П Р О Т О К О Л
№ 6

---

На 20 януари 2021 г., сряда, от 16,00 ч., в Народното събрание – зала 132, се проведе заседание на Временната комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на COVID-19 при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на заместник-министърa на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК госпожа Жени Начева по въпросите, свързани с дейността на Временната комисия.
2. Изслушване на управителя на НЗОК професор доктор Петко Салчев по въпросите, свързани с дейността на Временната комисия.
3. Разни.

Списъците на присъствалите на заседанието народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден, колеги!
Добре дошли в Комисията на госпожа Жени Начева и на господин Петко Салчев, професор Петко Салчев!
Предлагам Ви, колеги, дневния ред, който беше предварително обявен, само че тук виждам, че нашият технически екип е разделил изслушването в две точки. Те са в една.
1. Изслушване на заместник-министъра на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК госпожа Жени Начева, и управителя на НЗОК професор доктор Петко Салчев по въпросите, свързани с дейността на Временната комисия.
2. Разни.
Има ли, колеги, други предложения? Няма.
Моля, който е „за“, да гласува.
Всички са „за“, „против“ и „въздържал се“ – няма.
Само да кажа на членовете на Комисията: проведох разговори с министъра на образованието. Помоли за следващата сряда да подготви един доклад за разходите, така че да знаете, че следващата сряда ще имаме пак Комисия. Ще се опитам да поканя още някого. Ако имате идея кой още бихте искали да изслушаме, в точка „Разни“ ние можем да уточним тези процедури.

Предлагам да започнем с точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА НЗОК ГОСПОЖА ЖЕНИ НАЧЕВА, И УПРАВИТЕЛЯ НА НЗОК ПРОФЕСОР ДОКТОР ПЕТКО САЛЧЕВ ПО ВЪПРОСИТЕ, СВЪРЗАНИ С ДЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ.
Госпожо Начева, професор Салчев, Вие сте ни изпратили един материал, с който нямахме време с колегите да се запознаем, но Ви благодаря, че в писмена форма го имаме. Бих искал да ни запознаете, но само със средствата, които касаят разходите по пандемията ковид, защото виждам, че има и друг отчет. Той касае, по-скоро Здравната комисия, а не нас.
Заповядайте, имате думата, госпожо Начева. След като направите експозето, колегите ще имат възможност да Ви зададат въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаеми господин Цонев, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми професор Салчев! Благодарим за поканата и за възможността да представим това, което Здравната каса е направила по линия на овладяване на пандемията. Няма да повтарям това, което сме изложили в Доклада, а ще дам кратка информация, за да може след това с професор Салчев да отговорим на въпроси, на всички въпроси, които Вие имате.
Дейността на Касата има организационни и финансови измерения, тъй като организационните измерения на дейността водят съответно и до финансови разходи, които сме направили.
В Закона за извънредното положение – в чл. 15а, се предвиди възможност Националната здравноосигурителна каса да заплаща за дейности, свързани с лечение на COVID-19 по ред и условия, определени в методика. С тази методика и анекси, поредица от анекси към Националния рамков договор за медицинските и денталните дейности, националните рамкови договори, са предприети няколко неща.
Първо, предвидено е в случаи на извънредна епидемична обстановка да се заплаща отчетената дейност за съответния отчетен период на 2020 г. в първичната – специализираната, денталната медико-диагностичната и болнична помощ, когато е от извършена дейност по-малко от 85% от базисната стойност, която се определя от отчетната дейност през 2020 г. Тоест на изпълнители на медицинска помощ, които спрямо предходната 2019 г. не са постигнали средните бюджетни параметри, изработили тези параметри на дейност, Касата заплаща 85% от стойността, която е предвидена за заплащане. Тези, които са отчели 100% от дейността, разбира се, тя се заплаща в пълен размер.
Подчертавам, че този механизъм продължава и през настоящата финансова година. Така се гарантират средно-месечните разходи на лечебните заведения да се доосигурят разходите за персонал и снабдяване с основни медикаменти и консумативи, необходими за реализиране на текущата дейност.
Допълнително Националната здравноосигурителна каса сключи и договори с лечебни заведения за изпълнение на високоспециализирана медицинска дейност, свързана с изследване на PCR диагностиката на тестове, като на основание заповед на министъра на здравеопазването по ред и критерии се определят лабораториите, които могат да извършват такъв вид изследвания, и Касата съответно заплаща тази дейност, като тя е напълно безплатна за пациентите.
Допълнително Националната здравноосигурителна каса в хода на годината подписа анекс към Рамковия договор, с който увеличи цените на всички видове медицински дейности с между 8 и 10%, което също оказа положително въздействие върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ. Това се случи и в сферата на първичната, и на специализираната, на медико-диагностичната, и на болничната медицинска помощ, като тези увеличени цени станаха база за подписване на параметрите и анексите към рамковите договори и през настоящата финансова година. Тоест увеличението, което договорихме миналата година, е устойчиво и през настоящата финансова година.
Допълнително с три клинични пътеки увеличиха своята стойност двукратно почти спрямо предходната им стойност. Това са: Клинична пътека за инфекциозни заболявания, свързана с ковид, и други две белодробни клинични пътеки за деца и възрастни, които предвиждат специална диагностика и лечение на пациенти с такъв тип заболявания, както и към цените на всички клинични пътеки се предвидиха допълнително 20 лв., които също позволиха диагностика на пациенти за лечение в условия на коронавирус.
Сключиха се договори с всички лечебни заведения по заповед на министъра на здравеопазването, които създадоха организация за лечение на такива заболявания, и много бързо Касата създаде организация както за преструктуриране на болничните легла, така и за отчетност на лечебните заведения и за заплащане на този вид дейности, като се приеха специфични условия за изисквания за лекари и специалисти, които да съответстват на потребностите за лечение на пациентите. Предвидиха се и две клинични процедури – три и четири, които също да лекуват и лечебните заведения да получават средства за болни от коронавирус в интензивни клиники.
В извънболничната медицинска помощ миналата година започна заплащането, тази година също ще има устойчивост на този вид заплащания за работа на общопрактикуващите лекари на първа линия – 1000 лв., 360 лв. за наетите при тях специалисти и професионалисти по здравни грижи, и съответно 30 хил. лв. за медицински и диагностично-консултативни центрове, които да осигуряват диагностика, преглед и лечение на пациенти и наблюдение на пациенти с коронавирус, което съответно да облекчи натиска върху лечебните заведения за болнично помощ.
Допълнително и тази година продължават тези плащания. Миналата година и в Здравната комисия, и в Бюджетната комисия предложихме чрез Закона за бюджета на Касата за 2020 г. и тези текстове са предвидени и в Закона за бюджета на Касата за 2021 г. за изплащане на отчетена незаплатена дейност в периода между 2015-а до 2017 г. за болнична помощ, които дейности също подпомогнаха лечебните заведения за реализиране и заплащане на дейности, свързани с работата им през предходната и настоящите финансови години.
Със стойността на отчетените дейности за заплащане на ковид през 2020 г. по клиничните пътеки, които отбелязах – 104-а, 39-а и 48-ма, и клиничните процедури, както и клиничните пътеки с придружаващи заболявания ковид – лечение на друг вид заболявания, надхвърли 84 млн. лв. заплатени от Касата, като над 250 лечебни заведения по основните клинични пътеки – 104-а и 39-а, са сключили договор за лечение на пациенти с такива заболявания.
