П Р О Т О К О Л № 1

---

На 20 май 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Временната комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на КОВИД-19 при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Вътрешни правила за организацията и дейността на Временната комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на Ковид-19.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Йордан Цонев.


* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имаме кворум. Откривам днешното първо заседание.
Предлагам като първа точка от дневния ред – приемане на вътрешни правила.
И като втора точка – стандартната точка „Разни“. Ще ми се днес да решим и в коя зала ще заседаваме.
Имате ли предложения за став на Комисията.
По същността на работата към втора точка да решим в какъв обхват и какви първи стъпки правим. Това предлагам по точка „Разни“ и всичко, което Вие още предложите.
По дневния ред имаме ли някакви предложения? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са единодушно за, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви.

По първа точка – извадих вътрешни правила, които са стандартни за всички временни комисии. Това работеше Комисията за българското гражданство. Мисля, че има пред всеки по един екземпляр. Има два варианта: единият е да ги прегледате, а другият – да чета на глас и да ги приемам. Третият – ако ще има предложения, да отложим точката, да приемем вътрешните правила на следващото заседание.
Имате ли предложения? Ако нямате, ще ги прочета на глас. По член, по който имате предложения, ме прекъсвайте, за да ги правим адхок.
Вътрешни правила за организацията и дейността на Временната комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на Ковид-19:
„Чл. 1. Временната комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространение на Ковид-19, наричан по-нататък „Комисията“, организира и провежда своята дейност съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и настоящите Правила.
Чл. 2. (1) Председателят представлява Комисията и организира работата ѝ.
(2) При отсъствие на председателя, Комисията се ръководи от заместник-председател, а когато той отсъства – от упълномощен член на Комисията.“
Предлагам да отпадне „от заместник-председател“, тъй като ние не избрахме, тоест при отсъствие на председателя – „от упълномощен член на Комисията“.
(3) Дейността на Комисията може да се подпомага от експерти и технически сътрудници.
Чл. 3. (1) Комисията провежда заседания, които се свикват от нейния председател или по искане най-малко на една трета от членовете ѝ по посочени от тях въпроси за включване в дневния ред.
(2) Заседанията на Комисията се провеждат в ден и час, определени от председателя ѝ.
(3) Председателят обявява писмено дневния ред, часа и мястото на всяко заседание на интернет страницата на Народното събрание и чрез електронната поща до членовете на Комисията. Дневният ред на заседанията се обявява най-малко един преди преди тяхното провеждане.
(4) Материалите по дневния ред на заседанието се предоставят на всеки член на Комисията един ден преди заседанието по електронната поща или на хартиен носител.
(5) Участието в заседание на членовете на Комисията се удостоверява с подпис на всеки член на Комисията в присъствен лист, който се съхранява от председателя на Комисията или от упълномощено от него лице.
Чл. 4. (1) Председателят ръководи заседанието и дава думата за изказване на народните представители и на поканените от Комисията лица да вземат участие в заседанието ѝ, като времето за изказване е до 5 минути.
(2) Думата се иска от място с вдигане на ръка.
Чл. 5. (1) Комисията заседава, когато присъстват повече от половината от членовете ѝ.
(2) Решенията на Комисията се вземат с мнозинство от присъстващите при явно гласуване. Гласува се „за“, „против“ и „въздържал се“.
(3) Заседанията на Комисията са открити, освен ако Комисията реши друго.
(4) За заседанията се водят пълни стенографски протоколи, както и аудиозапис.
Чл. 6. (1) Всеки член на Комисията може да покани външни лица за участие в заседание на Комисията.
(2) Членовете на Комисията, сътрудниците, експертите и другите лица, които участват в работата ѝ, са длъжни да спазват изискванията, свързани с опазването на информацията, защитена по силата на закон.
