П Р О Т О К О Л № 3

---

На 22 юли 2020 г., сряда, от 16,00 ч. се проведе заседание на Временната комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на Ковид-19 при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министърa на икономиката Емил Караниколов (зам.-министъра на икономиката Лъчезар Борисов).
2. Изслушване на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ – Илияна Илиева.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията.
По предварително раздадения дневен ред:
1. Изслушване на министърa на икономиката Емил Караниколов – в случая на неговия заместник Лъчезар Борисов.
2. Изслушване на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ – Илияна Илиева.
3. Разни.
Колегите от Министерството са развили инициатива и от ББР са тук, така че ще чуем и тях – така предлагам.
Имате ли бележки по дневния ред?
Моля да го гласуваме.
Против и въздържали се – няма.
Ще помоля господин Борисов да се представят всички пред Комисията и след това ще Ви дам думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката. До мен е Илияна Илиева – в момента и.д. „директор“ на Управляващия орган и на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. С нас има и експерти от Българската банка за развитие. Те ще се представят.
ЗАХАРИНА ТОДОРОВА: Благодаря.
Казвам се Захарина Тодорова и съм началник на управлението, което се занимава с международното финансиране на Българската банка за развитие.
ОРЛИН ПЕТРУНОВ: Казвам се Орлин Петрунов – от ББР, началник-управление „Външни програми“, което се занимава с двете програми, които са по COVID-19.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предлагам да започнем със заместник-министъра на икономиката Лъчезар Борисов.
Представете информацията, за която Ви помолих. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На първо място, благодаря за това, че сме заедно с Вас тук, за да докладвам напредъка по изпълнението на част от мерките, които са в компетенциите на Министерството на икономиката и са свързани с COVID пандемията и мерките, които предприема и за които е отговорно Министерството на икономиката. Нашето Министерство е отговорно по две основни групи от мерки, които преминават през два наши основни органа: единият орган е Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“, вторият – Българската банка за развитие, но преди да вляза по същество – в детайли, ще си позволя да кажа съвсем накратко – в рамките до една минута, какво друго направихме по линия на пандемията като екип на Министерството на икономиката.
Още в началото, преди да има първи случай на COVID, направихме наш, вътрешен щаб, който включваше всички представители на нашите търговски мисии зад граница, както направихме и неформални или дори формални работни групи с представителите на търговските вериги, както и с представителите на аптечния бизнес в България. Това, което се видя – че при стартирането на кризата ние бяхме относително подготвени и в България, за разлика от много други страни – членки на Европейския съюз, и изобщо в света, не се допусна липса на стоки от първа необходимост и хранителни стоки. Това успяхме да го направим с веригите, защото работехме доста по-рано и успяхме да го прогнозираме.
На следващо място, работехме заедно с аптеките и ги подкрепяхме по отношение на снабдяването с предпазни средства, предпазни материали. Това също беше работа на Министерството на икономиката. В рамките на Щаба, който беше създаден към правителството, а и малко по-късно, заедно с логистично-координационния център, който се управлява от комисар Николов, бяхме в непрекъсната връзка – не само че стигнахме до доставки за България, в началния момент нямаше абсолютно нищо, на по-късния етап успяхме да мобилизираме българската индустрия. Много от компаниите в българския сектор започнаха да произвеждат предпазни костюми, които се оказаха на следващо ниво от най-висок клас – многократни костюми. Имаме вече сертифицирани компании, и то с ТЮФ сертификати, по отношение на предпазни очила и шлемове.
На следващия етап, в момента имаме доста по-добър напредък – очакваме до дни или до седмици компания, която оперира в България, да получи сертификати за производството на респиратори и на маски от най-високия клас, който е за лекарите – FFP2 и FFP3. Тоест поточните линии са изтеглени, само чакаме сертификата, който трябва да дойде от Италия.
Оттук нататък – да не отнемам Вашето време, минавам по темите. Както казах в началото, двата инструмента, за които отговаря Министерството на икономиката, за да подпомогне българската икономика и бизнеса в тази кризисна ситуация, от една страна – Българската банка за развитие, от друга страна – Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“.
Ще продължа нататък с относително кратки изложения и се надявам впоследствие при въпроси-отговори с експертите, които са заедно с мен – от Банката и ръководителят на Оперативната програма, да отговорим на всички въпроси в детайли.
По отношение на Банката – знаете, имаше увеличаване капитала на Банката със 700 млн. лв., които трябва да гарантират две мерки. Едната беше за физически лица, а другата за юридически лица – малки и средни предприятия.
Към момента каква е ситуацията? Програмата за безлихвено кредитиране – служители в неплатен отпуск, самоосигуряващи се лица, които временно не могат да полагат труд вследствие на пандемията. Усвояването към 21 юли тази година – близо 53 млн. лв. достигнаха безлихвените кредити от одобрените търговски банки към физически лица. Към търговските банки – партньори по Програмата, са постъпили 21 671 искания за кредити, от които потвърдени са 12 468. Средната стойност на заемите е малко над 4100 лв. Две трети от исканията са на лица на трудов договор, а останалата една трета – на лица, които са самоосигуряващи се. Партньорите по Програмата са общо 12 търговски банки, 10 от тях приемат заявления на кандидатите – Алианц Банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка, ЦКБ, УниКредит Булбанк, Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка са първите, които са усвоили финансов ресурс по тази програма. В края на юни с решение на Министерския съвет условията по тази програма са променени, за да има възможност повече хора да участват по нея. Служителите, кандидатстващи за безлихвен заем, вече не е нужно да са в неплатен отпуск в момента за подаване на искане за кредит. Самоосигуряващите се лица могат да декларират 20% спад в доходите не само за първото, но и за следващите тримесечия от 2020 г. В този контекст първоначалната мярка е подобрена, така че да има по-широк обхват на действие.
По Програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на микро-, малките и средните предприятия – Програмата работи от 1 юни и партньори към момента по нея са вече пет търговски банки. Това са Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Пощенска банка и Първа инвестиционна банка, а ние продължаваме евентуално разширяване на този кръг от банки, които да се включат в тази сфера.
През последните две седмици, когато вече имаме по-голям интерес, интересът към мярката, който е получен, се е увеличил значително и към 21 юли броят на запитванията за финансиране надхвърля 700. Гарантирани към момента са 41 заема на обща стойност 7 млн. 484 хил. 461 лв. Компаниите, възползвали се от мярката, оперират в най-засегнатите от пандемията сектори. Искам да посоча, че това са сектори, които са по-разширени от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Тоест тук влизат и секторите „Спорт“, „Туризъм“, „Хотелиерство“, „Ресторантьорство“, „Търговия на едро“. Кредитите са, както знаете – такава е Програмата, до 300 хил. лв., като могат да се финансират както нови, така и съществуващи експозиции. Заемите са с дълъг гратисен период до три години и се отпускат при облекчени изисквания, като гарантирането от наша страна е 80%. Още повече, направихме интернет сайт на Банката за развитие, така че може да бъде следено в реално време към момента каква е успеваемостта и изпълняването на програмите по линия на Българската банка за развитие.
По отношение на Оперативната програма, който е по-важният инструмент, защото тук говорим реално вече за кеш инструмент, който стига до нашия бизнес, до нашите компании – малки и средни компании и микропредприятия, докладвам следното. С Решение на Министерския съвет от 14 април към Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ са прехвърлени средства от Европейския фонд за регионално развитие в размер на 100 млн. 274 хил. 642 лв. – от три оперативни програми: „Околна среда“, „Транспорт и транспортна инфраструктура“, „Наука и образование за интелигентен растеж“. Допълнително с Решение на Министерския съвет от 11 май са прехвърлени още 164 млн. 312 хил. лв. от Кохезионния фонд към ОПИК, от Оперативна програма „Околна среда“ и Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. Към неизползваните в рамките на нашата оперативна програма средства и прехвърления ресурс от другите оперативни програми се изпълняват мерки за справяне с последиците от кризата. По-конкретно това са следните процедури:
На първо място, Процедура за подбор на проекти – това е процедурата за подкрепа на микро- и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията. Общият бюджет на Процедурата е в размер на 173 млн. лв., като минималният и максималният размер на всеки проект следва да бъде в границите между 3000 и 10 000 лв. По Процедурата са подадени общо 27 хил. 623 броя проектни предложения със заявена безвъзмездна финансова помощ в размер на 225 млн. 331 хил. 918 лв. Впоследствие моята колежка ще даде детайлна информация как върви усвояването.
Тук искам да отбележа, че така структурирана Програмата, колкото и бързо искахме тя да свърши, административният капацитет при нас в определена степен трябва да бъде подобрен, защото имаме одобрени проекти и за тези 27 хиляди компании в процес на оценка. Така че имаме одобряване – някои от тях са одобрени, някои от тях са в процес на оценка. Процесът е непрестанен, непрекъснато вадим одобрените компании и се минава към разплащане, но процесът няма как да стане светкавичен, тъй като административният капацитет от експерти и организация може би има нужда от подобряване.
Втората процедура, на която се спирам, е Процедурата за подбор на проекти и подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията. Процедурата е обявена на 10.07. с краен срок за кандидатстване 24.07. Предвиденият бюджет по тази мярка е в размер на 200 млн. лв., като минималният и максималният размер на всеки проект следва да бъде в границите между 30 хил. лв. и 150 хил. лв.
Допълнително с прехвърлените с Решение на Министерския съвет от 7.07. 30 млн. лв. от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ към нашата оперативна програма се предвижда обявяването на отделна процедура за осигуряване на оперативен капитал за предприятия, извършващи автобусни превози. С тази мярка искаме да акцентираме и към автобусните превозвачи, към транспортния сектор, които наистина бяха сериозно засегнати от кризата. Те също имат нужда от такъв тип подкрепа.
В четвъртата основна мярка, която е в рамките на ОПИК, са предвидени мерки за осигуряване на оборотни и инвестиционни средства за малки и средни предприятия чрез финансови инструменти. Те се изпълняват от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“, или така наречения Фонд на фондовете.
Това са мерките, които са от страна на Министерството на икономиката. По първата, която е в рамките на ОПИК, вече текат разплащанията – имаме нужда от ускоряване на този процес. Следващите са в ход. Ако има въпроси, съм готов заедно с нашия екип да отговорим. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз благодаря.
Колеги, въпросите – накрая. Съгласни ли сте? Окей.
Кой е следващият, който ще изнесе информация?
Заповядайте.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Аз мога малко по-подробно да разкажа по отношение на дейността на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и на това какви мерки сме предприели до момента във връзка със справяне с последствията от пандемията COVID-19.
Като начало прехвърлихме всички свободни средства, които бяха неусвоени към момента на появата на COVID, от Първа и Трета приоритетна ос и във Втора приоритетна ос, като за целта създадохме нова специфична цел във Втора приоритетна ос, където успяхме да разширим обхвата на допустимите кандидати по Програмата, тъй като по Втора приоритетна ос допустими бяха само предприятия, които попадат в обхвата на Стратегията за малки и средни предприятия. Създавайки тази нова специфична цел, успяхме да дадем подкрепа, тоест да предоставим възможност да бъдат подкрепени предприятия от всички сектори в българската икономика, разбира се, с изключение на предприятията от сектор „Селско стопанство“, тъй като това е вече основна демаркация с другата оперативна програма.
