна търговия и други. Съответно тези „други“, в случая 3,3%, са показани като произход, тоест върху опаковката е имало индикация дали са с украински надпис или бандерол – от Сърбия, от Македония, от Дубай, дали са фалшиви или не са могли да бъдат установени. Както виждате в последните няколко периода със сиво са отбелязани тези, които не могат да бъдат установени и това са точно тези, за които алармираме – „illicit whites“, на които няма никакви индикации върху опаковките.
Това, което се забелязва е, че македонските винаги присъстват. (Реплики.)
Има обяснения: близка, съседна страна, с доста по-ниски цени и така нататък. (Реплики.)
Тук сме показали не общото потребление, а по градове. (Реплики.) Има няколко града – Хасково, Търново, Пазарджик, Сливен, в които е доста високо потреблението в сравнение с някои други градове, като Ямбол, Габрово, Шумен. С червено на картата са отбелязани тези градове, в които нивото е над средното, което е 6%. На следващия слайд има цифри, които дават информация за тенденциите назад във времето. (Реплики.)
Виждате за Враца и Асеновград, че има празни до второ тримесечие на 2016 г. Това е, защото оттогава са включени в обхвата на проучването. Но, независимо от това от тук нататък те присъстват в проучването. Както можете да видите има големи девиации в някои от градовете. Може би Хасково е един от тези градове, в които винаги е било на много високо ниво, достигащо до 44-45% през 2013 г., но и сега, в сравнение с общото потребление, 21% никак не е ниско. За Велико Търново: в последните няколко вълни е било на някакво по-приемливо ниво, ако може да се говори за приемливо, а сега е увеличено. Възможно е в този период от време да е имало наводняване с такива цигари, но именно затова ние ги следим, именно за това ние информираме и държавата, и правоохранителните органи, за да могат да се взимат навреме мерки.
Има такива градове, като Видин, в който е намаляло почти двойно. Вижте Благоевград, вижте Перник. Имало е вероятно такава реакция, след предишното оповестяване на данните върху местните органи, които да затегнат контрола и вероятно това се получава в резултат, което е добре. Да кажем Русе, където в предишната вълна не са намерени почти никакви – 0,4%, това прекалено нисък процент, сега обаче е нивото на средното. Може Вие да ги разгледате по-подробно и да коментирате по-нататък.
Тези шест града, за които споменах, че имаме фокус върху тях: Кюстендил, Свиленград, Сандански, Монтана и още два града, които добавихме в последствие през 2016 г., за нас, разбира се, приятна изненада беше Свиленград, защото, както виждате, през 2013 г. 80% от потреблението на цигари не са платени данъци. Процентът е изключително висок и се запазва в годините и сега е 8%. За нас има интерес да видим следващото проучваме: какъв ще бъде резултатът? Дали това е било моментно състояние или пък ще се запази тази добра тенденция. Същото се отнася за Сандански и за Дупница.
Това са примери на тези опаковки, които не са предназначени за нашия пазар, за които не е могло да бъде установено къде са, нито откъде, нито за къде, с изключение на Сараевската фабрика с продукт „Роял“, който е с надписи за „dute free“, или с индикация за продажба на „dute free“. Но тези опаковки за този период от време, когато са събирани, са били явно доста популярни на пазара, защото са намерени по улиците. Често казваме в нашите коментари, тъй като има винаги промяна – никога един и същи не остават на пазара, това показва за някаква динамика в контрабандистите. Явно те променят и самите марки, за да могат да прикрият къде са произвеждат, да не бъдат проследявани, но са доста по-гъвкави в този аспект.
Тук показваме съвсем малко държави от Европейския съюз. Измерванията са по същата методология за второ и трето тримесечие – защо са толкова малко. Само в тези страни в Европейския съюз се извършва проучване в третото тримесечие, но в предишни години сме показвали всички страни. Второ и четвърто обикновено се извършва в повечето страни, така че следващия път ще имаме информация за повечето страни. Вижда се, че България действително е на едно достойно място и се справя добре с борбата за незаконната търговия. За разлика от страните, като Великобритания, където цените на легални продукти са изключително високи и съответно натискът от незаконни продукти на целия пазар е изключително голям и висок.
