Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Обществен съвет към Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
Обществен съвет към Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
15/01/2020

    П Р О Т О К О Л № 11

    На 15 януари 2020 г., (сряда) от 10,30 ч. се проведе заседание на Обществения съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Преглед на резултатите и план за работа на Съвета - основни дейности и взаимодействие с КВНОЖГ.
    2. Актуална ситуация относно ЗСУ и приемане на становище от името на Съвета.
    3. Национална гражданска инициатива „Национално единение за семейството и децата“, вх.№ ПГ 939-01-28, от 18.10.2019 г. внесена от Инициативен комитет.
    4. Проект „Бяла книга за Персонализираната медицина в България- пътна карта за интегриране на иновациите в медицината на 21 век с цел промяна на политиките в здравеопазването, чрез активно гражданско участие и поставяне в центъра на системата“ разработен от Българската асоциация за персонализирана медицина. – за сведение
    5. Разни.

    Списъкът на присъствалите на заседанието се прилага към протокола.

    * * *
    Заседанието беше открито и ръководено от г-жа Ива Таралежкова – Председател на Обществения съвет.

    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Уважаеми колеги, добър ден. Добре дошли на заседанието на Обществен съвет към Комисията за взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Първо искам да Ви честитя Новата година. Имаме кворум. Уведомени сте за днешния дневен ред (изчита дневния ред). Получили сте съответните документи към него, които ще разгледаме на днешното заседание. Имате ли други предложения за дневния ред. Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.

    За- 13, Против -0, Въздържали се-0
    Приема се.

    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Преминаваме към т.1 от дневния ред. Преглед на резултатите и план за работа на Съвета - основни дейности и взаимодействие с КВНОЖГ. Постaрала съм се да направя кратък преглед на дейността на ОС до сега. Въпреки сериозните затруднения, все пак имаме напредък.

    По отношение на промените на ЗЮЛНЦ. От една страна промените, които влязоха в сила, от друга страна има някои трудности със заработването на някои от тях. Направихме няколко срещи с АВ и МП и до голяма степен промените в закона са отработени и регистрацията се извършва плавно. Факт е обаче, че промените в закона все още не са стартирали до край. Промените, свързани със създаването на Съвет за развитие на гражданското общество все още не са заработили. Има напредък от страна на МС - определен е председателят на Съвета, това е Вицепремиерът Томислав Дончев. До момента още не е стартирала процедурата за сформиране на Съвета.

    По отношение на НГИ, които разглеждаме в Обществения съвет по правилник: за периода от 2017 до сега сме разгледали общо 7 инициативи. Има две, които са подкрепени по същество. Към момента по едната – за забраната на отглеждането на животни за ценна кожа, има внесен ЗИД на ЗВМД. НГИ „7000“ беше подкрепена, но до момента не е разглеждана в Народното събрание. По инициативата за промени в образованието съставихме работна група. Галя Маринова хвърли много усилия, но в един момент вносителите на инициативата се оттеглиха. Други две инициативи, които разгледахме, бяха „Системата ни убива“ и „ Системата ни убива всички“. И двете инициативи получиха подкрепа, имаха специална препоръка от ОС: двата инициативни комитета да заработят заедно и да изведат общите и систематизирани предложения от двете инициативи. За съжаление, към този момент нямаме конкретен резултат от тяхната работа. Все още на повечето от инициаторите липсва достатъчно хъс да извървят пътя до край. Или нямат достатъчно експертиза, защото много от предложенията са в насипно състояние. Предложихме експертна помощ от ОС, но никой от инициаторите не се обърна към нас.

    По отношение на Закона за доброволчеството който ни е приоритет, имаме уверението, че правната комисия ще го разгледа в рамките на тази сесия. Ние сме готови да влезем в работна група, за да работим по конкретните текстове, които събуждат въпроси и неясноти. Ще продължим да взаимодействаме с правната комисия и да следим напредъка.

    По закона за мерките против изпиране на пари, комисията ни подкрепи и промените бяха приети.

