Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 1

На 21 април 2021 г. се проведе редовно заседание на Временната комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект на решение за изменение и допълнение на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,05 ч. и ръководено от председателя на Временната комисия господин Христо Дочев.

* * *

ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Можем да започваме. Имаме кворум.
Да Ви се представя. Казвам се Христо Дочев и съм избран за председател на Временната комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам на Вашето внимание доклад с постъпилите предложения. Няколко думи преди да започнем по същество. В доклада са инкорпорирани всички предложения от народни представители. Отделно от това има постъпили предложения от граждани и неправителствени организации, които ще предложим на Вашето внимание.
Предлагам да караме текст по текст.
Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, споменахте, че има предложения от граждани и неправителствени организации, обаче те не са ни представени допълнително, за да се запознаем с тях. Не е добър знак да знаем, че има някакви предложения, с които не сме запознати.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: По-скоро те са внесени като писма по електронната поща и са изпратени до всички парламентарни групи.
ИВА МИТЕВА: Тези предложения, които са от неправителствени организации, не са част от този проект за решение. Той включва само предложенията на народни представители. Който иска може да припознае предложенията от свое име.
МАРИЯ КАПОН: Повечето от колегите имат на мейлите си изпратени предложения. Аз имам предложение за създаване на Комисия по информационни технологии и иновации. Реално никой от нас не е получавал тези предложения от Комисията.
ИВА МИТЕВА: Ние взехме решение да работим по стария правилник, предстои изготвянето на нов. Сега с това решение ще се приемат някои промени в стария правилник. В момента правим промени в действащия правилник. Нещата, които не са от спешен порядък, ще се обсъждат по-нататък задълбочено и сериозно.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, изпадаме в ситуация, в която една част от колегите имат тези предложения, а други ги нямат. Нека тази комисия да има интернет страница, на която да бъдат публикувани абсолютно всички предложения, за да може всеки да има достъп до тези предложения. Сега сме в абсурдната ситуация едни да ги имат, други да ги нямат, без да е ясно защо е така.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: То се изясни. Ние сега работим върху стария правилник и предмет на следващо заседание ще са всички тези предложения за чисто новия правилник, ако мога така да ги нарека.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Поставям на гласуване проекта за дневен ред, който е в една точка: Обсъждане на проект на решение за изменение и допълнение на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Който е съгласен, моля да гласува
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Първото предложение, внесено от народните представители Николай Хаджигенов, Мария Капон и други, касае чл. 3.
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, аз предлагам изобщо да не обсъждаме това предложение, защото в 2009 г. Конституционният съд се е произнесъл по идентични текстове и ги е обявил за противоконституционни. Мисля, че ще бъде извън компетенцията и срам за тук присъстващите да гласуват подобни текстове, които противоречат на Конституцията. Да не се заминаваме и да минаваме напред.
ИВА МИТЕВА: Решение № 11 от 2009 г. изрично казва, че е противоконституционно.
ХАМИД ХАМИД: Аз искам да Ви подкрепя, текстът много ми допада, обаче как да гласувам, като е противоконституционен текст?
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Вносителите оттеглят текста и можем да продължим нататък.
Следващото предложение е по чл. 5 със съответните изменения, които са направени от народния представител Атанас Славов.
Заповядайте, да представите предложенията.
ИВАН ВЕЛОВ: Точка 2 въвежда срок, тъй като до момента нямаше посочен. Просто се доуточнява. И по т. 2 предложението е да са в една точка всичките, за да се изчисти текстът. Нищо друго няма като цел.
ФИЛИП ПОПОВ: В момента правим поправка на стария правилник. Предвид живота на този правилник, тези три месеца тук са абсолютно безпредметно.
ИВАН ВЕЛОВ: А ако продължи повече? Това е предположение.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие сте имали сигурно идеята, ако е повече от три месеца в невъзможност да си изпълнява задълженията, ама представете си, че се разболее за четири месеца. Ако избегнем всички други обяснения досега, че ще има чисто нов Правилник, с който ще се реши това.
ИВАН ВЕЛОВ: Съществуващата разпоредба е твърде обща и няма никаква индикация. Трябва да се уточни.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не само сегашният председател, да е жив и здрав, но има достатъчно заместници, които биха могли да поемат функциите.
ХАМИД ХАМИД: Искам да поканя колегите да си оттеглят предложението с ангажимента да го разгледаме в новия правилник.
ИВАН ВЕЛОВ: Оттегляме го.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Вносителят оттегля текста и продължаваме със следващото предложение по чл. 7.
ИВА МИТЕВА: Искам да взема думата по отношение на чл. 7. Това е концептуален въпрос и смятам, че трябва да се реши, когато започне работата на парламента. В момента това е една правна възможност, но трябва да се обсъди формата на такъв консултативен съвет, работещо ли е? Трябва да се мисли някаква друга концепция.
Предлагам на този етап това да не го обсъждаме. Има свобода председателят да направи това, имам идеи, но нека да не го правим сега.
ИВАН ВЕЛОВ: Колеги, не съм съгласен, че това е въпрос, който после. Не може всичко да отлагаме за в бъдеще. Не знам каква ви е идеята въобще да обсъждаме промени, ако всичко ще отлагаме. Смятам, че това е много важен въпрос и Народното събрание в миналото, тук има много присъстващи, произвеждаше страшни глупости, точно защото нямаше с кого да бъдат съгласувани. И в последния момент ги правехте през Преходни и заключителни разпоредби.
Според мен трябва да има Консултативен съвет. Това е изключително важно. Написали сме, че се урежда с правила, които се приемат и уреждат от Народното събрание, така че това може да бъде направено. Ако искате, да дадем малко по-дълъг срок Народното събрание да го направи. Ако не е това, ще е следващото, но такъв орган трябва да има.
ИВА МИТЕВА: Аз се опитвам да Ви обясня, че дори и формата на този орган може да не бъде тази. Оставете председателя на парламента да реши каква да бъде формата. Досега текстът е: може да създаде Консултативен съвет. Аз Ви казвам, че досега формата не беше работеща. Тоест нека да се обсъди концепцията каква да бъде. Моята идея по принцип е: да, трябва да има някакви такива органи. Дали ще създадем някакъв институт по нормотворчество, дали ще направим съвети по материи, но наистина е време законодателството да се преразгледа материя по материя. Да седнат специалистите, теоретиците, практиците. Това няма да реши въпроса.
Затова Ви моля – нека този въпрос да го оставим, да го помислим. В следващия Правилник ще го запишем, ако трябва, както го измислим и каквато ни е концепцията, но това не е работещо в момента. Това сме го играли много пъти, много мандати. В тази форма не е решенето.
Прави сте, че трябва да се търси някаква форма, но формата е друга.
ИВАН ВЕЛОВ: Аз смятам, че ние не можем постоянно да отлагаме вземането на решението.
ИВА МИТЕВА: В момента Правилникът казва, че председателят може да създаде.
ИВАН ВЕЛОВ: Има го под условие, само председателят взима решение и така нататък. Смятам, че Народното събрание трябва да вземе тези решения.
ИВАН ИВАНОВ: Аз разбирам Вашето предложение и съм абсолютно съгласен с Вас, но Вие най-вероятно трябва да осъзнаете обективната ситуация, че нищо няма да стане, защото господата от „Има такъв народ“ считат след две седмици да спрем да работим. Вашето предложение просто ще увисне във въздуха и няма смисъл да губите времето на комисията. Вие не смятате, но те смятат така.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И в предишния парламент имаше такъв Консултативен съвет, лично го създадох в качеството си на председател в началото на парламента. Вие забелязали ли сте да работи този орган? Съгласен съм в момента с това, което казва настоящият председател на парламента.
Вие сте предложили да има възнаграждение, срещу което аз бях категорично против, защото това означава те да си стоят и вършат – не вършат работа, да им се плаща. Във Вашето предложение така е заложено, нали? Пише „възнаграждение“. Аз бях тогава на принципа: ако се свърши работа, да има възнаграждение, само че тогава се оказа, че бюджетът на комисиите не стига, за да могат да възлагат експертиза на този консултативен съвет.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Заповядайте, колега Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Председател, аз не бих подкрепил така бланкетно текста. По-скоро бих настоявал създаването на Съвета да върви заедно с правилата за неговата работа, защото в момента създаваме нещо, за което не казваме какво ще прави, от кой се състои и как ще работи. Неговите решения имат ли задължителен характер? Имат ли някакъв характер изобщо в рамките на законодателството? Разбирам, но това не е казано. Тоест институция да създаваме, без да знаем какво ще прави тя, за мен на този етап е безсмислено.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: В момента съм потърпевш от това, което се случва на това заседание. Защо казвам това? Защото всеки взима думата, когато иска. Искам да дадем възможност на председателя да дава думата, тъй като влизаме в един диалогов режим, от който нищо не се получава.
А що се отнася по същество, печалният опит от миналото Народно събрание по отношение на Консултативния съвет към председателя на Народното събрание, ни дава възможността отново да помислим – колко време, в какви срокове не мога да кажа на този етап, но да помислим за нова концепция. Аз съм почти убеден, че много трудно ще намерим поне от Софийския университет хора, които да се съгласят да бъдат в този Консултативен съвет. Познавайки хората, които са били в досегашния съвет. Така че нека да помислим върху формата и съдържанието, още повече че мога да намеря десет кусура в това предложение. Вие сте казали: Правила за организацията и дейността. А изборът? Как става изборът, по какви правила?
ИВАН ВЕЛОВ: Всичко трябва в заглавието ли да го напишем?
ХАСАН АДЕМОВ: Моля Ви, имам много по-голям опит от Вас в законотворчеството. Отново се връщаме на това председателят да дава думата.
ФИЛИП ПОПОВ: Процедура!
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Правя процедура да прекратим дебата и да преминем към гласуване. Ясни са позициите.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, гласуваме.
Който е за прекратяване, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на предложението, както е пред Вас.
Моля, който е за предложението, да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема предложението.
Преминаваме към следващото предложение, което е в Глава четвърта, чл. 13 с вносители госпожа Капон и група народни представители.
МАРИЯ КАПОН: Съвсем накратко, става въпрос за връщането на парламентаризма. Това означава, че всеки един от народните представители при напускане, при някакво разформироване, или две парламентарни групи могат да създават нова парламентарна група. Такъв е смисълът на няколко текста едно след друго. Това е единствено връщане преди 2009 г. на това, което бяха възможностите, предоставени от парламентаризма.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Колегите от БСП.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, ние не подкрепяме всички тези текстове, касаещи така нареченото партийно номадство. Това на практика означава подмяна на вота на избирателите, на българските граждани, защото всеки един народен представител в това Народно събрание, предишна легислатура или следваща, е влязъл с определени политически послания, с определена парламентарна група, защитаваща определени политики. Това означава на практика отваряне на пазара за народни представители, което мисля, че е директна подмяна на вота на българските избиратели, така че ние категорично се противопоставяме на тези предложения с тези доводи. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Само да кажа, че Вие си спомняте още в годините на ОДС, когато имаше парламентарна група на „Народен съюз“. Тук съм част от това наследство, така че смятам за съвсем нормално да може да има, и ако се случи така, че от ГЕРБ, от БСП, или 10 човека искат да направят друга парламентарна група, или да се съберат в нова парламентарна група. Става въпрос за свободата на народните представители, не за един или за друг. В крайна сметка в парламентарните групи може да има много хора. Ако СДС имат 10 човка, може да направи парламентарна група.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, аз ще припомня защо в момента е тази ситуация, която е в настоящия Правилник. Тя беше въведена в 2009 г., след като в Четиридесетото Народно събрание, и преди това в различните народни събрания, се създаваха точно такива групи от различни народни представители от всички партии – събират се, изразяват свободно волята. Това беше посочено като едно от нещата, които тотално уронват авторитета на парламента и на народните представители. Това беше причината 2009 или 2010 г. да бъде приет сегашният режим. И аз мисля, че сегашният режим работи добре, защото никой не е гласувал за конкретния депутат, понеже ние сме в пропорционална избирателна система, въпреки че имаме и преференции. Вижте колко депутати са влезли с преференции и ще видим колко от тях биха могли да правят такива движения.
Ние сме категорично против това предложение. Смятаме, че то ще урони авторитета на парламента. Не виждам нито един плюс. Да, за удобството на някои депутати, които са решили да минат от една група в друга, сигурно е добре, но за образа, за авторитета на парламента аз не виждам нито един плюс в това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, прекратяваме дискусията.
Подлагам на гласуване предложението, както е в чл. 13, ал. 4.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 1, против – 9, въздържали се – 5.
Не се приема.
Следващото предложение е в чл. 15, ал. 5.
МАРИЯ КАПОН: То е същото.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: От формална гледна точка трябва да го гласуваме отново. Ако не възразявате, чл. 15, ал. 5 4 чл. 23, в който се предлага създаване на нова ал. 3, те са по същата материя, да ги гласуваме заедно.
Който е съгласен, да гласува.
За – 1, против – 6, въздържали се – 7.
Не се приемат предложенията.
Преминаваме към предложението за изменение в чл. 27 от народния представител Атанас Славов и колеги.
АТАНАС СЛАВОВ: Колеги, на пръв поглед редакцията е почти идентична с действащия текст, но има една важна разлика. Първо, въвежда се изискване най-малко веднъж на всеки три месеца главният прокурор да бъде изслушван в Комисията по правни въпроси. Тоест, ако досега това е по-скоро пожелателно като формулировка в действащия Правилник, става вече задължително и се въвежда задължение на главния прокурор да се яви пред Комисията като форма на засилване на отчетността на главния прокурор.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Заповядайте.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ако позволите, аз смятам, че сега действащият чл. 27 е много добре конфигуриран и не смятам, че следва да отпадне инициативата на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, защото това само води до по-добра публичност и прозрачност. Обратното ограничава поканата към главния прокурор единствено и само от Народното събрание. Смятам, че е изключително демократично както е разписано към момента в Правилника. Благодаря.
ИВА МИТЕВА: Налага се да вляза в спешна среща, а после съм в Правната комисия, където съм вносител на промени в Изборния кодекс. Упълномощавам госпожа Василева да гласува по текстовете.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Заповядайте, колега.
ФИЛИП ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, принципно подкрепяме този текст, но мисля, че неговото място е в новия Правилник, а не в тези поправки. И си мисля, че действително би следвало да се запази и сега действащият текст в частта му инициативата на тримата големи, по тяхна инициатива да могат да бъдат изслушани, защото в тези три месеца може да се случат такива факти и събития, от които те да имат нужда да дойдат в Народното събрание. Мисля, че Народното събрание не би трябвало да отхвърли тази възможност не само по наша инициатива. Тоест да де добави към този текст и сега действащият текст на чл. 27, мисля, че беше последното изречение.
ИВАН ВЕЛОВ: Колега, извинявайте, че Ви прекъсвам, но само по първото изречение е промяната.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, мисля, че спорът е безпредметен, защото винаги, когато председателят на Правната комисия, или председателят на Народното събрание се е обръщал към главния прокурор за изслушване, той винаги се е отзовавал, така че този спор – дали да дойде задължително, дали да бъде извикан, дали да бъде поканен – не мисля, че е някакъв реален спор.
ИВАН ИВАНОВ: Понеже колегите са написали, че променят само първото изречение, но добавят и второ изречение, да се знае, че оттам нататък текстът остава. Това е важното.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване на така предложеното изменение в чл. 27.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема предложението.
Следващото предложение е от госпожа Манолова в чл. 31, за излъчването във Фейсбук.
ФИЛИП ПОПОВ: Въпросът ми е по-скоро към вносителите – защо Фейсбук, има и Туитър. Какви са критериите да е точно Фейсбук? И надолу има такива.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Може ли само нещо да уточним? Има алтернативно предложение на колегите Славов и Велов, което е също за излъчване в интернет страницата на Народното събрание, така че ние трябва да изберем едно от двете, или да добавим.
ИВАН ВЕЛОВ: Господин Председател, предлагам редакционно да го направим „в профилите на Народното събрание в социалните мрежи“.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин Председател, мисля, че редакционно могат да се съберат. Ако има официални профили в която и да е социална мрежа Народното събрание, интернет страницата може да пуска излъчването. Единственото е това. Могат да си вървят заедно и мисля, че тук е ОК да го съберем заедно като текст. Говорим за официални страници.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: В такъв случай обединяваме предложенията.
Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Който е предложил това питал ли е дали има техническа възможност за излъчване в Инстаграм и Фейсбук.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Славов.
АТАНАС СЛАВОВ: Господин Председател, колеги, в нашето предложение особеното е, че в момента излъчването е по решение на комисията. Тук се създава задължение всяко заседание да бъде излъчвано. Това е редакционната разлика.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Госпожа Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, съгласна съм и подкрепям това, което казва колегата, но имайте предвид, че техническите възможности на всички кабинети и зали не са в това състояние и реално Комисията по правни въпроси в предходното Народно събрание нямаше възможност в залата, с която разполагаше – зала 238, да заседава онлайн и да бъде излъчвано онлайн поради техническа възможност. Това е важно също да го уточним.
ИВАН ВЕЛОВ: Само една реплика, че техническата възможност може да бъде създадена. Това, че я няма в момента, не значи, че не може да бъде създадена.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, и в момента има такава възможност, когато комисиите пожелаят или пък се налага във връзка с някой избор на съответни длъжности, които се избират от Народното събрание, тогава се премества заседанието на комисията в залата, в която има такава възможност, и въпросът се решава. Досега никога не е имало пречка по това да се намери зала за пряко излъчване.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Тоест поставяме го на гласуване в общата редакция – предложението на колегата Славов и колеги, и това за социалните мрежи, като вместо „Фейсбук“ ще бъде „социални мрежи“, нали така?
ИВАН ВЕЛОВ: За да обхванем всички.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
ХАСАН АДЕМОВ: Само да помоля някой да прочете решението, защото колегите след това трябва да го оформят като текст, да не се налага след това да го редактираме в залата.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Заседанията се излъчват в реално време в интернет чрез страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи.
Следващото предложение е за изменение в чл. 32.
Колега Славов, имате думата.
АТАНАС СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Да обясня за какво става дума. Това е конкретна формулировка, която е подадена от гражданска организация с оглед подобряване достъпа на гражданите до Народното събрание. Възможни са, разбира се, редакции, защото според мен изискването за единен граждански номер е твърде високо изискване, за да се регистрира лице да присъства, а вече като си представи документа за самоличност, тогава ще бъде свалена тази информация.
Тъй като е предложение на гражданска организация и форум „Гражданско участие“ – колеги, които бяха в досегашния Обществен съвет в Комисията за взаимодействие с неправителствените организации, затова съм го предложил на Вашето внимание, тъй като има подкрепа на голяма част от неправителствените организации. Ако прецените – да променим процедурата.
Лично аз бих махнал ЕГН от тази формулировка.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, по принцип звучи добре. От практиката на парламента знам, че почти всеки, който иска да присъства на заседание, му се издава пропуск или през народен представител. Аз не знам за човек, който не е бил допуснат в комисия.
Проблемът на това предложение според мен е, че то създава рискове да отпадне и някакъв филтър. Аз нямам съмнение в тези граждански организации, че искат да дойдат и по някакъв начин да помогнат, да участват и така нататък, но има всякакви хора. Ако го зададем като някакво правило, че всеки практически може да влезе в парламента, то да махнем и пропуските в този случай. Трябва да има някакъв контрол все пак.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз също донякъде подкрепям това предложение, има го и в настоящия Правилник, но все пак ние сме Народно събрание, а не площадно или пазарно събрание, защото липсата на пропускателен режим, даване на лични данни по имейл пощата би довело според мен евентуално до спиране работата на Народното събрание, до блокиране.
Представете си, че ако се приеме този текст всеки един, който е подал заявка, например за тази комисия подадат 100 граждани заявка и те трябва да влязат в Народното събрание, тук да присъстват на тази комисия, ще трябва да ходим в зала „Арена Армеец“ да заседаваме.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, практиката по приложението на действащия текст от Правилника показва, че всяка една от комисиите има, хайде да не ги нарека ресорни, но има такива неправителствени организации, които традиционно присъстват на заседанията на комисиите. Например в Социалната комисията – социални партньори, работодатели, синдикати, пенсионерски организации и така нататък. Винаги, когато предявят желание, имат достъп.
Ако го приемем текста по начина по който действа, съгласен съм с това, което казаха и колегите, че няма как да ограничим да кажем 101-вия човек от този списък. Количественото ограничение всъщност създава проблеми.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Колегата Бойчев.
ИВАН ИВАНОВ: Също изразявам подкрепа по принцип за присъствието на граждани и граждански организации в работата на Народното събрание в неговите комисии в частност, но все пак да съобразя факта, че все още сме в епидемична обстановка. Според мен много трудно ще отговорим на изискванията за капацитет на зали и така нататък, както каза господин Адемов или колегата Попов – ако 100 човека заявят, че искат да влезнат. Ще нарушим тотално всякакви забрани и подлагаме на риск, както тяхното здраве, така и нашето. Това също трябва да го имаме предвид. Все пак се намираме в една обстановка, която не е обичайната в работата на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Колега Славов, някаква редакция по текста или?
АТАНАС СЛАВОВ: Тъй като според мен е важно да демонстрираме отвореност на българския парламент само ще кажа, че преди 20 години като съм учил в Юридическия факултет отсреща редовно ходих в моите почивки в Народното събрание, без да трябваше да се обаждам на комисии, да ме пускат депутати. Отивах в будката, давах си личната карта и ме пускаха да гледам заседанията.
