---

П Р О Т О К О Л
№ 04


На 14 ноември 2019 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“, № 1, зала 248, от 15,15 ч., се проведе редовно заседание на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио, при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на СЕМ
2. Изслушване на КРС
3. Разни.

Списъкът на явилите се народни представители се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от господин Тома Биков – председател на Временната комисия.

* * *

ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум.
В началото предлагам да гласуваме следния

Дневен ред:

1. Изслушване на СЕМ
2. Изслушване на КРС
3. Разни.
Моля да гласуваме.
Който е „за“, да вдигне ръка.
За – 9, против и въздържал се – няма.

По първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ (СЕМ).
Давам думата на колегите от СЕМ да направят своето изложение във връзка с двата казуса, които разглежда нашата комисия.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА (Председател на Съвета за електронни медии): Господин Биков, господин Симов, госпожи и господа депутати! В качеството ми на председателстващ тези дни Съвета за електронни медии ще представя пред Вас хронологията от събитията, свързани със спирането на Програма „Хоризонт“ на 13 септември тази година.
Експерти на Съвета установяват, че на честота 103 МHz не се разпространява чрез мрежа на наземно аналогово радиоразпръскване Програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. За направената констатация е съставен Констативен протокол, който е заведен със съответния входящ номер в Съвета.
Проверка на интернет сайта на Българското национално радио (БНР) показва, че на 12 септември в 21,16 ч. е публикувано съобщение за профилактика на предавателите на Програма „Хоризонт“ на 13 септември. В него изрично се посочва, че поради предварително планирана профилактика, предавателите спират излъчване на 13 септември, петък, в часовата зона между 06,00 и 11,00 ч.
СЕМ незабавно изпраща писмо до Генералния директор на БНР, с което изисква спешно предоставяне на информация по случая. Изпратено е и запитване до Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) дали Комисията е уведомена за преустановеното излъчване на сигнала на „Хоризонт“ на територията на цялата страна.
В рамките на същия ден, 13 септември, Светослав Костов отговаря, че по докладни от директора на дирекция „Техника“ – инженер Пламен Костов, за установени проблеми в оптичната връзка между БНР и предавателите, както и за установени проблеми с приемане на сигнала, се е наложило извършване на профилактика на предавателите.
По докладна от инженер Костов, от 11 септември 2019 г. се е наложило профилактиране на студийния комплекс, като колегите му работили до късно на 12 септември, за да отстранят проблема с оптиката. Генералният директор прилага: един брой уведомление с входящ номер от БНР, и един брой докладна, с входящ номер от БНР, като първото уведомление е с дата 11 септември, а второто е с дата 13 септември.
Доколкото полученото от Светослав Костов писмо не дава смислен отговор защо е преустановен сигналът на територията на цялата страна, Съветът инициира среща между Управителния съвет на Българското национално радио, КРС и съветниците, респективно и Генералният директор господин Костов.
Срещата е проведена публично на 16 септември, понеделник, в Заседателната зала на Съвета. Генералният директор отново не дава логично обяснение кое е препятствало разпространяването на сигнала по другите възможни и осигуряващи преноса на Програмата, канали. Не успява да обясни как Програма „Христо Ботев“ е достигнала до предавателите, а другата национална програма не е, защо не е осигурена незабавна организация предаването на „Хоризонт“ да бъде преместено в друго студио, защо не са уведомени компетентните органи?
Членовете на СЕМ изискват до края на деня да им бъде предоставена допълнителна информация, защото това са част от техните въпроси, които не получават отговор. Председателят на КРС поясни, че Комисията не е уведомявана за профилактика на всички предаватели, разпространяващи сигнала на „Хоризонт“ на територията на цялата страна, че по информация на НУРТС, България е имало предварително съгласуван план за профилактика само на три от предавателите. Позицията, изразена от господин Иван Димитров, постъпва и като официално писмо в Съвета за електронни медии.
На срещата членовете поставиха и въпроса за смяната на ресора на Силвия Великова за отстраняването ѝ от ефир. Въпросите са провокирани от публикации в различни медии в предходните дни, както и от постъпила на 13 септември Декларация на работещи в Програма „Хоризонт“, подписана от 49 служители.
Светослав Костов отрича да е сменян ресорът, да е отнеман микрофона на водещата. Най-общо обяснява, че има временни организационни промени, които били решение на програмния директор на „Хоризонт“ – програмен директор, който се задържа на своето работно място, в рамките на един ден – този същият ден, 13 септември.
Преди срещата в СЕМ, постъпва становище от представители на синдикатите – НРТС, КНСБ, „Подкрепа“, СБЖ – Програма „Хоризонт“, СБЖ – „Подкрепа“, в което се апелира да се даде шанс на новото ръководство на медията. Становището носи приблизително 160 подписа.
В изпълнение на изисканата допълнителна информация от Костов – той до края на работния ден на 16 септември, понеделник, предоставя бюлетини от проверки на различни предаватели, извършвани на различни дати, които протоколи отново не дават отговор за преустановеното излъчване на 13 септември.
На 13 септември постъпва и постановление на прокурор от Върховната касационна прокуратура, с което се възлага на три институции, една от които е СЕМ, проверка по случая с прекъсването на сигнала на „Хоризонт“. В определения 3-дневен срок Съветът предоставя информация на прокуратурата.
На 17 септември прокуратурата оповести на интернет сайта си, че предварителната проверка не установява технически причини в студиото на БНР, които да препятстват излъчването на „Хоризонт“, както и липса на извършена профилактика на всички предаватели, разпространяващи програмата на 13 септември.
На 18 септември Редколегията на „Хоризонт“, провокирана от изказванията на господин Костов от 16 септември, отправя към Съвета за електронни медии искане за среща. Такава се организира и бе проведена публично на 19 септември, в присъствието на множество медии. На нея се изразиха мнения за категорично несъгласие с управлението на Генералния директор, изразиха се позиции в подкрепа на Силвия Великова. Самата тя опроверга твърденията на Генералния директор, че не е имало опит да бъде свалена от ефир и предостави документи: заповед да не отразява протеста срещу Гешев и да не е водеща на предаването на 13 септември, докладна за командировка да обучава колеги в провинцията, отбеляза и намесата на премиера, че намесата на премиера говори точно за обратното.На срещата се изказаха мнения, че Светослав Костов се поддава на външен натиск за цензуриране на журналисти, че е имало заплахи срещу журналисти и срещу самия Костов.
След срещата с Редколегията, СЕМ на заседанието си на 19-и – същият ден, прие становище, в което изрично отбеляза, че спирането на сигнала на „Хоризонт“ е безпрецедентен акт, че с него се нарушава както основен принцип на радиодейността – гарантиране правото на информация, така и издадената на БНР индивидуална лицензия. Становището е оповестено и на сайта на регулатора.
Във връзка с изнесените от Редколегията на „Хоризонт“ данни за принуда, Съветът взе решение да сезира и прокуратурата.
