П Р О Т О К О Л
№ 7

---

На 27 януари 2021 г., сряда, се проведе редовно заседание на Временната комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на COVID-19

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев по въпросите, свързани с дейността на Комисията.
2. Изслушване на министъра на транспорта Росен Желязков по въпросите, свързани с дейността на Комисията.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Временната комисия за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на COVID-19, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Йордан Цонев.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден, колеги. Имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията.
Дневният ред предварително Ви беше раздаден, а ние го уточнихме на предното заседание:
Изслушване на министъра на образованието и науката – господин Красимир Вълчев, по въпросите, свързани с дейността на Комисията.
Втората точка е същата, само че с министъра на транспорта Росен Желязков.
И трета точка – Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Единодушно „за“ – благодаря Ви.

Преминаваме към дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ ПО ВЪПРОСИТЕ, СВЪРЗАНИ С ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА.
Господин Министър, благодаря Ви, че се отзовахте на нашата покана. Имахме няколко разговора, но по различни причини не можахме по-рано да осъществим тази Ваша визита.
Моля Ви да ни запознаете накратко, аз предполагам, че писмен материал ще ни оставите по темата. Нашата комисия, както знаете, се занимава с контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на пандемията COVID. Така че имате думата. Благодаря Ви.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Извинявам се, че не успях една седмица по-рано да се отзова на Вашата покана поради ангажираност миналата седмица, но надявам се, че не е късно днес.
Миналата година през март месец епидемията свари малко или много образователните системи неподготвени, ненастроени да осигурят равен достъп до обучение в електронна среда от разстояние. Традиционните образователни системи са настроени да осигуряват равен достъп чрез физически достъп до близко училище, особено когато говорим за малките деца и ученици. В държавния бюджет се планират средства за транспорт, планират се средства за училищни сгради, но не и за осигуряването на равен достъп от разстояние.
В последните години Министерството на образованието направи редица инвестиции, в това число и в електронно обучение, но те също не бяха насочени толкова към осигуряването на равен достъп от разстояние. Въпреки това можем да кажем, че системата се справи бързо и беше относително готова – относително спрямо другите системи на образованието, миналата година през март месец. Така например ние инвестирахме повече в електронно фронтално обучение в класните стаи, тоест електронно обучение в самото училище, отколкото от разстояние.
В същото време обаче бяхме изградили една от най-добрите облачни инфраструктури и миналата година една от големите стъпки, които направи българската образователна система, е, че ние вече имаме профили на всеки един ученик и учител в облачна среда, които позволяват да бъдат не толкова и само профили за достъп до електронните образователни платформи, но позволяват персонализация на обучението. Профилът на ученика е негово портфолио, той е и негова електронна ученическа раница, той е възможност за анализиране на неговото учене от учителя. 2017 г. провокирахме училищата да инвестират в закупуването на права за електронни образователни платформи или по-точно да въведат електронни образователни платформи, тъй като една част от тези платформи са безплатни, но след това изискват поддръжка. По-късно не продължихме с финансирането на това, тъй като ние осигурихме алтернативно системно решение като част от пакета в Microsoft – това е платформата Microsoft Teams. В същото време една голяма част от училищата ползват платформата на Google, ползват платформата на Школо, която от електронен дневник беше надградена електронна образователна платформа, ползват Мудъл и други образователни платформи, така че в това отношение системата беше готова. Ние имахме две-три системни инвестиции, които мога да кажа, че направиха нашата система да е по-напред в сравнение с другите образователни системи. Това е именно инвестицията в облачна инфраструктура. Ние имаме една от най-големите групи в профили – 866 000 профила, както Ви казах – това са профили, които се интегрираха – Microsoft, Google, Школо – тоест всички образователни системи се интегрираха в нашите профили и тези профили ще позволяват, както Ви казах, ще се анализира, следи ученето на всеки един ученик от 1 до 12 клас, пък след това могат да се ползват и в системата на висшето образование.
Другото, в което бяхме най-напред, това е Wi-Fi мрежите във всички училища, малко образователни системи имат изградени Wi-Fi мрежи във всички училища, които да покриват всички класни стаи, но те не ни вършиха много работа при обучение в електронна среда от разстояние.
Събрахме данни миналата година, още първата седмица след 16 март, колко ученици са включени в електронно обучение – 90% близо, между 89 и 90%. Основно половината декларираха, че не са включени поради липса на устройства, другата половина – поради липса на интернет свързаност. В тази връзка решихме, че по отношение на интернет свързаност много по-бързо и по-лесно от гледна точка на размер на средства може да се действа. Имахме заложени средства за доизграждане на Wi-Fi мрежи в училищата, които пренасочихме за изграждането на Wi-Fi точки в кварталите с най-голяма концентрация на такива деца. Това са обикновено обособените ромски квартали и затова изградихме в 14 такива Wi-Fi точки с помощта на мобилните оператори. Два от трите мобилни оператора се включиха в тази дейност. Самите точки след това, самите рутери след приключването на ситуацията се местят в училищата, защото ние ги бяхме планирали за доизграждане. Защо за доизграждане? Защото имаше училища, които имат Wi-Fi мрежи, но не покриваха сто процента от класните им стаи, а амбицията ни е такава. И фактически тези средства ги използвахме временно за изграждане на тези точки. Допълнителните разходи бяха само свързани с инсталирането и демонтажа на тези Wi-Fi точки. За съжаление, учениците като видяха, че могат да се ползват само за образователни нужди, бързо загубиха интерес.
Това, в което изостана обаче нашата образователна система през последните години, е по отношение на насищането с електронни устройства, с компютри, и то не толкова в компютърните кабинети, колкото персонални компютри. Вече всички образователни системи се ориентират към мобилни преносими компютри, пък и не само образователните системи, всички потребители. В момента стационарните компютри в системата, а те са близо 55 000, са предимно в компютърните кабинети. Оттам нататък към днешна дата имаме близо 34 000 устройства, но преносими компютри през пролетта бяха между 16 000 и 17 000 тези компютри.
За сметка на какво се закупиха тази разлика от близо 17 000 – 18 000 устройства? Закупиха се една част от тях за сметка на предвидени средства по Националната програма „Информационни и комуникационни технологии в системата на предучилищното и училищното образование“, закупиха се за най-вече за сметка на предоставените допълнителни средства с ПМС № 346 от 2020 г. и ПМС № 235 също от 2020 г. Все още част от тези компютри се доставят. Малка част от училищата впрочем избраха да купуват таблети. Това са препоръките и на образователните експерти, и на експерти в областта на информационните технологии, че таблетите не са толкова функционални за учене, колкото устройствата. Ние съответно ги специфицирахме тези устройства да бъдат повече ученически тип устройства, които са с подсилен корпус, едновременно с тъч дисплей и с клавиатура, и са далеч по-функционални от таблетите. Все още има устройства, които са закупени, но се предоставят. Има глобален проблем с доставките, особено на такъв ученически тип устройства. Впрочем 20% от тези допълнителни компютри, които се закупиха, са за учителите. Имаме и учителски тип устройства. Нямаме учители, които да не осъществяват обучение в електронна среда поради липса на устройства, тоест всички учители бяха обезпечени. С новозакупените устройства създадохме и своеобразен оборотен фонд, който беше създаден с едно задължение на училищата – при преминаване на обучение в електронна среда от разстояние да се подпомагат взаимно. Тоест в едно училище, ако има повече деца без устройства, което е с концентрация на такива деца, другото училище да го подпомогне. Тези устройства все още се недостатъчни, все още не осигуряват обучение на всички, защото не сме закупили основната част от устройствата, които са по линия на REACT-EU. Там имаме одобрени средства в размер на 70 млн. лв. за закупуване на 80 000 устройства, минимум 80 000 устройства, вероятно ще бъдат закупени 80 и няколко хиляди устройства. Пак долу-горе в този периметър ученическите лаптопи са до 800 и няколко лева с ДДС, учителските – до 1000 лв. Една малка част ще закупят таблети. Ще разрешим на тези училища с концентрация на деца от уязвими групи, които поставят въпроса, че могат да купят повече устройства на по-ниска цена.
Тук е важно да отбележа, че тези устройства, с изключение на 2500, другите се закупуват от училищата. Ние в последните години изследваме политиката за децентрализация към училищата. Само по отношение на компютрите им дадохме минимални изисквания – да бъдат такъв тип ученически функционални.
С ПМС № 346, с което предоставихме допълнително 15 милиона на училищата, това, което също така събрахме като информация, ние им казахме, че могат да ги използват за няколко неща – допълнителни възнаграждения на хора, които са работили допълнително, за купуване на устройства, въздухопречистватели – видяхме, че са купили немалко въздухопречистватели. Общо системата е закупила около 8000 – 9000 въздухопречиствателя за класните стаи основно, тук-там и за учителските стаи. Това не е малко, но не е достатъчно, от друга страна, защото в системата има 36 000 – 37 000 класни стаи, отделно са физкултурните салони, учителските стаи, но това е нещо полезно не само по време на епидемична ситуация – пречистването на въздуха, тъй като класната стая е среда на многочасово стоене, многочислено пребиваване на децата. Особено тези месеци прозорците не могат да стоят постоянно отворени. Вирусът е предимно аерозолен. Колкото и да дезинфекцират, той е повече във въздуха, отколкото по повърхностите. И това беше важно – да направим крачка. Оттук нататък обсъждаме при всички нови проекти за модернизация да бъде заложено като изискване да има въздухопречистватели в класните стаи, както има изискване за достъпна архитектурна среда.
Дотук общо взето Ви споменах малко числа. По ПМС № 346 бяха предоставени 16 млн. 872 хил. лв. по училищните бюджети, по другото постановление бяха предоставени 14 млн. лв. за закупуването на устройства.
