ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-3, внесен от Министерски съвет на 08.01.2020г.- първо гласуване.
2. Изслушване на Министъра на финансите и Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите във връзка с промените в Наредба № Н-18 и въвеждането на СУПТО (Софтуер за управление на продажбите в търговски обект).
3. Разни

---

П Р О Т О К О Л
№ 50


На 20 февруари 2020 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“, № 1, зала 456, от 15,05 ч., се проведе заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-3, внесен от Министерски съвет на 08.01.2020г.- първо гласуване.
2. Изслушване на Министъра на финансите и Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите във връзка с промените в Наредба № Н-18 и въвеждането на СУПТО (Софтуер за управление на продажбите в търговски обект).
3. Разни

Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 15,05 ч. и се ръководи от Юлиан Ангелов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Имаме кворум, заседанието може да започне.
На всички колеги е изпратен Проект за дневен ред:
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-3, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на Министъра на финансите и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите във връзка с промените в Наредба № Н-18 и въвеждането на СУПТО (Софтуер за управление на продажбите в търговски обект).
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – единодушно, против и въздържал се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.

По първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, № 002-01-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 08.01.2020Г.- ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Днес наш гост от Министерството на здравеопазването е госпожа Жени Начева – заместник-министър.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте да ни запознаете накратко със Законопроекта и по-точно това, което касае нашата Комисия в него.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Основната цел на предложените промени в Закона за лечебните заведения е трансформация на модела на административното обслужване и изпълнение на решение на Министерския съвет, с което се подобряват административните процедури за създаване, регистриране и лицензиране на лечебни заведения.
Предлагат се промени в режима по издаване на разрешения за осъществяване на лечебна дейност, като се въвеждат допълнителни критерии – данни за брой на лечебните заведения на съответната област, осъществяващи болнична помощ; брой на разкритите в тях структури и легла, включително и направените промени в броя на леглата за съответната година; кадрова и материална обезпеченост; проведени леглодни; използваемост на леглата и редица други фактори, които биха довели до по-безпристрастна, точна и коректна оценка относно регистрационните режими на лечебните заведения за болнична помощ. Така ще се постигне по-голяма комплексна оценка, като се отчита капацитетът на съществуващите лечебни заведения.
Предлага се дефиниране на понятието „територия на лечебното заведение“ във връзка с прилагането на чл. 9, ал. 6 от Закона за лечебните заведения. Знаете, че имаше редица проверки и тълкувания, свързани с това в кои случаи може да се счита, че има съвместна дейност между две лечебни заведения.
Предлагаме и промени в Закона за здравното осигуряване във връзка с провеждания дебат относно необходимостта от въвеждане на правила за структура на разходите за персонал на изпълнителите на медицинска помощ чрез Националния рамков договор със съсловните организации.
Предлагаме и промени в Закона за трансплантациите, съгласно които не се променят изискванията и процедурите за издаване на тези разрешения за внос, износ на органи, тъкани, клетки и репродуктивни клетки, а режимите се регламентират на законово ниво, като се удължава срокът за издаване на съответните разрешения. Отпада изискването за липса на съответните тъкани и клетки в лечебните заведения. Наличието на съответните изисквания е по препоръка на Върховната административна прокуратура, като са отстранени всички текстове, които създават неяснота и пречки в прилагането на режимите за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви.
Колеги, изказвания по Законопроекта? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-3, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.
За – 9, против – 2, въздържали се – 7.
Колеги, гласовете са девет на девет.
Законопроектът не е приет в нашата комисия.

Преминаваме към втора точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ И ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОМЕНИТЕ В НАРЕДБА Н-18 И ВЪВЕЖДАНЕТО НА СУПТО (СОФТУЕР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОДАЖБИТЕ В ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ).
Наши гости са: от Министерството на финансите – Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и Ирена Христова – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“; от Национална агенция по приходите: Галя Димитрова – изпълнителен директор, Пламен Димитров – заместник-изпълнителен директор, Росен Бъчваров – директор на дирекция „Комуникации и протокол“, Малина Панайотова – директор дирекция „Информационни системи и моделиране на бизнес процеси“, Веселин Трифонов – началник-отдел „Електронен одит“; от браншовите организации: Станислав Попдончев – заместник-председател на Българската стопанска камара и главен финансов директор; Ясен Танев – председател на Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер; Емил Германов – председател на Съюза на автосервизите в България; Светослав Бенчев – Българска петролна и газова асоциация.
Идеята на днешното изслушване е във връзка с възникналите проблеми и напрежение напоследък с Наредба № Н-18 и въвеждането на СУПТО (Софтуер за управление на продажбите в търговски обект).
Идеята на днешното изслушване е да направим така, че да видим от страна на държавните институции какви мерки ще предприемат, за да могат конкретните проблеми, които са свързани с различните стопански обекти в България, както и браншовите организации също да изкажат своите становища, виждания и проблеми, свързани с въвеждането на тази система.
Първо искам да дам думата на Министерството на финансите.
Галя Димитрова – изпълнителен директор на НАП, заповядайте.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Преди да пристъпя към изложение за текущото състояние на Наредба № Н-18 и предстоящите обществени дискусии по прилагането ѝ, бих искала да Ви запозная с по-широкия контекст на данъчноосигурителния контрол, който осъществяваме, и връзката му, с регулацията на Наредба № Н-18.
В нашата контролна дейност следим не само финансовите потоци, не само отчитането на продажби, движенията на парични средства по банкови сметки и брой, но също така наблюдаваме и движението на стоките. Всъщност наблюдението на финансовите потоци без мониторинг върху движението на стоки и складови наличности, не е особено ефективно от данъчна гледна точка, защото всички знаем, че понякога има случаи, когато документите не се дават своевременно, а постфактум, а това поражда определени данъчни рискове особено по отношение на ДДС. В последните десет години нашата агенция постоянно разширява кръга на контролните мерки по отношение на стоковите потоци. През 2014 г. беше създадено звено „Фискален контрол“, което контролира движението на рискови стоки, като: плодове и зеленчуци, месо, млечни произведения, зърно, горива и над 500 други позиции. В резултат на това има значително увеличение на данъците и задължителните осигурителни вноски, които се внасят от тези лица, които подлежат на контрол от фискалния контрол.
