1. Обсъждане на Законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г. – за второ гласуване.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 27



На 5 юли 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г. – за второ гласуване.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,03 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Емил Димитров.

* * *


ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, добър ден на всички!
Няколко думи преди да започнем редовното заседание. След малко ще го открия, съгласно процедурата.
Знаете, че обсъждаме Законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход за второ гласуване. Има много промени, ще ги видите. Има много промени, които и в момента смятаме да направим по реда на чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам конструктивно да се води диалога. Всеки има право на изказване, след което преминаваме към гласуване.
Камерите ще могат да снимат пет минути встъпителните слова, след което ще ни оставят да си работим в спокойна обстановка. Не искам да се случва това, което се случва в други комисии – някой решава да си прави телевизионно предаване или ни ползва за декор половин час, през което време хората се изнервят. Да не пречим на останалите, имаме притеснения, изразени от колегите, че можем да обърнем заседанието на телевизионно предаване. Нека да е обичайното – необходимите протоколни снимки, на които всички да бъда видени, всички да бъдат чути, след което преминаваме към заседанието.
Това са ми изискванията.

Откривам редовното заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Имаме кворум.
Предлагам на Вашето внимание дневния ред:
1. Обсъждане на Законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г. – за второ гласуване.
2. Разни.
Подлагам на гласуване така предложения Ви дневен ред.
Приема се единодушно дневния ред. (По списък на народните представители – членове на Комисията, присъстват 15. Справка за гласуванията по отделните текстове, изготвена от експертите на Комисията, се прилага към протокола.)

Пристъпваме към:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД, № 854-01-16, ВНЕСЕН ОТ ЕМИЛ ДИМИТРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 7 МАРТ 2018 Г. – ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.

Колеги, нали всички имате Доклада пред Вас? Ще давам думата на колегите, които имат предложения, а там, където са необходими обяснения, веднага ще ги правя, за да не губим процесуално време.
„Доклад относно Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г., приет на първо гласуване на 6 юни 2018 г.
Проект.
Второ гласуване
„Закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Моля да го гласуваме.
Моля експертите на Комисията да отчитат гласуванията.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
„Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията и редът за регистрация и контрол върху лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
(2) Законът има за цел постигане на сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти от нефтен произход и повишаване на енергийната стабилност на страната“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 1 и предлага в ал. 2 думата „стабилност“ да се замени със „сигурност“.
Два пъти се повтаря думата „сигурност“, но така е навсякъде в текста.
„Чл. 2. (1) По смисъла на този закон икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са:
1. търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход;
2. търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход;
3. съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове;
4. транспорт на нефт и продукти от нефтен произход;
5. пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове;
6. дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG).
(2) Не са предмет на този закон дейностите, свързани със:
1. търсене, проучване и добив на нефт и природен газ;
2. доставки по реда на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове;
3. продажбите на бутилки с LPG от нерегистрирани по този закон търговски обекти, когато те се извършват, съгласно договор с регистрирано лице по ал. 1, т. 6“.
Ще прочета предложението на народния представител Емил Димитров по този текст… (Реплики.)
Вие ги имате пред Вас. Ако искате Вие да си ги прочетете, а аз да премина директно към гласуване или да ги чета всичките. (Шум и реплики.)
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз Ви предлагам, тъй като все пак в тази комисия досега не е обсъждан доклад за второ четене на законопроект, и за да следваме процедурите с оглед на по-голяма процесуална икономия. Тези процедури ги прилагаме в Комисията по правни въпроси.
Имаме раздаден Доклада и мисля, че не е необходимо председателят да ни чете текстовете на вносител, с предложенията сме се запознали, предлагам само да докладвате, че имаме текст на вносител, ако имаме предложения на народни представители, и че има предложение за редакция от работна група. Оттам нататък да давате думата, ако някой от нас има желание да се изкаже или да направи предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Така ще минем доста по-бързо по текстовете, мисля, ако нямате нищо против, колеги. Предлагам Ви така да работим, ако и господин Председателя съобрази това като целесъобразно процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Приемам го с благодарност.
Работната група приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) По смисъла на този закон икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са:
1. търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход;
2. търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход;
3. съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове;
4. транспорт на нефт и продукти от нефтен произход;
5. пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове;
6. дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG);
7. (нова точка) временно съхранение от земеделски стопанин, регистриран по Закона за подпомагане на земеделските производители, на негови собствени продукти от нефтен произход, извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели, по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствената икономическа дейност на земеделския стопанин, които не подлежат на последваща продажба.
(2) Не са предмет на този закон дейностите, свързани със:
1. търсене, проучване и добив на нефт и природен газ;
2. доставки по реда на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове;
3. продажбите на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) от нерегистрирани по този закон лица, когато те се извършват, съгласно договор с регистрирано лице по ал. 1, т. 6;
4. производството на горива от преработката на употребявани автомобилни гуми и пластмасови изделия;
5. използването на твърди продукти от нефтен произход“.
Имаме ли изказвания?
Господин Николов, моля.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Понеже тук виждам предложение на Десислава Танева в чл. 2, ал. 1 да се създаде т. 7, която казахте, че е нова точка. Гледам, че работната група подкрепя по принцип предложението, само искам да попитам нещо. Тук има „временно съхранение и/или зареждане“. Проблем ли е това – да обясните, защото гледам, че не е пренесено в редакцията на чл. 7 и ако не е проблем, дали не е техническа грешка и да го сложим?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Предлагам в случая да приемем разширения текст, за който Вие казвате, за да няма двузначност на Закона. Нашите експерти така са го написали, но няма търсена специална причина да го няма.
Може би сега е моментът да кажа, че в Законопроекта има подадени от мен предложения, и от госпожа Десислава Танева и група народни представители, тъй като тя е първа по време като вносител на предложенията, първа е и по право, предлагам да приемем нейните текстове и само където има някакво дублиране, евентуално, ако прецените, да приемем разширения вариант, който и аз съм представил, но нека да се спрем върху нейните текстове. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Тишев. Вие не сте член на Комисията, но имате предложение по чл. 2.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги.
Николай Тишев съм от БСП.
По чл. 2, ал. 1 съм направил две кратки предложения за промени.
Първото е в т. 3, която касае съхранението на нефт и нефтени продукти извън данъчни складове, като накрая на текста предлагам включването на текст „над 30 куб. м“. Какво имам предвид?
Мотиви на предложението: по този начин се създава максимално допустим обем на горивохранилища, които са за собствени нужди, конкретно подчертавам, за крайно потребление и това гориво не е предназначено за по-нататъшна продажба или търговия. Тази промяна ще отрегулира до известна степен взаимоотношенията в проектозакона с браншове „Земеделие“, „Туризъм“, „Строителство“, „Рециклиране и търговия на черни и цветни метали“, „Пристанища и пристанищни оператори“, и много други, които, както казахме, вече не са търговци на горива.
И още едно изречение по това предложение – имайте предвид, че всички тези терминали, нека така да ги нарека, и в момента имат нужда от ГСМ-и (горивно-смазочни материали). Давам Ви пример с едно пристанище – там има мобилни кранове, има автокранове, има терминални автовлекачи, фадроми, които, така или иначе, работят на дизел. Те не са регистрирани в КАТ, защото те не напускат пристанищния терминал. Няма как да отидат да заредят от бензиностанции и затова всяко пристанище или пристанищен оператор, съответно терминал за скрап или някаква строителна площадка си имат ГСМ, който не е повече от 20-30 куб. м и се зарежда за собствени нужди. Това е било от време оно, още повече, когато коментирахме на първо четене промените в Закона, знам, че има много промени и във връзка със земеделците.
Там, ако те, при съхранението на горива, които също са за собствени нужди може да има някакви съмнения за отклоняване или както много често някой се изразява неправилно – контрабанда на горива, там може да се получи, защото на тях им се възстановява акцизът върху горивата.
А тези крайни потребители, дали са строителни фирми, дали са пристанища, дали са фирми за скрап и много други, те си закупуват на едро горивото, като заплащат всички екотакси, акцизи и ДДС, тоест там няма как да стане каквато и да е злоупотреба с това гориво. Това ми е по този член.
Направо да се изкажа и по т. 4 в същата алинея – там става дума за транспорт на нефт и нефтени продукти, като след края на изречението по вносител, предлагам да се добави: „над 3,5 тона“.
По този начин определяме максимално допустими вместимости, които да излязат от обхвата на този закон, тоест това са малки МПС-та (моторни превозни средства) или резервоари, използвани за зареждане на извънпътна техника, която също, както сме коментирали, не може да стигне до бензиностанция.
Между другото, не случайно сме заложили „до 3,5 тона“, защото така е в Закона за автомобилните превози. Там тези транспортни средства, които са с товароносимост до 3,5 тона и правят превози за собствена сметка, за тях не се изисква нито лиценз, нито регистрация. Така е в Закона за автомобилните превози.
