Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата
Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата
1.Изслушване на главния прокурор на Република България, министъра на икономиката и представители на Министерство на вътрешните работи във връзка с нелегалното производство, разпространение и търговия на цигари, борбата със сивата икономика и контрабандата в тютюневия сектор.
2.Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 29
На 20 септември 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Изслушване на главния прокурор на Република България, министъра на икономиката и представители на Министерство на вътрешните работи във връзка с нелегалното производство, разпространение и търговия на цигари, борбата със сивата икономика и контрабандата в тютюневия сектор.
2.Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Емил Димитров.
* * *
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, добър ден на всички гости и всички колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Благодаря на всички гости, че дойдоха.
Господин Министър, Вие в 9,00 ч. дойдохте, до 12,00 ч. бяхте тук. (С Решение на Народното събрание за министър на вътрешните работи бе избран Младен Маринов). Благодаря Ви, че успяхте да се организирате да се върнете при нас.
Благодаря на господин главния прокурор Сотир Цацаров, на господин заместник главния прокурор Иван Гешев, на административния ръководител на Окръжна прокуратура – Пловдив Румен Попов, и на всички останали гости, които са дошли.
Колеги, предлагам да гласуваме дневния ред:
1. Изслушване на главния прокурор на Република България, министъра на икономиката и представители на Министерство на вътрешните работи във връзка с нелегалното производство, разпространение и търговия на цигари, борбата със сивата икономика и контрабандата в тютюневия сектор.
2. Разни.
Колеги, дневният ред е приет единодушно.
Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА И ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕЛЕГАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ НА ЦИГАРИ, БОРБАТА СЪС СИВАТА ИКОНОМИКА И КОНТРАБАНДАТА В ТЮТЮНЕВИЯ СЕКТОР
Колеги, ще направя една презентация, тя ще излезе на екран. (По време на заседанието върви и презентация на екран.)
На входа на презентацията ще задам няколко въпроса. Искам да припомня, че ние не можем да разпитваме главния прокурор и не това е целта на занятието. Ние можем да го изслушаме, аз много учтиво съм помолил, той изказа съгласие да дойде със своя екип, така че нека да бъдем, както всеки път, учтиви и внимателни към гостите, които сме поканили. Те идват да помогнат в нашата дейност.
Помолих също така господин Цацаров и вътрешния министър, ако имат готовност, да направят някои законодателни предложения във времето, които касаят точно нашата комисия, да ги направят, ще се радваме. Това всъщност е ползата от нашите срещи. Първо да разберем от чистия извор какво се случва и после да можем законодателно да подпомогнем.
Това е второ или трето, мисля, посещение на господин главния прокурор. Знаете ситуацията с горивата, а вече имаме и готов закон, след всичко, което той дойде и разказа тук по отношение на вноса, базите, двойните уреди, проблемите при транспортирането, реализацията продажбата в страната.
Имаме закон, който визира измерителни уреди вече на всички пристанища, как да бъдат уредите по базите, как да се регистрират всички транспортни средства и всички пунктове за продажба на горива и газ. Така че реализацията по предходната тема, по която той дойде, е налице и имаме влязъл в сила закон, който от месец януари ще започне да се прилага.
Надявам се на същото разбиране и помощ от Ваша страна, когато дойдат предложения, свързани с борбата със сенчестата икономика и контрабандата, най-вече на стоките с висок обществен риск.
И така, да започваме.
Повод за това заседание-изслушване беше оповестена публична информация за съществуване, така да се каже, една паралелна сенчеста икономика – точно това, с което нашата комисия се занимава.
Имаме три легални фабрики в България. До този момент четири, пет, шест – ще видим точно колко – има разкрити нелегални. Обемите са различни, но това е разкритие, което никога досега не се е осъществявало на територията на страната. Имало е по една фабрика, имало е и по две фабрики, но толкова много… Така че това е един голям успех и всички сме доволни. Те повече няма да произвеждат цигари. Най-малкото това трябва да ни радва.
Пред Вас са данните, а може да ги четете и от екрана. Пет незаконни фабрики за цигари, един цех за промишлена обработка на тютюн.
Какъв е мащабът на така установената паралелна, незаконна тютюнева индустрия или индустрия извън контрола? Според официално оповестени данни от разследванията Специализирана прокуратура, Окръжна прокуратура – Пловдив, и ОД МВР – Пловдив, до настоящия момент всяка от установените пет незаконни фабрики е била с капацитет на производство най-малко 200 мастер бокса цигари на денонощие или 100 хиляди кутии цигари, 2 милиона къса цигари, по един тир на седмица, колеги, за по-лесно.
Установено е, че са функционирали продължителен период. Дали някоя е функционирала година, година и половина или две години, или е била на едно или друго място, това е въпрос, който нас не ни касае общо взето, но ще бъде установено. Фактът, че вече не работят, е най-големият принос.
Освен цигари с неизвестен притежател на търговската марка върху тях, в незаконните фабрики са открити цигари и заготовки за цигари от търговски марки на български и чуждестранни производители, които са известни.
Отдолу има изводи и за петте незаконни фабрики, има сравнения за обеми, за заготовки, специална хартия, промишлено обработен тютюн, филтри, лепила, квалифицирана работна сила, която да може да работи с тези машини, осигуряването на скъпоструваща сложна машина, съоръжения, самите производства, реализация след това на готовата продукция. Тези цигари не са правени, за да седят в склада.
На следващата страница ще видите себестойността на една кутия. Тоест от тук може да се направи изводът колко се печели. Когато взимаш 2,5, 3,00 – 3,50 лв. от една кутия, а тя ти струва 0,50 лв. разбирате, че печалбата в тази сенчеста икономика, която се генерира, която после генерира и престъпност, имаме и пране на пари, защото те по някакъв начин трябва да влязат в оборота, са огромен проблем. Както за нас, така и за бюджета. Всички искаме да има повече приходи.
