1. Изслушване на Главния прокурор на Република България, Министъра на вътрешните работи, Министъра на финансите и представители на: Държавна агенция „Национална сигурност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Национална полиция“ и Агенция „Митници“ във връзка с последните приети законодателни промени за борбата със сивата икономика и контрабандата в тютюневия сектор.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 03 юли 2019г. – първо гласуване.
3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 40

На 11 юли 2019 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Главния прокурор на Република България, Министъра на вътрешните работи, Министъра на финансите и представители на: Държавна агенция „Национална сигурност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Национална полиция“ и Агенция „Митници“ във връзка с последните приети законодателни промени за борбата със сивата икономика и контрабандата в тютюневия сектор.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 03 юли 2019г. – първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Емил Димитров – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, ще открия заседанието и ще прочета дневния ред и списъка с гостите, които сме поканили, след което ще пристъпим към гласуване на дневния ред и ще преминем по същество.

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Главния прокурор на Република България, Министъра на вътрешните работи, Министъра на финансите и представители на: Държавна агенция „Национална сигурност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Национална полиция“ и Агенция „Митници“ във връзка с последните приети законодателни промени за борбата със сивата икономика и контрабандата в тютюневия сектор.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Гостите, които сме поканили са: Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България; Иван Гешев – зам.- главен прокурор на Република България; Младен Маринов – министър на вътрешните работи; Владислав Горанов – министър на финансите; Стефан Балабанов – зам.-министър на вътрешните работи; главен комисар Ивайло Иванов – главен секретар на МВР; Михаил Златанов – началник кабинет на МВР; главен комисар Христо Терзийски – директор на Главна дирекция „Гранична полиция“; главен комисар Ивайло Спиридонов – директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“; главен комисар Светлан Кичиков –директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, комисар Росица Димитрова – началник отдел „Противодействие на престъпността през държавната граница“ в Главна дирекция „Гранична полиция“, Борислав Борисов – заместник-директор на Агенция „Митници“; Светлана Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“ в Агенция „Митници“; Цецка Дочева – началник на отдел „Административно-наказателна дейност и разследващи органи“ в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Агенция „Митници“, Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“; Георги Стойнев – Държавна агенция „Национална сигурност“, Таня Каракаш – Държавна агенция „Национална сигурност“; Георги Попиванов – Държавна агенция „Национална сигурност“, и Цветелина Стоянова – Държавна агенция „Национална сигурност“.
По точка втора от дневния ред ще присъстват: господин Красимир Ципов – заместник-министър на Министерството на вътрешните работи; и главен инспектор Явор Серафимов – началник сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“; Маринела Петрова – заместник-министър на финансите; Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; и Росица Петкова – експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“.
Подлагам на гласуване дневния ред.
Дневният ред се приема единодушно, без „против“ и „въздържал се“.

Преминаваме към точка първа.
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА: ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ“, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ И АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОСЛЕДНИТЕ ПРИЕТИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ ЗА БОРБАТА СЪС СИВАТА ИКОНОМИКА И КОНТРАБАНДАТА В ТЮТЮНЕВИЯ СЕКТОР.
Позволете ми да се обърна с кратко експозе, за да кажа какъв е предметът на дейността и защо се стигна до тази среща. След това ще дам думата на господин главния прокурор, на министъра на вътрешните работи, и на министъра на финансите, за да вземат отношение по темата. Използвам случая да благодаря, че дойдоха.
Искам специално да изтъкна ролята на господин главния прокурор, защото за първи път има такава комисия в парламента и за първи път имаме представител на съдебната власт, който вместо да влиза във война, или да казва: този закон не ми харесва, онзи закон не ми харесва. Той дойде при нас и каза: „Искате от мен ефективност, и искате да упражнявам общ надзор върху МВР. Питате ме защо единия ден ги задържаме, а на другия ги пускаме, а никой не казва коя е причината. Тя е, че нямахме законодателна промяна. Няма норма, по която тези хора да бъдат осъдени, а тази норма я правите Вие.“ Това беше причината. Дойде, разказа всичко, което и както се случва с всички причини и предпоставки, да не търсим в съдебната власт или в МВР проблемите със забавено съдопроизводство, или със забавена реализация, а дойде и разказа къде са празнотите в Наказателния кодекс, които съществуваха от 20 години, но не бяха променени. Нещо повече, подпомогнаха нашата комисия, когато подготвяхме Законопроекта в Народното събрание за първо четене, а после и за второ, разбира се, да бъдат направени необходимите поправки да бъде в този вид, в който да бъде ефективен. Знаем, че в наказателното производство важеше правилото – по-благоприятната за дееца. Кодексът вече отдавна влезе в сила. В момента всички задържани ще бъдат съдени по нормите, на които инициатор беше господин Цацаров, а Правната комисия възприе като навременни и необходими за приемане.
Аз благодаря на всички колеги в нашата комисия, на всички колеги в Народното събрание, които приеха тези мерки, в резултат на които всички реализации, които в момента са станали и са гордост за всички правоприлагащи органи и Министерството на финансите, ще получат наказание по един завишен размер по нормата, която Вие, уважаеми колеги, приехте.
Първоначалният повод за днешната ни среща беше свързан с обсъждането на резултатите и предизвикателствата пред правоохранителните и правоприлагащите органи вследствие на приетия от нас, в края на миналата година с пълен консенсус, пакет законодателни промени за противодействие на контрабандата и сивата икономика в тютюневия сектор.
В тази връзка атестат за доброто взаимодействие между Народното събрание и нашата комисия, от една страна, и прокуратурата на Република България, правоприлагащите и контролните органи, от друга, са приетите изменения в Наказателния кодекс, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 7 от 2019 г,. инкриминиращи, освен държането незаконно и без разрешение лиценз, и производството и разпространението на акцизни стоки, алкохол и тютюневи изделия, включително и цигари. Тези промени бяха инициирани вследствие на разкритите миналото лято седем незаконни фабрики за производство на цигари и рязане на тютюн на територията на страната – Карнобат, Дупница, Сапарева Баня, Тутракан, Горна Оряховица, Калугерово, Ясен. Има и много други, за които обществеността не знае, разбира се, реализации и проведеното впоследствие заседание на Комисията с ръководството на прокуратурата, на МВР, и на ДАНС, на което Главният прокурор открои определени недостатъци в Наказателния закон, които възпрепятстват адекватното преследване на лица, които са замесени в незаконно производство на цигари.
