1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет нa 22 май 2019 г.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 39

На 30 май 2019 г., четвъртък, от 10,50 ч. се проведе заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет нa 22 май 2019 г.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Емил Димитров – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Имаме кворум. Откривам заседанието.
Колеги, извънредното заседание на нашата комисия се налага, тъй като голямата част от състава ни е на заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Надлежно сме Ви изпратили дневния ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет нa 22 май 2019 г.
2. Разни.
Има ли предложения по дневния ред? Няма.
Моля да го гласуваме. – Приема се.

Преминаваме към точка първа.
От Министерството на финансите наши гости по тази точка са: госпожа Росица Велкова – заместник-министър, господин Георги Стойков – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“, госпожа Десислава Калудова – изпълнителен директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“, и госпожа Наталия Чернева – заместник-директор на дирекция „Данъчна политика“.
Госпожо Заместник-министър, имате думата да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Ще представя накратко Проекта на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ЗИД на ДОПК), № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.
Със Законопроекта се предлага:
- въвеждането в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 г. относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз;
- въвеждането на правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване;
- прецизиране на разпоредби в ДОПК във връзка с получено от Европейската комисия официално уведомително писмо относно процедура за нарушение № 2018/2111 за неправилно транспониране на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане;
- уеднаквяване на прага за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия, като се възприема прагът, предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
Предложенията във връзка с Директивата за разрешаване на спорове имат за цел подобряване на съществуващите механизми за разрешаване на спорове, възникнали между държавите – членки на Европейския съюз, по прилагането и тълкуването на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и Арбитражната конвенция на Съюза.
Към настоящия момент споровете се разрешават в рамките на процедурата за уреждане на спор по взаимно споразумение, основана на разпоредби в спогодбите, и Арбитражната конвенция на Съюза. Конвенцията предвижда и арбитражна процедура за разрешаване на спорове от консултативна комисия, до която се стига изключително рядко.
Въпреки че тези механизми функционират добре, те следва да станат по-ефективни и да бъдат преодолени някои слабости, като липсата на ясни правила относно достъпа на лицата до процедурата, продължителността ѝ и задължителното решаване на спора по обвързващ начин. Подобряването на съществуващите процедури е начин да се гарантира на ниво Европейски съюз, че държавите членки разполагат с по-подробни процесуални разпоредби за предотвратяване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане, както и че засегнатите лица получават повече права, по-добра информираност за процедурата и възможност да разчитат, че страните ще бъдат принудени да постигнат обвързващи резултати.
С предлаганите изменения действащите процедури и механизми се подобряват, без да бъдат заменяни. Това е начин да се гарантира на ниво Европейски съюз, че, от една страна, държавите членки разполагат с по-подробни процесуални разпоредби за предотвратяване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане, но от друга страна, разполагат с достатъчно гъвкавост, за да се договарят помежду си относно механизъм по свой избор.
Със Законопроекта се предлагат правила, с които се надграждат и подобряват съществуващите механизми, като се регламентират правата и задълженията на засегнатите от спорния въпрос лица и на компетентните органи на заинтересованите държави членки; сроковете и условията, при които следва да се осъществяват отделните етапи от процедурата; правото на лицата да се обърнат към компетентния административен съд при отказ на компетентния орган да приеме жалбата, когато органът не определи независим експерт за участие в консултативната комисия или не приложи постигнатото разрешение на спора; както и в други случаи на бездействие.
Обхватът на процедурата, предложена със Законопроекта, е по-широк в сравнение с този на Арбитражната конвенция на Съюза, който е ограничен до спорове, свързани с трансферно ценообразуване и причисляване на печалбите към местата на стопанска дейност. Предложените правила се предвижда да се прилагат по отношение на спорове, свързани с тълкуването и прилагането на СИДДО и Арбитражната конвенция на Съюза, най-вече в случаите, когато един и същ доход или имущество се облагат с данъци в две или повече държави членки.
С Проекта се предлага и въвеждането на правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване във връзка с необходимостта от усъвършенстване на данъчното законодателство в тази област. Документацията за трансферно ценообразуване ще се изготвя за доказване от страна на данъчно задължените лица на пазарния характер на търговските и финансовите взаимоотношения със свързани лица. Задължение за доказване съществува и към настоящия момент в ДОПК, но липсват ясни и конкретни правила относно начина за доказване и необходимото съдържание.
При създаването на националните правила за изготвяне на документацията са възприети препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в тази област, както и препоръките на Кодекса за поведение по отношение на документацията за трансферното ценообразуване за свързани предприятия в Европейския съюз (EUTPD), приет на 27 юни 2006 г. от Съвета на Европейския съюз.
До момента в българското данъчно законодателство няма специални правила относно информацията, която следва да се събира и предоставя от задължените лица за целите на определяне на пазарните цени, когато осъществяват сделки със свързани лица. Разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ДОПК единствено задължава лицата да доказват съответствието на техните цени с пазарните, но не е указано по какъв начин да стане това и каква информация би била необходима за тази цел. Тази празнота в законодателството създава неяснота и несигурност в задължените лица при обосноваването на пазарния характер на цените по сделките между свързани лица, още повече че тежестта на доказване е върху задълженото лице.
Документацията за трансферно ценообразуване се състои от местно досие, в което се включва информация за дейността, контролирани сделки – сделките със свързани лица, и прилаганите методи за определяне на пазарните цени. Когато лицата са част от многонационална група предприятия, те следва да разполагат и с обобщено досие, което съдържа информация за групата, включително за организационната структура, дейността, контролираните сделки, функциите на лицата от групата и прилаганата политика на трансферно ценообразуване.
С Проекта се определят и срокове за изготвяне за отделните части на документацията – местно и обобщено досие. Местното досие трябва да бъде изготвено до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася. Този срок е съобразен със срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Този срок е съобразен с препоръките на Ръководството на ОИСР по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации от 2017 г. – „Ръководството на ОИСР“, в което се отбелязва, че местното досие трябва да бъде готово „не по-късно от крайния срок за подаване на данъчната декларация за въпросната финансова година“.
Задължените лица трябва да разполагат с обобщено досие за данъчната година на крайното предприятие – майка на групата, започваща на 1 януари или по-късно на годината, за която се изготвя местното досие, не по-късно от изтичането на 12 месеца след срока за изготвяне на местното досие. Този срок се различава, тъй като крайното предприятие – майка на групата, в голям брой случаи ще се намира в друга юрисдикция и е възможно данъчната година да е различна от календарната.
С Проекта се предлага и прецизиране на разпоредби в ДОПК във връзка с получено от Европейската комисия официално уведомително писмо относно процедура за нарушение № 2018/2111 за неправилно транспониране на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане.
Предлага се и уеднаквяване на прага за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия, независимо от това дали крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели на Република България или на друга държава или юрисдикция, като се възприема прагът (Възприема се по-високият праг от 1 466 872 500 лв. – равностойността на 720 млн. евро. Към настоящия момент за групи с българска майка прагът е 100 млн. лв. за подаване на отчети по държави. За тези отчети е предвидено, че само се подават пред НАП, но не се обменят с други държави.), предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане и Мярка 13 от проекта BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) относно прилагане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Велкова.
Колеги, имате материалите. Изказвания, въпроси? Няма желаещи да вземат отношение.
Преминаваме към гласуване. – От „БСП за България“ заявяват, че ще се въздържат.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет нa 22 май 2019 г.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Законопроектът е приет.

В точка „Разни“ – предложения, въпроси? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Благодаря Ви.

(Закрито в 11,00 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Димитров