1. Изслушване на браншовите организации, произвеждащи, съхраняващи и разпространяващи акцизни стоки, във връзка с инициативата за промени в Наказателния кодекс, с цел ограничаване на сивата икономика и контрабандата.
2. Разни

---

П Р О Т О К О Л
№ 30

На 4 октомври 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на браншовите организации, произвеждащи, съхраняващи и разпространяващи акцизни стоки, във връзка с инициативата за промени в Наказателния кодекс, с цел ограничаване на сивата икономика и контрабандата.
2. Разни

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Емил Димитров.

* * *




ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, откривам редовното заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Днес по изключение срещата е тук, защото залата е по-представителна – все пак сме поканили всички браншове, до които най-често имаме допир, а в другата сграда на парламента бяха заети всички зали.
Благодаря на всички, които са дошли.
Ще Ви запозная с дневния ред. Повод за насрочването на това изслушване беше създалата се обстановка през последните месеци в областта на горивата, алкохола и цигарите.
Знаете, че изслушахме представителите на митническата и данъчната администрации още преди ваканцията. Случиха се и няколко крупни разкрития. Част от Вас присъстваха, когато главният прокурор каза какви са основните проблеми, които съществуват пред Министерството на вътрешните работи и Следствието, най-общо казано – досъдебното производство. Изправени сме пред ситуацията, когато трябва да направим това, което се иска от нас – да променим някаква норма. Тази норма обаче не може да бъде самоцелна и да я приемем на всяка цена в някакви ускорени срокове от днес за утре, не защото не е остаряла – тя е остаряла с много години, но ние за предишни народни събрания, за предишни комисии, за предишни ситуации не можем да коментираме. Коментираме нашата, не защото ни е най-удобно, а защото в момента бихме могли да направим каквото и да било по темата.
Ще въведа колегите в курса на целия разговор – това беше инициатива на премиера и на главния прокурор, като беше подкрепено и от Асоциацията, която прави изследванията за цигарите, размерите на контрабандата и така нататък.
Знаете, че когато дойде главният прокурор, каза, че големият проблем е, че могат да търсят отговорност само за разпространение и съхранение, но не могат за производство. Не е оправдано да произведеш 10-20 или 100 камиона цигари и техниката за всичко това и да не носиш отговорност, а да носи само този, който ги разпространява и продава. В повечето случаи се чака да имаш и цигари при себе си, за да могат поне за съхранител да те подведат под отговорност. Големи спорове има през последните дни. Всякакви ведомства, които до вчера не участваха и не са имали инициативата, сега изведнъж искат само и единствено те да имат инициативата, само и единствено те да предлагат.
Ще се опитам да обобщя няколко неща. Искам Вие –браншовете да се изкажете, защото аз изслушах почти всички, без да имам претенции за пълнота да съм възприел всичко и да съм се съгласил, но много от Вашите притеснения са основателни – да не създадем пак норма, с която да създадем било данъчен, било митнически произвол, било възможност днес един министър, утре друг, после трети и цялата мярка да отиде към легалния сектор. В момента само легалния сектор подлежи на всякакви контролни механизми – санкции, запечатвания, отпечатвания, глоби и така нататък. Другите – не.
Другото притеснение е, ако въведем и наказателна, и съществуват двата вида мерки, няма ли да стигнем до заиграване между митническата администрация и конкретните извършители, на които ще им е по-добре да получат административно наказание, вместо да отидат на наказателна отговорност. Трябва да избягаме от това. Трябва да избягаме и от възможността някой, който иска да направи фабрика, да се окаже, че в момента, в който е купил първата машина вече е престъпник, а той го прави с нормални намерения, но пък трябва да създадем реда, по който той да докаже, че го е искал за нормални цели и не го е използвал за такива цели.
Предлагам на колегите да приемем дневния ред, за да можем да дадем старт на изслушванията, след което ще се опитам накрая да обобщя. Ще бъда водещ и ще давам думата на всеки, който иска и се надявам Вие да ни помогнете.
Предварително заявявам, че стенограмата от миналото заседание не съм я пускал в интернет и по установения ред, защото беше поискана от част от силовите ведомства. Днес или утре ще я разпиша, за да излезе, а Вие може да се запознаете с пълния текст – кой какво казал и както го е казал.
Също така, днешната стенограма и всички Ваши предложения ще имам ангажимента първо да ги публикувам в нашия сайт, стига някой от Вас да не възрази за конкретен случай, после да ги предам на Данаил Кирилов, защото там ще бъде водещата комисия, а ние ще помагаме с икономическата част. Разбрали сме се, че ще дадем всичко от нас, както се казва, за да може да излезе една добра норма.
В момента в Министерството на правосъдието се натискат да я правят, Агенция „Митници“ се опитва да я прави, кой ли не се опитва да законодателства. Целта е накрая да ни дадат тази норма и някой от нас да я припознае. Горчивият ми опит от Закона за горивата показва, че е хубаво максимално да бъде изчистена още преди първото внасяне, преди първото четене, отколкото след това да я оправяме. Няма да ни се разминат скандалите и проблемите, но искам с Ваша помощ поне да имаме основна яснота какво целим и какво правим.
Ще направя всичко възможно да Ви поканя и в Правната комисия, или Ваши представители, които легитимирате, за да изразят това становище и там, но аз съм се договорил с господин Кирилов да му предам абсолютно цялата стенограма и всички Ваши предложения, които днес носите или, ако имате желание в близките дни да ми предадете.
Подлагам за обсъждане дневния ред.
Заповядайте за процедура, господин Тинчев.
МАРТИН ТИНЧЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Ако ми позволите, искам да направя предложение да поканим в следващо заседание министъра на икономиката, във връзка със Законът, който Народното събрание прие за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и нефтени продукти. Редно е да разберем как вървят нещата с изготвянето на наредбата, с консултативния съвет, който трябва да се създаде. Ние като народни представители си свършихме работата. Оттук нататък нещата вече не са в нашите ръце. Всички искаме да имаме един действащ закон след няколко месеца, така че, ако сте съгласни с моето предложение, да поканим министъра на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, мисля, че е редно, още повече, че това е Закон, който ние доста дълго време и много трудно прокарахме. Разговарял съм с икономическия министър и мисля, че той ще има готовност другия четвъртък да дойде. Вашето предложение, мисля, че не само ще бъде възприето, но ще бъде и изпълнено. Ще имам ангажимент, освен поканата към него, да го помоля наредбата, за която става въпрос, защото ние приехме закона, но той не може да работи без наредбата. Ако наредбата се забави, започват проблеми с всички сектори, които съгласно Закона се считат за длъжни да започнат процедурата. Ако не я започнат са в нарушение. Разбирам притеснението, то е и мое, че ако се забави създаването на този регистър, синхронизацията между НАП, Агенция „Митници“, Земеделското министерство, Транспортното министерство и Икономиката, където трябва да се обобщават данните, рискуваме някой утре да каже: не сте готови – дайте да отложим закона, или друга хипотеза – едва сега разбрахме колко ни е трудно, дайте ни няколко месеца, за да направим организацията. В България е много трудно да накараш няколко ведомства да предоставят информация на друго държавно ведомство. Всичките тези въпроси, ако Вие ни позволите, ще ги задам на господин Караниколов и ще искам готови отговори.
Смятам до нова година поне още един–два пъти да го поканим. За нас е важно наредбата да не бъде готова в последния момент, а да бъде готова поне две месеца преди това. Нека да бъде един месец! Това беше инициативата Законът да бъде приет със шестмесечно отлагане, за да могат всички да се подготвят. Предишния път от бързане и от проблеми сме изпуснали цял един отрасъл, но пък и те са гледали от страни и са си мислели, че Законът няма да мине и не са си направили труда да си поискат и те да бъдат включени. Сега вече съжалявайки се опитват да търсят обиколни пътища, което не възможно без законодателна промяна.
Колеги, предлагам да гласуваме дневния ред, Вашето предложение да е в точка „Разни“, а аз да поканя за следващото заседание министър Караниколов и неговия екип да отговорят на всички формулирани от Вас и от мен въпроси, свързани с прилагането на Закона за горивата и по-конкретно за наредбата и за регистъра. Така ли да Ви разбирам?