Една голяма част от мерките, свързани с COVID, бяха финансирани по линия на преструктуриране на училищните бюджети, националните програми и проектите, които бяха планирани предварително. Тоест това ни бяха допълнителни средства, може би с изключение на тези 16 плюс 14 милиона, които Ви казах, 30 милиона, които бяха предоставени по училищните бюджети, другото беше преструктуриране. Училищата имаха икономии през миналата година заради това, че са затворени. Основно икономии от средства за издръжка, отопление, но и средства за хранене. Ние финансиране обедното хранене, поевтиняването на обедното хранене чрез норматива за целодневна организация. Там имаше икономии, икономиите за транспорт – те по-скоро останаха в Централния бюджет при Министерството на финансите, но след това пък имахме недостиг на средства за обезщетение. Тях финансирахме с тези икономии за транспорт. Но тези икономии, които бяха по училищните бюджети, те бяха немалко. Училищните бюджети миналата година имаха извънредни разходи, това бяха основно за дезинфектанти, въобще реализиране на мерките, свързани с COVID. Някои закупиха термометри, други – термокамери и така нататък, въпреки че ние не им препоръчахме като цяло термоскрининга. Здравните власти казаха, че е най-ефективни са именно въздухопречиствателите.
Термоскринингът не гарантира в толкова голяма степен, че децата ни са преносители. Малка част от тях са развили температурни симптоми.
Една част от тези икономии училищата използваха за дезинфектанти, други допълнителни мерки, маски също така, тъй като не всички деца си носят, не могат да ги върнат сутрин на входа децата, защото ще закъснеят, използваха ги за допълнителни възнаграждения. Това, което мога да Ви кажа – миналата година и сега ние имаме само един процент ученици, дори сега са по-малко, които не участваха по никакъв начин в компенсаторно обучение. Близо 90%, сега са 93%, участват в компенсаторно обучение – синхронно или асинхронно електронно обучение, останалите 6% взаимодействат с тях учителите и медиаторите, като им носят материали. Ангажирани са дори и външни хора. В едно сливенско село магазинерската помага – те всеки ден ходят до магазина и тя помага да се раздават материалите.
Така че имаме различни – общините помагат, селските кметове. Ние предоставихме допълнителни средства предимно на медиаторите, защото те не са педагогически специалисти, техните възнаграждения са по-ниски. Разрешихме и по Проекта „Подкрепа за успех“, който финансира медиатори, да се изплатят допълнителни възнаграждения на медиаторите. Такива бяха изплатени в размер на 250 хил. лв. Това са тези, които бяха по проекта, а останалите чрез преструктуриране на средства по училищните бюджети бяха платени допълнителни възнаграждения на тези медиатори.
Също така в детските градини, понеже там нямаше възможност за ефективно компесаторно обучение, основно през пролетта, когато бяха затворени, тъй като не е подходящо и да се взаимодейства с децата в предучилищна възраст продължително чрез електронни устройства, ние казахме до 30 минути максимум пряко с децата, до два часа работа чрез родителите. И там принципът на приравняване на работния ден беше, ако работи пет дни по два часа да му се приравнят на два от пет работни дни. И в един момент останаха без отпуски, тоест една част ние договорихме допълнителен отпуск в размер на 20 работни дни, което позволи да се запази размерът на възнаграждението, но това също беше едно преструктуриране на разходите в системата на предучилищното образование.
По Проекта „Образование – подкрепа за успех“ им разрешихме, по-точно управляващият орган разреши, освен допълнителни възнаграждения на медиаторите, да се закупуват компютри и такива бяха закупени електронни устройства и таблети. Една част от допълнително закупените средства бяха по този проект, и шатри. Една голяма част от децата учиха през юни месец по шатри. Всъщност, ние миналата година, ако си спомняте, миналата учебна година накрая не отворихме училищата, но имаме така нареченото компесаторно обучение. Това е за децата, които са със срочна или годишна оценка „две“, или които не са били включени в обучение в електронна среда, тоест имахме механизъм на диференцирано обучване, но него го имаме всяка година – тези, които не са учили през годината, учат допълнително през лятото. За съжаление, и лятото не успяваме толкова да ги мотивираме да учат, но все пак имаме този компесаторен елемент и много училища направиха разходи за закупуването на шатри за създаването на открити класни стаи, което по принцип е необходимо, не само при епидемична ситуация. В Канада има един принцип: няма лошо време, има малко дрехи и там учат и в студеното време навън. Ние, разбира се, сме предпазливи в това отношение.
Гласувахме с колективния трудов договор в системата на училищното образование 30 лв. допълнително компенсиране на учителите, които работят в електронна среда от вкъщи, това е за присъщи разходи, свързани с провеждането на електронно обучение, което не е толкова много, но все пак е някакво отношение към техния труд. Факт е, че нашите учители реагираха добре, нашата система на училищното образование реагира бързо, по-добре и като обхват, и като бързина спрямо другите образователни системи, но факт е, че обучението в електронна среда е временна компесаторна алтернатива, тоест частично ефективна, не може да замести присъственото обучение.
Много спорове се водят, но това, което може да се каже то е различно ефективно – колкото са по-големи учениците и са по-ангажирани с ученето, могат да учат самостоятелно. Перспективна е ефективността на прякото педагогическо взаимодействие има по-малко значение, толкова е по-ефективно обучението в електронна среда. Много висши училища знаете минават все повече на електронно обучение и на дистанционно обучение по-точно, докато при малките деца е много важно прякото педагогически взаимодействие, респективно от ангажираността на родителите зависи – там, където са ангажирани родителите, то се случва. Усилиха се неравенствата, децата които най-трудно ангажирахме заради липса на отношение към образованието от тях и техните родители, съответно имаме и най-големи дефицити. Това, което направихме като анализ, смея да твърдя, че е един от най-добрите анализи, който сме правили по принцип в нашата образователна система беше за обучението през пролетта. И другото, което показва този анализ е, че колкото повече време минава, толкова повече спада и едната мотивация за учене – отслабва комуникативната и емоционалната ангажираност с ученето, особено след третата, четвъртата седмица. Ние миналата учебна година се въздържахме да пишем отсъствия, сега това се случва. Всяка система на образование има и такива мерки като отсъствия, оценки.
Миналата година беше по-важно да стартираме, така че има си загубите от обучението в електронна среда. От друга страна, трябва да направим колкото е възможно повече да осигурим обхват на всички ученици – пак казвам – само под 1% не са учили, а останалите, които са учили, ефективността на ученето е различна, като затова и от епидемична и от образователна гледна точка приоритизираме малките деца и ученици, тъй като при тях е най-голяма загубата от обучението в електронна среда. Нещо повече, най-малко препоръчително е взаимодействието с електронни устройства, особено за децата в предучилищна възраст. Има голям брой изследвания, които показват, че електронните устройства им пречат на развитието на интелигентността – и езикова и социална, емоционална, и комуникативна, и на образуването на мозъчната кора. И като родители всички трябва да са много предпазливи да им дават устройства. Допълнителният отпуск казах.
Проектът „Образование на утрешния ден“, който беше преструктуриран – два милиона сме изразходвали по него за COVID. Бяха закупени 1986 лаптопа и таблети, 500 устройства за достъп до интернет, платени пакети за интернет. Другото, което беше направено, е промяна в нормативната уредба, която да им разреши временно да използват целевите средства за осигуряване на равен достъп на обучение в електронна среда, по-точно в Наредбата за финансиране на институциите, училищата осигуряваха интернет на семействата – било заплащането на тези, които са затруднени, било заплащането на месечна сметка, било осигуряването на достъп чрез рутери или друг кабелен или безжичен интернет.
Договорихме през пролетта преференциални пакети с трите мобилни оператора за системата на образованието, които пакети ползваха учениците, родителите и училищата за осигуряването на такъв интернет. Общо с одобрените ни средства по Реакт-EU едва днес беше променена оперативната програма. Знаете, че има един дълъг цикъл на промяна в оперативните програми, одобряването на тези средства. Стартирали сме процедурата за закупуване на средства, така че те се забавиха тези устройства, но пак казвам, те ще бъдат много по-важни за обучение в самите училища, в класните стаи.
Отделно от това имаме амбицията като държава, като образователна система да изградим стен центрове във всички училища, това е комплекс от кабинети по математика и природни науки. Тези стен центрове включват модерно оборудване, обзавеждане с най-модерно техническо обзавеждане, но те са и модел на учене – математика и природни науки. Затова също сме заложили средства по REACT-EU, оттам също ще бъде осигурено включително и възможност за обучение в електронна среда от разстояние. В момента голяма част от училищата за една част от учениците преподават електронно, за другите присъствено. Съответно учителите трябва да имат възможност от училище да осъществяват електронно обучение в един и същи клас. Една част от родителите са избрали децата им да останат в къщи и е осигурена възможност те да присъстват в реалната класна стая чрез електронна връзка.
Не на 100%, но системата на образованието е голяма – училищата са 2 хил. и 400. И ако Ви кажа, че и в момента, въпреки че казваме, че сме осигурили всички училища Wi-Fi мрежи, все още имаме около 50 – 60 училища, в които те не са доизградени. Тоест, въпреки че преди три години стартирахме тази мярка за всички училища, които не бяха изградили, все още доизграждаме в отделни училища. Това, което можем да кажем, е, че до няколко години като електронизация на системата ще имаме няколко неща: библиотека с безплатни образователни ресурси, създадени от учителите. Днешните деца, днешното поколение все повече ще учат от електронни уроци – искаме, не искаме. Повече учат от образи, повече ще учат от електронни уроци.
До края на това десетилетие може би много повече, отколкото от учебник. И там моделът не е създаване на учебник, електронни уроци, а ние ще ги верифицираме тези електронни уроци преди да ги публикуваме в тази електронна платформа. Ще плащаме на учителите за разработването им, ще закупим софтуер за тяхното разработване, да не е REACT-EU презентация и открадната – то не открадната снимка, а снимка на лъв примерно, или на карта на Африка, ако трябва да прави урок за Африка, да не е с нарушени авторски права.
