Цени на ВиК услугите за 2019 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Подкомисията за наблюдение на
Комисията за енергийно и водно регулиране






П Р О Т О К О Л
№ 6

На 20 декември 2018 г., четвъртък, се проведе извънредно заседание на Подкомисията за наблюдение на Комисията за енергийно и водно регулиране към Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Цени на ВиК услугите за 2019 г.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,13 ч. и ръководено от председателя на Подкомисията Валентин Николов.


* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, откривам заседанието на Подкомисията, което се провежда непосредствено след извънредното заседание на Комисията по енергетика, на което бе гласуван дневен ред за сегашното извънредно заседание на Подкомисията, както следва:
Цени на ВиК услугите за 2019 г.
На заседанието останаха колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране. Имаме, доколкото знам, и експерт от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. То е, защото част от въпросите, реално погледнато, предполагам ще касаят освен бизнес плановете и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е отговорно във връзка с Водния сектор.
Господин Ерменков, предполагам, че Вие ще вземете думата като вносител.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за пореден път днес темата, която включихме, може да Ви изглежда парадоксално, защото точно миналия път на тази Подкомисия разглеждахме и цените на водата.
Още тогава уточнихме, че да разглеждаме въобще политиката във Водния сектор, без да имаме представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които са основни двигатели на тази реформа. Някак си е безсмислено, защото това, което прави Комисията за енергийно и водно регулиране, е да утвърждава бизнес планове – доколко, докога и по какъв начин ги утвърждава, това вече може да го чуем още един път, мисля, че го слушахме. Но за нас реформата във Водния сектор някак си приключи на практика – тя приключи със създаването на асоциациите, и то почти насила създаване на асоциациите с рекета: „Ако ти не влезеш в тази асоциация, ние теб няма да те финансираме“ – съвсем грубо го казвам, и приключи с това, и се удави. Защото Законът, който трябваше да бъде приет за ВиК дружествата – закон, който мисля, че вече две години ли се бави, някъде толкова… Добре, една година – благодаря, господин Генов, че ме поправихте, една година се бави и там трябваше да се регламентират взаимоотношения. Вътре трябваше да влезе и онова, което се нарича водноуязвими клиенти, за които трябва да се осигурят минимални количества или компенсации.
Темата, която в момента обсъждаме, по-скоро ще бъде насочена и ще очакваме отговори от Министерството на регионалното развитие и благоустройството какво става с този закон, какви са намеренията, кога смятате да го внесете за разглеждане в Народното събрание и изобщо това, че пазарът решава всичко в Електроенергетиката, както вече го говорихме, същото се отнася и за Водния сектор – пазарът, оставен без контрол, води до хаос и до цени, които невинаги отговарят на цените, които обществото очаква. А става въпрос за нещо, без което човек не може да живее. Това ни беше основният мотив за включването на тази точка за цената на водата към днешното заседание.
Господин Председател, много моля, нека първо да дадете думата, ако Вие решите, на представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да ги чуем какви са техните виждания в извършването на спасителни акции за съживяване на Водната реформа, която както каза господин Генов, почти се е удавила. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Въпросът е за цената на водата. Нали за това беше – да знаем за какво сме се събрали. Защо, какво и каква беше причината, господин Иван Иванов, за да се вдигне цената на водата и какво трябва да направим, след като виждате, че голяма част от тези общини, които получават вода по гравитачен метод и на тях цената защо се вдига и какво трябва да направим в тази насока, защото виждате, че и при Вас имате достатъчни оплаквания? След това вече да видим за преструктурирането и за реформата. Господин Нанков не отговаряше ли за тази част? Няма ли да се появи и той, за да го видим и него? Поканихте ли го, или не иска да идва?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не сме го поканили. Ако кажете, ще го поканим.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, добре. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Само искам да уточня, че това е третото или четвъртото заседание във Водния сектор и с цените на водата. Само искам да разясня, че сме разисквали даже по региони, даже беше повдигнат въпросът и със Смолян, доколкото си спомням, там имаше проблеми във връзка дали са легитимни, или нелегитимни подписите и така нататък. Само това искам да уточня.
Кой иска да вземе думата?
Заповядайте!
ИВО КАЦАРОВ: Директор съм на дирекция „Търговски дружества“, в ресора на която влизат и ВиК дружествата – и други, но и тези са вътре.
Господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Ще кажа по няколко думи за цените на водата. Съвсем накратко само ще Ви припомня, че към края на 2016 г. беше приета онази правна рамка, която към момента е действаща и се спазва и въз основа на която се регулират цените на водата с компетентен регулаторен орган – КЕВР.
Имаме всъщност Закон за регулиране на ВиК услугите и две наредби, въз основа на които се извършва цялата регулация – Наредбата за цените и Наредбата за качеството на ВиК услугите, и в нея влязоха няколко принципни промени, свързани с регулирането на тези услуги. Те са вързани с въвеждането на единна цена върху една обособена територия, което доведе до известни флуктуации на цените, особено в регионите, в които основно водата се доставяше по гравитачен способ и които трябва да се изравнят или да вземат да се сравнят с районите, в които водата се доставя по способ, налагащ използването на електроенергия, тоест помпажен способ. Най-вече това са регионите към Монтана, Сливен, Хасково, Благоевград.
При определяне на цените на ВиК услугите, които са по методологията на КЕВР и всъщност са базирани върху идеята за покриване на разходите с цените, имаме и горен праг, свързан със социалната поносимост и той не може да надхвърлян. В този смисъл трябва да Ви кажа, че КЕВР абсолютно стриктно следи за наличието на този праг и в нито един регион и за нито едно ВиК дружество, за което ние отговаряме, този праг фактически не е надхвърлен. Тоест, така или иначе, ние се намираме под прага за социалната поносимост за всяко едно от нашите дружества.
