1. Дискусия относно реформа във водния сектор и текущи решения на Комисията за енергийно и водно регулиране в тази връзка.
2. Предложения за промени по процеса на присъединяване към електропреносната мрежа и електроразпределителните мрежи.
3. Обсъждане на критерии във връзка с приетото ново правомощиe на КЕВР във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за енергетиката.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Подкомисията за наблюдение на
Комисията за енергийно и водно регулиране





П Р О Т О К О Л
№ 4


На 23 май 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Подкомисията на Комисията по енергетика при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Дискусия относно реформа във водния сектор и текущи решения на Комисията за енергийно и водно регулиране в тази връзка.
2. Предложения за промени по процеса на присъединяване към електропреносната мрежа и електроразпределителните мрежи.
3. Обсъждане на критерии във връзка с приетото ново правомощиe на КЕВР във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за енергетиката.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията Валентин Николов.

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден!
Господин Иванов, уважаеми комисари!
Благодаря, че се отзовахте на нашата покана.
Дневният ред сме го изпратили писмено.
Знаете, че последния път, когато разисквахме, гледахме водния сектор. Две трети от ВиК асоциациите бяха пуснали съответно бизнес плановете и ги разгледахме тогава. Мисля, че обещахме да разгледаме след като всички завършат, как върви реформата във ВиК сектора. Тя не зависи от Вас, а от Министерстерството самата реформа. В крайна сметка голяма част минава и през одобрението на тези бизнес планове.
Дневният ред, който е одобрен предварително, го гласуваме и единодушно всички са за е приет.
1. Дискусия относно реформа във водния сектор и текущи решения на Комисията за енергийно и водно регулиране в тази връзка.
2. Предложение за промени по процеса на присъединяване към електропреносната мрежа и разпределителните мрежи.
Трета точка, държа да отбележа, е закрито заседание. Обсъждане на критерии във връзка с приетото ново правомощие на КЕВР във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за енергетиката.
В момента сме половината от хората, така че имаме кворум, можем да започваме.
Господин Ерменков каза, че ще дойде. Мисля, че можем да започнем с първа точка.
ДИСКУСИЯ ОТНОСНО РЕФОРМА ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР И ТЕКУЩИ РЕШЕНИЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ В ТАЗИ ВРЪЗКА.

Заповядайте, господин Иванов да ни запознаете.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Да действително, първата точка е точно тази, която беше отложена на последното заседание на Подкомисията за наблюдение на дейността на КЕВР.
Преди да дам думата на директора на дирекция „ВиК“, господин Ивайло Касчиев, като си запазваме правото господин Димитър Кочков, аз и госпожа Пенка Трендафилова, които сме членове на специализирания ВиК да взимаме думата.
Искам все пак да отбележа нещо, което развълнува сериозно гражданите на София. Това беше едно изявление на господин Таско Ерменков в социалните мрежи. По този повод незабавно поисках от „Софийска вода“ да информира Комисията за резултатите от измерването качеството на питейната вода за град София.
В отговор получих не само категорично изявление, че няма никъде какъвто и да е проблем с качеството на питейната вода, но нещо повече – господин Арно Валто – изпълнителният директор на „Софийска вода“ ми предостави на диск данните от всичките над 50 контролни точки за измерване качеството на водата на софиянци. Нещо повече – чрез сайта на „Софийска вода“, всеки може върху една итерактивна карта да цъкне върху съответната контролна точка и веднага се появява графика и данни на всичките показатели, по които се определя качеството на питейната вода.
Затова искам да заявя, че абсолютно никакви притеснения не би трябвало да имат софиянци, тъй като питейната вода в София е една от най-качествените питейни води не само в България, но и измежду столиците на Европейския съюз.
Единственото следствие от това изявление на господин Ерменков беше обстоятелството, че се увеличи консумацията на минерална и изворна вода, за което може би собствениците на тези компании могат да му благодарят. За сметка на това софиянци действително, близо 24 часа, бяха в напрегнато очакване за това дали публикуваното отговаря на действителността. Не отговаря и този, който е подал тези сведения на господин Таско Ерменков е един злонамерен лъжец. Не трябва по този начин въз основа на слухове да бъде стресирано населението на София, а и на България.
