1. Дискусия относно ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране за природния газ.
2. Дискусия относно състоянието на свободния пазар на електроенергия.
3. Разни

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Подкомисията за наблюдение на
Комисията за енергийно и водно регулиране





П Р О Т О К О Л
№ 3


На 1 февруари 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Подкомисията на Комисията по енергетика при следният


Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Дискусия относно ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране за природния газ.
2. Дискусия относно състоянието на свободния пазар на електроенергия.
3. Разни

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията Валентин Николов.

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден! Господин Председател, уважаеми комисари, гости, откривам днешното заседание на Подкомисията за наблюдение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Благодаря на господин Председателят и комисарите, че са тук.
За съжаление, разбрах, че комисарите, отговарящи за водния сектор, няма да могат да дойдат, защото са извън страната. Затова ще направя специално ново заседание в зависимост удобното време на Комисията, което да насроча. Може би още днес да определим дата и да разискваме интересни теми. Даже омбудсманът заяви днес в парламента, че и тя би искала да присъства във връзка с наболели въпроси в този сектор. Ще поканим и от Регионалното развитие.
Затова днешният дневен ред ще бъде:
1. Дискусия относно ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране за природния газ, влязло в сила от 1 януари 2018 г.
2. Дискусия относно състоянието на свободния пазар на електроенергия.
3. Разни
Присъстващи от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател, членове – госпожа Евгения Харитонова, госпожа Светла Тодорова, господин Александър Йорданов, господин Георги Златев, господин Ремзи Осман, господин Владко Владимиров; господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Електроенергетика“, и госпожа Елена Маринова – директор на дирекция „Правна“.
От БФИЕК очакваме Константин Стаменов, господин Константин Делисивков и господин Калоян Косаров, които са пряко ангажирани по точка втора.
Така че аз предлагам, господин Председател, да Ви дам думата на Вас, да ни запознаете с решението на Комисията във връзка с цената на природния газ.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Преди всичко искам наистина да изкажа съжалението си, че няма да може днес да проведем разискванията по провежданата реформа във ВиК сектора и по-специално одобряването на бизнес плановете и утвърждавани цени на ВиК операторите поради едно наистина техническо несъвпадение. Считаше се, че двамата водни комисари – господин Димитър Кочков и господин Валентин Петков, заедно с директора на дирекция ВиК – господин Ивайло Касчиев, ще се завърнат от заседание на Общоевропейската мрежа на водните регулатори ТУАРЕК, което се провежда в Белгия, още до обяд. Оказа се, че е невъзможно това да стане понеже заседанието продължава до ранния следобед и те ще се завърнат едва вечерта.
Веднага в отговор на Вашето предложение аз правя предложение след две седмици – на 15 февруари по същото време, както сега, в 14,30 ч., предлагам Ви, господин Председател, ако, разбира се, Вие приемете, да проведем заседание, което да бъде посветено изцяло на ВиК сектора.
След това обяснение, което бях длъжен да дам, ще отбележа, че заедно с мен, както Вие казахте, е госпожа Евгения Харитонова – член на КЕВР, господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“, както и госпожа Римзя Тахир, която е началник на отдел, но в момента изпълнява функции директор на дирекция „Природен газ“, и госпожа Грета Дечева, която е главен експерт в същата дирекция.
Ще бъда кратък, защото може би ще има въпроси, когато ще може да се дадат по-пространни обяснения.
Комисията за енергийно и водно регулиране на 28 декември взе решение за цената на природния газ за първото тримесечие на 2018 г. Съгласно приетото от нас решение, ние извършихме корекция на предложението, направено от „Булгаргаз“, което предложение предвиждаше повишаване на цената на природния газ с 2,87%. Това, което ние след прецизирани и непризнавани на някои от разходите, нашето решение предвижда повишаване цената на природния газ с 2,75%, което означава, че цената, по която общественият доставчик „Булгаргаз“ продава природен газ на крайните снабдители на природен газ на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, за първото тримесечие на 2018 г. е в размер на 252,65 лв. на 1000 нормални кубични метра, или 33,39 лв. на мегаватчас, така както вече в Европа се оценява цената в енергийни единици.
Ще отбележа, че съгласно приетото решение не подлежи на корекция цената на топлинната енергия, нито цената на високоефективната електроенергия, които са продукти от работата на централи, които са в комбиниран режим на производство. Това са по-голямата част от топлофикациите в страната, които работят с енергоносител природен газ по причина, че няма значително изменение на цената на енергоносителя природен газ – цената на топлинната енергия през целия отоплителен сезон до 31 март, защото решението има валидност три месеца. Тоест, до края на това решение може да се каже гарантирано, че цената и на топлинната енергия остава непроменена, както и цената на електрическата енергия, която зависи от топлофикациите дотолкова, доколкото същите произвеждат високоефективна електрическа енергия, която се изкупува на преференциална цена. И по тази причина влияе в добавката за задължение към обществото, което е част от цената на енергийната услуга, която се предлага на потребителите.
Ако ми позволите ще отбележа, че в рамките на последния месец, дори месец и половина, се наблюдават твърде високи цени на суровия петрол на световните пазари. Ние следим динамиката на промяна на цените. Това в известна степен се определя от споразумението, което съществува между държавите – членки на ОПЕК и няколко извън ОПЕК – на първо място Руската федерация, за ограничаване на производството на суров петрол. Другата причина са международни събития, които засилват несигурността и оттам водят до повишаване на цената на суровия петрол, която и в днешен ден е от порядъка на 59 долара за барел суров петрол, тип брент.
Очакваме на 10 февруари „Булгаргаз“ на своята интернет страница да качи първоначална прогноза за евентуална цена на природния газ за второто тримесечие на годината. А на 10 март „Булгаргаз“, като обществен доставчик, трябва официално да внесе в Комисията заявление за цени и тогава ще можем да коментираме тяхното предложение и нашата позиция по него.
Това накратко искам да кажа по повод на първата точка. Както аз, така и моите колеги сме готови да отговаряме на въпроси, ако такива бъдат зададени.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател. Аз също погледнах последните два дни фючърсните сделки. За наша радост има трент надолу. Надявам се той да продължи.