На 26 септември в Съвета са образувани две административнонаказателни производства за съставяне на актове за установяване на административно нарушение на БНР – за нарушение на принципите по чл. 10 от Закона за радио и телевизия и за нарушение на задълженията по лицензията за радиодейност да се доставя 24-часова програма. Актовете са връчени на упълномощени представители на доставчика. Срещу тях не са постъпили възражения.
На 2 октомври СЕМ гласува налагането на имуществени санкции по двете производства, както и за нарушението на принципа за гарантиране правото на информация и е наложен максимален размер на санкцията 20 хил. лв., а за нарушение на лицензията – 7 хил. лв., също максимумът, който е предвиден в Закона.
Междувременно служители на БНР обявиха провеждане на хепънинг пред сградата на Съвета, което се случи на 3 октомври. Членовете на Съвета поканиха част от протестиращите да изкажат позициите си на срещата, която отново бе в присъствието на множество медии. Служителите изразиха подкрепа към Костов и управлението.
Тук е мястото да се отбележи, че в периода 20 септември – 8 октомври в Съвета постъпиха множество писма, становища, позиции против и в подкрепа на управлението и поведението на господин Светослав Костов.
На 20 септември – това е Декларация от радиожурналисти, на които не им е безразлична съдбата на БНР, обществените медии, свободата на словото, подписана от 25 души с искане за оставка на Генералния директор и на Управителния съвет.
На 24 септември – позиция на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, в която се искат спешни мерки за нормализиране на обстановката в Радиото и оставки на Генералния директор и Управителния съвет.
На 26 септември – Декларация от представителни синдикати в БНР в подкрепа на новото ръководство в лицето на господин Костов.
На 30 септември – препратени на електронната поща на СЕМ позиции на международната и европейската федерации на журналистите в подкрепа на Декларацията на СБЖ.
На 1 октомври – становище на Редколегията на Програма „Хоризонт“ по повод твърденията на Костов, касаещи легитимността на редколегията.
На 1 октомври – позиция на кореспондентите в БНР, които са „за“ оставката на господин Костов.
На 2 октомври – открито писмо до СЕМ от Даниела Късовска – заместник-главен редактор в оставка на „Хоризонт“, с което изразява мнение за задълбочаващата се програмна и управленска криза в Българското национално радио.
На 3 октомври – отново е подадена декларация – Декларацията от 25 септември от синдикатите и служителите на медията в подкрепа на Генералния директор.
На 18 септември, на 25 септември, на 3 октомври – писма от господин Стамболов – журналист и преводач, с искане за оставка.
На 6 октомври – уточнение от СБЖ относно позицията за оставката на Светослав Костов.
На 7 октомври – становище от работещите в Българското национално радио, подписано и подкрепено от близо 100 души, с което се заявява, че след допуснатата криза, управлението на Костов не следва да продължи.
На 8 октомври – становище от Редколегията на Програма „Христо Ботев“ за подкрепа на позицията на Редколегията на „Хоризонт“ за оставка.
На 15 и 16 октомври – декларации с почти идентично съдържание на журналисти и служители, изпратени до Комисията по култура и медии, изразяващи безпокойство от кризата в Българското национално радио и мнението, че има множество натрупани проблеми, които една оставка може би няма да реши.
Постъпило е и писмо от Министерството на външните работи с искане за предоставяне на информация по случая. Информацията е необходима по повод сигнал от Платформата за защита на журналисти, подадена от Дирекция „Демократично участие“ на Съвета на Европа.
На 27 септември Съветът проведе извънредно заседание, като призова Светослав Костов да поеме своята управленска отговорност – отговорност за спиране на сигнала на „Хоризонт“, за взетите неадекватни решения, за неспособността да овладее ескалиращите противоречия вътре в медията. Съветът даде на Костов седмичен срок да подаде своята оставка. Реакцията на Костов показа отново неглижиращо поведение и той оповести пред медиите, че приема това решение за сведение.
На 9 октомври Съветът откри производство за предсрочно прекратяване мандата на Генералния директор. Бе даден срок за представяне на възражение или становище от страна на господин Костов.
На 17 октомври, след като обсъди доводите, постъпили от Генералния директор, Съветът прекрати неговия мандат. Временното управление на БНР е възложено на Антон Митев – лице, което отговаря на изискванията на Закона.
Мотивите на Съвета за прекратяване на мандата на Светослав Костов са свързани с: разпоредбата на чл. 10 от ЗРТ, която посочва основните принципи, от които се ръководят доставчиците на медийни услуги. Със спиране доставянето на Програма „Хоризонт“ на територията н страната се засяга по безпрецентен начин охранявани в нормите на Конституцията и закона обществени отношения и ценности, свързани с правото да се предоставя и получава информация, с правото на изразяване, със защита живота и здравето на гражданите в ситуация на бедствия и криза. Фактът, че „Хоризонт“ е тази програма на националния обществен доставчик на радиоуслуги, която е с най-значителна аудитория и се разпространява на територията на цялата страна, именно нейният ефир се използва да се предоставя на гражданите информация от всички сфери на обществения живот, включително и такива, касаещи въвеждането или прилагането при необходимост на извънредни мерки.
По силата на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ Българското национално радио като национален обществен доставчик на радиоуслуга, субект на публичното право е длъжно да отразява различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските си актуално-публицистични предавания с политическа, икономическа тематика.
На основание чл. 6, ал. 3, т. 8 от Закона за радио и телевизия, БНР в същото си качество е длъжно да предоставя на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот. Съветът за електронни медии не е уведомяван за промяна в програмната схема или за прекъсване на сигнала за разпространение на национална Програма „Хоризонт“ от страна на Светослав Костов. Аудиторията на радиопрограмата в национален териториален обхват е била лишена от официалната позиция на държавата по важни обществени въпроси в пет емисии новини – сутрешен осведомителен бюлетин в рамките на 15 мин., пет емисии – кратки новини. Слушателите на „Хоризонт“ са били лишени не само от информация по важни въпроси от обществения живот, с което са били нарушени чл. 6, ал. 3, т. 6, т. 8, чл. 10, т. 2 от ЗРТ, във вр. с чл. 41 от Конституцията на Република България, но и не са могли да се запознаят с мнението на различни представители на обществото.
Устройственият закон и издадената въз основа на него индивидуална лицензия за предоставяне на радиоуслуги по Програма „Хоризонт“ не е предвидена хипотеза за заместващо – в случая интернет разпространение на програми. Задължението за Българското национално радио е да разпространява чрез наземно, аналогово радиоразпръскване 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, в продължение на срока на индивидуалната лицензия, Програма „Хоризонт“. Това публичноправно задължение е нарушено от страна на Светослав Костов като ръководител на Българското национално радио.
