---

П Р О Т О К О Л № 13

На 27 октомври 2020 г., (вторник) от 10,00 ч. се проведе заседание на Обществения съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект на Закон за българския жестов език – изготвяне становище на Съвета
2. Изследване на средата за действие и развитие на гражданските организации в България - представяне на обобщени резултати от Индекс за устойчивост на НПО за 2019 и Обществени нагласи към НПО 2020
3. Разни

Списъкът на присъствалите на заседанието се прилага към протокола.

* * *
Заседанието беше открито и ръководено от г-жа Ива Таралежкова – Председател на Обществения съвет.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Уважаеми колеги, добър ден. Добре дошли на заседанието на Обществен съвет към Комисията за взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Получили сте съответните документи към него, които ще разгледаме на днешното заседание. Имате ли други предложения за дневния ред.
НАДЯ ШАБАНИ –Имам предложение за точка в дневния ред. Да обсъдим темата за внесените промени в ЗЮЛНЦ от Министерски съвет за удължаване на срока за пререгистрация.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА – Имам предложение да обсъдим по какъв начин НПО са включени в подготовката на кризисните програми и новия програмен период. И да помислим какво можем да направим по въпроса.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Новите точки : 3. Промените в ЗЮНЛЦ и 4. Участие на гражданските организации в Плана за възстановяване и устойчивост.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред с допълнителните точки които бяха предложени от Надя Шабани и Красимира Величкова.

За- 9 , Против -0, Въздържали се-0
Приема се.

ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Преминаваме към т.1 от дневния ред. Моля Ви да бъдем оперативни. Давам думата на Ашод Дерантонян да ни представи Законопроекта на Закон за българския жестов език.
АШОД ДЕРАНДОНЯН- Здравейте на всички. Вече сме на финалната права за приемането на Закон за българския жестов език. Глухата общност работеше активно с МОН И МТСП по текстовете на Закона. При обсъждането на законопроекта от колегите МОН не бяха взети в предвид някой ключови моменти. Има няколко точки, които не бяха съгласувани с нас. Тази седмица предстоят заседания на четири комисии в Народното събрание. Ще Ви представя накратко текстовете, с които ние не сме съгласни. (Изчита становището по отношение на текстовете от законопроекта с които не са съгласни- Приложение към протокола). Ако имате конкретни въпроси, ще Ви отговоря.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА- ДА обобщи Вашите предложения са в четири направления.
СВЕТЛА КОСТАДИНОВА – Без да съм специалист, нещо ми направи впечатление при представянето и искам да го уточня. Вие искате да се въведе специалност с „бакалавър“ и „магистър“ за жестов преводач.
АШОД ДЕРЯНДОНЯН- Самите висши учебни заведения трябва да създават възможности за специалност „Български жестов език“. Сега в законопроекта има едно единствено изречение, което казва ВУЗ да създават условия за изучаването на български жестов език. И сега има условия с един курс от 60 часа. След като българския жестов език стане равнопоставен, трябва да бъде със статут.
СВЕТЛА КОСТАДИНОВА- Вашата е цел е академично развитие на жестовия език. Това което разбирам е, че сега няма достатъчно преводачи. Искате въвеждане на „бакалавър“ за насърчаването на допълнително развитие. Нещо не го разбирам, ако може да уточним.
АШОД ДЕРАНДОНЯН- Искам да уточня. Това не е закон за жестов превод. Това е закон за самия език. Ние трябва да създадем среда за това да има лингвистична работа по самия език. За да може той да се развива.Трябва да има и развитие на професията учител по жестов език. Това може да стане само в академична среда. Това няма как да стане само с обикновени курсове. Това не е достатъчно. За да имаме качествени учители по жестов език, това трябва да се случи в академичното образование. В момента ресурсните учители и специалните педагози не владеят жестов език. А те влизат в системата на образованието и им се налага да говорят с глухи деца в масовото училище.
СВЕТЛА КОСТАДИНОВА - Разбрах, но пак смесвате темите. Едното е необходимостта от учители по жестов език, а другото е развитието на езика. Това, което се опитвам да си изясня. Вие се стремите по-скоро към развитието на езика и възможност на всички ресурсни учители да придобият знания.
АШОД ДЕРАНДОНЯН- Трябва да се създаде среда за трите основни направления. Това няма как да стане единствено от професионални курсове за жестов превод. Това ще стане само в среда на академично образование.
СВЕТЛА КОСТАДИНОВА – Последен въпрос. Имали ли сте формални или неформални разговори с МОН как то възприема тази идея. Има ли готовност ?
АШОД ДЕРАНДОНЯН – Ние съвместно работим с МОН. Основното притеснение на МОН е, че в момента не съществува такава специалност и поради това не може този текст да го включат.
ИВАН БУРГОВ – МОН не е против. Първият проблем е именно тази специалност, която не съществува.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – За да се въведе този промяна, трябва да се въведе тази специалност.
МТСП – Ние лично сме участвали в работните групи при изготвянето на законопроекта. Говорим по теми които са засегнати и сега. По отношение на чл. 2. Бихме искали да обърнем внимание, че нашата страна още през 2012 година ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Което съответно породи редица ангажименти с оглед да отговорим на изискванията на този международен акт, който е част от нашето законодателство. Едно от изискванията на Конвенцията е свободното изразяване на информация на всички лица с увреждания, се изисква държавата да гарантира равен достъп на всички да информация и комуникация. Бихме искали да обърнем внимание също така, че тази година предстои транспонирането на една Директива за аудио- визуалните медии и услуги. Ние подкрепяме законопроекта и съгласно целите, които са заложени по отношение на това, че през българския жестов език да се предостави възможност на правоимащите лица, съответно за равен достъп в обществения живот, това засяга всички сфери включително и трудовата заетост.
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА, НМД – Това което искам да кажа е, че напълно подкрепям колегите. Вероятно ще се реши проблема, ако се въведе такава специалност. Това трябва да се предприеме от МОН.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Други желаещи да се изкажат по законопроекта. Не виждам. Аз бих казала, че на този етап ОС трябва да приеме решение, че подкрепяме принципно законопроекта като се вземат предвид предложенията в становището, представено ни от глухата общност.
