1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване.

---

П Р О Т О К О Л

№ 43


На 6 ноември 2019 г., в Народното събрание, площад „Народно събрание“, № 1, зала „Запад“, от 14,00 ч., се проведе редовно съвместно заседание на Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата и Комисията по икономическа политика и туризъм при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 902-03-15, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. – за първо гласуване.
4. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2019 г. – за второ гласуване.
5. Разни.
И на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,00 ч. и се ръководи от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм, а по т. 1 и от господин Емил Димитров – председател на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, Комисията по икономическа политика и туризъм има кворум.
Господин Димитров, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, има ли кворум?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, има кворум.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме работа.
Дневният ред го знаете. По традиция двете комисии заедно обсъждаме първа точка – бюджета.
Има кворум.
Тъй като ще има предложение за промяна в дневния ред на нашата комисия, първо, ще дам думата на колегата Емил Димитров за гласуване на дневния ред.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Предлагам следния древен ред, който своевременно Ви е изпратен:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Разни.
Моля, които са „за“ този дневен ред, да гласуват.
Приет е единодушно.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам нашият дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 902-03-15, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. – за първо гласуване.
4. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2019 г. – за второ гласуване.
5. Разни.
Имате ли предложения по дневния ред?
Заповядайте.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви, господин Председател.
Предлагам четвърта точка от дневния ред да отпадне, тъй като има доста неясноти относно този законопроект и бихме искали да се доизяснят причините за внасянето му. Затова предлагам да бъде отложено гласуването му.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, причините за внасянето му е, това е Министерският съвет.
Давам думата на господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин Председател, ние подкрепяме това предложение. Припомням, че имахме доста тежки дискусии и наистина има неща, които не са изчистени по този законопроект. Това е първата и основна причина.
Втората е, че ние сега влизаме в период на приемане на най-важния закон – за бюджета, а тези промени касаят обороти на борсата, които са символични. Те там изкарват колкото да си купят в момента кафе и фреш, най-много, това го казвам между другото. Следователно този закон не е приоритетен в момента и не е доработен. Затова нека да поработят малко и когато му дойде времето – след бюджета, след Нова година, ще видим какво са свършили по препоръките и ще го обсъждаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин Председател, групата на Политическа партия ГЕРБ също подкрепя това предложение, за да се даде възможност и повече време да бъде обсъдено по-подробно и в дълбочина. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други съображения по предложението за оттегляне?
Искам само да Ви напомня, че на първо четене го гласувахме на 11 септември. Бяхме дали три седмици срок за внасяне на предложения. Никой не внесе никакви предложения, с изключение на колежката Савеклиева, но така или иначе има някои неща за доработване. Прави са колегите, които взеха думата. Аз също подкрепям такова предложение – тази точка да отпадне от дневния ред и да я отложим за по-нататък, когато приключим с бюджетните процедури.
Имате ли други съображения и предложения? Не виждам.
Моля да гласуват само членовете на нашата комисия.
За – 18, против и въздържал се – няма.
Тази точка отпада.
Моля членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм, които са съгласни целият дневен ред да бъде приет в този вид, да гласуват.
За – 18, против и въздържал се – няма.
Преди да преминем към първа точка от дневния ред, искам няколко съобщения да направя:
Другата седмица – вторник и сряда, са дебатите по бюджета в залата, което означава, че другата сряда ние няма да имаме заседание на Икономическата комисия. В сряда изпускаме – няма да има заседание на Комисията, което означава, че в четвъртък ще направим извънредна Комисия по Законопроекта за туризма, защото вече на два пъти го отлагаме. Желателно е Законопроектът да влезе до нова година.
За Ваша информация дебатите по второ четене в залата се планират, ако не се лъжа, на 3 – 5 декември. Просто да си направите добре сметката кой къде пътува, какво прави и как прави. В Бюджетна комисия, мисля, че в Бюджетната комисия на 28 ноември ще минат на второ четене.

По първа точка от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – за първо гласуване
Присъстват – от Министерството на финансите: Маринепа Петрова – заместник-министър, Петя Кузева – директор на Дирекция „Държавен дълг“, и Георги Чукалев – началник на отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика“; от Министерството на икономиката: Емил Караниколов – министър, Емилия Янева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“, и Елена Карапаунова – началник на отдел „Финанси и бюджет“ в Дирекция „Финанси и управление на собствеността“; от Министерството на туризма: Ирена Георгиева – заместник-министър, и Станка Илиева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“.
Говорихме предварително – в рамките на пет-шест минути. Няма никакъв смисъл да изчитате мотивите на това, което е минало през Министерския съвет, което е принтирано, раздадено. В нашата комисията, както и в другата, разбира се, четат всичко – страница по страница, пишат, подготвени сме. Моля в рамките на няколко минути като кратко експозе.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ключови цели и в настоящата актуализирана бюджетна прогноза за периода 2020 – 2022 г. продължават да бъдат: запазване на фискалната устойчивост, провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за по-висок икономически растеж и заетост при придържане към общите правила на Европейския съюз.
Новият момент в бюджетната процедура за 2020 г. е разширен обхват на бюджетните организации, които прилагат програмен формат, като от началото на 2020 г. всички първостепенни разпоредители с бюджет, чийто бюджети са част от държавния бюджет, без Сметната палата и съдебната власт, ще прилагат програмен формат на бюджета.
Приходните и разходите политики в тази прогноза продължават заложените в средносрочната бюджетна прогноза политики за 2020 – 2022 г., като при развитието им са взети предвид макроикономическите аспекти и фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за хоризонтални мерки, които засягат бюджетната сфера.