ИВАН ИВАНОВ: Така е за последните два дни.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Въпроси имате ли – и от гостите, и от колегите, във връзка с първа точка?
Трябва да се представете за протокола и да зададете своя въпрос.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: На мен ми се струва, че ние говорим само за газта, а цената за разпределение е доста висока – 170 лв. на 1000 кубика? Това също надува много цената.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мисля, че цената за разпределение в момента не е обект на разглеждане от Комисията. Има си период, в който се разглеждат цените на разпределението. (Реплики.)
Други въпроси?
ОГНЯН ВИНАРОВ: Пълномощник съм на Движение „Граждански контрол“ и член на Управителния съвет на Движение за енергийна независимост.
По отношение на цената на природния газ, Върховната прокуратура е направила протест и се очаква насрочването на това заседание.
В мотивите на протеста, които са и наши мотиви, е това, че Вие продължавате непрозрачно, без обществено обсъждане, да определяте цените на природния газ. Вие ликвидирахте Комисията, която беше – Консултативният съвет към КЕВР, и не провеждате и такива заседания. Освен това Вие трябваше да получите от Министерството на енергетиката, защото аз на предишното определяне на цените го поставих, и отново Ви го поставям, и това съм Ви го изпратил за цените – как се определят в Европейския съюз. Не е вярно за тези киловати, а е евро или национална валута в джаула, защото природният газ има съответна енергийна ефективност, така, както и въглищата според примесите и наличието на вода. Освен това, цените, които са обявени – най-високата е в България – 26,9, което е сключен така наречения „стандарт за покупателна способност“. Това са европейски документи, които няколко пъти сте ги получавали, господин Иванов, и това трябва да се изчислява. Тук е дадена таблица, за тридесет страни, колко са цените в тях. Освен това от Министерството, за което споменах, Вие трябваше да получите резултат от преговорите на „Булгаргаз“, на Министерството и на Българския енергиен холдинг. Ето Ви на Европейската комисия цените на другите хъбове, и цената в България. Цената в България е 364, цената в италианския хъб е 306, цената в Австрия е 301 – австрийският хъб, цената в германския хъб е 313, холандският – 363 и в Белгия – 315. Нали се борим за такъв хъб. Но преди това имаше решение на Европейската комисия, която даде срокове – един път пет, и след това още шест месеца се удължи, да се преговаря за излизане от този договор, обвързан с цените на петрола. Аз мисля, че трябва да вземете отношение по въпроса, който Прокуратурата повдига за непрозрачност и липса на обществено обсъждане на цените. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Винаров.
Тук повдигнахте няколко въпроса. Някои от въпросите Ви са към „Булгартрансгаз“ според мен и „Булгаргаз“ във връзка с международни договори, които са направени.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Разбира се, че ще взема отношение по въпроса на господин Винаров. Въпросът с Прокуратурата ще го оставя накрая.
Относно Консултативния съвет, когато беше съставен, този състав на Комисията за енергийно и водно регулиране, Консултативният съвет вече беше прекратил своето действие и нямаше нормативна база за неговото съставяне. Това е от един предишен период и аз не мога да приема упреци към сегашния състав, когато всъщност Консултативният съвет беше преди това разформирован. Какви са причините трябва да се питат тези, по време на които това беше сторено?
По отношение на цената – господин Винаров, трябва и мисля, че знае, че съгласно нормативните документи в българските решения, касаещи българските потребители, цената трябва да бъде определяна в националната валута, а тя е българският лев. Друг е въпросът, че той е пряко свързан с еврото и всеки може да си преизчисли, но ние не можем решение, касаещо българските потребители да бъде в …. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Винаров, нека да спазваме реда.
ИВАН ИВАНОВ: Следващото – относно преговорите с „Газпром“, от страна на българското правителство, на Министерството на енергетиката, на Комисията за енергийно и водно регулиране, на двете газови дружества – „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, бяха изпратени силни критични становища по предложенията, които бяха направени от „Газпром“ за промяна на договорите и на рамката на договорите с газовите дружества в осем европейски страни от Централна и Източна Европа.
След обобщаване от Европейската комисия, същите са изпратени на „Газпром“ и моята информация от Европейската комисия е, че се очаква отговор от „Газпром“, след което да започнат преговори. Естествено, че Европейската комисия в интерес на България предвижда преговорите да бъдат водени във формат от едната страна – „Газпром“, от другата страна – Европейската комисия в тясно взаимодействие с тези осем страни, а не да бъдат оставени отделните страни да водят сепаративни преговори с „Газпром“.
И накрая, по отношение на Прокуратурата – да, решението от 28 декември беше протестирано от Прокуратурата. Какъв ще бъде резултатът, ще го видим в бъдеще, но информацията на господин Винаров, а и на всички други, които не знаят това – протестът, който Прокуратурата отправи по повод на повишаването на цената на природния газ от 1 април, всъщност единственото голямо съществено увеличение на цената на природния газ с над 29%, по него Административният съд София-град се произнесе и отхвърли протестът на Прокуратурата като неоснователен. В мотивите заявяват, че Комисията за енергийно и водно регулиране в своето решение стриктно се придържа към законите на Република България, нормативната база и договора, който съществува между „Булгаргаз“ и „Газпром“. Ттова са основно мотивите и там се засяга също и въпроът за това, че и решението за цената на природния газ от 1 юли 2017 г. също така е при спазени такива параметри. Това мога да кажа по четирите въпроса, които повдигна инж. Винаров.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други въпроси?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Гражданско движение „Днес“.
Уважаеми господин Николов, възползвам се от това, че разглеждаме работата на Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на ценообразуването на природния газ, за да кажа няколко думи за това какво е нашето недоволство от подхода за определяне, въобще на отношението към снабдяването с газ и с неговото ценообразуване. Ако има някои органи, с които не може да се говори, това са Софийската община и КЕВР. Ние дадохме най-подробни, ама най-подробни предложения за това, какви неща трябва да се отчетат когато се ценообразува в този период, за който говорим в момента. Това не беше взето предвид.
В нарушение на чл. 14 от Закона за енергетика, ние сме страна, защото не може две страни да се договарят за сметка на трета. Ние сме третата страна – потребителите, и искаме, когато се определят цени и правила за снабдяване с какъвто и да е продукт, ние искаме нашето мнение да се вземе предвид, защото ние сме тези, които употребяваме този продукт и плащаме неговата цена.
