1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г..

---

П Р О Т О К О Л
№ 44

На 14 ноември 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.

Заседанието бе открито в 16,15 ч. и се ръководи от господин Емил Димитров – председател на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.

* * *

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам редовното заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.
Подлагам на гласуване така предложения Ви дневен ред.
Имаме кворум с упълномощаване.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.

По първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ1.
Преди да Ви дам думата, да съобщя нашите гости: господин Станимир Пеев – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, и госпожа Койна Харбова – началник-сектор „Правно-нормативно обслужване“ в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
Държа да отбележа, колеги, че ние не сме водеща комисия. Няма да правим предложения между първо и второ четене. Има си водеща комисия, в която това нещо може да се направи. Всяка политическа сила има правото да го свърши, и всеки един народен представител. Ние сме дошли да се запознаем с проекта и да го подложа на гласуване. Всеки, който има някакъв въпрос, разбира се, може да го зададе. Ще се радвам ръководството на Държавната агенция да може да отговори на вашите въпроси, но пак отбелязвам – не сме водеща комисия.

Давам думата на председателя на Държавната агенция господин Станимир Пеев.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, преди да започнем по същество успяхме в диалога да разменим някои неща, които мисля, че са съществени за този закон. Успяхте да се убедите, че има конфликтни точки, които са не от нормативна гледна точка на самия закон, а от гледна точка на това, че икономическите оператори считат този закон за доста тежък за тях, тъй като съхраняването на такива запаси е не само от финансова гледна точка тежест за тях, а също така и впоследствие изграждане на скъпи бази, съдове, в които да съхраняват. Всичкото това нещо носи непрекъснато загуби и разходи за тях, обаче е нещо, което е неизбежно за нас, тъй като това е един общоевропейски закон, който няма как да спрем да спазваме.
През годините ние сме се опитвали последователно да решаваме проблемите на бранша, да създаваме колкото е възможно облекчение. Обсъждаме всяка една поправка на Закона с браншовите представители, знаем техните проблеми и доколкото ни позволява Директивата работим, за да облекчим точно тези проблеми, които те изпитват.
Това предложение, което правим, не е изчерпателно на всичките идеи, които имаме, за да въведем по-голям ред в тази сфера, но се опитваме в диалог с всички, които попадат в приложното поле на този закон, да решим всички проблеми, да има консенсус, а не да налагаме определени наши виждания. Към този момент това, което предлагаме, е минало многобройни обсъждания и смятам, че няма спор за него. Една част е директно спазване, имплементиране на Директивата, която беше променена миналата година, а другата част са наши предложения, които биха помогнали да намалим тежестта върху задължените лица.
Това, което трябва да направим по Директива, е промяната на датата, от която възниква това задължение. Досега беше: в месец април ние ги уведомяваме и веднага след това те са длъжни да съхраняват тези запаси. Сега вече е помислено по този проблем – в месец април ние ще ги уведомим какви запаси трябва да съхраняват и те ще започнат да ги съхраняват от 1 юли. Тоест даваме им един достатъчен срок, в който те да могат да организират това нещо, въпреки че когато внасяш горивото предната година, ти си с ясното съзнание, че ще бъдеш задължен следващата година. По това няма спор.
Също така променяме това да не се занимаваме ние с обобщаването на това какъв е вносът, ще възприемаме това, което Националният статистически институт ни дава, а ние просто ще разпределяме тази маса, която той ни е дал като сума, ще я разпределяме по съответните оператори. По този начин смятам, че ще бъдем по-коректни, въпреки че досега е имало обжалвания на тази тема, но не е имало случай, в който съдът да е казал, че ние сме допуснали грешка.
Второто нещо, което променяме пак по Директивата, това е начинът, по който се изчислява задължението. Ще бъде малко трудно това да Ви бъде обяснено в детайли, защото са разни химически процеси. Включват се определени деривати на нефта, които също да се имат предвид, когато се определят запасите. Това, което ние сме направили, е, че сме дали три различни контроли и която е по-благоприятна, като под „по-благоприятна“ имаме предвид, че по-малко ще натовари задължените лица, нея ще имаме предвид. В закона сме написали това, така че минималният възможен запас ще им бъде възложен.
Другото нещо, което ние предлагаме тук, и което вече е наше решение, това е да им дадем по-голяма гъвкавост по отношение на замяната на запаси. При едно от обсъжданията дойдоха при нас хора, които се занимават с пътища и те казаха: „Сега по новата директива и битумите влизат вътре и трябва да ги съхраняваме. Къде ще ги съхраняваме? Нямаме такива съдове.“ Веднага сме реагирали
и включваме това нещо към групата, става доста голяма част от Закона – чл. 12 и чл. 21, където обясняваме какво може да бъде заменено. Тоест, ако ти имаш проблеми с битума, можеш да го съхраняваш в някакъв друг нефтопродукт, там, където имаш възможност да го съхраняваш. Ако имаш проблеми с бензина, друго може да съхраняваш. Както имахме проблеми с пропан-бутана – 100% може да се съхранява в друг нефтопродукт. В това отношение сме направили всичко възможно.
Допълнително в чл. 21 сега сме дали още една възможност впоследствие, не както досега беше в началото на неговото задължение той да каже: „Аз смятам това да съхранявам толкова процента, това толкова, това толкова“, сега им даваме възможност и в процеса на тази една година да си променят мнението. Ако имат проблем, да речем, с дизела, ще го съхраняват в бензин, или в нещо друго. Направили сме всичко възможно, което би могло тях да ги облекчи.
Това, което не сме направили тук, но аз го препоръчвам и ще ви оставим текст за това, е начинът по който се извършва тази промяна. До момента ни се заявява, че иска да се направи промяна, примерно, от бензин в дизел. Ние съответно казваме: първо, заделете в друг съд бензина, като го проверим, че е там, ще ви освободим дизела. Това в известна степен е затрудняващо за всички, но най-вече за тези, които са големи производители, защото при тях проблемът с доставките е огромен – седи един танкер в пристанището, още не е влязъл, инсталациите му са задръстени с някакъв вид гориво и чисто производствено е необходимо много бързо технологично да се направи тази промяна. Така че тук сме предвидили във връзка с такива спешни технологични нужди да се извърши замяната, същият ден да бъдем уведомени и в срок от 10 дни да се възстанови състоянието преди това, освен ако те не поискат, както сме казали по новия закон: „Искаме да бъде заменено това нещо с друг вид гориво“. Всичко възможно сме направили да ги облекчим в това отношение.