В момента това не може да стане точно по този начин. Това беше по времето на уважавания от всички командир Костов. Беше много отворен достъпът до Народното събрание. Сега не е съвсем така.
Вижте, аз правя следната редакция – да отпадне изискването за единен граждански номер, защото са лични данни, не е редно по имейли те да се разпространяват. Ако прецените, че този текст може да получи подкрепа, както се казва гражданските организации, които са го подкрепили, ще си извадят своите изводи за новите народни представители. Разбира се, аз ще гласувам в подкрепа на текста.
И в момента всеки, който желае ,при определени обстоятелства може да влезе. Епидемичните изисквания са извънредни изисквания. Ние създаване норми, които действат за в бъдеще. Тоест, това не означава сега да пуснем всеки, ако има действащи епидемични изисквания.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Славов, дали сте склонен някак си да редактирате с опашка „според възможностите, капацитета“? Такова нещо да направим, защото не е целта да ги ограничаваме, но все пак има някакъв капацитет Народното събрание.
АТАНАС СЛАВОВ: Напълно подкрепям.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нещо такова да допълните – „според капацитета на Народното събрание и изискванията“, защото сега има временни наистина такива противоепидемични. Нещо такова, ако допълните да се доизясни това нещо сигурен съм, че всички ще го гласуват това нещо.
АТАНАС СЛАВОВ: Тоест накрая на първото изречение да допишем изречението: „при спазване на противоепидемичните мерки и капацитета на съответните зали“. То, това е естествено.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Може ли да представите целия текст да го запишат колегите и да го гласуваме така с редакцията? Понеже не съм вносител аз, да не го чета аз редакционно.
Добре, ако искате да го гласуваме така без единен граждански номер.
АТАНАС СЛАВОВ: Предлагам да го гласуваме, а в залата ще го коригираме.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Подлагаме на гласуване редакцията на чл. 32, ал. 1 без изискването за единен граждански номер.
За – 16, против и въздържа ли се – няма.
Следващото предложение е в чл. 33 – колега Славов.
ИВАН ВЕЛОВ: В чл. 33, ал. 1 само добавка, че става дума за работни дни, защото не е указано, какви са?
Алинея 2 е във връзка с така наречения падащ кворум, в който може да се приемат от много малък брой членове на Комисията съответни разпоредби. Имало е такива лоши практики в миналото, в които по късни часове на деня са приемани от много малък брой членове на Комисията предложения, недоизкусурени в последния момент. Затова, за да се предпазим от такива грешки – предложението е да отпадне този падащ кворум във вида, в който е в момента.
Нашата идея също е гласуването да е лично. Да няма възможност за преупълномощаване за гласуване в Комисията. Смятаме го за грешна практика това нещо.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Но работи.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: След малко започва Правна комисия и аз ще трябва да изляза.
ИВАН ВЕЛОВ: Значи няма да заседават двете в един час. Как ще стане иначе.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Госпожа Василева има въпрос към господин Велов.
Колеги, моля Ви!
ИВАН ИВАНОВ: Разделно гласуване на двата текста предлагам процедурно.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Въпрос от госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Бих искала да помоля вносителите да обосноват искането за два работни дни, а не просто за два дни.
ИВАН ВЕЛОВ: Не е ясно какви са дните. Просто ги поясняваме. В случая, ако са събота и неделя това означава, че фактически трябва в петък, ако някой в 18,00 ч. предложи нещо в понеделник може да се гласува. Така го разбирам.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Аз го разбирам, че когато си народен представител ти нямаш почивен ден. Така че, дали са два работни дни, ти нямаш друга работа освен да си следиш постъпили предложения за гледане в Комисията, постъпили законопроекти и така нататък.
ХАМИД ХАМИД: Не е толкова рядко. Даже много често се налага да се правят комисии по спешност. Тоест, така формализирано да се ограничим ние самите начина на работа – Събранието ще стане доста по-бавно и по-неефективно от гледна точка на продукта, който ще даде. Разбира се, не трябва да се злоупотребява с това след два часа да се свиква заседание на Комисия, без да се обяви дневния ред.
Мисля, че това формализиране за два дни ще ни блокира работата и ще направи доста по-бавен парламента.
ИВАН ВЕЛОВ: Добре. Тази първа точка я оттеглям, за да не я гласуване – ал. 1 я оттеглям.
Алинея 2 и ал. 4 остават.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Алинея 1 – отпада, така ли е?
ИВАН ВЕЛОВ: Само за ал. 1 оттегляме гласуването.
В ал. 2 предлагаме изречение второ да се отмени във връзка с падащия кворум, който обясних. За това си държим.
ХАМИД ХАМИД: Упълномощавам колегата да гласува.
ХАСАН АДЕМОВ: Сега в момента изпадаме в хипотезата, за която Вие говорите.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Да продължим нататък. В ал. 1 отпада предложението за изменение поради оттегляне. Остава предложението за отпадане на изречение второ от ал. 2.
Има ли нужда да чета кое отпада?
Подлагаме на гласуване да отпадне изречение второ в ал. 2 на чл. 33.
За – 14, против и въздържали се – няма.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, след малко делегирам гласа си на колегите и отивам в Правната. Просто няма начин.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Един въпрос към вносителите: какво означава, ако за решението са гласували не по-малко от една трета –„за“ и взели отношение по решението? Защото това автоматично би ни върнало в първата хипотеза на спадащ кворум.
Гласували са „за“, тоест одобряват решението. Нека да го направим някак си по-ясно, защото иначе влизаме в хипотезата, че пак имаме падащ кворум. Щом са гласували толкова човека може да бъде взето решение.
МАРИЯ КАПОН: Те всички може да са гласували „не“ и да не е подкрепено. Тоест „за“ решението се гласува и не е позитивен или негативен. Ако поне толкова са взели нивото на решение.
ИВАН ВЕЛОВ: Значи ние приехме ал. 2, в която казахме, че няма падащ кворум. Така че променям си предложението и става следното: „Решенията за постоянните комисии се взима с мнозинство от присъстващите“, както е старият текст. След това „Гласуването е лично“. Тази втората част да отпадне, защото създава объркване.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, значи редакцията на текста на ал. 4 е: „Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите. Гласуването е лично“.
ИВАН ВЕЛОВ: Имам предвид, че не може да става с упълномощаване. Това имам предвид.
Добре, тогава го променям, гласуването е присъствено и лично. В този момент пак е присъствено. Въпросът е, че не може да присъства колегата и да гласува чрез някакви други средства. Това ни е идеята.
ТОМА БИКОВ: Това е най-вече за членовете на тези по-тежки комисии, като Правната, Бюджетната, които заседават по 7 – 8 часа. Те участват и в други комисии, в другата комисия практически той няма да може да участва. Много трудно се прави графика. Виждате, че тук с три комисии вече имаме дублаж на една, няма значение за днешното заседание, но в тези случаи се гласува. Иначе колегите идват. Не от разхайтеност, а по-скоро по нужда.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, вижте, аз разбирам желанието да не се преотстъпват права. Това е ясно. Това казва този текст. Само че на практика това няма как да стане. В хода на бюджетната процедура например в един и същи ден заседават 10 комисии най-малко, а възможно е и повече, и няма как да се приеме, ще се блокира законодателството не само в една, а в няколко комисии. Това е. Иначе намеренията са добри, усещаме ги всички и ги споделяме, но въпросът е, че няма как да стане на практика това.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Тоест да го гласуваме ли или ще го оттеглим?
ИВАН ВЕЛОВ: Аз не го оттеглям. Гласувайте „против“.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, ал. 4 така, както е в предложената редакция с добавката, че гласуването е присъствено и лично.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема, остава старата редакция.
По ал. 3 има ли предложения?
ИВАН ВЕЛОВ: Разпоредбата само коригира времето, което е необходимо да се запознаят. В случая става дума за протоколите за обсъждане на законопроекти – кога се публикуват – да има малко по-голям срок, в който да може да се запознаем с тях. От 24 часа на 72 часа. Това е предложението. Като има изключения, разбира се, при спешно разглеждане да е 24 часа.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Колеги, коментар?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ние го приемаме, щом има и алинея за спешност – четвърта. Тя може да се използва когато има истинска спешност, а пък в останалото време за 72 часа да могат по-добре да се запознаят народните представители с предложенията. Има логика според нас.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е страхотно улеснение за експертите в комисиите, които понякога стоят до 10 – 11 часа, за да могат да направят докладите. А иначе пък е контрапродуктивно за дневния ред на Народното събрание.
ИВАН ВЕЛОВ: При много големи законопроекти, ние все пак ще трябва да имаме време да се запознаем.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, нека да го гласуваме така, както е предложено.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението е прието.
Следващата корекция е в чл. 40 от колегите Славов и Велов.
АТАНАС СЛАВОВ: Промяната, която предлагаме, е във връзка с това да се подобри работата едновременно, съвместната работа на Комисията по взаимодействието с НПО и създадения Обществен съвет или този, който ще трябва да се създаде, тъй като в предния мандат имаше, първо, дълги периоди, в които Комисията и Съветът не работеха в оптимален формат, а просто се предлага на всеки шест месеца да има регулярно заседание съвместно между Обществения съвет и Комисията, тоест реално да се изпълни със съдържание дейността на тази комисия и това, че има създаден Обществен съвет, който все пак се ползва с достатъчна легитимност и представителност.
Това също е предложение, което е дошло от форум „Гражданско участие“ и Българския център за нестопанско право. Аз лично го подкрепям и затова съм го внесъл. Тъй като това са констатирани проблеми от практиката на работата на НПО с Комисията, затова е предложено оптимизиране.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, нека да го гласуваме.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Следва предложение на народния представител Мая Манолова за редакция на чл. 41, ал. 2.
Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявайте, но аз не знам кои са вносителите. Присъстват ли тук вносители? Не, защото Мая Манолова виждам, че я няма и затова. Ако сте съгласни, така да го направим, както предлагат...
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Председател, аз съм сред вносителите. Предлагам да приложим аналогична редакция на тази, която вече направихме – в интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: С така предложената редакция, моля да гласуваме за предложението.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Следващото предложение е също от колегите Славов и Велов. Става дума за чл. 41, ал. 3.
Ще представяте ли текста?
АТАНАС СЛАВОВ: Въпросът е, това също минава за оптимизиране работата на Комисията за неправителствените организации и ефективното включване на пленарна зала във взаимодействието с неправителствените организации, идеята е Докладът да подлежи и на обсъждане, а не само на представяне.
ХАСАН АДЕМОВ: Само дискусия без проект на решене или без някакво финализиране по някакъв начин, който да осмисли това обсъждане? Разсъждавам на глас.
АТАНАС СЛАВОВ: Ако прецени, парламентът винаги може да приеме акт, ако има нужда да приеме акт. Въпросът е да не минава само за сведение, както често се случва с други доклади. Тъй като в този доклад се съдържа не само работата с НПО, а и жалбите на гражданите. И именно с оглед жалбите на гражданите е важно това да стига до пленарна зала и всички народни представители да са запознати. Затова е редакционното предложение.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре.
Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявайте, но наистина какво ще произтече от това обсъждане? Това ми беше въпросът за акта – обсъждаме в залата и какво? Или просто ей така, запознаваме се?
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Тъй като текстът в Правилника в момента е, че представят доклад за дейността си, тоест решението на Народното събрание, на пленарната зала след това обсъждане би могло да бъде, че приема доклада. Така че не виждам нищо...
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Или не го приема. И какво от това?
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Ами това ще реши пленарната зала в края на краищата.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, гласуваме така направеното предложение.
Прочетете го, ако обичате.
ИВАН ВЕЛОВ: „Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на граждани внася в Народното събрание на всеки шест месеца доклад за дейността си, който се обсъжда от народните представители и Народното събрание приема доклада на Комисията“.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обсъжда и гласува.
ИВАН ВЕЛОВ: Обсъжда и гласува доклада на Комисията.
ХАСАН АДЕМОВ: Вижте, аз мисля, че няма нужда от това да уточняваме. Защо? Защото в момента, в който Комисията внесе в Народното събрание това предложение, и в самото предложение завършва с Проект за решение, предлага Проект за решение. Това да го оставим в компетенциите на Комисията.
ИВАН ВЕЛОВ: Да, но виждате, че ние доста време се чудехме какво трябва да вземе Народното събрание. Същото чудене ще остане, ако е неясен текстът.
Трябва да се обсъжда. И трябва да приеме доклада или да не го приеме. Трябва да го гласува. „Обсъждане и гласуване“ – според мен е разумно.
ХАСАН АДЕМОВ: Да оставим Комисията да прецени дали това обсъждане трябва да завърши с проект на решение.
ИВАН ВЕЛОВ: Тогава какво остава? Само „обсъждане“, което сме предложили? Добре.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ:
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Последно, остава така, както е пред нас в Проекта: „се обсъжда от народните представители в пленарна зала“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Прието е предложението.
Следва предложение на народните представители Николай Хаджигенов и госпожа Мария Капон за промени в глава VII.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин Председател.
Имайки предвид количеството законопроекти, програмата на Народното събрание, краткия срок и възможността да се работи, именно защото ще се изработва нов правилник, така или иначе, смятаме, че към сегашния трябва да увеличим времето, което да е от 14 до 18 часа на пленарните сесии и заседания, а да изместим комисиите в другите възможности, и изхождайки от това, че за нас няма почивен ден. В крайна сметка колкото е времето, колкото можем да минем, трябва да го минем, защото така или иначе не е ясен срокът, в който работим.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Аз съм абсолютно съгласен, но съм съгласен и с това, че има Кодекс на труда, съгласен съм с това, че има Конвенция на Международната организация на труда по този въпрос за работното време, и не съм съгласен с това, че Комисията трябва примерно от 7 часа сутринта да се провежда до 9 часа.
МАРИЯ КАПОН: Господин Адемов, Вие сте прав, но, така или иначе, говорим за сряда, четвъртък и петък, когато да работим от 9,00 до 18,00 – така, както работи цялата страна, а комисиите да бъдат изнесени във вторник и понеделник, а събота и неделя народните представители, или в другото възможно време, да правят своите срещи по региони.
Пак казвам, става въпрос за Правилник, който се разбрахме в началото, че в момента ще действа за кратък период и че има тежка програма, която трябва да бъде изпълнявана. Това са нашите аргументи.
ХАСАН АДЕМОВ: Как си представяте всички комисии да заседават в понеделник? Извинявайте.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: В момента работното време е фиксирано от 9,00 до 14,00 ч. Винаги по процедура може да се промени в рамките на заседание да бъде удължено колкото е необходимо – дали да е до изчерпване на дневния ред, дали да е до изчерпване на определена точка. Но, така или иначе, това ще ни постави наистина в хипотеза, в която в дни, в които нямаме достатъчно неща за гледане, защото това предполага, че Вие смятате, че винаги в зала ще има достатъчно много законопроекти за гледане, което невинаги е факт. Зависи как работят комисиите. Когато не работят комисиите, няма какво да гледаме в залата. Така че все пак трябва да оставим време и на комисиите да могат да работят стандартно и нормално в рамките на седмицата, защото ето, както каза и господин Йончев – кога ще му остане време за работа по региона? В събота и неделя, ако трябва да работят извънредно комисиите, тогава оставаме без абсолютно никакво време за реакция по останалите неща.
Така че според мен е безпредметно да го обсъждаме. Времето и сега може да бъде удължавано, колкото е необходимо толкова. Имало е случаи, в които сме работили, господин Адемов, и до два – три часа през нощта, особено по бюджети и такива неща.
Така че едва ли ни е проблем Кодексът на труда и Конвенцията, и всичко останало?
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Да, аз съвсем накратко да допълня: просто дори може и да забави работата на парламента, защото, когато ще чакаме понеделник – вторник да дойдат комисии, а пък в сряда и четвъртък сме приключили в 2,00 ч., и 72 часа, и започват да се бият много неща.
Наистина можем и ние го направихме, и в петък, да сме седели до 18,00 ч., ако има нужда. След това, между другото, дори да стоим до 18,00 ч., комисиите могат да се насрочат, ако е спешно, за 19,00 ч. и да стоим до 24,00 ч. Но да превръщаме един извънреден режим в правило, просто ще утежним работата.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, ще го гласуваме ли?
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Беше идеята на колегите, че това е сега, защото сменяме този правилник – за краткото време. След това вече може да се направи.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, нека да го гласуваме.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 1, против – 12, въздържали се – 2.
Не се приема.
Следващото предложение, госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: То е ясно, господин Председател: БНТ 2 се заменя с БНТ 1, така че това е единственото. И аз съм и съвносител на следващото, където пак трябва да се направи редакцията със социалните мрежи, което е в чл. 51.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Нека да уточним това за БНТ.
МАРИЯ КАПОН: Да не е по БНТ 2, а да е по БНТ 1 излъчването.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Чл. 51, ал. 3, къде да се излъчват заседанията.
Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Да разясня каква беше и причината да мине на БНТ 2 – това беше парламентарният контрол. Националната телевизия по-скоро го поиска, защото парламентарният контрол в онзи момент беше доста скучен за гледане за техните зрители, които „прецъкват“ канала веднага.
Сега, ние създадохме голям интерес в петък, който между другото не попречи, това че БНТ 2 го даваха да го гледат.
МАРИЯ КАПОН: И по БНТ 1 го даваха.
ТОМА БИКОВ: Точно така. Няма проблем. Единственият проблем е за БНТ, иначе за никой друг от нас не е проблем. Въпросът е, че го вкарваме пак в Правилника, след като са го давали по БНТ 1 последния път, бихме могли в някаква такава ситуация да искаме по БНТ 1.
Ако ще даваме всеки път парламентарния контрол, ако си представим, че този парламент ще работи малко по-дълго и има правителство, и се задават въпроси най-различни до 14,00 ч., ние практически обемаме цялата програма на БНТ от 9,00 ч. до 14,00 ч. да излъчва парламентарен контрол. Принципно не се сещам за проблем, извън този на БНТ, които ще бъдат потресени.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Само реплика.
Господин Биков, Вие сте прав, даваха го по БНТ 1, защото ние изрично искахме с решение. Така че да го включим като БНТ 1, а вече винаги, когато има нещо, което някой смята, че няма да е интересно, ще предлагаме да е БНТ 2 или нещо друго.
Но логиката е, че това е обществената телевизия и след като Националното радио го дава също, нормално е това да бъде в БНТ 1 и БНР.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Едно уточнение, колеги. Аз не искам да се правя като някой, който и да е бил в Медийната комисия, защото там се обсъждат тези въпроси, но това, което искам да кажа е, че БНТ 1 имат сключени дългосрочни договори примерно с излъчване на олимпиади, на спортни състезания и така нататък, и ако не го направят – плащат страхотни неустойки. И затова една от причините да отиде по БНТ 2 беше тази, защото примерно, състезание по ски – сключили са договор да го предават, а в петък цял ден има парламентарен контрол и нарушаваме режима на БНТ. Може би, ако споменем БНТ само, а в конкретния случай, след съгласуване да решим.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Попов искаше думата.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
И в предишното Народно събрание всъщност, когато се промени, защото в парламентарната традиция винаги парламентарният контрол и съответно прякото излъчване е било по БНР и по БНТ 1, направи се тази промяна за БНТ 2 и ние тогава бяхме категорично против. И сега ще подкрепим това предложение поради няколко причини. Това наистина е обществената телевизия, както каза и госпожа Капон, и е редно по нея да се излъчват. Освен това тя е финансирана и от държавата в крайна сметка.
По отношение на договорите с БНТ, както и господин Адемов каза за предаване на някакви олимпиади, най-вероятно в тези договори, господин Адемов, има клаузи, защото нашият Правилник има силата на закон, те няма да дължат тези неустойки, когато им е вменено на БНТ 1. Така че да не мислим толкова за БНТ 1 и за техния рейтинг. И действително при липсата на голям интерес и невъзможност на БНТ 1, може да се обърнем и към БНТ 2.
Но нашите представители в тази комисия, подкрепяме това предложение в чл. 51.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Велов.
ИВАН ВЕЛОВ: Исках само да направя следното предложение: принципно да го гласуваме, но все пак председателят на Комисията да изиска едно становище във връзка с Вашите твърдения, че може би ще имат неустойки по договорите – да издадат становище по отношение на текста. Това според мен е разумно. Така че ще разберем и тяхното мнение.
ХАСАН АДЕМОВ: С гласуване Народното събрание винаги може да го промени това.
МАРИЯ КАПОН: Аз поддържам нашето предложение.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, нека да гласуваме така постъпилото предложение за промяна в чл. 51, ал. 3.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
ИВАН ВЕЛОВ: Имам едно процедурно предложение.
На имейла си, поне аз така съм го получил, съм получил дневен ред и консолидирана версия, която сте ни разпечатали тук, на всички предложения, обаче липсват мотивите. Фактически това обезсмисля цялото ми писане на мотиви на мен и на колегите. Колегите вместо да вземат да ги прочетат и аз с две думи да им обясня каква ми е идеята, ние сега се запознаваме с мотивите. Това смятам за абсолютно неправилно. Трябва мотивите също да ни бъдат изпращани.
МАРИЯ КАПОН: Качени са на страницата на Народното събрание.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Има ги в проектите за решение.
