П Р О Т О К О Л № 2

---

На 8 юли, сряда, 2020 г. от 16,00 ч. се състоя редовно заседание на Временната Комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляване на последствията от разпространението на CОVID-19 при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на заместник министър-председателя Томислав Дончев относно въпросите, свързани с дейността на Временната комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляване на последствията от разпространението на CОVID-19.
2. Разни.
Списък на присъствалите гости и народните представители – членове на Временната Комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляване на последствията от разпространението на CОVID-19, се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Временната Комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляване на последствията от разпространението на CОVID-19 господин Йордан Цонев.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер!
Имаме необходимия кворум и откривам днешното заседание на Временната Комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляване на последствията от разпространението на CОVID-19.
Дневният ред Ви е известен.
Има ли предложения или възражения по дневния ред? Няма.
Моля, който е за, да гласува.
Болшинство, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Първо, да благодаря на господин Томислав Дончев и на екипа му за много навременната информация. Може би една от първите информации, които получихме след нашето запитване, беше от тях – от 1 юни 2020 г., и техният отговор беше доста изчерпателен.
Аз Ви уведомих, уважаеми колеги, че имахме предварителна уточняваща среща с вицепремиера по въпросите, по които трябва да говорим. Мисля, че беше конструктивна и вследствие на отговора на тази среща дойде нашата покана – това е първото изслушване в Комисията.
По предмета на дейност общо взето имаме два насоки – едната е контролът върху изразходването на средствата от държавния бюджет, а другата – от европейските програми. В случая става въпрос за това, което се случва с пренасочването на средствата по различните европейски програми.
Другото, което искам да кажа – в предварителния разговор ние стигнахме общо до мнението, че по тази тема няма какво да обследваме по отношение на законосъобразност. Предполагам, че вицепремиерът ще обясни.
По отношение на целесъобразност и ефективност – втората част от контрола, в тази връзка може би като начало това ще е темата, а по-нататък – към края на бюджетната година, може да направим още една среща, за да видим как се реализират тези неща от гледна точка на ефективност.
Колеги, ако ми позволите, ще дам думата на господин Вицепремиерът. След като той е екипът му Ви представят това, което имат да ни кажат, ще Ви дам възможност за въпроси.
Господин Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Представям си по-скоро да направя едно кратко изложение и впоследствие може би на база Вашите въпроси, където е необходимо, да предоставя по-конкретна информация, тъй като в кореспонденцията помежду ни, аз съм предоставил писмен материал с всички детайли. Освен това историята на последните няколко месеца – всичко, случило се по повод препрограмирането на средства от Европейския съюз, е широко публично достъпно. Както споменахте и Вие, всички проекти са налични с всичките им детайли в системата ИСУН.
Кратка история: още от началото на кризата с коронавируса, на 19 март тази година получих писмо от двама комисари, с което държавата беше насърчена по всякакъв възможен начин да използва наличните средства от оперативните програми за борба както с пандемията, така и с идващите икономически последици.
С нечувани бързи темпове реагираха колегите от Брюксел, защото още през месец април бяха променени всички приложими регламенти и беше дадена на държавите членки абсолютната свобода да местят, да препрограмират програми с цел да могат да пренасочват тези средства за борба с пандемията. С тази материя се занимавам вероятно от 20 години и такова нещо не съм виждал, първо, като скорост на реакцията и второ, като гъвкавост. Известно е, че средствата от Европейския съюз се подчиняват на доста строг ред, където гъвкавостта не е основното качество.
Бързам да опровергая появила се информация в много медии, че Европейската комисия е осигурила на България допълнително финансиране. До момента това не е факт. Това, което беше позволено, е неизползвани, недоговорени или невкарани в изпълнение средства да бъдат инвестирани:
а) в борба с пандемията;
б) за минимизиране на негативните социално-икономически последици.
При нас неизползваните средства бяха в размер на близо 500 милиона евро. Тук анонсът на Комисията допусна грешка, пък и в крайна сметка е нормално ние да сме по-добре информирани от Европейската комисия – бяха коментирани 540 милиона, нашите изчисления показаха, че става дума за по-малко – за 500, около един милиард лева, които фактически с донорството на всяка програма от всякакъв тип ресурс – Кохезионен фонд, Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд бяха препрограмирани, като средствата бяха насочени в няколко направления.
Мога да коментирам накратко. Фокусирани бяха основно две програми: „Развитие на човешките ресурси“ и „Иновации и конкурентоспособност“. Това са двете програми, които са с ангажимент – интервенции в социалната сфера и работа с бизнеса. Средствата, които бяха необходими за закупуване на медицински материали, предпазни облекла, маски и така нататък, бяха осигурени от Оперативна програма „Региони в растеж“. Този проект е за 40 млн. лв., от които до момента са разходени 14,2; два важни проекта по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в подкрепа на работещите в системата на здравеопазването. Това са средствата, които се осигуряват допълнително на всички медици на първа линия не само лекари, не само медицински сестри, включително и служители на РЗИ. Тук бюджетът е 60 млн. лв., от които разходени до момента са 17,4; патронажна грижа – отново проект по Програма „Развитие на човешките ресурси“. Самото заглавие показва какви са мерките в него – на стойност 45 млн. лв.; за сметка на този 1 милиард, който коментирах преди малко, са планирани две операции, които трябва да текат през лятото; краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от коронавирус – планираният бюджет е 87 милиона, очакваме да бъдат обхванати 50 хиляди лица и „Заетост за теб“ – чрез Агенцията по заетостта ще се осигури подкрепа за работодатели за наемане на безработни лица. Планираният бюджет на операцията е 120 млн. лв., като се очаква да достигнем до 52 хиляди души.