МАРТИН ТИНЧЕВ: Да, точно така. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре, колеги, моля да гласуваме за всичко.
Всички са гласували единодушно.
Благодаря Ви за предложението.


Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА БРАНШОВИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, ПРОИЗВЕЖДАЩИ, СЪХРАНЯВАЩИ И РАЗПРОСТРАНЯВАЩИ АКЦИЗНИ СТОКИ, ВЪВ ВРЪЗКА С ИНИЦИАТИВАТА ЗА ПРОМЕНИ В НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, С ЦЕЛ ОГРАНИЧАВАНЕ НА СИВАТА ИКОНОМИКА И КОНТРАБАНДАТА.


Колеги, как искате – цигари, алкохол, горива – горива, алкохол, цигари?
В началото се опитах да вляза в темата, но кажете ми Вашите притеснения. Подкрепяте ли тази мярка на премиера, на асоциациите, на ведомствата, които до този момент са се занимавали, за проблемите, които са се създали? Дълго време в цигарения бранш говорехме, че не може да има 16 фабрики в чужбина, а в България да няма. Е, вече има. Даже има и две неработещи. Какво правим сега? Продължаваме да бавим законите – да останат в голямата си част безнаказани, или поне тези, които отсега нататък ги хващаме, те да бъдат наказани.
Гледаме казани с кранчета – ясно е, че тече алкохол, няма какво друго да тече. Всякакви опити да обясняваме, че оттам сме дегустирали, мерили, гледали… Видяхме, че с изключение на 500 мл не може да се продава алкохол, но както виждате от течащо буре го слагали в такива шишета, защото нямали друго буре, друг варел, бидон или цистерна и решили точно в такива разфасовки – те ще се защитават всякак. Очаквам от Вас да вземете отношение.
Благодаря Ви, че сте дошли. Общо взето никога досега браншовете не са идвали в целия им състав. Викали сме браншовете поотделно.
Искам да благодаря на горивата, че много помогнаха в труден момент да успеем да изработим закона. Надявам се за Вашето обективно мнение и за наредбата, ако нещо не сме видели и сме

изпуснали, или създаваме двойственост и противоречивост при тълкуването на нормите – да вземем своевременно отношение.
Надявам се, цигарения бранш да виждаме така – вече всички и производители, и разпространители и вносители – много бих се радвал да е така.
И алкохолният бранш, който в момента е под прицела на медиите и на прокуратурата.
Темата е: предложенията на главния прокурор и на премиера за промени на Наказателния кодекс.
Слушам Ви.
Моля за протокола да се представяте.
Заповядайте.
ЗДРАВКА ГЕШЕВА: Аз съм от „КТ Интернешънъл“ ЕАД.
Първо, искам да благодаря за поканата да присъстваме тук, от мое име и от името, предполагам, на всички колеги, които представяме днес – изцяло българските лицензирани производители на тютюневи изделия.
Ние изцяло подкрепяме инициативата. Предвид последните факти и ситуации, се оказа, че незаконният бизнес, който копира нашата работа, е в пъти по-голям от това, което има като лицензирани производители в България. Считаме, че действително е наложителна намеса по начин, по който да предотврати бъдещото развитие на този вид нелегална дейност, с оглед на новите разпоредби. Вие знаете, че в момента всички български производители работим изключително усилено, за да може да приложим нормите на Директивата, съответно на изискванията за проследимост, което изисква от наша страна, милиони евра инвестиции. Отделно от това, ние сме един от най-големите данъкоплатци в държавата и от тази гледна точка както интересът на държавата, така и интересът на легалния бизнес е да се предотвратяват за в бъдеще, ще ги нарека ситуации, защото не знам как да намеря точния израз на това, което излезе. (Реплики.)
От гледна точка на нормативната уредба, действително Наказателният кодекс към момента няма уредба в тази насока. Това, което ние, разбира се, ще искаме да обърнем внимание от гледна точка на специфика на нашата дейност, нашето мнение е, че предприемането на мерки в тази насока ще трябва да бъдат уредени в една отделна хипотеза от тази на сега действащата в чл. 234. Сега действащата хипотеза се отнася за всички акцизни стоки, които носят бандерол, което включва и алкохола. Нашето мнение е, че спецификата на производството на тютюн и тютюневи изделия е по-особена от алкохола и следва в тази насока регулацията да бъде разделена.
Тези фабрики, които са намерени – едната е произвеждала рязан тютюн, или тютюн за пушене, така да се каже, а другите са произвеждали цигари. Какво не са имали те? Не са имали лиценз за данъчен склад по Закона за акцизите и данъчните складове и не са имали разрешение за производство по Закона за тютюна. Това са регулациите в българската държава, което прави един производител на тютюн и тютюневи изделия легален. Разбира се, с редица изисквания, както на Закона за тютюна, така и на Закона за акцизите. В тази насока нашето мнение е, че всъщност криминализирането на производството на тютюн за пушене, както го нарича Закона за тютюна и Закона за акцизите, като акцизна стока и цигарите като акцизна стока, когато се извършва без получаване на лиценз и разрешение, съобразно Закона за тютюна и Закона за данъчните складове, е нормално да бъде криминализирано. Предвид това, което видяхме, това е доста сериозно обществено опасно деяние, доколкото най-вече е с много сериозно увреждане на държавния фиск.
От наша гледна точка, всъщност това е най-основната специфика, на която считаме, че следва да се обърне внимание и това да бъде като хипотеза да бъде отделено в друга разпоредба. Доколкото в случая ние не можем да говорим за бандерол, защото всички ние, и тримата производители, имаме данъчни складове. Всички ние работим не само за българския пазар. Имаме редица клиенти в цял свят. В редица държави, включително и в Европейския съюз, не е възприето да се използва бандерол. Съвсем резонно и в нормата на Закона е, когато произвеждаш цигари за тях в рамките на данъчния склад и си спазваш изискванията за превозването на тези цигари до контрагента си, те да бъдат без бандерол и това не е проблем.
От тази гледна точка в тази насока е нашата молба – да бъде взета под внимание спецификата на нашата дейност.
Като лицензирани производители в страната абсолютно подкрепяме и се надяваме да не се допуска повторно или поне да се действа за предотвратяване на бъдещи такива ситуации.
Това е в общи линии нашата насока.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря. Ще се опитам да обобщя, макар че е рано.
В момента трите фабрики, които са за производство имам предвид, без „Юрий Гагарин“, в която други неща произвеждаме, трите са тези, които могат да произвеждат. Всеки, който е извън тях е нелегален. А Вашата теза е, че тези, които имат лиценз и разрешение, там е описано всичко в този лиценз – и машините, и регистрацията, и начина на контрол, и одобрението, което Агенция „Митници“ е дала. Всеки, който няма и не отговаря на тези условия на практика е нелегален производител – сенчеста икономика.
Въпросът ми е: това достатъчно ли е – лиценза и разрешителното, за да можем после, когато въведем тази норма в Наказателния кодекс, да кажем: „Вие отговаряте ли на условията на Агенция „Митници“– лиценз и разрешение, или не отговаряте – значи сте нелегален?! Това, което казахте достатъчно ли ще е само?
И другият проблем е: ако в момента намерим една неработеща фабрика, подготвена да работи и той на другия ден каже: „Аз точно отивах да се впиша. Да, купих, сложих, правих, рециклирах, големи проблеми, пет години я правих. Вие я намерихте, ама, аз не съм работил или само пробвах, че може да работи, за да съм спокоен. Утре отивам да се впиша.“ Какво правим тогава“ В този лиценз или разрешение, или някакво предварително уведомление до Агенция „Митници“или до НАП? Как да подходим в ситуацията, ако някой наистина добросъвестно иска да си направи ново производство, не че са се засилили, но да не го обявим за престъпник в момента, в който му намерим апаратурата?
ЗДРАВКА ГЕШЕВА: Към момента Законът за тютюна, преди да поискате разрешение, изисква Вие да имате цялото обезпечаване, как да кажа, първо, трябва да имате техническото обезпечаване на производството, за да може да го докажете като изискване, за да поискате разрешение.
