1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 902-01-2, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2019 г.
2. Представяне и разискване на въпроси, свързани с етапите на въвеждане и прилагане на изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574 на Комисията от 15 декември 2017 година, относно техническите стандарти за създаването и работата със система за проследяване на тютюневи изделия, във връзка с член 15 от Директива 2014/40/ЕС, считано от 19 май 2019 г.
3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 35


На 17 януари 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 902-01-2, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2019 г.
2. Представяне и разискване на въпроси, свързани с етапите на въвеждане и прилагане на изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574 на Комисията от 15 декември 2017 година, относно техническите стандарти за създаването и работата със система за проследяване на тютюневи изделия, във връзка с член 15 от Директива 2014/40/ЕС, считано от 19 май 2019 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Емил Димитров.

* * *

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добър ден! Откривам заседанието на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Предлагам на Вашето внимание две точки за обсъждане в дневен ред, които своевременно са Ви изпратени. Едната касае Закона за горивата. Другата касае проблемите, които са възникнали и които предстоят да възникнат по прилагането на Европейска директива – маркирането на цигарените изделия на територията на Република България за вътрешно потребление и за износ.
Гостите, които сме поканили.
По т. 1: госпожа Теменужка Янкова – от Министерството на икономиката; господин Андрей Делчев – Българска петролна и газова асоциация; Валентин Златев – Българска петролна и газова асоциация; Светослав Бенчев – Българска петролна и газова асоциация; Цвета Динкова – Българска петролна и газова асоциация; Живодар Терзиев и Мария Йорданова – Българска петролна и газова асоциация; господин Иван Митев – изпълнителен директор на Българска минно-геоложка камара; господин Камен Колев – Българска стопанска камара.
По т. 2: госпожа Таня Георгиева – главен секретар на Министерството на финансите; госпожа Люба Христова – началник на отдел „Контрол върху отпечатването на ценни книжа“ в Министерството на финансите; Людмила Петкова – дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите; Татяна Накова – държавен експерт в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите; Виолета Гаджева – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите; господин Юлиан Мирков – заместник-директор на Агенция „Митници“; Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“; Светослав Владимиров – началник отдел в дирекция „Разузнаване и разследване на акцизни нарушения“; Красимир Михов – изпълнителен директор; и господин Божидар Василев – директор дирекция „Печат ценни книжа“.
От Българската асоциация на тютюневата индустрия съм поканил абсолютно всички. Това е може би първият път, в който всички занимаващи се с производство, внос, износ и продажба на цигари на територията на Република България ще са събрани на едно място, защото проблемът важи в еднаква степен пред всички, независимо какви конкуренти за пазарен дял са помежду си.
Поканил съм госпожа Наталия Петкова, Вержиния Джевелекова, Диляна Янкова, Димитър Найденов, Кирил Георгиев, Михаил Михайлов и Цанка Бочева – Кемалова, госпожа Теодоска Несторова и от „Слънце“ – Стара Загора, Табак АД Диана Бонева – Кършакова и Иван Динев Иванов.
Предлагам на Вашето внимание така обсъдения до момента и съобщен Ви своевременно дневен ред.
Моля, които са „за“, да гласуват.
Приема се единодушно.

Пристъпваме към разглеждане на т. 1 от дневния ред, а именно:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД, № 902-01-2, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2019 г.
Както Ви казах и в началото, поканили сме представителите на всичките гилдии, които бяха визирани и споменати в средствата за масово осведомяване като първопричина да се пристъпи към отлагане на Закона, а именно изявление от председателя на КРИБ, че един от структуроопределящите отрасли в България, а именно минно-геоложката индустрия, металургичната индустрия, имат проблем с прилагането на този законопроект.
В тази връзка разбрах, че има развитие и съм поканил всички заинтересовани страни, за да могат да изразят своите гледни точки и да кажат това, което смятат, че е редно по отношение на този закон, защото публично имаше и доста невярна информация. Имам предвид – образователен ценз, трудов стажа и така нататък, тоест някакви стари неща се интерпретираха като нови.
Затова позволете ми, първо, да дам думата на Българската петролна и газова асоциация или на минната индустрия? Кой желае пръв, моля Ви? Няма ред.
Заповядайте.
ИВАН МИТЕВ: Добър ден на всички, уважаеми членове на Комисията! Във връзка със Закона, който влиза в сила от 28-ми, нашият бранш е правил редица действия. Чистата хронология започва от 26 юни. Между първо и второ четене ние внесохме становище относно Закона и неговото прилагане в частта „Миннодобивна дейност“. Миннодобивната дейност се извършва на територия на концесионни площи, които като цяло не се третират от Закона за устройството на територията, а се третират от Закона за подземните богатства.
В този ред на мисли, нашата индустрия работи с много специализирана техника, която е едрогабаритна. Давам пример. Автосамосвал с размери – височина осем метра, широчина дванадесет, дължина двадесет метра, няма как да бъде изваден от забоя, както и от работното му място на табана в рудника. Да не говорим и за други.
Хронологията следва и редица писма до отговорните министерства след като Законът беше приет и обнародван в „Държавен вестник“. До момента, в който КРИБ не подаде писмо с нашето искане за промяна в чл. 8, чл. 24 и чл. 25 да направим изключение за концесионните територии, които са отрегулирани ясно и категорично в Закона за подземните богатства, нашите писма не бяха чути, за съжаление. Официалното становище и мнение на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара – този закон, в този му вид пречи на нашата индустрия. Входирали сме трите становища, те са подкрепени от работодателските организации, подкрепени са от Българската петролна и газова асоциация.
Нашето мнение е това, ако тези промени не бъдат отразени, този закон трябва да бъде спрян, защото от 29-ти индустрия, осигуряваща 5% от брутния вътрешен продукт, ще бъде поставена в много неприятна ситуация, която ще повлияе върху цялата държава. И не от нас, а от хората, които чакат само това – една светла индустрия да бъде поставена в много негативно положение.
Това е, което искам да кажа относно целия казус. Ние имаме три кратки искания, които искаме да бъдат отразени. Дали ще спрете Закона по решението на Министерския съвет, ние не сме орган, който може да коментира решенията на Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Мога да кажа следното, че когато обсъждахме за строителите и неколкократно – в стенограмите го има записано, ние сме обсъждали подобни казуси със строителите и аз казвах, че не може да си представите някой изградил 40 км път, построил го е и в момента там има багери, булдозери, камиони, валяци, които не можеш да кажеш вечерта: върнете се до най-близкия град, до най-близката бензиностанция да заредите и утре пак елате на работа, още повече че някои не работят и денонощно, и ние тогава разрешихме такива ведомствени обекти.
Никой не си е поставял за цел минната индустрия или която и да е индустрия да няма обекти. Даже дадох и пример със скрападжиите – тези, които се занимават с чистотата там, преработват металите. Те поискаха и за една минута и четиридесет секунди сме го изгласували тяхното решение, не е имало никакъв проблем. Тоест никой не си е поставял за цел, някои от отраслите в България да няма вътрешен обект, така наречената „ведомствена бензиностанция“, както ние помежду си го казваме, със съответното условие, примерно да е неподвижна цистерната, да си има мобилна, която да зарежда, където е необходимо. Даже за земеделците направихме изключително големи отстъпки и мисля, че са изключително разумни, предвид тяхното естество на дейността.
Никой не би оспорил в рамките на Вашата територия да си имате вътрешни обект и съответно да има някакъв помощен автомобил – зависи вече какъв ще е тонажът, да ходи да си ги зарежда така, както се прави и досега. Това е по отношение на това предложение.
Стопанската камара, имате думата.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз бих искал да информирам членовете на Комисията, че сутринта по инициатива на председателя на Българската стопанска камара се състоя работна среща във връзка с внесеното предложение от Министерския съвет за отлагане действието на Закона, накратко за горивата. На тази среща присъстваха други три браншови структури, членове на Стопанската камара. Това беше Петролната и газова асоциация, на първо място, Браншовата металургична асоциация и Строителната камара, тоест тези три бранша, които също имаха въпроси и възражения по някои текстове от Закона.
В резултат на това работно обсъждане отново се постави въпроса за тази мобилност, което и колегата от Минната камара постави. Стигна се до общо заключение, че ще има секторен подход, който ще реши тези проблеми, така че в рамките на тази работна среща се уеднаквиха позициите и се прие единодушно заключението да не се бави този закон с промяна в тези формулировки, които да дават възможност, да отразят спецификата на тези три или четири сектора и да се преследва основната цел на закона – по-бързо, ускорено, а тя е именно борбата със сивата икономика.
Мисля, че в рамките на дни до седмица ще бъдат ясни и конкретните формулировки, които ще предложат юридическите екипи на тези асоциации, които ще предоставим в Народното събрание, ако счетете за полезни да бъдат използвани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, колеги! Ще си позволя да започна своето изказване с един стар анекдот, където се срещнали оптимистът и песимистът, и песимистът казал: „По-лошо на може да бъде“, а оптимистът казал: „А, може, може“.
След като прекарахме почти година и половина в залите на парламента и обсъждахме един закон, който впоследствие Народното събрание гласува и прие, по никакъв начин и никога не бих могъл да си представя, че след три месеца ще седим пак в залите и ще се чудим какъв повод да намерим как да не отложим, а отменим този закон, защото, надявам се, никой няма илюзии, че отлагането с шест месеца на Закона и след това още три месеца за наредбата, отиваме в септември месец тази година. Започват избори и едва ли някога повече ще се върнем към този закон или в този вид, в който поне е гласуван от Народното събрание.
Това че ще се стигне дотук, беше очевидно още в края на месец декември, защото нито структурата, нито бюджета на Министерството на икономиката с новата структура, която беше утвърдена и приета от министъра на финансите, нито министърът на икономиката беше предприел необходимите мерки, за да се формират органите, които трябва този закон да бъде изпълняван или да бъде осъществяван контролът по неговото изпълнение. Въпросът беше: каква ще бъде формата и как ще се стигне до неговото отлагане? Защо въобще се стигна до този закон?
Ние винаги сме твърдели, че сивият сектор в нашия бизнес предишният му еквивалент – материалната му стойност, е в порядъка на 800 милиона до 1 милиард годишно. Вие си спомнихте презентациите, цифрите, данните от Министерството на финансите, които и досега са публикувани официално на сайта, където показахме къде се губят тези цифри. Няма да влизам отново в обяснение, всички Вие сте присъствали, помните и никой от Вас не възрази, че това не е така.
Това, което „Българската петролна и газова асоциация“ и нейните членове, а смея да твърдя, че това са последните останали големи инвеститори в България – фирми с над 100-годишни история като „Шел“, фирми със значителен принос в икономиката на Европа, OMV, „Хеленик петролеум“, „Ромпетрол“, „Лукойл“ – не се сещам за друг подобен калибър инвеститори, останали в България, са искали и това ние продължаваме да го искаме и сме го заявявали и при срещите с посланиците на Европейския съюз, Европейската комисия, с Вас, като депутати, са само две неща: равнопоставеност на всички участници на пазара на горива и върховенство на закона в Република България.
Къде е проблемът и откъде се ражда сивият сектор, който води до корупция в страната? Три неща са и са много простички – в хода на държавата, откъдето може да се влезе без пристанища, които нямат измервателни уреди; системата БАЦИС, която все още продължава да бъде манипулирана, смеем да го твърдим отговорно това нещо и където значителни количества от тези горива изчезват, които са влезнали, и в крайна сметка, всичко това, за да се превърне в кеш пари от стока, са едни бензиностанции, които никой не знае къде се намират, наричат се ведомствени – феномен, който няма подобен в Европа, нито в българското законодателство, където се продава само в кеш и няма никакви апарати, които да осъществяват връзката с НАП, и където тези кеш пари, след това са същите тези пари, които се раздават обратно по веригата и пораждат корупцията. Но когато от двата лева, условно казано, колкото струва литър гориво – един лев и пет стотинки, колкото са данъците, изчезнат, то ние не можем да се конкурираме с подобни участници на пазара. Това е нашата болка, за която говорим.