Случаят е аналогичен на горния, от горната алинея. Някъде фирмата има ГСМ за 20 или 30 куб. м, ако превози своята техника – верижна или друга, която не може да се движи по пътищата от републиканската или общинската пътна мрежа на България, а трябва да бъде заредена. Аз виждам, че има една промяна, която по-нататък се предлага – до 1000 литра, че могат да излязат от компетенциите на този закон, но според мен по-общо и по-реално е 3,5 тона. Не е чак толкова голяма разликата.
Това са ми двете предложения с мотивите. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Режимът с обемите е уреден по-натам в Законопроекта. Ще имате възможност да го видите, включително даже на земеделските стопани разрешаваме до 50 куб. м и това е не за друго, а защото многото бракувани цистерни от БДЖ, те ги изкупиха. Някъде ги ползват и ако ние въведем до 30 куб. м, ще се окаже, че двама-трима да имат по-голяма цистерна, няма да могат да се ползват от текста на Закона, а ние дадохме най-големия възможен обем, така че ние откъм обем не сме ги ощетили.
По отношение на т. 2 – 3,5 тона. Да, действително в Закона за автомобилните превози пише, че превоз за пътните товари, които са до 3,5 тона, общо тегло 6 тона, не подлежат на регистрация и така нататък по Наредбата на министъра на транспорта, съобщенията и информационните технологии.
Във второто изречение обаче, което е в този същия текст, пише: „освен тези, по които България не е страна“. България е страна по Международната спогодба за превоз на опасни товари по шосе от 1995 г., от когато е последната редакция в „Държавен вестник“, ADR. Ние сме страна, тъй като ние сме подписали това международно споразумение, ние признаваме техните сертификати, те – нашите, нашите шофьори с нашите ADR-документи се признават в чужбина, когато пътуват, и обратното, тоест ние сме страна, доказано по недвусмислен начин. В тази наредба, в това споразумение пише, че се разрешава без документ за превоз на товар до 1 тон, говорим за нафтата (дизела). За бензина е много по-малко.
Това беше и причината, когато разрешихме за тези специално обособени земеделски обекти те да могат да карат до един тон, тъй като това е закон за административните облекчения за земеделските производители, в една малка част, но това е нещо, което е възприето, подкрепено е и ние споделяме тази идея да бъде там. Това е, което Европейският съюз разрешава.
Това, че Вие искате да спрем само на първото изречение – до 3,5 тона, не означава, че България трябва да прекъсне всички спогодби с Европейския съюз и всички споразумения, които до този момент е подписала. Товари до 3,5 тона с общо тегло 6 тона – може, да, но горива, според ADR-европейското споразумение за превоз на опасни товари – до 1 тон, така че не може. Затова Комисията не възприе Вашето предложение.
Остава до 1 тон – така, както сме подписали с Европейския съюз.
Подлагам на гласуване чл. 1. (Шум и реплики.)
Член 1 не сме го гласували, моля Ви!
Член 1 в момента го гласувахме. (Шум и реплики.)
Отговорих на въпросите… (Реплики.)
Колеги, чл. 1 не е гласуван, тъй като колега поиска думата и го уважихме. По него няма предложения.
Моля, гласувайте чл. 1.
Моля, експертите, пребройте гласовете, за да няма обидени.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Извинявам се, но да изчистя едно недоразумение още в началото.
Има ли постъпило предложение от народния представител Петя Аврамова от ГЕРБ с конкретни законодателни инициативи, тъй като има предложение за чл. 2, ал. 1, в т. 7 да бъде включено производството на продукти от нефтен произход? Такова писмо идвало ли до Вас, до Комисията с конкретни промени в Закона за второ четене? Не, разбрах. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Всички предложения са регистрирани в Деловодството на Народното събрание. Те са отразени в този доклад. Всичко, което е постъпило по надлежния ред Вие го имате пред Вас.
Някой иска ли думата? Колеги, има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, имате думата.
ДОРА ХРИСТОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости! Само искам да обърна внимание, че процедурата за приемане при второ гласуване изисква да бъдат гласувани поотделно всички предложения, подадени от парламентарните групи и в зависимост от това накрая вече се гласува вече потвърдения текст.
Някои от предложенията могат да бъдат приети, което означава, че трябва да се промени текстът на работната група. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, възприемам всички желания и всичко ще бъде, както искате, но трябва да бъде както е по Правилник.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Тишев.
Гласували за - 1, против -3, въздържали се -8 (Шум и реплики.)
Моля да броите гласовете!
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Тодор Байчев.
Гласували: за – 0 против -9 въздържали се - 5
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на работната група с направеното предложение от господин Валентин Николов за добавяне на думите „и/или“. (Реплики.)
Гласуване: за -10, против – 3, въздържали се -1
Приема се предложението и чл. 2.
По чл. 3 работната група подкрепя изцяло текста на вносителя.
Моля да гласуваме чл. 3.
Гласували: за - 14, против - 0, въздържали се - 0
Член 3 се приема.
По чл. 4 няма постъпили предложения, но има редакция на работната група. Текстът е пред Вас.
Заповядайте за изказвания.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз ще се възползвам от възможността и ще направя три предложения по този член, по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от нашия Правилник, които ще помоля след това естествено, да бъдат подложени на гласуване.
Първо, предлагам в чл. 4, ал. 1, точки 1, 2 и 3 да отпаднат. Считам, че регистърното производство, каквото се претендира да се въвежда в чл. 4 не предполага издаване на индивидуални административни актове, каквито са посочените в точки от 1 до 3. Заповедта отдавна в административно-правната теория е посочена като индивидуален административен акт, а в случай, че тези текстове останат, то на практика производството ще бъде лицензионно, а не регистърно, каквото се твърди на пръв поглед.
В регистърното производство длъжностните лица от специализираното звено, което води регистъра, съгласно чл. 4, ал. 2, т. 6 следва да вписват служебно заявените обстоятелства при наличие на изискуемите законови предпоставки, съответно да постановяват откази при липсата им.
В ал. 2 предлагам промяна в т. 3, която да гласи:
„3. Извършва проверки за установяване на изпълнението на изискванията на закона“.
Тук мотивите са свързани отново с изискванията и философията на регистърното производство. То следва да се извършва по документи. Проверки на място, каквито се предвижда да има в текста на работната група са потенциална възможност за корупционни практики, както и предпоставка за бавно производство. Отделно от това заявителите носят пълната отговорност за представяне на документи с невярно съдържание, включително и наказателна по чл. 313 от Наказателния кодекс.
И накрая предлагам т. 4 да отпадне. Предложеният текст е в сериозна колизия с основни положения в Закона за административните нарушения и наказания, Административнопроцесуалния кодекс, които изрично посочват органите в съответните производства и включват като недопустими наличие на опосредстващи органи, така както т. 4 в ал. 2 предвижда. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Можем да освободим вече камерите, и да работим.
Други изказвания?
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз виждам, че е станало администратор да бъде Министерство на финансите и министъра на финансите, който да администрира целия процес. Преди беше записано, че това е министърът на икономиката.
Знам, господин Председател, че имате някакви разговори и комуникация с министъра на финансите, но при мен дойде и становище на Националната агенция по приходите във връзка с това. Те са твърдо против.
Идеята ми е следната: аз предлагам чл. 4 да бъде, както по вносител, с редакцията от 10 години, която е направена. Ако това тук не може да бъде одобрено, то в залата може би да се преценят по-добре мотивите, но аз мисля, че министърът на икономиката, така или иначе, работи от две години по този закон, има нужните познания и Министерство на икономиката, респективно, и е по-добър първоначалният вариант.
И още нещо искам да кажа, което тук ми беше подсказано. Не знам дали сте говорили с Вашите експерти или с министерствата, дали е необходимо този закон да бъде нотифициран от Европейската комисия. Ако е нужно това, то Министерство на икономиката е логично да го направи. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Преди да подложа на гласуване текста, ще Ви отговоря.
После ще питам господин Митев поотделно ли да гласуваме неговите предложения или общо? Както той прецени, така ще го направим.
Господин Николов, точно така е. В началото изготвеният законопроект, който ни беше подаден и ние – група народни представители, го внесохме, някои го приписват за мой. Това е Законопроектът на Емил Димитров, на Ревизоро, и смятат, че това е Законопроект, който няколко институции години или поне месеци наред със заповед на премиера, а после със заповед на министъра на икономиката, по който е работено. Това е същият Законопроект, който ние сега непрекъснато оправяме.
Дори в един момент дойде Министерство на икономиката и казаха: „Ние имаме възражения към Вашия Законопроект“, тоест те ми го дават, те го подписват, след което аз го внасям и те казват, че имат възражения към моя Законопроект. Стана една много сложна ситуация, когато Министерство на икономиката подписва нещо, а след това казва, че не знае какво е подписало или има особено мнение, след което няма особено мнение?!
