Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 1

На 21 април 2021 г. се проведе редовно заседание на Комисията по прани въпроси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-2, внесен от Христо Любомиров Иванов и група народни представители на 15.04.2021 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-9, внесен от Ива Митева Йорданова-Рупчева и група народни представители на 15.04.2021 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-18, внесен от Мая Божидарова Манолова-Найденова и група народни представители на 16.04.2021 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-21, внесен от Христо Любомиров Иванов, Антоанета Димитрова Цонева и Ивайло Николаев Мирчев на 16.04.2021 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-26, внесен от Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители на 19.04.2021 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-28, внесен от Николай Димитров Хаджигенов и група народни представители на 19.04.2021 г.
7. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 154-01-10, внесен от Ива Митева Йорданова-Рупчева и група народни представители на 15.04.202

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията Радостин Василев.

* * *

ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден! Преди да открия първото заседание на Комисията по правни въпроси, ще направя кратко изявление.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Всички сме наясно, че ние сме изправени пред една много сериозна криза – здравна, икономическа и социална криза, в която ние проведохме избори за Народно събрание. Проведохме ги успешно. Така или иначе резултатът от изборите вече е налице – избрани са 240 народни представители.
Уважаеми колеги, това е огромна отговорност, която е поставена на Вашите плещи от страна на българския народ, и огромно задължение. Аз осъзнавам напълно какво се изисква от нас, какви очаквания са ни поверени. Надявам се и Вие да ме разберете в това мое становище, че трябва да положим всички усилия Правната комисия, която е елитът на юридическата мисъл в Народното събрание, да заседава по начин, по който отговаря на очакванията на българските граждани.
Сигурен съм и вярвам в това, че Вие притежавате необходимите качества, морал и воля, за да покаже на народа, че народните му избраници, особено представителите на Правната комисия, са тук, за да защитават не лични, семейни, бизнес или лобистки интереси, а да защитават обществения интерес.
Моля Ви в изказванията си, тъй като през последните два дни бях в залата и видях, че имаше нападки и обиди, да бъдете уважителни един към друг, защото ние трябва да направим всичко възможно България да бъде велика! Благодаря Ви.
Откривам първото редовно заседание на Комисията по правни въпроси. Всички сте запознати с дневния ред.
В срока по чл. 33, ал. 1 от Правилника, имаме кворум. В присъствения лист са се разписали 11 човека.
Колеги, имате ли други предложения по дневния ред за включване на точки, отпадане на точки?
Госпожо Митева.
ИВА МИТЕВА: Днес след решение на Председателския съвет и включване на точка в дневния ред на Народното събрание, предлагам в дневния ред и на Комисията по правни въпроси да влезе Решението за мораториума – едното е внесено от Мая Манолова, другото от Корнелия Нинова, да обсъдим двете решения и Комисията, ако трябва, да излезе със свое становище по тези решения, за да може утре да се разгледат в пленарната зала на Народното събрание.
Предлагам да се включат като последна точка, тъй като има колеги, които в момента са на Временната комисия за правилника, за да могат да дойдат и да се включат в този дебат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, други предложения по така направеното предложение? Няма.
Моля да гласуваме да включим в дневния ред разпореждане на председателя, с което при нас е постъпило, първо, с вх. № 154-02-13: „На основание чл. 86 от Конституцията и чл. 88 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасяме Проект за решение за налагане на мораториум върху отдаването на концесии и продажбата на държавни и общински болници и назначенията в държавната администрация, регулаторните органи и предприятията с над 50% държавно участие.“ Това е Проектът на госпожа Корнелия Нинова.
Вторият е с вх. № 154-02-14, от 19 април 2021 г.: „На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасяме Проект за решение за налагане на мораториум върху определени действия на Министерския съвет в оставка с мотиви към него – на Мая Манолова.“
Имате ли тези две предложения при Вас, запознати ли сте?
РЕПЛИКИ: Не.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Не сте.
Така или иначе те са в системата.
Моля да подложим на гласуване да бъдат включени в дневния ред тези две предложения.
Който е „за“, моля да вдигне ръка.
РЕПЛИКИ: Отделно.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Отделно. Добре, няма проблем. Трябваше може би да Ви попитам, първо. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Не, първо да ги включим. Те нямаха към Проекта за програма забележки и заради това преминах към предлагане за допълване на дневния ред. Тогава ще ги включим поред. Първо е депозирано това на Мая Манолова.
РЕПЛИКИ: Нашето е от 19 април.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Да, първото е на Корнелия Нинова.
Моля да гласуваме да бъде включено в дневния ред.
Който е „за“, моля да вдигне ръка.
Предложението е прието.
Включваме в дневния ред да обсъдим Решението за налагане на мораториум върху отдаването на концесии и продажба на държавни и общински болници, назначенията в държавната администрация, регулаторните органи и предприятията с над 50% държавно участие.
Сега по второто – № 154-02-14, на госпожа Мая Манолова.
Който е „за“ включване в дневния ред, моля да гласува.
Не се приема. (Шум.)
Колеги, ако искате да се съсредоточим. В момента гласуваме втория – на Мая Манолова, относно мораториумите.
Който е „за“ включване в дневния ред за обсъждане на подобно решение, моля да гласува.
Седем.
За съжаление, не можем да включим в дневния ред това предложение. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Продължаваме по дневния ред. (Реплики извън микрофоните.)
За мен максимално широк дневен ред, с максимално много законопроекти е по-добре и заради това е – за съжаление.
Колеги, в дневния ред са постъпили от точка едно до шест законопроекти за изменение на Изборния кодекс. Съответно, изчитам ги:
„1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-2, внесен от Христо Любомиров Иванов и група народни представители на 15.04.2021 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-9, внесен от Ива Митева Йорданова-Рупчева и група народни представители на 15.04.2021 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-18, внесен от Мая Божидарова Манолова-Найденова и група народни представители на 16.04.2021 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-21, внесен от Христо Любомиров Иванов, Антоанета Димитрова Цонева и Ивайло Николаев Мирчев на 16.04.2021 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-26, внесен от Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители на 19.04.2021 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-28, внесен от Николай Димитров Хаджигенов и група народни представители на 19.04.2021 г.“
Колеги, предлагам Ви, на основание чл. 81, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да обсъдим едновременно всички законопроекти, тъй като те касаят една и съща правна материя.
Има ли някакви други предложения? Няма.
Гости на нашето заседание са:
От Министерството на външните работи:
- господин Иван Кондов – постоянен секретар
- господин Стамен Генов – главен секретар;
От администрацията на президента на Република България:
- професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси;
От Държавна агенция „Електронно управление“:
- господин Атанас Темелков – председател
- госпожа Мариана Цвяткова – директор дирекция „Електронна идентификация;
От Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване:
- господин Иван Гетов – главен директор;
От „Български пощи“ ЕАД:
- господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор;
От Асоциация „Прозрачност без граници“:
- госпожа Ваня Нушева – програмен директор и преподавател по „Изборни системи и изборна администрация“ в Софийския университет;
От Обществения съвет към Централната избирателна комисия:
- госпожа Румяна Дечева – заместник-председател
- госпожа Ива Лазарова – член;
От Сдружение „Орлов мост – за промяна“:
- госпожа Мария Асими;
От „Граждани от протеста“ и „Движение за пълна заетост и ценова стабилност“:
- господин Светозар Съев – председател;
От дружеството „Български машини за гласуване“:
- господин Александър Чобанов;
От сдружение „Не на монополите в България“:
- господин Стоян Грозданов;
От сдружение „Не на монополите в България“:
- господин Стоян Грозданов;
От „Асоциацията на домоуправителите в България“:
- господин Павел Миланов;
От „Гражданите от протеста“:
- госпожа Христина Ценова
- господин Божидар Божанов – експерт
- госпожа Жени Шиер
- госпожа Елка Стоянова – юрист.
Добре дошли на всички! Благодаря Ви, че уважихте първото заседание на Правната комисия.

Предлагам да преминем към представяне на първия законопроект:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА НА ГОСПОДИН ХРИСТО ЛЮБОМИРОВ ИВАНОВ.
Моля, вносител или представител на вносителите, да представи Законопроекта.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Здравейте, колеги! Надежда Йорданова от „Демократична България“ – един от вносителите на Законопроекта.
Господин Председател, ако ми позволите да представя и следващия законопроект, който е, или да вървим поред.
ПРЕДС РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Предлагам да ги представите и двата, а после ще продължим нататък.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Колеги, с огромно удоволствие представям на Вашето внимание нашите предложения за изменения в Изборния кодекс. Те почиват на два основни принципа.
Първо, осигуряване на гаранции на всеки български гражданин да упражни правото си на глас. Вторият принцип – повече прозрачност, повече сигурност във вота и неговото отчитане.
Как постигаме това?
На първо място, голямата група изменения е регламентирането на пощенското гласуване – възможността за дистанционно гласуване по пощата. Възможност, която съществува в много държави, и се прилага в целия свят от XIX век насам. Много е важно, както за нашите съграждани в чужбина, така и за нашите съграждани в страната, които живеят динамично и не са толкова свързани с постоянните си адреси, да могат да гласуват сигурно и по модерен начин. Нека да припомним, че това също е една много добра антикризисна мярка, предвид ковид ситуацията, защото позволява хората да гласуват, без да се струпват на едно и също място в изборния ден. Правилата са разписани много подробно, те следват най-добрите традиции в тази област.
Следващата голяма група промени, която гарантира правото на всеки един от нас да гласува за свой народен представител – да има по-тясна връзка между него и представителството му в Народното събрание, това е район „Чужбина“. Това е едно от въжделенията на нашите сънародници, които живеят извън територията на страната, да могат да гласуват със своя глас за свои конкретни народни представители. Както знаете, към настоящия момент уредбата не позволява да бъде упражняван преференциален вот за тези наши съграждани.
Следващата голяма група промени е модернизирането на изборния процес с няколко изменения. Първата, принципната, това е електронното дистанционно гласуване – нещо, за което нашите съмишленици се борят години наред от 2014 г. насам. Българският народ го подкрепи ясно и категорично.
Освен подробните правила в електронното дистанционно гласуване има и поредица от гаранции, които да не позволяват сриване или манипулиране на вота. Също така най-вероятно вече Ви е направило впечатление, че зад тези промени ние предвиждаме едно отложено действие.
Защо е необходимо това? Защото, за съжаление, въпреки ясната и категорична воля на избирателите, въпреки задълженията, които бяха регламентирани, ние не напреднахме особено по този път, а е необходимо освен изграждането на надеждна система, провеждането на няколко тестови гласувания. Просто изисква време, за да бъдем сигурни, че всичко ще бъде въведено, както трябва.
Следващите групи изменения, които, макар и технически, също водят до модернизация на процеса и на гаранция всеки един от нас да може да гласува. Това е предвиждането на заявяването по електронен начин, по-улеснен начин възможността да се гласува по настоящ адрес. Сега какво се случва? Нашите съграждани, освен че трябва да спазят определени срокове, трябва да разнасят едни хартии напред-назад в своите райони, в своите общини. Това трябва да става в работно време. В крайна сметка, знаем – всеки един от нас, който работи, как трудно се отделя време за това. Да, има една система за електронно подаване на това заявление на сайта на Агенцията за електронно управление, но, първо, тя изисква квалифициран електронен подпис, а ние знаем колко малко от нас притежават такъв. Освен това, още по-тъжното е, че не всички общини на територията на България са се включили в тази система, което на практика отрязва цели територии от страната от възможността да заявяват електронно това гласуване. Съответно предвиждаме възможност за електронни подписи, събиране на електронни подписки, да приключи тази сага, която гледахме при тези избори – може или не може в изборния процес да се ползва квалифициран електронен подпис, и така нататък.
Не на последно място, когато говорим за изборни саги, ясно и категорично поставяме на масата предложенията за възможност за заснемане и предаване в реално време на процеса на броене на бюлетините, и много ясен и категоричен независим одит на машините, включително с лица, които са извън държавната администрация. Имаме и няколко технически гаранции допълнително във връзка със сигурността на отчитането на машинния вот.
И на последно място, и с това завършват основните групи наши предложения, е решаване на настоящия проблем с уредбата относно обжалването на решенията на Централната избирателна комисия. Обществеността стана свидетел как чрез измененията на чл. 58 през 2019 г. решенията на Централната избирателна комисия се разделиха на две групи – част от тях се обжалват по бързия начин, директно пред Върховния административен съд с кратки срокове, така щото да имаме гаранции, че ще имаме съдебен акт до деня на изборите, докато друга част от решенията останаха да бъдат разглеждани по общия ред с огромния спор кои подлежат на обжалване, кои не подлежат на обжалване и така нататък. В крайна сметка се стига до ситуация, в която по така нареченото видеонаблюдение, въпреки че спорът започна два месеца преди изборния ден, ние все още чакаме съдебно решение. Предлагаме конкретни решения в тази посока.
Да не пропусна, вече сте забелязали, че ние предлагаме и промяна в подхода на формиране на ЦИК – ЦИК да бъде по-малък орган, по-оперативен и да отпаднат партийните квоти при нейното формиране, защото настоящата система има своите изкривявания. Първо, когато става въпрос по важни, тежки въпроси, които пряко засягат една или друга от политическите формации, които участват в изборния процес. Има ситуации, където колегите в ЦИК гласуват непрофесионално, а политически, блокират се и не могат да вземат решение. А от друга страна, след като има промяна в представителството – било то в парламента, било в Европейския парламент, няма механизъм, който да отразява това представителство, което наистина води до своите изкривявания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Йорданова, Вие и двата ли ги представихте в момента?
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Да, и двата.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Да, добре.

Моля да преминем към представянето на втория законопроект:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, внесен от Ива Митева Йорданова-Рупчева и група народни представители.
Госпожа Ива Митева – „Има такъв народ“.
ИВА МИТЕВА: Добър ден! Благодаря Ви.
В изработването на нашия законопроект сме изхождали от основните принципи на европейското изборно наследство, а това са именно всеобщото избирателно право, равно избирателно право, пряко гласуване, тайно гласуване, периодични избори. Много внимателно и задълбочено сме се запознали с цялата практика по отношение на целия изборен процес с международните стандарти, Кодекса на добрите практики по изборни въпроси, насоките към тях, обяснителния доклад, включително всички становища на Венецианската комисия през годините, които са давани за България, включително за други държави – членки на Европейския съюз, включително становищата от наблюденията на изборите на ОСС и последните предварителни заключения на ОСС за изборите на 4 април 2021 г. За съжаление, проблемите в повечето становища са едни и същи и все още нерешени толкова много години.
На първо място, това, което предлагаме, е Правилата за образуване на избирателните секции извън страната да намерят своето систематично място отново в Изборния кодекс такива, каквито бяха до 2016 г. Те бяха разширени за първи път през 2006 г. и поетапно се отваряха с нови и допълнителни възможности за разкриване на секции в другите държави. Смятаме, че е недопустимо българските граждани да бъдат ограничавани в своето право на глас и те трябва да имат същото право, каквото имат и българските граждани в страната.
В този законопроект като реверанс към българските граждани в чужбина даваме възможност всички тези граждани – около 88 хиляди, знаете, на тези избори – да може ЦИК да определи въз основа на тези заявления броят на местата, в които да се образуват избирателни секции, и броят на секциите в тях въз основа на тези заявления, без да караме тези граждани отново да подават своите заявления, тъй като голяма част от тях, знаете, не бяха използвани.
Не само това, по недопустим начин Централната избирателна комисия дори окрупни тези заявления и ако влезете в сайта на Централната избирателна комисия, не може дори да разберете кой за къде си е подавал заявление там, където не бяха открити секции.
По отношение на втората ни промяна. Тя е свързана със създаване на изборен район извън страната. Смятаме, че е недопустимо това, което наблюдаваме години наред в България – българските граждани в чужбина да не могат да гласуват за кандидатска листа, да не могат да гласуват с преференция, да не могат да гласуват за независим кандидат, да не могат да гласуват с машинно гласуване. Смятаме, че те трябва да бъдат поставени на същия режим, какъвто е за българските граждани в страната, още повече че през 1990 г. – много пъти го давахме за пример, по време на изборите за Велико народно събрание, тогава българските граждани са могли да избират и да гласуват извън страната за кандидатски листи, включително и за независими кандидати. Така че смятам, че ние трябва да вървим напред и да се развиваме, а не по-скоро да вървим назад.
Предложили сме в изменението на Методиката за изборите за народни представители как да се определи броят на мандатите извън страната, като за база сме взели гласуването на последните избори за народни представители. Формулата я има в закона.
Предлагаме също така да отпадне защитната клауза, която в момента има в Изборния кодекс – броят на мандатите да бъде минимум четири. Това в момента създава дисбаланс в районите. Знаете, че последното преброяване беше през 2011 г. – преди повече от десет години. За пример ще дам Видин, където Видин още 2011 г. е със 101 хил. жители, а има четири мандата. Виждате, че четвъртият му мандат въобще не отговаря на единната норма на представителност. В момента мандата на Видин е за сметка на мандата на Варна. Но въпреки това искам да обърна внимание, че разкриването и образуването на изборен район в чужбина не отнема мандати в страната, тоест партиите и коалициите ще получат на национално ниво същите мандати, които получават и в момента. Разликата е на регионалното ниво. Това ще премахне това прехвърляне на мандати от район в район и това изкривяване на вота, което в момента наблюдаваме, заради гласовете от чужбина. Те са дадени и те някъде трябва да бъдат разпределени. Партиите са си взели мандатите на национално ниво, така че наистина този проблем вече трябва да бъде решен и да се вземе категорично становище по тази тема.
Следващата промяна е свързана с машинното гласуване. Предлагаме въвеждане на машинно гласуване навсякъде – както в страната, така и в чужбина, като изключението е само за малките секции до 300, за лечебни заведения, за плавателни съдове, но категорично гласуване в чужбина с машини. Смятаме, че трябва да престане това съмнение в гражданите за манипулиране на процеса. Многократно в пленарна зала са прозвучавали думите „никога повече ръка да не пипне хартиената бюлетина“. Знаете колко много гражданите се съмняват дали правилно им е отчетен гласът. Това ще премахне и субективизма при определянето на изборния резултат. Знаете, че броят от разпределението на мандатите всъщност това е основният процес и отброя на гласовете зависи броят на мандатите. Затова именно и начинът на гласуване е един от най-съществените въпроси, който трябва да бъде решен. За съжаление, 2019 г. машинното гласуване беше въведено повсеместно, след това 2020 г. незнайно защо беше върната хартията в секциите, така че смятаме, че тук трябва да има наистина последователно законодателна политика и да се премине към един вид гласуване. За да се гарантират обаче правата на гражданите, и тъй като са невъзможни непредвидени обстоятелства – машините могат да спрат, или някой гражданин да не може да упражни своето право на глас с машина, ние сме допуснали в секциите един резерв до 50 на сто от избирателите в съответната секция да има хартиени бюлетини, за да са спокойни гражданите. Но гласуването с хартиена бюлетина ще става тогава, когато лицето подаде декларация, че не може да гласува с хартиена бюлетина и след подаване на декларация, че той не е гласувал и няма да гласува на друго място. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Не може да гласува и ако иска да гласува с хартия, подава декларация, че не може да гласува с машина, ще гласува с хартия, и декларация, че не е гласувал и няма да гласува на друго място.
Резултатите от тези избори категорично показват, че недействителните бюлетини от изборите през 2017 г. са намалели почти наполовина. Около 23% от гласувалите на тези избори са гласували с машина.
Другата промяна, която правим, е по отношение на експерименталното дистанционно гласуване. Експерименталното дистанционно гласуване беше въведено през 2016 г. след един референдум и след решение на Народното събрание. Виждате, че повече от пет години реално електронно дистанционно гласуване няма, има проведени само три симулации до края на декември 2017 г., има назначено едно техническо звено – по-скоро с представители на администрацията, отколкото със специалисти, които трябва да започнат да работят по същество по електронното дистанционно гласуване. Премахнати бяха и сроковете, в които то да се осъществи. Реалното осъществяване трябваше да бъде на изборите за европейски парламент 2019 г., но това беше отменено.
Така че ние предлагаме първият експеримент да се случи на изборите за президент и вицепрезидент и бихме подкрепили предложението на „Демократична България“ за реално първо гласуване по електронно дистанционно гласуване и ако, естествено, то е успешно след трите експеримента, на следващите избори за европейски парламент.
Другото нещо, което правим, е предвид решенията на Централната избирателна комисия и големият дебат за пряката видимост. Аз се опитах да погледна стенограмите, когато това е било въведено. Категорично още тогава народният представител Янаки Стоилов е заявил какво има предвид под пряка видимост – че трябва да може да се наблюдава пряко дейността на Комисията, че трябва да се вижда какво се брои и това трябва да е ясно при едни съмнения относно прилагането на тази норма. Знаете, че Конституционният съд, когато се произнася, взима стенограмите от Народното събрание и се опитва да види духа на закона и какво е имал предвид законодателят. Не знам защо това не беше извършено от Централната избирателна комисия.
В тази връзка това, което се случи с обжалването, наистина е недопустимо, но това стана заради една промяна, която беше поискана от Върховния административен съд и в случая тук, когато решения, които изрично не са посочени в чл. 58, те се гледат по реда на АПК, а не по бързите срокове в Изборния кодекс, така че ние въвеждаме кратките бързи срокове – връщаме отново кратките бързи срокове в Изборния кодекс. Каквито са за всички изборни комисии, такива са и за ЦИК по отношение на всичките им решения.
Така че предлагаме видеоизлъчване, видеозаснемане в избирателните секции, включително при предаване на секционните протоколи в районните избирателни комисии. Там също трябва да има видеозаснемане, когато се прехвърля информацията от техническите устройства в изчислителния център.