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Колеги, чухте всичко. Още веднъж повтарям – ние не сме водеща комисия.
По отношение на срока – удължили сте го малко, само че дълги години някои хора не натрупваха запаси, водеха дела докато дойде следващата година, да дойде новия запас и започват нови дела. Дано сега това да не се случва. За съжаление, практиката беше такава, че на някои хора делата винаги им се точеха достатъчно дълго време, за да прескочат другата година. На други им режеха главите още на втория месец. Вие обаче не може да повлияете на съда, не сме ние хората, които ще повлияем. Факт е, че се случва. Стената на плача предполагам, че вече не е толкова голяма и не се увеличава при вас на хората, които трябва да натрупат, а пък са изчезнали от правния мир.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Намалява и то е благодарение на всички инициативи, които се направиха.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: На всичко до момента.
Колеги, само да обясня за тези запаси, които са по два различни закона. Когато беше стачката в Гърция никой в България не разбра, че има тогава криза, а, както знаете, коли не минаваха, не минаваха и цистерни. И хората имаха договори за изкупуване на гориво. Бензиностанциите зареждаха всеки ден, ама никой не го разбра, само защото имаше резерв, имаше по-гъвкави възможности. Ходеха с цистерните и наливаха по пет тона наляво-надясно, ама да не се усети, че няма, че има криза за горива и да стане големия срив. Така че този закон вече веднъж показа, че работи и то добре. Стачките с Гърция, когато нито една цистерна не мина и няколко други пъти с горива, със самолетите…
СТАНИМИР ПЕЕВ: Когато имаше отнет лиценза на „Лукойл“.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: На „Лукойл“ със самолетите.