На следващия слайд сме показали промяната, там, където има голямо намаление – пак във Великобритания, с 6% в сравнение с второ и трето тримесечие за другата година. Но това са просто откъслечни данни, които са само за индикация и сравнение.
Обичайно за нашата страна е важно да се съизмерваме с другите страни, така че по принцип е полезна тази информация.
Имаме послание, изводи от това проучване, което, естествено, сме споделили в подробности на презентацията на 5 февруари с министрите, с премиера, с главния прокурор. Тъй като вече коментирахме част от нещата по време на представянето, няма да ги повтарям, но това, че една трета от незаконните продукти с неустановен произход е важно, защото прави още по-трудно проследяването и борбата и трябва вниманието на правоохранителните органи да бъде още по-изострено. Това, че господин Горанов на презентацията обяви, че страната няма намерение да предлага увеличаване на минималните изискуеми нива за акцизите в следващата средносрочна бюджетна рамка, която е 3 г., е добра новина, тъй като България току-що достигна минималните нива за съюза от януари 2018 г., а това винаги е стимул за контрабандата, тъй като, когато се увеличават цените на официалния пазар, се засилва натискът от нелегалните канали. Това, което имаме като информация е, че Европейската комисия не планира тази година преразглеждане на Акцизната директива. Със задоволство отбелязахме на срещата с министрите, че България не би подкрепила увеличаване или разглеждане на минималните нива. Надяваме се, когато настъпи моментът, България да продължи да подкрепя тази своя позиция.
Предстои ни от месец май 2019 г. въвеждане на изискванията за „tracking end tracing“ и вероятно много често ще чувате този израз от нас, и от медиите, и от Агенция „Митници“, Министерството на финансите през следващия период от година и половина. Това е мярка за контрол на незаконната търговия, въведена с Директивата за тютюневите изделия. През изминалата година се извърши сериозна консултация за издаване на актовете по прилагане на Директивата. Те са четири. Един доста сложен технически процес, който предстои да бъде извършен във всички европейски страни. Има за цел, естествено, да контролира незаконната търговия, но на практика финансовата, административната и техническата тежест ще бъде поета от цялата търговска верига – от производителя до последния икономически оператор преди първия търговски обект. Тоест всички дистрибутори, търговци на едро, ще трябва да отбелязват влизане/излизане в техните обекти или складове с уникален индификатор, код, който производителят ще трябва да поставя. Кодът ще бъде издаван от независим издател, компания или някой друг. Предстои това да бъде установено. В момента Европейската комисия провежда консултации със страните – членки за улесняване на този процес. Силно се съмняваме като индустрия, че до май месец 2019 г. ще може да бъде установена, инсталирана и работеща системата, но ще направим всичко възможно да подкрепим Агенция „Митници“ в това. Досега винаги сме работили добре с тях. Те имат доброто желание да си сътрудничим в тази област.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Ако ми позволите да добавя. Съмнението произлиза от международното ниво на създаване на тази регулация, тъй като тя много забави. Тя се разработва от близо 4 г. и най-вероятно може би през март ще бъдат вече публикувани актовете, които държавите и икономическите оператори трябва да реализират, тоест на ниво Европейски съюз процесът беше изключително забавен и затова остава толкова малко време до крайния срок. Не е защото някой в България или, в която и да е държава, е забавил процеса. Това е важно и исках да го отбележа.
ВEРДЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Може би е доста техническо, но общо взето според изискванията на тези актове този издател на кодове трябва да се намира в страната, където има производство. Повечето от компаниите, да не кажа всички, нямаме тука производство, тоест, трябва да изберем някой в друга страна.
В добрия дух на сътрудничество ние работим с Министерството на финансите, Агенция „Митници“, както и с Вас. Винаги сме участвали, за което благодарим, в различни консултативни процеси по законодателство или по регулации. Надяваме се това да е добра практика и да продължим за в бъдеще.
