ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проект на наредба за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

---

П Р О Т О К О Л

№ 34

На 22 ноември 2018 г., четвъртък, от 16,05 ч. се проведе заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проект на наредба за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Емил Димитров – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, откривам днешното редовно заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Дневният ред е от една точка, изпратен Ви е своевременно – касае Наредба за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Защо правим тази среща? Защото това е продължение на нашия закон. Ние наредби не издаваме, наредби не променяме и нямаме отношение към действията на изпълнителната власт, които произтичат от Закона, който вече сме приели. Извървяхме много дълъг път, докато приемем Закона – с всичките добри и лоши страни. По време на приемането на Закона беше ангажиран и министър-председателят господин Борисов, който също участва. Той пое ангажименти пред земеделци и други съсловни организации – всичките бяха изпълнени, включително и някои повече, отколкото трябва. Тоест поетият ангажимент, който беше изпълнен, сложните разговори, които бяха проведени, включването на един късен етап на земеделския министър, преповтарянето на разговорите, събирането със земеделци, впоследствие включването на скрападжии и всякакви други, които желаеха също да има такива обекти при тях, защото ще се затрудни дейността им, строители, тоест оказа се всички, без миньорите, които в желанието да се занимават с всичко друго, бяха забравили да си поискат. Към днешна дата на тях се оказа, че не сме им разрешили такива обекти – никой не го е имал за цел, никой не го е искал. Както знаете, скрападжиите дойдоха и за три минути се разбрахме, че те отговарят на всички условия и няма никакъв проблем да ги включим и тях. Така че нашата работа я свършихме и всички поети ангажименти от правителството – тогава и от трибуната го казах – са изпълнени. Няма никой, който да не е доволен.
Понеже присъствах на няколкото разговора в Министерския съвет, помня първият какъв беше, помня после как беше в Земеделското министерство, помня как накрая те отидоха при премиера, след като сме се разбрали по всичките точки, и как му благодариха. Ние от тази позиция не сме отстъпили, още повече Законът не е пипан. Приехме го, той е обнародван в „Държавен вестник“. Въз основа на този закон трябваше да има наредба, която, разбира се, да не пренаписва Закона, да го променя или видоизменя, а просто да го допълни и да го приведе в един работен вид, от който да може да заработи регистърът в Министерството на икономиката.
Помните, че имаше шест месеца срок и затова той не влиза от Нова година, а влиза от януари – да можем да спазим от датата на приемането шест месеца. Основното за тези шест месеца беше да могат да се подготвят всички субекти, които имат отношение към този закон, а именно бензиностанциите, превозвачите, търговците на едро, вътрешните обекти, вече новопреименувани като такива, земеделците, които имат своите специфични вътрешни обекти, и всички останали. Защото едно е нещо днес да влезе, утре да започнеш да го изпълняваш, друго е да имаш шест месеца възможност да се подготвиш.
Трябваше да изясни наредбата, да се изяснят сроковете, да се изяснят формулярите. Примерно ако не е имало такива формуляри до този момент, да се вземат от други ведомства, които ползват аналогични – Митницата също има богата практика, и тези формуляри да се приложат. Трябваше да изясним през тези шест месеца кои са ведомствата, с които трябва да си комуникира Министерството на икономиката, за да може да осъществи тази дейност. ДАИ и НАП, Агенция „Митници“, Министерството на земеделието, други източници. Тоест през тези шест месеца Министерството на икономиката трябваше да е провело разговори, да е сформирало група и да знае: примерно земеделието – интересува ни, като дойде някой и като се регистрира, земеделец ли е – има го регистъра, отваряме го, има го. Аз примерно имам на всички цистерни в България, които са регистрирани, когато са минавали прегледи – ако трябва да проверя, отварям си диска и виждам кога е минал последен път преглед, минал ли е, не е ли минал, с какъв влекач е, с какво полуремарке. Всичката тази информация по надлежния ред, която е следвало да им бъде необходима и те преценят като такава – вече би трябвало през тези четири месеца, които минаха, да са преценили коя ще е при тях, коя са я изискали, как ще си правят справките и за коя ще направят запитване до съответните ведомства; каква част от тази информация може да бъде предварително събрана, защото ако тя съществува в една база данни и утре дойде лицето Хикс, подавайки формуляра, те веднага имат при тях – земеделец, да, регистриран си, да, обект съм – бензиностанция, има Ви, довиждане. Нанасят джипиеса и в някакъв нормален срок му издаваш удостоверението. За автопревозвачите знаете какво беше.
Защо правим днешното заседание? Ние направихме едно предходно по искане на колега от Политическа партия ГЕРБ. Той се интересуваше докъде сме стигнали, какво се е случило и ние поканихме министъра на икономиката. Той дойде преди един месец и каза, че има предвиден щат – предложение; има уговорена сграда евентуално; има междуведомствен съвет, в който са посочени лицата, които участват; има проведени разговори и се подготвя, към тогавашна дата, наредба. Днес сме изправени пред нова ситуация. Използвам случая да поздравя всички колеги, които участваха в обсъждането на Закона.
Искам да Ви кажа, че вчера даже успяхме да приемем на Комисията и НК, в частта за цигарите и за алкохола, включително всички предложения, които главният прокурор тук във Ваше присъствие – в тази зала – направи.
Кои сме поканили, кои не сме поканили – ще ги изчета по списък:
Борис Димитров Аргиров – държавен експерт по приходите в дирекция „Контрол“, Национална агенция за приходите;
Галя Цакова Ючорманска – главен юрисконсулт в Национална агенция за приходите;
Красимир Цветанов Бояджиев – началник-отдел „Разследване на особени случаи“ към Национална агенция за приходите;
Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“, Агенция „Митници“;
Светослав Владимиров – началник-отдел „Разузнаване и разследване на акцизните стоки“, Агенция „Митници“;
Ген. Кирил Войнов – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор;
Васил Ненчев – главен директор на ГД „Контрол на качеството на течните горива“, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор;
Ася Стоянова – директор на дирекция „Правна“, Министерство на земеделието, храните и горите;
Мария Панайотова – началник-отдел в дирекция „Правна“, Министерство на земеделието, храните и горите;
Теменужка Янкова – съветник в Министерството на икономиката;
Иван Павлов – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“, Министерство на икономиката; и
Светослав Бенчев – юрист към Българска петролна и газова асоциация.
Защо сме ги поканили? Защото като стана проблем с горивата, правителството се обърна към тях, а не към знайни и незнайни желаещи да се изкажат по темата, да правят вътрешни организации от типа на ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол); България ще направи нещо, което само за България ще важи; откъм Румъния няма да могат да идват да купуват по-евтино и всякакви други идеи, които нямат нищо общо с реалността.
Защо не сме поканили земеделците? Миналия път дойдоха едни, защо не са дошли други, защо не били дошли трети, защо не били дошли четвърти, ама имало и едни пети – всичките тези разговори се проведоха с министъра на земеделието. Той е ресорен за този вид дейност и ако те имат нещо да кажат, би трябвало да го кажат на ресорния си министър. Ние не сме дори в позиция по отношение на наредбата да вземем отношение. Не че не можем, не че нямаме собствено мнение – не е редно обаче.
Последните дни обстановката малко ескалира, доби се същата ситуация, която беше, когато приемахме Закона. Четири-пет души земеделци, които си имат своите членове и си държат на членския внос, правят изказвания от типа: ние сме сериозно загрижени, те и земеделците трябва да са загрижени, виждате как ни удари кризата, безводието, реколтата, а сега отгоре на всичко и еди-какво си, крайно време е да излезем на стачки, след което да дойдат, за да разговарят с нас, да разговарят с премиера, да се поздравят по телевизията и после да кажат: вижте колко прекрасно стана, как решихме проблема. Само че ние това го правихме преди шест месеца. В момента няма нужда да създаваме революция, за да покажем как успешно я преодоляваме след това. Всеки е в правото си да изрази своята гражданска позиция, но не може ние да се ангажираме с желанието за телевизионни изяви на всеки, още повече това трябва да е отношение между министъра на земеделието в случая и подведомствените му съюзи, сдружения и т.н.
Моите въпроси, които ще Ви задам, преди да разкажа за обстановката към момента, която е – могат да се подготвят икономиката, земеделието и всички други, които се чувстват ангажирани, са: какво правим с наредбата, с формулярите към нея; подаването на документите как ще стане – само на едно гише в София или на две гишета в София, където ще станат огромни опашки; измислен ли е механизъм как хората по места да могат да подават документите – било в териториални офиси, регионални, било по електронен път, било всички възможности, защото някой може да реши по пощата, друг може да реши по електронен път, трети може да реши в регионалния офис, четвърти може да се разходи и до София? Но ние не трябва да оставяме една опция – тук да направим огромна опашка, хората да дойдат от провинцията и да се окаже, че не могат да си подадат документите, защото имало други преди тях.
Съществува риск новосформираният регистър първите два или три месеца да трябва да извърши 90% от общата дейност, която някога ще върши, защото след първоначалната регистрация има по три-четири актуализации в седмицата или в месеца. Някой си сменява името, сменява собствеността или обекта, джипиес координатите, но огромната дейност ще бъде извършена през първите два до три месеца. Ако ние не сме подготвени за тази дейност, като минат тези три месеца и като създадем проблем на бизнеса, после може да има много идеи как да стане.