Три схеми са по две грантови схеми и една друга операция по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ – известната подкрепа за микро, малки и средни предприятия. Тя стартира с бюджет 173 милиона, като се очаква да бъде увеличен до 200 милиона, за да може всички 27,623 предприятия или поне тези, които отговарят на изискванията, да получат финансиране. Това е известната схема като 3/10. До момента имаме одобрени 4 хиляди заявления. Между другото, това е схема, която беше абсолютна новост за колегите от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Досега те не са работили по подобен модел, но ще имам възможност да коментирам след малко.
Очаквам всеки момент да се обяви схемата за средните предприятия, която е на стойност 200 млн. лв., както и приносът към гаранционни портфейли на Българската банка за развитие в размер на 200 милиона, чрез която на база договорите, които ББР е сключила с търговските банки, се осъществяват всички мероприятия, свързани с отлагане на плащанията на кредити, както и кредити за малки и средни предприятия. Това е накратко за числата.
Ако говорим за изводи, които трябва да си направим или темата, която Вие повдигнахте – за ефективност, ефикасност, целесъобразност, мисля, че не по-рано от есента на тази година ще сме в състояние на база резултатите, които са постигнати, да правим подобни анализи.
Това, което за мен е важно, голям урок, който и Европейската комисия и държавите членки, всички трябва да научим, е работа при необичайни правила. Първо, показва, че когато има нужда, когато сме в кризисна ситуация, всички можем да бъдем много по-гъвкави, за съжаление, каквито не сме били в годините назад и се надявам оттук нататък това по-скоро да бъде норма не само на ниво държава членка, а и при работата на Европейската комисия.
Второто, което до голяма степен, е по-важно. Всичко, което се случи, провокира традиционния начин на организация на разпределение на европейското финансиране, защото то следва конкурентен принцип, организира се конкурентна процедура за избор на бенефициенти, където компании подготвят проекти на база различни обективни критерии. Те получават точки, прави се класация, едни получават финансиране, други – не. Това, разбира се, е разумна схема и логично от гледна точка на разпределение на публичното финансиране.
Провокирани от собствения си опит, аз мисля, че оттук нататък все по-често ще работим с друг тип схеми, където финансирането е по-малко като нетен обем за получателя, но стига до всички заинтересовани.
Няколко числа. Оказа се, че в рамките на един програмен период примерно от Оперативната програма, както и да се казва, за подкрепа на бизнеса, тя е стигнала до не повече от 8 хиляди фирми, което е относително малък брой от предприятията в България. Разбира се, затова си има и причини. Тя не е достъпна за всички предприятия – имам предвид факта, че разпределението на средствата се подчинява на така наречената Стратегия за интелигентна специализация, но по изготвянето на нови приоритети изобщо не изключвам оттук нататък да бъдат организирани схеми с много по-широк обхват. Само припомням числото, което казах преди малко – по схемата 3/10 ние сме събрали 27 хиляди заявления. Това е в пъти повече отколкото брой компании, с които сме работили дори в рамките на цял програмен период. Оказа се, че при малко повече гъвкавост от наша страна това е възможно. Да, може би не всички компании имат електронен подпис. Либерализирахме модела, дадохме шанс на счетоводители, на адвокати, които имат електронен подпис, да могат да попълнят документите на компанията и това е модел, който според мен има потенциал в бъдеще. Както виждате, в общи линии мерките са оразмерени до края на годината. Какво би правила България, ако получи допълнително финансиране, е отделна тема.
Ако представлява интерес, мога да коментирам как изглеждат нещата и каква е степента на готовност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви и аз.
От Вашия екип иска ли някой да допълни нещо, или когато дойдат въпроси? Изчаквате.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Правилно, че към момента ние не получаваме допълнителни суми от Европейския съюз. Имаме възможност да ги преструктурираме в зависимост от променените потребности заради коронавируса – това е разбираемо. Това, което не е разбираемо и бих поискал допълнителна информация, лично аз много се изненадах, че разбутваме „Конкурентоспособност“ и преразпределяме пари. Аз не мога да си представя нещо по-важно от конкурентоспособност в условия на криза. Често даваме примери с нанотехнологии, с които ние не сме в пионерско положение. Какво, ще ги вземат примерно от някаква висока технология – дали е нанотехнология, дали са някакви софтуерни програми и ще ги дадем, къде? Да запазим примерно футболистите на „Лудогорец“ ли, както се получи и това предизвика реакция в обществото, защото, за голямо съжаление, първите, които се ориентираха, бяха фирми, които според мен нямат нужда от такава помощ.
Първият въпрос е: кое наложи, по каква причина разбутваме „Конкурентоспособност“, за да правим нови програми, още повече че контактувайки и аз с такива фирми, които получават помощи през Министерството на икономиката и разни асоциации, ще се окаже така, че някои от фирмите, които бяха заложени и щяха да получат средства по „Конкурентоспособност“, спряха програмите. Сега някои от тях ще получат след разджуркването, така да се каже, на програмата.
Въпросът е: кое наложи да се взимат средства от „Конкурентоспособност“, при положение че това, което ние разместваме от Европейския съюз… Значи да изясним. Всъщност това, което влиза в българската икономика, е едно и също. Въпросът е на сравнителен анализ да покажем, че като разместим тези средства, ние ще получим по-висока ефективност съобразно новите условия на коронавируса. Предполагам, че такива разчети са правилни. Тоест не трябваше според мен и не само според мен тази програма да се пипа, но да се надяваме, че в бъдеще ще се намерят допълнително средства, за да се реализират програмите по „Конкурентоспособност“.