ИВАН ВЕЛОВ: От Народното събрание ми обясниха, че тази сигнатура няма да бъде качена. Не знам, аз не съм я намерил на страницата на Народното събрание. Ако я има – кажете. От Деловодството на Народното събрание ми обясниха, че тази сигнатура не се качва. При това положение, аз не мога да се запозная с Вашите мотиви и Вие не можете с моите, и това е голям пропуск.
Предлагам за следващите заседания на Комисията да ни се изпращат и мотивите или да се публикуват на страницата на Народното събрание. Това е чисто процедурно.
Да вземем ако искате решение, защото иначе ще остане във въздуха.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Това е за Правилника – да.
Мисля, че всички ги имаме в пълно копие.
ИВАН ВЕЛОВ: Аз в имейла съм си ги получил без мотиви. Не знам.
Къде са изпратени, ако можете да ми посочите и ще си оттегля предложението.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, продължаваме нататък. Ще го уточним това. Аз не съм подозирал, че ги няма на сайта, тъй като ние с ме ги получили на харти с мотивите. Категорично. Още повече, Правилникът е със силата на закон, нали така?
Следващото предложение е отново за промяна в чл. 51 от народния представител Мая Манолова.
Става дума за излъчването – в ал. 1.
Предлагам да се добави аналогична редакция, която включваше излъчване, освен на интернет страницата на Народното събрание, да се добави „и официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема това предложение.
Има две предложения за чл. 107а.
Относно чл. 107а, нека да си отбележим тази промяна, защото има две предложения за създаване на чл. 107а със сходни редакции.
Преминаваме към предложението за изменение на чл. 52, което е внесено от народните представители Виктория Василева и Татяна Дончева.
Госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Аз мисля, че предложението е достатъчно ясно. След думата „кворум“ да се добави „чрез компютъризираната система за гласуване“.
ХАСАН АДЕМОВ: По време на парламентарния контрол също трябва да има кворум – казва това предложение.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: В ал. 3 е това.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Предложението е за промяна в чл. 52, ал. 3.
ХАСАН АДЕМОВ: В Европа няма такова нещо, но има друга форма – всеки от място може да се обажда.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Според мен, това е за новия Правилник според мен, защото сега все още в тази зала няма пръстови отпечатъци, което ще рече, че един депутат може да се регистрира с пет карти хипотетично. Така че докато не се въведе пръстовия отпечатък, това нещо няма как да сработи.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Искам да Ви успокоя, само, защото по данни от колегите от администрацията, мисля че почти на около 90% вече от колегите в залата са снети отпечатъците, така че няма проблем в рамките на няколко дни да започне да се гласува… Докато влезе да гледаме в залата Правилника, те ще са факт.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Гласуваме ли по точка „а“ предложението?
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Следващото предложение е за промяна в ал. 4.
Госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Предложението за отпадане на текста „може да се провежда само парламентарен контрол“, защото то е ясно, че при липса на кворум, не може да се приемат никакви актове. „Може да се провежда само парламентарен контрол, но…“. Нещо сме объркали текстът май.
Това е в случай, че заседанието при липса на кворум в пленарната зала, не могат да се приемат гласувания и да се приемат актове.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз разбирам предложението, но тук се касае за петъчния парламентарен контрол или евентуално за блиц контрола, който, надявам се, да бъде възстановен в пленарна зала. Тоест, кворумът не е необходим, за да се извърши парламентарен контрол. Това е едно от задълженията на народните представители на Събранието като цяло да извършва и контрол върху изпълнителната власт, освен законодателната част. Тоест, липсата на кворум не възпрепятства парламентарния контрол или блиц контрола. Така че аз не мисля, че от липсата на кворум следва да отпадне и парламентарния контрол. Той следва да остане според мен, не знам каква е била и идеята.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Алинея 3 предполага, че проверката е извършена във връзка с предстоящо гласуване на конкретни актове.
ХАСАН АДЕМОВ: Ако го няма този текст, който искаме сега да отпадне, тогава аз например съм за това да няма парламентарен контрол, да бъде прекъснат, ще искам проверка на кворума, няма да има кворум и приключваме.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Може би идеята е била да няма изслушване на празна зала, защото не е много красиво, от тази гледна точка.
Продължаваме със следващата промяна в Глава седма.
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Няма как понякога за едноминутно мълчание да е 24 часа по-рано. За нас е важно това да отпадне, всеки да може в крайна сметка… Всичко може да се случи през нощта или сутринта и някак си е много странна тази процедура и затова сме го предложили.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Вижте, няма проблем. Аз доколкото знам практиката е, че то се уточнява на Председателския съвет, който винаги може да се проведе преди това. Сега проблемът е – аз не знам в този парламент най-вероятно няма да има такъв проблем – да не започнем минута мълчание за всеки, който му дойде на акъла. Все пак да не доведе до инфлация на този акт. До момента има едноминутно мълчание, за последните четири години сигурно три-четири пъти и за колеги, които са си отишли, Бог да ги прости, но да не девалвира тази процедура. А иначе на Председателски съвет винаги преди заседанието може да се постави въпроса и да се…
Колеги, имайте предвид, винаги в парламента попадат всякакви хора, има хора с най-различни екстравагантни понякога идеи, ще излезе и ще каже едноминутно мълчание за нещо, което не е много адекватно и ще се чудим какво да го правим. А иначе председателят има възможност да каже: това не е решено. Иначе, ако е адекватно предложението, никога не сме го и спирали, никой няма да каже: не, ням ада правим едноминутно мълчание, защото преди това е… Това е по-скоро една предпазна мярка за хора, които могат да злоупотребят с тази процедура.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, нека да го гласуваме в такъв случай. Предложението е за отпадане на ал. 7 в чл. 53.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е от колегата Велов за редакция на чл. 53.
ИВАН ВЕЛОВ: В досегашната практика много пъти актове се приемат при гласуване, при което се оказва, че всъщност са гласували по-малко от 120 души, затова създаваме задължение, когато при гласуване общият брой на гласувалите и под 121, председателят да прави проверка за наличие на кворум и гласуването да се повтори. Мисля, че е нормално, тъй като имаме изискване да има кворум в залата.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Прощавайте, но за да започне работата Народното събрание конституционно е записано, че трябва да са налице повече от половината от народните представители, тоест 121. Могат да се регистрират сутринта в зала 121 човека, което значи, че кворумът за вземане на решения е 61души могат да приемат решения, гласували позитивно.
Освен това председателят или по искане на парламентарна група всеки може да поиска поименна проверка, която вече виждаме, че става бързо и с компютризираната система, защото току-що го приехме и това нещо.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Велов.
ИВАН ВЕЛОВ: За да има кворум те трябва да са в залата в колегите, не просто някъде да са отишли. Те може да са отишли в друг град през това време, нищо че са се регистрирали сутринта и накрая за съответния акт да са гласували по-малко от 120 души. Така че смятам, че е абсолютно резонно.
ФИЛИП ПОПОВ: Кворумът е плаващ всеки ден. Един ден се регистрират 121, на другия 200, на третия 150 и съобразно регистрацията сутринта се определя и кворумът за приемане на решения.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз разбирам какво има предвид господин Велов, защото многократно, особено тогава, когато си от по-малка парламентарна група, в крайна сметка има решения, и то много важни по данъчна политика, примерно, за това колко пари да вземем от джоба на хората, и мисля, че и господин Главчев го знае, взети с 62-ма, 63-ма, 64 народни представители. Тоест, при ключово важни решения е абсолютно нелогично, въпреки че има кворум в залата и са 121 при регистрация, за да започне работа народното събрание, изведнъж всички да се разотидат и да остане… Като пак отварям една скоба – не казвам, че и от малките групи не се е случвало да се разотидат. Тоест, тук казвам за по принцип, че е редно да има, това имат предвид предполагам колегите, да има 121 човека, които да могат да гласуват. Само че тук е въпросът и на други текстове според мен. Иначе аз подкрепям това, че има нелегитимност, обществена нелегитимност, въпреки, че е законова легитимност. Тоест в общественото мнение е абсурдно да вземем решение, че увеличаваме някакъв данък с 62-ма човека от Народното събрание, а това е абсолютно законово възможно при един кворум от 122-ма.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз само като реплика. Напълно съм съгласен и аз също разбирам идеята. Но представете си следната хипотеза – така можем да караме до безкрай – защото гласуването се повтаря и се повтаря резултатът от първото гласуване. Прави се проверка, регистрират се 121 души накрая гласуват 61 пак по същия начин. А и в сега действащия Правилник това, което ние приехме, председателят по всяко едно време във връзка с предстоящото гласуване може да иска проверка. Председателя на парламента, или председателстващия от заместниците може да поиска поименна проверка и кворум в зала. Тоест струва ми се излишно. И парламентарна група също може да поиска проверка на кворума.
ИВАН ВЕЛОВ: Въпросът е, че според нас не е допустимо да се приемат актове от под 120 души в залата. Значи те могат една част от тях да гласуват „против“ или „въздържал се“, но трябва да има 121 души в залата. Това е.
ХАСАН АДЕМОВ: Ако попитате мен, ако не е извървяна цялостната процедура по приемането на законодателството, ако предложеният законопроект не е качествен и подготвен по съответните правила, няма никакво значение от колко човека е подкрепен.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Аз подкрепям доводите и на госпожа Капон и на колегата от „Демократична България“ чисто, как да го кажа, дори и чисто политически олекваме пред избирателите с такива закони, които се приемат с 61, 62-ма народни представители. Не, че някой е маловажен от законите, които се приемат, но наистина има изключително важни и съвсем основателно предизвикваме гняв в хората, когато се приемат с такова мнозинство.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Последно, господин Велов.
ИВАН ВЕЛОВ: Текстът е във връзка с чл. 81 от Конституцията само трябваше да го намеря: „Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове – не само открива заседанието – когато присъстват повече от половината народни представители“. Има го изрично изискване в Конституцията. Не може да приемем закон и в залата да са по-малко от 120 души, противоречи на Конституцията. Трябва просто да има 121 души в залата, това е. Записано е ясно в чл. 81.
Да спазим Конституцията просто, това ни е идеята, нищо повече.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Да прекратим дискусията и да гласуваме.
МАРИЯ КАПОН: Истината е, че ако става въпрос за преминаване на определени проекти, сигурно много по-лесно изглежда, когато се регистрират 121 при 70 налични вътре в зала, като има 62-ма, то да мине. Това беше и целта на промените в Правилника, ако щете, когато говорихме и за времето и тези, които правят на колегите вида публичност, защото си говорихме, че хората, които са ни изпратили, и Вие съм сигурна, че всички го виждате в регионите, искат друго – искат да видят работещ, ефективен парламент. И даже не е въпросът доколко е добър законопроекта, а когато става въпрос за разлика в ставка само, дори да е добър, тя, когато е приета с 62-ма човека, бъркаш в джоба на някой, който не познаваш и това е важно.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, народният представител има опцията да бъде в пленарна зала и да не гласува нито „за“, нито „против“, нито „въздържал се“. Това не означава, че той не е там и не означава, че не е наличен кворум. Така че влизаме в една хипотеза доста обтекаема и трудно установима. В залата може да има 121 народни представители, конституционният текст е изпълнен, това се установява във всеки един момент при поискване на проверка на кворума. Но народният представител не може да бъде задължен да гласува с една от трите опции – „за“, „против“ и „въздържал се“.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Една бележка от мен, ако може. Това е абсолютно вярно, което казва колегата. Аз съм срещал обаче и други възможности. Може би да помислим за бъдещия Правилник, може би ще е екзотична идея, но ако имаме такава хипотеза, при която народен представител е в залата и не участва в гласуването, по никакъв начин, впоследствие системата отчита, че е имало гласуване и той е бездействал, и съответно това се отразява по някакъв начин на него негативно. Има го в европейските институции, между другото, но това при нас е доста екзотично, поне на мен ми се струва.
ТОМА БИКОВ: Понякога да не гласуваш също е вид решение и отношение и особено, ако стоиш в залата и не гласуваш. То почти никога не е бездействие. Ако някой сега е забравил да гласувал, но не е толкова...
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Чисто технически имах предвид, че примерно в Европейския парламент има такива случаи, като се броят броя на гласуванията и това колко пъти е гласувал пред народния представител и съответно се отразява негативно впоследствие.
Господин Велов.
ИВАН ВЕЛОВ: Пак се обръщам към Конституцията. Тя казва: „приема свои актове, когато присъстват повече от половината от народните представители.“
МАРИЯ КАПОН: Когато присъстват, а не, когато гласуват.
ИВАН ВЕЛОВ: Добре, тогава да го...
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това са различни неща. Вие искате автоматично искане на проверка на кворума.
ИВАН ВЕЛОВ: Искаме проверка на кворума, да, което означава, че ще проверим дали присъстват наистина 120 или не.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Парламентарна група, която и да е тя, само един път има право да поиска проверка в момента. И другите групи въобще нямат право да искат след това.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Бих помолила да оставим този текст да го обсъдим евентуално за промяна в новия Правилник, защото това, което аз си мисля, че по този начин формулиран не знам защо, но предполагам, че ще създаде предпоставки за злоупотреби с тази процедура, което не мисля, че в момента е цел на това Народно събрание.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре.
Нека да го гласуваме така, както е внесено.
За – 8, против – 1, въздържали се – 6.
Приема се.
МАРИЯ КАПОН: Господин Председател, тук дали гласуваме „за“ или „против“ в залата, така или иначе при гласуването въпросът дали го е подкрепила Комисията или не, няма значение.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Да, да.
МАРИЯ КАПОН: Така че, ще стане дискусия и ще...
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Въпросът е да излезе Комисията.
МАРИЯ КАПОН: И освен това всеки от нас ще има време, господин Председател, в групите да вземем вътрешно решение.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Следващо предложение за корекция в чл. 55 – госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Колеги, предложението е направено с цел да се прецизира текстът на ал. 2 – какво представлява нарушаване на реда на провеждане на заседанията. Това, което много често се иска, като процедура по начина на водене на заседанието. Затова бихме искали да включим текста, че трябва да бъдат представени мотиви за конкретната разпоредба, която е нарушена в Правилника или просто малко по-прецизен да е текстът, нищо повече от това.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Колеги, гласуваме по точка „а“ за редакция в ал. 2.
За – единодушно, против – няма, въздържали се – няма.
Буква „б“.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Буква „б“ е промяна, че председателят на Народното събрание трябва да даде „обяснение“. Ние сме го прецизирали да даде „разяснение“. Не смятаме, че трябва да обяснява, а трябва да разясни защо примерно направеното предложение не е окей.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не, то сигурно е по аналогия с „личното обяснение“ и затова е написано „обяснение“, а нали председателят...
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Някак председателят на Народното събрание да се обяснява не е много логично. По-скоро би трябвало да разясни на всички народни представители.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Както решите, но не мисля, че това е проблем, ако не Ви харесва, че председателят трябва да обясни защо така е направил.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Когато процедурният въпрос се отнася до нарушаване начина на водене на заседанието, председателят има право на разяснения.
Когато процедурният въпрос се отнася до нарушаване на конкретна разпоредба по този правилник председателят има право на разяснения.
ИВАН ВЕЛОВ: Въпросът ми е: кой преценява дали е до конкретна разпоредба? Защото става субективно и може да не иска да даде, сега разбираме, ама може да не иска да даде разяснение в този случай.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Редно е, когато искаш процедура по начина на водене...
ИВАН ВЕЛОВ: Аз съм съгласен.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: ...това означава, че е нарушена конкретна разпоредба от Правилника. Ако човекът, който прави това процедурно предложение не е съобразил това означава, че председателят просто може да направи разяснение, че няма нарушение на конкретна разпоредба на Правилника.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ще Ви помоля да чуете това, което ще Ви кажа.
Тази редакционна поправка, както я представят вносителите, може да бъде разтълкувана, като ограничаване на правото на процедурни въпроси. И това няма как да бъде аргументирано и оправдано по никакъв начин. Затова трябва да помислим дали това не ограничава правото на народния представител, защото аз твърдя, че това става с този текст.
От друга страна, ако процедурата не е по конкретните текстове на Правилника, тогава председателят може да отнеме думата, има правото да прецени как да процедира с тази процедура.
ТОМА БИКОВ: Господин Председател, аз не виждам как предварително може да се разбере кой какво ще каже от трибуната. Той иска по начена на водене и няма как предварително да съобщи за какво го иска. Той затова излиза на трибуната, за да съобщи какво иска.
Вероятно това е заради петъчното ни заседание, нали. Там, разбира се, беше по-напрегнато, но пак вкарваме извънредни ситуации и ги правим правило. Практически ние по този начин, доколкото разбирам даваме възможност на председателя да решава на кого да даде думата за начина на водене, на кого да не я даде. Просто по своя преценка.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз си мисля, че това предложение, и съм съгласен тук с доктор Адемов, на практика ще ограничи възможността на народните представители да се изказват и по процедурни въпроси най-малкото защото по процедурни въпроси и в сегашния Правилник, който ние в момента коментираме и редактираме, думата се дава веднага. Народният представител, който иска думата и му се даде веднага по процедурни въпроси, какъвто е и начина на водене, той трябва да изрови целия този Правилник, да прецени, че е нарушен примерно чл. 84, което фактически физически няма как да се случи в рамките на една минута и по-малко, което на практика обезсмисля самата процедура и даването на думата по процедурни въпроси веднага. Това може да стане след 10-та минута, когато ние сме минали 20 параграфа да речем и ти се сетиш и видиш кое е нарушено в Правилника, за да отидеш да искаш по начина на водене от преди 10 минути какво се е случило и че е нарушен еди кой си член.
Така че разбирам нали желанието, но мисля, че не е подходящ самия текст. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз подкрепям мнението и на доктор Адемов и на господин Попов. При сега действащият Правилник председателят на заседанието дали ще е председател на парламента или заместник-председател има възможност, като види, че няма основание за тази процедура да отнеме думата. А обратното би означавало да се ограничават наистина права на народни представители и според мен не е добре.
Веднага, след като тръгне да обяснява каква му е процедурата, който е на трибуната, председателят на заседанието може да каже: няма такова нещо.
ТОМА БИКОВ: Случаи е имало дори, ако започне втори, трети, четвърти човек да иска по начина на водене и да говори същото, като първия просто може да го спре на петата секунда, да каже: „Това го чухме!“ И продължаваме напред.
По принцип по този начин практически се дават много големи правомощия на председателя и то не в добрия смисъл на думата. Просто на око трябва да преценява на кого трябва да даде Ще създаде проблеми на самия председател, сигурен съм, защото тогава ще падне върху него цялата лична преценка, и върху личната му преценка това на кого дава думата, и оттам започват проблемите най-вече за председателя.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Според мен това е по-скоро за дисциплиниран на самите народни представители, защото много често искат думата за процедура по начина на водене и излизат извън процедура по начина на водене на заседанието.
Искате председателят да стане лошото ченге, да отнема думата и после никой няма да протестира, че им отнема думата.
ТОМА БИКОВ: Напротив, ако приемем този текст, според мен тогава ще стане лошото ченге, защото той ще трябва на око да прецени кой какво е тръгнал да каже. Защото, аз искам за начина на водене, имам да кажа нещо конкретно, той трябва да го разбере по някакъв начин дали това е конкретно или не е конкретно. Той особено в по-напрегнати ситуации най-вероятно няма да ми даде думата, защото ще си мисли, че, аз ще злоупотребя с нея, а, аз не съм тръгнал да злоупотребявам например. И ще се започнат едни тълкувания, просто ще го поставим в много неловка ситуация, но...
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Колега Биков, дори и сега текстът е, че процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за водене. Тогава какъв е проблемът просто да каже коя е конкретната разпоредба от Правилника, която е нарушена?
ХАСАН АДЕМОВ: Ад хок не може да каже председателят това.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Защо го предполагате от името на председателя?
За да видите, че съм човек ще го прецизираме текстът и ще го предложа в залата.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Колеги, трябва да приключим до 18,00 ч., заради това че Деловодството ще приключи и няма да може да внесем проекта.
Добре, 10 минути почивка.
МАРИЯ КАПОН: Господин Председател, може ли една процедура, ако колегите са съгласни?
Да минем към гласувания в следващ етап и, който има нещо специфично от текстовете, като мотиви да не върви във всички мотиви, а това, което му е по-специално и, на което много държи, а да не правим това, което в момента. Защото, аз примерно имам един текст, който е важен и, който бих желала да разясня, но за всички останали текстове можем да вървим на гласуване и, ако само има някакъв проблем и неразбиране тогава да вървим.
Предлагам за процедура, за да можем в по динамичен вид след почивката...
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, ще правим ли почивка?
ХАСАН АДЕМОВ: Вижте сега. Вие искате до 18,00 ч. да внесете Проекта в Деловодството. Кога ще го направят тези момчета този проект, ако свършим 17,30 ч.?
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Не, не, няма проблем.
ХАСАН АДЕМОВ: Знам, това няма защо да го казваме, че ще изчака Деловодството.
Добре, както искате – почивка.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Десет минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Колеги, продължаваме с буква „б“, не е оттеглено предложението.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 3, против – 3, въздържали се – 10.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е за редакция в чл. 58, ал. 3.
Госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Нали уточнихме да не даваме много мотиви, да пестим време. Мисля, че е ясно за какво става въпрос.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Моля да гласуваме.
За – 8, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема предложението.
Следващото предложение е за редакцията на чл. 60. Текстът е ясен.
