1. Запознаване на народните представители с предвидените на национално равнище решения за бъдещото прилагане на системата за наблюдение и проследяване на тютюневи изделия и изисквания за въвеждане на специфични защитни елементи, произтичащи от Директива 2014/40/ЕС на Съвета.

---

П Р О Т О К О Л
№ 23



На 29 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Запознаване на народните представители с предвидените на национално равнище решения за бъдещото прилагане на системата за наблюдение и проследяване на тютюневи изделия и изисквания за въвеждане на специфични защитни елементи, произтичащи от Директива 2014/40/ЕС на Съвета.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16.00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Емил Димитров.

* * *

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Откривам редовното заседание на Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Предложил съм на Вашето внимание дневен ред от една точка. Ще изчета и списъка на гостите.
Моля, първо, да гласуваме дневния ред:
1. Запознаване на народните представители с предвидените на национално равнище решения за бъдещото прилагане на системата за наблюдение и проследяване на тютюневи изделия и изисквания за въвеждане на специфични защитни елементи, произтичащи от Директива 2014/40/ЕС на Съвета.
Ако има предложения, разбира се, за допълнителни точки, моля. Няма.
Подлагам дневния ред на гласуване.
Дневният ред е приет единодушно.
Гостите, които съм поканил, са: Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“; Татяна Накова – държавен експерт дирекция „Данъчна политика“; Виолета Баева-Гаджева – главен експерт дирекция „Данъчна политика“; Таня Георгиева – главен секретар на Министерството на финансите; Люба Христова – началник отдел „Контрол върху отпечатването на ценни книжа“; Юлиан Мирков – заместник-директор на Агенция „Митници“; Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“; Светослав Владимиров – началник отдел в дирекция „Разузнаване и разследване на акцизните нарушения и Теодора Виткова – главен експерт в дирекция „Митническо разследване и разузнаване“.
Колеги, ще Ви запозная с естеството на днешното заседание. Знаете, че в предишното заседание, посветено на тютюна, коментирахме въвеждането на една система, която Европейският съюз иска – проследяването на цигарите, маркирането на кутиите и така нататък. Голям проблем е, защото бизнесът ще трябва да направи инвестиция. Той иска да е информиран своевременно, за да я направи адекватно. От друга страна, ние сме малко заложници на това, което се случва в Европейския съюз, тоест срокът ни натиска, но яснота все още няма.
Настоящото заседание не се прави с цел някой да бъде натискан, принуждаван да работи по-скоростно или по някакъв начин да бъде упрекнат за дейността. Напротив, благодарен съм, че Вие сте дошли и то в такъв широк формат, такова представителство на всички заинтересовани. Темата наистина е важна. Аз тук съм си нахвърлил няколко думи.
Наясно сме, че Европейският съюз се бави с обнародването на регламентите по тази тема. Но те все пак са приети от Европейската комисия през месец декември 2017 г. Част от текстовете, предполагам, по някакъв начин вече са публично известни.
Въпросите, които ми постави браншът, са: какъв ще е размерът на бандеролите? Предполагам, че Вие после ще отговорите с всичко, което знаете. Къде ще се поставя той на кутията? Кой ще отпечатва бандеролите – БНБ или някой друг? Няма да влизам в детайли – ако е частно лице, ако е БНБ и кое е по-добре? Има ли възможност БНБ да отпечатва нови бандероли? Кой ще определя дневниците на услугите по съхраняването на данните, тоест всеки един контрагент закупува определено количество, това е в известна степен и търговска информация. Разбира се, че НАП и „Митници“ знаят, Министерството на финансите, но ще има ли друг, който да съхранява тази информация? Кой ще определи доставчиците на уникалните идентификатори за всяка кутия цигари? Ако регламентите бъдат публикувани в началото на април, теоретично в какви срокове ще имаме техническите решения, за да са наясно производителите у нас, или тези които внасят цигари, които се продават у нас?
Ако нямат готовност – Вие, няма да има готовност и бизнесът. Ако не могат да се справят до май 2019 г., ще се налага ли фабрики да се затварят или ще има някакви санкции за България – изобщо как стои този въпрос? Бизнесът се интересува, защото за него е важно да направи инвестициите, за нас в комисията е важно България да не бъде подлагана на някакви санкции.