В случая става дума до голяма степен за ерзац дружества и Вие много добре го знаете – това е абсолютно регулиран пазар, той е регулиран отдолу, доколкото дружествата запазват цени на басейновите дирекции за ползването на водоизточници. Той е регулиран и отгоре. Има цени над които те, така или иначе, не могат да продават. Всъщност това, което КЕВР прави, е че внимава за това, като има предвид установените норми за 2,8 кубика вода на едно лице и не повече от 2,5 на сто от бюджета на домакинството да отива за вода, да утвърждава такива цени, които да гарантират на нашите дружества възвращаемост в рамките на 5 до 8%, не повече, тоест нетната стойност на печалбата. Поради ниските доходи обаче на немалка част от населението в определени региони на България, съответно в такива като най-вече говорим за Враца, Видин, Монтана, Добрич, Сливен, Шумен, София област, понякога усещането за покачването на водата наистина е по-драматично.
Това, което ние всъщност виждаме като проблем с цел избягване на шоковото поскъпване на водата, е възможността да използваме наличия механизъм, а ако трябва, дори да го променим, така че той да следва по-плавно пазара и да не се усеща такова увеличение на вълни или на удари.
Ако трябва да кажа кои са основните елементи, свързани с движението на цената на водата нагоре, бих казал, на първо място, че имаме доста обособена територия агломерации, където влизат много пречиствателни станции за отпадъчни води, съгласно изискванията на европейското законодателство. Там естествено растат и разходите на ВиК операторите и те трябва да се калкулират в крайната цена. Имаме естествена необходимост от влагане на инвестиции за поддържане на рехабилитации и въвеждане на нови ВиК системи и съоръжения, съгласно европейските директиви, обаче това по отношение на цената не бих казал, че е основният елемент, който влияе към настоящия момент.
Цените на електроенергията са фактор, който директно влияе в част от регионите много драматично. Такива са Добрич, Сливен, Шумен и Хасково и неминуемо тук говорим за свързани пазари – ако цената на електроенергията тръгне нанякъде, то цената на водата автоматично я следва.
Имаме и нарастване на средната минимална заплата на страната, което води до фактическо увеличаване на разходите за труд. (Реплики.) Нашето наблюдение като цяло всъщност показва, че цената на водата към момента и към този момент на увеличение – говорим за едно средно увеличение от 10 стотинки на кубически метър, тоест усещането за увеличение бих казал, че е по-силно, отколкото всъщност е реалното увеличение. Разбирате, че при цена при така показаните груби цифри – около 3 кубика на човек при съответния процент на домакинство, става дума за месечно увеличение на цената от порядъка на 1,50 – 2,00 лв., нещо такова, без да се опитвам да омаловажавам значението. Винаги ще има реакция на увеличението на цената, тя винаги ще е негативна. Далече се съм от това да се опитвам да твърдя пред Вас, че всичко е идеално при нас, в смисъл няма грешки или няма място от подобрения, че няма къде да работим, за да станат нещата по-добри и всъщност на някои места не можем да поддържаме и по-ниски – вероятно това е възможно, но чисто технически усещането е малко по-драматично, отколкото това се случва.
Що се отнася до новия закон за ВиК, безспорно е, че този закон е абсолютно необходим. По него започна сериозна работа някъде към средата на годината, имаше работна група. За съжаление, в Министерството произтекоха известни структурни промени. Това, което знам, е, че беше подготвен работен вариант на закона, който беше разгледан вътре и неформално сред изпълнителната власт, имаше няколко въпроса, които останаха открити, нерешени и твърде тежки. Един от тях е за таксата за солидарност, ако се не лъжа и онази част от цената, която би следвало да се заплаща, за да се гарантира някаква устойчивост и покритие на луфтовете. Към момента е на работен етап с бих казал степен на готовност да започнат да бъдат обсъждани конкретни текстове от закона.
За съжаление, твърде бързо ни информираха за настоящата среща – поемам ангажимента да Ви дам по-подробна информация, ако се наложи, но в момента точно на график или пътна карта за това как ще се случват нещата по месеци или дн ми е малко да трудно да Ви дам.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Преди всичко искам да представя хората, които са край мен. Фактически от 5-членния състав, четирима членове на Комисията от специализирания състав на ВиК са тук, до един големи професионалисти. Това е господин Ремзи Осман, който е бил и председател на Комисията по регионалното развитие, когато се извършваше важна законодателна дейност във ВиК сектора, господин Димитър Кочков, госпожа Пенка Трендафилова и моя милост. Заедно с това тук е и директорът на дирекция ВиК към Комисията за енергийно и водно регулиране господин Ивайло Касчиев. Всеки един от тях ще изрази позиция.
Аз само ще отбележа три неща по повод изказването на господин Рамадан Аталай. Задавайки въпрос – защо гравитачната вода е практически е елиминирана от решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, ще отбележа, че ние изпълняваме Закона и съгласно Закона на територията на един ВиК оператор има единна цена, тоест това е нещо, което ние не можем да променим, а сме длъжни да спазим Закона.
На второ място, по повод настоявания, които обществеността към нас предявява за още по-строг контрол върху инвестициите, които се правят, съгласно нормативната база след третата година ще бъде проведен регулаторен преглед на инвестициите, които са направени. Защо след третата година? Защото инвестициите поначало често пъти са в обекти, които се строят една, две, дори и три години. Пречиствателни станции от началото на процедурата до края минават такъв период.
Ако се иска по-сериозен контрол от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране, ние сме предложили да бъде въведен лицензионен режим за ВиК операторите – това, което съществува в Енергийния сектор.