Без да сме търсили специален ефект, но допълнителен повод към днешното заседание се превърна безспорно успешната акция от миналата седмица, при която бяха разкрити свръх модерните незаконни фабрики за цигари и нарязан тютюн в селата Труд и Ръжево Конаре. Вчера също има реализация за прекупвачи на тютюн. Това обстоятелство обаче повдига и редица въпроси.
След успешните реализации на прокуратурата и МВР от миналата година никой не предполагаше, че толкова скоро някои ще се осмели да прави отново, в такива кратки срокове, нови нелегални производства. Оказа се, че парите на контрабандистите никога не спят. Едни машини са останали неразкрити, само са променили своето местоположение и са продължили да работят. Сега, след като тези машини са заловени, търсенето на безакцизни цигари, разбира се, няма да спре. Ние знаем, че ще има хора, които ще продължават да ги търсят. Вероятно ще се развият и други канали за доставка. Възможно е и засилване на трафика от южните ни съседки, включително през зелена граница. Няма да бъде изненада, ако след време се окаже, че на територията на страната са останали неразкрити и други незаконни машини и фабрики.
В тази връзка нашият въпрос към Вас ще бъде: имате ли план и готовност правоприлагащите и правоохранителни органи да противодействат на този феномен в нашата динамична среда? Виждате колко хора бяха задържани, а както се казва, броени дни след това са решили да се реорганизират. Парите не спят и печалбите са огромни. До колкото ми е известно към настоящия момент само един от предполагаемите ръководители от незаконните производства през миналата година е в ареста. Останалите организатори предполагам са Ви известни, но все още са на свобода.
Казвам Ви това, защото само преди година – миналото лято, на базата на наши анализи и на разговори, използвам още веднъж случая да благодаря и на тогавашния вътрешен министър и на главния прокурор, че, когато сме разговаряли за тези фабрики и казвахме, че не може в чужбина да има 16 – 17 фабрики, разкрити с почти изцяло българско участие, а да считаме, че тези хора в България не работят. Тогава това беше нещо, което се предполагаше, но не бяхме сигурни дали ще може да намери своята реализация.
Сега, една година и половина по-късно мисля, че резултатът е безспорен – шестнадесет фабрики в чужбина плюс всички тези, които бяха разкрити в България. Никога не се е случвало досега една дузина фабрики в Западна Европа да бъдат разкрити. И освен да се гордеем, че имаме тютюн имаме опит и експерти за фалшифициране, дойде време да се гордеем, че имаме хора, които да се противопоставят и да ги заловят.
Много от фабриките са правили по един тир цигари на месец, а някои и на седмица. Това е огромно количество и е огромна заслуга. Уважаеми господин Финансов министър, надявам се после да кажете какви са резултатите от приходите. Те безспорно доказват, че сивият сектор е намалял. Няма да коментирам, че тук са идвали и дежурни експерти от неправителствения сектор, които приемаха с насмешка думите: Вашите изследвания не хващат нелегалните производства, след тази реализация вече няма да се случи.
Няма да крия, че по стар навик продължавахме непрекъснато, когато намерим цигари, и знаем кой някога ги е произвеждал или в момента произвежда истински в България, веднага да го определяме за виновен. Много добре стана, че сега, след тази реализация, „Филип Морис“ каза: благодарим, че Вие заловихте хора, които са работили срещу нас, които са пускали наши цигари ментета, за да се разбере кой от коя страна е на чертата на бариерата на Закона.
Това трябваше да се случи и с нашите производители – когато се намират цигари да се вижда действително те ли са ги произвели или действително, или някой друг от тяхно име прави фалшиви цигари, или техни цигари са излезли в чужбина и по някакъв странен начин са се върнали отново у нас. Така или иначе, тази стъпка, която беше направена е огромна. Тя е изключително вярна и това е поводът да се видим. Надявам се и в други посоки това да се случи – примерно с горивата.
Знаете, че преди години бяха „Виктори“ и „LM“у днес са „Роял“ и „Мурати“ утре може да са „Марлборо“ и каквото и да е друго. Самият факт, че тези фабрики са разбити, каквато и опаковка да сложиш, те такава ще бълват. Самият факт, че са разбити, тук имате книжки – ще ги видите, тъй като хората са много не можахме да си позволим екран, на който да видите всички тези фабрики, защото щеше да ви отнеме време.
Като допълнителен повод за днешното заседание, бихме искали да чуем Вашия анализ, господин Главен прокурор, и господа министри – Вашият прочит на нелегалния пазар, като представители на компетентните институции. Да помислим заедно за превенцията, с какво, ние като законодателен орган, можем да Ви бъдем полезни.
Господин Цацаров, практиката досега показва, че този механизъм, който Вие възприехте, работи. Не отидохте в чужбина да се оплаквате от лошо законодателство, а дойдохте да обясните на мен и на колегите къде е проблемът и това, че той има решение тук в тази зала, а след това съответно може да завишаваме критерии към Вас и да изискваме реализации, които Вие направихте успешно след Закона.
Искам да кажа, че появата на прокуратурата и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ са винаги в края на схемата – когато нещо вече се е случило. Това е и призив към институциите, които представлявате като компетентен и обективен източник на обективна информация, по-често да представяте пред обществото или пред нашата комисия реалното състояние на нещата. Наясно сме, че противодействието на контрабандата е постоянен процес. Надяваме се, да успеете за задържите тези много добри резултати и това изисква усилия от всички власти.
Миналата година приехме промени в Наказателния кодекс. Надявам се да кажете дали има ефект от тях. Приехме промени в Закона за тютюна и тютюневите и свързани с тях изделия, въведе се регистрационен режим за всеки, който продава, внася и изнася, произвежда машини и съоръжения за тютюневата индустрия. Какво е състоянието на този регистър, изпълнява ли функциите си – очакваме мнението и думите Ви по въпроса.