Ако се направи сравнение, може да се окаже, че на базата на България тази индустрия е около 15%. Това не е добре. Дано всичко да е за чужбина. Ако обаче е за чужбина, защо тогава имаме внос от чужбина? Видяхте, че има 100 мастер бокса – 3 месеца дошли от Русия в едни дървени плоскости, при положение че имаш по един камион дневно в България произведени, налага ли ти се да внасяш от чужбина? Проблемът е: всичко ли е изнасяно в чужбина, оставало ли е в България? Ако е изнасяно в чужбина, с всички произтичащи от това последствия. Ако е в България, хваща ли нашите резултати и нашите изследвания този проблем?
Според официалните източници, част от незаконната продукция е изнасяна във фабрики в чужбина, извън пределите на страната. Вчера господин премиерът спомена, че до този момент, в най-близки времена, са разкрити 15 или 16 фабрики. Това беше проблемът, който в нашата комисия сме разисквали, уважаеми колеги. Когато казахме, че не може да има фабрики в чужбина – в Ирландия, в Испания, в други държави от Европейския съюз, а у нас да нямаме. Българските безработни производители на цигари – хора без доходи са отишли да работят на другия край на Европа, но ние сме сигурни, че в България няма?!
Тук беше и колизията, когато производителите при нашите срещи, когато бяхме, казаха: „Имаме сведение, знаем, че се произвеждат цигари с наши кутии. Сигурни сме, че работят известен период от време, после се скриват. Сигурни сме, че отиват в складове някъде другаде, извън нашите окръзи, а после се връщат тези цигари“. Но докато не беше направена тази успешна реализация – още веднъж поздравления! – ние не можехме по никакъв начин да го докажем.
Проблемът е, че на няколко пъти ние се разминавахме в изследванията и в това, което говореха производителите. Помните случая със Стара Загора, когато техни цигари бяха засечени на територията на България. Тоест Стара Загора произвежда цигари за Македония, те официално си излизат с придружител, с охрана, тоест всичко е перфектно, приключено е и после тези цигари бяха намерени в България и с основание възникваше въпросът: Стара Загора произвежда ли законни цигари, контрабандни цигари и ги продава? Това беше най-лесното обвинение, което така фриволно се хвърли в обществото, както и за другите два завода. Или някой произвежда цигари, които приличат на старозагорските? И много лесно Стара Загора отнася за всичко! Оказа се, че не са произвеждани там. Но ние през цялото време твърдяхме, че традиционните производители на цигари, които намираме без бандерол, са от еди-кои си фабрики. Излиза, че към днешна дата нещата изглеждат много по-различно.
Имайте предвид, че от една година – ние бяхме на посещение в една от фабриките, в другите предстои да отидем, има денонощно наблюдение от жандармерия и от митница. Аз одобрявам тази практика и смятам, че трябва да продължи. То е огромен ресурс на държавата и гарантира, че там нищо нередно не може да се случи, защото никой не би рискувал огромна инвестиция и да му вземат лиценза. В същото време виждате една успешна реализация, на която трябва да се радваме.
Проблемът е, че и към днешна дата, например цигарите „Комплимент“ – взимам едни от всичките, има данни къде се произвеждат, но без успех да бъдат заловени във времето, най-малкото ще спрат да работят. Имаме и кутии цигари, тоест който каквито е отпечатал, такива е успявал да произведе и реализира. Огромна по мащаб дейност, надявам се в рамките на допустимото да чуем и данни от господин главния прокурор и новия вътрешен министър. Ще задам после личен въпрос за една от фабриките тук, която е в Оризово – има ли, няма ли, установена ли е, не е ли, защото тя е предмет на запитването от чужбина.
И накрая, разбира се, имам въпрос: всичко, което е от чужбина, трябва ли да дойде сигнал от чужбина, за да го разследваме, или както досега, се оказа, че тук нямаме добра реализация? Това е първата прекрасна реализация.
Също така тези цигари, които са с неизвестен собственик от чужбина, но са някъде си, а са произвеждани в България, гарантирано ли е, че всички са изнасяни в чужбина?
Трето, големият проблем е с преструктурирането на сектора. Знаете, че въвеждаме нови правила, ограничения – Европа ги въвежда, маркиране на цигари. В Пловдив се оказа, че примерно от 24 или 25 – там имат машини, 20 вече имат такава система, която маркира индивидуални цигари. Това ще проследи – ако са произведени в легалните фабрики, дали има някакви нерегламентирани дейности. При 24-часов контрол считам, че не би следвало да има.
С това приключва моята презентация. Могат да се зададат много въпроси, имате снимки. Те са предимно от Карнобат. Просто те бяха ранни, аз Ви изпратих няколко съобщения по време на нашата ваканция.
Сега, след като приключих презентацията, която е само по публична информация, искам да дам думата с Ваше позволение на господин главния прокурор, който ръководи прокуратурата, негови служители са водили досъдебното производство, да ни запознае. За нас остава важен проблемът – ние от сега нататък как ще възприемаме информация за наличие на контрабандни стоки, продажбата, реализацията и може би в по-голяма степен освен вносителите, да чуем и производителите. Защото до този момент те нито един път, с изключение на „Булгартабак“ не бяха канени на нашите срещи. Излизаше, че имаме две гилдии, а ние слушаме само едната. Считам, че трябва да слушаме всички, защото това, което Стара Загора и Пловдив подадоха като информация, се оказа, че това е информацията, която прокуратурата със своята реализация потвърди, а другото показваше обемите, които са в страната, разпространението, но някак си ни убягнаха тези фабрики. В бъдеще не трябва да се случва. За резултата, който имаме от 4,5%, трябва да го пазим. Великолепната реализация трябва да я похвалим. Най-малкото няма да произвеждат повече цигари, няма да причиняват щети – поне според нашите експерти от 350 до 500 милиона годишно. Това е огромен успех. Те няма да влязат веднага в бюджета, но няма и да причиняват щети.
Заповядайте, господин Цацаров.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Аз ще разделя условно изложението си пред Вас на три части.
В първата част ще акцентирам съвсем съзнателно на технически, а не на процесуални подробности. Не само заради следствената тайна, колегите ми – моят заместник господин Гешев и окръжният прокурор на Пловдив господин Попов, са готови да отговорят на всички въпроси, свързани и с процесуалните аспекти, доколкото това е допустимо.