Изцяло давам думата на Вас, институциите, които съм поканил. Вие си преценете в рамките на Вашите компетенции как да изложите темата.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЙЛИСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, колеги! Преди да започнем презентацията и представянето на тази система погледнах набързо, защото предварително нямахме информация, въвеждането на системата ще доведе ли до промени в законодателството? Защото от нас, ако има такива промени, ще се очаква да ги въведем бързо, да ги гласуваме. Това е основното. Останалото в презентацията Ви е просто за информация, за да знаем какво се променя и какви са изискванията на директивите. За мен е важно – промени в законодателството ще има ли и какви ще бъдат те? (Реплики встрани от микрофоните.)
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Бих искала преди моите колеги да започнат презентацията по отношение на мерките, които сме предприели във връзка с тази директива на Европейския съюз, да Ви запозная със стъпките, действията и въобще това, което е предприело Министерството на финансите, съвсем общо, за да може да бъде ясно след това и по време на презентацията, какво се очаква от нас.
Искам да кажа, че 2016 г. – до настоящия момент ние проведохме редица срещи както с тютюневата индустрия, така и с присъствието на Агенция „Митници“, и „Печатница на БНБ”, тъй като, както всички Вие знаете, с „Печатница на БНБ” към настоящия момента ние имаме договори. Те са отговорни за отпечатването на бандеролите за тютюневите изделия. На тези срещи, които проведохме – и хубавото е, че започнахме доста рано, се уточнихме с тютюневата индустрия, че ще променим размера на бандерола, като се спряхме на размер 16 на 32. Такава промяна в размера ще направят и други европейски държави, но специално за нас ние решихме, че размерът върху който ще се спрем е 16 на 32.
Второто нещо, което се уточнихме и с тютюневата индустрия, и с „Печатница на БНБ”, и с колегите от Агенция „Митници“ е да стартираме обществена поръчка, с която да можем – ние вече сме я стартирали, бих искала да Ви уверя в това, стартирали сме обществената поръчка, просто в момента се проучва графикът в ДАНС, и след като този график бъде одобрен, ние ще стартираме поръчката. Там са заложени новите изисквания, вече с новия размер на бандерола, както и другите технически изисквания.
Само за Ваша информация, хубаво е това да го знаете, че след като обществената поръчка стартира, след като изберем определена печатница, тоест след като изберем печатницата, която ще отпечатва новия размер на бандерола, се уточнява дизайна на бандерола и след това се издава заповед на министъра на финансите, с която вече конкретно се уточнява този размер на бандерола.
Третото нещо, за което се уточнихме на всичките наши срещи – ние вече действаме по този въпрос заедно с тютюневата индустрия и благодарение на „Печатница на БНБ”, третото нещо и не на последно място, това е най-важното нещо, че ще се направи една инвестиция в машини от страна на „Печатница на БНБ”. Машините вече са поръчани. Очакваме ги в средата на годината. За точен месец ще Ви излъжа, но въпросът е, че действаме в тази насока. В средата на годината ще пристигнат машините. „Печатница на БНБ” има пълната готовност след като пристигнат машините да тестваме новия дизайн на бандеролите. Февруари месец – три месеца по-рано, всъщност преди май 2019 г., февруари месец, „Печатница на БНБ”, съвместно с нас и Агенция „Митници“, ще имаме вече готовност да направим проба на новите бандероли и да започне самото производство. Мисля, че тютюневата индустрия и всички трябва да бъдем спокойни за това – изпълняваме регламента от тази гледна точка.
Съвсем накратко ще ви кажа, без да навлизам в детайли, тъй като и колегите ще се спрат на тази тема – по отношение на защитните елементи на бандерола. Това е също едно от изискванията на Директивата. Искам да акцентирам върху следното – ние и към настоящия момент изпълняваме всички изисквания на тази Директива. Даже бих казала и повече, тъй като нашият бандерол освен защитните елементи, които са упоменати в решението на Комисията – аз мога да Ви го покажа след това, освен тези елементи, които те изискват, те всъщност изискват да имаме минимум три елемента в трите групи, не знам дали сте запознати, да не навлизам в детайли, но ние не само че ги имаме тези защитни елементи, ние имаме и доста повече елементи, които аз няма как да ги оповестя, но за Ваша информация имаме в холограмата още защитни елементи, и на редица други места, втъкани в самия бандерол. Така че от тази гледна точка ние сме спокойни.
