1. Изслушване на ръководствата на Агенция „Митници“ и Национална агенция за приходите.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 26

На 21 юни 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на ръководствата на Агенция „Митници“ и Национална агенция за приходите.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,02 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Емил Димитров

* * *

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов, уважаема госпожа Димитрова, драги гости! Откривам редовното заседание на Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Предлагам на Вашето внимание дневния ред:
1. Изслушване на ръководствата на Агенция „Митници“ и Национална агенция за приходите.
2. Разни.

Подлагам на гласуване така предложения Ви и съобщен своевременно дневен ред.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Ще Ви съобщя гостите, които съм поканил, и днес са тук:
Господин Георги Костов – директор на Агенция „Митници“, и госпожа Тамара Влайкова – директор на дирекция „Административно обслужване“.
Госпожа Галя Димитрова – директор на Национална агенция за приходите, и господин Росен Бъчваров – директор на дирекция „Комуникации и протокол“.
Поканил съм и други гости. Благодаря на всички за това, че дойдохте.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВАТА НА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ И НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.
Давам думата на госпожа Димитрова да съобщи по-важните акценти от резултатите за дейността на Агенцията през миналата година.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Здравейте, уважаеми народни представители!
Като ръководител на Националната агенция за приходите съм изключително горда и удовлетворена от резултатите, които постигнахме през изминалата 2017 г. – 19 млрд. и 176 млн. лв. са събраните приходи от Националната агенция за приходите, което е с над милиард и половина повече от приходите, които сме събрали през 2016 г. или ръстът е 8,7%.
Годишният план за приходи е преизпълнен с 4,9%, което е 887 млн. лв. Този добър резултат е една тенденция през последните няколко години. За последните три години ръстът на приходите, събрани от НАП, е нараснал с над 5 млрд. лв., като приходите за 2017 г. са с 1/3 повече от тези, които сме събрали през 2014 г.
Увеличените приходи за бюджета не са просто резултат от по-доброто икономическо развитие на страната. Това се доказва от статистическите цифри. Ако брутният вътрешен продукт за последните три години е нараснал с 18%, то приходите, събрани от НАП за същия период, са нараснали с 33%. Това показва безспорно резултата от нашите непрестанни усилия за подобряване на спазването на закона.
В резултат на комплексни и систематични организационни управленски мерки през миналата година, ние отчитаме трайна промяна в поведението на клиентите на НАП. Над 96% от всички декларирани задължения за данъци и осигуровки през 2017 г., са погасени в рамките на текущата година, в рамките на календарната година. Отчетен е ръст от 10% в общата събираемост на просрочените публични задължения.
Нашата основна стратегическа цел е подпомагането на доброволното спазване на задълженията. Ние сме се убедили, че това е единственият начин приходите за бюджета да растат. В тази връзка засилено прилагаме така наречените меки мерки. Те включват: изпращане на електронни съобщения до лицата за дължимите от тях публични задължения, провеждане на телефонни разговори, в които ние не просто уведомяваме лицата, ние разясняваме по какъв начин могат да се погасят задълженията, даваме насоки за това. Целта е да провокираме активно състояние, активно действие от страна на данъкоплатците. Целта е също така да дисциплинираме задължените лица и да получим трайно промяна в тяхното поведение в посока на спазване на техните задължения. Не на последно място, това води и до намаляване на разходите за събиране на задълженията.
През 2017 г. вследствие на така наречените меки мерки, изцяло автоматизирано сме изпратили над 410 хиляди персонални електронни съобщения до задължени лица, вследствие на което техният дълг е намалял с 64%, като 45% от тези лица, с които ние сме осъществили такъв контакт, са погасили изцяло публичните си задължения и това е само вследствие на автоматично изпратено електронно съобщение или проведен телефонен разговор от нашите колеги от Информационния център.
Освен това обаче ние продължаваме с активните действия при събирането на публичните вземания. Извършваме постоянен мониторинг на длъжниците с най-големи просрочия. Териториалните директори са лично ангажирани с провеждане на регулярни ежемесечни срещи с тези най-големи длъжници, които имат най-голям ефект върху приходите за бюджета, като извършват ефективно наблюдение върху ангажиментите, които се поемат, и действия за навременно третиране, така че да успеем своевременно да съберем техните задължения.
В резултат на това наблюдение, на този мониторинг на най-големите длъжници, дългът на тези лица, които са били обект на мониторинг през 2017 г., е намалял с 306 млн. лв., като броят на лицата, които са погасили изцяло просрочените си задължения, е 965.