Защо ще акцентирам на техническите възможности? Защото във втората част, ако мога така условно да изразя на това, което смятам да кажа пред Вас, ще се опитам да направя няколко извода.
На трето място, ще се опитам да формулирам това, което ние с колегите ми предлагаме, като изменение в законодателството. Ако, разбира се, то бъде прието от Вас. Според нас то е повече от необходимо.
Няколко технически детайла. Първият от тях – Карнобат. Фабриката в Карнобат е оборудвана с два, бих казал, огромни модерни дизелови генератори, които подават постоянно трифазен ток с максималния обем на мощност. Единият генератор е бил открит вътре в помещенията за производство, а другият – отвън до входа на самата сграда.
Генераторите, както казах, гарантират непрекъснатата работа на фабриката, като единият всъщност представлява резервна мощност по отношение на другия. Целта е непрекъснато подаване на трифазен ток и непрекъснато осигуряване цикъла на производство. Машините работят изцяло и единствено само на електричеството, подавано от генераторите. Външната консумация на електроенергия по този начин е близка до минималната и по никакъв начин не може да бъде установено само на базата на консумацията, че на практика в помещенията се осъществява промишлена производствена дейност.
Няколко думи по отношение, съвсем произволно цитирам, иззети веществени доказателства. Машина за сгъване и залепване на цигарени кутии, машина за производство на цигари, пълнене на цигарени гилзи, машина за опаковане, машина за целофаниране, машина за направа на картонени детайли от цигарена кутия, машина за поставяне на филтри, машина за опаковане на цигари в кутии и така нататък.
Тутракан. Тук минаваме на досъдебното производство, започнато от Окръжна прокуратура – Пловдив, и сега прехвърлено за разследване в Специализираната прокуратура. Халетата са бивш консервен завод. В него има поточна линия от машини за пълнене и пакетиране на цигари, машина за пълнене на цигари, филтъроподаваща машина, опаковъчна машина, целофанираща машина и така нататък. Ако са интересни подробностите за производствения цикъл и начина, по който са работили вътре хората, оперирали с тези машини, колегите ми могат да ги споделят.
Горна Оряховица. Цяла поточна линия за производство и пакетиране на цигари.
Калугерово. Машина за обработка на тютюн, състояща се от множество възли и агрегати, транспортни ленти, електродвигатели, табло за управление, барабан и пр.
Сапарева баня. Поточна линия от машина за пълнене и пакетиране на цигари и пр. и пр.
Разполагаме с една справка, подписана от главния директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, която най-общо представя производствените бази за цигари, разкрити на страни на територията на Европейския съюз, които са бих казал с българско участие – разбира се, преценка на МВР е доколко ще ги оповести, което включва както българската техническа част, тоест машини, така и български работници, така и български суровини. Общото на всички тях, което е – щях да използвам думата „комплимент“, направо похвала за ГДБОП, е, че всъщност навсякъде – в Унгария, в Испания, в Полша, в Гърция, те са разбити по информация, подадена от българското Министерство на вътрешните работи.
Но минавам на втората част от изложението. Изводите. Ако може всичко това да го обобщим, то за България звучи така. На първо място, модерни машини, тоест на практика цели поточни линии, които поточни линии освен всичко друго, са и мобилни. Те могат да бъдат преместени без особени проблеми от един в друг град, при пригодени халета за това или дори вън от територията на страната на територията на друга държава, извън или във Европейския съюз.
На второ място, пълна автономност на производството. То на практика е от закрит тип. Колегите ми биха споделили пред Вас подробности, свързани с това, че в две от основните фабрики работниците са чужди граждани от бивши съветски републики. Те пристигат в България с оглед участието им в един пълен производствен цикъл, живеят при абсолютно закрити условия на територията на фабриките, където са осигурени от своите, ако мога така да се изразя, работодатели с всичко – от кухнята, през фитнеса до достъпа за интернет в почивното време, и не напускат територията на територията докато поръчаната порция не се произведе и не напусне тази фабрика, след което те заминават в посока Армения или Украйна, откъдето са дошли.
Това, което още може да се каже към пълната автономност на производството, наличието на сериозни технически мероприятия за охрана и наблюдение. Колегата ми окръжен прокурор на Пловдив може да опише начина на охрана и въобще техническото обезпечаване, да речем, на фабриката, открита в Дупница.
И не на последно място, автономното електрическо захранване и всички други технически мерки, които са взети, за да не става ясно, имам предвид поне външно, че всичко това се случва.
Но за България това е – модерни машини, поточни линии, пълна автономност на производството.
Ако търсим изводите на базата на данните, предоставени от ГДБОП за страни от Европейския съюз, там можем да кажем следното. Машини, които са от български произход, транспортирани, например от България към Унгария, български работници и български специалисти – доколкото си спомням от справката, във фабрика в Унгария от задържани 12 човека един е израелски гражданин, очевидно той се занимава със счетоводството, един е унгарски гражданин и 10 са български граждани, опериращи пряко с машините. На трето място, суровини и материали, които на практика произхождат от България. Това са филтри, целофан, картон и каквото друго е необходимо за производството.
Обобщението за това, което се случва у нас и това, което се случва с наше участие на територията на други страни, поне според мен звучи така: истински сериозен промишлен капацитет, пълна мобилност, възможност за незабавно преместване при опасност или при производствена или икономическа необходимост, и на следващо място, пълна автономност на работата.
На фона на това ние предлагаме да бъдат разгледани няколко идеи, които според нас биха дали съществено отражение върху начина на нашата работа. Във всички тези случаи се работи с обвинения основно за данъчни престъпления, като основната норма обаче е тази на чл. 234 от Наказателния кодекс, според която е предвидена наказуемост за лица, които продават или държат – цитирам дословно: „който продава или държи акцизни стоки без бандерол“. Забележете, че думата „произвежда“ като форма на изпълнително деяние липсва.