Мога да Ви кажа и съответно по всяко едно от направленията на дейност за заплатените средства. Сумата за заплащане на PCR тестове в общ размер за периода месеците април – декември са приблизително 6,7 млн. лв., като са заплатени от Касата стойност на общ брой изследвания над 111 хиляди броя. От миналата година, продължава и тази година, беше разрешено и можем да оценим финансовия ефект на общопрактикуващите лекари да осъществяват диагностика и на базата на бързи тестове при определени медицински условия и ред, които са съгласувани и с насоките на европейските отговорни институции за заплащане на този вид дейности. Така че в момента Касата е осигурила безлимитно право на общопрактикуващите лекари да диагностицират и на база бързи антигенни тестове и с PCR тестове при определени условия и ред.
Бързите тестове се доставят на този етап и са осигурени количества, достатъчни да осигурят нуждите на лечебните заведения от болнична и извънболнична помощ след проведен трансфер от държавния бюджет към бюджета на Министерството на здравеопазването. Те са закупени с тези средства в размер на 15 млн. лв. и се използват за диагностика без Касата да е заплащала за тях.
Здравноосигурителните плащания, които са заплатени по методиката за неблагоприятни условия, така наречените 85%, това, което отбелязах, и стана основен механизъм на заплащане през миналата и настоящата година продължава, достигнаха размер 278 млн. лв., в това число: за болнична медицинска помощ – 160 млн. лв., и съответно за първична медицинска помощ – 22 млн. лв., специализирана – 31 милиона, медико-диагностична – 12 милиона, и дентална помощ – 51 млн. лв.
Въведохме съвместно – Министерството и Касата, за което благодаря за съдействието и на професор Салчев, всички механизми за електронно наблюдение на процесите, свързани с ковид, в това число и интеграция на системите на Министерството и на Здравната каса за обмен на информация, за отчитане на резултатите, за съгласуване на резултатите във връзка с плащанията пък от страна на Министерството, на първа линия работата на лекарите с европейски средства и съответно за въвеждане в практиката на електронните направления и рецепти, което позволи да се оптимизира работата на изпълнителите на медицинска помощ и пациентите.
Допълнително предприехме редица организационни действия, които имат въздействие върху пациентите и те са свързани с удължаване сроковете на действие на протоколите за скъпоструващо лечение, ТЕЛК решенията и други елементи, свързани с лечението и диагностиката на пациентите, което ограничи необходимостта те да бъдат в лечебни заведения или да подлагат на риск своето здраве. През Закона за бюджета на Касата за 2021 г. предстои Надзорният съвет по предложение на управителя на Касата да гласуваме в условия на извънредна епидемична обстановка за тази финансова година вече през Закона за бюджета на Касата се предвиди механизъм, с който допълнителни 237 млн. лв. да бъдат разпределени, като постоянна добавка към брутните възнаграждения на лекари, специалисти по здравни грижи и санитари, съответно в размер на 600, 360 и 120 лв. брутно възнаграждение, като надграждащ компонент за техните усилия и работата им в ковидсреда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Професор Салчев, заповядайте.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Аз ще се опитам съвсем накратко да обобщя и част от нещата, които госпожа Начева каза. Ние имаме няколко вида плащания. Това са директните плащания за лечение и диагностика, госпожа Начева ги каза, 84 милиона 569 хиляди. Тук не сме добавили двадесетте лв. за диагностика на пациенти, които са 96 913 по 20 лв. още 200 хил. лв. директни плащания при пациентите плюс диагностичните плащания, които са 6 млн. 671 PCR тестовете, които плащаме на базата на направления 4 и 4а, които се допускат.
А индиректните плащания, те са в няколко направления. Те са за поддържане на системата или така наречената Методика за неблагоприятни условия – 278 милиона, което представлява 12% от общите плащания, които сме извършили, за поддръжка на системата. Тъй като знаете, че при заповед на министъра се спират плановите, профилактичните, диспансерните и така нататък средства и беше преценено и от държавата, и от нас, че трябва да поддържаме системата жива иначе трябваше голяма част от лечебните заведения да затворят врата, ако ние не извършехме тези плащания.
Още една група индиректни плащания, това са плащанията, които Касата извърши на собствените си служители в помощ на районните здравни инспекции. В момента се изготвя справката, която ще дадем на Сметната палата и НАП. Това са 1000-а лв. на първа линия, които не са осигурени от бюджета на държавата, а се осигуряват от бюджета на Касата, от нейните административни разходи. Така че общите суми са Ви дадени като разчети, а това беше само допълнението, което исках да направя. Или най-общо, ако кажем само за периода – аз съм го заложил като обобщение, за периода на кризата, тъй като аз започнах точно на 13 март, ако си спомняте, денят, когато беше обявено извънредното положение, са извършени здравноосигурителни плащания в размер на 2 млрд. 271 млн. лв., като от Методиката за неблагоприятни – това са 12%, които ние доплащахме.
И вече като анализ, може да се каже, е, че най-голям дял на тези плащания е в денталната помощ. Виждате, че над 33% допълнително, как да кажа, не субсидираме, но доплащаме на денталните лекари, за да може те да продължат да извършват своята дейност, тъй като не можаха да се включат по другите програми – 60/40 и така нататък, тъй като те са сключили договор с нас. И вторият голям дял е 15,16% при специализираната извънболнична помощ.
Като заключение искам да кажа, че в момента правим нашите анализи, които допълнително ще направим и ще предоставим вече в редакционни анализи как се справя цялата система на базата на тези плащания, като първото ми наблюдение е – това трябва да отбележа, че болниците не си научиха урока. Продължават да работят по стария ред и стария начин и очакват да им се дават пари, а такива кризи ще има и след края и аз ще изискам – това сме говорили с госпожа Начева, следващият месец освен договорите, които ще сключат с Касата, да ми представят индивидуалните противоепидемични планове, тъй като сега, ако намалим броя на леглата за ковид, не се знае при някоя друга инфекция дали няма да се наложи да разкриваме легла за нещо друго. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз благодаря.
Бих искал да помоля за евентуално писмен отговор на няколко въпроса като обобщена информация. Смятам, че ще бъде добре за нуждите на доклада, който ще изготвим, най-малко. Малко по-синтезираната информация: колко ковидотделения и в колко болници са били, колко легла са реализирани в цялата криза; каква е общата сума, която е платена по всички пътеки, по всички пера, както се казва; какъв е общият брой на хората, които са минали през болничната помощ? Тоест това са три въпроса, по които ще можем, а и би трябвало да изведем един общ показател колко струва един болен на системата. Защото…
ПЕТКО САЛЧЕВ: Изобщо? И броят за ковид?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Брой за ковид. За ковид. Тук говорим само за ковид. Правя това уточнение.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Приложение № 2.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Това не пречи да систематизираме…
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Брой случаи – тук са дадени. Това са 96 913. Всички тези ли са минали през болничната такса?
ПЕТКО САЛЧЕВ: Да. Това са отчетени към Касата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И това е сумата. Фактически можем лесно да…
ПЕТКО САЛЧЕВ: Искам само Ви да отбележа, че клиничните пътеки имат една сума, а клиничните процедури, тъй като се плаща на ден, имат друга сума. Така че…
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е за реанимация?