Бих искала да Ви обърна внимание, че Директивата на Европейския съюз казва следното: страните – членки на Европейския съюз, които използват бандерол, могат да използват този бандерол за защитен елемент. Ние сме се обединили около това да използваме нашия бандерол за защитен елемент. (Шум и реплики.) Настоящия.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бъдещия, бъдещия.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Бъдещия, да.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Сегашният бандерол отговаря на изискванията на Директивата.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: И може да бъде защитен елемент по смисъла на Директивата.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Абсолютно. Точно така. (Шум и реплики.) Ще въведем нов размер.
Ние всъщност се акцентираме върху новия размер, защото аз казвам и към настоящия момент нашият бандерол не само че изпълнява Директивата, но ние имаме и още много други защити в самия бандерол. Нашата концентрация в момента е изцяло върху размера на бандерола и, както Ви казах, ние действаме в тази насока. (Шум и реплики.)
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Мога ли и аз нещо да допълня? Бих искала само да обясня по отношение на бандерола.
В момента размерът на бандерола е 24 на 46. Поставен е върху кутията, по начин по който, в момента в който се отвори кутията, се разкъсва, тоест при отварянето се разкъсва бандеролът. Тъй като по изискванията на европейските директиви предупредителните здравни надписи трябва да бъдат в горната част, където при отварянето на кутията бандеролът – единственото място, на което може да се постави, защото и тук има здравни предупреждения, от горната страна ще бъдат изместени, единственото място, на което може да бъде поставен бандеролът е тук, отзад или отстрани. При слим цигарите обаче, които са по-тънки, примерно новият размер на бандерола 16 на 32, няма как да се постави. Единственото място, на което може да се постави, е тук. (Госпожа Людмила Петкова показва кутията.)
Ние променихме миналата година Закона за акцизите и данъчните складове като направихме промяна в чл. 64, в който казахме, че бандеролът, освен че може да се разкъсва при отварянето, трябва при премахването да не може да се премахне целият. Той е точно заради тази възможност, когато бандеролът ще бъде поставен тук, когато вече здравните предупреждения при влизането в сила трябва да бъдат в горната част на кутията. (Реплики встрани от микрофоните.) По принцип бандеролът не може да бъде поставен върху здравните предупреждения, те изцяло трябва да са свободни. Понеже няма място на кутията, тоест в горната част, се взе решение да бъде поставен отдолу или отстрани. (Реплики встрани от микрофоните.)
По изискванията на Европейската директива надписът идва по този начин – трябва да се качи горе. (Госпожа Людмила Петкова Показва кутията.) Единственото място, което остава за бандерол е или тук отдолу, или отстрани. Обаче при слим, които са по-тънките, няма как. (Реплики встрани от микрофоните.)
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Извинявам се, това е и друга съществена мярка, която сме предприели – както виждате, промяната на Закона в чл. 64, ал. 4. Още нещо, на което искам да Ви обърна внимание, което го правим в услуга на бизнеса, и е нормално в крайна сметка администрацията да работи за гражданите, е – не знам дали сте обърнали внимание, но всъщност Директивата никъде пряко не казва, че трябва да променим размера на бандерола. Всъщност изискването за размера на здравната картинка, която се разполага, оттам косвено произтича това задължение, така че не всички ще направят такава промяна. Ние просто от редицата срещи, които извършихме, решихме, че така ще е по-удобно и за нашия бизнес. Това е от мен.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За да няма объркване.
Предишния път когато разговаряхме, ставаше въпрос за малките кутии, големите кутии и тогава, това което в колегите остана като впечатление, е, че поради изисквания на Европейския съюз надписите да бъдат с определен размер, картинките да имат повторяемост, те самите да бъдат с определен размер, се е наложило бизнесът да преустрои техниката и да може да слага бандеролите на това конкретно място, на което са в момента, за да може всичките картинки, с повторяемост и с надписи, да съществуват.
Сега при новия бандерол, който ще бъде на новото място, налага ли се наново някакво въвеждане на инвестиции – на нови лепещи машини, на препозициониране, за да разберем смисъла. Иначе Европейският съюз искаше така, направихме го, сега иска другояче – ние ще го правим другояче. Бизнесът плаща сметка, накрая ние плащаме чрез стойността на продукта.
Добре, ще сложите нови бандероли – с 60 защити, на ново място? Ще има ли инвестиция и бизнесът кога ще знае за нея, за да може да се подготви?