Сега, ако ми позволите, давам думата на господин Ивайло Касчиев, от името на Комисията, иначе Вие давате думата, разбира се.
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Здравейте! Както знаете от 2017 г. започна новия петгодишен регулаторен период. Той е при изцяло нова рамка, тъй като бяха променени наредбите за регулиране на качеството и на цените на ВиК услугите. Комисията издаде указания по прилагането на новите наредби. В сектора се извършва, всички знаем реформа, свързана с промяна на статута на ВиК активите. Те се отписват от балансите на публичните ВиК оператори, предадоха се на владение на публичните собственици, сключват се договори между асоциациите и ВиК операторите. Тези новосформирани асоциации по ВиК, за съжаление, все още на работят както трябва, но всички се надяваме да навлязат по-бързо в тяхната дейност.
Миналата година Комисията успя да одобри бизнес планове на регионални оператори в 14 области – в различни месеци на годината се случи това. Имаше доста забавяния, свързани както с това, че ВиК операторите не предоставяха бизнес планове, които са годни за одобрение, тъй като нямаше обосновки, мотивировки, имаше много грешки, а в някои от случаите асоциациите много се забавиха със съгласуването на тези бизнес планове.
В края на годината Комисията прие решение за утвърждаване на цените за втория ценови период тоест за 2018 г. Както знаете, това решение се обжалва от Прокуратурата в съда и вече има разнопосочни съдебни решения за някои от ВиК операторите. На първа инстанция съдът постанови решение в полза на Комисията, но вече има едно решение, което е в полза на Прокуратурата, тоест с него се отменя решението в частта за конкретен ВиК оператор. Вече ще имаме и разнопосочна съдебна практика. Отделно от това, и три решения за бизнес планове също се оспорват от Прокуратурата. През тази година, тези 14 области, за които казах от миналата година това са: София-град, Смолян, Варна, Пловдив, Силистра, Кърджали, Русе, Перник, Монтана, Сливен, Шумен, Бургас, Враца и Ямбол. Като последните три са оспорени от Прокуратурата.
През тази година – в началото на годината беше одобрен и бизнес планът на оператора в област Добрич, а в момента е в процедура по одобряване бизнес планът на оператора в област Видин. След като най-накрая след почти двегодишно забавяне Асоциацията по ВиК съгласува този бизнес план и след като същия два пъти беше връщан с решение на Комисията за преработка.
По отношение на останалите области – в област Ловеч не се очаква окрупняване – там има един регионален и един общински оператор, но регионалният оператор все още не е предоставил в Комисията бизнес план, който да отговаря на нормативните изисквания за да бъде приет. Така че той беше върнат с решение на Комисията и са дадени задължителни указания на дружеството със срок за изпълнение.
В останалите области настъпиха процеси по окрупняване и, за съжаление, там има много сериозно забавяне по изпълнение на разпоредбите на Закона за водите.
На практика единствената област, в която има реално окрупняване това е Велико Търново. Там дружеството – регионалният оператор реално влезе в община Свищов, която имаше общинско дружество. Това дружество вече е закрито и регионалният оператор предоставя услуги в община Свищов. За съжаление, още миналата година през лятото, дружеството представи бизнес план в Комисията, който включва и община Свищов, но той не беше съгласуван от Асоциацията по ВиК. Доколкото знам, чак сега е съгласуван от Асоциацията, тоест ще започне процедура по неговото одобрение. В останалите области: Търговище, Габрово, Кюстендил, Разград, Плевен, София-област, Стара Загора, Хасково, Пазарджик и Благоевград все още не са приключили процедурите по Закона за водите, не са издадени протоколи, които да удостоверяват собствеността на активите, не са сключени анекси към договорите, не е ясно кога ще влязат регионалните оператори в тези общини, които са присъединени. Съответно, статутът на тези общински оператори, които вече нямат обособени територии, но продължават временно да работят също не е ясен. За съжаление, към момента, макар че многократно правим работни срещи с Министерството нямаме ясна информация кога тези срокове ще приключат.