Освен това ние направихме много сериозен протест и направихме предложение до комисиите в Народното събрание, че предвид новата политика, новото отношение на Европейския съюз за отношенията с „Газпром“ и възможностите, които се дават България да излезе от тупика, в който се намира. До този момент ние не сме получили никакъв отговор и ние предложихме тогава да се направи една дискусия, защото на хилядолетие се случва един път да имаш такива възможности, както ние имаме сега, и не само сега, и да си мълчим инфантилно.
Вие виждате България в какво състояние е. Едно бяло петно на Балканите – всички го заобикалят, едно кръгово движение, всички си уреждат въпросите, само ние мълчим и нищо не правим. Така се случи и с „Южен поток“. Даже ние предложихме тогава България да отиде в Европейския съюз, да направи една активна позиция и България да стане център, да стане газовата борса на Европа тук, в България, защото ние сме на такова стратегическо място, което го позволява. След срещата на БРИКС – месец октомври, и след срещата – световният форум във Владивосток, нещата се промениха коренно. Всички сега си уредиха отношенията с „Газпром“, ама ги уредиха така добре, че някой път се учудвам на възможностите, а ние продължаваме да мълчим и всичко, което е като резултат от това нещо, се струпва чрез Комисията върху нас, върху всички потребители. Говорим и за промишлените, говорим за битовите потребители, говорим и за детските градини и училищата, болници и така нататък.
Затова ние предлагаме:
1. Да се оповести договорът, който има България с „Газпром“.
2. Да ни съберете Вие и Комисията – Енергийната комисия, и да обсъдим позицията на България по отношение на газоснабдяването и правилата за ценообразуване.
И тогава вече, защото вижте, колкото пъти тръгваме да обсъждаме решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, толкова пъти тя започва с едно жонглиране с нормативната уредба. Ето и сега господин Иванов каза „Ние изпълняваме точно законите“ и точка.
Не е въпросът да изпълняваш само законите, въпросът е да проявиш държавничество.
(Реплики при изключен микрофон)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз само ще взема отношение във връзка с това, че България нищо не прави. Аз лично съм свидетел и съм бил преговарящ даже като заместник-министър. Така че България никога не си е мълчала и винаги е отстоявала своите интереси.
Във връзка със сегашното дело, което Европейската комисия води срещу „Газпром“, те бяха поставили няколко пъти въпроса към заинтересованите страни. Има отговори от наша страна. Ние сме казали какво искаме да променим в тези договори. Те няма как да бъдат огласени за жалост, защото съдържат конфиденциална информация, която се изисква и от „Газпром“. Има търговска тайна, която те не искат да бъде споделяна с другите страни – да се знае на каква цена точно взема България, и по каква формула. Така че за съжаление няма как да бъде огласена, въпреки и нашето желание.
А относно Комисията, ето виждате – Комисията е тук и отговаря на Вашите въпроси. Винаги може да поискате тази Подкомисия да направи изслушване и да дадете Вашите предложения. Ние засега не сме получили от Вас предложения да Ви дадем или някакви въпроси от Комисията. Така че мисля, че няма да има проблем, но ако иска господин Иванов да вземе думата.
ИВАН ИВАНОВ (Председател на КЕВР): Благодаря, господин Председател.
Вие отговорихте всъщност, че договорът между „Булгаргаз“ и „Газпром“ не може да получи публичност чрез Комисията за енергийно и водно регулиране. Оповестяването на един договор може да се извърши със съгласието на двете страни.
Нашата информация е, че „Газпром“ поради наличие наистина на чувствителна търговска информация в договора, не желае той да бъде публично оповестен. Ние не можем нищо повече от това да направим. Такива са правилата.
Относно това, че ние едва ли не сме проигравали шансовете да бъдем газов център или както се казва „газов хъб“, съм абсолютно на обратното становище. Позициите на българското правителство и на министъра на енергетиката са ясно демонстрирани чрез действията, които се предприемат. Последното е стремежът да се получи от подводните находища в Източното Средиземноморие природен газ от Израел чрез газопровод до остров Крит и от там към България. Или чрез пренос на течен природен газ до терминала в Александрополус, който предстои да бъде построен.
От турската страна има съгласие природният газ от Азербайджан дори и като вариант да бъде пряко доставен на България, а не да бъде доставен чрез интерконектор „Комотини“ Стара Загора, който също така се движи съгласно предвидените срокове за неговата реализация.
Министър Петкова публично оповести, че в края на българското Европредседателство през месец юни ще бъде поставена, положена символично първата копка на този газопровод.
Относно нашите взаимоотношения с „Газпром“, те са в абсолютно нормална среда. Ние получаваме изцяло практически природния газ за страната от „Газпром“ и дори да се нарушат доставките на природния газ от Северно направление, ние считаме, че най-добрият вариант по-нататък за доставка на природен газ към Европа – говоря за руски природен газ от Южно направление, е, че втората тръба на „Турски поток“ и нейното построяване през България в последствие, не като транзитираща страна, а да бъде страна, която да бъде дистрибутор и доставчик на природния газ за останалите страни от Западните Балкани, и от Централна и Източна Европа.
По отношение на изразеното желание на господин Христов да има възможност гражданите и гражданските организации да кажат своето мнение, искам още веднъж да поясня нещо, което е съгласно правилата. „Булгаргаз“ може да обяви прогнозните си цени не по-рано от 10 март, за да може тази прогноза, която те дават и искат за цел за второто тримесечие да бъде до голяма степен съобразена с възможно и последните промени трендът на изменение на цените на суровия петрол и неговите диревати – мазут и газьол, и в същото време Комисията трябва да излезе до 31 март с официално решение.