ЮЛИАН МИРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Именно след всички разговори, които с колегите от Министерството на финансите проведохме с индустрията, достигнахме до това решение да променим размера на бандерола, така че той да може да бъде поставен отстрани на кутията и от задната част на слипсовете. (Шум и реплики.) Понеже самата индустрия на европейско ниво беше достигнала до този размер на бандерола, размерът на бандерола беше тяхно предложение. Ние стигнахме до решението да ги подкрепим в това нещо, за да облекчим индустрията. Те се мотивираха с това, че на тях ще им се налага да пренастройват във всеки случай, в който произвеждат цигари за България, във фабриките, които се намират в Полша, Румъния и така нататък, ако ние не променим размера на бандерола. За да не ги вкарваме в излишни разходи ние стигнахме до извода, че ще променим размера на бандерола, ще запазим защитните елементи в самия бандерол като такива и ще използваме бандерола като защитен елемент по Директивата.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Само да добавя, защото все пак и това е важно. Казах го и в началото, но може би не обърнахте внимание.
Инвестицията, която в момента се прави, е по-скоро от страна на „Печатница на БНБ”. Всъщност сега вместо индустрията да вложи милиони за машини и така нататък, тази инвестиция прави „Печатница на БНБ”. И както казах в самото начало, те вече са поръчали машините. (Шум и реплики.)
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Не, не, не. Това е по тяхно искане.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Нали трябва да се направи обществена поръчка вече с новия размер и с новите технически изисквания? Няма как. (Шум и реплики.) Да, обаче Законът за обществените поръчки изисква да има пак обществена поръчка. Правим отново предоговаряне с новите размери, нови технически изисквания. Това е записано в Закона. (Шум и реплика встрани от микрофоните: А може ли частна фирма да печати от името на БНБ?”)
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, то е записано в Закона.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Това е записано в Закона, да.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В ал. 7 на чл. 64 е записано: „Бандеролите се отпечатват от Печатницата на Българска народна банка. Може да ползват други специализирани печатници“. Тоест БНБ може да ползва други специализирани печатници. (Реплики встрани от микрофоните.)
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Това е обществена поръчка и така нареченото „пряко договаряне”, за да има по-голяма прозрачност, тъй като достатъчно много елементи се конкретизират: размери и така нататък, това е вече експертно…
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това, което ни бяхте попитали – дали ще направят допълнително – всъщност не се бяха провели разговори с министерства на финансите на други държави членки. И тъй като се бяха обединили към този размер на бандерол 16 на 32, резултатите от срещите, които бяха в Министерството на финансите бяха и ние по принцип да въведем същия размер на бандерол, за да може, когато примерно се поставя бандерол на цигари, произведени – примерно „Филип Морис“ или „Бритиш американ табако“, когато се произвеждат за България да не пренастройват машините, за да поставят по-голям размер на бандерол, тоест независимо дали цигарите ще бъдат за България...
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Не само при настройване… (Шум и реплики.) Те казаха, че милиони трябва да дават за…
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, и при настройване, и начин на залепване – къде да бъде залепен, така че поне една голяма част от държавите членки, които използват бандерол, поставят бандерол върху тютюневите изделия, са възприели размерът да бъде 16 на 32, защото една част не поставят бандерол върху цигарите.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (встрани от микрофноите): Да разбираме, че законодателството няма да променяме, променено е.
ЮЛИАН МИРКОВ: Господин Председател, ако позволите, да дам малко по-първоначална информация за самата система.