Второ, споменахте за еврофондовете и това, което очакваме допълнително. Мисля, че колегите от правителството трябва да сте по-внимателни, защото в обществото се насади мнение, че са осигурени 13 милиарда, които идват. Нищо не идва в момента, тъй като има решение на Европейската комисия и това е приятелски съвет – не е в интерес на което и да било правителство да поемате такива ангажименти предварително за 13 милиарда. Тепърва предстои гласуване, отлично знае колегата Дончев, че там има шест, седем страни, които са категорично против тази схема. И една да остане, при липса на консенсус, никакви 13 милиарда, никакви милиарди и гаранции няма да има в Европейския съюз.
Надявам се, че ще се преодолее ветото и няма да се стигне до вето до края на годината – това е работа на Европейската комисия, но към момента ние нямаме никакви гаранции. Затова правителството трябва да се подготви за зимата и предполагам, че това Ви е подходът, пък ако дойде лято – тогава ще ги разпределяме тези 13 милиарда. Пак казвам, повечето хора от обществото си мислят, че тези пари са осигурени, тъй като има решение на Европейската комисия, а то не е така.
В същото време аз предполагам и съм сигурен, че правителството разработва варианти при тези 13 милиарда и ще бъде интересно, когато имаме повече информация – вече е късно, месец юли е, но предполагам, че наесен ще има някаква информация как се движат нещата с постигането на консенсус по този въпрос – ако не през месец септември, то през месец октомври. Дори и да се постигне консенсус, както е известно, тези пари няма да дойдат преди 2021 г.
Имам такъв въпрос: странно е, че България предприе този подход. Ако приемем разместването на фондовете, което беше направено, и което не оказва кой знае какво влияние, на практика по общи сметки ние отделяме около 4 и малко над 4,5% от брутния вътрешен продукт от това, което сме заявили, тъй като не цялата сума е похарчена, до края на годината има време.
Колега Дончев, това обаче е два пъти, два и половина пъти под средните показатели на Европейския съюз. Учуден съм защо правителството не използва ресурса, с който му е даден картбланш, в това число за държавен заем, в това число фискален резерв? – Искам да бъда разбран правилно. Разбира се, не казвам, дайте сега да улупкаме фискалния резерв и да го похарчим целия. Става дума обаче, че ние имаме възможности и като част от фискалния резерв, и като допълнителни заеми. Защото основното притеснение на представители на бизнеса, с който всички контактуваме – и правителство, и опозиция, и мнозинство в парламента, това, от което те се оплакват, очевидно е, че помощите закъсняват. Защото от тези 27 – 28 хиляди молби, за които казахте, аз имам информация, че до миналата седмица не беше разпределена нито една стотинка. И Вие отлично знаете това! Не знам какви са причините, Вие ще кажете, но до миналата седмица по сведение на асоциациите на малки и средни фирми, от тези 27 хиляди молби, ако не ме лъже паметта, за 800 бяха потвърдени, че ще получат, но не бяха получили нито една стотинка.
Притеснението е не само, че ние сме 2 пъти под средния показател на Европа от брутния вътрешен продукт. Какво отделяме, при положение че ние действително с финансов резерв и финансова стабилност изглеждаме по тези показатели по-добре от доста от другите страни, няма обяснение защо правителството не използва възможностите, които парламентът му гласува? Това е първото – малкият дял от брутния вътрешен продукт.
Второто е, че тази помощ закъснява и много ще се зарадваме, ако Вие, колега Дончев, кажете какво правите в момента да се ускори този процес. Всички знаем, че примерно в туризма – тези, които оцеляха до момента, ще фалират в следващите два, три месеца по независими от което и да е правителство причини в момента, тъй като няма туристи. Това, което е останало, ще приключи в следващите два, три месеца. Тоест тази закъсняла помощ може да се окаже много закъсняла, тъй като в бизнеса вампирясването е възможно за разлика от другото вампирясване, но отнема доста повече средства. Това са общите въпроси.
Що се касае до ефективност и други. Няма как да определим това в момента, преди да сме видели реалната реализация на фондовете. Не е и нужно да декларираме. Опозицията може да прави критика, да иска въпроси, не се съмнявайте, че ако има разумни предложения и е необходима парламентарна подкрепа, може да разчитате на всичко, което ще бъде в помощ на българската икономика до края на тази година и следващата. Това са ми предварителните коментари.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Гечев.
Преди да дам думата за отговор, искам само да направя уточнение и да попитам вицепремиера и екипа му дали съм прав: Вие казахте, че е разбутана програма „Конкурентоспособност и иновации“. От материала останах с убеждението, че е обратното –към нея са насочени 100 милиона от три други програми и още веднъж от Кохезионния фонд към „Конкурентоспособност и иновации“, и още 134 милиона към Европейския фонд, тоест от материала аз виждам обратен процес. Не програма „Конкурентоспособност“ е разбутана, а към нея са добавени от три програми плюс Кохезионния фонд повече от 200 милиона.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е така, разбрах. Само да си довърша изречението, тъй като дискутираме. Моята информация на основата на фирми – това, което знам и съм сигурен, е, че Програмата беше спряна първоначално и фирмите казаха, че те са притеснени от това, че техни програми, които са утвърдени – говоря за представители на бизнеса, но затова сме поканили колегата Дончев да каже така ли е, не е ли така.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Затова направих това уточнение.
Заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Председател, уважаеми господин Гечев! Страхувам се, че съм останал неразбран. Програмата „Иновации и конкурентоспособност“ нито е била спирана, нито от нея са прехвърляни пари някъде другаде, точно обратното – тази програма е бенефициент на мероприятието по отделянето на средства от другите програми от всички възможни фондове: Кохезионен, Европейски фонд за регионално развитие. Тя е субсидирана с близо 700 милиона. Да, прав сте, има схеми, които бяха планирани за тази година – давам пример с регионалните иновационни центрове, така наречените РИЦ-ове и някои други схеми, където имаше остри коментари, ако трябва да бъда честен, по-скоро от консултантската общност, колкото от бизнеса. Идеята беше тези средства да се фокусират в ликвидна подкрепа за предприятията в момента.