ИВАН ВЕЛОВ: Все пак нека да чуем мотивите. Може и да ни убедите.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Ако вносителят има желание да обясни нещо.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Това сме го направили с цел да се опитаме поне малко да дисциплинираме колегите в пленарната зала, надявам се по този начин да се въздържат от квалификации, които да изискват… Всеки може да бъде засегнат без значение дали е в ролята на изказващ се, защото след това може да бъде засегнат от друг изказващ се. Тоест той като го изпита веднъж на гърба си, ще си прави сметка дали да се отнася по този начин към колегите си!
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Имайте предвид, че с тази процедура се злоупотребява най-малко, защото тя е много точна, тя е ако те споменат поименно. И ние сме развили рефлекс, особено в предния парламент, като говорим за някой да не го споменаваме и да казваме „някои хора“ и така нататък. Тогава председателят по никакъв начин не е длъжен да му дава думата, просто казва: „Вие не сте споменат“ и приключва.
Съгласен съм, че за начина на водене има злоупотреби, но за тази процедура не са ли ти споменали името конкретно председателят просто не дава думата. Никой и не го иска личното обяснение, защото ще трябва да се припознае. А има смисъл от нея. Дори на последния дебат Ченчев излезе и каза: ние имахме една комисия за радиото и телевизията, скандалът в радиото. Нямаше никаква връзка с дебата. Ако нямаше процедура по лично обяснение, човек не може да каже за какво става въпрос, а трябва да изчака края на деня. Но тук няма големи злоупотреби. Това ми е мисълта. Не е проблем на тази процедура.
ФИЛИП ПОПОВ: По отношение на чл. 60 – личното обяснение да се прави в края на заседанието, имайте предвид, че в сегашния чл. 60, ал. 1 – народният представител има право на лично обяснение от две минути, след като в изказване на друг колега в пленарно заседание е засегнат лично и поименно, тоест имаме кумулация – лично и поименно. А когато изпратим личното обяснение в края на заседанието, то губи смисъла си, защото ние тук на практика наказваме не обиждащия, а обидения. Просто няма логика.
А по отношение на личното обяснение да се ползва от времето на съответната парламентарна група, личното обяснение също не се ползва като време от парламентарната група, дупликата също не се ползва като време от парламентарна група. Тук логиката е, че народният представител е излязъл извън своята воля, той е длъжен да направи лично обяснение, може да направи процедура по начина на водене, но това не зависи от него, това е грешка на друг народен представител всъщност, тоест някой друг е нарушил нещо и затова не се взема от времето на парламентарната група. Това е просто логиката на нещата.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин Председател, аз знам, че логиката на колегите е от дебата в петък, но аз съм присъствала навремето в 3-5-8, когато сме много малка част като група, и народните представители знаехме, че е много важно да имаш и личното обяснение, и това да можеш да ползваш, дори признавайки, че ползваш процедурата, за да можеш да прекъснеш, за да кажеш нещо, което се случва заради декларация от страна на управляващи, и в същото време от опозиция, когато ти нямаш право. И това е част от парламентарната логика. Видяхме го в пълния му вид, но аз специално персонално смятам, че колкото и да се ползват тези неща, не бих искала да дисциплинирам никой и затова ще гласувам „против“ този текст.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Предлагам да оттегля предложението в такъв случай. Очевидно няма подкрепа.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре.
Предложението за промяна в чл. 60 се оттегля от вносителя.
Преминаваме към следващото предложение за редакция в чл. 62, ал. 1. Мисля, че проблемът е езиков, нека да гласуваме.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Следващото предложение е от колеги народни представители.
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Накратко, понеже всяка парламентарна група може да взима, когато иска почивка, мислихме, че трябва да е ограничена с 15 минути, а не по решение на председателя, тоест като ще е извънредно прекъсване, е достатъчно да е 15 минути, за да не се разводнява, защото 6 групи по 40 минути може да отиде половината работен ден.
Господин Председател, има още една дребна поправка вътре за седмичните заседания. Идеята е, че като са през час, дори да приемем, че оттегляме 15 минути с логиката, че може да бъде на 30, но да е на седмично заседание, защото, ако днес има шест групи, които поискат през час, то общо взето ние ще сме само в почивка. Затова смятаме, че е седмична логиката.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
До настоящите четири легислатури с тази процедура не се е злоупотребявало по отношение на искането на почивки. Тя винаги се е искала, когато възникне ад хок някакъв проблем, който следва да се разреши, когато трябва да се събере Председателски съвет по определен въпрос, например бюджет или други тежки закони. Мисля си, че почивка обикновено се иска от парламентарните групи, когато трябва да дебатират определен въпрос и поведението си в пленарна зала, което пък води до едно по-качествено поведение на всички парламентарни групи в пленарната зала. Поне аз не съм забелязал до този момент да се е злоупотребявало с искането на почивка. Освен това тя има право да се прави един час след и един час преди приключване на заседанието да се иска тази процедура. От чисто прагматична гледна точка го казвам.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има и друга възможност – един час след предишна почивка, така че не са само две почивките, които могат да се поискат. Има възможност и един час, след като е ползвана предишна почивка.
Наистина, че много не се е злоупотребявало, ама се е злоупотребявало. Кое е малко и кое е много вече не знам.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Гласуваме ли го?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Освен това председателят определя колко да е почивката. И да поиска 30 която и да е група, председателят като каже 15…
МАРИЯ КАПОН: Склонна съм за логиката да оттеглим от 30 минути на 15 минути с идеята, че наистина докато излязат парламентарните групи и се съберат в едната стая или някъде, но в същото време смятам, че ако днес една парламентарна група направи, има хипотеза, два или три пъти почивка, дори в тези ограничения, затова сме го предложили да е на седмични заседания. Идеята е никой да няма усещането, че ние постоянно сме в почивка. Това е...
РУМЕН ЙОНЧЕВ: То не е почивка, то е прекъсване.
МАРИЯ КАПОН: Тоест единственият текст, който остава, господин Председател, ако мога така да кажа, е, че в същото изречение „заседание“ се замества със „седмични заседания“, тоест на седмица – сряда, четвъртък и петък. (Шум и реплики.)
В чл. 64, да, парламентарната група да не може да поиска всеки ден или на пленарно заседание...
ИВАН ВЕЛОВ: Само с думата „седмично заседание“ няма да стане ясно.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не, по-добре го ограничете, „в едно заседание“ го ограничете по-добре, защото ако един път в седмицата има право само на една почивка... (Реплики при изключени микрофони.)
МАРИЯ КАПОН: Добре, оттеглям го.
Защото пише „веднъж на заседание“, тоест има...
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре.
Следващото предложение е за изменение в чл. 65 (Шум и реплики.) За министрите, да.
МАРИЯ КАПОН: Тук просто ще Ви го изчета, за да видите логиката: „Членове на Министерския съвет имат право да присъстват на заседание на Народното събрание.“ Изчезва следващото изречение. „Председателят на Народното събрание може да определя времето, през което министрите говорят.“, а не по определен въпрос. Защото то може да е нещо спешно, няма нужда да е... Тоест само две части от текста са отпаднали, иначе се запазва целият смисъл.
ИВАН ВЕЛОВ: Ние имаме същия текст всъщност. (Реплики при изключени микрофони.)
МАРИЯ КАПОН: Логично е.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, действащите текстове са нормални, не ги пипайте.
МАРИЯ КАПОН: Извинявайте, господин Председател.
С предимство не означава, ако има трима министри, председателят ще реши кой ще бъде изслушан примерно. Защото колко да са с предимство?
ИВАН ВЕЛОВ: Да препишем тогава конституционния текст.
МАРИЯ КАПОН: Аз съм съгласна.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: И една бележка от мен. Компетентността на един министър много трудно ще се прецени, много е субективно. Имайте предвид, че ако се касае за министър-председател или заместник министър-председатели, те са с много широка компетентност. (Реплики при изключени микрофони.)
ХАСАН АДЕМОВ: Вижте, министърът е член на Министерския съвет, на колективен орган. И като такъв той може да се произнесе по всички въпроси, които касаят Министерския съвет. Какво значи компетентност да му определяме?! (Реплики при изключени микрофони.)
Обратна е логиката. Народното събрание привиква министрите и ги кара да говорят, а не те да се натискат да говорят.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Сегашният текст дава възможност на министрите и при затворена процедура по дебати те да искат да вземат думата. Тоест дебатите за народните представители са приключили, не може да направиш изказване, реплика, дуплика и тогава министърът, който и да е той, може да поиска думата и ние по този правилник сме длъжни да му я дадем. И той взима думата и си говори без ответна реакция, тоест възможност за ответна реакция от пленарната зала. Така че мисля, че конституционният текст е малко по-ясен в тази насока.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре. Само да го формулирате, ако обичате.
ИВАН ВЕЛОВ: Член 65 се изменя така: „Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. По тяхно искане те се изслушват с предимство. Председателят на Народното събрание може да определя времето, по което министрите говорят по определен въпрос.“ Това е.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Аз не мога да разбера как. В смисъл министърът идва и се отваря процедура, при която вече става дискусия, изслушване и така нататък?! Това ли се случва? Защото по каква процедура после ще му зададеш въпрос например, ако той е дошъл, станало е нещо, той идва след 30 минути в парламента, докладва и в момента наистина няма процедура, по която да станат народни представители и да му зададат въпроси в такива случаи. Тук в случая аз не виждам този текст как решава въпроса с това, че народните представители ще започнат да му задават въпроси или ще изкажат мнение и така нататък. То трябва да се отвори вече нова процедура, да го извикаш на изслушване – тя съществува, да му задаваш въпроси и така нататък.
Според мен като цяло аз виждам в предложенията за Правилника едновременно и искане на това министри да идват постоянно в парламента, включително от „Изправи се!“ искат всеки четвъртък да идват, а пък сега искаме те като поискат да дойдат, по някакъв начин да ги ограничим.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: И аз съм на същото мнение.
ХАСАН АДЕМОВ: По бюджетна процедура, господин Председател, се налага министърът на финансите сто пъти да взема думата примерно в рамките на целия. Тогава как с предимство ще определим кой да говори – министърът или?
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Мисля, че ние бяхме свидетели дори на такъв вариант – че конституционният текст е по-добър, колеги, когато господин Дончев дойде в петък и стана ясно, че той просто си тръгна. Хем поиска думата, хем си тръгна. Тоест логиката е, че председателят дава реда, който е, че министърът може да поиска думата – това, което е, че той има предимство, ако е сам, но ако са трима, и дойдат, тогава председателят е този, който решава кога да бъде дадена думата. (Реплики.) Няма значение как се казва министърът в крайна сметка. А в логиката на текста, който е тук, е, че едва ли не той влиза и казва: аз сега искам веднага да говоря. Тоест той ще има някакво предимство, но трябва да има този толеранс и Конституцията го дава реално. Затова смятахме, че текстът е по-добър от конституционния с колегите.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има практика по това нещо и винаги е било по този начин, както е залегнало в Правилника. И то е неписано правило, което се спазва.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз, първо, също говоря от името на практиката какво се е случило в предишни легислатури. Идва министър, задават му се въпроси, той не отговаря, седи стоически и мълчи. Затваряме дебатите, министърът иска думата, излиза и се изказва, след което си излиза от залата и така.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, нека да гласуваме предложението както го изчете.
ТОМА БИКОВ: Значи, вижте, обикновено когато министърът идва неочаквано, защото тук става въпрос за този случай, не става въпрос, когато предварително той е поканен на изслушване или на бюджет, нали, или по някаква процедура, а става въпрос, когато министърът идва внезапно, когато по своя инициатива той е решил и идва в парламента. Той не може да се включи в някаква процедура, защото например блъскат се три автобуса на магистралата, той идва да каже. (Шум и реплики.)
Само още нещо да добавя. Имайте предвид, че министрите, ето ще бъда откровен с Вас, те не умират от желание да идват в парламента. (Шум и реплики.)
Така че, ако решите, не е проблем, ама не виждам смисъл.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре.
Нека да гласуваме последното предложение, това което прочете колегата Велов, придържайки се към конституционния текст. (Реплики при изключени микрофони.)
Начинът, по който редакцията беше прочетена на чл. 65.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се новата редакция на господин Велов.
Следващото предложение е за промяна в чл. 68, ал. 2.
Госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Добавено е, че по време на режим на гласуване от обявяване на гласуването освен, че не се допускат изказвания, не се допускат и процедурни въпроси.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: А прегласуване? (Шум и реплики.)
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Като свърши.
Говорим от обявяването на гласуването до завършването му. Тоест в процедура на гласуване... (Реплики при изключени микрофони.)
Е, нали трябва да приключи, за да искате прегласуване. Да приключи самото гласуване,. Докато тече гласуването... (Реплики от народния представител Димитър Главчев при изключени микрофони.)
Не сте прав.
Тече гласуване по даден въпрос, изчаква...
То е от обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания. Ние добавяме просто и „процедурни въпроси“.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А Вие, още един път питам, прегласуването не го смятате за завършване на гласуването, така ли?
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Прегласуването е процедурно предложение, което може да бъде направено единствено, след като приключи гласуването, след като бъде обявен резултата...
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Като се обяви резултата.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: ...от гласуването.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Прегласуването е отделно гласуване го смятате, нали?
РЕПЛИКА: Да.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Разбира се. То е второ гласуване.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз мисля, че тук колегите визират тази поименна проверка, която се иска преди гласуване може би?
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Не, не , няма връзка с това.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Защо тогава? Мисля, че няма смисъл от това нещо.
Няма как по време на гласуване да се иска процедура. И това е в правомощията на председателя. Той може да каже: приключваме гласуването и тогава ще ви дам каквото искате. Така че безпредметно е за мен това – няма как.
ХАСАН АДЕМОВ: Това, което аз разбирам от предложението на колегите – те предлагат в хода на процедурата по гласуване, извън процедурите по прегласуване, да няма други процедурни въпроси.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е логично.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Между двете...
ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът е как да го направим?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така не става ясно обаче. По този начин не става ясно!
ХАСАН АДЕМОВ: Не става, защото включва и процедурата по прегласуване.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И, аз така мисля...
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Защото хипотетично се предполага, че има прегласуване.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Единствената процедура е за прегласуване примерно. Нямаш вече право на други.
РЕПЛИКИ: Гласуването е приключило, когато е изчерпана цялата процедура за...
ХАСАН АДЕМОВ: От обявяването на гласуването до завършването не се допускат изказвания, с изключение на процедура по прегласуване.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И процедурни въпроси. Това не е от сега.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Колеги, в чл. 55 има някакво изброяване на видовете процедурни въпроси и там не виждам прегласуването да е споменато. (Реплики при изключени микрофони.)
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Искате да кажете, че при гласуването не може прегласуване?! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Точно така, аз поне така го виждам на прима виста. (Реплики при изключени микрофони.)
Нека да го гласуваме. (Реплики.)
Вносителят да каже дали има...
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Бих искала да го подложим на гласуване.
ФИЛИП ПОПОВ: Гласуване и прегласуване – това са две гласувания.
Искането на поименна проверка тогава кога се прави? Преди гласуването, ама при затворен дебат, или още отворен дебат? Във връзка с предстоящо гласуване.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Във връзка с предстоящо гласуване. Така е по сегашния. (Реплики при изключени микрофони.)
ФИЛИП ПОПОВ: Точно. Но преди гласуването, но след затваряне на дебата.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Преди гласуването исках да кажа.
ФИЛИП ПОПОВ: Но след затварянето на дебата по определената точка. А поименната проверка също е процедура. Тоест, ако така се приеме текстът, означава, че не може да се иска и поименна проверка, и прегласуване.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Колеги, каква е логиката в режим на гласуване да няма изказвания, а в същото време да се разрешават изказвания по процедурни въпроси?
РЕПЛИКИ: Има няколко процедури – поименна проверка, прегласуване...
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ама тя като се гласува, спираш.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: В режим на гласуване си!
ТОМА БИКОВ: Значи, нищо не пречи.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Ако си искал поименна проверка, редно е да го направиш преди гласуването, защо по време на процедурата на гласуване?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбира се, така е.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е безпредметно.
ТОМА БИКОВ: Вижте, в момента, в който тръгне гласуването, то само по себе си е процедура. То не може да има друга... Все едно да дадеш едновременно по начина на водене и лично обяснение да се случи едновременно. То няма как да се случи. То има поименна проверка, след това гласуване, после процедура по прегласуване и самото прегласуване.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако целта е да няма поименна проверка преди прегласуване, да го запишем така. Но иначе не виждам какво се цели в цялата тази работа?
РЕПЛИКИ: Не се говори...
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: То и сега не се говори, то и сега... Казва председателят: „В режим на гласуване сме“ и му казваш: „Чао!“ И казваш: „В режим на гласуване сме, гледай си работата!“
Извинявам се за изразите, ама е така. Не го казвам по този начин де, но в режим на гласуване сме, не може да има нещо...
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Добре, с оглед на съгласието ще го оттегля това предложение.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодарим.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз затова Ви питам, ако е за поименна проверка да запишем, че не може да искаш поименна проверка. (Реплики при изключени микрофони.)
Да, даже искахме автоматична.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Следващото предложение е за редакция в чл. 76.
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Уважаеми господин Председател, тоновете хартия, които минават през нас тези дни, са потресаващи и нищо не се е променило от 16 години.
Честно Ви го казвам, взех една касета, правя едно лирично отклонение, една касета да мога да събера цялата тази хартия – по една гора на ден. Поради тази причина ние смятаме, че трябва да се положат всички усилия от страна на Народното събрание да имаме нормален електронен формат и, разбира се, електронен подпис от нас. Да идва някой в понеделник или във вторник, когато има някаква друга работа в регионите, за да си подписва саморъчно като вносител документите, вместо това да минава през електронна система? В кой век живеем?!
Казвам Ви, господин Председател, това са 16 години нищо не се е променило. Хартията е точно толкова, разпечатана във всякакви формати. И апропо, ако мога да кажа съвсем колегиално, добре, който и да се занимава по-нататък с администрацията просто да направи една добра система, която да е на сайта, с пощи, с всичко в някакъв нормален ред, защото това е абсурдно –начинът, по който ги качваш, как ги търсиш.
Не знам как се оправят хората. Тези, които са свикнали, да, но, ако бързо искаш да намериш нещо, е наистина трудно. Така че смятам, е всеки народен представител трябва да има електронен подпис и трябва да влезем... Ние трябва да покажем как вървим в нормални процедури на електронен век.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Господин Председател, по принцип подкрепяме това предложение, но две неща. Едното според мен е, че трябва да се уточни някакъв срок, в който това може да влезе, защото то очевидно утре няма как да влезе и да се запише да кажем след три месеца или след пет месеца, да се вземе някакво такова решение.
И второ, според мен трябва да се даде възможност и за другия – да имат всички народни представители електронен подпис. Това също обаче трябва да е на Народното събрание работа, защото това трябва да е централизирано и в рамките на администрацията да се направи. Но и да се остави и другата възможност все пак за народни представители, които не ползват това. Има ти такива народни представители и не би трябвало да им сложим този... По възрастни хора, сега познавам и то между другото полезни хора, не... Да дадем и другата възможност, то не пречи. Ние нека да изградим система, след това ще бъде лесно.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Велов.
ИВАН ВЕЛОВ: Искам само да кажа, че нашето предложение е точно такова, така че може да разгледаме него, ако сте съгласни? В нашето предложение е посочено: „и в електронен вид или изцяло по електронен път, смисъл остава старата възможност и новата, която е по електронен път, като електронният документ подписан за един или повече квалифицирани електронни подписи и изпратен на електронния адрес на Деловодството на Народното събрание.“
Така че има и старата възможност, и новата.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Мисля, че предложението на колегите от „Демократична България“ е по-консенсусно, така че да оставим възможността и за хартиен носител, но за тези, които могат да ползват електронен подпис, да го ползват. (Реплики при изключени микрофони.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направих към секретарите на всяка парламентарна група. Има хора, които групите знаят си хората, които искат да ги гледат на хартиен носител. Примерно от всяка група да кажат 5, 10, 20 и да се направи една... (Реплики.)
Да, да се заяви и да се знае примерно, нещо такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Съгласен съм с предложението на колегите… Тоест, съгласен съм, че следва да има възможност, защото сега законопроектите, които се внасят от народни представители, не е проблемът с хартиения носител, те не са толкова много като хартия. Разпространението после на тези законопроекти сред народните представители, там е големият проблем.
В Четиридесет и второто народно събрание – бяхме колеги тогава, спомняте си – тогава председателят Михаил Миков мисля, че имаше такова решение, тези решения и проектозакони да не се раздават на народните представители в залата, а да се качат на интернет сайта и всеки един, който иска да се запознае по електронен път, ако иска може да си го и разпечата.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В момента е така.
ФИЛИП ПОПОВ: Защото ето това е примерно едно решение, то е четири или пет странички. Не можем наистина да задължим всеки един народен представител на практика да го дискриминираме, защото има хора, които не искат да ползват електронен подпис, или не са в състояние да го направят това нещо. На практика с това им се отнема законодателната инициатива, те не могат да внесат нито един законопроект, защото нямат електронен подпис.
Така че вариацията, тоест възможността и на електронен носител, и на хартиен носител, то и сега така е записано в настоящия Правилник. Ами ето на Народното събрание на хартиен носител и в електронен вид.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Тоест, предложението на колегите…
РУМЕН ЙОНЧЕВ:Колеги, само ако позволите да допълня това предложение. нека, когато говорим за раздаване на материали на хартия, вместо да бъдат произвеждани 240 броя и раздавани, да бъдат на разположение няколко броя в определено място в Народното събрание, откъдето народните представители могат да ги получат и, ако свършат тези 20 броя, да се произведат още 20, а не да се отпечатва всичко в съответния брой.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само да изясня. В момента е точно така и който иска си го разпечатва, не се раздават, дават се само на председателите на парламентарните групи комплект от точките, които ще се гледат в момента, и няма такова разнасяне на листове.
Абсолютно съм съгласна с Вас, че трябва да минем вече към този вариант и мисля, че съчетавайки със заявките от парламентарните групи на брой копия. Но сега не представлява никакъв проблем колегите да си го разпечатат на принтерите в залата и мисля, че постепенно сме преминали един етап за електронификация. Но напълно подкрепяме това да се случва, разбира се, с уговорката, че ще се запази хартиеният вариант и подписите на хартия, не само на електронен – комбинирано да бъде.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Последно, Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедурно предложение. Видяхме, че се обединихме около предложението, което направи от „Демократична България“. Да го гласуваме, ако и госпожа Капон, разбира се, е съгласна.
МАРИЯ КАПОН: Господин Председател, все пак е важно да имаме общ текст, който да направим, защото в крайна сметка в чл. 76 има още други текстове. Така че е важно предложението на Комисията да бъде обединено.
Съгласявам се с казаното от госпожа Караянчева за това, че трябва някакъв определен период със сигурност и господин Биков, в който да се направят електронните подписи, да има примерно период от един месец, но със сигурност има много задачи, които са както към председателя на Народното събрание, така и към неговия екип и нашия екип, за да тръгнат нещата.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Тоест гласуваме последно предложението на колегата Велов. (Реплики при изключени микрофони.)
РЕПЛИКИ: Приемаме по принцип. (Шум и реплики.)
ИВАН ВЕЛОВ: Както сме предложили текста, той замества изцяло...
ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, колеги, но не може да влезе в сила веднага – от утре.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ Аз Ви предлагам да се приеме предложението на „Демократична България“, по принцип приемаме и предложението на госпожа Капон, ама там какво е – само в електронен вид пише мисля. Как ще ги обединим, като пише само в електронен вид? (Шум и реплики.)
МАРИЯ КАПОН: Аз смятам, че такова нещо трябва да го направиш от раз. Няма никакъв проблем, когато имаш десет подписа на един управителен съвет, да ги вземеш и всички да ги сложиш под един документ, да го направиш пидиеф и да го пратиш на един имейл и да го внесеш. Защо трябва някой да идва до Народното събрание, за да слагаме подписи. Ние сме едни производители на подписи през цялото време. Казвам най-добронамерено, че нищо не се е променило през тези 16 години.
Затова казвам, че според мен, ако искаме да направим такова нещо, то трябва да се случи бързо, то не е нещо... Който иска ще го подпише на ръка, разбира се, може да сложи. Всички останали вървят в този формат. Няма нужда от някаква специална платформа, пак се внася в деловодството на даден имейл, не е някаква голяма част.
ИВАН ВЕЛОВ: Извинявайте, така, както сме го предложили, да прочета само още веднъж: „Или изцяло по електронен път като електронен документ, подписан от един или повече квалифицирани електронни подписи, изпратен на електронния адрес на деловодството.“ Не е нужно никаква система да се създава, просто както каза и госпожа Капон документът се прави в пидиеф,подписва се с електронен подпис, не знам дали сте го правили всички. Това примерно в Търговския регистър може в момента да се подават по този начин документите и може да се подпише от един, двама, трима, четирима и така нататък и после изпраща на имейла на Народното събрание. Според мен не е нужна някаква система. (Реплики при изключени микрофони.)
Просто изпращаш един пидиеф, подписан с електронен подпис и това е. Електронният подпис е по-сигурен от нормалния, така че…
МАРИЯ КАПОН: Извинявам се. Господин Председател трябва да има някакъв срок, който да дадем да се извадят електронните подписи.
ИВАН ВЕЛОВ: Това е алтернатива, не е нужен срок.
ХАСАН АДЕМОВ: Има опции за хартия и за електронен.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Нека да го гласуваме, моля Ви.
Гласуваме предложението на колегите от „Демократична България“ – чл. 76, в ал. 1 буква „а“.
Който е „за“, моля да гласува.
Прието единодушно: 16 – за.
Съответно предложението на госпожа Капон се инкорпорира в това, така че то на практика… По принцип.
Нека да довършим с предложението на колегите от „Демократична България“ относно алинеите 7 и 8. (Реплики при изключени микрофони.)
Да, да. Да довършим това цялото предложение, после ще се върнем на предложението на ГЕРБ за другите промени в 76, нали така?
Буква „б“ – колега Велов, няколко думи.
ИВАН ВЕЛОВ: Текстът иска просто да покаже, че правилата, които са посочени в Закона за нормативните актове, важат и за законопроектите, които са предложени от народните представители. Да Ви ориентирам в смисъл, ако някой не го е прочел, това е текстът, който е в чл. 76: „Когато законопроектите се внасят от народни представители, предварителната оценка на въздействието е съгласно методология, приложена към Правилника, и се добавят думите „и в съответствие в чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове“.
ФИЛИП ПОПОВ: Само искам да Ви обърна внимание, че в сферата на земеделието има 4 хиляди директиви, 3 хиляди и няколко регламента. И ако един народен представител трябва да съобрази европейските практики – тези 4 хиляди регламента и директиви, аз не знам какъв законодателен процес ще стане.
ИВАН ВЕЛОВ:
„Чл. 26. (1): Изработването на проект с нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност.
(2) В процеса по изработване на проектите, се провеждат обществени консултации за изграждането на юридическите лица.“
Това смятаме за изключително важно, затова сме предвидили в ал. 8 – мисля, че беше нова, в която се предвижда да бъдат извършвани обществени консултации.
„Преди внасянето на проект за нормативен акт за издаване и приемане на компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада и предварителната оценка на въздействието по чл. 20.“
Това е за чл. 26, ал. 1 – вече го прочетох. Това е само за принципите – просто да стане ясно.
И въвеждаме с ал. 8 – направо да продължа – предлагаме да има обществени консултации по предложените законопроекти от народните представители. И за да не стане въпросителна кой организира тези обществени консултации, предлагам добавка към предложената ал. 8: „Администрирането на обществените консултации се осъществяват от администрацията на Народното събрание“. Защото ние нямаме капацитет като всеки един отделен народен представител да следи обществените консултации, а това да се извършва от администрацията, но да има такива. Това е много важно, защото гражданите трябва да разберат какво сме предложили и да имат възможност за реакция, те иначе нямат възможност за реакция.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Значи тук…
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Значи, като задължително обществено обсъждане.
ИВАН ВЕЛОВ: …Да, да, обществени консултации.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Тук има няколко предложения, нека да караме: чл. 76, ал. 1, буква „б“.
ИВАН ВЕЛОВ: Тя само привежда принципите, посочени в чл. 26, ал. 1.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Те така или иначе се прилагат, аз така го разбирам. Въпросът е, че се уточняват.
ИВАН ВЕЛОВ: Нека да е ясно.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Гласуваме го това нещо.
Който е „за“, моля да гласува.
За –, против – няма, въздържали се – няма.
Единодушно е прието: 16 – за. Това е буква „б“.
Да, с ал. 7 да видим, понеже да не я прескачаме.
ИВАН ВЕЛОВ: Ал. 7 пак създава задължения да се изпращат нещата по електронен път. Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, задължително се изпращат по електронен път, на електронния адрес на Деловодството на Народното събрание, подписани с квалифициран електронен подпис от министър-председателя и главния секретар на Министерския съвет. Просто въвежда електронния начин на придвижване на документи, на кореспонденция. (Реплики.)
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Това е ал. 7.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се– няма.
Господин Адемов? За.
Колеги, ал. 8 преди малко я изчетохме.
ИВАН ВЕЛОВ: С добавката, която прочетох за администрирането на обществените консултации, да се осъществява от администрацията на Народното събрание, за да е ясно че… (Реплики.)
Естествено е, че трябва да има обществени консултации. Гражданите как ще си кажат мнението за този законопроект, който сте предложили? Това беше проблем в миналото Народно събрание – че в последния момент се вкарваха някакви неща, нямаше обществени консултации… (Шум и реплики.)
Да, трябва да има обществени консултации.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: То и сега го има по закон, само се фиксира в Правилника.
Нека да го подложим на гласуване – това е ал. 8.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Същият резултат като предното гласуване.
Прието е и това предложение.
Преди да продължим с следващите разпоредби, имаме внесено предложение за редакция в чл. 76 от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители.
Няколко думи, ако може.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Здравейте. Не е задължително да присъствам, но съм в съседната зала и дойдох, ако имате въпроси към предложението.
И в момента законодателната процедура е същата по отношение на ал. 1 и на ал. 2, тоест, когато законопроектите се внасят от Министерския съвет към тях задължително трябва да има справка за съответствие с европейското право, справка за получените становища след публичното обсъждане, както и справка за съответствие с Конвенцията за защита правата на човека.
Когато народен представител внася, така или иначе и към този момент има оценка на въздействие и единствено в ал. 4 съм предложила и колегите – дали са проведени срещи със заинтересовани страни, защото колегата преди малко настоя за повече публичност и прозрачност в законодателния процес и смятам, че при внесени от народните представители законопроекти, това е добра форма. Народният представител да напише, ако е провеждал среща със заинтересовани страни, дали законопроектът е разработен с външни организации и лица.
Знаете, че по същия Правилник има предложение – счетоводни кантори, не помня от кой колега беше това предложение, да обслужват парламентарните групи. Затова мисля, че това ще бъде и с оглед на изсветляване откъм прокарване на лобистки интереси. Това е.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Колега Велов.
ИВАН ВЕЛОВ: Само да попитам как се отнася това към това, което вече одобрихме, ние което предложихме, защото тук текстовете започват да се смесват и какво правим?
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Просто ще има други алинеи и ако го подкрепим, така или иначе ако се гласува…
ИВАН ВЕЛОВ: Защото да не се преповтарят и да си противоречат е едното…
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Доколкото разбирам, са различни хипотезите. Тук едното се касаеше – Вашето беше за обществено обсъждане…
ИВАН ВЕЛОВ: Разликата е само в ал. 4 – дали поддържат само ал. 4 или всичко поддържат, защото тогава става смесица от едно нещо, което вече приехме и мисля, че…
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Аз мисля, че в чл. 76, ал. 1 до 3, не видях разлика.
ИВАН ВЕЛОВ: Ами има всъщност.
Ако поддържате само ал. 4 – кажете.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Мисля, че разликата е само в ал. 4.
ИВАН ВЕЛОВ: Да разликата е само в ал. 4.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ал. 4 е съвсем нова за Правилника, така че държим на нея
ИВАН ВЕЛОВ: Поддържате само нея.
Въпросът ми е, справка с информация – дали Проектът е разработен от външни за Народното събрание лица или организации и кои са те?
Имам следното питане: на народния представител може да му е представен проект от външни лица, обаче той може да го изменил, той самият има в крайна сметка правото и в крайна сметка има съвест да промени по какъвто начин прецени предложението и тогава чие е това предложение – негово ли или на…? Това е много субективно и как ще даваме такава информация? Не знам. Кажете колеги и Вие.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
В никакъв случай няма как да въвеждаме норма, че някой друг е вносител. Разбира се, че народният представител носи единствено правата за внасяне на законопроекти. Никой изобщо не може да му изземе това право.
Това не е в този смисъл, а народният представител ако е ползвал – дали адвокатски услуги или някакви други, да упомене, защото не всички са юристи. (Реплики при изключени микрофони.) Няма нищо, както в момента си внасяме само предварителна оценка на въздействие. (Реплики.)
Ако е ползвал външни консултанти – това е с цел публичност и прозрачност на процеса.
МАРИЯ КАПОН: Има логика в предложението, особено…, ще го вържа по-нататък с това, което предлагам за публичността на средствата, които са за експерти, защото в крайна сметка всеки народен представител или обединение от народни представители, група от народни представители могат да възлагат такава услуга, тоест на адвокатска кантора, на някой друг. Така че има логика, когато има такава услуга или примерно, на обществено мнение, което да бъде засечено по определен казус, има логика да бъде изписано с един ред отдолу – че за това предложение и за този законопроект – поправете ме, госпожо Атанасова, ако не съм права, така го разбирате, нали?! Да се запише с един ред, че това е с подкрепата и консултацията на еди-кой си и са проведени срещи и еди-какво си. Може да има анализ на демографска криза към него, може да има най-различни неща.
Или примерно: господин Председател, ще си позволя, ако ние сме вкарали в Изборния кодекс – давам един реален пример, от 350 на 100 човека да бъде в малките населени места да променим този текст. Този текст – всички знаем, че това е на Асоциацията на кметовете на кметствата, най-вероятно го има и при Вас, има и при „Има такъв народ“, има го и при „Демократична България“, има го при всеки един. Това е ангажимент, който сме поели. Няма никакъв проблем, след въздействието или в края на въздействието да има една допълнителна методология, в която да се запише с кого още това е работено…
Не знам дали разбирам правилно това, което логиката казва…
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Велов.
ИВАН ВЕЛОВ: Моето питане беше – може би не се изразих правилно – не дали народният представител губи законодателна инициатива, естествено, че не. Въпросът е, че може някаква организация да Ви е предложила такъв текст, но Вие да сте го изменили тотално. Чие е това предложение?
РЕПЛИКА: Ваше!
ИВАН ВЕЛОВ: Това ни поставя в една ситуация, в която да се чудим – трябва ли да го проучваме като информация тук, или не? (Реплики.)
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Това е нещо съвсем друго.
ИВАН ВЕЛОВ: За т. 1 нямам обструкции, само за т. 2, защото текстовете подлежат постоянно на промени и няма как да опишеш всичките лица, които са участвали. Те може да са примерно 20 – трябва да опишеш всички, които са участвали в обсъждането.
ХАСАН АДЕМОВ: Нещо да добавя и тогава да отговорите, ако може.
Аз съм категорично против текст – ще Ви кажа защо. Например, давам пример от практиката. Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване – имам 10 предложения. Едното от предложенията е увеличаването на приходите с 20 милиона – с кого да го консултирам това? Коя е обществената група, с която аз трябва да направя такива консултации? Кои са тези заинтересовани страни? Всички български граждани – със седем милиона да правя? Не ми е ясно това.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: При всички положения точно по този законопроект знаете какъв е редът, той е описан в настоящия Правилник. (Реплики.)
Водена съм от следното: помните ли, когато се изработваха, например законите за личната помощ и така нататък? Тогава госпожа Манолова, Вие помните, господин Адемов, беше Омбудсман, дойде в Народното събрание и каза: ето, аз нося готов изработен закон с майките от „Системата ни убива“. Някой ще го припознае ли, ще го внесе ли?
След това започна един спор за авторство. Чий е този закон? Какво точно сме приели? Кой е вносител и така нататък?
Ако има организации, които трайно настояват за определени промени – законодателни, и са правили такива предложения, то няма нищо по нормално от това народният представител да напише, че е консултирал законопроекта с тях или това са техни предложения. Ако изцяло промени законодателното предложения, в случая колегата даде някакъв пример, то тогава, естествено, че народният представител носи, първо, цялата отговорност за възприетото законодателно предложение. (Шум и реплики.) Както прецените.
ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, притеснението Ви е, ако го няма това, за което говорите в т. 1 и 2 – председателят на Народното събрание или на Водеща комисия, съвсем спокойно може да каже: не го приемаме…
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Така е предвидено и в Проекта, господин Адемов. То, така е определено и в Проекта на решението. Вносителите го обвързват с наличието или липсата на такава справка. Нали така? Поне аз така го разбирам. (Реплики.)
В ал. 7 се казва, че не се разпределят такива проекти, които не са окомплектовани. (Реплики от народния представител Десислава Атанасова при изключени микрофони..)
Ще взема още една минутка отношение, понеже разполагам с мотивите по Вашето предложение за промяна в Правилника. Тези мотиви започват със съвсем друга концепция. Тук се цитира идеята да не се допуска и да се ограничим в максимална степен лобирането като дейност. Цитират се правилата и едни принципи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Едни 10 принципа, които тези 10 принципа са само в една точка: да се ограничи лобирането.
Обаче пък в четвърта точка – намерих тези правила, се изисква от държавите, които са членки на тази организация, да дефинират, какво е това лобиране и лобисти. Ние такова нещо нямаме в законодателния процес. Има го в други едни закони – наказателни, но тук не. Така че за това става дума – концепцията е да се ограничи лобирането. Така го възприемам предложението.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, по-скоро да се декларира, ако някой припознае определен Законопроект. Не казвам, че лобирането трябва да е в лошия смисъл на думата.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: То е форма на лобиране.
ТОМА БИКОВ: За да решим въпроса с този пожелателен характер на декларирането на съавторство или принос към определен Законопроект може да редактираме текста като четем: „Изработеният общ законопроект като към тях може да бъдат приложени и изброяваме – едно-две“. И народния представител, законотворец решава дали ще приложи, или няма да приложи тези справки.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, може ли само още една козметична редакция да предложа, понеже ми се наби в очите. То е в сега действащия текст. В ал. 2, в т. 1 нека да променим с коректното „в съответствие с правото на Европейския съюз“. (Реплики при изключени микрофони.) В чл. 76 сегашната редакция. (Реплики.)
Колеги, значи вносителите чисто технически са направили алинеите и точките да излизат по-различен начин. Иначе текстът е същият. Помолиха ме тук колегите да го гласуваме.
РЕПЛИКИ: Гласувахме само ал. 4.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Тоест, другото го оттегляте. Така ли? (Реплики.)
Добре, Вие оттегляте… (Реплики.)
Нека да гласуваме все пак в сега действащия Правилник да го изчистим това европейско право. (Реплики.)
Алинея 1, т. 1 „европейското право“ се заменя с „правото на Европейския съюз“.
Нека да го гласуваме.
За – 15 против и въздържали се – няма. (Реплики.)
От пета до осма се оттегля.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Може ли, господин Председател, един въпрос: дали ал. 4, която гласувахме, заменя съществуващата ал. 4, или става друга алинея? Защото ал. 4 в съществуващия Правилник има съществено съдържание. Тя не е безсмислена. (Реплики.)
Новоприетата ал. 4 не е четвърта, а ще бъде 4а или се преномерира.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: За колегата Попов уточняваме, че гласувахме от предложението на госпожа Атанасова и колегите ѝ само ал. 4.
Другите се оттеглят, а настоящата ал. 4 се премества на съответното място. (Реплики.)
Добре, може и така.
По чл. 79 – колегата Велов.
Гласуваме ли го това?
Гласуваме предложението в чл. 79, ал. 1 от чл. 24 да стане чл. 72.
За – 5, против – 3, въздържали се – 8.
Не се приема.
По чл. 79 следващото предложение е от госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Предложението е просто да бъде добавено наред с изброяването на всички останали становища, които се искат, по законопроекти, свързани с правомощия на общините: „Председателят на водещата комисия изисква становище от Националното сдружение на общините в Република България“.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Да кажа едно допълнение – това допълнение на чл. 79 се прави по писмо, което дойде при мен от председателя на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България. Те са само с това предложение и сме го възприели изцяло.(Реплики извън микрофоните: „Вече изпълнявате ал. 4.“)
Точно така. Добре е да го приемем.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Председател, по принцип ние винаги сме използвали техните становища, но хубаво е да бъде записано в Правилника – то беше по подразбиране по един документ, който бяхме подписали. Хубаво е предложението, подкрепяме го.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Гласуваме.
ИВАН ВЕЛОВ: Основно има за цел да ограничи гласуването през Преходни и заключителни разпоредби на промени между двете четения и да бъдат спазвани принципите, които Законът за нормативните актове определя. Чисто принципен е текста в подобряване на законодателния процес. (Реплики.)
Това е съществено и трябва да го спазваме.
Въпросът е, че досега с Преходни и заключителни разпоредби се променяше със Закона за виното Законът за хазарта. (Шум и реплики.) Това беше проблемът.
За – 13, против няма, въздържали се – 3.
Алинея 2.
ИВАН ВЕЛОВ: В същия смисъл е, свързани са текстовете.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Гласуваме ал. 2
За – 13, против няма, въздържали се – 3.
Има предложение за изменение на ал. 3.
ИВАН ВЕЛОВ: Според нас е логично за всяко едно предложение от народните представители да се изисква становище на Министерския съвет, за да не се приеме нещо, по което изпълнителната власт не е изразила становище. Примерно неправилно или няма информация за него. Според нас това е с оглед подобряване на законодателния процес. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: По сега действащия Правилник тази хипотеза е уредена като правна възможност, а сега го правим задължение. Такава ли е логиката?
ИВАН ВЕЛОВ: Това дава само подобряване на законодателния процес. Не пречи ние да приемем каквото си искаме. Наша е властта да приемем каквото си искаме. Искаме информация за това предложение: какво мисли съответното предложение? Мисля, че е логично да имаме тяхното... Такава е била практиката, но е била незадължителна, а ние я правим задължителна. (Реплика: „Няма ли да стои законопроектът блокиран?“) Ще се изиска допълнително от председателя на комисията.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Нека да гласуваме ал. 3.
За – 8, против – 1, въздържали се – 7.
Не се приема.
Редакцията на колегата Велов по чл. 88.
ИВАН ВЕЛОВ: Аналогични са по това по електронен път да се подават и да се прави електронна размяна на документи, електронно деловодство, така че...
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Приехме два или три такива.
Предлагам да го гласуваме.
Единодушно – 16 за.
Приема се.
Следващото е в чл. 93.
Колега Велов, с две думи, за да стане ясно.
ИВАН ВЕЛОВ: Идеята е да се въведат правила при избор на органи от Народното събрание. Разбира се, разпоредбата може да бъде по-подробно развита в един бъдещ Правилник, но смятаме, че засега е необходимо просто да посочим какъв е редът.
Имаме предложение да се прави справка за органите, които се избират изцяло и частично, за да може народните представители да са наясно какви органи ще бъдат избирани, съответно да се правят предложения. Мога да изчета цялата разпоредба.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Алинея по алинея ли ще гласуваме?
ИВАН ВЕЛОВ: Според мен те са свързани. Ако някой има обструкции срещу някоя алинея, да каже. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Мисля, че в настоящия Правилник доста по-добре е разписана тази процедура.
Тук изпадаме в една казуистика. Освен това в ал. 7 – не може да бъдат единни процедурни правила. Едни са изискванията и правилата за председател на ДАНС, други са за ... (шум и реплики) Да, чл. 93, ал. 7.
Други са за Висш съдебен съвет, трети са за различни регулаторни органи и така нататък. Няма как да има единни процедурни правила, защото самите изисквания за тези длъжности са различни, съответно не може да има различни правила.
Съгласни сме с ал. 5, „24“ да се замени със „72“ и дотук се изчерпва нашето съгласие. Мисля, че останалите текстове биха създали повече проблеми. А пък те и не са за този правилник, което е очевидно. Те са за новия правилник, ако ще има такъв.
Не знам какво ще се избира до една седмица, но...
ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, практиката е такава, че винаги, при какъвто и да било избор, се определят правила за избор и вече по самия казус. Може да бъде пет месеца преди избора, това е въпрос на Комисията. Ако това го фиксираме така, не знам доколко не отменя изобщо предложението на Комисията за процедура по избор.
ИВАН ВЕЛОВ: Явно думата „единни“ поражда противоречия, затова предлагам редакция на ал. 7 – без думата „единни“: „Народното събрание приема процедурни правила“.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Получих писмо от Българския институт за правни инициативи в този смисъл, като те са представили изключително подробен проект, създавайки някакъв вид общи правила за изборните длъжности. Не бих казал единни, но общи правила за изборните длъжности. Това няма как сега да го подложим на гласуване – то е цяла глава от Правилника. (Шум и реплики.)
Мога да Ви го предоставя.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Да предложа на господин Велов, тъй като принципно сме абсолютно съгласни да има изключително ясни и точно описани правила за цитираните избори, но това според нас дори би трябвало да бъде обособено като отделна глава в Правилника за работата на Народното събрание, да имаме възможност да го прецизираме заедно с предложенията на Института за правни изследвания. Мисля, че ще постигнем пълно съгласие за изцяло нови текстове. (Реплики при изключени микрофони.)
Ако искате, просто да го оставим за основния Правилник, където ще имаме възможност да включим и предложенията на Института за правни изследвания, да го направим по-разширен и по-подробен, ако трябва.
ИВАН ВЕЛОВ: Съгласен съм, обаче новият правилник не се знае кога ще бъде приет. Може да се наложи да правим някои от процедурите – Народното събрание да избира орган, тогава ще трябва да действа по стария Правилник, който си има своите кусури. Заради това предлагам това да го гласуваме, а съм съгласен, че в новия правилник може да го изменим съвсем подробно.
Все пак да гласуваме това, защото гражданите очакват от нас да правим по-прозрачни процедури, отколкото досега са извършвани, а не да караме по стария ред. (Шум и реплики.)
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Да.
ХАСАН АДЕМОВ: Моето притеснение е, че с правилата, които предлагаме сега, може да възпрепятстваме избора, отколкото да го улесним. Мога да се аргументирам, ама сега няма време.
ИВАН ВЕЛОВ: За мен е по-добре да е качествен, отколкото да го провеждаме набързо.
ХАСАН АДЕМОВ: Позволете ми да говоря от името на човек, който е направил поне пет-шест такива процедурни правила. (Реплика: „Сигурен съм!“)
ИВАН ВЕЛОВ: Да подложим на гласуване целия текст без думата „единни“ в ал. 7 – това е.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Да гласуваме.
За – 9, против няма, въздържали се – 5.
ФИЛИП ПОПОВ: Господин Председател, трябва да отида в Правна комисия и искам да заявя: по следващите чл. 96 – по двете предложения сме против; по чл. 99 – за; по чл. 106 – за; по нашето предложение 107а – за. Надявам се след това да успея да се върна.
ИВАН ВЕЛОВ: Много се извинявам, но това е някаква нова технология. Явно сте я ползвали.
ФИЛИП ПОПОВ: Не мога да се разделя в двете комисии.
ХАСАН АДЕМОВ: По друг начин не може да стане. Например те ще кажат: „Нямаме кворум, спираме заседанието на Правната комисия“. И какво правим?
ИВАН ВЕЛОВ: Ние уреждаме едни обществени отношения, които са трайни, и не трябва да бързаме да ги уреждаме по най-бързия начин, защото си мислим, че трябва да стане на момента.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Преминаваме към следващото предложение – за отмяна на ал. 3 в чл. 96.
Вносителя?
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ако искате кратка аргументация – не може един актуален въпрос да бъде актуален след две седмици. Той трябва да бъде отговорен навреме.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Член 96, ал. 3.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Отлагането на актуален въпрос го прави неактуален. (Шум и реплики.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имайте предвид, че понякога няма как. Въпросът не е от днес за утре. Той има по-голяма давност. Министър-председателят или пък вицепремиерите имат пътувания зад граница, имат неотложни срещи, на които не могат се явят не защото не могат да отговорят на въпроса, а просто имат ангажименти. Отпадането на тази възможност автоматично води до загубване на отговора на въпроса, който народният представител иска да получи. Мисля, че е добре да остане възможност за отлагане с една седмица – не повече. Това сме го правили, но ако пътува някой от Министерския съвет – може да се разболее, може друго, или пък да му е необходимо повече време, за да набави информация.
ХАСАН АДЕМОВ: Аз мога да добавя нещо към това, което каза госпожа Караянчева. Примерно уволнен е директорът на дирекция „Социално подпомагане“ в Кърджали. Министърът задължително трябва да направи проверка, която не може да стане в рамките на една седмица. Сложно е. (Шум и реплики.) Ако отговори на този въпрос, означава, че ще отговори формално, от което никой не печели. (Шум и реплики.) Съвсем условно давам пример, има много други примери – дали едно уволнение е законно, или не е.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Отсъствието на министър по уважителни причини да бъде причина за писмен отговор, но не и причина за отлагане на въпроса, защото това практически приключва актуалността на въпроса.
МАРИЯ КАПОН: Не може, ако аз искам устен отговор, министърът да ми даде писмен. Тоест аз трябва да се съглася. (Реплики.) Каквато и да е причината, аз искам устен отговор. Няма никакво значение кой е министърът. В смисъл преди 15 години щяха постоянно само отговори да ни дават. Логиката е, че ако има казус и има уважителна причина, се разговаря с народния представител дали иска да си промени въпроса на писмен, ако е спешен отговорът заради избирателен район или не, или е съгласен да го отсрочи поради липсата на възможност от страна на министъра. Но не, когато на министъра му е неудобен въпросът. Това е разликата.
Логиката е да има възможност, ако е в чужбина, има уважителна причина, да отлага, а не просто да го отложи. Това имаме предвид от вносителя.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Биков?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Председател, точно така е написано в стария правилник. (Реплики.) Не става дума дали е удобен или не, няма начин министърът да не отговори на въпроса устно. Ако Вие заявите, че искате писмено, само тогава отговаря или ако промените. За мен е добре да остане тази едноседмична отстрочка, но това в никакъв случай не освобождава министъра от ангажимента да отговори устно. Това е строго регламентирано в правилника и мисля, че добре е написано.
Ако той не може да отговори, приключва с този въпрос, изтървавате срока, а иначе има ясно разписано, че е задължен да дойде. На следващата седмица няма извинителна причина, по която да не дойде.
ХАСАН АДЕМОВ: Истината е, че понякога има такива въпроси и такива казуси, за които говори госпожа Капон. Не може да няма, независимо от това кое е Народното събрание, кой е министър – има такива случаи.
Народният представител освен опциите, за които говорихме досега, има възможност в началото на парламентарния контрол да заяви: министър еди-кой си отказва.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Тоест, гласуваме предложението да отпадне ал. 3, да се отмени.
Нека да гласуваме.
За – 2, против няма, въздържали се 14.
Следващото предложение е в ал. 1, което мисля, че е бланково... (Реплики от народния представител Иван Велов при изключени микрофони.)
Колеги, гласуваме ал. 96, ал. 1 и чл. 99, ал. 1. (Реплики при изключени микрофони.)
За – 16.
По чл. 99 има предложение ал. 2 да отпадне.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ако в рамките на две седмици министър-председателят или министърът отсъстват от България и не може да отговори, става...
Според основния текст на питане се отговаря в срок до 14 дни. Тоест в рамките на две седмици два пъти министърът не може да отговори, та му трябва трета седмица. (Шум и реплики.) Защо ще има хипотеза на отлагане, следа като има възможност две седмици.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Защото имайте предвид, че след като има питане, оттам нататък групата може да поиска разискване, която ще се разработи в следващата седмица. Трябва много по-дълъг период, за да се отговори на този въпрос. Четиринадесет дена се събират материали. (Реплики.) Не въпрос, а питане!
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Отлагането е в извънреден случай. Нали така се разбрахме?! Дали ще е седем дни срокът и се случи нещо и не може да отговори в тези седем – затова се дават още седем. Тук срокът е 14 дена е срокът и не може да се яви на 14-ия ден... (Реплики.)
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Нека си остане 14 дни, но да няма възможност за отлагане с още седем.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, ако обаче министърът се разболее, или някаква такава хипотеза... (Реплики.) Е, не може да отговори заместник-министърът.
Имайте предвид, че министрите идват и отговарят.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Нека да гласуваме ал. 2 на чл. 99 да отпадне.
Единодушно, за – 15.
Отиваме на чл. 106, ал. 1.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аргументацията тук е, че Народното събрание няма право да отменя парламентарния контрол. Това е смисълът на чл. 106 – „освен ако реши друго“ да отпадне.
Член 106, ал. 1 гласи: „Народното събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях в последните три часа на заседанието всеки петък, освен ако реши друго“. Да не може да решава друго.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да Ви кажа практически как се случва. Понякога не може да се запълни програмата примерно в четвъртък. Има много дълъг парламентарен контрол и затова парламентарният контрол се провежда и четвъртък, и петък. Заради това е това изречение „ако не се реши друго“.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Но тук е валидна и другата хипотеза, че то може да реши да няма парламентарен контрол.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Е, как да не е.
Решавано не веднъж. (Реплики от народния представител Цвета Караянчева.) Тук говорим за петък, госпожо Караянчева. (Реплики при изключени микрофони.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не! Няма хипотеза за неправене на парламентарен контрол.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Прочетете отново текста. Текстът касае петъка, а не четвъртъка. Иначе, естествено, Народното събрание в програмата за седмицата може да приеме в четвъртък да има парламентарен контрол.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Гласуваме да отпаднат думите „освен ако реши друго“ в чл. 106, ал. 1.
Приема се единодушно: за – 15.
Господин Попов, по чл. 107а. Ако може, по-накратко.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Мисля, че предложението е ясно.
На практика е възстановяване на така наречения блицконтрол, тоест всяка първа сряда на месеца министър-председателят и заместник министър-председателите следва да се явят пред Народното събрание и да отговорят на актуални устни въпроси, които се отнасят, разбира се, до общата политика на правителството. Тези въпроси са отправени на самото заседание, което пък няма как да даде възможност министрите да отговарят на подробни числови данни и някаква конкретика. Затова така сме го разписали.
В предишни народни събрания имаше такава практика. За съжаление, тя отпадна в настоящия правилник и нашата цел е да се възстанови тази практика – всяка първа сряда на месеца да има така наречения блицконтрол. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Има да. Едното е за това, което изчете колегата Попов е за веднъж месечно, всяка сряда. А предложението на госпожа Манолова е за всяка седмица в четвъртък. Така че трябва да решим концептуално кое от двете да приемем или въобще, ако приемаме такова нещо.
Да, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Колеги, в предната точка решихме, че петък практически е за парламентарен контрол само. Сега в тази, ако решим всеки четвърт, което означава четвъртък също е за парламентарен контрол, защото като се явят всички министри в парламента и почнат да им задават въпроси, той половината ден е минал.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е на госпожа Манолова предложението.
ТОМА БИКОВ: На госпожа Манолова, да.
Затова, ние ще подкрепим на господин Попов предложението, което веднъж в месеца е допустимо и това е нормално да има едно обобщение да кажем, нали. Въпреки че и това не е най...
ХАСАН АДЕМОВ: В интерес на коректността, когато Вие бяхте управляващи тогава процедурата беше съвсем различна и точно Вие, Вашето правителство отменихте това.
ТОМА БИКОВ: Точно така, да!
ХАСАН АДЕМОВ: В интерес на истината.
ТОМА БИКОВ: Става въпрос, че в момента имаме две предложения. Очевидно...
ХАСАН АДЕМОВ: Вие се обявявате за опозиция.
ТОМА БИКОВ: Аз знам кой е опозиция и кой управляващ вече, но всички очевидно искат министри да идват в парламента. А, пак казвам, и срядата за нас не носи някакъв ефект. Аз пък ще припомня кога възникна тази процедура? Тя възникна при Орешарски в една друга ситуация. Но подкрепяме предложението на колегите от БСП. Смятаме, че, който и да излъчи правителство, предложението на госпожа Манолова ще блокира законодателния процес.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре.
Гласуваме предложението на колегата Попов за създаването на чл. 107а в цялост.
За – единодушно, против – няма, въздържали се – няма.
Не знам дали сте вносители?
Реплика: Аз съм съвносител на....
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: За процедурата ще трябва да го подложим на гласуване предложението на Мая Манолова.
Не можем да приемем, но все пак за протокола трябва да го гласуваме.
Гласуваме предложението на госпожа Мая Манолова, който е „за“ нека да гласува. (Реплики.)
Няма значение, те са и за двете.
За – 2, против – няма, въздържали се – 16.
Колеги, трябва да се върнем малко назад, на 7 страница от Решението, чл. 51 трябва да го гласуваме, просто го прескочихме да го гласуваме.
Трябва да го подложим на гласуване – чл. 51, т. 1 и 2, като трябва да добавим, че „излъчването ще се прави на официалната страница на Народното събрание и на официалните профили в социалните мрежи“.
Реплика: Ние го гласувахме...
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Значи, т. 2, който е „за“ нека да гласува.
Приемаме го – да, единодушно.
Продължаваме нататък.
Продължаваме нататък с предложението на колегите от „Демократична България“ за създаването на нов член, въвеждащ санкции.
ИВАН ВЕЛОВ: Колеги, виждате го текста. Конституцията урежда задължение на всички длъжности лица и граждани, когато бъдат поканени да се явят пред парламентарните комисии да им предоставят искани до тях сведения същото важи и, когато Народното събрание ги покани. В тази връзка трябва да има и санкционна норма, защото в противен случай не се изпълнява волята на Народното събрание и няма никаква последица. Това считаме, че трябва да се прекрати, ако това не е най-добрият начин ще видим в практиката може и други текстове да бъдат въведени. Но трябва да се спазва волята на Народното събрание. След като сме задължили някой да дойде, той трябва да дойде. Не може да ни баламосва.
ТОМА БИКОВ: Кой да дойде?
ИВАН ВЕЛОВ: Който и да е – длъжностното лице, което трябва да дойде.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Те не са длъжностни лица.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Господин Председател, две уточнения.
Първо, министрите и министър-председателят не са длъжностни лица. Те по закон не са длъжностни.
Второ, налагането – нали за министри говорим?
ИВАН ВОЛЕВ: Не, говорим за лица. В нормата сме написали: „лице“, така че, аз се изразих неправилно.
ТОМА БИКОВ: Второ, няма как парламентът да издава административни наказания на лица, ако ще и длъжностни дори, да ги глобява и да взима подобни решения. За това си има Административен съд. Как парламентът ще… ако щете включително и министър, който е част от изпълнителната власт, парламентът ще му наложи. С какъв акт ще му наложите административно наказание? Защото ние така можем да минем и към Наказателния кодекс да почнем да прилагаме и да ги пращаме и в затвора.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Велов.
ИВАН ВЕЛОВ: Както виждате в текста има предложение за процедура, която е нормална. Председателят на Народното събрание ще упълномощи или той самият ще издава съответно актовете, така че...
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Той няма такова задължение по Конституция.
ТОМА БИКОВ: Той няма право.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Той няма и право.
ИВАН ВЕЛОВ: Издаването на наказателни постановления е от председателят и от упълномощено от него длъжностно лице и препраща към ЗАНН. Така че пред съда... Как така Административният съд споменахте, няма нищо... В Общоадминистративния съд там се обжалва евентуалното наказателно постановление, ще се обжалва по общия ред. Това е.
ТОМА БИКОВ: Твърдите, че председателят на парламента може да пише актове със сглоби и да ги праща на някакви хора.
ИВАН ВЕЛОВ: Ами, да. Добре предложете някакъв текст тогава при положение, че не идва едно длъжностно лице – друга опция.
ТОМА БИКОВ: Значи, длъжностното лице има, когато е длъжностно лице, пак казвам, тук изключвам от този обхват министри и министър-председател, министрите трябва да идват, но министрите и министър-председателят и по Конституция носят политическа отговорност, те не носят пред парламента административна или наказателна отговорност. Такава носят пред съда, ако извършат определени престъпления или нарушения. Но те преди всичко пред парламента носят политическа отговорност. Длъжностно лице, което не се яви в Комисия и е призовано, тогава вече може да се извика, защото то очевидно работи в някаква административна структура, държавна, и за него отговаря или министър, или заместник-министър. Оттам нататък може парламентът да изиска този човек да дойде и началникът му да го прати и да го глоби, ако...
ИВАН ВЕЛОВ: Има текст и за принудително довеждане. Ако искате, може и него да...
ТОМА БИКОВ: Не, не може.
ИВАН ВЕЛОВ: В крайна сметка трябва тези хора да идват. Министри, заместник-министри и председатели трябва да идват в Народното събрание. Парламентарният контрол е основна функция на парламентаризма. Ако не можем да го осъществяваме, няма парламентаризъм.
ТОМА БИКОВ: Да де, но има и Конституция. Това е противоконституционно, което казвате. Това е абсолютно противоконституционно. И независимо кой е министър. Аз Ви казвам, ще стигнем накрая да вкараме и някакви ефективни наказания на някакви хора. И ние да започнем да решаваме в парламента...
ИВАН ВЕЛОВ: Ние затова сме предложили най-мекия вариант. Тези глоби не са нито най-грамадните на света, нито са нещо особено.
ТОМА БИКОВ: Но нямаме право бе, колеги. Как парламентът ще взима решения за налагане на наказания?
ИВАН ВЕЛОВ: Правилникът има силата на закон. Установяваме в този правилник, който има силата на закон, и оттам нататък имаме право. Какъв е проблемът?
ТОМА БИКОВ: Ама ние по същата логика в Правилника може да напишем, че трябва да издаваме присъди. Докъде ще я докараме с... Нали затова има разделение на властите?
ИВАН ВЕЛОВ: Това е административно наказание, няма нищо общо с наказателен характер.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, това е смешно.
ИВАН ВЕЛОВ: Ами смешно е, защото съответните министри да идват, затова е смешно.
ТОМА БИКОВ: Имайте предвид, че аз тук Ви говоря от позицията на човек, който ще бъде опозиция на следващото правителство евентуално. (Реплики извън микрофоните.) Аз Ви казвам, че това отива... противоконституционно.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Според мен Конституцията не предвижда такава функция на Народното събрание, оттам да тръгнем. Административно наказващ орган не може да бъде Народното събрание по Конституция няма такава функция. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Какво да направи?
ИВАН ВЕЛОВ: Вижте, само да кажа, че доцент Атанас Славов го писа този текст, защото аз бях предложил, както Ви казах, принудително довеждане. Така че по-мекият вариант, това е по-мекият вариант. Така че радвайте се, че този текст сме предложили.
ТОМА БИКОВ: Ние ще го обжалваме пред Конституционния съд, няма да се радваме, първо. И второ, ще го обжалваме заради Вас, защото такива неща...
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще го обжалваме пред Конституционния съд и ще блокираме целия Правилник.
ТОМА БИКОВ: Не, то няма значение. Аз Ви казвам, няма значение какъв е. Не е това начинът. И, вижте, министри и премиер – те отговарят и пред общественото мнение, те не отговарят само пред парламента.
ИВАН ВЕЛОВ: Тук става дума само да дойде, нищо друго. И то е безспорно – дошъл ли е, или не е. Не установяваме нищо кой знае какво – дали е дошъл или не е.
ТОМА БИКОВ: Така е. Но когато той не е дошъл, Вие можете, както го и правите в момента и казвате: защо не идва, и така нататък, общественото мнение се интересува – това е политическата отговорност. Но парламентът, законодателната власт, да издава актове е пълен абсурд. И аз не знам как го мислите това нещо.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз разбирам идеята. Тя е правилна. Много пъти се е случвало не министри, други длъжностни лица или граждани, които са поканени в комисия или в парламента, просто да не дойдат, което е неуважение към най-висшия орган в държавата – парламентът.
Само че парламентът според мен и председателят на парламента има съвсем други функции, той няма административно-наказващи функции по отношение на гражданите.
Второ, за да издаде наказателно постановление, то трябва да е по определен ред и образец, тоест той трябва да изиска личните данни на глобяваното лице. Право да изисква личните данни няма председателят на Народното събрание. Като какъв той ще иска личната карта на еди-кой си, за да му състави акт? Имат право само органите на реда.
ИВАН ВЕЛОВ: Има множество такива норми в множество закони, с които се препраща към ЗАН и се спазва редът по ЗАН. Така че ще бъде спазен редът по ЗАН, какъв е проблемът? Съответното лице ще има и защита. Това ще може да бъде установено в съдебно производство.
ФИЛИП ПОПОВ: Има правоприлагащи, правонаказващи органи и законодателни. Ние сме тук... нито сме правоприлагащ, нито сме...
ХАСАН АДЕМОВ: Тази тема заслужава дискусия в пленарната зала.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз разбирам, но това нещо трябва да се изчисти, не може да е така.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, нека да го подложим на гласуване.
ИВАН ВЕЛОВ: Това трябва да бъде прекратено. Не може до безкрай, Вие сте си карали така 10 години и искате още 10 да изкарате. Няма да стане това.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Извинявайте, но прочетете чл. 84 – какво прави Народното събрание.
ИВАН ВЕЛОВ: Революцията изяжда децата си.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре. Ще го … на залата.(Реплики и обсъждания извън микрофоните.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вижте сега, ако правим Правилник за един министър-председател – ние трябва да правим Правилник универсален.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Колеги, нека да го гласуваме, за да продължим напред.
Който е „за“ чл. 117а, нека да гласува.
За – 4, против – 3, въздържали се – 8.
Отхвърлено е това предложение.
Следващото предложение е за чл. 135. (Реплики при изключени микрофони.)
МАРИЯ КАПОН: Тъй като в редовния Правилник ние днес гласувахме, че няма да имаме Великденска ваканция, както Вие сам, колега, одеве казахте за начина, по който гласува Народното събрание, същото е и за начина, по който почива. Народното събрание почива повече от децата в училище горе-долу, без епидемиологична ситуация, и поради тази причина идеята е да няма тези големи прозорци, които са, да има нормалните празници, както всички останали, и оттам нататък да работи. Това е смисълът за това да отпадне.(Реплики извън микрофоните.)
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Госпожо Капон, това означава ли, че всеки народен представител ще си ползва отпуската когато прецени?
МАРИЯ КАПОН: Не, не. Той няма отпуска.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля Ви. Думата я дава председателят.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Да, колега Велов.
ИВАН ВЕЛОВ: Само да кажа по отношение на тази точка – примерно, давам пример, за този Правилник, за да бъде изготвено предложение за промени, аз работих събота и неделя, за което нямам два дена някой да ми ги даде да си почивам заради тези два дена. Работил съм и събота, и неделя. И изведнъж после нямаш право на отпуск като нормалния гражданин през почивните дни. За мен това е нелогично. В смисъл, много често се налага да работим събота и неделя и по цяла седмица, така че.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Попов беше първият.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Правоотношенията всъщност на народния представител са приравнени в голяма част в трудовите правоотношения. Така че и по Трудовия кодекс всеки един работещ български гражданин има право на годишен отпуск, който е в определени размери. Само че работата на народния представител не се изчерпва с работата му в пленарната зала, със законотворчество, защото народният представител и по Конституция е народен представител на цяла България на практика. Неговата работа продължава и събота, и неделя, и понеделник, и вторник. Това, че не сме в пленарната зала, не означава, че народният представител не е в региона си и там не продължава да изпълнява своите задължения, и в комисии, и така нататък.
Така че аз разбирам идеята, но мисля, че тя най-малкото е неработеща и в остро противоречие, и в нарушение на елементарни трудово-правни отношения. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Адемов – той беше пожелал.
ХАСАН АДЕМОВ: Той каза това, което аз исках да кажа, господин Попов.
Народните представители, когато става въпрос за въпроси, неуредени в Правилника, всички въпроси, които не са уредени са предмет на останалото законодателство – в случая трудовото законодателство.
Договорът, който сключват народните представители е трудов договор, който произтича от избор – има специален текст, чл. 103 и не знам кой беше, ал. 4 ли беше? От тази гледна точка, елементите на един трудов договор, в това число и на трудов договор, който произтича от избор, влизат и тези права, за които говорим: право на почивка, право на здравословни и безопасни условия на труд, право на отпуск. Всички права, които ги има в Кодекса на труда, произтичащи от трудов договор са задължителни и за народните представители, те не правят изключение.
Аз разбирам идеята да работим повече. Ако народното представителство уплътнява времето, което е предвидено в Правилника, няма да стигнем до тази дискусия.
Малко има предизборен привкус, да го кажа, а и популистки, да бъда честен със себе си.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Имайте предвид и нещо друго. Ако сметнете дните, в които народните представители почиват годишно, ще разберете, че те са долу-горе, колкото правото на отпуск на хората по трудов договор, с тази разлика, че народният представител не може да си вземе отпуска, когато реши, а има определени моменти в годината и то, когато между другото една част от тях са и когато, и самите други хора си взимат отпуска.
Така че няма неравнопоставеност спрямо останалите български граждани.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре. Нека да го гласуваме това нещо.
Предложението е да отпадне ал. 1 на чл. 135, който е „за“, нека да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – останалите.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Да, самото име на закона е точно, а пък в Правилника е останало старото наименование. Даже те са три.
В чл. 145, в чл. 146 даже го има, сега ми оставиха, че сме го пропуснали и в чл. 147 – Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се заменя със Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Гласуваме и трите текста – чл. 145, 146 и 147, промяната на името на Закона.
Всички сме „за“.
Прието е предложението.
Следващото е в чл. 149, ал. 2.
МАРИЯ КАПОН: За подаръците една двадесета е по европейска норма една десета е много повече, отколкото са европейските. (Реплики.)
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Съгласни сме, така е. Подкрепяме това предложение, въпреки че то е много относително – народният представител, ако получи някакъв подарък, трудно ще разбере. Има международни делегации, в които се правят такива подаръци. Там не можеш да направиш оценка на подаръка – дали е една десета, или двадесета. Освен това една двадесета е в европейските институции, но там работят с евро не с лева. Но по принцип сме съгласни с това предложение.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Нека да го гласуваме това предложение – „до една десета“ става „до една двадесета“.
Който е „за“, нека да гласува.
Единодушно „за“ – приема се.
Следващото предложение е в чл. 156.
Госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Това предложение е доста актуално. То касае налагането на дисциплинарните мерки и наказания по време на пленарното заседание.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имайте предвид, че, ако след това, ако иска да гледа председателят на видео или на аудио, за да се вземе решение – вече не може. Това ли означава?
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Къде е по това време, когато се развива заседанието?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Може да не е в залата.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Значи председателстващият в момента, някой заместник. Самото наказание се налага в момента на неговото извършване.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И ако не го е забелязал, а после…
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Е как няма да го забележи?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има такива случаи.
ТОМА БИКОВ: Има го в практиката, извинявайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз благодаря.
Разбирам самото предложение, но, имайте предвид, че в някои от случаите самият председател след това при гледане на видеозаписа от самата зала, от стенограмата – кой какво точно е казал, или се е обадил от залата, той не може да чуе, ако някой от задните редици – хипотетично говоря, е обидил някой от колегите си. След това той вижда и налага вече извън пленарната зала при подаден сигнал.
Освен това, председателят може и да отмени наказание, което е наложил в залата след Председателския съвет, има и такива случаи, ако прецени, че не е правилно наложил наказанието. Но той иначе си ги налага в залата.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Добре, тогава как след време налагате наказанието „Отстраняване до три заседания временно“? (Реплики.)
Затова говорим за следните дисциплинарни мерки и те са изброени. Те са в рамките на заседанието. Не след три дена някой се е сетил, че се е обидил и той след три дена го наказва с „Лишаване на право до три заседания“ следващата седмица за следващите три заседания. Това е…
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ами случаят, който беше с господин Йорданов онзи ден, когато ние подадохме жалба към председателя, защото в момента тя не слушаше какво се случва и доколкото разбрах тя не взе решение по време на заседанието. Но думите бяха казани, ние затова пуснахме такъв сигнал до нея. Отделно от това, че днес нищо не се случва.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Според мен това беше грешка на растежа. Тя беше все пак на онова бурно заседание в петък.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имайте предвид, че такива бурни заседания ще има и когато вече цялата зала, когато вика цялата зала – нека да Ви кажа от опит, когато вика цялата зала, ти се стремиш и се съсредоточаваш да видиш какво се случва, как да усмириш нещата, някой отнякъде вика нецензурни думи и всъщност ти не можеш да ги чуеш. В същото време излиза примерно Филип и казва: „Госпожо Председател, Вие не чухте, че Спас Гърневски каза еди-какво си“.
ВИКТОРЯ ВАСИЛЕВА: Да, но това пак е в рамките на самото пленарно заседание. Ето той ще й напомни, че някой е обидил и ще трябва да му се наложи санкция, а не след три дена.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: …На другия ден му налагаш наказание…
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Според мен това е абсурдно. Освен това залата е виждала доста по-абсурдни неща от „Джипко Бибитков“.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, подлагаме го така, както е внесено. Да се добави „по време на пленарното заседание“.
Който е „за“.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
ФИЛИП ПОПОВ: Господин Председател, понеже пак ме викат в Правната комисия, за което за пореден път се извинявам.
Само да обявя: по финансовите правила гласуваме „против“ с доводите, които казахме и преди малко – именно с това, че работата на народния представител не се изчерпва само в пленарната зала и в сградата на Народното събрание, той следва да има възможност да ходи в своите региони и в съответния изборен район, от който е издигнат и в цялата страна.
Тези предложения на практика ще осуетят възможностите на народния представител именно да извършва качествено своята работа и в страната. Говоря по финансовите правила. Благодаря. Тоест против предложенията гласуваме.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Продължаваме със следващата възможност за корекция на § 4, където се уточнява понятието „присъстващи“.
Госпожа Василева.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Тъй като в съществуващия § 4 са разделени присъстващи при тайно гласуване и при явно гласуване, просто предлагам един текст, който да касае и понятието „присъстващи“ и при тайно и при явно гласуване. Не виждам каква трябва да е разликата между двете гласувания, а в момента са различни, което е алогично и ненормално. Значи за тайно гласуване са достатъчни, а пък за явно не са. Трябва да е ясно и за двете неща.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Гласуваме предложението, както е внесено.
Който е „за“. Всички сме „за“.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: Той каза, че за Финансовите е против, ама за това не каза.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Отиваме към финансовите правила. Има за достъпа – § 9.
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: То е ясно.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да обясня, колеги. Това е достъпът на журналисти винаги е бил неограничен. Ограничи се заради пандемията, която беше, последната година беше заради пандемията, защото вървяха различни потоци. Заради пандемията и то беше решено на Председателски съвет, не съм вземала самостоятелни решения дори в… при Пирински го нямаше, но въпросът е, че – аз нямам против, но просто искам да изясня, че такава точа по принцип. (Реплики.) Не, не „за“ сме, просто искам да изясня защо в момента за една година имаше такова ограничение, защото беше много страшно.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, подлагаме го на гласуване.
Който е „за“, нека да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме към Финансовите правила.
Господин Велов.
ИВАН ВЕЛОВ: Идеята ни за тази разпоредба беше следната: чл. 7. Тук нямаше никаква граница, това ни беше идеята, и заради това сме сложили граница, която да е до 25%. Сега ако има някакви съображения от Вашия опит други, но чух, че в смисъл окей, да не се злоупотребява с тази разпоредба, затова сме сложили граница от 25%.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В смисъл работи на друго място?
ИВАН ВЕЛОВ: Не, вижте, в сегашната разпоредба пише следното: „Народните представители могат да получават допълнителни възнаграждения, без никакво ограничение“. Значи това може да бъде 100%, 200%, 300%, кой колкото прецени при реализиране на приоритетни за страната задачи. Затова казваме: до 25 на сто за допълнителни задачи. Наистина може да се възложи нещо на… Ако искате и по-голям процент и смятате, че е нужно, окей, но да има някаква граница е въпросът.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Биков.
ХАСАН АДЕМОВ: Защо отнемаме възможността на Народното събрание да определя тези граници, колеги?
ТОМА БИКОВ: Само едно уточнение. Това е в рамките на парламента, ако има някакви допълнителни задачи или работи като…
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Да го гласуваме, както е внесено предложението на чл. 7, ал. 2.
Който е „за“, нека да гласува.
За – 10, против - 3 и въздържали се – няма.
ИВАН ВЕЛОВ: Колегата Попов, каза че е против.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Извинявам се – трима против от колегата Попов, от БСП – трима.
Член 10. Ще го докладвате ли?
РУМЕН ЙОНЧЕВ: С две думи, колеги, с чл. 10 искаме да прекратим разговора в обществото за това колко пъти са обиколили земното кълбо народните представители, колко мерцедеси, не знам какво, те отдавна не са мерцедеси вече.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това означава ли, закриване на автопарка.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не, ние предлагаме по един автомобил служебен на парламентарна група и на комисия, което не закрива автопарка на Народното събрание. Пътуването в градския транспорт и така нататък е малко неприлично народният представител да пътува с депутатска карта, а не с билет – ако пътува. (Реплики.) Това фигурира в сегашния правилник, вижте го – градски транспорт и така нататък… (Реплики извън микрофона.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сега примерно колеги може да си поръчат кола и да пътуват примерно 3 – 4 човека до Бургас, нямат персонален шофьор и използват служебен транспорт. Това нещо запазва ли се?
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това нещо предлагаме да отпадне. В рамките на единия автомобил на парламентарната група, те могат да го ползват, както преценят – за служебните си пътувания, за да се приберат до Бургас, останалите народните представители могат да се придвижват, както досега.
МАРИЯ КАПОН: Госпожо Караянчева, мисля, че при Вас има достатъчно колеги, които са минали през Европейски парламент, принципът е много прост и много лесен. Даваш си заявка, винаги едната точка е парламентът, ако трябва спешно да отидеше до летища, ако трябва да отидеш до радио, ако трябва да имаш нещо, точката е парламентът, не може да те закарат от вкъщи до Пловдив вкъщи примерно. Тоест, няма такава част. Има едно гише, където се комбинират транспорта. Ако трябва някой да ходи до Стара Загора се комбинира. Това е въпрос просто на философия, когато е необходимо и когато е необходимо за представителни функции да отиде някой да открие събитие, да на прави нещо, се комбинират да го правят. Но тук става въпрос за голямата възможност от коли, които се ползват и където не е логично ние смятаме, че всеки един може да си ползва собствения автомобил и да го прави.
Никога не съм ползвала, не знам, мисля, че два пъти в живота си съм се качвала до радио, не знам.
ХАСАН АДЕМОВ: Защото пътуваш 100 км, а ако пътуваш 500 км като мен?
МАРИЯ КАПОН: Така съм го решила, в смисъл…
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Аз не съм в конфликт на интереси, защото аз съм 24-ти МИР на тази територия и не пътувам никъде със служебна кола извън София, а и в София си пътувам с моята основно. Но наистина колеги, които са в други райони, те са и от различни партии, не е от една партия само, имат нужда.
Второ, аз ще Ви кажа за тези прословути мерцедеси. Някои от Вас са били народни представители, много добре знаят тези мерцедеси, че са на Иван Костов от времето или от на царя. Между другото, това трябва да се помисли от ръководството по-скоро на парламента, много по-евтино ще бъде тези стари мерцедеси да се махнат, да се вземат на оперативен лизинг някакви коли, ще излизат по-евтино.
Ние в момента харчим страшни пари, защото карат 20 годишни коли. Да не говорим, че са опасни, нали? Давам Ви го като съвет Вие да го направите. Като ги махнем колите, аз Ви казвам: народният представител няма повече права от всички останали, но това да бъде подложен на някакви унижения, едва ли не, защото в случая става въпрос за невъзможности, за опасност за живота.
Доктор Адемов, и не само той – хора, които са в Разград, в Силистра, в не знам къде, той трябва да тръгне сутринта или през нощта да кара, понякога се налага да се пътува и по-дълго. Отиваш на събрание, защото някой път може и до Благоевград да е, ще отида в 6,00 ч. на събрание, трябва да се прибера тук, аз съм бил три часа на събрание и ще заспиш и ще се убиеш някъде. Не е някаква екстра страхотна, не се велики коли.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин Биков, не ме разбрахте въобще. Въобще не става въпрос за това някой да тръгне да кара сам. Той ако е решил да кара сам си е негов проблем. Става въпрос, че има така нареченото гише-гараж, където си даваш заявката. (Реплики.)
Само че си даваш заявката не персонално, а се знае нали кой, къде, какво и по каква причина отива. Тоест става въпрос, че не парламентарните комисии да вървят заместник-председатели и всички задължително с коли и всичките неща, които се поемат, а тогава, когато е необходимо ползваш колата, когато се прибираш в избирателния си район – нормално е, че ако има трима, които пътуват се съгласуват как да пътуват.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: То е така.
МАРИЯ КАПОН: Аз казвам как трябва да бъде направено, така че никой не казва, че хората няма да се приберат и ако са на 500 км – могат да ползват самолетен билет и този билет има бройка, колко да бъдат. Значи то едното или другото. Разбира се, ще дойде и въпросът – никой Правилник не е самостоятелен. Понеже ще дойде друг Правилник. Ако гласуваме, както ние искаме 1 лв. субсидия, защото в крайна сметка със субсидията на партиите може да се плаща това. Народните представители не са от някъде другаде. Тоест може да имат и коли и всичко трябва съвсем в малък вид и могат да си вземат и трабант като искат.
Става въпрос за това, че това е Временен правилник в момента и трябва да я ясно, какво могат. Тук не е идеята някой да катастрофира или да му бъде отказано да пристигне до едно, или друго място. (Реплики.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Председател, може ли? (Реплики от народния представител Хасан Адемов.)
Прощавайте, господин Адемов, виждам, че госпожа Капон и колегите, които са нови не са навлезли в начина по който се работи с гаража. Всяка парламентарна група има секретари и те се обаждат, и заявяват определена кола за трима или четирима народни представители. Тази кола кара народните представители до избирателния район и се връща. След което отива и ги взема. Не се злоупотребява с колите по никакъв начин. (Реплики.)
Ако има една кола за една група – това значи, че ние имаме 50, или колко шофьора, останалите шофьори не са ни нужни. Така ли да разбирам?
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, транспортирането на народните представители с автомобили…
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не ми обяснявайте тези неща. Кажете ми какво правим с шофьорите, които остават без работа? (Реплики.)
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вие, не чувате какво съм Ви обяснил, а казвате ни ми го обяснявайте
ЦВЕА КАРАЯНЧЕВА: Шофьорите, които остават без работа.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Транспортирането на колегите… (Реплики.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Значи искате да се съкратят броя на колите и на шофьорите.
МАРИЯ КАПОН: Не ми променяйте думите.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не това искам да разбера. Защото, Вие, казвате, че ще отидат в другаде да работят – други администрации.
МАРИЯ КАПОН: На това Народното събрание неговата работа не е просто да има гараж. Тук в Народното събрание да има някакъв нормален вид работа.
ЦВЕТА КРАЯНЧЕВА: Ама, разбира се, че има нормален вид работа. Господин Адемов Ви разказа.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Транспортирането на народните представители с автомобили по един милион км е опасно и нежелателно ако щете. Така че по-добре да се приеме друга система, която да позволява те да ползват собствен транспорт, партиен, какъвто искате, така че те да могат да правят това ефективно, безопасно, бързо и точно. Това, което същества в момента като система на транспорт от Народното събрание, Вие, най-добре знаете не е такова, каквото трябва да бъде. В никакъв случай. Вие за четири години не сте купили нови автомобили, защото знаете, че това е обществено неприемливо и затова не го правите. Нека да наричаме нещата с истинските им имена.
Затова предлагаме тази мярка. Считаме, че един автомобил на парламентарна група за оперативни нужди така да се каже в рамките на града или извън него е достатъчен и на Комисията. Оттам нататък грижата не е Народното събрание.
ХАСАН АДЕМОВ: Ще предложа на нашата парламентарна група да откажем този автомобил. (Реплики.)
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, нека да гласуваме.
Гласуваме предложението в цялост, както е предложено в чл. 10 да се измени. (Реплики.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, по повод на това, което казвахте понеже колегите от Варна ползваха самолетни билети, а проблем беше колегите от Шумен и от Добрич, защото в Правилника се ограничаваше до 50 км, около това. (Реплики.)
Да, няма да има и самолетни билети при това положение. (Реплики.)
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Гласуваме ал. 1 на чл. 10. (Реплики.) Както е редакцията.