Системата има за цел да проследи всяка една опаковка тютюневи изделия от машината, на която се произвежда, не от самия производител, а от самата машина – деня, часа и така нататък, до крайния потребител, включва в себе си производството, всички дистрибутири и стигне до последния, който продава на дребно. Така нареченият (ID Assure) ай ди а шуър, този който ще създава тези идентификационни номера, съгласно Директивата, е независима страна. Тази независима страна, конкретно за България, трябва да бъде избрана от Агенция „Митници“. Тя ще генерира номерата и ще ги предоставя на производителите. Важно е да кажа, че изборът на (ID Assure) ай ди а шуъра е от значение за производителите в България, защото икономическите оператори, които въвеждат или внасят на територията на страната тютюневи изделия, произведени в страни членки или в трети страни, ще получават тези номера, когато са в страните членки от самата страна, в която се произвеждат цигарите, а когато са от внос от български (ID Assure) ай ди а шуър Ако „Филип Морис“ примерно внася цигарите си от Румъния, тези номера за опаковките цигари, които ще бъдат внесени от Румъния, ще бъдат дадени от румънския издател на ID ай ди идентификационни номера. След това по веригата те ще бъдат проследявани до крайния получател. Самият код представлява един цифрено-буквен код, който не трябва да превишава 26 цифри. (Реплики встрани от микрофоните.) Има в момента, да. Няма как, не е предвидено да е държавен орган. Предвидено е да е трети независим участник в този процес. (Реплики встрани от микрофоните.) Не съвсем. Цялата информация ще се съхранява на две нива. Първото ниво на съхранение на информацията, е в независими пак трети участници, различни от издателя на идентификационните номера, които ще бъдат наемани от бизнеса, тоест първото ниво на съхранение на информацията е избрано от бизнеса. Второто ниво на съхранение на информацията е нивото на самата Европейска комисия, което черпи информация от всички тези първични бази данни, в които се съхранява информация, и чрез потребителски интерфейс контролните органи и самата Комисия ще могат да достъпват до информацията, която се съхранява във всичките първични бази данни.
Сложно е общо взето… ( Шум и реплики.)
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Какъв е регламентът на бизнеса, как бизнесът ще избере някакъв регламент? ( Реплики от председателя Емил Димитров встрани от микрофоните.)
ЮЛИАН МИРКОВ: Господин Димитров, в началото започнах с това, че към настоящия момент все още актовете не са публикувани във официалния вестник на Европейския съюз и затова самите фирми не са подходили към избор на първоначалния си изпълнител, който да им съхранява тази информация.
РЕПЛИКА ОТ ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Има ли такива изобщо в България? Защото не съм убеден в националните възможности на IT сектора.
ЮЛИАН МИРКОВ: Към момента ние нямаме информация в България да има такава фирма, която да може да направи това нещо.
ТЕОДОРА ВИТКОВА: За първичните хранилища част от производителите, тъй като ние сме в постоянен контакт с тях, казаха, че са провели срещи с такива фирми, които осигуряват първични хранилища, но тъй като все още актът за изпълнение не е приет, те не подхождат към следващата стъпка. (Реплики в страни от микрофоните.)
ЮЛИАН МИРКОВ: Не, не сме се отказали.
Агенция „Митници“ избира издателя на уникалните идентификационни номера. Той също трябва да бъде трета страна, независимо от процеса, не трябва да бъде свързан с производителите на тютюневи изделия. Към момента в България не сме предприели никакви действия, защото все още не са публикувани съответните актове.
ЮЛИАН МИРКОВ: Точно така.
ТЕОДОРА ВИТКОВА: Това са две съвсем независими трети страни. Едната ще издава съответните номера, а другата ще съхранява данните. Те нямат нищо общо. Има много различни изисквания за тях. Този, който ще съхранява данните, трябва да има възможност да поддържа огромна база данни, да може да ги предава в реално време и да няма никакво забавяне за бизнеса. Един камион може да излезе от съответната фабрика едва след като е получен отговор от първичното хранилище, че данните вече са получени.
ЮЛИАН МИРКОВ: Може би, за да придобиете представа за размера, мащаба на информацията, която трябва да се съхранява, ежедневно в рамките на Европейския съюз става въпрос за 80 милиона идентификатора, всеки ден, които в рамките на страните членки трябва да бъдат генерирани и след това съхранявани като информация в първичните хранилища, които вече комуникират с това на Комисията.
РЕПЛИКА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ЕМИЛ ДИМИТРОВ:
Уважаеми колеги ще помогне за контрола. На самата кутия. Извън бандерола, на видимо място. Той ще бъде уникален за всяка една кутия. Поставя се така че за бъде видим, да може лесно да се чете от контролните органи, така че да може лесно да се проследи. (Шум и реплики.) Без значение къде отива в Европейския съюз. (Шум и реплики.) Да, точно така. Да, това е замисълът. Без значение къде е произведена и къде отива кутията да може да бъде проследена до крайния потребител. (Шум и реплики.)
Важно е да се знае, че ще има данни за агрегирано количество. Ако от фабриката тръгва едно пале, ще има данни за палето – колко мастербокса съдържа и кои точно кутии са в тези мастербоксове. Тогава, когато започнат да се разделят самите пратки във веригата на доставките, самите дистрибутори също ще получават свои кодове, с които те ще генерират в системата информация на кой следващ след тях колко цигари и от точно кои видове са дали от това пале. Така може да бъде проследена конкретната кутия от машината, на която се произвежда, до търговеца на дребно.