ПЕТКО САЛЧЕВ: Това е за реанимацията, да. И затова сме ги разбили по този начин, за да бъде ясно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Окей. Разбрахте в каква посока е интересът ми, за да можем да го направим в доклада, а хората да видят колко струва лечението на един болен в болничната помощ от тази пандемия. Това е единият показател. Разбира се, още други неща ще се опитаме – и на Касата колко струва, ще се опитаме в доклада да обобщим други показатели – по европрограми колко са средствата, отделени за справяне с икономическите последствия и така нататък, за да имаме някаква по-голяма яснота в доклада.
В тази връзка всичко, каквото и Вие се сетите, като аналитична информация по-скоро, пък и като синтетична. Да, това е синтетична, а по-скоро като аналитична, ще Ви бъда благодарен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Ще Ви представим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: С това уточнение, аз нямам други въпроси. Предоставям думата на колегите. (Реплика от Адлен Шевкед.)
И разхода за лекарства, добавя колежката Шевкед.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖЕНИ НАЧЕВА: Господин Цонев, уважаема госпожо Шевкед! Аз разбирам, то не е само домашно, и болнично лечение, ако трябва да имаме предвид, много трудно би било да се направи аналогия, защото и при лекарствата за домашно лечение, и при лекарствата за онкологично лечение, знаете, че няма намаление на отчетените разходи, защото лечението на хората с медикаменти продължи да се реализира, особено лечението и на онкоболни също продължи да се реализира както в болнична помощ, така и от гледна точка на лекарствопотребление.
Относно средната стойност на един пациент. Донякъде аз разбирам какво предлага господин Цонев и ще се опитаме да дадем такъв анализ, но има много косвени елементи на разходите, които не се отразяват – безплатни средства, които с министър Ангелов като бяхме, отчетохме, лекарства и консумативи, които са закупувани в условия на коронавирус, които не са директно постъпвали през Касата, но също са използвани от лечебните заведения, допълнителни средства по европейски проекти, които се финансираха както чрез хилядата лева, така и по други направления на финансиране, дарения, които се получиха в… (Реплика от Калин Поповски.) Да, да.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В работата на Комисията ще ги съберем и обобщени. Тук говорим за Касата – колко струва на Касата? Ясно е, че е по програми, чрез дарения, по линия на бюджета на Министерството на здравеопазването и така нататък. Нека да видим всичко да е точно, за да можем да направим един доклад, който ще послужи на всички не само като информация, но и като изводи за анализ. Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Това е много интересна информация, но предварително искам да кажа, че това е един от немногото случаи, в които се чувствам безпомощен като чета този текст отпреди няколко минути, който съм получил, защото не съм лекар, и това е нормално. Тук има наименования и други, които… Имам една препоръка: имаше смисъл този материал, ако бях го получил преди два дни, както е в целия свят, депутатът се обръща към експерти, които познава, да даде на един-двама директори на болници или други, за да можем да бъдем по-полезни. Иначе сега сме получили информация, която тепърва трябва да проверяваме. Така че моята молба е, господин Цонев, за в бъдеще, ако може по-рано да получаваме тези доклади, особено такива специализирани доклади.
Сега ще питам нещо, от което се интересува обществото и аз се интересувам като икономист. Ще се извиня предварително – не знам кой е подплащал ваксините, но примерно, предполагам, това чух от медиите, че Европейският съюз е поръчал ваксините по единна цена за всички страни членки. Нали така? Това е така.
Второ обаче, мен ме интересува: ние заплатили ли сме ваксините и по какъв начин сме ги заплатили – изцяло и предварително като F-16, или ги плащаме на партиди? Това – първо. Ако сме ги заплатили, или на партиди, много ме вълнува въпросът като гледам, че ние получаваме по две кашончета ваксини всеки ден, образно казано, притеснен съм като българин и се интересувам тези ваксини, които се доставят на България при нашето население, което сега няма да има преброяване, но 7 милиона, да речем, че сме и нещо спрямо другите страни – членки на Европейският съюз, ваксините колко са като процент? Разбирате ми въпроса. Просто като народен представител се интересувам, ако Вие може да кажете или да ни кажете откъде да получим, да питаме за тази информация? Защото тук разбираме всеки ден – ту 1000 ваксини, сега не дойдоха, дойдоха 14 хиляди. Значи, ние с тези доставки и с това темпо на ваксиниране, ще се ваксинираме 3028 г. Нещо не е така, това питат хората.
След това, би било добре тези данни, които са за цената на тестовете за COVID-19, тук аз сметнах набързо, дето се вика, бабешката – 60 лв. е на тест, по този, който сте дали горе-долу. Така ли е?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖЕНИ НАЧЕВА: Да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Примерно винаги аз се интересувам от това: а каква е цената в другите страни и народи в Европейския съюз от теста? Предполагам, че е близо до тази. Също така предполагам, че не би трябвало тази стока да е като другите – домати и краставици, но предполагам, че е възможно да има някаква разлика в други фактори – възнаграждение на лекари, които правят, и така нататък. Естествено, един лекар в Германия, за съжаление, взима повече от българина при други равни условия, пазарът е различен – едно е Германия, друго е България, но е хубаво да има някакво сравнение. Защото, знаете, че и това се коментира в обществото. Даже нали тук все пак сме сериозна Комисия, но това чувам, и вие сте разбрали сигурно, българи, които, за да влизат в Гърция, минават в Турция да си направят теста и влизат в Гърция. Нали сте го разбрали това? Това е заради разликата в цените.
Тоест, къде е България в цялата тази работа, особено в доставката на ваксини? Платили ли сме ваксините предварително или ги плащаме при доставка, първо, и, второ, защо са толкова малко ваксините за България в сравнение с другите страни? И там ли е така като процент от населението?
Между другото, правилно ли е изчислението, че от това колко са направени тестове всъщност някъде ми излиза 1,6% от населението, че са тествани през този период. Така ли е?
ПЕТКО САЛЧЕВ: Платено от Касата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Платено от Касата. Това е платено. И колко процента са минали? Защото ние трябва да сравняваме не, разбира се, колко са разходите – и разходите са големи или са малки, това не е въпросът. Въпросът е дали са ефективни разходите. Защото ние не сме взели мерки и не сме увеличили фондовете по клиничните пътеки и на Касата, за да пестим, а сме ги увеличили, за да свършим работа и да спасим човешки животи. Тоест тук пак някакви международни сравнения е добре да има примерно Румъния, Полша, така правим. Може би пренасяме от Икономическата, и от Бюджетната комисия, но сме създали една практика на колегите, които идват от различни министерства, винаги искаме от тях да правят сравнения, тъй като това е добре и за българската общественост. Иначе в отделните пътеки ние няма как да сме Ви полезни, освен колегите, които са лекари тук.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Мога да Ви отговоря за тестовете, а след това за ваксините и ще кажа защо? За тестовете мога да Ви обясня нещата, но за ваксините госпожа Начева, тъй като ние – Касата, не отговаряме за ваксините. Нямаме отношение към тях, въпреки че отговаряме за приложение на някои от националните проблеми – ваксиналните, и се очаква, когато влезе четвърта фаза, ние да започнем да заплащаме дейността, наречена „ваксинация“, където е предвидена. Към нас има отправено питане дали можем да покрием това? Тъй като по националните програми ние заплащаме 4 лв. на поставена ваксина или 7 лв. при задължителните ваксинации по Ваксинационния календар, а по тази Национална програма се обърнаха към нас дали можем да заплатим по 10 лв. на поставена ваксина. Това е във връзка с ваксинацията и оттук нататък – госпожа Начева.
