---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществен съвет към
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите

П Р О Т О К О Л

№ 10

На 19 юни 2019 г., (сряда) от 10,00 ч. се проведе заседание на Обществения съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Преглед на напредъка по влизане в сила на промените в ЗЮЛНЦ и Закон за мерките срещу изпирането на пари, касаещи гражданските организации.
2. Статистика на разглежданите в ОС Национални граждански инициативи и предприети действия от страна на НС.
3. Обсъждане на изпълнението на решенията на ОС относно разглеждане на проект на Закон за доброволчеството.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието се прилага към протокола.

* * *
Заседанието беше открито и ръководено от г-жа Ива Таралежкова – Председател на Обществения съвет.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Уважаеми колеги, добър ден. Добре дошли на заседанието на Обществен съвет към Комисията за взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Имаме кворум. Уведомени сте за днешният дневен ред.(изчита дневния ред). Получили сте съответните документи към него, които ще разгледаме на днешното заседание. Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.

За- 13, Против -0, Въздържали се-0
Приема се.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА- Преминаваме към т.1 от дневния ред. В последните години има доста изменения в законодателството свързано с гражданските организации, част от тях са инициирани и от нас. Тези промени влязоха в сила. Имаме от страна на наши членове – БЦНП, конкретно писмо с предложения. До голяма степен трудностите бяха изчистени. Има добър диалог между гражданските организации, Министерство на правосъдието и Агенцията по вписванията. Искам да дам думата г-н Талев от МП да сподели своите впечатления от практическото приложение на промените, които влязоха в сила.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ – Министерство на правосъдието – Благодаря. Дирекцията която имам честта да ръководя, се занимава с нормативните актове от компетентността на министъра на правосъдието. Последващото им прилагане. В момента не мога да дам практически поглед от резултатите от прилагането на промените. Министерство на правосъдието винаги си е сътрудничило с НПО. Имаме добра комуникация. Занапред ще бъде все така. За по-практически впечатления ще дам думата на АП.
БОРИСЛАВА МИХАЙЛОВА – Агенция по вписванията. Това което мога да кажа е на база на мои лични впечатления от хода на работата ми. Отказите при пререгистрацията бих определила като рядкост. Те са в случаи на грешки които са съществени. Грешно попълнено заявления или неизпълнени указания. Действителен собственик - отказано е само при липса на лице за контакт.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Имате ли статистика какъв е броя на пререгистрираните НПО да момента от влизане в сила на закона .
БОРИСЛАВА МИХАЙЛОВА – Такава статистика не мога за предоставя към момента. Може би на по- късен етап.
НАДЯ ШАБАНИ- Нашата организация участваше както в разписването на промените в ЗЮНЛЦ през 2016 г. , така и в закона за мерките срещу изпиране на пари в частта за гражданските организации. Ние за да насърчим кампанията за пререгистрации и да помогнем процеса да стане по – спокоен, сме предоставили повече от 1000 консултации. Сега по темата за закона срещу изпиране на пари: от началото на годината сме провели няколко обучения. Работим добре с ДАНС. Благодаря на Агенцията по вписванията , че заедно с ДАНС разработихте указанията, защото това беше важно. Простичкият текст на §2. Имаме няколко практически въпроса , които са като обратна връзка от организациите. Изпратили сме подробно писмо. В указанието се появи текст за учредителите със запазени права - трябва изрично за се посочат в заявлението. Трябва да се изчисти въпроса какво става в хипотезата на сдружение което има трима членове, ако станат 7 или 10 . Какъв ще бъде реда на заличаването на действителните собственици. По отношение на ЮЛНЦ в началото процеса вървеше по – добре. Имате ли практика за издаване на вътрешни указания. При промяна на учредителен акт ще се иска ли само нотариална заверка. Има и други теми. При пререгистрацията се появяват съдебни решения с върховните органи. При промяната от 2016 година това са само управителни органи. Искаме да обърнем внимание; последните месеци се появиха проблеми, които трябва да изчистим.
БОРИСЛАВА МИХАЙЛОВА – На първо четене приветствам идеята да се направи работна група за изчистване на някои неща. Поставяте въпроси, за които не съм в детайли запозната и няма как да Ви отговоря. Това, което искам да кажа, че във вторник на страницата на агенцията бяха публикувани методически указания за работата на длъжностните лица по пререгистрацията. Специално за учредителен акт на фондациите. Указанията са, че трябва да се иска нотариална заверка. Лично като длъжностно лице трябва да спазвам тези указания. По отношение на пререгистрацията – в момента, в който постъпи заявление за пререгистрация с актуално състояние от съда, ние сме задължени да нанесем това което е посочено в него. Включително да променим заявлението на конкретното юридическо лице.
