1. Първо гласуване на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2020г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет на 27 октомври 2020 г.
3. Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
4. Разни.

---

ПРОТОКОЛ

№ 55

На 3 ноември, вторник, 2020 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“, № 1, зала 456 се проведе заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Първо гласуване на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2020г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет на 27 октомври 2020 г.
3. Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
4. Разни.
Списък на гостите и присъствалите народни представители – членове на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата господин Юлиан Ангелов.
* * *

ПРЕДС. ЮЛИАН АННГЕЛОВ: Здравейте на всички!
Имаме кворум – заседанието може да започне.
Изпратили сме Ви дневния ред:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2020 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет на 27 октомври 2020 г.
3. Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
4. Разни.

Колеги, имате ли други предложения относно дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения Ви дневен ред.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
На днешното заседание гости са: от Министерството на финансите – госпожа Росица Велкова, заместник-министър на финансите; госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ при Министерството на финансите.
И по трите законопроекта те ще представят становищата на Министерството на финансите.

По първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 002-01-53, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21 ОКТОМВРИ 2020 Г.
Давам думата на заместник-министър Росица Велкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е изготвен във връзка с необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща отделните административни производства в Кодекса, включително производствата по данъчно-осигурителен контрол, фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обезпечаване и събиране на публичните вземания и налагане на административнонаказателна отговорност. Проектът предвижда следните основни групи промени.
В областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск със Законопроекта се предлага въвеждането на доброволно предварително деклариране на данни в случаите на превоз на стоки, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка.
Данните ще се декларират чрез електронна услуга на Националната агенция за приходите, която ще предоставя уникален номер за всеки отделен превоз на стока, осъществяван с транспортни средства над 3,5 т.
Мярката ще позволи осъществяването на контрол спрямо рискови лица, основан на анализ на риска на база предварително декларирани данни.
С предложенията за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за Националната агенция за приходите се предвижда изпълнителният директор или оправомощен от него заместник-изпълнителен директор да могат със заповед да определят органи по приходите и публични изпълнители, които да упражняват своите правомощия, без оглед на определената с чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентност. По този начин се осигурява гъвкаво разпределение на служителите и ефективното им използване в административните производства в други териториални дирекции, когато това е необходимо във връзка с обслужването и контрола на задължените лица.
Със Законопроекта се създава възможност възстановяването на недължимо платени или събрани суми или на суми, подлежащи на възстановяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, да се извършва по платежна сметка, открита при доставчик на платежни услуги, различен от банка.
Промяната е в синхрон със Закона за платежните услуги и платежните системи и има за цел преодоляване на ограничението на свободния избор на лицата да посочат сметка, различна от банкова сметка. В тази връзка се допълва хипотезата за налагане на запор върху вземания на длъжника, като се предвижда ред за налагане на запор по платежна сметка, различна от банкова сметка.
Със Законопроекта се предвижда възможност органът по приходите да оттегли издадено удостоверение А1 относно законодателството в областта на социалната сигурност. Въвеждането на такава регламентация произтича от прилагането на Решение № А1 от 12 юни 2009 г. за установяване на процедура на диалог и помирение по отношение на валидността на документите, определянето на приложимото законодателство и предоставянето на обезщетения съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
Също така се предвижда промяна в последователността на погасяване на предявените за събиране в Националната агенция за приходите публични вземания на други взискатели до започване на принудителното им събиране.
Промяната предвижда погасяване в поредност от най-рано възникналите към по-новите задължения.
По действащия ред лицето прави избор кое задължение да погаси, когато не е в състояние да погаси всички свои задължения едновременно, а при липсата на избор вземанията се погасяват съразмерно. По този начин е налице риск от погасяване по давност на по-рано възникналите задължения.
