---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ДАННИ, ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПОВОД ИЗНЕСЕНИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИ И БЪЛГАРСКИ МЕДИИ ТВЪРДЕНИЯ ЗА СКАНДАЛНАТА ПОДКУПНА СХЕМА ПРИ ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ






П Р О Т О К О Л
№ 2
На 10 април 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на заместник-министъра на правосъдието госпожа Десислава Ахладова по въпросите, свързани с дейността на Комисията.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Йордан Цонев.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието.
Предлагам Ви следния дневен ред.
1. Изслушване на заместник-министъра на правосъдието госпожа Десислава Ахладова по въпросите, свързани с дейността на Комисията.
2. Разни.
Във втора точка ще Ви предложа да решим какво правим за следващото заседание и как ще продължи работата на Комисията.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Госпожо Ахладова, благодаря Ви, че откликнахте на поканата на Комисията. Предварително искам да Ви информирам, макар че в разговори уточнихме тези въпроси, на предно заседание Комисията реши да кани всички длъжностни лица като се започне от заместник-министрите на правосъдието през ръководителите на ведомствата, които са отговорни по темата, когато работи Комисията, на изслушване, считано – да кажем, от 2010 г., ако не ме лъже паметта. Такова беше решението на Комисията. В тази връзка е нашата покана към Вас.
Да информирам членовете на Комисията преди да дам думата на госпожо Ахладова, че имаме списък на другите длъжностни лица, но не можахме да намерим начин да се свържем с тях, въпреки че опитахме и през Министерството на правосъдието, и през другите ведомства. Навсякъде ни казват, че нямат конкретен адрес, телефон и така нататък. Ще продължим да търсим възможност да ги поканим. Ако не може, ще се опитаме да го направим чрез органите, които отговарят за това. Дано не стигаме до там!
Благодаря Ви, госпожо Ахладова. Ако обичате, да ни представите актуална информация относно Вашата дейност като заместник-министър и отговорностите Ви по законодателството и технологията на придобиване на българско гражданство от чужди граждани. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, Съветът по гражданство към Министерството на правосъдието е консултативен орган, който дава мнение по молбите за придобиване на българско гражданство.
Съветът по гражданство като консултативен и колективен орган се състои от множество институции, които участват в него. Членове на Съвета са освен заместник-министърът на правосъдието и един представител на Министерството на правосъдието, представители на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие, Министерството на здравеопазването, ДАНС, Държавна агенция за българите в чужбина, Държавна агенция за бежанците, Държавната агенция за българите в чужбина и Президентството. Като консултативен орган функционалните компетенции на Дирекция „Българско гражданство” са предвидени в чл. 33 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието и тя извършва всички дейности, свързани с администриране на производствата по промяна на гражданство, издаване на удостоверения за гражданство, като само за периода 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г. са приети общо 256 хиляди броя молби за промяна на гражданство. Проведени са 20 хиляди интервюта с кандидати, подали молби за придобиване, възстановяване, освобождаване от гражданство, а броят на образуваните преписки само за период от една година е 24 хил. 376 броя. Много голяма е дейността на този съвет.
Искам да кажа, че преди да вземе и изложи своето мнение в протокол, Съветът по гражданство прави задължително една съгласувателна процедура с МВР и ДАНС, тоест с компетентните служби, които правят пълно проучване на кандидатите, както предполагам вече сте разбрали от изслушванията, които са направени, за това дали съответният кандидат може да придобие гражданство, дали има извършено от него престъпление, дали има данни за криминални прояви. Само след положително становище от съответните компетентни органи – ДАНС и МВР, Съветът по гражданство взема решение за даване на гражданство, като говоря за тези две години, през които съм била председател на Съвета.
При провеждане на заседанията на Съвета по гражданство – само да обясня технологично, службите дават и нанасят в системата своето мнение по различно време – от нанасянето от службите на становището на ДАНС и МВР до разглеждането в Съвета по гражданство, лицето може да е извършило някакво престъпление, да речем, затова към датата на заседанието отново искаме такова становище от службите. Прави се един вид двойно проучване – на първо място, при постъпването на документите при нас, които са редовни, които изпращаме на службите, а след това и към датата на Съвета по гражданство.