НАДЯ ШАБАНИ – първоначалната идея беше за прехвърляне на данни. Съдебните решение са много различни. За това се взе решение хората да подават заявления. Не може едни фондации да имат вписани едни върховни органи. А други само управителните съвети.
НОНКА МАТОВА – Имаме завидна практика и с Агенцията по вписванията и с Министерството на правосъдието. И мога да кажа, че преди беше много по- евтино. Като ангажиране на кадрови потенциал. В ЗЮЛНЦ има големи празноти. Ние сме стара организация. Преди 100 години са умрели учредителите. Аз не съм собственик на тази организация; само съм пазител на нейното наследство. В закона има празнота относно съюзните организации. Оказва се, че в съюзните организации има физически лица, членове. Какво правят там. Има няколко скандала за разпределяне на субсидии. В Агенция по вписванията услугите са много по-скъпи. Два пъти сме осъдили агенцията по вписванията. Бих искала да има наказаност.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА – В момента се борим електронно да си качим отчета. Сайтът е направен така, че дава много кратка сесия. Отчетите на сдружение се изисква качване на много документи. Системата има лимит на обема на файловете. На нас ни се случва 10 пъти системата ни изхвърля и започваме от ново. Няма как да бъдем свързани с електроният съпорт. Т.к. ни интересува кога ще бъдат качени отчетите . Оказва се, че няма срок. Това действително ли е така. Ние имаме срок за подавате на отчети. Трябва да има и срок за качвате на сайта на агенцията.
БОРИСЛАВА МИХАЙЛОВА- По отношение на работата на сайта, моите лични наблюдения са, че до голяма степен заявителите се свързват с отдела и се дава информация. Трудно ми е да отговоря за работата на сайта.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА – Справяме се след седмици опити.
БОРИСЛАВА МИХАЙЛОВА – В момента отчетите, които не са обработени са 1 милион. Това са организационни въпроси, които бихте могли да насочите към ръководството. Аз съм длъжностно лице по регистрацията.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Не може да кажете срокове?
ГАЛЯ МАРИНОВА – Тази бройка 1 милион е малко плашеща. Това обработваемо ли е в рамките на 1 година.
БОРИСЛАВА МИХАЙЛОВА – Има практика 1 лице да обработи 80 отчета на ден. Това е сериозна бройка. Съответно отнема доста време. Това е организационен въпрос. Обработката на тези отчети.
ГАЛЯ МАРИНОВА – 100 човека и 10 години. Става нещо което по друг начин трябва да решим.
НАДЯ ШАБАНИ – Тези 1 мил. засягат и търговците. Да не останете с грешното впечатление.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Тези въпроси да ги приемем като препоръки. Предлагам ОС да вземе решение да опишем това, което колегите изложиха. Остава да напишем тези проблеми във формата на препоръки и да ги предадем в агенцията и в Министерство на правосъдието. И да видим статистика на зададените заявления за пререгистрация, броя откази и реално регистрираните. Да ползваме тази статистика за наши анализи. Доста време се борихме за тези промени. Имате ли други въпроси, колеги? Благодарим на гостите.
БОРИСЛАВА МИХАЙЛОВА (АП)– Вписвания или отказа. И двете ли.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Ще Ви подготвим официално писмо.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ (МП) – В заключение бих искал да благодаря за отправената покана. Мисля, че срещата ни беше от полза и за двете страни. Министерство на правосъдието винаги е отворено за разумни предложения. Благодаря.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Продължаваме със следващата точка. По време на работата на нашия ОС от 2017 г. сме разгледали общо 7 броя НГИ. Вие сте получили списък на инициативите, които са разгледани от нас. По всички тях общественият съвет е изразил принципна подкрепа. Моята идея е днес да разглеждаме този списък – какво е развитието на всички инициативи.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА – Комисията е подкрепила всички граждански инициативи. Като някои от тях са разглеждани съвместно с ресорните комисии. По тях има решения приети от комисията.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Въпросът е како какъв орган се явява нашия ОС по отношение на НГИ. Това е една от легитимните форми на гражданско участие. Слушам вашите коментари, предложения и идеи.