Това са моите въпроси: как ще се получава информацията за тези, които вече са подали документи; дали ги има в регистъра; дали им е издадено удостоверението; кога да минат да го вземат или ще го получат като някакъв номер, който да могат при проверка да покажат; тоест какъв механизъм ще бъде възприет? Самото издаване на удостоверенията и получаването също са важни.
Позволил съм си да поканя – като допълнителна точка – представителите на Министерството на икономиката и Метрологията, защото те направиха комплексни проверки по бензиностанциите и засегнаха един проблем, който ние отдавна тук сме разисквали. И се получава така, че неща, които 20 години са стояли, в един момент трябва да ги решим. Не че не сме ги знаели, те са си съществували във времето. Сто пъти съм разказвал, че когато намерим в една бензиностанция фалшиви или някакви горива, които не отговарят на стандарта, не е достатъчно да изтеглим горивата. Трябва да видим: кой захранва тази бензиностанция или веригата от бензиностанции; този, който захранва тази и редица други, от кой склад получава това некачествено гориво; да се стигне до склада и да се стигне до вноса; да се види откъде е дошло това гориво – през данъчен склад или по друг начин е стигнало до тези бензиностанции. На всички ни беше ясно, че бензинджията рафинерия няма да си прави в хола и да го даде после на бензиностанцията. Този проблем ние го разисквахме, но той не намери решение до момента. Това, което са установили от Метрологията – в техните проверки, е продължението на сагата: когато намерят некачествени горива, какво става?
Искам да Ви кажа, че има две опции. Едната е, когато намериш гориво, много често се случва, знаете – шофьорите са с VІІІ клас и със средно образование, уморени са, дълго са пътували, то е с различен цвят, то е с различен накрайник, понякога реже конуса и налива в цистерната, но случи се да сбъркат – в нафтата той тръгнал да излива бензина, усети се на първия тон или на половин тон, или на тон и половина. Нито нафтата е дефектна, нито бензинът е дефектен, но те вече са смесени.
Това са случаи, когато те уведомяват органите, цялото гориво се източва, отива и съответно с пропорции се прави така, че да бъде всичко изрядно, съответно лабораторен анализ. Това не са вредни горива – те са сбъркани горива, които се оправят. Те не са проблем. Там шофьорите са инструктирани – щом разберат, веднага да кажат, за да не стане голямо количеството, за да се изтегли, транспортните фирми поемат част от проблема, другите – складът.
Проблемът е с некачествените горива, наистина некачествените горива. Не единичните случаи, които са се случвали на някоя верига, на някоя бензиностанция – веднага вземат отношение. Некачествените горива, когато излязат от бензиностанцията, след като бъдат открити от Метрологията, никой не знае къде отиват – дали не отиват в съседната бензиностанция, дали не отиват някъде временно складирани и пак да се върнат в оборота. Може да са 1% от това, което в легалните бензиностанции върви, но си е проблем и може този проблем да дискредитира и в известна степен да хвърли сянка върху дейността на бензиностанциите.
Колеги, искам да кажа няколко думи – затова е закрито заседанието, за да няма медии, разбира се, Вие сте свободни после да коментирате кой каквото иска, никога не съм имал претенции в тази посока. Знаете, през януари имаше големи успехи, промени се обстановката в страната по регистрацията и продажбата на горива, за 12 дни имаше 14% ръст. Имахме заседание за цигарите, премиерът се похвали, тогава вече бяха дошли първите неблагоприятни информации за случващото се по границата и пристанищата. Позволих си да кажа: „Радвам се, господин Премиер, винаги съм го искал“, но на тримесечна, на шестмесечна, на годишна база няма да имаме този ръст – пробиха ни. Имахме няколко души, които се занимаваха с несвойствена дейност – ще го кажа завоалирано. Един от тях отпадна, другият присвои цялата му дейност и започна до такава степен да се занимава с глупости, че в момента в Румъния, като чуят за този търговец от България, че праща горива, направо връщат камионите. Лошото е, че този човек, освен с горива, дизел и бензин, започна да се занимава и с авиогориво. Разликата е друга – не че ще съсипе двигателите, а самолетът при лошо гориво пада. Колата ще я сложиш в канавката, ще я отбиеш, ще изчакаш, ще се качиш на друга, ще изтеглиш тази, но при самолетите е друго. На третия камион американската лаборатория разбра, че не струва и в момента все още се правим, че не забелязваме този човек, с всичките му проблеми, но ни дискредитира пред Румъния. Все още други фирми ще страдат, извън България. Когато започнат обаче да страдат българските, ще имаме проблем. Не вземаме отношение към този човек. Вчера премиерът каза за някои от неговите творчески дейности с допълнителни кранове.
Имаме и още един, който започна внос през пристанища, които до този момент не се ползваха. Дълги години ние твърдяхме, че ако няма измерителни уреди на някое пристанище, то през него не трябва да се въвеждат на територията на страната горива. Спряхме вносител, който въвеждаше с изрядни документи горива в България, защото няма уреди. В момента, в който спряхме този човек да въвежда в България, тази фирма, се оказа, че само се е сменило името – друга фирма започна да прави същото. Сега се оказа, че две фирми внасят постоянно без уреди там първите шест месеца, после се поставиха уреди. Проблемът е, че организацията, която беше за Нова година и беше прекрасна януари месец, после се деформира – ние не я разбрахме, защото се касае за едни и същи до 30% контрабандни горива, които просто се преляха – правеха ги трима, сега ги правят двама. Но това е огромен проблем за нас, който трябва да преодолеем, защото целта на нашия закон, който приехме, и аз Ви благодаря още веднъж, че го приехме, беше да регистрираме обектите, на които се продава, и когато те имат удостоверение, да внимават и от какъв регистриран камион получават горивото. Камионът знае, че ще му излезе регистрацията, ако не се занимава с легални горива. По този начин да изсветлим сектора и да съберем повече пари в бюджета. Нищо друго не сме целели. Да имат по едно удостоверение – знаейки, че го изгубват, са нелегални, затова да си го пазят – да са легални. Никой не е искал да закрива обекти, да открива обекти и да преразпределя пазара.
По отношение на застраховките. Знаете, че в Закона ние не въведохме идеята, която Транспортното министерство и Комисията за финансов надзор след няколко работни срещи донесоха. За тези, които не са присъствали или са забравили, ще напомня и приключвам, защото беше дълъг уводът ми, но държах да Ви го кажа насаме: знаете, че в Застрахователния кодекс хипотезата извън БДЖ транспорт не е съществувала, както не съществуваше производство на цигари извън „Булгартабак“. Всичко е било държавно, никой не е предполагал, че може да има и частно, съответно незаконно производство – по някакъв начин да го санкционира. Вчера приехме този закон, предполагам, другата седмица ще влезе за гласуване в залата – беше подкрепен от всички политически сили.
По същия начин никой не е очаквал, че БДЖ ще се разрои на пет-шест БДЖ-та, за да могат да бъдат застраховани – считало се е, че държавата ще поеме застраховките. Имахме случай, когато се обърна влак с горива в Шуменско и се оказа, че държавата ще плати 50 до 100 милиона, за да може тези хора да получат нормален живот, а никой не си постави за цел да промени Кодекса, за да може застрахователите да платят стойността. За тях това изключение не е включено, няма го в Застрахователния кодекс само за България и те платиха някъде около 100 хиляди – не са длъжни да платят повече. Това изключение беше разработено, беше казано как е в целия Европейски съюз: в Англия е до 75 млн. евро, в Германия е до 50 млн. евро, в Румъния е до 50 млн. евро. Или ако този влак се беше обърнал, минавайки границата, в Румъния, българският застраховател щеше да изплати в Румъния 50 млн. евро. Но българският застраховател, защото България не е поела този ангажимент, обръщайки се влакът в България, даде на добра воля 100 хиляди – той няма задължение за повече. Тази промяна не влезе в Кодекса.
Тази година един влак се обърна в Румъния – двама пияни машинисти влязоха на семафор и падна цял мост. Предполагам, че около трети месец вече горивата, биодизелът от Унгария минава с камиони, защото трябва да поправят моста. В Италия знаете, че гръмна цистерна.
Тоест след случая в Хитрино ние не си направихме изводите, не подадохме в нашия законопроект специално за горивата, ако се обърнат в населено място, ако се обърне камион, цистерна с полуремарке или примерно влак, какво правим. Този ангажимент ни остана. Не знам дали си заслужава ние да поемаме инициатива да го даваме. Може би до следващия случай, който ще се получи, ако камионът се обърне някъде в населено място и тогава разберем, че държавата ще продължава да плаща, а тя може да е полезна на много други места с тези примерно 50 – 60 милиона. А застрахователят ще трябва да си поеме риска, срещу което той е взел съответната сума.
Преминавам към въпросите. Моля по реда на постъпване – заинтересованите ведомства са: Министерството на земеделието, храните и горите, което има най-много упреци към наредбата, и огромно недоволство от хората, които считат, че ние със Закона сме казали едно, а с наредбата се е получило друго. Има голям проблем от малките обекти, които не знаят как ще си опишат джипиеса и какво точно ще направят. По всичките въпроси, които аз Ви дадох.
Моля Ви Министерството на земеделието да изкаже всички свои съображения. Благодаря Ви.