С тези свободни средства, които останаха и ги прехвърлихме, както каза заместник-министър Борисов, с тези, които бяха прехвърлени от останалите оперативни програми от Фонда за регионално развитие, Кохезионния фонд, структурирахме няколко мерки. На първо място това беше Мярката за микро- и малки предприятия – за оборотни средства. Както представи в анонс господин Борисов, тя беше обявена на 12 май, като кандидатстването стартира от 14 май. По тази процедура, тъй като очаквахме голям брой проектни предложения – както стана ясно, те са над 27 000, създадохме опростени правила за кандидатстване и оценка, и съответно след това за верификация, като това стана възможно на база на заповедта на министъра на здравеопазването за извънредното положение, където се допусна управляващите органи да обявяват процедури по опростени правила. На база на тези опростени правила в момента тече оценката на тези проектни предложения, като за момента сме разпределили Девета оценителна сесия. В рамките на една оценителна сесия има по 1000 броя проектни предложения.
Приключила е оценката по първите шест оценителни сесии изцяло и Седма частично. Какво имам предвид? До Пета оценителна сесия подходът на Комисията беше да разглежда всичките 1000 проектни предложения и когато приключи оценката по тях, тогава да се обявяват резултатите. Обаче практиката показа, че повече от 50% от тях генерират нередности или нередовности, ако мога така да кажа, което налага изпращане на допълнително искане на информация от кандидатите. И макар че сме направили с опростените правила отговорът да бъде само три работни дни, това наистина много забавя процеса по първите пет оценителни сесии.
Затова взехме решение и сме го качили на сайта, тоест да е достъпно до абсолютно всички заинтересовани лица, че вече имаме нов подход, който се изразява в следното:
- тези, които са без нередовности – ние ги разглеждаме, одобряваме ги, публикуваме на сайта и вече пристъпваме към сключване на договори и разплащане с тях;
- тези, които са с нередовности – изпращат си искания, в рамките на тези три работни дни, когато те отговорят, се преглеждат – какво е предоставено като искане, и когато те отговарят на изискванията, съответно бъдат отново одобрявани – за целта се публикува допълнителен списък;
- а на тези, които не отговарят, им се пишат основания, на базата на които ги предлагаме да бъдат отхвърлени.
Следващата стъпка, която предстои в този цялостен процес, е самото сключване на договорите, след което вече стартираме с разплащането. Тук се сблъскахме с доста технически проблеми, тъй като самите IBAN-и кандидатите ги подаваха не във формулярите за кандидатстване, тоест не можеше да се генерира за цялата извадка IBAN-а, за да стане нареждането към БНБ автоматично, ами в момента един голям човешки ресурс въвежда ръчно от сканирани декларации самите IBAN-и в една обща справка, която вече се изпраща към ИСУН и когато се приеме от ИСУН – ИСУН е системата, през която се кандидатства, тогава вече става възможно нареждането към БНБ. Наистина процесът е доста труден от чисто техническа гледна точка и мога да кажа, че сме се ангажирали в максимална степен, тоест това ни е абсолютен приоритет в дирекцията.
Към момента вече сме разплатили до Трета оценителна сесия, а днес се извършва плащането по Четвърта оценителна сесия, което вече е стартирало. В рамките на днешния ден ще бъде факт.
Разбирам, че наистина е бавно, но, за съжаление, не виждам как може да стане по-бързо, предвид всички особености на тази процедура и огромния брой проекти, които са постъпили. Междувременно в хода на оценка, тъй като ние извършваме всички служебни проверки към кандидатите през Националната агенция за приходите, Столичната община, общината по седалище на кандидата, Главна инспекция по труда, Министерството на правосъдието за свидетелства за съдимост, тоест до момента – до Девета сесия, са извършени над 20 000 служебни проверки за тези кандидати – 9000. А това предстои – направете си сметка – до 27 000. Тоест самият процес наистина е много труден, чисто технически. По същество иначе не срещаме други трудности. Това е по отношение на тази процедура. Разбира се, след това, ако имате допълнителни въпроси, съм на разположение за отговори.
Следващата процедура, която обяви господин Борисов, е процедурата, която е по аналог на тази за микро- и малки, но и не съвсем – за средни предприятия. Тук малко променихме подхода, тоест ако в първата процедура за микро- и малки – всеки, който по реда на подаване има право да бъде финансиран. И в тази връзка пропуснах да кажа – тъй като това е единственият критерий, по който се класират проектите – по реда на подаване, сега, сменяйки подхода, ние първо сключваме договори с тези, които са изрядни, а след това с другите. По този начин донякъде се сменя подходът, затова взехме решение да финансираме абсолютно всички проектни предложения, които отговарят на изискванията и които са си подали в срок проектите. (Реплика при изключени микрофони.) За първата, да. Очакваме може би бюджетът да достигне до 205 милиона, като гледаме горе-долу как се движат сега. От 1000 проектни предложения около 850, да кажем, средно се одобряват – останалите се отхвърлят.
По отношение на другата процедура за средни – възприехме малко по-различен подход, като въведохме и три критерия за техническа и финансова оценка, които след обстоен анализ установихме, че са еднозначни за всички категории сектори от икономическа дейност. Допълнително даже сме разделили бюджета по отделните сектори на икономическа дейност, като сме се позовавали на статистика от НСИ. Тоест на броя на предприятията от определен сектор – така е разделен общият бюджет, който за момента е 200 млн. лв.