    С цел повече достъпност и информация за работата ни, по инициатива на Съвета беше създадена отделна секция на страницата на НС, към секцията на КВНОЖГ. Това доведе до повишен интерес от страна на медиите. Мисля, че е добре да помислим за по-разширен план за информация за публичност. Това, което предлагам на вашето внимание е план за работа през 2020 година. (изчита предложения план).
    СВЕТЛА КОСТАДИНОВА – Благодаря за анализа. Относно начина по който се публикува информация, бихме могли да си направим фейсбук страница. Както и да публикуваме информация в сайта на портала NGO. Тези две неща ми хрумнаха. По Закона за доброволчеството: да се използват аргументи какво ще добави в секторите – образование, соц. услуги и др. Можем да направим предварителен анализ на въздействието на проекта. Ангажирам се с това. За да се подсилят аргументите за приемане.
    КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА – Няколко коментара по плана. Първо, за Съвета за развитие на гражданското общество: в последната година предвид всичко което се случва, не знам да ли не е по-добре да направим един разговор в контекста има ли нужда да се задвижва създаването на този съвет. За голяма част от нас беше цел. Участвали сме в работните групи, но имайки предвид как се прие Правилника, без нашето предложение да има квоти по области на компетентност на гражданските организации в този съвет - това беше общо предложение на работната група, което Министерски съвет отхвърли по свои чисто юридически обосновани причини. Това създава риск. БДФ има решение да имаме номинация, но има несигурност в нашите членове. Втората тема е свързана не само със ЗСУ. Всички знаем как през лятото в стажантската програма на Народното събрание беше публикувано едно изследване за финансирането и прозрачността на неправителстваните организации. Това проучване беше направено по поръчка на Комисията по регионално развитие. В 130 стр. В анализа се твърди, че статутът на висшите органи на НПО следва да бъде приравнен на статута на висшия държавен служител с препоръка да се инициират законодателни промени да се задължат хората от управителните органи на НПО да декларират личното си имущество и доходи в КПКОМПИ. Това е само проучване. Ние имахме големи дискусии с колеги. Самото проучване е много некачествено като продукт. Имаме становище, но още не сме го изпратили до програмата. В този смисъл, един разговор какво се случва с гражданския сектор би бил много полезен.
    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Това може да е част от срещата и разговорите между членовете на ОС и членовете на Комисията. Може би е добре да се подготвим и да имаме становище, свързано с това. За този анализ водихме дебат. Но решихме за момента да не му даваме трибуна. Написан доста неграмотно. Не знаем за какво е предназначен.
    МАРИЯ БРЕСТНИЧКА - Искам да подкрепя това, което казаха Краси и Ива и да кажа още нещо към него. Факт е, че средата за работа на гражданските организации ще става все по-трудна. Както директни атаки към НПО, така и атаки по особено чувствителни теми, каквато е темата за децата. Всички знаем какво се случва през последните две години. Този анализ може да е направен неграмотно, може да отлежава по чекмеджетата и в един момент ще бъде завъртян в машината за пропаганда и дезинформация. Това, което ние искаме да предложим, е ОС да обърне особено внимание на Комисията по отношение на крайната нужда от мерки срещу пропагандата и дезинформацията. Защото истината е, че дори нашият ОС да има страница на сайта на НС, тя реално не стига до хората.
    СВЕТЛА КОСТАДИНОВА- Не трябва ли да влезем по-конкретно в тези мерки. Една от мерките да се спазват законите.
    МИРОСЛАВ ЦЕКОВ – Дали става въпрос за непознаване на фундаментални принципи на гражданското общество или целенасочени атаки в различните случаи е въпрос на дебат. И на лична оценка. Факт е, че в последната година се инвестира много в тaзи дезинформация и пропаганда.