Провеждането на обществено обсъждане изисква пет дни преди това и 14 дни след общественото обсъждане, освен другите срокове за приемане на доклад, след това за приемане на решение и накрая – финално решение на Комисията. До 31 март няма възможност, физическа възможност това да се състои. По тази причина законът предвижда в такива случаи да има съкратена процедура със съкратени срокове. Това, което е абсолютно задължително, то е открито заседание с изслушване на заявителя „Булгаргаз“, но хора, които са тук – например инж. Винаров – би трябвало да потвърди, че независимо, че се касае за открито заседание, винаги на всички други, заявили желание да се изкажат, аз давам думата, макар че по правилата на открито заседание, този, който трябва да бъде чут, е единствено заявителят. И давам думата именно, за да се преодолее този къс срок. Дори и в последния доклад при приемането на решението се взема отношение по всички направени предложения, включително от гражданските организации, които извън всичко друго, могат да дадат и писмени становища и те се разглеждат от Работната група на Комисията, респективно се разглежда в доклада, който след това се приема и от Специализирания състав „Енергетика“ на Комисията. (Реплики.)
Аз нещо не мога да разбера. Съгласно нормативните документи, „Булгаргаз“ представя на 10-ти. Как аз да изтегля на 1 ви? Кой съм аз, за да изтеглям срока на 1-ви? Това не зависи от Комисията. На 1-ви ние нямаме нищо представено. На нас на 10-ти март ни се представя прогнозата на „Булгаргаз“. Как да го направим това? Това не е във функциите и компетентността на Комисията да променя този срок. (Реплика.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Винаров, господин Винаров, моля Ви се.
ИВАН ИВАНОВ: И накрая само да кажа. Понеже се казва тук: „Едва ли не господин Иванов, казвайки, че спазва закона и нормативните документи, застава зад тях“. Не, господин Иванов, а българският съд – Административен съд София-град – се произнесе, че ние спазваме закона и нормативните документи. Това не е мое изявление.
Това са мотивите и всеки може да намери тези мотиви в решенията на Административния съд София-град. В крайна сметка съдът е този, който се произнася. Той се е произнесъл и отхвърля протеста на Прокуратурата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Ами няма такава практика, но Ви слушаме, ако може да е кратка.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Николов, това, което говори господин Иванов, абсолютно не е вярно.
Първо на първо, ако има обществено обсъждане, отново на общественото обсъждане докарват тези, които преди това, които са заявителите, и ги докарват отново, и те заемат повече от половината време. На нас ни дават три минути да се изкажеш за нещо, което е съдбовно за страната. Това, първо.
Второ, аз съм Георги Христов и съм бивш управител на „Булгарстрой комплект“, който организираше изпълнението на Ямбургската спогодба 1986 г. Трябва да Ви кажа, че всичко, което се обяснява тук в България, е абсолютна неистина. Сега в момента всички страни подписват договори с „Газпром“ и то при много изгодни условия с точка Баумгартен и с правила за това как да достигне, където трябва газта. Няма нищо общо с тази процедура, която се говори тук. Трябва най-после да се разбере, че там се определя една цена и на нея се дават отстъпки в зависимост от това как се движи борсата, съответната отстъпка е твоя доход.
Затова аз пак казвам, ако искаме България най-после да излезе от това кръгово кръстовище, дайте да седнем и да обсъждаме. Това, което сега говорим, че ще дойде от Израел, ще дойде от еди къде си, няма да стане. Казвам Ви го съвсем сериозно. И ако ще стане, ще стане някъде след 20 – 30 години. Сега е моментът, ако искаме. Ако не искаме, чао на България.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря за репликата. Само че тази реплика пак не е към КЕВР. Тя е всъщност към „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“ в зависимост от преноса или от самата покупка на газ.
ИВАН ИВАНОВ: Съвсем кратко. Ние имаме действащ договор с „Газпром“ до 2022 г. Тези страни, на които договорът им изтича, естествено те ще подписват нови договори. Ние имаме действащ договор със строго разписани правила, включително и формула, по която се изчислява цената на природния газ, когато им се казва да е една или друга цената, има формула, която е приета с подписите от двете страни. Не можем да я променяме като регулатор формулата, с която е подписан договора.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Има още една опасност. Ако България, а тя може да поиска, в момента предоговаряне на условията с „Газпром“, дори „Газпром“ с удоволствие би дал и по-ниска цена, но да намали срока. Да намали срока, забелязвате ли, защото вече транзитният газ ще минава директно към Турция. Тогава ние не можем да имаме никакви претенции. Така че в един момент ще купуваме през „Турски поток“ газ само за България, но транзит няма да имаме.
ИВАН ИВАНОВ: Единствено, само да допълня, че не трябва да забравяме, че се провеждат изследвания в дълбоките води на Черно море, в блока „Хан Аспарух“. След двата сондажа, които извърши „Тотал“, се предвижда, поискано от тях, трети сондаж, което означава, че интересът се засилва от тях. Те са намерили това, което очевидно търсят и търсят възможност да поискат след това и търговско откритие и използване. „Shell“ обяви, че в съседния блок, бившият „Силистар“, сега блок „Хан Кубрат“, също ще направят сондаж. Това трябва да показва, че дълбоките води в Черно море, крият в себе си запаси от нефт и от газ.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предлагам да минаваме към точка втора. Мисля, че дискусията вече излиза извън компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране, във връзка с договорите.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ДИСКУСИЯ ОТНОСНО СЪСТОЯНИЕТО НА СВОБОДНИЯ ПАЗАР НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ.
Знаем, че последните месец, два има силна дискусия във връзка с това дали имаме свободен пазар, дали нямаме и така нататък. Поради този факт, ние отдавна повдигаме. Засега нямаме оторизиран субект, който да може да следи за борси и спекулации във връзка с продажбата на електрическа енергия. Няколко пъти сме го разисквали това, спомням си даже миналата година на едно заседание, някъде пак месец април беше, какви са правомощията на Комисията в това. Така че ще чуем становището на Комисията във връзка с предстоящите промени в Закона за енергетиката, които ще се предложат от Министерството на енергетиката, и вижданията на Комисията в тази връзка.
Искам да кажа на господин Иванов, че ние предвиждаме с господин Добрев в Комисията за енергетика, и други наши колеги, да предложим законови промени към новия регулаторен период, който започва от 1 юли, да се направят за когенерациите, така наречените договори за разлики. Тоест те да бъдат и пилотният проект, който да покаже недостатъци и плюсове, така че да можем всички други да ги направим така в договори за разлики. Ще се очаква от Комисията помощ в тази връзка.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Преди всичко искам да отбележа, че през 2017 г. количествата електроенергия, които са реализирани на свободния пазар, превишиха 50% и са повече от количествата електроенергия, които се реализират на регулирания пазар, който е вътрешен за страната.
