СТАНОВИЩЕ
НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ КЪМ КВНОЖГ В 44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
От заседание на Съвета на 08.07.2020 година
Прието С 15- ГЛАСА „ЗА“, 1 -ГЛАС „ПРОТИВ“ , 0- ГЛАСА „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона юридическите лица с нестопанска цел, вх. № 054-01-60 от 1 юли 2020 г. от Искрен Веселинов и група народни представители.

---

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Ние, долуподписаните граждански организации, работим активно и последователно за защитата на правата и интересите на различни обществени групи и в полза на демократичното развитие на страната ни. Наша основна роля е да отстояваме демократичните принципи и ценности и да бъдем коректив в процеса на вземане на решения. Затова ние участваме в обществения дебат, изразявайки гласа на различните членове на обществото, често на най-уязвимите, в името на това държавата да чува различните мнения и да взема решения, които ще направят България едно по-добро място за всички. В този процес се надяваме на диалог и партньорство с институциите, но тенденциите в последните години поставят под съмнение доколко такова е и тяхното желание. Допълнително съмнение и тревога поражда внесеният от ПГ „Обединени патриоти“ Законопроект за изменение и допълнение на Закона юридическите лица с нестопанска цел, вх. № 054-01-60 от 1 юли 2020 г. Във връзка с този законопроект и отстоявайки ролята ни на гаранти за демократичността и зачитането на конституционните права на гражданите в България, изпращаме настоящото становище по предложените със законопроекта изменения.
I. Относно предложените изменения, свързани със Съвета за развитие на гражданското общество
С приемането на уредбата за създаване на Съвет за развитие на гражданското общество като консултативен орган към Министерския съвет, държавата в лицето на законодателя пое ясен ангажимент за:
1. Постоянен диалог между изпълнителната власт и гражданския сектор – председател на Съвета е заместник министър-председател (към момента определен за тази роля е г-н Томислав Дончев);
2. Последователна политика за развитие на гражданския сектор – чрез Стратегия за развитие на гражданските организации и ежегоден план и отчитане на изпълнението ѝ;
3. Активно насърчаване на гражданските инициативи в полза на обществото чрез разпределяне на финансиране на конкурсен принцип, определено към бюджета на Министерски съвет, достъпно и за най-малките граждански организации, които работят в полза на обществото ни;
4. Събиране на информация и анализ за начина, по който се разходват публичните средства за гражданските организации, с цел определяне на ефективността на отпусканите средства.
С предложените в законопроекта изменения на практика държавата ще абдикира от поетите ангажименти, като:
• Се отмени възможността Съветът да събира и анализира данни за това как са разходвани държавните средства за подпомагане на дейността на различни неправителствени организации и какъв е общественият ефект от това;
• Се премахне определянето на финансов ресурс по бюджета на МС, който да се разпределя ежегодно на конкурсен принцип, по прозрачен и достъпен за всички граждански организации в обществена полза начин.
Според нас това е израз на нежелание от страна на вносителите на законопроекта да се развива държавната политика в областта на гражданския сектор – да се анализира как се разходват публичните средства , да се насърчават гражданските инициативи от организациите в обществена полза, като им се даде достъп до национално финансиране, което няма сложните и тромави процедури на финансирането по европейските програми. Именно практиката държавите да насърчават активността на неправителствените организации в полза на обществото е положителният пример на европейските държави, към който следва да вървим.
II. Относно декларирането на финансиране от чужбина
С предложения законопроект се иска създаване на чл. 40а и чл. 40б в ЗЮЛНЦ, според които гражданските организации в обществена полза да декларират пред Министерството на финансите чрез декларация и писмени доказателства в 7-дневен срок всяко получено финансиране над 1000 лв. от чужда държава, чуждестранно физическо или юридическо лице, с изключение на финансиране от Европейски съюз. Подалите такава декларация ще се вписват в Регистър на финансираните от чужбина юридически лица с нестопанска цел, а спрямо тях министърът на финансите да има правомощие за иницииране на финансова инспекция по реда за Закона за държавната финансова инспекция. Предвидено е при неизпълнение на ЮЛНЦ да се налага имуществена санкция в размер между 500 и 2000 лв. по реда на Закона за държавната финансова инспекция. Освен това е заложено да се даде правомощие на министъра на финансите да поиска спиране на статута „в обществена полза“ служебно от Агенция по вписванията, а при повторно нарушение (неподаване на декларация) да се поиска прекратяване на организацията.
Според нас така предложените изменения са в пряко противоречие с Конституцията на Република България – чл. 44, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) – чл. 11, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за политически и граждански права – чл. 22 и 25, Конвенцията за правата на хората с увреждания – чл. 29, и други, които изрично регламентират правото на сдружаване, както и Препоръката на Съвета на Европа за правния статут на неправителствените организации в Европа , Общите насоки за свободата на сдружаване на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Венецианската комисия.
Предложените изменения не отразяват принципите на правото на Европейския съюз за равнопоставеност, еквивалентност и съразмерност, както се твърди в мотивите на вносителите на законопроекта, а напротив – те са дискриминативни, стигматизиращи, необосновани и несъразмерни. Липсват каквито и да било аргументи, които да налагат създаването на подобен регистър, като твърдението в мотивите, че „в условията на глобализация и поемането функциите на държавно управление от организациите от неправителствения сектор, осветляването на финансирането им е въпрос и на национална сигурност“ е несъстоятелно. Подобни законодателни предложения са остро критикувани от международни организации, както и ясно определени като нарушаващи правото на Европейския съюз, защото:
• се ограничава правото на сдружаване – неоправдана административна тежест и санкции, които застрашават упражняването на правото на сдружаване, вместо да го насърчават;
• се нарушава концепцията за свободно движение на капитали – не само в рамките на ЕС, но и трансграничното движение, като се насажда дискриминативното и стигматизиращо мнение, че всяка подкрепа, получена от чужбина, е подозрителна, а от там и организациите, получаващи финансиране от чужбина.