Това е самата презентация. Ако има въпроси или някакви допълнителни коментари, доколкото можем ще отговорим с колегите.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Докато колегите осмислят и си формулират въпросите, ще кажа и аз няколко думи, после няма да се намесвам, за да могат и те да си зададат въпросите, както е редно.
Това беше и поводът да не поканя журналисти, защото когато дойдат медии и камери, разговорът става малко по-различен, а ние тук имаме да си кажем неща, които за нас са си важни. Разбира се, извън залата, всеки би могъл да направи каквото си прецени изявление. Знаете, че никой никога не съм ограничавал или упреквал.
Тук е моментът да кажа защо не разгледал в тази Комисия въпросът с „Булгартабак“ и един доклад, който някой се опита да направи прословут за Турция. Не е ставало на въпрос. Нарочно не съм го вкара в дневния ред. Ще го обясня с анцунга: отивате на битака и виждате един фалшив анцунг „Адидас“, какъвто ще да е. Америка ли е виновна, защото от там са фирмите? Анцунгът може да е произведен в Турция, в Бангладеш, в България, къде ли не. Дошъл е в България, продава се на пазара. Виждаш анцунг „Адидас“ и си казвам: „Америка е много виновна за всички проблеми в света, включително и за моя фалшив анцунг“. Точно същото се получи и с този доклад за някакви си цигари в Турция. Проблемът не е бил къде са произведени, проблемът не е бил къде са били изпратени, проблемът е бил, че някой в Турция ги е допуснал да влязат. И понеже ги е допуснал да влязат, ние смятаме, че България ни е виновна. По същия начин, ако в България влязат цигари „Марлборо“, произведени в Русия – Ростов на Дон, може би трябва да ни е виновна Руската федерация, а не нашата „Митница“. Всяка държава си има ангажимента да си охранява границите. И когато нещо дойде или е произведено в България, с фалшив етикет проблемът си е на нашите митнически власти, които са го допуснали да се случи. Разбира се, те не са всесилни. Ние не искаме свръхусилия от тях. Когато нещо фалшиво се намери в рамките на една държава, не е виновен непременно този, който някъде пише, че е производител, защото той може да не го е произвел това нещо, а да са фалшиви кутиите, бандеролите, което вече рядко се случва. Това е поводът да не се занимават с въпроси, които са в компетентността на турските митнически власти, а някой се опитва да ги вмени като задължение в нашата комисия. Както видяхте преди малко така стана и с въпроса за „Марлборо“-то. Не знаеш къде е произведено, не знаеш истинско ли е или не, но изведнъж решаваш да се вгледаш в някой и да кажеш: „той ми е виновния“. Виновни са българските митнически власти, ако цигари, произведени в България, легални са излезли в чужбина, но са влезли безконтролно след това. Не може друг да ни е виновен. Ние сме си виновни. Но и не може да вменяваме на други отговорност.
Карам подред. Минималните нива няма да се вдигат, значи трябва да гледаме какво правим с рязания тютюн, за да задържим тези резултати, които към момента сте постигнали.
По отношение на градовете: при всичките изследвания виждате, че в един град има голям пик, при следващото изследване е с намалено, но поне се удържат нивата. Виждаме, че това е един непрекъснат процес по надлъгване, но вие сте само регистратори на процеса. И в залата, когато се представяше, аз не видях митниците с някакъв особен възторг да кажат: „Ние ще помагаме с нещо“. На практика Вие – легалният бизнес, сте се обединили около една идея да покажете какво се случва в България и Вие си я изпълнявате. Но не виждам държавата с нищо да Ви съдейства. Казвате: „добре, но там има толкова хиляди жители при средна консумация на еди колко си цигари и ние сме продали три пъти по-малко“. Значи там има и друга консумация на цигари.
Марките. Съгласен съм, че в последното изследване стана така, че по обективни причини първенецът, изведен на челна позиция в извадката, е един, а всъщност първенецът в момента е друг. Това е динамика. В следващото изследване ще се окаже, че е трети. Важно е, че нивата намаляват, а не да се вглеждаме в някой и непременно да считаме, че той ни е лошият.