Друг пример за такъв данъчен контрол на стоки беше кампанията за ревизия и проверки на така наречените материални запаси. Счетоводно наличните стоки и активи за които имаше основателни съмнения, че всъщност са налични само по документи, но не и физически. Споделям с Вас това, за да илюстрирам, че процесите по анализ и оценка на риска и последващия данъчен контрол разчитат не само на мониторинг на плащания и паричен поток, но и на движението и наличностите на стоки.
Каква е връзката на всичко това с Наредба № Н-18? Връзката е, че отдавна – далеч преди последните изменения, не е само Наредба за касовите апарати и правилата за издаване и съхранение на касови бележки. Преди повече от година беше направена първата крачка към по-качествен контрол от страна на НАП, като беше въведено задължително автоматично изпращане на данни за всяка продажба в рамките на пет минути към сървърите на Агенцията. Паралелно с това бе въведен двумерен баркод, който позволява на всеки гражданин с телефон да провери в реално време дали фискалният му бон е истински и е отчетен в НАП.
Следващата стъпка беше да бъдат регулирани процесите за продажби, които в последните 20 години са подпомагани от различни и специфични софтуерни продукти – складови програми, софтуер за управление на дейността в обекти за търговия на едро, на дребно, в сферата на услугите, индустриалното производство, в заведенията за хранене; в туристическия сектор; онлайн търговията и много други.
Разбира се, използването на такъв софтуер за подпомагане на дейността е нещо нормално. Проблемът обаче е в това, че делът на тези програмни продукти, с които освен оптимизиране на бизнес процеси се укриват и данъци, започне да расте със значителни темпове. Особено отчетливо в сферата на заведенията за хранене и развлечения и най-видимо е по Черноморието и зимните курорти.
Държавното регулиране на софтуерните системи за управление на дейността за данъчни цели не е наша идея. Подобни модели за контрол има в Германия, Унгария, Португалия и на други места във и извън Европейския съюз. Замисълът е да се гарантира, че софтуерът за управление на продажби в търговските обекти не позволява избирателно отчитане на продажбите, респективно възможността за укриване на приходи е значително затруднена.
Съпътстващ ефект от навия начин на отчитане на продажбите е и постъпването в НАП на допълнителна информация за стоковите и парични потоци, което позволява далеч по-надежден анализ на риска и възможност за автоматизирана селекция, определяне на рискови лица, спрямо които да бъдат извършени контролни действия, а това от своя страна ще намали дела на неоправданите проверки и ревизии, които се извършват спрямо добросъвестни търговци.
През месец септември 2018 г. бяха въведени първите промени в тази насока и досега Наредба № Н-18 е обект на непрекъснати дискусии. Независимо от дебата по темата, хиляди търговци вече работят съобразно изискванията ѝ, включително търговци на едро и дребно, хотелиери, ресторантьори, промишлени предприятия, онлайн магазини, оператори в туристическия сектор, големите търговски вериги, ютилити компании. Към момента в регистъра на НАП са вписани близо 1000 софтуера за управление на продажби в търговските обекти и над 16 хиляди електронни магазина.
През миналата година създадохме три постоянни работни групи в нашата агенция по темите: „Софтуерна фискализация“, „Облекчаване на режима на картовите плащания“ и „Модернизиране на фискалните устройства, чрез разширяване на функционалността им“. В резултат на активния диалог с бизнеса бяха създадени алтернативни възможности за фискализация на електронната търговия, големите предприятия, използващи ЕRP системи и за лекари, медицински заведения и фармацевти, които могат да ползват така нареченото облекчено СУПТО.
Електронната търговия вече има възможност за фискализиране на продажбите с дебитни и кредитни карти без фискални устройства при запазване на интересите на фиска. Вече има възможност за предприятията с продажби в брой под 5% от оборота си да се отчитат в НАП чрез одиторски файл и при значително облекчени изисквания към СУПТО. Бяха проведени над 300 срещи с различни бизнес организации, в това число и в най-големите градове в страната, на които обсъдихме технически решения за туризъм, туроператори, турагенти, разносна търговия, медицински услуги и фармация, електронна търговия, промишленост, рител.
В последните две седмици формирахме нови работни групи с различни икономически браншове и бизнес организации, за да гарантираме, че нормативните изисквания на Наредба № Н-18 ще са резултат от консенсус, а не на противопоставяне. В последните десет дни конструктивно обсъдихме някои иновативни решения със Сдружението за модерна търговия, в които участват всички големи търговски вериги и със сектора на медицинските услуги – болнична, доболнична помощ, общопрактикуващи лекари, фармация, стоматология.
Най-общо става дума за общото ни решение да бъдат предложени изменения в посока увеличаване на времето преди блокиране на фискалните устройства и системи от 24 на 72 часа и въвеждането на така наречения авариен режим, в който загубата на свързаност не прави касовите апарати неработоспособни. Също така въвеждаме възможност за дистанционна поддръжка на фискалните устройства и механизъм за уведомяване на производителите на касови апарати, сервизните фирми и клиентите, при технически затруднения в мрежата на мобилните оператори, преносната среда към НАП или хардуера на Агенцията ни.
Вчера имахме ползотворна среща с медицинското съсловие, с което обсъдихме обхвата на така нареченото облекчено СУПТО при медицинските услуги и различни правни и технически въпроси, както и бъдещи изменения в Наредбата, с които да се гарантира качествена и непрекъсната медицинска помощ без това да накърнява интересите на фиска. В следващите седмици предстои обсъждане в други работни групи, в които ще се коментират допълнителни браншови специфики и в сферата на туризма, индустриалното производство, ЕRP системите, ресторантите, заведенията и други. Резултатите от диалога в последната седмица са обнадеждаващи, тъй като намираме общи решения – и технически и нормативни.
Не на последно място трябва да отбележа и рамката на фискалните загуби, заради които само така наречените кешови рискове, тези пари, с които се плаща основно в брой, средногодишно ощетяват фиска с 300 млн. лв. В допълнение – загубите за бюджета от недекларирани приходи и печалби в електронната търговия, възлизат на около 170 млн. лв., тоест годишните загуби само от тези две направления в икономиката са почти половин милиард лева.