Един от големите проблеми и един дебат по време на кампанията наблюдавах в публичното пространство за една промяна 2020 г., извършена по отношение на протоколите. Тук искам да заявя, че ако тази промяна по отношение на прибавянето на резултатите от машината към хартията не беше извършена, щеше да се повтори това, което се случи на изборите за Европарламент и тогава около 40% от гласовете от машината липсваха. Липсваха гласовете от преференцията, имаше много дебати, имаше много напрежение. Сумирането на резултатите от машината и хартията е въведено още с приемането на новия Изборен кодекс 2014 г. Това е така при изборите за президент, при местните избори. Идеята, концепцията и духа на текста е била да се сумират резултатите от хартията и от машината. Няма логика при един избор да е така, а при друг да е по друг начин. Ако не беше направена тази поправка, тогава гласовете от преференциите може би на тези избори също нямаше да бъдат отчетени.
Затова предвид напрежението, което се създаде, ние предлагаме, тъй като това, което излиза от машината, то не е протокол – протоколът е един и това е протоколът с резултатите от изборите. Ние предлагаме разделянето на протоколите – от машината тази разписка, която излиза казваме, че това е протокол от машинното гласуване, той се прибавя и става неразделна част от протокола с резултатите от гласуването. Секционните избирателни комисии не сумират нищо, те попълват само данните в началото, които попълват в изборния ден, и след това попълват резултата от хартиената бюлетина, прилагат отзад протокола от машинното гласуване и всички данни се прехвърлят в изчислителния център на районните избирателни комисии.
Затова настояваме и сме въвели видеоизлъчване и видеозаснемане в районните избирателни комисии, тъй като всички, които сте участвали в този процес, сте свидетели какво се случва в районните избирателни комисии.
Също така предлагаме, за да няма струпване на хора в изборните помещения, да присъства само един застъпник или представител на партия. Няма нужда и двамата да бъдат в изборното помещение.
Предлагаме също така и това, което предлага и „Демократична България“ по отношение на смяната на ЦИК. Смятаме, че категорично на Централната избирателна комисия трябва да ѝ бъде прекратен мандата. Нашето категорично становище е дори, че наистина Централната избирателна комисия трябва да стане професионален орган, малък, компактен – 9, 11 членове, избран след една добре обмислена процедура в Народното събрание. Но разпоредбите сме ги развили малко в по-друга посока, изхождайки от това, че не знаем как ще се развие процедурата по чл. 99 от Конституцията и дали ще тръгнем на предсрочни избори.
Затова ние предлагаме, на първо място, Централната избирателна комисия да стане 15 членове. Предлагаме обаче да се премахне квотата за членовете на Европейския парламент от Република България. В момента предишната Централна избирателна комисия заради един текст в Изборния кодекс беше набъбнала до 23 членове. В момента такъв текст няма по отношение на новопредставените партии в Народното събрание. Смятаме, че е абсурдно в момента в Централната избирателна комисия да има представители на „Реформаторски блок“, след като той не е представен в парламента, или представители на „България без цензура“. В Централната избирателна комисия има представители и на ВМРО, НФСБ и на ВОЛЯ, които същи не са представени в парламента, тоест липсва реалното представителство в момента в Народното събрание. В същото време новопредставените партии липсват, а и няма процедура, по която те да бъдат добавени в Централната избирателна комисия. Смятаме, че и този състав от 20 членове е прекалено голям.
От друга страна, тази поправка беше направена през 2009 г. в Изборния кодекс, по отношение на членовете на Европейския парламент. Смятаме, че тя не дава реалното представителство. Реалното представителство се дава от изборите за Народно събрание. Другото би означавало в районните избирателни комисии и секционните избирателни комисии да има тогава представители на силни местни коалиции, които са влезли в общинския съвет. Няма никаква логика да има представители на Европарламента, а да не са представени едни местни коалиции в местните комисии.
Смятаме и че със съдействието си Централната избирателна комисия показа непоследователно поведение. Много са примерите. Като започнем от първото им решение за наименованието на коалициите и стигнем до последните им решения, включително бяха объркани имената на народни представители, избрани от два изборни района. И да спра до тук вече.
Общо взето това са основните моменти в нашия законопроект. В дебата можем да добавим още нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, аз само ще си позволя да допълня, че се предвижда една промяна в Закона за мерките и действията по време на извънредно положение и изобщо за карантинираните лица и поставените в изолация във връзка с техните изборни права – те да могат да подават декларации за желание за гласуване от място, където са изолирани или карантинирани до деня на провеждане на самите избори, за да осигурим на тези граждани възможност да гласуват.

Продължаваме с точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, внесен от Мая Манолова-Найденова и група народни представители.
Има ли представител на вносителя при нас?
Госпожа Манолова ме помоли, тъй като има друга комисия в момента, ако тя не се е върнала при нас… (Реплики.)
Има ли? (Реплики извън микрофоните.)
Не, тя ме помоли да отложа точката за гласуване последна, тъй като… (Реплики извън микрофоните.)
Моля да гласуваме дали да дадем възможност на госпожа Манолова да се изкаже по процедура последна, защото смятам, че така е коректно, при положение че провежда заседание в съседна зала. (Реплики извън микрофоните.)
Добре, аз решавам, че ѝ давам възможност.

Точка четири вече е представена от госпожа Йорданова.

Точка пета:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, внесен от госпожа Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители.
Госпожо Атанасова, Вие ли ще представите проекта?
Давам Ви думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Председател, колеги! Въпреки че към този момент все още не съм член на Комисията по правни въпроси, съм в качеството си на председател на парламентарната ни група, който да представи мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс и да заяви позиция по представените досега и занапред, след като дадохте възможност и на колегите от „Изправи се! Мутри вън!“ да представят своите законопроекти.
Нашият законопроект достатъчно дълго време е обсъждан. Той е внесен в този мандат на Народното събрание, но преди това е внасян двукратно преди около пет години, след проведен референдум, след заявени от близо 2 млн. 500 хил. български граждани намерения за промяна на избирателната система от смесена в мажоритарна. Колегите, които са били в предходни народни събрания, а и новите вероятно имат политическа памет, знаят, че през 2016 г. именно ГЕРБ беше политическата партия, която внесе и въпросите за разглеждане в Народното събрание, които бяха зададени в референдума, а впоследствие внесе и законопроект, касаещ промяна на изборната система по отношение на мажоритарния вот.
Сега предлагаме законопроект, който считаме, че отговаря на очакванията на българските граждани. Предвиждаме изборите в Република България да се произвеждат по мажоритарна изборна система с регистрирани едномандатни изборни райони, с приблизително еднакъв брой население според актуализираните данни от Националния статистически институт. За всички, които са се интересували от изборни системи, е ясно, че мажоритарната изборна система е по-старата избирателна система. В повечето страни с мажоритарна избирателна система изборите са едномандатни – избира се само един от кандидатите в избирателен район.
Тъй като мотивите са дълги няколко страници, убедена съм, че всички колеги са се запознали с тях. Бих искала само да кажа още няколко изречения, за да не отнемам и от времето на Комисията по правни въпроси – дневният ред е достатъчно дълъг, внасят се допълнителни точки.
Бих казала, че предвиждаме за произвеждане на изборите територията на страната да се раздели на 234 едномандатни изборни района в страната, с приблизително еднакъв брой население, и 6 едномандатни изборни района извън страната, като наименованията, границите и номерацията на многомандатните и едномандатните райони се определят от президента на Република България в съответния срок.
Предвиждаме районните избирателни комисии да се състоят от 13 члена, включително председател, заместник-председател и секретар. Всички 240 кандидати да бъдат предлагани за регистриране само от една партия и коалиция и само в един едномандатен изборен район. И, както казах и в началото, изборите да бъдат в два тура, тоест с абсолютно мнозинство да печели кандидатът, който ще бъде изцяло мажоритарния избор на българските граждани.
Бих искала да кажа, че от досега представените законопроекти, защото след като се представят и останалите, може би пак ще вземем отношение, категорично не подкрепяме гласуване по пощата. Смятаме, че по този начин тайната на вота ще бъде опорочена. Последният пример, който мога да дам, беше с касираните избори – мисля, че през 2016 г. в Австрия гласуването на президентските избори. (Реплики извън микрофоните.)
Последният скандал, да, и на президентските избори в Съединените американски щати, но те не са касирани, а изборите в Австрия са касирани.
Считаме, че не следва да се променя изборът на Централната избирателна комисия от друг орган, а не от Народното събрание, но това е по Законопроект, който мисля, че още не е представен.
Съгласна съм с предложението на „Има такъв народ“ по отношение на представителството в Централната избирателна комисия за непредставените в българския парламент и европейския политически партии.
Допълнително ще коментираме всички законопроекти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.

Продължаваме по дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, внесен от господин Николай Димитров Хаджигенов и група народни представители.
Той е доста кратък.
Господин Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Внесеният от нас Законопроект касае отмяната на един единствен член, а именно чл. 158 от сега съществуващия Изборен кодекс, който въвежда ограничения за групи и граждани, недопускайки ги до участие в изборите при равни условия с другите, което от правна страна изглежда по следния начин – директно нарушава чл. 6, ал. 1 от Конституцията, Европейската конвенция за защита правата на човека и Пакта на ООН за граждански и политически права, с което не допуска групи граждани да вземат участие в изборите. Това касае военнослужещи и специфични служители на ДАНС, най-вече магистрати. Това е законовата част на искането.
По отношение на целесъобразността, бих искал да обърна внимание на Комисията, както и на всички присъстващи върху следното: Народното събрание има нужда от специфична юридическа експертиза. Виждате, че последните 12 години юридическото ниво в парламента на колегите депутати е изключително ниско, което се отразява върху крайния продукт.
Причината, поради която искаме да присъстват съдии, следователи и прокурори е спецификата на правната работа. Винаги в парламента повече или по-малко е имало достатъчно представени адвокати, но спецификата на професията означава, че всеки един представител на професията има специфичен и много тесен поглед върху нея, което помоему налага присъствието на съдии, прокурори… (Шум.)
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Атанасова, може ли за тишина, извинявайте!
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
…и следователи, изобщо магистрати, доколкото тяхното присъствие в пленарната зала би могло да допринесе съществено за повишаване качеството, първо, на пленарните заседания, второ, на крайния продукт, който излиза от парламента. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хаджигенов, само да Ви информирам, че по повод Вашия Законопроект е пристигнало становище от Централно управление на Национално сдружение „Народно щастие“. Може да се запознаете с него на сайта на Народното събрание. (Шум и реплики.)
Националното сдружение „Народно щастие“ имат отрицателно мнение по отношение на Вашия Законопроект. (Реплики извън микрофоните.)
Да, може да се запознаете на сайта, съгласно утвърдената практика.
Госпожа Манолова дойде ли? Добре.
Заповядайте, госпожо Манолова.
Госпожо Манолова, две новини.
Първо, Вашето предложение да се разгледа в дневния ред – мораториума, не беше прието. На госпожа Корнелия Нинова мина.
Второто е, че сега по точка три от дневния ред трябва да представите Вашия Законопроект. Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Председател на Народното събрание! Благодаря за възможността да представя предложенията на парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“ за промени в Изборния кодекс.
Част от предложенията, които сме направили, съвпадат с предложения, направени от други парламентарни групи. Предполагам, че те вече са били представени, така че ще огранича времето за представяне на тези предложения.
Започвам с възможностите на българските граждани зад граница да упражнят правото си на глас. Ние от „Изправи се! Мутри вън!“ предлагаме да бъде създаден изборен район за българите зад граница, за нашите сънародници в чужбина, като мандатността на този изборен район да се определя от броя гласували зад граница на последните избори от същия вид, което означава, че конкретно на предстоящите избори многомандатния район зад граница ще включва 10 мандата, тоест ние предлагаме 10 мандата за гласуване на българските граждани в чужбина.
Предлагаме също така да бъде облекчен начинът за създаване на секционни избирателни комисии като връщаме реда, който беше приет през 2014 г. в Изборния кодекс, който беше подготвен и с мое участие. Смятаме, че това е най-демократичният ред. Там се връщат автоматичните секции, тоест, ако някъде е имало изборна секция на предишните избори, там са гласували над 100 души, не се събират допълнителни заявления, намаляваме броя на заявленията за образуване на секции. Даваме възможност на дипломатическите и консулските представителства да създават секции по тяхно усмотрение, с оглед на наличието на по-големи български диаспори в конкретните райони. Разбира се, предлагаме да отпадне ограничението за страните, които не са членки на Европейския съюз. Случаят с Великобритания наистина е изключително показателен. Това беше абсолютно неморално от наша страна – на българите, които са в България, не искам да сипя обвинения към депутатите от предния парламент, които не пипнаха Изборния кодекс и оставиха хора да чакат десетки часове на опашки пред секциите и накрая да не упражнят правото си на глас. Искам да припомня, че и в качеството си на омбудсман съм сезирала Конституционния съд с това ограничаване на права на български граждани, които живеят зад граница. В мотивите си Конституционния съд се съгласи с част от тези аргументи.
Предлагаме също така електронно дистанционно гласуване за българите зад граница, като предлагаме то да бъде въведено веднага за следващите избори.
Предлагаме, тъй като беше бламирано създаването на електронна идентификация, да бъде използван първоначално електронен подпис, който да се предоставя безплатно за българите зад граница. Или казано накратко, електронно дистанционно за българите зад граница, облекчен ред за създаване на секции и създаване на многомандатен избирателен район. В случай че не бъде възприето предложението ни за електронно дистанционно гласуване още на тези избори, защото не виждам някоя друга парламентарна група да прави такова, ще подкрепим и внесено предложение за гласуване по пощата за българските граждани зад граница.
Предлагаме машинното гласуване да стане единствен начин за гласуване в страната. Абсолютно се обезсмисля машинното гласуване с добавянето към него на хартиени бюлетини. Българите показаха, че са абсолютно в състояние да упражнят правото си на глас и чрез машини. Всички сте видели как изглежда машинният протокол – ясен, подреден, прегледен. Абсолютно невъзможно е чрез машинно гласуване да бъдат откраднати гласове на българи или да се създават неверни секционни протоколи.
Предлагаме да се въведе активна регистрация, предлагаме го още сега, веднага за следващите избори. Това е абсолютно във възможностите на организаторите на изборите. Има един лесен и прост начин, разбира се, той трябва да бъде съчетан с информационна кампания – това е да бъдат използвани списъците за гласувалите на последните избори, като основа за избирателните списъци. Всеки български гражданин ще има възможност да се допише в срок, определен от Централната избирателна комисия и, естествено, тези, които са пропуснали и двата начина, ще могат да се допишат по постоянен адрес и да упражнят правото си на глас в самия изборен ден.
Настояваме за видеонаблюдение на броенето на бюлетините. И в случай, че такова технически не е възможно от организаторите на изборите, възможност за всеки един от наблюдателите, застъпниците, кандидатите за съответни изборни позиции, да може да излъчва онлайн през собственото си електронно устройство начина, по който се броят бюлетините в конкретната секция.
Предлагаме също така да бъде намален прагът на преференциите и те да бъдат уеднаквени за всички видове избори.
Предлагаме преференциите за парламентарни избори да бъдат 5%, както е за евроизбори. Този принцип да бъде въведен и за кандидатите за общински съветници.
Предлагаме да се обжалват всички решения на Централната избирателна комисия. И сега се разбра, че те са обжалваеми, само че редът, по който те се обжалват, правеше невъзможно обжалването на някои решения на ЦИК. Всъщност колегите от „Демократична България“ се сблъскаха с този проблем. Да е казано ясно – кратки срокове, бързо произнасяне, така че всеки един акт на изборните комисии да подлежи на съдебен контрол.
И което за нас е изключително важно, което сме поели като ангажимент и настояваме да бъде направено в Изборния кодекс – изборност на кметовете на малките населени места. Над 100 души – възможност гражданите, които живеят в тези малки населени места, да избират своя кмет. Видя се, че назначаването на кметски наместници от общинските кметове, освен че осуетява своевременното решаване на проблемите на хората от малките населени места, но и се използва за един отвратителен начин за натиск върху хората и по време на избори. Това просто трябва да бъде прекратено.
Предлагаме също така, и то е вързано с този проект, кметовете на малките населени места да имат самостоятелен бюджет, който да е съобразен с броя жители. Всъщност тези предложения вече действаха – това за изборността на кметове на малките населени места и това не създаваше абсолютно никакъв проблем.
Предлагаме също така да бъде избрана нова Централна избирателна комисия по реда и начина, който е предвиден и сега в Изборния кодекс, като повод за това е намаляването на нейния брой от 18 на 15 члена.
Смятаме, че действащата Централна избирателна комисия абсолютно се компрометира като орган, който организира честни избори. Напротив, бяхме свидетели на абсурдни решения и от членовете на комисиите и на по-ниските нива – абсолютен произвол. Справка – това, което се случи в зала „Арена Армеец“ при предаването на протоколите и на бюлетините. Повече такива срамни сцени не трябва да се случват. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, с изказването на госпожа Манолова приключихме представянето на шестте законопроекта за обсъждане на първото ни заседание.
Колеги, неслучайно започнахме със законопроекти за изменение на Изборния кодекс. След като изслушах всички в представянето си, е напълно ясно, че обществото очаква от нас да направим такъв изборен закон, който да отговаря на нуждите на модерна България – без ограничаване на избирателните права, с ограничаване възможността за злоупотреби.
В тази връзка Ви предлагам да дам думата сега за обсъждания, въпроси и становища първо на членовете на Комисията, след това на народните представители, на гостите, като Ви моля да бъдете кратки, защото имаме доста от дневния ред.
Моля Ви, когато взимате думата, да казвате по кой от шестте говорите, да се представяте, за да може да си отбелязваме. Благодаря.
Въпроси, становища, мнения?
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само секунда. Уважаеми господин Председател бих искала да предложа гостите, които са тук от институциите първо те да вземат отношение по законопроектите и след това ние да вземем като членове на Комисията, за да чуем становищата на гостите. Ако искате, разбира се. Предлагам.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Александрова, аз видях Вашата практика каква е била в Комисията, но считам, че ако дадем първо думата на гостите, дебатът може да продължи изключително дълго и да не стигнем до решение. Така че предпочитам да говорят първо членовете на Комисията и после народните представители. Накрая за гостите ще има време. Никой няма да бъде ограничен.
Заповядайте.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Благодаря, господин Председател.
Бих искал първо в началото на изказването си да поздравя госпожа Митева за днешното интервю във вестник „24 часа“. Има неща в това интервю, под които и аз бих могъл да се подпиша. И не Ви правя комплимент, абсолютно съм искрен, защото казвате неща, които са важни и които наистина трябва да отстояваме всички в парламентарната зала. Особено ми хареса репликата Ви, че не може закони да се приемат за една нощ. Това очевидно е било практика в предишните парламенти и мое лично желание, моя лична амбиция в този парламент е това да се промени, защото не може тази законодателна страст, с която закони се променят буквално наистина за една нощ. Това да дискредитира българската държава. Българската държава, а не българския парламент.
Второто нещо, което много лично ме занимава, е как ние изглеждаме в очите на хората навън. Не как изглеждаме в очите на нашите сънародници, защото сме им ясни, а как изглеждаме от чужбина. И тази гледна точка ми се струва, че много внимателно трябва да я взимаме предвид.
Навремето един влиятелен човек в медийния сектор, който застъпваше грешни позиции за медиите в продължение на 25 години, благодарение на което сме и на 112-о място и аз 25 годни му казвах, че той застъпва грешни позиции, веднъж в частен разговор ми каза: „Виж какво, знам, че си прав, обаче аз съм вкарал толкова биографичен ресурс в моите идеи, че вече не мога да се върна назад“.
Казвам го, колеги, защото имам чувството, че в тези законопроекти е вкаран много биографичен ресурс. Много пъти са говорени някакви неща и просто в момента някои хора не могат да се върнат назад и ние трябва да им изпълним желанието, за да може те да реализират личните си биографии.
Пак казвам, и пак ще цитирам госпожа Митева, вижте, колеги, значи тук не става дума вече за партийни пристрастия, не става дума за това, което става в пленарната зала, защото ние коментираме Изборния кодекс. Изборният кодекс конституира държавните органи. Изборният кодекс е държавата пар екселанс. Значи, ние в момента говорим за българската държава и как тя конституира себе си или, да кажем, своите представителни органи и на мен ми се струва, че пред отговорността на тази задача всякакви желания за реализиране на биографични ресурси трябва да отстъпят малко назад.
Казвам Ви като гражданин, който е следил тези дискусии години наред, ме е страх, истински ме е страх от дистанционно електронно гласуване. Страх ме е, разберете го това нещо. Истински ме е страх от гласуване по пощата по начина, по който се предвижда тук и при състоянието на пощенските услуги в България в момента. Не мога да си представя защо трябва да правим тези експерименти и защо с такова упорство искаме да въведем неща, за които нямаме нито техническа готовност, нито инженерна готовност, нито организационна, нито административна, нито никаква, но просто трябва да ги изложим, защото някой е казал, че трябва да стане.
Последните избори бяха честни. Те бяха честни! Никой не е казал, че изборите не са честни, никой не ги е касирал. Никъде не са касирани избори. Да, със сигурност е имало някакви несъответствия, със сигурност е имало някъде грешки, винаги ги е имало тези грешки, съгласни сме да ги поправим. Съгласни сме да ги поправим, но не сме съгласни… Знаете ли, вижте, питам се през последните дни защо е това настояване, че сме в криза, страшна криза – институционална, политическа, всякаква? Имам усещането, че тези настоявания колко е тежка кризата, при положение че, вижте, ние сме в нормална конституционна процедура. Минаха едни честни избори, Народното събрание се конституира, правителството подаде оставка, оставката беше гласувана, връчен е първи мандат, утре ще бъде връчен втори мандат – ние сме в една напълно рутинна, нормална конституционна процедура и няма никакво напрежение от гледна точка на конституционния правов ред. Защо е това настояване, че сме в криза? За да може да се аргументира промяна на Изборния кодекс за една нощ, госпожо Митева. Това е за мен аргументът. Искаме, някой иска Изборният кодекс да се промени за една нощ и да се вкара всичко, от което българските граждани, или поне тези, на които аз съм представител, ни е страх.
Ще вземем отношение, разбира се, точка по точка на второ четене или в периода между първо и второ четене, но аз Ви моля заради държавата, не заради политическите ни пристрастия, заради държавата да държим на думата, че не може закон да се приема за една нощ и да не хвърляме държавата в такава криза, от която после няма да можем да излезем. Бог да пази България!