За неизвестните. От една страна намаляват продажбите на гръцките цигари, от друга страна намираме непрекъснато техни марки.
За рязания тютюн. Имате ли някаква идея, защото реално, ако задържим тези нива, единственият бъдещ ресурс е от рязания тютюн. Други приходи в цигарите не би трябвало да има. Акцизът няма да се вдига. Количествата са относително постоянни. Имате ли някакво виждане за рязания тютюн и за това как да помогнете на митническите власти, когато се видят фалшиви цигари?
Между другото имам кутии на български марки, произведени в България, но не от завода, тоест очевидно имаме и добри печатари, които правят кутии, а и производство, което не е под контрол.
Аз ги имам тук по марки, те са изброени, дистрибуторите кои са, колко кутии се харчат, но това ще отнеме на колегите време. Притеснява ме Гърция, македонските цигари, които ние произвеждаме за износ в Македония, а после се оказва, че пак са в нас и рязания тютюн. Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин Председател.
Процентът, който излиза от изследването, е чудесен. Ясно е, че навсякъде има такива контрабандни цигари. Едва ли някъде този процент е нула и едва ли може това да се постигне. Това, което нас ни смущава е процентът на цигарите, според изследването, които са така наречените „контрабандни“, който процент намалява, и то сериозно намалява през последните години, но в същото време обаче приходите от акциз, въпреки увеличението от тютюневи изделия, не се увеличава, напротив, намалява – това е не защото аз го казвам, а това е в анализа на Агенция „Митници“, като през 2017 г. се отчита намаляване на дела на приходите на акциз за тютюневи изделия – при увеличен акциз. Намаляват се бройките, късовете, обложени с акциз цигари – 130 млн. по-малко са обложени през 2017 г. спрямо 2016 г., и увеличение на количествата тютюн за пушене с почти 20%. Какъв е този процент в другите европейски страни? Към какво се стремим? На мен ми се струва доста нисък. Не знам дали е от изследването, но виждам, че това не е само в едно тримесечие, а това вече е тенденция.
Казвам мои опасения, никой не ангажирам с това. Имам чувството, че нещо в изследването не е много точно и нещо не хващаме. Чудесно е това да е обективното и това да е истината, но доста сериозен е спадът в процентите, а увеличение в приходите няма, напротив, намален е при увеличен акциз. Благодаря.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Относно нарязания тютюн, това наистина е много интересен феномен в България, тъй като нелегалният пазар е няколко пъти по-голям от легалния такъв. Това, което се случва там е, че на практика ножицата между легалните и нелегалните предложение е още по-голяма, отколкото при цигарите. Тя е огромна и това е нормално. За сравнение, легалните продукти се облагат с 152 лв. на килограм акциз, което е напълно синхронизирано ниво с европейските изисквания. На нелегалния пазар за 30-35 лв. можеш да си купиш един килограм. Сами разбирате, че това е невероятно голяма разлика. (Реплики.) Според мен не трябва да се смесват двете теми, защото в крайния продукт, който е легален, има огромен процент данъци, докато в нелегалния те са нула – под всякаква форма.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Този, който го произвежда, не го интересува с какви данъци ще натовариш след това неговата продукция. Купуваш за 4 лв. и може да я продадеш за 30 лв, но производителят получава само 4-те лева . Не може да го накараш да не заделя количества за по 30. Това е проблем на държавата и на Вас, защото намалява Вашите легални продажби. Друго е да вземеш 3 лв. от кутия или 4 лв. за държавата, друго е нищо да не вземеш. Но те вече са стимулирани да продават нелегално тютюна, защото едно е да вземеш 4 лв. за килограм, ако си го произвел, а друго е да вземеш 30 лв. за килограм. И по хубавият направо отива за нелегална продажба. Това трябва да се спре.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Факт е, че в повечето държави в Европа, в които се отглежда тютюн, естествено, има по-лесен достъп до суровина и по–лесно се получава предлагане на такъв тип тютюн, от който сам си свиваш цигари. Ние не твърдим, че българският тютюнопроизводител носи вина. В крайна сметка никой не знае дали няма и внесен още по-евтин тютюн, защото има континенти, където себестойността на тютюна е доста по-ниска, отколкото е в Европа. Това е цяла отделна тема.