Следователно нашето първо предложение – разбира се, Ваша воля и Ваше решение е доколко то би било прието е изпълнителното деяние да бъде разширено с още една негова форма: „който произвежда“ вместо „продава“, „разпространява под каквато и да е форма или държи акцизни стоки без бандерол“. Защото се оказва, че наказуемост за самото пряко производство законът не предвижда – един детайл, който изглежда колкото смехотворен, толкова и реален. В Карнобат при първото задържане на влекача с полуремаркето до него е задържан шофьор. Обяснението на човека е: „Нямам отношение нито към производството, нито към държането. Реших да открадна камиона, но Вие ме задържахте в този момент.“ Какво има в камиона? Не знае!
Отговорността за производство не съществува и тя може да се търси само по отношение на данъчно престъпление или някакво друго престъпление или организирана престъпна група, което е огромна трудност за нас.
На второ място, ние Ви предлагаме да помислите за диференциране на наказателната отговорност. Ако приемете, че трябва да има наказание и за производство, тя трябва да бъде далече по-висока за „производство“ и една степен по-ниска за „разпространяването и държането“.
Най-сетне, ние предлагаме да бъде въведена наказателна отговорност и за „приготовление за производство на акцизни стоки без бандерол“.
Тоест чл. 234 да добие следните изменения. На първо място, въвеждане на наказателна отговорност за производство на акцизни стоки без бандерол. На второ място, терминът „продава“ да се замени с „разпространява под каквато и да е форма“. На трето място, да се диференцира наказателната отговорност като тя е далече по-силна за производство и сегашната – за разпространението и държането, и на следващо място, да криминализирате приготовлението за производство на такива акцизни стоки без бандерол. Това е едната група предложения, които представяме.
Втората група може би породи малко спорове, но аз Ви призовавам да се замислите върху нея. Неслучайно цитирах пред Вас техническата част. Започнах с генератори, машини, описах дори няколко от машините с оглед тяхното предназначение.
На въпроса: „От какво се правят цигарите?“, отговорът е елементарен: „От тютюн“. Само че в днешно време малцина са хората, които поради чисто любителски причини свиват саморъчно тютюн. Цигарите се правят от машини. В България съществува огромен вторичен пазар на производство на машини за производство на цигари, огромен вторичен пазар на рециклиране на използвани такива машини и огромен пазар на продажбата на тези машини вътре или извън страната.
Няма наказания за производство на акцизни стоки без бандерол. Няма наказания за приготовление за такова производство. Има наказания за продажба и за държане. Задавам въпрос – казвам „задавам“, защото е повод за мислене, ние не казваме, че всичко, което предлагаме, е най-умното или най-обоснованото, но мисля, че си заслужава да го обсъдите.
Давам Ви елементарен пример с чл. 234б от Наказателния кодекс, който предвижда наказателна отговорност за лица, които изкупуват или извършват търговска дейност с отпадъци от черни или цветни метали без лиценз. Е, ние наказваме производството, извинете, търговията с черни и цветни метали без лиценз, наказваме разпространението и държането на акцизни стоки без бандерол, а в същото време основният пазар на производството, както ни учеха едно време „на средствата за производство“, а именно машините за производство на цигари е напълно безконтролен.
На практика според мен си заслужава да се помисли за създаването на регистрационен или лицензионен режим за производство и търговия с такава техника. Ако той съществува, би могло да се мисли и за наказателна отговорност за такива дейности, които се извършват без съответната регистрация или лиценз. Пак казвам, не призовавам към увеличаване на административната тежест или към въвеждане на допълнително лицензиране в допълнение към огромния брой лицензи, които съществуват, за извършване на една или друга икономическа дейност в страната. Но за да произведете цигари, Ви трябват машини.
Това, което цитирах пред Вас, показва, че тук не става дума за занаятчийско производство. Тук става дума за промишлено производство в пълния му капацитет. Ако ние продължаваме да преследваме само държането и продажбата на тези акцизни стоки без бандерол и продължаваме абсолютно безконтролно да не наблюдаваме производството и рециклирането, защото голяма част от тези машини са рециклирани, вноса и износа на машини за производство на цигари. Всички тези явления според мен ще продължават да се повтарят в досегашните мащаби.
От това, което разговаряме с колегите прокурори, включително и със седящите до мен на тази маса, всъщност на практика става ясно, че колкото и странно да звучи, далече по-ненаказуемо, далече по-безопасно и далече по-печелившо е да се занимаваш не с производство и разпространение на наркотични вещества, а с производство и разпространение на безакцизни стоки и по-специално – цигари. Защото шансът да бъдеш наказан е твърде нисък. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Главен прокурор.
Колеги, преди да пристъпим към въпроси, да дадем думата на господин вътрешният министър?
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Главен прокурор, уважаеми колеги! Докладът на главния прокурор достатъчно ясно очерта всички проблеми, те всъщност са изведени от съвместната работа, тъй като, знаете, нашата работа винаги е взаимосвързана и комуникацията е постоянна.
Аз ще допълня нещо, което е допълвано и друг път, че изключителна заслуга за положителните резултати по противодействие на контрабандата има именно центърът, създаден в ГДБОП, който анализира, координира и обединява усилията на всички институции, които работят по противодействие на този вид престъпна дейност.
Резултатите са видими, тенденциите бяха очертани в доклада на главния прокурор. Не по-малко и не е за пренебрегване търговията с нарязан тютюн, няколко пъти сме го казвали – работим и в тази посока, има и значителни резултати. Последното измерване, което вчера беше докладвано, показва, че дава резултати противодействието, но смятам, че с предложенията, които изведе главният прокурор, ще бъде дадена възможност и лостове, които ще имат и по-сериозен ефект.
Ако имате въпроси, директорът на ГДБОП и директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, които са основните звена, които противодействат на тази престъпна дейност, и господин Арабаджиев – заместник главният секретар, който в момента изпълнява длъжността „главен секретар“, са готови да отговорят. Благодаря.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Извинете само, че вземам думата, без да ми я дадете – по същия начин аз и колегите ми сме на разположение за отговори на въпроси.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, няма само аз да говоря, имате думата. Моля, изслушвайте се един-друг и не се нападайте.