По отношение на общинските оператори извън тези общини, които са взели решение да се присъединяват към регионалните асоциации, единствено за едно малко общинско дружество в област Пазарджик, това е „Инфрастрой“ са изпълнени всички разпоредби на Закона за водите. Тоест там беше издаден такъв протокол за активите, от които е ясно, че всички ВиК активи са на 100% общинска собственост. Там водещ е общинският съвет. Той сключи договор с ВиК оператора, съгласува неговия бизнес план. Неговият бизнес план е одобрен.
За останалите общински дружества не е ясно каква е собствеността все още на акивите. По неофициална информация, която имаме в почти всички общини ще има и активи, които са държавна собственост. Там трябва да се учредяват такива асоциации по ВиК.
Ние отново сме в едно изчакващо положение да се изясни кой ще е публичния собственик, тъй като публичният собственик трябва да определи оператора, да сключи договор с него и да му се гласува бизнес плана преди тази процедура да започне в Комисията.
Мисля, че това е което мога да кажа по отношение на бизнес плановете.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже имаше такъв вид конференция, във връзка с реформата във ВиК сектора,предприетите стъпки, очакванията за инвестиция - в самата мрежа, да разбирам, че нещата все още не са успели да приключат от гледна точка на първоначалния етап, одобрението на бизнес плановете, за да може да затръгне самата реформа, за да могат в крайна сметка да кандидатстват по оперативните програми? Това имам предвид.
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Ние не сме пряк участник в процедурата по Оперативна програма „Околна среда 1420“, но това, което знаем, е, че допустими бенифициенти към момента са операторите, които оперират в рамките на една област. От тези 16 дружества, на практика само за едно дружество Комисията не е стартирала процедура за бизнес план. Това е Стара Загора, тъй като те още преди да внесат бизнес плана през 2016 г. беше взето решение, че община Тополовград, която се обслужва от ВиК – Стара Загора, но географски попада в област Хасково, излиза от Асоциацията на Стара Загора и е приета в Асоциацията на Хасково. Все още обаче това не е изпълнено и Комисията няма как да даде указания на ВиК – Стара Загора да предостави бизнес план без тази община, защото в момента, в който бъде одобрен, автоматично този оператор няма да има правото да предоставя ВиК услуги там, и тази община ще увисне.
Останалите 15 оператора, които са окрупнени бенифициенти, имат одобрени бизнес планове. За Видин е в процес на одобрение. Това не би следвало да е аргумент за забавяне на Оперативната програма. Възложено е в тези публични оператори – извършване на регионални прединвестиционни проучвания. Те се възлагат от МРРБ, тяхното изпълнение се контролира от МРРБ. Доколкото знаем, по неофициална информация бяхме информирани, че нещата се движат в срокове с минимално забавяне.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Аз преди да попитам колегите дали имат въпроси към Вас, тук господин Винаров, ми даде някакъв сигнал, който е от заместник-министъра на околната среда и водите Атанаска Николова за надписани сметки. Гледам, че до Вас е било изпратено това писмо. Дали си спомняте за това писмо и извършена ли е някаква проверка?
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Би трябвало вчера или днес да е излязъл отговор до господин Винаров на това писмо. Информацията, която вътре е посочена, че има надписване на сметки. Тъй като операторите фактурират количества отведени и пречистени отпадъчни води равни на количествата доставена вода. Не става въпрос за надписване на сметки, тъй като нормативната уредба – това е Наредба № 4 от 2004 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството ясно казва какъв е редът, а именно, че когато един потребител получава освен услугата доставяне на вода, но и услугите отвеждане и пречистване, количествата са равни за трите услуги. Така че тук не става въпрос за надписване на сметки.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, уважаеми господин Иванов и Вашите член комисари! Става въпрос за следното: от „Софийска вода“ е доставена 162 милиона прясна вода на София за 2017 г. В пречиствателната станция в Кубратово е постъпила 132 милиона. Тези 30 милиона кубика разлика сме ги платили ние, гражданите, по цена 0,84 лв. на кубик и това представлява 25 млн. 200 хил. лв. кражба, което ще отиде при Главния прокурор. Наредби, които противоречат на логиката на Закона и на това, което ученик със средно образование, даже децата знаят, че когато пиеш вода, част от нея се изпарява във вид на пот. Слушате ли ме? Друга част, когато готвиш се изпарява, трета част – поливаш и миеш в къщи. Това не е равно на същите количества вода, което си получил - 100 кубика и 100 кубика да е отводнена и отведена като отпадна вода. Същата тази вода, която пиеш, част от нея отива в урината, друга част преминава в кръвта, трета част се изпарява от тялото. Не е необходимо да бъдете инженери и доценти, и професори, за да коментираме това.
