Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите към Комисия по икономическа политика и туризъм
Постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите към Комисия по икономическа политика и туризъм
20/06/2018
    1. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите през 2017 г., № КИП 820-00-1, внесен от Комисията за защита на потребителите на 23 май 2018 г.
    2. Разни.
    Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

    ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




    П Р О Т О К О Л
    № 1


    На 20 юни 2018 година, (сряда) от 15.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите към Комисията по икономическа политика и туризъм.
    Заседанието се проведе при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите през 2017 г., № КИП 820-00-1, внесен от Комисията за защита на потребителите на 23 май 2018 г.
    2. Разни.

    Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите към Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
    Заседанието беше открито в 15.05 ч. и ръководено от председателя на подкомисията госпожа Даниела Савеклиева.

    * * *

    ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите към Комисията по икономическа политика и туризъм.
    Заседанието ще бъде със следния дневен ред:
    1. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите през 2017 г., № КИП-820-00-1, внесен от Комисията за защита на потребителите на 23 май 2018 г.
    2. Разни.
    Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред?
    Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
    Гласували: „за“ – 5, „въздържали се“ и „против“ – няма.
    Дневният ред е приет единодушно.

    Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите през 2017 г., № КИП-820-00-1, внесен от Комисията за защита на потребителите на 23 май 2018 г.
    Тук е господин Маргаритов – председател на Комисията за защита на потребителите.
    Господин Маргаритов, имате думата да представите отчета.
    ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, госпожо Председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря за поканата и за възможността да представя накратко пред Вас Доклада за дейността на Комисията за защита на потребителите през 2017 г. Няма да навлизам в най-съществените детайли, защото материалът Ви беше изпратен, а той е и общодостъпен в страницата на Комисията в интернет, но ми се струва, че е важно все пак няколко неща да бъдат споделени на Вашето внимание.
    На първо място, за поредна година нашата институция проявява активност, свързана с факта, че през миналата година ние получихме над 23 хиляди жалби и сигнали от потребители. Естествено, това е отговорност и то доста сериозна, защото по всяка жалба е извършена съответната проверка и във всички случаи има някакъв резултат, надявам се. Разбира се, не винаги се оказва на 100%, че жалбите са основателни, но какво показват най-общо числата: както по тези 23 хиляди жалби, така и по кампаниите, които нашата комисия ежегодно осъществява в различни моменти от календарната година, сме извършили близо 40 хиляди инспекции. В резултат на тези 40 хиляди инспекции са съставени около три хиляди акта за административни нарушения. Тенденция, която се запазва през годините, е в около 10% от случаите на нашите проверки, се установява, че има нарушения, дори може да се каже, че се наблюдава и лек спад в броя на нарушенията. Съставени са и три хиляди наказателни постановления, в резултат на установените нарушения и са наложени санкции в размер на около три милиона или малко над три милиона лева.
    Това е най-общата картина за всички наши проверки по всички основни направления, по които осъществяваме дейност. Основно по Закона за защита на потребителите, където са включени както административните нарушения, така и нелоялните търговски практики, като едно от най-съществените неща, по които нашата комисия има функция да се произнася, виждаме, че голям процент от проверките, актовете и съответно наказателните постановления са именно в изпълнение на този закон.
    По Закона за туризма, където нашата комисия е основен контролен орган, имаме около 10 хиляди инспекции и около 750 акта за установени административни нарушения. Нещо, което според мен си заслужава да бъде отбелязано, е, че за поредна година, може би в последните три години това е така – имаме повече на брой произнасяния, спрямо предходната година, за наличие на така наречените „нелоялни търговски практики“. Мисля, че това е също нещо положително в нашата дейност, тъй като забранявайки тези действия на търговците, ние надявам се, предпазваме и доста широк кръг от потребители, които биха могли да бъдат засегнати от едно действие или бездействие на търговец целящо или да заблуди потребители, или да му спести съществена информация, която формира вземането на неговото решение като пазарен субект.