В заключение ще кажа, че към момента десетките браншови и бизнес организации, с които контактуваме, споделят общото виждане, че на нелоялната конкуренция, която най-често се проявява с неплащане на данъци, трябва да се противодейства с общи усилия и Наредба № Н-18 може да регулира тези обществени отношения, но след като бъдат обсъдени всички детайли и браншови специфики отново. Сигурна съм, че консенсус по тази важна тема е възможен, като, надявам се, можем да разчитаме и на подкрепата, и на разбирането в тази посока и от народните представители, в случай че в резултат на обсъжданията се очертае потребност от изменения в определени закони. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Колеги от браншовите организации – заповядайте.
СТАНИСЛАВ ПОПДОНЧЕВ (Българска стопанска камара, заместник-председател): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодарим за поканата и за възможността да участваме на днешното изслушване и обсъждане на проблемите по Наредба № Н-18.
Както госпожа Димитрова спомена, вече повече от година и половина една огромна част от бизнеса се занимава с проблемите на тази наредба. Имаме диалог с Националната агенция за приходите, и с Министерството на финансите с променлив успех, бих казал, въпреки че в последно време срещаме доста по-голямо разбираме. Сформират се нови работни групи, участвахме активно през изминалата година в направените три. Определено бяха постигнати неща, които са в полза на електронните търговци и на големите предприятия.
За съжаление, голяма част от проблемите на по-малкия бизнес останаха нерешени в Наредбата. Основните трудности, не говорим за цялата Наредба № Н 18, ние говорим или поне като говорим за това, имаме предвид измененията, касаещи софтуера за управление на продажбите в търговските обекти. Трудностите там са в малките предприятия, и то заради многообразието от бизнес модели, които се прилагат в различните браншове, включително и в рамките на един бранш има различни бизнес модели, в това число и хибридни. Малка част от тях могат да се определят като чисто хранителни вериги или пък заведения за хранене. Някои от тях едновременно с това имат и разносна търговия, имат и електронни магазини, тоест оттук идва голяма част от затрудненията и най-вече в това къде е обхватът на софтуера, къде започва и къде свършва процесът на автоматично управление на продажбите.
От една страна, това са проблемите, които са чисто методологически и, от друга страна, това са чисто технически проблеми. За щастие, част от тях вече започват да намират решение. Както и споменахме, удължаването на срока от 24 на 72 часа, наистина е едно много добро решение, тъй като то беше проблем за огромна част от бизнеса. Знаете, че връзката между фискалните устройства и сървърите на НАП се осъществява посредством мобилните оператори, които по закон имат срок за реакция 72 часа в случаи на аварии, така че в случая изравнихме условията за бизнеса, и за мобилните оператори. Вярвам, че в предстоящите срещи ще бъдат обсъдени тези теми.
Като Българската стопанска камара поставихме и още една тема, разбира се, сезирани от нашите членове, за сформиране на работна група за преглед на текстовете на чл. 186 и 187 от ЗДДС, свързани със запечатване на търговските обекти като принудителна административна мярка. Имаме уверението, че още на 25-ти тези неща също ще бъдат обсъдени и се надяваме да стигнем до някакви по-приемливи текстове, които да не са проблем за функционирането на търговците. Благодаря.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ (Българска петролна и газова асоциация): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Аз ще погледна нещата от един друг аспект. Ние сме сектора, който винаги е бил най-контролиран. Нещата при вграждането на подобни системи при нас всъщност приключи месец октомври миналата година. Искам да Ви кажа едно – в началото наистина беше трудно както да изпълним изискванията, така и да разберем точно понякога какво се иска от нас. Но това, което искам да Ви кажа, че вече шест месеца по-късно резултатите от включването на тази система и този контрол с новите електронни системи за фискална памет на бензиностанциите дава резултат. Помогна ни и това до някаква степен да се намалят значително рисковете от продажба на горива, нерегламентирани на обектите, които имат ESP, нелоялната конкуренция от обекти, които продават горива без платен акциз, също намалява.
Искам да Ви кажа, че в обществото чуваме, че се носят слухове, че тази наредба ще бъде по някакъв начин отменена или олекотена – не говоря за проблемите тук, които колегите имат, наистина това и на нас ни се случи, но това не може и не трябва да бъде допускано, тъй като това е една изключително голяма гаранция за нас, че поне при горивата бизнесът ще започне да работи по някакви определени, ясни и точни правила.
Така че това, което ние искаме да Ви кажем, е, че тази наредба може да работи, наистина има неща – и нас ни затрудняват например тези 24 часа, които бензиностанциите ни след тези 24 часа, ще спрат да оперират, това е нещо, за което ние работим с колегите от НАП. Но принципите, основите, това, което е заложено в тази наредба, поне според нас трябва да остане. Благодаря.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Заповядайте.
ЯСЕН ТАНЕВ (Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер – председател): Здравейте, господин Председател, уважаеми народни представители, колеги от НАП! Благодаря за възможността да говорим пред Вас. Ние сме членове на Стопанската камара и винаги сме били групов играч, защото смятаме, че софтуерните компании са тези компании, които трябва да осигурят нужните решения. Ние сме писали софтуера за бензиностанции, така че знаем в сектора „Бензиностанции и продажбата на горива“ за какво става дума, знаем през какво сме преминали и знаем, че може би за около три години и половина ни се налагаше да изчистваме модела, така че нещата да работят разумно. Освен това членовете на Асоциацията са писали фискални решения и драйвери за 15 и повече държави от Европейския съюз. Така че ние познаваме всичките начини на фискализация – и добрите, и лошите им страни.
Това, което ще се опитваме да постигаме и като членове на Стопанската камара, е да направим пилоните, върху които е изградена Наредбата, и те се коментираха на „Дондуков“ № 2 преди две седмици, тези пилони да ги направим приложими. Защото една наредба може да има много добри намерения, но ако тя не може да бъде правилно изпълнена и след това правилно проверявана, то шансовете за неразбирателство и конфликти впоследствие, които да ескалират, са огромни.