В същото време от 19 януари 2016 г., когато започна да функционира Българската независима енергийна борса, в България вече има организиран пазар на едро на електроенергия.
Първоначално количествата на Борсата бяха лимитиране въз основа на Споразумението, което БЕХ сключи с Европейската комисия и се стартира с 30 мегавата мощност, която се предлагаше от трите основни държавни дружества, производители на електроенергия в състава на БЕХ, а именно НЕК, ТЕЦ „Марица изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“. С всяка година от тогава за 2017 г, сега 2018 г., количеството се увеличава и сега задължително количеството е над 500 мегавата.
В същото време, постепенно се разшириха сегментите на Българската независима енергийна борса. От 2017 г. в средата на годината започна да функционира сегментът „двустранни договори“, в две насоки. Платформа „Окшън“ и платформа „Кантиниус трейдинг“. Сега, на 6 февруари, на специална церемония, организирана от Борсата, ще бъде обявено началото на действия и на последната платформа, това е „Интрадей“, в рамките на деня. По такъв начин Българската независима енергийна борса ще обхване всички сегменти на търговията на едро с електроенергия.
В същото време поради очевидните оплаквания, че в рамките на 2017 г. няма достатъчно количество електроенергия, която се предлага на българската Борса и, за да се изсветлят договорите, които се сключват, и те да не бъдат на базата на платформите на отделните енергийни дружества, а да бъдат с много по-строг контрол, Народното събрание с промени в Закона за енергетиката, във втората половина на месец декември 2017 г. постанови, че всички лицензирани производители на електрическа енергия, което означава производители чиято инсталирана мощност е над 5 мегавата, извън квотите за регулиран пазар, когато има такива, останалите количества електроенергия да бъдат търгувани на Българската независима енергийна борса.
От това следва пряко обстоятелство, че количествата, които ще се предлагат на Борсата, ще бъдат значително по-големи. Защото там ще се предлагат, особено след изтичане на нетното специфично производство на възобновяемите източници, и тяхното излишно така да се каже количество електроенергия. След задължителното за изкупуване от НЕК, там ще се предлагат – на тази борса, количество електроенергия от ВЕЦ-вете на НЕК, както, разбира се, и от големите централи, имам предвид АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“.
Наличието на по-големи количества дава възможност да предприеме Комисията за енергийно и водно регулиране действия за разширяване на обхвата на производителите, които задължително трябва да минат през Борсата и в същото време на купуването на количества електроенергия от Борсата.
На първо място, досега всички технологични загуби на трите електроразпределителни дружества и електроенергийният системен оператор, общо те са 3,6 диреват часа, това е 10% от цялото количество електроенергия, което се реализира в страната, се купуваха по цена, определена от КЕВР и количества, които са калкулирани, определени от КЕВР.
Разработваме модел и се надяваме да може след 1 юли тези четири дружества – трите ЕРП-та и ЕСО, да купуват технологичните загуби от Борсата. Това ще изчисти, както се казва опасенията, че част от тези количества купувани, като технологични загуби, отиват по предназначение. Защото имало е и такива съмнения. Това е първото.
Второто, по което усилено работи дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ към Комисията, е разработване на модел, при който именно когенерациите да отидат на Борсата. Като съответно започнат да работят по цени, формирани от общата цена плюс добавка, като тази добавка трябва да бъде съобразена с технологичните особености на когенерацията. Надяваме се да успеем да реализирам този модел, като веднага ще отбележа, че съвсем уместно Вие заявихте, че за да се случи това, е необходимо промяна в Закона. Чл. 162, който към момента задължава НЕК да изкупува тези количества високо ефективна електроенергия, произведена от топлофикациите по фиксирани цени, това нещо трябва да бъде променено, за да може те да реализират тези количества на борсата. Това е, което предвиждаме в следващия дългосрочен период. Разбира се, не само това, но по повод на разглеждания въпрос, искам да отбележа и още един момент, който силно се коментира и в пресата, но е и обект на множество изказвания от страна на работодатели, на различни сдружения, а то е, че цената на електроенергия на свободния пазар е достигнала много високи нива. Касае се също за цялата електроенергия, по която търговците предлагат договори на крайните потребители.
Комисията за водно и енергийно регулиране не може да има функции по отношение контрола на тези договори, тяхното изпълнение, но Комисията ще има функции по отношение на прозрачността на търговията на едро, което означава търговията на организирания общ пазар. Още през 2011 г. Европейският парламент и Съвета приемат Регламент № 1227, или Регламентът „REMIT“ който е регламент, посветен на интегритета и прозрачността на търговията на едро с електроенергия в рамките на Европейския съюз.
До 2016 г. този Регламент не беше разглеждан и не беше предвидил съответно неговото въвеждане от Българското национално законодателство поради причината, че у нас се създаде пазар на едро на електроенергия. Но веднага ще отбележа, че Регламентът изисква неговото въвеждане като рамка, но и трябва да бъде съобразен с особеностите на всяко национално законодателство, защото от там Комисията за енергийно и водно регулиране ще получи сериозни правомощия за разследване, но то трябва да бъде направено в някои случаи в сътрудничество с други процесуални органи, които имат подобни правомощия в страната и това именно дава националният облик, не само у нас, но и в другите страни, и ще получим сериозни правомощия за въвеждането на възпиращи и професионални санкции, когато има злоупотреби на пазара на едро. Могат да бъдат да бъдат в две насоки: или търговия с вътрешна информация, което компрометира реалната цена при сделките, или на злоупотреби чрез манипулация на пазара от страна на определени търговци и производители чрез неправомерно променяне на заявената цена, изтегления от пазара, както се казва секунди при сключена сделка.