Освен този мониторинг, ние извършваме и ежемесечен мониторинг по отношение на формираните задължения на търговците на течни горива, както и на лицата, които притежават лицензи за производство и съхранение на акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз, и лицата, които имат лицензи за организиране на хазартни игри и дейности. Вследствие на нашия непрекъснат мониторинг върху техните задължения и активни действия за погасяването им, са събрани само за последните няколко месеца на годината 16 млн. лв., като са изпратени уведомления до Агенция „Митници“ и до Държавната комисия по хазарта за 34 лица с предложение за отнемане на лиценза за извършване на тези дейности.
От 2014 г. с Решение на Министерския съвет е въведена една друга мярка, която е свързана с повишаване на събираемостта и това е насочване на изпълнението към вземане на длъжници, които са изпълнители по договори с лица, които са разпоредители с бюджетни средства, така наречените обществени поръчки. Само за 2017 г., вследствие на прилагане на тази мярка, са събрани 230 млн. лв., а от въвеждането й през 2014 г. са събрани 596 млн. лв.
Няколко цифри ще Ви представя и по отношение на втората ни стратегическа цел – ефективно прилагане на данъчно-осигурителното законодателство и борба с данъчните и осигурителни измами. През 2017 г. беше допълнен списъка на стоките с висок фискален риск, като в тях влязоха и течните горива. По този начин стоките, които се наблюдават от фискалния контрол, станаха 555.
В тази връзка включихме в списъка на фискалните пунктове и данъчните складове за течни горива, с което броят на фискалните пунктове нарасна на 305. На тези фискални пунктове през 2017 г. са извършени общо 308 хиляди проверки на транспортни средства, като на 92 хиляди от тях са поставени технически средства за контрол. Общото количество на проверената стока от фискалния контрол е 1 млрд. 210 млн. килограма.
След анализ на риска от продажби или употреба на горива без легитимен произход чрез съдове за собствено потребление на горива от лица, които извършват дейност, различна от търговия с горива, заедно с колегите от МВР проведохме кампания за проверки на такива съдове, така наречените ведомствени бензиностанции, при които установихме 140 нарушения, като в 112 от тези случаи бяха запечатани обектите.
Под ръководството на Междуведомствения център в ГД БОП, в който осъществяваме съвместни действия с колегите от Митницата и от МВР, и от други агенции, които са свързани с нашите проверки, непрекъснато извършваме проверки на бензиностанции ,на аптеки. Извършили сме около 600 проверки на задължени лица, които извършили вътреобщностно придобиване на стоки под митнически режим 4200 с крайна дестинация България, което за нас са изключително рискови доставки, както и 64 проверки, заедно с колегите от Митницата, на лица, които са извършили внос от трети страни под митнически режим 4000.
Във връзка с подобряване на резултатите при контрола на доставките под режим 4200, с колегите от Гърция имаме вече много тесни взаимоотношения и те ни изпращат всички лица, които са започнали такъв режим, така че ние да можем своевременно да ги проверим дали в България е начислен данъкът, защото липсата на данък в този режим е тук, в страната.
С цел превенция и противодействие на данъчно-осигурителните измами и своевременното пресичане на организираните схеми на измами, звената за измами в Националната агенция за приходите са анализирали над 55 хиляди задължени лица през годината, като са идентифицирали около 900 участника в данъчни или осигурителни измами, във връзка с което са възложени около 400 проверки и 170 ревизии.
Основният фокус в областта на превенцията на данъчно-осигурителните измами продължава да бъде стимулирането на добросъвестност у данъкоплатците. Това ние правим с организирането на срещи с тях, с изпращането на уведомителни писма, в които предоставяме насоки как могат да коригират установеното от нас констатирано неизрядно поведение. Има голям резултат вследствие на тези срещи. Вместо да извършваме ревизии и проверки на тези лица, след като обясним какво сме констатирали в данните, които те са декларирали, те сами подават коригиращи декларации, коригират данъчния кредит и по този начин имаме милиони ДДС, което е коригирано в полза на бюджета. Като положителен резултат от тези срещи е подобрение в поведението на лицата, тъй като знаят, че са на ежемесечен мониторинг.
През 2017 г. постоянно наблюдение е осъществявано върху 882 дружества, които са с най-голям обем, с най-мащабна икономическа дейност и високо влияние върху приходната част на бюджета и за които сме установили индикации за отклонение от обичайната търговска практика.