СТАНИМИР ПЕЕВ: Самите „Лукойл“ освободиха горивото, което съхраняваха за нас.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Така че от този закон има нужда, той трябва да съществува, още повече е европейска норма.
За дериватите. Когато имаш един вид гориво, но нямаш къде да го съхраняваш, този закон допуска да го смениш с друг вид, който можеш да съхраняваш или има обеми, в които да го съхраняваш, защото не е нужно да е при теб, а където намериш за добре.
По отношение на тези обеми се допуска и когато е по-малко количеството, защото все пак ти плащаш наем някому да ти го съхранява. Това с дериватите тук също е добра мярка.
За битумите се радвам, че сте намерили някакво решение.
Аз лично се притеснявам с освобождаването. Тези специални правомощия, които са Ви дадени – да може веднага да разрешавате, те ще важат за хората с големите танкери, с големите обеми. Те дори на десетия ден да не изпълнят, Вие ще им отнемете лиценза. Помислете го, защото това наистина е една възможност. Там няма как да Ви излъжат. Големият не може да щракне и танкерът да изчезне, винаги можете да им вземете лиценза. Те не са заинтересовани. Дори могат да се прехвърлят от складовете в закона в складовете на пристанището или от тръбата от складовете в страната, примерно, до пристанището. Или от складовете от Северна България в Южна, които и двата са на един собственик.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Те може да са в същата база, но ако не са в този съд… А технически няма време.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Предполагам, че ще дойдем и до момента, в който ще можем масово и в чужбина да ги прехвърляме. От България в чужбина, или там да ни се признаят.
СТАНИМИР ПЕЕВ: От няколко години сме разрешили до 30% от запасите да се съхраняват в чужбина и почти всички големи се възползват от това. Почти всички големи вносители. До 30% от запасите се съхраняват предимно в Италия, Словения и Унгария.