Колкото до въпроса кога ще се случат? За щастие от следващата година започваме нов програмен период. И схемата за регионалните иновационни центрове и други схеми могат да бъдат обявени следващата година, в най-лошия случай може да счетем, че са отложени. Всички анализи показаха, че към момента е необходимостта от ликвидна подкрепа за компаниите – малки и средни.
По отношение на скоростта на обработване на заявленията. Неслучайно споменах числото, че в рамките на цял програмен период управляващият орган работи с 7 – 8 хиляди компании. Сега му се наложи за два месеца да работи с 27 хиляди. Разбира се, тук имаше и известен вътрешен конфликт с подхода. Колегите не бяха свикнали на такъв подход, който е отворен към всички, които са подали заявления – да оценяват дълго, бавно, по процедура. Те са правили това повече от десетилетия. Наложи ни се да работим по нов начин, ускорихме нещата, като по моя идея всички компании, на които заявленията им бяха изрядни, където нямаше необходимост от предоставянето на допълнителна информация, нямаше дефект в заявленията им, те да бъдат отделени в отделен ръкав и да бъдат сключени договори веднага. Това са първите четири хиляди.
Ако има забавяне, то се дължи не толкова на бавната работа на управляващия орган, колкото на необходимостта компаниите, които са подали заявление и в него има някакъв дефект, липсваща информация, да бъде изискано компанията да го предостави допълнително. Стремежът ни е всички, които отговарят на изискванията, тоест микро и малки предприятия и са в затруднение, да получат помощ и подкрепа.
Ако трябва да отговоря с необходимата степен на детайлност на всички въпроси и подвъпроси с много нюанси, които повдигнахте, се страхувам, че би ми отнело един час време, с което със сигурност не разполагам. Въпросът къде икономически, къде политически, къде философски е по какъв начин трябва да бъде разпределяна интензивността на подпомагане във времето. Вие сте икономист, вероятно четете анализите на различни анализатори и коментатори. Към момента дори в академичната общност, дори сред анализаторите няма единодушие с каква динамика ще се движи кризата оттук нататък. Има коментари едва ли не, че най-лошото е зад гърба ни, което аз по-скоро не считам, че е вярно. Според мен навързването обратно на веригите на доставки ще отнеме повече време. Има коментари и анализи, че най-лошият момент ще е есента и ние трябва да бъдем готови за него. За съжаление, има и коментари, които предвиждат, че първото полугодие на следващата година в никакъв случай няма да е по-леко.
В този смисъл аз съм напълно съгласен, че какъвто и да било вид помощ трябва да е навременен, наред с това ние трябва да готвим себе си за ситуация, където ще трябва да подпомагаме, да субсидираме различни сектори в икономиката по-дълго време.
По отношение на изключително правилния коментар, че към момента имаме само предложения на Европейската комисия не и взето решение за осигуряване на допълнително финансиране – това е факт. Въпреки това в администрациите вече се работи по изготвянето на план/планове за всички инструменти, които към момента са обект на политически анонси. Това, което имаме като оперативна информация, е, че ако тези инструменти ще бъдат приети, възможността да се ползват пари от тях ще става по реда на държавите, които са подали плановете и са одобрени. В този смисъл дори усилията да са ни напразни в общи линии до началото на есента трябва да сме готови с основния пакет документи дори и да не се стигне до приемането на всички инструменти, които са анонсирани. В противен случай, есента ще водим разговор – какво правихте цяло лято и защо не се готвихте?
По моя оценка предложението на Европейската комисия е добро, амбициозно. Тук има един коментар – да не го считате за провокация, но той е интересен. За мен добрата страна в това предложение е, че на него не се гледа само като на инструмент за възстановяване, той е и инструмент за развитие. Хоризонтът за разходване на средствата е относително къс – 2024 – 2025 г. Няколко фонда са, като обръщам внимание, че един от тях, така нереченият React ЕU, който е на стойност 692 млн. евро, хипотетично би могъл да бъде достъпен за страната преди края на тази година. Това е фактически увеличение на бюджетите на съществуващите оперативни програми. Дори аз съм готов в момента, в който имаме минимума политическа сигурност – че този инструмент ще бъде приет и ще работи, да се опитаме да разходваме авансово средства от него с, образно казано, вземане на тези средства от бюджета, които да бъдат възстановени по-късно от Европейската комисия.
Коректен бяхте, коментирайки числата. Само искам да уточня, че поне това, което излиза от изчисленията към момента, възможност за достъп до безвъзмездно финансиране са 9 млрд. 219 млн., както и възможност за достъп до заемен ресурс за 3 млрд. 128 млн. – това, разбира се, ако съответната държава членка реши да го ползва. Нещата са малко по-сложни, защото от информацията, с която разполагаме към момента, те са разбити на няколко фонда. Имаме примерно увеличение с близо 2 милиарда и 20 милиона на Фонда за справедлив преход, което е пряко свързано със зелената сделка и политиките по декарбонизация. Достъпът за финансиране по най-мощния инструмент за възстановяване е свързан с пакет от реформи, които държавите членки трябва да предложат, което за мен е добра новина.