Бъдете сигурни, че Комисията ще се постарае наистина да изпълни тези правомощия. В момента Министерството на енергетиката е представило на обществени консултация техния проект за промяна в закона за енергетика. Ние готвим Становище и се надявам в следващите месеци Народното събрание да приеме тези промени. Тогава ние ще имаме тези правомощия, за които Ви казвам. Ще се ангажирам от името на Комисията с нарочно писмо да поискам от правителството, в лицето на финансовия министър, допълнителни средства за създаване на отдел, който да се занимава изцяло с тези функции, изискващи допълнителни познания в тази област, и разбира се, финансиране, както за отдела, така и за софтуер, който е специализиран. Надявам се, за да можем да приложим всичко това, да получим съдействието и на Комисията по енергетика в Народното събрание, за да приложим всичко това. Искам да използвам случая да благодаря, че в продължение на три години Комисията изискваше да се увеличи бюджетът на КЕВР, за да може да изпълнява своите непрекъснато нарастващи функции през тези години.
И отново казвам: ако има – това, за което протестира бизнесът, неправомерно високи цени на електроенергия, която се предлага на търговците, редно е да се сезира Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да се произнесе по това има ли или няма картел между търговците на електроенергия. Там, където има някакви основания да се счита, че се касае за извършване на престъпление, трябва да бъде сезирана Прокуратурата. Но Комисията за енергийно и водно регулиране ще получи правомощия единствено за мониторинг на пазара на едро, тоест на Българската независима енергийна борса. Нашите отговорности безспорно ще нараснат, защото трябва като централизиран пазар ние да бъдем особено бдителни да не се допускат нарушения. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Благодаря, господин Иванов.
КЗК се самосезира и очакваме техният анализ.
Имате ли въпроси?
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Благодаря, господин Председател. Член съм на браншовите организации и в Търговско-промишлената палата, и на Стопанската камара. Вие разполагате с моя анализ от 21 юни 2017 г. Той е до министъра на енергетиката, до председателя на КЕВР, до председателя на Комисията по енергетиката – господин Николов, в което освен тези европейски норми, които Ви споменах по отношение на определяне на цената и на методологиите за природния газ и хъбовете, фигурира и причината, която не я чух тук, но Ви я задаван и от името на работодателите, като представител на Асоциация на работодателски организации по информационни и телекомуникационни услуги, а именно: това, която съм Ви го представил, тези норми, които Вие определяте, тази цена на регулиране на пазара, изобщо не се спазват от съответните организации. И вчера обявиха, че дневната печалба на ЧЕЗ е 24%. Ако Вие бяхте отворили тези папки, и документът, който Вие ми дадохте на 11-ти, а аз на 22-ри веднага реагирах, щяхте да разберете защо е това. И сега в Проектозаконът, който предлагате, няма нищо. Не сте си прочели това, което съм Ви дал. А какво е то? Вие определяте на електроразпределителните дружества по каква фиксирана цена трябва да изкупуват от НЕК и на база на това, че те уж изкупуват по тази цена, Вие определяте цените на потребителите за високо, ниско напрежение, за големите клиенти и за гражданите. Те не изкупуват в тези съотношения. Ето, ще Ви го предам! Господин Николов да си потърси документа, който е от 21 юни. И при Вас го има. На АЕЦ „Козлодуй“ е 20%, ЧЕЗ изкупува 40%. Ето, тук го има. ВЕИ на биомаса – 0,17%, а ВЕИ-та да се изкупува по 16%. Тази електроенергия, която считате, че се изкупува на регулирани цени, на регулиран пазар, те свободно си договарят всичките тези организации и изчезва на свободния пазар енергията. Как с това решение, със задна сила, ще анулирате договорите и ще постигнете тези резулатти?
Много Ви моля, да Ви предоставям документи, обръщайте все пак внимание.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Благодаря.
Говорим за бъдещи отношения на база промени в Закона за електроенергия, Вие говорите за регулиране на пазара.
Бил съм изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй, бил съм председател на Борда на директорите, за първи път чувам, че има двугодишни договори. Честно Ви казвам.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Става дума, че ЧЕЗ изкупува по не регулирана цена….
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Само искам да отбележа, първо, че сегментът на регулирания пазар непрекъснато намалява. Второ, цените, които ние определяме, отчитаме, че тези големи държавни дружества, в случая се касае най-вече за АЕЦ Козлодуй, трябва да имат възможност да реализират на свободния пазар една много голяма част от своята продукция, защото само благодарение на това АЕЗ Козлодуй извършва модернизацията на 5-ти и 6-ти блок и се удължава срока им за 10 години, но за 30 години още на два пъти ще бъде удължен, със собствени средства, без да взима кредити и без да плаща допълнителни цени. Така че би трябвало да отчитаме и интересите на енергийните дружества, ако искаме да имаме финансово стабилна енергетика. Защо някои счита, че държавните енергийни дружества трябва да работят на загуба? Това е неприемлива хипотеза.
Относно това кой е изнесъл електроенергия? В този аспект имаше коментар. Позволете ми, господин Председател, да кажа, че се надявам – не знам колко скоро, защото това зависи от двата регулатора – български и румънски, износът и вносът на електроенергия ще се осъществява текущо за всеки ден. Когато се говореше за промяна на цялата електрическа енергия, стигнах до там да отбележа, че миналата година – втората половина, цената на електроенергия на съседните нам борси – унгарската и румънската, се повишиха чувствително и Българската борса следва това, защото ние ние вече не сме изолирания вътрешен пазар, напротив. Нали говорим за легализиран пазар?
След няколко години ще бъдем свидетели на изцяло обединен регионален пазар, след това и обединен общоевропейски пазар. Това са реалностите и това е пътят, по който вървим, не само ние. По-голямата част от Западна и Централна Европа вече са в един обединен пазар. Ние сме част от Обединена Европа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Във връзка с втора точки някакви въпроси?
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Прави се непрекъснат анализ на всичките сектори. Три пъти внасяме до КЕВР къде са проблемите и какво трябва да се прави, за да може този отрасъл да е като хората. Досега няма никаква реакция. Искам да кажа, че ценообразуването и тази организация на свободния пазар най-вече е показател за управлението на един сектор, в случая на „Електроснабдяване“.
Като говорим за управление, трябва да имаме в предвид, че управлението е прилагане на воля и контрол. Аз ще Ви кажа, че нашата система – електропроизводството, в нея забележете: БЕК, НЕК, ЕРРП-та, крайни доставчици на тоци и така нататък. Къде има такава система? Тук, в настройката е големият проблем.