Всичко това и безкрайната помощ, която през тези няколко месеца, тоест отсъствието й, получихме, ми даде основание да смятам, че Министерство на икономиката все още няма необходимия административен капацитет. Това в лично качество го казвам, тоест не съм убеден, че ако дадем тези правомощия на тях, те ще се справят. То не е само да дадеш нещо, но да могат и да го прилагат! Това е едната страна на въпроса, че виждате самото качество на Законопроекта, който донесоха, защото след като от миналата година, от май-юни ти знаеш за този законопроект, ти тази година решаваш да питаш за нотификация. Защо не я направи през всичкото това време и сега да кажеш дали се приема, дали не се приема, кое не е добре и какво ще предложиш да отпадне. Целият този път, който те не са извървяли, сега ни питат нас защо ние не го вървим?!
Защо се обърнахме към въпроса къде да бъде – според мен естественото място на един такъв орган трябва да е в Министерство на енергетиката, защото говорим за енергоресурс. Горивата са енергоресурс, както са въглищата, както са възобновяемите енергийни източници, както и всичко останало. Те са в Министерство на енергетиката. Кой е обаче органът, който трябва да може да работи най-добре по така зададената тема?
Първоначалният проект, който е на Министерство на икономиката, прав сте, господин Николов, беше този орган да бъде към Министерство на икономиката, а НАП, Агенция „Митници“, Министерство на земеделието, храните и горите, Държавна автомобилна администрация, „Държавен резерв и военно-временни запаси“ да подават тяхна служебна информация, към този орган, който ще е там, за издаването на съответните регистрации.
Оказа се, че част от информацията ще бъде данъчна тайна, това ще е митническа информация, данъчна, защитена. Не е проблем, че ще отиде от едно министерство в друго, но се оказа, че цялата налична информация към момента, която е необходима, 90% се намира в НАП, която я събира от други институции, за да я даде после на трета.
НАП се оказа, че е единствената институция, която в момента има информация за цялата данъчна регистрация, тя с фискалния контрол ходи и проверява обектите на място и в случая тя би трябвало да пита друго министерство дали има регистри, няма ли, дали ще им ги дадат, за да отидат да видят или да ги сверят, а те ще са при тях.
После – те имат изградена връзка с Министерство на земеделието, храните и горите и в момента при възстановяването на акцизите те знаят кой е вписан като земеделски производител, и кой не е. И всъщност цялата информация, която Министерство на икономиката сега ще бъде принудено, ако там е органът, да я събира от всички възможни институции, на 95% в момента се намира в НАП. И тя би могла най-добре като администратор на всичките тези данни, които тя получава и към момента, установената връзка с „Митници“, установената връзка с Министерството на земеделието, храните и горите, да сработи и те да могат да издават тези удостоверения.
Проблемът е, че всяка една от администрациите в България се притеснява този орган да бъде при тях. Предлагам във връзка с направената от Вас бележка по текста, ние да приемем който и да е от вариантите и междувременно в залата да решим кое да бъде.
Факт е, че в залата можем да решим дали да е Министерство на енергетиката, дали да е Министерство на финансите, дали да е Министерство на икономиката. Аз ще възприема това, което мнозинството реши. Сега трябва да се спрем на един от всичките текстове.
Позволих си да бъда по-обстоятелствен, за да знаете цялата истина в нейната пълнота. Нямам нищо против.
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Нека, колеги, да се съсредоточим върху работата си, защото, господин Председател, ако Вие всяко едно предложение обяснявате толкова подробно, как ще стане? Досега три-четири месеца се занимавахме с този законопроект. Който е имал въпроси – да ги е задал, да ги е дебатирал, минахме и в залата. При положение, че има и работна група, която дава конкретно предложение, хубаво е да гласуваме предложението на работната група.
Когато народен представител има конкретно предложение, започва се с народния представител – приема се или не се приема, след това се гласува предложението на работната група и вече ако има конкретни, вече толкова важни дебати, ние всички да ги дебатираме, но Вие, ако на всеки един обяснявате защо се стига до тук, мисля че това вече е ясно. В продължение на половин година едва ли не дебатираме, затова нека да бъдем малко по-експедитивни. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Митев, общо ли да гласуваме Вашите предложения или поотделно? Добре.
Подлагам на гласуване направените предложения от народния представител Христиан Митев по чл. 4.
Гласували: за – 2, против – 1, въздържали се - 11
Предложението не се приема, господин Митев.
Подлагам на гласуване предложението, направено по доклада на работната група, което може да бъде променено в залата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от господин Валентин Николов за преминаването на звеното, което ще осъществява контрол, към Министерство на икономиката, с редакцията.
Гласували: за – 6, против - 0, въздържали се – 7.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от работната група за чл. 4, в представения Ви текст.
Гласували: за - 11, против - 1 въздържал се – 1.
Предложението се приема и пак напомням, че в залата можем да променим министерството.
Преминаваме към чл. 5 – има предложения от госпожа Десислава Танева и от господин Емил Димитров.
Моля, изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група в така представения Ви текст, включително направеното предложение от госпожа Десислава Танева да бъде включено Министерството на земеделието, храните и горите, а също да се включи и Министерство на финансите, тъй като има техническа грешка – в ал. 2 е изпуснато. Ясно е, че то трябва да бъде там.
Гласували: за – 14, против - 0, въздържали се - няма
Приема се.
Преминаваме към разглеждането на чл. 6 с така направената редакция от Комисията.
Гласували: за - 14, против - 0, въздържали се – няма.
Приема се текстът.
„Глава втора – Регистрация“.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Моля да гласуваме наименованието на Глава втора.
Гласували: за – 14, против - 0, въздържали се - няма
Приема се.
„Раздел І – Общи условия за регистрация“.
Работната група подкрепя текста.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел І.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
Предложения по чл. 7 има от народния представител Емил Димитров и Десислава Танева и група народни представители.
Госпожа Танева преди мен направи предложения по текста. Те са на 95% същите като тези, които и аз внесох.
Предлагам да възприемам предложението на работната група с всички изменения, които госпожа Танева е направила, и където се различават – по ал. 2, т. 2.
Има ли изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения Ви текст с редакцията на госпожа Танева за измененията в ал. 2, т. 2.
Гласували: за - 14, против и въздържали се – няма.
Текстът се приема.
Отиваме на „Раздел ІІ – Специални условия за регистрация“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, да възприемем процедурата, която приложихме при разглеждането и гласуването на предишния текст.
Да възприемем предложенията, направени от госпожа Танева, и текста, предложен ни от работната група.
Моля, които са „за“, да гласуват за чл. 8. (Шум и реплики.)
Анулираме гласуването, защото има неприето предложение от народния представител Тодор Байчев.
Господин Байчев, имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По предложенията, които правя – ще започна отзад напред, са във връзка с изискването за висше образование и 5 години стаж. Самият термин „само висше образование“ с нищо не допринася относно капацитета и компетентността на човека, който ще се занимава с търговия. Моите уважения, но всеки, който е завършил Музикална академия или Художествена академия също е с висше образование, така че в настоящия случай мисля, че това изискване трябва да отпадне.
Що се отнася до това да има уставен капитал в еди-какъв си размер, предложен от работната група, аз предлагам уставният капитал да бъде не по-малък от 5 хил. лв., а за лица, които нямат капитал – да имат актив в размер не по-малко от 5 хил. лв.
Мотивите ми да предложа това са продиктувани от следното: законодателят до преди десетина години имаше изискване всяка фирма, която се регистрира да има уставен капитал от 5 хил. лв. С цел подобряване на инвестиционния климат и привличането на допълнителни инвестиции именно Народното събрание свали прага на едно евро или 2 лева. В момента чрез тази голяма сума, която се предлага, се въвежда един допълнителен праг, и то финансов, който няма как да бъде преодолян от дребните и от средните търговци, а на практика те основно търгуват в малките и средните населени места и поради това именно са и моите предложения за промени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте.
МАРТИН ТИНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, имам и аз две предложения към този член.
Предлагам да се промени изискването за уставен капитал от 3 млн. лв. на 1 млн. лв. за търговците на едро. Защо? Подобна сума автоматично може да изхвърли по-малките търговци от пазара. Излишно е да казвам, че блокирането на една такава сума може да разстрои всеки бизнес, така че в никакъв случай никой не иска подобно нещо да се случва. Напротив, нашата цел е изсветляването на този пазар и създаване на условия за честна конкуренция.
Давам си сметка, че това преминава през по-сериозни рестрикции и по-засилен контрол, но това не трябва да става за сметка на честната конкуренция, така че това е моето предложение.
И второто ми предложение е свързано също с образованието. Съгласен съм с колегата. По-скоро това изискване трябва да отпадне – за образователния ценз. Знаете, че то беше включено в текста като предпазна мярка срещу злоупотребата с хора без образование, без имущество, да няма начини да се създават данъчни измами. Предлагам да отпадне, защото макар и неоснователно, изискването може да се тълкува дори като дискриминационен текст, така че аз не виждам смисъл от подобно изискване, тъй като ние най-малкото не създаваме нова професия, за да се изисква образователен ценз.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Тинчев.
Други изказвания?
Заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА: Аз имам предложение – ако може тук направените предложения от господин Байчев и от господин Тинчев, изобщо тези в ал. 1 точки „а“ и „б“ и т. 2 – трите предложения да бъдат гласувани отделно. Ако сте съгласни, защото може някой, например, да одобрява едното предложение, а да не одобрява другото, а са важни неща. Ако може – да ги гласуваме отделно.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
МАРТИН ТИНЧЕВ: Само да уточня – образователният ценз касае абсолютно всички моменти, в които се засяга това изискване, не само за тази алинея.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще дам разяснение в рамките на 30 секунди.
Очевидно от БСП сте за отпадане на образователния ценз. Между другото, аз също го възприемам и през цялото време съм смятал, че то не е непреодолимо препятствие, както и трудовия стаж.
То ще отпадне и систематично ще го отразим, смятам, и при водачите на МПС. Извинявайте, но по сега действащата разпоредба хора с 8 клас имат книжки, имат право на ADR и карат. Няма да ги караме тепърва да учат. Да, във времето, като се промени Закона, когато се въведат нови изисквания, ще се промени и за тях, затова ние директно препращаме към Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата – каквито са там правилата за образование, такива ще са и тук и те ще важат. Няма да налагаме образователен ценз и трудов стаж.
Ако възприемате тази идея, Ви предлагам да направим следното – така или иначе, ще приемем т. 2 на господин Байчев, отхвърляме предложението на господин Байчев, след това, ако искате, гласуваме за така направения текст с промените: от 3 млн. лв. на 1 млн. лв. – предложението на народния представител Мартин Тинчев, и за образованието, и тогава ще изпълним всичките изисквания. Това ще бъде резултат от усилията и на ГЕРБ, и на БСП да отпадне изискването на образователен ценз и уставният капитал да падне от 3 на 1 млн. лв. (Реплики.)
ДОРА ХРИСТОВА: Аз предлагам да гласуваме предложенията отделно, защото ние сега, ако гласуваме против тези предложения, откъде да сме сигурни, че после ще бъде включено в предложението на работната група.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, ние в момента водим стенографски протокол, в момента всичко се записва, ние сме тук и решаваме от 3 млн. лв. да го намалим на 1 млн. лв., и после дали ще сме сигурни после? То няма „после“, госпожо Христова!
ДОРА ХРИСТОВА: Ама ние така нарушаваме Правилника.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В момента за първи път можем да пипнем Закона, досега винаги е бил извън нас! Ние всичко го възприемаме това предложение и го гласуваме заедно! Изслушайте ме внимателно!
Разбираме се, че образователният ценз и изискването на трудов стаж отпадат навсякъде! Разбираме се, че капиталът от 3 млн. лв. пада на 1 млн. лв. Едното предложение се споделя от БСП и от ГЕРБ, другото е изразено от господин Тинчев от ГЕРБ – да падне от 3 на 1 млн. лв. После систематично ще нанесем тези поправки на местата им.
Сега ще подложа на гласуване така направените предложения… (Шум и реплики.)
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, няма връзка с този текст, но чисто протоколно искам да спомена, просто го изпуснах, че в чл. 5, където става дума, че Министерство на енергетиката води Консултативния съвет, аз ще предложа в залата и моите колеги, ако могат – да ме подкрепят, това да бъде по вносител, а да не бъде Министерство на енергетиката, защото то няма в момента този капацитет. За протокола – това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За изказване – господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, тъкмо защото се води стенографски протокол, и за тези цели аз също исках да направя подобно предложение, каквото направиха колегите – за отпадане на образователния ценз, но ще направя друго, по-радикално предложение от това, което Вие предложихте, по отношение на чл. 8, а именно – в ал. 1, т. 1, в ал. 2, т. 2, ал. 3, т. 1, ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 1 – това са изискванията за капитал, така наречената „капиталова адекватност“, да отпаднат.
Мотивите ми са следните: текстовете въвеждат нови условия за достъп до пазара, които са в противоречие с изискванията на Директива 2006 № 123 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар и на Директива 2015 № 1535, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Също така Ви предлагам в ал. 2, т. 3 след думата „произход“ да добавим „действащи към момента на въвеждането му в експлоатация“, а след думата „контрол“ добавяме „или с документи за собственост, удостоверяващи предназначението“.
Каква е логиката тук? Логиката е по отношение на тези обекти, които са били изградени преди влизането на Закона за устройство на територията в сила и където би следвало да се съобразят онези нормативи на Закона за териториално и селищно устройство или онези документи за собственост, където е удостоверено специалното предназначение на съответния обект.
Също така подобна редакция Ви предлагам в ал. 5, т. 2, където накрая да добавим „действащи към момента с въвеждането му в експлоатация“.
Предлагам също така в ал. 6, т. 2 изразът „10 хиляди“ да се замени с „хиляда“, като думите след съкращението LPG да отпаднат.
Мотивите ми са следните: става въпрос за изискване, което ще действа спрямо всички, включително и спрямо търговци с обекти, обслужващи отдалечени или малки населени места, в които следва да се съобрази малкият брой на домакинствата. Отделно от това въпросът за минимален брой собствени бутилки е въпрос на целесъобразност и не може да бъде такъв по законосъобразност. Липсват каквито и да е мотиви и обосновки в подкрепа на този текст. Този въпрос е свързан и със собствеността и по-специално с правото на собственост на търговеца и касае неговата икономическа самостоятелност, следователно възможността му самостоятелно да взема решения по целесъобразност, която няма причини да бъде ограничавана или регулирана от държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Извинявам се, господин Председател, обаче – една процедура.
Аз, честно казано, може би са много добри предложенията, но не можах да ги проследя. Гледам, че някои от моите колеги също не можаха да ги проследят. Мисля, че не е редно толкова предложения… Имахме възможност писмено да се подават. Няма как да ги осъзнаем, да ги осмислим тези предложения. Не знам… (Шум и реплики.)
Честно казано, може би са много добри, но аз не можах да ги осмисля. Може би в мен е проблемът, но… (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Момент!
Господин Председател, понеже тук се правят предложения, които не ги виждаме в текста… (Шум и реплики.)
Тогава, позволете ми и аз да направя едно тогава по чл. 8… (Шум и реплики.)
Да се създаде нова ал. 8 със следното съдържание: „За извършване на дейности по чл. 2, ал. 1, т. 7 всяко лице:
а/ голямо предприятие следва да отговоря на специалните условия по ал. 1;
б/ микро, малко и средно предприятие следва да отговаря на специалните условия по ал. 2, т. 1 и 2.“
Това са ми предложенията. Моля да ги поставите на гласуване.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Гласуваме предложението на народния представител Мартин Тинчев за 1 млн. лв. и за образованието – да отпадне.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Гласуваме предложението на народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували: за – 2, против - няма, въздържали се – 12.
Не се приема предложението.
Гласуваме предложението на господин Стойнев, направено по реда на чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували: за – 3, против - 0, въздържали се – 11.
Не се приема предложението.
Моля да гласуваме предложението на работната група с така приетото предложение на колегата Мартин Тинчев.
Моля, колеги, да обърнете внимание на текст от стр. 16 на доклада, ал. 2, т. 1 – имам предвид думите „20 хил. лв. за всеки обект“, да отпаднат. Отнася се само за уставния капитал. Това е чл. 8, ал. 2, т. 1 след текста „20 хил. лв.“ – думите „за всеки обект“ да отпаднат. (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване представения Ви текст с така направената редакция. (Шум и реплики.)
Добре, разбирам. Ще гласуваме всяка предложена дума… (Шум и реплики.)
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Една процедура, господин Председател.
Понеже виждам хора от медиите, виждаме от кои медии са, но едно момче снима, просто да се представи. (Реплики.)
Аз предложих само да се представи, за да знам кой ме снима. Не съм казал нищо друго. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, работната група прави предложение, аз припознавам текста, в чл. 8, ал. 2, т. 1 – да има внесен уставен капитал в размер не по-малко от 20 хил. лв., като думите „за всеки обект“ да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Господин Председател, само една вметка. Имам участие в предаване по ТВ „Европа“, оторизирам господин Стойнев да гласува с моя глас.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, ще бъде уважено това, както е редно.
Текстът се приема.
„Раздел ІІІ – Обезпечение“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Моля, който е „за“ наименованието на Раздел ІІІ, да гласува.
Гласували: за - 13, против - няма, въздържал се – 1.
Приема се текстът.
По чл. 9 има предложение от народния представител Емил Димитров, предложение от Десислава Танева и група народни представители. Работната група подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на чл. 9.
Има текста.
Имате ли изказвания?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз ще гласувам против всички текстове от този Раздел „Обезпечения“, като мотивите ми за това са следните.
Обезпеченията, които са предвидени в Законопроекта, е предвидено да служат за изпълнение на непогасени изискуеми задължения, възникнали по този закон и още няколко закона, които са подробно изброени в чл. 9, ал. 2. Същевременно чл. 7, който приехме вече, предвижда следното общо условие за регистрация, а именно липсата на задължения, следователно регистрация няма как да има при изискуеми задължения.