В общи линии още една добра новина е, че времето е късо. В този смисъл към месец октомври очаквам да има окончателно решение, което върви в пакет с преговорите за дългогодишната финансова рамка – това са разговори, но реално е един разговор. Ако бъде произведено решение близко до това, което е описано в момента, средствата биха могли да се инвестират още следващата година. Разбира се, това е въпрос на национално усилие как по най-умния и по най-добрия начин да бъдат използвани тези средства и от тях да има дългосрочен и дълбок ефект, а не да потънат в пясъка. Моето лично мнение е, че като списък с приоритети, по които отиват средствата, трябва да се следва относително тясна политическа рамка, свързана с основните приоритети и възможности, а не да се разпиляваме с безкрайно широк спектър като типови инвестиции. При интерес мога да бъда и по-детайлен. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Вие отговорихте на въпроса, който исках да Ви задам, свързан с плановете за това, което се случва като подкрепа и като многогодишна финансова рамка, защото те наистина са обвързани и слава богу. Тук подкрепата за преодоляване на последиците от кризата наистина се обвързват с многогодишната финансова рамка и са трамплини към развитие. Това е много добре, но и отговорността е много сериозна и тежка, защото – ще си послужа с един любим мой морски израз: по морето рибарите казват „морето веднъж на сто години става супа обаче точно в този момент трябва да имаш лъжица“.
Моят въпрос беше свързан с лъжицата. Вие отговорихте частично, но аз лично смятам, колеги, че това би могло да бъде и една добавена стойност към работата на нашата комисия – да се опитаме да помогнем в тази посока, защото и по отношение на средствата, предвидени като мерки за преодоляване на последиците от кризата и по отношение после на развитието, това, което може да се отдели от националния бюджет, е пренебрежимо малко в сравнение с това, което можем да получим от Европейския съюз. Затова и аз много държах работата на Комисията да започне с Вас, защото за мен това е най-дълбокият, най-важният източник и най-интелигентният. Там трябват усилия.
Колеги, други въпроси и мнения?
Госпожо Христова, заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Вицепремиер, аз също искам да Ви благодаря и като цяло съм съгласна с председателя, че можем да получим от Вас интелигентен отговор на задаваните от нас въпроси, но това, което чухме, в общи линии го има като информация и в публичното пространство. Аз се опитах на база решенията на Министерския съвет да видя прехвърлянето на тези неизразходвани средства от европейските фондове. Това са доста милиони – ние трябва да получим информация, освен че тези средства са прехвърлени, какво е изразходвано до момента, защото освен по Мярката 60/40 аз не знам дали бизнесът е получил други средства или ако ги е получил, те ще са много минимални? По-скоро целта на нашата комисия е да разберем как са изразходвани средствата освен ефективността – един вид да контролираме изразходването на тези средства – една от нашите задачи. Аз лично не можах да разбера –имаме информация как са разпределени тези европейски структурни фондове – повечето са прехвърлени в „Иновации и конкурентоспособност“ в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, но специално бизнесът какви средства е получил и как е бил подпомогнат аз не можах да разбера много от Вашия отговор. Много обобщена информация ни дадохте. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Преди да отговорите, само да поясня на колежката Христова може би и на другите колеги, че следващата ни среща ще бъде с управляващите органи на оперативните програми, в частност на „Иновации и конкурентоспособност“, защото те вече отговарят за тези средства и как те да стигнат до бизнеса – това, първо.
Второ, макар отговорът да е обобщен, искам да Ви обърна внимание, че в отговора, който сме получили, има графа „стартирали операции“ и графа „планирани операции“, тоест ние имаме добър отговор кои са стартирали, кои са в процес на планиране. Може би не сте имали време да погледнете по-детайлно.
Заповядайте, да отговорите, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Лицата, до които сме стигнали, тоест бенефициентите като физически лица, от всички мерки до момента са 30 800. По всяка от мерките мога да коментирам броя засегнати лица. С професор Гечев преди малко коментирахме схемата 3/10 като част от програмата ОПИК и всички над 27 хиляди заявления, коментирахме и процедурата, и трудностите, и тяхното преодоляване. Самата методика за разходване на европейските пари върви със задължителната отчетност на броя лица, които са подпомогнати – при нас е норма, не е поради изискванията на Комисията. Давам Ви пример със схемата за подкрепа на работещите в здравеопазването – тези 1000 лв., които се дават допълнително, тя е стигнала до 11 420 души. Програмата „Патронажна грижа“ е стигнала до 19 475 лица – това е информация към вчера. Коментирах двете нови операции, които трябва да се отворят като част от ОПРЧР – първата се очаква да достигне до 50 хиляди души, втората – „Заетост за теб“, до 52 хиляди души. Какъв брой компании ще бъдат подпомогнати по схемата за средни предприятия, защото схемата за малки коментирахме до момента, ми е трудно да направя прогноза. Това зависи от размера на грантовете, като те така или иначе трябва да се вместят от ресурса от 200 милиона. Системата ИСУН има публичен модул, тя има модул, който е за служебно ползване, той се ползва и от Европейската комисия, ползва се и от нашите одитори, ползва се и от управляващите органи. В годините назад се постарахме колкото може по-голяма част от информацията, свързана с всеки отделен проект, да е публично достъпна. Съветвам Ви, хубаво е човек да се разходи в системата, там всеки от проектите е описан в най-малките детайли – бюджет, разходен бюджет към момента, договори, договори с подизпълнители, ако има такива, имената на фирмите, имената на физическите лица. Тоест ако говорим за прозрачност, тук прозрачността си е норма, включително и журналистите, и народни представители, всеки заинтересован има достъп до тази информация. Разбира се, ако уважаемата Комисия поиска справка от нас, ние винаги ще я предоставим, но, уточнявам, че може би в неконсолидиран вид информацията е налична и в ИСУН.