Чл. 7. Комисията получава необходимата информацията за своята дейност чрез:
1. изслушване на държавни и местни органи, длъжностни лица от държавната и общинската администрация, както и на физически лица и представители на юридически лица;
2. доклади, писма, становища и други писмени материали.
Чл. 8. (1) Комисията с решение може да покани за изслушване в заседанията си лицата по чл. 7, ал. 1, т. 1, които могат да предоставят информация по обсъжданите въпроси.
(2) Комисията с решение може да покани за изслушване и външни експерти, които да изразят мнение, становище или позиция по въпроси от нейната компетентност и свързани с предмета ѝ на дейност.
Чл. 9. (1) Комисията може да изисква писмена информация по въпроси, свързани с предмета ѝ на дейност.
(2) Членовете на Комисията се информират за постъпилите документи, като при възможност им се предоставят и копия на същите.
Чл. 10. Комисията приключва работата си с окончателен доклад. След приемането му на заседание на Комисията, той се подписва от председателя на Комисията и се изпраща на председателя на Народното събрание.
Чл. 11. За неуредените в тези Вътрешни правила въпроси се прилага Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Чл. 12. Настоящите Вътрешни правила за организацията и дейността на Временната комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на Ковид-19, са приети на заседание на Комисията, проведено на 20 май 2020 г.“
Заповядайте.
МАРИЯ ИЛИЕВА: По чл. 6 (1) – Всеки член на Комисията може да покани външни лица за участие в заседание на Комисията – струва ми се, че трябва да е съгласувано по някакъв начин с председателя, за да не се получи така, че да имаме 20 поканени човека и да стане малко хаус в работа на Комисията. Тоест не като ограничение, а по-скоро като уведомяване, че ще се канят определен гости, за да може да се предвиди дневния ред.
По чл. 8 – Комисията с решение може да покани за изслушване лицата, които могат да предоставят информация – това означава, че могат и да не предоставят информация.
По чл. 9 – Членовете на Комисията се информират за постъпилите документи, като при възможност им се предоставят копия на същите – добре е да кажем в какъв срок.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз нямам възражения по нито едно от направените редакционни поправки.
Има ли други предложения? Няма.
Предлагам да гласуваме пълния текст с направените редакционни предложения от госпожа Мария Илиева.
Моля, който е „за“, да гласува.
Всички са единодушно за, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ
Колеги, тук бих искал да кажа преди да Ви дам думата, разбира се, че трябва логистично да решим кой ден ще заседаваме и къде. Обикновено временните комисии заседават или след постоянните комисии, или в часа и деня на някои от последните комисии, когато те не заседават, защото има комисии, които заседават веднъж месечно.
Как ще Ви бъде по-удобно и как предлагате да го направим? (Реплики извън микрофона.)
Тя заседава тук в сряда.
Зала „Запад“ е заета с журналисти. (Реплики извън микрофона: В сряда, 16,30 ч.)
Добре, в сряда, 16,30 ч. Ако не е свършила Икономическата, като свърши – след тях.
Винаги можем да реагираме гъвкаво, но трябва да си определим. Ако няма някакви други обстоятелства това да е. Добре, приемаме, че така ще работим.
По съществото на работа. Ако имате някакви предложения за став?
Ние обикновено работим с един сътрудник и, ако има нужда от допълнителен анализ или някаква помощ, било с договор, било с допълнително назначаване, ще имаме достатъчно бюджет от страна на Събранието, така че…
РУМЕН ГЕЧЕВ: По принцип това си е обща практика. Председателят си избира став, с който работи, така че не вярвам да имаме някакви различия.
Не разбрах, защото ме извикаха за важен разговор от групата, какъв ще бъде хоризонтът? В какъв хоризонт от време ще работим?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не знам защо този път Народното събрание не определи срок. Виждам, че това е пропуснато. (Реплики извън микрофона.)
Може би да е за срока на действие на мерките.
Ще Ви прочета Решението.

„РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на Ковид-19

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
I. Създава Временна комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на Ковид-19.
II. Временна комисия:
1. Изисква и публикува информация за всички разходи на публични средства, в т.ч. осигурени чрез фондове или други финансови инструменти на Европейския съюз, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на Ковид-19.
2. Проверява съответствието на отделните разходи с условията и критериите, установени за отделните антикризисни мерки.
3. Изготвя доклад с обобщени данни за извършените разходи и анализ на тяхната ефективност.
III. Комисията се състои от 10 членове – по двама от всяка парламентарна група, в т.ч. председател и заместник-председател.
IV. Избира ръководство и състава на Комисията, както следва:
Председател: Йордан Цонев
Членове: Мария Йорданова Илиева
Евгения Даниелова Ангелова
Румен Василев Гечев
Явор Руменов Божанков
Адлен Шукри Шевкед
Калин Николов Поповски
Борис Янков Ячев
Пламен Трифонов Христов
Дора Стоянова Христова
IV. Комисията се създава за срока на действие на извънредните мерки.

Решението е прието на 44-то Народно събрание на 14 май 2020 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“ (Реплики извън микрофона.)
МАРИЯ ИЛИЕВА: Основание за Временна комисия за…?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последиците от разпространението на Ковид-19.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Защо ми се стори, че гласувахме за времето?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ето го решението! То е взето, както сме го гласували.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма срок, защото се предполага, че евентуално, не дай си боже, може да има удължаване. Аз питам, защото, ако имаше срок за времето на действието на кризата, тя изтича след…
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, но тя е за мерките. Кризата може да изтече, но мерките да продължат.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Именно, но ние не можем да спрем заедно с тези мерки след две седмици, защото трябва да видим резултатите през следващите месеци.
ПРЕДС. РУМЕН ГЕЧЕВ: Колеги, можем винаги да предложим на Народното събрание изменение. Много пъти сме го правили. Избира се за срок от 2 месеца. Например в Комисията за българското гражданство мисля, че пет пъти удължавахме в зависимост от ситуацията. Мисля да останем така.
Моето виждане беше, че най-вероятно, ако няма – дай боже да няма, нова вълна, най-вероятно до края на бюджетната година ще е, тоест до приключване на тези програми в рамките на бюджетната година, но не съм убеден дали в момента можем да го решим. Затова по-добре да започнем работа така. В хода на работата на Комисията ще преценим. (Реплики извън микрофона на народния представител Румен Гечев: „Да остане отворен“.)
Да, да остане отворен.
Ако ние сме готови с доклада и преценим, че няма повече какво да правим, просто внасяме доклада и точка – приключва работата на Комисията. С внасянето на доклада работата на Комисията приключва. (Реплики извън микрофона.)
Ще вземем решението как да го направим. Ще кажем: дотук ни е ясно, достатъчно ни е. Спираме. Или: продължаваме във връзка с това, че продължават определени мерки. Тоест да оставим тази опция да я решим тук в хода на работата и оттам-нататък е лесно в залата.
Ще разискваме точките по Решението една по една, за да може да си кажете мнението. Трябва да разграничим този контрол от контрола, който прави Подкомисията. Контролът на публичните разходи се прави от Бюджетна комисия с нарочна Подкомисия. Аз така го виждам – кажете си и Вие мнението – обхвата върху всички програми и бюджетни публични средства – наши бюджетни, европрограми – всички, което е свързано с мерките за преодоляване на кризата, защото една голяма част е свързана с европрограмите, което също е публичен ресурс, но не обхваща публичните средства, които са обект на контрол на другата комисия. Тоест ние ще се концентрираме само върху контрола на всички публични програми и средства, свързани с преодоляване на кризата.