III. Относно ежегодното деклариране на имуществото от страна на председателите и на членовете на органите за управление на гражданските организации (в обществена и в частна полза) пред Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), когато юридическите лица са получили финансиране от чужда държава или чуждестранни физически или юридически лица, с изключение на финансиране със средства от Европейския съюз през предходната календарна година
С това предложение членовете на органите за управление на всички юридически лица с нестопанска цел необосновано се приравняват на лицата, заемащи публични функции. Това предложение противоречи изцяло на целта на ЗПКОНПИ, а именно – „лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите“ – чл. 2, т. 2 от закона. Не можем да приемем, че членовете на общите събрания и управителните съвети на гражданските организации следва да бъдат третирани като лица, заемащи висши публични длъжности, само защото организацията, в която членуват е получила финансиране от чужбина – в законопроекта няма изискване за това да е над определена стойност, т.е. и дарение от 50 лв. от чужбина би довело до задължение за членовете на органите на управление в организацията да подават декларация за имуществото си пред КПКОНПИ. Това предложение ще доведе не само до неоправдана административна тежест за организациите, а и за КПКОНПИ, но и до нарушаване на правото на личен живот, доколкото държавните opгaни тpябвa дa ce въздъpжaт oт вcяĸa нeoпpaвдaнa нaмeca в живoтa нa лицaтa. Ние вярваме, че при наличието на достатъчно данни за разходване на средства по нерегламентиран начин от страна на лицата в управителните органи на конкретна организация, съществуват норми и механизми, чрез които компетентните органи да търсят отговорност от тези лица, а не да се приемат необосновани и противоречащи на правната логика и международните стандарти законодателни решения, като предложеното. Организациите на гражданите (ЮЛНЦ) се създават, за да постигат общественополезни цели. ЗЮЛНЦ предвижда конкретни изисквания за публичност (чл. 18), прозрачност на процеса на вземане на решения (чл. 26-27, 31-32, 35, 40), отчетност на дейността и източниците на финансиране (годишния доклад по чл. 43) и ограничения при конфликт на интереси (чл. 28, 41). Всичко това дава достатъчна прозрачност за участието на едно лице в организации с нестопанска цел. Допълнителни административни тежести „по аналогия с лицата, заемащи висши публични длъжности“ е на практика неоправдано и противоконституционно ограничение, което цели ограничаване свободата на сдружаване и в крайна сметка заглушаване на гражданските позиции в процеса на вземане на решения.

Предвид гореизложеното, Ви призоваваме да отхвърлите предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона юридическите лица с нестопанска цел, вх. № 054-01-60 от 1 юли 2020 г., като с това дадете знак, че демократичността в България не е застрашена и правото не се използва като инструмент за ограничаване активността на гражданското общество в страната ни.


С уважение /п/
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОС КЪМ КВНОЖГ