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря.
Изказвания?
ИВА МИТЕВА: Аз мисля, че в началото на представянето на нашия законопроект изрично казах, че много задълбочено сме се запознали с Международните стандарти и не сме нарушили нито един от тях.
На второ място, много от нещата, които в момента са предложени, са били предлагани от ГЕРБ и включително са били в сила в Изборния кодекс, но по една или друга причина имаше едно лашкане на ГЕРБ ту да се приемат едни текстове, ту се отменяха с непрекъснато сменящи се мнозинства.
И сега тук искам да цитирам професор Герджиков, който казваше, че правенето на закони е изключително деликатна дейност, за която се изискват специални знания и висока правна култура. Това, което наблюдаваме в Законопроекта, внесен за мажоритарна изборна система показва, на първо място, непознаване на законодателната дейност и, на второ място, показва абсолютно непознаване какво значи мажоритарна изборна система. Тук има едно механично преписване на текстове и след малко ще Ви дам няколко примера за това.
Изборната система, знаете, решава всичко. При изборната система най-важният елемент е именно определянето на изборните райони. Съвършена изборна система, всички знаете също, че не съществува, но трябва да се търси някакъв баланс.
На първо място, това, което искам да кажа за Законопроекта на ГЕРБ, е, че те ни предизвикват с това, че ние сме поели обещания, с това, че ние сме „за“ мажоритарна изборна система. Категорично искам да заявя, че ние сме „за“ мажоритарна изборна система, но не по този начин. Не е сериозно, на първо място, точно това, което каза и господин Чолаков, изборна система да се приема за една нощ, защото има международни стандарти и категорично практиката на Веницианската комисия е, че промени в основни елементи на изборите като система, изборна система и очертаване на границите на изборните райони не може да се прави не по-малко от една година преди избори. В този законопроект аз не виждам отлагане на влизането в сила на този закон. Препоръките на Венецианската комисия са – и в много държави това го има, ще дам за пример Гърция, там изрично е предвидено, че когато се правят такива съществени промени те влизат в сила едва през едни избори.
По отношение на чл. 59 на Законопроекта на ГЕРБ, ще кажа, че са предвидени 31 районни избирателни комисии. Това са районните избирателни комисии, които са в момента. Въпросът ми е: коя е избирателната комисия за район „Чужбина“? Написано е, че във всички 31 районни избирателни комисии се разпределят 234 едномандатни района. Как в комисии ще се разпределят райони ми е въпросът?
На второ място е казано, че изборите се произвеждат с абсолютно мнозинство в два тура в едномандатни района. Как ще се постигне това абсолютно мнозинство в два тура, когато гласовете „Не подкрепям никого“, знаете, че са действителни гласове и не са изключени от определянето на изборния резултат?
На следващо място е казано, че ЦИК определя броя на мандатите. Както Ви посочих преди малко, те са определени в самия закон – 234 към 6. Как територията на страната ще се раздели на шест изборни райони извън страната? Аз не мога да си обясня как може територията на страната да се разделя на шест извън страната? Затова и в много изборни закони, които сме правили, е предвиждано изборен район в чужбина се казва, че се образуват. Тя не се разделя и няма как страната да се раздели.
Отделно искам да попитам как се определиха тези шест изборни района извън страната и въобще има ли информация за броя на българските граждани, които живеят извън страната? Ние сме събрали информация по данни на Евростат, по данни на българските граждани в Турция, в Америка. Само в Молдова и в Северна Македония са около 100 хиляди души. Това са над 1,5 милиона български граждани извън страната.
Как се определиха за 1,5 милиона български граждани извън страната шест едномандатни изборни райони със шест мандата, при положение че само резултатите от последните избори на 4 април показват, че мандатите в чужбина трябва да бъдат около 13? Може би тук, предполагаме, е хвърлено зарчето и просто то е паднало на цифрата шест и така са определени тези мандати.
На следващо място се казва, че „Наименованията, границите и номерацията на многомандатните и едномандатни изборни райони се определят от президента.“ Какви многомандатни изборни райони имаме при мажоритарна изборна система, аз не мога да разбера? Това явно е останало от някакъв друг законопроект. И въобще защо президентът ще определя номерация, граници и наименования на изборни райони? Това е задълбочена дейност.
Отново повтарям, има международни стандарти и те изискват как се очертават границите на изборните райони. Трябва да има независими комисии, трябва да влязат специалисти, трябва да се вземат статистическите данни, трябва да влязат социолози, географи, математици, балансирано представителство на партиите, трябва да се изследват критериите като административни, исторически, географски, за да може да се определят границите на районите, за да може населението в тези райони да бъде приблизително с равен брой. В момента ние нямаме и реално преброяване.
Преди малко обърнах внимание, че преброяването е от 2011 г. По инициатива на ГЕРБ то беше отложено за октомври 2021 г. Тоест ние нямаме и в момента реална представа за българските граждани в страната. Така че, без да се направи преброяването 2021 г. и да се обяви официално резултатът, няма как въобще да се тръгне на очертаване на изборните райони.
На следващо място, пак има „Централната избирателна комисия определя броя на мандатите за едномандатните райони.“ Колко пъти определя ЦИК тези мандати и защо, след като те са в закона? Тоест толкова много въпроси има в този законопроект, че аз не мога да си представя, господин Чолаков, как е възможно да бъде подписан такъв законопроект? Това е Законопроект, точно писан за една нощ. Аз съм съгласна да дебатирам с Вас всеки един параграф от нашия законопроект, но не приемам коментари, че ние сме против мажоритарна система с такъв внесен законопроект.
Това, което ние ще направим от името на нашата парламентарна група и ще внесем в този закон – в преходна разпоредба категорично ще запишем, че „Пропорционалната изборна система, която се прилага в момента, ще се прилага до първите редовни избори за Народно събрание“, което ще бъде знак, че ако има предсрочни избори, първата работа на парламента е да започне да работи по система. Ако има необходимото мнозинство, тя да започне да бъде разработвана и много – няколко години преди редовните избори, тази система да може да е приета от Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Реплика?
РАДОСЛАВ ЧОЛАКОВ: Аз казах добра дума, госпожо Митева. Не знам защо така ме нападнахте и не съм говорил за Вашата мажоритарна система, струва ми се. Говорих за това, че трябва седем пъти да мерим преди да режем. Вие започнахте обсъждане на второ четене, струва ми се, по същество, което не беше… (Реплика.)
Да, но защо само на нашия? Аз мислех, че сега е време за общи политически изказвания. Не очаквах, че ще минаваме на второ четене. Макар че по второ четене аз ще намеря също добра дума за Вашия Законопроект, вярвайте ми.
Исках само да кажа, че фактът, че ние вкарваме Законопроект за мажоритарна система, който впрочем не е нов и който Политическа партия ГЕРБ, доколкото знам, е обсъждала и в предишния мандат, така че Вие би трябвало да сте запозната с него, има за цел, една от целите му, разбира се, е да покаже, че както не можем да въведем мажоритарна система за една нощ, така не можем да въведем и дистанционно гласуване за една нощ и така не можем да въведем и гласуване по пощата за една нощ. Говоря общо за всички законопроекти.
Казвам, че Изборният кодекс е изключително деликатна материя, с която се конституира държавата и че не трябва да си правим експерименти с него. Това е единственото, което казах и което ще поддържаме следващите дни в тази и в другата зала.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Славов.
АТАНАС СЛАВОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, представители на институции, на неправителствения сектор! На мен, честно казано, малко ми е неудобно да участвам в този дебат поради простата причина, че в тази зала по мои спомени поне три-четири пъти е поставян въпросът – и не само въпросът, предлагани са текстове за дистанционно гласуване, за гласуване по пощата. Представители на неправителствени организации от поне 10 години предлагат промяна на начина на преброяване на гласовете с въвеждане на регионални преброителни центрове. Въобще този дебат се води в последните 10 години. И това, което чувам днес, е, че все още не му е времето, че все още не е време да приемем текстове за дистанционно електронно гласуване, че все още не е време да приемем текстове за гласуване по пощата. Нещо, което се практикува в утвърдените демокрации от близо 100 години, може би и повече. Колегите, които разполагат със сравнителна информация може да предложат.
В мандата на миналото – не миналото, а на по-миналото Народно събрание, аз лично съм участвал в работната група, която разработи към онзи момент – 2016 г., с колегите текстовете за електронно дистанционно гласуване. Те бяха приети в Изборния кодекс. Трябваше да са вече приложени на няколко избора и бяха целенасочено отменени от мнозинството на ГЕРБ. Сега да се оправдаваме с това, че отново не му е времето, след като дори е имало възможност тези текстове да бъдат приложени и целенасочено са били отменени, аз поне се чувствам неудобно от тази реторика.
На тези избори българските граждани дадоха много ясен мандат за промяна. Промяна на начина, по който се правят избори, промяна на управлението на страната и този парламент не би си свършил работата, ако не приеме необходимите промени в посока дистанционно електронно гласуване и гласуване по пощата. Разбира се, разбира се, и тук всички колеги са прави, че трябва да има възможност за изпробване, за експериментиране преди те да влязат в сила, защото тайната на вота, честността на вота не бива да бъде поставяна под съмнение. Но просто да твърдим, че не е сега времето, съжалявам, за това трябва на всички да ни е неудобно в тази зала. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Председател, госпожи и господа! По обясними причини не слушах особено внимателно представянето на Законопроекта на ГЕРБ, за което предварително моля да ме извините, но бих искал да обърна внимание на следното.
На първо място, аргумент, видите ли, някъде в Австрия били касирани избори, това е несериозно. Никой никога никъде ли не е касирал избори? Това слушам непрекъснато във всеки един изборен процес, тоест това е несериозно.
Другото, което е несериозно, като аргумент беше изведено: гласуването по пощата, видите ли, няколко стотин хиляди поне плика са уязвими някак, което е в рамките на забавното. Това предполага, че няколко стотин хиляди плика трябва да бъдат отворени, съдържанието им подменено, залепени отново и пратени обратно по пощата, което звучи забавно, нали? Точно така.
Това е причината, поради която трудно се генномодифицират морски продукти, ако позволите, защото трябва всяка една рибка трябва да я хванем поотделно, да я генномодифицираме и да я върнем обратно в морето. Принципът е същият и е точно толкова смешно.
От друга страна, 2021 г. ни е страх от нещо електронно! В смисъл страх ни е да палим лампите, страх ни е да пускаме електронни платежни нареждания. 2021 г. сме. Това, колега Чолаков, не е реплика към Вас. Хващам се за аргумента, защото този аргумент се извежда непрекъснато като аргумент срещу електронното гласуване, което е несериозно.
Значи, ние извършваме ежедневно всеки един от нас милиони транзакции всевъзможни. Те са с достатъчно сигурност. Ако щете квалифициран електронен подпис, ако щете сертификат от типа на банковите сертификати, тоест тук няма никакъв проблем със сигурността. Забележете Естония провежда над 10 години електронни избори със специфичен вид сертификат и те нямат нито един регистриран проблем досега.
На следващо място, аргументите срещу пощенското гласуване. Някак си всички се аргументират с лошото състояние на пощите. В качеството си на адвокат аз изпращам ежедневно десетки писма. Качеството на Български пощи конкретно е средно ниво – не лошо, не много добро. Всички обаче пропускат факта, че оператор на пощенски услуги не е само Български пощи. Само в София има сигурно стотици оператори на пощенски услуги. Това важи и за гласуването в чужбина. Тоест това също е абсурдно да бъде аргумент през 2021 г.
На следващо място, тук вече може да го приемете за дребнаво, но тъй като имам удоволствието да наблюдавам извън балона на ГЕРБ, бих искал да обърна внимание на всички, че кризата, която от ГЕРБ някак си не забелязват, се дължи на факта, че те живеят в собствен свят, в който в действителност криза няма. Всички ние останалите обаче живеем в свят, в който има сериозна криза.
И по същество. Два от проектите – на „Има такъв народ“ и на „Демократична България“, допускат по моему недостатък, който следва да бъде отстранен, естествено, не в Правна комисия, но примерно за избор в Европарламент недопускат откриване на секционни избирателни комисии извън Европейския съюз, което е великолепно. Вероятно това идва от аргумента за Турция, но нека да не забравяме, че огромно количество български граждани живеят в САЩ, Великобритания, Норвегия, Швейцария, Люксембург, Австралия, Северна Македония и Украйна. Тоест тук е мястото, където трябва да помислим. Трябва да помислим сериозно. (Реплики.)
Не, не, това не го разбирайте като критика. Това тепърва ще се отстрани. Просто е нещо, което на мен лично ми направи впечатление. В един от проектите виждам, че… (Реплики.) Тоест българите в САЩ не могат да гласуват за европейски избори? (Реплики.)
По наше мнение това ограничава правата на българските граждани в чужбина. Може, не може, да. В част от проектите се допускат също ограничения, в които се дерогира институтът на реабилитацията, което е правна фигура. Тоест хора, които са реабилитирани по право, не могат да бъдат лишавани от избирателни права, както и квалификацията за осъждано лице за престъпление от общ характер. По моему трябва да бъде прецизирано внимателно. Давам го като пример, доколкото това ми е общо взето специалност. Да бъде формулирано може би като тежко умишлено престъпление. Доколкото – примерно леко ПТП, да бъде лишен някой от него за нанасяне на средна телесна повреда с ПТП, някак си да го лишим от избирателни права е несериозно. Това е по мое мнение, разбира се.
Критики търпят партийните и политическите квоти към съставите на ЦИК, както и в почти всички проекти се екстраполира една и съща, вероятно чисто механична грешка, която трябва да се поправи. Всички проекти предвиждат обжалване на решенията на ЦИК пред административните съдилища, което е правилно. Тук аз лично бих предложил всички указания, становища и разяснения на ЦИК да се приравнят на административни актове, доколкото доста често тези указания реално са административни актове, без да бъдат признати като такива и тук влизаме в една хипотеза, която принципно би опорочила изборния процес. Това се е случвало многократно през годините.
На последно място, бих искал да обърна внимание на партийните квоти в СИК и премахването на квоти за партии и коалиции, които имат представителство в Европейския парламент.
По-подробни съображения ще изложим, разбира се, когато стигнем до тях. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колега, имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Ще изразя мнението на Българската социалистическа партия – парламентарната група на „БСП за България“.
Започвам с това, че забелязвам един законодателен ентусиазъм, който цари. Хубаво е, че цели шест законопроекта са внесени за промени в Изборния кодекс, но се опасявам, че голяма част от предложенията за промени се правят от хора, които, първо, не са работили на терен никога. Подчертавам това – не са работили на терен никога.
Второто, което ми прави впечатление също така, е, че голяма част от законодателните промени се преповтарят в различните законопроекти, което означава за мен, че ние бихме могли да стигнем все пак до някакви общи решения на дадените проблеми. Затова заявявам следното, че ние ще подкрепим един Законопроект само, но не защото е най-добрият, а защото да бъде отворена темата за дебат и да можем да започнем да правим промените такива, каквито са нужни и каквито са приложими, които са в синхрон с останалата част от законодателството на България и на Европейския съюз.
Ние сме последователна партия и многократно сме правили опити, които, за съжаление, не успяха в предното Народно събрание, но например – да, ни е сме за машинно гласуване, и това ще го подкрепяме; да, ние сме за активна регистрация и ще подкрепяме; за намаляване на броя на прекия избор в малките населени места; за многомандатен изборен район на българите в чужбина и така нататък. Това ние ще го подкрепим безусловно, тъй като имаме същата позиция, която продължаваме да заемаме. Но тук вече смятам, че подлежи на обсъждане и не дължим безусловна подкрепа по отношение на смяна на членовете на ЦИК. Защото за мен е интересно кога ще бъдат следващите избори. Дали няма да ги посрещнем с нов състав на ЦИК, с нов Изборен кодекс, с хора, които не са подготвени и не са работили никога в тези условия. Това – първо.
Също мен ме смущава, и въобще нашата група, гласуването по пощата. Да, безспорно трябва да започне дебат в тази посока. Вероятно трябва да се направи и някакво експериментално гласуване, но не и да бъде въведено на този етап. И понеже колегата Хаджигенов каза, че често ползва пощата, аз ще му кажа. Понеже съм от Карнобат, от Адвокатската колегия – Бургас, първия път получих за три дни писмото, вторият път го получих на осмия ден. Така че има някаква разлика в доставянето на пощенските услуги.
Другото, което за нас вече е една червена линия и няма да отстъпим, е, електронното дистанционно гласуване. Веднага ще се мотивирам, че там може да бъде засегната сигурността при гласуване, може да се осъществява контрол при гласуване и най-важното, което е, няма равнопоставеност между тези хора, които гласуват дистанционно, и по някакъв друг начин. Защото тези, които ще гласуват дистанционно, могат да си променят решението, а тези, които са по някакъв друг начин, няма как да им се случи и получи.
Другото, за което също няма да се съгласим, е така наречената мажоритарна изборна система, която се предлага от колегите от ГЕРБ. Също така няма да се съгласим и прагът да падне на 5% за преференции. Смятам, че трябва да покажем и посочим една устойчивост в законодателството, а не на всеки избор да променяме някакви проценти и въобще начин и система на гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, скъпи гости! Аз ще започна с това, че искам да поздравя господин Чолаков за неговите встъпителни думи, разбира се, с уговорката, че си посипвам главата с пепел – не можах да прочета статията на госпожа Митева, за което ще се поправя, но наистина, колеги, законодателство не се приема за една нощ, още по-силно това важи за изборни правила. Иначе, ако е обратното, колеги, щяхме да наречем най-обикновена прищявка всички онези препоръки на Венецианската комисия, която упорито вече повече от 20 години ни указва да не променяме изборните правила поне шест месеца преди изборите.
За съжаление, все по-силни стават опасенията и те звучат доста силно от устата на госпожа Митева за изхода, за резултата от процедурата по чл. 99 от Конституцията на Република България. В този смисъл, колеги, ние сме на мнение, че трябва да бъдат променени онези изборни правила, а такива несъмнено съществуват, около които има доста по.широк консенсус, онези правила, които не променят радикално нито технологията на гласуване, нито системата – политическата система, като начин на гласуване.
В този смисъл аз вместо да се спирам на всеки текст поотделно, което несъмнено ще направя на второ четене, бих казал какво ще подкрепи нашата парламентарна група, за да търсим общ консенсус около някои предложения, ако въобще е възможно да намерим такъв. Ще кажа това, което ще подкрепим и което сме внасяли години наред.
Първото от тях е видеонаблюдението. Първите текстове, които е предложила групата на „Движението за права и свободи“, датират от 2014 г. Нещо повече, ние сме предлагали видеонаблюдение не само на преброяването и отчитането на резултатите, но и през целия изборен ден от откриването на изборния ден. Разбира се, изтъкнаха се аргументи за тайната на вота, съществуват становища, че информацията дали едно лице е гласувало или не, също би нарушило тайната на вота. Добре, но нека този аргумент, който много хора ни го предоставят като аргумент, да се сетят за него и когато говорят за дистанционно електронно гласуване, което се провежда според един от проектите, не по-рано от седем и не по-късно от четири дни преди изборния ден. Нека за този аргумент да се сетят и тези, които предлагат гласуване по пощата, защото там също гласуването е преди изборния ден и вече е налична информацията дали лицето е гласувало или не.
Така че ние ще подкрепим видеонаблюдение в съкратения вариант, който е предложен, тоест след приключване на изборния ден до предаването на книжата в районната избирателна комисия еднозначно.
Разбира се, от въвеждането на лимита за секции извън територията на Република България в Европейския съюз приемането на тези текстове ние десетки пъти сме внасяли текстове за отпадане и няма как да се поддържаме и да не подкрепим това наше предложение, защото смятаме, че то породи огромни проблеми в чужбина. Стотици хиляди български граждани нямаха възможност да гласуват и въпреки че формално не бяха лишени от право да гласуват, конституционно закрепено право, фактически се стигна до това. И именно поради това се появиха и другите алтернативни способи, които се предлагат в момента – гласуване по пощата.
Аз мисля, че ако се приеме текстът на госпожа Манолова примерно за автоматично откриване, или улеснено откриване на секции в чужбина, достъпът до секциите ще бъде много по-лесен и няма да се наложи да експериментираме със спорни способи, като гласуване по пощата. Моите уважения към адвокат Хаджигенов, но наистина последните скандали в Съединените щати на президентските избори бяха огромни. Получиха се ужасно много пликове на лица, които са починали далеч преди да гласуват и го казвам със съжаление, а това е утвърдена демокрация от повече от 200 години.
В много държави, където казвате, че се практикува гласуването по пощата, искам да припомня на вносителите, че това гласуване беше въведено скоро като извънреден способ при действие на ковид мерки, а не като редовен способ на гласуване. Нека да бъдем коректни да заявим това.
Ще подкрепим, разбира се, машинното гласуване навсякъде и само машинното гласуване. Аз благодаря на госпожа Митева, но изразът „да извадим химикалката от изборния процес“ принадлежи на ДПС. През цялото време сме настоявали за 100% машинно гласуване, разбира се, че ще го подкрепим. Но тук едно голямо и огромно „но“, ако ще го правим по същия начин, както го правихме преди месец, няма да ни се получи пак. Вече на два пъти проведени последователни избори, не знам дали е заради фирмата или заради нещо друго, но машинното гласуване се проваля и не само заради наличието и на алтернативен способ – хартиено гласуване. То се проваля заради софтуера, заради самите машини, заради нежеланието на администрацията да въведе нормално машинно гласуване. Защото, докато на едни по-предни избори аз успях по някакъв странен начин да гласувам с машина, добрах се до машина и гласувах, на тези избори не ми се получи, колеги. Машината блокира. И тъй като членовете на секцията бяха доста добронамерени, казаха: „Изчакайте, ще извикаме лице да погледне машината“. Извикаха. Аз казах: „Имам цял ден, ще чакам, но настоявам да гласувам на машина.“ Е, не можаха да я оправят, колеги, машината и срам не срам, гласувах на хартия. Въпреки че тук от пет-шест години на всяко заседание твърдят: „да извадим химикалката от изборния процес“, лицата в секцията ме взеха леко на подбив, казаха: „Ти пи привърженик на машинното, пък гласуваш на хартия“. Факт, колеги.