Пропуснах в началото да представя, моля за извинение, и председателя на Икономическата комисия – уважаемия господин Петър Кънев. С него ние направихме няколко изнесени заседания. С него и с голяма част от колегите, които са в тази зала, посетихме няколко гранични контролно-пропускателни пункта. Съвсем наскоро имахме посещение на „Капитан Андреево“. Без да пречим на нормалната работа на КПП-то, бяхме запознати с дейността. Благодарим на Главна дирекция „Гранична полиция“. Предстоят пристанища, аерогари, но като цяло искам да благодаря на всички, които оказаха съдействие на членовете на нашата комисия, които бяха по границите, защото, когато видят нещо с очите си, колегите на място им покажат какви са им проблемите и какви са им успехите – радвахме се на рентгена, на разкритите бежанци вътре, на разкритите контрабандни стоки. После е много по-лесно, когато идва законодателната инициатива и колегите знаят за какво става въпрос, с по-голям ентусиазъм подкрепят направените от Вас предложения.
С това приключва моето дълго изложение.
Бих искал да дам думата на господин главния прокурор Сотир Цацаров.
Колеги, всички ние единодушно се съгласихме, че трябва да връчим награди. Това е една от малкото теми, по които цялата Комисия действа изключително единодушно. Възприехме да наградим Прокуратурата на Република България за рационално поведение и проактивно, при успешна законодателна инициатива по отношение на промените в Наказателния кодекс – най-вече контрабандата на цигари, и Вие, господин Цацаров, ще получите плакет.
Наградата на Министерството на вътрешните работи е за това, може би помните, че още след като положи клетва в Народното събрание, господин Маринов отиде да се представи в Министерство на вътрешните работи и след един час беше тук на комисия. Тоест един час след като положи клетва в Народното събрание той се върна, за да представи свои законодателни инициативи и да каже своето мнение по темите, които са свързани с нашата комисия.
Разбира се, не на последно място – господин Министъра на финансите, за изключителен ръст на приходите от ДДС и акцизи в резултат на изсветляване на сенчестата икономика и борбата с контрабандата, която е основен предмет на нашата комисия.
Позволете ми от Ваше име да връча тези три награди. Помолиха ме да го направя пред знамената. (Връчва плакетите.)
Господин Главен прокурор, имате думата.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми председатели на парламентарни комисии, уважаеми народни представители, дами и господа! Първо, благодаря за наградата.
Направиха ми впечатление мотивите – за рационално и проактивно поведение. За проактивно добре, надявам се с рационално да не сме сбъркали някъде. Вън от кръга на шегата, приемаме като знак на уважение към труда на всички мои колеги – прокурори и следователи.
За съжаление, ще кажа и по каква причини не можем да отвърнем на жеста – бяхме малко изненадани и сме, така да се каже, с празни ръце, но не с оглед на това, че трябва да отговорим с награда, а за да кажем мотивите и думите.
Казахте много хубави думи по отношение на Прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи, по отношение на главния прокурор и вътрешния министър. Благодаря, за което!
Всъщност истината е, че ако трябва да сме максимално обективни за рационално и проактивно поведение трябва да кажем много добре, имам предвид положителни думи за огромната част от хората, които стоят около тази маса и които представляват държавни институции. Ако трябва да сме съвсем обективни, като тук включвам не само Министерството на вътрешните работи, и Прокуратурата, но и колегите от Държавна агенция „Национална сигурност“, от Министерството на финансите и от всички други държавни органи, които са заети с това, трябва да кажем добри думи не в знак на възпитание, а защото наистина е така, и към Вас – народните представители.
Реално след разкритията и операциите, които бяха проведени през миналата година, свързани с разкритията и последвалите обвинения и наказателни производства, свързани с незаконно производство на тютюн и цигари в Карнобат, Дупница и всички, които изброихте, се стигна до среща, не помня единствено дали беше в тази зала, с предложение за изменение на чл. 234 от Наказателния кодекс за въвеждане на нови форми на изпълнително деяние, завишаване на наказанията в съпътстващи разпоредби, за което помощта на Министерството на финансите беше неоценима по отношение на Министерството на икономиката и регистрационния режим за машини и съоръжения за производството на тютюн и тютюневи изделия. В резултат на това от началото на 2019 г. – мисля, че беше бр. 7 на „Държавен вестник“ 2019 г., реално имаме едно адекватно на ситуацията и на състоянието на престъпността законодателство. Така че това е Ваша заслуга и без никаква куртоазия казвам: благодаря и на Вас.
Иначе, само три цифри, след което с Ваше разрешение ще дам думата на господин Гешев за съвсем кратко представяне. Едната, беше известна и на Вас, господин Председател на комисията, за данните, свързани с процента на цигари на така наречените непредназначени за местния пазар – тоест контрабандни цигари, които са на лице, на нашия вътрешния пазар за първото тримесечие на 2019 г. Представеният процент беше в размер на 3,8%, бих казал най-нисък от всички досега. Оставям настрана дали целенасочените, дали неосведомените приказки, че това, едва ли не, не е обективно събиране на кутии цигари по кошчетата, не може да даде нищо освен пропаганда. Ще кажа само, че това не го правят нито митниците, нито прокуратурата, нито полицията, нито производителите – прави го независимата международна пийпълметрична агенция „Нилсън“, така че да сме една идея по-сериозни, когато оценяваме волно или неволно резултатите от нашата работа.
Втората цифра, която ще посоча, която е поводът за изказването на колегата до мен, е капацитетът на първия обект или на първото производствено хале до село Ръжево Конаре, което бе разкрито, благодарение на усилията на МВР, ДАНС и Прокуратурата на 4 юли 2019 г.
Капацитетът на производството там до село Ръжево Конаре е 2 тона тютюн на час. Ако го сравним със следващото, което е землището на село Труд, там капацитетът на поточната линия е 2000 цигари в минута.
Сега с Ваше разрешение, може би господин Гешев ще представи това, за което стана дума.
ЗАМ.-ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Искам да започна с две неща, които според мен са факт и е хубаво да се знаят от всички. особено в последните няколко години има изключително добро взаимодействие между всички правоохранителни органи в лицето на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Агенция „Митници“, включително, естествено, в повечето случаи, когато са налице наказателни производства е под ръководството на Прокуратурата. Според мен това добро взаимодействие дава изключително видими резултати.
Не са верни традиционно българските негативните оценки, че в България нищо не се случва, няма противодействие на организираната престъпност и опитите целенасочено да се насажда виждането, че има неработещи институции, включително в изпълнителната и в съдебната власт. Това е видимо невярно, на базата на това, което се случва в последната година, особено в сектор „Противодействие на контрабандата и борба със сивата икономика“.