АСЯ СТОЯНОВА: Аз също Ви благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа! Министерството се запозна с Проекта на наредба, когато същият беше публикуван за обществено обсъждане на портала за обществени консултации – на 31 октомври. Земеделският бранш е доста чувствителен на тема административна тежест. В духа на всички решения, които правителството в последно време взе и изпълнява, за намаляване на административната тежест върху бизнеса и гражданите ние направихме подробна ревизия на публикувания проект и в него открихме доста моменти, които са притеснителни и по които ще има доста съвместна работа с колегите от Икономиката – предстои да отстраняваме несъответствия от гледна точка на поетите ангажименти към земеделците със Закона да не се въвежда допълнителна тежест – напротив, да бъде облекчение за тях. В случая с Проекта това не се е получило или поне това е тяхната визия. Нашата визия, на Министерството, е малко пό административна. Най-общо ще кажа какво ни притеснява.
Притеснява ни изключително големият брой документи, които ще се изискват да се представят като копия, на хартиен носител, като информация, която всъщност е налична при друг административен орган и се събира в рамките на други административни производства, но тя е налична при администрацията и би могла да се проверява служебно.
Изключително добре трябва да се прецизират образците на документи към наредбата – говоря конкретно за заявленията, в които ние предлагаме доста голяма част от обстоятелствата да се посочват под формата на деклариране или отметки с тикчета, казано разговорно, защото по същество в Закона не е предвиден такъв голям брой декларации, каквито предвижда наредбата. За всяко едно обстоятелство отделна декларация е немислимо да се предоставя. Изключително трябва да се помисли за въвеждане на служебното начало в наредбата, като информацията, когато е достъпна служебно, да се събира служебно и да се проверява. Да се помисли вече за изготвяне на споразумение или инструкции за взаимодействие между съответните държавни органи относно реда за предоставяне на тези данни, които са налични при тях.
Доста голяма част от земеделците имат регистрация по Наредба № Н-18 и едно от техните основни искания беше да се помисли дали не е възможно служебно да се пререгистрират по този регистър, доколкото обстоятелствата, които декларират по другата наредба, съвпадат с регистъра по тази наредба. За това нещо към момента нямаме данни дали са водени разговори с Националната агенция за приходите, изобщо как върви темата, защото според тях се налага да правят двойна регистрация на едни и същи обстоятелства.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Мога да кажа, че премиерът точно това нещо визираше, когато бях на среща при него. Когато си регистриран като земеделец, няма нужда да го доказваш сто пъти със сто оригинални документа, където и да е. След като попълниш декларацията с твоите имена и дадеш този унифициран номер, администрацията да свери, да види и съответно, ако отговаряш, да ти го издаде. А не те да доказват сто пъти, че са живи, че са регистрирани, че имат регистрация в Министерството на земеделието или в НАП. Това беше основата на разговора със земеделците – да ги улеснят максимално. За другите те нямаха такива проблеми, за бензиностанциите нямаха.
Един въпрос само: Вие смятате ли, защото минаха четири месеца от общо шест, че за останалия един месец (защото ако не сме готови един месец преди да влезе наредбата в сила, мисля, че сме се провалили) ще съумеете да стиковате тези вътрешни споразумения, инструкции, задачи, обмяна на информация, по електронен път ли ще стане, с кашони ли ще бъде нагоре-надолу, кой ще ги обобщи, кой ще ги представи и коя информация имате Вие налична, коя има примерно НАП? Те ще бъдат след Вас всъщност изказващи се. Един месец смятате ли, че ще Ви стигне да направите тези споразумения и инструкции, след като за четири месеца не сте пипнали нищо, защото никой не Ви е питал нещо?
АСЯ СТОЯНОВА: Максимални усилия ще положим относно информацията, която е налична при нас, за регистрацията по Наредба № 3, в регистъра на земеделските стопани. За останалата част от работата по наредбата от наша страна ще има пълно съдействие към колегите от Икономиката. Но за срок предполагам, че и те трудно ще се ангажират – днес разбираме, че имат сериозни проблеми със структурирането на звеното, което изобщо ще върши дейностите, свързани с регистъра и с контрола. Така че ние не можем да се ангажираме със срок.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: На практика при Вас проблеми няма – всичката информация при Вас я имате и в момента. За това, че никой не е пожелал четири месеца да я вземе от Вас, проблемът не е във Вас.
АСЯ СТОЯНОВА: Така е.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Имате ли възможност през този един месец да видите в наредбата кое противоречи на всичко, което до момента е изговорено и което е в Закона? Нали трябва някой да дойде да ни го покаже или да направи стачка, за да видим очевидното? Това, което се разминава със Закона, просто да се приведе в съответствие.
АСЯ СТОЯНОВА: Имаме готовност. Ние сме изготвили и нашето становище – доста е подробно, с конкретни предложения, дори с конкретни предложения за текстове. В момента работим и полагаме усилия да изготвим образец на заявление – с конкретни предложения. Това е основното нещо.
Другият въпрос, който изниква при нас, е: точно какъв ще е редът за подаване на заявления? Защото също не е записано конкретно.
Вие сам казахте: не е ясно къде ще се подават, по какъв ред, как ще се приемат, дали на хартиен носител само, дали по електронен път. Наредбата предвижда да се прилагат в определен електронен формат, което не знам с какви системи и функционалности е съобразено. Нямаме яснота регистърът кога ще може да заработи като регистър, като електронна система. Дали имате готовност? Това е, което ни притеснява. Иначе като съдействие, като текстове, като работа ние ще се справим. С информацията също ще се справим – да я предоставим.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Молбата ми е: господин министърът си познава ресорите – зърнопроизводители, земеделски производители и всички останали, да обобщи данните и да ги предаде на икономическия министър, за да преценят как да актуализират наредбата и да я променят – тя все още е за обсъждане. Не ни трябват проблеми, без да съществуват, освен ако целта не е нарочно да ги дразниш.
Ние с Вас воювахме много – не сме били от едната страна на бариерата, когато приемахме Закона, но когато се спряхме на окончателните текстове, нито във Вас, нито в мен стои въпросът да ги променяме постфактум. Това, за което сме се разбрали и което е било поето като ангажимент към ведомствата – всички, които участваха, знаеха, че предложенията на един гравитиращ около опозиционна партия човек бяха възприети в най-голяма степен. Но ние не сме ги делили – тези са на опозицията, тези са на управляващите, а това са приемливи предложения и те влязоха в Закона.
Давам думата на Национална агенция за приходите – Вие преценете кой. Интересува ме обменът на информация между Вас и Икономиката. Информацията, която Вие имате, как бихте могли да им я дадете? Много ме вълнува компютърната обработка. Доколкото разбрах, всички смятаме, че има компютри, но когато трябва да вляза в някой сайт или в някое министерство, да оставя съобщение с електронен подпис, не знам къде ще стигне, кой ще го обработи и ако след един месец дойдат да ме попитат: ти подаде ли документи, а все още нямаш удостоверение, да се окаже, че аз си мисля, че съм ги подал, но там не са ги получили.
ГАЛЯ ЮЧОРМАНСКА: Бих искала да взема думата. При нас на основание Наредба № Н-18 има изискване: лицата, когато ползват течни горива за лични нужди, тоест за дейността, която осъществяват, имам предвид всички лица, в това число и земеделските производители, подават информация за това.
В Наредба № Н-18, в чл. 59в, ал. 2 са уредени данните, които лицата, ползвайки гориво за лични нужди, трябва да предоставят на нас. Ние имаме такъв регистър. Съответно тези лица започват – една част от данните са свързани с тяхната идентификация като такива, тоест могат да бъдат установени какви са. Тук обаче не мога да отговоря точно дали само с идентификационните им данни може да бъде установено дали това лице е земеделски производител, или не. Да, може, има код и наименование на икономическата дейност. Вероятно по този код може да се установи.
Съответно има информация в какви съдове за съхранение те съхраняват горивата, какво е местонахождението на тези съдове за съхранение, какъв е видът на съда или на съоръжението, неговата вместимост, видът на горивото. Мисля, че донякъде тук ние ще можем да предоставим тази информация, но най-вероятно ще трябва да има, тъй като, доколкото знам, нямаме инструкция за взаимодействие с Министерството на икономиката, в частност за целите – обслужване изискванията на Закона и наредбата, и може би в следващите два месеца ще трябва да бъдем по някакъв начин привлечени от страна на Министерството на икономиката, за да предприемем действия по обсъждане и сключване на някаква инструкция за взаимодействие.
В Закона за Националната агенция за приходите ние имаме основание, което ни дава да сключваме инструкции за взаимодействие. Вече в тях да се уреди как точно – идеята е служебно да имат достъп до този регистър, за да правят справка, така че да не бъдат… (Реплика при изключени микрофони.)
Да, по електронен път. Няма нужда да обяснявам, че, общо взето, политиката на Агенцията е в насока работата да става само по електронен път, достъпът до нашите масиви от страна на съответния административен орган да се осъществява по електронен път. Просто ще очакваме връзка от страна на колегите от Икономиката, за да се предприемат действия и да заработи.
Аз ще уведомя ръководството след тази среща за евентуално спешни, може би в следващите дни започване на действия, тъй като съзнавам, че времето е доста ограничено.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Позволете един уточняващ въпрос – сигурен съм, че за всички колеги е важен.