    СИМОНА ДИМИТРОВА – Тъй като говорихме за законопроекта за доброволчеството: виждаме и други инициативи, по които не може да се вземе решение. НМФ прави доста застъпнически кампании, но ГО рядко се сплотяват около една цел. Може би подписка или кампания на Гражданските организации в защита на общи цели. Защо законът е важно да бъде приет. На следващия ОС ще направя конкретни предложения.
    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Ще се радваме да получим вашите предложения.
    АЛБЕНА ДРОБАЧКА – В подкрепа на това, за мен нещата по отношение на дезинформацията много са ескалирали и са вече в крайност. И мерките не са подписки. Когато става дума за сваляне на авторитета на неправителствения сектор, самото гражданско общество следва да инициира някакви форми на защита, това е оправдателен режим, а не виждам да са ефективни и работещи. Проблемът е общ, проблемът е държавен, национален е, има практики в европейските страни. Могат да се видят.
    ЛЮБЕН ПАНОВ – Съвсем кратко по две от темите да се изкажа. Това проучване, за което стана дума, вече е използвано в предложения за промени в ЗСВ. За ограничаване на финансирането на магистратските сдружения. И според мен становище срещу това предложение също трябва да вземем като ОС. Второто ми предложение: ние постоянно повдигаме този дебат има ли смисъл от създаване на Съвета към МС. Колебаем се. Но точно тази кампания срещу гражданските организации показва липсата на реакция на държавните институции. И липсата на приемане на някаква позиция в защита на организациите – техните партньори, с които работят от години. Които им помагат да изработват политики и да ги прилагат. Ако искаме институциите да предприемат мерки, трябва да настояваме за институционални механизми. Харесват ми идеи за мерки срещу пропагандата и дезинформация, за образоване на обществеността. На последното заседание, на което имахме с комисията този разговор се обърна от народните представители в посока ние да работим повече с хората. Планът, който следва да им предложим, е какво ние искаме комисията да направи съвместно с нас.
    КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА – Всички помним как председател на комисията по култура и още един депутат казаха, че ще внесат законопроект срещу пропагандата и дезинформацията. И това звучеше много близко до орган на цензурата. Основните проблеми в последните години са атаките срещу гражданските организации. Институциите мълчаха за политиките, които самите те предлагат.
    СЛАВИТА ДЖАМБАЗОВА – Ролята на ОС е като еманация на гражданското общество. Стана дума за доброволчеството. Но ми се струва, че стана дума още от самото начало за среща с Комисията. Това трябва да се случи за да се види влиянието на обществения съвет върху държавата и по този начин закрилата на обществения сектор доколкото и както е възможно. Смятам, че това е наложително към настоящия момент. За създаването на възможности да се повиши ролята на ОС защото представлява обществото, което е всъщност универсум, който е създал държавата. Става дума не само за неправителствените организации а за държавата въобще.
    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – За да поискаме среща с комисията ни трябват конкретни предложения и действия.
