---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществен съвет към
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите


П Р О Т О К О Л
№ 8

На 25 септември 2018 г., сряда, от 10,30 ч. се проведе заседание на Обществения съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Дневен ред :
1. Последващи действия след дискусията относно промените в ЗЮНЦ проведена на 08.06.2018 г.:
- Предстоящи промени в ЗКПО и ЗСч, свързани с годишното отчитане на НПО и обявяването на някои нови обстоятелства в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията - обществена консултация до 29.09.2018 г. Кратка информация за действията на Агенцията по вписвания и НАП (приложено писмо).
2. Националната гражданска инициатива „За забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добива на ценни кожи в Република България. № 839-0113 от 22.06.2018 г. внесена от Инициативен комитет
3. Националната гражданска инициатива „7000“, № 839-01-14 от 27.06.2018 г. внесена от Инициативен комитет
4. Информация за напредъка по Закон за доброволчеството - стратегия за действие.
5. Разни.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Уважаеми колеги, добър ден. Добре дошли на заседанието на Обществен съвет към Комисията за взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Имаме кворум. Уведомени сте за днешният дневен ред (изчита дневния ред).Получили сте съответните документи към него които ще разгледаме на днешното заседание. Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.

За- 8,Против -0, Въздържали се-0
Приема се.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Преминаваме към точка 1 от дневния ред. След дискусията, която проведохме със зам. министъра на правосъдието и председателя на Агенцията по вписванията: Знаете, че поставихме доста проблеми, свързани с чисто технически въпроси по пререгистрацията. Беше обсъден и въпроса с подаването на годишните отчети. По какъв начин организациите, които не са се пререгистрирали преди 30 юни, а са задължени да подават своите ГФО, трябва да действат. Получихме уверението и на Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията, че няма да има проблем. Това беше и написано официално като информация на сайта на Министерство на финансите. Въпреки всичко, получихме сигнали от организации, че са получили уведомления за нарушение и предстои да им се издадат актове за наказание. Те са били пререгистрирани след 30 юни, съответно, не са подали отчети. Написахме писмо до МП, АП, НАП като ги уведомихме за това и изразихме притесненията си, че институциите се разминават в своите действия. Бе ни отговорено, че НАП ще получи нов списък - само на организациите, пререгистрирани към 30 юни. Повечето от сигналите са само за уведомления и НАП няма да предприеме последващи действия.

НАДЯ ШАБАНИ – Здравейте. Искам да подчертая две неща. От една страна, всички сме почувствали, че с прехвърлянето на регистрацията в Агенцията по вписванията нещата стават по-бързи. Искам да призова всички организации, които не са се пререгистрирали, да го направят и да си подават в срок ГФО. Тези, които да се пререгистрирали след 30 юни и заради проблемите с търговския регистър не са успяли да си подадат отчетите, имат основание да обжалват, ако срещу тях има съставен административно – наказателен акт. От НАП ни увериха, че съответно ще бъде прекратено това производство. Но всички други, които са били пререгистрирани към 30.06.2018 и не са спазили срока и подали ГФО, няма да имат това основание. Какво правят организациите в частна полза? На дискусията, която беше през юни месец АП казаха, че според тях те не дължат отчети. Но според действията на НАП не е така. Това все още не е изчистено. В този смисъл има подготвени предложения, които са за обществено обсъждане и които регламентират, че организациите, пререгистрирани догодина, дължат отчети и за двете години. Искам да обърна внимание на една друга съществена промяна, която е в Наредбата: кой е действителния собственик на НПО. През лятото влезе в сила Закона за мерките за изпиране на пари. Той въвежда нови по-сложни правила за изпирането на пари. Изисква всички НПО да декларират своя собственик. Нашият център се опитва да ограничи тълкуването как да се декларират действителните собственици, особено за сдруженията.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Благодаря на Надя Шабани. Тези предложения за промени са за обществено обсъждане до 29 септември. Още е рано ОС да се произнася по тях – това ще стане, когато проектите бъдат внесени в НС. Но няма пречки вашите организации да се запознаят и да предложат становища. На страницата на БЦНП има много добър правен прочит на тези промени.