На публично изслушване пред СЕМ на 16 септември, както и в отговор на отправено преди това искане за информация, Генералният директор първоначално предостави данни за профилактика на предаватели, впоследствие за технически проблем в оптичния кабел на студиото на „Хоризонт“. Както бе отбелязано вече, от предварителната проверка, извършена от ВКП, и от проверката на КРС, профилактика едновременно на всички предаватели, разпространяващи Програмата, не е планирана и не е реализирана. Няма данни за техническа невъзможност изобщо да се разпространява сигналът на „Хоризонт“ в студиото към предавателите.
Впоследствие Генералният директор разпространи информация, че не е знаел за намерението на директора на дирекция „Техника“ да спре сигнала. Това мнение противоречи на първоначалната позиция, която господин Костов представи пред Съвета. Включително не кореспондира и с факта, че на 12 септември в Програмата и на интернет страницата на Българското национално радио се съобщава за предвидена профилактика на датата 13 септември. Като абсурдни се възприемат твърденията на Светослав Костов, че е бил в неведение относно намеренията на техническия директор да спре Програмата. Фактът, че още на 12 септември в „Хоризонт“, а и на 13 септември в регионални програми е оповестявано съобщение за профилактика на предавателите на „Хоризонт“, противоречивите обяснения на самия Костов, дадени на 13 септември в официалното писмо до СЕМ, и на 16-ти на публичната среща пред двата регулатора – СЕМ и КРС, сочат за знание за планирането и спирането на разпространение от страна на БНР програмата.
Отговорност на Генералния директор е да обезпечи непрекъснатото създаване и разпространение на програмите на националното обществено радио. При форсмажор, какъвто в случая категорично е налице, да предприеме незабавни мерки да извести бързо и ясно и непротиворечиво не само компетентните органи, но така също и слушателите за причините за липса на сигнал. Законодателят е заложил като основно и най-значимо задължение на Генералния директор програмната политика на медията. Светослав Костов извършва оперативното управление на БНР и носи цялата отговорност за случващото се със сигнала на Програма „Хоризонт“. В този смисъл събитието на 13 септември се квалифицира като особено грубо нарушение на принципа по ЗРТ, допуснато от Генералния директор и извършено от служители на Националното радио спиране на сигнала.
Ето защо Съветът прие, че е реализиран съставът на чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗРТ в частта „груби нарушения на принципите за осъществяване на радиодейност“. Съветът прие, че Светослав Костов предвид демонстрираните от него действия в нарушение на принципа на медийните услуги и на издадената от БНР индивидуална лицензия за радиоуслуги на национална Програма „Хоризонт“, както и поради непоследователното и противоречиво мотивиране на неговото поведение, не би могъл да упражнява занапред правомощията си като Генерален директор на Националното радио и мандатът му, както и сключения с него договор за възлагане на управление, следва да бъдат предсрочно прекратени. Това е единственият законосъобразен подход, който би гарантирал обществения интерес и би защитил конституционните права на гражданите да търсят и получават информация.
Следва да бъде отбелязано и, че липсата на воля за поемане на отговорност за безпрецедентно потъпкване на основополагащи за едно демократично общество ценности, дискредитираха господин Костов и затова Съветът сне доверието, гласувайки избора му за Генерален директор на Българско национално радио. С поведението си Костов заяви откровено неспособност да ръководи доверената му за управление обществена медия и пълна липса на стремеж към защита на интересите на обществото.
СЕМ намира, че с решението си за предсрочно прекратяване на мандата на Генералния директор на посоченото основание, прилага точно и според духа, както и според разума, Закона. С оглед изключителния и особен статут, който законодателят е определил на националните обществени доставчици на медийни услуги, в случая БНР, е недопустимо да не бъде предприета най-тежката санкция за лицето, на което е възложено управлението на медията и което е допуснало сигнала на разпространяваната с национален териториален обхват и ползваща се, така също, с най-голямо доверие медия, което е допуснал съответно, сигналът на разпространяване с национален териториален обхват – завършвам – да бъде преустановено в рамките на часове, без това да е наложено от непредвидени форсмажорни или някакви непреодолими обстоятелства.
Това е систематизирано в хронология, която Съветът за електронни медии би искала да предостави пред Вас. Надявам се, че тя ще бъде от полза за цялостната работа на Анкетната комисия. Разбира се, готови сме да отговаряме на въпроси, ако има неясноти, които не бяха запълнени до момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Благодаря и аз.
Оттук нататък колегите имат възможност да задават въпроси.
Може би аз да отворя тази част. По казуса със спирането на сигнала – мисля, че информацията беше доста изчерпателна. По-скоро може би малко подробности по другата тема, в която е ясно, че става въпрос за дума срещу дума, и то по отношение на това доколко законодателството е проблем в този случай, защото все пак сме и в парламента? Темата за свободата на словото стана доста актуална след този казус.
Първо, какви мерки предприехте в това отношение и, второ, има ли законодателни пречки или пък проблеми, които са довели до двата казуса? Благодаря.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Благодаря, господин Биков.
Наистина вървяха две паралелни сюжетни линии. По втората, която създаде огромно напрежение в самия микроклимат, в работната атмосфера на Българското национално радио, това беше и един от мотивите при искане на оставката на съветниците. Самият факт, че някой се чувства несвободен, самият факт, че се говори за липса на свобода, вече е проблем. Разбира се, Съветът за електронни медии няма опора в тази посока в Закона за радио и телевизия. Ето защо, и това докладвах преди малко пред Вас, ние предприехме това поведение – да сезираме прокуратурата, за да не остане всичко в сферата на дума срещу дума – кой е прав, кой не е. Това не е наше задължение.
Ние, разбира се, с исканата оставка, и с процеса, който водим за последваща процедура, и за избора на титуляр искрено вярваме в това, че атмосферата в Българското национално радио ще се нормализира, тя ще стане професионална и на по-високо ниво.
Що се отнася до някакъв вид законови липси – нали това ме попитахте?
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Не само, и излишъци.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Да. Няколко пъти относно тази ситуация всички ние употребяваме думата „безпрецедентна“ ситуация и аз няколко пъти се опитвам да не ползвам тази дума и не мога да намеря синоним, но ситуацията наистина е безпрецедентна. Явно никой не е можел да я предвиди в написването на закона. Ако се приеме, че ние можем в бъдеще отново да попаднем в такава подобна ситуация, може би това е този пропуск, който би могъл да се попълни в това да бъде гарантирано постоянното излъчване на сигнала на обществения доставчик, независимо той дали е БНР или БНТ в случая.
Аз мисля, че тук се появява и нещо друго, което зависи от законодателя. Тази година бяхме изправени пред два такива безпрецедентни случая, а в обществения доставчик и се наложи по различни причини да бъдат сменени генералните директори. В тази ситуация виждаме, че следващият Генерален директор продължава своето управление с Управителния съвет на предходния Генерален директор. Това също е казус, върху който би могъл законодателят да помисли. И господин Кошлуков е в тази ситуация в момента, и следващият титуляр, който ние трябва да изберем на 22 януари при провеждане на процедурата, ще бъде в същата хипотеза, както и господин Кошлуков.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Благодаря.