И на трето място, по повод това, че България, за да изпълни изискванията, които се предявяват от европейското законодателство, че трябва да има пречиствателни санкции във всички градове с над 10 хиляди души, което е свързано със сериозни средства, които трябва да бъдат вложени, които след това трябва по определен начин да се възстановят, ние сме предложили и това вече втора година се намира на интернет страницата на Комисията за енергийно и водно регулиране – да се въведе понятието „водно бедни семейства“, така както се прави това в областта на Електроенергетиката и отпускането на помощи за отопление. По същия начин на такива семейства да се отпускат помощи, за да могат те да покрият своите разходи за вода в рамки, разбира се, които ще бъдат нормативно определени, а не да бъдат подпомагани при поливане или при други дейности. За момента, вече втора година, няма никакъв отзвук на това наше предложение и по всички въпроси, свързани с днешната тематика, аз мисля, че моите колеги могат да дадат допълнителни пояснения.
ПРЕДС. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Кочков, ако имате какво да добавите, с удоволствие ще Ви чуем сега, за да мисем после към обсъжданията и въпросите, които ще има към Вас.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Аз, за да вляза във Вашия тон, само ще кажа, че за последните две седмици, които не сме идвали тук, няма промени в регулаторната база, по която работим и ние силно се надяваме, че такива драстични промени ще има – ако не за този регулаторен период, поне за следващия, като и за този има какво да се направи, така че нещата да станат приемливи за всички.
Господин Иванов достатъчно добре засегна рамката на тези проблеми. Аз само искам да предложа една-две цифри. България е една от 12-те страни в Европа, които не прилагат никакви механизми за компенсиране на по-бедното население. Също така ще дам пример, че България е на водещите места по разлика между най-бедни 10% и най-богати 10%, тоест разликата между най-бедния и най-богатия е почти 9 пъти, за което в Европа почти няма друга такава страна. Така че е крайно наложително такова нещо да бъде направено.
Ако има конкретни въпроси, ще отговаряме, защото мисля, че на миналото заседание засегнахме повечето от важните неща.
ПРЕДС. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря.
Предлагам първо да чуем депутатите, а после Вие, господин Винаров, ще имате възможност да зададете въпроси.
Господин Генов, Вие искахте нещо да кажете.
ИВАН ГЕНОВ: Да, ще бъда кратък, господин Ерменков.
Напълно подкрепям това, което каза господин Иванов като позиция на Комисията. Колегите от МРРБ – структурни промени имало, персонал имаше, а този закон го скрихте още пролетта. Имаше обструкции по него, имаше обсъждания, но някак си не Ви достигна смелост и политическа воля да го внесете. Дали упрекът е точно към Вас, защото казахте за усещането, а то усещането не е върху кожата на потребителя, то е в джоба му – дали ще бъде по-малко, или повече.
Това с уеднаквяването на цените, защото и тази терминология трябва да се използва в крайна сметка, но там вече усещането на хората е, че при тях няма инвестиции. Значи, на него му дават водата на 90 стотинки, а сега му става на 2,00 лв. Ами, трябва да е така, такъв е законът, Регулаторът така го е определил и спазва закона и го контролира. Но тези хора в някое населено място – Вие много добре ги цитирахте там, пък и тези, които имат най-много необходимост от дефиницията за социална поносимост и за уязвими клиенти, ами те не виждат оператора, не знаят какво се случва.
Някой трябва да отиде и да им каже, да им обясни. Повече от тях – тези водопроводи, техните бащи и деди са ги правили със собствени средства на доброволен принцип с доброволен труд. Вярно, едно търговско дружество, каквото е едно ВиК, то няма интерес да инвестира там, където има 50, 60 или 200 потребителя, защото не излиза сметката. Тази инвестиция не носи приходи, знаем всички.
Колкото повече потребители имаш на един линеен километър, метър и както и да си го броим, толкова е по-ефективен и трябва да се потърсят някакви механизми. Говорим, че за ВиК сектора му трябвали 10 – 20 милиарда, то аз одеве съвсем не се пошегувах като казах на господин Ерменков, че реформата се е удавила. Там зациклянето с проектирането на прединвестиционните проекти, с поканите за участие – даже и на час, от операторите, които ще дойдат от асоциации.
И накрая, казахте за пазарни условия – така се движела цената, в какъв пазар работи едно ВиК дружество? От една страна, го натиска Комисията, има социална поносимост, има инвестиции, признати и непризнати разходи. От друга страна, тези, които са в асоциации, имат договори за инвестиции и за изпълнение с общините. Е, на какъв пазар да излезе това дружество да работи? Като обезпечим тези, които не могат да си плащат, защото колко – 12 страни ли бяха, аз не разбрах точно? Нека да защитим тези, които са бедни, а да освободим пазара, да освободим цените и да се развива този сектор, ако искаме да го развиваме. Ако има някакви тайни помисли за концесиониране, някакви други видове на експлоатация на тези системи, ами, нека да се каже ясно, а не да се тупка топката и да не се прави нищо, защото нищоправенето води до там, че утре в тези най-декапитализирани предприятия ще се получи така, че ВиК системата може да се разсъхне като едно буре. А като се разсъхне и когато няма средства за оперативни разходи, само за издръжката на това, което е създадено, просто да закриваме една трета от държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Винаров, спокойно – ще получите думата. И госпожа Сами ще получи думата.
Аз също искам да взема отношение по това, което си говорихме миналия път. Създава се впечатлението, че ние създадохме търговските отношения във ВиК дружествата, но някак си финансирането стана като навремето в ОФ организациите – с пари на тези, които ще ползват водата. Тоест, инвеститорът не е ВиК дружеството, а инвеститор е всеки един от нас, който си купува водата и си я плаща предварително.