Ако със същите машини, със същия софтуер проведем предсрочни, редовни или каквито и да са избори, а първите редовни предстоят още тази есен, тежко и горко ни, колеги, защото тогава ще се изправим пред хипотезата въобще да саботираме изборния процес, без да искаме.
Затова, когато коментираме на второ четене подкрепените от нас текстове за 100% машинно гласуване, ние ще настояваме за писмени становища на следните институции по отношение на проведените избори с машини.
На Централната избирателна комисия. Разбира се, не е пречка тук да присъства председателят на ЦИК, заместник-председателят на ЦИК, да чуем техните мнения, но техните мнения, колеги, не са становища на Централната избирателна комисия.
Искаме становище на Държавната агенция за електронно управление.
Настояваме за становище на ДАНС.
Настояваме за становище на МВР, защото, колеги, чухме, че някои машини са транспортирани от куриерски фирми, частни куриерски фирми, а указанията далеч не бяха така.
Разбира се, трябва да се замислим, когато провеждаме машинно гласуване в чужбина, как ще транспортираме тези машини и как ще ги охраняваме. Дали знаем колко ще ни струват услугите на Кралската полиция във Великобритания, да речем? Дали ще пратим полицаи от България, които да охраняват? Дали те ще са полицаи на територията на Великобритания – не е много сигурно.
Това са редица въпроси, които като решения за нас, са много лесни да гласуваме нещо, но като реализация вече ще се появят като тежък проблем върху администрацията, която ще изпълнява. Така че ние ще помолим за тези становища.
Разбира се, тук трябва да включа и Стандартизация и метрология и така нататък, всички онези институции, които имат отношение към сертифициране, одитиране и поддръжка на тези машини.
Искаме становище от Информационно обслужване за този прословут софтуер. Някой виждал ли го е този софтуер? Как така точно на Хамид Хамид няма да тръгне машината? (Реплики: „Нарочно! Саботаж!“) Оказа се, че не е саботаж. Много хора в секцията преди това са опитвали да гласуват на машината и не се е получило. Тоест, ако беше само на Хамид Хамид, колегите от ГЕРБ знаят колко пъти пултът ми не е гласувал в залата при гласуване… (Реплики.) Да, и не само моя пулт, но това е една друга тема.
Така че, колеги, пред нас стоят изключително много тежки въпроси, и то в детайли, в технологията на това машинно гласуване. Защото с идеята да елиминираме субективния елемент при отчитането на резултатите, да не направим по-голяма беля.
Ние посочихме и други варианти на използване на машини при отчитане на резултатите. Посочихме за пример сканиращи устройства, които отчитат машинно резултата от хартиено гласуване – също вариант. Тук колегите казаха за преброителни центрове. Това също е вариант да се минимизира. Там не може да се елиминира, но може да се намали субективният елемент при отчитане на резултатите.
Така че нека в този малък хоризонт на работа на тази комисия, малък според прогнозите на анализаторите, според опасения на колегите, не ни се очертава толкова дълъг хоризонт, че да приемем абсолютно всичко от това, което се предлага.
Ние подкрепихме предложението за въвеждане на дистанционно електронно гласуване в 43-ото народно събрание, но с изискването да бъдат дадени достатъчно гаранции за сигурността на вота. Това към днешна дата, колеги, не могат да си позволят доста високотехнологични държави доста по-напред от България. Не че подценявам нашите IT специалисти, напротив, нашите са уникални, но, за съжаление, са уникални и хакерите ни. Даже хакерчетата ни, защото две 14-годишни момчета могат да вземат акъла на цялата изборна администрация и поддържащата системата фирма, за наше огромно съжаление.
Също редица въпроси изникват по отношение на гласуването по пощата. Красиво. Идеята е изключителна, и на мен лично много ми допада, защото ДПС има много голяма полза от въвеждането на този способ, но кой може да ни даде становище и оценка за състоянието на всички пощенски компании извън страната? Някой може ли да ми каже кой как ще изпълнява тези услуги, да речем, в Абуджа? Нямам нищо против нигерийските пощенски служби, но аз нищо не знам за тях, дали мога да им се доверя, дали това ще става с частни компании, дали ще става само с държавни компании. Просто изскачат толкова много въпроси, и то фундаментални, като тайната на вота, да речем, сигурността на тайната на вота.
Стои на дневен ред и въпросът дали Конституцията на Република България позволява да разделим българските граждани по отношение на избирателните им права и начина, по който ще ги осъществят, на такива, които живеят на територията на Република България, и на такива, които живеят извън територията на Република Българя, и то извън Европейския съюз. Ние през цялото време сме твърдели, че Конституцията на Република България не допуска такова разделение. И ако ще правим гласуване по пощата, да го правим за българските граждани, които живеят и в България. (Реплика: „Точно така!“) Да, точно. Това е важен принцип. Ако ще го правим за дистанционното, да го правим и за тези тук. Защото дигиталният свят не признава тези граници, които примерно ги има за различните видове пощи – и за пощенските услуги в Абуджа, и за Кралските въздушни пощи.
Така че, колеги, ние ще подкрепим тази група предложения и се надяваме да има някакво обединение на всички парламентарни сили по едно, две или три точки от всички тези предложени. Всичкото няма да успеем да го приемем, но сме длъжни да създадем условия, които няма да подложат на съмнение предстоящите избори, и няма да създадем допълнително и да добавим повече възможности за съмнение във вота и такива за манипулация на вота. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин Хамид.
Господин Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Председател, госпожи и господа! Искам да внеса известно разяснение.
На първо място, твърденията за изборни и конкретно за злоупотреби по отношение на пощенското гласуване в изборите в САЩ, са правителствена пропаганда на предишната администрация. Ще Ви кажа защо. На първо място, не е необичайно в изборните списъци да има мъртви лица, доколкото те очевидно не могат да бъдат актуализирани до дните, непосредствено преди изборите. Затова и законодателството и практиката в Съединените щати приема за достатъчно тези гласове да бъдат обявени за невалидни. Видно от резултатите те не са достатъчно много, за да повлияят изобщо на изборния резултат. Те са незначителна част.
На следващо място, другото разминаване, което правителствената пропаганда използва като пропаганда, забележете, са отново разминаванията в изборните списъци. Това се дължи на факта, че нови избиратели в Съединените щати се регистрират, включително в деня на изборния процес, не по друга причина, от което идва и разминаването, което обаче изборната администрация впоследствие отчита положително.
На следващо място, твърденията за фалшиви пощенски гласове. Аз не напразно преди малко си позволих волността да дам пример, с генномодифицираните морски обитатели, доколкото е невъзможно един по един да се генномодифицират и да се връщат в морето и този аргумент важи за пощенското гласуване. Бих искал да Ви обърна внимание върху факта, че бяха заведени 40 дела от администрацията на Тръмп във всички възможни съдилища – от мировите съдилища на щатско ниво, федерално ниво и Върховния съд. С две изключения, които бяха прекратени от Върховния съд поради липсата на казус, забележете, не по друга причина, всички други бяха отхвърлени, тоест всички твърдения до едно без изключения бяха отхвърлени от всички възможни съдилища в Съединените щати като неоснователни. Тоест, това което пропагандата администрация на Тръмп твърдеше всъщност се оказа невярно. Така че пощенското гласуване е нещо, което е достатъчно сигурно, достатъчно елементарно, прави се повече от сто години в света без съществени затруднения.
Аз пак обръщам внимание, по инерция вероятно останало от времето на развития социализъм, всички като кажем „пощи“ разбираме „Български пощи“. Пощенски оператори има стотици само в България. Те работят достатъчно коректно. И понеже тук имаше забележка за Карнобат. Наистина има и Карнобат, има и не само Карнобат и Крива бара, Ломско. Има и там Български пощи също носят бюлетини или ще вземат оттам.
За същия срок, за който писмото се движи от Бургас до Карнобат, аз получавам писмо с обикновена поща от Лондон. Да, има недостатъци. Затова казвам „пощенски оператори“, защото те могат да бъдат използвани и това, забележете, не само ще облекчи изборния процес – веднъж. На следващо място, ще реши огромния проблем с притеснението за злоупотреби с пощенското гласуване, доколкото, когато бюлетините и гласуването се разхвърлят на десетки пощенски оператори, тогава възможността те да бъдат хакнати, ако позволите волността, е минимална. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря.
Господин Хаджигенов, аз приех това като реплика към мен, затова от уважение, че така добре познавате изборното законодателство на Съединените щати. И по отношение на тази голяма сигурност на гласуването по пощата аз не мога да разбера точно ролята на застъпника в целия този процес за гласуването по пощата, къде е общественият контрол? (Шум и реплики.) Застъпникът извършва…
Видеонаблюдение. Ще има камера на всеки пощальон на дрехите му или около него ще обикалят застъпниците на всяка партия в продължение на 20 дни? Къде е ролята на застъпника? Как ще удостоверите и кой ще ми каже със сигурност, че лицето, което е гласувало е същото, което е поставило бюлетината или формуляра в плика? И дали тези две лица не са различни от това, което е предало на пощенския служител в този плик. Това ми липсва от цялата картинка. Иначе аз много харесвам тази идея. Бих станал страхотен пощальон, повярвайте ми.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Рупчева.
ИВА МИТЕВА: Може ли само в отговор на казаното от господин Хамид. Съгласна съм с това, което той отбеляза за становищата, които искаме от всички компетентни органи. Но тук искам да помоля и да се обърна към Централната избирателна комисия за едни анализи. Знаете, 2011 г. имаше преброителен център в Бобошево. До ден днешен мисля, че никой не разбра този експеримент дали беше успешен или не. Тогава гръмко се казваше, че резултатът от преброяването в този център ще зависи дали то да бъде въведено или не. Впоследствие, естествено, всичко беше отменено.
През 2016 г. също беше прието експериментално машинно преброяване, което беше направено в 24 МИР в няколко секции. От него също нищо не се разбра – какъв е резултатът от това преброяване, дали то е успешно или не с оглед последващите действия на законодателния орган. Може би и заради това законодателният орган така непрекъснато се чудеше в каква посока да поеме. Така че много моля наистина тези анализи да бъдат предоставени или най-малко да се даде отговор защо те не са изготвени в съответните срокове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други изказвания?
Господин Славов.
АТАНАС СЛАВОВ: Господин Председател, колеги, аз продължавам да се учудвам на това как върви нашия дебат поради простата причина, че точно преди изборите няколко авторитетни български неправителствени организации, като „Трансперънси Интернешънъл“, Антикорупционен фонд, Институт за изследване на публичната среда излязоха с много ясни и конкретни доклади, че в риск от купен и контролиран вот в България са между 200 и 500 – 600 хил. гласа. И ще Ви дам пример от моя избирател район – Стара Загора. Една малка община като Гурково имаше точно петстотин четиридесет и няколко човека непосредствено преди изборите, регистрирани от община „Твърдица“ в община „Гурково“ – аз съм подготвил въпрос по този повод към министъра на вътрешните работи, които сигурно съвсем свободно са упражнили своето право на вот, въобще нямайки идея къде точно са регистрирани. Но да се измества въпросът, да се твърди, че пощенско гласуване, гласуване по интернет е толкова проблемно, нарушаващо тайната на вота, когато имаме много сериозен проблем на купен и контролиран вот в България, малко наистина изместване на темата в погрешна посока.
И по-големият въпрос, защо органите, които отговарят за купен контролиран вот за разследване, не разследват ефективно, а подадени сигнали се прекратяват няколко дни след като са подадени. Мисля си, че е наша отговорността, на този парламент, да направи една крачка напред, иначе ще останем със сигурност неразбрани от българските граждани.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Реплика.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
С риск да стана досаден., Уважаеми господин Славов, ние в една посока говори и разсъждаваме с Вас. С въвеждане на пощенското гласуване Вие ще ги улесните тези хора десетократно. Вече няма да се налага те да бъдат водени от секция в секция, да бъдат карани да гласуват, само ще им се прибират пликовете и заявленията, така ги улеснявате десетократно. Това няма да пресече това, за което говорите. Тук трябват по-сериозни мерки в тази посока. Аз съм напълно съгласен с Вас за това нещо. Абсолютно съм съгласен, но не съм съгласен да ги улесним дотолкова, че да бъдат разменяни едни пликове, да бъдат получавани на незнайни адреси едни пликове и никой да не види този човек, който гласува. Тоест, никой да не може да го види, да го пипне, да го зърне, никой да не може да каже, че неговият работодател не е събрал всички пликове на фирмата и да е казал: утре всички на работа с вашите пликове, вашата леля примерно, или нещо подобно. Улеснявате този процес по този начин.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хаджигенов, на кого реплика?
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: На господин Хамид.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Реплика на репликата!
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Дуплика, извинявайте.
Едно изречение, господин Председател.
Господин Хамид, ако позволите. Нещата, които изброихте Вие, всъщност са престъпления и те са реална опасност. Тук съм съгласен с Вас, но това е проблем, който всички ние трябва да решим с Министерството на вътрешните работи и с прокуратурата обаче. В противен случай ние никога няма да имаме пощенско гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колежке?
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Няколко въпроса бяха поставени, които трябва да кажа, че са основателни и за всеки един от тях обаче има законодателен и конкретен отговор.
Първо, затова че е била нарушена тайната на вота, защото, видите ли, знаело се кои хора са гласували по пощата. Този аргумент ме учудва, защото това показва практика, която явно е позната на част от партийните или политическите субекти съобразно списъка на гласувалите да се правят едни или други изводи.
Що се отнася до опасенията, че мъртви хора може да се окаже, че са гласували само ще припомня, че всъщност при пощенското гласуване ние имаме една активна регистрация за гласуване. Нещо, което предлагат колегите от „Изправи се! Мутри вън!“ в общия случай. Тоест няма как някой отнякъде да получи бюлетина и плик за гласуване и да гласува. Той трябва да се регистрира, да се провери и да се удостовери пасивното му избирателно право и така да гласува.
Що се отнася до свободата на избора, има и допълнителни гаранции за това как да бъде гарантирана. И с риск да стана досадна всъщност ще кажа, че дебатът явно води отново натам, че съдебната реформа е сърцевината на по-добрия начин на живот и въобще демократичните процеси и стопанската инициатива в България. И пак ще припомня, Румъния преди няколко месеца например, Холандия – още по-скорошен пример, затова как пощенското гласуване даде право на десетки хиляди хора да гласуват.
Аз в изявлението си неслучайно посочих, че това е една от важните мерки във връзка с ковид кризата.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз благодаря за примера за Румъния. Благодарение на облекченото гласуване по пощата в Румъния, избирателната активност на последните избори падна до рекордните 32%, което освен че свали изборната активност, породи толкова големи съмнения в честността на вота, че Румъния скоро няма да може да се измъкне от това.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Заповядайте.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Една реплика. Ниската избирателната активност в Румъния, която беше около 34%, едва ли е свързана с възможността хората в чужбина да гласуват по пощата. Моята колега посочи този пример като пример за това, че румънците могат да направят такава крачка и да преминат към дистанционно гласуване по пощата, не се страхуват очевидно от такива способи. И това е нашият призив да не отхвърляте с такава лекота – представителите на ДПС, представителите на БСП, представителите на ГЕРБ, възможността особено хората от Диаспората да използват тази възможност.
Пример за това, че колкото повече се облекчава достъпът до гласуване, толкова повече се увеличава участието на хората, е и това, което се случи на тези избори. При толкова много разкрити секции на база на огромната мобилизация на нашите сънародници в чужбина, секциите бяха 465, ако не се лъжа, се стигна до рекорден исторически брой на гласувалите хора за всички времена, което означава едно просто нещо: колкото по-добър достъп имаш, толкова повече се увеличава избирателната активност.
Ние трябва да приемем факта, че България има голяма Диаспора. Хората, които са извън страната и са избрали да живеят по този начин, са достатъчно много пропорционално отнесени към тези, които живеят вътре в страната.
България наистина е страна, в която нейните граждани са изключително мобилни – живеят и тук, живеят и извън граница. Всяко едно законодателство още повече изборното такова, когато става въпрос за конституционни права, политически права, трябва да отчита тези факти. Българите зад граница по консервативни оценки са между 1,3 милиона и 1,5 милиона. Избирателите са може би между 600 и 700 хиляди от хората, които имат право на глас. При гласувалите на тези избори са 180 хиляди души.
Няма какво да страхуваме от аргументи, затова че, видите ли, щяла да бъде нарушена тайната на вота. Апропо Конституционният съд на Австрия не оспорва тайната на вота. Той се занимава с други аспекти, когато разглежда пощенското гласуване. И нека да Ви уверя в следното и Вие го знаете много добре. Ако един гражданин не желае да опази тайната на вота си, няма технология, която може да го спре.
Това е валидно и при класическото гласуване с хартиени бюлетини и при гласуването с машина, нали така? С една обикновена снимка през мобилния телефон всеки, ако е решил да верифицира своя вот, би могъл да го покаже. Така че не е това сърцевината на технологията, която обсъждаме, дали хората могат да разкриват своя вот или дали техният вот може да бъде опазен.
Сърцевината на технологията, която разискваме, хора, които са затруднени в своето гласуване поради административни, физически пречки и най-вече поради разстоянията все пак гласуването от дистанция е възникнало първо заради военните поделения в страни, които са били извън страната, от която са изпратени, да могат войниците да гласуват за своята страна. Така е възникнала идеята първоначално частните куриерски услуги, тяхната способност да осигурят добра услуга ще е предмет на поръчката, която трябва да се организира, когато тази услуга започна българската държава да я предоставя.
Това бяха моите аргументи. Нека да не атакуваме дистанционното гласуване по пощата, като го отхвърлите още на първо четене в Правната комисия. Нека да дадем възможности между първо и второ четене за още аргументи, за още анализ, за още данни, за сблъсък на още аргументи, отколкото да изпуснем поредната възможност да отговорим на очакванията на българските граждани с аргументи, които сме претакали много в годините и не са се обогатили особено от гледна точка на вече възникнала практика, включително и в съседни страни. Така че моят апел е, като вносител на този законопроект, аз не съм член на Комисията, подкрепете го, за да дадем възможност за още по-добър и качествен дебат между първо и второ четене, а не да го убием още при първо четене в Правната комисия или в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Колега, имате думата.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз съм от групата на ГЕРБ и не съм член на Комисията по правни въпроси. Уважаеми господа народни представители, уважаеми представители на неправителствения сектор, гости! Радвам се, че госпожа председателката влезе и бих искал да започна с една благодарност към нея, защото в нейното експозе обясни защо беше приета последната промяна в изборния кодекс – за сумирането на машините и на хартиените бюлетини, за което имаше голям дебат, и защо всъщност това беше правилното решение, за да излезем от политически дебат.
Второ, искам отново да я поздравя за репликата й, че законодателство и кардинални промени в изборния процес и в начина на провеждане на избори в районите. В цялата европейска и световна практика се говори, че не трябва да се правят избори поне една година преди това, а по тая логика пет от шестте законопроекта, които гледаме днес, не трябва да ги гледаме, защото всичките предвиждат кардинални промени в законодателството, в изборния процес, в районирането, в прерайониране и така нататък.
Само законопроектът на господин Хаджигенов предвижда тия кардинални промени, но ще стигне и до него. В момента, както каза и един от вносителите, имаме един вид ситуационно законодателство, подготовка или по-скоро промени в изборния кодекс на базата на очакване за бързи, наближаващи избори. Тук има големи имена от правната школа и те си знаят какво е мнението ми по принцип за адхок законодателство, а и за това, което се прави за един определен момент, а не по принцип.
Сега като гледам няколко от въпросите, мисля, че ги уточнихме. Изборите за Европейския парламент – надявам се, че няма да променяме националното законодателството, няма за променяме и европейското.
Имам един въпрос относно активната регистрация, защото вносителите, които предлагат активна регистрация, може би трябваше да променят чл. 3, алинея първа на Изборния кодекс, където се казва, че гласуването е задължително, тоест да отпадне думата „задължително“, защото „активна регистрация“ и „задължително гласуване“ поне за мен се бият.
Като практик бих искал по-скоро за няколко неща да попитам, защото всичко звучи много хубаво на думи и всичко звучи много хубаво на хартия, но в крайна сметка е важно практическото приложение на Изборния кодекс. Сега виждам в различните законопроекти едно обединение, че трябва да има нов състав на ЦИК, видеонаблюдение, създаване на някакъв многомандатен изборен район в чужбина. Горе-долу това обединява внесените законопроекти, а как ще гласува господин Хамид или народните представители си е тяхна воля.
Видеонаблюдението е една от основните теми, които повечето парламентарни групи подкрепят, а аз имам няколко чисто практични въпроса, на които се надявам да получим отговор. Не е важно само да го запишем, ами как ще го приложи съответно изпълнителната власт, която и да е тя, провеждаща следващи избори, защото по календар те ще са след шест месеца. Дали ще има по-рано избори предстои да разберем, но със сигурност след шест месеца ще има избори – президентските, и поне за тях трябва да е готово.
През последните няколко месеца говорихме как може да се използва видеонаблюдението за матурите. Аз си направих труда да проверя в Министерството на образованието и в 5162 учебни зали има инсталирано видеонаблюдение, а секциите са 12 000, тоест поне 8000 камери трябва да се закупят. Отделно освен камерите ще ти трябва и захранване – най-малкото едни юпиеси, говоря малко технически, защото във всяко едно училище или място, където има избори, трябва да има алтернативно захранване, а не дай си Боже спре тока, всички ще започнат да говорят за манипулации.
Съответно трябва да се осигури и запис на тези видеокамери, а това са n-виари или дивиари в зависимост от избора, но това e отново технически процес, който е голям. Да не говорим за доставката на интернет до различните населени места и той не е подсигурен. Дотук е най-лесната част. Като хора, които се интересуват от технология, тук става въпрос каква ще е тази стрийминг платформа, която ще може симултанно да излъчва 12 000 видеа едновременно.