Други въпроси?
Заповядайте.
ДИАНА САВАТЕВА: Моят въпрос донякъде е уточнение на въпроса на господин Биков, тъй като той попита за законодателните дефицити или липси. Мисля, че не ставаше въпрос само във връзка с безпрецедентния случай със спирането на състава, а доколко законът дава възможност на шефа на една обществена медия да определя състава на екипа, с който работи и доколко той има възможност да промени определена позиция, с която е ангажиран определен журналист, дали това регламентирано в Закона? Ако не е, трябва ли да се регламентира по някакъв по-прецизен начин?
Другото, което исках да разбера: има ли посочени, доколкото разбрах, са Ви предоставени тези заповеди, които касаят Силвия Великова, към тях има ли мотиви? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Заповядайте.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Благодаря.
Госпожа Станева ми казва, че е нямало мотиви, мотиви не сме получили. Ако, госпожо Саватева, ме питате за липси в Закона, аз лично специално в тази посока не виждам липси, точно защото Съветът за електронни медии чрез Закона за радио и телевизия е оторизиран да съблюдава плурализма в медията. Разбира се, усещането за липса на свобода на изразяването е проблем, но аз не знам точно как може законът да го регулира. Плурализъм съществува. Ако той не същества, Съветът за електронни медии веднага ще алармира, веднага ще санкционира. Вие знаете, че самата Анкетна комисия е поискала от нас този мониторинг и такъв ще бъде предоставен. Той не се прави, защото Анкетната комисия е поискала нещо от Съвета, той се прави, защото това работи Съветът за електронни медии.
Член 11 на Закона за радио и телевизия дава тези гаранции: „Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в медиите. Журналистите и творческите работници, които имат сключени договори, не могат да получават инструкции и указания“ – няма нужда да изчитам целият член, но целият чл. 11 гарантира тази свобода на изразяването.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Благодаря.
Господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Няма да е точно въпрос, но искам да направя едно твърдение и просто да проверя дали правилно разбирам ситуацията, тъй като все пак целта на тази комисия е да се опитаме да стигнем до някаква истина за това, което се е случило.
Вие като хора, занимавали се по-детайлно с целия въпрос от първия миг, ако приемем, че това са две сюжетни линии, защото за мен това е една сюжетна линия, ако са две сюжетни линии, възниква с голяма кристална тревожност въпросът: защо е трябвало rats сигнала на радиото да бъде спиран; поради каква причина на Светослав Костов му хрумва, че сигналът на радиото трябва да бъде прекратен?
Едното обяснение е, че го е обхванал внезапен пристъп на някаква циклофрения или лудост, другото е, че в радиото може да се е развил следният сюжет. Тъй като още от предния ден се знаеше, че Силвия Великова е със сменени ресори и че нито един от нейните колеги не иска да заеме нейното място като водещ на предаването, просто спира сигнала на радиото като опит да се прикрие драматичната цензура, която се е осъществила там.
Прав ли съм в своите наблюдения или преувеличавам като изказвам такова твърдение според Вас?
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Заповядайте.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Господин Симов, Вие самият казахте, че това не е въпрос и няма как да отговоря,това може би е някаква констатация. Аз ползвах това за сюжетните линии – един израз, който може би стана популярен, след като беше изслушан главният прокурор.
Разбира се, че всички ние в своя анализ виждаме, че сюжетната линия е възможно да е една. Тя е една, защото тук имаме непрофесионално поведение на Генерален директор на обществена медия. Това е. Иначе в конкретика няма как да Ви отговоря и затова точно толкова дълго изчетох цялата хронология.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Благодаря.
Господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, дами и господа! За мен е малко странно как един човек, който преди това е бил директор на радио, изведнъж, както каза и колегата Симов, ще реши, ще му щукне да спре сигнала! Някак си по-скоро тук се върти въпросът: имало ли е натиск? Всъщност и затова се събра тази комисия. Никой не казва това нещо. Натиск. Ако е спрян сигналът поради безброй причини, които изброихте, и фактологията – и аз не се съмнявам, че тя е така, защото всичко е проверено и Вие сте се занимавали с това, но големият въпрос е защо?
Мен ме притеснява и нещо друго, даже това е по-скоро отношение, което взимам, не го приемайте и като въпрос: отношенията между служителите в обществената медия ме притесняват. Защото явно там напрежението, което ескалира по така наречения безпрецедентен случай, според мен се е трупал от години и Съветът за електронни медии има ли представа, знае ли какво всъщност се случва? От какво са породени тези отношения между служителите? Това е по-притеснителното. Вие, ако искате, вземете отношение по това.
Но пак казвам, натискът, това е големият въпрос, защо? Защото сигналът на национално радио, всички четохме, запознахме се със случая, но да се спре по този начин някак си не ми се вярва, че човек, който е с опит в професията, да го направи просто ей така.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Аз само да допълня господин Ченчев под формата на въпрос: имало ли е сигнали в СЕМ за натиск, напрежение или оказване на цензура преди да се случи този казус? И като казвам „преди“ имам предвид и при предишното ръководство и изобщо откакто текат Вашите мандати в Съвета за електронни медии, дали е имало сигнали, че там има напрежение или някакъв тип конфликти?
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Вижте, напрежението и конфликтите са част от нашия живот, понякога те са здравословни. Ако ме питате, господин Биков, в някаква конкретика аз може би не съм готова да отговоря, но тъй като работя в Съвета като член от почти четири години, мога само да припомня случая с Лили Маринкова. За мен тогава имаше отново напрежение. За мен тогава беше по много груб, непрофесионален, немениджърски начин беше отстранен един професионалист. Лили Маринкова сама по себе си е звезда. Неслучайно съдът възстанови Лили Маринкова и се наложи Българското национално радио да заплати това поражение на Генералния директор тогава. Той не го заплати от собствения си джоб, защото това, ако беше частна медия, щеше да го заплати от собствения си джоб.
Така че трябва внимателно да се оглеждат тези напрежения. Аз не винаги, пак казвам, напреженията и конфликтите понякога може и да са здравословни, но конфликти е имало и преди – визирам нещо скорошно, отпреди две години, с Лили Маринкова.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Благодаря.
Други въпроси?
Заповядайте.
ИВЕЛИНА ДИМИТРОВА (Член на Съвета за електронни медии): Благодаря Ви.
За мен в самото начало моето мнение е малко по-различно, в началото на тези събития. Моето мнение от самото начало беше, че събитията са свързани – събитията на 12-и и събитията на 13-и. И спирането на сигнала е следствие от събитията на 12 септември.