По оценки на Вашата комисия, ставаше въпрос за фабрики с капацитет, с който в рамките на годишна база, да причинят щета на фиска в размер на около 500 млн. лв. За тази фабрика говорим по консервативни оценки. По-точно, те са две – щетата за фиска, по консервативни оценки е около 180 – 200 млн. лв. на годишна база. Правоохранителните органи са допринесли само с няколко случая за предотвратяване на щети в посочените, според мен, доста сериозни размери, което няма как да бъде отречено от никой.
Само при последната съвместна операция по досъдебно производство на специализираната прокуратура бяха намерени две фабрики – едната за рязане на тютюн, другата за производство с действаща поточна линия, и още една, която е в готовност да бъде монтирана и също да започне производство. Тези оценки, които дадох за около 180 – 200 млн. лв. щета на годишна база е при действаща една поточна линия.
Казах, че в процес на подготовка за работа беше намерена втора поточна линия, която е изключително съвременна и поне към този момент видимо е чисто нова. Само материалните активи, които бяха намерени по този случай, включително и готовата продукция, която беше за около 6 млн., са общо около 25 млн. лв. Някой е загубил, в кавички, тази сума само в деня на акцията, а е инвестирал доста сериозни суми както за поточната линия, така и за сградите, които са наистина внушителни.
Следва да бъде отбелязано и че това е може би най-голямата такава незаконна производствена дейност, която е констатирана по досъдебни производства, наблюдавани от Прокуратурата на Република България.
Другата характерна особеност е, че, бяха намерени марки, една от които е на световно известна компания, която се занимава с производство на такава продукция. Оценката, която се извършва ежегодно за така наречения сив сектор в нашата страна за употреба на тютюневи изделия, можем да кажем и най-вероятно е бил зареждан от тази фабрика, е в размер на около 11%. Тоест 11% от констатираните на територията незаконно произведени и разпространявани цигари са произведени от тази фабрика. Тоест над 1/10 от цигарите са продукт на тази фабрика, което към този момент считам за доста сериозен успех на правоохранителните органи с реален фискален резултат. Това е, което исках да кажа към този момент.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Главен прокурор, господин Заместник-главен прокурор, бях в тази фабрика, гледах я – отстрани бяха сложени един стари бали, но наистина беше направена много добре и професионално. Огромен успех за Вас.
Господин Министър на вътрешните работи, имате думата.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри, няма да се повтарям с това, което казаха главният прокурор и заместник-главния прокурор, тъй като резултатът от общата дейност може да се каже само един път.
Първо, искам да благодаря за отличието, което дадохте. Всъщност това е оценка за труда на всички колеги, които основно работиха денонощно по противодействие, не само при реализацията на тази фабрика, но и при всички други действия, които са свързани с противодействие на контрабандата. Контрабандата определено е една от приоритетните дейности на организираната престъпност, тъй като чрез нея се генерират много сериозни финансови ресурси. Тези финансови ресурси след това се вливат в реалната икономика по определени способи и реално нанасят много сериозни щети на бюджета. Естествено, като такава тя е приоритет в нашата дейност.
Главният прокурор отбеляза, че много важен момент в засилване на нашата дейност по противодействие на тази престъпна дейност са законовите промени, които се случиха, тъй като наистина това ни дава възможности да сме ефективни в противодействията.
По отношение на цифрите, те също са казани. Резултатът може най-добре да го каже финансовият министър, тъй като при него всички сметки трябва да излязат. Бих казал, че нашата дейност не свършва само на територията на нашата държава на база на придобита и разработена оперативна информация по отношение на лица от контингента, които се занимават с такава дейност. Реализирани са и други такива незаконни производства в партньорски страни като Испания и Гърция, което всъщност е в помощ на цялата икономика на Европейския съюз.
Знаете за съществуването на Междуведомствения координационен център – наистина едно звено, което дава синергизъм в действията на всички институции, които се занимават с противодействие на контрабандата. Наистина работещ механизъм. Дори генералния директор на ОЛАФ Виле Итала държеше да го заведем да го запознаем на място с дейността на този център. Знаете, че той работи не само по противодействие на незаконното производство и търговия на цигари. Нашият приоритет е и контрабандата, която е в сектор „Горива“, така че и там имаме вече конкретни резултати. Центърът беше разширен и допълнително бяха изведени информационни системи на база, на които да се правят съответните анализи и колегите ежедневно извършват контролни и превантивни проверки, които водят до засилване на постъпленията от акцизи от горива.
Мога да Ви уверя, че ще продължим със същите темпове така, че да запазим територията, която сме си отвоювали към момента от престъпния контингент. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Използвам случая да благодаря и на Държавна агенция „Национална сигурност“, защото те по определение никога не казват какво са свършили, какво са направили и какво е тяхното участие в дадена операция или реализация, но тяхното значение също е голямо и неслучайно тук е почти цялото им ръководство.
Позволете ми, да дам думата на господин финансовия министър, защото той ще каже в цифри какъв е ефектът от противодействие на икономиката в сянка и контрабандата.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господа председатели на парламентарни комисии, госпожи и господа народни представители, колеги министри, колеги от съдебната власт, господин Главен прокурор, господин Заместник-главен прокурор! Най-лесно ми е да материализирам оценката за добрата координация между държавните органи, които седят около тази маса, тъй като елементарната финансова статистика показва, че за периода от края на 2014 г. до очакванията ни до края на 2019 г., тоест само за един политически мандат, приходите в бюджета са нараснали с 50%. В номинално изражение това са 14 милиарда при около 23 милиарда в края на 2014 г. През тази година можем да се похвалим с 14 милиарда повече, не с натрупване на година, спрямо същия период през 2014 г. Това не е новина, казвал съм и друг път това число.