Крайният срок за кандидатстване е 24 август, след което вече ще бъде назначена комисия за оценка, която ще извърши оценката. Оценката ще се състои от двата етапа, които са си стандартните – административно съответствие и допустимост, и техническа и финансова оценка.
Обикновено периодът за оценка е три месеца по ЗУСЕСИФ (Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове). Ако можем, и по-рано ще се справим, но общият брой на всички средни предприятия по статистика, които отговарят на допустимите сектори по тази програма, са около 4000, така че не зная точно колко проекта ще дойдат.
Отделно, за тези допълнително 30 млн. лв., които бяха прехвърлени от Оперативна програма „Транспорт“, към момента подготвяме друга процедура, която е по аналог на тази за средни предприятия. Тоест отново ще има техническа и финансова оценка с облекчени критерии и тя ще бъде само за автобусни превози. Тоест това са си парите, които са дошли от Оперативна програма „Транспорт“, те са си направили съответно срещи с този бранш. Така е сформирана и самата процедура, която за момента е на ниво само критерии и методология за оценка. Процедурата предстои да бъде обявена за публично обсъждане, след което да се одобри на Комитет за наблюдение – съответно критериите, и вече да стартира самата процедура. (Реплика при изключени микрофони.)
Минимум една седмица е публичното обсъждане. Комитет за наблюдение бихме могли следващата седмица да стартираме – може би в края. Ще направим с по-кратък период пак, позовавайки се на ситуацията все още. (Реплика при изключени микрофони.)
Не. Три дни може примерно да се пусне Комитет за наблюдение, а кандидатстването вече мисля, че повече от един месец няма да е необходимо, тъй като те не са чак толкова голям брой предприятия от този сектор. Предполагам, че ще е достатъчно, но това пак допълнително ще се уточни. По правила обикновено е не по-малко от два месеца, но отново можем да се позовем на извънредното положение, което всъщност вече не е такова. Как беше вече ситуацията? (Реплика при изключени микрофони: „Извънредна епидемична обстановка“.)
Благодаря. Така че можем да съкратим периода на кандидатстване.
За момента това е, което предвиждаме като безвъзмездни средства, които се предоставят от Програмата във връзка с последствията от COVID, като всичките тези процедури, които до момента коментирахме, са за оперативни разходи, тоест това включва разходи за материали, консумативи, режийни разходи, наеми и възнаграждения съответно, но в случай че не са кандидатствали по мерки от Оперативна програма „Човешки ресурси“, от гледна точка на двойно финансиране.
Допълнително от Фонда на фондовете ще бъдат предоставени в най-кратки срокове гаранции под формата на нисколихвени кредити, които ще бъдат предоставени през търговските банки, като периодът на тези кредити е между 5 и 10 години и няма таван на кредита. Общо взето е това по Оперативната програма.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма таван на размера на кредита?
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Да. Тоест кредитът не е ограничен до някакъв размер.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тоест може да се търси и 20, и 50 милиона? Това питам.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Съмнявам се, че някой ще иска…
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма таван – така ми прозвуча. (Реплика при изключени микрофони.)
После въпросите.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Трябва да погледна колко беше бюджетът.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: За Фонда на фондовете ли говорите?
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Да.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Окей, после.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, ако разрешите, само да допълня на фона на това. Аз тръгвам отзад напред на онова, което беше представено от колежката и на база на това, което споделих за Българската банка за развитие.
Както каза колежката, всяка бъдеща схема се подлага на обществено обсъждане, тоест по тази линия имаме публичност. Всяка една от мерките, която се реализира, минава през системата ИСУН – впоследствие резултатите са публични и се качват на интернет страницата на Програмата, която респективно е част от интернет страницата на Министерството на икономиката. Тоест абсолютна, пълна публичност се стараем да имаме по тази линия.
По отношение на мерките, които се реализират от Българската банка за развитие, както казах, имаме специално организирана нова интернет страница, която е www.bbr.bg/COVID, на която се качват резултатите от изпълняваните мерки ежесекундно. Така че основната наша цел е това да се случва абсолютно публично и всяка една от мерките да бъде абсолютно публична. Знаете, в Мониторинговия комитет, където се вземат решенията за новите мерки, участват представители на всички заинтересовани страни, включително и на работодателите. Така че това е една основна цел – ние да бъдем публични. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Някой от другите наши гости от ББР иска ли думата да представи нещо, да поясни?
Министърът изнесе информация, но заповядайте.
ОРЛИН ПЕТРУНОВ: По програмата, която е за физическите лица, безлихвените заеми, до този момент са договорени 40% от средствата и се надяваме до края на септември всичко да бъде усвоено. Там нещата са…
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може ли в конкретика? 40% от средствата – колко бенефициента…
ОРЛИН ПЕТРУНОВ: 136 милиона – това е договорено с банките – да бъдат раздадени.
В момента са 52 милиона и 700. (Реплика от председателя Йордан Цонев при изключени микрофони.)
Там нещата вървят доста добре.