НОНКА МАТОВА – Бих искала да задам един въпрос. Във връзка с предлаганите промени в закона за изпиране на мръсни пари. Юридическите лица с нестопанска цел се делят на сдружения и на фондации. Самите сдружения са в обществена и в частна полза. Тези, които са в обществена полза, не разпределят дивиденти за разлика от тези, които са в частна полза. Тези, които са в обществена полза, се стараят да имат колкото може повече членове и не разчитат на материалната подкрепа от членски внос от тях. Което предполага определени изменения в защита на организациите в обществена полза. Във връзка с последните промени т.к. едно сдружение в обществена полза би могло да има десетки хиляди членове. Те считат ли се за собственици и необходимо ли е да има от всеки един член декларация. Или организациите в обществена полза ще бъдат освободени от това задължение т.к. там няма собственик.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Благодаря за въпроса. Мисля, че Надя може да отговори, въпреки че там все още се търси отговор на този въпрос.
НАДЯ ШАБАНИ – До предходния за мерките за изпиране на пари, знаете колеги, че всички имахме две задължения до 4 месеца след регистрация за дадем вътрешни правила в ДАНС. Имаше примерни които бяха доста сложни. Преди няколко години в Европа се затегна законодателството по повод изпирането на пари. Прие се Препоръка № 8 в резултат на които се започнаха процеси за препоръки към държавите членки за затягане на това законодателство. Също така беше приета една специална Директива която задължи държавите – членки. ЮЛНЦ бяха поставени наравно в изискванията като банките, търговските дружества и всички големи оператори с финансови ресурси. Ние още преди една година се опитвахме да влияем във връзка с промените в Закона за изпиране на пари да се въведе различен подход спрямо ЮЛНЦ и особено за тези които не оперират с големи финансови ресурси. Успяхме да се преборим за няколко важни неща, които според мен облекчиха първоначалния вариант. Тези които имат под 20 хил. лв. оборот на практика няма да правят тази по сложна отчетност която се изисква в закона. И не подлежат на начално приемане на вътрешни правила. По малките организации не влизат в разпоредбите на закона. Въпроса за действителния собственик. Директивата има много широко понятие което по отношение на корпоративните юридически лица се казва този които може да управлява една четвърт. ДА се обявяват управителните съвети тези които управляват. В правилника ще бъде разписано по подробно. Сега дефиницията остава широка.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Наша роля е да следим за тези промени. И ако трябва да реагираме така, че да не се стига до абсурди. Нямаме нужда за взимаме решения по тази точка. Тя беше информативна за ОС. Преминаваме към точка 2. Ще дам думата на вносителите да ни представят НГИ.

ПЕТЯ АЛТИМИРСКА – Аз съм председател на инициативния комитет. Внесохме НГИ в Народното събрание с искането. Проблемите не са само за животните но и за околната среда. Надявам се, че сте се запознали с материалите, които сме представили. До този момент не сме срещнали реакция на хората от институциите. Всички институции са съгласни с това, че такова влияние е пагубно за околната среда. До момента инициативата мина в Комисията по земеделието и храните. На тази комисия бяха представени две становища – на МЗХГ и МОСВ. Имат готовност за съгласувателни действия с всички заинтересовани страни и ще предприемат необходимите мерки. На европейско ниво се очаква американската норка да бъде включена в списъка с иванзивните животни. В България има две ферми за отглеждане на американска норка. Животното е изключително опасно, когато попадне в природата. Норките са доста опасни, най- вече, че нападат животните в техните дворове. Този вид има инстинкт за свръх убиване и по този начин причинява стопански щети. Сериозен проблем е също и миризмата, която идва от фермите. В една от фермите се отглеждат 120 хил. животни. Застрашават здравето на хората.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Много добре ни разяснихте причините за инициативата. От една страна опасността, която представляват тези животни за България и от друга страна – самите начини за отглеждане които са мъчителни за тях. Предлагате конкретни изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност.