Ако имате някакви бележки – заповядайте.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Струва ми се, тъй като съм и председател на Подкомисията, че би трябвало подходът да ни е малко обратен, тоест да работим върху мерките и тяхното финансиране, не програмите в цялост, защото няма как това да го обхващаме. По-лесно е мерките, които са гласувани и вървят вече, и съответно как се финансират и разплащат.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз говоря за обхват.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Да, да. Имам предвид, че ако обхванем Програмата като цяло – това е разширяване на обхвата. Ако обхванем частта, която финансира мерките – това е различно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не можем да конкретизираме някои неща в синхрон. Решението за създаване на Временна комисия е за контрол на разходите за публични средства, свързани с преодоляване на последствията. Тоест имаме контрол на всички разходи на публичните средства, свързани с преодоляване на последствията. Не е казано на мерките. Контрол на публичните разходи, свързани с преодоляване на последствията! Това е предмета на дейност на Комисията.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Къде се разминават те с това, което се финансира по мерките, примерно част от Програма, която се пренасочва за финансиране на определени бизнеси – това също е мярка.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Именно. Това също са публични средства. Това казвам.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Съгласна съм.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В определението се разминаваме. Иначе посоката е една и съща.
Говорих с министър Караниколов, с министър Горанов, за да видя предварително кои са пакетите. Най-общо казано пакетите са два, може да кажем три, но третият е много страничен.
Първият е бюджетни средства, насочени чрез определени мерки.
Вторият – евросредства, пренасочени, насочени и така нататък.
По евросредствата – говорих с министър Караниколов и той каза: ние ще Ви докладваме начините, по които сме верифицирали съответната програма – пренасочването, документи, за какво, как, изпълнението, какви са документите, с които се реализират мерките, как се реализират, какво е нивото на реализация към даден момент. Може да искаме да актуализират това ниво всеки месец. Тоест да направим две групи: първата – публични средства от бюджета на Република България; втората – публични средства от европрограмите.
Споменах за трета. Трета са даренията, които са направени през държавния сектор. Тях също трябва да ги проверим, защото те стават публични средства. Дарителят не ги е дал на друго частно лице, а ги е дал на държавата, за да оперира с тях. Така че там ще трябва да проверим и даренията, които отидоха в Министерството на здравеопазването, защото то други няма, тоест други публични няма. Затова предлагам, вървейки в тази посока, да започнем с искане на писмена информация – първо от Министерския съвет – кои са всички мерки, които са гласувани, като решения, как изглеждат, кой отговаря, кой е органът, какъв е ресурсът и така нататък. После отделно за всяко Министерство, като при министерствата има два вида мерки – едните конкретни мерки, които се изпълняват по линия на бюджета, като Министерството, отговорник за тази програма, което и да е то или които и да са те. И вторите са вътрешноведомствените за съответното Министерство, защото там попадат, да кажем, дезинфектанти, закупуване на различни неща. Поне така ми казаха министрите. (Реплики извън микрофона.)
Министрите казаха: от бюджета на съответното Министерство сме купили примерно за 50 000 лв. дезинфектанти. Това е публичен ресурс и трябва да Ви докладваме. (Реплики извън микрофона.)
МАРИЯ ИЛИЕВА: Струва ми се, че това е излишно детайлизиране, специално за дезинфектантите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те сами го казаха.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Извинявам се, може би малко подхождам от ролята на одитор, но по принцип дезинфектантите са разход като разход на Министерството за материали, хартия и др. Тоест, ако слезем чак на такова ниво ми се струва, че това ще е малко в повече. Не че пречи, тъй като те не са получили допълнителни средства, за да си купят дезинфектанти, а са си ползвали ресурса на бюджетите. (Реплики извън микрофона.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да попитам нещо за обхвата. Това, което много ме интересува е, средствата, които ще минат пред Банката за развитие, как ще ги контролираме?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Категорично имаше решение на правителството кои са тези средства, колко са, с каква цел. Има решение на Икономическото министерство, което е принципал на Банката, на Борда на банката и така нататък.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, обаче всички знаете, че имаме един проблем – ще го изясним методологически, тъй като парите нямат панделка. Те като отидат там има пари, които си съществуват в момента в банката, има нови пари. Когато финансираш в момента някъде, ти няма как да кажеш, че от тези 10 лв., 5 лв. са от новите, 5 лв. са от старите. Но ще го измислим това. Става дума, че Банката за развитие – парите, които минават от там, също е в нашия обхват.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тя е в обхвата. Казах Ви, че чисто консултативно си направих труда през времето на създаването на Комисията досега да говоря с министрите – не с всички, разбира се – Ананиев, Горанов, Караниколов. Специално питах министър Караниколов какво смятат за парите на Банката. Той каза, че Бордът е готов с конкретна информация по всяка една от програмите – 700 млн., 200 млн. В разговора стана въпрос, че от 200-та милиона, които са за безлихвените кредити за 1500 лв., да кажем в момента са реализирани 15 хиляди, обаче се обработват в момента сто и няколко хиляди. Цялата тази информация ще ни бъде предоставена. Абсолютно за всичко. Всички програми, абсолютно всички.