Постигнатите от нас успехи през изминалата година не ни успокояват. Ние продължаваме да търсим нови подходи за подобряване на доброволното спазване, за засилване на добросъвестността на задължените лица. В тази връзка работим усилено по отношение на електронната търговия, имаме специално създадени звена, които извършват електронни ревизии, имаме проект с Италия с въвеждане на електронно фактуриране. Имаме разработена и концепция за оптимизиране на фискалния контрол с предварително деклариране на стоките, които подлежат на фискален контрол с оглед на не извършваме проверки на всяко едно превозно средство, което влиза на територията на страната, а да имаме предварителна информация за стоките, които ще бъдат въвеждани на територията на страната, и лицата, които ще осъществяват доставките, за да можем да извършваме контрол само на лицата, които са рискови.
Непрекъснато полагаме усилия за увеличаване на ефективността на нашата работа, но в същото време нашият фокус е и върху това да дадем възможност за по-лесно спазване на задълженията, така че да не увеличаваме по никакъв начин административната тежест върху нашите задължени лица.
Това са най-общо резултатите от миналата година. Имаме много цифри, но мисля, че тези цифри показват основно двете направления, в които работим – доброволното спазване на задълженията и борбата с измамите.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Димитрова.
Ще кажа само няколко думи преди да дам думата на колегите, ако имат въпроси към Вас, или може би първо ще изслушаме и господин Костов.
Искам да отбележа, че и Вие, и господин Костов, встъпихте миналата година и имаше една приемственост, която по никакъв начин не повлия на работата на институциите в отрицателен смисъл, а напротив – показа успеваемост. Тези цифри го показват. В крайна сметка, в резултат на Вашите съвместни усилия, публичният сектор получава заплати – сигурност, отбрана, здравеопазване, пенсии, образование, социални дейности, включително и нашите заплати. Разбира се, че ние имаме забележки към размера, но цялата държава нямаше да може да функционира, ако тези две приходни администрации не бяха направили това, което са направили до момента.
Само за колегите искам да кажа, че фискалният контрол за горивата беше наша инициатива от предишния парламент, която настоявахме да влезе. Ето сега вече първите резултати, които излизат, би трябвало да ни радват. Разбира се, ще бъдем и взискателни, но аз смятам, че желанието, което имахме, и НАП Да се занимава с фискалния контрол, в никакъв случай не е навредило.
По отношение на електронното разплащане, до такава степен хората свикнаха, че се чудим как е било преди това. Това е една огромна крачка, която Вие в НАП извървяхте.
И последно за новата мярка, която в 2014 г., още при предходното правителство беше въведена, това е, когато има редица фирми, които работят с общини, с предприятия, със здравеопазване, с училища, превеждат им се пари, а в същото време те в друга община са длъжници. Тогава се въведе постановление, с което преди всяко плащане се правеше запитване до София до Митниците и до НАП дали този човек е длъжник към държавата, първо да се издължи към държавата, а след това да упражнява дейности. Иначе той натрупа задължение в една община, мине в друга, в трета. И както виждате във времето, промени се и софтуера, по съвсем друг начин се уеднакви дейността на всички, за да е ясно, но това доведе до мярка, че ние вече нямаме хора, които да направят нещо на едно място и да продължават с държавата да имат некоректни взаимоотношения на друго. Това също е една голяма крачка. Ние свикнахме с нея, но беше много трудно, докато и двете институции бъдат натоварени с това всички договори на общини и всички текущи плащания да се проверяват през София дали към конкретния момент нямат задължения.
Понеже коментираме резултатите от миналата година, сигурен съм, че много хора биха искали да са още, и още, и още по-добри. Може би и аз съм един от тях.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Ние също. Затова са нашите усилия.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Искам да благодаря за това, че Вие успяхте да направите една приемственост и да продължите напред. Надявам се и ние да Ви помагаме.
Давам думата на колегите, ако имат да задават въпроси.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Първо, една корекция. Искам да Ви коригирам. Фискалният контрол не е въведен в предния мандат, той е въведен още през 2013 г.
ГАЛЯ ДИМИТРОВ: 2014 г.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Хубаво е да бъдете конкретен и ясен. Фискалният контрол е мярка от 2014 г, както и другата мярка с прихващането на парите от обществените поръчки и ред други неща. Хубаво е, че има приемственост и това продължава.
Въпросите към госпожа Димитрова. Моите въпроси могат да бъдат много. Аз ги поздравявам за това, което правят наистина, защото НАП е най-добрата администрация в България, но имам конкретни въпроси и теса свързани с предно такова изслушване, когато беше и министърът на финансите.