ПЕТЯ АЛТИМИРСКА – Да, предлагаме именно тези промени в Закона. Както и Наредба № 2 за отглеждането на космати животни. Решението на Комисията по земеделие на база събраната информация всеки народен представител да има възможност на направи законодателна инициатива. Комисията няма право да го направи.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Имате ли въпроси?

НОНКА МАТОВА – Голяма част от нашите членове са и хора, които се занимават с отглеждането на животни. Първо мен ме смущава термина „ на ценни кожи“ . Какво означава това „ценни кожи“? Защото подозирам, че пак ще влезем в дебати. Всичко което се продава за някакви пари то има ценна стойност. Има цена и би следвало да е ценна кожа. Независимо агнешка, заешка или друга, не само на норки, на порчета или каквито и да е. Което означава, че аз предлагам този проект за стои на трупчета. Още повече, че в съществуващите разпоредби думите „ценни кожи“ се заличават. Липсват мненията на Сдружението на животновъдите в България. Всички знаем, дали явно или не, България не полага достатъчно грижи за производителите. Следва да имаме тяхното становище да се отглеждан ли или не. Второто становище би следвало да се иска от Българския ловно - рибарски съюз. Има органи, които да следят за тези неща ХЕИ и МОСВ относно замърсяване и други неща. Преди малко се спомена, че само за неподаване на един документ минималната гроба е 2 хил. лв., ами тук става въпрос за опасни животни. Аз съм ловец от 1980 година. Ловците са задължени да се грижат за популацията на дивите животни. Държавата има достатъчно механизми да задължи Съюза на ловците и риболовците да намалят до минимум която и да е полулация на животни в България. Не виждам никаква логика в това предложение и не смятам да го подкрепя.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Благодаря за становището. Можете ли да дадете определение за термина „ценни кожи“?

ПЕТЯ АЛТИМИРНСКИ – Терминът е въведен от ветеринарномедицинската дейност. Дава се ясно определение за това. В юридическата терминология все още този термин липсва, но в Наредба № 2 на МЗХ се цитира какво точно представляват „ценни кожи“. Това са кожи от животни, които се отглеждат с единствена цел добива на техните кожи. Основният продукт от тези животни са кожите им. Въпрос на уточнение. По отношение за становищата. Да, има становище от МОСВ и то е качено на страницата на КЗХ. Сдружението на ловците ще има подобно становище. В България въобще не се знаеше какво е американска норка. До каква степен едни ловци биха могли да предотвратят дивата популация е под въпрос. В Испания се плаща на ловците по 50 евро да ги избиват. Тук става въпрос за индустриално отглеждане. Инвестиционният проект е за 400 хил. на година.

ГЕОРГИ ЧЕЛИБИЕВ – Част от информационната ни кампания преди да подготвим гражданската инициатива беше за се запознаем и с проблемите на хората. От две години документираме техните проблеми. Имаме много сигнали за избягали животни. За животни, които навлизат в частните стопанства. Говорихме с потърпевши, на които в рамките на два месеца бяха убити всички животни в стопанството. Човекът беше на 86 години. Той, както и други хора в селото бяха безсилни. Институциите неглижират техните сигнали. Американската норка е със силно инвазивен характер. Това е хищник. Чакали и ловци не се справят с тази популация.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА – Само искам да изразя поздравления към Вас тази инициатива. Ще гласувам „ЗА“ подкрепа на инициативата.

НОНКА МАТОВА – Смятам, че ОС не е готов за решение по този казус, поради което предлагам да се отложи взимането на решение до допълнителни становища.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Подлагам на гласуване предложението на Нонка Матова да отложим взимане на решение.

„ЗА“ – 1, „ПРОТИВ“ – 7, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ -0
Не се приема.

Преминаваме към гласуване на решение по точката а именно:
Общественият съвет подкрепя Национална гражданска инициатива „За забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добива на ценни кожи в Република България“ № 839-01-13 от 22.06.2018 г., внесена от Инициативен комитет.
Препоръчва на членовете на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите да я подкрепят и по тяхна инициатива да внесат Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

„ЗА“ – 9, „ПРОТИВ“ – 0, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ -1
Приема се.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Преминаваме към точка 3 от дневния ред. Моля вносителите на НГИ „7000“ да ни представят предложението си и мотивите към него.