До няколко години това, което можем да кажем е, че имаме електронни уроци по всички основни предмети, всички теми, създадени от учителите. Ще имаме надграждане на електронните платформи и по-специално на тези на Google и на Microsoft с възможности за персонализирано обучение, анализ на ученето и на дефицитите на всяко едно дете, тоест изкуствен интелект, който ще помага на учителя, ако ученикът е изтървал запетаята, праща му се урок за запетаята и съответно набляга на това. Това е изкуственият интелект платформи, също така и модули за изпитване. Това, което трябва да кажем е, че днес системата ни няма достатъчно надеждни модули за електронно изпитване, които да осигурят равнопоставеност, но това е една от крачките, която трябва да се случи следващите години. Заедно с това, което Ви казах, профилите, управлението на електронната идентичност, ние ще имаме една относително завършена концепция за електронно обучение в системата. Дано това мое отклонение към електронното обучение за сметка на конкретните числа да ми е позволено от Вас.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Конкретните числа ще ни ги дадете в писмен вид и Вашия екип.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Но се опитах каква беше логиката на целите интервенции. Като цяло малко допълнителни средства дадохме, препограмирахме съществуващите средства в системата. Миналата година училищните бюджети приключиха много добре, закупиха много повече техника, отколкото предходни години, приключиха с много по-голям размер на преходните остатъци – два пъти по-голям, отколкото в края на 2019 г. Така че като цяло са добри училищните бюджети. Разбира се, в отделни училища винаги имаме проблеми, отговаряйки на Вашите въпроси.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, има ли въпроси към министъра?
Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Най-малкото от уважение към колегата министър трябва да питаме нещо. Аз слушах внимателно и ми беше интересно, тъй като говорим за неща и в моята професия. Аз сега преподавам в университета, така че имам представа за икономическото висше образование, имам и една от двете ми внучки е в V-ти клас, така че и в V-ти клас решаваме задачи и имам наблюдение.
Уважаеми колега! Много е интересно, направени са много неща за електронизацията и други, но примерно ние, разбира се, не сме Сметна палата и ние не искаме данни, за да проверяваме фактури и други, но например аз си мисля, че това, от което ние бихме се интересували, поне аз се интересувам, е тези средства, с които е разполагало Министерството на просветата по какви приоритети е разпределено. Колко са компютри, рутери, комплекси там други, заплати на учители, как са решени приоритетите, защото средствата никога не стигат – колкото и да Ви дадат, те в тази обстановка…, тоест, как е взето решението на основата на какви приоритети, на какви заложени цели и крайни резултати?
След това за компютрите – аз, доколкото разбрах – не съм сигурен, в момента не мога да кажа кое е по-добре, с децентрализацията добре, но просто задавам един въпрос, който всеки ще си зададе: дали нямаше да се постигнат по-ниски цени, ако бяха общи поръчките на компютри, ако всяко училище даде заявка. Може би има причина да е тежка бюрокрация, да е сложен механизмът на това да разберем едно училище при толкова много училища – едни предпочитат таблети, други предпочитат повече компютри, може би тази свобода е по-адекватна, Вие ще кажете, но как е организирана покупката на компютри, примерно, ние от това се интересуваме и от принципа, цените как са договаряне с тези компютри? Тъй като лесно може да се сравни цената, не разбрах, за момент пропуснах – тези компютри, които са с учебна цел, казахте Вие, те чисто технически по какво се различават? Това не можах да разбера.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Усилен корпус.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Усилен корпус?
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Усилен корпус, тъч дисплей, дълготраен режим на автономност на ползването на батерията. Да може съответно с писалка ръчно да се пише на тъч дисплея. Едновременно с това да има клавиатура, но това е основното. Проблемът е при ползването на ученици на обикновени компютри, които не са ученическите, че много бързо ги чупят.
Не издържат ученическите и хромбуците са ученически тип лаптопи, и всички основни производители имат такъв ученически тип устройства, към който се насочват и образователните системи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ето това е ново. Да си призная не съм знаел досега, че има специално за ученици укрепени компютри. Не съм се интересувал. Затова ми стана интересно. Значи то не е ограничение във възможностите на компютъра по ползване на информация, а просто са по-здрави. Добре. Тези компютри естествено, че при други равни условия те трябва да са по-скъпи. Нали така? Ако имат същата оперативна памет, други показатели. (Реплики.)
Би трябвало. Нали тъч скрин е ясно. Там ги има доста компютри. Освен това тези компютри не разбрах как са разпределени например в училищата. Вие казахте най-големия проблем, разбирам кой е, но например тези компютри на децата има два начина да се предоставят: първо, да се предоставят приоритетно на семейства с по ниски доходи, тъй като повечето семейства могат да си купят. Няма да поискам държавата да ми плати на нашите деца, защото ще е срамота. Можем да им вземем по един компютър. Предполагам, че има такъв подход. Например тези компютри как са разпределяни? Имало ли е възможност, да кажем, компютри, за които държавата да заплати част от стойността? Тоест с някакъв дискаунт. Защото, ако е така, тези средства могат да се използват закупуване на повече компютри, пак казвам за семейства, които имат такава възможност с определени доходи или пък да кажем да се комбинира с фискални стимули. Купилите компютър на детето да се извади от данъците, които плаща семейството. Това се прави от много страни за обучение на ученици и студенти. Спомням си, че в Кипър като преподавах, на всяко дете ми приспадаха по 1500 паунда данък на година, независимо за какво се харчат. Тоест това не е нещо ново, то се използва в много страни.
След това тук – слушал съм Ви интервюта, напълно споделям това, което и Вие казвате. Тук държавата трябва да търси някакъв баланс, защото въпросът е не само за самите децата дали ходят на училище, или са вкъщи очевидно е, че като чета анализи на колеги, университети и други това не бива да продължава, дано да не продължава дълго, тъй като негативните последиците са повече от позитивните, които стимулират техниката. Това не зависи само от министъра на образованието. Това е икономически проблем, защото ние тук като гледам повечето без колегата лекар сме от Бюджетна комисия, от Икономическата комисия. Тези деца, които не ходят на училище, както знаете отлично това е проблем за родителите и е проблем за икономиката. Защото родителите работят, които нямат кой да гледа децата, са принудени единият да не работи. Така че тук има съпътстващи икономически ефекти, които са неприятни.
За университетите да използвам да кажа: значи преподаването е компромисно, не е същото, което – това са Ви го казали всички, когато студентите са при нас и можем да дискутираме, ние сме доста назад.
Преди си мислех за интернет канали някакви за образование. Защото има теми, които малко е странно защо 1000 учители едновременно ще четат една тема, след като децата може да отворят – става дума за някакви общи, въвеждащи тези, а не за контактуване с децата и изпитване, но студентите си щракаха и ако е изпуснал лекцията вижда, че по физика или по икономика в сряда от еди колко си часа и в целия комплекс, който е на студентите, си гледат. Това беше много отдавна – 1987 г. Може да се помисли за такива интернет канали, някакви учебни, които да се направят.
Ще завърша с изпитите да използвам случая, че министърът е тук. Значи, ако във висшето образование нещо не се направи още от това лято изпитите да са присъствени. Ще Ви дам един пример. Вчера проверявах докторанти. Изпит на докторанти по икономика. От 18 души – 8 бяха преписали. Хванах ги за 10 минути с копи-пейст. Те направили копи-пейст и професорът и той прави копи-пейст и вижда откъде са преписали. Това са докторанти. Същото правят и магистри и бакалаври, тъй като при този изпит в интернет няма как да ги контролираш, защото има потоци по 180 – 220 студенти.
Това трябва да настоявате, защото ние, ако изпуснем изпитите, всичките ни усилия ще отидат напразно. Защото нашите младежи, те са си наши деца, те са много изобретателни, както знаете. И като усетят, че вилицата на врата не е там, те си правят един румсървис така общо с телефоните и си отговарят на въпросите. Тоест контролът на държавата в крайна сметка – ние харчим пари. Ето тук преструктурират се пари. От последните пари държавата дава правилно в тези условия. Ако накрая ние не контролираме качеството на обучението, то всъщност това касае и изпитването на децата и завършващите. Особено тези от XII клас, които са.
Това трябва да се разгледа много внимателно и да се търсят всички резерви, изпитите да са присъствени. Ако трябва да почват рано сутрин, да влизат вечер, да ги разредим. Ако оставим така изпитите, ще направим много голяма грешка.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Миналата година беше без приемни. Това, което чувам от колегите, които преподават, включително от Софийския университет, буквално казват този випуск почти сме го отписали. Защото децата, които се подготвяха специализирано за изпитите, всъщност техният труд отиде на вятъра. Влязоха такива, които отгоре-долу имат шест, разбира се, доколко това е шест, е друг въпрос.
Нека и другите колеги да зададат въпросите.
Госпожа Илиев, първо, после доктор Поповски.
Ако това не Ви затруднява, господин Министър, ако искате да отговорите?
МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря и на Вас господин Министър за изчерпателната информация, но господин Гечев толкова много въпроси зададе, че ще се постарая да задам два допълващи към неговите.
Тъй като леко изместихме към фокуса от разходите към ефекта от COVID и влиянието върху образованието, има ли вероятност или въобще обмисля ли се такъв вариант да отпадат матурите за IV и X клас, тост външното оценяване, тъй като виждаме, че има вълнение сред родителите?
Другият ми въпрос е не толкова за цените на компютрите, което интересува господин Гечев, а по-скоро разпределянето на средствата към училищата по какъв критерий се е случвало на база на брой ученици, на база на заявени нужди или по-равно на всички?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Илиева.