Ако става въпрос за 100, 150, 200 хил. литра годишно, което са 120 – 200 млн. лв. примерно, защото това са толкова милиона литри – о’кей, всяка една страна има някакъв процент контрабанда, но когато става въпрос за 500, 600, 700 хил. тона, от два милиона тона пазар в България, това значи, че трябва да затваря рафинерията в Бургас, това значи, че всички ние трябва да затваряме бензиностанциите и да напускаме страната. Това беше мотивът, поради който ние винаги сме се борили и сме разчитали, че в България все пак ще бъдат приети необходимите нормативни мерки и това нещо ще бъде поне официално прекратено.
В крайна сметка след като законът беше гласуван, на 7 януари една от работодателските организации на тристранна комисия, която разглежда тука, в точка „Разни“ внася предложение да бъде отменен Законът за горивата. На 8-ми – следващият ден сутринта, правителството на Република България гласува Решение да бъде отменен с шест месеца, а с още три месеца Наредбата. Моите адмирации за такава бърза работа на държавната администрация, и в Съединените щати няма такова нещо.
Какъв е проблемът, който породи и до нашето решение – да напуснем съответната работодателска организация, и това е гласувано на Управителен съвет на нашата асоциация с пълно болшинство.
Притесняват ни две неща. Аз няма да коментирам думите на нейния председател по простата причина, че те говорят сами за себе си и няма да падна до това ниво.
Има две неща, които много сериозно ни притесняват.
Първото е, че в 9-те страници, които КРИБ е внесъл като предложение, най-малко се отделя място на исканията на колегите миньори и строители. Ние с тях нямаме никакви дискусии, възражения и така нататък. След малко ще Ви покажа. Вчера сме подписали и съответните протоколи. Там се съдържат текстове – ето писмото е пред мен, ние го получихме впоследствие, не бяхме уведомени даже, макар че сме единствените членове на КРИБ от този бранш, а Законът е браншови и би следвало най-малкото да сме участвали в разговорите за това нещо, но се съдържат текстове, които предлагат да отпадне регистрацията на бензиностанциите, да отпадне тяхната адресна регистрация, прикрепеност към определен парцел и така нататък, с което практически не само се обезсмисля Законът – нещо повече, той става вреден и узаконява, ако се приемат тези предложения, сивата икономика и контрабандата в нашия сектор.
Първото, с което аз се обръщам към Вас, господин Председател, е, ако тези предложения се обсъждат, по-добре не приемайте този закон, защото те ще узаконят контрабандата в България. Аз не знам дали са внесени и каква им е съдбата.
Второто, когато председателят на тази организация говори публично по телевизии и няколко дена беше изключително активен, той би трябвало да декларира все пак – това моралът го изисква, че има конфликт на интереси. През неговото пристанище една фирма, нарича се „Инсеол“, е внесъл 2016 г. – 54 танкера с горива, и само до октомври месец 2017 г. още 24 танкера. Аз не знам какви са финансовите отчети на въпросната фирма и колко данъци е платил, но дълбоко се съмнявам, че това отговоря на обема танкери, които са влезли през пристанище – Бургас, в случая. Най-малкото е неетично, когато имаш конфликт на интереси в ситуацията, да заемаш такава ясна позиция и да въвеждаш българското общество в заблуждение.
Никой от нас никога и по никакъв начин не е искал и не си е представял, че някой ще изкара ескаваторите от мините и ще ги закара на бензиностанциите да зареждат горива. Да, може би наистина, защото в дългия едногодишен процес на обсъждане не е и не знам по какви причини не е стигнало това тяхно предложение на колегите, макар че Законът не го забраня това нещо, те настояват и се прави, разбира се – да бъде изрично записано – говоря за миньорите. Ние вчера имахме среща с Управителния съвет на минната и геоложка камара, в резултат на което сме подписали протокола. Аз ще Ви го връча официално, в който се съдържат точно три изисквания за промени в текстовете на Закона, където изрично да се запише, че на концесионните територии може да се осъществява зареждане от така наречените, както в Закона вече са официализирани, ведомствени обекти. Няма никакъв проблем в това нещо, според мен дори и в сегашните текстове на Закона, но, ето ги, те са изписани, господин Вълканов го е подписал. Колегите също категорично заявяват, че при изпълнение на тези текстове, при наличие на тези текстове в Закона, те са против неговото отлагане.
Строителната камара беше една от първите, която подкрепи Закона с официално писмо до българския парламент, Вие си го спомняте това нещо. Не успяхме физически, но ние вдругиден също ще подпишем с тях. Те ясно и категорично заявяват, че те също са категорично против отлагането на Закона по една проста причина – легалните фирми в строителния бранш също страдат от нелегалната конкуренция, когато някой зарежда горива на 50% по-евтини.
Тези, които участват в държавни поръчки, в обществени, те трябва да бъдат публични и да декларират техните баланси, приходи и така нататък. Те не могат да си позволят да бъдат участници или клиенти на сивия сектор. Но има едни други такива, които си го позволяват, защото те обикновено са по-малки и се крият по някаква такава форма. Аз не знам какво решение ще взема българският парламент, господин Председател.
Спомням си онази унизителна ситуация преди една година, когато българският парламент беше принуден да гласува със задна дата закон, който да узакони факта, че един министър промени с негова наредба действащ български закон. Говорим за ситуацията, когато в Закона за акцизите беше внесен на поправка, в която беше казано, че всички пристанища трябва да имат измервателни уреди. На 28 декември 2016 г. господин Горанов като финансов министър подписа наредба, с която каза, че няма да е от 1 януари, а ще е от 1 юли. В случая Вие април месец гласувахте със задна дата да узаконите неговата наредба. Надявам се, че този път до такъв срам няма да се стигне.
Това, което искам да предложа. Мисля, че е единственото разумно в случая, което ще успокои страстите. Разбира се, има една голяма разлика, ние всички сме на международни борси, имаме някакви корпоративни управителни тела, които ни налагат някакво корпоративно поведение. Не можем да отговорим на заплахите на група хора, те никога не са повече от 100-200, които казват: „Ние сме някакви малки търговци, утре ще излезем веднага да стачкуваме.“
Дами и господа, когато не плащаш данъци, много лесно можеш да отделиш едни пари в брои и да изкараш 100 човека да стачкуват, но когато плащаш данъци, ти няма как да се занимаваш с подобно нещо. Ако България започне да бъде управлявана от хора, които имат пари в брой да изкарат едни хора да стачкуват и българското правителство започне да отменя всяко свое решение под такъв натиск, нали се сещате, изводът е много прост: кой управлява държавата тогава?
Аз от така наречената „асоциация“ на малки или както и да се наричат оператори, не съм чул нито една фирма и нито едно име. Молбата ми е, да кажете една бензиностанция с адрес и една фирма, за да видим поне кои са физически тези икономически субекти, които стоят зад тази асоциация. Дълбоко се съмнявам, че и Вие тук знаете поне една фирма или поне една такава бензиностанция, но се крием зад някакво име, където се казва, че ние сме едни малки търговци и нас ни унищожават.
Първото, което е, тези малки търговци зареждат също от една-единствена фирма, аз вече я споменах.
Второто, което е: кажете ми какви малки участници в нашия бизнес може да има, при условие че една цистерна с гориво, независимо бензин или дизел, е между 20 и 30 тона. Това са между 50-60 хил. лв. Ако те продават по един тон на месец, ще трябва да продадат поне две цистерни месечно. Тук вече сме 120 хиляди – 150 хиляди, оборотни пари само за горивото. Умножете го по 12 месеца и ще видите, че малкият търговец трябва да има поне 6, 7, 8 милиона, с които да работи.
Законът казва: отделете от една трета само от една цистерна 20 хил. лв. и гарантирайте на държавата, че ще си плащате данъците и ще спазвате екологичните изисквания и норми в тази държава.
Какво им пречи? Пречи им просто, че трябва да се регистрират и да се свържат с НАП и тогава приключва цялата възможност да пристигат пари в кеш.
Аз Ви моля, предполагам, че тук колегите от по-малките фирми ще вземат думата, моля Ви да отчетете и нещо друго. Има стотици малки фирми, средни фирми, които са изпълнили изискванията на Закона – вече са си отворили банкови гаранции, похарчили са пари, привели са се в съответствие. Как на тях ще им кажем сега: „Ние отменяме Закона и Вие сте го направили това ей така.“ Те ще съдят утре държавата и с основание. И това трябва да се отчита, господин Председател. И тези фирми ще застанат с имената си, а не зад някакво сдружение и да викат: „Ние сме малки и нас ни убиват.“
Затова мисля, че единственото разумно нещо, което може да се случи в тази ситуация е, да не се отлага действието на Закона. Да се внесат – не виждам никаква пречка в това предложение, ние ще ги връчим писмено, което касае и Минната и Строиталната камара, а Строителната камара всъщност има само едно предложение – да бъде записано, че важи и за строителите, както за всички останали, макар, че Законът не казва, че не важи за тях, но о’кeй, ще го формулираме и него – да се направят тези поправки, разбирам колегите, основателни са, и да не се отлага действието на Закона. Другото значи, че всички ние сме клекнали пред едни пари в брой пред сивата икономика. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Господин Председател, колеги, уважаеми гости, Честита нова година на всички! Надявам се тази година да е по-ефективна и по-добра за всички.
Господин Председател, съгласно нашия Правилник тук трябва да имаме вносител на Законопроекта. Кой е вносител, който ще представи Законопроекта? Ако няма такъв, точката да се отложи, когато имаме представител. Нека да спазим Правилника.
Предлагам точката да бъде отложена, когато има представител на Министерския съвет – на вносителя, да представи Законопроекта, тогава да бъде обсъждан. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Давам думата на господин Валентин Николов, който я поиска преди Вас.
Визирате поправката „Ревизоро“, както ние в Правната комисия казахме, че когато се внася закон от Министерския съвет, подписана от премиера Борисов, във водещата комисия трябва да дойде министър или заместник-министър, защото министърът не може постоянно да ходи от зала в зала. В момента нямаме представител на МС, нито министър, нито заместник-министър – било на финансите, било на икономиката, тоест в момента нямаме вносител в залата, така че в това отношение Правилника на Народното събрание е нарушен. Съгласен съм. Но нека господин Валентин Николов да вземе думата.
Няма да го подложа на гласуване, защото е видно, че нямаме вносител, въпреки че е от два реда, но да преминем към разговора по същество. (Шум и реплики.)
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
А имате ли някакъв отговор от министър, заместник-министър? Някой свърза ли се с Вас?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не искам да го коментирам публично.
Министърът щеше да бъде тук, даже и табелката е приготвена, просто случи му се инцидент. Очаквам го.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заяви пред мен, уговорили сме се по телефона. В петък имаше Икономически съвет, той заяви, че ще дойде, изпратил е свой представител. Той не можа дойде. Това е. Но факт е, Вие сте абсолютно прав, ако не присъства министър или заместник-министър във водещата комисия, Законът не подлежи на разглеждане.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, аз съм съгласен, господин Председател, с Вас, но така и така взех думата, поне да изкажа моето мнение.
Уважаеми гости, колеги, Честита нова година и от мен, с когото не съм се виждал! Според мен единственото възможно решение, което Министерският съвет можеше да направи по решение на министъра на икономиката, разбира се, е именно това – да отложи Закона, защото вижда проблеми, тоест при него идват сигнали за проблеми. Идват сигнали за проблеми даже от Строителна камара, от миналата камара и те правилно са взели това решение.