По другата програма – за портфейлните гаранции, нещата малко по-трудно тръгват, но все пак има напредък. Очакваме до края на другата седмица да бъдат подписани договори с още четири от банките и общо ще станат девет. Една от тях вероятно ще се откаже. Портфейлите трябва да бъдат формирани до края на годината. Трудно върви, тъй като това се явява като държавна помощ по Програмата и банките срещат затруднения. Затова, съвместно с Министерството на финансите, организираме курс, в началото на август месец ще се проведе, с представители на всичките банки, с които ще имаме подписани договори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, колегата е абсолютно прав. И двете схеми бяха съгласувани с Европейската комисия по линия на държавни помощи, което беше нещо ново за нас, защото подобни схеми до момента не сме реализирали. За щастие, относително много бързо, за първи път Комисията реагира, имахме предупреждение и схемите бяха приети от Министерския съвет – впоследствие стартира неизпълнението от Българската банка за развитие. Но след стартирането на самите схеми Българската банка за развитие следваше и за двете схеми – тази, която е за физически лица, и за малки и средни предприятия, да влезе в процедури и в конкретни разговори с всяка една от търговските банки. Всичко това да бъде обяснено и презентирано как може да се случи.
Може би оттук нататък Българската банка за развитие трябва да положи малко повече усилия за маркетиране на тези мерки, защото това, с което аз лично се сблъсквам в практиката – че има хора, които се интересуват от мерките, но реално те не ги познават. Тук, как да кажа, не че се губи връзката, но реалният агент на тези мерки са търговските банки, които партнират с нас. Процедурата за обясняване и разясняване на тези мерки минава един път през ББР до търговските банки, от търговските банки вече до конкретните бенефициенти или искатели на този тип кредити, които са гарантирани от Българската банка за развитие.
Така че може би трябва да положим още малко усилия и в тази насока – за презентиране както към крайните бенефициенти, така и това, което каза колегата – за обучение на търговските банки, които вече са наши партньори.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Нещо друго имате ли да добавите?
Да минем към въпросите.
Аз имах въпрос, свързан с това, което току-що обяснихте, тъй като имах няколко разговора с мениджмънта на търговски банки, които са в тази схема, и те ме запознаха с тези трудности, които имат, но Вие изпреварихте въпроса ми. Наистина трябва да се опростят нещата там и някак си да се стиковат с начина на работа на търговските банки. Да, факт е, че това е нова схема, не е работено досега по такава схема, но пък тя е изключително важна, защото има мултиплициращ ефект по отношение на равнището на кредитите, които могат да се дадат – много повече, отколкото е портфейлната гаранция. Така че ще се радвам наистина да ускорите нещата там.
Само това исках да поясня, защото аз говорих наистина с мениджмънта на някои от търговските банки, и то по тяхно искане.
Колеги, заповядайте за въпроси.
Заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Имаше молби към Вас от големи предприятия да минат като помощи за средни. Имаше ли такъв вариант, удовлетворихте ли, или не се стигна до такава реализация?
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Да, средни предприятия – те се определят по няколко параметъра, съгласно Закона за малките и средните предприятия. Един от тях е средносписъчният брой на персонала, който е до 250 човека. Когато има свързаност между две предприятия съгласно Закона, или три, се сумира броят на тези лица. Съответно има и обороти и активи, но средносписъчният винаги е един от водещите и той определя може би най-основно категорията.
По временната рамка, по която са пуснати тези процедури, по която всъщност даваме оборотни средства, не са допустими големи предприятия за такива оборотни средства. От тази гледна точка няма как да предвидим за големи предприятия, а няма и как самите големи предприятия да ги определим като средни, тъй като не отговарят пък на изискванията на Закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Господин Председател, ако разрешите, да допълня отговора на колежката. Тя съвсем експертно представи отговора – аз искам малко по-общо икономически.
В първите реакции по отношение на кризата ние трябваше да осигурим, както тя каза, оборотен капитал и ликвидност на малкия и средния бизнес или на най-засегнатите. Разбира се, освен малкия и средния бизнес и микропредприятията, засегнати са и големите. Именно тук в момента тече един доста сериозен дебат, който е по отношение на новото финансиране, което беше договорено от Европа, където ние трябва да акцентираме върху иновации, върху Зелената сделка, енергийна ефективност и много такива теми, където трябва да разширим този обхват и върху големите, които наистина понякога се явяват и гръбнак, и имат тази сила да доведат до бърз растеж по линия на иновации, нови технологии, кръгова икономика и всичко, което се сещаме.
Тоест това беше първата светкавична реакция по отношение на осигуряване на оборотен капитал и ликвидност на най-засегнатите. Разбира се, дебатът в момента е отворен и тече заедно с работодателите, заедно в Националния икономически съвет, с всички национално представителни работодателски организации. Този дебат вече е отворен и тече. Така че това предстои.
На този етап най-антикризисната мярка беше насочена към оборотен и ликвиден капитал за най-засегнатите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз Ви благодаря.
Удовлетворен ли сте от отговора?
КАЛИН ПОПОВСКИ: Частично – да, въпреки че примерно в моя избирателен район голямо предприятие, като завод „Мизия“ – с 1000 шивачки, в COVID пандемията затвори за месец-два или нещо такова, без да си изпълни договорите към външни контрагенти. Въобще тежък финансов удар. Те попадат в тази графа, както Вие обяснявате, на големите предприятия, въпреки че са наистина сериозно засегнати. Имаха клъстерно разпространение на заразата в самата фабрика, плюс всички други неволи, които дойдоха от тази световна пандемия. Благодаря.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Може ли да допълня нещо?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Благодаря.
Сега очакваме нови средства, които ще дойдат по РИАКТИО. Знаем всички, че бяха договорени вече от Комисията около 692 млн. евро, които ще дойдат за България – поне така беше предварително казано, може и повече да са вече. (Реплика от председателя Йордан Цонев при изключени микрофони.)