Ако ми позволите, господин Председател, да допълня нещо по отношение на незададения от Вас въпрос. За мен втората половина на тази година трябва да бъде една от основните теми на политически разговори, които ще се водят. Става дума за огромна възможност и за огромен ресурс. Казвам просто: България в следващите четири или пет години от 2021 г. ще има възможност годишно да инвестира допълнително, подчертавам допълнително, средства в размер около 4% от брутния вътрешен продукт, което е уникална възможност. Това е допълнително. Целият останал пакет „финансиране по многогодишната финансова рамка“ си остава. В общи линии на този момент от преговорите разчитаме да е около 17 млрд. евро – това включва и парите за директни плащания, и около 12, ако извадим директните плащания. Тоест този ресурс е допълнителен.
Ние се намираме в относително комфортната ситуация не да поставяме под въпрос приоритети, които сме имали до момента: свързаност, инвестиции в предприятията, подобряване на човешкия капитал. Те остават и за тях ще има финансиране. Това е допълнителен ресурс. Разбира се, аз съм убеден, че не само комисиите, убеден съм, че целият български парламент трябва да е въвлечен в тази процедура, защото колкото повече политически консенсус се генерира в аванс, преди да се разходват средствата, толкова по-благоприятна ще е средата. За мен, пак да кажа, предвид факта, че всички останали инструменти и програми ще работят, ние трябва да се опитаме да бъдем смели, да се фокусираме върху три, четири много важни неща, върху които за този къс период от време по максимално прозрачен начин и, обръщам внимание, който стига до всички, да организираме инвестиционния процес така, че от него да има максимален ефект – енергийна ефективност, но енергийна ефективност във всички сектори; публични сгради; енергийна ефективност в индустрията. Там добрата или лошата новина е, че ние оставаме в индустрията отчайващо енергийно неефективно. Ние разходваме значимо повече електроенергия на единица произведена продукция сравнено с другите държави членки. Ако се композира адекватен миск от финансов инструмент, тоест кредит с грантов компонент, за да бъде по-атрактивно за фирмите, ние само за няколко години ще можем поне моторният парк – елементът в машината, който разходва електроенергията, електромоторът, да бъде подменен, защото ще ни е трудно да подменим целия машинен парк и не е редно това да се случва с публично финансиране. Дигитализация – не говоря само за публичния сектор, говоря за частния. Тук е необходимо да променим модела. Според мен всякакви типове държавна помощ по отношение на дигитализацията трябва да се случват по различен модел. Не да кандидатстват 3000 фирми и ние да избираме 300 от тях, на които да им помогнем да си купят някакъв софтуер. Това не дава необходимия ефект. На нас са ни необходими семпли схеми на плоска ставка или на ваучер, които стигат да всички, до всеки, който е заявил. И това е един относително безконфликтен подход. Ако средствата стигат до всеки, тогава няма съмнение кой кого е изпреварил или съмнение в работата на управляващия орган.
Иновации – категорично. Това е самото настояване, особен акцент, който държи Европейската комисия при всички латентни трудности, свързани с инвестиции в този сектор.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Още повече че има и програми, по които може директно да се кандидатства за финансиране, без те да са насочени към определена страна, тоест има още резерв в тази посока.
Колеги, смятам, че това е може би най-важната задача, но излизаме вече извън компетентностите на Комисията. Разговорът става политически, икономически, интересен, но извън рамките на нашия предмет.
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер! Тъй като виждам, че съм единственият лекар в Комисията, да внеса и малко медицинска нотка на коментара, която искам и Вие да чуете, защото ще бъде важно занапред.
От средствата по Оперативна програма „Региони в растеж“ 22 милиона към Министерството на здравеопазването – с 317 броя апарати за белодробна вентилация. Тук искам в чисто медицински аспект да внеса една яснота.
В момента, въпреки увеличаващия се брой заразени, в България имаме само 30 – 40 човека, които са на белодробна вентилация, само че никой не ни гарантира, че след шест месеца нуждите от такива допълнителни апарати няма да бъдат 200 или 300.
Такъв апарат струва между 35 и 50 хиляди лева, който обслужва един пациент, понякога може да го обслужва и един месец. Няма гаранция, че пациентът, когато днес го закачим на контролирана вентилация, ще го откачим след пет или след 25 дни. Има дори една българка, която беше на апарат 45 дни и остана жива.
Каква ми е идеята? Триста и седемнадесет апарата са закупени от Министерството, но ние трябва да имаме студен резерв поне от 500. Тук става дума за поне още едни 150, 200 апарата, за които трябва да се предвидят средства и да ги има в българските болници. Защото, когато дойде големият пик, респираторните инфекции се примесят с тази нова инфекция, за която никой не може да каже кога ще има нова вълна и в какъв размер ще бъде, ние трябва да сме готови поне с 500 машини студен резерв за населението, което имаме. Виждаме, че съседна Сърбия в момента има три пъти повече болни, три пъти повече болни на респиратори и три пъти повече жертви – една съседна държава, която е дори по-малка по население и по територия от България. Така че ние все пак трябва да сме внимателни. Ресурсът го имаме, чухме за този един милиард и когато поставим на министър Ананиев въпроса за още 150 – 200 машини, да знаете, че той не си го измисля сам, че ние сме го сугестирали допълнително. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Вицепремиер, имате ли нещо да кажете?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Мога да изразя отношение, казвайки, че съм съгласен. Да, не са престанали усилията за осигуряването не само на медицинско оборудване, защитни облекла, но и на респиратори. Редно е да отбележа, че според мен трябва да има и има мобилизация в друга посока – не само да купуваме, а да се опитаме и да произвеждаме.