Факт е, че в България законодателството предвижда създаване на регистри – и те бяха създадени, включващи тютюнопроизводители и тези, които изкупуват от тях суровината. Струва ни се, че от тук нататък е проблем на правоприлагане, защото в момента според закона контролът е в регионалните служби по земеделие, които не са точно правоприлагащ орган по начина, по който са МВР, Агенция „Митници“ и всички подобни структури. Там няма изследване на празни опаковки, но всякакви статистически методи показват, че този пазар има огромен потенциал.
По отношение на това, което казвате за гръцките цигари: според изследването в разпределението на марките се вижда, че има такива. Относно така наречените „illicit whites“, тоест марки, които са създадени единствено с цел незаконна продажба, някои от теоретично може да наистина да идват от съседни държави, но там вече е въпрос на доста сериозно разследване – истинска оперативна работа, за да установи какъв е източникът.
По повод Вашия коментар за изследването, неговите ограничения са едни и същи. Те винаги са били едни и същи. Факт е, че опаковки не се събират от частни пространства, от домове, от офиси, от всякакви учреждения, селата не са включени в това изследване, но методологията не е разработена за България. Такава е навсякъде. Тя има своите ограничения. Винаги може да се спори дали е точно 6% или е малко повече, затова ние винаги, когато представяме изследването, казваме да гледаме тенденцията – дали е нагори или надолу. Продължаваме да вярваме и да смятаме, и сме го написали в последния слайд, който представихме, че пазарът има още потенциал – и при цигарите, и при тютюна, за изсветляване, за още повече легални регламентирани продажби и за още повече приходи за държавата. Това е категорично. Благодаря.
ВЕРЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Искам да добавя, че това, което знаем, за началото на 2017 г. или края на 2016 г. е, че средното потребление на незаконни цигари в сравнено с целия Европейски съюз, е около 10%. Има държави с много високо – Балтийските, и други, които са с по-ниско. Целта на нашата държава от преди няколко години беше да стигне поне средно, когато беше 34%. Сега вече сме с една идея под средното за Европейския съюз, което е добро постижение.
Понеже това проучване е едно е също всеки път, и от толкова много време, и във всички останали държави, има голяма доза обективност. Има едно увеличаване на приходите от данъци, акцизи и други данъци, и може да има някаква вариация в приходите по години, тъй като освобождаване на количества от нашите складове може да става в края на декември и тогава да се плати акциза, а през следващите няколко месеца – в началото на годината, да няма. Това едни обичайни практики, за които Агенция „Митници“ знаят.
Преди 10 години – през 2006 г,. 2007 г., 2008 г., международните компании се завърнаха на българския пазар и общото потребление на цигари беше около 20 милиарда къса. С течение на времето се въведоха мерки за контрол, поява на потребление на тютюна за пушене, именно, защото се увеличаваха акцизите. Това, което се намира на пазарите в найлонови пликове е едно, но самото потребление на място в тютюнопроизводителните райони, тези, които си го произвеждат и си го пушат, това няма как да бъде измерено. То не е хич малко. Сами производители, самите хора по села, по малки населени места, си ги правят и употребяват.