Освен това, техният отчет – на „Софийска вода“ – е категоричен: 162 милиона кубика прясна, 132 милиона постъпила в пречиствателната станция в Кубратово – 30 милиона кубика разлика по 84 стотинки цената, която е за отвеждане, отпадъчни и пречистване, заедно с ДДС-то прави 25 млн. 200 хил. лв.
Аз съм Ви написал там, както и на двамата министри, така и на господин Иванов, че носят отговорност по чл. 282 от Наказателния кодекс за даване на пари на физически и юридически лица, а аз нося по 205, ако това мисля, че е престъпление и да го дам на Главния прокурор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрахме, радваме се, че ще предадете сигнал на Главния прокурор, така че…
Ако имате коментар?
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Отговорът може да бъде и много дълъг, ще се опитам да го съкратя.
Първо, господин Винаров, какви количества вода влизат в системата и какви количества вода се фактурират, са две отделни неща. Всички знаем, че в България нивото на общи загуби на вода е доста голямо. Тоест това, че са постъпили 162 милиона, както Вие казвате, в системата, само една част от тях са фактурирани на потребителите.
Какво влиза вече в пречиствателната станция, е съвсем различна категория, тъй като знаете, че канализационната мрежа в България се проектира като смесена, тоест там влизат и дъждовни води, освен отведените отпадъчни води. Какви количества вода минават през системата, е един въпрос, а какви количества се фактурират на потребителите, е съвсем отделен въпрос.
Второ, господин Винаров, много добре знаете, че не всички потребители получават услугата отвеждане или пречистване. Там, където няма изградена канализация или тази канализация не е свързана към пречиствателната станция. Тези услуги не се фактурират. Именно затова в национален план, ако 100% населението е водоснабдено, 2/3 имат канализация и само половината – пречистване, тоест количествата са равни, се фактурират, но само на тези потребители, които получават и трите услуги. Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Много благодаря.
Заповядайте, господин Кочков.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Съвсем кратко допълнение. Да припомня на господин Винаров за дъждовната 2007 г. - мисля, че беше година, когато беше обратното. Тогава по същата логика излиза, че парите трябва да текат в друга посока.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Мисля, че изяснихме тази тема. Колегите, ако нямат други въпроси, преминаваме към точка втора.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, искам да подчертая специално това, което между другото Ивайло Касчиев го спомена, че на тази конференция, за която Вие говорехте, беше изрично изтъкнато, че 1/3 от българите нямат канализация. Това само идва да покаже спешната необходимост от средства за изграждане на ВиК инфраструктурата, за да може всички български граждани да се ползват в еднаква степен от комуналната услуга „Доставяне, отвеждане и пречистване на питейните води“. Благодаря Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов, в това, което казахте, всичко е красиво, и вярно, и всеки българин има право на тази услуга. Питам само: а пари? И как ще се върне тази инвестиция и какво правим с цената? Ще разработваме ли темата „водно бедни“, както за енергийно бедните и така нататък? Защото иначе да включваме само какви разходи са необходими, за да се подобри услугата „Водоснабдяване и канализация“ без да знаем как това ще се отрази върху цената и върху нивото на живота на гражданите, е по-скоро пожелателно. Благодаря.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Аз мисля, че този въпрос трябва да се отнася към органа, който провежда държавната политика в сектора. Това е МРРБ. Те разработват стратегия за развитие на сектора, включително в момента разработват и стратегия за финансиране на сектора. Там са очертани нуждите от инвестиции и съответно от какви източници ще дойдат. КЕВР изпълнява нормативната рамка, такава каквато е. Ние работим с хоризонт от пет години. Петгодишни са бизнес плановете на ВиК операторите.