Заради това нашата цел като членове на ВСК ще бъде да обединим знанията си по писане на софтуерни системи, които да предоставят нужната информация на фиска, но задължително по ясни правила, така че да може да се извършва самопроверка от софтуерните компании, след това проверка от НАП, но и няма да направим компромис в частта „Информационна и дигитална сигурност“, защото данните, които се предават за анализ, трябва да се предават по сигурни канали и освен това трябва да бъдат защитени.
Има още един много важен аспект. Когато софтуерните системи за управление на продажбите започват да притежават функционалност и изисквания, които се оприличават на фискалните устройства, то тогава модерните модели, които успя втората работната група да постигне за директно предаване на данните към НАП с одиторски файлове и с други модерни средства, криптирани и подписани, може би ще бъдат приложими. Така че да се движим смело напред.Тази наредба може да бъде приложена, ако има ясни правила, диференцирани модели за отделните бизнеси и данните се предават сигурно и защитено, защото рисковете могат да бъдат огромни и това е проект от национална сигурност.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЕМИЛ ГЕРМАНОВ (Съюза на автосервизите в България - председател): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги от НАП! Със сигурност твърдя, че тази мярка Н-18 за касовите апарати, и то последните изменения за въвеждане на софтуер за управление на подадените от търговските обекти, няма да реши въпроса със сивата икономика. Въпросът със сивата икономика при нас надхвърля 60 – 70% , казвам Ви го категорично. Имаме официални регистрирани около 6 хиляди 900 сервиза в страната, които подлежат на всякакъв контрол – и от НАП, и от НОИ, и от Главна инспекция по труда, и от всички контролни органи. Останалите работят в брой и те въобще не проявяват интерес, че се въвеждат нови правила, нови касови апарати, софтуер за управление и тази мярка няма да реши въпроса със сивия сектор поне при нас.
Но аз искам да споделя едни други проблеми. Ние имаме решение как да се решат въпросите със сивия сектор, правили сме предложения, дори са минавали в Транспортна комисия, но там е друг въпрос. Ако някой прояви желание, можем да ги споделим. Прави ми впечатление, че софтуерът за управление на продажбите в търговските обекти е правен от хора, които виждат търговията в чист вид, само че при услугите не е така.
Вие днес постъпвате в нашия сервиз за автомобили и най-вероятно, ако не днес, утре ние ще Ви го издадем, но сме проучили стокови разписки за резервни части. Някой път не са точни частите, връщаме ги, заменяме ги с други и става доста сложно, като в края на месеца уточняваме с доставчиците какво е доставено за нашия сервиз и до 15 дни вече извършваме разплащания и размяна на фактури.
Пробвахме в два сервиза – огромни проблеми. Софтуерите са тук, нека да подскажат, но добър софтуер за управление на продажбите в автосервиз ние не сме срещнали досега. Може би за Вас е добър, че отчита всичко, но има много неща, които не можем да върнем назад, тъй като търговците ни предоставиха изцяло отговорността да избираме от техните каталози резервни части. Тоест, когато ние сгрешим и трябва нещо да връщаме, вече става доста сложно, защото дори и на стоковите разписки има уникален номер на продажбата. Трябва да се сконтират, въобще ревът е голям. Да не Ви казвам, че и при нас е същият проблем – прекъсва връзката на фискалното устройство и ние спираме да работим. И това е след нова година, по празниците, когато и софтуерните фирми работиха, изпаднахме в чудо.
Така че не сме включени в групите към НАП от 25-ти. Ще се постараем тези неща да ги изчистим и дано всичко завърши добре. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви.
Други въпроси или изказвания? От страна на колегите?
Госпожо Христова, заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Наредба № Н-18, промените в наредбата, може би това е една регулация, която поне аз от моя опит, който имам досега, не е създавала толкова проблеми за бизнеса и за администрацията във вида, в който беше представена от самото начало и вече, както казаха и гостите тук, година и половина се предлагат нови текстове и тя продължава да не бъде в такъв вид, в който да може да бъде въведена, да се използва от бизнеса и да извърши това, за което е предназначена.
От срещата с бизнеса аз съм подготвила два въпроса. Ако нещо греша в изложението, тук има представители от бизнеса и представители на тези, които изготвят софтуера, могат да ме поправят. Единият от въпросите е следният. Съгласно Наредбата, дружествата нямат право да тестват софтуера СУПТО във вида, в който е одобрен от НАП. Лично това тях ги притеснява, тъй като според тях трябва да има някакъв пробен период с разрешение на НАП, в който да бъде тестван този софтуер. Защото има фирми с много работни места, с много голям персонал и те не могат да си представят, че могат да използват софтуера без такъв период за тестване.
Изпълнителният директор на НАП спомена, че в преговорите с електронните магазини е постигнато съгласие да не се издават касови бонове, когато има присъствено плащане, което задоволява бизнеса. В тази връзка останалият среден и едър бизнес пък задават въпроса: дали да не помислите в тази посока, когато има плащане с кредитна или дебитна карта, фирмите да имат да имат такава опция за избор дали да издават касов бон, тъй като Вие казахте, че целта на тези промени е да има свиване на сивата икономика, а тук имаме регистрация на плащания, тъй като то си минава през банка и не би следвало да се укриват някакви приходи? Това е и един въпрос, който и на мен ми е интересен. Тъй като се видя, че всички проблеми идват от фискализацията на софтуера, а не толкова от връзката на касовите апарати с НАП, искам да попитам: в колко европейски държави има такава фискализация на софтуера от този вид, който администрацията Ви предлага? Тъй като това, което съм чела, е, че в малко държави има такава фискализация и според мен е доста смело решение от страна на администрацията в България и може и оттам дойдоха и проблемите, че година и половина не можем да въведем промените, които са въведени в Наредба № Н18. Благодаря.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Сега ли ще отговорите на повдигнатите въпроси или да изслушаме и другите колеги?
Заповядайте.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ (Заместник-изпълнителен директор на НАП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По първия въпрос – за тестовия режим, обмисляме възможностите за тестване на нови софтуерни решения, нови версии на вече инсталирани софтуери, но трябва много внимателно с помощта на бизнеса да преценим как да направим тази регулация. Защото нали разбирате, че на едно работно място няма как в един и същ момент да се работи в продуктивна среда, и на тестова среда. В това някак си няма логика.