АТАНАС СЛАВОВ – Ще се изкажа в качеството ми на специалист по гражданските инициативи. Всички не са с едно и също качество. Например НГИ „7000“, стъпва на един пет годишен труд в самия парламент и в Министерство на правосъдието съвместно с гражданските организации. На второ място е получила подкрепа в самия обществен съвет и на трето място е свързана с изпълнение на международно споразумение на България. Тази инициатива да остава без движение е недопустимо. Аз бих призовал, без да съм член на обществения съвет, да се подчертае важността на тази инициатива, защото тя помага на България а е и нещо, което е трябвало да се случи и получаваме осъдителни решения от Страсбург. На второ място очевидно е, че имаме проблем с тази част от Закона за прилагане на прякото участие, която е свързана с гражданските инициативи - Глава 3. И този системен проблем е най- вече в това, че веднъж влязла в парламента в най- добрия случай стига до обсъждане в комисии и се приема за сведение. Броят се на пръсти случаите, в които инициатива е стигнала до обсъждане в пленарна зала, което е смисъла на закона. Бих призовал ОС да посочи това непълно спазване на закона и да призове комисията и самия парламент да се произнесе по тези инициативи. Многократно в различни състави на ОС сме коментирали, че НГИ трябва да се развие в посока на истински законодателна инициатива.
НАДЯ ШАБАНИ – Напълно подкрепям казаното от г-н Славов и ще дам пример именно с НГИ „7000“. Която както бе отбелязано следва 6 години работа на институциите, министерство на правосъдието, Народното събрание предходен законопроект, който беше внесен и 12 хил. подписа. Когато беше разгледана в КВНОЖГ, лично г-н Кутев пое ангажимента, че връщайки се в Министерство на правосъдието и след направата на оценка на въздействието ще бъде разгледана. Това се случи през есента на 2018 г. Вече една година сме в една работна група без ясна цел и с неясни срокове. Напълно подкрепям това да подготвим едно писмо до комисията да се предприемат сериозни действия да има ясна обратна връзка по отношение на предприетите действия от комисиите.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Това е допълнение към предложението.
ГАЛЯ МАРИНОВА – Нашата работна група беше по първата внесена инициатива. Погледнахме много сериозно на нея. Комисиите я разгледаха на съвместно заседание. Имаше сериозен дебат. Търсили сме срещи. След заседанието на работната група имахме цел да изготвим законодателна промяна. Имахме активна комуникация с членовете на НГИ, като се искаше да представят някои изясняващи неща. От тогава не сме ги виждали. Няколко пъти се опитвах да ги чуя. Това е един от проблемите. Когато ти подадат ръка, да я използваш. Ние сериозно се бяхме ангажирали да внесем техните предложения. Искам и един по-общ коментар на предложението. НГИ не могат да бъдат разглеждани като законопроекти. Те имат нужда от допълнителна обработка.
АТАНАС СЛАВОВ - Да уточня – НГИ, както е формулирана, позволява две писти. Едното е да се дадат предложения, които трябва да се дообработят за да станат законопроекти. Другия тип НГИ е такава, в която има директно написани предложения във формата на законопроект. Идеята е да се предвидят две процедури. Да остане сегашния ред за едните, другите да имат друг ред. Мога да споделя опит от първата НГИ от 2010 година: тогава имаше внесен законопроект и пак не стигна до пленарна зала.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Има ли други коментари. Да разбирам ли, че сте съгласни с изказванията до сега. Има три вида инициативи, едните които са разгледани и са подкрепени по същество, други, например „7000“, съдържат конкретни предложения за законодателни промени и трети, които нямат конкретни предложения за законодателни промени, както в случая с инициативите „Системата ни убива” и „Системата ни убива всички”. Какво можем да направим в конкретните случаи и какво да направим по принцип.
ГАЛЯ МАРИНОВА – Подкрепям това, което казахме. Щом имаме готови законодателни предложения, трябва на настояваме да се разглеждат. А за другите да напомним на вносителите да внесат материали с цел продължаване на разглеждането. Искам да изкажа едно становище – по отношение на НГИ, ОС много сериозно си прие ролята.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Как да подсилим тази подкрепа и до видими резултати. Това, което можем да вземем като решение, е от една страна да се подчертае важността на инициативата „7000“, която действително е плод на един много дълъг труд. И има конкретни предложения за законодателни промени. Да направим среща с г-н Кутев, който се е ангажирал с това. Т.к. тя е в изпълнение на европейски директиви. Да видим в кои комисии не са разглеждани и останалите инициативи и да видим и в МП има ли някакви съображения против. Може и да изготвим становище как се въвежда в действие НГИ. И да помислим за някакво събитие или обществено обсъждане, посветено на Гражданската инициатива като инструмент за участие и определяне на политическия дневен ред. Имаме активност, имаме законова уредба, но нищо не се случва. От друга страна, да поискаме срещи с представителите на НГИ които имат конструктивен характер, но не са изчистени и доработени.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ – Ще направим НГИ спиране геноцида върху пенсионерите. Ще го направим с юристи и директно ще го внесем.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Едно решение с три точки. Моля да гласувате.