Обикновено опитът – и тази дума е много важна, защото, ако Ви е направило впечатление, така беше отразено и в медиите,: „тези събития са опит за“. Тук е големият въпрос, който предстои, ние ще го дискутираме вероятно и във връзка с процеса по преглед и анализ на ЗРТ: дава ли опора сегашната регламентация – обективно съществуваща, когато имаме опит за? Тоест, когато под маската на правомощията – други и административни, всъщност се извършва нещо друго – заглушаване на по-критичните гласове, ограничаване свободата на изразяване. За мен това се е случило.
Динамиката на събитията на 12 септември обаче беше изключително голяма. Едни решения се вземат, пак казвам, под маската на тези правомощия, след което те много бързо са ревизирани. Имаме оставка на изпълняващия длъжността „програмен директор“ на Програма „Хоризонт господин Кръстев и сякаш с това се приключва. И тук мисля, че ЗРТ има нужда в тази част, касаеща ограничаване свобода на слово, свобода на изразяване, чл. 5, който не допуска цензура, има нужда най-малкото от един сериозен и експертен анализ. Защото отговорността беше прехвърлена на господин Кръстев, а за всичко, което се случва, отговорност носи все пак ръководството, включително и Управителният съвет.
На въпроса на госпожа Саватева. В ЗРТ не е описано детайлно. Там се гарантира независимостта на ръководството на двете обществени медии и тази оперативна самостоятелност, която е изключително важна, никой не я оспорва и по никакъв начин не се е намесвал, и сега не я оспорва, тя е много важна, законът трябва да я регламентира. Другите неща обаче правомощията, редът, регламента, редакционните институти са описани във вътрешните устройствени правилници. И според моето мнение те са нарушени в този случай. Ревизирането на решенията буквално за часове от 12 септември говорят за това.
Нещо друго много важно според мен: дали е имало външен натиск или такъв не е имало, тези действия, тези решения са се случили и за тях отговорност носи и ръководството – Генералният директор, включително Управителния съвет. Въпросът за натиска обаче е важен. И когато беше изслушването на редколегията с техните свидетелства, както и други свидетелства, изнесени в публичното пространство, имаше изключително много медии. Буквално техният взривяващ въпрос беше, че Съветът за електронни медии трябва да каже: кой осъществява и този натиск кой си позволява?
Съветът обаче няма как да отговори на този въпрос. Единствено и само в тази част ние решихме да сезираме прокуратурата, защото нямаме този инструментариум, този механизъм, с който да проверим едното свидетелство, и другото свидетелство, защото след това веднага имахме отричане, че такова нещо се е случило.
Иска ми се да го уточня, защо имаше критика към Съвета в публичното пространство. Критиките са нормално нещо, но пък ние трябва да дадем информация. СЕМ не е прехвърлил въпроса за цензурата към прокуратурата, а само в тази част: имало ли е заплахи, натиск, какъв е видът на този натиск и кой го е извършил? СЕМ няма как да каже.
Доколко можеше да включим в нашите финални решения и становища още основания, свързани с други членове, охраняващи журналистическата свобода, има различни гледни точки. Моята беше друга в началото. Аз съм я комуникирала от самото начало, но мога да разбера съществуването на една друга гледна точка и едно опасение, понеже през цялото време някак си нещата изглеждаха като опит за ограничаване, нали. Има едно решение за командировка на госпожа Великова. То автоматично е ревизирано, след което тя е върната. Доколко в съда биха издържали още основания, базирани на определени членове от ЗРТ, защото съдът гледа по законосъобразност, той не гледа по целесъобразност.
Аз бях готова да поема този риск и смятам, че ние имаме такава добра регламентация, но може би ни трябва един по-детайлен преглед. Защото много трудно се доказват случаите на посегателства върху свобода на словото или цензура в съда. Никой не оставя писмени доказателства за това: аз осъществявам намеса или не. Те се осъществяват perfino и аз знам много добре на база и на моя професионален опит дотук, именно през кадрови правомощия. Такъв е случаят с госпожа Лили Маринкова, защото господин Биков, Вие попитахте за още случаи, там остана неанализирано това. Хубаво е анализите да продължат.
Правомощията на ръководството на двете медии са изключително важни и те са много големи, само че трябва да се случват според регламентите и закона и според принципите. Говорила съм си с господин Велев за случая с Лили Маринкова при срещите ни при представяне на отчетите в СЕМ. Да, на никой не му е гарантирано и не му е дадено да бъде директор или да бъде на ръководен пост до края на живота си. Право е на ръководствата на БНТ, особено когато встъпват в нов мандат, да избират екипите си – особено ръководните. Това им дава право и законът, макар че съдът вече не разглежда обществените медии просто като едни търговски дружества.
Но не може ли един добър професионалист, едно лице, един доказан професионалист да намери място в обществената медия под друга форма – като журналист, а да бъде просто уволнен, съкратен и изхвърлен на улицата? Така че въпросът е сложен, и за нас беше сложен. Надявам се, че разбирате какво имам предвид около ограничаване на журналистическа свобода, правомощия, кадрови промени, да не говорим за цензура?
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Благодаря.
Аз се изкушавам да Ви попитам – ще помоля, ако имате желание да отговорите, не е чак толкова важно, защото на мен ми направи впечатление, че при освобождаването на госпожа Маринкова и последващите дела, и връщания, и отново освобождавания нямаше подобна реакция в обществената среда, каквато имаше при освобождаването на госпожа Великова. Като хора, които наблюдават медиите, дали това, пак казвам, не Ви задължавам с институционален отговор, защото вероятно и не може да бъде получен такъв, но дали това не се дължи на определени отношения в самото радио?
ИВЕЛИНА ДИМИТРОВА: След Лили Маринкова просто нямаше спиране на сигнал, такова безпрецедентно нарушение, да. Но имаше в общественото пространство коментари, имаше и вълнения в Българското национално радио, но не с този интензитет и мащаб. В Съвета за електронни медии аз вече бях член, имахме писма в тази посока и в призив Съветът да потърси отговорност тогава на Генералния директор заради тази глоба. Ние сме коментирали с господин Велев този казус. Едно съвпадение и случайност е, че вече госпожа Маринкова беше упражнила правото си на пенсия, но Съветът за електронни медии много трудно може да се намеси в такъв тип трудовоправни отношения. Мисля, че Вие го знаете.
Това, което се случи по повод Силвия Великова, особено на 13-и, с този опит нещата да се представят като една техническа, даже в началото планирана техническа профилактика, след което поради инцидентни проблеми с оптичен кабел в самия студиен комплекс, това взриви общественото мнение. Ако не беше спирането на този сигнал на Програма „Хоризонт“, ако трябва да бъда пределно честна, нямаше да има такъв силен отзвук, което не е добре.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Благодаря.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Първо, да изразя мнение, че много правилно СЕМ е сезирал прокуратурата, показа се, за така наречените свидетелства. Те са две. Едното лице заявява, че му е казано от другото лице, че е имало натиск, а другото лице, което е уверено, че е казало това, отрича да е казвало това. Това са свидетелствата. Всичко друго е: един господин, една госпожа ми каза. Правили сте сезирали. Аз мисля, че това решение е правилно. Ако има някой, който може да установи и е компетентен орган, това е прокуратурата.