Искам само да поясня, че каквато и промяна да направим от сега нататък, тя ще действа за следващите извършители –за вече заловените с обратна сила, знаете, по-благоприятната норма за дееца. Но ако не направим инициатива за промяна, а помните, че когато беше за границата, за каналджийството, тогава много добре сработи и сме първи по най-много осъдени каналджии, мисля, че беше в Европа. Нормата тогава много бързо влезе, но имаше съгласието на всички парламентарни групи.
Имам една молба – ако възприемете всички направените предложения, след като ги оформим в приличен порядък съгласно нашите вътрешни правила, нека да не се надпреварваме кой първи да ги внесе, за да не стане както с лекарствата. Имаме там и горчивия опит – от желанието да направим нещо, другите се противопоставиха и някак си пострада инициаторът, в случая шефката на Агенцията.
Нека сега, ако се спрем на тези норми и преценим, че ще ги внасяме, всеки да си изговори своята група, но да го направим общо. Благодаря Ви.
Имате думата, колеги!
Господин Търновалийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря.
Господин Главен прокурор! Господин Министър, честито за длъжността!
Уважаеми гости, колеги! Въпросите, които възникват от тези реализации, които се направиха от полицията и прокуратурата, са много. Аз, господин Председател, не разбирам защо тук не са директорът на НАП и директорът на Агенция „Митници“. Те трябваше да бъдат първите, които са тук. Но може би с тях ще направим изрично нарочна среща.
Въпросът, който искам да задам и не разбрах от изложението, което направихте, господин Главен прокурор, доколкото разбирам, е информацията за тези нелегални производства е дошла от чужбина. Така ли е, или това са наши разработки на нашите служби? Защото ние в продължение на вече две години почти, откакто е тази комисия, получаваме едни доклади изследвания от бизнеса, че в България нелегалната търговия и производството на цигари са сведени до 3-4%. Сега се оказва, че тези производители са имали 15% от пазарния дял в страната като производство. Поне така прочетох някъде.
Това е моят въпрос: информацията от нашите служби ли е? Ако е възможно, на това да бъде отговорено.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Отговорът в рамките на допустимото, което може да бъде изнесено като информация, звучи така. Налице е изключително добро взаимодействие с нашите чуждестранни партньори. Налице е изключително добър обмен на информация с тях, нов никакъв случай разкриването на тези фабрики не се дължи единствено и само на информацията, подадена от тях. За някои от тях това може да се твърди като помощна, насочваща оперативна информация. Но за по-голямата част от тях става дума за общо взето общи усилия на МВР, ДАНС и Прокуратура.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Главен прокурор.
Господин Търновалийски, имахме няколко заседания и Вие фигурирате в стенограмите на тези заседания, на които присъстваха от НАП и от Митници и имаше специално изслушвания конкретно на тези две институции. Имахме изслушване на БАТ и „Булгартабак“ по повод установени контакти и придвижване на процедурата, която май месец догодина трябва да влезе в сила, за маркирането – докъде са стигнали, какви решения са взели, Европа какви регламенти ни спука. Ние днес гледаме реализация, която Прокуратурата е направила, ДАНС, БОП. Така че те в момента не са участвали, освен като помощен орган – да направят някъде инвентаризация и ревизия, да запечатат и обезпечат като вещи лица. Ние можеше и „Булгатабак“ да поканим, защото техни експерти са ходили в Карнобат да оживят техниката, да покажат на следствения експеримент, че работи.
Отклоняваме се от темата. Вие сте участвали на всички тези заседания. Приемам Вашето предложение да ги поканим след като си изясним какво се случва, но на тези заседания няколко пъти разисквахме, включително с представителите на „Булгартабак“ какъв е проблемът с рязания тютюн и с ненарязания, който е на бали. Когато те хванат с цял камион на бали, ти всъщност не си престъпник, ти си караш тютюна от точка А до точка Б. Едва когато се нареже, става проблем.
Ето, виждате в момента огромен проблем, който господин главният прокурор визира, че цялото производство всъщност ние сме го оставили навремето, защото е било държавен монопол, без санкция. Нека да се съсредоточим върху предложенията, които направи главният прокурор и ако попитате за тази икономика, която е съществувала паралелно, добре, че голяма част е разкрита, да се спрем на това.
Приемам Вашето предложение, ще поканим по-натам Митниците и НАП. Те са най-лесни, те са ни подведомствени. В момента е поканен главния прокурор, за да го изслушаме – да не го занимаваме с други институции. Благодаря.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Главен прокурор тук се шегувахме с колегата Емил Димитров, че тук са 30-те процента сенчеста икономика, а тук са другите 70%. (Оживление.)
Но сериозният ми въпрос е: предлагате да се увеличи наказателната отговорност за производство, разпространение и приготовление за производство. Бихте ли казали какво имате предвид под „приготовление за производство“? Ако това са консумативите, които касаят крайният продукт, трябва много внимателно да се пипне в Наредбата какво имате предвид, защото голяма част от тях се купуват в чужбина и може да навлезем в много сериозни проблеми.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: В момента наказателната отговорност е за държане и продажба на акцизни стоки без бандерол.
Ако започна отзад напред. На първо място, предлагаме „продажбата“ да бъде заменена с термина „разпространява под каквато и да е форма“, тъй като е ясно, че в много случаи сделката не може да бъде документирана или не може да бъде доказана с елементите й – и стока, и цена. Тоест „разпространение под каквато и да е форма“.
На следващо място, предлагаме да бъде криминализирано производството. Защото в момента то не е. Тоест ние предлагаме наказателна отговорност за производство, при което наказанията да бъдат по-тежки от тези за разпространяване и държане. Предлагаме наказателна отговорност за разпространяване и държане, при която отликата между сегашната норма е само замяната на термина „продава“ с „разпространява под каквато и да е форма“.
Предлагаме отделна наказателна отговорност за приготовление, но може би не се изразих както трябва, под „приготовление“ разбираме приготовление за производство, тоест ситуацията, в която може да бъде заловена цяла промишлена база.