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз нямам въпроси.
Господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми гости – господин Пеев, госпожа Харбова, благодаря Ви за това представяне на Закона.
Аз не виждам много спорни моменти, но бих искал да Ви задам един въпрос като председател на Държавната агенция, която се занимава със запасите: кои са оторизираните частни икономически оператори, които имат бази и инфраструктура за съхраняване на различен тип горива на територията на страната? Благодаря Ви.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Всеки, който има желание, може да бъде лицензиран. Може би Вашият въпрос е породен от това, че преди няколко години започна един спор по това как имало монопол в съхранението, данъчните складове, което аз не споделям, защото това не е вярно. Всеки един, който смята, че е икономически изгодно за него да направи, мога смело да говоря и за данъчните складове, които не са в моето поле, но всеки, който смята, че за него е икономически изгодно изпълнява изискванията на закона, построява си склад и той бива лицензиран. При нас ние лицензираме само складовете, които съхраняват запаси за извънредни ситуации, тоест може един данъчен склад да е определил някаква част от него да съхранява задължителни запаси. Ние го лицензираме. При нас всичко това е изключително административна дейност. След като той отговаря на всички условия и складът е построен както трябва, той има право. Всеки би могъл.
Дали обаче за всеки е икономически изгодно да го направи – това е другият въпрос. Защото тук има много силна икономическа логика, която трябва да се проследи по целия процес на доставка и реализация на горивото. Първо, ти трябва да имаш достатъчно добро финансиране, да можеш да си позволиш да направиш доставка. Това не може да го направи всеки. Има обществена поръчка. Тази обществена поръчка не знаеш дали ще я спечелиш или не, обаче като нямаш горивото, а имаш срок за тази обществена поръчка, не можеш да спечелиш обществена поръчка и след това да поръчваш и с месеци да го чакаш.
Отделно, трябва да имаш възможности технически да направиш това нещо. Сто хиляди тона гориво, образно казано, са една композиция оттук до 4-и километър. Трябва това гориво да можеш да го превозиш, съответната база да има достатъчна възможност, пропускателна способност, дебит, за да може да го приеме. И всичко това трябва да бъде съобразено с флуктуацията на пазара. Ако вчера си купил това нещо, след един месец трябва да го доставиш и цената е тръгнала нагоре или надолу, ти или фалираш, или ставаш много богат. Всичко това е чисто икономическа логика. Няма никакви механизми някой на някого да пречи. Абсурдно е това да се твърди. Това е най-най-светлата част на икономиката в България. Единствено и 100% чиста икономическа логика има в това.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Аз Ви благодаря за изчерпателната информация.
Нямах предвид кой може да участва, на кой може да му бъде издаден лиценз и какви са параметрите. Допускам, че това е сериозна инвестиция, сериозна инфраструктура. Идеята ми беше следната, ще се опитам да обясня по-конкретно.
Ние имахме много разговори и много закони за изсветляване, за информираност на обществото, на парламентаристи, на експерти, на гилдии. Много спорове и тук решихме една немалка част от проблемите на сектор „Горива“ в последните две години. И понеже едно от посещенията ни беше в рафинерията на „Лукойл“ в Бургас, те пък от страна на частния икономически оператор, както го наричате, казаха: „В крайна сметка ние трябва да поддържаме бази, да харчим ресурс, да затваряме капитал в продукти.“ На мен ми стана ясно, че, примерно, „Лукойл“ имат структура за поддържане на голямо количество запаси.
Естествено, Вие добре ми го обяснихте, но нямах това предвид. Допускам, че не повече от 6-7 големи фирми в държавата могат да осигурят такава инфраструктура. Мисля, че даже и шест са много.
Бихте ли ми обяснили не кой има и че на всеки можело да се издаде лиценз, аз съм сигурен, че на всеки, в закона най-вероятно не пише, че на този и на този не може, че е мъж или жена, че е под 35 години. С контрагентите и частните икономически оператори, освен „Лукойл“ кои са другите големи оператори, които имат инфраструктура за съхранение на нефтопродукти? Благодаря.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Разбрах Ви въпроса.
Няма да съм изчерпателен, защото са много тези, които са лицензирани, но мога да Ви изброя: освен „Лукойл“, ДМВ, „Полисан“…
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Те фалираха.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Не са точно фалирали, а по-скоро разни банкови истории, измами и така нататък.
Не са само най-големите, но по принцип в началото имаше някакъв бум и след това започна леко свиване по простата причина, че всичкото това нещо трябва да бъде икономически обосновано. Те в началото си мислеха, че като инвестират в тези неща ще започне да тече.
Аз мога да Ви кажа, че ако преди 7-8 години съхранението струваше 9 лв. на тон, сега струва 4 лв. на тон. Всеки път е различно, различни са обемите, които съхраняваш.
Също така важно е и местоположението на базата. Тези, които са близко до портовете, им е най-лесно, защото там пристигат горивата. На тези, които са в центъра на държавата, им е по-трудно, защото дотам доставят с цистерни, което е скъпо, или с влакови композиции, което пак не е евтино.