Първо, искам да попитам за резултатите от направените проверки и ревизии на касите на фирми и физически лица. Тогава министърът заяви, че той ще ни информира редовно, такава информация не сме получили до момента. Ставаше въпрос, че в касите на фирмите има над 13,5 млрд. лв., които са много повече, отколкото са парите в оборот. Какъв е резултатът, какъв е ефектът, защото това е важно? Трябва да се знае промени ли се това съотношение на парите в оборот и парите в касите на фирмите?
Към НАП това са ми въпросите. Може би бих помолил госпожа Димитрова с няколко думи да обясни тези структурни промени, които се направиха в НАП? Закриването на отделите „Оперативен контрол“, защото това предизвика доста вълнения, напрежения. Каква беше целта? Какво целим с това да постигнем? Колко от служителите успяха да бъдат назначени отново и колко от тях останаха извън системата? Смятам, че това е важно. Всяка администрация, всяка система я правят хората, а това бяха много дългогодишни служители, имаше напрежение в това отношение. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Давам думата на госпожа Димитрова.
Между другото ,трябва да внеса уточнение, че тя не може да говори от името на министъра, най-малкото не би било редно. Още повече министърът всеки месец идва на парламентарен контрол в Бюджетната комисия, на която Вие сте член, тоест имали сте възможност всички въпроси към него многократно да му ги зададете. Но ако е останало нещо незададено, тя ще Ви отговори в лично качество и като председател на Агенцията, не би могла от негово име. Не бих искал да има някакво презастъпване, да излезе, че тя си позволява повече отколкото трябва, или ние да я вкарваме в някакъв друг разговор.
Имате думата, госпожа Димитрова.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Господин Димитров, ще Ви помоля да не ме репликирате. Имаме конкретен въпрос. Това е дейност на НАП…
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Към министъра. Казахте: въпроса сме го задали и той не ни е отговорил доста дълго време. И аз просто Ви отговорих, че въпросите към министъра са в другата комисия всеки месец, но Вие там сте пропуснали.
Сега даваме думата на госпожа Димитрова.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Нека да Ви обясня тогава още веднъж. Явно Вие не сте слушали внимателно на предното изслушване.
Министърът обясни, че с действията ще променят съотношението пари в касите на фирмите и пари в оборот, които има в държавата. НАП извърши тези проверки и ревизии. За резултата може да ни уведоми госпожа Димитрова. Аз съм сигурен, че е готова, така че тя няма нужда от Вашето адвокатстване. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Разбрах. Всички разбрахме много добре. Благодаря Ви.
Имате думата.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Благодаря.
Съжалявам, че не нося със себе си конкретните цифри, но това, което си спомням, е, че от 13 млрд. лв., които бяха сумите в брой в касите на лицата към 31 декември 2016 г., към 31 декември 2017 г. тези суми намаляха с 5 млрд. лв. и станаха 8 млрд. лв. В 2009 г. бяха 9 млрд. и 200 млн. лв. Тоест те се върнаха на ниво преди 2009 г. Сами разбирате, че за тези 5 млрд. лв. се платиха данъци дивиденти, данъци върху работните заплати и различни разходи, които бяха приспаднати неправомерно, бяха коригирани впоследствие. Така че една част от преизпълнението на плана и от този ръст от милиард и половина е следствие точно на тази кампания, която направихме за парите в каса.
В края на тази седмица, утре е срокът на колегите да направят конкретна селекция на лицата, които продължават да имат голям размер – над 100 хил. лв. В края на 2016 г. 22 хиляди лица имаха над 100 хиляди лева в каса в края на годината. Към края на 2017 г. броят на тези лица е мисля около 12 хиляди. Тоест два пъти е намаляла и сумата и лицата, които имат над 100 хиляди.
Въпреки това ние направихме анализ на тези около 10 хиляди лица. Всъщност 10 хиляди и нещо бяха лицата, които сме уведомявали миналата година, че имат такива суми и сме очаквали те да спаднат под 100 хиляди. В тези лица естествено има фирми, които е обяснимо да имат такива наличности – това са големите търговски вериги и други фирми, които имат много офиси. Така или иначе селекцията в момента се прави. Ние ще предприемем контролни действия спрямо тези лица, както и спрямо лицата, на които не сме извършвали ревизии, но при инвентаризацията на паричните средства те са били налични и продължават и към момента да са такива, без да са отчели някакви допълнителни корекции на резултатите си от данъчна гледна точка. Така че голяма част от тях ще бъдат третирани по същия начин както миналата година – с електронни съобщения, с даване на възможност да попълват коригиращи декларации, с проверки, с ревизии и с инвентаризация, която да докаже, че тези пари продължават да бъдат налични при тях.