Реално погледнато такъв Закон за горивата ни е особено необходим. Още в миналия парламент беше образувана Временна комисия, най-общо казано, за горивата. Там много основно беше казано от всички институции – говорим и за приходните агенции, говорим за институции като ГДБОП, като Държавната агенция „Национална сигурност“, говорим за Комисията за защита на конкуренцията, която беше направила секторен анализ и всички те бяха казали, че е необходим такъв закон, защото няма как да се регулира един такъв голям сектор от повече от 10 закона, в който вземат отношение именно тези регулации.
Този Закон по някакъв начин, в една или друга форма – добър, лош, но като политика беше внесен. Благодарение на председателя, аз му благодаря, но имаше достатъчно обществени обсъждания. Не знам поради каква причина не сме чули наистина – може би са идвали писма, може би е наш пропуска, просто обсъждам това, което аз съм видял, че е допусната грешка някъде. Не мога да разбера дали е в нас, или просто не е достатъчно изложено убедително или шумно по-скоро Вашите аргументи за това да ги чуем, защото аз мога да Ви кажа, че със земеделците имаше поне две заседания, в които доста силно бяха изложили своите аргументи, даже бяха обсъдени.
Не съм щастлив, честно казано, защото това не е добра практика за Народното събрание. Не съм щастлив от отлагането на един такъв Закон. А иначе съм съгласен абсолютно с аргументите, че няма как, защото Законът не е работи в правилна посока относно тези браншове. Така или иначе един закон, трябва да постигне баланс.
Разбира се, остава съвсем малко време до влизането в сила на този закон. Отлагането му не значи решаване на проблемите. Решаването на проблемите се случва само и единствено с внасянето на Закон за изменение и допълнение на този закон, тоест ние трябва да видим и да решим какво правим. Защото наистина, ако е прав господин Златев, а той съм сигурен, че е прав, при условие че има и доклад в Министерството на финансите във връзка с контрабандата и загубата на фиска от такива недобросъвестни играчи в този бранш, то в този случай при всички случаи отварянето на Закона ще доведе до недобросъвестни предложения. Натиск по един или друг начин, на който ние не трябва да се поддадем.
Честно казано, ние трябва да реагираме и наистина трябва да се намери този баланс обаче между легитимните играчи или ползватели на продуктите в този бранш. Така че призовавам да бъдем много внимателни. Трябва да внесем политиката в решението, което ние ще направим с този закон.
Ние нямаме в момента друг избор, освен да се отложи Законът с някакъв период. Така или иначе Министерският съвет са предложили шест месеца. Това не значи, че той не може да бъде променян впоследствие, но ние трябва да си дадем срок и трябва да направим една пътна карта по какъв начин, как да отреагираме с конкретни разписани намерения, балансиране на съответните. Слава богу, щом браншовете са разбрали, за да не казват, че е лобист този и че е лобист оня и не знам какви неща бях изслушал още по радиото и по телевизията, така че да можем да станем вносители всички парламентарни групи и да затворим Закона и той да действа.
Призовавам и Министерството на икономиката – честно казано, последният път, когато се виждахме, председателят на Комисията ги беше извикал, не бях сигурен, че капацитета, който бяха заделили и съответно финансирането на новата структура беше добро и готово. Понеже Законът все още е в сила, аз не съм сигурен, че те са готови в нужния срок да направят Законът да действа. Не съм сигурен, че имат достатъчно платформа и така нататък. Виждам, че има наредба. Слава богу, че са свършили това нещо. Мисля, че им е нужно още време, но не само време. Това може да ги накара да забавят процеса. Те трябва да ускорят този процес и този закон да действа.
Господин Председател, колеги, аз Ви предлагам да се направи работна група, да може да работим и най-бързо да отсеем, така да се каже, да балансираме промените и да ги вкараме всичките с промяна в Закона, защото тази промяна трябва да дойде от нас. Според мен няма как пак да дойде от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Николов.
Имаме Закон. Минават шест месеца, в които сме дали срок определените институции да се преведат в съответствие и да започнат да създават регистъра. На няколко пъти викахме тези институции при нас да дойда и да кажат. В началото бяха идейни проекти – смятаме това, смятаме онова, предвидили сме тук, предвидили сме там. Преди два месеца, мисля, че беше последното изслушване, когато видях, че не са готови. Казах, че ако Вие за четири месеца не сте се справили, за следващите два се съмнявам.
Между другото, най-големите приходи в България от акцизи са от цигари и от горива. Само във втора точка ще видите, че при цигарите е същото. Предстои въвеждане на директива, всички институции бягат от нея, а тя трябва да влезе и бизнесът страда.
Конкретно сега по този законопроект. Петролна-газова, минната и геоложката, металургичната, строителната, стопанската камера – ако съм изпуснал някой, моля за извинение, всички в момента са подписали споразумение помежду си, че ако се направят тези поправки за вътрешните обекти, в рамките на концесионната територия да не може да се разкарват горивата и да се зареждат машините, проблем няма и не би трябвало да съществува, тоест нещо, което за три минути може да се гласува.
Факт е и Вие сте прав господин Николов, че трябваше да го направим преди това. Факт е.
Също така е добро Вашето предложение да направим работна група и всичките тези неща да ги предложим. Когато бях в Министерството на икономиката миналата седмица, казах какво сме правили. Също така съобщих така, казах: миналия месец бях лобист на Домусчиев, защото някакъв закон се оказа, че се отнасял за него, пък сега съм най-лошият човек за Домусчиев. Господин Вълканов не съм го виждал от 20 години. Ако тръгна сега от стая в стая в парламентарна група и кажа: господин Вълканов, като представител на минната индустрия, много разумно предложение, моля да го приемете, ще кажете: ти си на Вълканов. Господин Вълканов, виждали ли сме се през последните 20 години? Не сме. Ама ще съм Ваш лобист. След това съм лобист на Златев, на кого ли не, а всъщност аз искам един закон да влезе в сила.
Затова аз предложих на господин Вълканов, на Стопанската камера, на Минно-геоложката, на Строителната индустрия, казах така: моля Ви, елате и обиколете всичките парламентарни групи, обяснете го Вие, не аз да го обяснявам. Мен може да ме гледат по един начин, по друг начин. Обяснете го. Имаме проблем, решава се много лесно – за три минути, надяваме се на Вашата подкрепа. Съберете я тази подкрепа. Хващам се за Вашите думи, колега. Ние можем само за една седмица тези текстове да ги приведем в съответствие и Законът още, както си действа, да си продължи. Проблемът е дали искаме да го направим, или не искаме да го направим.
Доколкото разбирам това, което КРИБ каза, че съществува като проблем, то не съществува, Вие сте го изчистили. Може да се разреши с гласуване в залата за 15 минути, ако преди това всичко е изчистено. (Реплики извън микрофоните.)
Ще го размножа на колегите. Колеги, ще го дам на всички, за да няма нещо, което се е случило или не се е случило.
Сигурен съм, че Вие може да получите подкрепата на всички парламентарни групи, защото това, което искате, е разумно. Ние разрешихме на земеделци, разрешихме на кой ли не, не може такъв голям отрасъл да не го получи. Нормално е да бъде. Най-малкият въпрос ще бъде: защо за другите може, а за нас не?
Самият аз съм настоявал за строителството да има. Друг въпрос беше до коя категория обекти. Не и този, който боядисва къщата на село, и той да има ведомствена. Единственият проблем беше, че понеже не отговарят на ЗУТ, да продължат да не отговарят, защото той ЗУТ не важи за тези територии, които казвате. Другото беше – не веднъж да кажем, че е ведомствен и по-лесно да го регистрираме, а после – хайде да си е търговски, ама ние да твърдим, че е ведомствен.
Така, както ги виждам нещата, няма да подложа на гласуване днес този законопроект, но ако ние се обединим около мнението – Вие правите ли предложение за работна група, господин Николов? (Реплика от народния представител Валентин Николов: „Да.“) Значи, аз ще подложа на гласуване създаването на работна група за предложенията по този закон.
РЕПЛИКА: Ние не сме го гласували.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Предлагам, че в залата, когато отидем, ще има предложения по този закон не само по тези текстове, а може да има и цял нов законопроект за изменение и допълнение и ще се наложи да ги обединим. Но нека тази работна група да изчисти с всички, които в момента твърдят, че има проблеми и искат да бъдат решени, защото, както разбирам, никой не възразява за така предложените промени.
По отношение на лимитите. Беше 200 хиляди за газстанция. Намалихме го в залата. Мисля, че предложенията дойдоха, господин Тинчев, мисля, че от Вас – от 200 хиляди на 20 хиляди. В момента чувам, че и 20 хиляди им е много. Между другото, за камионите нищо не искаме. Безплатно е. И два лева не дават – един трамваен билет, пак не искат да се регистрират. Съмнявам се, че обектите, ако от 200 хиляди го направим, вече на 20, на два лева, пак няма да искат. Ще си намират други проблеми.
В момента сме визирали един проблем, с който Министерския съвет е преценил, че е важен, значим и е дал предложение за удължаване на срока. В същия момент виждаме, че всички заинтересовани страни, които от тяхно име се е говорило, са постигнали съгласие. Една работна група би помогнала това нещо да се изчисти.
Така че ще предложа работна група. Няма да подлагам на гласуване. Моля всички заинтересовани ведомства, ще Ви окажа цяло съдействие, пропуск, ще помоля за приемно време и желание от различните парламентарни групи, но, моля, Вие да извървите този път. Когато аз отида, ме гледат по един, по друг, по трети начин. Не ме притеснява моето име, така или иначе всички се упражняват върху мен, но после като влезнем в залата ще се наложи наистина на тези гласове да разчитаме, за да се приеме Законът. Така че аз разчитам на Вашата помощ, на Вашето съдействие и на Вашата обективност.
Процедура, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Няма как да гласуваме създаване на работна група за предложения между първо и второ четене, при положение че този законопроект, който гледаме в момента, не е приет нито от тази водеща комисия на първо четене, нито от пленарната зала. Няма как да предвидим какво ще е гласуването тук тогава, когато бъдат спазени изискванията на Правилника, както ни бяха напомнени от колегата Търновалийски, още по-малко какво ще е гласуването в пленарна зала.
Аз съм съгласен с колегата Николов, че трябва да има работна група между първо и второ четене, но между първо и второ. Сега да гласуваме преди да имаме изобщо Закон приет на първо четене работна група за второ четене, мисля, че няма нужда. Ако това е консенсусно решение, даже смятам, че няма нужда да бъде подлагано на гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Първият път, когато дойдоха, казаха следното нещо: омръзнало ни е от различни правителства, различни партии, ако може поне не ни пречете. В момента искаме да им помогнем.
Заповядайте за изказване.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (парламентарен секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! От самото начало на започване на това заседание, започна да се споменава председателят на организацията, която представлявам.
Днес на тази среща имаме един законопроект, внесен от Министерския съвет, той има една единствена точка – предложение за отлагане. Това е и няма нищо друго, поставено в дневния ред, което да се обсъжда – да се правят работни групи или да се правят каквито и да е обсъждания на други предложения, събиране някъде, обсъждане предложение на експерти или каквото и да е било.
С цялото ми уважение към парламента, Вие, представителите на народа, народните представители сте тези, които можете да приемете или да не приемете един законопроект. Това, което е поставено на днешното обсъждане на дневен ред, е именно отлагането на този законопроект.
КРИБ категорично подкрепя така предложения ЗИД от Министерския съвет. КРИБ не само подкрепи, но и поиска отлагането, влизането в сила на Закона за горивата. То не беше продиктувано – независимо от това, какво тук се споменаваше, не беше продиктувани просто ей така, защото някой в КРИБ му е хрумнало, а то беше продиктувано от дълги дебати с наши членове, които ние представляваме, и което писмо – нося писма – на 30 ноември е внесено в Министерството на икономиката с конкретно приложение. Самите предложения на браншовите структури, които представляваме, тоест нашата позиция е базирана именно на тяхното виждане и разбиране. Бяхме убедени в едно, че Законопроектът във вида, в който съществува и който ще бъде факт на 28 януари, и тези фирми, които не отговарят на този закон, ще бъдат в нарушение на Закона, независимо какво ни се съобщава тук, че, виждаш ли, този закон бил за излизане под логото на сивата икономика. Не знам какво ще кажете на фирмите, които на 28-ми – били в светлата икономика, стават в сивата икономика заради действието на този закон?