    Може би няколко интересни неща от гледна точка на кампаниите, извън това, което споменах: по Закона за туризма, когато има активен зимен или летен туристически сезон, ние правим някои прегрупирания на силите, с които разполагаме, за да можем да уплътним с повече присъствие на наши инспектори териториите, в които традиционно има повече потребители, туристи и така нататък.
    През миналата година изпробвахме, за пореден път, един механизъм, с който отново да сме близо до потребителите. Направихме така наречените виртуални приемни, които реално представляваха брандирани с логото на комисията телефонни кабини, от които безплатно можеше да се избира споменатият телефон 0700 111 22, който е денонощно на вниманието на посетителите. Със среден успех, бих казал, функционираха тези приемни, тъй като очевидно хората вече разполагат всеки със собствено устройство, от което може директно да се свърже с нас, а също така да кажа, че нашият сайт позволява през смартфон да бъде подадена жалба или сигнал, включително чрез прикачване и на файлове, които биха могли да бъдат полезни като доказателства при извършването на нашите проверки.
    Имаме също функция и по Закона за електронната търговия, където контролираме онлайн магазините и платформите, на които се предлагат различни стоки и услуги.
    В последните периоди електронната търговия доста се интензифицира, все повече потребители предпочитат този начин за пазаруване и затова не е учудващ фактът, че през миналата година имаме нарастване на жалбите, подадени срещу електронни магазини, съответно и броят на нарушенията, които сме установили.
    Мога да отлича кампанията, която направихме, по повод на така наречения черен петък в края на миналата година. С добър успех проведохме кампания специално по отношение на електронната търговия, тогава когато за кратък период от време се промотират цели групи стоки, понякога дори всички артикули предлагани в даден електронен магазин, а не само в областта на електронната търговия. Доста преди настъпването на въпросната дата ние следяхме как варират цените на стоки продавани в големите електронни магазини и установихме няколко случая, в които действително търговците направиха опит непосредствено преди старта на кампанията да вдигнат, буквално за два-три дни, цената на определени групи стоки, за да могат след това да анонсират по-висок процент намаление, което, естествено е заблуждаваща, нелоялна търговска практика и ние се произнесохме и по този въпрос.
    Може би си заслужава да кажем и няколко думи за нашата дейност по направление безопасност на стоките и услугите. Особено активна беше нашата страна и през изминалата година в рамките на така наречената система RAPEX. Това е общоевропейска система за бързо предупреждение по отношение откриването и забраната за продажба на различни групи опасни стоки.
    По отношение на нотификациите, които България е изпратила за открити такива опасни стоки на наша територия, сме на осмо място в Европейския съюз. Тук си заслужава да спомена много доброто ни сътрудничество с Агенция „Митници“, благодарение на което, огромната част от тези стоки, защото говорим за 118 нотификации, но когато говорим за количествата стоки, става въпрос за милиони бройки. Огромната част от тези опасни стоки са задържани още на границата, тъй като не са с произход от България и не е било допуснато те да бъдат разпространени на пазара като незабавно са издадени заповеди, с които те се унищожават.
    В това направление сме извършили около четири хиляди проверки и инспекции, и сме съставили 300 акта. Съпътстваща дейност, разбира се, е изземването на различен тип стоки, които се подлагат на изпитване, за да може да бъде установено, дали те отговарят на съответните стандарти за безопасност. Статистиката показа, взел съм един материал, за да съобщя: за България най-често срещаните категории стоки, дефинирани и установени като опасни, са - облекло, текстилни материали и модни артикули. Повечето, от тези облекла са детски дрехи – около 50% от всички. Други изделия за грижа и оборудване за деца са: столчета, проходилки и всякакви вещи за отглеждане на деца – 14%. Интересна категория са лазерните показалки – в 8% от случаите. Именно такива стоки са били открити на българския пазар или по-скоро на територията на България.