По отношение на промяната, която направихме с „Оперативния контрол“, знаете, че имаше една реализация на прокуратурата и на ГД БОП, при която около 20 човека от Отдела за оперативен контрол в София получиха обвинения за организирана престъпна група във връзка с изпълнението на техните служебни задължения. Не беше тайна за нас, че има много сигнали за корупция, пристигали са и при нас, давали сме ги за проверка и в прокуратурата. Това е мястото, което е свързано с най-висок корупционен риск от дейността на нашата Агенция за приходите. Всички останали контролни действия – имам предвид проверки и ревизии, всичко е автоматизирано, всичко е по електронен път, за всички действия има селекция, няма случай, в който човек да отиде и сам да реши да направи проверка на някакъв обект.
Идеята беше да направим по същия начин процеса и за „Оперативен контрол“, като няма случай, в който някой да отиде да направи някъде проверка, без да има възлагане от страна на своя ръководител. За тази цел обаче, за да засилим противокорупционния риск, беше необходимо да разполагаме с много повече хора, така че да можем да разпределяме тези задачи на много повече хора, да има възможност да не са все едни и същи хора в градовете. Моята информация, в Пловдив сами казвали фирми, че знаят в кой момент Оперативният контрол излиза от Териториалната дирекция и през този ден се отчитат всички продажби. Просто те бяха разпознаваеми.
Около 300 човека бяха колегите, които извършват оперативен контрол в рамките на цялата страна. Те са абсолютно разпознаваеми. По този начин и ефектът на всичките ни капаниr – и в морските курорти, и в зимните курорти ние установихме, тъй като започнахме тази дейност още от миналата година да я прехвърляме на Фискален контрол. Колегите от Фискален контрол са по-малко познати, те са много повече, те са по-мобилни и когато след проверка на Оперативен контрол същата проверка се извършва от Фискален контрол, там резултатите бяха много по-добри. Около два пъти повече актове за нарушения бяха съставени от колегите от Фискален контрол поради всичките причини, които Ви обясних.
Поради тази причина ние решихме, че тъй като така или иначе тази дейност не може да се извършва в две структури, не беше целесъобразно да се извършва една и съща дейност и от Фискален контрол, и от отделите от Оперативен контрол, и с оглед на противодействие на корупционния риск, ние считаме, надявам се, че това ще се потвърди от дейността през тази година от тази дейност, че това ще бъде, от една страна, много по-ефективно по този начин организирано и много с много по-малък риск от гледна точка на корупцията.
Дадохме възможност колегите от Оперативен контрол да се явят не само във Фискален контрол, но спешно организирахме конкурси и във всички останали функции, където имаше незаети места. Обявихме конкурси и в Събиране, и в Обслужване във всички териториални дирекции в рамките на страната.
Информацията, която имаме е, че само във Фискален контрол от Оперативен контрол са приети 53%, от служителите на Оперативен контрол са издържали изпита във Фискален контрол. Нямаме информация в момента, не си спомням колко бяха колегите, които са приети в другите функции, но сами разбирате, че няма как да гарантираме на всеки един издържане на този тест. Все пак разчитахме на това, че те знаят и могат, и че ще се представят добре на тези конкурси, тъй като за мен не е без значение качеството на хората, които извършват тези проверки. Ние много разчитаме на тях, тъй като ефектът е голям, макар че много повече разчитаме на трайна промяна на поведението, тъй като обикновено с всички тези кампании, с всичко това наблюдение ефектът в следващите месеци намалява. Той не продължава да бъде същият, какъвто е по време на тези кампании. Затова всички наши усилия, нашето управление на риска и всички мерки са насочени към трайна промяна на поведението, което само с оперативни проверки не се постига.
Това беше накратко. Ако нещо допълнително трябва да кажа?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Димитрова.
Предлагам сега да чуем господин Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин Димитров, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа! Нашата Агенция е подготвила презентация на постигнатите резултати за петте месеца на тази година и очакваните резултати за първото полугодие на текущата година, и сравнителен анализ с резултатите от миналото полугодие.
През първите пет месеца на 2018 г. Агенция „Митници“ е събрала 3 млрд 710 млн. лв. приходи от мита, ДДС при внос, акцизи, глоби и лихви – със 150 млн. лв. или 4,2% ръст повече от събраните през същия период на 2017 г. Тогава са били събрани 3 млрд. 560 млн. лв. – със 71,8 млн. лв. или 2% над планираните в изключително амбициозния ни план тази година, който е 3 млрд. 638 млн. 600 хил. лв. Това е за петте месеца.