През тези две години, докато съм била председател на Съвета по гражданство, дори при изтрит сигнал, дори при някакъв най-малък намек, че има някакви данни, каквито и да са, в информационните системи по отношение на лицата, се прави ново възлагане, като Съветът по гражданство възлага проучване на службите, на ДАНС и МВР, отново да дадат своето становище. При тяхно отрицателно становище, имало е случаи и при положително становище, но при някои от случаите при изтрит сигнал Съветът по гражданство не е давал положително становище за получаването на такова. Това са органите – ДАНС и МВР, които извършват проучване относно фактите дали едно лице е издирвано от Интерпол, дали има извършено престъпление, дали има данни за някакви престъпни обстоятелства. Ние нямаме достъп като Съвет по гражданство – нито председателят, нито членовете, до информационните системи на службите и сами няма как да извършваме този вид проверка, което е и логично. Заради това законодателят именно е предоставил тази проверка на службите.
Във всички случаи на получен сигнал от ДАНС и МВР за извършено престъпление се отнема гражданството на лицето, което го е придобило и отиваме в процедура за отмяна на натурализацията. Във всички случаи, в които сме имали подаден сигнал за укрити обстоятелства и данни, разбрани от службите в по-късен момент, Съветът по гражданство е инициирал и предложил на министъра на правосъдието и съответно той на вицепрезидента да се отмени натурализацията. Това е накратко дейността, която извършваме. Ако имате въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, госпожо Заместник-министър! Казахте, че за всички лица, които са осъдени, получавате своевременна информация и се докладва за отнемане на гражданството. Правната норма за отнемане на българско гражданство за такива лица, които са го придобили – по-малко от десет години, мисля че беше – нали така, десет години, след десет години вече не може да се отнема – имаше практика в Министерството на правосъдието за всякакви осъдителни присъди да се отнема гражданство. Мисля, че в Закона изрично е казано какво престъпление трябва да си извършил, за да ти отнемат българското гражданство. Помня много случаи, в които се отнемаше граданство на лица включително за комшийски свади примерно, които са стигнали до наранявания, едните осъдили другите и на база на това на съответното лице е отнето българското гражданство.
Въпросът ми е дали тази практика продължава, има ли такива случаи, при които е отнето българско гражданство за осъдителни присъди, които не са част от това, което се изисква от българското законодателство за отнемане на българско гражданство?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Ахладова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря Ви.
Както знаете, разпоредбите на чл. 24 и чл. 26 от Закона за българското гражданство са категорични в какви случаи се отнема българско гражданство: „в случаите, когато лице, придобило българско гражданство по натурализация може да бъде лишено от него, ако е осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление против Републиката, при условие че се намира в чужбина и не остава без гражданство”, и втората хипотеза на чл. 26 е: „лице, което си е послужило с данни или факти, станали основание за придобиване на българско гражданство, за които е установено по съдебен ред, че са неверни, е укрило данни или факти, които, ако са били известни, биха били основание за отказ за придобиване на българско гражданство или не е поддържало инвестициите, станали основание за придобиване на българско гражданство за поне двугодишен период”.
Само в тези хипотези на лишаване и отнемане на българско гражданство Съветът по гражданство е инициирал такива процедури. Други хипотези, които не попадат в горните две, по Закон не могат да бъдат основание и не са били поне през времето, през което аз съм била председател на Съвета, не мога да говоря за по-ранен период, за отнемането на гражданството и лишаване. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имате ли нещо да добавите?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Да. Благодаря Ви.