    Когато говорим за общите данни от Системата RAPEX, за Европейския съюз като цяло статистиката е: детски играчки 30%; моторни превозни средства 20% – за България е разбираемо, че отсъства тази група, тъй като тя не е производител на моторни превозни средства – отново облекла, текстилни материали и модни артикули. Това беше по направление „Безопасност“.
    Могат да се кажат и още неща, но накрая ми се ще да обърна внимание и на някои проблеми, които срещаме в нашата дейност. Разбира се, знам че не мога да очаквам някакви чудеса, но все пак съм длъжен да спомена за тези проблеми и да ги представя на Вашето внимание. За съжаление, традиционно и миналата година беше година, в която Комисията за защита на потребителите не разполагаше с по-голям бюджет от този, с който е разполагала в последните 7-8 или повече години. И това, ако не е проблем по отношение на нормалното функциониране – на издръжката и така нататък – справяме се, да го кажем най-общо, така че там не бихме могли да имаме претенции. По отношение обаче на размера на възнаграждението на служителите, ми се струва, че проблемът става изключително тревожен. Веднага давам пример: имаме над 20 служители, които са напуснали през миналата година, за да си потърсят, или са си намерили работа на друго място. Половината от тях са преминали на друга работа в държавна администрация, което означава, че всъщност всички работят за пари, а положението, в което е нашата институция в момента не е особено завидно.
    Разбира се, ние имаме разчети, дори сме предоставили в началото на тази година на министъра на икономиката, какви биха били необходимите средства за някакво увеличение на заплатите, но за сега няма резултат. Това е, малко или много, тревожен факт. Надявам се, че с течение на времето ще бъде направено нещо по този въпрос.
    Вторият, донякъде пак свързан с кадрови въпроси проблем е, че през миналата година имаше предложение дейността по контрол по Закона за туризма да премине в Министерството на туризма. Тази част от законопроекта обаче не беше приета от Министерския съвет, и затова всъщност не стигна до парламента.
    Доколкото зная, в рамките на текущия месец, отново е поставен за обществено обсъждане Законопроект за изменение и допълнение на закона за туризма, който също предвижда контролната дейност по Закона да премине към Министерството на туризма. Може би, въпреки че аз имам своите аргументи „против“, може и да има логика това да стане. Проблемът, обаче, е, че се предлага това да стане с преминаване на служители от Комисията за защита на потребителите в Министерството на туризма. Поне миналата година, тъй като говорим все пак за 2017 г., предложението беше за 30 щатни бройки. Това за нас би било унищожаващо, може да прозвучи малко силно, но тъй като, първо, нашите колеги инспектори са общо около 100-ина на брой за цялата страна, това означава, че с около една трета биха били по-малко.
    Второ, но не по значение, е, че ние нямаме специализирано звено, което да осъществява само тази дейност – контрол по Закона за туризма. Нашите инспектори осъществяват контролна дейност по всички близо 12 закона, по които работи Комисията и това би довело до тоталното обезкървяване на институцията откъм най-важното движещо ядро в нея, а именно – инспекторите.
    Поставям го на Вашето внимание, по-скоро за сведение, този въпрос, но наистина се надявам, че ще успеем да се запазим поне в този състав, за да могат нашите колеги да продължат да работят и числата, които съобщихме, и които се съдържат в доклада ни за миналата година, да изглеждат още по-добре през тази година, и съответно резултатите да бъдат такива, че да констатираме още една година, в която броят на нарушенията ще бъде по-малък, отколкото в предходната.
    Това мога да кажа за сега, но мога да отговоря и на въпроси, ако има.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Маргаритов.
    Колеги, имате думата за въпроси към така направения отчет.
    Госпожо Николова.
    МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Маргаритов, бих искала да Ви попитам две неща: първо, по отношение на жалби и сигнали, на 16 страница от Вашия Доклад, сте посочили, че сте получили 23 303 писмени жалби и сигнали, а от тях са извършени 14 587 инспекции. Тоест, около 60% от жалбите на потребителите са удовлетворени. Считате ли, че това е нормално? Това е първият ми въпрос.