Друг е въпросът спирането на Радиото и всички действия на директора, и на ръководството, мисля, че са от компетенцията на органа, решенията, които са взели, са ясни. Компетентните органи, които могат да се произнесат дали е правилно това решение или не, вероятно са сезирани, предстои ни да научим. По тази тема няма какво да се произнесем.
Аз обаче няма да се съглася само с едно нещо, което чух до този момент, че, ако нямаше спиране на Радиото, отзвукът щеше да бъде по-малък. Не. Тук сме хора с по 30 години опит в обществено-политическия живот – някой по-малко, други дори и повече и много добре знаем кога има такъв обществен натиск. Освен госпожа Лили Маринкова е имало и други случаи, доста по-фрапантни: да кажем на леви, ляво ориентирани журналисти.
Не е имало такъв натиск. Натискът се осъществява, само когато са засегнати интересите на един и същ кръг и аз никога не спирам да го казвам кой е този кръг – това е кръгът „Капитал“. И през съдружните им NGO-та, и така нататък, други ги наричат кръга „Сорос“, трети, четвърти и пети, тогава започва натискът.
Този натиск е по повод конкретни техни интереси, макар че става въпрос за журналист, макар че става въпрос за много уважаван от мен журналист. Аз съм гостувал в предаване, отговарял съм на въпроси – удобни, неудобни. Няма неудобни въпроси за един политик, но да не се прикриваме зад свободата на словото, ако може, защото е крайно лицемерно тук в тази комисия, който и от нас да го прави, въобще да го прави. Не обвинявам Вас, че се прикривате, да не ме разберете грешно.
Просто, господин Председател, ако ще водим разговор за свободата на словото в контекста на случая, няма как да не прибавим много други случаи, няма как да не разглеждаме и други аспекти на свободата на словото. Има ли плурализъм в едно предаване, има ли плурализъм в една дирекция, в една Програма като „Хоризонт“, в една телевизия? В какво се изразява плурализмът? Защото все пак става въпрос за обществена медия. Свободата на словото няма как аз да я разбера. Ако вие я разбирате така, кажете ми, може да бъркам.
Няма как да я разбера като едностранчиво отстояване на една и съща позиция. Това не е свобода на словото. Това е манипулация на свободата на словото, използване на свободата на словото за манипулация на общественото мнение, при това от една обществена медия. И затова, ако водим разговора в този широк контекст – свобода на словото, може би ще трябва наистина да се заемем сериозно с тази задача, да кажат всички компетентни, всички журналисти, които имат, да поканим и други, които са се били чувствали засегнати и така нататък.
Иначе чисто формално, ако се концентрираме върху случая с преместване, или какво се е случвало там, не знам, командировани, ако гледаме чисто формално, това е в правомощията за един директор. Само че ние не гледаме чисто формално. И аз затова не бутам темата натам, защото би било нечестно от моя страна – да искаме хем да разгледаме нещата обективно от всеки ъгъл, и едновременно с това да поставим въпроса така. Не го поставям така.
В правомощията му е било, но правомощията са едно, друго е … Въпросът е, че нямаме еднакъв аршин, нямаме такъв еднакъв аршин и моят 30-годишен опит изобилства с такива случаи, както и мога да заявя – и журналисти, и предавания, в които за всичките 30 години, в които съм бил в политиката, колкото те са били в определена медия, е имало еднозначно отношение, без плурализъм в отношение, в гледната точка. Но това е въпрос на виждане, не е въпрос на свобода на словото – аз да плача, че няма свобода на словото. Има. Както искат, така ще ме питат. Благодаря.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Благодаря, господин Цонев.
Аз имам едно уточнение и може би едно мнение. Уточнението е, че ние сме поискали мониторинг за Програмата на БНР в публистичната ѝ част. Получили сме от БНР вътрешен мониторинг, чакаме да ни изпратят външен и колегите от СЕМ също ще ни пратят техният мониторинг, само че те бяха ангажирани с изборите и просто нямаха административен капацитет да ни го осигурят. Ще го осигурят и може би на следващо заседание, когато съберем трите мониторинга, можем да направим и този анализ.
Иначе по отношение на свободата на словото аз не съм оптимист, че ще намерим точната дефиниция на това какво означава свобода на словото. Не само в България, в целия свят, в който има свободни медии, тече една трансформация, в която всяка медия представя своята гледна точка, а не всички гледни точки, както имаше традиция преди това. Вече свободата на словото се изразява в това да има много медии и всяка от тях да предоставя своята гледна точка. Мисля, че това се случва и в България.
Това, което обаче е нашият ангажимент, е, да осигурим всички гледни точки поне в обществените медии. Заради това съществуват и обществените медии, защото лично аз нямам илюзията, че една медия, която е частна, е преди всичко бизнес. И този бизнес има за цел, на първо място, да спечели пари, а не да осигури свобода на словото. Затова държавата и обществото са длъжни да осигурят свободата на словото през обществените медии.
Смятам, че в казуса с БНР трудно може да се говори за ограничаване свободата на словото, защото аз слушах БНР в тези дни, в които течеше кризата, както и го слушам сравнително редовно и видях дори една доста свободна позиция в ефира на Националното радио, включително по отношение на неговия тогавашен Генерален директор. Така че може би ще трябва да си поставим по-скромни цели. Едва ли ще стигнем до някакъв консенсус за това, какво е свобода на словото и доколко то е възможно. Все пак наистина да положим усилия в тази посока.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно това имах предвид, господин Председател. Да не използваме термини, които ние самите няма как достатъчно широко да опредметим дори за целите на нашата дискусия. Аз например през цялото време слушах медиите на въпросния кръг, които общо взето се обобщават с един термин, с едно определение на въпросното предаване и въпросния журналист: една от малкото останали свободни територии на свободата в словото. Това беше общият поток, с който ни заливаха, защото работата ни е също да слушаме и да гледаме.
Откъде накъде това ще бъде една от малкото останали територии? По смисъла на кое определение на свободата? Затова акцентирах да не използваме тази терминология, защото е спекулативна. Благодаря.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: И аз съм съгласен с това.
Други въпроси дали има?
Да благодарим на колегите от СЕМ.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Ако ми позволите само едно изречение и то не е въпрос или искане, защото тук сте само депутати, които сте част от Комисията, като някакъв вид мнение на СЕМ, че ето сега и Вие, господин Биков, и госпожо Саватева ми зададохте въпрос относно липси или излишъци в Закона за радио и телевизия. В Съвета за електронни медии с огромен интерес се гледа за това, но много бихме искали да не се информираме от медиите, защото става така, че ние се информираме от медиите за тези процеси, просто като едно мнение. Знам, че няма какво да ми отговорите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Това е работа на друга комисия – на Комисията за културата и медиите, и единствено мога, госпожа Саватева е тук, но наистина би трябвало да се води диалог.