Доктор Поповски, искате ли да зададете въпрос? (Реплики.)
Господин Министър, затруднихме Ви с многото въпроси? Колкото можете. Където не можете после писмено може да ни ги пратите.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Почвам отзад-напред, ако не възразите. Двете постановления, които Ви цитирах – 31 млн. 600 хил. лв. са извънредните средства на правителството предоставени от централния бюджет. Всичко друго е по линия на преструктурирането предимно в училищните бюджети. Детските градини по-малко, но училищните бюджети са преструктурирали средства, които не мога да Ви кажа точно в какъв размер.
Двете постановления – казах Ви едното е изцяло за компютрите, другото за компютри, въздухопречистватели и всички допълнителни разходи, които са имали, което позволи да приключат нормално годината. Господин Гечев попита, какви са приоритетите – два бяха приоритетите. Доколкото е възможно да осигурим достъп на повече ученици чрез финансиране на устройства и интернет.
Вторият е да посрещнат училищата допълнителните текущи разходи основно за дезинфектанти, за реализирането на всички мерки свързани с намаляване средата на разпространение на COVID. Те имаха много извънредни разходи през месеците, които бяха отворени – септември, октомври, голяма част от ноември. В крайна сметка съотношението между икономия и допълнителни разходи – нетния ефект беше повече икономии. Просто, защото повечето време бяха затворени миналата година – училищата. Ако бяха отворени до края на годината сигурно щяха да имат повече извънредни разходи. Да се наложи с още повече да ги дофинансираме. Толкова позволяваше ситуацията въпреки желанието ни повече време да бъде присъствено обучението.
Как е организирана покупката на компютри? Впрочем през тази седмица беше обявена процедурата за закупуването на тези 80 хиляди устройства, които Ви казах по централна процедура. Всички останали компютри, които Ви казах, близо 18 хиляди с изключение на 2000 бяха закупени от Министерството на образованието. Близо 16 хиляди децентрализирано от училищата. Ако се контрактува централизирано така е вероятността за по-добри цени е по-висока, но децентрализирано, защото по-бързо се случва. (Реплики.)
Да, училищата са самостоятелни възложители, самостоятелни разпоредители. Мисля, че ние сме оскъпили толкова, защото проучването, което правихме ние определихме пределни цени за ученическите компютри, както Ви казах – 835 лв. с ДДС. За учителските – 1000 лв. Постигнаха се малко по-ниски цени. Проучването, което правихме е, че няма големи разлики между шестте-седемте основни производители на компютри, които са. В този диапазон и са хромбуците. Една част от тези устройства, които работят с Google, са хромбуци. Мисля, че цената, по която са закупили училищата, е близка до пазарната цена.
Наистина трудният въпрос беше как да разпределим средствата? Дали според нуждите? Ама то икономиката, това казваше господин Гечев, че потребностите са неограничени, ресурсите ограничени и трябва да се реши това уравнение. Дали пропорционално на броя на учениците и учителите? Понеже тези средства, с които ние закупихме по Националната програма „Информационни и телекомуникационни технологии“ тези компютри ги раздадохме на училищата с концентрацията на лица от уязвими групи.
Отделно бяха дарени над 2000 устройства. Само чрез нас бяха дарени. Децентрализирано знам, че народни представители дарявахте устройства и също бяха насочени към тези училища. Ние тези 2000, които съдействахме логистично да се дарят, бяха насочени изцяло към тези училища. Отделно им разрешихме от средствата за училища и детски градини и училищата с концентрация на лица от уязвими групи също да купят таблети. Решихме, че допълнителните средства отиват към тези училища, а другите средства, които им предоставихме по постановление – 16 милиона, ще ги разпределим пропорционално.
Големият спор беше дали да им дадем възможност да купуват по-нефункционални таблети, за да могат да купят повече или да купят тези ученическите лаптопи, които като години ще ги ползват повече. В крайна сметка ефективността ще е по-голяма. Оставихме възможност със средствата по REACT-EU да се купуват и таблети, но като цяло пак Ви казвам, ние и другите образователни системи избягваме закупуването на таблети. Средно година ги ползват, докато ученическия тип лаптопи ги ползват средно шест години. Стъпил съм на един такъв да Ви кажа на екрана му. Той е направен да може да стъпиш на него, докато таблетът един два пъти го изпускаш, особено по-евтините не са и толкова функционални за учене, което е най-важното.
Така че основната част от средствата ги разпределихме пропорционално. Останалите ги разпределихме като добавка към тези училища. Сека по REACT-EU сме ги разпределили с коефициент. Имаме класификация на групиране на училищата в зависимост от концентрацията на деца от уязвими групи. Те ще получат по-висок процент, над пропорционално на останалите. Така че по такава формула сме ги разпределили.
Казахте за локална кабелна телевизия. Това, което пропуснах да Ви кажа: не сме плащали на БНТ. Близо три месеца имаше уроци по БНТ-2 и БНТ-4, но платихме на учителите, които разработиха и записаха тези уроци, допълнителни възнаграждения. Това направихме. Така че там също имаме допълнителни средства. Те не бяха малко уроците. Близо 60 хиляди заплатихме единствено и само на учителите. Иначе направихме и Национална библиотека, в която всеки учител публикува, споделя ресурси. Това е мрежовият подход. Това, което казахте – канала, всъщност ние го имаме. Всяко училище, всяка класна стая го има – възможност за фронтално обучение, учителят ще запише и ученикът ще гледа урока. Това се случва в момента дори в реално време. Ако не може в реално време, впоследствие го гледат.
Във виртуалната класна стая по същия начин може да се запише урокът, но той не е толкова добър във виртуалната класна стая. Така че основните мерки сме ги предприели и трябва да се разширяват оттук нататък.
Така например от 36 хиляди класни стаи имаме възможност само в 17 хиляди за фронтално обучение или компютър и проектор, или мултимедиен екран. Амбициозната ни цел през следващите години трябва да бъде във всички стаи да има възможности за фронтално електронно обучение, защото това позволява и ползването на електронни ресурси, по-добро визуализиране. Във всички случаи ще увеличим значително този процент и по линия на STEM центровете, които Ви казах, че ще бъдат създадени във всички училища. Изпитите трябва да са присъствени.
Вчера сутринта имахме среща с министъра на здравеопазването и Съвета на ректорите, следобед министърът на здравеопазването издаде новата заповед и разреши присъствените изпити. Надяваме се и лятната сесия да е по-добра. Всички очакваме, че през лятната сесия да е по-добра епидемичната обстановка. Тогава ще е по-топло, ще имаме и колективен ефект от имунизацията. Така че, ако сега успеят да проведат присъствено изпитите, защото бяха разрешени само тези с практическа част, да се надяваме, че през следващите седмици няма да се влоши ситуацията, тъй като в цяла Европа е влошена. Има вероятност за това, но това би било отклонение.
Приемните изпити. По-голямата част от гласовете, които чуваме, са в полза на държавните зрелостни изпити. Държавните зрелостни изпити се наложиха като относително надеждна оценка. Висшите училища казват, дават ни ясна отлика между този с отлична оценка и този с добра оценка. Това, което се случи миналата година, че за първа година беше разрешено по някои професионални направления примерно „Право“, кандидатстваха много хора, които предишни години са завършили без да са полагали задължителен държавен зрелостен изпит. Но така или иначе този випуск, който завършва, ние го поставяме на равни основи. Проблемът е между випуските. Неравнопоставеността идва между випуските.
Смея да твърдя намалихме значително, минимизирахме почти нулирахме възможностите за преписване, така че държавните зрелостни изпити са добра оценка и затова все повече висши училища, повече професионални направления ги възприемат като такава входна оценка. Но има професионални направления, в които може би все още не е удачно, като „Математика“ и „Медицина“ най-вече предпочитат изпитите, за което ги оправдаваме.
Националното външно оценяване в четвърти и десети клас. Миналата година, както знаете, се оказахме от него. В Закона за предучилищното и училищното образование по принцип външното оценяване е полезно.
Ако питате децата трябва ли да има външно оценяване, ще Ви кажат: не. Трябва ли да има вътрешно оценяване? Сигурно и за него ще ви кажат: не. Ако питате децата в детската градина искат ли да спят на обяд, ще Ви кажат: не. Така че учениците е ясно какво мислят. Всяка система има нужда от външно оценяване, ако искаме да направим оценка на приноса, респективно за качеството на обучение във всяко едно училище не можем да стъпим на друго освен на външното оценяване.
Ако искаме учителите да имат надеждна оценка за анализ, включително и сега за електронното обучение, също трябва да имаме външно оценяване. Ние правим един преход към мерене на функционалната грамотност, който трябва да го направим включително и с изпитите в четвърти и десети клас. Чрез оценяването ние казваме и какво е ценно, те затова и двете думи имат еднакъв корен. Ние трябва да им дадем сигнала, ценно е да градите умения, ценно е не да наизустявате фактология и така нататък. И от тази гледна точка е важно да имаме национално външно оценяване, но, разбира се, няма да го правим на всяка цена. Аз по-скоро на този етап мисля, че трябва да има и, ако няма, то не трябва да има заради епидемичната ситуация.
Пак казвам, мисля, че през лятото ще бъде по-добре. Не смятам да предлагам на това народно събрание промяна в Закона – отмяна на националното външно оценяване в четвърти и десети клас. Необходимо е за 10 клас и за малка част от учениците в обединените училища да продължат в 11 и 12 клас, за математическите гимназии също го ползват за прием от пети клас. Но не е това най-важно. Всяка образователна система има национално външно оценяване, защото е необходима. Но пак казвам, няма да го правим на всяка цена – миналата година решихме, че е разумно.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Само с 31 милиона наистина са направени много неща. Това наистина е сериозно – говорим за 31 милиона извънредни, извън бюджета на Министерството на образованието, защото в другите две сфери – социалната и икономическата, сумата е над два милиарда каза министър Сачева. Разбира се къде отиват основните средства, а тук с 31 милиона са направени доста неща.