Говоря за законопроекта, защото на хартия звучи много лесно. Надявам се вносителите на подобни законопроекти да имат практическите отговори и как всичко това, което се предлага, ще стане евентуално за изборите след два месеца или след шест месеца. Ако сложите дори един час работа за всяка една секция да се подсигури, това са 12 хиляди часа. За МИР в чужбина в законопроектите има достатъчно текстове и варианти за прерайониране и даже има едно нещо, което лично ме притеснява – отпадането на ограничението за минимум 4 мандата на избирателен район. Това означава, че по-малките области в България реално могат да останат без представителство, и неслучайно седи там този текст за минимум четири мандата.
Трябва да се види откъде ще дойдат допълнителните мандати за евентуален МИР в чужбина или за прерайониране. А в София едно прерайониране неминуемо ще даде много по-голяма тежест на София спрямо страната, тоест тежестта на броя на избирателите в даден район и София ще избира без проблем една трета от Народното събрание. Не трябва да се претупва този проблем и парламентът ще вземе някакво решение и ще излезе накрая с някакъв Изборен кодекс, но тези промени после трябва да бъдат приложени от една изборна администрация – било нова или стара, и правителство – било то редовно или служебно, но нека да не минираме отсега изборния процес.
По двете основни теми, които са гласуване по пощата и дистанционното гласуване, има много, много проблеми, за които в продължение на три години споря с техническите им представителите как може да се гарантира не толкова тайната на вота, а сигурността на вота.
Начинът, по който се развива киберсигурността и възможностите на различните държави, за съжаление показва, че възможността за влияние върху каквито и да е мерки и каквито и да е интернет протоколи, може да разруши целия процес. Това наистина трябва да го имаме в предвид преди да приемаме каквото и да е, защото може най-вече да разруши самия процес и да доведе до евентуалното касиране на изборите, до нарушение на доверието на хората в изборния процес.
За гласуването по пощата – тръгва по принцип от Великобритания после ще оцените щати като вариант за гласуване на техните експедиционни сили в страната. Между другото, във Великобритания има така нареченото „прокси воутинг“, което означава, че на един човек може да се делегират 4 други допълнителни гласа и, кажи-речи, да гласува за цялото си семейство. Ние сме далеч още от тази концепция за гласуване.
Гласуването по пощата също си има своите рискове, особено ако не е добре обмислено и добре приложено. Изборите в Щатите бяха честни и гласуването по пощата си беше наред, но отзвукът беше лош. Тук вече говорим за политическия отзвук от изборите в САЩ, защото подкопа доверието на самите американци в тяхната изборна система, при положение че те имат избори от над 200 години. Представете си един лош отзвук от изборите по пощата в България, където ние нямаме такъв опит и това ще доведе до още по-голямо подриване в изборите и доверието на нашите граждани в изборния процес. При нас има риск за над 600 хиляди гласа от контролиран и купен вот.
В заключение, бих искал да се спра на шестия закона на господин Хаджигенов, който не предлага големи кардинални промени. Надявам се да имаме и дебат по темата, но за мен това не е проблем. Отпадането на чл. 158 от Изборния кодекс, а именно забраната не само за съдии, а на военнослужещи от въоръжените сили, служители на дипломатическата служба и всички служители на системата за сигурност ще унищожи една от основните придобивки на либералната демокрация. Още от 200 години си говорим за принципите на Монтескьо за разделението на властите, за проверка и контрол на властите, а това ще доведе и до загуба на един подобен баланс, а да не говорим, че ще ни върне в 89-та, когато всички тези органи бяха парти.
Нека да направим правилното и важното заключение, че тези граждани, както завършва самият чл. 158, могат да участват в изборите като независими кандидати, тоест конституционното им право да бъдат кандидати не е нарушено. Второ, има немалко практики на хора, които са били в съдебната система или в друг от орган от изброените, са се кандидатирали и се били избирани. Уважаемият съдия господин Методи Лалов напусна съдебната система и стана общински съветник, а президентът Румен Радев, който беше генерал-майор напусна армията и след това беше кандидат и съответно беше избран за президент.
Конкретно за съдебната власт има един голям проблем, защото всички предлагате съдебните актове и актовете на ЦИК да се разглеждат от съда. Ами представете си, че този, който е председател на съда, е участник в процеса. Къде е независимостта на съда в тази част за това, което предлагате? Когато партиен кандидат лъже въпросния съдия и така нататък, който и да е той, след това ще се върне като съдия, което е още по-големият проблем за военнослужещите, тоест командирът разпорежда на всички останали какво би се получило.
Какво би се случило примерно, ако командирът на ВВС отиде като кандидат от политическа партия „Х“, а той е имал 20000 пряко подчинени военнослужещи? По този начин ще се изкриви цялата деполитизация на въоръжените сили и деполитизация на структурите за сигурност, а отделно след това те ще се завърнат като ръководители и ще доведе до още по-големи проблеми.
Затова за мен Законът е недопустим, но разбирам мотивите на вносителя, който се изказа, че това ще повиши капацитета с повече съдии и прокурори в Народното събрание – могат по всякакъв начин да кандидатстват като независими или не, но нека бъдат така добри и да напуснат съдебната система или въоръжените сили, или полицията. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря ви.
Понеже чух думата „дебалансира“ в избора за народни представители, то най-големият дисбаланс, който може да се получи в момента, е по Законопроекта на ГЕРБ за мажоритарните избори. Той може да създаде методиката, доколкото съществува методика в самия законопроект, до това от София да се избират между 80 и 100 депутата, а от Пловдив 10 депутата.
В тази връзка госпожа Александрова е тук, а тъй като тя ме прекъсва, както и в залата, прекъсва и председателката, и президента, не обича да изслушва, ще й задавам като вносител на Законопроекта един въпрос: какво се случва с мажоритарно избрания кандидат, ако той бъде избран за министър?
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Аз нямам желание да ви отговоря и не съм длъжна.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Подозирам защо е така.
Заповядайте, господин Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, по отношение на твърдяната липса на баланс конкретно към съдиите аз ще ви дам няколко конкретни примера. Това е изцяло голословно твърдение.
На първо място, предложението ми сте пропуснали и дневния ред за днес, както и поправката в Закона за съдебната власт, която изрично казва, че не са „партийни кандидати“, тоест непартийни кандидати за гражданска квота и независими.
На следващо място, наистина ли някой ще взема участие в избори и страните в процеса някак си ще го пропуснат този факт, без значение дали говорим за Карнобат или за Крива бара, Ломско. Страните в един потенциален процес няма да знаят, че съдиите са участвали като избраници потенциални, няма да ги отведат или съдията няма достатъчно капацитет да си направи отвод.
Ще ви дам конкретен пример от миналата седмица, и то изключително забавен, от моята лична практика. Гледам дело в Сливенски Районен съд пета година и три пъти ходих до Върховния съд, а в момента тръгва за трети път от нулата на ниво Районен съд. Онзи ден получих разпоредително заседание за пореден път на същата инстанция. Оказа се, че съпругът на съдията е бил девети в листата ни в Сливен и както се досещате аз идея си нямам за това –нито знам кой е човекът, нито нищо. Това е конкретен пример от миналата седмица, толкова по въпроса за качеството.
Тук забелязвам един интересен двоен стандарт. Вероятно Ви е познато името Атанас Атанасов, понастоящем съдия в Конституционния съд, беше депутат в ГЕРБ, и някак си от Районен съд в Ямбол изведнъж скочи в Конституционния съд. Това отказвам да го коментирам, защото ще загубим детската аудитория на 100% Как така този съдия, който е безпристрастен, сега правораздава в Конституционния съд? Значи, тези аргументи трябва да бъдат обмислени внимателно и да не се допуска двоен стандарт, защото в противен случай съдията Атанасов трябва да го изгоним от Конституционния съд още сега, което очевидно няма да го направим.
Аргументите за военнослужещите са в рамките на забавното. Какво правим с генерал Радев, понастоящем президент? Аргументите за единоначалието важат. Това, че военнослужещите козируват, лягат и стават под команда, означава ли, че те нямат право на свободна воля?! Това е риторичен въпрос. Ако приложим този принцип към тях, дайте да го приложим към всички, които имат подчинени, а тогава ще останем само адвокатите, защото нямаме началниците. Това не може да бъде никакъв смислен аргумент.
На следващо място, по отношение на направеното възражение, че могат да участват като независими кандидати. Ненапразно мотивите за една-единствена промяна в чл. 158 са доста странички. Конкретно е проучен добре въпросът и е даден примера с прословутия човек-парламент Гиньо Ганев, като при и при двете си участия като независим кандидат той събира, забележете, няколкостотин гласа.
Ще ви дам конкретен пример. Ако ние сега участваме в избори по този начин – като независими кандидати, никой няма да бъде избран и е по простата причина, защото никой не знае за вас. Нарочно давам този пример, защото той беше известен като човекът-парламент по онова време, всички го познават и до ден-днешен, всички знаят кой е той толкова години по-късно. Мисля, че най-големият му резултат в един избор е 510 гласа, тоест става въпрос за абсурд! Това е причината поради, която се опитваме да намерим баланс и да отстраним противоконституциононната нормата.
По отношение на възраженията, повдигнати за видеонаблюдение, изкушавам се да започна да се забавлявам истински на това събрание. Първо, HD камера в момента струва в порядъка на 20 лв., което е абсолютно нищо. С риск да бъда груб –ремонтът на парламентарната зала струваше 50 милиона или нещо от сорта, а вярно ли няма да похарчим за честността на вота 200 хиляди?
Относно стримйнга аз не съм специалист, но така се случи ще работя с интернет работя доста години. Правихме изчисления за честността на изборите и господин Трифонов предложи личните си сървъри – сървърите, които ползва за телевизията, на които да качваме стрийминг линковете. Специалистите направиха сметка и изчислиха, че всеки може да си закупи за собствена сметка HD камера, да й плати интернета, ако желае да прати линка за стрийма, който ние да качим на сървъра, а от това по-голяма гаранция няма. Тоест представете си условно едни 20 хиляди души, които ще снимат цялата страна за собствена сметка и ще стриймват. Това решава голяма част от проблемите, дори финансовите, макар че аз не считам, че 200 хил. лв. са финансово затруднение по отношение на видеонаблюдението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Последно изказване, като ви моля да е по-кратко.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Да разбира се, господин Председател, само няколко изречения.
Първо, генерал-майор Румен Радев в момента е от запаса на Българската армия и е политическо лице. Функциите на главнокомандващия са уредени много ясно и в Конституцията, и в Закона за отбраната и въоръжените сили, като може да прочетете какви точно са му правомощията към въоръжените сили.
Колкото до основния принцип за деполитизацията на армията, пак казах, че могат да се явяват като независими кандидати, но това, което вие предлагате, е реално да се явяват като политически кандидати и представители на партии и коалиции, нали така?! Как ще се отрази деполитизацията примерно на системата за сигурност и се окаже, че половината генерали или ръководители на районни управления в МВР всъщност са кандидати, а и как ще се отрази на честността на изборите в това отношение?! Затова казах, че имам тежки съображения относно този законопроект, а и тяхното конституционно право да бъдат кандидати си го има.
Колкото до камерите, аз не говоря по никакъв начин за парите и не знам къде чухте, че споменавам за пари и колко скъпо ще излиза, защото такова нещо не съм казвал. Ако ще да струва и 30 милиона, то честността на изборите и доверието на българите в изборите няма цена – колкото, толкова. Въпросът е как чисто практически може да стане, защото не е само да вземеш едни 20 хиляди HD камери или от телефона си всеки може да снима, а в крайна сметка трябва да се направи структурирано, ясно и регулирано, а не просто всеки да си прави нещо с камерите и да се качва на някакви частни сървъри. Логично би било, ако го прави държавата, да го направи чрез закон държавата.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Прекратявам дискусията, колеги. Имаме само едно изказване само по отношение на техническа обезпеченост и продължаваме с гостите.
ТЕХНИЧЕСКИ ЕКСПЕРТ: Господин Председател, благодаря ви за думата.
Уважаеми народни представители, само няколко технически детайли по обсъждането за платформата за видеонаблюдение. На нас ни се наложи да имаме готова такава, защото не знаехме преди изборите дали ще има решение на съда, или няма да има. Така че откъм натоварване наистина задачата не е тривиална, но а абсолютно възможна за реализиране.
Относно електронното гласуване и именно заради тези притеснения, които сме изказвали неведнъж, сме предвидили този срок за експерименти. Ако и сега кажем, че не е сигурно и ние няма да правим експерименти, ще водим този дебат още 10 години.
Да, рискове има наистина, но абстрактните хакери нека да не ги повишаваме в тяхната ефективност. Има и предложени текстове, които допускат отмяна на вече извършен електронен избор, ако се установи нарушение на сигурността. Това е практиката в Ситония, която сме внесли в нашите законопроекти. И при пощенското, и при електронното гласуване имаме предварителна регистрация, която всъщност улеснява органите на реда в преследването на контролирания вот и не ги затруднява.
Те ще могат да видят в кои региони всъщност има струпване на неестествено висок брой заявления и биха могли да следят по-внимателно какво се случва там. За това кой гласува и кой подава писмото има възможност пощенските служители и куриерите да проверяват личната карта, като предоставят такава услуга и в момента мобилни оператори подписват договори дистанционно, така че тази стъпка трябва да я имаме в предвид.
В заключение, всички тези стъпки имат своите рискове, разбира се, няма нито едно безрисково действие. Въпросът е да оценим тези рискове спрямо ползите в едно детайлно обсъждане на второ четене, така че да извикаме и мобилните оператори и те да кажат имат ли покритие в съответните секции за видеонаблюдението, а от информационното обслужване да кажат как стоят нещата от гледна точка на киберсигурността. Това са ми накратко нещата.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми гости, за мнения становища и въпроси ви давам думата.
Заповядайте, моля, само се представяйте.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Аз съм от група за граждански движения и политически формации, които организираха участието на българските патриоти в изборите в Турция, и съм член на комисията.
В тази връзка възникнаха три проблема за други представители в страната. Възникнаха идеи и за три законодателни промени, като на вас – парламентарно представените, предлагаме да внесете предложения за промяна.
Първото предложение е свързано с това, което разбрах, че вече е внесено от „Има такъв народ“ и това е да се правят два изборни протокола, защото установихме, че в районните избирателни комисии данните се въвеждат сепарирано за машинен и за ръчен вот. Няма никакъв смисъл комисиите да правят едни сложни процедури по събирането на 30, 20 или 60 позиции, а това е източник на много грешки. Тоест те правят протокол само за ръчното гласуване, а за машинното гласуване отрязъка го подписват и подпечатват, за да е достоверно, че това действително са резултатите от тази машина и от тази секция. Това ще облекчи много работата по сумирането на резултатите и, естествено, ще намали броя на дефектните протоколи, които отиват в районните избирателни комисии.
Второто предложение е във връзка с машинното – аз съм раздал такива три листчета на политическите формации, освен това ще изпратя и трите предложения на това предложение за машинното гласуване, тъй като е голямо недоверието на гражданите относно гласуването с машини и да не би резултатът да бъде манипулиран, но в Изборния кодекс, за съжаление, няма механизъм за контрол на машинното гласуване.
Идеята е да не се извършва от секционните избирателни комисии, а от граждански наблюдатели, като на някои от секциите селективно и на случаен принцип да си избират 1, 2 или 3 процента и да се заложи механизъм за проверка на резултати. Това веднага ще възвърне доверието в машинното гласуване и вече ще има много повече граждани, който ще гласуват машинно.
На трето място, искам да ви информирам за огромните нарушения във връзка с допълнителните списъци и така нататък. Вие знаете, че в Турция с едни автобусите се извозват едни избиратели и ходят от град на град, вероятно от секция на секция, но за съжаление в Изборния кодекс няма механизъм за контрол на гласуването на две, три, четири или пет места. Тези списъци, които се изготвят – допълнителните списъци на добавените лица, отиват в торбите и не се представят никъде.
Идеята е за списъците на допълнителните вписани лица в избирателните секции едно копие от тях да се прибавя към изборните протоколи и да се изпраща в ЕСГРАОН за контрол паралелно на двустранно, тристранно и така нататък броене.
Освен това има проблеми с декларациите, които – да, ще приключа – които, за съжаление, на много места не се попълват пред членове на Комисията, което дава възможност, ако някой гласува на три, четири или пет места, да не може да му се търси отговорност. И по този повод искам да спомена, че ЦИК извърши много сериозно нарушение на Изборния кодекс и напълно подкрепям идеята за някаква форма на възмездие, тъй като в 14,00 ч. в изборния ден, се взе решение, че в избирателните секции в Турция декларациите могат да бъдат попълвани извън изборните секции, което е, както в нарушение на Изборния закон, така и в нарушение, това са декларации по чл. 313 и се попълват пред длъжностно лице.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, защото имаме много изказвания. Благодаря Ви.
Заповядайте.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Заместник-председател съм на Обществения съвет към Централната избирателна комисия.
Ние сме 14 организации, 10 са по-активни. Мислим, че това, с което можем да допринесем във Вашата работа, е нашето наблюдение на терен и с някои, освен очевидните недостатъци, за които Вие всички, избраните съвсем наскоро, сте запознати.
Изпратили сме нашето предложение, което е десетина страници до Правна комисия и до парламентарните групи. Съжаляваме, нямаме екземпляри за всички, но се надяваме да ги получите. Имаме няколко наблюдения и първото от тях е за средата, в която се проведоха изборите. Считаме, че прекалено голяма беше бройката от наши сънародници, които не можаха да гласуват по различни причини в страната и в чужбина и в най-голяма степен те бяха засегнати или от ограничението от 35 секции, или от избори по време на пандемия.
Струва ни се разумно да бъдат предвидени начини за възможност за гласуване при подобни ситуации. Първо, нашият хоризонт е президентски избори след шест месеца, и всякакви други избори, които биха наложили някакви по-извънредни мерки. Онова, което считаме, че е добра практика, което наблюдавахме в съседни страни – тук беше вече споменавано, естествено, гласуването по пощата, но Румъния и Нидерландия, които бяха също споменати, разшириха и други начини с увеличаване на бройки на комисии, с гласуване в необичайни места, с което осигуриха възможност за гласуване с осигуряване на дистанция. Подобни примери имаше и миналата година в Чехия и в други страни.
Гласуването извън страната, естествено, отпадането на ограничението от 35 секции, мисля, че Вие всички по някакъв начин го изговорихте. Избирателните списъци за нас са свързани с недостатъчния капацитет на Централната избирателна комисия, която, представлявайки една обратна обърната пирамида, няма възможност, няма необходимия технологичен потенциал, както и човешки ресурс, за да може да извършва това, което е разписано в Изборния кодекс. Не се поддържа – както господин Гетов най-вероятно също ще вземе думата, не се поддържа изборен регистър от Централната избирателна комисия. Прекалено много зависи от информационно обслужване.
Малкият пример е, за да стане ясно какво сме имали предвид, е ситуацията във Велико Търново, когато все още на широката общественост, поне не е известно, как така се стигна до промяна в списъците. Това прехвърляне на отговорности между Районна избирателна комисия, Централна избирателна комисия и информационно обслужване може да се изолира изцяло с разширяване на капацитета на Централната избирателна комисия, и то такава, която да бъде целогодишна, постоянно действаща администрация.
Реформата на цялата изборна администрация също считаме, че е необходима, първо, защото в този формат едни висококвалифицирани хора, ако сте наблюдавали, пишат писма до граждани, отговарят на много технически въпроси, които в никакъв случай не са за нивото на тяхната висока подготовка, и в същото, време в дните на изборите, Централната избирателна комисия не може на терен да наблюдава онова, което се случва. Тоест, тя заема една позиция, отговаряща на различни запитвания, а не може да бъде освободена от много технически дейности, тъй като, всички Вие знаете, заседава се в пленарната зала през цялото време и решенията се взимат с консенсус.
Голям проблем за нас са секционните избирателни комисии, тъй като в деня на изборите те са длъжностни лица, но във всички наблюдавани по-малки населени места виждаме, че хората не са получили необходимата подготовка. Положително при тези избори беше подмладяването на състава на секционните избирателни комисии, но липсата на подготовка беше доста сериозна.
От години предлагаме, все във връзка с реформата на Централната избирателна комисия, да има звено за обучение. За наблюдателите считаме, че не всички наблюдатели, а като наблюдатели най-общо можем да включим гражданските организации, които по някакъв начин се интересуват, застъпниците, които са Вашата категория вече, представителите невинаги имаха достъп до нивата в районните избирателни комисии, където ставаше обобщаването на резултатите.
Машинното гласуване – считаме, че преминаването към изцяло машинно гласуване трябва да става постепенно след много подробен анализ на какво се дължат проблемите, на които бяха свидетели. Считаме, че все още няма изведена публична информация какво доведе не само до случая „Търново“, но и до много индивидуални случаи, които бяха наблюдавани в поне седем области.
За видеонаблюдението – подкрепяме го.
И последната точка е, когато се стигне отново до смесено гласуване с машини и с хартиени бюлетини, преброяването и отчитането да става поотделно, за да не се допускат тези тежки протоколи, които затрудниха много и администрацията от ЦИК и забавяне до Централната избирателна комисия.
Считаме, че така трябва да бъде променен в този момент Изборния кодекс и това са само нашите най-спешни промени за следващите избори, че на нито един човек в тази страна да не му се налага да работи по пет дни без да се прибира вкъщи и да бъде през цялото време отговорен за качеството на работата, която произвежда, все едно дали става дума за секционна избирателна комисия, районна избирателна комисия или централна избирателна комисия. Много Ви благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: И аз Ви благодаря, а и това е депозирано, предполагам, при нас – ще се запознаем с него.
Моля да включим платформата, защото твърде дълго чакат на линия. Знам, че там е друго времето.
Здравейте, господин Манов.
СТЕФАН МАНОВ: Здравейте, благодаря, Надявам се, че ме чувате.
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Председател на Правната комисия, уважаеми народни представители, благодаря за предоставената ми възможност да се включа дистанционно! След като Конституционният съд реши, че това е нормален начин за участие в пленарни заседания на парламента, мисля, че все повече и повече трябва да свикваме с дистанционното участие, не само на българите от чужбина, но и на българите в страната, които не са в София.
За да не удължавам безкрайно моето изказване, ще си позволя да акцентирам върху темата за гласуването на българските граждани в страната, както и за гласуването с машини.
Искам да кажа, че на последните избори 180 хил. български граждани гласуваха извън страната. Те се нареждат след София –МИР 23 и МИР Варна, това е на трето място, ако имаше МИР в чужбина от гласувалите в тези избори. Само в Германия са гласували 35 хил. души, а в МИР Видин гласуваха 40 хил. души.
Това дава едно впечатление за значимостта на вота на българските граждани в страната, които съгласно чл. 26 от Конституцията имат всички права и задължения, по българската Конституция, без значение на тяхното местоживеене, но нека да не забравяме този основен конституционен принцип. Именно защото имат всички права и задължения, редно е и е тяхно право, да бъде изравнен, не да бъде привилегирован, а да бъде изравнен, защото днес избирателното право в страната е в по-долно положение, тоест като тези гласовете от чужбина.
Българските граждани в страната не гласуват за кандидатските листи, не могат да избират с преференция, няма независими кандидати в избирателния район, а и също така гласовете на гласуващите извън страната не участват във втора и трета стъпка при разпределянето на мандатите в страната. За да сме конкретни, ако имаше избирателен район в чужбина на последните избори от миналия 4 април, то това са 10 мандата, тогава в него щеше да има четири мандата „Има такъв народ“, два мандата за „Демократична България“ и ДПС, както и по един мандат за ГЕРБ и БСП, тоест един пъстър избирателен район, в който българските граждани от страната да гласуват свободно.
Тук някои известни български професори, бивши членове на ЦИК, обясняват как нищо не променяли тези гласове, и дайте, защото ги има изобщо, то тогава да махнем гласовете и в Бургас, и във Варна, и Пазарджик, и в Перник, защото можем лесно да докажем, че когато имаме към сто топчета, от които 55 са бели и 45 черни, бавите 10 топчета, които също се разпределят шест на четири, то е ясно, че накрая няма да ги промените. Но дори да добавите 10 – 3 бели и 7 черни, пак не ги променяте. Това значи ли, че трябва да премахнем правото на българските граждани от всички общини в България да гласуват само за една, която е най-представителна?! Това е предложението на професор Константинов – да му кажем името.
Понеже става дума за избирателните права, искам да отбележа, че в предложените законопроекти е помислено за избирателните права и дори за такива категории, които Централната избирателна комисия не пожела да уважи, като техниците, заети с машинното гласуване, като карантинираните, които са карантинирани не по постоянен, а настояща адрес. Тук визирам Законопроекта на народния представител Ива Рупчева и други, тоест мислим за такива важни детайли, прощавайте, промяната на Централната избирателна комисия.
Господин Хамид пожела всички органи да дадат своите проценти за изборите, а Централната избирателна комисия разполага според публично известна информация от стенограмата от 14 април, от справката на „Информационно обслужване“ за това как е протекъл машинният вот и къде е имало проблеми. Защо Централната избирателна комисия вече една седмица не представя тази справка на обществеността? Ние от Обществения съвет поискахме тази справка, която най-напред колегиално ни беше отказана, за да я видим.
Все пак се надяваме, че машината, която е отчела 37 гласа в село Сини вир, Каолиново – където господин Хамид Хамид е в избирателния списък по постоянен адрес, действително е работила. За да не удължавам дебата, само ще обърна внимание, че предложенията, които са направени по останалите законопроекти, трябва да вземат всичко рационално, като разглеждаме две перспективи. Първо, трябва да предвидим механизмите за неотложното влизане в сила евентуално на някои текстове, които при предсрочни избори трудно биха могли да се реализират.
Най-накрая бих завършил с това, че когато се предлага избирателен район в чужбина, в четири Законопроекта, макар и някои от тях да са мажоритарни, и когато една от политическите сили – БСП, не е внесла такъв Законопроект, а преди малко техният представител декларира, че го подкрепя, се надяваме, че няма де се случи това, както през 2016 г., когато на второ четене в Правната комисия в МИР чужбина беше гласуван, а на другия ден мнозинството в залата гласува „въздържал се“ за собствения си Законопроект.
Мисля, че тази скоба от 2016 г. трябва да я затворим, която лиши българските граждани от избирателни права, ограничавайки броя на секциите в чужбина, като в началото те бяха изцяло закрити, но благодарение на битката и на омбудсмана, и на активни граждани в страната, и на медии, и на всички анализатори успяхме да закрепим положението с 35-те секции. Надявам се тези пет срамни години, които аз изживях, да бъдат завършени и най-накрая там да се върне уредбата за секциите в чужбина, както бяха през 2014 г., когато бяха проведени два национални избора и един национален референдум по тези правила, които работят и работеха добре.
Накрая с това завършвам, извинявам се, просто искам да го кажа за любителите на научни статистики. Когато разглеждаме начина на гласуване на българските граждани извън страната, нека да кажем, че на последните избори в „Палмърс Грийн“ в северен Лондон гласуваха над 1700 души в една секция, и когато обвиняваме някои граждани само по числения признак – над 1000 гласували в една секция, че те са фалшифицирали изборите и че не е имало живи избиратели, нека да се замислим, че има секции, където пред погледа на българските дипломати гласуват 1500 – 1700 души.
Това е, за да се спрат внушенията, видите ли, в общественото пространство, че щом има много гласували, значи, че има фалшификация. Благодаря още веднъж за вниманието.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Две-три минутки, моля Ви, че нямаме време – заповядайте.
МАРИЯ АСИМИ: Първо, искам да обърна внимание, че за първи път тази година видях израза „на терен“, за първи път бях в секционна избирателна секция. (Реплика: „Къде?“)
В София в СИК – Секционна избирателна комисия, ако грешно съм се изразила.
На мен ми направи също впечатление, че в Турция избирателната активност в дадена секция е била 1,7 хора за една минута, но в Англия в Лондон – 1,9. Ние плюем, че в Турция има такива проблеми, но трябва да Ви кажа, че практически не може да стане това и не съм съгласна с господина. Защото, докато напишеш трите му имена, личната му карта и ЕГН-то, да му дадеш картата, ако е машинно гласуването, за да гласува или бюлетината, то минава една минута, колкото бърз да си и пъргав да си. Ние дори по мое предложение направихме две секцийки от буква „А“ до буква „М“, за да става по-бързо и да не чакат хората – физически е невъзможно това.
Но да ви кажа, че има големи неуредици, много хора не са компетентни. Този път тези протоколи бяха доста объркващи и хората, които не бяха подготвени, в комисиите и оттам тръгнаха грешките. В „Арена Армеец“ се чакаше и дори имаше едно забавяне от госпожо Манолова – час и половина със скандалите. Да Ви обърна внимание на всички, които казвате да не идваме заради пандемията, че там бяхме човек върху човек с чувалите – там нямаше пандемия, нямаше маски.
Обърнете внимание, когато се правят тези протоколи, да бъде поотделно машинното гласуване, а и не ги лишавайте хората от хартиен носител. Много от хората, които идваха в секцията, изпитваха някакво неудобство от машините, като много интелигентни хора желаеха да гласуват с бюлетина по класическия начин, и не можеш да ги лишиш от това право.
Аз благодаря на всички Вас, че сте изключително загрижени за българите, които са извън страната. Имат прав, така е и нека да гласуват. Моите уважения, но не мога да се съглася, че хората, които си оставят данъците в другата държава, имат по-големи права от нас, които сме тук в момента.
Ние ще привлечем 180 хиляди гласоподаватели извън България, но 3,5 милиона българи, които не отидоха до урните и които бяха за гъби, за риба, аз питам: защо не направим нещо да привлечем българите, които са в България да ходят да гласуват, а ние се грижим за хората, които са зад граница? Моите уважения! Благодаря, защото сте мислили за мен. Но, който иска да гласува, намира начин – да, с двойно гражданство съм европейско и мога да гласувам и там, и тук, за мен е все тая. Никой не мисли за българите да ги привлечем, да дойдат тези хора. Всеки казва: „Отвратен съм!“, а утре ще се отвратят.
Забравих да Ви поздравя. Добре дошли, и дай боже, да не ни позволите да се отвращаваме!
Не може да се казва, че българите са пренебрегнати в чужбина. Те са отишли по някакъв повод, изгони ли сме ги, но за българите, които са тук, какво направихме за тях? В училищата нямаше никъде рампи – Бог да ме прости, че казвам сакат човек, но как да се кача, като няма рампи? Просто много неудобства има, не е помислено, а може би в училищата ще има сакати дечица и за тях трябва да се помисли.
За пощата не съм съгласна с всички, които сте го предложили, особено за Българските пощи. Не мога да се съглася, че са експедитивни и дори са много допотопни вътре. Обидно ми е, че го казвам като българка.
Колкото до госпожа Ива Митева, но нея я няма, защото съм си отбелязала нейните параграфи, отбелязала съм си и госпожа Манолова, но отделно ще я занимавам, защото са много – чл. 25а, ал. 3, чл. 25в, ал. 1 и 2, всички тези неща съм ги отбелязала, които ме интересуват...
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Още една минутка имате.
МАРИЯ АСИМИ: … и от които не съм доволна, помислете за следващите избори. Може да има след четири години без президентските, може да има и след три месеца.
Мисля, че се бърза много и ако основна тема на новия парламент е Изборния кодекс, а не тези, които нямат пари да си купят парче хляб, то мисля, че е много грешна политика. Много е важен Изборния кодекс, правилно е. Когато има съзнателни хора в Комисията няма, няма никакви шашми или как да го назова – злоупотреби, когато има някой непочтен и някъде ги прави, но грешките се носят в чернова, много искам да я видите – чернова от тези избори. Този път къде са грешките и къде са неудобствата, които трябва да ги промените?!
Желая Ви успех и давайте право на гражданите, обикновените, нали така ни назовават, защото Вие сте сложни, ние сме обикновени, давайте ни думата и на нас.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Заповядайте.
После изказване от Министерството на външните работи и след това приключваме с още едно-две изказвания.
ВАНЯ НУШЕВА: Благодаря Ви, аз съм Ваня Нушева от Асоциация „Прозрачност без граници“.
На първо място, бих искала да поздравя народните представители за това, че след приключване на изборния процес стартира дискусия по промени в изборното законодателство. Обикновено дискусиите в Народното събрание се случват непосредствено преди провеждане на избори.
Сега всъщност може да се окажем в парадоксалната ситуация, че такава дискусия се провежда едновременно след провеждане на изборите и преди следващи избори, което означава, че всъщност трябва да имаме едно много ясно преценяване на това кои са необходимите промени в изборното законодателство и с какъв хоризонт разглеждаме тези промени. Но тъй като промените за изменение в Изборния кодекс на първо четене предполагат един концептуален подход, аз бих искала да потвърдя само, че „Прозрачност без граници“ е изградила една ясна концепция за това какъв би следвало да бъде българският модел за провеждане на избори, и в тази връзка днес предоставихме нашата публикация с оценка на дефицитите в изборния процес и предложения за промени. Предоставихме я на ръководството на Народното събрание и на ръководителите на парламентарните групи. Така че няма да навлизам в детайли, в конкретика по отношение на предложенията, които са включени тук.
Най-общо виждаме значителна част от предложенията, които са включени в четирите законопроекта, в четири от законопроектите, като предложения, които опитват да търсят отговор на съществени проблеми в изборния процес. Накратко, по оценка на Асоциация „Прозрачност без граници“ е необходимо да бъде търсен отговор на шест големи важни въпроса в изборния процес.
На първо място, създаването на избирателен регистър, създаване на точни и коректни избирателни списъци. Виждаме, че има подобни предложения в тази връзка.
По отношение на формирането и капацитета на изборната администрация, необходима е промяна в начина, по който се формира изборната администрация, не само на централно ниво, но ни на ниво районни и секционни избирателни комисии. Като наред с политическия принцип за формиране на администрацията, е необходимо да бъде включен и принципът за експертизата, защото при нас липсва експертен принцип в работата на комисиите, липсва съхраняването на създаден капацитет.
По отношение на точното и коректно отчитане на резултатите, разбира се, има множество предложения, множество технологии могат да бъдат използвани. Тук само бих искала да отбележа, че по отношение на идеята за регионалните преброителни центрове има оценка на ефекта от регионалните преброителни центрове, ние през 2011 г. наблюдавахме как се осъществи този процес, и това е отразено в доклад на организацията.
Искам да Ви уверя, че там в рамките на преброяването в една община нямаше нито една сгрешена, нито една надраскана бюлетина, нито една унищожена бюлетина. Но тук дискусията е по отношение на това какви технологии да бъдат използвани, очевидно ще продължи. Много различни предложения има за използването на различни технологии. Това, което всъщност трябва да си изясним – ние колко и какви технологии трябва да използваме в изборния процес. Дали е удачно натрупването на всички тези технологии, които обсъждаме в момента, или да се върви към един по-изчистен модел?
Още две теми по отношение на справедливия и равнопоставен достъп и по отношение на финансиране на предизборната кампания, включително ефективния контрол от страна на Сметната палата. Това са шестте теми, които по наша оценка е необходимо да стоят във фокуса на вниманието на народните представители.
Виждаме, че част от тези въпроси са разгледани в законопроектите. Важно е всъщност две неща на този етап да си изясним – каква цялостна концепция за модела на провеждане на изборния процес искаме да имаме в страната – това предполага една значително по-задълбочена и дълготрайна дискусия, не зная дали Народното събрание ще има възможност за това, и второ, да съсредоточим вниманието си практически върху детайлите по предложенията, по които има постигнат консенсус, защото понякога дяволът е в детайлите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми членове на Правната комисия, колеги от другите институции.
Ние нямаме функция около организацията за гласуването, това е прерогатив на ЦИК и на СИК.
Гласуването с машини. Много е важно да се уточни как точно да бъдат изпратени тези машини. Как ще бъдат охранявани? Къде ще бъдат охранявани? Знаете, че по-голямата част от нашите секции в чужбина са извън консулските и дипломатическите представителства.
Иначе в нашите представителства няма проблем да го организираме, но извън тях на практика ние не можем да контролираме този процес.
Техническа поддръжка. Много е важен също този въпрос. 465 секции в 69 държави имахме на последните избори. Ако се смъкне прагът, те ще се увеличат. В най-различни екзотични дестинации, включително Сингапур, Сао Пауло – невъзможно е техническата поддръжка, казвам го честно – според мен.
Другият голям проблем е връщането на изборните книжа. Доколкото разбирам машините ще станат част от изборните книжа. Сега в Закона е записано, че те се връщат с дипломатическа поща. Дипломатическа поща означава куриер, който отива, взима съответните бюлетини, които досега бяха малки – 60 см горе-долу, а сега ще бъдат много по-големи, тоест те също ще бъдат обемисти, и взима всичко и го носи като ръчен багаж Невъзможно е машината, изборните книжа да бъдат като личен багаж. Това е ако отпадне като дипломатическа поща, можем да използваме куриерски фирми и това вече ще ни облекчи, въпреки че, естествено, ще има своята стойност.
Видео-наблюдение. В посолствата, в консулствата това е напълно възможно да го организираме. Извън тях обаче ние сме на територията на чужда държава и там трябва да се съобразим с тяхното законодателство. Това е един проблем, който трябва да се обмисли внимателно.
И последно – гласуване по пощата. По принцип аз съм фен на това гласуване, обаче в някои в от законопроектите МВнР по някакъв начин е включен в самия изборен процес. Това противоречи на нашите ангажименти. Нашите функции се определят от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, от Виенската конвенция за консулските отношения и, естествено, Законът за дипломатическата служба на Република България. Не можем да излизаме от тези функции, особено за нашите дипломатически представителства, които са на територията на трета държава. Така че нека нашата функция остане логистична, подпомагаща, но не и да влизаме в рамките на изборния процес.
Имам една молба. Ако може да ни включите в институциите, от които да поискате писмено становище, защото становището ми е 9 стр. Не искам да отнемам повече време. Но са важни детайли, както каза колежката, която говори преди малко – дяволът е в детайлите, а това са проблеми, които ще ни позволят да направим един нормален изборен процес в чужбина. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Вашето становище може ли да бъде с конкретни предложения към него или…?
ИВАН КОНДОВ: Да, да, разбира се.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Имаме въпрос имаме към МВнР.
ХАМИД ХАМИД: Може ли един конкретен въпрос, ако може да ми отговорите? Евентуално нашето представителство в Лондон какъв човешки ресурс и колко хора ще трябват – да преброим примерно 280 аплика бюлетини?
ИВАН КОНДОВ: Нямаме такъв ресурс. 280 хиляди аплика е невъзможно. Една 7-членна секция брои часове народе примерно 700-800 бюлетини. Седят цяла нощ. Оттам нататък имайте предвид какво ще бъде, ако са хиляди, които ние трябва да…
АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Вътрешното начало при нас е да направим българска машина, която вече имаме, която за най-голямо съжаление не можа до спечели търга, независимо че тази машина е на много по-високо технологично състояние и развитие от машините, които дойдоха в България и които бяха употребявани – 3000, гарантирано, а останалите не разбрахме откъде дойдоха поради търговско право на вносителя да запази тайна – мисля, че те също бяха употребявани, срещу нашите нови машини.
Най-важното, което сега искам да Ви кажа. Моля чуйте много внимателно, защото това е предложение по почти всички предложения, които имате за изменение на Изборния кодекс. Ще чуете нещо, което знаят студентите по IT във втори курс на техническите университети. Какво искам да кажа? Искам да кажа следното: фундаменталната необходимост за честността на машинното гласуване е, че не се гарантира само от машините. То ще се гарантира от ръчно броене, повтарям – ръчно броене на машинните разписки в машинната урна, което хората проверят и пускат, и съпоставянето им с този дългия протокол, който излиза от машините.
За студените, за които говоря, знаят, че това са три отделни IT функции, които да се запишат в протокола, във флаша и да се запишат в хартийката, които са абсолютно независими една от друга. Човекът може да си види хартийката, да си я пусне, за да е спокоен, че ще му бъде проверен гласа, но когато не се броят, както е записано в почти всички предложения, че остават, събират се машинните гласове, опаковат се и не се броят. Затова много моля, ще направим специално официално предложение – да отпадне не броенето на машинните разписки. Моля Ви, тези които разбират от IТ – напълно ме разбират, или ако трябва да направим специално консултации по този въпрос. Нашата цел е да бъдат не монетарна част за машините, които искаме да доставим сега – новите, които ще трябва да допълнят тези машини до 12 хиляди, а поне България да бъде в едно нещо, което е добро в света, а то ще бъде честно машинно гласуване. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Разбрахме аргумента за ръчното броене на машинните разписки. Тук ни го обяснихме. Ще го взема предвид и ще го споделя с колегите. Благодаря Ви.
Имате две минути. След пет минути преминаваме към гласуване на първите шест законопроекта.
ИВА ЛАЗАРОВА: Благодаря Ви.
Ние сме Организация, която наблюдава изборите в последните 15 години. Отвъд нещата, които вече обсъдихте и за които има редица предложения, искам да насоча вниманието Ви към още две промени, които са в два от законопроектите. Първото се отнася до намаляване на прага на преференциите от 7% на 5%. За нас това е важен момент в Изборното законодателство, тъй като преференцията е инстРадостинт за по-висока степен на участие на гражданите в изборите и оттам в политически процес като цяло, а чрез нея се дава и допълнителна възможност на гражданите да персонализират избора си. Всъщност тя е най-близкия елемент до мажоритарното начало. С всеки вид избори преференциалното гласуване се припознава от все повече гласоподаватели от 35% през 2014 г., до 43% сега, на последните парламентарните избори. Според нас намаляването на прага на преференцията в още по-висока степен ще мотивира, от една страна, кандидатите да провеждат активна кампания и да се ангажират с проблемите на избирателите, а от друга самите гласоподаватели ще имат реална възможност да дадат своя глас за хората, които познават и уважават техните общности.
Второто предложение е свързано с ограничаването на броя на присъстващите застъпници, политическите представители в секциите – по един от дадена политическа партия, коалиция или Инициативен комитет. В условията на пандемия и с оглед необходимостта от спазване на определени здравни мерки това предложение ще доведе до намаляване на присъстващите в изборните помещения. Смисълът на квотите в изборната администрация е различните представители да се контролират взаимно и секционните комисии отговарят по отношение на прилагането на Изборния кодекс в изборните помещения, районите на секциите, и трябва да осигурят свободното гласуване и спокойно протичане на гласуването.
Освен тях обаче в Изборния кодекс са предвидени застъпници и политически представители, които защитават правата на кандидатите в изборната надпревара. Тук обаче искам да посоча няколко числа в тази връзка с техния брой. На последните парламентарни избори те бяха близо 72 хиляди души. През 2017 г. бяха малко над 85 хиляди души. Нашата позиция от 2014 г . досега е, че една от фигурите и по-скоро тази на политическия представител, трябва да отпадне, като аргументите за това са сходните им функции, а също така множеството сигнали за жалби, медийни разследвания, свързани с тези фигури, изборни нарушения и злоупотреби. Подобен подход, разбира се, би показал отговорността на политическите партии към организацията и подобряването на изборния процес, а не само към изборния резултат.
Има редица процедурни организационни промени, по които няма никаква необходимост да бъде променяно законодателството, но могат да улеснят значително администрирането на изборния процес и отчитането на резултатите. Те, разбира се, ще бъдат в голяма степен от значение как се прилага от една нова ЦИК, към каквато очевидно се върви – професионална, и, надявам се, с намален състав. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Последно изказване? Има ли някой?
Една минута, след което закривам дебатите.
ХРИСТИНА ЦЕНОВА: Добър ден! Първото нещо, което искам да кажа е, че минавайки към 100% машинен вот Вие нарушавате правата на хората, които искат да гласуват с хартиена бюлетина. Защото тук виждаме, че ще защитават нашите граждански права.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: В кой Законопроект, защото има различни решения на този въпрос. В нашия законопроект се запазват 50% за хартиено гласуване при желание на гласуващите.
ХРИСТИНА ЦЕНОВА: Тук имаше Законопроект, който 100%...
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Затова трябва да казваме за кой Законопроект говорим.
ХРИСТИНА ЦЕНОВА: Не мога точно да Ви кажа за кой, но просто се спомена 100%. След като всички тук са да защитават нашите граждански права, мен ме интересува в ЦИК има ли гражданска квота на граждани, които да бъдат в ЦИК и да наблюдават също протичането на избирателния процес?
След това. Всички тези законопроекти, които се внасят, не е ли редно вносителите да правят едно обсъждане с гражданите преди да го внесат или пък по време на първо четене? След като всички тук говорим за граждани, граждани, граждани…ами, добре е наистина да се чуе и нашата гражданска позиция. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Това, което правим в момента е именно това.
ХРИСТИНА ЦЕНОВА: Да, ние го правим, само че добре беше всички вносители да ни запознаят с тези законопроекти, нали? (Реплика извън микрофоните: „На сайта на Народното събрание са. Веднага след внасянето им в Деловодството ги качват“.)
Аз Ви разбирам, но например може да ми е приятно да се срещна лице в лице с Вас и да говорим, нали?
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Когато защитаваме обществения интерес не е важно на единия човек да му е приятно, нали, то си има практика.
ХРИСТИНА ЦЕНОВА: Не, на много хора. Ние затова казваме…
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Законите трябва се знаят, решенията ги има. Благодаря Ви.
Закривам дебатите.
Някакви други предложения има ли процедурни?
Пристъпваме към гласуване. Имаме списък с членовете на Комисията. Всички, освен не присъстващия господин Зарков, който е със симптоми на ковид, са се разписали в протокол. Ще бъдат отбелязани сега гласовете по време на гласуването.
Госпожа Анна Александрова е въвела практика в платформата, която свързва членовете на Правната комисия, да има възможност да се упълномощават отсъстващи членове. Аз засега спазвам това нейно решение. В бъдеще, ако продължаваме по този начин и може да имаме проблеми, ще го отменя. Само присъстващи членове от тук. (Реплики извън микрофоните.) Ние вече сме го уточнили. Това е технически въпрос. С радост ще взема Вашите съвети относно водене, практика за комуникация. Тук има засега един вайбър групи.
Колеги, подлагам на гласуване по то. 1 от дневния ред: Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-2, внесен от Христо Любомиров Иванов и група народни представители.
Моля, който е „за“ приемане на Законопроекта, да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект по т. 2 за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 154-01-9, внесен от Ива Митева Йорданова-Рупчева и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува сега.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
По т. 3 – обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Мая Божидарова Манолова-Найденова и група народни представители.
Моля, който е „за“, да гласува сега.
За – 3, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема.
По т. 4 – имайте предвид, че ние ги обединихме Вашите и двата. (Реплики извън микрофона.)
Добре, сега ще ги гласуваме отделно.
Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Христо Любомиров Иванов, Антоанета Димитрова Цонева и Ивайло Николаев Мирчев относно дистанционното гласуване.
Моля, който е „за“, да гласува сега.
За – 3, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема. (Реплики извън микрофона.)
После ще Ви представим списък с точния начин на гласуване. (Реплики извън микрофона.)
Аз ще ги обявявам, добре.
По т. 5 – обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува сега.
За – 5, против – 7, въздържали се – 2
Не се приема.
Колеги, т. 6 – обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Николай Димитров Хаджигенов и група народни представители.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 1, против – 7, въздържали се – 6.
Не се приема.
По отношение на измененията в изборното законодателство, гласуването приключи.
Някакви процедурни въпроси преди да преминем към… (Реплики извън микрофона.)
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми господин Председател, съжалявам, че взимам пак думата, но бърза процедура по начина на водене.
Изчаках народно да мине гласуването. Само да отбележа, че начинът на гласуване било то в Комисия, или в зала, се урежда в Правилника или във вътрешните правила Комисията. То не е от прерогатив на Председателя, а от Правилника. Така че се радвам, че се придържаме към действащите правила и в правилата, които са приети сега в Комисията по новия правилник.
Само да отбележа, че не става въпрос за лично решение на Председателя, който и да е той, а е в Правилника и се надявам вече в бъдеще – поне аз не видях днес вътрешни правила на Комисията, мисля, че е редно да бъдат разпространени подобни на колегите, които са от Комисията.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Отговарям веднага. В рамките на трите дни, в които съм председател на Комисията, установих, че за последните 10 години Комисията по правни въпроси не е приема свои вътрешни правила. Ангажирам се да приемем такива правила, за да можем да обезпечим именно този технически въпрос и по то начина на водене, естествено, начин на комуникация между самата Комисия, начин на упълномощаване и така натакът. Приемам.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми господин Председател, скъпи колеги! Имам процедура, която ще ни върне към дневния ред. Процедурата е за прегласуване за дневния ред по т. 3. Мисля, че Правилника е категоричен в чл. 81, а то е, че законопроекти и решения по една и съща тема, по един и същи закон, или по една и съща тематика се гласуват заедно. Не можем едното да го включим в дневния ред, а другото да не го включим с гласуване, но за да не спор за действието на чл. 81, просто предлагам да прегласуваме, да включим Проекта на госпожа Манолова, защото тя беше в съседната зала и водеше Комисия и някак не е коректно да използваме този факт, че тя е в невъзможност да се защити и да гласува за предложението си. Изпаднахме в ситуация да се окажем с единия от двата проекта, които уреждат една и съща материя. Моля, колегите, да прегласуваме това – да включим Проекта на госпожа Манолова за налагане на мораториум в дневния ред и да разгледаме двете проекторешения едновременно.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Тъй като действително възникна въпрос в обхватността на чл. 81 от Правилника, единственият възможен изход е да прегласуваме да присъства в дневния ред предложението за решение на госпожа Манолова.
ХАМИД ХАМИД: Колеги, само да допълня, че дори и да не го приемете, аз ще предложа изменение в Проекта на госпожа Нинова, които ще повторят буква по буква предложенията на госпожа Манолова. Няма смисъл да упорстваме.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Преди да преминем към т. 7 и т. 8, които вече съществуват, предлагам да прегласуваме добавяне в дневния ред Проекта на госпожа Манолова.
Моля, който е „за“ добавянето на Проекта на госпожа Манолова, да гласува сега.
За – , против – , въздържали се – .
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Ако правилно съм разбрал, нормата, описана в Правилника, трябва да ги гласуваме заедно, а не поотделно дали да присъединим този отново, тоест или приемаме въобще решение за мораториумите, или не. В тази хипотеза ние репликираме отново гласуването и, естествено, те гласуват и не искат, което някак си не кореспондира с Правилника. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Не, ние гласувахме за добавяне на точки в дневния ред. Чл. 81 при обсъждане на Законопроект. Тук имаме Проект за решение, което въобще не можа да попадне в дневния ред, защото не беше гласувано. Единственият начин да попадне в дневния ред и евентуална по аналогия, госпожо Манолова, да се прилага чл. 81 и да се разглеждат заедно, е да присъства в дневния ред, но тъй като то не можа да стигне до дневен ред, не се прилага чл. 81.
МАЯ МАНОЛОВА: Извинявайте, моля Ви, четете си Правилника и погледнете каква е била парламентарната практика до този момент. По отношение на решенията се прилагат абсолютно същите правила. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Манолова…
МАЯ МАНОЛОВА: Ако Вие не знаете, попитайте тези около Вас.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Ние Ви направихме услуга в момента и го приехме, но Вие най-вероятно не сте разбрала. В момента Вашият Проект за решение беше приет, точно защото е принципен, затова не мога да се съглася с Вас, а, за съжаление, и хората около мен не са съгласни с Вашето становище.
Прие се Вашият Проект за решение, става част от дневния ред.
МАЯ МАНОЛОВА: Вижте, това е А и Б в парламентаризма. Един и същи Проект на решение или на Законопроекта по една и съща тема, който е внесен надлежно и в срок, се разглежда с друг със същия предмет. Това не е от вчера, не е от днес, не е от утре, това са основни правила. Винаги е било така.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Продължаваме.
По т. 7 от дневния ред – обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, внесен от Ива Митева Йорданова-Рупчева и група народни представители.
Първо да представим Проекта.
ИВА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще бъда много кратка предвид напредналото време. Със Законопроекта предлагаме намаляване на държавната субсидия от 8 лв. за един действителен глас на 1 лв. Знаете, това беше волята на над 2,516 млн. български граждани на референдума на 6 ноември 2016 г. Няколко пъти беше променяно това решение в Народното събрание, последвано от отваряне на финансирането за политическите партии в предизборните кампании, така че тук ясно заявяваме, че това е нашата първа стъпка в посока на преразглеждане на финансирането на политическите партии. Ако това решение бъде прието, ще предприемем и втората наша стъпка, свързана с широки консултации и задълбочено обсъждане на нов модел на финансиране на политическите партии.
Искам тук да обърна внимание, че след като беше прието отварянето на финансирането през 2019 г. има остро негативно становище на ОСС по Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2020 г., в което те изразяват своето несъгласие по това финансиране, което Народното събрание прие. Има препоръки на Съвета на Европа, знаете, имахме мониторинг от Групата държави срещу корупцията, те също се сезираха след тази промяна. Така че мисля, че трябва да се седне да се преразгледат всички международни стандарти и да се вземе наистина едно сериозно отговорно решение по очертаване на нов модел на финансиране на политическите партии. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Моля за въпроси, дебати и становища.
Имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние от Българската социалистическа партия сме заявили многократно, че сме против такъв Законопроект. Считам, че демокрацията е една доста скъпа стока, ако мога така да се изразя, и ако ние не плащаме за нея, на един по-късен етап ще плащаме доста по-скъпо, даже бих казал прескъпо, защото през задната врата в политика ще влязат олигархи, бизнесмени, мутри, ако щете. Може да викаме „вън!“, колкото си искаме, но те ще влязат през своите така наречени лейтенанти. Това е истината. Затова трябва да плащаме, защото ако сега ние не плащаме за развитието на демокрацията и за нейната поддръжка, в един по-късен етап ще трябва да се отказваме и да плащаме чрез отказ от свободи. Също така имам чувството, че по този начин се цели и ще се намали и политическото представителство на гражданите в парламента. Смятам, че личните свободи, обществените свободи, загубата на широко политическо представителство е достатъчно основание, което трябва да ни светна червена предупредителна лампа и всички ние да намерим един компромисен вариант.
Аз момента не мога да кажа колко е справедливата сума, която трябва да се плаща, но както госпожа Митева заяви, ние в момента, и преди това дори, сме подложени на едни мониторинг, имаме становище на Организацията на Съвета на Европа и има достатъчно международни стандарти, които говорят в посока, че се плаща. Така че ние сме категорично против това предложение, но сме готови да участваме в дебата за получаването на една справедлива субсидия, който ще спомогне за развитието на политическия живот на всяка една партия, пък било то и извън парламентарно представена. Благодаря Ви.
ПРЕД. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря.
Госпожо Каназирева.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Колеги, аз ще бъда съвсем кратка. Имам специално, госпожо Митева, към Вас един въпрос, може би защото съм от 3 дена народен представител и не сами ясни много игрите, но как така преди точно половин час не уважихте вота на 2,5 млн. души, гласували за мажоритарен вот, а сега за 1 лв. го уважавате, като в същото време предлагате също достатъчно голяма сериозна и тежка промяна в Изборния кодекс, която съответно, както виждаме всички, се готвите за избори, не виждаме така поемането на отговорност, Искам да ми обясните този двоен аршин към двете точки от Вашия референдум. Благодаря.
ИВА МИТЕВА: Госпожо Каназирева, мисля, че промяната на субсидията от 8 лв. на 1 лв. не е такъв съществен елемент от изборите, какъвто е промяната на изборната система. Не знам дали Вие въобще осъзнавате колко сериозен въпрос е смяната на изборната система от пропорционална в мажоритарна. Самата аз Ви казах колко пороци има Вашият закон, казах Ви, че има срокове за приемането на такива закони и категорично заявих, че ние не сме против мажоритарната система.
Напротив, казах Ви, че ще внесем предложение между първо и второ четене, с което категорично ще заявим в това изменение и допълнение и на Изборния кодекс, че пропорционалната изборна система за избори за народни представители ще се прилага до първите редовни избори за народни представители, което ще реши, че ако има избори и след тези избори ние сме в Народното събрание и имаме необходимо мнозинство, ще се започнат сериозни разговори за промяна на изборната система.
Така че никога не съм казвала, че ние сме отказваме от мажоритарния вот, напротив, ни искаме мажоритарния вот, но едно е да имате гласове за 1 лв. субсидия, едно е да имате гласове за смяна на мажоритарна изборна система.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Изобщо не съм съгласна и не ми се карайте, ако обичате! Вие бяхте избрана със 163 гласа.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Бих си позволил да взема думата много спокойно, без да се караме. Въпросът с предложението на ГЕРБ относно мажоритарната система, има два аспекта: единият аспект е юридическият – Вие бяхте извън залата, когато го обсъждахме – и там има много сериозни аргументи във връзка с това, че този законопроект твърде много прилича на Вашата Конституция, която предлагахте, което категорично не отговаря… (Реплики извън микрофоните.)
Характеристики не правя.
Вторият е политическият аспекти, госпожо Каназирева, че недоумявам защото Политическа партия ГЕРБ не опитва, търсейки обществено одобрение, да консумира чужди идеи. Идеята на протеста за нова Конституция и Велико народно събрание не искаха хората да я предлагате Вие. Така е и с нас. Ние не желаем Вие да ни предлагате нашия Законопроект, когато му дойде времето. (Реплика извън микрофоните.)
Това е наша работа, госпожо Каназирева, и ние ще го направим. Бъдеще сигурни!
Да, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Процедура, господин Председател.
Отдавам го на Вашата неопитност и вероятно очевидна амбициозност да демонстриране не само правни, но и политически амбиции. Но в началото започнахме с призив в Правната комисия да се влага повече разум, отколкото емоции. Моля Ви, още сте на първо заседание. Не съм член на тази комисия, вземам думата като народен представител.
Приключихме въпроса с гласуването на Изборния кодекс. Да не се връщаме назад. Въпросът към госпожа Митева беше резонен с оглед на позоваването на двата въпроса от част от референдума. Тя отговори. Мисля, че няма нужда отново до изостряне на политическия тон и подобни реплики, особено в Правната комисия Дамите от двете Ви страни прекрасно знаят тази комисия как работи. Мисля, че смирение е нужно. Благодаря.
ПРЕД. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Да, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, Това Ви е първо заседание, разбира се, някои неща са Ви простени, но по нашия правилник по процедури може да давате думата само на членове на Комисията. Вносителите на законопроекти, както колкото и уважаеми да са нашите гости, като госпожа Атанасова, нямат право на процедурни въпроси.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хамид, аз не съм я давал.
По отношение на т. 7 от дневния ред.
АТАНАС СЛАВОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Въпросът наистина е сериозен, принципен и аз ще си позволя да изразя позицията, както на демократична България така и да вплета моята конституционна експертиза.
Първо, Демократична България многократно е заявявала, че подкрепя система, при която политическите партии разполагат с достатъчно публичен ресурс, но при въвеждане на строги правила за отчетност, да е ясно финансирането, което идва от държавния бюджет за какво се изразходва по пера. Но този въпрос има и по-широк контекст. В миналия парламент няколко български неправителствени организации, включително и академична организация „Българска асоциация по политически науки“ и организации, като „Прозрачност без граници“ имаха декларации, становища, тогава, когато се променяха промените във връзка с финансирането, които много ясно и аргументирано казаха защо приетата промяна със субсидия 1 лв. не отговаря на съвременните стандарти за финансиране на политическите партии, поне в Европа – говорим за Европа.
След това, в резултат на обществения дебат се върнахме в настоящото състояние, където субсидията е 8 лв., пък има неограничени дарения от частни субекти, което е нонсенс – това със сигурност трябва да се промени, крие много рискове и Комисията за противодействие на корупцията „Manual“ също дава определени препоръки, GRECO и да не изреждам всички международни институции.
Така че позицията на Демократична България – да, необходима е промяна, но ние бихме подкрепили режим, при който политическите партии, защото носим конституционна роля, така наречената конституционализация на ролята на политическите парти, част от тъй наречения рационализиран парламентаризъм. Именно заради тази особена конституционна роля дължим отчетност пред гражданите как използваме субсидиите, но имаме ангажименти към политическия процес, които се разпростират и към образоване на нашите членове и на нашите съмишленици, което в други държави е уредено с така наречените политически фондации.
Да не навлизаме в дълбочина в този дебат. Вероятно при второ четене, ако бъде придвижен напред Законопроектът, ще имаме по-подробна дискусия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Няма как за пореден път да не се съглася с господин Славов, абсолютно е прав – 1 лв. субсидия е нонсенс.
Не мога да се съглася, че той е недостатъчен само по стандартите на Европа и за стандартите на Африка също е недостатъчен, господин Славов.
Този дебат е в българското политическо пространство от много години. Спомняме си още от 90-те години за разразилия се дебат и за двата варианта за финансиране на политически партии. Единият вариант, който дълго време българската политическа система беше възприел, това е държавата да финансира политическите партии, като обаче наложи сериозни рестрикции върху режима за дарението от юридически и физически лица.
Другият вариант, който също си има своите привърженици – така е и по света, не се прилага само един вариант – е никакво финансиране от страна на държавата, но по-свободен режим за даренията. Имали сме възможност през годините да кажем нашето становище, че ако българската политическа система възприеме единия вариант, трябва да освободи другия. Затова твърдейки, че 1 лв. е изключително недостатъчна субсидия, в случай че текстът бъде приет, между първо и второ четене ДПС ще предложи 0 лв. субсидия за партиите, защото за партии от размера на ДПС – едно е равно на нула. Нещо повече. Осем е равно на нула. 8 лв. субсидия е достатъчна за големи партии, като ГЕРБ и БСП –БСП беше голяма партия по едно време. Тогава на тях им стигаше този ресурс, на нас не ни стигна. Ние, за да участваме на тези избори, взехме банков заем. За тези избори взехме банков заем, да си покриваме разходите на партията, без кампания горе-долу се справяме. Но, за да участваме в една кампания, ползваме банков заем.
Затова, колеги, всичко под 10 лв. е равно на нула. Така че Вие ще получите нашето предложение 0 лв. субсидия. Оттам нататък на Вас оставам да освободите другия режим, да видим как ще реагира тогава обществото.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Току-що господин Хамид отвори пазара за политическите партии. На практика това се случва с това предложението и с предложението от 1 лв., защото всички политически партии излизат буквално не тезгяха и политиките, които те следва да провеждат, а именно за защита на определени политики, било то социални, икономическата сфера, на определен кръг от граждани – тези, които се припознават в съответната политическа партия, ще бъдат подменени от тези, които финансират партиите. До настоящия момент партиите се финансират от държавата при един прозрачен и строг контрол на същата държава за това за какво се харчат тези пари. Те се харчат за политическа дейност.
Тоест приемането на това предложение от 0 лв., 1 лв. или 2 лв. – няма никакво значение. Разбира се, ние сме готови да обсъждаме и дебата. Този дебат сме го водили много пъти. Обсъждането на размера на субсидията, която следва да получава всяка една политическа партия, съответно за подкрепата, която тя е получила на съответния вид избори, е един въпрос. Но тук е принципен въпросът изсветлява ли се финансирането на политическите партии, защото ДПС говорят за 0 лв., но в същото време те предлагат изсветляване на медиите, тоест на собствениците на медиите, а, от другата страна, предлагат да се отвори изцяло финансирането на политическите партии от всякакви субекти, включително и от чужбина. Включително тук може да стане финансиране примерно, което няма пречка според тяхното предложени, и от терористична организация. (Реплики извън микрофона.)
Ами, вижте го в предишното предложение. Вижте го много добре.
Така тук въпросът е принципен – ще остане ли финансирането на политическите партии от държавата при прозрачни, ясни и точни условия, или те ще се финансират от физически, юридически лица, дори чуждестранни юридически лица, под някаква форма и те, естествено, ще бъдат зависими чий политики тогава ще защитават – тези на държавата, или тези на субектите, които ги финансират.
По отношение на другата реплика на господин Хамид. Господин Хамид, БСП винаги е била по-голяма и ще остане по-голяма от БСП. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Дуплика?
Казвайте, господин Хамид, и продължаваме с колегата Хаджигенов.
ХАМИД ХАМИД: Господин Попов е мой приятели и наистина беше последният човек, който не беше говорил глупости, но и той започна. Явно тежкият изборен резултат доста ги е съкрушил.
Нека да припомня, че ДПС предложи законопроекти за осветляване и на собствениците на медии, и съвсем прозрачен начин за финансиране на политическите партии, забрана за финансиране от офшорни компании, забрана за финансиране от държавни дружества и такива с държавно участие, забрана за финансиране от физически и юридически лица, които имат задължения към фиска и така нататък. Абсолютно по ясен начин предложихме начина на финансиране на политическите партии.
Това, което стана стана в предишното Народно събрание е да се получи един сговор между ГЕРБ и БСП, които заедно приеха един размер, който устройва само големите политически сили. Но, тъй като вече БСП не е голяма политическа сила, макар и временно да е по-голяма от ДПС в момента, вече тези 8 милиона няма да ги устройва и тях, но те ще го усетят малко по-късно. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хаджигенов и след това господин Чолаков.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Председател, госпожи и господа! Ако не ме лъже паметта – не ми се рови в момента да проверявам, но промените в Изборния кодекс от 2019 г. освободиха финансирането на политическите партии, което означава, ако сте го пропуснали – аз не вярвам да сте го пропуснали – сте се възползвали максимално от тази екстра.
По отношение на твърдението за финансиране от чужбина от терористични организации, като прескочим забавната част, ХАМАС са регистрирани като юридическо лице, но пък са обявени като терористична организация. Получаването на средства от терористична организация е тежко престъпление в целия цивилизован свят, така че не смята за нужно да обсъждаме въобще подобна хипотеза.
Доколкото ако някой желае да бъде финансиран от такъв тип организация, предлагам да си носи кръста или полумесеца, или там каквото си носи. Благодаря.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Да кажа как аз разчитам гласуването на господин Хамид или да кажем предложението на господин Хамид и изобщо позицията на ДПС по този въпрос през последните години. На мен ми се струва, че и господин Хамид в конкретния случай с една симпатична ирония иска да ни предпази от рисковете на популизма. (Реплики извън микрофона.)