Навлизането на всички тези нови рестрикции по Директива, рекламира, контрол, забраната за тютюнопушене и всичко, което си представите е с цел намаляване на общото тютюнопушене. Също смятам, че това трябва да се вземе в предвид. Нямаме в момента данни да покажем дали намаля общото потребление на тютюневите изделия – и в Европейския съюз, и в България, но смятам, че България не е различна. Трябва да видим в последните изследвания как се е намалило потреблението. Това се отчита като добър резултат. Ако се събират всички тези комбинации от фактори, може да се окаже, че за 10 години е намаляло общо потреблението на тютюневи изделия и цигари в страната. Да, увеличават се данъкът и акцизът, но няма как. Ако преди са пушили 50% от населението, сега пушат 36% по евробарометър, и събира по-висок акциз, по-големи приходи. Да не говорим за навлизането на електронни цигари. Не казвам, че в България това е голям процент, даже никак, но все пак е някакъв процент. Има потребители–пушачи, които пушат цигари, но също така употребяват и електронни цигари. Има различни комбинации от фактори, които влияят за това. Без да давам някакви конкретни параметри и цифри, но има защо. Ние сами, като компания, отчитаме намаление на легалното потребление. 2007 г. е било към 20%, сега е към 14%-13% милиарда къса. За тютюна за пушене: имаме едно изследване от преди две години, в което независима агенция се опитаха да измерят (реплики), който е в пликове, на килограм, в различни разфасовки. Това е много трудно да се премери, защото за цигарите има кутии, които се събират, а за тютюна, който се продава по магазините в пликчета – незаконното не върви в такива пликчета, а върви в найлонови пликове на пазара. Има нещо много важно, че хората дори не осъзнават, когато отидат на пазара, че този нарязан тютюн е нелегален. Те го възприемат като някаква национална стока, която наред с доматите и другите зеленчуци, се продава, тоест няма осъзнатост, както при цигарите, че трябва да има бандерол и трябва да се продава в магазина.
Между другото, в момента провеждаме съвместна кампания срещу незаконната търговия с билбордове и с изяви в различни канали и медии, която започна преди две седмици. Искаме да изострим вниманието към обществеността за това, че всеки човек, който посегне да купи незаконни цигари, дава своя принос към организираната престъпност. Защото тези канали, които оперират контрабандата на цигари, в много голяма степен са същите с тези, които оперират и другите форми на организирана престъпност.
Надяваме се, че ще продължим с тези кампании, но бихме искали да споделим за тази наша инициатива. (Реплика: „това не трябва да успокоява контролните органи“.) В никакъв случай, не само „Митници“, защото ние много често споменаваме „Митници“, които охраняват границите и имат възможност да извършват проверки на вътрешния пазар, но всъщност МВР и Полицията са контролните органи, които са нонстоп при хората и от тях също се очаква. (Реплики от Димитър Найденов и председателя Емил Димитров.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това, което ме притеснява и господин Търновалийски го засегна, вие сте конкуренти на един пазар, който непрекъснато се развива. Фирмената политика на всеки е да изземе нишата на другия – да продаде повече цигари и да изкара печалба. Нас ни интересува контрабандата, тя яде от Вашите печалби, но това е проблем, с който държавата трябваше да се занимава. Ето, Вие се занимавате с него и го правите по световна методология.
От друга страна има някакъв ресурс. Ако приемем, че общото потребление няма да се увеличи – да приемем, че ще е някаква константа, ако приемем, че акцизът няма да се увеличи, значи единственият ресурс е рязаният тютюн. Никой не е дошъл да предложи каквото и да е било за рязания тютюн от миналогодишния ни разговор досега. Кой защитава в случай държавния интерес. И това, което Ви каза господин Търновалийски – институциите не трябва да се успокояват, че е спаднало на 6%, и че приходите към момента ги устройват, защото утре ситуацията може да се окаже съвсем друга. Къде е държавният интерес? Засега не го виждам. Вие на практика защитавате държавния интерес и трябва да сме Ви благодарни. Но трябва да има и законодателна инициатива за рязания тютюн – този малък ресурс, който би могъл да вдигне приходите. Иначе Вие ще си преразпределяте пазара, било с нови марки, било с по-добро качество, ние ще Ви следим с тези всички маркировъчни истории, но ние ще следим легалната част. Нелегалната ще си продължава. Това е като с бензиностанциите: на една бензиностанция слагаме 50 уреда, на другата няма нито един, но ние не знаем, че съществува. Важно е тази вместо 50 да има 60, за да отчетем дейност. Сега е номерът е да се задържи този ресурс, но къде са бъдещите приходи? Не ги виждаме на този разговор.
Колеги, въпроси? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието и изказвам благодарност на всички представители на частния и легалния бизнес, които дойдоха тук.


(Закрито в 17,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ ДИМИТРОВ