Освен това обезпеченията, които са предвидени в Раздел ІІІ при това положение могат да се отнасят само и единствено за бъдещи задължения, а не за съществуващи и изискуеми, респективно. По този закон задължения може да има единствено за наложени санкции. Недопустимо е обезпечение да се налага за евентуални бъдещи санкции и за евентуални бъдещи нарушения, още преди да е допусната регистрацията, тоест още преди търговецът да е допуснат на пазара.
Отделно от това следва да се има предвид, че срещу България в момента се води наказателна процедура във връзка с текст на чл. 176 от ЗДДС, точно по отношение пак на подобни обезпечения, като според Европейската комисия също са незаконосъобразни и въвеждането на подобни изисквания за обезпечение в този закон ще е основание за нова процедура срещу България, независимо от това какъв е размерът на обезпеченията, тъй като ще нарушим принципа, независимо от това, че от текста на вносител е отпаднал текстът по чл. 176в от Закона за данък върху добавената стойност.
Аз лично не желая да има нови наказателни процедури. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване така предложения Ви текст по вносител в редакция на работната група, който обобщава предложенията на народния представител Емил Димитров и на Десислава Танева и група народни представители. (Шум и реплики.)
Губим време, а имаме много голям Закон и имаме много неща, които да разискваме. Както виждате, аз съм учтив – на всеки давам думата, изслушвам, разяснявам. Нека да не прекаляваме.
Моля, които искат да подкрепят така предложения Ви текст на чл. 9 от Закона, да гласуват.
Гласували: за – 12, против – 1, въздържал се – 1.
Текстът се приема.
По чл. 10 – няма предложения.
Има ли изказвания по чл. 10? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група в представения Ви текст.
Гласували: за - 10, против – 3, въздържали се – 1.
Текстът се приема.
Колеги, за чл. 11 имаме ново предложение от господин Тодор Байчев.
Господин Байчев, имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Няколко са предложенията за чл. 11.
Първо, предлагам т. 1 да отпадне. Мотивите ми са, че трябва да отпаднат изискванията за гаранция от страна на търговците на едро. Това се налага от факта, че същите имат такава гаранция по Закона за ДДС, с която по изискване на НАП обезпечават не само задълженията си по ДДС, но и други публични задължения. Това нещо би могло спокойно да отпадне и няма нужда от допълнителна административна тежест да бъде налагана на търговците.
Предлагам също така да се измени текста, в който е записано „1000 лв. за всеки обект“, предвид факта, че всяка една продажба от обект за търговия на дребно – бензиностанция, се отчита при това в реално време и тя постъпва в НАП.
И следва задължително да отпадне горният праг на размера на обезпечението, тъй като наличието му създава предпоставка за облагодетелстване на големите търговци, които имат над 25 бензиностанции. Това създава условия за една нелоялна конкуренция. Това ще постави в неравностойно положение по-малките търговци.
Предлагам т. 3 отново да бъде отменена, тъй като транспортът е една съпътстваща услуга, която няма пряко отношение към търговията на едро или на дребно с нефт и нефтопродукти, или продукти от нефтен произход.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Други изказвания?
Предложение на работната група – подкрепя т. 3 и не подкрепя останалите.
Точка 3 сме разисквали още на първото заседание на Комисията, на която присъстваха и представители на браншовете. Тя визираше транспортната дейност. Освен шофьорска книжка, свидетелство за правоуправление, застраховка и ADR, дали да внасят по 3 хил. лв. и имаше съответно разпределение.
Още тогава всички ние, аз Ви помолих два пъти и Вие възприехте моето предложение трите хиляди да отпаднат, тоест към превозвачите на горива ние нямаме никакви изисквания, освен тези, които Законът в момента има към тях, а то е – свидетелство за правоуправление, застраховка и съответните документи по европейската спогодба.
Подлагам на гласуване направеното предложение от Тодор Байчев, ако искате – без т. 3, защото т. 3 ще я възприемем. (Реплики.)
Гласували: за – 4, против - 0, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване направеното предложение от работната група, заедно с т. 3.
Гласували: за – 13, против - няма, въздържали се – 1.
Текстът се приема.
Преминаваме към чл. 12.
По чл. 12 няма предложения, има направена редакция от работната група. (Шум и реплики.)
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, понеже не съм сигурен, чисто процедурно да кажа, да кажат и експертите, в чл. 9 Вие казахте, че Вашето предложение, тоест на Деси Танева трябва да се имплементират, но в крайна сметка ние гласувахме текста, който е даден от работната група. Дали трябва да се прегласува, за да е ясно, че тази ал. 3 е включена, което Вашето предложение, както е и предложение на Деси Танева? Вие казахте, че ще бъде включено, но… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да видим чл. 9:
„Чл. (1) Лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход при подаване на заявление за регистрация са длъжни да предоставят обезпечение с изключение на дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 4 и 7“.
Това е текстът и е най-добрият. Съответства на всички изисквания.
Подлагам на гласуване така изчетения от мен текст, за да няма съмнение кой текст трябва да влезе в протокола.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Отиваме на чл. 12.
Има ли предложения по чл. 12? Няма.
Поставям на гласуване текста на работната група, която приема по принцип текста на вносителя, и предлага следната редакция. Имате я пред себе си.
Моля, гласувайте.
Гласували: за - 13, против – 1, въздържали се – няма.
Текстът се приема.
Преминаваме към разглеждането на чл. 13.
По чл. 13 няма направени предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя, като заменя думите „министърът на икономиката“ с „министърът на финансите“.
Оставаме в хипотезата, развита и от господин Валентин Николов, че в залата ще можем да подменим единия с другия.
Моля, гласувате.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Текстът се приема.
Преминаваме към разглеждането на чл. 14.
Няма предложения.
Работната група подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция – имате я пред Вас.
Има ли изказвания?
Моля да преминем към разглеждането и на чл. 15 – аналогично: работната група подкрепя текста и предлага следната редакция.
Моля да гласуваме членове 14 и 15 с така предложения текст от вносителя в редакция на работната група.
Гласували: за - 13, против – 1, въздържали се – няма.
Текстовете се приемат.
„Раздел ІV – Производство по регистрация“.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 16 няма предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага размяната на Министерство на икономиката с Министерство на финансите, съответно и на министрите.
В хипотезата, развита от господин Николов, сме. Явно в залата при второ гласуване ще решим, окончателно къде ще е.
Моля, гласувайте.
Гласували: за - 13, против - няма, въздържали се – 1.
Текстът се приема.
Преминаваме към чл. 17 – има предложение от народния представител Емил Димитров, има предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага редакция… (Шум и реплики.)
Искам още сега да се разберем, а накрая ще го предложа още веднъж – след като приключим, всички възприети предложения като това за образованието, за автомобилите, за тези поправки, които правим, да дадем възможност на нашата експертна група да ги нанесе в текстовете. Това е практика, която се прилага. Нейната цел не е да се подмени, замени или видоизменение на възприетото от нас, а да се отрази в текстовете правилно приетото от нас.
Навсякъде, където има изискване за образование е ясно, че то ще отпадне, така както вече го гласувахме.
Има ли желаещи за изказване по текста на чл. 17?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз Ви предлагам една малко по-различна редакция на т. 4, а именно:
„4. Осъществяваните търговски дейности, в резултат на които ще бъдат придобивани нефт и продукти от нефтен произход, обектите на търговията и съхранението, включително внос и вътрешнообщностни пристигания“.
Какви са ми мотивите? За мен изразът, който е в началото: „подробна информация за всички“ предполага един много субективен момент по отношение на това заявление, което те трябва да подават. Считам, че тази редакция, която се предлага, е непрецизна, като търговецът ще бъде принуден да предоставя на администрацията информация с търговски характер, включително за доставчици или клиенти на конкретния търговец, който представлява в случая прекомерна административна намеса, не отговаря на принципа за адекватност и реципрочност на административните мерки. И пак казвам, че се позволява субективност. Отделно от това пък не се и посочва какво се разбира под израза „подробна информация“, което за мен в текст на административен акт е недопустимо. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Други изказвания, колеги?
Поставям на гласуване направеното предложение от народния представител Христиан Митев.
Гласували: за – 2, против - няма, въздържали се – 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста, представен от работната група.
Гласували: за - 13, против - няма, въздържал се – 1.
Текстът се приема.
Преминаваме към разглеждането на чл. 18.
Няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага текст.
Ние сме в хипотезата, която сме обсъждали и многократно я споменах – на господин Николов.
Гласуваме така предложения текст на работната група.
Гласували: за - 13, против - няма, въздържал се – 1.
Текстът се приема.
Преминаваме към разглеждането на чл. 19.
Няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция – виждате я. Там става същата размяна на министрите – хипотезата на господин Николов.
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували: за - 13, против - няма, въздържал се – 1.
Текстът се приема.
Преминаваме към чл. 20.
Няма постъпили предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували: за -14, против и въздържали се – няма.
Текстът се приема.
Пристъпваме към разглеждането на чл. 21.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага замяната на министъра на икономиката с министъра на финансите.
Моля, гласувайте.