Освен тази информация, която имате при Вас, която е достатъчно богата, достатъчно подробна, единственото, което ние сме изискали допълнително от земеделците конкретно, да кажат джипиес, къде е – като отидеш там и има три цистерни, да кажат коя е, нищо друго повече не искаме от тях. Всичките слухове, че ги караме да си наливали с кофи и да разливали с кофи, нали разбирате, че те, като купуват торове, ги купуват на килограм – уред, който Метрологията е казала, че е сертифициран или не е. Като наливат, наливат с колонка – уред, който Метрологията казва добър ли е, или не е. Ние не вменяваме нищо ново и различно, даже им разрешихме много екстри. Въпросът е: какъв да бъде този дневник, който те да водят? Там трябва да е водещата роля на Вас и на Митниците – Вие, когато извършите проверка, да кажете: този дневник ме устройва да извлека информацията или не. И да не бъде много сложен, защото хората ще се затруднят. И джипиесът.
Вие считате ли, че ако към тази информация, която имате, бъде деклариран джипиесът с координатите, ще бъде проблем да я предадете на Министерството на икономиката и че това ще бъде много увеличаване на масива? Един джипиес – всички други данни ги имате: населено място, кой е собственикът, какъв му е уредът, какъв е обемът, всяка една трансакция, всяко едно зареждане го имате с падове, изобщо всичко е уредено. Единственото, което в момента го нямате, е джипиесът. Тоест ако Вие предадете цялата тази информация и там земеделецът само си посочи джипиеса, би трябвало всичко да е наред. И оттам нататък да кажем какъв да бъде дневникът, с който човекът, получил вече горивото, го разходва било с цистерна към обекта, било директно, пълнейки там на място.
Ще Ви затрудни ли, ако към тази информация в Министерството на икономиката те си прибавят джипиеса?
ГАЛЯ ЮЧОРМАНСКА: На мен ми е трудно да отговоря на въпроса Ви: дали ще е лесно, или трудно – във всички случаи трябва да се извърши промяна в нормативен акт. (Реплика от председателя Емил Димитров при изключени микрофони.)
Информацията за джипиеса при нас ли да я дават, или при колегите?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: При Вас имате налична информация за господин Хикс, който е земеделски производител – как се казва, къде е регистриран в земеделието, какви данни има, колко му е литра/тона цистерната, за всяко получаване на гориво. Към тази информация, която Вие представяте в Министерството на икономиката, те не трябва да прибавят нищо ново, освен джипиес, за да му издадат удостоверението и да кажат: ето, той наистина е регистриран, наистина е земеделски производител, наистина има цистерна толкова и толкова тона, тя се намира на тези координати. Нищо повече! И да получи удостоверението.
Тази информация, която имате налична, можете ли да я представите на Икономиката? Те ще си прибавят джипиеса – може да стане с някаква декларация.
БОРИС АРГИРОВ: При нас базата данни на всички декларирани съдове е достатъчно добре структурирана и не очакваме проблеми по отношение на това да бъде предоставена. Друг е въпросът, че има една особеност по отношение на земеделските производители. При нас има информация за това, че извършват такава дейност, но ние нямаме декларирано изрично обстоятелството, че са регистрирани земеделски производители.
Декларирана е дейността, без да е ясно дали е изпълнено условието да е регистриран. Единствено това би бил по-сложният момент, който трябва да се преодолее – от нашия масив те да направят сравнение с масива на Земеделското министерство за това кои от тези лица, предоставени от НАП, са регистрирани като такива в Министерството на земеделието.
АТАНАС ДИМОВ: Доколкото добре разбрах, колегите от НАП се притесняват и говориха за специална инструкция, защото при тях има една спирачка, която се нарича данъчна тайна; и коя от информациите, която ще се иска, по съвместна инструкция с Министерството на икономиката ще може да бъде представена или ще се иска съдебно разпореждане за това. Това предложиха – инструкция за съвместна дейност. Изместихме въпроса с: колко още информация? Имат достатъчно информация. По какъв начин обаче ще я предоставят на новото звено – това е нещото, което ги притеснява. Трябва да бъде уредена.
ГАЛЯ ЮЧОРМАНСКА: Да, точно така – трябва да бъде уредена. Не може просто ей така да се срещнем.
БОРИС АРГИРОВ: Една от опциите би могла да бъде това да се извършва чрез Консултативния съвет, който е записан в Закона – една от функциите му е да организира взаимодействието. Само го предлагам като възможност – трябва да се обсъди приложимо ли е, или да вървим към двустранно подписване на инструкция по въпроса. (Председателят Емил Димитров говори при изключени микрофони.)
СВЕТЛА ГЕНОВА: Ние не можем да вземем отношение по отношение на земеделците. Това, което искам да кажа: понеже Проектът на инструкция предвижда и колегите от Икономиката очакват по служебен път информация от нас, информацията, с която разполагаме по отношение на лицата, които са лицензирани или регистрирани по ЗАДС (Закона за акцизите и данъчните складове) – там има изисквания, на които те отговарят, регистрите са публични. Трябва в рамките на тези два месеца да се срещнем с колегите и да видим по какъв начин ще обменяме информация, защото част от информацията, която е при нас, също е в обхвата на данъчната информация. Частта, която е публична и в момента е на сайта на Агенция „Митници“ – по отношение на лицензираните и регистрираните лица. Това, което те очакват – в четиридневен срок, четири работни дни, да получават – единственото, което можем да им потвърдим за този срок е дали лицето е лицензирано, или е регистрирано по ЗАДС и дали отговаря на съответните условия, разписани там.
КИРИЛ ВОЙНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! В процеса на проверките, осъществявани от Главна дирекция „Контрол на течните горива“, се натъкнахме на един факт – изпълняваме в пълен обем изискванията по контрола на горивата, но при установяване на некачествени горива ние разпореждаме – собственикът ги изтегля от резервоара и ги прехвърля в цистерната. Оттам нататък те трябва да отидат в рафинерията за преработка. Този процес остава неконтролируем. Да, той се отчита с документи, но бих казал, че това дава възможност за много въпроси, на които в този момент няма отговор, тъй като не влиза в нашите правомощия като надзорен орган. Така че трябва да се помисли именно, след като се изтегли горивото, по начина на отиването му в рафинерията, където трябва да се преработи. Може и да е така, но бих казал, че едва ли някой следи този процес – ние оставяме на съвестта на собственика. Ако стоим на тази максима, това значи, че собственикът не би следвало да използва некачествени горива. Натъкнахме се на този въпрос и тъй като засега не го контролираме ние, зададох в публичното пространство такъв въпрос.
Господин Ненчев, Вие имате ли нещо да кажете?
ВАСИЛ НЕНЧЕВ: Вие го казахте, така е. Ние сме до изтегляне на горивото от пазара – в смисъл регистрираме какво количество е изтеглено и в рамките на 30-дневен срок очакваме да ни бъде предоставен документ, от който да е видно това гориво къде е предадено – дали ще бъде в акцизен данъчен склад, дали ще бъде във фирми, които са оторизирани за преработка на опасни отпадъци, и по този начин приключваме. Вероятността да отиде някъде другаде е голяма.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Националната агенция за приходите си е решила този проблем – предполагам, че и Митниците по същия начин, но НАП си има сключени договори – къде да ги съхраняват, в база под техен контрол, с тяхна охрана, съответно редовно следят събраните количества къде са, но те са за редовни горива, примерно на длъжници. Има сключени договори с транспортни фирми, отиват, изтеглят го, доставят го, и софийска база имаме една под контрола на НАП – всичко си е при тях, те са го решили. Но това е с редовните горива. Митниците аналогично – в определени случаи имат къде да го държат известно време на отговорно пазене.
Какво правим с лошите горива?
КРАСИМИР БОЯДЖИЕВ: Ние имаме сериозен проблем с некачествените горива и не смятам, че имаме складове, в които да ги съхраняваме – напротив. (Реплика при изключени микрофони: „И за качествените имаме проблем.“) Значи не само за некачествените, но и за качествените – ние просто нямаме съдове, в които да съхраняваме горива. Това трябва да е ясно. Имахме доста операции, свързани с контролни действия на дружества, които злоупотребяват с горивата, но се оказа, че имаме страхотен проблем да ги изземем и да ги съхраняваме на конкретно място. Така че ние категорично не разполагаме със складови помещения, в които да съхраняваме и качествени, и некачествени горива.
БОРИС АРГИРОВ: От друга страна, имаме преки впечатления, когато опитвахме да прилагаме тази мярка – изземване на гориво поради неплатени задължения, как тя действа много добре, но точно възможността да го съхраним до продажба направи невъзможно да я прилагаме, особено в широк мащаб. Това е голям проблем, за да подобрим дисциплината по отношение на кръга бензиностанции, които работят точно с идеята да не внасят никакви задължения. (Реплика от председателя Емил Димитров при изключени микрофони.)
АТАНАС ДИМОВ: Господин Бояджиев, специално за софийския и близките региони – операциите, които правите, горивото се съхранява в склад, който се намира до моя акцизен склад в Нови Искър. Така че там е оборудвано едно съоръжение – около два декара, на което има цистерни за около 200 хил. литра. Много често от Вашите операции, заедно с Митниците, горивото се съхранява там до издаване на акта, наказателното постановление и всички други последващи действия – ако той си плати или ако се изземе, как се продава, търгове се правят, идва се на оглед, продава се това гориво или се раздава за отопление на социални домове, детски градини и така нататък. Има къде да го съхранявате в района на София, от Пазарджик до Калотина и до Кюстендил. За другите региони не знам, но на тази територия има организиран склад, в който и Вашият фискален контрол, и Вашите оперативни, заедно с Митниците, го доставят. Там се съхранява и се извършват всички дейности.
КРАСИМИР БОЯДЖИЕВ: Категорично мога да кажа, че нямам такава информация. Това ще го проверя – определено за първи път чувам, че иззето гориво от Национална агенция за приходите се съхранява в тези складове.