В макроикономически аспект перспективите, които са оценени от Министерството на финансите на база на актуализираните данни на Националния статистически институт са благоприятни с очаквания за растеж от 3,3% през 2020 г. и запазването му през оставащия програмен период; инфлация от порядъка на 2,1 – 2,3%, и забавящ се растеж на заетостта поради достигане на пикови стойности през последните месеци и през настоящата година.
Основните приоритети на Бюджета за 2020 г., които надграждат вече заложените в пролетната средносрочна бюджетна прогноза, са свързани с образование, здравеопазване, отбрана, пенсионна политика и политика на доходите. Запазват се и целите за бюджетното салдо, които са заложени в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта, а именно балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването на този баланс и през следващите години, като процент от БВП приходите и разходите леко спадат, но поради номиналното нарастване на брутния вътрешен продукт те също растат в номинално изражение. Минималният размер на фискалния резерв се запазва на 4,5 млрд. лв. към 31 декември 2020 г. Предвидено е намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на брутния вътрешен продукт от 18,6% към края на 2019 г. до 17% към края на 2020 г. с основна цел в управлението на държавния дълг изглаждане на маторитетната крива и осигуряване на благоприятни условия за рефинансиране на предстоящи падежи през периода до 2022 г. и след нея.
В областта на данъчно-осигурителната политика се предвижда запазване на ниските данъчни ставки. Всъщност данъчните закони вече са разгледани, доколкото разбрах, днес в пленарната сесия на Народното събрание, така че там нещата, мисля, че са ясни.
В конкретика по темите, свързани с бюджета на Министерството на икономиката и на Министерството на туризма, предполагам, че гостите, които са тук, ще ги представят – министър Караниколов, и госпожа Заместник-министърът на туризма, но основното, което искам да подчертая в този аспект, е, че по отношение на Министерството на икономиката размерът на собствените приходи е увеличен с около 1 млн. лв. спрямо Закона за държавния бюджет за 2019 г. – основно от държавни такси се очаква да дойде увеличението, и от страна на разходите имаме увеличение с 11,1 млн. лв. спрямо Закона за бюджета за 2019 г.
В частта за Министерството на туризма имаме очаквания за увеличение на приходите от близо 200 хил. лв. спрямо Закона за 2019 г., като това увеличение основно е по линия на концесиите, със същата сума се увеличават и разходите на Министерството на туризма. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, тъй като основният бюджет е 240 страници, от Министерството на финансите са ни дали едно кратко резюме, но преди малко. Ще го копираме и ще Ви го изпратим по имейлите на абсолютно всички.
От Министерството на икономиката?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да Ви благодаря, че отново ни давате възможност да представим Програмния формат на бюджета на Министерството на икономиката, който ще е, за 2020 г. Преди да направя изложение, като цяло искам да посоча, че бюджетът за 2020 г. ще е по-добър от този за 2019 г. Балансиран е като цяло. Разбира се, не мога да кажа, че не можеше и повече, но в крайна сметка трябва да има и за другите сектори и Ви моля това да го уважим, тъй като политиките на Министерството на икономиката не се осъществяват само през държавния бюджет. Тук мога да спомена законодателната инициатива, която имаме, през Министерския съвет, съответно мога да спомена оперативната програма, през която също осъществяваме политиките.
Както вече беше споменато, в бюджета имаме увеличение и в разходната част. Разбира се, да благодарим за доверието към нас. Имаме увеличение и в приходната част, в която се очаква да съберем повече приходи. Това идва по отношение на решение на Народното събрание от миналата година, с което Министерството и ведомствата към Министерството поемат допълнителни функции.
Министерството на икономиката осъществява своята дейност в изпълнение на общия програмен период, приоритет на правителството на Република България, за повишаване, растеж, и конкурентоспособност на българската икономиката, като политиките на Министерството за 2020 г. ще Ви бъдат съвсем накратко изложени, тъй като Вие сте се запознали с тях.
Устойчиво икономическо развитие, конкурентоспособност и ефективно външноикономическо сътрудничество. За изпълнение на политиката в тази област са предвидени 69 479 млн. лв. С тези средства Министерството на икономиката ще работи за повишаване на привлекателността на България за инвестиции при повишаване на иновационната активност на предприятията, насърчаване на сътрудничеството между предприятията и изследователските организации.
Стратегическата цел на политиката е повишаване на потенциала и икономическия растеж, и подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазари на трети страни.
За изпълнение на целите на политиката в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност освен посочените средства от държавния бюджет, ще се използват и средства от оперативната програма, като за следващата година програмите, които ще бъдат, са на стойност малко над 392 млн. лв.
Основни ключови индикатори за изпълнение на политиката, съответно на макроикономическите показатели са, както следва: реален икономически растеж с прогнозни стойности около 3,3% годишно спрямо тази година; преки чуждестранни инвестиции с прогнозни стойности между 3,5% от брутния вътрешен продукт.
За изпълнение на политиката в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество са предвидени 17 350 млн. лв. Приоритетните ни мерки ще са насочени към активизиране на диалога с българския бизнес и подкрепа на мероприятията при участие за привличане на инвестиции и разширяване на присъствието на българските стоки и услуги.
Стратегическа цел на политиката е подобряване на експертния потенциал. Предвиждаме стратегическите цели да се изпълнят чрез постигане на оперативната цел утвърждаване на експорта като ключов фактор за икономически растеж.
Основни ключови индикатори за изпълнение на тази си политика са, както следва: износ на стоки с целена стойност – 4,7%; внос на стоки с целева стойност – 5,9%; постигнати двустранни и многостранни договорености за икономическо, търговско и техническо сътрудничество с целеви стойности – 4 броя.