Къде е съвместната ни работа и къде е приноса на всички тези координирани усилия на държавните органи? Номиналният ръст по текущи цени на БВП за същия период се оценява на около 40%, а ръста на постъпленията в бюджета, които имат пряка корелация с номиналните нива на произведеното в икономиката е 50. Тоест, със съвместни усилия държавата е отвоювала една огромна територия от сивия сектор, която, освен че уврежда фиска и нарушава обществения договор, който всички ние сме се обединили да охраняваме, нарушава и икономическата среда и не е ясно кое е по-вредно от двете. Защото от фиска, освен че трябва да гарантира обезпечаването от финансова гледна точка на обществените функции на държавата и нейните органи, може да се справя с повече или с по-малко. По-големият бич на сивата икономика е това, че той създава неравнопоставеност между стопанските субекти, ограничава и естествената конкуренция и стимулите за икономическа и стопанска активност, което е още по лошо. Както каза господин Маринов мултиплицира – произвежда синергия, но в негативна посока.
Няколко думи за това, което през последните няколко години правим в Министерството на финансите. Споменах, че събираемостта на приходите е от ключово значение за доброто управление на държавата, тъй като тя дава възможност на изпълнителната власт, отговорна за изпълнението на бюджета, да гарантира в максимална степен финансовата възможност на другите държавни органи да реализират функциите, за които са създадени.
В края на 2015 г. отчетохме първия период на изпълнение на Единната националната стратегия за повишаване събираемостта на приходите. Тя още от първата година изпълнява ролята си в процеса на подобряване на събираемостта и създава редица добри практики, свързани с планиране и координации, междуинституционално сътрудничество между всички нас около тази маса.
Следва да отбележим, че голяма част от мерките вътре в Стратегията са постоянни и са създали доста добри практики във времето на нейната реализация.
Мога да обособя няколко елемента от Стратегията, през които, минавайки да спомена с няколко думи какво дотук сме направили, въпреки че борбата със сивата икономика не е явление, тя е процес.
По отношение на контрола върху доставките и движението на течните горива. Преди да кажа какво сме свършили дотук искам да заявя намерението на изпълнителната власт в следващите няколко дни да качим за обществено обсъждане допълнителни изменения в законодателството, които да въоръжат държавните органи с допълнителни мерки за независим от човешкия фактор дистанционен контрол върху данъчните складове, особено тези, свързани с търговията на горива. Там все още има какво да се направи, за да достигнем тези нива на прозрачност, които успяхме през последните години да постигнем по отношение на търговията с тютюневите акцизни стоки.
От 2011 г. въведохме цялостен контрол върху процеса, свързан с доставките и движението на течните горива от производител и вносител до краен потребител. Обмен на данни между информационните системи на двете приходни агенции и, разбира се, в координационния център за противодействие на контрабандата, който се намира в сградата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Служителите на всички ангажирани институции боравят със синтезирана и добре анализирана информация, която подпомага общата ни дейност.
В началото на месец февруари 2019 г. там представихме организацията и междуинституционалния контрол, който осъществяваме спрямо движението на горивата от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, Главна дирекция „Национална полиция“, Министерство на вътрешните работи с всички негови звена се проследяват пристигащите на българските пристанища плавателни съдове, превозващи горива, 24-часово видеонаблюдение, термокамери и УКВ радио системи, радари и автоматична идентикационна система система.
Влизам в технически детайли, но само с няколко думи да спомена, че тенденцията, която искаме да следваме е на намаляване и редуциране на човешкия фактор по отношение контрола на този вид рискови стоки. Материалният интерес е твърде голям и е възможно човешкият фактор да не бъде достатъчен за охраняване на публичния интерес. Затова измененията, които предлагаме, и ще предложим скоро на Народното събрание в тази посока са именно засилване капацитета на държавните органи за прилагане на неконвенционални мерки с редуциране влиянието на човешкия фактор.
През последната 2018 г., в резултат на осъществения акцизен и митнически контрол сме проверили 143 милиона литра гориво на гранично контролно-пропускателните пунктове. Поставени са 1413 броя технически средства за контрол, 303 броя обезпечения са наложени в размер на общо 740 милиона, образувани са 462 броя досъдебни производства по членове от 255 до 260 от Наказателния кодекс.
Втора група активности част от Стратегията са фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Благодаря на депутатите, които промениха законодателството в 2013 г., и от 2014 г. с органите на Националната агенция за приходите осъществяваме фискален контрол на гранично контролно-пропускателните пунктове на Република България и във вътрешността на страната, по място на получаване и разтоварване на стоки с висок фискален риск. Функционират 309 фискални пунктове за контрол. Списъкът на стоките с висок фискален риск е 563.
По наши оценки за 2018 г. ръстът на приходите от данъци и задължителни осигурителни вноски на лица осъществили вътрешнообщностни придобивания и вътрешнообщностни доставки на стоки с висок фискален риск се оценява на близо 240 милиона и нараства номинално с 12,3%, а ръста на приходите от данъци и осигуровки на лица превозващи стоки с висок фискален риск е 21,6% само на годишна база или около 200 милиона.
Третият елемент от Стратегията – управлението на риска. Националната агенция за приходите прилага модел за управление на риска от неспазване на данъчното законодателство и изготвя периодично програма за спазване на законодателството и намаляване на нивата на риска. В изпълнение на тази програма са включени 27 рискови профила, като ефекта от прилагането на мерки при третирането на рисковете ще представим след края на 2019 г., за да натрупаме още малко опит от работата с тези рискови профили.
Правим и периодична оценка на риска от неспазване на законодателството и на наличие на индикации за укриване на печалби и други проявления на сенчестата икономика.
Пример в тази посока са отчетените примерно големи наличности в броя в юридическите лица, отчетените големи наличности на материални запаси незавършено производство, тоест анализите, които извършва Националната агенция за приходите на база на годишните отчети, които стопанските субекти представят, е свързан с нелогичният от икономическа гледна точка отчет на данни, които активират приходната администрация в лицето на Национална агенция за приходите, към активни действия за разкриване на злоупотреби и нарушаване на данъчното законодателство.
По отношение на намаляването на недекларирания труд – един друг бич, който често е предмет на дебат с национално представените организации на работодателите и най-вече на работниците и служителите, тъй като уврежда по няколко начина обществения договор.
От една страна, говорим за пропуските на фиска, от друга страна, всички лица, които по една или друга причина полагат нелегален труд, или труд, който не е в съответствие със законодателството, са ощетени от гледна точка на техните социално-осигурителни права и впоследствие тежат на солидарния модел на държавата, който сме установили, възползвайки се от солидарността, залегнала в Конституцията. Тук полагаме значителни усилия, съвместно с Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Националния осигурителен институт. Знаете колко лоши практики се разкриха в последните месеци и години под ръководството на правораздавателните органи – най-вече в частта на нарушение на осигурителното законодателство и директните злоупотреби и кражби от пенсионно-осигурителната система.