Малка забележка, ако е удобно към министъра, не толкова забележка, колкото един съвет. Студентите по „Медицина“ трябва да пуснете поне на упражненията да присъстват, защото те не могат да учат медицината задочно. Медицината е особено образование, там нищо задочно не се случва, лекциите може да бъдат в електронен вариант, но упражненията не могат. Те трябва да са покрай нас да гледат операциите.
Студентите по „Медицина“ учат и специална наука „Епидемиология“ плюс другите науки и знаят как да се пазят от тази нова сериозна зараза. И другото е да мислим за някакво по-скорошно ваксиниране за тях. Нещо от сорта да ги включим в трите таргетни групи, защото не сме ги включили до момента. Трите таргетни групи ги знаете – хората на първа линия, възрастните хора над 65 години и хората с хронични заболявания. Студентите по „Медицина“ заслужават да бъдат включени, защото те и без това ни помагат на нас, но ни помагат неваксинирани, които искат да могат да бъдат ваксинирани и да ги пуснем поне упражненията да бъдат в този вариант, който предвижда Законът в стария вариант. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря.
Господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, тъй като по закон знаете, че министърът на здравеопазването въвежда извънредните мерки и той е по-склонен да разрешава присъствено обучение към медицинските висши училища, медицинското висше образование. Те бяха разрешени и наистина на един етап нямаше възможност за никакво присъствено обучение, но първите, които бяха разрешени, са именно тези. И останалите регулирани професии казаха: и ние имаме нужда от практическо обучение. Както на един лекар не можем да се доверим напълно, ако се е обучавал в електронна среда, така и строителят, инженерът, който строи един мост, също е важно да има практическо обучение. Въпросът е кое може да се отложи, колко може да се отложи.
В момента разрешихме практическото обучение, макар и в по малки групи, при спазване на епидемичните мерки, разбира се. Пак казвам: дано ситуацията да е благоприятна особено следващите два-три месеца, които ще бъдат най-рискови.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Аз мисля, че получихме изчерпателни отговори на повечето въпроси. Благодаря, господин Министър.
За нуждите на доклада ще ни бъде нужно да ни изпратите някаква справка в електронен вид, за да бъдем коректни в цитирането на данни и цифри. Благодаря Ви за изчерпателните отговори.
Някои от тях, разбира се, бяха извън предмета на Комисията, но ние като народни представители се интересуваме от по-широк кръг въпроси, така че сърдечно Ви благодаря.
Желая Ви приятен ден и успех!

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ ПО ВЪПРОСИТЕ, СВЪРЗАНИ С ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА.
Министър Желязков, заповядайте.
Добре дошли в нашата комисия!
Както знаете Комисията, се занимава с контрола върху разходите, свързани с мерките за борба с COVID. Разбира се, освен разходите ние гледаме и самите мерки, защото току-що казах – народните представители имат интерес и по тази тема.
Предоставям Ви думата. Благодаря Ви, че приехте поканата да ни запознаете накратко с това, което сте приготвили като справка за средствата, които са разходвани – било то бюджетни, било по програми.
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Радвам се, че имам тази възможност да Ви запозная с мерките, които в сектора конкретно, а и общо с останалите мерки бяха предприети.
Ще се опитам накратко да направя едно резюме. Разбира се, ще отговоря на въпросите, които ще поставите.
Във връзка с обявеното на 13 март миналата година извънредно положение в Министерството създадох Ведомствен оперативен щаб. Този Ведомствен оперативен щаб имаше задача да организира и координира всички дейности, свързани с обмена на информацията, координация между отделните звена транспорт, отделните подсектори, както и да анализира наличната информация, да предлага мерки и действия във връзка с обявеното извънредно положение.
В рамките на работата на щаба бяха включени всички второстепенни разпоредители, отговарящи за сектори автомобилен въздушен, воден, железопътен транспорт, информационните технологии и съобщенията. Оперативният щаб работи и към настоящия момент, работи 24-часа в седмицата, седем дни. Към този момент досега са постъпили 4200 доклада приблизително, които са обобщени в 162 документа. Щабът координира както процесите вътре в страната, така и със сродни структури в рамките на страните – членки от Европейския съюз, за да може актуалната информация да е не само в междуведомствен аспект, а да служи наистина на предприятията, на бизнеса и на гражданите, които са обект или субекти на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Цялата информация беше своевременно качвана в Единния информационен портал за COVID-19 относно предприетите мерки. Аз бих разграничил мерките на икономически, административни и финансови. Първоначално не е тайна, че транспортът е субсидиарна функция в икономиката, но е един от най-засегнатите и затова и на национално и на ниво Европейски съюз беше изключително важно да се гарантира безпрепятственото движение на първо място на стоки и на второ място на лица, които са ангажирани в транспортните операции, за да могат в този логистичен план да подсигуряват безпрепятственото функциониране на самия транспорт.
По отношение на стоките и на този вид лица, това са главно засегнатите лица от ограниченията, които бяха наложени между отделните държави членки, беше важно да се гарантира функционирането на вътрешния пазар, като се гарантира навременното движение на всички видове товари, а не само на медицински и на хранителни стоки.
В резултат на проведените в самото начало срещи още на 16 март Комисията публикува насоки за мерки за управление границите и за защита здравето и осигуряване на личността на стоки и основни услуги, и така наречените насоки. Ние активно настоявахме още на първия съвет на министрите на транспортите да бъдат унифицирани и на 23 март Комисията публикува съобщение за прилагането на така наречените зелени коридори от насоките.
Целта на така наречените зелени коридори беше да се гарантира, че всички товарни превози, включително ще бъдат свободно пропускани без забавяне в рамките на Европейския съюз с улеснени процедури за преминаване на границите. Бяха сложени дори параметри и това са 15 минути за чакане на вътрешните граници. Разбира се, за България имаше някои затруднения, тези затруднения ги изгладихме в движение пак с Комисията по отношение на граници с Република Сърбия и с Република Турция и успяхме да гарантираме това, даже забелязахме увеличение на трафика в сравнение с трафика, регистриран през предходната 2019 г.
Радостното е, че успяхме бързо да конвертираме и към интермодалния терминал в Пловдив товарите. Тоест тази транспортна конверсия показа, че има бъдеще – почти двойно се увеличи товарооборотът по железници през границата с Република Турция, за което договорихме съответните параметри с партньорите от Турция. Бяха предприети всички наложени от действащите разпоредби ограничения в рамките на Съюза за движение, за шофиране на товарния транспорт, както и времето за почивка. Това беше с така наречените нотификации на временни мерки. Няма да Ви запознавам с конкретиката по тези мерки, защото те са широко известни.
Ролята на зелените коридори е препотвърдена на 28 октомври 2020 г. и в момента функционира. Това, което е важно да се отбележи, че някои държави членки, като Австрия например, се изкушиха да наложат рестрикции, които, разбира се, срещнаха нашата категорична позиция, че не бива да се налагат. Това са проверки с наличието на положителен резултат с PCR-тестове спрямо шофьорите на товарните превози. Това изкушение дойде във връзка с излизането на Обединеното кралство и мерките, които бяха наложени след напрежението в Дувър. Но мисля, че това ще бъде преодоляно.
Ние категорично не подкрепяме, което намери отражение в заповедта на здравния министър, налагането на такива мерки към влизащите товарни превози. Тоест каргото трябва да преминава свободно и безпрепятствено през границите, за да може както транзитът, така и националните доставки да бъдат гарантирани.
Беше създадена мрежа от национални точка за контакт в транспорта. Тя няма официален статут – тази мрежа между отделните държави членки, но е важно от гледна точка на информацията, която в реално време се обменя. Мерките са: граничния контрол, временните ограничения в трафика, карантината за пътуващите, ограниченията в свободата на движение, ситуацията по границите и така нататък. Мрежата изигра своята роля. Последния път, когато се наложи активно да я използваме, беше, когато се случи ситуацията между Дувър и Кале поради ограниченията в трафика. Тогава много активно работихме с моя френски колега, за да превантираме последиците от това нещо – конкретно спрямо българските шофьори, които бяха заседнали във Великобритания.
По отношение на информационните технологии и съобщенията се видя каква е ролята на цифровите услуги в условията на пандемията. За нас като полиси-мейкър беше важно непрекъснатият контакт и създаването на всички условия на операторите на електронни съобщения да могат да функционират безпрепятствено при неимоверното нарастване на трафика. Добрата новина е, че показаха устойчивост мрежите, независимо от голямото натоварване с данни и информация, както и непрекъснатостта на дейността на мобилните оператори. Осигурихме и със съседните държави непрекъсваемост на трафика, което е голяма важна част по отношение на опорната мрежа.
В този период „Български пощи“ показаха една устойчивост, независимо от критиките, които понасяха последните години за дейността си, успяха да се справят и със задачата, която им бе поставена в началото на миналата година, именно доставката на периодичния печат на страната и то безпроблемно. Показаха гъвкавост по отношение на електронната търговия, което е важно перо за бъдещото развитие на този пощенски оператор отвъд универсалната услуга. Безпроблемно като служители на първа линия осигуриха изплащането на пенсиите в страната. Така че „Български пощи“ са една за мен от много приятните изненади и в организационен, и в оперативен план за изминалата година.
По отношение на икономическите и финансови мерки за справяне с последиците – с две решения на Министерския съвет от месец април 2020 г. и месец май също миналата година за преразпределяне на приноса от европейските структурни инвестиционни фондове. По отношение на недоговорения ресурс по Приоритетна ос 2 от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ бяха пренасочени 192 милиона към бюджета на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ за подпомагане на микро-, малки и средни предприятия от различни сектори на икономиката, включително и тези от сектор „Транспорт“.