Бюджетът по програмата за администрацията Ви е представен. Тук може само да благодарим на българската икономика и на органите по приходите, тъй като имаме повече приходи в бюджета. Това се дължи, разбира се, и на работещата икономика.
Съответно това, което вече споменах, представена Ви е и програмата за увеличаване на приходите, които се очакват от структурите към Министерството на икономиката. Има разбивка и по силата на кои закони имаме допълнително функции и къде се очакват повече приходи. Благодаря Ви за вниманието. Очаквам Вашите въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От Министерството на туризма?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на туризма изпълнява програмния приоритет на правителството за постигане на устойчиво развитие на туризма и ще продължим да работим и да надграждаме резултатите, свързани с позиционирането на България като предпочитана туристическа дестинация на четири сезона, предлагаща качествен туристически продукт и развиваща богата палитра от различни видове масов и специализиран туризъм.
Финансовата рамка на Проекта на бюджет на Министерството на туризма за 2020 г. е в рамките на тригодишната бюджетна прогноза много сходна с тази на Бюджета за 2019 г., а именно приходи в размер на 9 млн. 984 хил. 300 лв., разходи 19 млн. 648 хил. 500 лв. и трансфери в размер на 9 млн. 664 хил. 200 лв. Общият размер на разходите по Проектобюджета на Министерството на туризма, предвидени в Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г., е 19 млн. 648 хил. 500 лв.
Тези средства са предназначени за реализирането на политика „Устойчиво развитие на туризм“а и предвидените разходи са в размер на 16 млн. 922 хил. 500 лв. Тази политика се осъществява чрез две програми. Едната е подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма, по която са предвидени разходи в размер на приблизително 2 милиона, или точно 1 млн. 937 хил. 800 лв.
В експозето, което предварително Ви е раздадено, са описани дейностите, които ще извършим за реализирането на тази програма, но специално искам да акцентирам вниманието Ви на няколко: усъвършенстване на нормативната рамка и политиките за подобряване на околната и бизнес средата и редуциране на административната тежест в туристическия сектор; ефективно функциониране на единната информационна платформа за комуникация по защитени канали между вписаните в Националния туристически регистър лица и заинтересуваните от страна на централните и териториалните органи за изпълнителната власт – и това е Единната система за туристическа информация; намаляване на сивата икономика в сектора; създаване на условия за устойчиво развитие на туристическите райони – много важна задача и дейности, които предстои да извършим в тази посока; развитие на човешките ресурси в туристическия сектор и организиране на процедурите по отдаване на морските плажове на концесия и под наем и последващ контрол по изпълнението на договорите.
Втората програма, която осъществява политиката за устойчиво развитие на туризма, е развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма, за което са определени разходи в размер на близо 15 млн. лв. или по-точно казано – 14 млн. 984 хил. 700 лв.
Приоритетните цели по програмата включват в себе си популяризирането на бранд „България“ и утвърждаването на позитивен образ на страната ни сред целевите групи чрез засилване на информираността за България и интересът към разнообразните туристически продукти с цел тя да се утвърди като целогодишна туристическа дестинация и, прилагане на най-ефективните мерки и инструменти за позиционирането и промотирането на България като атрактивна туристическа дестинация чрез картотекирани послания на различните пазари, насочени към целевите групи вследствие на анализи на подробни проучвания.
Считаме, че определените в Проекта за Бюджет 2020 г. средства за туристическа реклама ще обезпечат предвидените дейности за рекламата и промотирането на България като устойчива туристическа дестинация за четири сезона. В рамките на разполагамите средства ще продължим да работим за утвърждаване на конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, това, което изчете госпожа Георгиева, Ви е изпратено на имейлите на всички. То е много късо – четири страници, анализ на Проектобюджета на Министерството на туризма.
Сега предлагам да преминем към въпроси, дебати, отговори и така нататък.
Колеги, имате думата.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Всеки път все изчакваме – не знам защо.
Имам въпроси към колегата – Министър на икономиката. Ще използвам случая, първо, да го поздравя преди да го критикувам, за това, че го виждаме често за разлика от други министри в другите комисии. Това е добре, това значи, че има добра комуникация между Министерството и Комисията.
Второ, въпросите са свързани със следното: би следвало – това не е тайна, една от основните наши критики – на опозицията към бюджета, ще бъде, че според нас той не е достатъчно добре обвързан с икономическото развитие. Това е наше право и наша оценка. Бюджетът е от миналата година, добро владеене на Еxel таблицата, промени са числата в зависимост от растежа на брутния вътрешен продукт, но няма обвързване. В тази връзка искаме да знаем от Министерството на икономиката: какво прави по следните въпроси.
Първо, по отношение на прогнозите. Не е тайна, че през последните три години – вижте протоколите от заседанията на комисиите – Икономическа, и Бюджетна, и пленарна зала, но прогнозите на опозицията са по-точни по отношение на величината на брутния вътрешен продукт, и по отношение на бюджетните приходи. Аз разбирам, че навсякъде по света основно министърът на финансите се опитва да си сложи по-ниска летва, за да изпълни по-лесно – това е разбираемо. Но то не може да продължава дълго, защото сега предстоят – по оценка на водещи аналитични центрове в Европа и извън нея, притеснения за световната икономика от гледна точка на рецесия.