И тук имаме обаче с какво да се похвалим. В резултат на тези съвместни усилия годишният ръст на постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица изпреварва раста на показателя – компенсация на наетите в икономиката. За 2017 г. ръстът на постъпленията от данък върху доходите на физическите лица изпреварва с 2,2-процентни пункта ръста на компенсациите на един зает, а през 2018 г. ръстът е още по-висок, като приходите от данъци върху доходите на физическите лица изпреварва с 5,6-процентни пункта макроикономическия показател – компенсация на наетите. Това има много висока корелация с работата ни, защото това е директен показател, който показва каква част от сивата и неформална икономика, свързана с полагането на труд е излязла на светло. Разбира се, залагаме значително и на доброволното деклариране и доброволното спазване на законодателството.
През 2018 г. 86,3% от декларираните задължения са погасени преди изтичане на срока за доброволно плащане в сравнение с 86,1% доброволно изпълнение на декларирани задължения през 2017 г. Така наречените меки способи, които прилагат приходните администрации – припомняне по телефона, изпращане на електронни и аналогови съобщения към данъчно задължените лица, са довели с увеличение с над 100 милиона само от тази дейност постъпления в бюджета като 35% от лицата, с които сме контактували директно и доброволно, веднага са изплатили изцяло своите задължения.
По отношение на силовите способи за събиране на публичните задължения – просрочени задължения от изпълнители по договори с разпоредители с бюджет по реда на решението на Министерския съвет, ако имате задължение към бюджета и същевременно имате да получавате по някакви договори приходи от бюджета, примерно сте фирма, която дължи данъци, но в същото време имате договор с някоя община или с министерството, което в изпълнение на определени договорни отношение имате да получавате средства. По линия на този механизъм за уведомление на приходната администрация за подобни юридически лица са постъпили само за 2018 г. 225,6 милиона.
Тъй като съвсем скоро публикувахме нашите оценки за изпълнението на полугодието, завършвам с това, че данните, които независими неправителствени организации вадят последните години за размера на неформалната, на сивата икономика са положителни. Това въобще не ни дава основание да се успокояваме. Ако при цигарите сме достигнали статистически нивото, под което трудно математически може да паднем, тъй като тогава ще трябва да боравим с отрицателни величини, то по отношение на неформалната икономика имаме още доста пространство, в което можем да разположим допълнителни усилия, въпреки че по данни на неправителствените организации четири и половина, близо петпроцентни пункта намаление на дела на неформалната икономика, съпоставено с техните оценки за неформалната икономика е едно доста добро темпо, което може да се измери между 15 и 20% само за година спадане на нейния дял.
Имаме добра основа и резерви в сивата икономика, но сме длъжни като органи на държавна власт да продължим тези усилия не само защото много колеги от различните системи, в това число и МВР, имат нужда от допълнителен финансов ресурс, а и защото това е справедливо. Спазването на закона носи свобода и справедливост. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Благодаря за това, че споменахте тези цифри, защото те са безспорни сами по себе си. Когато ги видиш е ясно, че има резултат от дейността на всички органи, които преди Вас са се погрижили да намалят контрабандата, да намалят нелегалното производство.
Благодаря Ви за това, че във фискалния контрол включихте горивата.
Благодаря Ви за това, че го разширихте на много повече места, отколкото съществуваше в момента, включително и на граничните пунктове.
По отношение на неправителствения сектор, уважаеми колеги, следващата седмица имаме среща с тях, за да чуем техните резултати през изминалите години. Разбира се, тяхното мнение е обективно, но то визира половината част от ситуацията. Виждате, че тук, където е оперативната информация, където са на практика реализациите ситуацията е малко по-различна, тя потвърждава всичко тяхно, но показва и в дълбочина проблемите.
Ние самите посетихме няколко завода алкохолни и цигарени, гранични пунктове, включително с членове на неправителствения сектор. (Реплики.) На гранични не, на граничните пунктове видяхме как работят КПП-та. Ходихме в цигарени фабрики, ходихме в алкохолни, в бирени, в нефтопристанища, в бази и много други места. Взехме и хора от неправителствения сектор, ако помните. Следващия път ще имате възможността да им зададете въпросите за анализ, защото знаете, че дълги години се говореше, че българския производител произвежда контрабанда. А когато отидохме в заводите видяхте, че там има денонощен контрол и присъствие на жандармеристи, на полиция и на митничари. Тоест, ако някой е дал 200 – 300 милиона за една фабрика, а има постоянно митничари, данъчни и полиция няма да си позволи да прави някаква нелегална дейност и да си загуби лиценза.
Едва сега след реализацията, която направиха Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи, Прокуратурата се разбра, че има нелегално производство, което, разбира се, поражда въпроси: в каква част дават незаконния сектор, каква част насочват към вероятност на проблема – внесени от чужбина, произведени тук, произведени от легален производител или произведени от нелегален?
Писмото на „Филип Морис“е ярко доказателство – не знам дали трябваше да казвам името на фирмата, за това че хората, легалните производители са доволни, когато се разбере кой работи срещу тях, кой работи в сенчестата икономика, кой проваля добрия им имидж и кой не си плаща данъците.
Благодаря, уважаеми господин Министър, за изнесената от Вас информация.
Колегите от Държавна агенция „Национална сигурност“ имат ли желание или те по втора точка ще вземат отношение?
На господин Кънев не давам думата не за друго, а защото ние мислим по един и същи начин. На едно предишно заседание господин главния прокурор каза: вие сте сенчестата и несенчестата икономика, така че в момента цялата икономика е в залата.
Искам да Ви кажа, че нашата Комисия в голямата си част функционира само благодарение на уменията, на познанията и на практиките, които господин Кънев беше провел в Икономическата комисия. В нашата комисия е и заместник-председателят на Икономическата комисия, тя седи срещу мен, ние сме общо. Общо ходихме и по заводите. Благодаря Ви, че дойдохте. Другия път ще питаме и неправителствения сектор. Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАНС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Главен прокурор, господин Заместник-главен прокурор, господа министри! Мога да кажа, само че наистина имаме едно прекрасно взаимодействие между всички институции.