Относно тестовете. Тестовете са договорена цена за услуга, а не доставна цена или така нататък. Вие знаете скандала. На мен даже ми искаха оставката заради това нещо, тъй като аз предложих да бъде намалена цената на тестовете – PCR тестовете, но PCR тестовете – Касата, които заплаща, бяха в помощ на районните здравни инспекции, а не за пълно покритие или така наречени скринингопрограми за тестуване. В момента, когато различните държави поставиха изисквания да се влиза с PCR тест или така нататък, лабораториите им започнаха да правят свои цени, в което ние не участваме и не влияем в този процес.
Имаме и доставните цени на останалите страни, но това си е търговски проблем на самите лаборатории. Ние договорено заплащаме услугата „Полимеразен тест“, която включва: взимане, изработване на теста, отчитане на резултатите и така нататък. В момента е 60 лв. Това е договорено. И тъй като ние не определяме цени, ние заплащаме услуги, които се договарят с Българския лекарски съюз, това е договорна цена.
Какви са договорните страни в останалите страни, не можем да кажем, защото всяка каса определя собствените си или всеки застраховател определя собствените си цени. Средната цена на тест в Германия в момента е 120 евра на един PCR. Когато отидете сами да си го направите, аз съм го проверил това нещо, тъй като в момента ме питат наши граждани, които имат е-формуляри, тях дали ще ги покриваме и така нататък. Това е по техни данни, аз не казвам, че са официални данни, ние казваме, че за тези случаи плащаме цената на България – 60 лв., или 30 евра на тест.
За Гърция, за Румъния…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз влязох в Интернет да видя за Германия. От техни сайтове, от 1 юли пишат: 39,40 евро, а е било 99 евро.
ПЕТЪР САЛЧЕВ: Да, но това е когато Касата плаща. Когато е на свободния пазар, нашите граждани, които ползват е-формулярите и трябва да отидат да си го платят и ние да възстановим разхода, ние им казваме цената каква е. Както е при нас, 120 лв. е на свободния пазар цената на един тест. Така че ние се движим в тези рамки, които са общо осреднените за Европа за PCR тестовете.
За бързите тестове… (Реплика: „Плащаме по-малко.“)
По-малко, да. Ние можеше да платим и по-малко, ако се беше съгласил Лекарският съюз. Госпожа Начева знае, бяха твърди големи споровете.
За бързите антигенни тестове. Тъй като те се доставят безплатно, голяма част от тях от Министерството на здравеопазването, ние нямаме отношение към тях каква е цената и какви са изследванията. Госпожа Начева ще каже. Освен това ние затова увеличихме цената на клиничните пътеки с 10% и добавихме 20 лв., за да не се налага гражданите да ходят допълнително да си правят и ние да заплащаме допълнително теста, а той е включен в общия алгоритъм на клиничната пътека. Ако те например имат сключен договор с лаборатория при по-ниски цени, това е вече работа на лечебните заведения какви цени ще договорят със съответната лаборатория, но тези 10% увеличение на клиничната пътека плюс двадесетте лева е включено, за да може да се правят не един, а ако реши болничното лечебно заведение, и няколко теста.
И последно, извинявам се, че толкова късно изпратихме материалите, но аз вчера сутринта получих информацията и започнахме да го подготвяме. Съжалявам! Това не е оправдание, но вчера очаквахме Сметната палата да ни прегледа сметките за деветмесечието, за да може да продължим по-нататък с нашите сметки.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Начева, за ваксините.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Гечев! Аз като бивш представител на Министерството на финансите абсолютно уважавам и разбирам това, което казвате като Ваши предложения за материалите, но допълнителен аргумент в информацията беше – благодаря и на господин Цонев, че ни покани в този момент, да имаме яснота по Отчета за изпълнение на бюджета за предходната година, защото все пак ни беше необходимо време да обобщим и синтезираме информацията по правилен начин, да включим и прогнозния отчет за декември, който, знаете, че до 10-о число на съответния месец, тоест януари, се събират данните и към 25-о число вече са ясни.
Относно сравнението с европейските държави професор Салчев каза, но аз Ви уверявам, че ние ежеминутно, ежесекундно сме информирани затова какво прави всяка една европейска държава по отношение на ковид и по никакъв начин не се отклоняваме от общите препоръки, насоки, координационни механизми и на синхронизиращи механизми за обмен на информация и за реакция както в медицински, така и в организационен аспект, така и в аспект на необходимост от осигуряване на лекарство, ваксина или тестове.
И аз ще започна от втория въпрос, макар че професор Салчев даде отговора. Ние наистина имахме много дебати с изпълнителите на медицинска помощ и с Лекарския съюз, но цената на тестовете при нас включва и труда за работа и за тяхното осигуряване. Броят на тестовете е много по-голям, защото в лечебните заведения се правиха тестове в рамките на стойността на клиничните пътеки, които заплащахме, а не само тестовете, които трябва да се отчитат, които се правеха в лабораториите, одобрени от министъра на здравеопазването, за които споменах. Допълнително Министерството на здравеопазването чрез бюджета, който представихме с професор Ангелов, осигуряваше финансирането към лабораторията, Националната референтна лаборатория, ръководена от професор Кантарджиев, и районните здравни инспекции, които също провеждаха голяма част от епидемиологичните тестове, проучвания и предварителна диагностика преди хоспитализация на пациенти.
Така че тестването беше финансирано както от държавата, така и от Касата и за сметка на средствата, които получават болниците от Касата по различни механизми. Извън това всеки един гражданин, който желае сам да се тества и диагностицира, си е заплащал за теста. Но всички показания, по медицински показания, тестовете бяха заплатени от държавата през тези различни източници на финансиране.
Бързите антигенни тестове, както вече отбелязах, са закупени със средства от държавния бюджет. Предоставят се безплатно на лечебни заведения в техните диагностични приемни кабинети, на РЗИ-тата, на изнесените пунктовете и в медицинските и диагностичните центрове там, където са създадени. На този етап са осигурени достатъчни количества и, както вече знаете, ние всяка вечер, тоест всеки ден резултатите се оповестяват вече, като даваме информация и за PCR тестовете, и за бързите антигенни тестове, като веднага приложихме препоръките на Европейската агенция по заразни заболявания – не ѝ казвам точно името и моля да бъда извинена, и на европейските отговорни институции, затова в кои случаи се прилагат бързи антигенни тестове за диагностика на пациенти и след това последващо лечение. Тоест прилагаме европейските правила и препоръки в тази посока.
Допълнително в стойността на теста, която наистина средноевропейски е съпоставима, дори включваме разходите за труд. Тук трябва да се отбележи, на тези, които правят тестовете, че имаше период от поне три месеца – вече почти една година, хората, които се занимават и осъществяват лечение на ковидболни, работят на абсолютно денонощен режим на работа, 24 часа, седем дни в седмицата и наистина по някакъв начин този труд също следваше да бъде осигурен и възнаграден за тези техни усилия.