    Следващият ми въпрос е: по отношение на финансовата част на Вашия отчет. Приходите, които сте заложили, 765 хил. лв. – те как се формират? Ако това са приходите, които Вие събирате, значи сте ги занижили почти с 1 млн. лв., което е абсолютно некоректно направено. В справката, на следващата страница, посочвате как се разпределят, тогава при Вас идват 11,21% грубо казано, значи 181. Как си формирате собствените приходи? Откъде са тези? Защо бюджетът Вие е увеличен в края на годината с 400 хил. лв.? За какво за били необходими?
    Това са ми въпросите.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Маргаритов.
    ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, госпожо Председател.
    По първия въпрос – една голяма част от тези жалби, по които не са извършвани инспекции, са препращани към други органи по компетентност. Не е тайна, че при нас постъпват много жалби, в които например става въпроси за телекомуникационни услуги, за неправилно изчислени сметки за електро- и топлоенергия, за ВиК услуги като тези жалби пренасочваме, така както е по силата на Закона за защита на потребителите, към компетентните институции.
    Действително процентът на удовлетворени жалби е малко над 60%, тоест по повече от две трети от жалбите, по които ние така или иначе извършваме дейност, се произнасяме в полза на потребители, като това означава, разбира се, че сме констатирали наличието на определено нарушение и сме наложили санкция.
    МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Определено нарушение спрямо подадените жалби, тук пише – около 5%, защото пише 1058 акта.
    ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Много често случаите с рекламациите за дефектни стоки – тогава когато още не е приключило взаимоотношението между потребителя и търговеца по повод удовлетворяването на рекламацията, но потребителят ни е сезирал, че търговецът отказва да впише в дневник и така нататък, и реално след нашата намеса, рекламацията се удовлетворява – например стоката се ремонтира, или ако са настъпили условията по Закон на потребителя може да му бъдат върнати парите, или пък да му бъде заменена вещта.
    Има доста случаи, в които, практически в движение въпросът се решава. Когато вече е извършен фактическият състав на нарушението, естествено, се съставят актове и се налагат санкциите. Да, процентът е около 10 – говоря общо по всички направления, по които работим – Законът за туризма, Законът за електронната търговия, освен Законът за защита на потребителите. Имаме някои частични правомощия, може би пропуснах да спомена, по Закона за виното и спиртните напитки по отношение на високо-градусовите алкохолни напитки. Особено лятно време изземваме проби, изпитвания и така нататък, но поне засега там сме установявали по-скоро малки нарушения, които не застрашават по никакъв начин живота и здравето на потребителите.
    По отношение на въпроса за финансовата част. Както виждате, практически всичко, което събираме като приходи, с изключение на тези 11%, го предоставяме по бюджетите на други институции и по Централния бюджет. За съжаление, може би по някакъв механичен способ, когато обръщаме внимание при подаването на проектобюджета в Министерството на икономиката, че практически не може да си изпълним приходната част, ако е заложена така, че все едно всички приходи идват в нашия бюджет, това за съжаление не бива отчитано. При нас винаги се залага много по-високо число, което ние няма как да постигнем не защото няма събираемост, а защото всъщност разпределяме събраните приходи по бюджетите на Министерството на икономиката, по Централния бюджет и по бюджета на Министерството на туризма за събраните вземания от санкции.
    МАРГАРИТА НИКОЛОВА: И реално, с тези 400 хил. са Ви допълнили разхода, който Ви е бил утвърден в началото на годината – грубо казано?
    ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Да, аз мога да представя допълнителна информация.
    МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Не, не – само това. Не е нужно друго.
    ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Действително, текущо през годината, искаме дофинансиране, при възможност, и обикновено такава възможност има в края на годината и тогава в едни нелеки условия сме принудени за доста кратко време да удовлетворим потребности, които реално са се натрупвали през годината. Така стана през по-миналата година, така стана и през 2017 г.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Тоест имате увеличение на бюджета все пак?
    МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Ами, нямат, защото те са събрали по-малко приходи, отколкото в началото са записали и с тези 400 – това е допълваща субсидия, за да си покрият разходната част.

    ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Да, но ние практически никога не може да се самоиздържаме, особено при тази схема на разпределение. Говоря чисто условно, защото то е ясно, че ние не можем да ползваме приходите за разход и така нататък. Но може би действително си заслужава да Ви предоставя, и ще го направя, една съкратена информация за това, колко всъщност може да се каже, че е хроничният ни недостиг на пари, и с колко сме принудени да се справяме. Това е нещо, което наистина би допълнило доста ясно картинката.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добре, изпратете го до Комисията.
    Благодаря.
    Колеги, други въпроси имаме ли?
    Господин Данчев,
    ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Моят въпрос не е свързан пряко с Доклада. Всъщност, донякъде е свързан с Доклада, тъй като интерес за мен представляваше да чуем – какво е правила Комисията по отношение на борбата с двойните стандарти и доколко е била ангажирана с този процес през 2017 г.? Знаем, че преди буквално няколко дни се взе решение, на форум на високо равнище, за създаване или по-скоро за настояване да бъде създаден специален компетентен орган, който да отговаря за осъществяването на контрола в това число и на маркетинговите практики, свързани най-вече с хранителните продукти и двойните стандарти по отношение на тях, с цел предотвратяване на измамния практики и други. Затова бих искал да чуя дали Комисията е работила в тази посока и дали се готви евентуално да бъде участник в този процес в новата му форма? Доколко това вече е стигнало до Вас, също представлява интерес?
    Благодаря Ви.
    ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря.
    Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Да, нашата комисия още от самото начало участва в дейностите, които са свързани с изясняване и поставяне на този проблем на масата. Ние сме били членове на комисии създадени към Българската агенция по безопасност на храните, когато бяха направени първите проби и тестове, участвахме активно в анализа на този процес. Естествено, впоследствие, по инициатива основно на Омбудсмана, участвахме и във Форума на високо равнище на 30 април 2018 г., който беше проведен в рамките на Председателството и включително в един диалог, който беше проведен два дни след това събитие в Представителството на Европейската комисия. Застъпихме тезата, че ще бъдем активно присъстващи във всички по-нататъшни действия.
    Стана ясно, че новият пакет, така наречената нова сделка за потребителите, предвижда изменения в Директивата, по силата на което, двойният стандарт вече наистина ще бъде квалифициран като нарушение, тъй като досега и контролната дейност беше малко или много затруднена от това, че подобно нещо беше позволено практически и от националната и от европейската регулаторна рамка.
    Що се отнася до общия наднационален орган, мисля, че идеята никак не е лоша, защото всъщност стана ясно, че в резултат на изменението на Директивата, за да може да се произнесе национален контролен орган, затова дали е налице хипотеза на двоен стандарт, или не, би трябвало да се наблюдава така нареченото „съществено отклонение“. А, за да бъде установено наличието на такова съществено отклонение, трябва да бъдат извършени и съответните изпитвания по методика. Тази методика вече е подготвена, тя ще бъде представена официално съвсем скоро и ще бъде единна за всички държави – членки.
    Според мен, именно заради това, е необходимо да има и един наднационален орган, който да може, ако щете в определен момент, да дава и указания на Националните контролни органи, и най-вече да следи за това, дали се спазва този унифициран подход при установяването на този проблем.
    Да, ние наистина от самото начало сме участвали в изясняването на проблема. Считаме, че трябва да се вземат мерки затова той да може да бъде решаван поетапно, първоначално за хранителните продукти, където е основният фокус сега, но впоследствие за всички останали групи стоки, за които може да се предполага, и се установи, че има такова разминаване.
    В момента участваме и сме кандидатствали пред Европейската комисия в проект. Имаме уверение, че скоро ще има резултат по отношение на нашето проектно предложение, ако то бъде одобрено и финансирано, ще има възможност да се направи отново серия от изпитване на продукти, закупени от българската търговска мрежа и от търговската мрежа на други държави–членки, за да може, както се казва, колкото доказателства бъдат събрани в хода на решаването, включително и нормативно на този проблем – толкова по-добре. Участваме и ще участваме, включително, ако ни бъдат вменени контролни функции за установяване на нелоялни практики, ще изпълняваме и тази функция.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:Благодаря Ви.