В тази връзка възниква въпросът не само как са разпределени средствата, а, колега Министър, как виждате Вие този бюджет, какво ще използвате от него или какви други мерки ще вземете, за да сме ние подготвени за евентуална рецесия, която се задава – по-точно, да речем, в инвестициите? Вие казахте, че очаквате чуждите инвестиции да са 3,5% от брутния вътрешен продукт – така ли беше? Проверете дали е за година? Четири милиарда и нещо за какъв период е – за три години ли или за една година? Вижте го, защото не беше уточнено за какъв период е.
Но за какъвто и период да е, няма как ние да посрещаме нова криза и да разчитаме на икономически растеж, при положение че вътрешните инвестициите и чуждите инвестиции са зле. За колко време е – 3,5, нали така, годишно? Това прави към 4 млрд. лв. годишно спрямо брутния вътрешен продукт, по два милиарда годишно. Трябва да кажете как ще стане тази работа, тъй като сега те са около 1 милиард и сме зле за нещастие на всички. Тук няма опозиция и други. Ние искаме да има повече чужди инвестиции, ама няма. Вече две години този бюджет ще се анализира ли по някакъв начин да привлича чужди инвестиции? Колко пъти трябва да обясняваме на управляващите, че може да се увеличат – не сме го измислили ние, чрез публично-частно партньорство, за което трябват средства? Има ли такива средства – ние не виждаме в бюджета, а министърът на икономиката трябва да настоява за такива средства? Защото работата на министъра на финансите, знаете каква е, да си обвързва бюджета, а работата на министъра на икономиката е другаде – да обвързва бюджета с икономическото развитие там, където е възможно. Много добре ни е известно, че има традиционно противоречия по този повод между двамата министри, но какво ще направите Вие за тези инвестиции, обвързано с бюджета?
След това, аз знам, че нещо ще направите и знам, че има увеличение на средствата, но с колко ще увеличите средствата за експортно застраховане? Защото експортното застраховане нали е към Министерството на икономиката – не бъркам? Точно така. Как ще се промени то? Това е задължение на Министерството на икономиката – на кои български износители, на каква основа ще ги стимулираме те да изнасят?
След това, как ще обвържете другата идея: спомням си преди, когато направихме да обвържем експортното застраховане с Банката за развитие. Там имаме проблем с Банката за развитие, Вие знаете какви са те, накъде отиват парите и накъде би следвало да отиват? Как ще се обвърже с това експортно застраховане? Имаме ли осигурен ресурс в бюджета за такова нещо? Тъй като тези средства са в общото число – и те вътре не са разбити, а ние ще искаме да го чуем, ако не днес, поне в пленарната зала. Защото искаме да знаем къде отиват тези неща.
След това, стимулиране на износа. Какво ще прави Министерството на икономиката, ще използва ли някакви системи на преференции, на стимули за заместване на вноса? Защото единият от начините да увеличим износа и да подобрим търговския баланс, който не е в цветущо състояние, е Министерството на икономиката и правителството по принцип да използва ресурси, в това число от бюджета, за стимулиране на вноса. Нещо, което досега го няма.
След това, някои основни неща, които ние ще развием в детайли и в Бюджетната комисия, но най-вече в пленарната зала. Опозицията няма нужда да се извиняваме, но ние си имаме политика, някои основни неща тук, но основните ни аргументи са в пленарната зала по понятни причини.
Продължаваме да свиваме бюджетните разходи от брутния вътрешен продукт. Някой ще трябва да обясни на българската общественост защо плуваме напречно на басейна? Вие, колега, знаете отлично, че средно в Европа са 45%. Тук беше 37-38, сега слизаме на 35. По какви причини? Правителствените разходи, само правителствените, не общите бюджетни разходи, са 28%. Значи, екипът на правителството трябва да каже накъде ни движи? Дали ни движи към средните европейски показатели – и ние ще Ви ги цитираме по групи страни, силно развити, източно европейски, за да се види, или ни бута към слабо развити страни в Африка и в Азия, които имат 14 – 15%? Въпросът е накъде се движи България дали към средноевропейските показатели, или се движи към други страни и народи, от които не би трябвало кой знай как да се учим.
Тоест не може просто да съобщаваме на българската общественост и на бизнеса, че ние намаляваме разходите, още повече че идва криза?Даже и юристите сте учили икономика в първи курс, че ролята на държавата е като идва криза, да помага за излизане от кризата – нали така? Поне това си спомням от първи курс. Ако ще е така, ние какво правим? Даже се задава криза, но ние се движим към африканския модел на ниски разходи. Много интересно как ще го защити това министърът на финансите, но Вие не би трябвало да сте съгласен с такъв подход?
След това, преки и непреки данъци, което също касае икономическото развитие. Ние имаме обратна пирамида и вече няколко години никой не ни отговаря защо в България е така? Ето, вижте тук – от данъците. От корпоративния данък е 2,7 милиарда, закръглявам ги, данъкът върху физически лица е почти 4,4 милиарда. Вижте показателите „данък добавена стойност – 11,7“, след това от акцизи – 5,7 милиарда. В други страни и народи пирамидата е обратна. Основните приходи на данъци са именно от кои данъци – от преките, от непреките? Тук се казва, че ние запазваме данъчната политика.
Отварям една скоба. Вижте, ние сме демократична държава. Управляващите имате право да правите политики – Вие сте избрани, Вие правите, но трябва да се вслушате в това, защото някои неща, които правите и ги налагате тук, те противоречат просто на европейските практики. Е, какво се предлага в случая – да запазим данъците? Добре. Ниски данъци на 10% – много добре. И коя развита страна е с 10%? Колко пъти ще прилагаме ние таблици, за да видите, че най-конкурентоспособните икономики, защото стана дума за нещо, което не само отговаря, трябва да кажем, но Министерството на икономиката не може само да прави конкурентоспособност. То може да работи за условията, няма как. То, ако можеше, всеки министър на икономиката ще я повиши. Не вярвам някой да не желае да повиши конкурентоспособността, но как ще стане тази работа?