За да стане ясно на Комисията – отнема се само за тежко престъпление срещу Републиката – така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Това е за лишаване от българско гражданство, а когато става въпрос за отмяна на натурализацията, тя е когато си е послужило с данни или факти, станали основание за придобиване, които биха били основание за отказ на такова гражданство, тоест преди получаване на гражданство, то е укрило данни или обстоятелства, които, ако ги знаеше Съветът по гражданство или службите, нямаше да бъдат основание. Това са хипотезите, които са законово уредени. Благодаря.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Имам една молба към Вас: ако има възможност Министерството да направи справка за последните десет години за лицата, на които е отнето българското гражданство, говорим за лица, които са от български произход конкретно, кандидатствали, въпреки че децата им може да получат на друг принцип, тоест всички, които са свързани с български произход. Убеден съм, че отнемането на гражданството не е противозаконно от страна на българската държава. За това мога да Ви дам гаранция, защото зная стотици случаи на хора, на които е отнето заради конкретни битови инциденти, които не касаят по никакъв начин увреждането на престъпленията срещу Република България. В това съм сто процента убеден. Надявам се тази практика да е спряна. Не съм за това лица, които са осъдени и са криминално проявени да получават гражданство, но след като са получи българско гражданство, а не са били осъдени преди това, тоест, ако са били осъдени преди това и са го укрили, това наистина е аргумент. При положение обаче, че не са били осъдени и впоследствие става инцидент и този човек вече е осъден – знам, защото от Македонската страна изпращат всички такива, които са български граждани, изпращат информация до българската държава кои хора са осъдени, лица, които имат българско гражданство. Те автоматично бяха предавани в Министерството на правосъдието и то ги докладваше на Съвета по гражданство и им го отнемаха, вицепрезидентът разписваше. В това съм сто процента убеден. Това са може би – не знам дали има стотици, но десетки случаи има със сигурност, поне на лица от Македония, които на мен са ми известни, които са ме търсили по този проблем.
Това е молбата ми – дали може да се направи такава проверка през годините назад във времето? Не упреквам Вас или новото ръководство на Министерството на правосъдието, говоря по принцип дали се е случвало подобно нещо, което е пряко нарушение на българското законодателство.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
Аз имам въпрос към Вас, по-скоро молба: ако има актуална информация относно анализа на процедурите, органите и законодателството, което беше възложено от министър-председателя, за което ни информира бившата вече министърка на правосъдието госпожа Цачева, предполагам че участвате в тази междуведомствена група, да ни информирате докъде е стигнал. Госпожа Цачева пое ангажимент пред Комисията да ни предостави този анализ и на база на него да правим законодателни промени. Ако имате възможност, да ни дадете текуща информация как върви работата на тази междуведомствена група в България? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще разделя нещата в два аспекта.
На първо място, както вече знаете от госпожа Цачева, работна група още през февруари 2018 г. беше сформирана в Министерството на правосъдието във връзка с констатирани проблеми по отношение на придобиването на българско гражданство, да изготви законодателни изменения в Закона за българското гражданство. Единият проблем, по който групата в Министерството на правосъдието, в която участваха всички институции и работи, бяха така наречените инвестиции или придобиване на гражданство срещу така наречените бързи инвестиции. Става въпрос за разпоредбите на чл. 12а и чл. 14а от Закон аза българското гражданство. Изисквахме съответния анализ от Министерството на икономиката, становище от Министерството на финансите, както и становище на службите дали тези инвестиции създават проблеми. Единодушно работната група реши, че краткотрайни инвестиции по чл. 12а и чл. 14а като разпоредби, се злоупотребява твърде много с тях и следва този режим да отпадне. В момента е в ход общественото обсъждане, което мисля, че беше до онзи ден, и предстои да се отразят бележките на всички заинтересовани институции, които са направени по Проекта на Министерството на правосъдието и този режим да отпадне.
Има още две новости, които предполагам, че предсктавляват интерес за Вас. Това са: съкращаване сроковете за придобиване на българско гражданство, което сме предвидили – това е във връзка с решението на правителството за намаляване на административната тежест, и възможността Съветът по гражданство да извършва в Министерството на правосъдието така наречените проверки. Към този момент нямаше възможност, макар да се извършваха тези проверки от Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието, нямаше регламентирана процедура, по която тя да се прави. Към този момент сме предвидили такава и Съветът по гражданство може да изисква абсолютно всички документи, които са необходими, за да извършва така наречената допълнителна проверка. Предстои публикуването.
Искам да подчертая, че тук не става въпрос за реалните инвестиции – инвестиции в работни места, инвестиции в капитала на дружество. Доколкото съм запозната, ще бъдат внесени и нормативни изменения във връзка с така наречените реални инвестиции от Министерството на икономиката, тоест тук не засягаме инвестиционния климат в България, става въпрос само за инвестициите в държавни ценни книжа.
По отношение на втория въпрос – да, както знаете, министър-председателят със своя заповед сформира междуведомствена работна група, тъй като Министерството на правосъдието стигна до извода, че вторият проблематичен елемент е придобиването на гражданство по произход. Именно във връзка с това прецени, че това е проблемът, който следва да се реши на по-високо ниво, а именно оглавявана от вицепремиера Мариана Николова работна група, която е междуведомствена от всички институции. Даже днес се проведе такова заседание, аз идвам от него, която междуведомствена група следва да прецени два аспекта:
- дали Държавната агенция за българите в чужбина ще продължи да съществува, или ще продължи ли да съществува в този вид;
- да се преценят критериите, които също, както знаете, в работната група към Министерството на правосъдието възникна този проблем, за получаване на българско гражданство въз основа на така наречения произход, или да се прецезира разпоредбата на чл. 15 от Закона за българското гражданство.
Работи работната група, но все още няма решение във връзка с така поставените въпроси – не е изтекъл към настоящия момент срокът на работната група. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз благодаря.
Тези въпроси са в контекста на договорката, която имахме с Министерството на правосъдието в лицето на тогавашния министър – аз смятам, че тя остава.
Законодателните промени да ги съгласуваме заедно – групите, които работят, с тази комисия – за да се опитаме ние, в нашия доклад да убедим народните представители, че това е необходимо: аргументите и така нататък. Да не го правим по два различни пътя, от една страна, Министерският съвет, от друга страна, тази нарочна комисия, защото работата на тази нарочна комисия, преди всичко е свързана с това да предложи ефективни промени, които да подобрят законодателството и евентуално, архитектурата на органите, които се занимават с това.
Молбата ми е да предадете и на вицепремиера – може би ние ще я поканим, ако решат колегите – да чуем и нейното мнение по работата, но е добре да се ориентираме вече към общите действия по отношение на законодателството и в едната посока, и в другата. И по отношение на критерия инвестиции и по отношение на другите критерии, за да можем някъде веднага след изборите да внесем такъв доклад. Така ще свършим работата и на едната, и на другата група, за да бъде в синхрон. Това е нашата молба.
Благодаря Ви за информацията.
Колеги, ако имате други въпроси?
Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Ахладова, моят съвсем кратък въпрос е провокиран от дейността на нашата комисия и предмета ѝ, по-скоро на дейност.
Много твърдения през медиите и от официални институции излязоха за масова практика на придобиване на българско гражданство по произход, по доказване на български произход.
Затова искам да попитам Вас, като председател на Съвета по гражданство: е ли е възможно хора, с недоказан български произход, или хора, извършили престъпления, тъй като тук бяха и представители на прокуратурата, на ДАНС, да се сдобият с българско гражданство или да преминат през институцията, която Вие председателствате и да продължат процедурата по-нататък в хода на нейното развитие? Смятам, че това е изключително важно за предмета на работа на Комисията.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, ако желаете да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря Ви.
Както вече са обяснили представителите на ДАНС и на МВР, изключително задълбочени са проверките, които се правят на кандидатите за българско гражданство. Работим много добре и с двете институции – ДАНС и МВР – при каквото и да е съмнение правим проверка.
Моето лично мнение от това, което работим толкова време, основният въпрос е, когато има налице извършено престъпление в трета държава, която не е в Европейския съюз, това вероятно е проблем и в целия Европейски съюз, защото онзи ден Съветът на Европейския съюз одобри окончателно предложение на Европейската комисия за създаване на Европейска информационна система за съдимост на осъждани граждани на трети държави, така наречената система ЕКРИС.
Мисля, че проблемът, който Вие поставяте в момента, ще бъде преодолян с включването в България, ако въобще има такива случаи. Създаването на тази нова система, тази централизирана система, ще подобри обмена на информация на регистрите за съдимост по отношение на трети държави, защото основният проблем е точно придобиването, установяването на данни за съдимост по отношение на трети държави, на държавата, на която гражданинът е лицето.
Освен това, за разрешаването на този проблем МВР направи едно предложение в декларациите, с които се кандидатства за произход, да се заявява, освен че е гражданин на друга европейска държава, къде е пребивавало лицето продължително време, за да може институциите да направят една много обстойна проверка, не само в Шенгенската информационна система, но и в другите системи, където може да се установи, че лицето има някакви данни. Смятам, че включвайки България в Единната информационна система за съдимост на осъждани граждани на трети държави, проблемът напълно ще се преодолее. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Тоест, можем да приемем от Вашето изказване, че е изключително трудно, да не кажа почти невъзможно, хората, които са извършили престъпление или които нямат доказан български произход, да преминат през интервютата и през процедурите на Съвета по гражданство. Аз това разбрах от Вашето изказване. И през всички институции…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Трудно е да преминат, но не мога да дам абсолютно, както казвате Вие, гаранции, защото самите ние нямаме достъп до системите. Самата проверка се извършва от други органи. Което имаме като компетенции и задължения, го изпълняваме в пълен обем – да извършваме тези проверки, да се съобразяваме със становището на службите. Това е в компетенциите на Министерството на правосъдието. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз благодаря.
Към колегите искам да направим едно разграничение – ако греша, ме коригирайте – когато питаме органите за възможностите за пропуски в системата, лично аз съм убеден, че много трудно би могло да бъде пробито с лице, което не отговаря на условията, но тук трябва да направим важната забележка, че там, където енджиотата издават тези удостоверения за произход, не бихме могли да питаме, не бихме могли в този контекст да са отговорите. Когато става въпрос за документи, вече изготвени, за условия, на които да отговарят, смятам, че сте прави, но когато става въпрос за онази част, за която говори главният прокурор и шефът на ДАНС, там, разбира се, това е тема на отделен наш анализ за това, което ще чуем на база законодателството.
С тази бележка – за протокола, аз съм абсолютно съгласен с това, което говорим, за което става въпрос.
Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, искам да уточним. Тези удостоверения, които се издават от неправителствени организации зад граница, това са няколко организации от две-три държави. Тези документи, които те издават – удостоверения – ги издават на база на баби, дядовци и родните места, откъдето са, и съответната демографска и етническа статистика от различни изследователи – и български, и чужди – които са публикувани като научни трудове. Тоест, когато видиш, че баба му и дядо му са родени в село Богданци примерно и са с българската именна система, дали няма как лицето да има друг произход? От тази гледна точка е възможно да има фалшификации някъде, в някои държави, но там, където ги правят основно тези фалшификации – това е на територията на Република Украйна, там никой не издава такива удостоверения.
Да уточним нещата, най-много такива фалшиви документи, поне по моя информация, се правят на територията на Украйна на хора, на които им трябва български произход. Там няма организация, която да издава документи, в смисъл има регистрирана, но не издава документи на лицата за български произход. Те кандидатстват на база на това, че са признати като българско малцинство и някой фалшифицира документите на кандидатите изобщо извън неправителствени организации и така нататък. Нека да го уточним като информация.
Отделно от това, всички тези хора, които имат подобни организации и удостоверения, минават и през Държавната агенция. Даже по-голямата част минават по консулски път и българските дипломати виждат кой от къде е и дали изобщо имат български произход, защото те ги знаят всички населени места откъде може да е българинът и откъде не, от там насетне минават и през проверка като кандидатстват за гражданство и през МВР, и през ДАНС, където също имат информация и виждат, могат да преценят един документ дали е фалшифициран или не.
Така че със сигурност енджиотата може да се случва нещо, но то ако се е случвало, ще е за някакви единични бройки, а не масова практика или нещо подобно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вие не ме разбрахте, господин Ангелов, вероятно не се изразих правилно.
Аз не поставям на съмнение работата на енджиотата, казвам, че Комисията не е обследвала тяхната дейност все още. (Реплики.)
Освен това, Вие имате някакъв опит, информация и така нататък, просто сте в темата – аз и повечето колеги не сме в темата, чухме само това, което ни казват. Моята бележка беше само от гледна точка на уточнение. Въпросите, които задаваме към изпълнителната власт, касаят техните компетенции.
За протокола: когато дойде ред да говорим за онази част от технологията по издаване на българско гражданско, както касае тези удостоверения, ние вероятно ще трябва да решим, да чуем и да обследваме тази част от пътя, по който върви получаването на българско гражданство от чужди граждани.
Това исках само да кажа – не сме обследвали. От тази гледна точка, няма как нито те, нито ние да се произнесем в момента. Надявам се, че ще наблегнем и върху тази част, още повече че Главният прокурор и разследващите органи изразиха тежко съмнение точно в тази част – не точно за фалшификации, а за технологията, която е създадена, законодателната технология. Така че ние имаме такава задача – да направим така, че тези неща да не се случват, независимо дали става въпрос за Украйна, Косово, Македония, Западните покрайнини или за Турция. Говорим въобще по принцип. В момента не конкретизираме, мислим в една посока с тези две уточнения.
Колеги, имате ли други въпроси към заместник-министъра на Министерството на правосъдието? Няма.
Много Ви благодарим за участието.
Молим да предадете на министъра и на ръководителя на Междуведомствената комисия нашето желание да вървим в синхрон по отношение на анализа и законодателството. Можем да го направим – те през Министерския съвет, ние през Събранието, но в крайна сметка, ще стигнем до една обща точка – приемане на тези предложения. Нас, колегите в Събранието, ще ни питат: Вашето становище какво е като обследвахте проблема? Затова се разбрахме с госпожа Цачева така. Мисля, че и новият министър ще бъде на същото мнение, а и Вие. Благодаря Ви още веднъж.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, продължаваме с втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Ако нямате въпроси към точка „Разни“ по работата на Комисията, да видим, с какво продължаваме нататък.
Ще се постарая да издиря и другите длъжностни лица – ако не можем да им намерим адреси и телефони, ще настоявам това да бъде направено по служебен път и да бъдат поканени.
Искам да поставя въпроса: какво правим? Миналия път говорихме, че трябва да каним и тези, които говориха и писаха по медиите, да дойдат тук, да повторят същото, или да се отрекат от него. Видяхме, че разни хора, дори дали показания пред съдия и прокурор, се отрекоха после от това, което твърдят. Колкото и да е неприятна тази част от нашата работа, ние трябва да я свършим, имаме я като задание от парламента.
Ако не възразявате, да тръгнем в тази посока?
Ако имате други предложения? (Реплики.)
Така като гледам, трябва да почнем с главното действащо лице по отношение на медийните изяви. Да дойде тук и да си каже всички неща, които има да ги казва пред Комисията, а не пред медиите. (Реплики.)
С каквото иска да дойде. (Реплики.) Като дойде без документи ще запишем, че е дошла без документи, какво е казала и кога си е отишла, какви въпроси сме ѝ задали. После да не ни обвинят, че не слушаме заинтересованите лица.
Спомняте имаше в работата на други комисии такива обвинения, че имало граждани, които са искали да кажат, пък те не ги били чули и така нататък. Тук имаме някои лица, и в частност едно лице, което твърди най-различни неща. Тук е мястото, да заповяда!
(Реплики.)
Да, да, да! Моят апел към Вас е и в тази посока. Нека тези, които ги познаваме, или които сме ги чули – всички да ги поканим. Нека да дойдат тук. Имаме три месеца работа още.
(Реплики.)
Тя, трябва да дойде тук и да ги каже. Точно така. (Реплики.) Точно така. (Шум и реплики.) Ако ние я извикаме, абсолютно е задължена да дойде. (Реплики.) Не, не може. По-силата на Конституцията всички граждани – отзад на картата Ви го пише, господин Ангелов, са длъжни да дадат отговор. (Реплики.)
Това Ви моля – да вървим напред, оттам нататък да дойде тук и да си каже. (Реплики.) Добре! Едновременно с това, ако има и други, които смятат, че трябва да поканим, нека да направим един преглед. Вие познавате и други лица. Може пък някой да твърди и обратното. Нека да дойде тук да го каже, да опровергае. Тук няма значение кой, какво твърди. (Реплики.) Нямам нищо напротив. Моята молба е да кажете кого искате да поканим и да го поканите. (Реплики от народния представител Маноил Манев встрани от микрофоните.)
Колега, позволете ми, може би това е един от редките случаи, в които имам различно мнение – защото работим в консенсус и в една посока и не бих искал да разваляме този тон.
Ние няма да съдим кой лъже, кой крив и кой прав. Да чуем другата позиция е правилната гледна точка. Не някой да опровергава единия или друг – другия. (Реплики.) Ако някой твърди нещо да дойде и да каже на база на какво го твърди, да предостави документи или достатъчно е и свидетелски показания. Волеизявлението пред тази комисия си има своята стойност. Заставаш с лицето си и казваш. Друг идва, казва: аз прочетох тези материали, не съм съгласен по тях. Ето това е. Нека да коригираме терминологията. Разбрах Ви.
Колеги, имате ли нещо против това? Нямате.
Решаваме така – едновременно с длъжностните лица, каним и…
Ще имате, господин Ангелов, задължението да ни дадете имената и координатите. (Шум и реплики.)
Да, но всички заместник-министри на правосъдието, които са отговаряли, на нас ни отговориха, че никой няма актуални телефони и адреси. Така ли беше? Това искам да Ви кажа, иначе щяха да бъдат тук още днес. (Реплики.) Добре! Не представлява трудност да ги търсим по служебен път, но не бих искал. (Реплики.)
Това ни отговориха от Министерството на правосъдието, че нямат контакт с бившите си служители.
Колеги, ако няма друго?
Заповядайте.
ТОМА БИКОВ: В случая – аз не знам дали толкова е институционално – всички заместник-министри? Тя в случая е била заместник-министър в момента, в който стават там конфликти, дори по нейно време мисля, че е уволнена или напуснала другата госпожа? Така че тя е малко по-особен случай. (Реплики.)
Добре е, да. После може да възникнат други въпроси, други изслушвания.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Въпросът е да вървим по тази процедура. Да търсим заместник-министрите, защото от този период всеки ще може да каже, какво е наблюдавал, какво е видял и да се конкретизираме. (Реплики.)
Колеги, ще Ви предложа да отидем по-нататък. Тези медийни публикации например, които госпожа Ахчиева направи и така нататък, нека да ги поканим тук да ги кажат. Например Валя Ахчиева твърди, че през цялото време са давани… И не само госпожа Ахчиева, имаше и в Свободна Европа. Така ли беше? (Реплики.)
Добре, нека да ги поканим като граждани да дадат тази информация тук. Ще Ви кажа защо, колеги? Защото всичко, което получихме като официална информация, опровергава техните информации. (Реплики.)
Ние, вървим в една посока, господин Ангелов, цялата Комисия върви в една посока. Не приемам да бъдат казвани неща, които институциите не потвърждават. Ако някой ги казва – да бъде така добър да дойде в тази комисия, да ги каже, за да чуе отговора на институциите.
МАНОИЛ МАНОВ: Нека с въпроса ми да сложим някакъв ред. Да си го изясня за себе си.
В момента правим един списък на тези, които в момента смятаме, че е необходимо да поканим, тоест нямаме разногласие да ги поканим. Сега в момента слагаме един списък, този списък започва с лицето – аз не му знам името (реплики) – съдията Мичева, Валя Ахчиева и нещо за Свободна Европа. Някой каза нещо за Свободна Европа. (Реплики.)
Досега имаме три имена, около които се обединяваме и решаваме тук, че ние по процедура ги каним на изслушване във Временната анкетна комисия. Ако трябва да го подложим на гласуване, или да го вземем като решение? (Реплики.)
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 16,50 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН ЦОНЕВ


Стенограф:

Маргарита Крачунова