ПЕТЪР КЪНЕВ: А не консумативи.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Не консумативи, в никакъв случай.
Що се отнася до това, с което завърших, предлагаме, но тук мисля, че трябва да се чуе и мнението на Министерството на икономиката – регистрационен или лицензионен режим за производство, търговия, рециклиране (не е точният термин, но ме разбирате какво искам да кажа) на машини за пряко производство на цигари.
Пак казвам, че това е първопричината – лицата, които на територията на страната се занимават с производство, ремонт, възстановяване търговия с такива машини, вярвайте, извличат не по-малко печалба от тези, които произвеждат цигари. Освен това те го правят абсолютно легално без да нарушават закона.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, хипотезата – намираме един цех, в който има девет от общо десет машини, той не работи, но е направен, за да работи, липсва десетата машина, чакаме да доставят десетата, за да предприемем действия или е ясно, че тези хора правят приготовление да произвеждат незаконна дейност, цигари без бандерол.
Имам въпрос към вътрешния министър. В едно от изследванията излезе, че в Бургас са световни шампиони по най-малко продадени цигари. Сега се оказа, че полицията е толкова смела там и толкова добре работи, че хората ги е страх да продават цигари. А в следващия момент се оказва, че не ги е било страх да ги произвеждат. Тоест, как да го разбирам? В този окръг са се произвеждали цигари и са се изпращали по всички други окръзи, само не и там, за да бъдем с нисък резултат и да получаваме похвали. Защото помня на няколко заседания – както се казва, ние ходим там да легитимираме целия този процес и се радваме, че се случва и че имаме такова наблюдение, премиерът се обръщаше към Вас и към Вашия предшественик и казваше – обърнете внимание на колегите в този, този и този град от таблицата, ако и следващото тримесечие е такова, ще имаме сериозен разговор, да предприемат действия. Сега аз разбирам, че част от тези хора май не са били виновни, другаде са произвеждали цигарите, а при тях са се пускали да се продават. Тоест, ние ще прегледаме тези резултати, ние ще направим законодателна инициатива, но можем ли с нещо да Ви бъдем полезни? От тези изследвания Ви давам Бургас за пример. От 8% пада на 6%, на 4%, на 5%, на 4%, на 4%, а накрая пада на 2%. Значи това са герои! А сега се оказва, че тези герои са произвеждали цигари за половин България. Не говоря за алкохола, който се продава по Слънчев бряг.
Тези изследвания са достатъчно, за да си направим и друг анализ, освен общоприетия и този, който направихме публично пред медиите.
Можем ли с нещо да Ви бъдем полезни? Като постъпи информация, ще Ви я изпращаме. Можем ли с нещо – ако Вие имате желание, заедно с господин главния прокурор, законодателно да подадете като инициатива – било през Министерския съвет, било през нас, ако Ви трябва за по-бързо? Ние на практика в момента, ако правилно съм разбрал господин главният прокурор, предприемаме действия от сега нататък който хванем или който се замисли да прави нещо, да знае какво го чака. Защото сега тези малко или много няма норма срещу тях, а дори и да влезе норма, прилага се по-благоприятната.
Ако имате нещо, в оперативен порядък, моля, дайте го и ще се радваме да го разгледаме и ще помогнем изцяло. Поне от моя страна ще имате подкрепа, защото това да си позволяват хора с огромни възможности да правят контрабандни стоки и да ощетяват бюджета – сега ще дойде бюджетът и всички ще искаме повече пари – означава, че са се чувствали безнаказани. Това чувство трябва да им го изкореним. Кажете нормите, ще се опитаме да гласуваме за тях.
Искам да помоля и господин главния прокурор, ако може, да разреши на своите колеги малко повечко детайли. Защото това е важно за колегите. Аз специално ги водя по фабриките, за да видят къде бандероли, къде машина, къде складове с горива. Защото като отидат на едно пристанище и видят 500 пломби, а на другото няма нито една, ясно е за какво става въпрос. Като отидат в един завод, както в Пловдив и виждат жандармерия, митница 24 часа и от други места изпратени, командировани, и в следващия момент сега ще видим, ако дадете флашките, или нека си го видят по медиите как си работят фабриките, които никой не контролира и виждаш, че има две неща, които са различни. На едните слагаме цялата суровост на закона, а и упреци най-често, че се занимавали и с контрабандна дейност, а другите си работят безнаказано. Ако можете да разрешите на Вашите колеги, някой и друг детайл, който за колегите ще е интересен. Аз видях Вашите снимки, радвах се на всички резултати. Даже август месец влязох в спор с Вашия заместник и казвам: „Хайде тази реализация, моля Ви се, ще вземе да изчезне, ще вземе да се скрие“, желанието ми беше по-бързо да стане. Радвам се, направихте я великолепно. Затова съдебната реализация за мен не е важна. Важното е, че тези хора повече няма да работят и ако може да направим такива правила, че да носят и по-големи санкции, ще бъде добре. Това пряко рефлектира в бюджета – 500 милиона, само си представете всяка година само от цигари. И в момента приходите от акциза от цигари са най-големият дял в приходите от акцизите в държавата. Би трябвало да са от горивата, но те са от цигарите, тъй като там вноската е голяма. На всяка кутия те печелят по 2-3 лева, това е нещо невероятно, няма такъв доходен бизнес, затова са се изкушили. Ако може, някакви детайли. Благодаря Ви.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Колегите ще представят пред Вас детайли. В допълнение, макар и да звучи шеговито, с оглед паралела, който направихме по отношение производството и разпространението на наркотични вещества и цигари. По това, което дадохте като пример в началото, аз бих казал следното, то е истина, макар да звучи шеговито.
Виждал съм досъдебни производства, в които кокаинът е под формата на теракотни плочи за баня. Виждал съм досъдебни производства, в които кокаинът е скрит в консервни кутии с доматено пюре – 200 хиляди в един влекач. Виждал съм досъдебни производства, в които наркотичното вещество е опаковано като подправка „Бегета“ или „Вегета“, няма значение. Но дъски, в които са вградени кутии цигари, това вече е, как да кажа, надминава всякаква форма на човешкото трудолюбие и изобретателност. Иначе вече колегите да решат, може би първо колегата от Пловдив и след това колегата Гешев.