ДИАНА САВАТЕВА: Само едно изречение. Всъщност едната работна група работи отдавна в Министерството на културата и тя е във връзка с транспонирането на Директивата за аудиовизуални …
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Там ние участваме институционално много активно, да.
ДИАНА САВАТЕВА: Аз сега разбирам, че СЕМ няма информация за другата група, която всъщност беше създадена преди седмица тук. Тогава господин Рашидов оповести, че той има идея за създаване на експертна група, малко по-различен е форматът, за цялостен преглед на Закона за радио и телевизия. И тъй като Ваш представител присъства на събитието вчера, аз сега разбирам, че Вие не сте информирани. Съжалявам!
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: За нас ще е от полза. Ние се интересуваме изключително много от тези процеси и е важно комуникацията да бъде институционална. Благодаря.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Благодаря.

ТОМА БИКОВ: Продължаваме с втора точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА.
Заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ (Председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Информацията е относно извършената проверка от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) във връзка със спиране излъчването на Програма „Хоризонт“ на Българското национално радио на 13 септември 2019 г.
В началото на работния ден на 13 септември, служители на Комисията за регулиране на съобщенията, осъществявайки мониторинг на радиочестотния спектър със специализирани технически средства, са установили, че е преустановено разпространението на Програма „Хоризонт“ на Българско национално радио (БНР) на територията на цялата страна, като се излъчва само носещата честота, тоест работят само предавателите, без да постъпва полезен сигнал.
В 9,20 ч. служител на отдел „Контрол на радиочестотния спектър“ е поискал по телефона на лицето за контакт в Българското национално радио – Валери Николов е въпросният служител, информация за установеното спиране на Програма „Хоризонт“. Лицето е заявило, че няма информация и е предоставило телефона на Техническия директор на БНР – господин Пламен Костов, за изискване на информация по случая.
В 9,30 ч. служителят на Комисията за регулиране на съобщенията е провела разговор с господин Костов, като същият е обяснил, че има проблем с оптика и че до няколко минути емисията ще бъде възстановена. Възобновяването на излъчването на Програма „Хоризонт“ на БНР е регистрирано в 10,30 ч.
Във връзка с констатираните неособено последователни обяснения, които сме получили, за излъчването на Програмата на територията на цялата страна, в 10,00 ч. е разпоредена незабавна проверка за установяване на фактите, довели до прекъсването, и в периода от 11,30 до 15,00 ч. на 13 септември е извършена проверка както от БНР в присъствието на Генералния директор – господин Станислав Костов, и Техническият директор – господин Пламен Костов.
В хода на проверката БНР не е предоставило доказателства за наличие на технически проблем, наложил прекъсването на излъчването на Програма „Хоризонт“. Констатирано е, че и двете програми на БНР – и „Хоризонт“ и „Христо Ботев“, използват един и същ оптичен пренос между БНР и НУРТС (Национално управление радио и телевизионни станции ЕАД), като този оптичен пренос не е прекъсван на конкретната дата 13 септември и не е имало технически проблем. В същото време не е констатирано прекъсване на излъчването на Програма „Христо Ботев“ на БНР.
Във връзка с резултатите от проверката в БНР, в 15,30 ч. извършихме насрещна проверка и в НУРТС, което осигурява чрез предавателите си ефирното разпространение на радиопрограмите на БНР на основание сключен договор. При извършената проверка е констатирано прекъсване на разпространението на Програма „Хоризонт“ на територията на цялата страна от 64 предавателни станции. Предавателите не са спирани, а е било преустановено единствено излъчването на Програмата, тоест на полезния сигнал.
Национално управление радио и телевизионни станции са предоставили материали, от които е видно, че на 12 септември от сутринта – от 9,26 ч., Техническият директор е изпратил електронно съобщение до Началника на отдел „Радиоразпръскване“ на НУРТС с искане да бъде прекратено излъчването на Програмата на 13 септември на територията на цялата страна, за времето от 6,00 до 11,00 ч. поради профилактика на студиен комплекс. Това е текуща работна кореспонденция във връзка с договора, който имат.
На 12 септември от НУРТС е изпратено също съобщение до Техническия директор, че няма да се подава сигнал, тоест във връзка с подаденото заявление за прекъсване на сигнала.
На 13 септември в 8,00 ч. чрез електронно съобщение от Техническия директор на БНР е поискано възстановяване на сигнала в 10,20 ч. Това е описано и е документирано.
Проверката е установила, че на 13 септември, в периода от 9,00 до 17,00 ч. е проведена техническа профилактика единствено на три – „Радиоразпръскване“ на телевизионни станции „Белоградчик“; „Ивайловград“ и „Тръщеник“, за което НУРТС, който е собственик на предавателните съоръжения, е уведомило Комисията за регулиране на съобщенията по надлежния начин още на 15 февруари.
Тук отварям една скоба. Това е договор, който се съгласува между двете страни и БНР също знаят кога има такива прекъсвания и е предвидено заместващи съоръжения, които да създадат възможност за техническо покритие на съответните райони.
Извършена е проверка и в Българската телекомуникационна компания, която осигурява оптичния пренос на Програма „Хоризонт“ между студийния комплекс и предавателите на НУРТС на основание сключен договор също между БНР и БТК. Изискана е информация дали има регистрирано оплакване от БНР за предходните 48 часа. В БТК не е постъпвало оплакване на проблем с оптичната свързаност.
На 13 септември към 18,00 ч. в Комисията за регулиране на съобщенията е постъпило електронно писмо от БНР със съответния входящ номер от същата дата, в което Радиото посочва, че поради – цитирам – „Възникнал проблем в оптичната връзка между БНР и предавателите, се наложи спиране на Програма „Хоризонт“ на 13 септември 2019 г. от 6,00 ч. до отстраняване на проблема“. Посоченото в писмото не отговаря на доказателствата, които са събрани в хода на проверката и то е постфактум след извършената проверка.
На 13 септември, в 16,55 ч. в КРС е постъпило писмо от Върховната касационна прокуратура, в което на КРС е възложено да извърши проверка, която вече течеше и в срок до 16 септември да се предостави на ВКС материалите от проверката.
В рамките на определения срок, КРС е депозирала в деловодството на ВКС съответната информация, като по тази информация са взети съответните мерки от прокуратурата.
На 17 септември в КРС е съставен и е връчен на БНР акт за установяване на административно нарушение. Тъй като проверките са установили, че не са били налице нормативни и установени основания, които да дават право на БНР да прекъсне излъчването на Програма „Хоризонт“ на 13 септември в описания период – от 6,00 до 10,30 ч. Нарушението се изразява в неизпълнение на точка на издаденото разрешение, което е от 21 юли 2008 г.
Във връзка с т. 1 и приложение № 5 към чл. 10 от Техническите изисквания за работа на електронни съобщителни мрежи от Радиослужба „Разпръскване и съоръжения“, свързани с тях. Въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение сме издали наказателно постановление на 24 септември, с което на БНР е наложена имуществена санкция в размер на 40 хил. лв.