Що се отнася до ваксините, мога да кажа следното. Макар че министър Ангелов, Щабът всеки четвъртък и не само всеки четвъртък, почти всеки ден има срещи в Министерския съвет по този въпрос, но за да уважа Вашата комисия като представител на Министерството на здравеопазването ще дам следната информация, разбира се, при необходимост и допълнителната такава. Ние участваме абсолютно солидарно в договорите за ваксини с всички останали европейски държави, като към момента Европейската комисия от името на държавите с производителите на ваксини е сключила шест договора. Очаква се, в момента е в преговори със седма компания.
Знаете, че тези договори минаха и през Народното събрание. Да, пет минаха през Народното събрание, предстои сключване на договор със шеста компания и седма също е в процес на преговори. Те минаха през Народното събрание за ратификация и даване право на министъра на здравеопазването да подготви формулярите за поръчка на конкретните дози от ваксините. Пропорционално на населението на всяка държава членка са разпределени количествата, които частично се финансират от общ фонд на Европейския съюз и от бюджетите на съответните държави спрямо населението и поръчките, които всяка държава ще направи, конкретните заявки за съответните бройки ваксини.
На този етап при получаване на разрешение от Европейската агенция за лекарствата за прилагане на дадена ваксина, договорът влиза в сила, който е сключила Европейската комисия с този производител, и съответно ваксината бива дистрибутирана към държавите членки при условията и по реда, които са договорени в тези рамкови споразумения.
Към този етап разрешение за употреба на ваксини имат само две компании. Това са Pfizer и Модерна, казвам ги съвсем кратко и разговорно. Очаква се всеки момент разрешение, до края на месеца най-вероятно, от Европейската агенция по лекарствата и за ваксината на AstraZeneca, но докато не се получи разрешение, медицинско одобрено за производство на дадена ваксина – обяснявам го като икономист, не като лекар, няма как съответната държава членка да поръча или да бъде доставена такава ваксина. Това е в изпълнение на всички условия за безопасност, ефективност на съответните ваксини по реда, по който се одобряват останалите ваксини и останалите лекарствени продукти на територията на Европейския съюз.
С одобряването на следващи ваксини, към следващи производители съответно започва дистрибуцията и на ваксините, които са със следващите производители на ваксини. Към този етап количествата, които държавата България е поръчала, надвишават броя на населението, което тя има. Тоест ваксинирането на всички български граждани, ако теоретично допуснем, че всички те желаят да се ваксинират, може да бъде осигурено. Разбира се, от тази бройка на населението трябва да изключим децата, защото те в момента не се коментират като показани за ваксиниране – до 16-годишни, но на практика поръчките покриват цялото население на територията на страната.
Подчертавам още веднъж нещо, което сме казвали, че е напълно доброволно поставянето на ваксината и е напълно безплатна за всеки български гражданин. Как се финансират ваксините? Да, цените са абсолютно еднакви за всяка държава членка, която се е присъединила към тези рамкови споразумения. Подчертавам, че всички европейски държави са се присъединили към всички рамкови споразумения за шестте договорени ваксини, тоест нито една държава не е отказала участие в този механизъм по никакъв повод и заедно с другите държави получаваме доставки и ще реализираме плащанията.
Средствата за ваксините, за цялото количество ваксини, което ние сме предвидили, разчетено за държавата България, са осигурени и ще бъдат осигурени от държавата. Те са предвидени в параметрите на средносрочната бюджетна прогноза и в параметрите на бюджета – Държавният бюджет за 2021 г. по две направления. Едното е в набирателна сметка към Министерството на здравеопазването – в края на миналата година беше обособена тя, и второто направление като възможност е със средства от буфера, който е създаден по силата на чл. 106 от Закона за държавния бюджет, който Вие гласувахте за 2021 г.
Плащанията за ваксините се реализират след получаване на доставка. Имат специфики и вариации между отделните компании и договорите с тях, но в повечето случаи това е до един месец след получаване на фактурата за доставката. Няма авансови плащания, няма предварителни плащания. Ние получаваме конкретна фактура с конкретни количества, които са пристигнали в нашата страна, и до 30 дни реализираме плащанията.
Средствата, които ще платим и които, отново подчертавам, са предвидени, условно да кажем, по държавния бюджет по тези механизми, които отбелязах, и са осигурени, ще се заплащат по този ред. Към момента не е заплатена нито една стотинка. Пристигнали са фактури за първите дози, които получихме в края на миналата година и началото на тази от Модерна и Pfizer, които ще бъдат заплатени, но все още не са заплатени, защото има краен срок за плащане, който не е изтекъл, и ние подготвяме необходимата документация за тази цел при спазване на абсолютно всички правила за прозрачност, на счетоводна отчетност, заприходяване на ваксините в Бул Био към районните здравни инспекции.
Към Министерството на здравеопазването имаме специална счетоводна програма, която наблюдава всички дози, които са пристигнали в държавата България, знаете, въвели сме информационна система, която отчита всички поставени ваксини. Тоест има пълна финансова обоснованост и система за финансово управление и контрол над паричните потоци, ако мога така да се изразя, на плащанията на ваксините. При всяко едно реализиране на плащане ще се дава пълна информация относно доставките.
Ние много разчитаме на това, че забавянето при Pfizer се получи от факта, че имаше много големи поръчки и техните производствени мощности не достигнаха, за да отговорят на всички поръчани количества в началото на годината, а количествата на Модерна като цяло бяха по-малко така разпределени от самата компания за доставки първите месеци на годината. Ако ваксините, които ние очакваме да получат одобрение като медицинска ефикасност и безопасност, получат разрешение от Европейската медицинска агенция, спрямо фазите на одобрение на ваксините много бързо можем да преминем от фаза едно, две и три, които са фиксирани в Националния ваксинационен план, към фази 4 и 5, които включват населението както над 65 години, в това число хронично болни хора, така и всички, които сме извън категориите, посочени в първите няколко фази на ваксинирането лица.
Неслучайно по тази причина включихме и общопрактикуващите лекари и съм благодарна и на тях, затова че се съгласиха и подкрепиха тяхното участие във ваксинирането, защото, когато дойде периодът – ние считаме, че през месец март, ако нещата се стекат благоприятно с одобрението на ваксините, ще може вече да започне и масово ваксиниране на населението на територията на страната. Отново подчертавам единствено и само за тези, които доброволно желаят да си поставят ваксини. Да не остане някой с впечатление, отново подчертавам, че това е задължително и, отново подчертавам, безплатно за хората.
Няма право никоя държава членка да препродава на различни стойности ваксините преди да е осигурила нейното население, тоест това няма как да се случи. Няма право никоя държава членка да слага други цени на ваксините и да слага надценки, да прави надценки, това пък въобще не искам да го коментирам. Тоест ние следваме абсолютно еднакви правила за всички европейски държави. Дори ако стигне момент, в който те могат по някакъв начин да се даряват на други държави, на съседни държави, това също става на общо европейско ниво с решение, със съгласие на производителя на съответната ваксина. Всичко това е регламентирано в много строги правила и критерии. Не знам дали отговорих на въпроса Ви, но…
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОЕНЕВ: Благодаря.
Много изчерпателно от моя гледна точка. Дано професор Гечев да е доволен.
Господин Христов има въпроси.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Начева, за мен на този етап от пандемията по-важно е не колко струват и кога ще бъдат платени ваксините, а доколко, по-скоро, кога ще дойдат достатъчно ваксини за всички, които, естествено, желаят да се ваксинират. И в тази връзка един въпрос, който може би е породен от медийни спекулации, но може би Вие сте единствената, която може да ги разсеете: е ли възможно извън договорките, които Комисията е направила с производителите, дадена държава – по-голяма от нас, да влезе в индивидуални договорки с даден производител, съответно на различна цена и тя да стане приоритетна за този производител и да достави едни допълнителни количества при различни условия извън тези, които са договорени за целия Европейски съюз? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може да отговорите – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: На последните срещи на здравните министри по тези въпроси, предстоят и такива срещи на ръководителите на съответните държави на 21-ви на европейско ниво, беше отправена изрична препоръка, че това не е редно и не бива да се случва – говоря за Европейския съюз, не коментирам извън Европейския съюз. Договорките, както отбелязах, и сключването на тези рамкови споразумения с производителите, са на солидарен принцип между всички европейски държави, които следва да спазват всички тези правила еднакво, по еднакъв начин. И неслучайно отбелязах, че дори ако настъпи момент, в който количествата, които има една държава са повече от потребностите за нейното население, тогава вече също да се приложи общ принцип и подход за това, какво се случва с тези количества. Но на европейско ниво ние следваме това, което правят и останалите европейски държави и не можем да влизаме в изрични други споразумения нито по отношение на цени, нито по отношение на поведение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И количества?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Да.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Може би само да поясня, че тук въпросът ми не е дали ние можем да го направим, въпросът е дали някой друг не го прави и затова не стигат за нас. Да речем една голяма Германия дали може да се сдобие извън общата договорка с допълнителни количества и затова да не стигат количества за нас на този етап? Това ми беше въпросът, а не дали ние можем нещо допълнително да направим. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Това, което мога само да кажа, е, че когато и други компании получат разрешение за употреба, а знаете, че населението на територията на Европейския съюз и капацитетът на една или две компании, които в момента имат разрешение за употреба на ваксини, са различни величини, когато и други компании, което ние се надяваме, защото нали отбелязах, че са шест и има споразумение, предстои седма, получат разрешение за тези ваксини, мисля, че този проблем ще се реши. Както се твърди, че всички тези ваксини, макар медицински да попадат в три категории, които може би професор Салчев, ако се интересувате, може да обясни, но всички те са утвърдени от Европейската медицинска агенция по лекарствата, то това означава, че ще бъдат задоволени потребностите и на нашата страна, това, което нас ни интересува.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости от държавната администрация! По-скоро един коментар имам и може би някакви добавъчни въпроси от колегите допълнително към Вас.
Първо, за това как се справи Касата в настоящата ситуация? Не че ние сме избрали господин Салчев, и аз съм от управляващото мнозинство, Касата се справи учудващо добре на целия този, как да кажа, една нова епидемия, нова болест, непредвидени условия, колко хора ще попаднат, особено есенната вълна. Само връщам малко лентата. Пролетната вълна беше лека, поеха я основно държавните болници. Частните болници лекичко останаха на заден план, без да приемат пациенти, защото, виждате ли, нова болест, с която постъпва пациентът, без да знаем колко време ще бъде хоспитализиран, дали ще попадне в реанимация или не, където и заплащането е различно.
Държавните болници поеха удара пролетта, после, знаете, станаха рокади в правителството – нов министър на здравеопазването. От лятото дойде силната вълна, която беше много по-тежка и много по-сериозна. Стигаха до близо 7 хиляди пациенти в българските болници, близо 700 пациенти в българските реанимации, като само връщам лентата, че ние закупихме от тези пари – общите, 310 апарата за контролирана вентилация, тоест останалите близо 400 апарата са били от наличните в болниците. Тоест почти всички реанимации на България поеха тези случаи и, разбира се, нямаше как, спря се всякаква друга планова хирургия. В моята специалност миоми и всичко друго спряхме да оперираме, за да може реанимациите да поемат тежките случаи.
Сега сме леко на обратно, което е доста добре. Сега специалисти, говоря с колеги от тесните специалности, които касаят тази диагноза – имунолози, епидемиолози, инфекционисти, те твърдят, че може би имаме някакъв процент вече образуван стаден имунитет, групов имунитет. Това е част от причината. Тоест много българи го изкараха на крак, без да разберат. Някои не обявиха, че са го преболедували. Тоест те само с тестовете в лабораториите разбраха, че са го преболедували или при джипитата, без да бъдат, как да кажа, картотекирани от съответните РЗИ-та заради карантини и всички други неща, които касаят заболяването, когато то е регламентирано и пациентът е карантиниран от съответните РЗИ-та.
По линия на ваксините да не забравя да кажа, че аз предлагам за следващия път или по-следващия, господин Председател, когато е удобно, ние за ваксините и за това, което попита и професор Гечев, може би ще трябва да поканим и професор Гигов, който е председател на този Национален щаб за ваксинирането, да ни изясни тези неща, които Жени Начева каза, и въобще в перспектива как виждаме в близко бъдеще ситуацията на ваксинирането, как е организирана, някои неща, които и други колеги, каквото се сетим към него, защото все пак той ръководи цялата тази нова ситуация в момента.
Едно-две бързи изказвания искам да направя по това, което попитаха колегите. Европа е един монолитен отбор, така да кажа, с 500 милиона обединената Европа, само че светът не е само Европа. И това, което ние виждаме, Америка даде от първите ваксини на Pfizer – BioNtech на Израел с предимство. Израел ваксинират в момента колкото искат. Почти половината държава е ваксинирана.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Седемдесет и пет хиляди дневно.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Чухте цифрата. Значи, те някъде до края на март ще ваксинират цялата държава. Не съм правил справка да видя дали там ваксината е пожелателна, защото казармата им е задължителна все още. Не знам как става, дали е пожелателна ваксината, но мога да дам един друг пример с Европа.
Друго за Израел, само да Ви вметна. Изтече неофициална, интернетна информация, че те плащат тази ваксина на 30 долара при цена 18. Може би те приоритетно са казали: Европа нека си чака, ние искаме, плащаме на 30 долара, вместо на 18, но искаме примерно 10 милиона и те започнаха да им дават. Все пак, знаете, Америка си е еврейска държава. Те на братята от Израел ще дадат първо, Европа си чака, както и се случва.
Другото, което касае Европа, това е отказът на част от българското население, което ми е много странно, да се ваксинира. Част от населението си мисли, че като е преболедувало веднъж болестта, имунитетът е доживотен. Имунитетът изобщо не доживотен. В моето семейство съпругата ми и синът на първата вълна се разболяха. Жена ми работи в такова ковидотделение. Още месец юни три пъти през два месеца си изследват антителата, които лекичко спадат. На всеки следващ път плазмените нива на антителата спадат и може би след месец-два все едно, че не са преболедували. Те ще бъдат в изходна позиция и няма да имат антитела, които да ги пазят.
Отскоро, само да Ви кажа, лабораториите в България, буквално след месец-два ще могат да изследват и клетъчен имунитет, освен хоморален, който също е много важен, и също едно изследване се прави в България на хората, които се ваксинират, ако искат, прави се едно клинично проучване – да видят през определен срок как се движат антителата на имунизираните хора.
Друго, което искам да кажа, е във връзка с петте ваксини, което каза Жени Начева преди малко. Значи, ние гласувахме пет ваксини. Нищо не чувам за петата ваксина CureVac. Кога ще дойде, колко от нея? Тя е някаква швейцаро-немска ли, каква беше – не знам. От европейските сме гласували трите ваксини – Janssen Pharmaceutica NV, която ще взимаме през Швеция, а не от Дания, не знам защо, и AstraZeneca – най-голямото количество оттам.