Инвестиционните програми, които се разработват от асоциациите към тези регионални генерални планове са с дългосрочен характер от 25 години. Договорите с операторите са с дългосрочен характер от 15 години. Сега в медиите се носи информацията, че се разработва Проект на нов закон за ВиК. Ние не сме го виждали, не знаем какво вътре ще се предложи. Циркулират разни идеи. Например аз чух идеята, която се предлага от Министерството да има автоматично изменение на цените. Тоест, когато някакви разходи на оператора се изменят, да не минават през одит от страна на регулатора, а автоматично цената да се изменя. Вие знаете ли какво ще означава това за цените? И целият стимул за операторите за постигане на ефективниу икономически обосновани разходи ще изчезне, ако такава една идея бъде прокарана. Но, така или иначе, ние не сме я виждали и не знаем какво се предлага от Министерството.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз започвам вече да учудвам. Наистина ли не знаете какви ще са промените в това законодателство или само сте ги чули, или някой Ви е казал, някой Ви е информирал? Това е едната страна на въпроса.
Второто нещо, което искам да Ви кажа е, нека тогава когато има притеснения, защото виждам, че имате притеснения по въпроса за регулиране на Вашата дейност за нормативната регулация, която Вие казвате, че изпълнявате – нека връзката да бъде двустранна. Не ние да Ви каним и Вие тогава да ни кажете, ако се сетим да Ви попитаме, както стана сега в момента. Имате притеснения, обаждате се, ето го господин Николов, събираме се и решаваме. Сто пъти съм Ви призовавал, като комисии, и продължавам и по енергетика, и по вода призовавам, обаждайте се, когато имате притеснения! Търсете ни, за да ги решаваме заедно нещата. Вие не сте регистратор, Вие сте регулатор. Това означава, че трябва да имате и превантивни действия. Част от превантивните действия е това да ни алармирате, че има такива проблеми. Ако не Ви бях попитал сега, сигурно нямаше да разберем.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Кочков.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Радвам се, че тази скоба за този нов проектозакон е отворена, защото ние също нямаме нищо официално в тази връзка. Единственото, което имаме е това, което четем на сайта на МРРБ. Не сме уведомени официално, но от този скелет, който може да се види там за структурата на новия закон става ясно, че няма да бъдат решени проблемите, които възникват в досегашната нормативна уредба, тоест във водния сектор свързани с досегашната нормативна уредба и това ще доведе до още по-голям хаос, и още по-голямо объркване. Затова се радвам, че господин Ерменков повдига този въпрос. Ние също бихме искали да сме в течение, когато дойде време за такива дебати да можем да кажем нашето мнение. Не ми се иска да навлизам в подробности, но има доста неща, които могат да бъдат дискутирани, относно нуждата от този закон.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Бъдете сигурни, че ние при всички случаи ,ще Ви питаме и ще се опитаме да бъдем адекватни на темата. Надявам се преди това те да са Ви известили. Ще призовем и министърът, макар че той си тръгна. Но, при всички случаи, ще направим комуникация с него, че добрият вариант е регулаторът да присъства при обсъждането на … реплики извън микрофона).
Добре, благодаря.
Други въпроси във връзка с първа точка?
Не виждам.

Преминаваме към втора точка.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ ПО ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА МРЕЖА И РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ МРЕЖИ.
Знаете, господин Председател, че Икономическата комисия имаше инициативата, беше Ви поканила, да потърсим общи мерки във връзка със сроковете за присъединяване, поради факта че много от субектите, които искат да бъдат присъединени, включително и тези, които генерират електрическа енергия, такива които потребяват, имат проблеми с присъединяването, с процедурата. Разбрахме, че фактически голяма част от проблемите идват и от Закона за устройство на територията. Призовахме, ако имате някакви предложения в тази връзка, да можем да бъдем полезни на всички потребители, да могат по-лесно да бъдат присъединявани.
Мисля, че ще е добър вариантът да проучим и чуждия опит в тази връзка. Аз съвсем случайно, във тази връзка в Комитета на България в Световния енергиен съвет, дискутирахме темата и се оказа, че в един от операторите е много по-голям проблемът, че там директно насочват към конкретни фирми, които да бъдат избрани, че сумата, която трябва да заплатят къде за проводник, къде за нещо друго устройство е три или четири пъти, отколкото те могат да намерят и се оказа, че проблемът е доста по-голям, отколкото самото устройство като документация. Оказа се, че има и принуда, може би, което не е лошо и Вие да погледнете в тази връзка, и ако нямате такива правомощия, да Ви дадем или съответно да променим и Закона за енергетиката.
Така че заповядайте, ако можете да развиете темата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Няма съмнение, че за всеки инвеститор, но не само за инвеститорите, включително за производители на електрическа енергия, както и за потребители – най-вече стопански потребители, проблемът със сроковете за присъединяване към електропреносната или към електроразпределителните мрежи е изключително важен. До преди две години изследванията, които бяха направени в рамките на Европейския съюз показаха, че България не е последна, но е във втората половина на страните по срокове за присъединяване. Страни от Централна Европа, каквито са Унгария, Чехия, но и други, имат и по дълги срокове за присъединяване, но важното е ние да решим нашите проблеми. По този повод, преди две години по инициатива на заместник министър-председателя Томислав Дончев, беше направена първата стъпка за намаляване на сроковете за присъединяване. Общо срокът за присъединяване в България е около 265 дни. Изследването, което беше направено показва, че от нормативните документи, които са съпоставими нормативни документи, които издава КЕВР и са необходими за регулиране на присъединяването, формират около 70 до 80 дни от всичките 265 дни. В тази първа, така да се каже, акция за намаляване на административната тежест, респективно намаляване на сроковете за присъединяване, от страна на КЕВР от тези 80 дни, бяха намалени около 20 дни, които бяха свързани със сроковете за предоставяне от страна на операторите за преносните мрежи на проекта на предварителния договор, срокове съгласувани на работните проекти за съгласуване от страна на операторите на преносната мрежа за условията за присъединяване, всичко това е разписано, но това не даде много съществено отражение върху сроковете за присъединяване, защото основната тежест в този продължителен срок за присъединяване се дължи на други фактори, най-вече свързани с общинската администрация.
Преди няколко месеца се започна, бих казал, втора акция за намаляване на тези срокове. Беше проведено едно заседание при заместник министър-председателя Дончев с участието на министрите на околната среда и водите, на икономиката, на регионалното развитие и на това заседание присъствах, и аз. Беше взето решение за създаване на междуведомствена група.
Междуведомствената група отчете, че съществените проблеми могат да се решат не толкова чрез промяна на нормативната база съгласно Закона за енергетиката, респективно Наредба № 3, а чрез промяна на Закона за устройство на територията. По този повод е внесено и предложение за изменение на Закона за устройство на територията. Беше сезирана Комисията. Ние изготвихме съответно писмо до председателя на съответната комисия – господин Искрен Веселинов. Копие от нашия доклад и писмото ние можем да го изпратим и до Подкомисията за наблюдение дейността на КЕВР, но аз все пак ще отбележа двете неща, които са основни в предлаганите промени и могат да дадат тласък напред.
Първото, че се премахва фигурата на предварителния договор. Досега предварителният договор изискваше един сериозен период от време, категорично повече от един месец, а някой път и два месеца по причина, че трябваше предварително да бъде представен предварителен договор, да получи одобрение. В крайна сметка да се финализира. В този случай предложението е отпадане на предварителния договор за приесъединяване по цялостната процедура по присъединяване на обекти към съответните мрежи и техническата инфраструктура.