НАДЯ ШАБАНИ –За мен е важно да бъде приет закона на първо четене. Но голямото ми притеснение е, че вероятността да мине до края на мандата на този парламент е малка. От гледна точка на решението на Обществения съвет бих предложила да се поставят темите на масата, да има дискусия. Добре да се огледа оценката на въздействието. Като гражданска организация бих посъветвала колегите да говорят повече, да бъде по достъпно вашето усилия приемането на законопроекта.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Този законопроект бе сред приоритетите на нашия Обществен съвет и е отличен резултат това, че се стигна дотук. Това е добър пример как тръгвайки от ОС този законопроект стигна до Народното събрание.
АШОД ДЕРАНДОНЯН- Благодаря на колегите, че ни подкрепяте.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА- Предлагам следния текст за решение на Обществения съвет:
Общественият съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите подкрепя Законопроект на Закона за българския жестов език, № 002– 01-48 внесен от Министерски съвет на 07.10.2020 г и счита, че приемането му от Народното събрание е от обществена важност.
„ЗА“ – 10, „ПРОТИВ“ – 0, ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ -0
Приема се решението.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Пожелавам успех на колегите за приемането на законопроекта. Ашод ще представлява ОС на заседанието на КВНОЖГ. Преминаваме към т. 2 от дневния ред. Давам думата на Надя Шабани да ни представи Индекса за устойчивост на НПО.
НАДЯ ШАБАНИ – Благодаря. С оглед на времето няма да имам възможност да се задълбоча. Ще представя няколко важни акцента. Представя изследване на средата за действие и развитие на гражданските организации в България и обобщени резултати от Индекс за устойчивост на НПО за 2019 г. (Приложения към протокола).
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА–Колеги, изпратила съм ви предварително линковете към изследванията. Можете да се запознаете по-подробно. Не планираме да вземем решение по тази точка, тя е за информация на членовете на ОС. Преминаваме към т. 3, предложена от Надя Шабани. Всички знаем за законопроекта, който е предложен от ПГ на Патриотите. Имаме и становище по него. Все още законопроекта не е обсъждан в нашата комисия. Има около 50 становища срещу така предложените промени. Сега обаче става въпрос за друго предложение за изменение на ЗЮЛНЦ, внесено в Народното събрание от МС. Нека го обсъдим.
НАДЯ ШАБАНИ- Министерски съвет по предложение на Министерство на правосъдието, за съжаление без обществено обсъждане, както е предвидено по ЗНА, внесе предложение за удължаване с още 2 години пререгистрацията на ЮЛНЦ. За прехвърляне от съда в агенцията по вписванията. Мотивите са, че заради пандемичната обстановка към този момент голяма част от организациите не са могли да се пререгистрират. Според нас има две мнения за това. За мен по-голямата дискусия е да се опитаме да дадем на народните представители да дадат едно решение за ЮЛНЦ, което не беше дадено с извънредния закон. Това е възможността на върховните органи да взимат решения неприсъствено от гледна точка физическо присъствие. Такива текстове има в Търговския закон. Ние се опитахме да сезираме МП да прилагаме текста на извънредния закон спрямо ЮЛНЦ, но Агенция по вписванията отказа. Нашето предложение е първо да имаме становище от страна на съвета, което да започне с призив незабавно да се отхвърли законопроекта на патриотите и да могат върховните колективни органи да имат възможност на неприсътвени онлайн заседания.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Благодаря на Надя. Това е много важно. То беше предлагано и от много наши членове (на мрежата ФГУ). Въпросът е във времето как виждаме това нещо. Това, което бихме могли да направим днес, е да вземем решение, че ще изготвим и ще предложим такова предложение от името на съвета. Ще го подготвим и ще го подложим на гласуване. Имате ли коментари?
СВЕТЛА КОСТАДИНОВА – Имам два уточняващи въпроса към Надя. Първо не разбрах какво е вашето мнение за отлагането с 2 години? И вторият ми въпрос е за присъствието онлайн практически как се документира? Да няма възможност за злоупотреби.
НАДЯ ШАБАНИ – Мерси за въпроса. Около 15 000 организации са се пререгистрирали. Нашето мнение е, че всички активни организации, на които се е налагало да направят някакво действие, са се пререгистрирали. Няма как да се даде автоматично решение, че тези които не са се пререгистрирали, се заличават. Ние принципно подкрепяме удължаването на срока. То е в полза на ЮЛНЦ. Втората вълна ще е много малка. Има и доводи в другата посока.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Коментарът е по какъв начин се предлагат тези промени, без да е имало обществено обсъждане.