Благодаря на всички за открития подход на взаимодействието за това, че се научихме и променихме малко повече работата си в хода на оперативните действия, които извършваме, а именно на по-ранен етап запознаваме прокуратурата с това, което вършим, за да може да се събират по-добри доказателства в хода на самата рабата и, разбира се, в последващия етап, когато се извършва финалната дейност, да може тя да бъде ръководена изцяло в рамките на процесуално-следствените действия от прокуратурата.
След изнесената информация от всички, които участват в рамките на заседанието на Комисията, няма какво да добавя повече. Резултатите са очевидни. Продължаваме да работим в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Както винаги сте скромни и потайни. Не искате да кажете за участието си в последната операция нищо, но това са Вашите правила.
Уважаеми колеги, трябва да освободя камерите. Ако някой от Вас има желание да зададе въпроси преди да преминем към разглеждането на втора точка.
Моля, ако някой от Вас има въпроси, да ги зададе. Няма.
Колеги, давам 10 минути почивка, медиите напускат. След, което ще продължим с точка втора. Благодаря Ви.

(След почивката.)

Колеги, продължаваме.
Гостите ги споменах.
Благодаря на господин Ципов, че отново е сред нас.
Той ще представи мотивите към Законопроекта. (Реплика.) Който той прецени като най-старши по звание.
Тук са и представителите на Държавна агенция „Национална сигурност“. Само да напомня – не сме водеща Комисия и не е задължително да искаме министър и заместник-министър, въпреки че на най-високо ниво те са дошли.
Само да не навлизаме в детайли много, защото все пак друга е водещата Комисия. Докладът ще се представи от Мартин Тинчев в залата.

Да пристъпим към разглеждане на точката.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ, № 902-01-35, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 03 ЮЛИ 2019Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Има думата госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Съвсем накратко с този преход на изменение и допълнение към Закона за мерките срещу изпиране на пари, където за водещо ведомство беше определено Министерството на финансите, целим да въведем в националното законодателство изискванията по Петата директива на Европейския парламент и Европейския съвет от 2018 г. за Предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма или така наречената Пета директива за мерките срещу изпиране на пари.
Законопроектът е изготвен от Междуведомствена група с участието на колегите от Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията, Българска народна банка, Комисията за финансов надзор, Националната агенция за приходите, Агенция „Митниците“, Комисията по хазарта, прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.
Приемането на Законопроекта от Министерския съвет до края на юни 2019 г. беше заложено като един от ангажиментите ни във връзка с подготовката за кандидатстване за членство във валутен механизъм ERM II и за тясно сътрудничество в рамките на банковия съюз. Поради тази причина, освен всички останали, този законопроект в момента се разглежда тук.
С оглед изискванията на Директивата се доразвиват част от мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, при което се включват: комплексна проверка на клиентите; събиране и изготвяне на документи; друга информация и нейното съхранение; оценка на риска от изпиране на пари; разкриване на информация относно съмнителни операции; сделки и клиенти; разкриване на друга информация за целите на Закона; контрол върху дейността на задължените субекти; обмяна на информация.
Със Законопроекта се разписват и механизми за предоставяне на определи категории информация на Европейската комисия, както и механизми за събиране и обобщаване на национално ниво.
Това е накратко представянето на Законопроекта.
На разположение сме за допълнителни въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Заместник-министър.
Заповядайте, господин Председател.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАНС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа заместник-министри! По отношение на измененията в Законопроекта и имплементация на Петата директива, така наречена, мога да кажа само в допълнение на изнесената информация от заместник-министър Петрова това, че всъщност с тази имплементация се разширява малко кръга на задължените лица като се създават възможности за контрол по отношение на възможности за изпиране на пари във връзка с използването на електронни разплащателни инструменти и виртуални валути. Създават се регистри, които, от своя страна, дават една по-добра възможност за лесна идентификация на тези, които извършват съответните разплащателни дейности. Те ще бъдат на съответно създадени в държавни институции, които биха могли да подпомогнат задължените лица за тази идентификация, и да предоставят събраната информация на дирекция „Финансово разузнаване“, към Държавната агенция „Национална сигурност“.
Още нещо искам да добавя, че всъщност имплементацията на тази директива ще спомогне много за пълното изпълнение на критериите, които България, трябва да изпълни по присъединяването към валутния съюз. Така че в тази посока, считаме че това е един добър Законопроект, който е представен на вниманието на Народното събрание, с оглед имплементацията на Европейската директива. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: От Министерство на вътрешните работи?
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък. Министерството на вътрешните работи участва в работата на работната група по изготвянето на Законопроекта, и разбира се, ние също считаме, че приемането му в едни разумни срокове от страна на българския парламент ще до принесе затова по-добре да се представим в процедурата по присъединяване към валутния механизъм ERM II. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър.
Имаме ли други представители на други ведомства? Да не пропусна някой и да ми се обиди.
Колеги, ще го подложа на гласуване. Вие сте запознати. Спуснат Ви е своевременно. Знаете, че не сме водеща Комисия.
Само един въпрос към Държавна агенция „Национална сигурност“: увеличихте ли щата ли го или още си карате със същия, защото говорим за трета поправка, а не съм чул да има желание за щат? Ще успеете ли да се справите с всички тези нови предизвикателства, защото ние постоянно – от комисията на комисия, сме си заедно с юристката до Вас, която и днес сте довели, и постоянно въвеждаме нови норми. Сигурни ли сте, че това звено, което се занимава, ще успее с наличния щат да се справи. Тоест, сега е моментът да си искате.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАНД): Ще бъда максимално обективен.
Първо, ще благодаря на Министерството на финансите, защото, ако си спомняте в този бюджет беше предвидено увеличение на бюджета. В рамките на него, сме планирали да намалим недокомплекта в рамките на Държавната агенция „Национална сигурност“ с оглед на резервите, които в момента има, ще укрепим звеното за финансово разузнаване, дирекцията вътре, така че допълнителен финансов ресурс за момента няма да ни е необходим. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, ако имате въпроси?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожо и господин Заместник-министър, уважаеми гости! Ще подкрепя Законопроекта на първо четене. По отношение на принципите и обхвата на Законопроекта нямам бележки.
Имам един въпрос, който е конкретен. Тъй като ние наистина не сме водеща Комисия, аз няма да присъствам на заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, когато се гледа на второ четене.