Точно затова ние изразихме нашето виждане. Правихме нееднократна среща, както беше споменато и от представители на Минната камара, чути бяха браншовите ни структури, едва когато КРИБ изложи тяхното виждане, че именно в този законопроект не беше отчетена спецификата, технологията на отделни сектори, каквато е минният бранш, каквото е строителството, които са една голяма част от индустрията и създават немалък брутен вътрешен продукт в страната. И това беше позицията на ръководството на КРИБ, включително и на представителите и ръководството на браншовите структури искането този закон да бъде спрян, докато проблемите не бъдат изчистени.
Забележки по този закон имат не само членовете на КРИБ, както се разбра преди малко от днешната среща и водените, първо, закрити за журналисти, след това изявено пред журналисти, срещи в Стопанска камара, където и машиностроенето, доколкото разбираме, също поставят същите проблеми, тоест има проблем и нашето искане и разбиране Законът да бъде отложен, така че тези проблеми съвсем резонно да бъдат изчистени и отстранени. Това че някой на експертно ниво е решил, че трябва да има секторен подход, каквото и да е било, каквото и да си говорим, нещо, което не е прието от парламента, няма как да се случи, а единственото прието от парламента е на съществуването на този закон, който влиза на 28 януари.
Това бяха и нашите мотиви и искания, защото така, както е приет Законът, се въвежда задължително, извън техника, механизация, да се зарежда на стационарни бензиностанции. Фактически това е невъзможно. Няма как тази машина да отиде да се зареди. Тъй като в Икономиката правихме среща, да не занимавам народните представители, но обясниха каква е технологията, как влизат машини в подземни рудници и как това изобщо ще се случи – да могат да се зареждат с гориво на стационарна бензиностанция?
Това бяха нашите мотиви, независимо какво се съобщава, независимо какво се лобира в една или друга посока, КРИБ просто отстояваше позициите и визията на наши членове, които изразиха. Нашето писмо, въпреки че се каза, че, виждаш ли, бележките… (Шум и реплики извън микрофоните.)
Спирам след две секунди.
Тъй като беше споменато, че нищо не било отразено в нашето писмо – осем страници е писмото, което е представено на НИС – предложението, мотивите ни за отлагане и самите предложения за промени, които бяха споменати – чл. 8, чл. 24 и чл. 25, са шест страници и половина (показва) – ето, до тук, от осем общо, цялото писмо.
Така че с цялото уважение, оставям на Вас като решение, но КРИБ е водена единствено и само от мотива да не изпаднат фирми в сектора в ситуация на нарушение на Закона, тъй като той влиза на 28-ми. Шест месеца тези колеги не бяха чути и не беше направено предложение за промяна в тази част. Това са нашите мотиви. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вече се страхувам да дам думата, защото някой като я вземе, забравя да я върне. Аз съм учтив, не искам да прекъсвам, въпреки правилника и ограниченията в него.
Вие от името на КРИБ сега говорите от името на бизнеса. Бизнесът е дошъл тук сам, говори, Вие казвате: не ги слушайте тях, слушайте ни нас. Много се извинявам, пред мен има протоколи от Браншовата камара на същия този бизнес, който казва, че нашите проблеми могат да бъдат решени по този и този начин, в този и този срок. Вие сега твърдите, че това не трябва да се случва, онова не трябва да се случва. Аз не си позволявам да говоря от името на бизнеса и моля, бизнесът – обръщам се с молба към тях, елате да отидем по парламентарните групи и да си го обясните Вие, а Вие сега ми твърдите – не е важно те какво казват, важно е аз какво.
Ама, извинявам се много, КРИБ е орган, който представлява, но когато е дошъл самият бизнес – минно-геоложката е дошла, металургичната е дошла, строителната индустрия е дошла, Стопанската камара – ама не, не, не е важно те какво ще кажат, важното е ние какво ще кажем.
КРИБ в момента не ми събира гласове в парламента, събират ги народните представители. Нека да дадем на самия бизнес да се обърне към народните представители и да им поиска гласовете.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, на днешното заседание не само че не бяхме поканени, а се самопоканихме, видно е от табелките, които липсват, но ние поискахме на това заседание да участва и друг наш представител на Националното сдружение на търговците и превозвачите на горива. Това ни беше отказано от Вашата секретарка, тоест по Ваше разпореждане, тоест и днес най-заинтересованата страна е изключена от процеса, тоест всички, които са против, не се допускат на заседанието.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Бизнесът през Вас може да говори, самостоятелно не според Вас. Като дойде време за промени , ще им намалим размера на нула. Спокойно.
Моля, следващият да се изкаже.
Господин Стойнев, извинявам се, Вие имахте предимства.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Все пак сме в българския парламент и народните представители може би имат предимство. Не го приемайте като неуважение, но понеже разбирам, че тук ние, народните представители ставаме свидетели на един дебат, на който може би мястото му не е тук.
Големият въпрос е, господин Председател, защо се стигна дотук? В крайна сметка имаме вече един приет Законопроект, който трябва да влезе в сила. В продължение на една година ние водим много дебати. Най-вече си спомням – тогава големият проблем беше с транспортния бранш, със земеделските производители. С цялото ми уважение към минната индустрия, съжалявам, може би Вие трябваше по-рано да разберете, че се готвят промени в този законопроект. Разбирам, че щом като има нередност, ние сме длъжни, разбира се, като народни представители, да отстраним тази нередност. Строителната камара – бих ги посъветвал повече да гледат законодателството, отколкото да слушат какво говорят опозицията и да искат оставки, защото преди около месец тук беше струпана цялата техника, едва ли не, в държавата, за да се протестира срещу опозицията, след което, разбира се, трябваше да се получат 1 млрд. 300. Но, когато има разбирателство и когато следите законите, ще участвате и в работните групи, които са.
Разбираме сега, че сте намери компромис. Независимо коя е водещата работодателска организация – за нас като народни представители, уверявам Ви, няма абсолютно никакво значение, за нас е важно законите да бъдат справедливи и да се върви към икономически растеж и всеки да си плаща данъците, да няма сива икономика.
Щом като Вие сте намерили компромис – Строителната камара, Минно-геоложката и другите камари смятат, че има проблем, дайте тогава тези проблеми да ги решим и да търсим начин, така че колкото се може, влизайки в сила закона, да има и нужните промени, така че браншът да бъде удовлетворен.
Само че тук искам да питам: къде е Министерството на икономиката? В крайна сметка, ако Вие не можете да си изготвите подзаконовите нормативни актове в продължение на шест месеца, съберете си багажа и си тръгвайте. Това важи абсолютно и за цялото правителство, защото в момента това е срам, което се случва. Ако Вие сте некомпетентни и администрацията не може да свърши една нормална работа, съжалявам много. Аз съм бил ръководител на това Министерство и помня как се работеше тогава. Вие от 28 юли знаехте, че този Законопроект влиза, когато е обнародван в „Държавен вестник“. Август месец, предполагам, че сте си починали, добре сте си починали, ама септември, октомври, ноември, декември – и сега ще искате шест месеца, ама откъде накъде?! Откъде накъде?!
Някой може ли да ми обясни – шест месеца, защо шест месеца? Няма кой да ни обясни.
РЕПЛИКА: Няма го министъра, за да ни обясни.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Няма кой да ни обясни. Един месец най-много. Това е административна работа и ако трябва денонощно ще се работи. Как може Вие да излизате с обяснението, че имало много работа – предполагам, защото някой трябва да обясни, ама това е Вашата задача.
И наистина не приемам, първо, подобни дебати тук между отделните работодателски организации. Тази работа трябваше да бъде свършена. Има възможност – дали ще е работна група, дали не, да огледаме предложенията, които ще ни бъдат, предполагам, официално дадени на народните представители, за да ги огледаме, да ги припознаем, да влязат в сила на второ четене, но какво е това шест месеца?! Ние така, ако не можем да се справяме със законите, за какво ги приемаме? Но това показва, че това правителство – или вътре не си говорите, или сте некомпетентни. Неслучайно опозицията иска Вашата оставка и по-бързо наистина да вървим към едно нормализиране работата в държавата. Но ето, това е пример как се работи в тази държава. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЖИВОДАР ТЕРЗИЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги, господа народни представители! Аз нямам нито един аргумент, с който да противореча нито на господин Николов, нито на господин Стойнев – изключвам политическите оценки, не са моя работа. От позицията на член на БПГА, но и от позицията на една средна, а може би и малка компания – някои ще кажат средна, аз съм от Стара Загора, Живодар Терзиев – за протокола.
Ще Ви дам един пример Вие сами да оцените, аз знам, че Вие го правите, какви сигнали давате към бизнеса? Защото има протестиращи, но има и хора, които четат законите, а не само информационните агенции и сайтове, а четат „Държавен вестник“ и шест месеца си скъсаха г… да си извадят банкови гаранции, да си извадят документации, наеха си консултанти, ако искате. И в края на краищата, за да не изтървем сроковете по закона – аз не съм и предполагал, че ще има отлагане – законът има своите проблеми. Колежката от КРИП – сега се почувствах малко като в училище, но има своите аргументи, но те трябваше да бъдат изложени в предходната година.
Но да Ви дам примера: за да не изтървем отпуските и да не дойдем в хипотезата на невъзможност пред банките, защото те са другия бич към нас – освен законодателството, което ние трябва да спазваме, аз съм си извадил ипотеки и съм си взел договор с обслужващата банка – целеви по закона, където платих няколко десетки хиляди лева ипотеки и такса на банките, и съм в хипотеза на шестмесечен срок, в който трябва само да представя текста по наредбата – аз още не съм убеден кой е той, господин Стойнев, и да го представя в обслужващата банка, досежно на министъра. Изтичайки шестмесечният ми срок в банката, а то това ще стане по предложените срокове, аз трябва да отида наново, да направя нова проект ипотека за целеви кредит, но моите пари са похарчени.
И сега: моят проблем си е мой, въпросът остава към обществото и останалия бизнес. Какви сигнали се дават, когато ти си си подготвил – хубав, лош: „Dura lex, lex“. Това са моите въпроси за сигналите, които се дават.
Затова, ако са постигнати наистина споразумения – аз не се съмнявам в това, защото бях свидетел, е редно в рамките на няколко десетки дни това да бъде направено и наредба да се получи в още 30 дни, защото в останалия период от шест месеца би трябвало всички тези коментари да са направени и да са структурирани достатъчно добре. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ИВАН МИТЕВ: Благодаря.
От Минно-геоложката камара – няколко пъти бяхме споменати, не мога да не взема отношение най-вече към това, което каза господин Стойнев.
Господин Стойнев, първата индикация, която ние направихме като бранш беше 26 юни между първо и второ четене, и то точно до Народното събрание и Комисията. До ден-днешен нито е отговорено на нашето становище, нито сме извикани. Край на констатациите! Оттук нататък шест месеца, както се казва, добре, че папата не отговаря за нас, защото и при него ходихме. Шест месеца никой не ни взе предвид фактическата невъзможност, в която сме поставени в момента. Няма проблеми да участваме в каквато и да е работна група, в каквито и да е срокове, само трябва да знаем, че ни остават десет дни. Имаме всичко на всичко десет дни.
Както искате го направете, но опита, който имаме с работните групи, дано да свършим за десет дни. Ако не, наистина трябва да прибегнем към входирането на обсъждания законопроект и да се изчистят всички точки. Не вярвам, че в една работна група ще свършим за десет дни. Това е.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Може ли само като дуплика?
Благодаря, господин Митев. Вие се обръщате към мен, но трябва да се обърнете към управляващите, към мнозинството, защото те трябваше да Ви чуят и те Ви отговориха с този законопроект.