НАДЯ ШАБАНИ – На втория въпрос. Има текст в ЗЮНЛЦ за вземане на решения. Тази година се въведе и за годишните отчети, с декларация от този, който я подписва - той носи отговорността. Да се използва предложението за промяната на срока и заедно с това да се направи и само тази промяна за онлайн заседания. Само това и нищо друго.
ИВА ТРАЛЕЖКОВА – Тези предложения за срока ще влязат за обсъждане. Да използваме момента за нашето предложение. ОС да вземе решение, че подкрепя предложението за промяна в ЗЮЛНЦ на МС и предлага допълнение, което дава възможност за провеждане на неприсъствени заседания на върховните органи. Ако няма други предложения, да гласуваме.
„ЗА“ – 9, „ПРОТИВ“ – 0, ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ -0
Приема се решението.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Продължаваме с т.4 Давам думата на Краси Величкова.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА - Всички знаете, т.к. в публичното пространство има дебат, че в момента тече подготовката на плановете, едното е Споразумение за партньорство на България 2021 -2027, това е голямата рамка по оперативните програми. А от друга страна, има План на ЕС които се казва „Ново поколение“ и там основния стълб е Механизъм за възстановяване и устойчивост, който е програмата на ЕС за страните членки за възстановяване от КОВИД кризата. До април месец страните – членки трябва да изработят програма за разходите. За България това са 7 милиарда евро. По отношение за голямата рамка има работни групи да дават идеи. Проектът е публикуван за обществено обсъждане. По отношение на националния план за възстановяване и устойчивост там тече процедура за събиране на проекти от различните министерства. И този план до 30 октомври трябва като драфт да бъде представен на европейския съюз. Защо Ви занимавам с това. Защото по този механизъм за възстановяване и устойчивост текат вътрешно ведомствени срещи и има работни групи. Но реално гражданския ректор по никакъв начин не е представен. Смятам, че е много важно ние да се заявим там където смятаме, че НПО сектора можем да бъдем директен бенифициент или партньори на общини или министерства там където има проекти. Давам знак това ще бъдат едни много сериозни програми. И ние като хора които представляваме организации да направим заявка, че е важно да има сериозни обсъждания. Този национален план все още го няма. Не е публичен. Поставям го като дискусия, които има интерес. Да напишем становище и да го изпратим от името на ОС.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Този план трябва да бъде одобрен от Министерски съвет.
НАДЯ ШАБАНИ – Този план е различен от Проекта за споразумение. Каква е връзката между тях.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА- Да, това са две различни неща и няма връзка между тях. Едното е както беше споразумението 2014- 2021 г. за оперативните програми, а другото е съвсем друг финансов механизъм.
СВЕТЛА КОСТАДИНОВА - Сегашният план не препокрива следващия програмен период, той е за кризата. Комисията давайки насоки, е казала да си водим препоръките къде са структурните проблеми. За всичко, което влезе в този план на възстановяване и устойчивост е нужно да се покажат големи промени. Не сме закъснели с обществено обсъждане.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – До април месец тече процеса за разработване и приемане на тези планове.
МИРОСЛАВ ЦЕКОВ- Радвам се, че повдигаме темата. Ние преди две седмици имахме разговор с ЕМФ. Голяма част от младежките организации са дали сигнал, че участват в обсъжданията в другите държави. Аз бих помолил този драфт да ни го изпратите. Трябва да се заявим за участие в този процес.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА – Ще го изпратя.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – Има ли възможност в рамките на съвета да се сформира една работна група, която да помисли за някаква стратегия. До колкото разбирам, НМФ ще се включи. Институтът за пазарна икономика има много опит в това. Моля който има желание, да се заяви в рамките на една седмица. В момента и на общинско ниво тече стратегическо планиране. До март трябва да приемат своите ПИРО - плановете за интегрирано развитие на общините. Това са програми за следващия програмен период. Направената анкета сред членовете на ФГУ показва, че почти никъде не са поканени НПО.
СВЕТЛА КОСТАВИДОНВА- Има общини, които са приключили, има някои, които сега започват да го правят.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – В София тече много широк процес по разработването на Програма за София. Има заявки за широко включване. Предлагам да вземем решение за създаване на работна група в рамките на Обществения съвет. Колеги, имате ли друго което е важно. Да благодаря на всички за участието в днешното заседание. Имайте готовност за следващо заседание на 04.11.20202 г., на което ще разглеждаме Бюджет – 2021 в частта за НПО. Експертите на КВНОЖГ ще ни предоставят разбивката за бюджетите за НПО по министерства.
Закривам заседанието.

Председателстващ:/п/

И. Таралежкова

Водил протокола:

Л. Иванова