Но ще проявим съответната гъвкавост да направим такава регулация, че действително при определени условия, може би в определения помещения, да се извършват такива тестове, за да може да не спъваме имплементирането на нови версии на вече инсталирани софтуери и смятаме, че по този начин ще дадем една възможност бизнесът да работи по-спокойно.
Държавите членки, които са го приложили, прилагат различни модели. Няма как едно софтуерно решение или една регулация за такова, да бъде имплементирано 100% от една държава в друга държава. Всяка държава търси варианти за изсветляване на сивата икономика, защото сива икономика има навсякъде, а не само в България. Така че както има по-леки регулации, така има и много по-тежки регулации, които изискват и по-продължително време за изпълнението на тези разпоредби.
Смятам, че решението, което сме взели, е работещо. Искам да благодаря на бизнеса за конструктивния диалог, който водим с него, и благодарение на който вече изчистихме някои детайли. Да, една година и половина се работи по темата, но се работи точно, защото разнообразието на бизнес моделите в стопанския оборот е много голямо и действително има специфики, които трябва, първо, да бъдат изяснени, да бъдат обяснени, да се адаптират разпоредбите на Наредба № 18 съгласно бизнес модела на съответния икономически оператор. Оттам идва най-голямото затруднение. Затова в разговорите с бизнеса ще ги продължим тези разговори и както сме обещали още преди година и осем месеца, всички изменения, които правим оттогава, са на базата на алтернатива и изчистване точно на тези фини детайли, които ще позволят бизнесът да работи спокойно.
Вече имаме резултати, те са позитивни и всички тези три решения, които намерихме в рамките на тази една година и половина, вече са имплементирани в новите разпоредби на Наредба № 18. Оценката от страна на бизнеса е, че те са добри.
За картовите плащания. Това е първата стъпка, която направихме по отношение на неприсъствени плащания, извършващи се през електронните платформи. За да направим някаква такава подобна стъпка за присъствени плащания, трябва да се направи много внимателен анализ и да се прецени къде са рисковете за фиска. По наше мнение те съществуват, защото информацията, която се получава от ПОС устройствата за извършена трансакция посизвършено плащане, не е достатъчна както за фиска, така и професионално за всеки един клиент, защото тя не съдържа необходимите реквизити.
Постигайки регулацията за електронните магазини, създадохме такава среда, че да се получава допълнителна информация както от платежните институции, така и от самите ползватели на такива платформи, така че да може както клиентите, така и фискът да бъде гарантиран. При присъствените плащания това ще бъде много трудно, може би не е невъзможно, но ще изисква много внимателен анализ. Благодаря.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Това, което чух до момента, е, че има много неясноти и много спорни моменти в Наредба № Н-18 и софтуерът, който е за продажбите.
Първият ми въпрос е: ще успеете ли за оставащите пет месеца да изчистите тези неясноти и тази наредба наистина да започне да действа и софтуерът да бъде приложен? Защото, както чухме от изказванията до момента, различните браншови сектори имат различни проблеми – малките фирми, малките предприятия, автосервизите. Да, може би в сектора на търговията с горива нещата да са изчистени, но тези малки фирми.
Имам още един въпрос: в крайна сметка Вие поставяте по този знаменател и малката фирма, и тази с 500 обекта. И там се оказва, че настина има много въпроси, на които няма отговор към момента. За година и половина след толкова срещи, току-що чухме, че безкасовите плащания са доизчистени, не са доизчистени въпросите с автосервизите. Ще Ви стигне ли времето за тези пет месеца? Смятате ли, че след пет месеца – на 1 септември или на 1 август, не мога точно да кажа в момента, няма да има отново протести на хотелиери, на малкия бизнес и отново с решение на Министерския съвет влизането в сила на наредбата да бъде отложено примерно с още шест месеца? Не може ли да се приеме един нормален срок, в който на база на диалог, на база тестове, ако трябва, защото тук чувам, че си купува софтуера, но ти не си сигурен дали той ще бъде подходящ за теб, тъй като не може да го тестваш, на база тестове и така нататък, да бъдат изгладени всички тези неясноти? Защото една от основните критики е, че има изключително много неясни текстове, които дават възможност на проверяващите от НАП при налагане на санкции да тълкуват различно. Нека да бъде изчистена и когато се прилага тази наредба с цел изсветляване на сивата част от икономиката, да се постигне ефектът, а не с цел изсветляване ние да затрудним и да съсипем част от бизнеса.
Още един въпрос, който е по-скоро забележка: това, което чувам, излиза, че основна част от българския бизнес е в сивия сектор. Аз не мисля, че е така. Има изключително много коректни фирми, които обаче на база тази наредба, отново са подложени на този стрес, на допълнителни разходи, допълнителни ясноти и риск от фалити, риск от затваряне, и риск от спиране на работата примерно за един месец. Защото, казвам, четох такъв коментар: един сервитьор е решил да ни даде касовата бележка, какво правим?
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Аз не мога да се съглася с твърдението, че има много неизчистени моменти в приложението на Наредбата и това го доказват въпросите, които получихме от различните браншове, не са чак толкова много. По-скоро те са дребни детайли, които обаче пречат в прилагането на Наредбата.
Не съм съгласна също, че не са изчистени въпросите с плащанията с дебитни и кредитни карти, категорично не съм съгласна. Това просто беше едно предложение за обсъждане. Ние считаме, че там където има електронни магазини се извършват такива плащания, но без присъствие на човека този въпрос е решен. Мисля, че колегата достатъчно ясно обясни, че е необходим доста по-задълбочен анализ, за да дадем тази възможност. Към момента няма проблем с прилагането на Наредбата даже и когато плащанията стават по такъв начин.