РУМЕН ПОПОВ: По отношение реализацията в Пловдив, съвсем накратко, хронологично и се надявам за всички да стане ясно, имайки предвид въпросите, които господин Димитров изложи в презентацията си, свързани с евентуална информация, постъпила от партньорски служби от чужбина. В Пловдив за реализацията няма каквато и да било информация, в Окръжна прокуратура – Пловдив, не е постъпил какъвто и да е сигнал по отношение на нашата реализация. Тя е изцяло плод на оперативна разработка, която накратко ще обясня по следния начин.
Преди две години се работи оперативно по две лица, едно от които определено се занимава с организиране на работници в незаконни фабрики за цигари и самият той се явява нещо като техен бригадир. Лицето е от Пловдив, от близко село, заедно с едно друго лице са контролирани чрез специални разузнавателни средства. В момента, в който – съвсем накратко – действително по конспиративен начин започват да се придвижват към своята месторабота преди две години някъде около района на Дупница обектите получават информация, че са следени, след което прекъсват своята дейност.
Тази година по същите две лица отново започва оперативна разработка. Този път, ако мога така да се изразя, съвсем умишлено оперативните работници към ОД на МВР – Пловдив, включително и прокуратурата поставя на мероприятия или използване на СРС по уязвимите звена с оглед запазването теч на информация, за да се достигне до тези резултати.
В крайна сметка след още три лица, които стават обект на специални разузнавателни средства, се достига до извода, че в Тутракан има една от вероятно две фабрики – едната фабрика би следвало да произвежда тънки цигари „Ева слимс“, а другата фабрика би следвало да произвежда дебели цигари – стандартни ще си позволя да ги нарека, „Капитал“, ако не се лъжа.
След три-четиримесечно наблюдение, на 20-ти мисля, че беше, или на 21-ви лицата отидоха да работят. Това е в контекста на казаното от господин главния прокурор, тъй като изискването на прокуратурата – наше изискване, беше, че ако не бъдат хванати в работещ режим, няма да има извършено престъпление, тоест трябва да има произведени цигари, акцизни стоки без бандерол, за да има извършено престъпление, поне държане.
След два дни лицата бяха на всички места, където беше установено, че се носят консумативи за производство на цигари и евентуално се разпространява, тъй като са използвани едни и същи транспортни средства и едни и същи шофьори, наблюдавани от полицията и прокуратурата, следва незабавно да се пристъпи към действие, вследствие на което и за наша почуда, се установиха не една, а три ли, четири, съвсем откровено, фабрики за незаконно произвеждане на цигари.
Защо твърдя по наше мнение, че въпреки дълбоката конспиративност смятаме, че по отношение на тези фабрики лицата са действали доста спокойно или техните ръководители? Какво имам предвид, не само течът на информация? Както в Горна Оряховица, така и в Дупница, така и в Тутракан незаконните фабрики са в помещения, които са прекалено видими, бих си позволил да кажа, прекалено осезаеми. Когато започна производството, оперативните работници доближиха една от фабриките, установиха силен мирис, който всички свободно минаващи от там, би следвало да установяват. Всички бяха оборудвани, извън подробностите при пълен денонощен работен режим със съответните генератори, удобства за работниците. Но в част от фабриките и в Дупница обемните датчици реагираха както на височина, така и на движение по хоризонтална линия. На много голямо разстояние при работещи над 10 видеокамери, наблюдаване онлайн на работния процес от ръководителите вероятно. Толкова са видими, че в Дупница преди Дупница самата фабрика се намира в бивши военни хангари, на главния път Самоков-Дупница с една бариера, на която е поставена с диаметър може би 20 см видеокамера, която свети и нощем. Тоест охранява едно поле, така да се изразя заедно с много видими датчици, който на нас ни дава, а смятаме, че и на всички места лицата са били прекалено спокойни от евентуална закрила или пробив, или теч.
В Дупница и в останалите фабрики се е работило денонощно. Факт за това са всички намерени доказателства, показанията на свидетелите, включително за да не пречи на спящите работници, които не са били на смяна, така да се изразя, са били използвани тапи за уши, за да могат докато едните работят, другите да спят, за да не им пречи шумът. Работният цикъл освен че е бил денонощен, е бил много продуктивен, в рамките на 20 дни, след което 10 дни почивка и така всеки месец в продължение на поне две години за някои от фабриките. Намерени са и отчетите.
Ако имате някакви въпроси, това е съвсем накратко изложението от моя страна.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Гешев, имате ли информация през последните две години друга държава от Европейския съюз да е разкрила 20 фабрики на собствена и чужда територия?
ИВАН ГЕШЕВ: Честно казано, нямам такава информация.
Ще започна с това, че и двете наказателни производства, които обсъждаме днес, към момента се наблюдават от Специализираната прокуратура, за което благодаря на колегата Попов, защото по едното, което той описа, основната работа е осъществена от колегите от Пловдив и работата е на доста добро ниво.
Между двата случая има прилики, има и разлики. Ако говорим за случая в Карнобат, на който аз ще се спра, по него работихме с колегите от ГДБОП и ДАНС и със Специализираната прокуратура и по който се работи от началото и със Специализираната прокуратура. Приликите със случая, който описа господин Попов, са в посока на това, че също се касае за огромни производствени. Касае се за една голяма инвестиция от машини в рамките на милиони – 4-5 и повече милиона, въпреки че ако трябва да бъдем честни, тази инвестиция, ако се съди от капацитета, се изплаща може би за един месец. Всичко друго, като махнем производствените разходи, е чиста печалба.