Искам обаче да отбележа, че предварителният договор, неговата функция е разписана не само в Закона за устройството на територията, но и в Закона за енергетиката, защото в Закона за енергетиката се дават контролни правомощия на Комисията за енергийно и водно регулиране, което има правомощия за контрол на действията на самите енергийни дружества. Това да започне още на фазата на предварителен договор. Това нещо отпада с отпадането на предварителния договор, което означава, че ще трябва да настъпим към същата промяна Законът за енергетиката, за да бъдат изчистени някои от текстовете на чл. 76, ал. 4, т. 8 от Закона и чл. 6, т. 4 от Закона за енергията от възобновяемите източници.
Второто, което за мен по-съществено, и което ще дисциплинира общинската администрация, е че се въвежда принципът на едно гише. Като за целта при кмета се подава заявлението от където кметът по служебен път изисква всички съпътстващи документи, представени и на съответния договор за присъединяване. По такъв начин, първо, ще се спестява време, спестяват се средства, които иначе се заплащат.
Според мен към това като се вземе предвид, че се въвежда нов член в Закона за устройството на територията, като се предлага визите за проектиране вече са директно основание за временно снабдяване на обекта с електроенергия или с временно водоснабдяване. По този начин се въвежда един такъв договор за временно снабдяване, като обаче не е уреден съвсем ясно статутът, съдържанието и предмета на този, така да се каже, обект на едно гише.
Надяваме се, че с разглеждането на промените в Закона за устройството на територията ще има възможност да бъдат изчистени някои от тези текстове.
Аз лично съм доволен, че всъщност промените, които се правят показват, че основното забавяне в този процес се дължи на мудността и големите срокове, които се дават на общинската администрация. И в случая чрез промените в ЗУТ това нещо да се намали. Ако се реализират тези промени считам, че приблизително на половина ще се намали срокът за присъединяване, както на производители на електрическа енергия, така и на потребители. В двата случая към разпределителните, но може и към преносната мрежа. Това е, което мога да Ви кажа към момента.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Комисията участва в тази работна група, като наблюдатели.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Преди да дам думата на колегата, само искам да предложа някакъв вариант, защото ние поехме ангажимент с нашите колеги и пред Комисията по икономика, и пред Комисията по енергетика, че ще провокираме по-бързо предложение от институциите включително. Благодаря и на Вас затова, да изискаме от Комисията по регионално развитие техни предложения. Да се опитаме провокираме чрез едно обществено обсъждане, може и в парламента да видим нагласите и проблемите, за да може да се получи някаква компилация, така че да видим освен Закона за енергетиката и Закона за устройството на територията, дали и по друг начин и по наредбите – какво трябва да се работи по въпроса?
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Иванов, адмирирам много мерките, които изредихте за намаляване на сроковете в администрацията и за в бъдеще с промените в ЗУТ. Както всички знаем проблемът не е толкова, дали сроковете са кратки или дълги, защото в повечето случаи те са обособени от една технологична нужда все пак. Въпросът е, имате ли някаква информация доколко те се спазват? Съответно в частта където Вие имате правомощия да ги контролирате. Защото ако всички срокове се спазват, няма да е чак такъв проблема, но те ги има и не се спазват. Те в някои случаи се просрочват двойно и тройно. Мисля, че това е основният проблем. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Ще добавя към въпроса, дали имате информация, че с конкретни фирми се работи, които да обслужват конкретния казус и насочват съответно субекта, който иска да се присъедини именно към тези фирми да бъде изпълняван, което ги натоварва доста финансово?
ИВАН ИВАНОВ: Ще отговоря възможно накратко, но заедно с това според мен и изчерпателно. Големият проблем, както по този закон, така и по други закони в България, е че разписаните срокове не се спазват и не следват дисциплиниращи наказания в този случай.
При разискването, което проведохме при заместник министър- председателя Дончев се формира, за момента това не е предвидено по такъв начин в Закона, да се използва принципа на мълчаливото съгласие. Тоест при изтичането на срока, ако няма възражение от страната на институцията, говори се преди всичко за кмет, за общинския съвет, но за по-големите проекти се стига до ниво министерство и министър, ако не се спази срокът да се приеме, че предложението е прието без възражение. Това за момента не намира отражение в тези промени. (Реплика.)