Гласуваме чл. 21.
Гласували: за - 13, против - няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Преминаваме към наименованието на „Раздел V – Публичен регистър“.
Гласуваме наименованието на раздела.
Гласували: за -14, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 22 има предложение на народния представител Емил Димитров и предложение на Десислава Танева и група народни представители.
И двете предложения са подкрепени от работната група.
Работната група приема текста на вносителя и по принцип предложенията на народните представители и предлага следния текст – имате го пред Вас.
Имаме ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме.
Гласували: за 13, против -няма, въздържал се – 1.
Текстът се приема.
Наименование на „Раздел VІ – Прекратяване на регистрация и заличаване от регистъра“.
Гласуваме.
Гласували: за - 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждането на чл. 23.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, няма направени предложения.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения текст от вносителя с направената редакция от работната група.
Гласували: за - 13, против - няма, въздържал се – 1.
Текстът се приема.
„Глава трета – Особени разпоредби“.
Моля да гласувате.
Гласували: за - 13, против - няма, въздържал се – 1.
Приема се наименованието на Глава трета.
По чл. 24 е направено предложение от народния представител Емил Димитров, от Десислава Танева и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24.
Обръщам се към експертите – има ли разлика между текста, предложен от мен и от госпожа Танева? (Реплики.)
По ал. 2, колеги, трябва да остане основният текст, както е по вносител… (Шум и реплики от експертите.)
Моля за коректно предложение от експертите… (Уточнения на текста на изключени микрофони.)
Колеги, текстът е сгрешен и то не случайно. Досега текстът беше, че вътрешният обект не може да се разполага на по-малко от 100 м от бензиностанция. Трябва да е точно обратното, защото вътрешният обект е по-мобилен и може да се мести, докато бензиностанцията е нещо, което е фиксирано трайно във времето.
Чета Ви текста - бензиностанция не може да се разполага на разстояние по-малко от 100 м от вътрешен обект или обекти, в които се извършват дейности по реда на чл. 2, ал. 1, т. 7, тоест да нямаме смесване между земеделските и другите бензиностанции, да не са в близост един до друг.
Моля да гласуваме чл. 24 с тази корекция, която в момента направихме и Ви разясних. (Шум и реплики.)
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Чакайте малко! Вътрешният обект ли е водещото или бензиностанцията? С кое се съобразяваме? (Шум и реплики.)
ЯВОР БОЖАНКОВ: Според мен предложението на работната група трябва да е: вътрешният обект, на който се извършва дейност, не може да се разполага на разстояние, по-малко от 100 м. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, за бензиностанциите има изисквания по Закона за устройство на територията, има и противопожарни изисквания. За вътрешен обект има по-облекчени условия, а специалните условия, за които говорим при земеделците, пак са при облекчен режим. Мисля, че е по-редно да преместим вътрешен обект, отколкото да местим бензиностанция, която вече е регистрирана, отговаря на противопожарни изисквания и така нататък.
Земеделците, след като поискаха всичко друго, в един момент решават, че бензиностанциите трябва да бягат от тях. Спокойно могат да преместят цистерната малко.
Кой от двата текста предлагате да възприемем? Аз ще възприема този, който Вие предложите, но изразих личното си мнение.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Господин Димитров, абсолютно сте прав – вътрешният обект трябва да се съобрази с бензиностанцията, защото изискванията за бензиностанция са много по-големи и много по-мащабни като инвестиция. Както казахте, вътрешният обект може да бъде преместен и съобразен с изискванията, защото иначе можем да спрем инвестиционните намерения и създаване на нови търговски обекти.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Прекратявам дебата, предлагам да гласуваме така както е написан в представения Ви документ, тоест текстът на работната група. Обектът ще се съобразява с бензиностанцията.
Моля, гласувайте.
Гласували: за -14, против и въздържали се – няма.
Приет е текстът.
По чл. 25 има предложение от народния представител Емил Димитров.
Тук искам да направя едно предложение по реда на чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Колеги, ще бъда малко по-подробен. Извинявам се, ако Ви губя времето, но е важно.
Когато разисквахме цялата тази процедура – земеделските обекти да зареждат, излезе хипотезата, че може бензинът, горивото да свърши, най-често е нафта, в началото на селото. Тракторът е зареден, работил е, комбайна е работил, обаче в началото на селото спират. Отиваш си за собствения си трактор, от собствения си обект да натовариш, напълваш туба от 20 л и вече си престъпник, защото има проблем дали не караш гориво за някакви други цели.
Все пак трябва да има някакъв минимум. Възприехме, че една нормална туба от 20 л е достатъчно да я напълниш, да я занесеш, да си дозаредиш трактора и вече да отидеш да го напълниш. Има обаче и техника, която харчи повече. Така направеното предложение беше за 80 л. Мисля, че това е изключително голяма екстра за земеделските производители, но правя го като предложение по реда на чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – да заменим „20 литра“ с „80 литра“, както е направено в така предложения Ви текст. Моля Ви да подкрепите това предложение.
Обяснявам, за да знаем какво гласуваме.
Моля да гласуваме така предложения Ви текст от работната група, която подкрепя по принцип текста на вносителя. Текстът го имате на 35 стр.
Гласували: за – всички присъстващи членове на Комисията, против и въздържали се – няма. Благодаря Ви.
Преминаваме към чл. 25а, който е предложен от народния представител Емил Димитров.
Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 25, ал. 2.
Моля да гласуваме този текст.
Гласували: за - 14, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към „Глава четвърта – Контрол“.
Гласуваме наименованието на Глава четвърта.
Гласували: за – всички членове на Комисията, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към разглеждането на чл. 26.
Няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя, като разменяме само двете министерства – хипотезата на господин Николов.
Изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз за първи път в интерес на истината си признавам, че виждам такава норма на споделена отговорност между различни административни органи.
Бях Ви подготвил един текст, който беше по отношение на министъра на икономиката и следваше логиката на Законопроекта, но доколкото се направиха заявки, че може би ще е министърът на финансите, а може би в залата ще приемем да е някой друг министър, няма да правя предложение, но Ви обръщам внимание на следното – аз поне не съм виждал, не знам, може би тези колеги, които са участвали в тази работна група, да дадат някакви разяснения по отношение на това каква е логиката няколко министерства и други ведомства да осъществяват контрол. Наистина ми е много странно. Има ли друг закон в българското законодателство, където няколко административни органа съвместно осъществяват контрол. Обикновено контролът се възлага на един орган, който носи съответно след това отговорността. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще се опитам да обясня.
Когато имаме един данъчен склад, там контролът се осъществява от НАП и от митници, когато имаме противопожарни изисквания – от Пожарната, когато вносителят на горива в България, въз основа на обемите, които миналата година е направил, до април месец му се слагат нормативи, които трябва за собствена сметка да закупи и да съхранява, тогава те са в прерогатива на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Те също осъществяват контрол.
Осъществява се и контрол от Министерство на икономиката по старата редакция – за лиценза, за обезпеченията. Имаме и оперативен контрол от НАП и Митниците, осъществяван текущо, затова казваме, че всяка една от институциите в рамките на своите правомощия може да осъществява заедно или поотделно контрол. Това е изискването.
Много са институциите, всяка една има своите правомощия. Не можем да искаме от катаджията да пише актове за пожарна опасност или „Държавен резерв“ да се произнася за данъчни задължения или за каквото и да било друго. Те са различни институции с различни правомощия. Не можеш да съставяш акт по друг закон. Горският не може да пише актове за КАТ, както „Държавен резерв“ не може да определя нищо, свързано с акцизното законодателство, защото не е компетентен орган. Това е причината.
Приемаме Вашата забележка.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Репликата ми се изразява в следното, тъй като много бързо върви процедурата по гласуване. След тези разяснения, тогава аз ще Ви направя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да запишем: „контролът по спазване на изискванията на закона се осъществява поотделно или заедно от длъжностни лица в рамките на техните правомощия“. Това, което Вие казахте, защото това го няма в текста. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Разбира се, даже затова вкарваме и МВР, така че това е ясно. (Реплики.)
Когато некомпетентен Ви състави акт каква е процедурата? Не се ли обжалват тези актове, няма ли…
ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, ако го няма този текст, може да се тълкува, аз поне мога да направя тълкуване, че може съвсем извън рамките на правомощията да се състави акт. Ако пък тръгнат да съставят актове и искаме да изпълняват целта на този закон, според мен това, което Вие казахте, колега Димитров, точно това ще стане – ще падат актовете. Но както си прецените.
Държа все пак на предложението за добавка. (Шум и реплики.)
Колеги, подлагам на гласуване така направеното предложение от народния представител Христиан Митев.
Гласували: за - 2, против - няма, въздържали се – 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от работната група в редакцията, която Ви е предоставена.
Гласували: за - 13, против - няма, въздържали се – 1.
Текстът се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
Няма направени предложения.
Има ли изказвания, съображения? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 27.
Гласували: за - 14, против и въздържали се – няма.
Приема се текста.
„Глава пета – Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби“.
Моля да гласуваме наименованието на главата.