Сега ако беше истинско търговско предприятие, щеше да бъде леко обърната схемата – нали първо ВиК дружеството ще си използва финансовите възможности, ще си направи привлечен капитал, ще си подобри услугата и тогава всеки един от нас ще знае, че има подобрена услуга и плаща за нея. Сега се оказва, че плащаме за нещо, което нито е подобрено, нито е по-различно, нито с нещо се е изменило с идеята след три години, господин Иванов, евентуално нещата да се случат. Като не се случат три години, ще им намалите цената, обаче българските граждани три години ще са си плащали по високата цена и няма да бъдат под никаква форма компенсирани за това нещо. И аз го разбирам това недоволство напълно. То не е само проблем на водно бедните.
Аз съм убеден също, че въвеждането на водно бедни и енергийно бедни – те са свързани тези двата проблема, е и въпрос на проценти, и не съм много убеден, че държавата ще бъде щастлива да каже какви са истинските проценти. Нали говорим, че силно се развиваме икономически и всичко ни е наред, обаче изведнъж се оказа, че България, както и господин Кочков го даде като пример, е една от страните, в която разликата между 10% най-богати и 10% най-бедни е 9 пъти?! А да не говорим за бройката на хората, които живеят под прага на бедността и онези, които наистина са в социално слаба позиция.
Струва ми се, че част от нещата могат да бъдат решени в Закона за ВиК дружествата. Този закон трябва да се направи максимално бързо, да започне да се действа по него, за да бъде приет, за да може поне онези водно бедни хора, които не могат да си позволят да имат вода, защото ако при Енергетиката имаш възможност за избор на носителя – дали ще бъде вода, въглища, ток, дърва или право, водата не можеш да я замениш с нещо, няма как да я замениш и тя трябва да бъде доставена до теб до вкъщи, за да можеш да я ползваш – все пак живеем в XXI век, не сме в началото на каменната епоха, за да ходим с глинени съдове да си събираме вода от реката.
Проблемите са големи, а тук са свързани и с решенията на общински съвети, между другото – за възвращаемост, не искам да припомням решенията на Общинския съвет в София при подписването на концесията какви проценти заложиха за възвращаемост на инвестициите, с което вързаха ръцете на КЕВР да определя цена. (Реплики.) Да, 17 % подписа общината – 17% възвращаемост, и това беше казано – 4 – 5 % ли бяхте казали там? Нещо такова. (Реплики.) Нормално, да. Така че нещата са комплексни и те трябва да намерят своето законов решение в това число. В това число и да се сложат някакви бариери – не може общинските съветници в която и да е община, независимо дали е в София, Пловдив или където и да било другаде, да вземат едно число и да го сложат отгоре. Не знам как са били стимулирани – дали през цената на водата или през цената на някои други услуги, но е ясно, че нещата така не стават.
Много Ви моля все пак, господин Иванов, прекрасно предложение – ще се опитаме да го обсъдим, господин Генов го чу, да се лицензират ВиК дружествата, за да бъде още по-силен контролът и да бъдат лишавани от лицензи, ако не си вършат работата. Поне това да го имаме. Ще разгледаме това предложение – ще видим какви са плюсовете и минусите, и други такива, каквито имате, ще бъдете добре дошли да ги кажете в нашата подкомисия. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз предлагам да дадем по две минути на неправителствените организации, за да може да отговорите накрая. Изложение ли искате да направите? За съжаление, нямаме достатъчно време.
Заповядайте, господин Винаров.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов! На предишното заседание тук на 6 декември 2018 г. като точка втора беше уточнено да се разгледа концепцията за реформата във ВиК сектора и участието на КЕВР в тази дейност по този въпрос. Взе се решение да се проведе ново заседание, което сега е извънредно, през януари месец – да се покани Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването, което да държи 118 оторизирани лаборатории, изследващи качеството на водата. Нищо не изследват, защото нямат апаратура. Въпреки това Вие проведохте заседание на 17-ти и увеличихте цените, и то баснословно. За София от 1,85 лв. на 2,60 лв. За целия едногодишен период с 42% водата за София е увеличена. Там бяха и кметът на Шумен, областният управител също протести и тези протести ще станат бунтове. Имайте предвид, господин Кочков – Вие не бяхте на заседанието на Комисията, основен комисар по този въпрос. Как може да не присъствате? И така, отложи се уж за януари и те взеха тези решения. И какви са решенията?
В София през 2016 г. печалбата е 25 млн. лв. на теория, а през 2017 г. – 30 милиона, с 5 млн.лв. печалба отгоре. Баснословни печалби Вие им осигурявате. Плюс това за тези 11 години 265 млн.лв. чиста печалба на концесионера, която Вие винаги сте осигурявали, и то първият договор, който е подписал Софиянски, е от 70% загубите да стане на 30%. Загубите са същите – около 50% сега, а ние по 200 млн.лв. все си плащаме. Става дума за София. Не може! Министерството изготви наредба. В тази заповед на министъра от февруари сте записани и Вие, че участвате, господин Иванов, а дали сте участвали или не, или скрихте, но Наредбата сигурно не сте я прочели – беше обявена на сайта на МРРБ. Ние дадохме също мнение, а и Вие не може да се оправдавате, че там, в Наредбата, не са повдигани въпроси, които Вие трябва да регулирате.
И тъй, Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да осигури – това е предложение на някои ВиК оператори, необходимите средства, които са 15 млрд.лв., а не да ни ги изсмуквате, чрез непрекъснато увеличение на цените ние да Ви ги плащаме тези инвестиции, а после я ни върнете, я не ни върнете парите с намаления.
Тези 15 млрд. лв. по Оперативна програма „Околна среда и води“ Вие трябва да ги осигурите и отделните ВиК оператори да са бенефициенти и след това да се дофинансиране с държавно финансиране или с техни заеми, а не от нас!