Отделно от това, производителите имат задължение да поставят на всяка една поточна линия устройства, които освен че ще се отпечатват, да проследяват номерата, които са дадени на конкретния производител. Защото (ID Assure) ай ди шуъра…. примерно, ако „Булгартабак“ заяви 10 хиляди номера, те ще й дадат 10 хиляди такива номера и съответното устройство трябва да проследи машината до момента, в който ще произведе 10 хиляди кутии, и да я спре, за да може после и да ги прочете.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Може ли един въпрос, господин Председател?
Господин Мирков, досега говорим само за тютюневи изделия във вид на цигари и на кутии? А какво се случва с нарязания тютюн, с пликчетата, с чувалите и т.н.? Доколкото съм забелязал, на другите опаковки – на пури, на пурети, там няма снимковия материал, който е на кутиите.
ЮЛИАН МИРКОВ: Не говорим за пури и пурети. Да, абсолютно коректен е въпросът.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Всичко би трябвало да попада…
ЮЛИАН МИРКОВ: Тогава, когато нарязан тютюн е в потребителски опаковки, които се освобождават за потребление на пазара, също следва да бъде проследен по същия начин, но в обхвата обаче на Директивата може би не е предвидено това, че в доста гаражи в България се реже тютюн, защото просто такъв има, отгледан в България.
Ако ме питате дали ще можем по този начин да проследим нелегалния нарязан тютюн, който се появява на пазара – не, няма да можем да го проследим.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Не, Вие ще можете да го наблюдавате, той няма да има тези характеристики върху опаковката, но би трябвало да подлежи веднага на санкция и на контрол.
ЮЛИАН МИРКОВ: И към момента подлежи.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Да, но статистиката води до там, че над 70 процента от контрабандата е в нарязания тютюн. Все повече и повече спада контрабандата при цигарите и особено при вносните цигари, това показва статистиката, а при нарязания тютюн се повишава следствие и на сектора, и на средата, в която се разпространява. (Шум и реплики.)
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Има нещо друго.
Това, което поставяте като въпрос, е контрол върху тютюна като суровина, а не върху самите тютюневи изделия вече, които са акцизна стока. По принцип това би трябвало да бъде друг тип контрол, не контролът, който е – тази система Tracking Treysan, би трябвало да бъде контрол от производителя на тютюна, тъй като ние сме държава която… (Шум и реплики.) Да, от производителя на тютюна до цигарената фабрика, за да може след това да продължи другият тип контрол, който е вече Tracking Treysan върху тютюневите изделия.
ЮЛИАН МИРКОВ: Ако позволите да довърша?
Тютюневото листо като такова не е акцизен продукт до момента, в който то не се нареже. Ние не контролираме самата суровина. Контролираме вече нарязания тютюн. От там идва нашият проблем, защото ние го виждаме вече нарязан.
Другото, което бих си позволил да кажа, е, че пазарът на нарязан тютюн има един предел. Това, което ние наблюдаваме, е, че и към момента този пазар се насища все повече и с тютюн, който ние сме обложили, защото нашите данни показват, че обложеният тютюн, нарязан за пушене, категорично се увеличава като освобождавания за потребление.
За да завърша тази тема е важно да знаете, че пазарът на тютюневи изделия като такъв се диверсифицира изключително много в последните години и ако допреди няколко години можехме да говорим само за цигари за пушене, вече говорим цигари, тютюн, тютюн за наргиле, включително и новите бездимни изделия, които виждате на пазара, така наречените „Ай Кос”-и (IQOS), които са изключително модерни – на „Филип Морис”. Пазарът се диверсифицира и не следва да бъде гледана една цифра, която е само за нарязан тютюн, или само за цигари.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Ако съм Ви разбрал правилно, този тютюн, с който могат да се свиват цигари – увеличава се и културата по данни и наблюдения на българина…
ЮЛИАН МИРКОВ: Така е.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: …че по-добре вместо да си купи някакъв с неясно откъде произход, по-добре да пести като си вземе обложен тютюн, надлежно опакован и приготвен, и пак ще му излиза по-евтино, ако това е презумпцията на хората да ползват… Това го има като тенденция. В това отношение узряваме.