В рамките на изпълнението на тази програма и предвид някои обективни фактори, водещи до забавяне по изпълнението на времевата рамка за разпределение на тези средства за подпомагане, това основно са средства за осигуряване на оперативен ресурс, на оперативни средства за тези предприятия, ние предложихме, правителството се съгласи, след което нотифицирахме на Комисията и Комисията по изключение даде възможност Министерството на транспорта да стане директен бенефициент по програмата, за да може да реализира към нашите автобусни превозвачи, които изпитваха ликвидни затруднения, съответните средства при изпълнението на много облекчени мерки и условия за кандидатстване, кандидатстването беше електронно. Това бяха 30 млн. лв., с които, както казах, Министерството на транспорта стана бенефициент. Конкретната цел на процедурата беше осигуряването на този оперативен капитал.
За съжаление, във временната рамка на Комисията не бяха допускани и не се позволява помощта да се разпростира към големи предприятия. От мярката се възползваха 639 компании, които подадоха заявления на обща стойност около 33 млн. лв., бяха извършени съответните оценки в две оценителни сесии. След оценката бяха одобрени 580 автобусни превозвачи, стойността на ресурса, за който бяха одобрени е 29 милиона, тоест до 30 милиона, недоговореният ресурс остана около 900 хил. лв. Основно изискване беше да няма задължение към Националната агенция за приходите. Това беше всъщност единственото задължение, тоест тези предприятия, които не бяха одобрени имаха задължения, които не можеха да погасят своевременно. Средствата до края на миналата година по първа сесия разпределени, до началото на месец февруари ще бъдат изплатени изцяло. Тази мярка беше изключително полезна, защото всъщност подпомогна компании, които са в ликвидно затруднение, да могат да компенсират недостига всъщност от бизнеса, който използват, а именно превозване на пътници.
По мярката 60/40 се изплащат средства от работодателите на всички икономически сектори, в това число и железопътния, автомобилния, водния и въздушния транспорт за запазване на заетост. По инициатива на Министерството, съвместно с Министерството на труда и социалната политика беше приложена мярка за краткосрочна подкрепя на заетост в допълнение на мярката 60/40, в рамките на която се отпуска допълнителна помощ месечно от 290 лв. за запазено работно място в секторите. Тази мярка може и понастоящем се комбинира с мярката 60/40 като по този начин подкрепата достига до 80/20. До края на миналата година по тази мярка са разплатени около 25 млн. лв. и са запазени 24 800 работни места. За удължаването ѝ до края на месец март са осигурени още 40 млн. лв.
Използвайки формирания бюджет от прехвърлените средства от оперативната програма и другите оперативни програми към бюджета на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ бяха обявени няколко процедури за осигуряване на оперативен капитал за малки и средни предприятия. Такива процедури са „Подкрепа за микро- и малки предприятия за преодоляване на икономическите последици от пандемията“, тази мярка е в размер на 173 милиона.
„Подкрепа за средни предприятия“, отварям следната скоба – след като от Комисията беше нотифицирана мярката 30 млн. лв., ние се опитахме наново да нотифицираме мярка за подпомагане на други сектори, които бяха по една или друга причини затруднени или напълно спрени в активните периоди на извънредното положение, като школи за подготовка на вода и така нататък. Но Комисията каза, че целта е да се разпределя ресурс по хоризонтала, затова всички недоговорени средства се концентрираха в една програма и нарочни, и целенасочени мерки не биха били подкрепяни от Комисията. Затова, както се казва, ние успяхме с автобусните превозвачи, за други сектори не успяхме, затова се насочихме и към други форми на подпомагане, за които ще стане след малко дума.
По отношение на специфичните мерки, както знаете ежегодно със Закона за държавния бюджет се определят средства за компенсации и субсидии на автобусния, автомобилния транспорт, основно за населени места по граничните високопланински труднодостъпни, както и във вътрешноградския транспорт.
През последните години размерът и на субсидиите, и на компенсациите расте. Само ще Ви дам един пример: за 2019 г. размерът на субсидиите е 18 млн. 500 хил. лв., за 2020 г. при изпълнението на бюджета размерът на субсидията достигна 34 милиона. Това беше и чрез вътрешно разпределение на излишъка при компенсациите, поради намалените пътувания, респективно при намаляването необходимостта да се компенсират определени групи правоимащи по заявено от общините по предмет и от гледна точка на лица размер на компенсацията. Това подпомогна до известна степен също автобусните превозвачи в тази категория населени места с ликвидни оборотни средства.
Както виждате първоначално определеният размер на субсидиите беше 25 милиона по Закона за държавния бюджет за 2020 г., в края на годината допълнително бяха разплатени още 9 милиона.
По отношение на таксиметровия превоз, които също страда от намаляване на потребителското търсене, което също води до съответни затруднения на този вид транспорт. Съгласно Закона за местните данъци и такси общинските съвети ежегодно определят размера на данъка върху таксиметровия превоз на пътниците в съответната година, като размерът, в рамките на който общините определят този данък, е 300 до 1000 лв. Ние се обърнахме към общините с предложение да определят минимален размер на алтернативния данък от 300 лв., като със Закона за държавния бюджет за 2021 г. ще бъдат компенсирани разликите от данъка, определен за 2019 г. и минималния размер, тоест ако за София алтернативният данък е бил 850 лв. таксиметровите шофьори ще заплащат 300 лв. алтернативен данък, а останалата сума до 850 лв. ще бъдат поети от държавния бюджет, като субсидия към общината и съответната община. До този момент София вече се е възползвала, определила е минималния размер на данъка, очакваме и други общини, които имат желание – ресурсът е осигурен.
Наред с това бяха извършени редица изменения по отношение на администрирането на отделните процеси в транспорта с намаляване на административната тежест. Това, разбира се, беше в непрекъснат диалог с бранша. Ние много внимателно следихме както икономическата, така и пазарната ситуация в отделните подсектори, и в консултация както с автомобилния, така и с железопътния транспорт, а и с останалите дейности в сектор „Транспорт“ успяхме да намерим онези възможности и средства, и подходи, които да облекчат ситуацията, породена от една страна, от пандемията, от друга страна, от намаленото потребителско търсене.
По отношение на някои специфични мерки – въздушният транспорт. Във въздушния транспорт засягането е за всички участници в процеса по осигуряването на тази транспортна услуга, като се започне от авиационните оператори, през летищните оператори, през аеронавигационното обслужване, наземното обслужване и така нататък. В авиацията отделните елементи са толкова системно свързани, че намаляването на разходите за един, всъщност намалява приходите на друг. Затова беше много важно да не дебалансираме системата по начин, по който несправедливо ще нанесен финансовата тежест на единия от участниците в процеса. Затова и много внимателно разглеждахме всички предложения на авиокомпаниите по отношение на намаляването на таксите, които се събират от летищата, защото това е тема, която щеше да засегне пък приходната част на съответните летищни оператори. В крайна сметка успяхме да намалим таксата за паркиране на въздухоплавателните средства на летище София със 70%. Тази такса при приземената авиация беше изключително тежък финансов разход за авиокомпаниите. Мярката се прилагаше за срок от шест месеца. Тя и към момента е приложима с временната мярка, която ГВА наложи върху увеличението на таксите на летище София и беше мярка спрямо всички авиопревозвачи.
Отложихме плащанията за аеронавигационно обслужване, което е такса, събирана от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“ за осем месеца, спрямо отново всички въздушни превозвачи, независимо от флага, под който те летят, с което и по тяхно призвание се осигури съответна ликвидност към момента.
За летище Бургас и гражданско летище Варна отложихме плащането на порционното възнаграждение с една година, която мярка нотифицирахме пред Европейската комисия и получихме нейното одобрение, което също е подпомагане на тези летищни оператори, на този летищен оператор.
По отношение на летище София за 2021 г. ГВА с временно решение от месец декември определи размери, които съвпадат с размерите на таксите, събирани за 2020 г., тоест няма увеличение на таксите, събирани от летището.
По отношение на мерките във водния транспорт. Те важаха както за корабособствениците, така и за работещите в съответните плавателни съдове. Основно те са в посока административни мерки с удължаване сроковете на срочните свидетелства на корабите, срока за извършване на прегледи за малки кораби, беше създадена възможност от признати организации за извършване на дистанционни прегледи на кораби, с което се изключваше физическия контакт. Тези мерки бяха съгласувани с Европейската комисия, агенцията по морска безопасност и Международната морска организация и нашите предложения и нашите мерки бяха последвани и от другите страни – не всички, но страни членки, което потвърди тяхната навременност.
По отношение на квалификацията и регистрацията на морските лица сроковете на валидност и свидетелствата за правоспособност както на лицата, които се намират на борда на кораба, бяха удължени, а бяха удължени със срок една година и на морски лица, на които им предстоеше качването на кораба. Това удължаване е до края на 2021 г.
Бяха утвърдени всички учебни програми дистанционно за подготовка на морските специалности в преквалификацията и допълнителната подготовка. Въведена беше система за електронно подаване на заявления и електронно плащане на всички видове административни услуги, представени от „Морска администрация“.
По отношение на пристанищата и пристанищните оператори се създаде възможност служебно събиране от страна на „Морска администрация“ на всички необходими документи, служещи като база за издаване на удостоверение за експлоатационна годност на пристанища и пристанищните са удължени. Тоест със самата пандемия наред с трудностите се създадоха възможности за много бързо навлизане на електронните дистанционни услуги и в „Морска администрация“.
Наред с това много бързо подготвихме в синергия с останалите мерки за бъдещия програмен период, който ще е на Оперативната програма, и мерките, които са предвидени по плана за възстановяване и устойчивост. Ако има време, мога да засегна и тези дейности. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Министър.
Доста изчерпателно Ви беше изложението.