Обаче AstraZeneca е британска компания, те пък също вече са извън Европейския съюз. Както американците, приоритетно дават на Израел, така те приоритетно дават на Австралия, на страните от Британската общност. Само че там стана някакъв проблем с тази ваксина – информацията е малко половинчата. Има някаква частична забрана за имунизиране с AstraZeneca, от което леко се притеснявам, защото мисля, че тук най-големите количества за България, които са поръчани, са точно от AstraZeneca.
Първо, трите ваксини – векторните, европейските, са от стария модел, знаете. Те са на базата на противогрипните ваксини и на базата на атенюирания аденовирус. За американските ваксини се чу, че наистина технологията е нова, модерна, съвременна, безопасна, ефективна и всичко хепи и може би тези откриватели на тази технология ще стигнат до Нобелова награда. Правят се опити, правени са опити на последното ниво. Знаете, там те имат доста затворници – пожелателно, разбира се, с много големи дози заразени с вирус – имам конкретен пример там, да не коментираме тук за кой щат, къде, какво става. Такъв пациент, който е ваксиниран с една от двете американски ваксини, след това е заразен с някаква ненормална доза вируси и, разбира се, му няма нищо. Значи, ваксината го пази сериозно. Така че трябва да убедим населението да се ваксинира, защото ние гласувахме два милиона и петстотин хиляди ваксини за 2 млн. 500 хил. души, нали така, не ваксини, което значи пет милиона ваксини за два милиона и петстотин хиляди души трите групи – служители на първа линия, хората над 65 години и хората с хронични заболявания, които също не са малко.
Сега част от преболедувалите започват да резистират: не искам да се ваксинирам, чипирания, глупости един милион, за което трябва да направим всичко възможно да убедим населението. Защото, пак Ви казвам, имунитетът на преболедуването вероятно ще трае не повече от една година, след което човекът все едно, че не е преболедувал и се изправя отново пред тази болест. Много е зловеща, много е страшна. В моя избирателен район – голямата Университетска болница в Плевен, където аз работя, починаха четирима действащи лекари не-пенсионери. Действащи лекари, единият ми е състудент.
Много е страшна болестта, дава и късни реакции, по-късно трябва да се пият доста профилактични лекарства месеци по-късно, изобщо много е сериозна. Не знам, хората много лековато решават: какво ще се ваксинирам, нали преболедувах, или пък няма нужда, това не е болест. Едни такива, не искам да обиждам хората, но разпространяват се едни такива битови приказки, които нямат нищо общо с науката, с плазмените нива на антителата и така.
Не можем да предвидим за 2021 г. какви ще бъдат разходите, но пък е хубаво, че наистина гласувахме този буфер, който беше 600 милиона, нали така, от който ще се платят ваксините и ще има възможност Касата да вземе глътка въздух, ако се наложи, защото може да се наложи. Тук ги виждаме тези 80 и колко милиона за миналата година, за тази година какво ще стане, никой не знае. И ако ние закъснеем леко темпово с ваксинирането, може да има и трета вълна, която няма как да я предвидим, както не можехме да предвидим и втората.
Така че много са сериозни нещата. Българската каса не разполага с неограничени средства. Знаете, петте милиарда за тази година са някакви 700 – 800 лв. на един български гражданин за годината. Друг път съм го казвал даже и трибуната, Словенската каса е с 5 хил. лв. на един гражданин на годината, немските каси, професор Гечев, те са 80 и не знам колко, имат 211 млрд. евро сборен бюджет, което означава, че за един гражданин на Германия са 2600 евро, което значи 6 хиляди и колко лева за един немски гражданин. Нашата каса има 700 – 800. Такива са ни възможностите. Друг е въпросът, че и ние сме на 8% вноска, а не на 15, както е Германия. Там е 14,70.
Така че моят апел към Жени Начева и към професор Салчев е да се следят много строго тези разходи, защото, първо, те са разделени в болниците на две групи. Едните пациенти, които не попадат в реанимацията и попадат в пътеката 1200 лв. ковид. Другите, които попадат в реанимацията, са 600 и колко лева на ден, защото там също никой не може да предвиди колко време ще бъде реанимационното лечение – 10 дни, 15 дни, изобщо знаете, че тези пациенти са между живота и смъртта. И когато се наложи, и то вероятно при следващото правителство, преди това няма да се наложи, да се актуализира бюджетът на Касата, ако има нужда. Защото засега гледам, че се оправяме прилично и с тази цифра сравнително прилично, въпреки че болниците твърдят, че 1200 лв. е малко, обикновено пациентите лежат 15 – 20 дни и тази сума е недостатъчна, но горе-долу виждаме, че нещата се наместват.
Другото важно също, което Касата взе решение, което адмирирам, тези 85% от бюджета на болниците да се изплащат, въпреки че е спряна плановата хирургия толкова дни, точно защото болниците не могат да работят другите диагнози. Те работят само спешностите и ковид. Чак едвам от онзи ден са разрешени плановите операции, като бяха забранени цяло тримесечие. Нали си представяте колко пациенти са се натрупали през това време, които чакат да се оперират от каквото и да било.
Така че мисля, че до края на това правителство това няма да се наложи, защото остават буквално два месеца. До края на парламента ще е така. Благодаря засега.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Поповски.
Госпожо Начева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Извинявайте, господин Цонев, само две изречения по повод на коментара на доктор Поповски, за което му благодаря. Пълна информация за ваксините, отново подчертавам, доктор Поповски, освен на Здравна комисия, Вие сте член на Здравната комисия и знаете, всеки четвъртък Щабът предоставя, в това число за ковидситуацията и за хода на ваксинирането – като числа, като договорки, а и ние от Министерството на сайта оповестяваме, както и на сайта на Изпълнителна агенция по лекарствата.
Това, което исках да допълня, е, че българската държава освен ваксинирането като дози ваксини, това, което правим, е осигуряваме и втората доза. Когато се бие на един човек първа доза, сме заделили количества и за втората доза, защото някои държави са приложили практиката да ваксинират първа доза и да изчакват доставянето на втора и следваща доза. Така че ние сме приели този принцип на работа в момента на пристигане на доза, да осигурим двукратното ваксиниране, защото към този етап нашата неофициална информация, разбира се, е, че повечето ваксини – да не кажа всичките, ще бъдат двудозови.
Шест са споразуменията, в които участваме, а не пет, за да стане ясно. Със седмата компания Novavax само се очаква Комисията да сключи договор с тях. (Реплики.)
Която и ваксина да иска да се реализира на територията на Европейския съюз, тя трябва да получи разрешение от Европейската медицинска агенция. (Реплики.)
А Sanofi-GSK не са минали втора фаза на изпитания на ваксината, което означава, че ние поради факта, че не са минали втора фаза на изпитания, не сме поръчали количества. Гласувани са като договор, дори се очакваше по-рано да бъдат на пазара, но не са минали втора фаза на изпитанията и затова не сме поръчали конкретни количества, но и за тях има предвидени количества и разчетени средства, ако тази ваксина се появи.
И другото, което може би трябва да споделим с Вас, е, че при формиране на портфейла от поръчки на ваксини сме следвали балансиран подход, тоест и от трите вида ваксини да има пропорционално осигурени количества за населението.