ЮЛИАН МИРКОВ: Точно така е, да.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, да продължим с презентацията?
ЮЛИАН МИРКОВ: Колежката е член на подгрупата, в която се обсъждат всичките тези проблеми, така че общо взето сме я довели да направи добра презентация. (Прилага се материалът от презентацията, представен от госпожа Теодора Виткова.)
Господин Председател, важно е да кажем, че към момента в Закона за тютюна и тютюневите изделия чл. 35п казва: „Потребителските опаковки и тютюневите изделия, предназначени за пускане на пазара, се маркират с уникален идентификатор”.
Европейската комисия обаче счита, че следва да бъдат маркирани с такъв идентификатор и всичките опаковки, които са за износ.
ТЕОДОРА ВИТКОВА: Да, до мига, в който напуснат територията на Европейския съюз.
ЮЛИАН МИРКОВ: Тук има малко колизия в националното законодателство и може би трябва да се помисли това нещо да бъде променено.
ТЕОДОРА ВИТКОВА: По същия начин е написано и в европейския регламент, но в описателната част пише, че трябва да влязат и те.
ЮЛИАН МИРКОВ: Пише, че няма да бъдат пуснати на европейския пазар, а ще бъдат изнесени в трети страни. (Шум и реплики.)
ТЕОДОРА ВИТКОВА: Според бизнеса голям процент от това, което се произвежда на българския пазар, е точно за износ.
ЮЛИАН МИРКОВ: Към момента над 80 процента от производството на българските фабрики са за износ.
(Презентацията продължава.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: БНБ отпечатва, бизнесът у нас ще го облепва. От там отиваме до складовете на едро, нали така – независимо дали от чужбина ще е складът на едро. Непрекъснато ме напъват на тема монополи: създавате едни за сметка на други, нарочно увеличихте на тези, та на другите да отпаднат, щади дребния, малкия, едноличния. Стигаме в крайности вече, но да изясним.
Складът на едро ще маркира – кой ще му купи техниката? Той ли е длъжен да си я закупи, възможно ли е да фалшифицира, да прави някакви волни съчетания? После надолу като тръгне кой го маркира? И за чия сметка ще бъде закупуването на техниката?
ЮЛИАН МИРКОВ: Маркирането става само и единствено на машината, която произвежда. При манипулирането на стоката натам по веригата след това, до крайния получател, те само ще отразяват разделянето на самите пратки от голямото към малкото. Те ще имат собствени кодове, които ще генерира същият този (ID Assure) ай ди шуър, като всичко това е за сметка на производителите. Те ще оборудват техните си дистрибутори. (Разговор в страни от микрофоните.)
Търговецът на дребно, до който стига примерно, ако питате за будката, която продава на крайния потребител, той не подава тези данни. Ние следим веригата до него. (Шум и реплики.) До първия търговец на дребно. По този начин, ако дойде контейнер и се раздели в три склада, които са дистрибутори на съответната фирма, самите складове имат след това техните дистрибутори, които… (Шум и реплики.) Не, не, за сметка на производителите. Отделната опаковка е продажбата на дребно. До момента, в който не бъде предложена опаковката с този уникален идентификатор или примерно един стек, който знаем, че съдържа 10 идентификатора, това е продажба на едро, т.е. ако трябва да проследим веригата, ние я проследяваме до мястото, в който крайният клиент купува количеството, което е за собствена употреба. До този момент дори фактурите и превозните документи, които издава всеки следващ продавач, следва да бъдат проследени в системата. (Разговор встрани от микрофоните.)
ДОРА ХРИСТОВА: Може ли да попитам нещо?
Бизнесът ще има ли разходи относно софтуера? Ще може ли да се използва старият софтуер с някакви подобрения или трябва да се инвестира?
ЮЛИАН МИРКОВ: За това говорим, че трябва да има две нива на съхранение на информацията. Те ще платят за това да имат лице, което да съхранява първичната им информация и което да може да осигури комуникацията с…
ДОРА ХРИСТОВА: Чрез този четец само, няма да се налага да правите някакви други инвестиции за съхраняването…
ЮЛИАН МИРКОВ: Съхраняването на данните е ангажимент на производителите. Всяко следващо манипулиране на стоката и новите данни, които се добавят, се наслагват към първичната информация, която има в системата и се пази в този така наречен „хъбинформацион”.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще създадем ли някакви мегаскладове или всичко ще е както досега?