Точно така, да. За тях става въпрос. За тях в момента започваме да мислим да се разработват нови мерки в подкрепа отново. Тези средства ще бъдат насочени в подкрепа пак на COVID, но тук вече няма да бъдат само за оборотни средства, а ще има и за инвестиции, за дигитализация, включително за някакви зелени проекти. Тогава вече ще видим какви ще бъдат условията. Тоест под каква форма ще се предоставят тези средства. Надявам се тогава и за големи предприятия да може.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Сумата е сериозно голяма.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Да. Сега няма цялата сума да дойде по ОПИК. Не зная каква част от тези пари, но основното финансиране ще бъде пренасочено към ОПИК.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Да не забравя, имаше още един въпрос, който беше поставен от търговските банки оператори по отношение на някои от кредитите. Мъча се да си спомня. Тези, които бяха до 300 хиляди, пак от ББР – за бизнеса бяха, че лихвата, която се получава откъм ББР, е доста висока по това кредитиране. Говорихме за някакви 6%. Това ми се вижда нереална лихва. Това не е помощ. Някаква яснота?
Понеже не задавам много точно въпроса си, ако не можете да ми отговорите, ще се опитам да конкретизирам за следващия път. Имаше такова оплакване, че лихвата по някои от кредитите, които идват от ББР, ресурсът, с който те работят, който им предоставяте да работят, се получава 6% и нагоре за някои от кредитите. Коя точно мярка беше не мога да се сетя. Извинявайте, че задавам въпроса малко неточно.
ЗАХАРИНА ТОДОРОВА: По принцип за портфейлната гаранция, елемента на плащане – той касае цената на гаранцията, където всъщност за едногодишен заем цената е под 25 базисни точки, тоест 0,25. Тъй като ние имаме само ангажимент за покриване на загубите, тоест споделяме…
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не ставаше въпрос за портфейлните гаранции. Ставаше въпрос за някои от кредитите, които са директни от Вас, но те оперират с тези...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, този въпрос по-скоро е дошъл от клиенти на търговските банки. Такъв въпрос стигна и до мен, че в крайна сметка, независимо че Българската банка за развитие се намесва чрез гарантиране на този тип кредити, крайният резултат, който стига до съответния кредитоискател, е на висока лихва.
Функцията на банката в случая – тя не предоставя съответен кредит на търговските банки по тези две схеми, тя предоставя гаранции. Тук това отново е свързано с този междуинституционален дебат между Българската банка за развитие и банките партньори, които оповестих, които са и по двете схеми. Наистина и аз получавам такъв въпрос, който идва обаче не от банките партньори, а от крайните кредитополучатели или искатели. Този дебат трябва да го изчистим, защото той е някъде по средата между двете институции.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги?
Заповядайте.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Моят въпрос е свързан с кредитите за физически лица, като въпросът ми е: има ли критерии спрямо допустимите лица, различни от тези – примерно да са били в неплатен отпуск за определен период от време и специално за самоосигуряващите се лица, с които сте разширили тази мярка? Освен 20% спад в доходите, някакъв друг критерий има ли за допустимост, например кредитна история? Може ли банката да въведе допълнително някакви критерии?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Въпросът е тотално детайлен, така че ще помоля колегите от ББР да се включат. Тук искам да отбележа, че при нас също стигнаха сигнали за част от самоосигуряващите се лица, които не попадаха в Програмата, което предизвика някакви дебати. Наистина е доста експертен въпросът, така че моля колегите да отговорят.
ОРЛИН ПЕТРУНОВ: Всичко това е записано в РМС-то, което е прието, и там е казано точно, че 20% от доходите трябва да се докажат по някакъв начин – спад в доходите.
Първоначално беше спрямо първото тримесечие на 2019 г. Сега се прие да бъде – независимо кое тримесечие да има спад. Мисля, че това решава до голяма степен въпросите.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Това по отношение на самоосигуряващите се лица. Тоест, освен тези 20% спад на доходите, няма други критерии, така Ви разбирам?
ОРЛИН ПЕТРУНОВ: Да. Това е основното.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Включително и за останалите физически лица, които не са самоосигуряващи се. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Други въпроси?
Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Най-напред да поздравя Министерството – и днес изтъкнаха нещо, което направиха още преди да имаме първия случай на болен от COVID в България, съвместно с Министерството на земеделието и други министерства. Щабът направи прогноза и не позволи в страната ни да има недостиг на хранителни стоки и стоки от първа необходимост.
Два са моите въпроси:
Първият ми въпрос е свързан с Българската банка за развитие, и в частност кредитите, безлихвените кредити за физическите лица. Тук се очертават два казуса – в разговори, които имам с хора от моя избирателен район. Все повече и повече ме карат да мисля, че това е едно общо неразбиране.
Неразбирането, което се случва, е относно неяснота за периода на ползване на неплатения отпуск. Тук става въпрос не за самоосигуряващите се, а за тези, които са на трудов договор – в неплатен отпуск.
В критериите е записано така, те казват: началната дата на неплатения отпуск трябва да бъде след 8 март 2020 г. – няма краен срок, до кога. Хората не са сигурни дали става въпрос за периода на официално гласуваното извънредно положение, или този срок на ползване на неплатения отпуск може да бъде и след това.
ОРЛИН ПЕТРУНОВ: Може да бъде и след това.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Има логика във въпроса им, защото много от производствените предприятия например имаха натрупани поръчки, по време на извънредното положение работеха, а след това заради общата европейска икономика поръчките им претърпяха спад, съответно пуснаха своите работници в неплатен отпуск. Но този неплатен отпуск е ползван след изтичане периода на официалното извънредно положение. Тоест техният въпрос е: те отговарят ли на критериите и могат ли да кандидатстват за такъв безлихвен кредит?