И затова ние казваме, че свободният пазар ще бъде срутен от тази настройка. Нещо повече, в нея, тъй като всички си правят каквото си искат, НЕК се превърна в ниша.
Цялата нормативна уредба, не само в този отрасъл, е абсолютно пошла. Искам да променим нещата. Да седнем и да ги променим. В тази нормативна уредба има такива щуротии. Ще Ви кажа, че 2014 г., когато се обявиха цените, дружеството ЕРП в Североизточна България отказа да даде предложение. КЕВР го принуди да даде предложение. Защо?
В цените е такава анархия, че човек да се чуди какво да прави. Цената или ще бъде конкурентна и да отразява структурата на цената, или типа. От 2007 г. насам това е анархия. Това е ужас. Затова предлагам да инициирате, ако може…(Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не чух нищо за Вашето... (Реплики.) Вие говорите за конкурентоспособността на регулиране на пазара. Няма общо с втора точка. Конкурентоспособността в електрическата енергия е задължение към Европейската комисия.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Не. Аз Ви казвам, че борсата не е никаква борса. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Всичките субекти, които произвеждат електрическа енергия, без дългосрочни дългове, те са задължени да продават на Българската независима енергийна борса. Надяваме се все повече да намаляваме тези, които са с дългосрочни договори и всичките субекти да продават своята електрическа енергия на свободния пазар.
Други въпроси?
КОНСТАНТИН СТАНКОВ: Трябва да се засилят контролните функции на свободния пазар, не да се контролира цената, а как да функционира пазара. Това беше нашето искане. Излъчили сме конкретни предложения към Министерството на енергетиката.
Към момента останах с впечатление, че ще има някакъв дебат, но на по-високо ниво, защото инициативата е от работодателски организации, които всъщност представляват по-голямата част от бизнеса, отколкото нашето сдружение, и които всъщност са потърпевши.
Първото, като фактология да спомена: през миналата година производството на електрическа енергия остана с едни и същи параметри, има съвсем леко завишение на производство – 1%. Цитирам по памет. (Реплики.)
В това брутно производство има износ и вътрешен пазар. Износът е намалял. Вътрешният пазар се е увеличил. В крайна сметка, това, което са произвели българските електропроизводители като количества е горе-долу същото. Затова за нас е необяснимо защо поскъпва електроенергията. Зная, че много от Вас са го чували това нещо, но съм длъжен да го поясня отново. Това е. Ако смятате, че трябва нещо да поясня, съм на разположение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Станков.
Само да спомена, че обсъдихме с господин Добрев, че сме готови и имаме амбиция от 1 юли да направим законови промени. Да повишим субектите, които предлагат електрическа енергия на Независимата енергийна борса и де факто да се получи най-малкото по конкурентен пазар. Разбира се, с най-голямо удоволствие ще изчакаме анализа на Комисията за защита на конкуренцията за пазара на база на тяхното семосезиране и Вашия сигнал.
Заповядайте, господин Иванов.
ПРЕДС. ИВАН ИВАНОВ: Аз споделям това, което каза господин Константин Стаменов, че действително търговците предлагат договори на българския бизнес при цени, значително превишаващи цените на борсата. Не само в сигмента „две напред“, но и в сигментите, свързани с двустранните договори. Всеки може да види сайта на Борсата на какви цени всъщност се реализират сделките на сигмента двустранни договори.
Що се касае до договора на сделките на сигмента „две напред“ вчера средната цена беше 60 лв. мгвтч., днес е 75 лв., но това е много далеч от цените, които се предлагат от търговците на бизнеса, където по информация, която подават представителите на Българския бизнес, цените са над 115-120 лв.
Ние, за да защитим интересите на Българския бизнес, предложихме две мерки. Там, където има дребен бизнес, който е на ниско напрежение, така както е в нашата инструкция, което беше прието, когато бяха въведени стандартизирани профили, има изричен текст, който позволява потребителите на ниско напрежение да излязат на свободния пазар, да имат възможност да се върнат на регулирания пазар, където цената на електроенергията в момента с добавката е около 76 лв. за мгвтч.
Там, където се касае за големи бизнес потребители, индустриални потребители, които са потребители на средно високо напрежение, моят апел към тях е да усъвършенстват мениджмънта си така, че да имат лице, което да реализира регистрация на такива големи потребители на Българската независима енергийна борса и да бъдат директни купувачи на електроенергия от борса, вместо да минават през търговци.
Благодаря на господин Стаменов, защото доколкото зная „Стомана Индъстри“ предприе именно такава стъпка. Това ще има два ефекта: за дребните търговци, че ще имат стабилна цена, за едрата индустрия, че ще могат сами да купуват и количества и по определени цени енергия на борсата, а за търговците, че ще намалее броят на техните клиенти и те ще разберат, че не могат безконтролно да увеличават цената на електроенергията, която предлагат.
Иначе отговорностите по отношение на борсата са на Комисията, по отношение на договорите – КЗК и Прокуратурата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Други въпроси? Не виждам.

Преминаваме към точка:
РАЗНИ.

МАРИЯ АСАНИ: Кога ще има заседание на Комисията, за Глава десета, „Топлофикация“? На 14 февруари ли ще бъде заседанието на Комисията?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ще има на 15 февруари.
МАРИЯ АСАНИ: Гражданите ще подкрепим бизнеса, защото: вдига се цената на бизнеса, вдига се цената на потребителя. Господин Иванов, много нарушения има. Аз съм една от тези, които знаете много добре, че познава Закона – Глава десета.
Искам да Ви кажа, че имам три изравнителни сметки. И да Ви попитам: като отида в магазина и си купя сьомга или филе, и отивам на касата, парите не ми стигат, и те ме питат: „кое ще оставите?“ Но в Топлофикация няма „какво ще оставите?“ Сметката трябва да я платя. Има много грозни неща, които се случват с „Топлофикация“.
И за ВиК ще Ви дам жокер. Не мога да се съглася, че до 2021 г. възвращаемостта ще бъде 17%. Искам да го прочетете, ще Ви го дам. „От 17% остава в сила само за настоящия период до 2021 г., тъй като чрез нея се гарантира паричните средства, които са необходими, за изплащането на заеми“.