ЮЛИАН МИРКОВ: Всички лица, които оперират с тютюневи изделия имат към момента данъчни складове, в които получават
стоката, и от там след това се освобождават за потребление и тръгва като дистрибуция. Няма да се промени нищо в организацията на работата им.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз имам един въпрос.
Опитвам се да сглобя цялата схема и да дам отговор, защо се прави всичко това: в крайна сметка ще бъде събрана една огромна информация някъде за всички произведени количества и реализирани такива?
ЮЛИАН МИРКОВ: Да, в Европейския съюз.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: На база на това ще се прави анализ, нещо, за да има ефект защо се събира тази информация. Как ще се засече нелегалната кутия… (Разговори встрани от микрофоните.) В тази база данни ще бъдат само легално произведените.
ЮЛИАН МИРКОВ: Точно така.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: То има двустранен ефект.
От една страна, информацията се ползва за фискални цели, за платените акцизи. От друга страна, самите производители ще знаят, че някой не ползва нелегално марката им да произвежда цигари с наименованието – защита на търговската марка. (Разговори встрани от микрофоните.) Някой друг да го произведа, който не е „Филип Морис”. (Разговори встрани от микрофоните.) Как ще го видят? Ще го видят с този код, ще се знае, че като се появят на пазара цигари „Марлборо” и той знае, че не ги е произвел, то явно някой друг ги е произвел. Ще знае, че не са негови цигарите. (Разговори в страни от микрофоните.)
ЮЛИАН МИРКОВ: Ако позволите?
За целите на контрола това нещо е полезно, за да не се даде възможност на един производител в легална фабрика да произведе две партиди с един и същи номер или конкурентни такива. Но иначе

не бихме могли по този начин да проследим нелегално произведените във фабрики, които са нерегистрирани или… (Реплики.) Те пък няма да имат код.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз във функцията си на законодателен орган – ние, народните представители, и в духа на господин Търновалийски – въпросът, който зададе, искам да попитам: освен в чл. 35п ще има ли някакви други законодателни промени? Това, което и той попита. Защото явно тук се налага, самата Директива го налага, и трябва да се промени този чл. 35п. Освен в Закона за тютюна, дали някъде другаде ще се наложи и кога се предвиждат евентуално тези промени да бъдат внесени за разглеждане?
ЮЛИАН МИРКОВ: Не смятам, че нещо друго следва да бъде променяно. След консултация с госпожа Петкова сме на едно и също мнение.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (встрани от микрофоните): Може би изпълнителният момент вече – ако нещо налага, ако самото прилагане на системата на Tracking Treysan налага нещо в самото изпълнение.
ЮЛИАН МИРКОВ: Актът за изпълнение директно се прилага.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, то пък е и директно, така че…
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря.
СВЕТЛА ГЕНОВА: Само в Закона за тютюна трябва да се разпише, понеже е опция в Директивата, че държавите членки могат да използват бандерола като защитен елемент. Просто трябва да влезе разпоредба, която да каже, че за България защитният елемент е
бандеролът, който отговаря на всички изисквания за защитен елемент.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Извинявам се, всичките тези неща, които ги коментираме – за производителя, който трябва да ги внедри, машините за отпечатване на тези ID кодове, които ще им ги дават, четците, всичко това не трябва ли някъде да залегне в законодателството, за да може да се регламентира всичко това? (Разговори встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Искам да благодаря на всички, които присъстваха, за разясненията, които ни дадохте. Ще се върна към думите, с които започнах в началото на днешното заседание: ние искаме да попитаме с какво да Ви бъдем полезни, докъде сте стигнали с тази тема? Не Ви притискаме, няма укор към Вас, няма упрек. Благодарни сме, че ни запознахте с всичко. Молбата ни е – опитвам се да изразя становището на цялата Комисия, ако се налага някаква законодателна промяна, в момента в който тя стане необходима, възможно най-бързо я подайте, за да може и ние технологично да го минем през Комисията. Да не сме ние причината България да търпи санкции, от една страна. От друга страна, бизнесът преди да е влязла тази мярка, да не смее да направи инвестицията, т.е. да бъдем максимално бързи и справедливи спрямо бизнеса, спрямо защита на държавния интерес. Смятам, че тук всички биха подкрепили подобна мярка, още повече тя е общоевропейска. Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание. Благодаря Ви.
(Закрито в 17,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Димитров