Следващият казус, който се получава, е: хора, които са били в неплатен отпуск по време на извънредното положение, след което фирмата преценява, че няма как да се справи и ги освобождава. Съответно тези хора отиват в Бюрото по труда. Те в момента нямат действащ трудов договор, но са били в неплатен отпуск – могат или не могат да кандидатстват, тоест отговарят ли на тези критерии?
Знам, че са много конкретни казусите, но ги чувам от няколко различни места – явно има някаква неяснота в критериите и начина, по който те са записани.
Вторият ми въпрос не е свързан конкретно дори с работата на нашата Комисия за мерките за COVID, но е свързан с ваучерната схема, която също е към Вас. Тук става въпрос за ваучерите за малките и средни предприятия, които кандидатстват за тези ваучери. Тя е докарана до едно положение – дотам, докъдето вече са определени доставчиците. Но кога ще има възможност фирмите да кандидатстват? Защото, въпреки че не е мярка, пряко свързана с COVID, това е помощ за фирмите. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Колегите от ББР, ако трябва, да ме коригират. Може би и на двата въпроса, които бяха зададени от народния представител, отговорът е: да, такива хора биха могли да кандидатстват. Но тук отново се допираме до това нещо и даже пред Вас бих си позволил чрез колегите от ББР, които присъстват на това заседание, светкавично да бъде предадено на Управителния съвет на Българската банка за развитие – да бъде организирана една конференция с всички такива въпроси и отговори, за да бъдат изчистени всички тези въпроси и отговори между нашите банки партньори и по двете схеми, след което да има и медийно, и представяне на нашия интернет сайт на всички тези отворени въпроси, които, както виждаме, се поставят и в Министерството, и в Народното събрание – пред народните представители. Това да бъде изчистено през един дебат и една много спешна конференция, която да бъде публична, и резултатите от нея с въпроси и отговори да бъдат качени на интернет сайта на Българската банка за развитие.
По отношение на ваучерната схема, която Вие визирахте – не знам дали визирате схемата, която работехме назад във времето по отношение на Българска фондова борса, или не, а може би колежката ще се включи по тази тема.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Това е една процедура, която конкретен бенефициент по нашата програма – Агенция за малки и средни предприятия, става въпрос за ИКТ ваучерите, предполагам, да. Тя се осъществява. Самият проект, който Агенцията изпълнява към нас, включва два етапа.
Първият етап беше избор на доставчици, които да изработят тези ваучери и този интернет сайт, като те са в три различни варианта с три различни суми. В момента няколко пъти внасят за одобрение при нас условията, по които ще могат да кандидатстват самите МСП за тези ваучери, защото такива бяха изискванията по Процедурата. Даже преди няколко часа се чух с изпълнителния директор – утре ще имаме една работна среща, за да доизчистим тези условия. Предполагам, че в най-скоро време те ще ги обявят и ще има възможност фирмите да кандидатстват.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Един малък коментар да направя, подобен на този от миналия път, понеже гостите са нови и не чуха тогава, когато беше Томислав Дончев.
Видяхме, че са закупени 318 респираторни машини, които са един тип студен резерв за нова вълна на епидемията. С колеги от големите държавни болници сме коментирали, че ще трябват поне 500 такива машини, които струват около нови 25 милиона. Просто Ви казвам една цифра, която ще се коментира може би и утре в Здравната комисия с министъра – откъде трябва да ги вземем тези пари, защото епидемията, особено в последните дни, навлиза в нова, леко обезпокоителна фаза – не само на клъстерно, а на дифузно разпространение на инфекцията. Големите държавни болници трябва да ги имат тези машини, а те са скъпи – една такава машина струва между 45 и 50 хил. лв. с ДДС. Трябват поне 500 машини за територията на България. Триста и осемнадесет са закупени, нови 200 машини трябва да се купуват. Трябва да си направим сметка от кой бюджет, откъде тези пари за сравнително кратко време трябва да бъдат осигурени. Казвам Ви го малко превантивно, защото утре ще стане коментар и в Здравната комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може би да дам някаква допълнителна информация, преди да отговорите. Вчера имах среща с господин Ананиев и с екипа му да подготвим следващото явяване пред Комисията. Казаха, че към тях имало насочени средства по програми, с които купуват оборудване – не само такова, всякакво. Може би те ще дадат по-точната информация.
Ако, разбира се, Вие имате какво да добавите, аз…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Това, което беше споменато, е абсолютно така. Не знам за бройките, които са необходими на Министерството на здравеопазването, те може би ще кажат.
В най-големия пик на кризата, когато нямаше нищо в целия свят и глобално беше битка за снабдяване и с респиратори, и с предпазни средства, и с лекарства, цените, които идваха от Китай, на наистина качествените, които са със сертификати, европейски респиратори стигаха 30 хиляди долара.
Хубавата новина, която аз започнах още в самото начало, е, че българска компания, базирана в Пловдив, която се занимава с производство на медицинско оборудване, в момента внедрява такова производство, заедно с техните партньори от Чехия, защото компанията е българо-чешка. Както казах, те в момента вече са инсталирали две поточни линии за маски от висок клас за лекарите, чакаме само сертификата, който е от акредитирана лаборатория от Италия.
За респираторите – те реално имат европейски сертификат и за производство на такъв тип машини. В момента тече тази крайна координация за производство на този респиратор, който очакваме – дай боже да го има и да се произвежда в България. За това нещо съм информирал както министъра и заместник-министъра на здравеопазването, така и председателя на логистично-координационния център – комисар Николов. В момента очакваме, дай боже, такова производство да стартира в България и наистина очакваме, че цените ще бъдат наполовина, и по-ниско.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, господин Председател.