    ГАЛЯ МАРИНОВА – Искам да направя кратък коментар относно Гражданските инициативи. Тяхното придвижване и нашият ангажимент към тях. Много е похвално, че гражданската инициатива може да потърси преход към законотворчеството. Смятам, че е необходимо да се разработят нещо като насоки за придвижване на гражданските инициативи. Народното събрание може да разглежда само тези, които касаят него. Да се излъчва група на тези, които ги касае конкретната гражданска инициатива с дълготраен ангажимент със срок 1 година, готова да работи по нея и да извежда единни становища. Свидетел съм на случаи, в които инициаторите водят свои представители и всеки настоява за нещо различно. Кого касае освен тези които представляват. Трябва да има минимална финансова и ресурсна оценка. Моето предложение е Съветът да изработи или КВНОЖГ да възложи на експерти да се изготвят правила. Когато се внесе инициативата да им се дадат тези правила за да се знае как да работят. Да има ефективност.
    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Да се подготвят насоки. И да стане ясно, че инициативата не свършва с подаването ѝ в парламента.
    БОРИСЛАВА ЛАЛОВА – Моето лично убеждение е, че институционалният механизъм винаги е бил начин да накараме държавата да застане зад нас. Това, което мисля е валидно съображение е, че има фалшиви новини за подмяна на реалното с фиктивното. Това, което можем да предложим на комисията е да съхраним механизма за регионален избор на членове на съвета. По отношение на легитимиране на ролята на НПО е тенденция която датира от години. В дългосрочен план е да предложим образователни механизми за децата в училище да научават конкретни механизми за справяне с фалшивите новини. Защото те са най-податливи на социалните мрежи.
    ВЛАДИМИР ТОМОВ – Искам да поставя въпроса за един закон, който е по-стар като инициатива, това е Закон за пациента. Този законопроект е иницииран от повече от 10 години от нашата организация. Той е в компетенцията на Комисията по здравеопазване. Той е нужен, но беше забравен. Имаме достатъчно информация в тази посока. И с подкрепата на ОС да получи реализация.
    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Ние можем да разглеждаме само законопроекти които са влезли в нашата комисия.
    ВЛАДИМИР ТОМОВ – Имаме капацитет да го внесем и да го поставим на дневен ред. Единственият начин към момента да противодействаме на дезинформацията е информация. Всякаква държавна регулация извън съществуващата към момента е цензура. Няма как да бъде приложена. Имаме механизми, свързани и с прокуратура и с независимата съдебна власт.
    МАРИЯ БРЕСТНИЧКА - Това което ще разкажа има много общо с т. 2 и 3. Както знаете в последната една година най – чувствителните теми за децата бяха съпътствани именно с тази пропаганда и дезинформация. Ние все по-често се сблъскваме с послания: „Приемната грижа е бизнес, отнемат се деца, ще ги продаваме в Норвегия” и др. Като НМД нашата цел е да се борим за правата на децата, това което направихме се опитахме да проучим от къде идва всичко това. Защото за хората, които работят в сектора всичко това звучи изключително странно. Тази пропаганда и дезинформация е много добре организирана. Информацията ни идва от доклади на Европейския парламент. Така, че можем да ги изпратим който се интересува. Законът за социалните услуги беше приет без нито едно възражение. Това, което се случи в социалните медии с постоянния натиск на конкретни хора отложи закона и ние ако не направим нещо в следващите 6 месеца той ще бъде отложен отново, докато спре изобщо да съществува. Стратегията за детето е документ, който също трябва да бъде приет от Народното събрание. В момента никой не знае какво се случва и ние като държава се гордеем, че нямаме план какво правим за децата и със семействата. От утре народните представители много лесно и много бързо могат да гласуват неправителствените организации да нямат никакво вътрешно и външно финансиране и да бъдат ограничавани. От тази гледна точка конкретното и първо, което трябва да се направи е най-малкото да информираме народните представители. Защото около Закона за социалните услуги това, което ние видяхме в срещите си с конкретни народни представители е, че преди нас те се бяха срещнали с доста представители на отсрещната страна която им беше обяснила, че този закон ще взима деца и те трябва да гласуват за неговото отменяне. Конкретното ми предложение е да информираме членовете на КВНОЖГ както точно седи зад тази пропаганда и дезинформация, защото в крайна сметка това е атака срещу държавността. От друга страна съм съгласна с вас, че въвеждането на цензура не е начин и трябва да има много дълъг и много професионален разговор. Другото нещо, което е част от работата извън ОС е привличането на съдебната власт, защото имаме органи, които просто трябва да си свършат работата.