    Заповядайте, госпожо Шевкед.
    АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, госпожо Председател.
    Господин Маргаритов, честно да Ви кажа, не мога да си изясня цялата картинка на работа на Вашата комисия.
    Според тези цифри, които ни подавате, и при налични сто инспектори, това, което сте извършили като брой инспекции общо и наличният Ви състав, излиза, че Вашите колеги работят нон-стоп, нямат законоустановено работно време. В същото време, ефективността, която се показва при такава голяма активност на извършваните инспекции варира в рамките на 10%, което Вие сам потвърдихте – винаги актовете за установяване на административни нарушения са на 10%.
    Моят въпрос към Вас е: нямате ли някаква методика, според която да отсейвате, или да преценявате, или да прецизирате тези инспекции, в които хвърляте тези стотина инспектори, които са огромен брой, и в същото време ефективността Ви е едва 10%? Според мен, този човешки ресурс се разходва хаотично и неефективно. Четири хиляди инспекции – 305 акта, говоря по Вашите цифри, които сте ги болтнали, 14 хиляди инспекции – 1000 акта. Отделно от това, са по отделните политики и отделните проверки.
    Според мен, или инспекциите са неправомерно завишени като бройки, за да имате 10% успеваемост, или наистина производителите и търговците в България са много изрядни, след като имате само 10% актове за установяване на нарушения.
    Бихте ли ми изяснили цялата тази картина – как тези 100 души успяват да проверяват тези инспекции?
    Благодаря.
    ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря.
    Да, действително това са числата. Мисля, че те не се различават драматично като процент установени нарушения от резултатите на други контролни органи, например на Българската агенция по безопасност на храните, на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
    Твърдя, че пазарът в България се успокоява с течение на времето и нашите проверки и наблюдения показват същевременно, че на българския търговец все по-рядко не му е чужда идеята да бъде коректен и лоялен към своите клиенти. С това, разбира се, не искам да кажа, че всичко е супер и няма нужда от контролен орган, защото сам ще си срежа клона.
    Ако проявявате интерес съм в състояние да покажа пълните документални резултати от тези проверки. Знаете, за всяка от тези проверки се съставят и констативни протоколи в присъствието на свидетели, описва се фактическата обстановка, прилагат се съответните доказателства и се установява дали има нарушение, или няма. Мисля, че работим не само като методология, но най-вече като изисквания на законовите разпоредби, коректно и резултатите от тази работа се документирани. Всякаква извадка и разрез бих могъл да дам, включително копия, ако е необходимо, от наши проверки по определени теми и проблеми. Това мога да кажа. Мога да предоставя, ако е необходимо, допълнително материали, за да видите какво представлява всъщност това, което правим ние.
    Що се отнася до това как могат сто инспектора да направят толкова много проверки – действително, неслучайно казах, че имаме текучество. То се дължи първо, на доста ниските заплати, второ, че срещу тези ниски заплати от хората се изисква много. Очевидно, когато те нямат нагласата, просто си тръгват.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Все пак успявате да ги мотивирате, въпреки ниските заплати да правят много инспекции.
    ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): От тези останали около стотина, защото все пак имаме администрация, а не са само инспекторите, комисията е общо 180 щатни бройки, винаги има между 10 и 15% някакво текучество, което е динамичен процес. Мисля, че са 23-ма тези, които си тръгнаха миналата година. Останалите са – останали, а все пак са дошли и някакви нови, така че, надявам се, сме успели да ги мотивираме.
    ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добре, благодаря.
    Колеги, други въпроси? Нямаме.
    Благодаря Ви, господин Маргаритов.
    С това мисля, че изчерпахме точката. Няма други въпроси.

    Ако по точка „Разни“, колеги, искате да споделите нещо?
    Благодаря, господин Маргаритов. Успех и приятен ден!

    Закривам заседанието.

    (Закрито в 15.35 часа)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:

    Даниела Савеклиева



    Стенограф:
    Катя Данчева
    Форма за търсене
    Ключова дума

    2018