В момента, мисля, има една добра новина: гледам от статистиката, че по предварителни данни сме изместили Румъния по конкурентоспособност през последната година. Това е много хубаво, поне не сме последни по един от многото показатели. Но това не е много успокояващо, защото с такава данъчна политика всъщност ние с ниски данъци, какво постигаме? Ами, нищо не сме постигнали, тъй като най-конкурентоспособните страни са с най-високи данъци на най-богатите, с най-голяма намеса на държавата при разпределение. Това са факти, а не съмнения на професор Иванов или Стоянов, и това ние с нищо не го променяме.
След това, ще Ви дам пример с наливането на повече пари в сфери, които не са реформирани. Ето, увеличават се разходите в здравеопазването, мисля, с 500 милиона. Много добре. И в кое здравеопазване ние наливаме още 500 милиона? В болниците – общинските, и държавните, по-голямата част от които са във фалит? В частните болници, които трупат по-големи печалби – това е добре? В грабежа на средства от здравната система, в масовото недоволство на българите от тази система. Значи, наливаме повече пари в система, която няма какво да обсъждаме, тя очевидно е неефективна, тя е уникална в лошия смисъл на думата, тъй като никъде в Европа нямат нашата система на здравеопазване, а ние продължаваме да наливаме пари. Как да приветстваме такова нещо? Или, да кажем, в образованието, което е свързано с конкурентоспособност и с Министерството на икономиката?
Аз ще Ви помоля по някои въпроси да се опитваме да оказваме натиск върху Вашите колеги някои неща да бъдат променени, които са вопиющи например. От една страна, увеличаваме заплатите тук в бюджета, на учителите със 17%, мисля, че беше. Това е много добре. Само че какво се получава, колеги, знаете ли? Средната заплата в средното образование ще стане към 1050 лв., а във висшето образование ще стане 1060. Това нормално ли е? Какво трябва да стане, за да се разбере, че това не е нормално? Не може един професор по ядрена физика да взима заплата на учител по физическо възпитание в село Лиляче, Врачанско. Аз мисля, че това е съвсем ясно за всеки разумен човек. Ето – променя се, налива се, но отговорът е: какво правим с кадрите ни във висшето образование, от които зависи конкурентоспособността, от българската наука няма отговор, защо е така? Ама, някой ще трябва да даде отговор и в комисиите, и в пленарната зала.
След това, последно, може би към Вас…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Надявам се.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма да се надявате, защото лекцията е 75 минути, а сега са 28. Казах да не се надявате.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Правите ни едно добро. Утре в Бюджетната комисия ще можете по-подробно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Само благодарение на това, господин Председател, че предлагате кафе. Винаги стоим на минерална вода, за разлика от Бюджетната комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е от Комисията по корупцията, а не е от нас.
РУМЕН ГЕЧЕВ: От Сивата икономика е, да, извинявам се. Явно това обяснява нещата.
Към министъра на икономиката – за капиталовите разходи. Сега правителството не защото сме колеги, най-вероятно това са номера на много министри на финансите, но особено Вашият колега пишеше по пет-шест милиарда капиталови разходи всяка година – имаше ги предните години, обърнете внимание, като от тези 5 – 6 милиарда, ние го питаме в средата на годината: какво стана? Той от 5милиарда е похарчил 5 лв., държи го до края на годината и след това в края на годината става едно хрупкаво разпределение около преди Коледа. Такива са фактите.
Вижте сега какво пише тук за капиталови разходи: „2 милиарда 912 милиона“. Ще трябва да обясните, колеги, защо се намаляват капиталовите разходи, по каква причина при задаваща се криза ние ще намаляваме капиталовите разходи? И пак – във всички други страни, отворете бюджетите дали е на Чехия, дали е на Унгария, или на Германия, но с тези капиталови разходи пише вътре точно какво ще се прави. Защото иначе ние подписваме един празен чек – управляващите си го подписват, преди 5 – 6 млрд. лв., които са за капиталови разходи, но какви? „Обадете ни се около Коледа, да Ви кажем.“ Няма такива неща. Ние ще искаме сега в пленарната зала и между първо и второ четене това да бъде изяснено.
Това са моите съвсем общи, но съдържателни бележки, защото искам – аз съм пристрастен, разбира се, по понятни причини, ако обича правителството да обвърже бюджета с икономиката.
След това имам въпрос към туризма за тези 15 млн. лв. – това е много добре, за промотиране на българския туризъм. Тъй като и в петък имам такъв въпрос, много се надявам, че този път ще направите добра селекция кой да вземе парите да ги похарчи. Тоест да не се появи още един „Томас Кук“, който да ни вземе 5 – 6 млн. лв. и да пием, ама много студена вода в големи количества.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър, госпожо Заместник-министър! И аз ще се възползвам от възможността да задам един въпрос към Министерството на туризма. За съжаление, не виждам голямо увеличение на бюджета на Министерството на туризма – около 15 милиона са парите, които сте предвидили за реклама, въпросът ми е, защото нямам спомен тази година колко бяха парите за реклама и има ли съответно увеличение в тези пари. Всички знаем, че летният туризъм претърпя отлив най-вече от традиционно наши пазари, какъвто беше един пазар примерно немският, на който разчитахме много.