Малко разяснение. Съгласно това, което е предвидено по Закон, наказанието е от 10 до 100 хил. лв. Това е първо наказание, но отчитайки сериозността на извършеното нарушение, наказателното постановление е връчено на БНР и това постановление БНР го обжалва в съответния срок. Ще има дело на 18 декември, доколкото знам, е предвидено първото дело по това обжалване.
Както и колегите от СЕМ казаха, в същия период имахме няколко и разговори, и среща с тях, на които всички тези материали са предоставени на структурите, които са заинтересовани и могат да вземат отношение. Това е фактологията за събитията от този период. Благодаря.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Благодаря Ви.
Един уточняващ въпрос: длъжно ли е ръководството на БНР да уведоми КРС, ако предприеме спиране на сигнала, предварително да го предупреди, а не след това?
ИВАН ДИМИТРОВ: Това уточняване е нормално и задължително да направим. Да, длъжни са да уведомят КРС и да предприемат съответните мерки за създаване на възможност за излъчване на сигнал с алтернативни или допълнителни технически средства, което не е направено по надлежния начин и ред.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Господин Председател, един може би уточняващ технически въпрос по-скоро: на един и същ оптичен пренос е Програма „Хоризонт“ и БНР – така ли е ? А „Христо Ботев“, която е работила по това време, когато е спрян сигнала на „Хоризонт“ не е на този оптичен пренос?
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Господин Димитров?
ИВАН ДИМИТРОВ: Не, на този оптичен пренос е, на един и същ е. Уточнявам: между БНР и Телевизионната кула има три алтернативни пътя за доставяне на сигнал, като и за трите няма техническа информация за прекъсване. Това вече е установено от проверката.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Благодаря.
Други въпроси? Няма.
Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
ИВАН ДИМИТРОВ: Благодарим и ние.
Успешна работа.

ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Преминаваме към трета точка:
РАЗНИ.
По нея трябва да уточним какво да правим следвашия път. Още в началото на Комисията имахме идея да поканим и съсловни организации на едно от заседанията. Предлагам това да е следващото заседание. Ние с господин Симов говорихме за съсловните организации – Съюз на българските журналисти, Асоциация на европейските журналисти – доколкото разбирам, в Националното радио има няколко синдиката. Може би да ги уточним в последствие и да се опитаме да поканим максимално широк кръг хора.
Втората част на това е да поканим засегнатите страни, ако искате заедно със съсловните организации. Те ще бъдат изслушвани поотделно. Аз не мисля да правим очни ставки и такъв тип мероприятия, а по-скоро един по един да изслушаме гледните точки на този тип говорители. Ще го уточним.
Ако имате други предложения, напълно отворен съм да ги обсъдим.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Без да възразявам на това предложение, какво ново ще научим? Всички гледни точки ни бяха прочетени в показания, които са дадени пред прокуратурата. В медиите бяха казани и ретлансирани сто пъти, но ако решите, че трябва да ги слушаме, аз не виждам какво ще научим от тях, но все пак нека да решим заедно.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Аз по-скоро припомних това, което си говорихме в началото на Комисията, разбира се, тогава обстоятелствата бяха други. В същото време, това, което и госпожа Саватева казва, е валидно, че пък най-малкото за протокола – може би и други колеги имат други въпроси и отношение към тези организации, нека да ги извикаме, за да получим пълната картина, доколкото е възможно.
ДИАНА САВАТЕВА: За мониторингите дали ще имаме отделно заседание?
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Аз предлагам, ако имаме мониторинга на следващото заседание, можем да го разгледаме и на следващо заседание. Те са три. Чисто времево нашета комисия е предвидено да функционира, доколкото разбирам, до 10 декември. За мен това е доста нереалистично предвид и това, че сега започва гледане на бюджета, така че може да се наложи да поискаме някакво удължаване. Ние трябва да имаме едно заседание, на което да приемем и доклада на Комисията. Ако приемем, че имаме следващо заседание, на което изслушваме всички страни, това са най-малко две заседания. Ако направим и за мониторинга, означават три заседания. Според мен по принцип няма да успеем до 10-и. Така че можем да поискаме и удължаване – не знам вече с колко.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Затова поставих още една гледна точка относно изслушването. В тази връзка със сигурност ще трябва да поискаме удължаване, защото, първо, аз мисля, че ние трябва да разискваме на наше заседание позицията ни относно мониторинга преди да ги поканим. Да прочетем трите мониторинга и да имаме някакво наше общо становище. Защото когато дойдат страните, нали не се съмнявате, че ще стане въпрос за такива обширни понятия, за които говорихме току-що. Най-вероятно ще стане въпрос и за двете страни на процеса. Едната страна е чисто формалната – кой кого преместил, кой кого уволнил и какви са действията? Защото там има хора, които са били в отпуск, има хора, които са нямали право на достъп съобразно Правилата. Има и ред други неща, които ще бъдат поставени.
Освен всичко това, със сигурност ще говорим и за тези неща, за които днес говорихме и трябва да имаме позиция. Тоест ще имаме доста заседания, ако минем в реда на изслушване – аз не възразявам, но като тайминг, трябва да я удължим.
ДИАНА САВАТЕВА: Ще ни се наложи в това заседание, в което говорим за мониторинга, да подхванем една тема, която аз днес се колебаех, но реших да не я захвана. Ние говорим за правата на журналистите и аз като журналист, естествено, имам чувствителност към тази тема. Но имам чувствителност и към една друга тема, към която имат чувствителност и потребителите на информацията. Това е темата за злоупотребата с право. Защото микрофонът е право, а той може да бъде използван и за злоупотреба с право. Тоест трябва да говорим и за правата, и за задълженията.
Много е чувствителна темата, защото журналистът е жив човек, той също прави грешки и може да тръгне в една или в друга посока. Какво правим тогава, когато това се случи, тоест, когато има злоупотреба с право?
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Проблемът е, че има единен стандарт и не може да се разбере вече кое е и злоупотребата? Иначе разбирам за какво става въпрос и съм съгласен.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Злоупотреба с право в случая, е да има една гледна точка, да няма плурализъм.
ПРЕДС. ТОМА БИКОВ: Ако искате, чисто оперативно нека тогава да се разберем така:
Първо, изчакваме мониторингите, правим заседания, в които дискутираме резултатите от тях.
Второ, след това насрочваме изслушване за различните съсловни организации плюс засегнатите страни.
Трето, искаме удължаване. С колко да го направим? Защото пак там ще застъпим една Нова година – то не се брои в удължаването, но докладът така или иначе най-вероятно ще го представим през януари. Ние можем да поискаме с един месец, тъй като не се броят неработните дни. Ако искате, да поискаме два месеца и ако приключим по-бързо…
Закривам заседането.

(Закрито в 16,32 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Тома Биков

Стенограф:
Янка Иванова