Затова Ви предлагам да започнем с искане от Администрацията на Министерския съвет да ни предостави всички решения – кои са програмите, какви са, с какъв ресурс, кой е изпълнителят. Като получим това решение започваме да пишем на всяка програма, на всеки изпълнител да ни дадат информация за това, това, това… Когато съберем информацията и я обработим, вече ще си направим програма кого да викаме, за да ни обясни. Понеже имаше в изказванията – и вероятно това ще го решим, периодично да даваме информация на обществото как се движи проверката на разходите. По време на дебатите в зала за създаването на Комисията това беше едно от често повтаряните изказвания. Но това, разбира се, ще го преценим адхок, и, ако преценим, че трябва даваме конкретна информация на медиите – да кажем след три заседания, или след четири – това ще решим тук как и кога да го правим, има ли смисъл. Защото работим с медии, а сега не работим. Интересът е сериозен към работата на Комисията. Да не създаваме вакуум, защото във вакуума ще излязат интерпретации. Неприятно е.
Това предлагам – да напиша сега писма от името на Комисията до Министерския съвет, да получим тази обобщена информация в най-кратък срок, защото тя е лесна, и след това да започнем работа с министерствата. За европограмите вече се разбрахме – там трябва да видим кои са пренасочени, как, по какви регламенти, как започват да се изпълняват, какви документи – много е важно какъв е достъпът до програмата.
ДОРА ХРИСТОВА: Аз лично почти не можах да намеря информация за изразходваните средства. Каза се колко ще бъде изразходвано за тези и тези мерки, но не може да се намери актуална информация към момента колко е изразходвано. Затова, когато искаме данните, и, ако искаме да даваме някаква периодична информация на населението какво се случва, според мен актуалността на информацията тук ще е много важна. Вие сам казахте колко има раздадени за безлихвените кредити и колко заявления се обработват. Докато приключим обаче с изслушванията по тази мярка и излезем с някакви констатации, тези цифри вече ще бъдат променени във времето.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Затова Ви предложих като част от работата да искаме актуализация на данните на всеки две седмици или веднъж месечно и когато имаме актуализираните данни, респективно да ги даваме на обществото под формата на брифинг или с някакво медийно участие. Всеки има право, разбира се, да говори за работата на Комисията, но ще бъде добре и да имаме официална информация, с която сме решили, че трябва нарочно да запознаем медиите. Иначе всеки народен представител има право да говори за работата си без никой да го ограничава.
Примерно в предни комисии сме решавали така: председателят или някой друг излиза навън пред медиите и ги информира за това, това, това… Особено когато имахме закрити заседания те чакаха отвън и искаха да чуят нещо. Трябва да решим каква част от информацията да бъде казана. Но това е само при особен характер на информацията. Тук всичко е публично, така че нямаме тази грижа.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбира се, във всяка Комисия, когато става дума за официално изявление след заседание на Комисията, председателят си се изказва. Той е говорител на Комисията. Но, разбира се, ние си запазваме пълната свобода да си изразяваме личното мнение, ако се наложи. В това не се съмнявайте.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма никакво съмнение. Обратното би било много лошо за всички нас. (Реплики извън микрофона.)
Говорих само, когато решим, че трябва да направим нещо официално. Исках да кажа, че когато реша да направя някакво изявление от името на Комисията, аз ще Ви информирам какво смятам да кажа.
Има ли други въпроси? Няма.
Пишем и когато имаме отговор Ви го пращам и свикваме заседание. (Реплики извън микрофона.)
Ако имаме отговор следващата сряда ще се съберем. Може да е за 10 минути, 15 минути, но ще се съберем.
Закривам днешното заседание.
Благодаря Ви.

(Закрито в 17,05 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Йордан Цонев


СТЕНОГРАФ:
Теодора Енчева