Моят въпрос е: има ли анализ на рекламата, за ефективността на рекламата, хайде да не е тази година, но примерно миналата година, защото отливът е тази година? Винаги в туризма явленията се появяват няколко години след съответната година. Правите ли анализ на разходваните пари за реклама, и съответно, въз основа на този анализ имате ли идея как да коригирате изразходването на тези пари за реклама, за да можем да компенсираме отлива? Защото според мен немският пазар, руският пазар, традиционна наши пазари съответно донякъде се компенсираха като количество туристи от пазари, които са от бившите социалистически страни, но това се отрази на оборотите в туризма. Въпросът ми е този: с колко пари са увеличени парите за реклама и, съответно, има ли анализ на разходването на тези пари, имате ли идея как да компенсираме отлива? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси, колеги?
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: И аз във връзка с бюджета на Министерството на туризма и с парите за реклама. Очевидно е, че бюджетът е почти същият като миналата година. Макар че декларираме, че имаме 13% БВП, което се дължи на туризма. Бюджетът на туризма е пренебрежително малък, както е миналата година. В същото време знаете как работят конкурентните на нас страни около България – Турция, Сърбия, Гърция, Македония. Те работят директно с туроператорите, защото колкото и да се опитваме да правим имидж на България като дестинация – на четири сезона и така нататък, и така нататък, там местните туроператори работят срещу пари. Знаете много добре как става – пълна чанта и пълнят курортите на Турция, в Гърция, и така нататък. Ние не можем да бъдем конкурентни само с изложения и голи приказки.
В тази връзка тази година, по средата на годината, когато станаха очевидно спадовете за предстоящия летен сезон, не говоря след това за фалита на „Томас Кук“ и така нататък, тогава два пъти министърът на туризма заедно с бранша инициира среща, в която заявиха, че ще искат допълнително 10 милиона, които да се използват за реклама и за да може да се докарат туристи в Българи, които да си оставят парите в бизнеса, и така нататък. Това не се получи.
Според мен не отива на депутатите от опозицията да защитават интересите на Министерството на туризма. Това трябва да го правите Вие в диалог с министъра на финансите. И затова започнах с това, че говорим за 13% от БВП, което се дължи на туризма, и в същото време няма и 20 милиона бюджет за туризъм, който е, честно казано, смешно. Но Ваша работа е да защитавате интересите и каузата на Министерството. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, четири групи въпроси бяха зададени и да получим отговори.
Може би, първо, от Министерството на икономиката, или туризма?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господа председатели, дами и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, първо, и аз да Ви благодаря, от една страна, по първата точка за доброто отношение – ще продължа така да работя.
По втората, благодаря за лекцията и че ни подготвяте все пак за изслушване в залата, оценявам го високо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За утре Ви подготвят.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Достатъчно време имаме, за което Ви благодаря. Знаете, че студентите слушат. Едни разбират едно, други – друго, но Ви благодаря. Мисля, че Ви разбрах точно.
По отношение на здравеопазването ще Ви помоля да не коментирам. Вероятно в Бюджетната комисия Вие ще може да си зададете тези въпроси.
По отношение на образованието. Безспорно даването на пари в един сектор не означава той да започне да работи по-добре. Все пак ще помоля да обърнете внимание, че вече съвместно и с бизнеса Министерството на образованието създава нови специалности в училищата, като предприемачество, иновации – нещо, в което, за съжаление, ние, българите, последните 30 години не сме толкова предприемчиви от гледна точка, че имахме преминаване от строй в строй. Тъй че не считам, че в образователната система е само даване повече на пари.
Инвестицията в заплатата на учителите, на преподавателите, разбира се, трябва да бъде продължена, но голямата истина е, че държавата беше абдикирала от образованието и науката. Няма как да се върнем с магическа пръчка. Малко по-малко, малко по-малко. Аз съм сигурен, че основен приоритет, както знаете, на правителството, е образованието. Ето днес излезе едно изследване на Българска търговско-промишлена палата, в което се казва, че над 60% от българския бизнес очаква следващата година да е по-добра от тази.
Да, има забавяне. Нека да не говорим за криза. Не знаем дали ще е криза, дали ще е забавяне. Това са нормални неща в икономиката. Аз съм сигурен, че в Министерството на финансите много сериозно отчитат това нещо, затова спазваме и такава финансова дисциплина в случай че дойде криза. В случай че дойде криза българската държава да бъде готова да реагира. Мисля, че кризата от 2008 г. до 2012 г. не трябва само да учи държавата какво трябва да направи, но трябва да научи и бизнеса как трябва да работи.
По отношение на публично-частното партньорство, което споменахте. Аз вярвам в този инструмент, но как се реализира той? През концесии, през обществени поръчки и частично през приватизация при продажба на миноритарни или мажоритарни пакети. Знаете, че в момента това не е предмет на разговор. От тази гледна точка Вие като опозиция подкрепяте ли публично-частното партньорство?
По отношение на Българска банка за развитие. С най-голямо удоволствие може да организираме изслушване на Българската банка за развитие, за да представят как работиха последната година.
По отношение на БАЕЗ. Нямаме оплакване за БАЕЗ. Да, ние обсъждахме вариант за обединение на Банката и БАЕЗ, но личното ми мнение към момента е, че то не трябва да се направи автоматично, а просто трябва процесите да се уеднаквят и аз мисля, че малко по малко се случва, но не следва да ги вливаме в една структура. Оставил съм ангажимента, ако искате да изслушате Българска банка за развитие.