Със Законопроекта се предлагат и две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на десетгодишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено.
По отношение на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания и при образуване на наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение – и при двете производства органите на НАП не могат да влияят върху продължителността им, а възможностите за активни действия по отношение на публичното вземане са ограничени. Същевременно на длъжника в производството по несъстоятелност, съответно на подсъдимото лице, са предоставени редица процесуални права, чрез които производствата могат да продължават дълго във времето. Това, докато се стигне до крайната фаза на осребряване и разпределяне на имуществото в производството по несъстоятелност съответно до влизането в сила на осъдителната присъда, е възможно абсолютният давностен срок по отношение на публичното вземане да изтече и то да не може да бъде събрано. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата по Законопроекта.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2020 г.
За – 9, против – 7, въздържали се – няма.
Законопроектът се приема.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 002-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ОКТОМВРИ 2020 Г.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е изготвен във връзка с необходимостта всички държави членки да въведат изискванията на директивите най-късно до 30 юни 2021 г., като въведат правила по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки, за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии и за вътрешни дистанционни продажби за доставки, улеснявани от лице, което управлява електронен интерфейс.
Освен това в Закона за данък върху добавената стойност се предлагат промени, отнасящи се до софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти.
Предвид факта, че много голям брой търговци са привели използваните от тях софтуери в съответствие с нормативните изисквания на Закона и Наредба № 18, направили са инвестиции и използват тези софтуери в търговските си обекти, се предлага мярката, свързана с използване на СУПТО, да бъде запазена, но като доброволна мярка и като възможност за избор от търговеца, а не като задължение.
Едновременно с това при доброволното използване на такъв СУПТО, както и за стимулиране на неговото използване от лицата, са предвидени облекчения и стимули на ползващите софтуера търговци – възможност за ускорено възстановяване на данъчен кредит, неналагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект” при първо нарушение за неиздаване на фискален бон, както и ускорена амортизация на софтуера и хардуера, на който е инсталиран.
Предлагат се промени и в Закона за акцизите и данъчните складове с цел намаляване на административната тежест за икономическите оператори, както и промени от правно-технически характер.
С промените в Закона за корпоративното подоходно облагане се предлага удължаване на възможността за прилагане на данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната, в случаите на минимална помощ, срокът на които изтича на 31 декември 2020 г.
Предлага се и след Решение на Европейската комисия удължаване на данъчното облекчение в случаите на помощ за регионално развитие до 31 декември 2021 г., както и удължаване на срока за извършване на инвестиция на преотстъпения данък при прилагане на държавната помощ за земеделски стопани.
Предлага се и промяна в срока за деклариране и внасяне на годишни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане от 31 март на 30 юни, като се въвежда и начална дата – 1 март. В тази връзка се предлагат и промени с изцяло синхронизация на разпоредбите в Закона, свързани с авансовото облагане с корпоративен данък, така че съответните разпоредби да са съвместими с новия срок за деклариране и плащане на годишен корпоративен данък.
Предлага се да се изравни данъчното третиране за срок от пет години на доходите от лихви, от облигации и други дългови ценни книжа и на доходите от разпореждане с финансови инструменти, които са търгувани на регулиран пазар със същите, които са търгувани на пазари за растеж.
В Закона за данък върху доходите на физически лица е предложена промяна във връзка с по-ясни правила, касаещи задължението на физическите лица да издават документи, когато извършват стопанска дейност или получават доходи от наем.
Предлага се към разпоредбите, регламентиращи данъчните облекчения, свързани с доходите на физическите лица от разпореждане с финансови инструменти и на доходите от лихви от облигации или други дългови ценностни книжа, търгувани на регулиран пазар, да се добавя за период от пет години и същите сделки, които се търгуват на пазара за растеж.
Предлага се за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличен търговец или физически лица, регистрирани като земеделски стопани, избрали доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа, да подават годишна данъчна декларация за доходите си от стопанска дейност в периода от 1 март до 30 юни.
С промените в Закона за местните данъци и такси се предлага за целите на данъка върху недвижимите имоти да отпадне изискването за представяне на предвиденото в закона удостоверение по Закона за кадастъра и имотния регистър, свързано с установяване завършването на сграда или час от нея.