Спряха да се занимават с внос преди няколко години, доставят нещо дребно. Просто те се убедиха, че най-изгодно за тях е да си плащат съхранението някъде, тоест да не им се налага да плащат такива съхранения, а просто тук си купуват горивата и не се занимават с това нещо. Всичко е абсолютно чиста икономическа логика. Не може да се намери тук някакъв административен проблем. Раздухва се абсолютно излишно.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Аз просто исках някаква информация.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Аз правя асоциации, защото се опитвам да бъда полезен. Всичко това е минавало през мен. Разговарял съм и с хората, които поддържат другата теория и съм им обяснявал, казвал съм им как стоят нещата, но въпреки всичко те считат, че това е някакъв полезен ход от тяхна страна да твърдят обратното. Това тук наистина е един от най-прозрачните бизнеси.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз ще допълня Вашите думи, господин Председател, за да помогна на господин Бурджев. Ние сме с малко други нагласи, защото сме слушали много различни неща.
Имахме колеги депутати, които твърдяха, че понеже складовете били монопол, затова в България не може да се развива бизнес. И когато им зададохме елементарния въпрос: А вие знаете ли колко се взима за един тон? Те казваха: „Между 1 и 3 лв., ама 3 лв. не може да го стигнем“. Тогава, във времето. Между 1 и 3 лв. на тон. И той казваше: „Абе, ние искаме между 1 и 3, ама 3 още не можем да го постигнем.“
И се оказа, че всъщност тези хора, които имат големи складове и големи търговски операции, те си запазват резерва за себе си, за да може въз основа на обемите да има къде да го съхраняват, а не той да се напълни с чужд обем и да ходи да се моли на друг и да плаща на друг да му го съхранява.
И стигнахме до другата крайност – глад за складове. Ти си внесъл количества, искаш някой да ти ги съхранява и си готов да му платиш, но той казва: „Не мога, аз ги пазя за себе си. Построй си склад да видиш колко е лесно или колко е трудно.“ Тогава същите тези, които твърдяха, че със складовете има проблеми, а не знаеха каква е реалната цена, която плаща и „Държавен резерв“ на съхранителя, и външни лица, изведнъж започнаха да казват: „Дайте да направим държавен регистър и да ги задължаваме служебно да приемат горивата на някой си.“ Някой внесъл, няма никакви бази, ама служебно, ако може да си ги хвърля моите в другия!? Това е голям проблем.
Големите вносители си пазят и базите, за да могат да си изпълнят задълженията към „Държавен резерв и военно временни запаси“ по двата закона, за да могат да си осъществяват лицензиите. Други, които много искат да се намесят на пазара и да се правят на големи, ама всъщност ги няма, изчезнаха и благодарение на правилата, които те въведоха, списъкът със стената на плача намаля. Хора, които са внасяли, изведнъж изчезват, няма ги и ти няма от кого да си поискаш горивата.
Големите вносители той ги изброи – и базата в Бяла, и базите в Русе,независимо кой ще ги купи, те са готови бази. Ето Вашата база в Плевен, тя се продаваше без пари, да не кажа на цената на спанака и нямаше кой да я купи. Трябва да имаш високодебитни помпи, с които да можеш бързо да разтовариш, хидранти, бързо да натовариш, трябва да имаш жп естакада, автоналивна естакада. То не е да дойде един камион и ти да го пълниш два часа, три часа, пет часа, защото на третия камион денят е свършил, трябва да имаш голяма производителност. Тези бази са много хубави, с много голяма инфраструктура, но те са стари. Трябва да дадеш огромна сума, за да ги възстановиш. След като дадеш тази сума минаваш „Пожарна“, всичко, отстояния и така нататък. В един момент не можеш да я напълниш, тя стои празна. И ти трябва да си един от големите оператори, който да има движение, за да може било от наема, било от големия оборот да поддържаш този старт. То не е за бедни хора, първо. Второ, там, където има много бази, има и в момента, които са свободни и са обявени за продан, няма кой да ги купи, защото процесът е свързан.
Както каза и уважаемият господин Председател на ДА „ДРВЗ“, няма проблеми в частта съхранение. Който не е поискал, само той не е получил. Стига да отговаря на едни много елементарни условия, но те не искат да са само съхранители, те искат да могат и двете. Това вече затруднява. Но няма проблем в този сегмент. Проблемът е, когато вносителите стават много и искат някъде да се съхраняват, а няма къде. Няма къде, защото те мислят само за вноса, а не мислят за съхранението. И тогава започват тези комбинации с тях.
На този етап те успяха, учудващо успяха да ги преподредят. И още като подаде молба знаят къде ще го съхранява и че няма проблем, като чуе Бяла, като чуе Нови Искър… Те си ги знаят по имена складовете, в които не може да има проблем, защото веднага изчезва лицензът и има глоби. Но си знаят и някои, които все още се опитват.
Този закон внася яснота в много голяма степен. Благодаря.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Ако позволите, в тази връзка беше лансирана една идея ние да създадем като „Държавен резерв“ такива бази и да даваме подобно съхранение на тези, които не могат да си намерят на друго място, един вид „да решим“ съществуващия проблем с вноса. Такъв проблем няма. Но ние не можем да направим това, защото, първо, има Закон за обществените поръчки. Няма как ние да решаваме административно на каква цена и на кого да го дадем. Всичко това е в резултат на процедури, а и би било съответно и държавна помощ да извършваме подобни дейности за сметка на държавата. Понякога в желанието си някой да бъде интересен на аудиторията, предлага такива екзотични неща, които на практика са невъзможни и…
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Но звучат хубаво, по телевизията.

СТАНИМИР ПЕЕВ: И то от хора, които са пазарно ориентирани, би трябвало да седят зад тези пазарни механизми, а предлагат държавата да извършва разни дейности просто ей така. Няма как. Това е неприложимо.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, ако има още въпроси?
КОЛЬО МИЛЕВ: Аз имам един въпрос. Какви са привилегиите все пак на тези, които ще съхраняват горивата за държавата?
СТАНИМИР ПЕЕВ: То не е привилегия. Те влизат в приложното поле на този закон, защото са решили да реализират печалби от доставки. Който го е страх от мечки, не ходи в гората. Те са решили да реализират печалби и затова попадат в приложното поле на закона.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин Пеев! Доколкото разбрах от цялата дискусия дотук и от мотивите, които сте изложили към Законопроекта, с които се запознах, всъщност този законопроект изцяло, в 90%, поправете ме, ако греша, прилага, транспонира, въвежда изисквания на директива. Това е директивен закон, който не е измислен от някой в Министерския съвет, или в Държавната агенция. Естествено, когато се въвеждат задължения за едни икономически оператори, без значение от кой сектор са, няма как те да са щастливи от този факт и да има аплаузи.
Същественото винаги при такива директивни закони, но това предполагам, че ще го свърши водещата Комисия по енергетика, това е по-скоро в тяхна тежест, е да направят сравнение, като се запознаят със сравнителната таблица, която е приложена към Законопроекта, тук я няма, но мисля, че във файла, който е качен на страницата, я има цялата съгласувателна таблица, доколко текстовете, които са транспонирани в този законопроект съответстват на текстовете от директивата. Това е същественото. Ние доколкото разбирам, поправете ме, ако греша, но няма как да направим нещо – да спасим или да помогнем на икономическите оператори. Това е направено от Агенцията в максимална степен, доколкото директивата го позволява, защото директивата е обвързваща за нас. Благодаря Ви.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Точно така. Освен всичкото това нещо, даже има предложения, които вкарваме извън директивата, които мислим, че са много необходими, въпреки че аз казах, че имаме още идеи за неща как да направим по-организирана тази дейност, но все още не сме достатъчно подготвени за това. Тук също предлагаме неща, които в значителна степен ще облекчат тези задължения. Както преди няколко години вкарахме възможност да се правят обезпечения, за да се взимат от банките пари, да може да се създават запаси.
Всичко, което са поискали от нас от браншовите организации, и е било възможно от гледна точка на закона, ние сме го направили. Това нещо, ако го гласувате, ще бъде изключително полезно за хората в бранша.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, ако няма повече въпроси, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване така представения Законопроект.
За – 10, против – 1, въздържали се – 6.
Законопроектът се приема.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 16,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Димитров