Втората прилика е, че също има денонощен режим на работа и това, че работниците не са излизали от фабриките в определен период от време. Ако мога да направя разлика, тя е по посока на това, че дейността не е развивана така открито и по-скоро има по-високо ниво на конспиративност. Какво имам предвид? Имам предвид, че работниците са от бившия Съветски съюз, по машините има инструктаж и инструкции за работа на руски език, за да могат да работят с тях, въпреки че явно са специалисти. След приключването на производствен цикъл, вероятно един тир на седмица – на пет дена, те са си заминавали в обратно в Румъния, за да няма никаква връзка с хората, които ще вземат готовата продукция и ще се заемат от тук нататък с другото звено, което се занимава с пласмента. Тоест, между отделните сегменти на тази организация, защото спокойно може да се каже, че е организация, почти не е имало никаква връзка. Това е направено целенасочено, за да може да се избегне до максимална степен евентуално разкриване на лицата и да се скрива връзката и да остане до ниво работници евентуално или до лица, които транспортират готовата продукция, без да се стигне до лица, до които стигнахме по-нагоре след известна работа.
Това, което мога да кажа, че комбинацията между тази комбинативност, между почти невисоката степен на наказуемост на тези деяния и огромния марж на печалбата е логично да накара определени сегменти, да го наречем „престъпния свят“, да се преориентира към тази дейност. Защото тук говорим за стотици-милиони лева печалба и това не е пресилено да се каже. Логично е и хора, които се занимават с легална търговска дейност, да се изкушат от осъществяването освен примерно да кажем легална търговия с алкохол, да се занимават и с нелегално производство на цигари и да разширят, как да кажа, обема на приходите им, като си мисля, че от нелегалната дейност обемът може да се окаже и по-голям.
Всички тук очертаха проблемите за фиска, който представлява тази дейност. За нас всичко това е ясно. Ясно е, че от това в крайна сметка страдат гражданите, защото от държавния бюджет не могат да се разпределят средства, защото ги няма към обикновените граждани.
Има един голям друг проблем, който подчертавам съвсем отговорно. Предвид обема на тази незаконна, според нас престъпна, дейност е логично хората, които я осъществяват, да разполагат с огромен финансов ресурс и как да кажа, корупционният риск да бъде изключително засилен за всички държавни органи, включително не изключвам и съдебната власт. Логично е – твърдя го отговорно, имаме някакви индикации в тази насока и работим, за това че и това би направил всеки разумен човек, независимо дали е престъпник или легален бизнесмен, да вземеш всички възможни мерки, включително и незаконни, за гарантиране на това да продължи тази дейност, защото колкото повече продължи, повече печалба имаш.
Така че този сегмент също не трябва да бъде подценяван, да го наречем „корупционен натиск“ или потенциална възможност за корупция, защото такава мащабна дейност, каквато описа и господин Попов, каквато и аз Ви описвам, въпреки че засега не разполагаме с безспорни доказателства, на всеки е ясно, че няма как да се развие без логистика. Това е от мен.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, искам да благодаря на господин главния прокурор, на всички останали прокурори, на министъра на вътрешните работи и на останалите негови вече подчинени за готовността да дойдат днес. Виждате, че първата крачка – най-трудната, е направена, крачката да се разкрият тези фабрики. Следващата крачка е да се види произходът на суровини, машини, хора, които са работили – у нас реализацията, в чужбина реализацията.
Това, с което обаче ние можем да помогнем, и аз ще го поема като ангажимент, е когато получа текста на предложенията – тук имаме и заместник-председател на Комисията по правни въпроси, имаме председател на Комисията по икономическата политика и туризъм, нашата комисия – ще поема ангажимент да обиколя с всички колеги от другите групи и да им се помоля, ако такова предложение влезе, евентуално да разчитаме на тяхна подкрепа. Дали ще бъде общо предложение, дали ще бъде някое и другите да го подкрепят, както всеки сам за себе си в своята парламентарна група прецени, аз ще се съобразя с техните виждания, дори и да не ми харесат.
Смятам, че изводът от всичко – аз виждам, че Вие сте малко стреснати от всичко, което чухте, аз самият, когато виждах материалите, казах: „Такова нещо скоро не се е случвало. Браво!“.
Единственото, с което ние можем да направим, осъзнавайки сложността на проблема, голямата, изключително високата степен на обществена опасност, е да приемем промяна на законодателството, съгласно тези инициативи, които ще възприемем и да възпрем следващи подобни да се заиграват с тази тема и да ощетяват бюджета. Той важни на всички – и на социално слаби, и на безработни, всеки от нас има избиратели, всичките ни избиратели страдат.
Това, с което ние можем да бъдем полезни, аз още един път благодаря на господин главния прокурор и на вътрешния министър, е да променим законодателството.
Имам предложение и към производителите, вносителите и към всички в този бранш – съберете се, преценете, уеднаквете си данните, не искам разнопосочни сигнали. Хубаво е, и техните данни се потвърдиха, и Вашите подозрения.
Успехът е огромен! Едва ли има страна в Европейския съюз! Не мога да си представя двайсет фабрики да разкрият в чужбина и у нас. Явно сме добър чуждестранен инвеститор за целия Европейски съюз, ама с лошо, нали – с цигари. Успехът е голям! Благодаря Ви за всичко!
Аз лично поемам ангажимент – ще ходя да се моля на всички в парламента, така коленопреклонно, да възприемат Вашето виждане. Толкова е сериозен проблемът, че не вярвам да откажат. Мисля, че наистина е необходимо. Самият факт, че да продаваш цигари е по-наказуемо, отколкото да ги произвеждаш; самият факт, че можеш да имаш фабрика без ток и да кажеш, че всъщност това не е фабрика, а си е само склад и да не носиш отговорност, аз лично възприех и с колегата Христиан Митев си говорехме, всички наши виждания смятам, че са разумни, адекватни и навременни.
Това е може би остатък от миналото – когато е било държавен монопол и се е считало, че няма кой да го прави. Сега виждаме, че това ескалира. Вие с тази автономност, с тази мобилност, с тези чужди работници – за България само щетите на практика остават, нали? Очевидно са много напред и са преди нас! Хванали сте ги, ще Ви помогнем, поне каквото зависи от нас да възпрете следващите. Благодаря още веднъж на всички.
РЕПЛИКИ: И ние благодарим.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, пристъпваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
По тази точка има ли някой нещо да каже? Няма.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 15,32 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ ДИМИТРОВ