„ЗА“- 13, „ПРОТИВ“ -0, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“ -0
Приема се.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА- Преминаваме към т. 3 от дневния ред: Закон за доброволчеството. Няма да правя ретроспекция. Към момента има внесен законопроект, не е разгледан от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и правната комисия, която е водеща. След множество писма да бъде разглеждан законопроекта. Имахме среща с г-н Нунев, който е председател на КВСОР и на когото изложих нашите аргументи. Със съдействието на г-н Кутев направихме среща и ни беше обещано, че ще влезе в Комисията за разглеждане. Г-н Кутев е разговарял с правния министър г-н Данаил Кирилов по отношение на закона. Ние се борим да мине на първо четене в двете комисии, за да може да влезе в пленарна зала. След това може да се гледат текстовете по същество и да се изчистят някои критични моменти. Имате ли други предложения за действие. Нямам конкретни предложения за решение по точката. Тя е чисто информативна. Други коментари. По точка разни.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА - Искам да поставя въпрос, по който се разрази дискусия в общественото пространство в последния месец. Във връзка със стратегията за детето. Искам да поставя темата по дебата срещу гражданските организации. Има призиви за забрана на гражданските организации, за забрана на международно финансиране. Целият този дебат за стратегията се разгоря именно поради това, че институциите много дълго време не отговориха на страховете на хората във връзка със стратегията. Оставиха в пространството едно мълчание. Смятам, че като обществен съвет, който представлява интересите на гражданските организации трябва да имаме позиция.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Проблемът е сериозен. Държавата не защити собствената си стратегия и камъните се оказаха в градината на гражданските организации.
АТАНАС СЛАВОВ – Този тип публичен диспут става тенденция. В рамките на година – по два ключови въпроса. Истанбулската конвенция и Стратегията за детето. Манипулира се общественото мнение. Институциите не бяха на висотата на обществените очаквания. Те се скриха зад своята институционална фасада. Което поставя въпроса, когато участваме в институцианални формати дали легитимираме някакъв процес. Ще си позволя да предложа може би един по-широк публичен форум. С представители на институциите. Включително – с покани към международни партньори, подкрепящи граждански сдружения в България. Подобава на ОС да има по – активна позиция. По този проблем трябва да се говори.
БОРИСЛАВА ВАНКОВА – Подкрепям предложението на г-жа Величкова за изготвяне на становище от страна на ОС да се обединим около това да изразим своето притеснение.
НОНКА МАТОВА – Аз мисля, че преди да се премине към една решителна крачка, би трябвало да се направи един много сериозен задълбочен анализ върху материята. Защото се установи относно Истанбулската конвенция, първо църквата беше категорично против. Както и беше против подробностите в Стратегията за детето. Моето сдружение също е против. Установи се, че вследствие на неправилен превод на един термин се предизвика тази колизия в общественото пространство. Това е и моделът във втората конфликтна точка. Стигаме до ненаказаността на чиновника, който причинява тези неща.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА – Моето предложение не се отнася по същество за стратегията. По скоро моето предложение е да се направи анализ как гражданските организации се слагат под един знаменател. Призовава се да бъдат изгонени от България, това е истински риск за демокрацията в България. Не да говорим по същество за стратегията. Гражданските организации помагат на институциите да си вършат по- добре работата.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Можем ли да обединим предложенията за писмо и форум и да ги гласуваме заедно. Предлагам да гласуваме следното решение на ОС.
Във връзка с все по-честите атаки срещу представители на граждански организации Общественият съвет да изработи писмо към институциите и към Народното събрание за оценка на важността ролята на гражданските организации в работата на институциите и да се организира един широк обществен форум с представители на гражданските организации, представители на институции и на донорските международни организации които подкрепят гражданските организации. На този форум да се анализират ползите и работата на организациите с институциите и да се вземат решения за стъпки срещу негативната обществена реакция.
ГАЛЯ МАРИНОВА – Подкрепям идеята за форум, но ми се иска да добавим още една стъпка, но нашата работя няма кои да я свърши освен самите ние. Трябва да убедим обществото, че чрез нас защитава своя интерес.
НОНКА МАТОВА – Основата е обществото. Държавата е функция на обществото. Лично аз не смятам да доказвам на държавния или общински чиновник кой е първообраза.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Ще Ви помоля да гласуваме тази формулировка. Имаме няколко стъпки, писмо, форум. Да не насочваме вниманието към болезнените теми. Да покажем какво правят гражданските организации. Подлагам на гласуване текста на решението.

„ЗА“- 13, „ПРОТИВ“ -0, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“ -0
Приема се.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВ – Г-жа Миланова има покана към колегите.
ТАТЯНА МИЛАНОВА – Бих желала да Ви поканя на наше събитие 30 юни 2019 г. на лятната сцена на Борисовата градина - Втори фестивал „Балканска палитра“. Добре сте дошли.
ИВА ТРАЛЕЖКОВА – Благодаря за отделеното време. Закривам заседанието.




ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ:

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА