---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ДАННИ, ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПОВОД ИЗНЕСЕНИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИ И БЪЛГАРСКИ МЕДИИ ТВЪРДЕНИЯ ЗА СКАНДАЛНАТА ПОДКУПНА СХЕМА ПРИ ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ






П Р О Т О К О Л
№ 3

На 18 септември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на главния прокурор господин Сотир Цацаров във връзка с предложения за законодателни промени.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Йордан Цонев.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Главен прокурор! Имаме кворум. Откривам заседанието на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани.
Предлагам Ви следния дневен ред:
1. Изслушване на главния прокурор господин Сотир Цацаров във връзка с предложения за законодателни промени – с актуална информация по темата на Комисията.
2. Разни – ще обсъдим по-нататъшната работа на Комисията.
Колеги, имате ли предложения за изменения и допълнения на така предложения дневен ред? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Всички са „за”.
Приема се. Благодаря Ви.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ГОСПОДИН СОТИР ЦАЦАРОВ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ.
Колеги, както в началото на работата на Комисията казахме, а и в следващите заседания потвърдихме, основната цел, която Комисията си поставя, не е да дублира разследващите органи – Следствие, Прокуратура и така нататък, по тази тема. Основната задача, която ние си поставихме, разбира се, и Народното събрание ни я постави, е да извършим преглед на законодателството и да предложим на Народното събрание адекватни изменения или да подкрепим такива, предложени от Министерския съвет, или от Министерството на правосъдието, или от колеги народни представители във връзка с подобряване на процедурите и работата по получаване на българско гражданство от чужди граждани.
В тази връзка искам да благодаря на господин главния прокурор господин Сотир Цацаров за това, че прие за втори път да гостува на Комисията да изнесе актуална информация, респективно и предложения за законодателни промени.
Господин Главен прокурор, в духа на деловитостта, да започнем – имате думата.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Темата, която касае поканата, като се има предвид и предната дискусия, която се разви тук именно по хипотези на придобиване и съответно натурализация, както е терминът по Закона за българското гражданство – та, темата, която общо взето е свързана с днешното изложение, е свързана с приложение на разпоредбите на чл. 14а и чл. 22 от Закона за българското гражданство. Не зная дали бъркам термина – някой го наричат „икономическо гражданство”, други „инвестиционно гражданство” и така нататък.
Става дума за хипотезите – няма да възпроизвеждам пред Вас разпоредбите, съвсем накратко ще кажа, става дума за хипотезите, при което лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, ако чл. 14а определя възможностите и определя хипотезите, при които това лице прави съответни инвестиции.
Инвестициите са посочени във всичките тези хипотези на чл. 14а, като същевременно чл. 22 от Закона предвижда възможност за това натурализацията да бъде отменена – тази, въз основа на която е придобито българско гражданство, ако – цитирам ал.1, т. 3 основна: „лицето, което е получило българско гражданство в резултат на направената инвестиция, не е поддържало инвестициите, станали основание за придобиване на българско гражданство за поне двегодишен период, считано от датата на натурализацията” и връзката е със случаите на чл. 14а, ал. 1.
Както Ви е известно, бе разпоредена проверка, в резултат на която ДАНС осъществи доста широка проверка на случаи на придобито българско гражданство. На практика и към настоящия момент предмет на проверка са хипотезите или случаите, в които чужди граждани са придобивали българско гражданство именно при условията на чл. 14а, тоест именно при условията на направени инвестиции.
В резултат на извършваните проверки, не само по отношение на механизма на придобиване на българско гражданство, но и на това, което най-общо можем да наречем спазване на задължението за поддържане на инвестициите за двегодишен период, или поне двегодишен период, са установени случаи, в които тези инвестиции въобще не са поддържани, дори не са поддържани за времето от момента, в който са направени, до момента, в който е издаден указ за придобиване на българско гражданство.
На практика в резултат на проверките, които са осъществени по подадени материали от ДАНС, след това проверки от прокурори от Върховната касационна прокуратура, на базата на тях до момента в седем случая аз съм предложил на министъра на правосъдието да упражни своето правомощие по чл. 34 от Закона за българското гражданство, а това всъщност означава да предложи на Президента на Републиката да издаде Указ за отмяна на натурализацията, или направо казано, за отмяна на придобитото българско гражданство.
Как се разпределят тези случаи по националности или, ако мога да се изразя така, по действащо или съществуващо друго гражданство?
Два от случаите са на граждани от Руската федерация. В три случая – това беше много странно за мен, са граждани на Египет, един от Пакистан и един от Кралство Йордания. Във всичките тези седем случая, като казвам, че това са случаи от момента на предното изслушване до сега, тоест проверките продължават и могат да се появят и нови случаи, аз съм сигурен, че ще се появят, причината, на които се основават предложенията за отмяна, са неспазване на задължението за поддържане на инвестициите.
Цитирах Ви седем случая. От тези седем случая във всичките формата на инвестициите е закупени държавни ценни книжа. От всичките тези седем случая само по един от цитираните случаи, направеното вложение е инвестиция, тоест закупените държавни ценни книжа са били съхранявани около шест месеца, вместо поне две години след издаване на указа за придобиване на българско гражданство, след което тези държавни ценни книжа са изплатени на падеж и сумата е съхранявана по сметка в банка, но без тя да представлява някакво вложение по смисъла на Закона, тоест да е без инвестиции. И това е един случай. В останалите шест случая пак имаме закупени държавни ценни книжа, от тях в пет и за сключени и прекратени договори за доверително управление, с които лицата са се разпоредили, дори не са чакали от приличие, ако мога така да се изразя, шест месеца. Те са се разпоредили още преди издаване на Указа за придобиване на българско гражданство.
От информацията, с която разполагам, са посочени подробните хипотези, в които за всеки от седемте случая хронологично са налице основанията, които в крайна сметка водят до предложения за отнемане на българско гражданство. Аз съм готов да ги предоставя на Комисията, за да не губя Вашето време, съвсем произволно само зачитам едно: гражданин на Египет – подадена молба за придобиване на българско гражданство на основание чл. 14а, ал. 1 до Министерство на правосъдието на 9 октомври 2014 г. На 23 април 2012 г. е бил сключен договор за доверително управление с Търговска банка, тоест преди това той е прекратен на 25 октомври 2017 г. На 8 август 2014 г. е бил сключен пак такъв договор и е бил прекратен на 8 септември 2017 г. – вложение чрез сделка на 22 декември 2017 г. за закупуване на облигации с падеж 3 септември 2024 г. на стойност над един милион евро. На 23 август 2018 г. е подписан указ, с който лицето получава българско гражданство, само че още на 28 декември 2017 г. лицето просто е продало това, което е закупило като инвестиция.
Казано по друг начин, инвестицията е нулева. Тя служи като оправдание само към момента на подаване на документите за придобиване на българско гражданство и съответно към момента или към някой друг текущ момент на преценка.
Основните – как да кажа, слабости, които ние сме установили, или основните недостатъци на съществуваща правна система, са свързани всъщност с практическата липса на надежден механизъм за контрол. Говоря за контрол, който да гарантира своевременната информираност на компетентните държавни органи дали законово изискуемите условия са спазени в предвидените по Закона срокове. Всъщност няма механизъм за контрол, който да установи дали направената инвестиция, която се декларира и, разбира се, документира към момента на подаване на документите и съществува тогава, съществува дори към момента на издаването на указа, да не говорим за това, че няма механизъм, който да осъществява контрол дали лицето в продължение на две години наистина поддържа тази инвестиция. Както видяхте, в шест от седемте случая – съжалявам за думата, която ще използвам, нахалството е толкова крещящо, че инвестицията не съществува вече към момента на издаване на указа, макар че тя съществува към момента на подаването на тези документи.
Няма нормативно предвидени задължения и възможности държавните органи, пък и частно правните субекти – банки, инвестиционни посредници и прочее, да осигурят нужната информираност за спазване на законовите изисквания. На практика моите колеги са използвали тук възпитаната дума „нормативен дефицит”, институциите не са в състояние поради нормативен дефицит да установят дали и докога съответните вложения са актуални и съответни на Закона.
Затрудненията са особено сериозни пък, когато вложенията са осъществени чрез чужди банки. Аз предлагам, разбира се, за да не губя Вашето време, тази подробна информация да бъде предадена на председателя на Комисията, защото в нея не съществуват лични данни, в нея са посочени само факти, в нея няма никаква класифицирана информация, но тя съвсем ясно показва всички нарушения на Закона във всеки от седемте случая, за които говорим.
Ако трябва да поставя на Вашето внимание проблемите – мисля, че общо взето ги поставих, но те според мен са известни на всички Вас.
Възможното решение е резултат на – как да кажа, Ваша законодателна инициатива. Според мен обаче са възможни два подхода. Единият подход е максимално да бъдат прецизирани хипотезите, в които може да се получи гражданство в резултат на инвестиция, като се изключат всички тези химерни хипотези, при които можеш да създадеш инвестиция и само след два дни да продадеш държавните ценни книжа, които си закупил. Тоест много рязко и много ограничително да бъдат въведени хипотези, при които може да се придобива българско гражданство, и то при действително направена съществуваща и поддържана инвестиция и, разбира се, паралелно с този подход да се въведе и съответен контролен механизъм, който да действа през целия период, в който си задължен да поддържаш инвестицията.
В конкретния случай, когато казах, че още преди издаването на указа има лица, които са се – грубо казано, освободили от инвестицията и са продали държавните ценни книжа, тук не браня никоя институция, това не е проблем, не е пропуск, да речем, на вицепрезидента, който е подписал указа. Проблемът е, че просто липсва каквато и да е възможност за достъп до информация, проверка или контрол. Тоест дори и към момента на подписването на указа, такава информация не може да бъде добита. Отделен е въпросът, че придобиването на инвестиционно гражданство в много случаи е било установено в резултат на действащи канали, свързани с определени адвокатски кантори и с набавянето на съответния абсолютно образцов, ако мога така да се изразя, набор документи и, разбира се, с показването на съответните начини, по които можеш веднага да реализираш направеното вложение, вместо да го поддържаш в двегодишния срок, и пак да получиш българско гражданство.
Това обаче е единият подход – лимитиране на хипотезите и създаване на контролен механизъм.
Вторият подход, който, разбира се, пак е въпрос на Ваша преценка, е съвсем друг. Той е да бъде обмислено – аз по-скоро съм привърженик на него, но някой би казал, че би бил твърде рестриктивен, дали въобще е необходимо да съществува разпоредба като тази на чл.14а в Закона за българското гражданство. Не става дума, че сме изостанала или друга държава, но дали наистина можем да даваме българско гражданство заради направени инвестиции? Защото в крайна сметка, ако наистина има крупен инвеститор, който може да получи българско гражданство като наистина признание на направената огромна инвестиция, която действително е направил в икономиката на страната, той може да ползва съвсем други хипотези.
Не казвам, че ще стане почетен гражданин, но и това може да се помисли там. Да отваряме обаче така широко вратата за всеки дошъл отнякъде, успял да използва съществуващите законови механизми и след това да тръгне с един български паспорт, който е и паспорт на гражданин на Европейския съюз, на територията на Европа, това според мен е нещо, което трябва да бъде променено по най-бързия начин. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Главен прокурор.
Действително ние сме във финалната права на работата на Комисията и тук вече при изготвяне на доклада сме поели ангажимент да изготвим законодателни предложения. Тази информация за нас е много ценна, и предложенията са ценни, и това, което направихме предния път, а и с останалите Ваши колеги, изобщо от съдебната система, с Министерството на правосъдието, мисля, че вървим в тази посока да прецизираме и хипотезите, и контрола.
Колеги, ако имате въпроси към Главния прокурор, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Господин Главен прокурор, въпросът ми е: проверката какъв период от време е обхванала и дали ще се направи проверка и за подобен тип гражданство, свързано с инвестициите и за по-заден период от време, което е придобито? Дали имате информация?
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Информацията ми е, че проверката е обхванала 10-годишен период. Тя е според заповед на министър-председателя, по силата на която – 10-годишен период назад имам предвид – са проверявали МВР и ДАНС. Затова и материалите постъпват от ДАНС.
В духа на въпроса, който зададохте, имаме намерение да разпоредим отделна проверка – имам предвид прокуратурата да я инициира, не в тези случаи, защото в тези така или иначе за 10 г. назад проверка се върши, материали постъпват, и в момента има материали, по които се работи. Просто проверката дали инвестицията се поддържа в двугодишния период е много трудна и източникът на информация не е особено надежден – говорим за банки, инвестиционни посредници и прочее. Ние имаме идея обаче за евентуална проверка на така нареченото „гражданство по заслуги”, тоест кому е давано то и на практика за какви заслуги. Не че ще преценяваме или ще проверяваме волята на органа, който дава българско гражданство в тези случаи с указ, но все пак според мен би било – предмет на проверка могат да бъдат всички документи, които са представени в този случай и удостоверяването на действителните заслуги към българската държава, ако такива има.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Други въпроси имате ли? Не виждам.
Заповядайте, господин Цацаров.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Тъй като в медиите бяха оповестени случаи, в които е предлагано отнемането на българско гражданство, случаите, за които сега Ви се представя информация, са седем. Те касаят инвестиционно гражданство. Общият брой случаи е всъщност девет. Има още два случая, в които гражданството наистина е придобито по реда на чл. 14а, ал. 1, тоест подадени са съответните документи, тези документи са били придвижени и лицата са получили българско гражданство. Проблемът обаче е, че в конкретните два случая основанието, поради което предлагам отнемане на гражданството, а отделно от това са инициирани и наказателни процедури, са свързани с друга разпоредба на чл. 22, която е свързана с това, че лицето си е послужило с неверни данни при подаване на заявлението за придобиване на българско гражданство. Налице е дори скандален случай, при който българско гражданство е придобито и всички документи са придвижени и в Министерство на правосъдието, и след това, следвайки стриктно процедурата, в резултат на предложение на министър на транспорта, който описва инвестициите, заслугите на лицето и всичко друго, и прави предложение такава процедура да бъде инициирана.
Оказва се, че въпросният министър никога не е подписвал такова предложение, а под изходящия номер на Министерството на транспорта действително съществува съвсем друг документ в Министерството на транспорта. Впоследствие при извършено претърсване в дом в Пловдив на лице, което е разследвано за документни престъпления и изготвяне на неистински парични знаци, или връзка с лица, които изготвят неистински евро, са намерени и печати на Министерството на транспорта – входящи, изходящи, кръгли, които очевидно са ползвани за изготвяне на този документ. Как е влязъл документът в Министерството на правосъдието, е въпрос на разследване в момента. Такова предложение обаче не е било подписвано въобще от министъра на транспорта, но гражданството е получено. Става дума за руски гражданин в конкретния случай.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Този случай нашумя и в пресата при предното Ви идване, така че тази информация е много полезна.
Колеги, ако нямаме други въпроси?
Господин Цацаров, благодаря Ви още веднъж. Запазваме си правото и да Ви информираме, и евентуално за консултации по темите на Комисията. Благодаря Ви.

Колеги, предлагам да минем към точка втора от дневния ред:
РАЗНИ.
Нямахме заседания известно време заради изборите и после лятната ваканция, заради това искам да Ви информирам, че направих опити да поканим тук да изнесат информация и лицата, които изнесоха такава информация, но тези опити не са успешни и по тази причина се забавихме около два месеца. Не виждам кого повече можем да поканим, ако Вие нямате някакви конкретни предложения. Това, което бяхме решили – отправил съм съответните покани, но те не се увенчаха с успех. За това исках да Ви информирам. По тази причина искам да го обсъдим в точка „Разни”. Ако нямаме друга идея – да каним други лица или органи да продължим процеса на обследване на фактите и обстоятелствата, да се ориентираме към финални действия, а те трябва да бъдат в посока изготвяне на проектодоклад и евентуално изготвяне на законодателни проектопредложения, които да обсъдим, да кажем, в рамките на едно или две следващи заседания – последни. Разбира се, мое задължение е да направя проектодоклада, да Ви го представя, а Вие, ако имате предложения по проектодоклада, по неговата форма, по неговото съдържание, ще Ви помоля да ги дадете на техническия състав на Комисията в писмен вид – аз, разбира се, ще ги включа в доклада, също мое задължение е да го направя, и после да обсъдим как ще