Плюс това загубите ние няма да ги плащаме, а Вие, КЕВР, не може да ги правите на три години и не си измисляйте сега, че нямали лиценз – и като му отнемате лиценза? Вие това за лиценза го искате, за да взимате още пари. Вашите заплати са достатъчно големи – на председателя е след като на президента е 103 хиляди…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това не е темата!
ОГНЯН ВИНАРОВ: Вашата е 102 хиляди…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Винаров, това не е темата в момента.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Понеже ставаше дума… Излезе господин Ерменков. Те искат лиценз и да го отнемат, това не е.
И последно Ви казвам, че след протеста, който се проведе на 17-ти, ще следват водни бунтове в страната и спрете да вземете това решение за увеличение. Вие обещахте тук, пред Комисията, че през януари ще го решавате този въпрос.
Моля, господин Председател, тези увеличения, които ги прокараха на 17 декември, за да бъде Комисията и както тук бе обещано, да се отложи за януари, като тук трите министерства дойдат и се осигурят средства не чрез увеличаване на цените, както каза и господин Ерменков, а всички ние – не чрез увеличаване на цените да се субсидират тези 15 милиарда, а чрез взимане на средства от министерствата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте!
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Първо, имам въпрос към Регионалното министерство. Май те внесоха в Закона поносимостта или Световната банка, нещо такова беше. Статистиката смята брутни заплати, примерно 1500 лв. брутна заплата на човек. От тези пари 40% веднага отиват за данъци, социални и така нататък разходи. Като прибавим още 20% ДДС към 48%, ние не взимаме от това, което Статистиката смята, значи, че това е една измама.
Това нещо, тази поносимост, трябва да се махне или да не се прави така. Фактически хората взимат наполовина, а Вие отчитате, че взимат 1000 лв., а той взима 500 лв., защото другите са му ги взели като данъци. Това беше към Министерството – това трябва да се измени, или да се прецизира от чистия доход, а не така брутно.
Да, доста дебатирахме и в Комисията за енергийно и водно регулиране. Внесли сме – граждани, едно писмо и предлагаме на КЕВР да преразгледа бизнес плана специално за „Софийска вода“ преди да вдигне цената, защото това решение е взето с измама. Те цитират за клаузи от договора, за норма на възвращаемост от собствения капитал, а в договора ясно пише „от акционерния капитал“. Дали са ги подвели не знам, не мога да кажа, но това води до стотици милиони разлика, защото акционерният капитал е 1,8 милиона по 17%, а формулата за собствения капитал е 180 и така нататък.
Не съм съгласен да плащам водата, затова че „Софийска вода“ не е контролирани изобщо. Те са теглили заеми. Единият заем е между свързани фирми, който е 70 милиона и не е издължаван, а е трябвало да бъде върнат през 2016 г. Не е върнат изобщо! А това, че не е върнат, сега ни го включват на нас с другия заем, което прави към 112 милиона – за 5 години трябва да ги върнем, заем, който е трябвало да бъде върнат през 2016 г. А затова, че не е върнат, води до лихви от 12%. Хайде, да спасим концесията, обаче накрая на решението са си написали 93 милиона дивидент. За пет години! И като извадим от всички разходи от приходите, им остава 110 млн.лв., които в нарушение на наредбите на КЕВР, не е записано как ще бъдат изхарчени – за какво, за инвестиции, за разходи и така нататък?
Затова настояваме най-културно, защото Винаров зове за други, КЕВР да прояви смелост и да каже: „Подведоха ни, сбъркахме с тази норма на възвращаемост“. Тя трябва да бъде от акционерния капитал, а не от собствения. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря много.
Госпожо Асими, заповядайте!
МАРИЯ АСИМИ: Уважаеми господа, благодаря за вниманието.
Спокойна съм, господин Ерменков. Ама, все викате да се успокоим. Нали сме работодателите, обществото, а първото нещо е уважение към обществото.
Господин Иванов, искам да Ви задам един личен въпрос: Вие получихте ли сметката си за вода за този месец? Каква е разликата? (Реплика от Иван Иванов.)
МАРИЯ АСИМИ: Не, не, искам да чуя, защото за моите 50% и 1,5 лв., то с удоволствие ще кажа нещо за майка им на водата и ще ги платя. Но, много са 50% , а това го каза и Венци Митовски.
Трябва да Ви кажа, че с това се занимаваме. Може би дори хабер си нямате, че има един Анекс № 14, който сме го издирвали, а този формат за първи път го виждам в живота си, а съм технически грамотен човек – едни А1, А2, 303 страници, шрифт 2 мм – писано, писано. Това е Анексът, към който да търсим тази норма от 17% невъзвръщаемост. Не си губя времето и не идвам на топло в парламента, а идвам да отстоявам позициите на групата ми. Когато ходихме в общинския съвет, те хал хабер нямаха за Анекс № 14. Налажихме го в съда, те трябваше да го платят, а ни караха ние да го плащаме. Както и да е, голям е спорът там. Тогава, когато няма контрол и прозрачност, какъвто и закон да направите при тази анархия, е хаос. Има ли морал, всеки закон е добър.
Водата е увеличена, но аз плащам всичките си сметки. Господин Иванов, отново нямам фактура за водата, а мисля, че сте ми колега. „Софийска вода“ не праща фактурите. Видях, че сметката ми е два пъти по-голяма, а не я платих, защото знам, че днес ще съм тук. Искам да зная: защо водата ми е толкова увеличена? Нали трябва да се увеличи с 10% – 23 стотинки, а 23 стотинки не са 1,50 лв. на 10, 12, 13 кубика на месец? Самата истина е, че с тези неща ние си губим времето, за да изсмукваме нещо оттук и оттам. Когато беше господин Иванов, той ни каза, че един-единствен се е разписал на тази норма от 9%, а много софиянци не знаят, че е 17%.