Аз като представител на опозицията съм съгласен да видя Вашите предложения, да ги обсъдим ние и ако няма работна група, да ги припознаем, да бъдат от името на опозицията за второ четене евентуално, така че да влязат в зала и да се реши Вашият проблем. Скандално е, господин Председател, че Вие като част от управляващата коалиция не сте отговорили и не сте обърнали внимание на това, което се предлага от Минно-геоложката камара. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря господин Председател, казвам се Ивелин Желязков – представлявам днес тук Асоциация на индустриалния капитал в България. Наистина ще бъда кратък.
Нека видим фактите. Има приет закон – факт. Този закон на 11-ия ден, броено от днес, ще влезе в сила – факт. Този закон е спорен – факт. Ако това последното не беше факт, днес това заседание нямаше да се състои. Нямаше да има причина за това.
След като този закон е спорен и след като има Законопроект, който предлага отлагане не с шест месеца, както говореха всички до тук, а с пет месеца и три дни, за да бъдем точни, то редно е Законопроектът, който е внесен по надлежния ред, да бъде обсъден по начина, по който повелява Правилника на Народното събрание. Други внесени проекти към днешна дата няма. И ако някой счита, че с неслучили се неща може да реши реални проблеми, това няма как да стане.
Последно. Каквито и съгласия да са постигнати, където и да било – в неформална или близка до неформалната обстановка, те не могат да обвържат Вашата, на народните представители, воля и Вашите решения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря. (Шум и реплики извън микрофоните.)
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Ако Ви преча, мога да тръгна. Стефан Бурджев съм от „БСП“.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не пречите на никого.
Заповядайте.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Господине, към Вас, при цялото ми уважение към всичко, което казахте. Спорен е донякъде морално, но е безспорен чисто технически и юридически, защото всеки, и аз включително, знам колко усилия и труд положихме, колко заседания, време и работа отиде. В момента малко ме е яд, защото това време можеше да го използваме за нещо друго.
Госпожо, Вие преди малко се обърнахте към нас депутатите. Първо, ние сме направили всичко, което е било по силите ни. Имаме други задължения и работи, вместо да влизаме в междубраншови спорове. Добър или лош, най-вероятно не е най-прекрасния и съвършен закон, но той е приет по всичката технология, която ни предоставя законодателната дейност, с всичките усилия и процеси.
Това обсъдихме преди малко с колегата, ако минният бранш е подал писмо и не е получен отговор, това е смущаващо. Но все пак можело е да се търсят и различни способи. Ще Ви дам за пример земеделците. Венцислав Върбанов, въпреки че той има политически опит, в крайна сметка с компилация от активности и дейности успя да постигне и да отвоюва това, което беше важно за сектора. В транспорта също.
Аз съм с едно много неприятно усещане, че, първо, не е оценена моята работа и на колегите ми и, второ, че дискутираме нещо, което ние всяко нещо обезценяваме след днес. Разберете и нашата теза. Единственото, което много или малко ме успокоява, че единствено по-зле от нас се чувстват колегите, които са членове на Комисията от управляващото мнозинство, защото и те с всичките му дискусии и много работа… (Реплики извън микрофоните.)
Трябва да го кажа това нещо. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Ще се постарая да бъда кратък. В случая, при обсъждането на проблемен законопроект би трябвало да бъдат поканвани всички представители на бранша. Тук аз не виждам представители на малките бензиностанции и малките търговци на горива, доколкото и на тях да им се вменява престъпна дейност и принадлежност само към сивата икономика. Защото не може да бъде справедлив един закон, който независимо по какви благородни подбуди е създаден и приет, ако той ликвидира даже един търговец или бизнесмен, който спазва законите на държавата и си плаща данъците. Не бива един закон да носи някакви репресии и санкции към дребния бизнес, независимо колко той не е изгоден на едрия бизнес. Извинявайте, че го казвам така.
Редно е тези хора също да бъдат поканени занапред при една работна група или при обсъждане на въпроса. Съвсем естествено е, че се стига до този момент, както сега този месец – заплаха от протести. Смея да припомня, че предвидих това, само че обърках месеца и казах, че до нова година ще има масови протести, но въпросът не е в това.
От друга страна обаче, не мога да приема изказванията на членове на тази комисия от левицата, които правят много вдъхновени и патетични изказвания, а в същото време са гласували Закона в този му вид, в който е бил. Толкова. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Поради изчерпване на дневния ред по точка първа – пет минути почивка, и преминаваме към точка втора.

(След почивката.)






ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, продължаваме.

Преминаваме към разглеждане на точка втора.
ПРЕДСТАВЯНЕ И РАЗИСКВАНЕ НА ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ЕТАПИТЕ НА ВЪВЕЖДАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/574 НА КОМИСИЯТА ОТ 15 ДЕКЕМВРИ 2017 ГОДИНА, ОТНОСНО ТЕХНИЧЕСКИТЕ СТАНДАРТИ ЗА СЪЗДАВАНЕТО И РАБОТАТА СЪС СИСТЕМА ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛЕН 15 ОТ ДИРЕКТИВА 2014/40/ЕС, СЧИТАНО ОТ 19 МАЙ 2019 Г.
Уважаеми колеги, знаете, че миналата година ние направихме две заседания, на които извикахме заинтересованите институции, които са ангажирани с прилагането на една европейска директива – Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574 на Комисията от 15 декември 2017 година, относно техническите стандарти за създаването и работата със система за проследяване на тютюневи изделия.
Оказа се, че Печатницата в Българска народна банка трябва да изпълни някакви свои задължения по този регламент. Самата печатница ще генерира и издава уникални идентификатори за всички потребители, или за да бъда по-кратък – всяка една кутия ще получи своя уникален код. Всеки един търговец, когато го даде в обект, където ще се продава, ще въведе пък кода на обекта, където се продава. Проблемът е, че Печатницата – тя, или чрез свой подизпълнител, да влезе в една процедура, за да получи тези кодове. Всички обекти, които са регистрирани в Агенция „Митници“ и продават цигари, също трябва да получат кодове. Това предстои да влезе съвсем скоро, а готовността в момента не знаем каква е.
Това е поводът да повикаме всички заинтересовани институции, а именно Агенция „Митници“ – да ги изброя, да не изпусна някой, но целият бранш за първи път са дошли, което много ме радва – Агенция „Митници“, Министерството на финансите, БНБ, Българската асоциация на тютюневата индустрия и двата завода, които все още работят. Идеята е, че те знаят от много време и би трябвало самите производители да се подготвят, да закупят машини и съоръжения и да ги въвеждат поетапно в експлоатация на всяка една поточна линия, която работи.
Ние направихме едно посещения в пловдивския завод. Видяхме как работи една такава система и въвежда кодове, макар и негенерирани от БНБ, а свободно генерирани техни си кодове, за да проследяват на кой какво продават и какво се случва с продукцията им. Предполагам, че такава система трябва да има в Стара Загора, или примерно да се въведе, за Благоевград – не питам, защото, мисля, че ако досега не са въвели, няма шанс. Кажете ми кой след кого иска да се изказва. Аз ще давам думата подред.
Първо, бих искал да дам думата на държавните ведомства – Министерство на финансите, Агенция „Митници“ и после искам целия бранш. Как предлагате?
Най-старши по ранг е главният секретар на Министерството на финансите.
Заповядайте, имате думата.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Добър ден, господин Председател! Аз няма да Ви губя времето. Искам съвсем накратко да Ви запозная с действията, които сме предприели до настоящия момент, като ще взема отношение по Системата за защитни елементи, които са част от изискванията на Европейската директива. След това ще дам думата на моите колеги – Юлиан Мирков – заместник-директор на Агенция „Митници“, и на колегите от Печатницата на БНБ по отношение на Системата за наблюдение и проследяване на тютюневите изделия.
Какво сме направили до момента по отношение на Системата от защитни елементи, чрез която се цели да се удостовери дали съответният бандерол в нашия случай е оригинален, или незаконен?
Направихме промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия и свързаните с тях изделия, с която регламентирахме, че акцизният бандерол в случая ще служи като защитен елемент. В тази връзка министърът на финансите през месец декември издаде заповед, с която се определи кои ще бъдат защитните елементи на акцизния бандерол. Това е във връзка с изискване на Директивата, като бих искала да Ви обърна внимание – аз и на срещата миналата година Ви споменах, че изискването на Европейската директива е защитните елементи да бъдат минимум пет. Ние имаме много повече защитни елементи.
Косвена последица от Европейската директива за тютюневите изделия също така бе размерът и разположението на здравното съобщение върху кутията за тютюн, като това породи косвено изискване да променим размера на бандерола. В тази връзка също сме предприели действия и вече са факт: сключихме анекс с Печатницата на БНБ, чрез който анекс към нашия действащ договор с Печатницата променихме размера на бандерола, който в момента е 16 на 32 – много по-малки размери от предишните. Министърът на финансите издаде заповед, с която определи вече новия размер на бандерола.
В тази връзка искам да обявя тук пред всички Вас, че от 20 февруари 2019 г. могат вече да бъдат правени заявки за новия акцизен бандерол. По отношение на това изискване на Системата от защитни елементи ние сме изпълнили абсолютно всички наши задължения по Директивата.
Позволете ми да дам думата и на господин Юлиан Мирков, който вече ще каже за Системата за наблюдение и проследяване на тютюневите изделия, какви действия сме предприели. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Номерът отделно ли е от бандерола, защото ние лепим бандерол със съответните защити и елементи, а отделно ще имаме уникален номер, което е съвсем друго нещо, нали?
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Да.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Мирков.
ЮЛИАН МИРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Както госпожа Георгиева спомена, с допълнение в Закона за тютюневите изделия и свързаните с тях изделия Печатницата на БНБ е избрана за издател на уникални идентификатори за всички тютюневи изделия, които ще бъдат реализирани на българския пазар и за тези, които са произведени на територията на страната и са за износ, или за безмитна търговия.
Мога да кажа, че във времето от момента, в който сме започнали да работим на тази тема, до момента ние сме провели доста работни срещи и с бизнеса, и с Печатницата на БНБ. Включително през месец ноември миналата година беше проведена работна среща с експерти от Европейската комисия, които следваше да отговорят на въпросите, които възникват в процеса на разговорите между нас и бизнеса по отношение на издаването на уникалните идентификатори. За съжаление, и у нас, и в бизнеса остана леко разочарование, че самите експерти не можаха да дадат конкретни отговори към момента на срещата и все още не са отговорили, останаха отворени във времето.
Последната среща, която организирахме между бизнеса, нас и Печатницата на БНБ беше вчера. Днес има среща на работната подгрупа на Главна дирекция „Здравеопазване“ и буквално в последните часове получаваме достатъчно актуална информация по отношение на това, което се случва в другите страни – членки на Европейския съюз, но това, което смея да твърдя, е, че България, в сравнение с другите страни членки, не изостава от работата. Към днешна дата единствената увереност, която сме получили, е, че има страна членка, в която издателят на уникални идентификатори и самият той е получил. Неговият код е Чехия. Нямаме знанието друга държава да има такъв код, но това по-скоро колегите от БНБ могат да кажат докъде са стигнали като регистрация.
Факт е, че в този процес ние по-скоро се явяваме като медиатори между бизнеса и Печатницата на БНБ. В последните разговори, които проведохме, разбрахме какво е желанието на Печатницата по отношение верификацията на това кои лица могат и кои лица не могат да получават такива идентификатори. Агенция „Митници“ ще предприемем съответните действия, с цел набавяне информацията за Печатницата. Смятам, че по никакъв начин институциите в лицето на Министерството на финансите и на Агенция „Митници“ не абдикират от този процес. Напротив, смятам, че участваме изключително активно в него, за което съм благодарен за диалога с бизнеса и с Печатницата. Това го казвам като увод на разговора и съм готов да отговарям на всякакви въпроси.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Мирков.