Ако сравняваме тези цифри – 500 милиона с 24 милиарда, които ние вече събираме годишно вече, не знам от къде направихте извода, че голяма част от бизнеса е в сивия сектор? Изследвания, които изследват данъчната липса за България, за преди две години са някъде, около 20%. Така че не е това основната част. Напротив, ръстът на приходите показва, че все повече нараства делът на дружествата, на фирмите, които доброволно плащат данъците си. Това при нас е изключително очевидно, защото при намалял брой на ревизии, нараства броят на корекциите от лицата, на подаваните от тях коригиращи декларации и на сумите, които те плащат доброволно. Само за миналата година 90, около 95% от всички декларирани и установени задължения за годината са предплатени в рамките на годината. Аз не мисля, че това е показател, който доказва тезата, че голяма част от бизнеса е в сивия сектор. Благодаря.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви.
Има ли други въпроси или изказвания? Ако няма, и аз ще взема думата. Имам следните няколко питания: когато е изготвена тази наредба и е взето решението за СУПТО като софтуер, който да обслужва търговските обекти, направи ли се оценка колко пари ще струва това на бизнеса? Защото по моя информация – фирмите, с които съм говорил, са инвестирали страшно много средства в това да отговарят на изискванията, които изисква Наредба № Н-18.
Примерно една фирма от Русе, която, за да въведе за всичките си обекти СУПТО, трябва да плати 170 хил. лв. – по пет хиляди на обект, което смятам, че по някакъв начин рефлектира върху това бизнесът в България вместо тези средства да ги инвестира в производство или в развиване на бизнеса, той ги инвестира в софтуер, който на него няма да му донесе допълнителна печалба или реализация на продукция, нещо подобно, а напротив, дори ще му свие. Защото примерно човек е взел решение, че от оттам насетне ще работи само по банков път, тоест фирмата ще си намали оборотите, защото вече няма да има плащане в брой и това ще намали приходите като данъци. Това не е само една фирма, има много фирми, които са взели такова решение, да работят вече само по банков път, за да не въвеждат СУПТО. Но по тази начин падат техните обороти, падат печалби и пада всичко останало.Така че тази оценка не съм я чул никъде до момента от никого, а това са страшно много пари.
Ще кажа и нещо друго, че малки търговски обекти – тези магазинчета, дали са за хранителни, за някакви битови стоки примерно по селата, там имат и социални функции. Ние с това нещо реално ще ликвидираме много такива малки магазини, които наистина изпълняват социални функции. Не говоря за населените места под 300 души. Говоря и за 1000, и за 2000, дори говоря за кварталните магазинчета, от които примерно се издържа едно семейство от него. И това, което хората на мен са ми казвали, че на тях примерно между 350 до 500 лв. за едно такова селско магазинче им излиза, за да въведат тази система. Да направят всеки един артикул – безалкохолните примерно да не са безалкохолни вече, а да са всяка една марка или каквото и да е друго, което също не виждам смисъл защо трябва наистина да прилагаме такива крайни мерки, към малкия бизнес, който малък бизнес по принцип едвам оцелява в държавата.
И пак ще повторя, дори и неговите функции, донякъде са и социални функции. Като човек, който прекарва доста време в малки населени места, включително и със семейството си, виждам за какво става въпрос. Тези хора, ако ги принудим наистина да направят това, те ще приключат. И хората в това населено място какво ще направят после? Ще ходят до големия град или донякъде ще пътуват, за да пазаруват и всичко останало.
Тези неща трябва много хубаво да се помислят, защото борбата със сивата икономика наистина е нещо важно, но въпросът е как държавата да осигури услугите по малките населени места. Защото 300 души е една цифра, която е заложена. Мисля, че толкова бяха – 300 души, под 300 души обектите са освободени. Но дали трябва да бъдат 300 души, дали за тези малки обекти изобщо трябва да се въвежда тази система? От тези малки обекти ли всъщност ще очакваме големите приходи в бюджета или събираемост? Ние ги чакаме от средния бизнес и от едрия бизнес според мен.
Другото, което възникна като въпроси, касае следните неща. Хората от бизнеса, които разговаряха с мен, имат притеснение от това, както и колегата го засегна, кой ще работи с тези база данни за складова наличност, цени, цена закупена на съответния артикул, цена продадена на съответния артикул? Кой ще има достъп до тези данни? Защото утре или други ден може да има достъп конкурентна фирма, и това също е опасно.
Аз мисля, че е проблем, защото виждайки примерно някой –примерно дали в НАП, служител, който не е добронамерен, имайки достъп до това, може да изнася информация, която да е в подкрепа на някой бизнес, включително да проверява складовите наличности примерно за оградна мрежа. И като се види в складовете в страната, че примерно тази оградна мрежа е намаляла, някой от бизнеса като разбере тази информация, естествено може да осигури съответните количества и да изкара пари от това. Така че аз казвам какви са притесненията на хората. Дали е така или не, виждаме, че има пробив в системите, включително и моите имена и данни бяха излезли, когато беше тази хакерска атака.
Все пак има търговска тайна. Търговската тайна донякъде не допуска това да знаеш какви цени определя той на продукта, как ги е закупил, на колко ги продава и така нататък. Така ще имат достъп и ще се вижда това нещо. И за тази търговска тайна трябва да бъдат дадени наистина сериозни гаранции от НАП и от Финансовото министерство, че ще бъде запазена и никой няма да я ползва.
И другото, което ми казаха, свързано със софтуера като проблем, е самите фирми, които изработват софтуера, и фирмите, които са поръчвали преди софтуер, преди да се въведат тези изисквания, са дали също много пари за софтуер, за да работи тяхната фирма. Сега примерно техният софтуер е несъвместим с това, което се изисква. Примерно едната фирма е дала 60 хил. лв. за софтуер, сега трябва да даде пак 60 хиляди. Преди две години ги е дала, сега пак трябва да даде 60 хил. лв. за софтуер.
Фирма, която има складови наличности, и то немалко и внася доста неща в страната, съветът на софтуерните фирми е бил – примерно за заявки, фирмата заявява определени артикули, които ти ги нямаш в наличие, в неговия софтуер досега той си работи с тази заявка, поръчва я от фирмата, която е в страната или от чужбина, и така нататък. С новия софтуер той казва, че софтуерните фирми няма как да му изработят заявката, това, което е дадено примерно като авансово плащане, това, което е дал като авансово плащане, а може и тази доставка да не се осъществи. Нали това също го изтъкнаха като проблем за работа със заявки фирми, които имат складови бази с клиенти, които заявяват определени количества, такива, които те ги нямат при тях налични, заявяват ги от друго място.