Знаете ли какво ни казаха в общината? Вие не се занимавайте. Прав е господин Ерменков, че Вие сте тези, които трябва да седите срещу нас и да ни давате отговори. Те ни казаха: „бъдете благодарни на този новия анекс, който направихме“. Знаете ли през 1999 г. кой е подписал договора? Аз не му казах името, защото може да ме съди, той е чист като кристал, но казах СС. Когато е подписан договорът, но не може да се сетите кой е. Например утре – 2025 г., махаме тези концесионери, господин Иванов, сигурно знаете, че те могат да дадат цялата структура под наем и това, което е наше, а ни казват, че трябва да сме благодарни, че те били това предоговорили и затова нормата за възращаемост не може да я смъкваме. След тези 9% на господин Иванов ние ходихме да се борим, но ни взеха кредита. Според Доклада, господин Иванов, до 2020 г. трябва да се плати кредита, който го имат – дето ние го изплащаме, а теглиха новия кредит с по- ниските лихви.
Знаете ли какво се оказва? Оказва се, че те имат 200 милиона, за които скокна единствено Малката секира. Подарихме им ги тези 200 милиона, а Стоян Александров скокна и викна: „Абе, колеги, какво правим?!“ Те не бяха чели, а ние ходим там да се борим.
Аз питам: кой приема бизнес-плана на „Софийска вода“? Приемат го Столична община и КЕВР. Защо се приема бизнес- планът? Къде са инвестициите? Същото е като в „Топлофикация“: инвестиции – 23%, ремонти – 17% , а от дела – 23 милиона.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо, много увлекателно разказвате, ако може по-накратко.
МАРИЯ АСИМИ: Много увлекателно губя моето лично време, а на мен не ми плащат да съм тук. Да се оправят нещата, защото всичко се замита под килима. Водата е природна даденост, а с нея се гаврим, пазарим я и на парче го правим, а Вие не знаете за тези неща. Ние водим делата! Ние водим делата! След като скочиха на КЕВР – за 9% за нормата на възвръщаемост от предишната 5 – 6%, Регионалното не ни обръща внимание. Вземете им прочете Наредба № 4. Това го каза и Винаров – копи-пейст на „Топлофикация“. Да са живи и здрави, но преписват и е срамота, и е падение.
Хората са вдигнали ръце и не им вярват. Лошото е, че хората загубиха доверие в институциите, но е основателно. Моля да ме извините, че го казвам, но нека всички преклоним главата, защото вдругиден е Рождество Христово и поне да бъдем смирени, да направим нещо за нас си. Днес Вие сте депутати, а утре не сте, а като излезете от тук сте потребители като нас. Абсолютно всички. (Реплика.)
Пиете ли вода? Мисля, че сте на уиски.
Става дума, че трябва да има уважение към потребителя. Контрол, контрол, контрол и прозрачност!
Желая на всички светли празници, много здраве на семействата Ви. За този, който наруши човешките принципи, има един отгоре – Господ, да го съди.
МАРИАН БУХОВ: Добър ден, тук съм в качеството си на експерт. Работил съм 10 години в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и 10 години в Комисията за енергийно и водно регулиране, и съм бивш директор на ВиК дирекцията в КЕВР.
Искам да Ви кажа своите притеснения относно новия доклад, който беше подложен на обществено обсъждане, а Комисията проведе и открито заседание по него. Считам, че този доклад не е в интерес на потребителите на ВиК услуги, а е само в интерес на ВиК операторите. Какви са моите притеснения?
Първо, ще говоря общо за този доклад като ще бъда кратък. Потребителите на ВиК услуги са поставени в една ситуация на предопределеност и те не могат да въздействат върху това постоянно увеличаване на цената на водата. Независимо какво се случва с ВиК операторите, КЕВР излиза с един анализ, който казва, че не се случва нищо и изведнъж ние – потребителите на ВиК услуги, трябва да започнем да плащаме по- висока цена.
Другото нещо, което ме притеснява, е, че потребителите на ВиК услуги в страната са поставени в неравностойно положение. Аз също живях в София. Комисията одобри бизнес плана на „Софийска вода“ от 1 април 2017 г., а след това цената беше увеличена в края на годината, за 2018 г. цената бе увеличена, а отново ще има нова цена за 2019 г. Взимаме потребителите на ВиК София област, а те не са с одобрен бизнес план и са с цените, ако не греша, от 2014 г. Потребителите на ВиК София област, поради това че нямат одобрен бизнес план, остават на старите цени, тоест жителите в София или в Бургас трябва да плащат по-високите цени. Има нещо сбъркано, което трябва да бъде поправено. Това не може да продължава така.
Водните помощи. Нека да ги има водните помощи и тогава да вдигаме цената. Откъде накъде сега трябва да плащат потребителите в двата региона – Монтана и Враца, където цената отива на ръба на социалната поносимост? Ами хората какво ще правят като нямат възможността да плащат тази цена? Те ще спрат да плащат и съответно приходите на ВиК операторите няма да се увеличат от по-високата цена, а напротив – ще бъдат стимулирани да крадат, и господин Генов знае, че търговските загуби ще се увеличат.
Друго нещо за „Софийска вода“. Още нещо ще Ви кажа за всички ВиК оператори. В момента, ако погледнете доклада, в него има само X, Y и Z, и увеличаваме цената. Увеличаваме цената, която е одобрена в тези бизнес планове, които е разгледала Комисията за 2019 г. Върху нея ние надслагваме още с тези коефициенти, а срещу това в Доклада не пише нищо. В бизнес плана сме казали, че имаме един паричен поток, срещу който имаме някакви инвестиции. Специално за „Софийска вода“ направих сметка за количествата и говорим за 7 млн. 300 хил. лв. А срещу тях какво има в този доклад? Нищо, абсолютно нищо! Даваме едни пари срещу никакъв ангажимент насреща. Значи, че трябва много добре да се разгледа, но има нещо сериозно сбъркано в цялата процедура за движението на цените.