изглежда финалният доклад. Мисля, че натрупахме достатъчно материал по проблемите на темата, която обсъждаме. Мисля, че успяхме да се ограничим да не дублираме действията на разследващите органи, тъй като не е нужно. Ползата ще бъде, ако наистина успеем да координираме препоръките на съдебната система, на изпълнителната власт и нашите, и да направим един по-комплексен преглед на законодателството, а ако можем да предложим и вариант за промени и да подпишем, има не един такъв прецедент – временни комисии да излизат с проект за изменение и допълнение на един или няколко закона, би било според мен перфектно. Защото иначе процедурата ще се проточи – ще тръгне от Министерството, Министерски съвет, ще има разни съгласувателни и така нататък. Онова, което сме констатирали като дефект, а имахме такива заседания, в които всички участници ни посочиха – и разследващи органи, и изпълнителна власт, къде куцат, дори днес Главният прокурор, къде има нормативен дефицит, къде има грешки, така че това предлагам аз, но имате думата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Доколкото разбирам, тези лица, които изнесоха информацията на база, на която се осъществява разследване или този скандал, не желаят да се срещнат с Комисията. В тази връзка един процедурен въпрос: възможно ли е в следващите ден, два, ако има възможност, да помислим и да направим писмени предложения от страна на БСП за лица, които да бъдат изслушани? В много кратък срок – на следващо заседание.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз това казах.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: В смисъл за икономия на време и така нататък…
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако нямате предложения, тогава ще пристъпим напред, ако обаче членовете на Комисията имат такива предложения и Комисията реши, че заедно ще решим, няма никакъв проблем.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Извинете ме за така зададения въпрос, но поради известни причини и ние отсъствахме от работата на тази комисия в известен период, така че…
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В интерес на истината, имаше предложение писмено да бъдат внесени определени – не знам, терминът не е „показания”, определена информация, но – дано не съм си превишил правата, аз отказах. Казах, че каквото има да бъде информирана Комисията, трябва да бъде информирана лично, а писменото може да съпътства личното явяване пред Комисията. Ако някой не иска и има съображения да се яви пред Комисията, аз не смятам, че е редно да разглеждаме писмена информация.
Ако прецените друго, мога да взема писмената информация, но аз така отговорих. (Шум и реплики.)
Аз така отговорих: има покана, заповядайте, елате! След като нещата стоят така…
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че можем да пристъпим към изготвянето на финален доклад. Доколкото условно можем да разделим работата на Комисията на две части. Едната – установяване на определени факти и обстоятелства, които станаха публично достояние, за които получихме информация от органи, и когато видим доклада изписан, може би това ще ни помогне и да преценим дали има нужда още да направим усилия, за да изясним някое от тях. Това е първата фактологическа, обстоятелствената част.
Втората част, не бих я определил като по-важна, но със сигурност съществена, е евентуалното ни законодателно предложение и до каква степен то може да събере консенсус.
Струва ми се, че още на второто заседание имаше много важни неща, които бяха казани относно срокове, процедури и начина, по който се движи, и къде блокира тази процедура и къде поставя рискове от нейната злоупотреба, и те бяха широко споделени от всички участници в Комисията. Днес чухме и други такива елементи, може би по-дискусионни, защото по същество пред нас беше поставен въпросът, бива ли гражданство срещу инвестиция, или бива ли гражданство срещу пари, или при какви условия бива то, като очевидно вече сме наясно, че има определени злоупотреби. Следователно ние можем да се съсредоточим върху един такъв проект, който да постави, може и във варианти да го разглеждаме, за да можем да го стиковаме с нашите политически сили, но това би било истински принос. Много от фактите и обстоятелствата бяха изписани по вестниците, тук получихме секретна, но и не секретна информация – ще дадем този отговор със сигурност, но истинският принос на Комисията би бил, ако може консенсусно да се затегне режимът за даване на гражданство, така че едновременно да го направи достатъчно атрактивен, ако това е българската политика, и в същото време да затворим дупките, през които се промъкват най-различни мошеници, извинете ме за израза.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Зарков.
Ще си позволя да кажа няколко изречения по повод на това, тъй като в един известен период Вие наистина отсъствахте – групата на БСП. Тогава с колегите решихме с консенсус, че, първо, няма да дублираме разследващите органи и досъдебното производство, което тече в момента там, още повече че бяхме подробно информирани за неговия ход още на първото заседание. Решихме, че ще се концентрираме върху тази част – да обследваме законодателството и да направим съответните предложения. В хода на работата, както каза преди малко и господин Цацаров, всъщност проблемните полета на законодателството бяха по отношение хипотезите за получаване на българско гражданство, да се прецизират – ето още стои въпросът да я има ли хипотезата на чл. 14а, или да я няма, или как да бъде прецизирана. Второто поле беше, разбира се, по отношение на механизмите за контрол. И другото проблемно поле беше, и продължава да е, документооборотът и това как се документират определени обстоятелства, които представляват хипотеза основание за получаване на българско гражданство – от кои органи, какви образци и така нататък.
Всичко това го има в стенограмите и аз ще го извадя от стенограмите точно, както са го представили органите, както са го представили Министерството на правосъдието, Агенцията и така нататък, за да не бъдем ние в някакъв режим на творчески инициативи.
Лично аз смятам – и с това приключвам, че ние сме в състояние да направим консенсусно достатъчно добро законодателно предложение, което да стегне режима и да изчисти тези проблемни полета. Убеден съм в това, защото в хода на дискусиите се видя, че имаме много допирни точки различните групи, общо мнение.
Разбира се, техниката е такава: след като ние се обединим около някакви предложения, след това ще си запознаем парламентарните групи и след това ще пристъпим евентуално към някакво решение.
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател! Може би трябва да се разберем за срок, до който да изпращаме различни материали, свързани с доклада, или предложения като промени в законодателството, за да може на едно или две заседания да обсъдим тези неща, които колегите примерно са изпратили като предложение до Комисията, и да преценим кои предложения биха били полезни от гледна точка решаване на проблемите, свързани с българското гражданство. Ако наистина успеем да направим така, че да изработим конкретни законодателни инициативи като Комисия ще е много добре, но според мен е малко трудно – най-вероятно ще успеем да го направим. Защото все пак всички тези предложения, които направим, би било добре да ги съгласуваме със съответните институции, които касаят, за да можем да ги прецизираме, правилно да ги предложим, а това също ще отнеме доста време, поне от наблюденията ми до момента.
Ако не успеем да направим конкретни законодателни инициативи, то поне в този доклад да включим насоките, по които да се движи законодателството в конкретните случаи, защото, говорейки за българско гражданство, все пак трябва да отбележим, че има българско гражданство на база български произход, българско гражданство на база българско гражданство или произход българско гражданство, българско гражданство, свързано с бракове или дълготраен престой в България на лица от трети страни, от други държави всъщност, също така българско гражданство, което обсъдихме днес – за инвестициите, и българско гражданство по заслуги. Може би трябва, най-малкото, да направим така, да дадем насоки в тези пет способа за получаване на българско гражданство какво трябва да се случи, за да се подобри в един или друг смисъл, тоест, там където е нужно затягане с оглед националната сигурност на страната да се предложи да се затегнат мерките и да има последващ контрол, което каза и главният прокурор, а там където по Конституция все пак Българската Конституция е дала възможност на лицата от български произход да имат облекчен режим за получаване българско гражданство, да се изработи механизмът, който хем да гарантира, че тези лица наистина имат български произход, хем да направим така, че да облекчим режима. Това е, което смятам, че със сигурност можем да направим в тези насоки, по които да се движат нещата. Докато конкретните законодателни инициативи – мисля, че и с колегата Богданов имаме готовност, също ще предложим. Въпросът е дали конкретните институции биха подкрепили впоследствие подобни промени? Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря и аз.
Моята информация, и то отпреди два месеца, е, че Министерството на правосъдието са готови с такива законодателни промени. Виждаме, че прокуратурата също е готова, а тук можем спокойно да говорим, че в прокуратурата са включени всички неща, които имат предвид ДАНС и другите разследващи органи.
Не ни пречи да ги съгласуваме. Процедурата, по която аз мисля да действам, съставяйки доклада, е да поискам от тях това, което имат като готови законодателни предложения. Ние ще ги обсъдим. На база на тях ще направим нашите предложения и, ако успеем да стигнем до широко поле на консенсус – чудесно, но можем да стесним полето на консенсус, което пак ще е успех. Там където няма консенсус, оставяме го да го реши... Обаче, ако успеем да решим по-голямата част от въпросите, имайте предвид, че това е най-бързата писта, по която може да се промени законодателството. Ако ние с подписите си от всички парламентарни групи като членове на Комисията предложим законопроект, той ще мине без никакви обструкции.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, в духа на това, което казахте, мисля, че няма необходимост от предварително съгласуване на проекти за законодателни изменения – 90% от институциите ще получим отговор, че те намерения не съгласуват. Почти всички ще отговорят: внесете си текстовете и ще дадем становище. В този смисъл по-добре е да се изготвят нещата, да се съберат, да се уведоми Министерството на правосъдието, че имаме готовност и след като се внесат вече, да се създаде работна група, където да се поканят институциите да присъстват и да вървим към по-добри текстове.
Моето мнение е да не търсим съгласуване на идеи и след това да ги внасяме – да ги внесем и после да търсим тяхното съгласуване. Това ми е идеята.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Бих добавил тук следното. Фактическото съгласуване и уточняване на конкретиката на определени текстове и отпадане, нали знаете, че ще стане в Комисията, която председателства колегата, постоянната комисия, защото Законът ще бъде разпределен там и в Правната комисия, и там ще дойдат всички институции и ще си кажат мнението, и дори работната група преди второ четене винаги е с тяхно участие – всички що бъде прецизирано, както те го виждат. Ние смело може да направим един законопроект. Аз пак казвам, ще го съгласуваме със съответния министър, съответния ръководител на институция по един, да кажем, не законодателно уточнен път, но път, утвърден от работата, от практиката на временните комисии.
Колега, заповядайте.
МАНОИЛ МАНОВ: Един въпрос, макар че изостана във времето – след предложенията на колегата Иванов минаха много изказвания.
Какъв ще бъде редът, ако постъпят предложения в писмен ред за покана на хора да присъстват в нашата комисия на изслушване, те ще бъдат ли представени пред Комисията и подложени на гласуване? Това е моят въпрос към всички колеги.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Досега винаги така сме практикували. (Шум и реплики.) Фиксираме го, да. Тук обаче трябва да фиксираме срок, защото е добре след като приключат изслушванията, тогава да започнем работа по доклада. Затова Ви предлагам, да кажем, в едноседмичен срок да предложите, който има да предлага за изслушване, да го одобрим в Комисията и да пристъпим към покана към съответните лица и след това ще продължим процедурата по реда, по който говорихме сега. (Разговор встрани от микрофоните.)
При всички случаи предложенията ще бъдат обсъдени и гласувани на Комисия, както досега. Другата седмица ще свикаме заседание на Комисията, ако има предложения, обсъждаме – приемаме или отхвърляме, и продължаваме да действаме нататък.
АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, искам да засегна само частта, касаеща Закона за българското гражданство, която се отнася до предоставяне на българско гражданство на основание български произход. Знам, че в момента работи работна група и е имало съвсем наскоро нейно заседание, която е инициирана от госпожа Цецка Цачева от Министерството на правосъдието. По последна информация, която имаме, те имат нужда от още няколко заседания на групата, за да излязат със съответните промени по Закона за българското гражданство. Така че не знам за другата седмица – може да има предложения по Закона, но мисля, че …
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, ние другата седмица най-многото, което можем да направим, е да приемем решение за още изслушвания или да не изслушваме повече никого. Но от там нататък бъдете сигурни, че поне един месец ще ни трябва, за да подготвим Вашите предложения, да ги оформим, да снемем стенограмите, да направим работни варианти на доклада, работни варианти на законодателни предложения и чак тогава.
Може ли да ми кажете кога изтича срокът? На 13 ноември.
Значи, една седмица след балотажа. (Разговор встрани от микрофоните.) Като се има предвид, че по време на кампанията… Нямаш съмнения, колега, че специалистът в случая съм аз, какъвто и специалист да съм, защото обикновено го прави председателят. Ако някой се включи, ще съм му много благодарен. (Разговор встрани от микрофоните.)
МАНОИЛ МАНОВ: Това с удължаването е много резонно, защото и колегата… (Шум и реплики.)
Благодаря Ви за вниманието, колеги от ГЕРБ, но колегата, председателят на Постоянната комисия за българите в чужбина, кратко изложи темата с работната група. Да си спомним обаче ... (Шум и реплики.) Точно така.
Да си спомним обаче, че създаването на междуведомствената комисия по този проблем беше по личното разпореждане на премиера Борисов, след което междуведомствената комисия изготви доклада и създаде работната група към Министерството на правосъдието, този доклад в тази комисия ни беше докладван от госпожа Цецка Цачева и ние да правим законодателна инициатива по законодателство, разглеждано, първо, в Междуведомствената комисия, след това в работната група и след това в Министерството на правосъдието с готови предложения, някак си ми звучи малко преди да сложим каруцата пред коня. Заради това исках да подкрепя колегата, но някои го обърнахме на майтап и на шега.
Много по-важно е да видим какво ще излезе от Министерството на правосъдието, а не да дублираме с наши законодателни инициативи, които са на базата на две, три изслушвания.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колега, ще ми позволите ли?
Сега ще си позволя да кажа нещо, което може да прозвучи нетактично. Нямам особено високо мнение за качеството на законодателния процес, който изготвят специалистите в министерствата.
Вижте, имам скромен двайсет и няколко годишен опит. Нека Ви кажа – там винаги законодателството е подчинено на интереса на администрацията. От това правило не ми е направило изключение в практиката нито, нито едно издание на администрация, на кабинет – нито едно. Не подценявам техните усилия, оценявам нашите усилия като подценени, а също така и от трибуната съм го казвал, простете, че се повтарям и говоря по този начин, но ние винаги сме подценявали нашата роля на контрол върху това, което ни се дава. Така е устроена системата, така е било, когато и аз съм участвал в управлението – като дойде нещо от Министерския съвет, то е вече едва ли не табу.
Не, ние ще работим с тях, Ви предлагам аз, освен ако категорично не възразите, ние ще видим те какво подготвят, но ние също имаме мнение по въпроса, ще им го кажем и ще работим заедно. Просто не е нужно да изчакаме да ни спуснат продукта. Това исках да кажа. (Шум и реплики.)
Да, разбира се.
МАНОИЛ МАНОВ: Едва ли си спомням – ако трябва, да видим това, което казах, че става въпрос, че ние нямаме право или че ние задължително трябва да се съобразим.
Имах предвид, че в тази материя в момента се работи на две места. Дори преди малко тук имаше предложение да закрием темата с даването на инвестиционно гражданство, при условие че в половин Европейски съюз такова има – можем да изброяваме и т.н., тоест има много факти и обстоятелства, с които ние по-добре е да се съобразим неприбързвайки – това беше нещото, което исках да кажа, а не че някой е с повече или по-малко опит.
КРУМ ЗАРКОВ: Само още един аспект – естествено, че институцията, която решава в крайна сметка, е парламентът, но ние сме реалисти, ясно. Понякога ми се струва обаче, че в работните групи и на други места се блокира на един и същи момент, с години, поради простата причина че няма ясна политическа насоченост за това, което иска да се прави. Ако нашата комисия дори да не излезе с цял законопроект, който да можем да подпишем всички – това не пречи на никой от нас да прояви своята собствена инициатива, но ако тя излезе с ясни препоръки по някои въпроси, то тогава работата на работните групи ще бъде значително улеснена и ще могат най-накрая да излязат текстове. Защото там ситуацията често не е технически проблем, а просто арбитраж, който арбитраж в крайна сметка се прави от Народното събрание.
В това трябва да се концентрираме и затова не трябва да се притесняваме в един доклад, тъй като сме и достатъчно коректни един към друг, в един доклад да изпишем едни предложения, с които да работим и да ползваме без това да ангажира никого от нас допълнително. (Разговор встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, ето това е тема, по която ще говорим в следващите заседания. Чл. 14 го има не в половината Европейски съюз, а във всичкия. Въпросът е не да го закриваме, въпросът е да го прецизираме. Това е по-леката тема. По-тежката тема е: процедурите при другите хипотези. По това ще поработим. (Разговор встрани от микрофоните.)
Колеги, ако сме изчерпали темата за момента, закривам заседанието.


(закрито в 16,50 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН ЦОНЕВ



Стенограф:

Маргарита Крачунова