Другото, което исках да отбележа от гледна точка на стабилността, финансовата стабилност на Касата, е, че средствата, които са необходими за продължаване на плащанията за първа линия на болнична, извънболнична помощ спрямо развитието на извънредната епидемична обстановка ще бъдат осигурявани от държавния бюджет като допълнителен трансфер към бюджета на Касата. Те са предвидени и разчетени също в нашите изчисления за 2021 г. и са съобразени с хода на развитие на епидемичната обстановка. Допълнително на този етап десетте лева, които са предвидени за ваксиниране – било то от пунктовете към лечебните заведения за болнична помощ, или от общопрактикуващите лекари през техните пациентски листи, или районните здравни инспекции, или медицинските центрове, които обособят такива пунктове за ваксиниране, съобразени с правилата и изискванията на поставяне на ваксината, ще бъдат заплатени също със средства от държавния бюджет.
Не виждаме основания за изводи за нестабилност на бюджета на Касата или за необходимост още по-малко от актуализация на бюджета. Все пак сме началото на годината. Тук повечето от Вас са представители и в Бюджетната комисия. Когато коментирахме Проектозакона, вече Закон за бюджета на Здравната каса, мисля, че всички основни дейности на извънболничната, болничната помощ и лекарствата са осигурени през бюджета на Касата по новите цени и обеми, които са договорени със съсловните организации и не би следвало да има нестабилност в реализиране на дейностите. Не дай Боже, ако възникнат извънредни обстоятелства, са разчетени на този етап необходимите буфери през държавния бюджет, като знаете, че също през Закона за бюджета на Касата се предвиди за първи път такъв принципен механизъм – да могат да се правят трансфери от държавния бюджет към бюджета на Касата в случай на извънредна епидемична обстановка за разходи, свързани с епидемията и във връзка с чл. 106 от Закона за държавния бюджет.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, професор Салчев.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Аз ще се опитам само 30 секунди да отнема.
Подходът, който предприехме, така че да има стабилност на бюджета на Касата, беше абсолютно консервативен. За да ме разберете какво се получи тази година? При втората вълна желанията за разкриването на така наречените ковидлегла, защото такова понятие няма, стигнаха дотам, че надвишаваха два пъти здравната ни карта. При 48 хиляди легла, бяха подадени заявления от лечебните заведения за 108 хиляди да открият ковидлегла. Спазвайки всичките принципи, бях обвиняван от кой ли не, че не разрешаваме дадена болница и така нататък, ние спазихме всичките принципи и изискванията на добрата медицинска практика, така че да не се стигне до положението да заплащаме на лечебно заведение, където няма лекар, който да лекува ковид. Тази практика ще продължи и по-нататък. Въпреки натиска, аз ще се опитам да удържа всякакъв натиск, така че да се спазват не само финансовите стандарти, а и медицинските и да не се позволя заплащане на дейности, които не отговарят на медицинските стандарти.
И второто, към което ние ще насочим усилията си. Като говорим в момента за лечение на ковид, ваксинация и така нататък, ние започнахме разговори с медицинските специалисти не само в България, аз говоря с моите колегите в чужбина, за така наречения пост-Ковид синдром. Никой не се сеща, че голяма част от тези хора, които са изкарали ковид, имат няколко системи, които са нарушени. В момента започнахме тези разговори. Говорих с Министерството на здравеопазването, говорих с министъра и ще влезем скоро в преговори с Българския лекарски съюз, за да можем да видим как ще се отнасяме към тези хора, за да бъдат наблюдавани и да не се получават усложнения след преболедуването на ковида, тъй като ковидът удря сърдечно-съдовата, дихателната, нервната, гастроинтестиналната система по различен начин и трябва да намерим мултиспециализиран подход, който да наблюдава тези хора, за да не допуснем инвалидизация и хронификация на някои от заболяванията, които ще бъдат на базата на тези неща.
Така че това е планът ни във връзка с ковида, където ще отделим определен ресурс или за амбулаторна процедура, или за хронична процедура, или за клинична пътека, за да може да обхванем и тези хора след време, тъй като това заболяване ще продължава да съществува. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Ако има други въпроси, също в писмен вид ще ги изпратим накрая, когато приключим работата, да обобщим всичко.
Аз Ви благодаря, госпожо Заместник-министър, професор Салчев и на Вас, за изчерпателните отговори. Смятам, че сме удовлетворени за целите на работата на Комисията.

По втора точка:
РАЗНИ.
Може ли малко за внимание, искам нещо да Ви предложа да уточним. Аз предлагам всеки член на Комисията, или най-малко представителите на всяка парламентарна група да направите някакви писмени предложения относно това кого още да изслушаме и какви въпроси не са зададени. Смятам да Ви предложа да завършим работата на Комисията с искане на справка за европрограмите – искане докъде са стигнали, колко всичко – детайлно, също Българската банка за развитие, разбира се, всички управляващи органи на европрограмите чрез вицепремиера Дончев, но последното изслушване да бъде с министъра на финансите, който да даде пълен отчет за бюджетните, извънбюджетните и всякакви – обобщена справка. Апелът ми към Вас е: незададени въпроси, неизслушани държавни служители или министерства, за да направим един график до края как ще приключим.
Убеден съм, че сигурно има още неща, които всеки един от Вас иска да знае, за да можем накрая на база на свършената работа да направим един план за доклад – как да изглежда той, каква информация да съдържа, по етапи, времево и така нататък. Понеже не се сещам, най-вероятно не мога да обхвана всичко от това, което съм канил досега.
Моля Ви, всеки, който смята, че трябва още някой да поканим или пък групи въпроси, които да зададем – може да ги зададем писмено и да не каним никой, но да получим отговорите, може да са въпроси към министри или служители, които са били тук, но не са отговорили, ще ги зададем в писмен вид. Въпросът е до следващата сряда или когато можете, да ги дадете на техническия екип на Комисията, ще ги обсъдим, ще ги изпратим. А за следващата сряда ще дойде министърът на образованието. Ако искате, да поканим още някой, да не е само той, в смисъл още някое министерство? Аз не се сещам кои други министерства са сериозни бенефициенти на програми или на разходи.
Кои остават? Транспортът – не сме викали, Образованието – категорично има какво да говорим там. Те са от тези, с които наистина не сме говорили. Аз ги каня от миналата година, но нямаше възможност. Винаги имат някакви други неща.
Транспортът, Спортът, кои останаха, подсетете ме? Културата. От тях имаме някакви писмени справки. Може да поискаме финални, обобщаващи справки най-малко за цялата минала година, защото вече ги има. Кажете как да направим? Както предложите, така ще направим.
От това, което слушаме за ваксините и което каза доктор Поповски, аз мисля, че е уместен този въпрос: няма добра информационна кампания. Даже тя не е точно информационна, а по-скоро старото, изтъркано клише агитационна или от този род. (Реплики от народните представители Дора Христова, Румен Гечев и Калин Поповски.)
Понеже някой каза, че казармата в Израел е задължителна. Не, не е, обаче ако откажеш, не можеш да следваш в университета. Казармата не е задължителна, но губиш автоматично ред граждански права и привилегии. (Реплика.)
Добре, колеги, ще поканим и Транспорта.
Закривам заседанието.


(Закрито в 17,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Йордан Цонев

Стенограф:

Янка Иванова