Това са въпросите, които са ми задали, и бих се радвал, ако получа отговор. Благодаря Ви.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Дано да съм успяла да ги запиша всички.
Има оценка за разходите. За съжаление, аз сега не разполагам с мотивите, когато бяха давани предложенията.
По отношение на дребните обекти в малките населени места. Аз мисля, че това е въпрос на законодателна инициатива да се прецени дали 300, до колко човека в населено място могат да бъдат освободени. Въпросът е, че много често при нас се получават сигнали за неиздадени касови бележки точно в тези малки магазини в ненаселените места, така че ние виждаме риск. Сумите може да не са големи, но ние държим на промяна на поведението. Ние искаме лицата да са конкурентно способни. Ако законодателната власт вземе някакво друго решение за извършване на някаква социална дейност, да бъдат подпомогнати по друг начин, но ние не можем да позволим дори и магазини в малки населени места да не отчитат продажбите.
Уверявам Ви, че в голяма част от случаите, когато ние сме посещавали такива магазини, и то винаги е било по повод на сигнал, защото ние също гледаме да си приоритизираме дейността и да гледаме големия бизнес, там където има големи обороти, но като получим сигнал сме длъжни да вземем отношение. Винаги се е установявало, че точно в тези малки магазини в малки населени места има проблем.
Кой ще работи с базата данни? С базата данни всъщност с тази информацията, която Ви казах, че ще бъде по-лесно обработвана, ние и в момента имаме. Ние имаме тази информация в дневниците по ДДС, и в много други отчети, които се подават при нас. Ние по принцип имаме право на тази информация. Въпросът е, че не знам коя точно информация имате предвид? Като казах, че на база на информацията, която ще получаваме от касовите бележки, ще правим по-прецизни анализи, Имах предвид това, че вече ще получаваме всяка издадена касова бележка и ще можем да правим по-прецизни анализи от гледна точка на това дали регулярно се издават касови бележки, дали в пет часа те спират да се издават, дали в почивните дни не се издават, а пък магазините работят – от тази гледна точка? Досега получавахме тази информация на месечна база – една сума, която отчетена през месеца. Съгласете се, че това не дава абсолютно никаква възможност за какъвто и да е анализ, да не говорим за качествен анализ.
Ако имате предвид информацията от така наречения одитен файл, до него ще имат достъп само органи по приходите, на които е възложено контролно производство, които даже и да нямат такъв софтуер, те като отидат във фирмата това, което ще поискат да им се даде като информация, ще е същото. Просто тук няма да бъде ангажирам счетоводителят на фирмата да представя множество документи, да прави справки, а тези материали ще ги получим електронно и електронно ще можем да ги обработим. Абсолютно съм сигурна, че няма никакъв риск с разкриване на търговската тайна, тъй като наше е задължението да работим с тази информация, за да можем да приключим обективно контролните производства.
Не мога да си обясня защо софтуер, който вече е направен, се е оказал, че е негоден, тъй като нашият стремеж е всички следващи разпоредби да представляват алтернативи, както каза и колегата, а не да са задължителни. Тоест не с нова промяна на Наредбата да направим невъзможно съществуването на стари разпоредби, а да дадем алтернативна възможност. Давам пример: това е с тези дебитни и кредитни карти в плащането на електронната търговия. Те, ако искат, могат да си имат и обикновен софтуер. Другата алтернатива – пак алтернатива беше, за тези фирми, които отчитат до 5% кешови плащания. Те могат да изберат да имат одиторски файл, могат да си направят софтуерът да бъде СУПТО. Така че не виждам защо нещо, което е одобрено от нас, да бъде невъзможно да бъде използвано към момента. Може би, ако ни дадете някакви конкретни данни, да проверим случая.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Ако мога да допълня. Някак си погрешно е схващането, че Софтуерът за управление на продажби в търговски обекти трябва да има във всеки един обект, визирайки и малките обекти – и най-малките, и средни, и така нататък. Няма нищо такова.
Софтуерът за управление на продажбите на търговските обекти се използва само от икономически оператори, които имат софтуери и изискването за тези софтуери използват софтуери, които извършват автоматизирана обработка на техния процес – бизнес процес. Много малки магазинчета, и не само малки, въобще нямат необходимост от софтуер за управление на продажбите. Те си имат нови фискални устройства, които към момента са 330 хиляди. Нови фискални устройства, които отговарят изцяло на разпоредбите на Наредба № Н-18.
Благодаря Ви, че повдигнахте тази тема, защото действително има някакво погрешно схващане в обществото, че от пазарната масичка до най-голямото промишлено предприятие трябва да има СУПТО. Няма такова нещо. СУПТО, изискванията за СУПТО са само там, където икономическият оператор използва софтуер за управление на неговия бизнес. Това е. Така че не е необходимо навсякъде да има такъв софтуер.
По отношение на детайлната информация за видовете артикули и тяхното количество. Тези разпоредби не са с новите изменения – нека стане ясно това. Те са преди тези изменения и досега никога не е ставало на въпрос, че има някакъв проблем с тях. Нека да бъде и това ясно. Това беше моето допълнение.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Очевидно става въпрос за неразбиране. Ние установихме, че такъв проблем. Въпреки големите ни усилия – над 300 срещи Ви казах, във всички големи градове – само във Варна 400 човека участваха в тази среща, опитваме се да достигнем до всички, но очевидно е много трудно.
Това, което в момента сме предприели, е, че разработваме един специализиран сайт само за Наредба № Н-18, в който информацията ще бъде разделена по браншове, така че да позволява и по-лесно търсене, тъй като това, което в момента сме качили на нашата страница, са множество въпроси и отговори, но там е много трудно да намериш точно този въпрос, който теб те интересува. Задачата, която лично съм поставила, е в близкия един месец акцентът върху нашата работа да бъде точно това информиране, ще се опитаме и при тях, но, за съжаление, на тях също идват малко хора – обикновено хора, които са специалисти, IT специалисти. Основната ни задача е в най-близките дни и седмици да дадем възможно най-голямо информиране, да стигнем до всеки, защото всички имаме близки и познати, и аз виждам, че нещата не се разбират не само по принцип какво е СУПТО, но и по отношение на това в кой момент да започнат отчитането на продажбата.