Господин Иванов, да изтегля 10 хиляди, да отида на Хаваите, и Вие да плащате. Както аз, така и Вие ги плащаме.
И нещо, което е по-лошо – госпожа Чинова каза, че ще обърне внимание. Тогава единствено господин Стоян Алесандров се застъпи. Ами, погледнете какво следва – кредитът, който ще теглят, и Вие сте одобрили. Недейте да се отегчавате, господин Иванов, добре е да чувате и нас. Не може ситият на гладния да няма вяра – с 200 лв. да живеят и с 20 000 лв. да живеят.
По отношение на „Топлофикация“, общи условия – 3 години. Тези общи условия съдят хората, редовния платец. Знаете ли защо? Не защото искам да плащам на „Топлофикация“, а защото като застана тук, да нямате повод да казвате „нередовен платец“.
Кога ще бъде проверен Законът за енергетиката? Българинът няма навика да защитава позиции. Трябва да Ви кажа, че ми харесва сентенцията на Гьоте, където глупостта е образец. Там разумът е безумие. Уважавам институциите – и КЕВР, и Народното събрание, но не мога да се съглася, че ние идваме тук. Не идваме тук да се топлим и да не пускаме прано вкъщи. Ние губим лично време. С пренебрежение се гледа на нас.
Общите условия, искам да чуя от господин Иванов, и къде е Работната група, където ще бъдат включени гражданите? Защото правите предложения и нищо. Резил е.
ПРЕДС. ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Веднага ще отговаря на госпожа Асани. Съвсем накратко, понеже има въпроси за “Софийска вода“. Не регулаторът е страна по договора, който определя нормата на възвращаемост. Това е определено в преговорите между Столична община, с други думи отправете Вашите въпроси към Столична община, защо приема до 2021 г. 17% да продължава да бъде нормата на възвращемост.
Що се касае до моята лична позиция: всеки може да я прочете в протоколите на заседанията на Комисията. (Реплики от Мария Асани.) Това не мога в момента да го коментирам. Ще дойдат комисарите от ВиК, те ще кажат подробности.
По отношение на другите два въпроса. Вие знаете, че наредбата за топлоснабдяване, където всички тези въпроси са разгледани, е наредба на Министерство на енергетиката. Те упражняват контрол по спазването на Наредбата. Ние препращаме жалби, които са свързани с нарушение по топлоснабдяването, защото има отговорности и по неспазването на наредбата трябва да се произнася Министерството. Ние нямаме нормативно право да се произнасяме.
Но за общите условия, сега ще Ви кажа: ние проведохме съвместно заседание с всички топлофикации в страната. Представихме основните наши виждания за общи условия, като чухме и това, което те предлагат.
Изработихме общи условия като модел, който да бъде приложен за всички топлофикации в страната. Представихме основните наши виждания за общи условия. Чухме това, което и те предлагам, след което ние изработихме общи условия като модел, който да бъде приложен за всички топлофикации в страната.
Специално за Топлофикация „Пловдив“ мисля, че имаше нещо по-особено. Топлофикациите практически го приеха без възражения. Ние буквално този месец започваме едно след друго да приемаме общите условия на „Топлофикация“. Да не забравяме, че ще има обществени обсъждания.
И най-същественото: изпратихме писмо и до омбудсмана на Република България Мая Манолова. Бъдете сигурни, че това, което наистина беше изостанало още от предишни състави, ние вече сме в състояние да го реализираме и ще го видите това нещо.
МАРИЯ АСАНИ: Не съм говорила за Наредба № 16-334. Подзаконов нормативен акт, но при какви условия обаче? (Реплики.)
Аз питам: къде е доклада от 2014 г., където се правят забележки какво трябва да направи „Топлофикация – София“? Срам ме е да покажа отговора – нещата, които са написани. За съжаление „Топлофикация“ не се подчинява на ДКЕВР тогава – 2014 г. общественото обсъждане с жандармерия. Това са гражданите. Такова пренебрежение към нас, такова неуважение. Всички ние сме потребители и трябва да се уважаваме взаимно.
ПРЕДС. ИВАН ИВАНОВ: Така е. (Реплика от Мария Асани: Но истината трябва да се каже. Две години ги чакаме тези общи условия.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само искам да кажа, че 2007 г. лично аз исках да променя Закона за енергетиката, но трябва много внимателно да се гледа.
Добре. Други въпроси?
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Благодаря Ви, господин Председател. Първо, много благодаря на Вас, както и на Делян Добрев, по отношение на този Проектозакон (Реплики.) Надяваме, се че най-после след 4 г. ще тръгне този Проектозакон.
Европейската комисия още през 2014 г. препоръчва ДКЕВР да одобри образец на индивидуален договор за електроснабдяване, което Министерството потвърждава, че трябва да го направите. И Ви моля – няколко пъти е писано, тези индивидуални договори, не може сега пак да пишем на Европейската комисия, че не си вършат работата, както и индивидуални договори, принципал на „Топлофикация – София“.
Госпожа Фандъкова, още преди пет години – 2013 г., за всички, които имат хоризонтална разредка и са си платили топломери на входа, няма сградна инсталация при тях, с един топломер за гореща вода, написано е. Такъв договор трябва да има и за водоснабдяване
Следващата точка по отношение на това манипулиране, което в милиони се състои кражбата. Софтуерът на всички статични електромери, на тези с дистанционни топломери, дистанционни водомери и разпределителите, не се проверяват и няма наредба, която да предложи в този Проектозакон, да се изготви понеже Държавната комисия за надзора е подчинена на Министерството на икономиката.
(Реплики.) Ето въпросът за КЕВР, който държим да се реши и Вие да ни подкрепите. Министерството на икономиката, на енергетиката и КЕВР тихомълком закриха Обществения съвет.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Разбрахме Ви. Благодаря
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВ: И последно. Трябвало 12 млрд. лв. Защо ние гражданите ще платим?
На 15 февруари да дойдете с решение. При Вас е внесено такова писмо.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: На 15 ще се отговаря на тези въпроси. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Благодаря на всички за участието. Закривам заседанието.

(Закрито в 16,00 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ


Стенограф:

Теодора Енчева