Не можах добре да разбера, господин Николов.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Имаме сигнали, че електроразпределителните дружества, когато се дадат съответните документи и инвестицията трябва да бъде направена от субекта, който трябва да бъде присъединен ги насочват към конкретни фирми, иначе не се свършва работата, да го кажем това.
ИВАН ИВАНОВ: Веднага ще Ви отговоря. По принцип при присъединяването част от електроразпределителните дружества дават възможност на заявителя да избере вариант или той по стопанския начин да изгради присъединяването като съоръжение, като линия, всичко, което е необходимо, след което самото дружество калкулира необходимите разходи за присъединяване и се извършва изравняване на разходите дадени от заявителя, и разходитеq за които претендира дружеството, че биха били негови, ако той извършва тази дейност. Обикновено двете изчисления почти съвпадат. Има обаче, едно от електроразпределителните дружества, което категорично отказва такъв вариант по причина, както те заявяват, че отговорността за нормалното функциониране за безопасността и така нататък в крайна сметка след това носи електроразпределителното дружество. Те отказват да приемат нещото, което е построено по стопански начин, че отговаря на всички изисквания, които дружеството предявява. Това, обаче създава именно тази възможност, за която Вие говорите – дружеството, категорично да извършва възлагане на определени изпълнители по неясни критерии.
Затова, аз считам, че първият вариант действително дава определена възможност не само като средства, но често пъти като много по-кратък срок за осъществяване на присъединяването, защото по стопански начин се намира фирма, която веднага започва да работи, изгражда и предава съоръжението. Докато, когато това е отговорност на електроразпределителното дружество, може да има забавяне с четири, пет, шест месеца по самия процес по присъединяване. Но, ние не можем да се намесим, това са договорни отношения между заявителя и електроразпределителното дружество. По цената не можем да се намесим. Ако има закъснение и постъпи към нас жалба, тогава вече ние правим проверка на място.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Съжалявам, господин Председател, че тук влизаме в диалог, но Ви обръщам внимание особено, когато има активна стопанска дейност, когато има Слава богу да е повече години, на растеж на брутния вътрешен продукт, както беше до 2008 г. се натрупват достатъчно такива съоръжения, които трябва да се изкупуват. Тези съоръжения, когато има съмнения в инвестиционната среда, когато в последствие те трябва да изкупят, това увеличава и бизнес плановете. В един момент тези съоръжения може би струват повече отколкото са вложени пари, защото те работят с тези фирми. Предполага се! Така че хубаво еда се следи този процес.
ИВАН ИВАНОВ: Съгласен съм. По този повод, тъй като при нас има не малко жалби относно изкупуването на съоръжения, които са на лицензионната територия на различни електроразпределителни дружества, за двете от тях ЕНЕРГО-ПРО и EVN почти всички такива съоръжения са изкупени.
За ЧЕЗ не е така. ЧЕЗ миналата година взеха един голям кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие. При последния разговор, който имах с ръководството на ЧЕЗ те заявиха, че до края на тази година, поради наличните средства от този заем ще изкупят всички съоръжения при две условия – че самият собственик желае изкупуването, защото собственикът може да предоставя и под наем, това е негова собственост, може да не иска да бъде изкупено съоръжението.
Второ, че има валидни документи за собственост. Защото имаше случаи, когато има претенции към съоръжения, които в процес на приватизация, без съответни документи са попаднали в едно или друго владение, но при липса на документи за собственост ЧЕЗ отказа изкупуването.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Виждам, че няма повече въпроси. Това е тема с продължение.
ИВАН ИВАНОВ: Аз ще Ви изпратя нашите предложения.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Много ще бъда благодарен.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Формално ние трябва да гласуваме Комисията да проведе работата на закрито заседание. Господин Иванов го помоли, за да няма политически спекулации по темата, да можем да изслушаме и евентуално да говорим по тази тема.
Който е „за“ да бъде закрито заседанието да гласува.
За – всички, против и въздържали се няма.
Приема се.
Ще помоля всички гости, които нямат право да са тук да напуснат.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ


Стенограф:
Мария Николова




(Закрито в 15,00 ч.)