Нашата амбиция е, по време на тези срещи, които сега предстоят, и продължават, не само да уточняваме такива детайли, по които бизнесът ще предложи конкретни решения, но да чуем и тяхното мнение за самото определение. Защото, повярвайте ми, положихме голямо усилие да дадем по-точно определение, с примери, със схеми, очевидно това не е достатъчно. Очевидно езикът, на който даваме тази информация, не е така достъпен. Така че това е основната насока, в която ще продължаваме да работим през следващите дни.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЯСЕН ТАНЕВ: Госпожа Димитрова посочи нещо, което е много важно, и мисля, че това е разковничето за успех. Виждам Веско Трифонов накрая. Само онзи, който го познава лично, само той не може да каже, че това не е човек, който наистина се опитва да обясни за какво става дума. Проблемът е, че не ни се получава четенето с разбиране и говоренето с разбиране. И може би наистина трябва да сверим практически казуси, защото, ако говорим за малките касови апарати, да, когато се използва само касов апарат Вие сте абсолютно прави, че това не е нещо ново като регулационна рамка. Но, ако вземете и малък касов апарат и се наложи да програмирате в него 600 артикула на ръка, както се изисква в момента, това е да напишете 600 SMS-а през телефон Nokia с фенерче.
Заради това е много важно да видим техническия казус, да видим практическата приложимост, да направим така тестовете, че и двете страни да ги разбират, така че ние да ги изпълняваме и след това, когато се проверяваме да знаем, че се проверяваме по един и същ начин. Защото тълкуванието на наредбите е нещо, което може да е много вредно и ние наистина ще Ви подкрепим практически по това, което искаме да постигнем заедно, как да бъде приложимо, и ще се опитаме да постигнем онова нещо, което беше споменато, че трябва да има консенсус не само по рамката, но и по начина на приложимостта ѝ. Вярваме, че друга алтернатива няма в момента, защото, ако пропуснем нещо, след това ще доведе до ескалация.
Може би е странно, че софтуерни компании, които биха могли да спечелят изключително много от сегашната формулировка, водят, да кажем, инициативата за комуникация. Ние ще загубим от това, че се отложи срокът, но смятаме, че като активни граждани, членове на едно такова модерно общество, по-добре е да изпълним голямата цел, отколкото да гледаме в личните си интереси като частни компании. Така че ние го правим, защото вярваме, че можем да направим нещо по-добро.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Само да припомня нещо. Изискванията за вида на артикулите, които трябва да се показват във фискалния бон, отново повтарям, че не са предмет на регулация с измененията на Наредбата, които дадохме 2018 г. и които са обект на непрекъснати обсъждания. Тези изисквания са много преди тези изменения. Старите фискални устройства имаха абсолютно същата функционалност и обслужваха тази функционалност. Така че това не е нещо ново и въобще не е предмет, заложена, разпоредба в измененията от 2018 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: И аз Ви благодаря.
На доста неща получихме отговори. Аз мисля, че би било редно, всички тези търговски обекти по някакъв начин да получат информация какво трябва да направят и въобще какво трябва да променят. Неслучайно го казах за малките търговски обекти – дали фирмите, които са абонирани към тях, които изработват софтуер или поддържат касови апарати, или ги лъжат, или ги заблуждават, включително им вдигат абонаментните такси за поддръжка, трябва да се направи така, че тези хора да разберат.
Всъщност най-разочарованите хора от бизнеса са именно хората от дребния бизнес и те мислят, че трябва да въвеждат нещо ново, при положение че апаратите са си ги закупили, нови апарати, които са спрямо изискванията отпреди, с връзка с интернет и всичко останало, които могат да бъдат проверявани непрекъснато, по всяко едно време на денонощието или събота и неделя. На тези хора по същия начин им се обяснява точно това, изискват се от тях допълнителни средства и за изработка на софтуер, и отделно вече по-голяма абонаментна такса за обслужване впоследствие.
Така че според мен би било редно наистина по някакъв начин и подразделенията на НАП в страната просто да покрият всички търговски обекти, колкото е възможно, и на всеки един да кажат какво трябва да направи, защо явно има неразбиране, има напрежение от тази гледна точка.
Въпреки това ще кажа последно, че аз не мога да проумея лично и никога няма да проумея, че примерно бизнесът трябва да даде такива големи пари, за да въведе тази система. В смисъл – за мен това не е нормално. Когато държавата изисква нещо от бизнеса или от който и да е, тя трябва да му го осигури. И редното, и нормалното беше българската държава да осигури. Като иска да контролира фирмите, да им осигури и софтуер, и всичко, и да ги контролира. Защото това наистина са много пари за всяка една фирма, и за големите фирми са много пари. Вярно е, че ще влязат приходи в бюджета, те ще си похарчат парите, примерно ще имат известни приходи, но вместо да ги вложат в бизнес, в производство, влагат ги в нещо, което държавата го изисква от тях.
Хубаво е, когато държавата регулира и бизнес, и всякакви отношения, да направим механизъм, по който това да не струва нищо на хората или на бизнеса. Това би било редно. Аз знам, че не зависи от Вас. Това са решения, които са политически или от правителството, и Народно събрание и така нататък, но би следвало съответно от Министерството на финансите и от Националната агенция за приходите, когато въвеждат и занапред нещо, да излиза и от Вас предложение това да е за сметка дори на държавата. Защото в крайна сметка, когато държавата иска да има прозрачност, да се бори със сивата икономика, тя трябва да даде механизмите не само законови и с наредби, а включително и финансови и условията на хората, за да могат да спазват всички изисквания и наредби.
Благодаря Ви на всички за днешната среща, мисля, че беше ползотворна. Надявам се, когато дойде моментът за окончателно решаване на всичките въпроси и компромиси, които ще се направят, отново да се видим, за да можем да информираме хората в нашата комисия за това какво е постигнато. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Юлиан Ангелов