Аз смятам, че това е правено към момента, говоря като законодателна рамка, към момента, в който на разрешение са подлежали бившите фабрики на бившия „Булгартабак“ като държавно предприятие. Действително към момента, за да можеш да поискаш разрешение за производство трябва да имаш техническата обезпеченост.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Може би аз не се изразих правилно или може би аз не съм го разбрал правилно, поправете ме, нямам претенции за последна инстанция. Всички, които не са регистрирани и лицензирани – са нелегални. Това е ясно.
ЗДРАВКА ГЕШЕВА: Да.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Щом не си вписан, щом Агенция „Митници“ не упражнява контрол върху теб, щом не си се постарал да се легитимираш като такъв, никой не ти е виновен – значи си нелегален – независимо какво си произвел или в момента точно не произвеждащ, ама преди това си произвеждал или след това си смятал.
Проблемът ми е – казах някой нов, събира апаратура, започва да я купува. Трябва да има елемент, в който да трябва да уведоми преди да я е вкарал, защото в момента, в който я вкара, всеки момент може да му бъде конфискувана и да бъде обявен за престъпник. Там е момента – да не излезе, че за някой с цели и намерения легално да започне да произвежда в България, в момента, в който започне да внася техниката, да излезе, че може да му бъде конфискувана и той да бъде санкциониран? Има ли такъв уведомителен режим преди да започнеш.
ЗДРАВКА ГЕШЕВА: Към момента уведомителен режим аз смятам, че няма, говорим от гледна точка на започването на производство. Няма и уведомителен режим по отношение, говорим за чисто специфичните ни изисквания. Ние сме задължени като данъчен склад, ако извършим продажба, тъй като лиценза и разрешението сме го получили с приложение списък на цялото ни оборудване, във всяка една продажба или каквато и да е промяна, която касае лиценза ни или разрешението, ние сме задължени да информираме надлежните органи – съответно Агенция „Митници“, към момента – Министерство на финансите.
От там нататък обаче няма уредба. Ние говорим за производители, ние сме юридически лица, основната ни дейност е производство на тютюн и тютюневи изделия – рязан тютюн и тютюневи изделия. Ако основната дейност на една фирма е търговия с машини и те в тази част включат и търговията с машини за производство на тютюн, да, те и в момента нямат уреден специален режим. Но доколкото това е извън нашата, казвам, основна дейност, ние не се ангажираме да предложим нещо конкретно, тъй като няма как да видим всички специфики на тяхната дейност, ако това е техният предмет на занятие.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да, госпожа Кемалова искаше думата.
ЦАНКА КЕМАЛОВА: За протокола Цанка Кемалова – „Булгартабак Холдинг“.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има международно споразумение в областта на премахване на незаконната търговия с тютюн и тютюневи изделия и това е една Рамкова конвенция за контрол на тютюна към Световната здравна организация. Към нея през 2012 г. излезе и първия протокол, който е за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия. Съгласно този протокол контролът на веригата на доставките включва не само производството на цигари, на тютюневи изделия, а включва и производството на производствено оборудване. Това е нещо, за което нашата асоциация отдавна говори и смята, че трябва да се спазят изискванията на този протокол и да се пристъпи към някакъв режим. В протокола буквално е записано: „Лицензия или еквивалентно одобрение“. Значи, дали ще е лицензиране или ще е някаква форма на регистрация, но трябва всяко физическо или юридическо лице, което произвежда производствено оборудване, по смисъла на протокола производствено оборудване, е машинно оборудване, което е предназначено и приспособено за използване само за производство на тютюневи изделия.
Второ, освен производство трябва да има някакъв лицензионен или регистрационен режим, под който да се регулира и търговията с такова оборудване и складирането му, транспортирането му, изобщо всякаква такава дейност, което в момента не се случва. Дори в момента, когато някой орган хване контрабандна фабрика, задържи машините, а след време ги продаде на търг, няма никаква пречка което и да е физическо лице да отиде и да си купи тези машини. Затова смятаме, че, това е всъщност и едно от предложенията на господин главния прокурор. Ние смятаме, че то е много уместно.
Другото, което е – производството на тютюневи изделия, да бъде обект на въпросния чл. 234., дали ще е в него или ще е някъде другаде. Тук разбирам, че ще има проблем с алкохола, но за нашия бранш – производството на тютюневи изделия, не на акцизни стоки, е абсолютно задължително то да бъде криминирано. Макар че в Законът за акцизите и данъчните складове има административно наказание по този въпрос, но то е много малко – от 1000 до 3000 лв. за първо нарушение, което е ясно, че е несериозно за такава сериозна дейност като за фабрика за производство на цигари. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
ЗДРАВКА ГЕШЕВА: Преди няколко години, действително имаше предложение за промяна в стария Закон за тютюна, когато се предлагаше да бъде вкаран такъв регистрационен режим на оборудването за производство и търговията с него. Аз смятам, че след това дойде Ти Пи Ти, наложи се да се прави нов Закон за тютюна и тези предложения някъде останаха без да бъдат разгледани.
Абсолютно подкрепям госпожа Кемалова в това, което каза, че това трябва да бъде нормативно определено, да бъде регулирано. Дали да бъде лицензионен режим не мога да взема отношение до толкова, до колкото, трябва да се следи спецификата на дейността на фирмите, които се занимават с това, но трябва да бъде проследимо. В тази насока бяха предвидени законодателни инициативи, но те не стигнаха до резултат.
Също подкрепям това предложение да бъде регулирано, без да се ангажираме с конкретни текстове в тази насока.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Разбирате, че ние говорим за Наказателния кодекс, а всичкото това нещо трябва да бъде уредено в други закони. Ако приемем, че сега с промяната в Наказателния кодекс в „Преходните и заключителните разпоредби“ на Закона за изменение и допълнение ги включим също трябва да бъдат изговорени…
ЗДРАВКА ГЕШЕВА: Моето разбиране на това, което господин Цацаров казва, е, че идеята е да се инкриминира производството на тютюневи изделия и тютюн и да се създаде регулация. Той не уточни да бъде регулация в НК, но да има регулация в търговията на оборудване…
Ние в момента говорим по аналогия на това, което имаме. Ние имаме разрешение, което е по Закона за тютюна, имаме и лиценз и въпросната технология, не като конкретното производствено оборудване, а като технология за производство, е уредена в Наредба към Закона за тютюна. Логично е, ако ще има някакъв режим, той да е предвиден в Закона за тютюна.
Ние в момента практически казваме: по изискванията на местното законодателство за всяка промяна в оборудването, уведомяваме и Агенция „Митници“ и Министерството на финансите в случая.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тук, по-скоро Агенция „Митници“ и НАП трябва да са водещи. Как при тях би било изглеждало по най-добрия начин да бъдат уведомени и в кой момент ние да знаем, че ако някой заловен не е изпълнил процедурата вече подлежи на санкция. Тук те имат превес, защото те предлагат закона, и те биха казали как най-добре при тях е хубаво да се случи. Защото лесно казваме регистри – в момента, в който опредем до регистъра – дайте ми хора, дайте ми структура, дайте ми софтуерен продукт, дайте ми това и изведнъж идеята отича, но пак стои с острота въпроса. Не е забранено да продаваш машини, но трябва да са под някакъв контрол. Не е забранено да си купиш машина, но в един момент може да се окаже, че тъй като има тази норма ти вече си престъпник. Трябва да има един момент, в който ти да сигнализираш, че искаш да я купиш. На този етап излиза, че когато всичко го построиш, отидеш и го декларираш – влизаш в процедура
да ти дадат разрешение. Ако един ден преди това дойдат и намерят, че правите този цех – ще Ви конфискуват всичко. Агенция „Митници“ и НАП ще са си водещи по тази тема: как точно да стане регистрацията на машините, контрола по средствата за производството, най-общо казано.
Заповядайте господин Радев.
РАДОСЛАВ РАДЕВ: Председател на Национална лозаро-винарска камара.
Благодаря Ви, господин Димитров, за възможността да обсъдим, макар и на доста начален етап, подготвените промени в Наказателния кодекс.
Това, което сега ще кажа са съвсем принципни неща, които до голяма степен ги казвам повлиян от медийни публикации, от различни изявления. Нямаме конкретни текстове, които да дискутираме, така че по-скоро искам някакви по-общи наши съображения и опасения да споделя.
На първо място, считам, че чл. 234 на Наказателния кодекс, разбира се, трябва да бъде променен, тъй като той доста постно звучи в момента. Дори и промяната, която се обсъжда – добавянето на две, три думи няма да го направи по-работещ, ако това не е обвързано с една съответна промяна на Закона за акцизите и данъчните складове. Тук, задължително трябва да имаме едно комплексно решение, тъй като само промяна на Наказателния кодекс, в случая, ще доведе до доста големи вероятности да бъдат блокирани определени части от нормалната дейност на производителите. Самият факт, че се обсъжда формулировката „без акцизни бандероли“ – производство на акцизна стока без акцизни бандероли, производството на данъчен склад в крайна сметка бива два вида: накрая имаме стока облепена с акцизни бандероли, имаме и такава необлепена с акцизни бандероли, в зависимост от предназначението на този продукт. Всеки път, когато той се произвежда, с оглед вътрешнообщностна доставка или износ, е съвсем нормално той да не бъде облепен с акцизни бандероли. Това е абсолютно легална възможност. По същия начин стоят нещата, разбира се, не само с производството, а и със складирането.
От тази гледна точка е много важно, разбира се, да бъдат направени съответните промени и в Закона за акцизите и данъчните складове. Мисля, че те дори в случая са по-важни, тъй като същия проблем ще го има и при нас. Според Закона, за да бъде лицензиран един данъчен склад, цялата инвестиция трябва да е направена. Той трябва да е изцяло оборудван, всички съоръжения трябва да са там, те трябва да се вързани в съответната система, той трябва да е готов да заработи. Абсолютно е възможно в житейската ситуация – при промяна на Наказателния кодекс в тази посока – в деня, преди подаване на искането за лицензиране, да бъде направена проверка и да се окаже, че имаме подготовка за извършване на престъпления. В тази посока също трябва да се мисли или в посока някакво предварително заявяване на намерения за лицензиране на данъчен склад или създаване на регистър, в който да бъде вписано това оборудване, въпреки че при нас ще е доста трудно, тъй като оборудването е доста разнообразно и с доста приложения насочени не само към това производство.
Другият проблем, който би могъл да възникне със Закона за акцизите и данъчните складове, е това, което маркирахте, че там има предвидена административнонаказателна отговорност. Принцип е, че не трябва да имаме за едно и също деяние и административнонаказателна и наказателна отговорност. Тук, също трябва да бъдат направени съответните промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Респективно да бъдат прецизирани изключително точно маловажните случаи, тъй като определено ще съществуват доста случаи, в които ще става дума за някакъв тип незаконно производство, но по-скоро за лична употреба или за семейна консумация. Едва ли такъв човек, който си е свил двадесет цигари, или си е направил десет литра ракия вкъщи следва да носи наказателна отговорност. Там, по-скоро би трябвало да остане административнонаказателна отговорност.
Всяка една промяна на текстове от Наказателния кодекс винаги води едни нива на наказателна отговорност при големи размери, при особено големи размери – това също трябва да бъде много точно, по възможност, разписано и определено, за да не се стига до носене на свръхотговорност за някакви деяния, които не са с толкова висока обществена опасност.
В общи линии това са нашите опасения, да не би в резултат на това бързане да се направи една промяна в Наказателния кодекс, която сама по себе си, не е кой знае колко трудна – в чл. 234 ще се добавят две думи и оттам нататък общественият интерес и общественото очакване ще бъдат задоволени, но това реално ще създаде доста проблеми във всекидневното ни производство. Ако този пакет от законодателни мерки не включва съответната промяна на Закона за акцизите и данъчните складове, в много случаи ще се блокира производството.
Това е, което аз имам да кажа, колеги.
За кранчетата – понеже маркирахте, само, ако може и аз да маркирам. Ето сега виждаме един от случаите, в който, едва ли не, се инкриминира наличието на кранче някъде по инсталацията. Това, което казвате не е така, защото производството на една спиртна напитка не се извършва в херметизирана инсталация, която да има вход и изход. В много от случаите тя се произвежда в резултат на блендиране на различни дестилати – на овкусяване, настойване, ароматизиране, подслаждане и така нататък. Така че нещо, което е направено, блендирано в лабораторни условия, впоследствие възпроизведено в един съд, нормално е технолога, който го е направил, все отнякъде да може да си налее, да опита какво е направил, а не накрая на линията, където му излиза готовата продукция да каже: ами не ми се получи добре. (Реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: По колко тона предлагате той да опитва на час? (Смях и реплики.)
РАДОСЛАВ РАДЕВ: Не знам колко трябва да опитва на час.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Защото кранът, който беше в един от винзаводите, можеше и хидрат за пожарникарски маркуч да сложиш и три кубчета ги пълниш точно за половин час и заминават за Гърция.
РАДОСЛАВ РАДЕВ: Имаме кранове и кранове. Вчера се говореше за кранчета.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Размер голяма контрабанда – малка контрабанда. Те си правят контрабанда, но получават заплати, социални, хората да не се бунтуват. Извинявайте, но и в цигарените фабрики също са получавали заплати от контрабандистите. Те нямат работа, дават им по 1500 – 2000 лв. за десет дни, защо да не ги вземат? Ами те също хранят семейства. Дайте тогава да не закриваме цигарените фабрики. А, че цяла една индустрия остана без работа заради такива?! Ето, първото изказване тук на госпожа Гешева беше, че всъщност това нелегално производство е колкото цялото легално. Последно ние кой защитаваме и от кой се пазим?
РАДОСЛАВ РАДЕВ: Знаете, че го има този проблем.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не, ние го знаем. Сега за първи път сте всичките на едно място, на мен ми беше много трудно да казвам: има фабрики в България, а те казват – не, не Вие си измисляте. Не може в чужбина да има постоянно 16, да са с българско участие, а в България обаче, видиш ли, страх ги е да работят. В момента, в който излязоха фабриките, този проблем отпадна. Обаче сега има другия проблем – ако не сложим норма излиза, че всички, които от този момент нататък биват залавяни, ние пак нищо няма да ги санкционираме, ще им търсим други възможности. Ние обезкуражаваме да работят и Митницата, и данъчните, и МВР и Прокуратурата, защото те казват: искахте от нас борба, искахте от нас разкриваемост – има я разкриваемостта и сега какво правим? Ами тя нормата, ами ние не сме знаели, 20 години не сме я сменили. Ами добре, това от нас зависи. Изпълнителната власт дотук, законодателната също – няма я нормата – търсят някакви други възможности. Аз не съм сигурен, че трябва да е престъпление срещу стопанството – това е архаизъм от 1968 г. Може да е в данъчните престъпления, в митническите също има добри възможности да се развие. Не съм казал, че трябва да е непременно тук.
Иначе за акциза сте прав. Излиза, че половината производство на легалните фабрики е незаконно и всичко, което тръгват да го изнасят в чужбина, може да го обявиш за такова. Не е редно. Между другото горивата също нямат бандероли, там се плаща на тон. Това означава ли, че щом няма бандерол, който където да произведе не е незаконен?
РАДОСЛАВ РАДЕВ: Наличието или облепянето с бандерол не е индикатор.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: По отношение на крана. По отношение на крана не възразявам най-долу знам какво е да се получи една въздушна тапа и да не можеш да изкараш всичко. Както се казва колоната ще се взриви, обаче въздуха няма да го изкара. Съгласен съм, че може да има кранчета, но те може да са изведени с тръбички отгоре, с клапанче, което е пломбирано, и да се изпуска въздуха. Когато само пък един път в годината се ползва, ами викнете митничарите да свалят пломбата, нека да продухат инсталацията, после си я дръжте пълна цяла година, работете си. Ама сега да ми казвате: ние Ви поканихме да ни узаконите тук една инсталация, дадохме едно нещо по чертежите, пък после сме го накичили с кранчета отгоре до долу, ама това е, защото ние нали заради гражданите, заради доброто качество. Просто, няма как да се получи!
Видяхме всички как тече много сериозна струя и със сигурност беше алкохол. Няма как охладителят, минавайки, откъдето и да минава серпентина, по какъвто и да е вид, да има досег до водата, в която се охлажда. Може да е общ съд, може да е под налягане съд затворен, отворен, може да е с доливане на вода, може направо с фреон да се охлажда. Никъде парата като излезе по тръбичките и върви до края, докъдето мине през уредите, не би трябвало да има отклонения, а ако има то трябва да са с пломба.
Слушах всякакви изказвания. И мен ме беше яд, че митничарите не сложиха една чаша да сложат един спиртомер, за да се види да го разберат и хората. Аз нямам съмнение, че това е спирт. Никакво съмнение нямам! Можеше, но така са решили, така са го направили. Важно е, че за целите на съдебното производство ги има шишетата, нали? Даже леко са се смачкали от температурата, но температурата няма отношение към това дали е алкохол или не. Алкохол е! Щом се случва там, кой ми гарантира, че не се случва постоянно? Извинявайте, ама аз война водих две години тук за казаните. И накрая се разбрахме, че са пак хиляда литра. Добре, 1000 литра ще са. Ще изработят тези казани, ще работят тези казани. А има ли нелегални освен тези 1300? И сега ще започне, ама и те създават работни места. Всички, които са регистрирали тези 1500 казана, те са легитимни. Нямаме претенции към тях. Всичките ВИНПРОМ-и работят, добре печелят, изведнъж сега с тези кранчета. Ами извинявайте, не мисля, че не е редно. Ако има необходимост от такива кранчета, от обезвъдушители – има си и клапани, има си процедура, по която може да се сложат и те наистина да обезвъздушават, обаче да не дават възможност да се източва. В противен случай излиза, че на всяка бензинова колонка ще сложим по още две, за да проверяваме качеството, защото много ни е мъчно за потребителя и за това да следим редовно качеството. На всяка бензиностанция по една колонка отстрани, нали, да пробваме как е. Не става! Когато са го декларирали са били – бяха много некоректни нападките от страна на ръководството на един от заводите – митничарите преди 12 години бяха кадърни – сега са некадърни. Ама преди 12 години като описвахте тази колона, тя не беше ли по един вид, а пък сега сте решили да я смените? Добре, кадърните като я направихте преди 12 години защо се налага да я сменят? Винаги има промяна. При горивата не знаете какъв проблем е, когато се наложи някаква пломба да се свали. Разбира се, че като протече ще я махнеш, няма да чакаш да гръмне. Обаче веднага се обаждаш, веднага идват, променят я, сменят аварийна. Тук също, тук да сте видели аварийно викане на митничарите? Ако попитаме за години назад, ще се окаже, че го няма. Не казвам, че престъпниците са хора от ВИНПРОМ-а. Аз съм последният, който ще издава присъди. Обаче виждате, че в тези ВИНПРОМ-и нещо се случи, и то в легитимните. Какво да говорим за другите? Помислете как да стане, аз съм сигурен, че в момента, в който забраним кранчетата ще се явят хиляда технолози, които ще кажат: ама то това не може просто без него, даже имаме и решение. Къде са били досега с това решение? И митничарите били виновни, че били запечатали, хората оставали без работа. Това са приходи за бюджета, много други пък ще останат без пенсии, без заплати, без осигуровки, без помощи. Те се събират от платения акциз, не от неплатения.
Аз искам в друга посока, не нападам алкохолния бранш. Ако ние затворим някой от заводите, ще се наместят чужденците, няма да се наместят нашите, нашите няма да имат възможност. Това не е махни един, за да взема дела му. Няма да стана така. Както при цигарите като има контрабанда всички страдат, предполагам – и тези, които внасят, че продават по-малко, и тези, които внасят, примерно, че техни марки се копират и се продават боклуци и им пада и качество и желание, и всичко, а и тези, които тук произвеждат пък не искат. Те са конкуренция помежду си, но всички са на един легитимен пазар. И след като ние сме сложили 24 часа там възможност да ги контролират, защото аз ходих в Пловдив и видях и жандармерия и митничари. Вземат ги от други окръзи, за да не са местни, да не са свързани, да няма обвързаност – 24 часа там. Е какво като на тези три имаме охрана, а на другите шест нямаме? Просто ресурса е насочен в една посока и държавата харчи и пари и хора и командировки, от другата страна се работи. Затова искаме да променим Закона.
Но по отношение на кранчетата – могат всякакви, но да ги бяха декларирали и пломбирали. Може да има обезвъздушител, може да има клапани. Предполагам, че има технологично решение и достатъчно хора, които да го вземат. В никакъв случай обаче навсякъде хидранти големи и после: ама виждате ли, понеже ние даваме заплати, простете ни го. Сигурно ще има санкция, аз не вземам решение от името на митницата. Благодаря Ви.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Експерт съм към Национална лозаро-винарската камара.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Все пак малко излязохме извън обхвата на темата, както беше заложена – говорим за наказателна отговорност, инкриминиране на нелегалното производство. Сега тук се обсъждаше един казус, който е свързан с констатирани нарушения, но в рамките на лицензиран скородържател и това, може би, досега се опитвахме, и преждеговорившите колеги казаха, че по отношение така или иначе на тези, които работят в условията на лиценз, Законът за акцизите и данъчните складове предвижда съответните мерки, санкции и така нататък, как да се реагира, когато в рамките се констатират някакви нередности независимо какви са те, там Законът за акцизите и данъчните складове дава конкретни решения как да се реагира.
Сега обаче, ако се въвежда наказателна отговорност по отношение на нелегално производство, тоест извън лиценз, извън регистрация по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, наистина е важно да се обърне внимание на въпроса да има някакъв праг на същественост при подобни нелегални производства. В момента Законът за акцизите и данъчните складове, както преди малко беше казано, в чл. 109, във връзка с чл. 60 от Закона, предвижда санкция от 1000 до 3000 лв. за производство на акцизни стоки извън регистрация и лиценз по Закона за акцизите и данъчните складове, независимо дали става въпрос за нарушен обществен интерес или интерес на фиска за 5 лв. или за 50 млн. лв. Тук говорим за производство извън режим по Закон за акцизите, тоест извън предоставен лиценз или някакво разрешение, регистрация по Закон. Мисля, че това е предмета на днешния разговор.
В тази връзка, важно е да се направят и промени в Закона за акцизите и данъчните складове в светлината на това, евентуално какви ще бъдат промените в Наказателния кодекс, за да се знае до какви нарушения, до какъв предмет на престъплението ще се носи само административнонаказателна отговорност и от какъв размер на дадено престъпление, като материален интерес или същественост, ще се носи наказателна отговорност. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Те Прокуратурата ще започнат – кой почва, кой довършва, кога се решава, как се съгласуват? Като го е почнал прокурора, митничарят е минал и набързо е написал и той един акт, за да минеш с 3000, какво правим, защото не може две наказания за едно нарушение?! Тя ще е дълга темата. Ние затова сега изговаряме с Вас, за да видим. Ще чуем всички страни. И на мен ще ми е по-лесно, ако ми предстои наказателна отговорност да мина с 3000. Даже ще ги докарам с колата да ми съставят акта.
Заповядайте, господин Делчев.
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
От името на Българската петролна и газова асоциация бих искал да изразя нашето становище. То е в следния смисъл – петролния бизнес беше наскоро регулиран, с приетия Закон за административното регулиране на дейностите свързани с нефт и нефтопродукти. В този закон бяха предвидени редица административнонаказателни разпоредби за, практически почти всички, нарушения на Закона. Те са в сравнително висок размер. Казвам сравнително – между 5 и 25 хиляди, някои са до 250 хиляди – при повторност двойно и така нататък, но има дейности, които дори и тези размери на административното наказание не биха спрели, каквито са примерно производство извън данъчни складове, тоест производство в нарушение на Закона. Такова производство, колкото и да е странно, и в петролния бизнес се случва. Преди година-две беше съобщено, че „Митници“те са разкрили незаконно рафинерия, която произвежда по 150 тона или има капацитет да произвежда по 150 тона дизел на месец. Периодично хващат такива смески, които някъде са произведени. Тоест има дейности, които по дефиниция за нас са тежки като нарушения, каквото е производството. За тях категорично бихме поддържали, ако не се спазва Законът, тези дейности или нарушението им да бъде криминализирано. Ще помислим, ще предложим конкретни текстове.
Има редица други дейности, в тези седем изброени в Закона, които той регулира, в които наистина може да има по-маловажни случаи, като да кажем като търговия на дребно, дейностите свързани с ЕЛ ПИ ДЖИ, съхранение и така нататък, там мислим: на плоскостта, в рамките на петролната и газова асоциация, за криминализация на повторност, тоест в първия случай административно наказание, при повторност – Наказателен кодекс, или особено тежките случаи – в особено големи размери, представляващи особено тежък случай. Ще го коментираме в рамките на петролната и газова асоциация. Ще имаме готовност да предложим конкретни текстове, както винаги сме се старали да правим.
За нас, категорично, позицията на Петролната и газова асоциация винаги е била: в сектор, който се отличава с голям сив сектор, засилването на контрола е нещо, което ние желаем и е в интерес, както на бизнеса, така и на държавата.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Колеги, някой друг?
Дошли сме да слушаме Вас, накрая ще чуем и Агенция „Митници“, ако имат желание и те да кажат нещо. При всички случаи ще бъдат включени във всички работни групи: и в правосъдието, и в нашата Комисията и в другата. Целта е накрая да излезе един нормален закон, който наистина да е действащ. Проблемът е, че във всеки изминат миг се оказва, че освен Наказателния кодекс, трябва да се пипнат и други закони, което не е трудно по принцип. Искаме да го направим, но да не е толкова бързо, защото в желанието всеки да го направи много бързо. Упрекът от медиите ще бъде: вие нарочно сега, за да простите и на следващите, вие се бавите. Но под натиск да направим норма, която да убие легалния бизнес не е редно!
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Ние имаме приет сравнително нов закон, който още не е влязъл в сила. Подкрепям това, което говорихме в началото да бъде изслушан министъра на икономиката.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Поканените сте за следващото заседание. То ще е изключително важно за Вас.
Колеги, някой друг иска ли думата?
От „Слънце Стара Загора Табак“? Поканихте ни, не сме успели да дойдем, но вярвам, че е същото като в Пловдив, само че в много по-малък мащаб.
ТОДОР НАЛБАНТОВ: За протокола – Тодор Налбантов – член на ЕС на „Спиритс България“. В конкретния случай от „Спирис България“, а иначе работя във „ВП Брандс Интернешънъл“.
Добър ден! На едно нещо само искам да обърна внимание. Много внимателно слушах всички колеги и ми направи впечатление, че общо взето дискусията се концентрира върху притежанието на средствата за производство, а не върху производството. Много е важно, след като ще криминализираме производството и за да може да има диференциация, и съответно различни размери на наказанието в зависимост от обществената опасност и квалифицирани случаи, да има наистина и производство. Притежанието на средствата за производство – да, разбира се, трябва да мине в някакъв режим, макар че много внимателно трябва да според мен лично да бъде направено, защото това е стока като всяка друга. Понякога се купува и със спекулативна цел. И в спекулата няма нищо лошо. Купуваш нещо евтино, за да го продадеш по скъпо. Нека да има регистрационен режим или лицензионен. Разбира се, да бъдат уведомявани контролните органи, но тук не е достатъчно да се концентрираме, според мен, върху притежанието на средствата за производство, а и върху самото производство – нелегалното производство говоря в момента, защото там е големия проблем. Важно е и това, че не всички средства за производство, както обърна внимание тук и колегата, могат да бъдат основание за налагане на наказателна отговорност.
Най-простият пример – българската традиция с казана за варене на ракия. Звучи смешно, но трябва да се вземат под внимание такива особености. Няма как дядо Пенчо да подлежи на наказателна отговорност за това, че си прави по 10 литра ракия.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз съм на мнение – не е редно.
ТОДОР НАЛБАНТОВ: Вие го казахте. Споделям просто, че настина е важно да бъде много прецизно и като дефиниция, и като диференциация за различните случаи.
Много се надяваме освен тази дискусия, защото дискусията е за инициативата, ние, разбира се, подкрепяме инициатива като такава насоченост срещу сивия сектор, срещу контрабандата, но пътят към ада е постлан винаги с добри намерения. Много се надяваме да видим конкретни предложения за текстове и да ги обсъдим отново преди да влезнат в пленарната зала.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Може би трябва да внеса разяснение, че в препоръката, която даде, и мнението, което изрази главният прокурор, той също настояваше да се диференцира, за кое – какво да бъде. Разбира се, да бъде по-голяма за производството, но притежанието беше в рамките на приготовлението. Намираме фабрика, тя не е работила, ще я чакаме да заработи ли? Докога? Така че в тази връзка беше разликата.
По отношение на другото, разбира се, че съм съгласен. В момента имаме едни 2500 бензиностанции, регистрирани. Скъсваме се да ги проверяваме. Да им сменяме модули, нивомери – всичко. За всяко нещо търпят санкции. В момента една от институциите в България, която за да отчете дейност, че работи по бензиностанциите, ако мислите, че ходи, по другите – не, ходи по същите. Понеже не може да намери нищо с дизела и бензина, почва адблу-то да търси, което е вода с вар, обаче той почва да вика: дали пистолета не дава два грама отклонение – това е повод да Ви спра. За да отчете колко стотин бензиностанции е спрял, заради измерителни уреди. Какви измерителни уреди? Няма нищо общо с нивомерните системи. Няма нищо общо с акцизите. Няма никакъв проблем. Утре със същия успех ще ходи да мери тубите за антифриз или тубите за вода за чистачки и да каже, че тук му се е сторило, че два грама е по-малко – значи това е повод да спра бензиностанцията. Или – продавате детски мечета и я да видя боята за мечетата, или имате кроасани с изтекъл срок. В тази посока отиваме в административния произвол, затова винаги се опитвам да бъда арбитър. Опитвам се да бъда и от двете страни, въпреки, че не съм бил в бизнеса – винаги съм бил държавен служител, но се опитвам да бъда арбитър. Поне като адвокат се опитвам това да го постигна донякъде и затова искам да Ви попитам Вас, защото Вие най-добре го знаете.
Затова аз поканих и госпожа Кемалова и трите фабрики, защото те са най-потърпевши от всякаква контрабанда, независимо дали от чужбина влиза или тук е нелегалното производство.
Същото важи и за Вас. Съгласен съм, че един дядо на село да има, но Вие ми кажете коя е мярката? Имаме 1500 казана, които са по 1000 литра и работят. Те си работят по един ред, който си е установен, приехме го, в Закона е закрепен, работи. Означава ли, че ако в същото село има още един казан, който не е регистриран, сега го чакаме да произведе или достатъчно е, че го има казана, ама не работи? Чакаме да произведе определено количество алкохол, за да го санкционираме ли, или само обемът на казана е достатъчен да работи? И, кое ще е административно, кое ще е наказателно? Кой ще го започне, кой ще го довърши производството? В противен случай, обаче, ще се намерят някои и ще кажат: добре, ние легалните казанджии – специализираните малки обекти за дестилация – ние сме се регистрирали, положили сме усилия, извървяли сме този административен път, другите не са извървели, а тях не ги санкционирате, а те ядат нашия бизнес. Защо прощавате на другите, а нас ни контролирате? Много ще се сложно. На Агенция „Митници“ ѝ е още по-сложно, като хванат някой, до него ли опряхте, защо не другият?
Затова Ви питам и Вас, защото искаме да сме обективни.
Предложенията на Българската петролна и газова асоциация, ще Ви помоля да ми разпишете, за да ги представя на господин Данаил Кирилов, за да може, когато го обсъждаме, да имаме нещо като писмени предложения и бележки.
Стенограмите от това и от миналото заседание ще изпратя на НАП, на Агенция „Митници“, в Прокуратурата, в Правосъдието и във всички, които ги поискаха. Не за друго, а да са информирани, да чуят и Вашето мнение. В Правна комисия не могат да Ви изслушат всички, няма как да стане. Там ще изслушат ведомствата, които ще дадат своето одобрение или неодобрение, „съгласен – несъгласен“ за дадена норма. Ние оттук трябва да започнем, а не да бързаме. Защото иначе е лесно, разпространение под каквато и да е форма, и който произвежда акцизни стоки без бандерол и от там нататък всички цигари, половината винзаводи и цялата индустрия, която е свързана с горивата, са незаконни. Казваш – направихме норма, а изведнъж легалният бизнес пострада.
Проявяват разбиране. Аз разговарях и с авторите на идеята. Затова го извървяваме целия този труден път, защото с горивата също беше труден.
Надявам се на Вашата помощ, не да пипаме специализираните малки обекти за дестилация, не да се вторачваме в тях, не че съм им защитник. Знаете какви ядове имах заради тях. Те са си регистрирани, няма нужда извън това, което вече е установено за тях, да искаме друго. Но, какво правим с нелегалните специализирани малки обекти за дестилация? Има и такива. Половината кметове казват: „Не, аз не мога, това са ми избиратели, как да кажа, че има на моята територия три нелегални казана? Утре няма да ме изберат. Те са си роднини помежду си.“ Агенция „Митници“ не може да гадае по картата, слънчево кълбо, как да стане, къде се намират тези специализирани малки обекти за дестилация, за да ги намерим?
Трябва да видим кой е критерият: обемът на казана; произведена продукция, с която е заловен; наличие на казани; някаква малка продукция; от кой момент нататък отиваме в наказателна отговорност; от кой момент нататък сме в административната; как се прехвърлят? Знаете, че всяко производство може да започне отначало – другият да го почне, ти не си бил там, ама преразказ по картинка. Ще имаме проблеми, които после ще затруднят, а и самите правоуправляващи органи ще кажат: „Не може, Вие приехте норма, която не може да се прилага. Аз трябва отначало да го хвана, за да започна всичко да приведа в съответствие с Наказателния кодекс или с процеса“.
Разчитаме на Вашата помощ.
Други колеги?
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Ще направя едно допълнение по отношение на размерите. Наистина, там трябва много да се внимава и да се смята дори, защото в момента маловажност – не маловажност, е даже предмет някаква субективна преценка. Там, където по-обективно може да се говори с цифри – в големи или в особено големи размери, примерно, ако защитеният публичен интерес е основният този на фиска, там за големи размери се счита всичко над 3000 лв., в особено големи размери – над 12 хил. лв.
Ще дам пример – ако говорим за половин цистерна с 10 тона дизелово гориво, там може да се окаже, че сме на лимит в големи размери, а половин цистерна с алкохол, в зависимост от алкохолния градус, да кажем с ракия, там е пак голямо количество, но материалният интерес е много по-голям, с оглед на акциза.
Трябва да се видят и тези прагове, защото там конкретно трябва да се смята – в какъв случай може да се говори за търсене на административно наказателен, в какъв случай може да се говори за търсене на наказателна отговорност. Защото дори някой в двора си действително да вари ракия и съгласно сегашният закон, той подлежи на административно наказателна отговорност. Друг е въпросът дали има такива разкрити случаи и дали има такива наложени санкции – това би трябвало да си остане така. Ако се укрие голямо производство, нелегално, някъде на каквато и да е акцизна стока, какво се има предвид под голямо производство?
От последните случаи ние разбираме, че, не знам каква е практиката, когато се установи едно нелегално производство, дори към момента, в който се произвежда една акцизна стока, как се определя с колко е ощетен фискът, с колко е ощетен общественият интерес, за да определим дали е в големи или в особено големи размери и така нататък. Смятаме една година назад, гадаейки от кога съществувало това нелегално производство, колко е могло да произведе за този период, с колко потенциално би могло да ощети бюджета, или това, което хващаме на момента, когато се влезе, докато се осъществява това производство? Това са много въпроси, на които трябва да се потърси отговор.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Съгласен съм. В Карнобат – 2000 цигари на минута, но може ли да каже човек колко години е работил? Единият договор е от 2014 г., но не е ясно истинският договор ли е или после е дописван, защото е дописван на ръка, правен е в Стара Загора. Кажете сега, този договор действащ ли е, не е ли, от коя година е? И ние сега можем ли назад да гадаем, това като ония, където беше казал: „Ще разделим дължината на кораба на височината на мачтата и ще разберем годините на капитана.“ Може един път да ги улучиш, но от другия ден, вече стана различно.
Ние не можем там да започнем да гадаем и не знам през кой съд ще мине това? Аз гадая, че за три години Вие сте произвели толкова. Ами, ако е с един камион по-малко? Трябва да има един минимум, над който вече да се счита, че е в особено голям размер – 2000 цигари в минута, малък размер ли е? Тези 1000 бокса, които бяха на двора, 20 и колко палета бяха, с по 40 мастър-бокса на тях, малко ли са? Тази възможност – десетки хиляди опаковки седяха готови. Ние сега може да търсим и във фабриката, която е произвела картонените опаковки – печатницата – само че той казва: „За мен си е печатна дейност, произвеждам кой каквото иска.“ Той не знае, нали? Утре паспорти ще му поръчваш, той паспорти ще печата – просто не е знаел. И пари ще отпечата, ама не е знаел, че не може пари да отпечатва. Напротив, всички са участвали, но това е проблем на доказване.
Искам норма, която да могат да прилагат НАП и Агенция „Митници“. Тя, ако е била лесна, те са щели да я приемат. Аз се притеснявам, че всеки иска много бързо да я пусне и да каже, че е хубава и после да започнем с поправките, което, може би, неминуемо във времето ще ни случи, но нека да не бъде всичко да поправяме.
Други?
РАЛИЦА СКОРЧЕВА: Председател съм на „Спиритс България“.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Много благодаря за поканата.
Колегите експертно изнесоха всичко от гледна точка на производителя.
Аз ще обърна внимание на човешкия фактор, защото стана дума за количеството, над което ние приемаме за престъпление – производство на алкохолна напитка. Тук, просто, ще сложа човешкия фактор, че от продуктите ни в момента, нашият продукт фалшиво и незаконно произведен в гаражи, може да струва човешки живот. Затова, когато имаме текст, върху който да дадем коментари, ще искам да хванем и този елемент.
Знаем, че няма отговор в момента, но останалите продукти няма да предизвикат смърт веднага. Говорим за фискалния интерес, разбира се, за законодателство, за наказателна отговорност, но при нашия продукт, когато той е произведен извън легитимните производители има и смърт. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да, съгласен съм, даже се изкушавам да Ви отговоря, но не би било редно.
Когато го коментирахме за казаните, изведнъж казаха, че тези на село не са хора, които пазят казана някой да не го открадне и да вземат таксата, а били технолози. Дайте имена на 1600 технолози, да ги видим, които са завършили в Пловдив. Е, няма такива. Всички знаем, че не са, но това е друга тема. След смъртните случаи, които бяха в село в Родопите, мисля, че попрестанаха вече и им е ясно, че какъв голям риск приемат.
При цигарите е същият риск. Знаете ли какъв е тютюнът и какви съставки съдържа, дали половината неща, които Европейският съюз не ги забранява, ние не ги бълваме?
При горивата също – дали сте си парите за две-три години напред като заплата, да си купите кола, а някой да Ви налее гърмяща смес, защото Вие не го виждате. Горивото е най-анонимното нещо, алкохолът го опитвате, цигарата я опитвате. Горивото дори не го виждате – това е най-неизвестната стока. Някой слага пистолет, Вие гледате един брояч, плащате, после взима пистолета, то влязло оттам, минава през двигателя. Вие не го виждате, не знаете добро ли е, лошото ли е, считате че е добро и следите нивомера в колата.
Слава богу, вече последните години на нормалните бензиностанции избягват да слагат лоши горива, но това е голям проблем, защото някой без да знае може да вземе. Затова искаме и земеделските да ги обхванем. Да е ясно, който разкарва, че си носи отговорност.
Разбирам въпросът Ви, но аз не се чувствам компетентен. Ако кажат искам технолог на всеки казан, ще кажат: ти търсиш причина да ги затвориш. От друга страна, видяхме че има смъртни случаи, те нито вадят метила, нито нищо.
Колеги, други има ли?
Аз съм поканил Агенция „Митници“, но в никакъв случай не съм поставил условие, че те са длъжни да се изкажат, че могат от името на шефа си да се изкажат, или да вземат позиция. Те могат да изразят мнение, защото ще се намери някой да каже: ти защо така или иначе? Каня ги, за да присъстват, за да може, когато после формираме мнение и се спрем около някакви текстове, те въз основа на своите усилия, които полагат при проверките, на проблемите, които са срещнали при прилагането на досегашните норми да могат да ни бъдат полезни да изготвим новите. Аз много бих искал всички заедно да ги направим, защото в тази зала предполагам няма ни един незакон производител, така че Вие сте заинтересовани или законите да ги няма. Може да е с 1%, с 2, с 3, но ще си вдигнете Вашето производство.
При цигарите е ясно, те най-страдат.
При горивата също ни е голям проблема.
При алкохола страдат хората.
Сто пъти съм казал, като намерите една цистерна в Слънчев бряг, като кажеш това са частни производители, викат: а, не, не, те големите производители, те го внасят. Като кажеш големите, те викат: или частните или през границата. И досега нямаме отговор. Добре този алкохол влиза отнякъде през границата и се продава, дай да видим откъде влиза? Произвежда се от частния сектор – дай да го хванем частния сектор, произвежда се от легалния пазар, който има някакви нелегални мощности да успява да отклонява количества, за да видим какво е. Мисля, че след тези проверки вече ще се затегне режима.
Имаше страхотни разкрития миналата година – една къща, която имаше една ракла, един юрган, влизаш в мазето и там е всъщност целия алкохол. Защо не ги показахте, не знам? Толкова бяха добри разкритията на Агенция „Митници“, но медийната политика е нещо, което те ще решат. Това там показа, че частния сектор е много силен в производството на спирт. Огромни количества шишета имаше с алкохол.
Агенция „Митници“ иска ли нещо да изрази като становище без да се ангажирате, нали? Това е ясно, че не е позиция на митническата администрация. Ако решите нещо да кажете, поканени сте на всички наши срещи, поканени сте във всички работни групи. Със сигурност ще изслушаме всяко Ваше мнение, което е продуктивно да направим нормата по-добра.
Целта не е да нагазваме легалния, целта не е да прощаваме на нелегалните. Разчитаме изцяло на Вас, но не както при горивата, където ни оставихте сами да дърпаме всичко, при това за чужд закон, но се надявам този да го направим, защото твърде много бързащи има, а аз искам следващите като ги хванете да не Ви упрекват Вас, да имате механизма, лоста да работите, а и сигурността, че държавата ще е зад Вас. В момента едва ли не Вие се оказахте „лошите хора“, че спирате фабрики, в които има някакво производство, което не е по правилата. Мисля, че не беше редно. Но там има лицензи, има какво да се вземе. Говорим за нелегалните в момента изцяло.
Ако искате думата има те я, който от и от Вас реши, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин Председател.
Казвам се Светослав Владимиров от Централно митническо управление.
Факт е, че в резултат на нашата контролна дейност ние стигаме до момента на установяване на нарушение, свързано с нелегалното производство. Факт е обаче, че в много случаи административнонаказателната санкция налагана на този нарушител не винаги оказва този превантивен ефект и това възпитателно действие, което се предполага. Може би с течение на годините, сега наистина настъпи момента да се помисли за промяна в Наказателния кодекс и за търсенето на наказателна отговорност на лицата, които в противоречие със законовите норми произвеждат акцизни стоки.
В тази връзка искам да кажа, че от страна на Агенция „Митници“ има представители в работната група, която се занимава с изготвянето на текстовете за промяна в Наказателния кодекс. Надяваме се с техния опит и експертиза да допринесем за подготвянето на изменение и допълнение в Кодекса, които да спомогнат, както ефективността на контрола, който осъществява и Агенция „Митници“ и НАП, по отношение приходите от косвените данъци, така и на други правораздавателни органи, каквито са МВР и може би Прокуратурата.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Голяма реализация беше с цигарите, надявам се и с алкохола да има голяма реализация, но в един момент ще кажат защо не променяте нормата, оставяте големите риби ненаказани, а стреляте по най-слабите и най-малките. Ще Ви помогнем, с каквото искате ще Ви съдействаме.
Аз между другото много се радвам, че Правосъдието изведнъж реши и то да се намеси и да работи. Нека да изнесе тежката част от целия процес. Хубаво е, че са решили да работят и да помогнат. Сигурен съм, че и прокуратурата ще има представител и на Вас най-много разчитаме. Аз чакам готови текстове, но когато станат готови да не стане, както с един друг Закон, който преди малко визирах, да ги внесем за първо, а после ще ги променяме изцяло и ще ги пренаписваме. Защото тогава, ако това стане не ми се мисли за автора, защото авторът първо тръгна да отсрочва и да казва, че ще го прави целия НК, за следващите 20 години имаше визия какво да работи, а после разбра, че трябва да свърши нещо конкретно. Дано този път автора от желание да работи, той, без да му е работа да го направи като хората. После ние, ако текста е хубав ще го припознаем.
По Закона за горивата казах – ние сме 32-ма вносители, аз поемам цялата отговорност, нека аз да съм виновен, ясно е. Нито беше на текст закон, нито беше мой закон, поехме отговорност мина замина. Този искам да стане и, ако се налага промяна наистина било в досега действащото, било някаква нова норма в Закона за акцизите и данъчните – дайте да я направим едновременно, а не да приемем в Кодекса нещо и после да казваме тук ни липсва, тук не достига, дайте следващия път, по-следващия. Да го решим поне този проблем отсега нататък със съхранението на тези машини и с производството. Нека да е различен размера, нека прага да го обсъждаме, нека да считаме, че е много нисък или е много висок. За мен превантивния ефект е по-важен. Аз не знам кога ще ги осъдят и дали тези хора, които са заловени, обаче тези фабрики няма да работят. Ако не я променим нормата ще се замислят дали повече да работят.
Помислете си колко време мина от залавянето на склада в Бургас. Минаха две-три седмици и онези продължават да държат кранчетата. Извинявайте, ако това е мое производство, ако съм решил въпреки добрите пари, които изкарвам да изкарвам и някакви нелегални и виждам, че другия са го хванали, ще махна всички кранчета. Тези хора се чувстват абсолютно безнаказани или абсолютно спокойни, че това е редно и нормално, че сто пъти са проверявани и никой не им е правил забележка. Има някъде шум в системата. Но и съгласете се, че не може да се точи алкохол отвсякъде.
Каквото и да е решение, аз ще го възприема. Радвам се за цигарите – те няма повече да работят, но има една-две, които все още мърдат. Производителите – едни четири фабрики, които още ги чакам да ги хванат – не че Вие трябва да ги хванете, отдавна говорят, както и за другите говореха, но другите слава богу ги хванаха.
При горивата също имаме проблем. И там се надявам на Вашата помощ. Наредбата като стане, защото трябва да се предостави информация от Агенция „Митници“ и от НАП, за да заработи механизма поне един месец по-рано, за да сме сигурни, че като влезе Закона в сила няма да създаваме проблеми на бизнеса. Те искат да се регистрират, не трябва да ги отблъскваме или да им пречим.
Разчитам на Вашата помощ.
Цялата стенограма с Вашите предложения ще ги обобщим, ще ги изпратим на Правната комисия – Христиан Митев е заместник председател, аз съм член на Правната комисия – имаме участие и там, имаме и в Икономическата комисия – имаме заместник-председател и член. Тоест и трите комисии, които ще работят имат отношение. Ако не тръгнем да се надлъгваме да го пращаме в други комисии, да решим, че това е земеделска стока и да го пратим в Земеделската. Имаме и такива случаи, но мисля, че този път няма да се стига дотам.
Много благодаря на всички. Надявам се в бъдеще, когато има нещо с този бранш целия – цигари, алкохол, горива. Те са ни приходите, те са ни важните! Вие сте тези, които ни храните на практика. Да се отнесем с разбираме към Вас, но и Вие да ни помогнете.
Радвам се, че цигареният бранш вече е в пълен състав, даже можеха и още да дойдат, не знам защо не са се появили.
Разчитам на горивата да помогнете за Наредбата в тясно сътрудничество с Агенция „Митници“ и НАП, и вече Икономическото министерство да получи един готов продукт.
Дано високата санкция да възпрепятства, да уплаши тези, които отсега нататък ще работят. Гледам тези в Поморие не ги е уплашило и в Славянци. Странно един месец, три седмици ли, след разкритието в Карнобат не са се уплашили. Да се надявам, че отсега нататък, то ще е проблем до първия лиценз. Като се отнеме първия лиценз, оттам нататък всички се подреждат по веригата, но до първия лиценз ще е трудно.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
Следващият четвъртък имате насрочено заседание – изслушване на министъра на икономиката по Закона за горивата и вменените му задължения за Регистъра и Наредбата.
Благодаря Ви!


(Закрито в 15,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМИЛ ДИМИТРОВ