Да се извиня на Вас и на другите гости, и на колегите за обстановката. Ако Ви прилича Комисията на дискотека, точно това е. (В близост до сградата на Народното събрание се чува силна музика от протестиращи собственици и работещи в дискотеки и нощни заведения.)
Тези са от дискотеките. Протестите на тези от храненето минаха сутринта. Сега може по едно питие и да танцуваме. Това е озвучаването от дискотеките. (Реплики.)
Колеги, имате ли въпроси? Времето доста напредна, мисля, че беше много изчерпателно.
Господин Поповски, заповядайте.
Господин Министър, ще Ви помоля да ни изпратите синтезиран доклад по електронен път.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Чух, че има пренасочени пари от оперативните програми „Конкурентоспособност“, може би и от други.
Моето питане е както към предходния министър, колеги: каква е сумата, колко милиона изразходва Министерството над гласувания му бюджет в бюджет 2020 към 31 декември, тоест в десетте ковидни месеца – март-декември? Сборната сума, независимо дали са от оперативни програми, или са пряк трансфер от Министерството на финансите, каква е сумата, която общо Министерството е похарчило над планирания си собствен бюджет, в смисъл над гласувания бюджет 2020? Благодаря.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Министерството не е харчило над гласувания бюджет. Споменах за оперативните програми в посока, че от Оперативна програма „Транспорт“ неусвоените средства бяха насочени след нотификация към Комисията към Програма „Иновации и конкурентоспособност“ в размер на 190 милиона. Тоест ние казваме, че с нарочни средства от сектор „Транспорт“ подпомогнахме икономическите оператори от всички дейности, което, разбира се, е нормална позиция.
Всъщност и временната рамка, наред с всички инструменти, свързани с държавна помощ от националното финансиране, даде възможност за това преразпределение на ресурсите между отделните оперативни програми.
Тоест, когато говорим за това, че Европа е дала, Европа свежи пари не е дала, тя даде възможност примерно за Лот 3 и 2 на Струма да се използват за подпомагане на малки и средни предприятия. Давам пример.
БОРИС ЯЧЕВ: Господин Министър, и аз ще питам по тази тема. Действително направихте възможното заедно с Министерството на икономиката да подпомогнете малките и средните предприятия на превозвачите. Останаха, Вие го знаете, че останаха встрани от този фокус големите фирми. Те са около 20 до 25 големите превозвачи, които всъщност търпят и най-големи загуби. Има фирми от големите превозвачи със загуби между 5-7-10 милиона. Имаше различни идеи – отново искане на нотификация за прехвърляне на пари, ако има, разбира се, от Оперативна програма „Транспорт“ към „Конкурентоспособност“; чух за идея да бъдат прехвърлени през Програма „Региони в растеж“ в Регионалното министерство. Трябва нещо да се измисли и за тях, защото това са действително много големи фирми с много работници – между 500 и 700, някои до 100 работници, които търпят и най-големи загуби и за тези близо 10 месеца през годината много трудно могат да се възстановят без подкрепата на държавата.
Какво мислите в тази посока? Знам, че няколкократно е имало срещи при Вас, но измислихте ли някакъв механизъм за подпомагане на тези фирми?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Освен познатите механизми не можем да измислим механизъм. Неколкократно се обръщахме към Комисията. Първо тя каза, че сектор по сектор няма да разглежда темите, независимо от характера на самото предприятие. Също изключи от Временната рамка за подкрепа големите предприятия. Ние видяхме, че някои от опитите на държавите членки да се справят с проблема, разбира се, подчертано с национално финансиране премина през участие под формата на придобиване на дялово участие в компаниите. Пример е Луфтханза, от който германската държава придоби двайсет и няколко процента от компанията. (Реплики.) Предостави се огромна помощ, за съжаление, изключително неуспешна, освен че държавата придоби над 25% – четири държави имат касателство към Луфтханза, но основно германската държава. Самата помощ стигна за ликвидност за три до четири месеца. Тоест в момента компанията е изправена пред същия ликвиден проблем.
В това отношение това може би показва, че в авиацията, където прогнозите са сравнително по-сиви от сравнително по-оптимистичните през миналата година заради намаляването на търсенето, скептицизмът по отношение на пътуването, особено организираното пътуване, чартърите, които са гръбнакът за немалко от компаниите, очакванията са за бавно възстановяване до 2025 г., което не директно, но по аналогия може да се прави и за другите видове организирани пътувания, основно за чартърните автобусни превози, в това число и редовните линии, в това число и градския транспорт, който в България наред с градския транспорт, са предприятия, които са общинска собственост, имаме и градски транспорт, който е предоставен въз основа на договори с частни превозвачи, където намалелите собствени приходи всъщност са решаващи. Тук е ролята, за която господин Ячев говори – за начина, по който ще трябва да намерим възможност да се компенсират намалелите собствени приходи от страна на превозвачите.
В момента продължаваме да търсим съответния механизъм. Категорично ни отказаха за големи предприятия, но ще търсим други варианти през национално финансиране. Пак казвам, там няма да бъде просто с безвъзмездна финансова помощ, ще се търси вариант било през други ангажименти. Когато говорим с превозвачи, същите казват, че за тях е много важно, ако се даде възможност за гарантиране през инструментите на Фонда на фондовете или Българска банка за развитие за гарантиране на нисколихвени или безлихвени заеми при тяхното пълно гарантиране. До момента търговските банки се въздържаха от използването на тези инструменти, които Фондът или БВР разработиха по простата причина, че те не гарантираха на 100% кредити. Всъщност ние сме в разговор както с БВР, така и с Агенцията за експортно застраховане през един комбиниран вариант да може това нещо да се гарантира, за да може виталността на необходимите средства, виталността на компаниите да бъде гарантирана, което, разбира се, няма да мине и без преструктуриране на тези компании. Групите са няколко: редовни линии, които обслужват международни дестинации, където почти 90% е намалял оборотът и приходът, тези, които осъществяват междуградските редовни линии, и, разбира се, градският транспорт.
Разбира се, с бранша мислим различни варианти, но в момента като че ли най-видимият е осигуряването на оборотни средства под формата на гарантирани заеми без изчисляване на лихви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Министър, ще си позволя коментар по темата, защото за предложения ми се вижда малко късно, поне на този етап. Като споменахте инструментите в Българската банка за развитие, гарантирането на кредитни линии и така нататък, точно във Вашия сектор може би трябваше да се включи Българската агенция за експортно застраховане. Защо? Тя можеше да издаде гаранции по лизинговите договори както на самолетите, така и на автомобилите, въобще транспортните средства с лизингови договори. Основните плащания, които не могат да осъществят нито авиокомпаниите, нито чартърните, нито редовните, в това число и компаниите, които се занимават с автомобилен транспорт – не съм запознат как стоят нещата с водния като обеми, но знаете, че всяко транспортно средство е по същество плащане на лизингови вноски на определен период от време. Тези лизингови вноски на практика не могат да се обслужват
Знам, че имаше такива запитвания по отношение на авиокомпаниите – основно чартърните, там нещо мисля, че се направи, но много палиативно, много малко, поради ниския ресурс на БАЕЗ. Ако се бяхте насочили да има по-висок национален ресурс към БАЕЗ, в смисъл лимит на застраховане, големите компании, които представляват лизингодатели и в авиотранспорта, а други са в автомобилния, щяха да разсрочат договорите за лизинг, защото това са основните пера. Когато един самолет е приземен, финансовият лизинг, който обслужва компанията, е най-тежкото перо. Можеше да бъдат разсрочени с гаранция от БАЕЗ. Можеха да бъдат разсрочени част от вноските и на големите автомобилни превозвачи, защото те също са на лизинг.
Без да е безвъзмездна помощ, една отсрочка във времето – да кажем, че финансовите лизинги специално за самолетите са петгодишни, като се превърти този петгодишен период на осемгодишен, се освобождават две или три години сега, които са важни. Знам, че не е използван инструментът и не е направено нищо. Просто казвам, че това би могло да се проучи и да се види какво може да се направи.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Ние направихме голям форум с Българската банка за развитие и Българската агенция за експортно застраховане, на който постигнахме някакво виждане какъв би бил инструментът. Всъщност оставихме самите компании да инициират с Българската агенция за експортно застраховане. Това беше приветствано и те бяха поканени от БАЕЗ да кандидатстват, да се обърнат към тях, но голямата част от превозвачите, които са малки и средни предприятия, предпочетоха да се обърнат към другия инструмент. А като че ли самите браншови организации гледат по-скоро интересите на голямата група от членовете си, а големите са оставени индивидуално да решават проблемите си. Аз се виждам с така наречените големи предприятия – всеки се опитва по някакъв начин да налучка бизнес модела и потребностите си спрямо своята специфика и конкретика, в това число с преструктуриране, с насочване към други сегменти от дейността.
Има такива, които все пак разчитат на договори, които от своя страна пък не са по една или друга причина коректно изпълнявани от публичния възложител и така нататък, също се опитваме да раздвижим тези процеси.
В сектор „Транспорт“ самата разнородност и на формите на собственост и на ангажиментите, от една страна, беше предимство, от друга страна, е недостатък. Недостатък е, защото може да се предложи унифициран модел.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, други въпроси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колега, ще ни улесните, ако систематизацията на информацията бъде следната. Тъй като нашата комисия трябва да разгледа как са харчени публични средства – пряко и косвено. Вие засегнахте част от тези въпроси.
Може ли да разберем следното: каква част от средствата, които са предоставени или не са предоставени на фирмите, да са по направления – авио, жп транспорт, наземен, воден, какви средства са предоставени? Какъв е източникът на тези средства – дали от увеличение на бюджета за 2020 г., съобразно приетия Закон за бюджета? Или както Вие казахте, са били основно преразпределени средства – от коя програма са взети, на кого са дадени? Казахте 192 милиона – от тях колко са се върнали обратно или са останали в сектора, който управлявате, колко са отишли в други?