За „Софийска вода“ моето мнение е изказано още преди да бъде подготвен доклада за бизнес плана. Депозирал съм докладна записка до ръководството на КВЕР и съответно директорът на дирекцията изготви доклад по моята докладна. Внесъл съм становище с непромененото си мнение. Мога да ги депозирам и да ги оставя и на Комисията, за да се запознаете с тях. Аз съм категорично „против“ одобряването на бизнес плана на „Софийска вода“ в този му вид.
Интересите на потребителите не са защитени, а бизнес планът е изготвен изцяло в интерес на ВиК оператора „Софийска вода“. Това трябва да е ясно на всички и то прозира отвсякъде. Много са аргументите, нямам може би време да се спираме тук, може би конкретно трябва да се гледа тази точка, но там нещата са изключително сериозни.
Стана дума и за нормата на възвращаемост. Комисията има решение, гласувано от цялата Комисия, с конкретна норма на възвращаемост на „Софийска вода“, която е равна на 9,94%. Работаната група и трима от членовете на Комисията решават, че трябва да приемат нормата на възвращаемост на „Софийска вода“. В самия доклад за приемане на нормата на възвращаемост от всички ВиК оператори изрично е аргументирано защо, как трябва „Софийска вода“ да има норма на възвращаемост от 9,94%.
В решението на Комисията пише: „Норма на възвращаемост за „Софийска вода“, равна на 9,94%.“ Минава някакво си време от една година и изведнъж на „Софийска вода“ даваме норма на възвращаемост от 17%. Нали Комисията има оперативна самостоятелност? Това е казано от Върховния административен съд, а защо ще се съобразява с ВиК оператора да дава 17%.
Тук само искам да кажа. Всички говорим за ВиК услуги и е грешно да се говори за цена на водата. Потребителят получава ВиК услуги, а те са изрично, точно и ясно описани в Закона за регулиране на ВиК услугите. Услугите са: доставяне на вода до потребителите, отвеждане на отпадъчните води, пречистване на отпадъчните води. Има още две, които са в Закона, но за тях никой не говори, защото там Комисията няма да направи цени скоро, коетго е и тяхното задължение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Аз предлагам да отговорите заключително. Не знам после МРРБ ще вземат ли думата, или не?
Заповядайте!
РАМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин Председател! Нищо не отговаря на истината за това, което господин Бухов каза за „Софийска вода“ и за нормата на възвръщаемост на капитала.
Всеки юрист, който учи за юрист – 1-ви курс в Софийския университет или който и да е университет, ще Ви каже, че КЕВР не може да промени конституционния договор и нормата на възвращаемост на капитала, след като има решение на съответния съд – аз всеки ден чета решенията на съда, и още на другия ден ние ще го изпълним. Тоест такова решение за промяна и правомощия няма, няма и в Комисията, няма и да има.
Ако всеки средноинтелигентен човек порови малко в законодателството, ще види, че ако направи това нещо, на драго сърце ще вземе една голяма неустойка, а платихме около 600 милиона за АЕЦ „Белене“ – нещо подобно беше. Следователно за нормата на възвращаемост, когато се определи за цялата страна за „Софийска вода“, се казва: „в случай, ако бъде променен договорът, колко ще бъде нормата на възвращаемост на капитала за „Софийска вода“?“ Беше изчислено коректно да бъде 9,94%. Кои са страните по договора – в I курс в университета го казват? Съжалявам, че го казвам в тази зала, работил съм дълго време. Може да се говори това, което Ви се харесва, но като бивш служител на КЕВР най-малко на Вас Ви отива да го казвате, че не е така. Като регулатор Комисията има определени правомощия, по не и да промени този договор.
Що се отнася за единнната такса и за такса „солидарност“, то съм убеден, че и без цялостен нов Закон за ВиК, може да се помисли за лека промяна на нормативната база за водната помощ. Казвам го като юрист: може да се направи без да бъде приет цялостен закон, ако има и воля. Дали е нужно, или не, да има лицензионен режим, а това е мнението на моите колеги – законодателите ще го решите.
За разлика от тока, всеки казва, че водата е нещо, което не може да се прекъсне, ако не се плати, но определено количество вода трябва да се предоставя, нали така? Според мен подходът трябва да е малко по-различен.
Господин Ерменков, подценявате ролята на Асоциите за ВиК операторите по области. Не са активни нито областните управители, като представители на цетралната власт, нито са активни членовете на Асоциациите, а в същия момент Комисията установи много сериозни нарушения. Нека да не влизам в подробности, но в Прокуратурата върви едно предварително производство за хиляди литри, за количества вода, които се ползват от потребителите, без да се плащат – в цялата страна. Ако самите Асоциации са активни, мисля, че може да има някакъв резултат при съвместните усилия. В повечето случаи принципалът – МРРБ, мълчи по въпросите, които ние повдигаме.
Прав е господин Бухов, че некоректните живеят на гърба на коректните. За съжаление, така е. Каква е причината определени ВиК оператори да нямат бизнес планове, а само някакви си анекси? Принципалът трябва да каже истината. За това нещо – че трябва да усвоим по Европейските програми един, два милиона във връзка с анексите, ние нямаме бизнес планове за цели области.
За останалото, господин Председател, няма никаква полза и няма как министърът на МРРБ да издаде заповед, и да задължи в работна група да участва представител на КЕВР. Губи се смисълът, но това не означава, че представители на КЕВР няма да участват. Например от Сметната палата почти винаги участват в заседанията на специализираните комисии. Също така КЕВР изпълнява законите.