При Вас са регистрирани всички обекти, които продават. Те са заведени със съответния номер, който е при Вас. Оттам нататък вървим дали този същият номер с някакви прибавени цифри – било отпред, било по средата, било отзад, ще стане този уникален номер за съответния обект?
ЮЛИАН МИРКОВ: Не, регистрацията по Закона за акцизите и данъчните складове няма нищо общо с уникалния идентификатор, който следва всички лица да получат.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: От това разбирам, че БНБ трябва да стане Министерство на финансите и да ходи при всички обекти, да ги накара наново те да отидат при него да се регистрират и да получат този уникален код.
Не е ли по-лесно, ако в момента имаме Х-брой обекти и те имат някакъв номер вече даден от Вас – пореден, по магазин, по фирма, какъвто и да е, към този номер да се добави съответният идентификатор и да бъде заложен? В противен случай се оказва, че БНБ – към момента няма действащ закон за тях, законът на практика не се отнася за тях – ще трябва да предприеме действия, които не виждам как ще докарат 40 хиляди души от цялата страна, ще ги наредим на една опашка, включително магазини по селата, за да му даде код и после този, който му доставя стоката, да го въведе.
Тук е първият момент: кой ще дава кодовете и как институциите си говорят помежду си, без значение, че са Финансите, а другото е БНБ? Защото, ако го даваме на БНБ, а пък трябва Финансите да го свършат, Финансите – не искат, или пък БНБ не може, на практика обричаме хората да се наредят на едни огромни опашки за код.
ЮЛИАН МИРКОВ: Не, не.
Значи уникалният идентификатор съдържа в себе си определена информация. Тази информация не е свързана с регистрацията по Закона за акцизите и данъчните складове. Тази информация е свързана с това – в коя фабрика, на коя машина, след това кой е първият търговец на едро, след това кой е следващият търговец, който след раздробяване на голямата пратка търгува с по-малката и така нататък. Няма как Агенция „Митници“ да дава този уникален идентификационен код, защото на практика ние не можем да го генерираме. Той е свързан с друга информация.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие само упражнявате контрол. Кой ще ги издава тези номера? Кой ще ги генерира? Отделно, че има фирми и не знам БНБ към коя от всичките фирми ще се насочи.
Вижте, проблемът е следният. Легалният бизнес печели сигурно по 10 ст. на кутия. Ние сега го товарим с една огромна инвестиция отгоре, която той трябва да изплаща във времето, защото съгласно Регламента те ще платят сметката накрая, каквото и да стане.
БНБ като една независима институция, ползваща се с цялото наше доверие, ще генерира тези кодове. Тя също трябва да има някакви данни – колко са фирмите, колко от тях работят в Европа, колко от сектора, който е в Европа е към едната фирма, към другата фирма, колко знака да бъдат на кутията, защото, не знам при тази скорост дали могат безкрай много знаци да се сложат. Може би трябва да е някакво число, което да е възможно да стане при тази скорост. Всичкото това нещо ще можем ли в следващите два месеца да го изговорим или в един момент ще се окаже, че има Директива, но не я прилагаме? Защото, доколкото знам, част от фирмите вече са вложили някакви средства. Пред нас те заявиха, че са 300 хиляди на машина ли беше, 200 хиляди ли евро, което при 10, 15, 20 машини е вече сериозна сума. И ако това трябва наново да се купува, сега вече при направена инвестиция, ще е проблем. Затова моят въпрос е към Вас и към бизнеса.
ЮЛИАН МИРКОВ: Именно поради тази причина ние провеждаме тези срещи, за които стана въпрос, защото различните сертификационни фирми използват различни стандарти. С цел получаване на най-добрия резултат и намаляване на броя символите, които да бъдат включени в уникалния идентификатор ние си говорим и с бизнеса, и с Печатница на БНБ като издател на уникалните идентификатори, именно с тази цел – да бъдат улеснени производителите, за да не се създаде ситуация, в която един достатъчно дълъг идентификатор да не може бъде отпечатан на една кутия и той да се отпечатва на следващата, на по-следващите и така нататък. Затова казвам, че този диалог ние го водим.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Имаме ли представител на Печатницата на БНБ?
Заповядайте, имате думата.
КРАСИМИР МИХОВ (изпълнителен директор на Печатницата на БНБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Какво сме направили до момента по отношение на поставения въпрос? Всички въпроси, касаещи изработването и създаването на система за издаване на уникален идентификатор, ние предприехме веднага, след като беше изразено намерението на нашата печатница да бъде възложено изпълнението на тази задача.
В момента така нареченият „интерфейс“ на програмата, която ще изпълнява тези задачи, е в работно състояние, като в момента имаме разработена възможност за подаване на заявление от всички обекти какво желаят да направят, за да могат да бъдат регистрирани и да получат този код. След като получат този код – това ще стане по електронен път, ще могат съответно да преминат към своите задължения за регистриране на икономическия оператор като изпълнител, да получат регистрация на своята фабрика, където ще произвеждат и съответно на машината, на която те ще произвеждат. В момента системата е в готовност да работи с първите два модула, останалите два модула са в период на имплементация и проверки за тяхната работоспособност.
Инициирахме и отправихме писмо до всички членове на Българската асоциация на тютюнопроизводителите в тютюневата индустрия да посещават със свои специалисти всеки понеделник в 14,00 ч. на територията на Печатницата да имаме работни срещи, на които да бъдат поставяни оперативно-текущи въпроси и веднага да имат оперативно решение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: А после, когато започнат да работят, кой одобрява заявките? Вие, Министерството на финансите, кой? После започва работата. Приемаме, че фабриката е влязла в експлоатация, дали сте номера, търговските обекти си имат номер, всичко върви и идва Хикс при Вас и казва, че иска да направи за толкова и толкова износ за чужбина. Кой дава идентификатора, кой одобрява заявката?
В момента за бандеролите отиваш в Министерството на финансите и казваш: „Смятам да внеса в България пет тира цигари, еди-колко си хиляди мастербокса, искам да ги закупя, да ги занеса във фабриката ми в чужбина, тя ще ги налепи и когато те дойдат в България, всичко ще е прекрасно“. Този процес е проследим. Ако в момента този идентификатор – тези номера, които ще се сложат, примерно на цигари, направени в България за чужбина – кой одобрява заявката тези номера да им се дадат на тези хора? Изчистен ли е този проблем? Министерството на финансите ли го прави, Вие ли го правите, подизпълнителят ли го прави?
ЮЛИАН МИРКОВ: Ако ми позволите!
Икономическите оператори, които произвеждат цигарите, заявяват пред издателя на уникалните идентификатори брой на идентификатори, които да получат – получават ги, след което ги отпечатват на съответните кутии. Точно чрез тази система, за която говорим – за проследяване, контролните органи, какъвто е Агенция „Митници“ контролен орган в България, могат да проследят този идентификатор – на кой производител е даден, на коя машина и в коя фабрика, впоследствие на кой търговец на едро тази партида идентификатори е продадена и след раздробяването на партидата на по-малки партиди и така до крайния продавач.
Няма ангажимент по отношение на това да бъде одобрявана заявка за издаване на идентификатори от страна на държавен контролен орган, ако това е Вашият въпрос. Производителят, който има собствен идентификатор, заявява пред издателя на идентификаторите необходимия за него брой да произведе определена партида цигари. (Реплика на председателя Емил Димитров извън микрофоните.)
КРАСИМИР МИХОВ: Запознати сме и работим в нашата система, когато бъде издаден такъв уникален идентификатор, съответно Агенция „Митници“ да може и да има възможност да чете и получава информация от системата, която ще бъде изградена. (Реплики извън микрофоните.)
ЮЛИАН МИРКОВ: Не, не! Бандеролите и идентификаторите са две различни неща. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Бизнесът?
Заповядайте.
ДИЛЯНА ЯКОВА: Добър ден! Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Аз съм представител на „Филип Морис“ – България, но с разрешението на моите колеги искам да кажа няколко думи и от името на Българската асоциация на тютюневата индустрия.
Първо, да започна всъщност, потвърждавайки подробното изложение на господин Мирков и на госпожа Георгиева, както и на директора на Печатницата на БНБ, че ние работим в тясно сътрудничество институциите и бизнеса. Изключително сме благодарни за този много конструктивен диалог, който имаме с Агенция „Митници“, а в последно време, откакто всъщност е назначена Печатницата на БНБ за издател на идентификатори и с тях.
Що се отнася до изискванията към самите производители, които Директивата за тютюневите изделия и регламентите, актовете по изпълнение към Директивата предвиждат за нас, мисля, че повечето компании – мога да кажа от името на всички, че сме си изпълнили задълженията и това, което се очаква от нас към настоящия момент.
Оттук нататък – да, всичко зависи от издателя на идентификатори, за да може системата, която е изключително тежка от техническа гледна точка да задейства към 20 май, когато е крайният срок. Доволни сме да чуем, че от вчера всъщност също така, че в Печатницата вече са започнали работа по техническите параметри на тази система. Всъщност има детайли, които може би трябва да изчистим, но затова и от Печатницата бяха така достатъчно адекватни, явно и с комуникацията си към нас, за да ни поканят на тези ежеседмични срещи, които ще се състоят от тук нататък, за да можем в оперативен порядък да изглаждаме неяснотите и евентуално подробностите, които ще трябва да уточним за уникалния идентификатор, който ще трябва да се поставя на всяка кутия, както и за идентификаторите на отделните икономически оператори, обекти и машини.
Това, което споменахте за идентификаторите на отделните икономически оператори и не може ли това по някакъв начин с вече съществуващите регистри да се вмести. Да, от вчера обсъждаме такъв вариант. Агенция „Митници“ решиха да обмислят, но в същото време трябва да имаме предвид, че Регламентът за изпълнение по Директивата предвижда всеки един икономически оператор, който иска да продължи след 20 май 2019 г. да продава тютюневи изделия, да изрази своето съгласие да му бъде издаден такъв идентификатор, тоест няма да може служебно просто да му се зачисли такъв номер.
Предвижда се една възможност за търговците на дребно – от тяхно име някой друг да заяви номер, но въпреки това те трябва да бъдат съгласни да им бъде издаден номер. Това съгласие вече трябва да уточним как може да се получи.
В общи линии ние от бизнеса до момента сме доволни, можем да кажем, бизнесът от развитието на нещата, макар че в следващия много кратък срок има много неща да бъдат направени и се надяваме това да може да се случи и системата да може да заработи, както е предвидено, от 20 май 2019 г. Благодаря. (Реплика извън микрофоните на председателя Емил Димитров.) От „Филип Морис“ сме представители на „Филип Морис Интернешънъл“ – вносители на тютюневи изделия.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вижте, големият проблем е, че ние го възложихме на Печатницата на БНБ. Отделно казахме – може подизпълнител, което е най-добрият вариант, възможност и те самите да са по-гъвкави. Ако сега ще сложим 40 хиляди души пред Печатницата на БНБ да се регистрират по някакъв начин, чрез пълномощници и така нататък, рискуваме утре някой да направи една голяма опашка и да започне срещу тях по някакъв начин и да каже: „Ето, всичката Ви работа е такава, защо не се организирахте?“. Просто ги поставяме малко в една позиция те да се оправдават, само защото ние сме решили да го дадем на тях да го вършат.
Затова питам дали Вие помежду си не може да се разберете и ако съществува теоретична възможност този код с добавка да стане и да заработи и да е по-лесно – да, ще се яви всеки един от тях, както сега ходи в Митницата да си получи удостоверението, ще получи и новия код и вече ще си го залага. Но може да спестим големите опашки, да го направим по електронен път или да го разясним по някакъв начин, когато вече имаме виждане как точно ще стане.