По отношение на това – как ще се справим? Аз още в началото на изложението си споменах, че бюджетът на Министерството не е единственото нещо, което решава нашите политики – н момента, знаете, по отношение на чуждестранните инвестиции. Всъщност анализът за последните 10 години показва, че средно имаме около 1 млрд 300 млн. евро балансирано инвестиции на годишна база, средно – за последните 10 години, обръщам внимание. Ако обърнете внимание, държавните помощи дадени от държавата за тези чуждестранни инвестиции – преки чуждестранни, средно на годишна база не са повече от 7,5 млн. евро. Тоест българската държава тук притежава изключителен ресурс, но няма как да ги предвидим сега. Това са така наречени процедури за държавни помощи, които се съгласуват в Брюксел с Европейската комисия.
Знаете, че в момента водим разговори с няколко големи стратегически инвеститори, без да споменавам имена. Аз считам, че дори и към този момент да не се случат тези инвестиции, българската държава се научи много добре как може да работи. Наистина имаме такива възможности, имаме такъв резерв, но то става на един по-следващ етап, когато има подписано споразумение между стратегически инвеститори и правителството, и тогава този бюджет отива да се защитава в Европейската комисия.
По отношение на други мерки за привличане на инвестиции, без да казвам дали са чужди или български, защото са еднакво важни за нас. Първо е отличната работа на индустриалните зони в България в момента – държавни, да, и частни. Те се развиват изключително добре. Знаете, че миналата година за първи път, въпреки че съществуват от 10 години, ние за първи път формирахме печалба в тези индустриални зони. Тази година вървим два пъти по-добре. От тази гледна точка в момента с екипа на Томислав Дончев ние разработваме законодателство за що е това индустриална зона? Като, още веднъж казвам, това са частни, държавни, общински и смесени форми между субектите. В тези индустриални зони в този закон ще има и допълнително възможности за инвеститорите, които ще им дават повече, които ще създават по-голям интерес от това те да инвестират в България, и точно в индустриални зони.
Защото в момента имаме един парадокс: идва инвеститор, харесва терен в определено поле, държавата се ангажира и изгражда един път до неговото производство, само че този път не се ползва от никой друг – той е в полето. Идеята е просто да съберем всички тези инвеститори и те да бъдат на едно място. Вътре може да има различни преференции. Може в самата индустриална зона да се продава енергия, ако някой произвежда, без да се преминава през преносната мрежа. Имаме, знаете, изпълнихме квотите за зелена енергия и могат да се отдават такива, но това е закон, който тепърва ще бъде внесен и Вие ще се запознаете.
По отношение на стартъпите. Знаете, че тук имаше изслушване, за което Ви благодаря. В момента готвим предложение – около 70 предложения на стартъпите, как да създадем по-лесен начин на съществуване на стартъпа и да им помогнем. Не говоря тук за двегодишна да се открива някакъв – образно ще кажа, фризьорски салон. Наистина говорим за стартъпи. Имаме 70 предложения, които съвсем скоро ще ти внесем. Това всъщност ще създаде по-добра страна.
По отношение на износа – как ще го направим по-добър? Малко цифри. Най-добрият износ на България е бил през 2008 г. – малко над 15 млрд. евро. Тази година, само за първите осем месеца на тази година, българският бизнес, бизнесът, работещ в България, по предварителни данни имаме 17 млрд. евро. За седем месеца ние подобрихме рекорда от 2008 г. Това е по отношение на дейностите, които са от министерства, ведомства, това не е случайно. Срещите през малки и средни, това, което правим постоянно – изложения на български стоки и услуги, но какво показва този ръст? Този ръст показва, че България става все по-конкурентна, все по-качествени стоки и услуги и съответно, разбира се, и на добри цени. Работим много активно в тази част.
Нека все пак да кажем и няколко цифри. Българската икономика трудно, но балансирано върви напред. Само тази година ние успяхме да подобрим с 11 позиции местата си по дигитализация на българската икономика – от 57-о място сме на 46-о. Тази година с 11 пункта също успяхме да подобрим свободата на икономика, разбира се, на икономическата свобода. Остава един много важен елемент, по който няма никакво движение по отношение на икономическа свобода, а именно законодателната рамка и ние трябва да работим. Факт е.
Основен проблем, който е за нас, това са доходите и пенсиите, но все пак трябва да кажем, че правителството има Програма и ние я спазваме. В Програмата на правителството са заложени повече средства за образование, за увеличението на заплатите, заложена е минимална работна заплата, за която се спазва срокът и както очакваме по Програмата до 2021 г. тя да бъде 650 лв., с бюджета я правим 610. Да, вероятно бизнесът е несъгласен с тази мярка, но в крайна сметка това е Програма, която е представена на обществото и съответно тези управляващи партии са спечелили изборите.
Още един път казвам, имаме много работа по отношение на законодателните инициативи, за да създадем по-конкурентна българска икономика. Много работа е, но нямаме магическа пръчка. Малко по малко обаче бизнесът, работещ в България, вдига своята глава. Доходите също се увеличават. Разбира се, ние започнахме от много ниско стъпало. Знаете, че за миналата година Румъния и България са на първо и второ място по увеличаване на доходите. Разбира се, в Румъния в публичния сектор увеличиха с по-голям процент, това също има своето влияние, и не трябва да забравяме, че Румъния има по-голям пазар. Въпреки че на картата за държавните помощи и за интензитета на държавните помощи, България и Румъния седят най-добре като възможности, България има едно предимство – ниските оперативни разходи, а Румъния има друго предимство – големият им пазар, те имат много по-голям пазар от нас. Благодаря. Извинявам се.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Може би само една вметка към министър Караниколов. Цитирам един председател на работодателския съюз, който наскоро беше казал, че въпреки невероятните усилия, положени от правителството, българският бизнес се развива добре.