По отношение на защитното облекло. Ние вече сме в позиция да изнасяме, защото три фабрики работят и, доколкото знам, от реакциите на партньорите ни в Австрия, в Германия, те са силно впечатлени от качеството на продукцията. От тази сутрин имам съобщение от една българска компания, която успява да произведе прототипен респиратор. Ще се опитаме всички процедури, свързани със сертифициране и така нататък, да минат по най-бързия начин, защото освен всичко друго, това е стратегическа сигурност – когато си в състояние да произвеждаш сам. Нямам представа колко време отнемат тези процедури, но ще направим всичко възможно да ги съкратим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Да, факт е, и до мен достигат хора от бизнеса, които много сериозно са преструктурирали производството си например миналата седмица имах такава среща с бизнесмени, които са произвеждали някакъв вид медицински и други пособия, апаратури, сега са се концентрирали точно върху респиратори и, ако сте виждали онези носилки, които са абсолютно изолирани – те също са внос. Това е добре.
Колеги, имате ли други въпроси?
Нека да чуем колежката Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
По-скоро искам да взема отношение, не е въпрос. Искам да благодаря на вицепремиера Дончев за подробната информация, която изнесе и за тази, която ни е предоставена, защото тя наистина е детайлна и благодарение на нея можем да се запознаем с много от представените ни тук неща.
Сигурна съм, че в момента, в който изслушаме и управляващите органи, ще имаме и по-детайлна представа за разходването на средствата.
Искам да се съглася с това, което беше казано по отношение на ефективността – да, наистина на този етап е изключително рано да говорим за оценка на ефективност, тъй като това е резултат от всичко това, което ще се предприеме. Съгласна съм, че към края на годината ще можем да започнем да правим такава оценка. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Имаше вече две бележки за ефективността. Аз отбелязах в самото начало, че това е компонент на контрола – кога ще бъде осъществен този компонент на контрола е въпрос на време, разбира се, макар че бих могъл да кажа, че ефективност е и самото пренасочване. А ефективност, контрол върху ефективността е и достъпът до документите – това, за което говори и вицепремиерът, че достъпът вече е улеснен. Тоест имаме повишена ефективност. Така че в хода на цялата работа на Комисията ние ще следим тези неща: законосъобразност и целесъобразност.
Професор Гечев, заповядайте.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз се радвам от това, което чух за енергийната ефективност. Вярно е, че тук сме Комисия с по-тесен профил и задачи, но повечето от нас са членове и на Икономическата комисия и там би било хубаво за в бъдеще да се коментират такива проблеми, защото те са свързани, разбира се, и с коронавируса, тъй като проблемите на енергийната ефективност се изострят в такива условия, съвсем естествено. За съжаление, не само това, но и предни български правителства – ние буквално не знаем какво правим в България в следващите години. Ще Ви дам пример. Енергийната интензивност на единица брутен вътрешен продукт, тъй като на нас това ни е работа – професионално да правим такива анализи, зависи и от структурата на икономиката. Не може една национална икономика, ако е само софтуер или финансови услуги… Люксембург няма такива проблеми, но страни, които произвеждат метали и имат такива отрасли, естествено е, там да има друга интензивност.
Аз разбрах, Вие, естествено, имате предвид едни и същи производства – енергийният интензитет е различен поради по-лоши технологии. Ами да видим българите какво правим в следващите десет, петнадесет години? Как си променяме структурата? Това предполага сериозни правителствени дългосрочни програми, които да обсъждаме в комисиите, но това сега ние няма да го решим.
Моят въпрос беше и като препоръка – колеги, Вие сте видели, че другите страни от Европейския съюз, да речем, Макрон каза, буквално цитирам „ние във Франция няма да допуснем да фалира нито една стратегическа компания“, ако си спомняте. В Германия държавата инвестира в няколко компании, в това число и „Луфтханза“ и моят въпрос щеше да бъде или като препоръка – правителството, имате ли анализ някои ключови български производства, които са заплашени в момента, имате ли такива, които правителството е идентифицирало, които са важни за България, и Вие вече сте предприели мерки или ще предприемете? Защото едно е да фалира един ресторант, друго е да фалира една фирма, която, слава богу, и в България има фирми в областта на електрониката, които всички познаваме. Някаква такава идентификация имате ли на заплашени по-върхови за България и за Европа фирми, които да са стигнали до Вас и да са искали някакви по-специални преференции? Има ли до момента? Предполагам, че мислите по този въпрос.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да допълня малко въпроса. Общо взето стратегическите компании, които се концентрират в Европа, са в няколко отрасъла, но категорично един от тях е авиацията. Как стоят нещата тук, защото имаме национален превозвач и не знаем какво е състоянието му. Разбира се, това е добавка към стратегическите, доколкото ги имаме.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: По една или друга причина особено, когато говорим за производство, мисля, че всички по-значими производители ги познавам лично. Не се сещам в последните месеци някой да е търсил среща с мен за целенасочена и специална подкрепа. Те се ползват от мерките, които са обявени, някои се ползват, някои – не, защото пък по особена ирония някои от тях работят с увеличен темп. Преди малко беше даден пример с тези, които произвеждат защитни средства и така нататък.
Друг въпрос е, че ние имаме структуроопределящи производства – няма да ги изреждам. От разговорите, които съм водил, повечето от тях считат, че дори да изпитват временни трудности, това е кратковременна конюнктура. Най-интересното е, че като ниво на очаквания, очакванията са им по-скоро положителни. Имам предвид поради скъсяването на веригите от доставки дори от оттеглянето на инвестиции от Китай, всички ангажирани производства са по-скоро оптимисти и считат, че ще имат повече шансове. Авиацията е съвсем отделна тема.