Защото в един момент, каквато и да е организацията, Печатницата на БНБ не може да си спре останалата дейност и да започне само с това да се занимава, било то макар и за първоначалната регистрация, която може да трае две-три седмици. Разбирате, знаем, че ще стане някъде една огромна опашка, но понеже няма да е при нас, не ни интересува. Ако може, това да го спестим! А те, че трябва да се регистрират – трябва, щом искат да работят, но поне да им спестим големия проблем.
Искам някой от бизнеса – има ли някой от производителите тук? Да каже, 33 знака, 23 знака, 48 знака – много са, малко са, бързо работи машината, не работи машината, възможни ли са тези? Доколкото разбрах, има няколко, които издават.
Моля Ви, кажете Вие, защото аз не правя цигари.
ТЕОДОСКА НЕСТОРОВА: Добър ден на всички! Представлявам една от двете работещи цигарени компании на територията на страната. Работим по този проект вече две години и половина чисто технически. Влезнали сме в много сериозен етап на довършителни работи.
Днес искам да внеса няколко пояснения по темата, която ни вълнува. Една от всичките задачи, които ние трябва да имплементираме, е да изградим система, чрез която кодовете, които ще получаваме от външния издател – при нас са само представителите на упълномощените вече или определените представители на българската държава, но ние като производители, както и останалите производители на територията на Европейския съюз, ще получаваме кодове и от останалите издатели, определени от всяка една от държавите членки.
Така че в случая първото, което искам да поясня, защото някак си се разми в хода на поясненията, е, че, от една страна, България като страна членка определя издател, който ще издава кодовете. Най-важното, което трябва да се случи оттук насетне, за да е легитимен този издател на кодове – в случая Печатницата на Българската народна банка, е самата тази компания да се сертифицира като издател на кодове. От вчерашната среща разбирам, че този процес е започнал.
В случая моят въпрос ще бъде: има ли риск Печатницата на БНБ да не получи сертификат за издател на кодове? Какви са очакванията от страна на печатницата това да се случи, за да може то да бъде проконтролирано съответно във времето и има ли план за действие, в случай че това не се случи?
Така че, първо, издателят на кодовете, който и да е той, и с какъвто и да е нормативен акт да е определен, сам по себе си по силата на Регламента трябва да се сертифицира като издател на кодове изобщо, за да може да издава легитимни кодове. Това е единият ми въпрос.
Тук се покриха няколко от темите, в смисъл, че от типовете кодове, които този вече легитимен издател на кодове трябва да издава, а те са няколко вида. От една страна, регистрациите на икономическите оператори, независимо дали те са производители на тютюневи изделия, дали са дистрибутори, дали са последният retail outlet, който е вече продавач на цигарите на физическите лица, включително и регистрация на логистичните компании, транспортни компании – всички, които подлежат на контрол и деклариране по силата на регламента. Така че това е едната задача, с която изпълнителят на този регламент, в случая издателят на кодовете трябва да се заеме.
Аз се надявам в така предложения конструктивен режим на работа с колегите от печатницата и техния подизпълнител да търсим през следващите седмици, а именно срещите всяка седмица, да търсим решение за оптимизиране на този процес, в който да автоматизираме максимално. Разбира се, сигурно ще има нужда от консултации, аз не съм юрист, но как можем служебно или не, автоматично или не, да регистрираме 20-те хиляди оператора плюс малкия на брой производители, дистрибутори, а ние като производители трябва да регистрираме също така фабриката и всичките си опаковъчни машини и те да влязат в този регистър. Това е първият вид кодове, който трябва да бъде издаван от Вас, колеги.
В случая е важно да се отбележи, че това не е еднократен акт дотолкова, доколкото ежедневно буквално се раждат нови компании, които продават тютюневи изделия и има такива, които отпадат. Този регистър, тези кодове трябва да се издават своевременно и непрекъснато да се обновяват данните в тази система. Също така е хубаво и трябва да има начин информацията за издадените кодове да може да се връща към нас като производители и към търговците дистрибутори, така че ние да можем чисто оперативно да знаем кодовете на всеки един търговец на дребно.
Втората и не по-малко съществена част от типа кодове, които трябва да издават колегите от БНБ печатница, това са вече самите уникални идентификатори, които ние ще поставяме на опаковките. От една страна, тази тема я разделям на две, тоест трябва да бъде изграден ред и начин, с който ние по регламент имаме формат на файловете, с които ще подаваме заявление. Този процес трябва да се автоматизира – начинът, по който ще заявяваме и ще получаваме кодове по електронен път.
Другата много важна тема, която ни интересува, е структурата и размерът на кода. Формално погледнато структурата е определена в Регламента, а това, че има максимален размер, който е определен в Регламента – той е 50 символа, и това, което ние като производители искаме, е да намерим общ език и път с издателите на кодовете и да вървим към възможно най-малкия размер код. Защото практиката от това, което към момента сме внедрили – за яснота казвам, че нашите принтери, които сме закупили и инсталирали, са последно поколение лазерни принтери, които не работят на принципа на принтерите, които имате по бюрата си като такива, а те работят на лазерен лъч, прави се лазерно прегаряне, покриват скорости на машините от порядъка на 500-600 оборота. Нашите тестове показват, че след прага от около 35 символа машин ритбул код и около 12 символа за хюман ритбул код, принтерите не успяват да работят, тоест кодът се измества и не успява да се отпечата при тази скорост. Ако кодът влезе в рамките на повече от този брой символи, ние имаме затруднения с отпечатването, което означава, че ще се наложи, за да печатаме четим код, да намалим оборотите на работа на машината, тоест да понижим капацитета, с който работим в момента, а по-големите компании имат още по-високо оборотни машини, дори и от нас като производител. Така че това е друга тема, която се надявам да разрешим в сътрудничество с колегите от Печатница на БНБ.
Вчерашната среща за мен беше много окуражителна и се надявам през следващите един, два месеца да постигнем резултат по всички поставени въпроси, а колкото до това дали те ще имат и как ще разрешат затрудненията със сертифицирането, надявам се също в тази посока колегите да успеят да получат този сертификат.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колкото повече Ви слушам, толкова повече се притеснявам.
Първо, имам въпроси към всички присъстващи. Вие си говорите помежду си непрекъснато, няма обидени и всички работите в посока нещата да се случат. Това че сме хвърлили на БНБ хората, които дават 50% от прихода от акцизи – цигарите, те да решават този проблем, решили сме го със Закон, но по някакъв начин да им помогнем и те да могат да се справят, а не да ги оставим сами в ситуацията. И заключителният въпрос е: трябва ли Ви някаква законодателна инициатива? Не да стане шест без пет и изведнъж да се сетим. Аз не знам тези кодове – самото БНБ има ли право да ги получи, дали не трябва да ги получи Министерството на финансите или някаква друга…? Не знам как е редът. Трябва ли някакъв срок? Ако трябва две фирми – три и от трите да поискаме, да получим и трите кода за България. Да не стане, че единият казва, че за 30 дни ще го дам, аз ще Ви го дам за три месеца, ние да се бавим и после да го вземе този, който е по-неподходящият код или с повечето символи, само и само, защото във времево нещо сме пропуснали.
Питам само за законодателната инициатива, защото аз с това мога да Ви помогна и евентуално да помоля колегите или Министерският съвет да предложи нещо по-бързо и да направим спешно, въпреки че мисля, че вече сме закъснели, но имаме теоретичен шанс.
Законодателно Вие имате ли проблем, БНБ, Министерството на финансите? От този момент нататък, ако си спазвате Вашия график, системата да влезе и на 28-ми да няма проблеми.
Може би да се изкаже доайенът на цигарите – Кемалова, и тук виждам шефът на Данъчна политика – Петкова.
ЦАНКА КЕМАЛОВА (председател на Българската асоциация на тютюневата индустрия): Уважаеми господин Председател, дами и господа! Ние не смятаме, че ни трябва ново законодателство, защото имаме транспонирана директива, имаме регламенти, които намират пряко приложение. Това, което обаче трябва да е ясно, че сроковете, поставени с тези регламенти и с директивата са страшно малки за обема работа, който трябва да се свърши. Ето, че с първото нещо, което е важно, за да се изпълни цялата система – регистрацията на Печатницата на БНБ, вчера около два часа дискутирахме това. За да се направи регистрация на issuing agency, има стандарт по ИСО, тоест има норматив, то не е нещо, което някой измисля тепърва, а трябва да се спази този норматив, да се избере една сертифицираща компания и да се кандидатства.
Доколкото разбрахме от вчерашната среща, БНБ все още е на етап проучване – не са подали документи за сертифициране. Това е първото и важно нещо, което трябва да се случи, защото те имат, доколкото разбрахме от тях, един месец срок, за да им отговорят дали отговарят на условията и дали ще бъдат сертифицирани като issuing agency.
Това е първото важно нещо като срок, което трябва да се направи, за да е ясно, че има легитимен на европейския пазар издател на уникални идентификатори. Това че е определен със закон е добре – една стъпка, яснота дава за бизнеса, дава възможност на печатницата да започне да работи, но тя тепърва има да свършва много работа. Да не говоря за това, което спомена господин Михов, че се задават въпроси на Европейската комисия по неясноти, които има в документите и не се получават отговори.
Бъдете сигурни, че всичките три институции, които сте поканили тук, плюс индустрията, полагаме усилия всичко това да се случи. Включително колегите от Агенция „Митници“ се свързват с други структури в други европейски страни, включително и печатницата прави контакти, нашите мултинационални компании събират информация, така че ние правим всичко възможно в тези кратки срокове да се похарчат едни много пари и да се свърши огромна работа. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Някой друг?
ТЕОДОСКА НЕСТОРОВА: Да кажа за последно, че когато госпожа Кемалова спомена за много пари, една от темите, която е важна за всички нас, това е цената на уникалния код. Така че ние много разчитаме, знаем, че колегите от БНБ печатница ще направят сериозна инвестиция, но разчитаме на това да се прояви разбиране, че бизнесът ще плаща за всеки отпечатан код или загубен по причина, че не се е отпечатал добре, или камерата не го е прочела, тоест ние ще имаме най-вероятно много сериозно количество брак. Така че за нас този бъдещ разход също трябва в максимално кратко време да стане обозрим, защото, знаете, че всички правим бюджети, изчисления, с какво всъщност ще натовари нашата продукция този код.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: БНБ, ако имате проблем, кажете, за да можем да съдействаме? Но ако тръгнем в някакви срокове, които са извън нас, излиза, че колкото и да искаме, няма да се класираме за месец май. Бизнесът ще плати сметката, но да не я плаща два пъти – един път чрез отнемане на лиценз, един път чрез закупуване на нова апаратура, защото тази, която вече е въвел, примерно не става. Няма да е редно.
Помислете за тези знаци. Нека да са по-малко, защото иначе излиза, че или ще е голям брака, или че ще трябва с по-бавна скорост още една машина да купиш. Сега легалният бизнес печели по десет стотинки на кутия, ако го натоварим и с този разход, става страшно. На практика БНБ ние ги товарим с една допълнителна дейност – да защитават интереса на българския фиск, така както гледам само задължения сме им дали, права никакви. Помислете с нещо дали можем да Ви бъдем полезни и направете всичко възможно да влезе в сила и да сработи. Ако трябва вземете и от трите фирми код, ако трябва направете и при трите фирми заявка, така или иначе те ще го платят.
Има ли други, които искат да се изкажат по темата?
Колеги, имате ли въпроси, ако не, да приключим?
Да благодаря на министъра на икономиката, защото той беше така любезен да изчака разискванията по втора точка. Иска да ни запознае с така направения Законопроект, който беше по първа точка.
Колеги, закривам втора точка.
Благодаря на всички, които дойдоха. Радвам се, че виждам целия бранш на една маса.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Първо, моля да ме извините, че не успях да дойда навреме, за което съжалявам.
Молбата ми е следната. Знаете, че още преди влизане в сила на Закона, който трябва да влезе на 28 януари тази година, се получиха редица писма от бизнеса – говоря за сектори, така наречените „малките търговци“, Минно-геоложката камара, Строителната камара, земеделците.