    СВЕТЛА КОСТАДИНОВА – Защо в България все има филми на чуждестранните журналисти за негативните неща? Защо не организирате Вие или НПО да дойде журналист и да покаже вашия успех на промените и реформите които се правят. Молбата е да мислим в тези формати и да използваме този инструмент.
    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Има ли други коментари по плана. Бих предложила за вземем решение, че приемаме този план. Той е динамичен документ, който можем да допълваме във всеки един момент. Добавих относно доброволчеството да се направи оценка. Да запишем проследяване на развитието на ЗСУ. И наши конкретни стъпки. И още: да се помисли за план за мерки срещу дезинформацията и пропагандата. Закон за пациента – в случай, че бъде внесен отново. Искаме предварителна среща, на която да приемем план за съвместни действия с КВНОЖГ.
    БОРИСЛАВА ЛАЛОВА – Предложението за преразглеждане на регионалния механизъм за избор на членове на Съвета.
    КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА – Правилникът за дейността на Съвета за развитие на гражданското общество в работния му вариант предлагаше тогава, когато се избират членове, да има квоти за области по дейност така както е в Закона – тематични области. Предложението на работната група беше да има квоти тези членове 14 да бъдат разделени на квоти. Да има здравеопазване, спорт, екология, образование. Да не бъдат само един вид организации. След като самият правилник беше публикуван за обществено обсъждане, всички ние изказахме становище, че държим тези области да останат или поне почти всички и, че това за нас е важно. Дори два пъти беше поставен на обсъждане този правилник. Не е реалистично да се включим в процедура за промяна на правилника. Много дълго време продължи дискутирането на този правилник – почти 2 години.
    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Други коментари по плана.
    АЛБЕНА ДРОБАЧКА – Да не забравяме философията на ОС за развитие на гражданското общество. Подкрепа на гражданското общество. Да се направи анкетна карта да има обратна връзка. ОС да отговаря на проблемите.
    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – За механизъм за събиране на препоръки към ОС.
    ЛЮБЕН ПАНОВ – Да подготвим анкета и да получим обратна връзка за проблеми, които не сме набелязали към момента.
    ГАЛЯ МАРИНОВА – Създаването на нашия съвет беше на този принцип. Ние сме в група на организации. Тези групи, които са ни избрани се разширяват. Ние споделяме информацията и търсим обратна връзка и от тях.
    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Мисля, че не трябва да излизаме много от правомощията на този съвет. Ролята на другия Съвет – СРГО, който трябва да се сформира към МС, е да проучва нуждите на гражданските организации и да разработва стратегията на държавата за подкрепа и развитие на гражданския сектор. Мерки, приоритети на държавата. Това е разписано в неговите правила. Ние обсъждаме тук внесени законопроекти и др. материали, защото това е работата на Народното събрание. Ние сме консултативен орган към законодателната власт. Да се предложи проект за анкета, който да обсъдим на следващо заседание на съвета. Подлагам на гласуване подготвения план за работа на ОС с направените от вас допълнения.