Гласували: за - 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
„Раздел І – Принудителни административни мерки“.
Гласуваме наименованието.
Гласували: за - 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 28 няма направени предложения.
Изказвания?
Подлагам на гласуване предложението на работната група, която подкрепя текста на вносителя.
Гласували: за - 13, против - няма, въздържал се – 1.
Текстът се приема.
„Раздел ІІ – Административнонаказателна отговорност“.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ.
Гласували: за - 14, против и, въздържали се – няма.
Подкрепяме текста, приема се.
По чл. 29 има предложение от народния представител Тодор Байчев.
Работната група не подкрепя предложението.
Господин Байчев, имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Не само в този член, но и в следващите членове правя аналогични предложения, тъй като логиката изисква тези точки да отпадне, поради следната причина – те са в логическа зависимост, както казах, но какво се казва.
Преди малко самият Вие заявихте, че няма как да изисквате от дадения полицай да съставя актове във връзка с неща, които не са в неговата компетентност. Тук обаче Вие искате превозваният нефт, продукти с нефтен произход и така нататък, включително и средствата, с които се пренася, да се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са. Това противоречи на всяка една здрава логика, защото това означава, че търговецът трябва да изисква документация относно превозвача – дали той е регистриран надлежно и за следващите търговци, и така нататък. Няма как това нещо да се случи при една нормална търговска сделка, тъй като всеки отговаря за себе си и за своята компетентност.
От друга гледна точка бих искал да се разгледа и още една хипотеза по отношение на транспорта и горивото, което се транспортира с него, тъй като е възможно автомобилът, с който се транспортира нещо да не отговаря на изискванията или на регистрацията, съответно в чия собственост е – може да е лизингов, може да е под наем. Какво се прави в такъв случай?
Обичайно съдебната практика в последствие е тези автомобили, които са на практика предмет на извършване на престъплението, е да се връщат на действителния собственик, тоест на лизингодателя или на наемодателя.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям всичко, което колегата Байчев каза по отношение на ал. 2, но ще обърна внимание на ал. 1.
В ал. 1 ние предвиждаме наказание – глоба и имуществена санкция в един и същи размер, като текстът започва с „лице“, тоест тук е ясно, че става дума и за физическо, и за юридическо лице.
Обръщам Ви внимание, че по принцип практиката, която се следва в законите при налагането на санкциите, е да имаме разграничение, тъй като физическото лице не разполага със същия финансов капацитет и ресурс, с каквито би разполагало юридическото лице. Не смятам, че са оправдани такива големи размери по отношение на физически лица и затова Ви предлагам в ал. 1 след думата „глоба“ – „в размер от 1000 до 10 000 лв.“ и съответно имуществената санкция да остане в тези размери, които са предложени като респективно правя подобно, аналогично предложение и по ал. 5, където Ви предлагам след думата „глобата“ да се добавят думите „от 2000 до 20 000 лв.“ при повторност по отношение на ал. 1 и запазване на имуществената санкция.
Трябва да правим разлика, когато санкционираме физически и юридически лица и ако отворите всяка една административно-наказателна разпоредба, ще видите, че този принцип е спазен. В противен случай ние ще наложим една прекомерна административнонаказателна санкция на физическо лице, което няма да изпълни целите на наказанието, на административното наказание. Нещо повече, според мен в тези случаи при всички положения съдът ще се позовава на чл. 26 най-вероятно в началото, тъй като тези санкции действително са прекомерни. Благодаря.
ДОРА ХРИСТОВА: Аз подкрепям предложението на господин Байчев за отпадане на ал. 2 – за конфискация на имуществото и на превозвания нефт или продукти от нефтен произход, превозни средства и други съоръжения. Още на Комисия аз изказах своите опасения, че най-големи проблеми ще възникнат при активите, които са на лизинг, защото собствеността е чужда и това ще създаде проблем на превозвачите, когато се сключват договорите за лизинг. При всички случаи фирмите, които се занимават с лизинг ще утежнят условията към тях, възможно е да се повишат и такси, цената на услугата, затова подкрепям предложението на господин Байчев.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Когато имаме камион, който превозва гориво, понеже е лизингов, не му налагаме никакви наказания? (Шум и реплики.)
На практика казваме, че всички лизингови автомобили не подлежат на наказания и в България спокойно могат да правят каквото си искат. (Шум и реплики.)
Извинявам се, Вашият лизингов автомобил като катастрофира, Вие плащате ли си лизинга, докато го ремонтират или спираме лизинга, щото той бил катастрофирал и не работи? Това, че Вашият лизингов е възможно в хипотеза да кара гориво без документи, гориво, което е обявено за едно, а е за друго, или има с подправени документи, или с един и същи документи прави трети курс и го заловят, понеже е лизингов, няма да налагаме наказание? Извинявам се, но тук хипотезата е – имате камион, този камион отговаря на трите условия, които искаме, които са елементарни и важат в цяла Европа – да имат шофьорска книжка, да има ADR, че е изправен камионът и може да кара опасни товари, застраховка. Хващаме го този камион, че кара с някакъв проблем гориво – незаплатено, фалшиво, със сяра, с подправени документи, но той е лизингов. Той е лизингов, моля Ви се, недейте! Какво правим тогава?
ДОРА ХРИСТОВА: Аз искам да задам един въпрос, защото не ми е ясно. Ако се окаже, че камионът е изряден, а горивото, което вози е на фирма, която не е изрядна, тогава какво конфискуваме? В тази ситуация какво конфискуваме?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тоест, смятате, че когато в стигнем до съда, той няма да направи преценка, че единият е само такси. Ами, тази хипотеза отдавна я развивахме. Трима души обират апартамент, качват се в едно такси и пътуват от точка А до точка Б. Конфискуваме ли таксито?
ДОРА ХРИСТОВА: Да, но Вие ще конфискувате камиона на изрядния превозвач, заради горивото, което не е изрядно. Просто тук може би трябва да има… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Интересно, много Ви влекат тези хипотези, а те не би трябвало да съществуват. Имате регистриран камион, купувате си изрядно гориво. От какво се притеснявате?
Подлагам на гласуване така направените предложения от народния представител Христиан Митев.
Гласували: за - 2, против - 0, въздържали се - 12
Предложението не се приема.
Други предложения имаше ли?
Господин Байчев, Вие трябваше да сте пръв. Моля за извинение.
Моля да гласуваме направените предложения от господин Байчев.
Гласували: за – 5, против - 0, въздържали се - 9
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от работната група в следната редакция, която е пред Вас.
Моля, гласувайте.
Гласували: за - 12, против – 1, въздържали се – 1.
Текстът се приема.
Преминаваме към разглеждане на чл. 30.
Няма направени предложения.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и прави следната редакция – имате я пред Вас.
Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 30 с така предложения текст.
Гласували: за - 13, против – 1, въздържали се – няма.
Текстът се приема.
По чл. 31 – постъпило е предложение от народния представител Тодор Байчев.
Господин Байчев, имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Мотивите ми са абсолютно същите. С цел процесуална икономия на време, няма да ги повтарям.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Тодор Байчев.
Гласували: за – 5, против - 0, въздържали се - 9
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на работната група за чл. 31, която подкрепя по принцип текста на вносителя.
Гласували: за - 13, против – 1, въздържали се – няма.
Текстът се приема.
Пристъпваме към разглеждането на чл. 32.
Има направено предложение от народния представител Тодор Байчев.
Господин Байчев, имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Мотивите ми са абсолютно същите.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Байчев.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Байчев.
Гласували: за – 5, против - 0, въздържали се – 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 32, подкрепен по принцип от работната група, в новата му редакция.
Гласували: за - 13, против - 0, въздържали се – 1.
Текстът се приема.
Предложение на народния представител Емил Димитров за чл. 32а. Виждате санкциите.
Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 32, алинеи 3 и 4. Ние вече ги гласувахме.
Пристъпваме към разглеждането на чл. 33.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте така предложения текст.
Гласували: за - 13, против - 0, въздържал се – 1.
Текстът се приема.
Има ли изказвания по чл. 34 и чл. 35? Няма.
Моля да бъдат гласувани анблок членове 34 и 35.
Гласували: за - 13, против - 0, въздържал се – 1.
Текстовете са приети.
По чл. 36 няма направени предложения.
Има ли изказвания? Няма.
Има предложена редакция от работната група.
Моля да гласуваме така предложената ни редакция.
Гласували: за - 13, против и въздържали се – няма.
Текстът се приема.
„Допълнителна разпоредба“.
Моля да гласуваме заглавието.
Гласували: за - 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 1 – предложение от народния представител Емил Димитров, предложение от Десислава Танева и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Има ли разлика между моя текст и този на госпожа Танева? (Реплики от експертите на изключени микрофони.)
Колеги, ще гласуваме само т. 1 от направеното предложение от Десислава Танева и група народни представители.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Извинявам се, но предложението ми е да се създаде нова т. 13 със следното съдържание: „производство на продукти от нефтен произход“ са дейности, свързани с обработката или преработката на нефт и производството на продукти от нефтен произход в, и/или чрез собствена или наета технологична инсталация“.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Аз мисля, че предложението не е в указания срок, който ние сме приели в тази комисия. Това е изцяло ново предложение. Мисля, че няма как да го разгледаме тук, макар че има право по презумпция. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, това е разисквано редица месеци в работната група.
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Само искам да отбележа, колеги, че колегата Стойнев направи предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Мога да припомня на колегите, които са членове и на Правна комисия – тук госпожа Събева виждам, но не помня дали беше на това заседание. В Правна комисия, ще обърна внимание, че създадохме цели нови параграфи в Преходни и заключителни разпоредби на Административно-процесуалния кодекс. Аз не виждам никакъв проблем да подложим на гласуване предложението, което колегата Стойнев прави. Дали ще го приемете е отделен въпрос, но би следвало да го подложим на гласуване, след като е направено, иначе ще сме в колизия с Правилника.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И двамата сте прави. Господин Стойнев е имал възможност да го направи в установените срокове по нормалния ред, има право да го направи и сега.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Драгомир Стойнев.
Гласували: за – 4, против - 0, въздържали се - 10
Предложението не се приема.
Моля, дайте текст, който да е издържан, съгласно предложението на госпожа Десислава Танева. (Шум и реплики.)
Експертите от земеделието, от Земеделската комисия, да няма после обидени – подкрепяме т. 1 от така предложения текст от госпожа Танева.
Колеги, извинявам се, че така сложно стана, но да бъдем коректни – подлагам на гласуване т. 1 от предложения текст от народния представител Десислава Танева и група народни представители.
Гласували: за - 10 против - 4, въздържали се – няма.
Текстът се приема.
Подлагам на гласуване целия текст на § 1, предложен от работната група, с вече направеното и прието предложение на Десислава Танева и група народни представители.
Гласували: за - 12, против - 1, въздържали се – 1.
Приема се.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби. (Реплики на изключени микрофони.)
Разбирам какво имате предвид. Само три думи, колеги.
В Съвета за тристранно партньорство също има квота – профсъюзи, работодатели, държавата, те участват, заседават. Там също се иска определен брой работници, фирми и така нататък. Не се предвижда нововъзникнали, вчера регистрирали се фирми да отиват в Тристранния съвет и да кажат, че са, примерно, десет хиляди души, че смятат да се регистрират утре и искат да участват в Съвета. Смятам, че тези параметри в т. 8 – 35 на сто, ще ги даде Статистическият институт, те са по обективни данни, а не са по други, а освен това имат по един представител. Той не би могъл да повлияе на този огромен Съвет, в който ще участва. Приема се да са представителните органи, а не всеки, който желае да се занимава с дейност в този бранш. Както и в бранша строителство не всеки, който е бояджия може да участва в представителната организация.
Така или иначе, ние вече възприехме този текст. (Реплики от експертите.)
Колеги, текстовете ни с госпожа Танева са ни почти едно към едно. Проблем възникна, че текстовете, които бяха на предпоследното четене по някакъв начин излязоха от Комисията, отидоха и после се върнаха през нея. Получи се така, че ние на следващото заседание направихме много по-добри текстове. За да няма обидени, моля текстът, който е от госпожа Танева, да го подкрепите. Нека да бъде този текст, който тя е възприела и е внесла заедно с група народни представители. Тя го внесе преди мен, нека да бъде нейният текст.
Моля Ви да подкрепите този текст, за да няма обидени.
В т. 13 има една добавка „и/или зареждане“. Земеделците много държат на това, защото смятат, че по някакъв начин се опитваме, въпреки всичко, което сме направили за тях, да ги ограничи. Нека да го приемем, нищо не се променя. Целият начин на извеждането на горивото от складовете, в които се намира при тях, е уреден, но те се притесняват. Госпожа Танева го е възприела, както и група народни представители. Това „и/или“ го нямаше в този текст, но Ви моля да го подкрепите. Не искам да имаме проблеми, не е нужно. (Реплики.)
Предложението е към вече приетия текст да добави „и/или зареждане“, което е предложение на народния представител Десислава Танева. (Шум и реплики.)
Гласувайте целия текст с така направените предложения по т. 1 и предложението в т. 13 – след думите „временно съхранение“ да се добавят думите „и/или зареждане“, за да бъдем прецизни и всичко да е така, както и земеделците, и Земеделското министерство, и госпожа Танева, и групата народни представители са го предложили.
Гласували: за - 12, против - 1, въздържал се – 1.
Текстът се приема.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласуваме наименование на подразделението.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът.
Има направено предложение от народния представител Емил Димитров.
Работната група подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на параграф 2.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения Ви текст.
Гласували: за - 13, против - 0, въздържал се – 1.
Текстът се приема.
По параграфи 3, 4 и 5 няма постъпили предложения.
Има ли изказвания?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз имам процедура за разделно гласуване на § 4. Нямам против параграфи 3 и 5, но моля да гласуваме § 4 отделно. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Приемам Вашето предложение.
Подлагам на гласуване параграфи 3 и 5 с така предложения Ви текст.
Гласували: за -13, против и въздържали се – няма.
Приемаме ги.
По § 4 моля да се гласува.
Гласували: за - 13, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се § 4.
Подлагам на гласуване § 6.
Няма предложения, няма изказвания, но тук е Министерство на икономиката. В хипотезата, изказана от господин Николов, сме.
Гласували: за - 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване така предложения текст от работната група, която приема по принцип текста на вносителя за § 7.
Гласували: за - 13, против - 0, въздържал се – 1.
Приема се текстът.
По § 8 има предложение от народния представител Емил Димитров, което е подкрепено от работната група.
Колеги, има ли други предложения или изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в § 9 след думите „Законът влиза“ да се добави… (Шум и реплики.)
А, искате да създадете нов? Извинявам се.
Разбрах. Той е по номерацията на работната група, но тъй като не обявявате дали това е по работна група, затова съм се объркал.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Николов, Вие искахте думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Понеже тук говорихме за Земеделската комисия във връзка с хипотезата на чл. 24, ал. 2. Пояснявам, че това е във връзка с обектите, бензиностанциите и отстоянието, заварените обекти, които са с право на ползване, тук са ми дали един текст, аз го поставям за обсъждане все пак, не съм го осмислил, но го предлагам:
„Изискванията на чл. 24, ал. 2 не се прилагат да вътрешни обекти и/или обекти, от които се извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7, които са изградени до влизането в сила на този закон“.
Предлагат тези обекти, които са заварени, да останат в сила, в смисъл такъв, че когато са взели всички документи, просто го предлагам за обсъждане, може да има аргументи и против, но да не важи.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, подлагам на гласуване § 8, нов с така предложената ни редакция. Остава условието след това експертите да преномерират текстовете, както и да ги поставят на систематичното им място, за да бъде всичко в съответния ред в доклада за пленарната зала.
Моля, гласувайте за направеното предложение от народния представител Валентин Николов.
Гласували: за - 14, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът.


Преминаваме към § 8 … (Шум и реплики.)
За преномерирането се разбрахме.
Редакцията на досегашния § 8 – подлагам я на гласуване. Той ще стане § 9.
Гласували: за - 14, против и въздържали се – няма.
Приемаме го. (Шум и реплики.)
И пак § 8 – текстът го имате:
„§ 8. В едномесечен срок от влизането на закона в сила министърът на финансите издава наредбата по чл. 4, ал. 4“.
Респективно е да остане този министър, който решим в зала. Хипотезата на господин Николов остава в сила за всичките ситуации.
Наредбата е за това как да изглежда банковото обезпечение, как се взема, приема и така нататък.
Моля да гласуваме този текст.
Гласували: за - 10, против - 0, въздържали се - 4
Текстът се приема.
Отиваме към последния текст – § 9 с текста на работната група, който Ви е представен. Този параграф ще стане § 10.
Има ли изказвания?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 след думите „Законът влиза в сила“ да се добавят думите „след нотификация“ и след това текстът да се запази така както е.
Един единствен мотив ще кажа и основният мотив ми е становището, изразено от Министерство на икономиката в хода на процедурата преди първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение от господин Христиан Митев.
Гласували: за – 1, против - 0, въздържали се - 13
Предложението не се приема.
Предлагам да гласуваме текста, който Ви е представен.
Гласували: за - 13, против - 1, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Колеги, моля Ви – още един път за протокола да кажа, че упълномощаваме референтите на Народното събрание, както и експертите, да прегледат текстовете, да поставят точки, тирета, запетаи, за да може той да бъде в добър вид в залата. Няма да се променя каквото и да е от съдържанието или да се слага нещо, което ние не сме приели тук. Това е стандартна процедура, която се прилага и в Правната комисия. Не е нещо ново и не се цели нищо друго с така направеното от мен предложение.
Приемаме, че упълномощаваме референтите да систематизират текста, нали?
Моля, гласувайте.
Гласували: за - 14, против и въздържали се – няма.

Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря Ви.


(Закрито в 18,00 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМИЛ ДИМИТРОВ