Господин Заместник-министър, предполагам, че тази компания, която визирате, тъй като в информацията, която стигна до нашия Министерски съвет, за планираната програма, в която са дадени планираните операции, и по-конкретно стимулиране, внедряване на иновации на съществуващи предприятия. Ресурсът, който е заделен, е 85 млн. лв. Тъй като са дадени едни срокове – май месец, и все още не е стартирала...
Тук, да Ви кажа и на Вас, са включени и големи предприятия в тази операция. Това е единият ми въпрос, който ме интересуваше.
Другият – в подкрепа и на колегата от ГЕРБ, и думите на министъра. Аз също имам срещи с хора, които искаха да кандидатстват за тези безлихвени заеми, и то физически лица и самоосигуряващи се. Най-вероятно критериите, които са заложени от ББР, търговските банки – предполагам, тъй като рискът е доста по-голям при тези клиенти, че те слагат и допълнителни условия, което стопира самия процес. Затова ме учудва, че при 21 хиляди искания, които са постъпили към търговските банки, поне такава беше информацията, почти половината, и то за ресурса, който е отпуснат, е около 4100 лв. на човек.
А на тези, които бяха най-много засегнати – самоосигуряващите се лица, самите търговски банки са им налагали допълнителни критерии, които изискват. Тоест комуникацията между ББР и търговските банки трябва да е по-добра – това, което каза и заместник-министърът.
ОРЛИН ПЕТРУНОВ: В този момент няма как да въздействаме.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Да, Вие няма как да знаете какви са критериите, които...
Тоест конкретният ми въпрос е: Вие, ББР, давате конкретните параметри, на които трябва да отговаря това лице...
ОРЛИН ПЕТРУНОВ: Точно така.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Търговските банки имат ли право на интерпретация? Тоест да добавят допълнително, за да защитят риска, който...
ОРЛИН ПЕТРУНОВ: На практика го правят.
АДЛЕН ШЕВКЕД: На практика го правят.
А контролът, който може да се осъществи от Ваша страна, тоест да не се допуска това повишаване на критериите? Има ли лостове, с които Вие да реагирате спрямо търговските банки?
ОРЛИН ПЕТРУНОВ: Да Ви кажа честно, трудно би могло на практика да стане.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Министерството на икономиката, Финансите?
ОРЛИН ПЕТРУНОВ: Няма как да се въздейства.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще си позволя да направя забележка към колегите от ББР, защото в тази зала Вие давате думата – те влязоха в пряк диалог.
Именно за тези проблеми говорехме от самото начало на днешната дискусия. Затова препоръчах през колегите тази информация да стигне до Управителния съвет, да се направи една спешна конференция с въпроси и отговори – всичко това да бъде публично и да бъде качено на сайта. Тоест искам много по-добра координация с търговските банки. Ето, виждате, че това, което ние препоръчваме от Министерството, го казват и народните представители, и Комисията на господин Цонев. Така че очаквам това да се случи много бързо.
С това искам да отговоря на последния въпрос, а колежката ще отговори на темата, която беше свързана с Програмата.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Благодаря.
Тази процедура – „Внедряване на иновации в предприятията“, беше обявена за публично обсъждане и беше предвидена да се обяви официално за кандидатстване. Но всичко това беше преди COVID.
В началото започнах точно с това, че прехвърлихме свободните налични средства от Първа ос по Втора на Оперативната програма. Тази процедура беше предвидена по Първа приоритетна ос на Програмата, където наистина са допустими и големи предприятия. Така е, права сте. Но за момента процедурата е преустановена. Това по принцип се случи и с оглед на това, че, както споменах, подходът в микро- и малки предприятия – тази процедура за оборотни средства, трябваше да бъде сменен и реално имаше недостиг на средства. Тоест ние трябва отнякъде да ги осигурим тези средства.
След това, разбира се, когато дойдат новите пари, ако има възможност, ще предвидим – аз казах някакви мерки, включително и за иновации, които пак ще бъдат във връзка с COVID. Вероятно няма да бъде точно същата процедура, но до голяма степен може да има припокриване.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Със сигурност се очертава поне още една среща с Вас и с ръководството на ББР, защото има доста въпроси, които да изясним, а и много динамична е ситуацията и при Вас, и във връзка с програмите.
Колеги, ако няма други въпроси, да приключваме. Благодаря Ви.
Благодаря и на Вас за участието в заседанието на Комисията.

Колеги, има ли други въпроси по точка „Разни“?
Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Господин Председател, благодаря.
Направи ми впечатление, не е нещо особено, че сайтът на Народното събрание има раздел за тази анкетна комисия. В този раздел няма нищо публикувано все още. Разбира се, няма и как да има кой знае какво публикувано, но може би елементарните неща от рода на: кога ще бъдат заседанията или какъв е дневният ред биха били интересни за обществото. Така че препоръчвам, ако прецените, да ги публикувате.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Забележката е основателна. Даже ще обсъдим на следващото заседание и каква част от информацията, която получаваме, да публикуваме. Ние в началото бяхме решили да го правим, но малко ситуацията ни отклонява вниманието.
За следващото заседание съм подготвил да изслушаме министър Ананиев и екипа му. Ако имаме опция за другата седмица – ако не, ще видим в какъв режим ще работим. В началото на следващата седмица ще Ви обявя дали ще имаме тази възможност, разбира се, след като се консултирам с Вас. Благодаря Ви много.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,05 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Цонев




Стенограф:
Райна Зарева