Доколкото знам националният превозвач по време на пандемията, когато бяха спрени всички полети, изпълняваше каргополети, което е позволило да остане и да плува на пазара. “Луфтханза“ искат среща с мен, която още не се е осъществила, да обсъждаме някакъв вид подкрепа, защото според техните анализи авиацията ще се възстанови към 2023 г.и моите очаквания са такива. Съвсем друг въпрос е с какво бихме могли да помогнем и в какви мащаби. Всеки вид помощ от страна на държавата, когато се разпределя публично финансиране, това и професор Гечев ще го потвърди, трябва да следва някаква поне средносрочна логика и най-вече да се отговори на въпроса дали ефектът от помощта, която отпуска държавата, реално би имала ефект.
Съгласен съм, че по йерархия на приоритетите, на първо място трябва да са стратегическите производства. Чак след това, ако изобщо стане нужда, може да мислим за хотели и ресторанти. Допълнително маневреността и гъвкавостта са различни. Един спрял ресторант се отваря максимум за една седмица – когато се назначи наново персонал и трябва да се напълнят хладилниците с храна. Ако една фабрика се спре, понякога усилията, които са необходими, за да бъде отворена обратно, може да са над половин година, и това не бива да позволяваме да се случи.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Дончев, грантовете са може би основна тема в тази пандемия. Те са нещо хубаво, но според мен далеч не изчерпват възможните опции за подкрепа на работодателите най-вече по време на кризата. В този смисъл ще бъде и моят въпрос: обмисляте ли, имате ли стратегия, някаква визия за административни, макар и неперманентни, а временни облекчения на бизнеса?
Нека дам няколко примера, за да не бъде твърде абстрактен въпросът ми. Точно преди пандемията бяха въведени тежести, такси, регулации спрямо платформите за свободно отдаване на жилища. Това е една ниша в туризма, която в България тепърва се развива и тепърва тръгва. Въпреки всичко, беше сериозно административно затруднена – давам го като конкретен пример. Или пък рециклиращата индустрия в България – тук отбелязвам, че аз съм председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия – един сектор, който е приоритет в Европа – кръговата икономика, рециклирането на отпадъци, ресурсната обезпеченост на България. В България този сектор не използва европейски средства, и то по най-атрактивните програми.
Също така единствената държава, която е натоварена с всякакви данъци и такси за генераторите на отпадъци – сериозно пострадал сектор с над 50% намален обем. Мога още много такива примери да дам, като общата посока е, че хората не очакват някой да им подарява, дава даром нещо, а по-скоро да бъдат подкрепени по административен ред.
Имате ли такава стратегия, такава визия и работите ли в такава посока? Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Божанков.
С вицепремиера бяхме в предаването „Панорама“ и той засегна тази тема – тя е една от любимите му, така разбрах тогава.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само ще си позволя да напомня, че по отношение на административни облекчения още в началото на кризата бяха направени. Бяха отложени плащания, беше отменена необходимостта да се предоставят редица документи с оглед да се редуцира необходимостта от физически контакт. Тук отварям скоба – един от положителните ефекти на всичко, което се случи, е, че имаме стръмен ръст на ползването на съществуващите електронни услуги – може би два пъти или повече от два пъти. Гражданите, водени от инерцията, продължават да се редят на гише. Това се промени и аз се надявам да повлече крак.
За мен икономиката на споделените услуги е приоритет и България дава лоши сигнали, когато допълнително ограничава подобни платформи и подобни услуги. Напротив, ние трябва да ги насърчаваме, защото това е сигнал, ако щете, каква икономика искаме да градим или да се движим с темповете на най-бързите.
Кръговата икономика. Първо, ще е приоритет в следващия програмен период и по определен начин може би не на сто процента безвъзмездно финансиране, но през финансов инструмент предприятията, които са ангажирани в сектора, ще имат право да получават помощ. Между другото, имам две искания – не знам колко са асоциациите, но със сигурност от една или две от асоциациите имам искания за среща точно по тази тема. При първа физическа възможност ще я осъществя.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, ако няма други въпроси и мнения, да се ориентираме към приключване на тази точка.
Мисля, че вицепремиерът беше достатъчно изчерпателен. Много Ви благодарим, господин Вицепремиер.

Колеги, точка РАЗНИ.
Може би да обсъдим следващата ни стъпка, или ако имате някакви други въпроси по работата, предложения, сега е моментът.
От изложеното видяхме, че всичко се насочва към Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност. Може би ще е добре да поканим управляващия орган да ни запознае и доколкото принципал там е министърът на икономиката – и него, за да не разводняваме, да вървят в пакет. Ще направя среща с тях в седмицата, която идва и за следващата сряда след тази, да ги поканим, за да имат време да се подготвят.
Заповядайте, госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА: Хубаво ще е на отделно заседание да ни дадете информация за средствата, които са отделени за увеличаване на акционерния капитал на Българската банка за развитие и изобщо какво е движението на тези средства, тъй като се говори за етапи на предоставяне; как са разпределени към търговските банки, каква отчетност, какъв контрол, защото там общо взето самите търговски банки трябва да изпълняват тази мярка и вече не знам каква е връзката между трите звена. Държавата увеличава акционерния капитал в Българската банка за развитие, а тя от своя страна ги предоставя на търговските банки.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е планът, който аз Ви предложих в по-предното заседание и днес в началото на заседанието го казах: две насоки на контрол. Единият е европейските средства, другият – националните. Общо взето националните са насочени към ББР и аз исках да изчерпим темата с европейските и след това ще започнем и темата с националните. Разбира се, тя трябва да започне според мен именно с ББР и после ще започнем по министерства. Мисля да се движим в този план, ако сте съгласни. Да изчерпим европейската тематика и ще се насочим към националните средства.
Благодаря Ви, колеги!
Пожелавам Ви хубав следобед и приятна вечер!
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН ЦОНЕВ

Стенограф:
Стефка Аличкова