След това: какъв е размерът на непряката помощ от държавата? Вие казахте: отстъпили сме от паркоместа на самолети и други, тоест това са намалени приходи, които държавата оставя и не иска от тези, които ги харчат. Какви са преките разходи, каква част от тях са от бюджета – увеличение, има ли такива, колко са? Каква част са преразпределени – от коя програма точно и къде са отишли? Във вашия сектор от тях колко са останали?
След това. Тук беше казано за ББР, но дайте да внимаваме с това ББР, защото в крайна сметка ББР не е институция, която би трябвало да поеме всички загуби. Ако обича, държавата да си влезе на място и да си ангажира бюджетни средства. Едва ли някой иска сега да фалираме ББР и Експортната агенция, която работи тясно с ББР – на практика са под една шапка. (Реплики.)
Не казвам да не се търсят възможности, но трябва да сме внимателни.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Професор Гечев, само да поясня. Говорим за използване на ББР и БАЕЗ като инструмент за бюджетни средства или като инструмент за европейски средства – нищо повече от това.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не казвам, че е нещо повече. Просто трябва да внимаваме там, защото започнахме да ги ангажираме с разни неща. Някои хора и фирми оказват натиска на министъра: дайте сега през ББР и други... Може, но трябва да си направим сметката, да не бутнем канчето с вода.
Тук беше казано много интересно – това за 60 и 40. Значи, освен тези неща, просто става дума за систематизация – преки, непреки разходи. Тук точно колко са и какви според Вас като оценка са ефектите от тази работа?
Това 60 на 40 сме коментирали много пъти. Вие казахте, че става 80 на сто с допълнителни разходи – по 290 лв. за запазено работно място. Кой ги е платил? Вие казахте, че са 25 млн. лв. – аз си записах, от които 24 хил. 800 работни места. Нали така?! Ами елементарна сметка показва, че това са по 1000 лв. на работно място. 25 хиляди души по 1000 лв. са 25 милиона, като ги разделите на 12 месеца се получава по 80 лв. Нещо не е така в тази сметка?! (Реплики.) Ние ще искаме да видим от коя дата е тази мярка 60 на 40.
Парламентът ще иска от нас като напишем доклада всичко да бъде точно, да има систематизация на информацията. (Реплики на министър Желязков при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Министър.

Колеги, да завършим работата и да преминем към точка:
РАЗНИ.
Имаме да решим няколко важни въпроса.
Ако приемем, че парламентът работи до 25, мисля, че 26-и е петък. По Конституция парламентът остава да работи до края на мандата си, което е 26 март, но по време на предизборната кампания няма да имаме редовни заседания. (Реплики.)
Към този момент няма решение. Разсъждавам хипотетично – ако всичко върви в рамките на обичайната практика, последното ни заседание трябва да е на 26 февруари, петък. След това да се влезе в предизборна кампания, тъй като следващата сряда вече е март. Имаме три среди – трети, десети и 17-и. Всъщност и 26-и.
Трябва да оставим време за приемане в пленарната зала. (Реплики.) Говорил съм с ръководството на ГЕРБ и с ръководството на парламента – внесем ли доклада, веднага ще го гледаме в залата. Тоест ние максимум можем да направим още едно заседание на трети или направо да пристъпим към подготвяне на доклада. Предлагам най-късно на десети да приемем доклада на заседание на Комисията. Ако правим заседание на трети с някакво изслушване, ще имаме една седмица, в която да предложа някакъв драфт, Вие да си направите предложенията и на 10-и да го приемем.
Преди да вземем това решение, да кажа какво е фактическото положение. Министерствата, които не сме изслушали, но от тях имаме информация, която ще актуализираме, са Министерството на спорта, Министерството на културата, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Регионалното министерството, Министерството на правосъдието, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на енергетиката. Съзнателно не съм канил тези министерства, защото там няма някакви мерки, които да са обемни както в министерствата, които изслушахме. От тях можем и сме получили писма с първоначалните мерки и средства. Можем и задължително ще актуализираме тези писма – да ни дадат актуалните данни към края на годината или ако имат по-актуални, и тях.
Искате ли да изслушваме някои от изброените министерства, или да искаме само да актуализират справките? Това е първият ми въпрос. (Реплики.) Ще бъдат. Това ще е следващата точка, с която ще Ви запозная.
Имаме обобщената справка на Министерството на финансите. Дадох Ви я – това е справката, която показва всичко от всички министерства въобще. До края на седмицата ще имаме справката от вицепремиера Дончев, която ще ни покаже движението на всички програми и мерките, които са стъпили върху европейско финансиране. Изслушахме го в началото – в първия етап от пандемията. Сега ще имаме какво се е случило после с тези средства.
Тоест общата картина за бюджетно и европейско финансиране ще я имаме детайлно. Въпросът е: ще изслушваме още някого или да пристъпим към работа, което ще означава следното – че в рамките на следващите няколко дни, да кажем до следващата сряда Вие ще имате от всички министерства всички актуализирани справки. Актуализирани означава с най-късна дата 31 декември. Някои може да бъдат с януарски данни.
На базата на това аз ще се опитам да направя концепция за доклада и драфт на доклада, който ще Ви пусна на електронните пощи. Всеки да се запознае и да направи предложения както по структурата на доклада, така и по данните, така и с конкретни въпроси или с конкретни бележки. Накрая цялото това нещо ще обсъдим и ще приемем доклада. Това е моят работен план към Вас. Ако Вие имате други предложения, слушам.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз отсъствах от едно заседание. Значи, ние ще имаме информация от властта какви средства е дала или не е взела – пряко и косвено, как ги е разпределила и откъде. Това е много добре, обаче в този доклад трябва да имаме какво казва бизнесът – кой, какво е получил. (Реплики.) Това е задължително.
Тоест Стопанската камара, АИКБ – да поканим дори и двамата, ако имате други идеи, да дойдат и да кажат техните хора доволни ли са, не са ли. Става дума за до края на годината. Нали разбирате?
Защото сега правителствата – което и да е то, заделя средства. Трябва да заделя – хубаво е, но за да оценим ефекта от тези средства, който и да е министър, като го питаш той казва, че много добре са се справили. Да видим фирмите – колко пари са отишли и фактически те какво казват, доволни ли са.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще ни дадат справки колко бенефициенти по коя програма колко са получили. Ето, давам Ви... (Реплики от народния представител Румен Гечев при изключени микрофони.) Ще го обсъдим.
Само да дам пример: последната справка от Туризма по мярката, в която ставаше въпрос за туроператорите за 35 евро. Нали си спомняте? Ето, те казват: бенефициенти са 720 туроператори или туристически агенции със сключени договори; общата сума е 10 милиона – осем и половина са по еди какво си, еди какво си и така нататък, и казват колко точно са сключените договори. Примерно има една следваща мярка, която е ... държавна помощ всъщност за туроператорите е тази, предната беше по друга мярка. Ето ги, включени са субсидия с 20 туроператори на стойност 3 млн. 474 хил. 111. (Реплики.) Само 20 са поискали! Ние контролираме публичните средства, ние не контролираме колко получава бизнесът. Как да питаме бизнеса?! (Реплики от народния представител Румен Гечев при изключени микрофони.) Касовото изпълнение имаме в отчета на Министерството на финансите. Касовото изпълнение ще бъде дадено в отчета на Министерството на икономиката, ББР и управляващия орган на „Конкурентоспособност“, защото, професор Гечев, всички евросредства от всички програми са насочени само в една: „Конкурентоспособност и иновации“. Оттам, както чухме, желанието на Европейската комисия, е била да има хоризонтално...
РУМЕН ГЕЧЕВ: Докладът трябва да има и някакви препоръки. Ние сме заинтересовани докладът да е добър, защото излезем в парламента и кажем, че всичко е наред – перфектно са разпределени, всички са щастливи, няма да се приеме добре докладът и извън парламента.
Трябват някакви препоръки.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние досега питахме какви са мерките, какви са програмите, какви средства с какъв източник. Това, което чухме и ни пратиха, трябва да опишем в доклада. Ако предлагате в доклада да има изводи, препоръки и така нататък, това е друга тема. О`кей, всеки ще даде изводи и препоръки, защото контролът върху средствата е това – да питаме колко са, къде са, къде са дадени, кое е усвоено, кое не е усвоено. Това трябва да има в доклада. (Реплики от народния представител Румен Гечев при изключени микрофони.)
Оценка? Оценка как да направим?
Професоре, това е много интересен въпрос. Оценката може да я даваш в две направления – едното е за законосъобразност, другото е за целесъобразност. Законосъобразност ние не можем да проверяваме, защото има Сметна палата. Целесъобразност – добре, дайте оценка за целесъобразност. Аз не мога да дам оценка. (Реплики при изключени микрофони.)
Въздържам се да взема категорична позиция, иначе професор Гечев е прав – обикновено може да се даде оценка дали според Комисията е добре. Защото голяма част от мерките зависят не само от условията, при които са предоставени, а и от активността на бенефициентите. Не само от активността на бенефициентите, но и от възможността им да се доберат до тези мерки. Със сигурност твърдя, може да ме опровергаете, доколкото по всички мерки условието беше да нямат задължения към НАП, твърдя, че българският бизнес в 90% от своята цялост има такива задължения. Поради тази причина е деквалифициран априори. Само че това не може да не го сложиш като изискване, не може да получава каквато и да било помощ компания, която има задължения към фиска. На това няма да се съгласи нито социалист, нито комунист, нито националист, нито никой. (Реплики от народния представител Румен Гечев при изключени микрофони.)
Ако има такива, ще ги напишем, но не мисля, че някой може да получи.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 18,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Цонев

Стенограф:
Емилия Огнянова