КРЕМЕНА СТОЯНОВА – Председател съм на НГИ и по-важното е, че съм родител на младеж с интелектуални затруднения. Това е инициатива на родители на хора с увреждания. Тук ще говорим за хуманност към хората. 7000 човека са били поставени под запрещение. Много накратко ще кажа, че запрещението отнема всички човешки и граждански права на един човек. Моят син е вече на 17 години и твърдя, че не е дете. Той е младеж и има визия за живота си, има мечки, има желания, има и план как да ги изпълни. Друг е въпросът, че има нужда от подкрепа как да се случат всички тези неща. През 2012 година сме ратифицирали Конвенцията за правата на хората с увреждания, вече сме 2018 година и не сме мръднали в посока защита на правата на тези хора. В сегашния закон се споменават термини като „слабоумие“. Такъв термин не съществува много отдавна. Преди 80 години ако запрещението е бил единствения начин за справяне на хора със затруднения, сега в един съвременен свят не може да бъде защита. Преди 80 години са ги затваряли и са ги къпали със студена вода и други неща, които не са били хуманни. Всички знаем за затварянето на институциите. Сега настаняването в защитено жилище не е решение на проблема. В сегашното ни общество такива мерки не могат да съществуват. И поради тази причина запрещението е нещо, което също няма как да защити нашите младежи. Единственото нещо, което искаме е да облечем в думи „достоен живот“ на хората с увреждания. И в този смисъл те да бъдат подкрепени, и там където им е трудно да се справят да бъдат подкрепени. Тази НГИ е инициирана не защото ни е хрумнало, а защото тя почива на една много дълга работа. В рамките на 6 години ние сме градили и подкрепящите мрежи на хората, видели сме промяната на тези младежи. Чисто икономически за държавата ни е изгодно.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Моля, съвсем на кратко да кажете конкретните промени, които предлагате.

НАДЯ ШАБАНИ – Искам да поздравя родителите, които направиха този инициативен комитет. Те събраха над 12 хил. подписа. Работата по законопроекта е започнала през 2012 година. Той претърпя три публични обсъждания и преживя трима министъра на правосъдието. Беше внесен като проект в 43- то НС, мина в 5 комисии и в пленарна зала на първо четене. Това е законопроект които съдържа комплект от мерки, с много заинтересоване страни. Основната промяна е , че той отменя един текст от Закона за лицата и семейството от 1943 година. Такова каквото е „запрещението“ в България го няма в нито една цивилизована страна. Обществата са предвидили по съвременна форма на подкрепа на лица с интелектуални затруднения. Законопроектът не е взет от чужд модел. Призовавам членовете на обществения съвет да подкрепят тази инициатива.

ДИАНА ХАДЖИАНГЕЛОВА – Също призовавам всички от ОС да подкрепят инициативата.- За нас тези проблеми не са непознати. Години сме част от БАЛИЗ. Проблемите за хората с интелектуални проблеми не са за нас непознати. Надявам се след толкова години да се случи това нещо.

НОНКА МАТОВА – Имаме огромен опит в тази връзка и подкрепяме по принцип. Постановките, които се споменаха са в ЗЛС и други нормативни актове. До 2016 година домовете, които са приютявали такива лица са били задължени да слагат запрещение. Което няма нормативен акт да има текст с настъпване на пълнолетие да отпада автоматично. Това, което сме установили на терен, че държавните органи са съгласни, но бездушието е пълно. Установили сме и че вероятно има материален интерес. Идеята ми е да се прекратява действието на текста който вменява „запрещение“ автоматично с настъпване на пълнолетие на съответното лице. Ще се решат нещата без да се ангажира институция.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – До колкото разбирам целта на инициативата е въобще да отпадне „запрещението“ като такова.

КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА – Категорично смятам, че няма човек в залата които да е против вашата инициатива. И предлагам да препоръчаме на Комисията да я подкрепи.

КРЕМЕНА СТОЯНОВА – За да бъде поставено под „запрещение“ едно лице трябва да е навършило 18 години. Относно отпадане на „запрещението“ безумие е да защитиш нечии права ти ги отнемаш напълно. Няма как да бъде частично. Това, което предлага законопроекта, и мерки за подкрепа.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Мисля, че добре и на разбираем език ни представихте инициативата. Това е законопроект, който предстои да бъде внесен.

НАДА ШАБАНИ- Законопроекта е на страницата в архива на Народното събрание.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Предлагам Ви следното Решение на Обществения съвет. Подкрепя Национална гражданска инициатива „7000“ № 839-01-14 от 27.06.108 г., внесена от Инициативен комитет и препоръчва на членовете на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите да я подкрепят и по тяхна инициатива да внесат в 44-то НС проекта на Закон за физическите лица и мерки за подкрепа, приет на първо четене в 43-то Народно събрание с вносител Министерски съвет.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – В процедура на гласуване сме.
НОНКА МАТОВА – Възмутена съм. Първо всички знаете, че с прекратяване дейността на едно Народното събрание, се прекратява и дейността на всички законопроекти и се започва на ново. Което означава , че този законопроект е изчезнал в небитието. Какво гласуваме изобщо.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Гласуваме философията на инициативата – концепцията, която беше изложена пред нас от Инициативния комитет. Когато бъде внесен законопроекта, можем да разглеждаме и гласуваме отделни текстове. Подлагам на гласуване предложения проект за решение.
8 гласа - „ЗА“, 0 гласа - „ПРОТИВ“, 0 гласа - „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ„
Приема се.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Преминаваме към следващата точка от дневния ред. Една много важна тема. Приемане на Закон за доброволчеството. Това, което сме направили е изпратено писмо до вносителите от името на ОС. Оказва се , че в две от комисиите не е разглеждан този законопроект. Едната е правна комисия, а другата е вътрешната, на която г-н Цветанов е Председател и вносител на законопроекта. С писмото до г-н Цветанов каним представители на вносителите да дойдат за днешното заседание и изразяваме готовността си ако се сформира работна група да сме част от нея. Виждате, че нямаме представител. Какви стъпки да предприемем от тук нататък. Очевидно има тиха съпротива. Това е наш приоритет от стартиране на този Обществен съвет.
НАДЯ ШАБАНИ - Бих предложила да инициираме среща с вносителите.Да разберем каква е причината да не се предвижва законопроекта. Изключително важно е приемането му. Ако има концептуален проблем да бъде изчистен. Т.к. участвам в работната група за закона за социалните услуги в МТСП една от дискусиите беше работата на доброволците в социалните услуги. Моето предложение е Общественият съвет да инициира среща с вносителите.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – В писмото ние отправяме покана за днешното ни заседание. Нямаме отговор. Други предложения. Ще напишем ново писмо и ще се опитаме да осъществим такава среща.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА – 5 декември е деня на доброволеца. Ако до тогава няма среща, да инициираме обществена дискусия. Ще бъдем малко по-крайни в искането си. Очевидно дипломацията не винаги е ефективна.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Можем в писмото – покана да кажем, че готвим и по-широк обществен дебат.
ДИАНА ХАДЖИАНГЕЛОВА – Подкрепям идеята за обществена дискусия. Законът за доброволчеството е изключително важен за нашите организации. Да направим обществено достояние проблема. Обществото не е запознато с доброволчеството.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Истината е, че доброволчеството е хоризонтална тема за всички неправителствени организации. Но може би, широката общественост има нужда от повече информация за тази необходимост.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА – Хората разпознават доброволчеството, но не разпознават нуждата от регулация. Не разбират какви са проблемите. И затова е полезно да извадим 5 неща които пречат.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Предлагам на гласуване средния текст за решение по точката.
1. С оглед важността и необходимостта от такъв закон, отчетена от гражданските организации и липсата на напредък по неговото обсъждане в Комисията по правни въпроси и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Съветът ще инициира работна среща с народни представители, вносители на Законопроекта за доброволчеството и членове на водещите комисии, на която да бъдат обсъдени евентуални концептуални или юридически съображения и да се премине към неговото незабавно разглеждане от Народното събрание.
2. Да се проведе широк обществен дебат за необходимостта от Закона и пречките, които неговата липса създава в работата на организациите и фирмите, както и на самите доброволци. Кампанията да стартира с обществено обсъждане във връзка с Деня на доброволеца – 5 декември.