По видове приходоизточници, от началото на годината данните, декларирани от икономическите оператори, показват, че спрямо същия период на 2017 г. приходите от мита нарастват с 25,9%, приходите от ДДС при внос нарастват с 3,4%, а приходите от акциз – касово изпълнение за петмесечния период – нарастват с 4,5%.
Приходи от акциз.
През периода януари – май 2018 г. са събрани 1 млрд. 928 млн. лв. приходи от акциз касово изпълнение – с 4,5% или 82,4 млн. лв. повече от събраните през 2017 г. През разглеждания период изпълнението на приходите от акциз е 100,9% от заложените в плана за 2018 г.
Очакваната прогноза за първото полугодие на текущата година е: приходи от акциз в размер на 2 млрд. 408,5 млн. лв. или 6,1% ръст, в абсолютни числа 138 милиона 800 хиляди повече от акциз спрямо първото полугодие на 2017 г., когато са събрани 2 млрд. 269 млн. 800 хил. лв. Това е с 49 млн. 100 хил. лв. повече от заложените в плана или прави изпълнение на текущия план за полугодието на 102,1%.
Заложените в плана за първото полугодие от Министерство на финансите събираемост на акциза са 2 млрд. 359,4 млн. лв.
По групи стоки.
Приходи от акциз на енергийни продукти. През януари – май 2018 т. брутните приходи от акциз на горива са в размер на 956 милиона и половина, като в сравнение със събраните през същия период на 2017 г. бележат ръст от 1,9% – 17,5 млн. лв. През 2017 г. са събрани 939 млн. лв.
Прогнозата за първите шест месеца на 2018 г. спрямо съответния период на 2017 г., е ръст в брутните приходи от акциз на горива около 2,7%, – от 1146 млн. лв. миналата година до 1176 млн. лв. за тази година.
Приходи от акциз за тютюн и тютюневи изделия. За периода януари – май 2018 г. брутните приходи от акциз за тютюна и тютюневи изделия са в размер на 922 млн. лв. и нарастват със 74,4 млн. лв. или бележат ръст за петмесечието 8,8% спрямо същия период на миналата година. 67,3 млн. лв. от този ръст се формира от приходите за цигари.
Количествата, освободени за потребление цигари, за които е заплатен акциз през първите пет месеца на 2018 г. също бележат ръст и той е 3,9% над количествата, освободени за потребление през петмесечния период на миналата година. Ефектът от ръста на освобождаванията се изразява в 32,2 млн. лв. повече приходи от акциз на цигари.
Касовите приходи от акциз за тютюн и тютюневи изделия през първото полугодие на 2018 г. ще достигнат 1 млрд. 164,5 млн. лв. или с ръст 10,8%, абсолютно число 113 млн. лв. над тези за същия период на 2017 г., когато са били събрани милиард и 50 млн. лв. – 61,3 млн. лв. – 5,6% над заложените в плана за полугодието.
Приходи от акцизи за алкохол, алкохолни напитки и бира. Нетните приходи от акциз за алкохол, алкохолни напитки и бира през периода януари – май 2018 г. възлизат на 113 млн. лв. и отчитат ръст 6%. Абсолютното число е 6,4 млн. лв. спрямо същия период на 2017 г. Тогава са били събрани 106,6 млн. лв.
С натрупване за първото полугодие на 2018 г., очакванията са за постъпления от около 143 млн. лв. или ръст в абсолютно изражение – 6,5 милиона в сравнение с миналата година, процентно – 4,7% повече от тези през същия период на 2017 г.
Приходи от ДДС при внос. Постъпленията от ДДС при внос на стоки през периода януари – май 2018 г. са в размер на милиард 685 млн. лв., с 2,8% над планираните за периода. В сравнение със същия период на 2017 г. се отчита повишение от 3,4% в абсолютни цифри. Това са 54,8 млн. лв.
Очакваните приходи от ДДС при внос за първото полугодие на 2018 г. се прогнозира да бъдат 2 млрд. 28 млн. лв. – с 50 милиона 600 хиляди или 2,6% повече от същия период на 2017 г.
Приходи от мита. За първите пет месеца на 2018 г., постъплението от мита при внос са 98 млн. 400 хил. лв. – с 20 милиона повече или ръст 25,9% спрямо същия период на 2017 г., когато приходите от мита са възлизали на 78 млн. лв.