АТАНАС ДИМОВ: Проблемът, който постави Агенцията – за контрол по горивата, е друг. Когато се разпореди и се установи некачествено гориво в дадена бензиностанция, и се разпореди от тях да бъде изведено от пазара, то се изтегля от резервоара, който е вързан на фискалния апарат, и се натоварва в автоцистерна примерно. Какво се случва с това гориво? Те не го изземват, а разпореждат собственикът да го изведе от пазара, защото е некачествено. Няма разпоредби, които да кажат какво точно ще се случи с това гориво. Това е проблемът, който поставят те. А качествените, смесените горива или тези, за които предстои експертна оценка доколко са качествени, доколко не са или в какво нарушение са – с документи ли са, без документи ли са доставките, и поради това се изземват – това е съвсем друг въпрос.
Въпросът на Комисията за контрол по горивата е: какво се случва с разпореденото от тях с разпореждане гориво, което да се изведе от пазара? Защото те имат такава разпоредба – да се изведе от пазара, защото не отговаря на еди-какво си.
Друг е въпросът, ако няма достатъчно биодобавка или ако няма достатъчно биоетанол или биодизел – ще се изведе от пазара, ще се закара отново в акцизен склад, там ще се направи добавка, ще му се направи изследване, ще се направи декларация и сертификат и ще се върне на пазара. Но там, където е смесено с масло, с разни други щуротии, каквито знаем, какво ще се прави с него? Имаме една рафинерия „Лукойл“ и една в Плевен, и двете отказват, тъй като пък наредбите на Закона за акцизите не позволяват връщане в акцизен склад или в склад, който има производство на стока с платен акциз.
Връщаме се в едно кълбо, от което няма как да излезем. Затова техният въпрос е правилен: какво да се прави с това? Самите собственици на рафинериите тотално отказват това нещо. Първо, икономически не им е изгодно; второ, Законът за акцизите не го позволява, защото то е с начислен акциз, а гориво с начислен акциз не може да се връща в акцизен склад. Става с много специално разрешение от наблюдаващата митница при чрезвичайни обстоятелства, което е изключително рядко, и то само за съхранение. (Председателят Емил Димитров говори при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Отидете в Нови Искър, НАП! Чухте ли г-н Димов? Вие не знаете, но имате склад, защо от мен трябва да научите какво имате като база, а вие ръководството да не го знаете е друга тема. Имате една допълнителна цистерна, разграфена с много отсеци, където може да го направите каквото трябва горивото, ако е някакъв дребен момент – да се сложи биодобавка, да се сложи биоетанол или да се индикира за съответната верига бензиностанции, и то във вид, в който да е абсолютно качествено. Така или иначе остава проблемът. (Реплика при изключени микрофони.) И лаборатория, включително авиолаборатория, включително за американските GP-7 ли беше.
Проблемът обаче съществува и той е същият, както беше при цигарените фабрики. Органите залавят фабрики и след като не могат да ги осъдят, казват: „Защо да работим, като след това се оказва, че няма реализация?“.
По същия начин в момента ние казваме: „Моля Ви, работете и по-ефективно, и повече“. Те казват: „Какво да работим, като Вие ни обезкуражавате? В резултат на целия труд накрая трябва да ги пуснем, а машините, които сме конфискували, даже ги продават.“ И си ги купуват същите, от които ги вземаха досега – вече няма да е така.
Същият проблем е с Метрологията. Аз звъня непрекъснато на ген. Войнов: „Какво става тук, какво става тук?“ – той казва: „Ние работим, хората са на минимални заплати, чудим се как да ги командироваме, как да им съчетаем, къде да преспят, какво да направят, те са под целия натиск. И накрая, като го открием горивото, се оказва, че не знаем какво се случва след това. Тоест никой не ни гарантира, че некачественото гориво не отива в следващия обект.“ Така че този проблем си остава за нас.
КИРИЛ ВОЙНОВ: Ако ми разрешите, допреди две седмици бяха изтеглени, бяха установени над 1 млн. литра некачествено гориво. Вие можете да си представите за какво става въпрос.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Огромни количества горива, които не отговарят и ние не знаем след това къде са отишли.
Българска петролна и газова асоциация, моля. После – въпроси на всички колеги, които преценят и както преценят.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Бих се съгласил с това, което каза господин Димов – проблемът е сериозен. Да Ви кажа накратко къде отиват тези горива от някои бензиностанции. Те се изписват като отпадък, отиват в някакви фирми за обработка, което се регистрира в МОСВ, и де факто горивата потъват там – това се случва на практика с тях и се връщат обратно във веригата. То мисля, че на всички е ясно.
Напълно съм съгласен с господин Димов, че наистина трябва да се прави разлика между видовете некачествено гориво, защото едно гориво без биокомпонент, какъвто и да бил той, си е качествено гориво. Ние пак не можем да го обработим като хората, защото и нормативната база в момента доста пречи. Това е по този въпрос. Мисля, че и онова, което каза господин Войнов, е напълно разумно – да се мисли за механизъм, който да проследява по някакъв начин какво се случва с горивата след това.
По отношение на наредбата само бих искал да изкажа нашето притеснение относно сроковете и виждам, че администрациите имат желание да действат помежду си. Надявам се това да се случи, защото в противен случай ще поставим на изпитание бизнеса, ще поставим на изпитание всички, а е възможно и да не се постигнат целите на Закона за ограничаване на сивия сектор, което нас най-много ни притеснява.
В този ред на мисли се надявам в малкото оставащо време, в кратките срокове всички да заработим заедно и да успеем да го свършим в срок. Пак казвам, това нас най-много ни притеснява – всичко да стане в срок, навреме, да е разумно, да може да се прави лесно и ефективно, за да не се създава усложнение за никого. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Бенчев.
Само ще допълня, че миналата седмица премиерът и вицепремиерът направиха среща с Българска петролна и газова асоциация. Генерира се идеята на касовите бележки да се възпроизвежда информация в много по-разширен обем – друг въпрос е дали е възможно, но вече имаме наредба, която е обнародвана, и януари месец се въвежда за една седмица – предложени решения. Премиерът поръча този закон по най-бързия начин да го приемем, приехме го – шест месеца другата наредба я няма. Вие кажете: два свята – единият е излишен.
Нека да чуем Министерството на икономиката, за да могат колегите от Народното събрание, които имат въпроси, да ги зададат.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, господа народни представители, колеги! Първо искам да благодаря на Министерството на земеделието за тяхното становище, но ако е възможно, само да допълня, че ние имахме преди около повече от два месеца среща с тях във връзка с това, че при нас няма никаква информация за това колко лица биха подлежали на регистрация, тоест заварените случаи, тъй като нямаше откъде да вземем тази информация. Запознахме се – бяхме на среща при тях в Министерството на земеделието, когато присъстваше и директорът на тяхната Информационна дирекция, която се занимава с регистъра на земеделските производители. Оттам разбрахме, че те имат регистрирани около 96 хил. лица, от които обаче нямат информация за това кои се занимават със зареждане на горива на собствена техника или наета такава. Тоест тази информация се оказа, че няма как да ни послужи на нас в този вид.
Имахме среща и с НАП – господин Панов беше при нас. Обсъдихме възможностите да променим Наредба № Н-18, така че да не се регистрират земеделските производители, отново да използваме тази информация – колегите казаха, че всъщност няма как да се промени Наредба № Н-18. В същото време информацията, която е там, е недостатъчна, за да свърши необходимата цел, която е заложена в Закона. С тях се уговорихме, че когато започнем да работим по регистъра, те ще окажат съдействие с оглед на това, че имат опит. Подобен в тази сфера – в сферата на регистрите, тъй като те от доста време работят с такива, в Министерството на икономиката няма.
Времето наистина беше използвано максимално за наредбата, но съгласете се, че, първо, Законът е съвсем нов, не е влязъл в сила, има още достатъчно много въпроси по него както за обезпеченията, така и за необходимите документи, особено що се касае за документите по ЗУТ (Закона за устройство на територията). В Министерството на икономиката няма такава компетентност и се наложи доста да се поработи, за да можем да стъпим на някакви базисни документи. Всъщност когато говорихме – поне с колегите от Министерството на земеделието, които днес са тук, предложихме на етапа на обществено обсъждане – вероятно трябваше малко по-рано да я изпратим, но ние направихме всичко възможно до последния момент, максималното, което на нас са ни възможностите, за да качим тази наредба и в рамките на този месец за обществено обсъждане да имаме възможност да съберем становища, да ги разгледаме и да отразим съответните бележки. Съгласете се, първо, че е съвсем нов закон, който не е започнал още да бъде прилаган, тоест не знаем къде бихме могли да имаме проблеми с неговото приложение. После в Министерството на икономиката няма такива дейности, които да позволят хората да имат опит, да имат познания в много сфери на приложение, каквито са засегнати в Закона.
Не на последно място, това, което и колегите казаха – да, ние нямаме звеното още, не е структурирано, а Устройственият правилник – постановлението за неговото изменение беше за обществено обсъждане, ние бяхме длъжни да спазим Закона за нормативните актове – до вчера. От днес трябва да започнем да готвим постановлението, но имаме отрицателно становище от Министерството на финансите, които считат, че това звено трябва да бъде структурирано изцяло и само с незаети щатни бройки, мотивирайки се със Закона за администрацията. Но това в цялост не би могло да бъде направено, тъй като говорим все пак за повече хора, за тяхното информационно осигуряване, за възможности за командировки и въобще за всякакви режийни разходи.
Да, господин Караниколов каза, че има осигурена сграда, но в тази сграда наистина трябва да се оборудват работни места. Тоест ние трябва да имаме система, която да работи, която включва, освен сградата, съответната техника и хората насреща, които трябва и да са обучени, да имат компетентност и да бъдат назначени по реда на Закона за държавния служител.
За да бъде това изпълнено като процес, ние трябва да имаме структурирано звеното. За да го имаме, трябва да имаме Устройствения правилник. Оттам нататък по компетентност дирекцията да заработи. Ние работим паралелно и по регистъра, обсъждаме с нашата дирекция за информационно обслужване на Министерството, всъщност обаче този регистър ще бъде предмет на обществена поръчка. Длъжни сме да спазим и Закона за обществените поръчки, което отново изисква срокове. Така че паралелно се работи в разнородни сфери, бих казала, и се работи в малочислен състав, тъй като няма реално сформирана дирекция. Има много писма, на които чисто по компетентност няма как да се отговаря, тъй като тези хора, които задават въпроси, искат после отговорите да бъдат ползвани в приложението на тяхната дейност. И това е така. Ние няма как да го оспорим. Трябва да излезе становище, което да е от съответното звено. Това звено, като даде едно становище, търговецът насреща или лицето трябва да бъде на 100% сигурно, че то се подчинява на това становище, изпълнява го и при последващ контрол няма да има проблеми.
Не искам да оправдавам нашите действия по никакъв начин, защото няма за какво да се оправдаваме. Но работата действително е много, не можем да сравняваме чисто нов нормативен акт със стари такива. Правим всичко възможно – до 30 ноември е срокът за обществено обсъждане, тези становища, които са дошли при нас, те идват в последните няколко дни, ще бъдат отразени. В понеделник имаме насрочена среща с колегите от Министерството на земеделието.
Това, което аз мога да декларирам от името на Министерството на икономиката, е, че ще вземем предвид всяка една бележка.
Не на последно място, всъщност част от предложенията на колегите от Министерството на земеделието са доста разумни и включват едно улесняване на документацията. Но аз не считам, че ние по някакъв начин сме нарушили Закона и сме утежнили състоянието, изискването по-скоро на земеделските производители. Това, което е допълнително изискано – удостоверяване на това, което се изисква по Закона. Тоест ние там изискваме да има доказване на количества – как да се докаже. Без уреди няма как да стане. Имаме изискване да докажем как се зареждат съдовете, имаме изискване да докажем как се зареждат съответните превозни средства, техника или каквото и да било.
Това, което можем да вземем като информация от държавната администрация, ще го направим, но инструкцията трябва да се направи, след като има Консултативен съвет – Законът трябва да е влязъл в сила, да заработи и тогава да се направи инструкцията. Трябва да имаме основание.
Много съжалявам, че трябва да го кажа това, но всички сме наясно, че е така. Благодаря Ви. Ако има нещо, ще отговаряме допълнително.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Само искам да питам: потенциалните субекти, които трябва да се регистрират при Вас – било земеделски производители или други, които са в обхвата на този закон, дори да не могат да Ви бъдат предоставени от Министерството на земеделието, защото наистина не е съвместима точно работата с конкретната земеделска, би трябвало да ги има в Агенция „Митници“, защото, дори освободени от мита, тези горива би трябвало да се наблюдават от Агенция „Митници“ на база това, че те ги употребяват и могат да направят нарушение на Закона. Тоест трябва да се наблюдават, би трябвало да ги имат като обектите или пък най-малкото НАП.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: 100 хиляди ли удостоверения трябва да се издадат за два месеца. 100 хиляди ли справки, 100 хиляди ли подавания на документи, 100 хиляди ли издавания на удостоверения. Нашия ангажимент сме го свършили. Застраховките и некачествените горива ги разисквахме.
Към момента икономиката нямате структура, нямате хора, чакате да започнат хората, за да издадете инструкцията. Не знам какво Ви спира четири месеца да си изговорите проблемите и съгласуванията с другите министерства – нищо не пречи да бъдете готови. Примерно считате, че на 1 януари влиза в сила – издавате я с дата 1 януари, но е готова от сега. Считате, че на 20 и кой януари Законът ще влезе в сила, на 22 отворете регистрите и прехвърлете информацията, която Ви трябва, от другите ведомства но сте готови от сега.
Нищо не Ви пречи и в момента. Вие в момента се криете зад щата. Смятам, че вървим систематично и целенасочено към провал. При четири месеца това, което се е случило, не вярвам за следващите два да го направите – просто ще си търсите повод, за да кажете, че не сте могли по други причини извън вас.
Радвам се, че тази наредба е при Вас – тя не е при нас, ние нашата работа сме я свършили. Но март месец ще дойде.
Колеги?
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Благодаря Ви.
Само да кажа, че ние имаме информация за около 4500 лица, които ще подлежат на регистрация. Плюс такава негласна информация за земеделски производители от порядъка на 3500 – 4000. Коментирали сме това, защото нас ни притеснява също много това, че нямаме сформиран екип и няма възможност да се стартира, в момента се работи на принцип на работна група. Но сме разговаряли да командироваме лица от структурата на Министерството на икономиката на първоначалния етап, за да можем да изпълним всички срокове, които знаете, че за първоначалния етап не са разчетени. Те са разчетени за един последващ етап, когато – това, което и Вие казахте – нещата ще вървят регулярно, ще има промяна на обстоятелства и ще има новорегистрирани, които далеч няма да са в такъв брой. Но за първоначалния етап сме коментирали с колегите от Министерството да командироваме колеги, които вече са на работа там, за първоначалния период от време, в който да можем да удовлетворим всички заявления, които се подават. Така че мислим в тази посока.
Нас наистина много ни притеснява това, тъй като отговорността е на Министерството на икономиката. Няма как да седим спокойно и да се чувстваме комфортно, при положение че тази работа нас ни очаква и че целият негатив ще бъде поет от Министерството на икономиката само и единствено, при положение че компетентността по Закона е доста разширена. Наистина има много информация, която трябва да се разгледа, да се удостовери по някакъв начин. Това, което ние можем да направим в рамките на около седмица – до десет дни, е сега, след като приключи процесът на обществено обсъждане, който нямаше как да избегнем, длъжни сме да спазим тези срокове, да отразим всичките становища и максимално да се съобразим с възможностите на администрацията и това служебно да се получава информация. Вие знаете, че има и промяна в ДОПК, която не знам на какъв етап е, разбира се, в парламента. На обществено обсъждане – да, и там има такава промяна, която е свързана със служебната информация. Така че тези разговори по никакъв начин не са елиминирани. Опитали сме се да вземем достатъчно полезна информация от БПГА (Българска петролна и газова асоциация), предвид на това, че сме поискали да стъпим на едни документи, които така или иначе ние не познаваме, но те в момента се използват и са пакет от документи, за да може да се стартира една дейност – дали е бензиностанция, дали е склад на едро, или каквато и да била дейност, свързана с нефта и нефтопродуктите. И това сме направили.
Опитахме се максимално да използваме това, което има. Да, има пропуски, но съгласете се, че без такава специфична администрация е малко трудно да се съобразят всичките неща, които са в Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Между другото, Димов може да Ви каже, когато спря един от производителите в България, на кой ден самолетите започнаха да летят като цистерни към България, защото не можеха да дозареждат и ходеха максимално пълни, та да могат да кацат и да се върнат със наличното и заредено в чужбина гориво.
Като имаше криза, знаете към кого се обърнаха – легалния сектор. Легалният сектор пълни бюджета, не го пълни нелегалният. Ако легалният сектор март месец реши, че някой ги заблуждава, защото това е трети мандат на настоящото управление – премиерът Борисов в третия си мандат едва успя да събере сили, да предложи такъв закон и да го приемем. Ние го чакаме от 20 години.
Ако приет закон не го приложим, без значение каква ще е причината; знам, че догодина ще има избори – два, някой каза три, но два са сигурни, всеки ще започне да си гони спонсорите, няма да Ви казвам какво ще стане с опозицията. Но не съм сигурен дали легалният бизнес няма да реши, че този път вече му се подиграват. Примерно има закон – когато държавата е в криза, премиерите казват: елате тук, моля Ви се, дайте да видим какво да направим. Ние знаем, че бюджетът – разчитаме на Вас – всъщност бюджетът на държавата, акцизите, това е политиката, която ние провеждаме. Когато обаче отказваме да ограничим сивия сектор, защото този закон е предназначен само за сивия сектор, никой от легалните не се притеснява и не се е притеснил и за миг. Да сте видели стачка от легални камиони, от легални рафинерии или от легални складове?
На третия ден нещата стават други – това сме го гледали при първото правителство, когато Симеон Дянков реши да се упражнява по темата горива, складове, измерителни уреди и така нататък. Само на третия ден се разбра, че имаме голям проблем с „Джет А“, а сега ще имаме голям проблем и с дизела, и с бензина.
Имате два месеца, нашата работа сме я свършили – няма да Ви се бъркаме. Това, което мислех за себе си, е: ако нещо в Закона, защото тогава ние много се настроихме, аз съм воювал с колегата Митев. Половината му предложения бяха много по-смислени от тези, които бяха в Закона, но не приехме нито негови, нито на опозицията. А имаше някои, които трябваше…
Бях готов май месец да направим ЗИД и всичко, което не е изчистено, да няма двойни обезпечения, да го оправим. В момента не се чувствам спокоен – и сега имаме закони до Нова година, обаче как да отвориш кутията на Пандора и да кажеш: дай с един ЗИД, има три неща, които ще уредят проблема, който от бързане не сме успели, от политически натиск, от какво ли не, защото тогава отиваме в друга крайност.
Вие в момента ни казвате: единият закон ми пречи на другия, другият ми пречи на третия, но това, което трябва да го имаме, засега ни е голям проблем.
Ние няма да се месим във Вашата наредба. Започнете да работите – май месец всичко, което видим, че е прекалено като обезпечение, прекалено като срокове, да облекчим бизнеса…
В момента, в който се регистрират, аз съм сигурен, че нещата ще тръгнат по нормален начин. Хората не са глупави – когато са инвестирали много пари, да ги загубят само заради някаква грешка. В момента просто са безконтролни – така са оставени.
Това са усилия, които три мандата са изграждани – три мандата, за да съберем сили и да въведем такъв закон, какъвто никога не е имало.
Три мандата, за да сложим за цигарите – главният прокурор дойде и каза: „Моля Ви се, направете това нещо“ и ние го подкрепихме. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ го подписа. Това са усилия, които не можем да зарежем ей така на пътя. Не е редно.
Ние нашата работа сме я свършили. Ще имате нашата подкрепа – не можем да Ви се месим.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Тук всички мисля, че сме уверени в това, поради факта, че сме гласували този закон.
Идеята ми е следната. Казвате: да не се месим – ние няма да се месим, но можем да помагаме. Разбирам, че Министерството на икономиката трябва да координира и други министерства – предвид това, че са равнопоставени, няма как да координира или да ги натиска с цел да могат да им съдействат поради компетенциите, които те имат.
Искам да питам следното нещо. За да може да се свърши нещо, аз поне знам – в бизнеса и въобще навсякъде в управлението, че трябва да има задача, трябва да има някакъв вид план и трябва да има отговорници. Кой менажира процеса? Конкретно за тук кой го менажира, има ли някакви срокове, има ли добра кореспонденция – не само с писма, да отлежават, а имам предвид който да натиска нещата да се случват, и ако няма, ние можем да помогнем не само чрез закони, а чрез политически натиск, за да може да се случи конкретно нещо. Щом трябва да заработи едно нещо, то трябва да има натиск – без натиск няма да стане.
Идеята ми е: дали има такъв вид срок или просто се пуска една заповед на министъра, отделя се някаква работна група, тази работна група започва да работи, едно голямо работене става, обаче там някой не е отговорил, чака се, писма? Знаем за какво става дума по принцип, когато има кореспонденция между отделни министерства.
Искам да знам: ние къде можем да помогнем и има ли забавяне в тази връзка? Защото Вие казвате „Закон за обществените поръчки“ – при условие че някой забавя, не знам този регистър дали някой го прави от софтуерна фирма, или как ще го бъде този регистър точно, като не сте пуснали още по Закона за обществените поръчки, това е минимум два месеца, което значи, че ние категорично сме отишли в друг срок.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Първо да благодаря на господин Димитров за това, че десет години не е имало такъв закон. Ще си позволя, предвид на това, че при нас беше създадена работна група, която е от края на септември – мисля, че доста се потрудиха колегите да се приключи този процес на създаване на такъв нормативен акт. С оглед на това ние сме най-заинтересовани наистина да приключи този процес като регистрация на лицата – не етапи от процеса дали ще са нормативни актове, дали структуриране на звена. Благодаря за това, което направихте като предложение.
Да, ние имаме нужда от помощ, тъй като Министерството на финансите, както Ви казах, не ни дава възможност да назначаваме колеги, при положение че имало неколкократно съкращение на администрацията назад във времето. Това, като незаети щатни бройки, не е достатъчно, за да се сформира такова звено. Нашето искане с ПМС-то, което беше качено за обществено обсъждане, беше 20 от бройките да заработят от 1 декември, за да може тези колеги да отговарят на въпросите, да подготвят заданието, за което имаме уверението и на НАП, че ще съдейства да го подготвим, така че да може да се проведе бързо обществената поръчка.
Не можем от това да излезем, това са параметри, от които няма как да се случи. В момента има работна група – по първия въпрос, който зададохте, председател на работната група съм аз, в която участват: Българска петролна и газова асоциация (ние сме ги поканили с писмо и съответно сме получили колеги с обратно писмо, които да участват – да им благодарим, наистина се отзоваха колегите) и директори на дирекции в Министерството на икономиката, което според мен идва да покаже, че всъщност Министерството на икономиката полага максимални усилия, тъй като вътре не са експерти, а само директори на дирекции. Колегите се опитват да работят максимално, така че всичкото това да се реализира, тъй като, когато човек се ангажира с някаква задача – дали по заповед на министъра, или някакъв друг ангажимент, мисля, че всички сме разумни хора и очакваме да има резултат от тази дейност. По-добро от това няма. Потупване по рамото на никого не е необходимо. Ние всички искаме това да сработи по най-добрия начин – максимално, дори сме коментирали с БПГА, ако е възможно, на някакъв първоначален етап техните представители да бъдат с някакъв график за регистрация, освен това, че е предвидено и заявление по електронен път. Тоест не е необходимо хората да стоят на опашки.
Опитали сме се всичко, което сме могли да предвидим, да го отчетем. Да, имаме пропуски – няма как. В този процес считам, че няма как да няма такива. Затова благодаря на всички колеги тук и на всички, които в процеса ще се включат до края на месеца, предварително за това, че ще получим тяхното съдействие, както и на Вас, разбира се. Ако е възможно, в тази част на нас ни е нужна администрацията.
Няма друг начин – трябва да работят хората.
Да, имаме отказ – позовават се на Закона за администрацията. Имат основание, но имаме чисто нов закон. Тоест трябва да се търси някакъв вариант да се тълкува Законът за администрацията.
Освен това, в Министерството на икономиката са възложени и допълнителни функции, които са свързани с опазване на околната среда и водите. Там отново са поискани бройки, които са доста редуцирани, да го кажа по-меко. Тоест има допълнителни функции, но нямаме допълнителни хора. Предстои и валутният контрол да дойде в Министерството на икономиката. Тоест възлагат ни се функции, но трябва да имаме възможността да ги упражним качествено, в срок и без да засегнем нито една от страните, за да има резултат. Благодаря Ви.
АТАНАС ДИМОВ: Може ли, господин Димитров? Още една забележка относно наредбата.
В Приложение № 5 е продиктувана примерна банкова гаранция. Искам да Ви кажа, че, първо, тя няма да сработи; второ, няма банка, която да издаде такава, защото пише: „За обезпечение на всички държавни вземания по чл. 9“. Няма банка, която да издаде такова нещо.
Трето, във всички закони и всички контролни агенции, и всички контролни министерства са предвидени административнонаказателни процедури. В тези административнонаказателни процедури са предвидени дори ПОМ – принудителни обезпечителни мерки. Няма банка, която да издаде. Тук не виждам банкер, който би одобрил този текст. Значи ако го наказва НАП, няма да го наказва по нарушенията на Закона за ДДС примерно, а ще иска парите от Министерството на икономиката, която ще усвои банковата гаранция. Няма логика в това, което е написано. Банкова гаранция се издава за конкретни неща, за конкретни отговорности, които банката трябва да поеме за конкретни нарушения. Ако не съм платил акциза, Агенция „Митници“ ще ми усвои банковата гаранция за акциза. По чл. 176, ако съм нарушил Закона за ДДС при търговията, ще усвоят банковата гаранция за това. Тези банкови гаранции за какво са? За нарушения по Закона за контрол на горивата, на противопожарните изисквания или на какво? Така написано, няма банкер, който да издаде банкова гаранция – за всички държавни вземания по чл. 9 от Закона. Не е ли конкретно, банкерът не поема финансови ангажименти. Ще имаме проблем с всички разпоредби в Закона, в които се искат банкови гаранции – за какво точно ще са?
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Обърках се, честно казано, много странна ситуация е цялата, която слушам.
Единствено ми направи впечатление, господин Председател, уважаеми гости, че опозицията може съвсем коректно да излезе виновна за всичките неуредици и неразбории. Като представител на опозицията, при тази ситуация мога да снема част от отговорността на министерствата, на колегите и така нататък, ако това ще реши до известна степен проблема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тази комисия вече генерира два вота на недоверие – хайде, спестете ни поне третия по тази тема. Примерно, за отказ на държавата да се бори със сенчестата икономика и контрабандата. Затова заседанието е закрито, защото може някои нелицеприятни неща да се кажат. Не искам някой друг да ги тълкува по един превратен начин и да създава проблем. Искам институциите да работят, което не им се получава, засега.
Подкрепям изцяло изказването на Валентин Николов – трябва да има график по дни. Този график с четири месеца нещо леко е закъснял. Има още два месеца. Оттам нататък наистина трябва да е по дни направен, какво се върши днес, утре, вдругиден. И не идеи, а резултати.
Всяка сряда има Министерски съвет, министърът на икономиката отива. Между другото, 90% от нещата, които трябва да ги има в Министерството на икономиката по тази регистрация, са налични и са в институциите. Останаха банковите обезпечения и джипиесите. Аз друго не виждам. Но така или иначе си е огромен обем работа.
Ние сме изправени пред ситуацията хората да питат, да не знаят какво да правят. Дори за себе си си мисля: дали не може да създадем механизъм поне първоначално те да подадат документите, да ги приемем и да им дадем входящи номера – това да е достатъчно основание поне при първоначални проверки от контролните институции, да е ясно, че човекът е предприел всичко да го регистрират, удостоверението, когато дойде – така да се каже заварено положение.
Но ние отиваме някъде в друга посока. Аз съм готов да променим Закона по-нататък, когато влезе в сила, и съм склонен да твърдя, че това не е най-добрият текст. Но той дойде от Икономиката. Ние сме го възприели, аз съм го подписал. Затова помолих и колегите – ако има виновен, да съм аз, да не обясняват публично, че закона не е писан от нас или от мен.
Христиан Митев искаше думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще бъда максимално кратък. Имаме Закон – лош закон, добър закон. Законът вече е приет, той ще влезе в сила в средата на януари месец. Оттук нататък всички представители на всички министерства – основно отговорността пада върху Министерството на икономиката – имат задължението да приемат въпросната наредба.
Учудвам се, че имаше някакви реплики от сорта на: то сега тече срокът – естествено, че ще тече срокът. По Закона за нормативните актове всички тук знаят, че има срок за обществени консултации, който е 30-дневен. Този срок трябва да изтече, да бъдат обобщени всички предложения, които постъпват по Законопроекта. Не смятам, че сега трябва да обясняваме процедурата по ЗНА (Закона за нормативните актове) и Указ № 830 за прилагането на ЗНА. След като се обобщят тези предложения, да се върви по съгласувателната процедура, която е в Министерския съвет с останалите министерства и ведомства.
Тук не виждам някой да се опитва по някакъв начин да бламира Министерството на икономиката, както има някакви такива заявки – поне от стоящите на тази маса. Ако имате проблеми вече с Министерството на финансите или с министъра, съм абсолютно съгласен с председателя, че това може да се изговори между министъра на икономиката и министъра на финансите.
В крайна сметка Вие трябва да изпълните Закона. Никой не очаква нито повече, нито по-малко от Вас – да изпълните Закона и да издадете наредба, която да е законосъобразна. Ако наредбата пък е незаконосъобразна, това, което ще се случи, е, че всички заинтересовани страни по този закон, всички заинтересовани лица ще я оспорят в съда. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Бенчев, обръщам се към Вас като представител на Българска петролна и газова асоциация.
Във връзка с кризата миналата седмица имаше среща на Ваши представители и премиера или вицепремиера, предполагам, че беше вицепремиерът Томислав Дончев. Изказахте четири точки, които биха помогнали в дългосрочен план, защото за нас е ясно, че кризата е продиктувана от международните пазари. Както се вдигнаха цените, така слязоха – този закон няма нищо общо с тях. Досега не е имало закон, цените се качват и спадат.
Една от точките беше да се променят фактурите – касовите бележки, януари месец вече ще ги имаме такива. Тоест срещате се с Министерския съвет – едно от Вашите предложения е тези бележки, или на Министерския съвет към Вас, тази наредба вече се обработва – януари месец влиза в сила.
Четвъртата точка е Законът за горивата да влезе максимално бързо и в цялата му пълнота. В момента казваме, че същото това Министерство на финансите, което за касовите бележки до януари месец ще е готово, от миналия четвъртък до януари, това от юли месец до януари – нямаме яснота.
Когато се срещате с Министерския съвет, когато отивате на Вашите срещи, вземете и министъра на икономиката. Както втора точка я изпълнихте за една седмица и януари месец влиза в сила, така и четвърта точка, която от юли месец чака, гледайте и тя януари месец да влезе в сила. В противен случай излиза, че си говорим на различни езици. Това, което държавата иска, става веднага – това, което легалният бизнес иска, уж е станало, ама не съвсем.
КИРИЛ ВОЙНОВ: Ако ми разрешите, господин Димитров, искам да кажа само две приказки. В момента натоварването в Министерството на икономиката е огромно – от 1 октомври: Закон за опазване чистотата на въздуха – всичко е в Министерството на икономиката, контролът, отговорността, всичко е на министъра на икономиката; язовирите – 2500 язовира, които ни ги прехвърлиха кметовете в насипно състояние като бройки; след това идват басейните; колко наредби, колко финансови предложения, обосновки, колко устройствени правилници. Така че хората работят, разберете го.
Ако беше само тази наредба – не се оправдаваме, но искам да Ви кажа, че целият състав на ръководството на Министерството е впрегнат, плюс другите функционални задължения, които имаме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Изцяло споделям, и господин Николов също изрази подкрепа в тази посока. Преди заседанието стана въпрос, че се познаваме от 20 години, заедно сме работили. Аз самият, като главен секретар, съм имал проблема – назначих го на една длъжност, после дойде постановление – хайде и тези задължения, хайде и тези тук; ама аз съм назначен за юрист, а не за още пет длъжности, които междувременно сте ми вменили, защото отговарям за това, а нямам компетентността по другото.
Сега правим Закон за цигарите, което също Ви създава задължения – никой не казва, че с един и същи състав Вие трябва да свършите цялата работа. Но ако проблемът е в състава, имаме министър, има министър-председател – те са един кабинет. Отива при министър-председателя и казва: ето 50 закона, кои от тях си избирате да не прилагаме, защото, както виждате, персоналът е този?
За МВР искаме 1000 бройки – даваме ги; за НАП искаме 300 бройки фискален контрол – даваме ги; за Вас сега се оказва, че ги няма. Това са приходите на държавата. Политиката на държавата е държавният бюджет. Каквото и да си говорим, става дума за пари. Нямаш ли пари, говорим за мечти, не за политика.
Ние ще Ви помогнем с каквото можем, ако трябва, затова отправих призив и към Българска петролна и газова асоциация. Изобщо не искам да се намесвам в тази наредба – считам, че не е редно. Тя е на изпълнителната власт. Нямам моралното право. Мога само да попитам – това е нашият закон: как върви, ще стане ли, с какво можем да помогнем, за да стане?
Разберете, страхотни брожения има сред земеделците. Страхотни брожения има сред минната индустрия. Страхотни брожения има сред тези, от които нищо не искахме като документи. Бензинджиите пък – имаше едни 250 камиона – ходеха, сега ако ги питаш: защо са обикаляли, като нищо не искаш от тях, и те не могат да ти кажат. Хора, които излизаха на стачки тук, после излизаха на стачки за какво ли не друго. Ние с тези хора не можем да го решим в тази зала. Нали имаме закон, който трябва да влезе в сила?
На този етап аз не съм удовлетворен от случващото се – то може би е извън Министерството на икономиката. Така или иначе на тях им е вменено, те имат водещата роля. Ние можем да помагаме на Министерството на икономиката, но не можем вместо тях да решим проблема.
Според мен от Българска петролна и газова асоциация трябва да инициират среща пак с вицепремиера и да попитат, след като втора точка за касовите бележки е изпълнена: какво става с четвърта точка, която казваше, че Законът трябва максимално бързо да влезе в сила? Оттам нататък вицепремиерът или премиерът, който е инициатор този законопроект по-бързо да мине, да разпореди надолу на своите министри – ние нямаме такова право, какво да направят или да не направят. Но освен това заседание, ние друго не можем.
В интерес на истината, направих среща и на министъра с бизнеса. Казах: „Не е достатъчно да обичате България, помогнете на България, за да се случи нещо добро, осигурете по някакъв начин помощ“. От Петролна и газова казаха, че всичко, с каквото могат, ще помогнат.
Поискайте си от тях, натиснете ги, изискайте – те не са се отрекли от думите си, поне пред мен никой не го е направил.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Повтарям, то е закрито, няма публичност. Всеки е в правото си да каже каквото прецени за добре. Аз няма да правя изказване по днешното заседание, най-малкото защото съм пристрастен – това е Законопроект, който го свързват с мен, с добрите и с лошите страни. Пак ще бъда лошият и ще ме нападат за чужд закон и чужди грешки. Благодаря Ви.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Аз се извинявам, но наистина моля за едно изречение. Извинявайте, но обобщението, че тенденциозно не се работи в Министерството на икономиката – просто не мога да приема да не отговоря. Работим на максимални обороти. Колегата, който ни обвини за наредбата – считам, че не е коректно това да се случва. Има неща, които наистина не зависят от нас.
Да, ние водим разговори с Министерството на финансите, имаме ресорен заместник-министър – извинявам се, това пропуснах да го кажа, господин Манолев, който продължава да полага усилия. Имахме среща миналата седмица с БПГА – въпросът не е да влезе максимално скоро Законът, а да влезе в срок, тъй като той има срок.
Ние не можем и няма да си позволим този закон да не влезе в сила. Просто искам да го декларирам още веднъж. Какви усилия ще ни коства – ние ще направим всичко възможно. Бях длъжна да кажа какво е състоянието в момента. Нали това беше целта на тази комисия? Наистина хората работят на максимални обороти – всичко възможно ще се направи, така че да влезе в сила. Благодаря Ви. Още веднъж – извинявам се за последното включване.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вярвам Ви, г-жо Янкова и Ви подкрепям мислено. Времето ще покаже кой какво е искал, свършил или провалил. Съвсем скоро ще си проличи дали борим сив сектор и контрабанда или се предаваме, заради предстоящите избори и любов към спонсорите. Всичко е във вашите ръце и правомощия. Успех!
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Напомням, че то е закрито.
Благодаря на всички.

(Закрито в 17,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Димитров