    „ЗА“ – 13, „ПРОТИВИ“ -0, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ „ – 0
    Приема се.

    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Преминаваме към т. 2. Мария ни обясни ситуацията по ЗСУ. Този закон и това, което се случва с него е от тези тенденции. И виждаме, че законът е отложен с 6 месеца.
    ЛЮБЕН ПАНОВ – Моето предложение е т. 2 и 3 да се гледат заедно. Да не изпадаме в детайлите на конкретните факти както са описани в гражданската инициатива. Защото за мен това е пример за тази кампания срещу гражданските организации. Да се делегитимират гражданските организации. След като един закон е минал през всички законови обсъждания и е приет, да се каже, че не е имало консултации, е нелепо. Бих предложил да обсъдим становището, което е в проект. Да не търсим първоизточниците на тази кампания. Да обясним на народните представители от къде идва пропагандата не съм сигурен, че е полезно на този етап.
    МАРИЯ БРЕСТНИЧКА – Подкрепям предложението да обсъдим становището.
    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Мислех за такъв подход. Не да влизаме в детайли конкретно по ЗСУ и НГИ, а да излезем с общо становище, което е принципно. Има ли някой против да разглеждаме двете точки заедно. Ще Ви изчета предложението за становище.
    Общественият съвет към Парламентарната комисия по въпросите на неправителствените организации и жалбите на гражданите изразява безпокойство по отношение на безпрецедентния натиск, оказван със средствата на пропагандата и дезинформацията, чийто резултат е отлагане на реформи в политиките за децата, семействата и гражданското участие, необходими от години. Примери за това са липсата на стратегия на държавните институции за подкрепа на децата и семействата и неяснота по отношение на политиките в областта, отлагането на Закона за социалните услуги и др.
    Обръщаме внимание, че изработването на Закона за социалните услуги (ЗСУ) беше съпътствано от широки обществени консултации с участието на различни заинтересовани страни. Преди приемането на закона през 2017 г. бе приета Пътна карта на членовете на Работната група и МТСП, в която бяха регламентирани начинът за провеждане на дебата, основните принципи и етапите за извършване на промяната. Това даде сигурност, предвидимост и възможност за включване на заинтересованите страни. Последва дефиниране на основни теми за обсъждане, провеждане на шест тематични дискусии с отворено участие, по време на които се дадоха ключови предложения, включени и приети в закона. Целият процес беше пример за вземане на управленски и законодателни решения с участието на граждани, граждански организации, професионалисти и ползватели.
    Напомняме, че Законът за социалните услуги е приет от Народното събрание на 7 март единодушно без нито един глас „против“ или „въздържал се“.
    Затова членовете на Обществения съвет подкрепят Закона за социалните услуги и считат, че отлагането на влизането му в сила, в контраст с процеса на приемането му, е пример за непрозрачно вземане на решение. То е следствие на неоснователни нападки, неверни твърдения и липса на ясна и последователна позиция от страна на законодателя.
    Бихме искали да изтъкнем, че членове на Обществения съвет алармират за пагубния ефект от водената дезинформация за конкретни случаи на деца. Сред тях са децата, лишени от основно право – на образование със спирането им от училище в няколко български града през есента на 2019, подведени от твърдения, че „ще се отнемат деца“; случаи на деца, които имат нужда от здравна помощ, но родителите им не търсят такава поради страх от системата за закрила; и дори случаи, в които самите служители на системата за закрила не предприемат мерки по отношение на деца, жертва на тежко системно домашно насилие поради страх от този натиск. За нас това е недопустимо и изисква спешна намеса от страна на отговорните институции за потушаване на обществената истерия и търсене на отговорност от инициаторите.
    Наред с това, членовете на Обществения съвет са изключително притеснени от нападките към НПО, които са участвали в процеса на обсъждане на законопроекта и въобще от опитите за изграждане на негативен образ на гражданските организации в България. Неправителствените организации са важна част от всяко демократично общество, те са изразители на гражданските каузи и инициативи, и именно тяхното застъпничество е част от процеса на гражданско участие в приемането на определени политики. Представянето им като проводници на чуждестранно влияние или на частни интереси цели злепоставянето им пред обществеността, което води до намаляване на възможностите на гражданите да изразяват своето мнение по важни за тях въпроси.
    Силното гражданско общество е важна предпоставка за изграждането на стабилна България и солидарна Европа, а подкопаването на демокрацията и ограничаването на дейностите на гражданските организации поставя под въпрос както националните, така и европейските ценности. Считаме, че изпълнителната и законодателната власт на местно и на национално ниво следва да заяви своята оценка относно ползата от действията на гражданските организации и респективно – своята подкрепа за тяхната дейност.

    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Имате ли коментари по текста?
    ЛЮБЕН ПАНОВ – С няколко редакционни бележки.
    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Институциите да застанат зад приетите Закони и да препотвърдят подкрепата си на гражданските организации. Който е съгласен да приемем това становище на Обществения съвет по т. 2 и 3, с няколко редакционни промени, моля да гласува.

    „ЗА“ – 12, „ПРОТИВ“ – 0, „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – 1
    Приема се.

    ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – По т.4 от дневния ред сте се запознали с материала. Той е за сведение на ОС. Документацията е много сериозна и задълбочена по тази тема. Ще се налага да разглеждаме и други проекти по Програма „Добро управление“ и за информация ще трябва да се запознаваме с този тип проекти. Лично аз не мога да коментирам по същество, тъй като тя е със специфична компетентност. Ако и вие нямате коментари, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


    Водил протокола:
    Л. Иванова

    Председателстващ:
    И. Таралежкова
    Форма за търсене
    Ключова дума