В началото, съгласно изискванията на Закона, ние подготвяхме Наредбата във връзка прилагането на Закона. Коментарите обаче, които получихме, не бяха толкова по Наредбата, те бяха по самия закон. Създаде се едно напрежение в самия бизнес, мисля че го видяхте и действията, да не ги коментирам – да или не, излизане, неизлизане, съгласни, несъгласни. По принцип лично моето мнение е, че един закон трябва да балансира интересите. Законите трябва да са такива, че те наистина да защитават общия интерес, но и вътре в секторите.
Към момента становищата на всички наистина са разнопосочни, но едно нещо е точно и ясно казано от всички – този закон трябва да го има. Личното ми мнение, аз съм го казвал и в тази комисия, че този секторен закон отдавна трябваше да го има. Дали е най-добрият закон, или не, ще разберем, когато започнем да го прилагаме.
Въпросът беше, че ако на 28-ми влезе този закон в сила – добър или лош не коментирам, не мога да знам дали е добър, или лош все още, това щеше да създаде проблем за някои от секторите и много говорихме за Минно-геоложката камара. Оттам, след този анализ и по предложение на експертите в Министерството на икономиката, ние предложихме на Министерския съвет да вземе решение да предложи на Народното събрание, който е единственият орган, да вземе решение не за отмяна на Закона, каквото и предложение също имаше, а да бъде отсрочен, за да може между бизнеса и Министерството на икономиката, разбира се, с участието на Народното събрание, наистина да го изчистим.
Обръщам внимание на няколко текста. Сега срещнах долу представители на бизнеса, които ми казаха, че те вече са започнали. Ние им изпратихме писма – към нас не са го изпратили, но вече имат и конкретни текстове, които могат да предложат – говоря за Асоциацията и за Минно-геоложката камара. Не знам, и още веднъж се извинявам, дали са присъствали от малките търговци и да си дадат мнението. Не можем без тях.
Имаше няколко опции – три, не няколко – отмяна на Закона и правене на нов закон; отлагане на Закона за определен период. Ние решихме шест месеца. Но аз го казах и в НИС, след малко ще Ви запозная с резултатите от НИС, ако председателят не е успял. Най-работещото в случая, защото имаше предложения от бизнеса – нека да влезне в сила Закона, а пък ние ще го правим в движение. Така е, но Минно-геоложката камара още от първия ден са в неизпълнение. От друга страна, тогава Министерството на икономиката трябва да влезе и съответно да предприеме действия, които са наказателни или пък да си затворим очите. Второто не е допустимо по никой закон.
На Националния икономически съвет запознахме бизнеса с това. Това, което искам да кажа, мисля, че и Петър Кънев може да го потвърди, ще изчакаме и председателят да го потвърди, бизнесът каза, че ние ще участваме в дебатите и в работата за промяна на текстове в Закона, които създават в момента някакъв дисбаланс в системата. Няколко работодателски организации дори написаха, че каквато и да е основната цел на този закон, освен да урегулираме сектора, да се борим и със сивата икономика, с него няма да го постигнем.
Затова Ви моля за разбиране – да направим всичко възможно да отложим Закона. Аз лично се ангажирам пред Вас, Петър Кънев се ангажира, председателят на Комисията, сигурен съм, че и Вие сте ангажирани. Наистина в един много кратък срок да изчистим темите по Закона, тъй като те пак трябва да влезнат в Народното събрание, винаги може да вземе решение Законът да влезне от деня на обнародването му. Това е Ваше право и Ваше решение. Дали ще го отложите с шест, три, година, това наистина е Ваше решение. Но, ако чрез работата в Националния икономически съвет, бизнесът, Министерството на икономиката и Вие, ние внесем текстовете до един месец, Вие категорично може да вземете решение по целесъобразност от кой момент да влезе в Закона.
По темата дали сме готови с Дирекцията и с Наредбата, искам да кажа няколко неща. Относно Дирекцията, която се създава, Ви уверявам, че днес подписахме, след корекции от Министерството на финансите, финансовата обосновка за създаването на тази дирекция. В момента правим предназначение от администрацията, тъй като няма как да търсим външни хора за тази материя – трябва да са хора, които го работим, тоест по отношение на Дирекцията, която ще се занимава с регулирането на тази дейност, нямайте притеснение, че тя е готова. Нямайте притеснение, лично го казвам. Това ще стане факт в сряда, те и в момента се назначават. Това не е проблемът.
По Наредбата сме изчистили всички текстове. Още един път казвам, че предложенията на бизнеса не бяха по Наредбата, имаше и по Наредбата, но ги изчистихме – говоря за земеделците, заради което я свалихме първия път, след това. Но все пак, ако ще има някакви промени в Закона, Наредбата няма как да дописва закон, тя трябва да е по приложението на Закона. Наредбата се приема бързо. Ако трябва още, ще направим още и сега една обосновка – два пъти я качихме, мисля, че там всичко е приключило. Въпросът е, че ако изменим нещо в Закона, вероятно то може по някакъв начин да повлияе на Наредбата.
Апелът ми към Вас е – нека да не създаваме напрежение. В случая – да, Вие ще кажете дали правителството, дали управляващите, дали е направено грешка – няма значение. Работата на всички е да създадем балансиран закон, който ще защитава интересите и ще създава задължение за абсолютно всички субекти в него. Ваше право е, след като внесем тези текстове, Вие да вземете решение дали срокът от шест месеца, който сега евентуално ние предлагаме, ще бъде отменен и той ще влезе след обнародване в „Държавен вестник“. Знаете, това е Ваше право.
Дайте възможност на Министерството на икономиката – аз съм сигурен в екипа ми, сигурен съм в бизнеса, ние имаме добър диалог, наистина да обсъдим абсолютно всичко и да внесем в Народното събрание по най-бързия начин предложения, с които този закон наистина ще бъде работещ.
Това е апелът ми към Вас. Иначе ще създадем напрежение в бизнеса. Мисля, че още никой не е разговарял с търговците на дребно – не трябва да ги изолираме, те са важна част от този сектор. Моля Ви за възможност да вземете, за мен, правилното решение, Законът да влезе в сила тогава, когато наистина този закон, който е приет от по-голямата част от всички и неговото приложение ще изпълни основната му цел – да урегулира сектора и наистина да се преборим със сивата икономика. Резултати ще видим вероятно след една година. Не знаем дали е най-добрият закон, но той подлежи на изменение. Това е апелът и молбата ми към Вас. Нека към момента да вземе решение за отлагане. Ще работим изключително бързо, с помощта и на председателя, и съм сигурен, че наистина ще направим един работещ закон.
Господин Председател, ако мога да се обърна само към Вас за потвърждение, че на Националния икономически съвет всички представители на бизнеса, които бяха, казаха, че имат готовност да работят по изменение на текстове на Закона. Те вече го и правят, доколкото разбирам. Желание е на бизнеса. Така или иначе на Националния икономически съвет от това, което те изявиха, аз разбрах, че те наистина имат желание да коригираме определени текстове. Моля Ви, да ни дадете възможност да се справим с този казус. Благодаря и се извинявам още веднъж.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Правя процедура да се върнем към отложената точка първа от дневния ред, тъй като формално юридическата пречка за нейното разглеждане очевидно е отпаднало с присъствието на министъра. С изложението му от името на вносител на Законопроекта, внесен от Министерския съвет, Ви предлагам да се върнем към разглеждането на точка първа, с оглед отпадането на пречката, която съществува в Правилника. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, кажете мнение? Приех мотивите на г-н Търновалийски, но правната норма в момента е изпълнена.
Нека да чуем и опозицията, не мога да се налагам. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Разбира се, че се обединяваме около, признаването на всички пълномощия. Не мога сега да кажа, че БСП сте двама, значи няма да Ви призная другите гласове или ГЕРБ са трима, значи другите не съществуват. Стигнем ли на процедура за гласуване, ще признаем на всеки всякакво упълномощаване, както е декларирано пред мен иначе няма да е честно.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, благодаря Ви, че дойдохте. Аз разбрах, че има проблем и затова не сте дошли, но в крайна сметка Правилникът позволява тук да бъде и заместник-министър, не е нужно да сте Вие.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ресорният заместник министър е на форум в Македония. И наистина Ви моля… Бизнесът го иска, не го иска правителството.
Аз Ви казвам, извинявам се, но Вие го знаете по-добре от мен, Народното събрание е органът, който утре с новите текстове може да каже, че този закон влиза в сила от деня на обнародване. Дори не сме длъжни да изчакаме шест месеца.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Вие сте ни внесли един закон за изменение и допълнение, с един параграф, да се отложи срокът. По нашия правилник, който е Закон, ние можем да гласуваме този текст и на първо, и на второ четене. Промени в Закона по Правилника ние не можем да правим.
Това означава, че ако Вие имахте, като вносител и като Министерство виждане, че трябва да се променя Законът, трябваше да внесете и текстове, които да гледаме на първо четене. Нали така?! Мисля, че колегите ще се съгласят. Това е моята бележка.
Затова аз и нашата група ще се въздържи от подкрепа на внесения от Вас Законопроект.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Само едно уточнение.
В случая ние искаме отлагането, защото и в момента изпратихме писма до всички заинтересовани страни да си дадат предложенията. Не казвам, че ще приемем всички предложения, аз го казах и на тях, но поне ще има диалог и ще им бъде обяснено това защо се приема, това защо не се приема.
Към момента бизнесът е този, който ще изчисти напрежението между тях. Ние само ще балансираме и ще внесем, когато сме готови с тези текстове. В момента искаме… (Реплика от народния представител Георги Търновалийски извън микрофоните.)
Не нов законопроект, изменение на текстове на Закона. (Реплика от народния представител Георги Търновалийски извън микрофоните.)
Чисто нов закон ли? (Шум и реплики извън микрофоните.)
ЗИД? (Шум.)
Абсолютно, да.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ще променяте текстове в това, което сте внесли, или нов ЗИД ще внесете?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Нов ЗИД, но след съгласуване с бизнеса, защото в момента това не се е получило по най-добрия начин. Извинявам се, ако не съм бил точен.
Затова нека да си дадем възможност – бизнесът го иска от нас, не го искаме по някакъв начин… (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре, ако сме изчерпали дискусията.
Аз съм председател, ама съм пръв сред равни, нали така? Имам право на дума, имам право на решение, но трябва да се съобразяваме с останалите – както с управляващите, така и с опозицията.
Има направено предложение от народния представител Христиан Митев за връщане към точка първа от дневния ред – обсъждане и гласуване на Законопроект, внесен под номер
№ 902-01-2. (Реплики.)
Признаваме упълномощаванията. За това сме се разбрали.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Христиан Митев за обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 902-01-2, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2019 г.
По-рано в нашето заседание ние отложихме тази точка поради отсъствието на министър или заместник-министър, както повеляват разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Господин министърът на икономиката, в качеството си на вносител и представител на Министерския съвет, дойде със закъснение, тъй като е бил по обективни причини възпрепятстван, но той беше в залата, представи Законопроекта и изказа мотивите от името на правителството по конкретния законопроект.
Направеното предложение по Правилника следва да бъде гласувано от членовете на Комисията.
Моля, гласувайте направеното предложение на Христиан Митев да се върнем към първа точка.
Единодушно се подкрепя връщането на точка първа.
Подлагам на гласуване самия Законопроект, № 902-01-2, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2019 г.
За – 9, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът се приема.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Господин Председател, може ли да кажа нещо?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Благодаря Ви за разбирането.
Уверявам Ви, че по най-бързия начин ще работим с бизнеса и поемам ангажимент, че аз лично с текстовете, които изработим, ще внеса и предложението те да влязат след обнародване в „Държавен вестник“. Законът трябва да го има и колкото по-бързо го има, толкова по-добре за всички. Благодаря Ви за разбирането, още един път се извинявам.

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Министър.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Емил Димитров