Предлага се данък при придобиване на МПС да не се дължи и при прекратена регистрация на основание „износ или тотална щета“. Благодаря.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма.
Постъпило е становище от Българската петролна и газова асоциация до Комисията, което касае промените в Закона за ДДС и промените в Закона за акцизите и данъчните складове.
Предполагам, че са го изпратили и на Вас.
Нещата, които предлагат, касаят водещите комисии на второ четене. От това, което виждам, основно става въпрос за дефиниция за търговия на дребно с акцизни стоки. Надявам се, ако забележките са им наистина важни, да ги вземат под внимание на второ четене във водещите комисии.
И за протокола, и за Вас, колеги, ще получите това становище и за другите комисии, където сте, за да разполагате с него.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата – преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет на 27 октомври 2020 г.
За – 9, против – 7, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г., № 002-01-59, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 октомври 2020 Г.
По тази точка ще представите само тази част от бюджета, която касае Комисията.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Преди да представя Законопроекта за бюджета в частта 2021 г., ще Ви представя предложената в Преходни и заключителни разпоредби актуализация в Закона за бюджета за 2020 г.
Актуализацията, която направихме през месец април на данъчните приходи на базата на макрорамката, с която оценихме спад в брутния вътрешен продукт с 3%, се оказа, че очакваме данъчните приходи да бъдат изпълнени и не очакваме проблеми в данъчните приходи. Имаме вътрешно разместване между различните видове данъци.
Очакваме обаче неизпълнение в приходната част в частта на данъчните приходи и сме предложили намаление в частта на неданъчните приходи с 920 млн. лв., като 660 млн. лв. намаление идва от еднократното концесионно възнаграждение за летище София, тъй като договорът беше подписан през месец юни, вече бяхме в пандемията от коронавирус и е подписан договора с едногодишен гратисен период, така че бъдещият концесионер – водиха се много разговори с него – възнамерява еднократното концесионно възнаграждение да бъде внесено през 2021 г.
Другото намаление, което пак предлагаме в неданъчните приходи, е с нетно намаление в неданъчните приходи от винетни такси и тол таксите. В интерес на истината имаме преизпълнение в приходите от винетна такса, но имаме неизпълнение в тол таксуването.
Нетното неизпълнение е 260 млн. лв., което предлагаме да бъде намалено, тъй като причините са две: едната е периодът през месеците, през които тежкотоварният трафик през април беше ограничен в цяла Европа, и намаление на тежкотоварния трафик, който е преминавал през България. Другата е, пак във връзка с ковид ситуацията, че обхватът на тол системата беше значително намален.
Предлагаме и увеличение в разходната част със 760 млн. лв. в частта на текущ ремонт на републиканска пътна мрежа и пътно строителство.
По този начин дефицитът, който се оформя на касова основа, е 4,4% от брутния вътрешен продукт, а начислената основа е 5,2% от брутния вътрешен продукт, което е в допустимите граници във връзка с дерогацията, която е направена в Пакта за стабилност и растеж, тъй като приспадайки ковид мерките, които влияят както върху приходната част, така и върху разходната, на начислена основа ще бъдем с дефицит под 3%. Независимо, че в номинал сме на 5,2% България за 2020 г. ще продължи да бъде в първата тройка на страните, които имат най-нисък дефицит за 2020 г. Преди нас е само Люксембург, а ние сме на второ място, заедно с Унгария.
Същото се отнася и за дълга за 2020 г. – отново сме на второ място, след Естония.
По отношение на Проекта за 2021 г. – той е разработен при брутен вътрешен продукт от 130 млрд. 876 млн. лв. при нива на безработица от 5,2% , при инфлация от 2,1%.
Приходите, които очакваме да постъпят през 2021 г., възлизат в размер на 47 млрд. 645 млн. лв., което представлява 38,3% от брутния вътрешен продукт, а основна част – 53,5% са на данъчните приходи, като в тежестта на данъчните приходи 20% са очакваните приходи от данък върху добавената стойност; 24,4% от тези приходи са приходи от социално и здравно осигуряване; 13,8% са данъчните приходи и 8,3% са помощите и даренията.
Разходите за 2021 г. възлизат на 52 млрд. – 532,2%; бюджетът е на дефицит, разработен на касова основа от 3,9%, на начислена основа – 5%, отново приспадайки ковид мерките, които са предвидени, влизаме в допустимите граници във връзка с дерогацията, приета от Европейската комисия за 2021 г.
Ако искате да се огранича до приходите и да не навлизам в разходите и разходните приоритети. Благодаря.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, имате думата.
Ако няма мнения, становища и въпроси, закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
За – 9, против – 7, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.

Точка четвърта:
РАЗНИ
Колеги, имате ли нещо да добавите? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. .

(Закрито в 16, 00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЮЛИАН АНГЕЛОВ