За – 6, против – 3, въздържали се – 9. (Реплики.)
Гласуваме ал. 2 да отпадне.
Господин Главчев, как гласувате?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ – За.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: 9 – за, - против – няма и 6 въздържали се.
Това отпада.Приема се да отпадне.
Ал. 3, която касае отстоянието от 250 км.
МАРИЯ КАПОН: Идеята не е да не пътуваме, но може да си го плащаме. Значи в момента цената е 90 лв., принципно 90 лв., са 360. За това говорим.
Когато минем на следващата част, ако стигнем до следващата част, в която искам да въведем европейската регулация то има как парламентарната група или обединение от народни представители да поемат определени разходи. Просто да не натоварваме Събранието с това и да не е по този начин.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Значи ал. 3, който е „за“ нека да гласува да отпадне.
2 – за, против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема – ал. 3 да отпадне.
Остана ал. 5.
МАРИЯ КАПОН: Господин Председател, няма такъв филм, в който някой да те командирова като си народен представител. Вика те избирател в Стара Загора, нека да не си забравяме все пак и нашите функции и ти отиваш в Стара Загора или във Варна. Партийните ни мероприятия, които имаме са мероприятия, които са ни вързани с партийната работа. Когато става въпрос за Народното събрание то не те праща в някакви райони. Ти сам решаваш събота и неделя може да имаш важен казус, понеже си народен представител навсякъде, да се срещнеш с определени майки, да видиш определени домове, или да занесеш козунаци ако щеш в район, в който имаш някаква друга логика.
Това нещо ние смятаме, че е лично решение на народния представител и когато ще го прави дали ще е като партийна субсидия или това, което има в зависимост от възможностите, дали от заплатата ще си заделя, дали ще се комбинира по някакъв начин ще го прави. Когато има изрична делегация и нещо, което е изрично то тогава Народното събрание казва и делегира. Но в случая тънката разликата е, че ние предпочетохме това да отпадне, защото няма как да те командирова Народното събрание. Това е нелогично. Ти си хващаш багажа и отиваш където искаш.
Владов: Но ако имаш работа.
МАРИЯ КАПОН: Но каква работа можеш да имаш специално. Ти постоянно работиш, тоест ако аз съм решила, че ще отида в Кърджали тази вечер или утре вечер това е решение на народния представител, защото ти се е обадил избирател. Няма как да ме командирова председателят на Народното събрание. Това не е негова работа. Може групата да ми даде.
ТОМА БИКОВ: За да стане по-ясно. Примерно във Велико Търново като се чества Независимостта. Сега там Народното събрание не може да накара нито един народен представител да отиде на честването. Няма как председателят на парламента или шефът на парламентарната група дори да каже отивайте във Велико Търново. Ако ти кажеш не искам, не искаш. Отивайки там ти отиваш по собствена воля и, разбира се, изпълняваш ангажимента си на народен представител по този начин, за което биваш грубо казано командирован, но то не е командировка в смисъл, че там те праща някой, а ти си решил да отидеш в изпълнение на функциите си. Като цяло този тип възможности, които ги има в настоящия правилник стимулират по някакъв начин народните представители. Аз не познавам хора, които са отишли ей така просто да си правят удоволствие, може и да има, но дава тази възможност. Когато се ограничи това нещо аз съм убеден, че много от народните представители ще бъдат демотивирани, не от нашата група – по принцип. Просто различни хора са. Вие може да си останете крайно мотивирани, други хора да се демотивират например. Да си го изчислява като разход, имайте предвид, че колкото и да звучи странно според мен около две трети от народните представители живеят на тази заплата, която получават тук.
Има и една трета, които може да не живеят от това, но две трети – тя не е малка, но всеки си прави сметката по някакъв начин. Просто това е възможност. Аз не съм я използвал никога затова говоря.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Една бележка само. Много е трудна границата между това да отидете във Велико Търново на честванията за Деня на независимостта или ще отиде във Велико Търново на заседание на областния съвет на ГЕРБ примерно. Как ще разберем дали сте отишли по единия повод, или по другия повод. Датата е едното нещо. Дали сте отишли на среща с избиратели или на заседание на областния съвет на ГЕРБ. Партийната и парламентарната работа нямат ясно разделение в този смисъл и се страхувам, че по този начин дублираме функции и прехвърляме сметката на Народното събрание.
ТОМА БИКОВ: Само да репликирам, значи партийната и парламентарната работа те са много свързани. Ние сме влезли в парламента заради партиите си и заради членовете и симпатизанти, които са ни издигнали и гласували за нас, така че тя няма как да бъде разделена. Аз не виждам.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Точно заради това държавата дава субсидии, за да си вършите партийната работа като парламентарни партии, а не да прехвърляте разходите на Народното събрание, нали така?
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И само още една хипотеза. Някой, който е народен представител в неговия си район, но не е оттам, какво прави той? Защото Вие тук сте написали в изборните райони, което тотално зачерква въобще всички изборни райони. Още веднъж Ви казвам, аз съм избран от София и въобще нямам проблем, но ако някой по задължение трябва да ходи като народен представител в изборния си район и трябва да ходи и да не му се признават разходи. Помислете тези неща. Може би пак с някакво, освен ако не ходи в изборния си район.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, предложението е ал. 5 да отпадне, който е „за“ нека да гласува.
7 – за, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема отпадането.
Следващото предложение е от госпожа Капон. Понеже текстът е голям.
МАРИЯ КАПОН: Да, аз предлагам, господин Председател, да разкажа логиката, за да стане ясно какви са текстовете. Това, което се случва във всичките години, че един човек… (Реплика извън микрофоните на народния представител Хасан Адемов.) Съгласна, господин Адемов, сигурно е 32 аз поне от 16, ако сега е прехвърлено частично към парламентарни групи обаче те са на същия принцип и е променено с ЗКПО, тоест има все пак корпоративен данък, което е стъпката в някаква посока. (Реплика извън микрофоните на народния представител Хасан Адемов.) Да, само че няма логика бюджетно Народното събрание да се дава на някой и той да плаща данъци за това. Логиката е да има експертиза и хората да могат да бъдат осигурявани. Това, което предлагам е формулата на европейския парламент, формулата на немския Бундестаг – начинът по който са разделени видовете сътрудници. Те могат да бъдат по различен начин и съм готова са коментирам с който реши. Ако за Народното събрание е сложно акретидираните веднага да бъдат назначени към Народното събрание, което копи пейст, казвам пак, на принципа, който е в европейските парламенти се работи то може те да бъдат кръстени по друг начин.
Вторият вид сътрудници са така наречените местни сътрудници. Това са хората, които Ви държат приемните или които подкрепят приемната, те могат да бъдат частично наети на работа и тези хора също ще получат трудов стажа, имат трудова книжка и ще пише какво са работили. Досега за да могат да се осигуряват, това е практика от предния период, сега разбрах от секретариата и от хората, с които работим, че принципът е същият. Трябва да се регистрираш по Булстат. Групата не е юридическо лице. Как плащаме на тези хора осигуровки? Как взимаме стажанти? Трета ми част е за стажантска програма, тоест всички тези хора да бъдат официални написани на страницата на Народното събрание. Не нещатните сътрудници, които обикновено са ни съветници и които даже думата сътрудници не е окей, защото това са хора, които имат много голям капацитет. Това са хората, които трябва да работят всеки ден. Навряни в едни стаи, кой знае как. До ден днешен се случва и тук съм сигурна, че и господин Главчев и господин Адемов знаят при цялото желание на Министерството на финансите в последните години да няма разнасяне на едни пари в брой, по всякакъв начин беше ограничавано, и до момента има някой от секретариата, който има едно пълномощно и отива взима една торба, после ги прави на пликове и после по този начин се случва.
Няма нужда народният представител да има достъп до тези пари. Решете каква да е форма. Предложила съм – Европейският парламент казва финансов посредник, това може да е счетоводна къща, или счетоводна консултантска фирма, няма значение. Три – четири са фирмите примерно в Европейския парламент, които работят. Може да видите профила им на българските евродепутати. Няма никакъв проблем тези фирми, работят от Ваше име Народното събрание, превежда парите по банка и отчитате публично колко струва заплатата на един от сътрудниците Ви, какво той ще взима и какво ще прави. Тогава решаваме целия казус, с това дали сме давали пресконференции, как да са платени средствата за залата за пресконференции и отчета на три месеца, ако това е удобно и се знае кой е този финансов посредник или счетоводната къща, или счетоводната консултация, който също е деклариран. Нищо сложно няма в тази система, но това ще избели веднъж завинаги ситуацията и, разбира се, другата част, която много държа да кажа е така нареченото обединение. Това също е европейска практика, за да може парламентарната група да вземе трима допълнителни сътрудници, да може да има пет човека, които да се занимават дали с пиар, дали с нещо. От тези пари те могат, но тези хора трябва да бъдат осигурявани някъде. Тези хора… Господин Адемов, Вие може би ще кажете къде е най-лесното осигуряване на тези хора. Как те получават парите, когато парламентарната група не е регистрирана по Булстат и когато не е регистриран по Булстат народният представител. Как всъщност и къде работят тези хора, така че да бъдат осигурявани. Дайте ни акъл. Кажете може би знаете по-добре.
ХАСАН АДЕМОВ: Граждански договор за извършена определена работа.
МАРИЯ КАПОН: Граждански договор. Не мисля, че е правилно да вземем млад човек, който започва работа, обикновено асистентите са такива хора и да не е назначен на трудов договор, колкото и да е частта на мандата. Освен това ти не можеш ако е четири години да го правиш на трудов договор.
Според мен това е легитимният, лесният начин и да се събере екипът, който е в парламентарната група чрез обединение, или по трима, четирима да направят кабинети и всичко да е прозрачно. Давам го като сериозен вариант и не смятам, че е нормално от пари на бюджета на Народното събрание, някои накрая да плаща корпоративен данък, защото са му останали в приход. Никой от избирателите, по никакъв начин не смята, напротив смята, че трябва да има добра експертиза. Нормално е да имаме екипи, не може да работим без екипи. Не е нормално да бъдем обречени на това да нямаме добри сътрудници. Това е естественият начин, по който може да се получи. Да, за администрацията затова съм го написала в мотивите ако се вземе решение да има акредитирани сътрудници би било просто една допълнителна работа за счетоводството.
Ако някой реши може изцяло само да му бъдат акредитирани. Това е негова възможност. Пак казвам нищо специално. Изследвала съм различните именно на територията на Европейския съюз парламенти как работят, както и Европейския парламент и това е нормалната система. Просто съм въвела стажантската програма като допълнителна вътре, защото това също могат да бъдат част от сътрудниците, които да идват и в същото време да разбират какво е Народното събрание. Така че това е моето предложение. Ще се боря за него, защото знам колко ми е било трудно да съм регистрирана по Булстат, екипът ми, как да го осигурявам. Бях си взела преди години писма. За мен има някаква малка стъпка, която е направена, признавам я, в тази част, но цялото това разнасяне на чували пари, пликове и начинът по който се случва, не го смятам за нормално.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Знаете ли, колко е бюджета на Народното събрание?
МАРИЯ КАПОН: Ми, точно.
ХАСАН АДЕМОВ: Искате ли да Ви, че ако целият бюджет на Народното събрание отиде примерно за пенсии, няма да стигне за месечните плащания на тези 50 лв., така че всички критични погледи към бюджета на Народното събрание.
МАРИЯ КАПОН: Въпросът е да бъдат разпределени и отчетени по различен начин.
ХАСАН АДЕМОВ: По начина, по който предлагате няма да може и с тези пари, които се дават по този начин, да намерите нито един сътрудник, нито един, защото става въпрос за малки пари.
МАРИЯ КАПОН: Защо? Две трети от заплатата на… (реплики). Това, което се заплаща в европейския парламент е 1000 лв. Те са европейската ставка за стажанти, за платените стажове. Искате да кажете, че не можем да плащаме 1000 лв. за стажант от тези пари и това да дава възможност…
Ами ние колко хора имаме, които декларираме и всеки може да знае кои са. Казвам го като логика. Казвам затова, че за мен това е начин да вдигнем истинското реноме на Народното събрание. Може да не съм права. Просто е добре да ме оборите.
ИВАН ВЕЛОВ: Виждате, че ние имаме предложение не толкова подробно разработено, но съвсем кратко, в което настояваме за повече прозрачност, а не за изключения за парламентарните групи. Просто всички да са задължени да публикуват информация. За това ние сме за прозрачност. Ние сме „за“, освен това плащаме всички неща по банка. Това е принцип. Трябва да го има при положение, че се получил обществени средства, да има плащане по банка. Обаче оттук нататък това разбичкване така да го нарека между акредитирани сътрудници, не знам какви сътрудници, това идва от презумцията, че ти ще си наемеш някакви неквалифицирани хора, които ще са съгласни да взимат по 500, 1000 лв. Извявайте, ама аз за да си върша добре работата може да имам нужда от топ юристи, най-добрите в някаква област, които няма въобще да ме погледнат за 1000 лв. и тогава трябва да си разпределя бюджета и няма да мога да ползвам този добър труд. (Реплики извън микрофона.) Да, извинявайте няма нищо общо. Тук става дума за колко – 3000 лв., които да ги разпределиш на три.
МАРИЯ КАПОН: Няма нужда на три. Ти можеш всичките да ги дадеш за един сътрудник.
ИВАН ВЕЛОВ: Защо е нужна да ги разбичкваме на такива длъжности. Това си е наше решение кой каквито искаме да назначим. Нямам против да има прозрачност, да има отчетност обаче оттук нататък аз кой ще искам да назнача това е по преценка. Не може това предварително да го ограничаваме. Ако имам нужда, както Ви казах говорил с някои юристи, извинете те имат кантори, те изкарват по много повече пари от един народен представител. Заплата народният представител е като на посредствен програмист. Това исках да кажа. В София нещата са съвсем различни спрямо каквото е било някога.
МАРИЯ КАПОН: Вие искате да ми кажете… Извинете, господин Председател. Добре, съжалявам. Явно не бях достатъчно добра да обясня текста. Значи имате право акредитирани, целите две трети отиват само за един човек. Имате възможност да решите, че ще платите по граждански договор на някого. Имате възможност да решите, че ще платите по фактура на юридическа кантора.
ИВАН ВЕЛОВ: Има разпределение на някакви проценти, които не приемам. Освен това плащане чрез кантора не го разбирам. Може ли да ни го обясните? Само да кажа, че съм бил осем години служител в кантора, която обслужва огромни компании и не разбирам това нещо, което е някаква кантора да ми разплаща нещата. Никоя кантора не разплаща нищо.
МАРИЯ КАПОН: Може да е консултантска фирма.
ИВАН ВЕЛОВ: Разплащането го осъществяваш ти, а тя само го осчетоводява след предоставени счетоводни документи.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Нека да се ориентираме към гласуване. Значи доколкото виждам.
Трябва да решим дали народният представител…, но трябва да има юридическо лице или Булстат на физическото лице, за да може на тези хора да се плаща. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Последно ако обичате, за да го гласуваме.
ИВАН ВЕЛОВ: Искам да добавя и една друга гледна точка. Назначаването на трудови договори за лица създава огромни задължения за този, които ги назначава. Ние не сме работодатели и заради това не съм съгласен ние да сме длъжни да назначаваме някой на трудови договори, колкото ти да е хубаво за другия човек, защото това създава, примерно ако стане някаква злополука това трудова злополука ли ще бъде и ние ще му дължим цял живот обезщетение, защото сме ги наели. Ние не сме работодатели, за да носим такива отговорности, защото се създават някакви задължения.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Колеги, нека да преминем към гласуването.
Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако не възразявате и аз две думи да кажа. Значи, първо, да Ви кажа, че аз няма да гласувам по този текст, защото съм в бесен конфликт на интереси. Иначе със счетоводните кантори много ми харесва. Ако изкарате и одиторска заверка, че е най-добре, но според мен с този текст се вкарвате в такива сложни гори, дето няма да можете да излезете от тях. Сега текстът урежда нещата и особено след като водих дълга борба да се облагат тези пари, тъй като те не са доход. Оттам да тръгнем – има писмо на НАП, категорично в това отношение, че тези пари не са доход, те са обезщетение за разходи и са най-близки като обезщетенията за командировки, близки са като характеристика. Тоест ти правиш някакви разходи и те ти се възстановяват. Ако искате да вкарате някаква свръх отчетност всеки може да го направи и няма нужда да правите такива обединения. Събирате си фактури като физическо лице, като лицето което и да е от народните представители, и се представят тези фактури. Между другото това с интернет страницата, което и сега е предвидено, че може да се прави е записано. Всеки си представя на три месеца отчет за какво е изразходвано. То се прави задължително. Ако искате да спечелим нещо в обществото, ако това е целта, дайте да ги махнем тези две трети и това е. Иначе тези усложнения никой няма да се интересува, повярвайте ми, въобще.
МАРИЯ КАПОН: Извинявайте, Вие понеже сте бил председател на Народното събрание. Не е ли възможно вместо Народното събрание да ни дава тези пари да ни назначи сътрудник.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: То и сега има назначени сътрудници.
МАРИЯ КАПОН: Има сътрудници, които са Ви лични асистенти. В смисъл това са пари за да може някой да ти работи в региона, за приемната, всеки ден да работи за теб или частично да ти работи и да ти помага в работата.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: То и сега може да го назначите.
МАРИЯ КАПОН: Как го назначаваш в Народното събрание, да се води на трудов договор?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Където искате или в Народното събрание, или в района.
МАРИЯ КАПОН: Извинявайте, господин Председател. Искате да ми кажете, че вместо да взема тези две трети аз мога да поискам от Народното събрание да ми назначи човека хикс или двамата човека игрек.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не, нищо подобно не съм казал. Казвам, че с тези две трети може да ни вземете човек, на който да му плащате и да си покажете разходите за това назначение. И не само да ни назначите човек, ами каквото искате можете да направите с тези две трети и да представите документ какво сте направили стига да попада в хипотезата на текста, който е записан за какво можете да давате тези пари. Ето това искам да Ви кажа.
МАРИЯ КАПОН: Е как се осигурява с граждански договор.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако Вие искате усложнения в отчетността, това вече е Ваша работа. Записано е за какво могат да се дават парите. Всичките хипотези можете да използвате.
МАРИЯ КАПОН: Но, кажете ми как един млад човек, понеже Вие сте експертът в това, понеже имате конфликт на интереси…
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не, аз само Ви разказвам, нищо не казвам.
МАРИЯ КАПОН: Кажете ми имате един млад човек и искате 1500 лв. да му заплатата и кой и как плаща осигуровките?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има съотношение на плащане на застраховка.
МАРИЯ КАПОН: Да, знам, че има съотношение на заплащане. Питам Вие, който сте го наел той води ли се на договор при Вас?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: На граждански договор.
МАРИЯ КАПОН: На граждански договор, така постоянно за три години на граждански договор.
ТОМА БИКОВ: Това е друго. Значи на мен тази година може да ми трябва сътрудник по културата, догодина по отбраната, защото съм отишъл в другата комисия. Изобщо в единия момент може да ми трябва човек, който разбира от медийно право, защото е Комисията по културата и медиите, за три месеца може да ми трябва, а трудов договор означава, че
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Хайде да продължаваме с консултации. Щом е граждански договор той не трябва да има елементи на трудов, тоест трябва да е за определена свършена работа. Вие можете да кажете, че той ще ми върши една година тази работа и ще ми представи. (Реплики при изключени микрофони.) Точно така, но всъщност Вие казвате, че нещо ще Ви свърши. (Реплики при изключени микрофони.) Няма спор това. Това с торбата въобще няма какво да говорим, естествено. (Реплики при изключени микрофони.)
МАРИЯ КАПОН: Минала съм през това и затова смятам, че трябва да намерим начин да се знае, че те са ни щатни сътрудници.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Колеги, нека да се съсредоточим към приключване, защото администрацията ни чака. Аз обещавам, че в следващо заседание по работата на Правилника, която няма да приемем сега ще го обсъждаме там.
МАРИЯ КАПОН: Да го решим него
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Няма как да го решим наистина е важен въпросът.
Нека да го подложим на гласуване, да си приключим процедурата. (Реплики при изключени микрофони.) Трябваше да ми кажете в началото.
Колеги, моля Ви гласуваме в цялост предложението за чл. 11, както е внесено в Проекта, който е „за“ нека да гласува.
2 – за, против – няма и въздържали се – 14.
Колеги, моля Ви дискусиите след като приключим. Доколкото виждам има още едно предложение на колегата Велов. Ще го представяте ли?
ВЕЛОВ: Ами то е на последната страница. Единствената промяна е, че от пожелателно става задължително. Същото е като преди, но става задължително, създаваме прозрачност.
ПРЕДС. ХРИСТО ДОЧЕВ: Добре, подлагаме на гласуване така, както е внесено от вносителя, който е „за“ нека да гласува.
13 – за, против – няма и въздържали се – 3.
С това приключват предложенията по същество. Трябва да приемем заключителна разпоредба, че в Проекта, че решението влиза в сила до деня на обнародването му в Държавен вестник. Това е § 42, който е „за“ нека да гласува.
Единодушно – за.
Колеги, последно за малко внимание за техническото оформяне на документа трябва да приемем решение, че корекциите ще бъдат направени от референта на Правната комисия.
Единодушно – за.
Благодаря Ви за вниманието.


(Закрито в 19.20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Дочев