Дали може да променим бизнес плановете? Мисля, че можем да влияем за промяната на някои от тях, ако не бъдат изпълнявани така, както са били приети. Аз не ги деля по политически партии и съм имал разговори с много от тях. Има 7 – 8 области в страната, които са с много пресечена местност, с малко население, а разходите там са изключително много, но те имат правото на тази услуга.
Може би правителството трябва да измисли нещо друго – колко линейни километра има, броят на населението, дължината на общинската пътна мрежа, и да се измисли една формула и да видим коя тежест трябва да е в повече. Освен пътната мрежа трябва да се гледа и населението, и броят на населените места, а не кметствата, като законодателите трябва да решат кое трябва да натежи.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Искам да питам: дали по вина на ВиК дружествата има проблем с тези асоциации, или са други причините?
Заповядайте.
ИВАЙЛО КАЦАРОВ: Ще Ви отговоря, първо, че приемам сериозно посланието Ви за Закон за ВиК и би следвало да се върви към решение, което да е максимално бързо.
Съгласен съм, че говорим за дружества, които не са точно такива дружества, а за юридически лица, създадени по Търговския закон, но функционират в среда, която по никакъв начин не може да се класифицира като свободна пазарна цена. Факт е, че са регулирани и отдолу, и отгоре, и дава отражение на всички решения, които трябва да взимаме спрямо тях.
Съвършенно съм съгласен с колегите от КЕВР, че въвеждането на регулаторен режим е политически въпрос и не трябва да се артикулира от КЕВР, а да се реши на друго ниво. Моето мнение е, че увеличаването на административната тежест няма да доведе пряко до увеличаване качеството на услугата. И в момента вилицата вурху административната тежест и тези дружества е достатъчно сериозна.
За беда не мога да отговарям за „Софийска вода“, тъй като не е наше дружество. В този контекст трябва да имате предвид, че МРРБ не е принципал на всичките ВиК дружества, а участва в 29 дружества като в 16 от тях е на 100% собственик, тоест би следвало да не говорим само за нашите дружества. Имайте предвид, че нашите дружества годишно реализират оборот от около 500 млн. лв. и да направите сравнение с доходите на енергийните дружества. Да, водата е ресурс, който не може да бъде спрян, а токът може да бъде спрян, а вижте какъв ресурс отива и в едните, и в другите дружества.
Това води до картината, при която имаме 123 млн. лв. от несъбрани вземания на фона на 323 млн. лв. неразплатени задължения. Целият отрасъл, за който отговаряме, е на печалба от около 10 млн. лв., но наблюдаваме седем дружества в доста тежко финансово състояние – 15 000 души обслужват тази сфера със средна работна заплата малко над 800 лв., тоест няма напомпени разходи и всичко фактически е изпилено. Няма как да се каже, че говорим за разхищение в дружествата и на фона на увеличаващите се цени, то категорично не е така.
Що се касае за контрола, ние ги държим постоянно под контрол за общите им показатели – какво става във всяко дружество, какви сделки се сключват от управителите. Според макропозателите истината е, че говорим за тежко недофинансиран отрасъл и това е основният въпрос, който трябва да се реши. В контекста на това решение трябва да бъде и решението за регулиране и за контрол, защото, ако се дават пари, трябва да се знае къде те отиват.
Абсолютно споделям мнението, че социално слабите кръгове трябва да са обект на особена грижа, но не забравяйте, че няма безплатен обяд. В края на краищата, всичко се дава от едни и същи и трябва да се се подхожда балансирано към всяко такова решение. Добре е да има защитени, но трябва да е ясно, че други ще платят тази сметка. Въпросът е да се реши етично кой колко ще плаща, да има известна коректност и да се реши какъв ще е критерият за плащането. Това са въпросите, които трябва да се решат в прословутия Закон за услугите.
Пак Ви казвам, че съм далеч от мисълта да се изкараме безгрешни, и не сме. Въпросът е комплексен и не е свързан само с КЕВР, не е свързан само с МРРБ, а трябва да се погледне по-голямият план.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви много.
Въпросът ми е: има ли дружество, на което сте принципал и не е влязло във ВиК Асоциация?
ВАЛЕНТИН ГЕТОВ: Има няколко дружества, които са в етап на консолидация. Ще ви дам пример с Вик – Димитровград, което ще минава към Хасково.
Въпросите касаят организационните и технологичните мерки, към които трябва да се пристъпи, за да може новият оператор да влезе на новата територия. Практически нямаме ВиК оператор.
Мога да ви дам и други пример с Разград. Няма Вик опреатори, които по някакъв начин да саботират реформата, ако това е въпросът Ви. Няма такива.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз се надявам, че освен така наречените „водно бедни“ в Закона трябва да вкараме някаква регламентация, тоест стимулиране, повишаване на събираемостта в сектора.
Нали разбирате, че когато говорим за 90% загуби на водата в Добричко, те не са физически на 100%, а са икономически? Първо, хубаво е това да се вземе предвид при ценообразуването, при бизнес плановете и други такива, за да може тези, които събират парите, да ги събират, а не да забравят да го правят. Хубаво е да го сложиш в цената, да потичаш малко, да разбереш откъде се краде и какво се взима като вода.
Второ, може би в този закон трябва да направите 3 години да бъде срокът на контрол за инвестицията – дали е направен, или не, но е твърде дълъг. Трябва да се има предвид, че има обществени поръчки със срокове, които, ако не са започнали в края на втората, няма как да бъдат свършени в края на третата година. Това също трябва да бъде предмет на регламентация, за да може КЕВР да има основата, на която да преразгледат съответните инвестиционни планове, ако не следват график. Знаем как се прави в Енергетиката – в края на третата година може би правим някакви инвестции, а през останалите две години само събираме едни пари. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,18 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов



Стенограф:
Катя Бешева
Мария Петрова