С 9 гласа - „ЗА“, 0 гласа - „ПРОТИВ“, 0 - глас „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ”
Приема се.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Една последна точка. Тя с свързана с едно писмо от Фондация „Глухи без граници“. То е продължение на един доста дълъг процес, който се води през обществения съвет. Темата е свързана с приемането на жестовия език за официален език. Тези организации предлагат промени в Конституцията. Преди време им беше даден отговор, че мотивите са доста слаби и няма нагласа в народните представители за конституционна промяна. Това, което може да предложим в тази връзка: в момента има работни групи в МТСП за промени на законодателството за хора със специални нужди. Процесът в момента върви. И трябва да се адресират там. Лично аз бих предложила такъв вид препоръка да се отправи. Не е ролята на ОС да решава проблеми между организации.
АШОД ДЕРЯНТОНЯН – Това, което се каза, го подкрепям. Искам да допълня, че когато става дума това не е тема, която засяга МТСП. МОН е много по-важната институция – ние имаме образователен проблем, а не социален. Жестовият език за влезе в образованието. МОН е организирала Консултативен съвет, където има много ясни правила и всички работим заедно. Има една от организациите Асоциацията на хората с увреден слух работят заедно с ГЕРБ по закон, не знаем какво се случва там, но не трябва да ги разделяме нещата на отделни институции. Този език е обект на МОН. Не е само подкрепа. Всичко беше представено в пътната карта и всичко много подробно е разписано там. Да видим какъв проекто - закон ще излезе.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Има ли предложения за решение по това писмо.
АШОД ДЕРАНТОНЯН- Във връзка с това писмо, аз лично смятам, че становището на ОС трябва да бъде свързано с това, че е съвместна работа на изпълнителната власт и законодателната власт. Ние сме информирани, че МОН е основната институция, която е отговорна за всичко свързано с жестовия език и че фондацията е част от Консултативния съвет в МОН и знаят какво се случва там. Ние оставихме пътната карта необсъждана в Обществения съвет. Нека я разгледаме на едно от следващите заседания. Тя е много добре разписана и показва всички проблеми.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – ОС е информиран за необходимостта от приемането на такъв закон. Въпросът е, че има работни групи и в МОН и МТСП и ние препоръчваме заинтересованите организации да се включат в работата на тези групи. ОС ще подкрепи всичко, което се предложи от изпълнителната власт. Предлагам проект за решение:
1. Общественият съвет е информиран за необходимостта от приемане на Закон за жестовия език и препоръчва на заинтересованите организации да се включат в работните групи към Министерство на образованието и науката и към Министерство на труда и социалната политика, които в момента работят по въпроси, свързани с жестовия език като част от образователния процес, и със социалните услуги, които да адресират и групата на хората със слухови затруднения.

2. Общественият съвет ще подкрепи конкретни законови текстове, след като те бъдат предложени от изпълнителната на законодателната власт.

7 гласа - „ЗА“, 0 гласа - „ПРОТИВ“, 1 - глас „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ„
Приема се.
ДИАНА ХАДЖИАНГЕЛОВА – Въздържам се, т.к. тази тема доста дълго, време се дебатира. Имаше становище от страна на Националния съвет което не се взима под внимание.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Имаме и чисто оперативен въпрос. Напомням на групите в които членовете са на ротационен принцип да си прегледат протоколите и да ни уведомят писмено с протокол и да ни предоставят информация за избрания следващ титуляр в Обществения съвет. Благодаря Ви за активната работа на днешното заседание. Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА