---

ПРОТОКОЛ
№ 8


На 28 ноември 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Временната анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция по приходите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Приемане на Доклад за работата на Временната анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция по приходите.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Ципов.

* * *
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Добър ден, уважаеми народни представители! Откривам заседанието на Анкетната комисия. Отново да напомня, че срокът за работа на Комисията приключва на 30 ноември 2019 г., така че днешното заседание ще е последно. На Вашето внимание беше изпратен Проект на доклад на Анкетната комисия с предложения за констатации и препоръки към заинтересованите държавни органи.
Уважаеми народни представители, очаквам от Вас конкретни предложения за допълнение към Доклада. С експертите към Временната анкетна комисия се постарахме да отбележим всички констатации, включително и от писмените информации, които получихме от всички органи, които изслушахме. Осем бяха проведените заседания на Анкетната комисия. В самото начало изслушахме Националната агенция за приходите, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“ по отношение на това как се е появил проблемът и каква е била първоначалната реакция по отношение на това изтичане на данни, след което изслушахме Комисията за защита на личните данни, която беше на проверка. Тази проверка приключи със санкциониране на Националната агенция за приходите, Държавна агенция „Електронно управление“ за ситуацията в държавната администрация. Изслушахме и представители на прокуратурата, както и Нотариалната камара, и Висшия адвокатски съвет за предприетите от тях действия и мерки във връзка с източването на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите. Изпратихме и писма до Камарата на частните съдебни изпълнители, Асоциацията на банките, Асоциацията за отговорно небанково кредитиране. Това е неправителствената организация, която обединява фирмите, предоставящи така наречените бързи кредити. На предишното заседание на Комисията изслушахме отново НАП – какви мерки са взели от датата на изтичане на информацията до миналата седмица. Постарали сме се да отразим абсолютно всички констатации във връзка с проведените изслушвания и във връзка с предоставената писмена информация. Така че имате думата за конкретни предложения.
Молбата ми е да гласуваме Доклада на това последно заседание на Анкетната комисия, за да спазим срока и да можем в утрешния ден да го внесем с подписите на всички членове на Комисията.
Заповядайте, имате думата.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, искам да отбележа, че бяха поканени доста представители. Имахме възможност да зададем въпроси, фактически ограничения не сме имали. Това е добре. Имаше известно напрежение в началото, то е нормално, но не е имало въпрос, на който да не е позволено да бъде отговорено. Друг е въпросът, че според нас на някои въпроси не е отговорено достатъчно добре.
Някои принципни съображения.
Първо, в този доклад – той завършва с препоръки към Агенцията, но нашата задача, парламентът ни е поръчал, освен препоръките ние да установим какви са отговорностите.
Силно препоръчвам да се промени текстът на стр. 3, където се позоваваме: „Проверяващият екип от КЗЛД счита, че НАП“ еди-какво си. А ние какво считаме? Аз напълно подкрепям това, което КЗЛД е установено. Значи, Комисията трябва да каже, че на основата на проведените разговори, въпроси, доклади от еди-кои си комисии ние, считаме, че НАП в качеството ѝ на администратор на лични данни не е предприела подходящите технически и организационни мерки и някои от тях може да бъдат изброени, защото това едва ли е дискусионно, че те не са си свършили работата. Ние, не само като опозиция, няма как да приемем, че с оставките на двама души на информационните им отдели въпросът е приключил. Ние искаме отговорност от ръководството на НАП.
Второ, тук никъде не казваме какво прави Министерството на финансите. Те също имат отговорност. Имат IT отдел, освен това значителна част от разходите се правят през НАП по поръчка на Министерството на финансите. Ние въобще не споменаваме за тях и тяхната отговорност. Няма как. Ние не сме следствие и не можем да даваме присъди кой е виновен – Иван, Стоян или Петкан. Но това, че ръководството на НАП носи отговорност, мисля, че не подлежи на никаква дискусия.
Трето, предлагам да се съкрати текстът, който така добросъвестно сме взели от докладите от КЗЛД и от Държавната комисия по електронно управление, обаче предлагам да се съкрати текстът на Държавната агенция „Електронно управление“. Аз се извинявам, но това ми изглежда – не ми изглежда, ами си е направо поръчков доклад. Те ме занимават с цялата администрация.
Ще Ви кажа защо. Нашата комисия има точен обект на изследване. Това е проблемът с НАП. Аз разбирам, че не е лошо да има там и за цялата административна система, но те в доклада са размили изцяло. Никъде не са написали за НАП кой носи отговорност и как е станала тази работа. Предлагам този текст да се съкрати, тъй като тук ме пращат в ЦРУ, в Украйна какви пробиви имало. По тази логика не можем да осъдим никого, защото, когато хванеш някой, че краде, ще каже, че те и другите крадат. Това не е сериозно.
Всъщност доста добросъвестно са си изпълнили задълженията представителите на КЗЛД. Аз предлагам да се позовем на техните констатации, защото те са професионални и точни. По някои от препоръките, които са направени, бих казал, че повечето са точни и те се базират на тези доклади, но аз настоявам да предложим да се помисли за законови промени, защото няма как да приемем, че с курсове по софтуер, това сме говорили, те ще могат да си решат кадровите въпроси.
Вижте, колеги, колко десетки наши младежи завършват софтуер и компютри, а работят като таксиметрови шофьори, а ние назначаваме химици и металурзи и им правим курсове. Извинявам се. (Реплика извън микрофоните.)
Аз образно го казвам, някои от тях може да работят като таксиметрови шофьори, защото не знаем точно къде работят, но това противоречи на здравия разум. Ако обичат, държавните институции да назначават хора, които ще надграждат това, което са научили. Тоест ние имаме право да им направим предложение още веднъж да си прегледат кадрите и, ако обичат, да си подобрят цедката и конкурсите на хора, които назначават. Защото явно, че системата като е пробита, затова има някакви причини.
Ние пропуснахме един въпрос – нямаше как да каним частни фирми, тук в нашия Доклад нищо не казваме за частните фирми, а държавата им е дала десетки милиони. Тук въобще не присъства „Информационни системи“. Трябваше да извикаме и „Информационни системи“. Те сега са сключили един договор за 40 милиона, както знаете, за три години. Но какво правят в тази държавна фирма „Информационни системи?! Те като предлагат такива продукти и такива средства, те няма ли да поемат някакви отговорности? Няма никаква отговорност на частните фирми и при пробив на техните програми. Това трябва да го напишем като препоръка, че НАП при сключването на договори с частни фирми – да видим какви отговорности изпълнителят на договора поема при пробив в системата? Аз мисля, че това е логично. При всеки търговски договор двете страни поемат определени ангажименти. Мисля, че не е проблем да направим такава препоръка, за да е ясно в бъдещите договори, защото ние не можем да се върнем назад, договорите са сключени вечно. В сключването на догори на НАП и на другите администрации за изпълнение на такива поръчки, ако обичат, да носят отговорност.
Примерно какво значи това, защото се поставя въпроса, вече в медиите обсъждаха, че НАП ще плати глобата. Колко бяха там – 5 милиона, те ще оспорват нали, 5 млн. 100 хиляди, но как ще приемем това нещо? От НАП ще платят, значи плащаме ние данъкоплатците. Тук Министерството на финансите – ще искаме от тях и аз ще поставя въпроса, отсега Ви казвам, в пленарната зала, че няма как да се съгласим и това управление на НАП какви финансови отговорности ще носи? Няма как да се съгласим те да си вземат премиите за Коледа – десетки хиляди левове, а ние да плащаме 5 млн. и сто, защото те си разпределят премии всяка година. Как така няма да носят никаква отговорност?!
Горе-долу това са общите бележки. Не само ние да правим копи – пейст от докладите на двете агенции, в които замазваме нещата, а ние сме длъжни според мен да кажем какво сме установили, че НАП носят отговорност за пробива – това е очевидно, кой от НАП – ръководствата на Националната агенция за приходите. Министерството на финансите също не е осъществявало надзор, защото IT-то има отговорности към IT-то на НАП, в това число има отговорности по отношение на договорите, които са сключени. В пленарната зала ще попитаме какви са отговорностите. Министърът на финансите трябва да каже какви кадрови мерки ще бъдат предприети, защото тук съвсем е ясно, че ръководството на НАП не си е изпълнило задълженията. Система от 2008 г., откъслечно надграждане, липса на защитни системи, паролите тук е написано как са били ползвани като юзър и парола и така нататък. Но няма как в Доклада да пише, че направихме еди-какви си срещи – едните казват това, ония казват онова, добър ден, правим препоръки, а отговорностите къде са? Моля в текста да се направят такива корекции, за да го подпишем. Ако се направят тези корекции, няма причина да не подпишем.
Иначе, Комисията работи добре. Както казах, поканихме, но друг е въпросът, че не всички се отзоваха така, както трябва. Особено тази Агенция за управление, за която ние харчим толкова пари вече, а резултатите не са налице.
Така че няма кой знае какви драматични разминавания, но все пак трябва да си свършим работата и да покажем нашата позиция, колеги, ние какво установяваме, без да сочим конкретни имена, кой е виновен – Иван или Стоян, но това, че ръководството на НАП е виновно…
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Професор Гечев, ние не можем да сочим кой е виновен. Все пак нито сме контролен, нито сме разследващ орган, нека да Ви обърна внимание на това.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И аз казах това.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Нека да Ви обърна внимание и какъв е предметът на тази Комисия: да установим всички факти и обстоятелства около този случай с източване на данни.
Нека да Ви напомня и още нещо, че все пак има образувано наказателно производство, което още не е приключило, с повдигнати обвинения на три лица. Няма никаква пречка в рамките на това наказателно производство, ако се докаже, че има и други виновни лица, включително и от състава на Националната агенция за приходите, те също… (Реплика извън микрофоните от народния представител Румен Гечев.)
Поне към момента на изслушване не ни бе предоставена такава информация, но разследването продължава. Нека да Ви обърна внимание на това. Продължават да се представят експертизи в рамките на това образувано наказателно производство и ако бъдат събрани доказателствени средства за това, че имат вина и включително длъжностни лица от състава на Националната агенция за приходите, каква по-сериозна отговорност от наказателната може да бъде реализирана.
А това, че тази комисия би препоръчала едно или друго нещо да бъде вписано в нашия доклад – да, изключително важно е. Но ние дори да препоръчаме на министъра на финансите да потърси отговорност като принципал, на която и да е структура на негово подчинение, той е държавният орган, който преценява как да бъде реализирана тази отговорност. На Вас да Ви го обяснявам това, при положение че сте били вицепремиер и министър, няма как…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нямаме различие тук. Аз предлагам да препоръчаме на министъра на финансите да потърси такава отговорност, нищо друго.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Добре.
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Господин Професор, аз много внимателно Ви слушах.
Ще си позволя да базирам всичко това, което сега ще кажа, на това, което Вие казахте. Много бих се притеснил, ако трябва да подпиша доклад с преки обвинения за извършени нарушения на някое лице, било то посочено с имената му или с длъжността му, поради една проста причина, че не се наемам нито аз лично да кажа, че имам правото – и административно като член на някаква комисия, и моралното право, да кажа, че е виновен персонално някой за извършено от него административно нарушение. Защото, това искате по същество да посочим – административен виновник, на който да бъде потърсена административно-правна отговорност от неговия работодател. Това разбрах от Вашето искане. Докато не приключи това прословуто следствие, за което говори колегата Ципов, някой от фактите по разследването няма как да станат достояние нито на мен, нито на Вас, нито на Комисията. Това, което прави прокуратурата в момента в своето разследване, ние до тези факти все още не можем да имаме достъп. Едва тогава след като излезе прокуратурата с решение аз бих могъл пред себе си и пред съвестта си да се изправя и да кажа, че ей този е виновен, защото всички факти по виновността, по точната вина, по точните деяния са изяснени.
Докато за това, което казвате, за законодателни предложения, господин Професор, аз пък с добро настроение се отнасям към този доклад, защото ние правим най-важните според мен законодателни предложения – законодателните мерки в Наказателния кодекс по отношение на тези, които всъщност според мен са виновни, тези, които виновно желаейки, искайки, знаейки какво правят, атакуват системите на държавата, било НАП или която и да било друга система, за да получат някаква информация заради пари, или заради други користни цели.
Всъщност Комисията за мен изпълни тази своя функция: да възобнови и да постави отново на преден план този въпрос, който сме го повдигали хиляда пъти, в какви ли не форми, че наказанията за хакери и за всякакви други хора, които активно се опитват да пробият системи, трябва да бъдат осъвременени и завишени.
За другото изложение, което казахте, аз съм съгласен с голяма част от нещата, с изключение на това, пак повтарям, за персоналната отговорност – да я персонализираме тука в рамките на някакъв административен пост или физическо лице, което по същество е едно и също, посочвайки поста му, ние посочваме лицето. И една парламентарна комисия да посочи с пръст едно лице преди да е приключило съдебно следствие, в което единствено и само съдът в тази държава казва кой е виновен и кой е невинен, аз не бих се съгласил. Надявам се, че ме разбрахте правилно.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Манев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ние се запознахме с Доклада, видяхме го. Вие своевременно го изпратихте, но аз бих искал, за да бъде по-актуален и да е към момента, в който ние го съставяме, за да се внесе в Народното събрание, да бъде отразен и абзац, в който да бъде записан и текстът, че ние сме уведомени за това какво е решението на КЗЛД по отношение на НАП, така че той да бъде съобразен с момента, в който ние го съставяме. Просто да бъде отразен на съответното място систематично, където Вие намерите за добре, но да бъде отразен и този текст, за да е ясно, че сме запознати с развитието на ситуацията към момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да подчертая още веднъж, че в прокуратурата се води следствие за тези, които евентуално са нарушили Закона и са направили пробива. Нали така? Ние нямаме никакви претенции към тях.
Аз не бих подписал протокол, в който не пише, че от това, което сме чули, не е ли ясно следното: ръководството на Националната агенция за приходите – перифразирам само НАП, това, което е написала Комисията за личните данни, настоявам да пише следното, че ръководството на НАП в качеството ѝ на администратор на лични данни не е предприела подходящите технически и организационни мерки за защита на личните данни, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на налични данни на физически лица от информационните бази данни, поддържани от Агенцията.
Какво странно има тука? То за всяко дете е ясно, че за да могат злосторниците да проникнат в НАП, те не са си свършили тази работа. Какво чудно има, какъв прокурор?!
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Разбрах Ви, господин Професоре.
Ще подложа на гласуване всяко едно ваше предложение. Нека да повторя обаче това, с което започнах моето изказване. Ние нито сме разследващ орган, нито сме контролен орган. При положение че контролният орган го е установило това и е наложил санкция по реда на Закона за защита на личните данни, освен да констатираме това нещо, Вие искате да преповторим тази констатация. Правилно ли Ви разбрах?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, ние приемаме констатацията и казваме, че споделяме констатацията.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Приели сме, като сме я записали в Доклада. Още веднъж ли искате да я запишем?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тук пише едно, другата агенция пише друго, а ние какво казваме: в резултат на разговори, въпроси, отговори… Аз лично напълно споделям това, което Държавната агенция е написала.
МАНОИЛ МАНЕВ: Ние ще го гласуваме като Комисия, а Вие ще си го кажете в залата.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Искам да внесем яснота, че в един момент ние превишаваме правомощието, но ще се спра на темата отговорност. Както всички знаем, от 2008 г. започва да се изгражда този модул и се изгражда до този момент. Ако ние сега кажем, че последното ръководство е виновно за всичко, което се е случило, нали разбирате, че във всеки един момент, когато вменяваш отговорност на някого, те казват: „Да, но моята отговорност е от датата на постъпването ми до датата на напускането. Аз на другия ден дори исках да променя всичко, но нямах физическата възможност и правоотношение с държавата, за да го извърша.“
Ние сега ще започнем да разделяме кой от кога, до кога и за коя система е отговарял, кой от кога за какво е виновен и в крайна сметка системата от 2008 г. как да я отнесе последният ръководител отговорността. Отиваме в област, която е много гъвкава.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Разбрах Ви, господин Димитров.
Аз съм сигурен, че е имало информационни масиви и преди 2008 г., включително и по времето, когато господин Гечев е бил вицепремиер в правителството, предполагам, че сте отговаряли тогава и за Министерството на финансите и Националната агенция по приходите. (Реплика извън микрофоните от народния представител Румен Гечев.)
Не сте прав. Имаше интернет, имаше и информационни масиви. Интернет има от 1981 г. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Нека да преминем по същество.
Има препоръки, които ще ги поставим на гласуване и съм сигурен, че ще има консенсус да бъдат включени. Като например препоръката да се обърне внимание на ръководството на НАП и на Министерството на финансите при сключването на договорите за изграждане и поддръжка на информационни масиви, да има клаузи в тези договори за реализиране на отговорност от страна на изпълнителя по тях за виновно неизпълнение. Няма нищо лошо да формулираме една такава препоръка и смятам, че ще имаме консенсус от членовете на Комисията.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Пак кажете.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Да препоръчаме на ръководството на НАП при бъдещо сключване на договори за изграждане и поддръжка на информационни системи да бъдат включени клаузи в тези договори, да бъде реализирана отговорност спрямо съконтрахентите по тези договори… (Реплики извън микрофоните.)
Според мен няма и пречка да обърнем внимание на ръководството на НАП и на Министерството на финансите при провеждане на конкурсни процедури за назначаване на държавни служители в тези структури от IT звената им да се обръща по-особено внимание на образованието и квалификацията на служителите и да бъдат подбирани кадри.
Макар че тук и аз имам резерви. Отговарях в Министерството на вътрешните работи за човешките ресурси и конкурсните процедури и съм виждал, че има сектори, включително като звеното в Министерството на вътрешните работи, което се е занимавало с комуникационните и информационни системи, и там сме срещали особено сериозни затруднения да намерим качествени хора. Не се явяват заради ниското възнаграждение. Нека да си говорим нещата едно към едно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това трябва да оправим, а не да назначаваме пчелари като компютърни специалисти, защото нямаме пари.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Вие отсъствахте на последното заседание, но въпросните служители, които са понесли отговорност за допуснатия пробив, са служители от 2011 г. През тези осем години, мисля, че го включихме в Доклада…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кои случаи имате предвид?
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Директорът и началникът на отдела.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Те са си напуснали кротко и спокойно и си пият кафето. Каква отговорност имат те?
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Включително и служителите, за които Вие повдигнахте въпроса за образованието им, впоследствие през годините са минали множество курсове за квалификация и преквалификация именно в тази област.
МАНОИЛ МАНЕВ: В единия от случаите се оказа там за щурмана, насочвача и така нататък, че всъщност това е едната специалност от военното образование, а цивилната му специалност по това същото военно образование са „Компютърни технологии, защита…“ и така нататък. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Оказа се, че това е техническа грешка. Излиза едното образование, по диплома другото се оказа друго.
Но това, което Вие казвате като препоръка, за образованието, го приемаме всички.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Пак Ви казвам, ще подложа на гласуване всяко едно Ваше предложение. Молбата ми е общо да формулираме тези допълнителни препоръки, които искате да залегнат в този доклад. Ваше право е да подпишете или да не подпишете. В крайна сметка работата на тази Анкетна комисия трябва да завърши с доклад. Този доклад може да го подпишете и с особено мнение и да приложите някакво отделно становище към него, ако желаете. В залата да го изразите това Ваше становище, че не е била включена една или друга препоръка, или няма една или друга констатация. Такава е работата на временните анкетни комисии. Господин Бойчев беше председател на такава анкетна комисия, той да каже там при тях как са процедирали. Предполагам, че е имало и тогава някакви по-особени мнения по отношение на доклада.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Председател, разбира се, бил съм във Ваше качество и в други комисии, анкетните. Всички членове имат едно много неприятно положение, в което изпадат, участвайки в тези комисии. Има огромни очаквания към работата на такъв тип комисии, които са несъразмерни към правомощията, които по същество ние може да имаме. За съжаление, ни се налага да работим в такава среда. (Реплики извън микрофоните.)
Тук не е залата и не е нужно да се правят такива изказвания, защото това е цялостен въпрос, отварям тази скоба, защото то работи върху авторитета на Народното събрание. Някак си, гледайки може би филмите, ние виждаме там един други разследващи комисии – оттатък Океана, да не коментирам. По нашия Правилник, колеги, дори лицето, което каните, може и да не дойде. Нали го знаете това? (Реплики извън микрофоните.)
В нашата Комисия тогава исках документи, обещаха и дори не ти пращат и документацията, по която се работи. В обхвата на Комисията там, оттатък Океана, подлежиш на санкция за лъжесвидетелстване и режимът е съвсем друг. Така че няма как тези комисии тук да изземват наистина функции на други органи. Но, в крайна сметка след като Народното събрание има създаден такъв тип Комисия, от нас се очаква, както се казва, поне да дадем отговор на редица въпроси. Вие сте описали, аз не съм участвал в цялата работа на Комисията, във всички заседания, защото се включих по-късно, но сте описали изслушванията и тези неща. Добре, за мен, някакъв смисъл от нашата работа има – поне от 15-та страница нататък сте описали мерките, които Националната агенция по приходите са взели.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Може ли само за секунда, господин Бойчев. Извинявам се за прекъсването, колежката Таскова иска да каже.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател! Господин Бойчев, извинявайте за прекъсването. Тъй като имам неотложен ангажимент, гласуваме „за“ от името на „Воля“, тъй като имам пълномощно от колежките. (Реплики: „И трите колежки“.)
И трите.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Това, което виждам като някакъв смисъл и е полезно за хората от нашата работа – на 15 страница даваме информация, на база на това, което изнесе директорът на НАП, поне какви действия са предприели след този теч. То е постфактум, но поне тук тези 12 или 13 конкретни неща, които по някакъв начин би трябвало да са ъпгрейдвали системата и да са я направили по-устойчива и по-уязвима. Гледайки, търся смисъл от цялата ни работа, защото в крайна сметка медиите и службите, които се занимават по този въпрос, дадоха множество брифинги и в голяма степен тази информация – тя е публична, няма нещо ново, което да кажем.
Винаги, когато се приема един такъв доклад на Комисията, според мен всички, които не са участвали в нейната работа – граждани, медии, едва ли гледат целия материал, винаги се концентрират в изводите, констатациите и препоръките.
Слушах дискусията до момента и някак си ми се струва, че тази част с изводите и заключенията – може да сложим няколко акцента в нея, защото така написана, вътре, ако я прочетете внимателно тя не съдържа толкова лоши констатации, но трябва човек доста да се затормози и да я чете внимателно, да ги изведе. Аз бих ги извел малко по-подчертано.
Какво имам предвид? Ако позволите, бих сложил тук това, за което говори професор Гечев. То го има някъде в доклада, някъде напред – за отговорността на Националната агенция за приходите и затова, че не се е справила с тези и другите неща. Но в крайна сметка, според мен това си е нормално да си дойде на място накрая и в изводите. Изводите говорят по принцип за изграждане на информационни системи и някак си ми говорят много общо, въобще по принцип сме възприели този подход, а заданието на Комисията е само за Националната агенция по приходите.
Пак казвам, бих извел примерно тези изводи малко по конкретно, по забележимо, да го кажа така. Примерно – след завършване на гаранционните срокове не са били планирани и осигурявани финансови средства за поддръжка в голям процент от случаите; в редица случаи системите са функционирали в продължителен период без поддръжка и актуализиране на системния софтуер с открити и оповестени уязвимости; поради забавяне на подмяната на хардуера и софтуера функционират системи с уязвимост. Да не изреждам, тук имаше няколко много точни изводи според мен като цяло, но те, бих искал, да се набиват някак си малко по-ясно. Поне така ми се струва на мен, защото в крайна сметка есенцията на всичко, което се прави, и всичко което се вижда от Вашата работа, всеки друг, знаете, четейки тези доклади, никой не гледа другата част, която е пълнеж, описва срещи, а само отваря на заключенията и констатациите.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Извинявам се, че Ви прекъсвам само да разбера, дали правилно съм Ви разбрал. Искате абзацът за изводи и заключения да ги изведем, да речем, като отделни точки.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Някак си да са по-видими тези неща. Да, и ми се струва, че там трябва да хванем този извод, който професора предлага, а не някъде в текста да го търсиш – за отговорността, защото то е един от основните изводи, което казва, че определено ръководството на Националната агенция за приходите не се е справила със своята си отговорност по съхранение на лични данни. Това си е очевидно. Така ми се струва, че някак си ще бъде по-пълноценно.
Този последният абзац на изводите не е лош. Дори го виждам като по-основен абзац, на който да се базират вече констатациите и препоръките, но това говори за създаването на единна архитектура, определена от един системен оператор. Това е цялата философия, която би трябвало да се следват тези информационни системи.
Сега за констатациите и препоръките, което може би след изводите е другото най-важно нещо, което всеки го гледа в залата и всеки, който прелиства документа.
Първо, ми се струва, че констатациите са малко безадресни, защото ефектът от работата е, ако тези неща, които ние предлагаме, се случат след това, дай боже. Например, когато съм участвал в друг тип такива комисии, казваме към кого възлагаме някакъв такъв тип отговорности, защото да се извърши одит на системите на всички централни и общински администрации ми виси – да се извърши одит. Утре питам, кой е изпълнил…, защото това става решение на Народното събрание. Давам пример, импровизирам в момента, защото не съм запознат с тази отговорност на разпределение в държавната администрация, примерно дали да е вицепремиера и министърът, който отговаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Такова нещо няма как да е…
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Не, разсъждавам поне за някой от констатациите, дали не може да сложим конкретни адресати, защото иначе това си виси във въздуха. Примерно, аз ти препоръчвам, ами да се държите добре, изпълнявайте си задълженията. (Смях.) Така звучи.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Добре. Разбрах Ви.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: В тези неща, които сме правили – примерно към конкретния министър сме давали, който носи отговорност за секторна политика и за други, да приведе в съответствие тези неща и да направи. Това включително може да се сложи дори и за законодателните промени. Не знам, дали ние може да направим – да препоръчаме примерно на Министерството на правосъдието, защото там знам, че има работна група, която работи по законодателството, Министерството на правосъдието в рамките на еди-колко си месеца да предложи промени в НПК. Защото така написани тези промени, искам да знам, че някой ще работи по тях да ги внесе, разбирате ли? Нещо такова.
Приключват с това, че тази втората точка от констатациите не ми звучи много добре. Защото, забележете, колеги – ръководството на НАП да предприеми необходимите действия за цялостно изпълнение на изискванията на Закона за електронното управление. Все едно казвам на някой да изпълнява Закона.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Те са длъжни да го изпълняват.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Поне да я преформулираме някак си, защото да кажем, че препоръчваме на НАП да изпълнява Закона. Вижте как звучи: „Действия за цялостно изпълнение на Закона“. Значи приемаме, че те до момента не го изпълняват.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Нека да Ви обърна внимание, че в изслушванията, които ги направихме с това, което приключихте, господин Бойчев, ако сте приключили, извинявам се. Приключихте ли?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Нека да Ви обърна внимание, че по отношение на Закона има последни промени от тази година, още едни, които предстои да влезнат в сила, а Наредбата за общите изисквания към Мрежова информационна сигурност влезна в сила след събитието по отношение на източването на данни. Това сме имали предвид. Може би не сме записали съвсем прецизно текста на препоръката, затова сме го формулирали по този начин. Но, да, съгласен съм, ще опитаме да го прецизираме и да въведем и адресати към препоръките.
По отношение на точка първа. Да, бихме могли да запишем евентуално да се извърши одит от централните и местни органи на власт като принципали на съответните администрации на системите на всички централни и общински администрации. (Шум и реплики извън микрофоните.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Отварям скоба, аз споменах. Понеже Вие сте юристи, кажете. Парламентът ни е дал задача за НАП. Той не ни е дал правомощия да се занимаваме с цялата информационна система. Пак казвам: аз разбирам като човек, който се занимава със системен подход, че няма как частното да е различно от цялото. Може да се спомене, но може би да не се разпиляваме на цялата система, а да си останем тук, ние сме упълномощени за НАП, а не за цялата система.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Добре.
МАНОИЛ МАНЕВ: Знаете ли, господин Професор, аз и в другата Анкетна комисия, в която работим, стигнахме до този казус. Това е Анкетната комисия за паспортите. Там приложихме един подход, заедно с всички колеги, които са членове, който препоръчвам днес и да помислим по темата. Тези законодателни предложения всъщност са най-ценното, което ще направи нашата комисия, защото дори и да нямат адресат, поне законодателните предложения е ясно, че ние можем да ги изпълним.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Защо да нямат адресат?
МАНОИЛ МАНЕВ: Не, не. Казвам, че дори да няма конкретно посочен адресат, когато става въпрос за законодателно предложение, ние сме народните представители, които можем и в рамките на парламента да направим такъв ход, да тръгнем в тази посока.
Тук това, което правим в тази комисия, това е първият голям сигнал към България – ударът по НАП е първият такъв голям удар по системите на България, електронните ни системи. Ако в тази комисия не се възползваме от случая да използваме всички данни, събрани от Комисията, за да направим препоръки сега, при първия случай – към общото, към всички системи, мисля, че ще пропуснем шанс. Да, Вие имате право, че нашата комисия се занимава само с НАП, само че, ако сега не се възползваме от това, че този първи случай е всъщност сигналът, който можем да излъчим към всички, благодарение на тази комисия, мисля, че ще пропуснем възможност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нямаме различия тук, нищо не пречи да препоръчаме. Става дума, че фокусът трябва да си е върху НАП.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Колеги, предлагам да се ориентираме и да изгласуваме предложение по предложение. Мисля, че по повечето неща ще имаме консенсус.
По отношение на предложението на господин Бойчев – изводите и заключенията да се оформят отделно, а не в общ текст, като точки или тирета, може би като тирета, ако нямате нищо против да се различаваме от констатациите и препоръките.
МАНОИЛ МАНЕВ: В отделни абзаци да бъдат оформени.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: И имахте още едно предложение: да започнем с последния извод ли?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, за НАП текстът, който е на Комисията.
Тоест правим две части – в едната констатираме какви са причините за пробива и, второ, правим препоръка.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Смятате ли, че има необходимост от гласуване по предложението на господин Бойчев?
Има ли някой против? Няма.
Нека все пак да се върнем в началото. Има го съвсем ясно като текст в доклада. Съвсем ясно. Включително и текст по отношение на това, което предлага господин Димитров – да включим, че КЗЛД е санкционирал ръководството на НАП като администратор на лични данни. Съвсем ясно го има.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е техен извод, а не наш. А те ще ни питат какъв е нашият извод.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Нека да се върна на това, с което започнах, уважаеми народни представители. Не сме контролният орган по отношение на нарушения, свързани със Закона за защита на личните данни. Да запишем една такава констатация, ние ще повторим това, което има като правомощие Комисията за защита на личните данни и тя е реализирала това свое санкционно правомощие.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние не санкционираме никого, ние казваме очевидното. Разберете! Че НАП е пробита, а всяка организация, която е пробита, отговорност носят ръководителите на организацията. Какво чудно има в това?
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Това, което предлагате, може според мен да съществува само във формата, в която в момента е в доклада – цитат от това, което е казала, направила или реализирала КЗЛК. От там насетне, посочването на ръководството на НАП – трябва да визираме от кое до кое ръководство, от кое и до кога не са реализирани действия. Това не е наша работа.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Министърът да си го прави.
МАНОИЛ МАНЕВ: Ама не, ние посочваме някакво конкретно ръководство, докато КЗЛК, на базата на своите проверки, на своя административен акт, който защитава в момента в съда…
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: По административно производство, което не е приключило.
МАНОИЛ МАНЕВ: …точно така, е посочило, и ние казваме какво то е свършило. От там нататък да се нагърбим с това – да посочваме вина…
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Не говорим за вина.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Моята идея беше, ако е необходимо, да продължим работата на Комисията поне, докато не стигне наказателното производство в съда – казвам Ви каква беше първоначалната ми идея – или не приключи административното производство по жалбата на НАП срещу санкцията, наложена от Комисията за защита на личните данни. Но по този начин едва ли щяхме да стигнем до нещо коренно различно от това, което в момента сме констатирали.
Сега, пак ме разберете правилно, няма нищо против, но тази констатация я има в раздела на доклада по отношение на изслушването на НАП. Ние дори и да направим такъв извод или заключение, няма да сме прави, дотолкова, доколкото не е приключило производството по жалбата на НАП срещу санкцията, наложена от Комисията за защита на лични данни, разберете.
МАНОИЛ МАНЕВ: И от двете дела ще бъдат използвани решенията на Комисията, ако посочи конкретна вина или от едната, или от другата страна. Ако конкретизираме вина или оправдание, изпадаме в ситуацията двете страни по делата да посочват наши решения.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Предлагам Ви следната формулировка в изводите и в заключенията: да обърне внимание на ръководството на НАП да се съобрази с препоръките в доклада от проверката на Комисията за защита на личните данни.
И те вече са започнали да ги изпълняват тези препоръки, видно от представената информация.
Така съгласни ли сте? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Става дума да сме коректни в това, което можем да направим.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като аз очаквах, че това ще бъде основното различие. Ако не се приеме редакцията, че ние споделяме заключението на КЗЛД, че НАП – това, което аз лично бих отстъпил, да не пишем „ръководството“, защото то е едно и също, че НАП в качеството ѝ на администратор – и така нататък, не е предприела…
Пак се връщам, че Вашите предложения, така като опитни юристи, малко така като неюрист, предлагате следното: момчета, забравете, станало каквото станало, пет милиона души са им изтекли данните, 800 хил. фирми са им изтекли данните, било каквото било, взимайте си премиите за Коледа, но бъдете така добри за в бъдеще да си вършите работата. Това не е приемливо.
Аз такъв протокол винаги с особено мнение бих подписал и бих написал защо.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Неслучайно отправих и такъв призив към Вас.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Иначе, нали трябва да се явим и ние пред нашите колеги от опозицията и да им обясним как лисицата с опашката е замела всичко. Няма как да стане тази работа. Говорим си приятелски, колегиално и професионално. Това е много важно. Значи да оневиним НАП, след като те са допуснали да бъдат пробити, никого не съдим.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Професоре, за трети път Ви повтарям, че не е наша работа да вменяваме вина или да оневиняваме никого.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Каква вина, те са пробити пред целия народ.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Не, извинявам се много, това, което желаете е извън правомощията и функциите на тази анкетна комисия. Господин Бойчев се изрази пределно ясно в своето изложение.
МАНОИЛ МАНЕВ: Всеки адвокат ще се изкуши от това, ако в нашата комисия запишем в момента виновност на персионализирани лица… (Шум и реплики извън микрофоните.)
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Манев, аз те разбира, но защо говорим за виновност. Дай да го цитираме това изречение. Чета го това и никъде не виждам да се вменява вина. Имаш два варианта: имаш и на трета страница, имаш и на четвърта страница, където се казва, че НАП не приложил подходящи технически и организационни мерки за защита на данните.
РЕПЛИКА: Ние това го поддържаме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, не го поддържаме. Ние казваме, че те казват. А ние нищо не казваме. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, аз предлагам да преминем към гласуване. Колкото и да го разискваме, представете си, че утре има едно дело и аз кажа, че благодарение на Вас сега всички ме считат, че съм виновен, Вие повлияхте на съда и той ме осъди не защото бяха такива доказателствата.
Обвинителен акт, внесен в съда не означава влязла в сила присъда, не означава, че си виновен. Виновен е, когато има влязла в сила присъда. Да чакаме още пет години, за да приключи комисията…
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: И по Конституция има презумпция за невиновност…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За невинност.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: …която важи не само…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: А ние в момента с нашия акт, с нашите документ, който ще съставим, можем да дадем – на която и да е от двете страни, защото винаги има поне две страни, да вади дивиденти, че ние по някакъв начин сме утежнили състоянието на този, който впоследствие и в бъдеще ще загуби: Вие създадохте обществени очаквания, Вие повлияхте на съда, съдът нямаше друг вариант освен да възприеме и Вашето мнение, след като 240 човека са го гласували. И ще стане… Така, че ние тук издаваме присъда, без да сме искали да го правим. Нека да се ограничим от това.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Професорът има различно мнение – особено мнение, да го артикулира от трибуната, да го каже… Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Не само това, но и в момента ще поставя на гласуване неговото предложение в изводите и в констатациите да залегне при предложението относно вината на ръководството. (Реплики извън микрофона: „Не, няма вина в това.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да уточня.
Аз настоявам да пише така, че нашата комисия споделя извода на КЗЛД, че НАП в качеството ѝ на… Това искам, че Комисията споделя извода на държавната институция.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Разбрах.
Поставям на гласуване изложеното предложение от професор Гечев.
За – 3, против – няма, останалите се въздържат.
Така че спокойно може да подпишете, професор Гечев, Доклада с особено мнение и ако желаете включително и писмено становище да приложите към Доклада.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А това ще го изведете ли все пак като на КЗК мнение в изводите, отделно там в тези чертички.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Сега поставям на гласуване моето предложение: в изводите да отправим препоръка към ръководството на НАП да се съобрази с констатациите от Доклада на Комисията за защита на личните данни при извършването на проверка от нейна страна през месец август. (Реплики извън микрофона.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие сте юрист и кажете дали не е по-добре все пак това да го кажем на министъра на финансите и той да си го реализира, да не го прескачаме.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Самостоятелен разпоредител с бюджета е, доколкото знам, Националната агенция за приходите, а министърът на финансите е принципалът. (Реплики извън микрофона.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние сме парламент, работим с правителството.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Частично това, което каза професорът, има логика, защото разбрахме как са възлагани поръчките… През Министерството на финансите…
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Така е през последните четири години, преди това не е било така.
Заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ: Самата комисия има функцията да работи с проблема на НАП, за проблема на НАП и констатации по отношение на НАП, а Агенцията има ръководство. И аз съм съгласен, че има някакви пропуски в работата на ръководството, а не на министъра на финансите. По-добре е да възложим на ръководството на НАП да прескочи проблемите и да ги реши.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Ще оправим конкретна препоръка и към министъра на финансите по отношение на сключваните договори за изграждане и поддръжка на тези системи да подготвят така договорите, че да има в тях конкретна отговорност спрямо изпълнителите, за да не бъдат допускани такива казуси. Ако сте съгласни по този начин с една такава формулировка?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре.
Заповядайте, господин Касабов.
Извинявам се, че не можахме да Ви дадем думата досега.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Само ще Ви помоля, ако е възможно, да гласуваме, защото влизаме в така нареченото празно говорене.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Започнахме да гласуваме вече, господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Давайте по-бързо или давайте думата на всеки един, защото всеки започна да си говори. Става ясно, че от тук нататък трябва да наказваме някого от НАП. Аз не съм съгласен. Така че, действайте.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви за бележката.
Преминаваме към гласуване: в изводите да отправим препоръка към ръководството на НАП, да се съобрази с констатациите от Доклада от извършената проверка на КЗЛД.
Който е съгласен за включването на такъв извод, моля да гласува.
Всичките ли сме „за“? Да.
Благодаря.
Единодушно се приема предложението.
Следващото предложение е: в препоръките да се включи текст, свързан с това, че при сключване на договори за изграждане и поддръжка на информационни системи от Министерството на финансите и всички структури на второстепенни разпоредители с бюджет – хайде да сме съвсем коректни в изказа – към Министерството на финансите, да включват клаузи за носене на отговорност към изпълнителите, които допускат виновно неизпълнение по отношение на договорите.
Една такава формулировка удачна ли Ви се струва?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще ни питат за старите договори – дали не може анекс, но те не всичките могат.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Няма как да ни питат. Препоръката е за в бъдеще. Ние нямаме ревизионни правомощия по отношение на договорите. (Реплики извън микрофоните.)
Смятате ли, че една такава формулировка е подходяща? (Реплики: „Да“.)
Поставям на гласуване.
„Против“, „въздържали се“ има ли по отношение на тази формулировка? Няма, доколкото виждам. Благодаря.
Единодушно се приема.
Моля да ми напомните, ако нещо сме пропуснали.
Последното предложение беше свързано с това да има адресати на раздела по отношение на констатациите и препоръките.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да изведем КЗЛД като отделна чертичка в заключението. (Реплики извън микрофоните.)
Вие искате да го напишете, нали, счита КЗЛД, добре, напишете го, а ние ще си напишем: с особено мнение, че отговорност носи…
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Пак го казах, че сме го написали в самото начало на Доклада.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да го изведете в заключенията.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Извели сме го, пак Ви обръщам внимание. Има и текст включително по отношение на това, че КЗЛД с наказателно постановление е санкционирало за допуснати нарушения по съответния текст от Закона за защита на личните данни, първо.
Второ, констатираме включително, че НАП обжалва това наказателно постановление. Това производство, поне доколкото ми е известно към днешна дата, не е приключило поради простата причина, че жалбата е насрочена за разглеждане, доколкото си спомням, от съда в началото на следващата година. Ако желаете и това ще запиша. (Реплики извън микрофоните.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, няма никакво значение това.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Добре, разбрах.
По първата препоръка Ви предлагам да я адресираме към централните и местни органи на власт – извършването на одит на системи на всички централни и общински администрации.
Съгласни ли сме с един такъв адресат?
РЕПЛИКИ: Да, добре.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря.
Подкрепя се единодушно.
Втората препоръка. Обясних защо е необходимо да говорим за цялостно изпълнение на изискванията на Закона за електронно управление на Наредбата за общите изисквания към мрежовата информационна сигурност и свързаните с тях вътрешни правила и процедури. Те са по отношение на новите изисквания, ако искате да добавим, за мрежова информационна сигурност, с цел недопускане на такива инциденти.
Защото има нови изисквания, тоест надградена е нормативната уредба по отношение на тези изисквания. (Реплики извън микрофоните.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре, няма лошо.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Имаме ли „против“ народни представители. Нямаме.
Допълнете го това – да става дума за новите изисквания в т. 2. (Реплики извън микрофоните.)
По т. 2 да се въведат изисквания за конфигуриране на специализиран софтуер. Предлагам тази препоръка да я отправим отново към ръководството на НАП.
Има ли „против“ и „въздържали се“ – няма.
Дайте да преценим дали само да адресираме НАП, или по принцип към всичките звена в държавната администрация? (Реплики извън микрофоните.)
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Другото е важно, тази т. 4, защото това си е обективен проблем – не можеш да намериш квалифицирани IT персонал в държавната администрация, защото е ниско нивото на заплащане, но аз не разбирам този Класификатор на длъжностите на администрацията и нивата на възнаграждение как можем да се опитаме…
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Добре, ще опитаме да я преформулираме, имаме и конкретно предложение.
Предлагам Ви т. 3 и т. 4 да я формулираме по следния начин: „Да се провежда задължително обучение на експертите от всички звена в държавната и общинската администрация, отговорни за разработването, внедряването и поддръжката на информационни системи.“
Смятате ли, че е удачна една такава формулировка? Тази препоръка да се отнася за всички.
МАНОИЛ МАНЕВ: Да добавим и защита на личните данни.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Добре, имате ли против да адресираме към държавната и общинската администрация и да включим обучение по отношение на защитата на личните данни?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, няма как да сме против. Говорехме и някъде там да включим повишени изисквания към образователната квалификация.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Следващата препоръка.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Едно предложение. Не искам да бавя, не искам да дразня никого. Ние можем да кажем, че препоръчваме на НАП и всички системи, с които НАП комуникира. Тя комуникира с всички останали. Ако държите да не е, но трябва да е към всички.
Ще ни питат: Вие като видяхте, че е там, чакате отделна комисия за останалите системи в България ли, за да се произнесете за тях, или като видяхте там проблема и Ви стана ясно, че е в цялата страна, не го отправихте към всички. Имаме два варианта – правим го директно към всички или казваме: НАП и всички системи, с които комуникира.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Разбрах Ви, господин Димитров.
Има обаче препоръки, които трябва да се адресират само към НАП, но тези общи препоръки по т. 3, по т. 4 и по т. 5 бихме могли да ги формулираме като препоръки към всички администрации, ако не възразяват колегите народни представители така да направим. Не възразяват.
По точка трета, моля експертите да включат и обучения за защита на личните данни.
По точка четвърта. Нека да я формулираме така, ако не възразявате, уважаеми народни представители: всички администрации – държавни и общински, да извършат преглед на възнагражденията – нека да започнем, ако искате пък с процедурите за подбор – да извършат преглед на процедурите за подбор на кандидати за държавни служители, да обръщат внимание на образованието и специалността на кандидатите, включително и да предприемат мерки за повишаване на възнагражденията.
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Тук е точно за това – не да търсят, а да положат всички усилия за повишаване на…
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Ами аз съм сигурен, че повечето от органите за назначаване полагат всички усилия, но просто няма кандидати именно заради ниското възнаграждение.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Този Класификатор кой го променя?
Класификаторът – Министерският съвет го приема, той е подзаконов нормативен акт. Може да го намерите във всяка една информационна система. (Реплика извън микрофоните от народния представител Жельо Бойчев.)
В предоставената информация от страна на Държавната агенция „Електронно управление“ имаше какви са средните заплати от – до в IT звената на държавната администрация. Най-високата заплата, ако не ме лъже паметта, беше малко над 2 хил. лв. (Реплика извън микрофоните от народния представител Жельо Бойчев.)
Добре, нека да формулираме отделна препоръка: Министерският съвет да промени според наличните възможности на бюджета промяна в Класификатора по отношение на горната граница на възнагражденията на тези експерти.
Една такава формулирана препоръка?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: А защо само към тях?
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ: Аз предлагам в законодателните промени, които предлагаме, да напишем текст, който да звучи по следния начин: да се предприемат стъпки за законодателна инициатива за повишаване, промени и така нататък, заплащането на високите нива IT специалисти и други неща, а не по този начин да въвеждаме задължения към някой.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин Манев, не въвеждаме задължения, ние отправяме препоръки. (Реплика извън микрофоните от народния представител Жельо Бойчев. Шум и реплики извън микрофоните.)
МАНОИЛ МАНЕВ: Анкетна комисия на Народното събрание вменява задължения на Министерски съвет. Как Ви звучи?
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Не задължения, а препоръчваме на Министерския съвет. (Шум и реплики извън микрофоните.)
МАНОИЛ МАНЕВ: Затова моята препоръка беше в законодателните инициативи…
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Колеги, какъвто и таван да препоръчаме да вдигаме, професор Гечев най-добре знае, че има бюджетни ограничения. Разходите са персонал за ясни за всяка една администрация и ние дори и да го препоръчаме, като няма пари в частта „Разходи за персонала“ в съответния бюджет, те са длъжни да се съобразяват с това, което имат. Така ли е? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Имайте предвид, че има ограничение и по отношение на премиите. НАП не е най-добрият пример, но трябва да Ви споделя моя опит от Министерство на вътрешните работи, колко трудно е било да осигурим допълнителни възнаграждения по бюджета на полицаите и пожарникарите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, хайде една обтекаема формулировка: да се увеличат разходите за заетите с мрежова информационна сигурност. И сложи точка.
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Съгласни ли сте с предложението на господин Димитров?
При наличие на възможност да бъдат увеличени разходите за персонал по отношение на системните администратори. Хайде така да го формулираме, като една допълнителна препоръка по точка четири.
По точка пет – препоръката да бъде адресирана към всички държавни, местни и общински администрации.
По точки шест и седем – по отношение на промените в Закона за защита на личните данни и Наказателния кодекс има ли допълнителни предложения?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Със сигурност трябва да се увеличи санкцията, защото в момента…
ПРЕДС. КРАСИМИР ЦИПОВ: Точно това сме написали като препоръки: да бъдат въведени по-строги наказания за киберпрестъпления по Главата, защото по настоящия момент най-голямото наказание е до три години и в повечето случаи, ако има осъдени лица, те биват или освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно-наказателна отговорност, или получават условни присъди, или пробации, тоест ефективно лишаване от свобода, откакто съществува този текст, попитахме, ако си спомняте представителите на прокуратурата. (Силен шум и реплики извън микрофоните.)
Даже водим разговори и с прокуратурата. (Силен шум и реплики извън микрофоните.)
Искам да Ви обърна внимание, че направихме една допълнителна препоръка с експертите. Сега предстои разглеждане и приемане на новата концепция за наказателна политика на държавата. Там, в тази концепция, да включим изричен текст, с който да задължим Министерство на правосъдието при разработването на новия Наказателен кодекс да формулира по изцяло нов начин съставите на престъпленията.
Други предложения?
Ако няма други предложения, колеги, благодаря.
Мисля, че се постарахме да постигнем консенсус. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Колеги, да гласуваме.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се Докладът, с включения Проект на решение.
Уважаеми народни представители, още веднъж Ви благодаря за работата в Анкетната Комисия. След като внесем Доклада, ще очакваме включването в дневния ред за обсъждане и приемане на пленарната зала.
Благодаря Ви, закривам заседанието.


(Закрито в 17,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ЦИПОВ