За първото полугодие на 2018 г. очакваните приходи от мита при внос са 115,3 млн. лв. или ръст в абсолютно изражение 22 млн. лв., процентно 23,7% повече от събраните от същия период на миналата година.
Данните от информационните системи на Агенция „Митници“ към 18-ти този месец, дават основание за първото полугодие на 2018 г. да се прогнозират касови приходи в размер около и над 4 милиарда 551 милиона, с 206 млн. лв. или 4,8% над събраните миналата година през първите шест месеца на годината, или 107,4 млн. лв., 204% ръст над планираните в плана за тази година.
Господин Димитров, завърших.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Костов.
Само две думи ще кажа преди да дам възможност на колегите да се изкажат и да зададат въпроси.
На мен лично, набързо си записах, ми направи впечатление изключително положително – за първи път горивата успяват да изпреварят тютюна, което мисля, че е много добре. Ръстът при тютюна все още е голям. При горивата предизвикателството предстои. При тютюна мисля, че вече световни агенции признаха, че резултатите са недобри. Нека да мърдат с един процент нагоре-надолу, но мисля, че това, което е постигнато само да го задържим вече ще бъде добре.
За тютюна искам да отбележа, че голямо значение имаха тези акции, които Вие проведохте в производителите. Конкретно ние с група народни представители предстои да посетим Стара Загора и Благоевград, но посетихме Пловдив и за първи път видяхме огради, камери, 24-часово наблюдение, зони за сигурност, режимни зони, мерене при влизане/излизане. Две институции – Митници и МВР през жандармерията на 24-часов контрол, включително служителите не са местни, а се командироват от цялата страна на принцип, не знаят кой кога и къде ще бъде командирован. Оказва се, че там е най-модерният, най-представителният завод в момента. Ние там се засякохме с една делегация от Европейския съюз, която дойде да види как ще се прилагат новите технологии, тъй като се оказа, че на 80% от машините системата за проследяване на движението на стоките вече е въведена.
Очаквам сега да разбера при следващото изследване, ако има цигари, защото то е ясно, че вече те няма как там да са произведени, да видим откъде се внасят или къде се дублират, къде се копират. Но тази система, която сте въвели там и в другите, сигурно Ви струва много, като усилие и като ресурс, но безспорният резултат е налице. Заслужава си, при положение че приходите се увеличават. Там никой не възрази, между другото, между системите и казаха, че са готови да създадат всякакви условия. Предстои да видим и в Стара Загора как ще е.
Смятам, че това, което постигнахте в цигарите с годините, това е извървян път от много началници, от много Ваши предшественици, но безспорно и Вашите усилия, е много добро. Щом вече можем да се хвалим пред Европа с резултати. Щом от Европа идват да видят как се въвеждат дадени системи, значи не сме по-лоши от тях.
Колеги, имате възможност да задавате въпроси. Господин Бурджев, заповядайте.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Уважаеми гости, уважаеми колеги, аз бих искал да попитам господин Костов по предписанията на ДАНС, мисля, че те бяха в девет насоки – какво е подобрено за сигурността на системата? Наскоро излезе последният доклад на ОЛАФ, който констатира 110 транзита, които не фигурират в системата.
А пък със системата БАЦИС ще си позволя малко в духа на шегата да кажа нещо. Първо, хронология на събитията – имахме секретния доклад на ДАНС, след това имаше, господин Димитров, когато паралелно с вота вървеше дискусията, че всичко е коректно и точно. И сега във връзка с наградите, за които Ви поздравяваме, ще перифразирам една мисъл на големия Чърчил за Балканите, които генерират повече история отколкото могат да консумират, и нашата Комисия генерира повече PR отколкото могат медиите да поемат. Това само в духа на шегата.
Това са ми въпросите – върви ли се към обезпечаване на сигурността. Така или иначе, резултатите са добри и затова трябва да бъде поздравено ръководството на Агенция „Митници“, но да ни кажете, какви мерки се предприемат към усъвършенстването на системата. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Първо, може би трябва да кажа, че резултатите, които наистина са добри, не са единствено и само заслуга на високия професионализъм и професионалната мотивация на служителите на Агенция „Митници“. Тези резултати са част от работа в екип и тук следва да отдадем заслуженото на колегите от Националната агенция за приходите, с които сме в непрекъснато партньорство, на МВР, на ДАНС, разбира се, и на прокуратурата.