Въпросът ми е във връзка с § 1, т. 1, която се изменя в т. 13, в която са записани като категории лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят пряко или непряко свързаните с тях лица, съдействието под каквато и да е форма, или съвети по данъчни въпроси. В тази категория, както се чете текста освен счетоводители, одитори не попадат и адвокатите, с оглед на факта, че те също могат да предоставят защита и съдействие, каквито са и основно доводите, които сключват адвокатите с клиентите, включително по отношение на данъчни въпроси и на данъчни дела?
Това ми е въпросът, за да няма пак напрежение в средите на адвокатурата, както имаше едни предходни изменения на същия този закон. Благодаря.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАНС): Господин Председател, аз ще бъда безкрайно честен. Гледайки Законопроекта сме направили максимално пълна имплементация на Директивата. Зададохме си същия въпрос, който Вие си задавате, защото си спомняме какво стана с имплементацията на Четвърта директива и в тази връзка адвокатското съсловие така активно стана.
В рамките на извършване на дейности по производство и извършване на защита това изобщо не попада като обхват – тоест не няма да бъдат задължени лица.
В рамките на извършвана дейност, която е свързана с консултации като такива, може би тук е хубаво да се разгледа допълнително чисто юридически и, ако е необходимо, да се направи една препратка към предходната дерогация, която беше направена в Закона, като резултат от работата в работната група, в която участваха и съответно адвокати, за да може да се избегне реакция и евентуално забавяне приемането на Закона. Благодаря.
Само нещо, което искам да кажа, е, че този текст го имаше и преди. Той не е нещо, което се появява за първи път. (Реплики.) Данъчните консултации – имаше го и преди в т. 16. (Реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Митев, аз Вие сме в конфликт на интереси – ние сме адвокати. Изпълнихме задължението си като го декларирахме.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАНС): Член 4 – „лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в общността на данъчното облагане“. Това е стар текст… (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колежке от ДАНС, нека да внеса яснота. Когато предишния път разглеждахме предишната редакция идеята беше, че когато дойде при Вас човек – Вие примерно сте адвокат, и каже: моят проблем е такъв, такъв, такъв. Ако Вие сте задължени веднага да отидете и да кажете неговите проблеми, на практика той по-добре да не идва при Вас, а направо да отиде при прокурора.
Все пак имаше тайна, която трябва да се охранява, да се защитава. Конституцията казва точно какво трябва да се случи, че имаш право на защита. Тогава адвокатите, с основание, скочиха и казаха: извинявайте, ние няма да станем доносници на клиентите си. В противен случай, никой няма да ползва българска адвокатура.
Проучи се опитът в Европа, опитът в България. Някъде бяха стигнали до крайности и адвокатите бяха отстъпили, другаде не. Тогава се проведоха редица срещи, на които ние присъствахме в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и там стигнахме да една обща формула, която тогава успокои всички. Не може да отменим изобщо това – щом е за данъчно законодателство ние в България ще си мълчим. Цялата мярка е, за да се предотврати изпирането на пари. Ние ако тръгнем да изхвърляме този, онзи, трети… Да кажем, че и за счетоводителите не важи, тогава за кого важи?
Тук въпросът на господин Митев беше да не би това, което миналия път си говорихме и го направихме, в момента да не е под някаква друга форма, да се пуска втори път и в момента пак да го водим целия разговор.
Чухте изказването на председателя на ДАНС – той каза: не е нов текст, старият е и всичко, което съществуваше преди го има и сега. Тези условности, които бяха възприети като редакция, отнасящи се за адвокатурата не се променят.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАНС): Още повече ние считаме, че това попада в обхвата на дерогациите, които са в чл. 72 и чл. 74. Пак казвам, ако считате, че има нещо, което трябва да се коригира – сега е момента, между първо и второ четене да го обмислим и съответно да го хармонизираме, така че то да не създава проблеми.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Каквото и да решим няма да бъде в тази комисията, защото не сме водеща комисия. Така че господин Митев беше прав. Аз няма да бъда във Вътрешната комисия – дословно неговите думи, затова сега поставям въпроса: ако между първо и второ четене имаме предложение, има съответен ред ние ще го направим – ще ги внесем, ако се налага да водим разговори ще помолим за среща с Вас, ако Вие сте в състояние ще дойдете и ако нищо не се променя от миналия път, няма смисъл да Ви губим времето.
Вчера, когато се видяхме след Вашия блиц, нали казах: ние не сме водеща Комисия. Министър и заместник-министър при нас в случая не беше необходимо да идват. Благодаря за големия ранг, който дойдохте Вие да го направите. Ние в момента го гласуваме за първо четене като неводеща комисия.
От там нататък има други, които ще се занимават с нея. С господин Митев сме в Правната комисия и така или иначе ще мине през нас този законопроект, а и всеки има достъп до регистъра на Народното събрание и знае какво се случва.
Госпожа Петрова иска думата.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Може би още едно уточнение – регулациите и ограниченията в двата отделни случая, когато говорим за дерогацията и промените в чл. 4 точки 13 и 18, касаят не професиите, а дейностите, които се осъществяват от отделните категории професии. Тоест адвокатите в качеството им на изпълняващи дейност по представляване на конкретно лице в рамките на съдебна процедура са в пълното си право да бъдат в изключение от изискванията по този закон, но ако адвокатите изпълняват услуга, свързана с данъчна консултация нямат право на изключение. Това е всъщност нашето разбиране за двете разпоредби.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заместник-министър Петрова, ние това го изчистихме в една предишна комисия в едни предишни разговори. Аз даже бях от страната на адвокатурата тогава, защото така се случи – бяхме заедно с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с господин Попиванов.
Колеги, ако няма повече въпроси предлагам да пристъпим към гласуване, ако не възразявате.
Моля, всички, които подкрепят така предложения законопроект и са „за“ да гласуват.
За – 10, против – 6, въздържали се – 7.
Законопроектът се приема за първо четене.
Както казах и преди малко ще бъде разпоредено на Мартин Тимчев да го представи в залата и да го докладва.
Благодаря на всички.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
Използвам случая да благодаря на Министерството на финансите, на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Колеги, имаме нови членове – запознайте се с тях.

(Закрито в 15,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Димитров