Министерство на туризма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Може би отговорът ми на въпроса на господин Бойчев и на господин Гечев, ще бъде един. Най-напред за тези 15 млн. лв. за национална туристическа реклама, които са предвидени в бюджета на Министерството на туризма. Те са предвидени за следните конкретни дейности:
Планиране на участие в над 24 изложения в чужбина. Това е най-стандартната дейност, която Министерството на туризма осъществява в тази насока.
Предвиждане и през 2020 г. да продължат съвместните комуникационни кампании с водещи европейски туроператори и през 2020 г. ще поставим сериозен акцент върху насърчаването на развитието на вътрешния туризъм с кампаниите, които започнахме през тази – настоящата година.
Как да бъдат разходвани тези средства? Министерството на туризма чрез органа, който е помощен за министъра на туризма – Националният съвет по туризъм – на лятното си заседание решава, как средствата за реклама да бъдат разходвани през следващата календарна година. И това става с много широко участие на туристическия бизнес и с предложенията, които той дава. Ще дам конкретен пример – предложението за национална реклама тази година беше разгледано на заседанието на Националния съвет на 23 юли след настъпването, за съжаление, на събитието, свързано с фалита на туроператора „Томас Кук“. Наложи се да направим преглед на кои изложения следва да участваме с оглед на конкретни предложения на представители на туристическия бизнес.
Конкретно за средствата за туристическа реклама. За 2019 г. те са били 14 млн. 570 хил. лв. Минимално е увеличението в бюджета на Министерството за 2020 г. – 14 млн. 980 хил. лв., но моля да имате предвид и някои други цифри: през 2014 г. за национална туристическа реклама са били отделени само 5 млн. лв. Тоест за шест години ние имаме трикратно увеличение на средствата, предназначени за национална туристическа реклама.
По отношение на ефективността на рекламата. Да, такъв анализ правим, господин Гечев – може би Вие зададохте въпроса, или господин Бойчев, и това се случва на цитираните от мен заседания на Националния съвет по туризъм. Мога да дам съвсем конкретен пример. В началото, когато започнахме дейността си като самостоятелно министерство, може би по традиция, може би по инерция, акцентирахме на участието си в международни изложения. Те бяха над 30, ако не се лъжа, 35 или 38. Преценихме, че следва да пренасочим част от средствата към дигиталната реклама, която е доста мощно средство за привличане на интереса към дестинацията в страните от Европейския съюз и по този начин така преразпределихме средствата за това. Тези анализи се правят в процеса на подготовка на заседанията и се обсъждат на тези форуми.
За пазарите. Да, наистина отбелязваме тази година спад на генериращи пазари, като Русия и Германия, но компенсираме този спад и аз ще дам конкретна цифра: от пазар Великобритания, от пазар Украйна, в по-малка степен, от другите бивши социалистически страни, като Чехия и Полша. Така че за първите девет месеца – от месец януари до септември, можем да кажем, че спадът е под 1%, в рамките на 0,8%. Така че не са се отразили толкова катастрофално спадовете на пазари като Германия и Русия, с което по никакъв начин не искам да кажа, че важността на тези пазари не е голям за нас.
И последно – по предвидените в бюджета 15 млн. лв. за реклама. Може би случайно е съвпадение на цифрата, не знам случайно ли е или не, но, господин Проданов, искам да отговоря, че вероятно подтекстът на Вашия въпрос е: какво се случва с цитирани в средствата за масова информация 15 млн. лв. за подкрепа за организирани туризъм? Това ли визирахте?
Да, те са разчетени, но в централния Бюджет за 2020 г. Член 12 от Закона за публичните финанси казва какво означава разчетени средства в централния бюджет. Те са целеви и те се осъществяват за реално осъществени разходи, доказани разходи. За нас това означава резултати. Така че подкрепа за организирания туризъм ще има по напълно законосъобразна процедура, бих казала, максимално справедлива и, разбира се, така осъществена, че да няма съмнения за реализация на държавна помощ към частни субекти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, въпроси има ли?
Първата група въпроси минаха.
Ако няма, да преминем към гласуване. Все пак и двете комисии сме тук.
Както знаете, гласуват се две предложения. Едното е за Държавния бюджет с включен Проект за Висшия съдебен съвет и, второто е със становище на Министерския съвет за бюджета като цяло.
Първо гласува Комисията по икономическа политика и туризъм.
Гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 3, против – групата на БСП, въздържал се – всички останали.
По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 13, против – 7, въздържал се – няма.
Първото предложение не се приема, второто предложение се приема с 13 гласа „за“ и 7 гласа „против“.
Заповядайте, господин Димитров.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Колеги, подлагам на гласуване първото предложение – по Законопроекта за държавни бюджет на Република България за 2020 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
Моля, които са „за“, „против“ и „въздържал се“, да гласуват?
За - , против – 6 , въздържал се – 12.
Уточнявам за всички колеги: ГЕРБ имат 8 членове, БСП – 6, ДПС – 2-мя, ВОЛЯ – 1, „Обединени патриоти“ – 2-ма. Всички с пълномощни са тук и присъстват в момента на гласуването.
Подлагам на гласуване второто предложение – по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
Моля всички, които са „за“, да гласуват.
За – 11, против – 8 (БСП са 6, и ДПС са двама – 8), въздържал се – няма.
Първото предложение не се приема, второто предложение се приема с 11 гласа „за“ и 8 гласа „против“.
Благодаря, господин Председател.
Колеги, предлагам да благодарим за изключително активното участие на колегите от другата комисия, благодаря и на колегите министри по т. 1 от дневния ред.
(Членовете на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата напускат заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.)

(15,04 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Емил Димитров