Тези резултати не са единствено плод на нашата дейност. Тези резултати не биха били възможни, ако в хода на миналата година и тази година не бе прецизирана нормативната ни уредба. Не бе усъвършенстван работният процес, включително не бе усъвършенстван и броят на служителите, които се занимават с чисто административни функции и не бяха пренасочени за работа на терен. Все неща, които бяха наши резерви и беше редно след като са наши резерви и решенията за тях са организационни, следваше да ги вземем.
Всичко това не би било възможно, ако не бяха модернизирани и надграждани информационните системи, с които Агенцията разполага.
Този комплекс от организационно-управленски мерки нямаше да се случат, ако не разполагахме с пълната безрезервна подкрепа и своевременна помощ от Министерството на финансите и лично на министър Горанов. Имаме пълната негова подкрепа.
Ако тръгнем в този ред на мисли да разсъждаваме за постигнатите резултати не можем да не стигнем и до решаващата роля за противодействие на текущи заплахи за бюджета и финансовата сигурност, които се инициират ежеседмично на работните съвещания при премиера с участие на главния прокурор, и веднага се взима адекватна реакция по неутрализиране на тези заплахи, за което следва да им благодарим.
Що се отнася до предписанията, всички те бяха изключително коректни и нека да ги кажем – и конструктивни. Считаме, че диалогът и партньорството с Комисията за наблюдение на приходните агенции и противодействие на сивата икономика и контрабандата даде един добър продукт с повдигане на този въпрос, надграждане на нашите информационни системи и конкретно внедрените нови правила за достъп на нашите служители и оставяне на информационна следа за проявен интерес. Считайте, че постигнатите резултати са плод и на Ваша активност и за което Ви благодарим.
Що се отнася до доклада на ОЛАФ, може би първо една отметка. Когато говорим за високо организирана престъпност от организирани престъпни групи, които разполагат с технологична обезпеченост и определено имат трансграничен характер, всички трябва да се убедим, че това е една изключително сложна материя. Ако забелязахте, в доклада на ОЛАФ бе посочено, че работата по документиране престъпната дейност на тази организирана престъпна група е инициирана от Агенция „Митници“.
Господа, този тип престъпност, свързана с нанасяне вреди на бюджета на Европейския съюз, извършвана от трансгранични организирани престъпни групи този тип престъпност определено е латентна. За тази престъпност няма постъпил сигнал. Единствено инициираното провеждане на разследването на ОЛАФ е проактивната работа на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ на Агенция „Митници“.
Не считам, че Агенция „Митници“ носи вина като институция. Възможно е и има много такива случаи, когато отделни наши служители в някаква форма улесняват такава престъпна дейност, но предизвикателството пред нас е, първо, да се очистим от тях, и второ, да получат необходимата присъда. Организационен проблем, повярвайте ми, няма.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Бурджев и аз ще цитирам Чърчил: не е важно хлябът да е бял, а хайверът да е черен.
Като първа и последна граница предизвикателствата в България са изключително големи, защото са предизвикателствата на целия Европейски съюз. И натискът е голям, но пък и ние помагаме за разследването на цели вериги от престъпления. В някои от тях стоим безучастно само заради поети ангажименти към Европа. Налага се да го регистрираме и да го наблюдаваме, но сме и помогнали за това разследване в голямата си част. Да се надявам, че са направили изводите. Ето, както виждате, има и някакъв резултат и от дейността на нашата Комисия, от нея БСП почерпи информация за два вота на недоверие.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Благодаря на господин Костов за внесена яснота. Това също е допълнение към яснотата, специално по моя въпрос, защото заради общата европейска рамка понякога трябва да претърпим и компромиси. Благодаря.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Абсолютно прав сте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Понеже е във връзка със системата БАЦИС, не беше много конкретен отговорът. Разбирам, че нещата са наред, надявам се да е така, защото това е част от финансовата сигурност. Но аз искам да попитам нещо конкретно.
Отново миналата година при изслушването или във връзка с тези проблеми беше заявено, че ще бъде възложен външен одит на системата БАЦИС. Възлаган ли е такъв, има ли резултати или?
ГЕОРГИ КОСТОВ: Такъв се възлага периодично. В момента цялостната поддръжка на система БАЦИС е преминала и е от „Информационно обслужване“.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси, колеги? Няма.
Искам да благодаря на госпожа Димитрова и на господин Костов работата, която са извършили, и за информацията, която представиха пред нас.
Искам да Ви уверя, че с отворени обятия и с отворени ръце ще посрещнем всяка Ваша инициатива, както и досега сме го правили.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: И ние да благодарим за оценката и за отношението към нас.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, колеги. Закривам заседанието.

(Закрито в 16,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Димитров