Това е ирония на ДПС от няколко години насам и аз се учудвам защо никой не я разбирам.
На мен ми допада, колеги, това, че в тази Правна комисия като че ми започна да се усеща дух на държавност, на усещане към държавността и укрепване и ми се струва, че трябва да продължим в този дух. Всякакви популистки идеи трябва да бъдат конфронтирани със самите себе си, за да се види колко те са опасни за държавата и за обществото.
Така че в този смисъл предложението на господин Хамид ние го разчитаме по този начин.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, други изказвания?
От гостите изказвания?
Прекратявам дебата.
Моля по т. 7 – обсъждане на първо гласуване на Законопроект за Закона за политическите партии, внесен от Ива Митева Йорданова-Рупчева и група народни представители, да гласуваме със „за“ сега.
За – 4, против – 4, въздържали се – 5. (Реплики извън микрофоните.)
Не се приема.

Продължаваме с т. 8:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ОТДАВАНЕТО НА КОНЦЕСИИ, ПРОДАЖБА НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ БОЛНИЦИ И НАЗНАЧЕНИЯТА В ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, РЕГУЛАТОРНИТЕ ОРГАНИ И ПРЕДПРИЯТИЯТА С НАД 50% ДЪРЖАВНО УЧАСТИЕ НА КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Има ли някои от вносителите на Проекта за решение да представи накратко.
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Пред Вас е самият Проект на решение, както и мотивите. Мисля, че не е нужно да ги изчитам повторно. Вие сте се запознали с тях.
Каква е целта на този проект на решение, всъщност каква беше още миналата седмица – да спре раздаването на постове в държавната администрация от това правителство, да се спре раздаването на природните богатства на България на лица, близо до този модел, срещу който всички се борим, да се спре окопаването на този модел, на тази паралелна държава във властта.
За съжаление, обаче пропуснахте този шанс още миналата седмица и виждаме само за 4 дни как този модел се окопа буквално в много важни стратегически за България сфери, каквато е енергетиката, каквито са здравеопазването, лечебните заведения или пък държавните горски стопанства. Разбира се, най-вероятно неговото окопаване ще продължи, затова ние Ви призоваваме да подкрепите предложеното от „БСП за България“ решение, макар и късно, макар и ненавременно, даващ един доста добър гратисен период на този модел на управление на сегашното правителство, както казах, във важни за Българя и стратегически, важни националната ни сигурност сфери, каквато е енергетиката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Някой за становище?
Госпожо Манолова, представете Вашият проект, който е т. 8 от дневния ред.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
С Решението за налагане на мораториум върху определени действия, извършвани от МС в оставка, вносителите представители на ПГ ИСМВ и ИТН настояваме да бъде въведен мораториум не просто върху предоставянето на концесии и определянето на концесионни такси, но и по отношение на вземането и предоставянето на държавни заеми, извършване на разпоредителни сделки с имущество на държавни предприятия, а също така и сключване на договори от МС в оставка.
Факт е и че след 4 април дейността по даване на концесии и даване на съгласие за сключване на различни договори, от които облагодетелстват определени кръгове, върви с пълна сила. Назначенията, които стартираха през месец февруари продължиха през месец март, продължават и в момента. Утре се очакват поредни назначения във Военнопромишления комплекс, в Социалното министерство, в образованието. Очевидно трудоустрояването на заслужени партийни калинки от страна на управляващата партия върви с пълна сила. Наистина това е скандално, което се случва в момента, с всички тези назначения не само в бордови и управителни органи на държавни предприятия, на публични предприятия, но и на всички по-ниски нива.
Ние сме внесли това решение за налагане на мораториум. Нямаше как то да бъде гласувано в петък заедно с решението за Комисията по ревизията. Ако беше внесено миналата седмица, така или иначе можеше част от тези вписвания да бъдат предотвратени. Това обаче, което ще направим паралелно с този законопроект и което вече направихме, е промени в Закона за лечебните заведения. Сега подготвяме и в Закона за публичните предприятия, така че извършените непрозрачно конкурси и набързо да имат възможност следващите принципали, следващите министри да преценят дали да не ги обявят отново публично прозрачно и в интерес на обществения интерес.
Ние ще подкрепим, разбира се, и предложението, което е внесено от „БСП за България“.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Имате думата.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Ние ще подкрепим за налагане на мораториум. Господин Попов излезе, но тук госпожа Манолова е права, миналата седмица идеята на групата на БСП да внесат Проект на налагане на мораториум през предмета и в учредяване на една Временна комисия с изцяло различен предмет е, меко казано, беше абсурдна. Обаче това не попречи на БСП тогава да се нацупят като малки деца защо не им се подкрепя абсурдния начин на внасяне на добра идея. Ние затова ще подкрепим тази идея.
Струва ми се, че текстът, предложен от госпожа Манолова, е доста по-прецизен с едно малко изключение. Има изречение, което налага мораториум върху провеждането на обществени поръчки. Това, от една страна, изцяло ще блокира търговския оборот в страната, от друга страна, ще спре важни обществени поръчки. Ще посоча за пример сферата на здравеопазването – правят се поръчки с доставка на лекарства, медикаменти, на консумативи, така че мисля, че е пресилено да се спират обществени поръчки с мораториум. И ако госпожа Манолова се съгласи да оттегли това предложение в частта за обществените поръчки, ние изцяло ще подкрепим варианта, предложен от госпожа Манолова, защото текстът им е наистина прецизен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Ангелкова.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, господин Председател. Ние също ще подкрепим Мораториума, но е изключително важно да се прецизира текста с оглед на това, което господин Хамид току-що изрази като становище, по отношение на обществените поръчки. Например когато говорим за обществените поръчки, които са свързани с борбата с последиците от коронакризата, изобщо всичко в сферата на здравеопазването и не само.
Също така по отношение на назначенията в държавната администрация. Какво се случва с всички започнати до момента конкурси – по Закона за държавния служител. Всъщност те са извървели някаква процедура до някъде – това означава ли, че всички трябва да спрат и съответно от какъв етап ще продължат след това. Редица правни последици ще настъпят при приемането на този Мораториум в целия му обхват, което на практика ще доведе и до много жалби особено когато говорим за държавни служители и за конкурси, които се провеждат по реда на Закона за държавния служител. Редно е, когато се гласува един такъв Мораториум да се вземат предвид и правните последици след това, защото Ви гарантирам, че ще има поредица от дела и жалби – от физически лица.
Същото важи и по отношение на обществените поръчки – за тези, които вече са стартирали, които, да кажем, са преминали, съществената фаза от тях, и са стигнали до обявяване на избор на изпълнител. Какво се случва, ако вече е избран изпълнител и той е обявен и текат сроковете за обжалване съгласно Закона за обществените поръчки. По същия начин и по Закона за концесиите, така че ние принципно подкрепяме Мораториума, но е важно да се прецизира и да станат ясни правните последици, които ще настъпят от него. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Ангелкова, позволявам си само да потвърдя Вашето становище. Именно по тази причина ние се въздържахме, защото това не беше процедурно начинът за предлагане на такъв Мораториум. Имахме опция, ако си спомнят от БСП, да бъде предложен по прецизен текст в зала. Сега имаме възможност да работим върху текста и да го прецизираме – най-малкото за отговорността на държавата за щети причинени именно поради тези основания, които Вие споменахте.
Колега, Хаджигенов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Председател, госпожи и господа, текстовете следва да бъдат прецизирани, да се въведат изключения конкретно за лекарствата или за някакви средства за борба с пандемията, или нещо от сорта в този момент, защото наистина това е основателно възражение.
По отношение на останалите конкурси конкретно по Закона за държавния служител може да се сложи бариерен праг до някакво ниво, до което да бъдат продължени конкурсите. Тоест до средно ниво от държавната администрация могат да бъдат продължени без проблем, но оттам нагоре трябва да бъдат спрени независимо от всичко и да бъдат продължени. Това е просто пример. Благодаря.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Аз също имам притеснения по отношение на Проекта за решение на госпожа Корнелия Нинова. По-прецизен е Проктът за решение на госпожа Манолова, тъй като предполагам знаете има решение на Конституционния съд № 6 от 2014 г., който се отнася точно за действието на Мораториумите. Да, това решение има срок, това е добре, но смятам че то не трябва да се прилага по отношение на започнали процедури, а за процедури, които започват след приемане и влизане в сила на решението на Народното събрание. Мисля че това е коректното решение и няма наистина да ни изправи пред опасността да бъдем атакувани, включително пред Конституционния съд. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Някой друг за становище?
Заповядайте.
АТАНАС СЛАВОВ: Колеги, действително управлението чрез Мораториуми или Декрети не е първата характеристика на правовата държава, ако трябва да се изразя по-дипломатично, но когато сме поставени в ситуация не просто на смяна на парламента или смяна на изпълнителната власт, а по-скоро смяна на режима, прилагането на подобни мерки трябва да е много ясно дефинирано, ограничено във времето и при спазване принципите на необходимост, пропорционалност и легитимна цел.
От тази гледна точка, и това са принципи изведени в решението на Конституционния съд, което госпожа Председателката цитира, ми се струва, че Проекторешението предложено от госпожа Манолова в много по-голяма степен се доближава до тези принципи, които току-що изредих, именно защото е по-фокусирано, по-специфично – със срокове, с позоваване на действащи нормативни разпоредби, а не просто една бланкетна забрана на всякакви процедури и производства. От тази гледна точка, аз си мисля че „Демократична България“ подчертавайки все пак, че мораториумите са извънредно решение – не са обичайно решение в правовата държава. Ние ще подкрепим Проекта на решение, които госпожа Манолова е предложила, като в същото време, считаме че трябва да се приемат и необходимите промени в действащото законодателство, така че констатирани проблеми да бъдат решени трайно с общи и действащи за в бъдеще правни разпоредби, а не с декрети. Благодаря.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: В продължение на изказването на колегата Славов, ние коментирахме в „Демократична България“ и предложение за две допълнения към решението в редакцията предложена от колегата Манолова в следния аспект:
Първо, Мораториумът да не обхваща сключването на договори за обществени поръчки, а тяхното провеждане, с оглед характера на тези процеси, защото веднъж след като е проведена и приключена процедурата с определен изпълнител, оттам нататък сключването на договора е една задължителна последица, така че по-скоро е важен процесът и какви са условията, как е определен изпълнителят и така нататък.
Още едно изключително важно производство са разрешенията за търсене и проучване. Пак да припомня, в много от случаите обхващат подземните богатства. Има една предхождаща процедура на търсене и проучване, и веднъж дадено това право – да търсиш и проучваш, после ти автоматично „на прецизно“ ставаш концесионер. Всъщност това също е важно да мине в обхвата на Мораториума.
ФИЛИП ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, съгласен съм че може би текстът предложен от нас има нужда от прецизиране, но по-прецизен текст може да се направи миналата седмица. Сега, докато Вие прецизирате пет дни, Борисов освен, че игра футбол се и бетонира в енергетика, здравеопазване, култура, земеделие, да не ги изброявам всичките. И в културата – масово се сменят директори на театри в страната – в този момент докато ние говорим.
Аз предлагам двата проекта за решение да бъдат обединени и мисля че може да се стигне до един общ, тъй като засягат една и съща материя, да бъдат обединени в едно общо решение. Благодаря.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Аз искам да изразя подкрепа по отношение на Вашето становище и все пак да отбележа, че знаете и трайната законодателна практика, че винаги когато се приемат закони, където се изисква срочност или се приемат нови правила, обратното действие е изключение, така че това, което Вие предложихте да действа занапред, мисля че е редно да бъде подкрепено, за да не се създава допълнителен правен хаос, ако мога да използвам тази дума. Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА: Може би има резон в предложението да се обединят двата проекта. Аз съм съгласна с повечето от забележките, които бяха направени. Единствено не бих се съгласила с това започнали процедури за назначаване на лица в ръководствата на публични предприятия да продължат. Мораториумът трябва да действа и по започнали процедури – това е и неговият смисъл тъй като ударно се извършва в различни сфери. Една част приключиха още миналия месец, но тези които продължават просто трябва да бъдат спрени, за да е ясно, че така не може да се прави.
За договорите свързани с обществените поръчки има резон, ако е финализирана поръчката, ясно е, че няма какво да бъде направено. Но за назначения, които не са финализирани окончателно конкурсите, аз не виждам защо трябва да им се дава зелена светлина. Аз тук бих се съгласила, че даже разширяването на текста, който съм предложила за назначаване на лица заемащи висши публични длъжности, бих го разширила –всъщност има подобен текст в другия проект за решение, и за назначенията в администрацията. Защото там тече такова назначаване, преназначаване, сменяне на позиции каквото не е имало никога – наистина. Информациите са от цялата страна, от всички министерства – от зам.министър става директор на дирекция, от директор на дирекция става шеф на отдел, от шеф на отдел – главен експерт. Наистина е страшно и според мен това трябва да се спре.
ИВА МИТЕВА: Госпожо Манолова, в много от случаите, ако визирате държавна администрация, това са позиции, поне аз, които знам, доста, които бяха на ниво министър, зам.-министър, това са позиции, които са били и са си запазили местата хората, тъй като има един защитен § 7 от Закона за държавния служител. Това въобще не е въпрос на дебат. Аз също съм в тази хипотеза на § 7, сигурно и много колеги народни представители са в тази хипотеза, така че хората просто се връщат на старите си места. Това, че са били зам.министри трябва ли да ги освободим от работа!? Това е въпрос на ръководство и на решение на следващия ръководител, така че не смятам че трябва да навлизаме толкова дълбоко.
Може и да не съм много точна, но по Закона за публичните предприятия, там се предвидиха едни много сложни процедури, едни независими експерти, текат конкурси – знам от месеци, и тези конкурси ще прекратим, така че наистина рискуваме в един момент да накърним права, да влезем в процедури… Още повече ще си позволя да кажа и нещо друго – ние няколко дни викаме министър-председателя да го изслушваме, твърдим и казваме и така е по Конституция, че той е длъжен да дойде в народното събрание, че той е действащ министър-председател, и че той може да извършва всякакви действия. Сега изведнъж отиваме в другата крайност – всичко, което е направил да го прекратим. Нека да действаме занапред наистина да не действаме с обратна сила, да спрем всички процедури, които започват от приемане и влизане в сила на това решение занапред. Рискуваме наистина много.
МАЯ МАНОЛОВА: В крайна сметка въпросът ще се реши с гласуване. Няма смисъл да продължаваме този спор.
Имам някаква представа какво поголовно назначаване и преназначаване тече и в министерства, агенции, регионални и местни структури. Аз лично категорично ще настоявам просто това безобразие да спре, това е изключително лош знак, което се случва, ако ние го толерираме, и за хората, които работят в държавната администрация, за самите държавни служители. Комисията по ревизия е пълна и с такива сигнали.
ИВА МИТЕВА: Добре. Другият вариант, който можем да направим, е да гласуваме тези решения и да започнем буква по буква да ги гледаме – около какво се обединяваме, и ако искате сега, преди да се гласува, да видим около какво се обединяваме, какво допълнително смятаме, че трябва да се включи и дали това наистина е конституционнозаконосъобразно и законосъобразно. (Реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Това не се знае точно как…
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Ангелкова.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Извинявам се, че отново взимам думата.
В подкрепа на това, което госпожа Митева изрази, като становище, по Закона за държавния служител ясно са уредени хипотезите и всички новоназначения, когато лицето, което се назначава на работа, не е било на държавна служба, най-общо казано, се обявяват с конкурси и те се качват на сайта на съответното ведомство. Оттам вече заявилите кандидати участват, което също подлежи на санкция, ако са накърнени права.
Отделно по Закона за държавния служител, освен че регулира хипотезата, за която госпожа Митева обясни, регулира и различни хипотези на мобилност, които отново стават по определен в Закона начин. Това са права на държавните служители. Аз също не искам да защитавам такива назначения, за които имате сигнали и се твърди, че са незаконосъобразни, но има ред, по който това може да се случи и да се докаже.
Също по отношение на Закона за публичните предприятия, там изключително е сложна процедурата, която е описана, за назначаване на тези лица, които искат да заемат ръководни позиции в публични държавни дружества с над 50% участие на държавата.
Наистина молбата ми е, ако прецените и това, което предложи госпожа Митева – текст по текст, но нека да не нарушаваме толкова драстично законодателството, особено когато говорим за държавни служители. Знаете много добре каква е практиката на Върховния административен съд в тази посока, така че ще бъдем залети с жалби и това ще струва след това средства за всеки един от бюджетите на министерствата, когато говорим за неправомерно освобождаване или прекратяване, най-общо казано за пропуснати ползи на определени лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други изказвания? (Реплики.)
Прощавайте, заседанието вече е само по отношение членовете на комисията. (Реплики.)
Колеги, предлагам да се обединим около становище относно технологията, с която ще излезем от тук – дали ще гласуваме така поставените предложения за решения, или ще ги обединяваме, или ще ги редактираме?
ИВА МИТЕВА: Ще ги гледаме решение по решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Или решение по решение.
Господин Хамид?
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, колеги! Не можем да влезем в залата с проекти в насипно състояние и там да пренесем целия този спор. Най-добре е да предложим един общ проект с конкретни текстове и ако има спор по някоя от точките, тогава да преминем към гласуване и накрая да гласуваме общото, което е прието, защото те се и избистрят горе-долу нещата.
Взех думата по процедурата, но аз ще настоявам, когато спираме концесии, изрично да е записано: „По Закона за концесиите“, с изключение на тези за проучване и добив. Защото извън Закона за концесиите са концесиите на морските плажове. Туризмът, колкото си изпати през последните две години, ако оставим – не знам колко морски плажа предстоят да бъдат отдавани на концесия, но ако оставим морските плажове без спасители, без почистване и без поддръжка, няма как да разчитаме на някакъв туризъм. Мисля, че госпожа Ангелкова има представа колко плажа горе-долу са без стопани и дали има такива въобще.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Аз конкретно не мога да цитирам в момента колко са без стопани, но горе-долу може би са над 95 – 96 в момента. Не мога да Ви кажа колко са висящите процедури, трябва да проверя на сайта на „Държавен вестник“ – тези, които са обнародвани, но около 96 мисля са неохраняеми, а по спомен, би трябвало над 160 и нещо да са охраняемите, общо са 235 плюс новообразувани, които има включени. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Заповядайте!
ФИЛИП ПОПОВ: Прощавайте! Тоест, да разбираме, че ако за тези две седмици и половина се наложи мораториум по отношение концесионирането на плажове, те ще останат без концесионер за две седмици и половина? Извинявайте, изглежда много несериозно това!
МАЯ МАНОЛОВА: По отношение концесиите на плажовете, аз ще подкрепя предложението на БСП. (Реплики.)
Техният текст (чете): „Налага Мораториум върху отдаването на концесии“ – не е прецизен, но е по-широк.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Ние трябва да се обединим около това върху кой от двата ще работим. Смятам, че вторият – на госпожа Мая Манолова е по-добрият вариант за редакция.
В тази връзка ще поставя на гласуване сега Проекта за решение на БСП. Ако той бъде отхвърлен, ще работим по текстовете на Проекта за решение на госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз предлагам да бъдат приети и двата проекта.
ПРЕД. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Другият вариант е да гласуваме и двата, да бъдат приети и двата и тогава да правим… (Реплики.)
Добре, тъй като съм длъжен да ги поставя на гласуване отделно.
Има ли други изказвания?
Колеги, моля да гласуваме Проект за решение за налагане на Мораториум върху отдаването на концесии продажбата на държавни и общински болници, назначенията в държавната администрация, регулаторните органи и предприятията с над 50% държавно участие, внесено от госпожа Корнелия Петрова Нинова и група народни представители.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Веднага подлагам на гласуване Проект за решение за налагане на Мораториум върху определени действия на Министерския съвет в оставка, внесен от Мая Божидарова Манолова-Найденова, Виктория Димитрова Василева, Христо Михайлов Дочев, Златомира Димитрова.
Моля, който е „за“, да гласува сега.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
И двата проекта за решение се приемат.
Сега трябва да решим как процедираме по отношение на текстовете. (Реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: То е едно и също – на определени действия включва всички действия, включва всичко, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: По кой започваме да работим? На госпожа Манолова текста.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, защото е по-общ в крайна сметка и включва всичко, което предлагат и колегите.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: „Решение за налагане на Мораториум върху определени действия на Министерския съвет в оставка“.
ПРЕДС РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: „РЕШИ:
1. Налага на Министерския съвет в оставка Мораториум върху следните действия“. Този текст остава, нали?
МАЯ МАНОЛОВА: Да.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Нека да ги направим с букви, предлагам:
„А. Предоставяне на концесии, включително определяне на концесионни такси по Закона за концесиите“.
Каква редакция предлагате?
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам редакцията от решението на Корнелия Нинова и група народни представители: „Предоставяне на концесии, включително определяне на концесионни такси“ – „по Закона за концесиите“ да отпадне.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: „По Закона за концесиите“ да отпадне.
МАЯ МАНОЛОВА: Да. (Реплика на народния представител Ива Митева.)
„Включително“ – да остане, нали“?
ХАМИД ХАМИД: Аз държа да остане текста: „по Закона за концесиите“.
МАЯ МАНОЛОВА: След две седмици ще го оформим.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Господин Председател, ако позволите, да прочета едно медийно съобщение от току-що.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Да.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Министерският съвет е решил днес да започне процедура за отдаване на концесия за 15 години на плаж „Кабакум“, Централен, край Варна. (Реплика.)
Аз не Ви го чета в този смисъл. Опитвам се да Ви кажа, че този купон продължава да тече и в момента, тоест или ние трябва да го спрем сега, веднага. (Реплики.)
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, предлагам това „по Закона за концесиите“ да отпадне.
ИВА МИТЕВА: И „Закона за концесиите“ да отпадне.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Буква „б“, чета текста в предложението на госпожа Манолова и после ще направим промяната. „Сключване на нови договори по Закона за обществените поръчки на стойност над 1 млн. лв.“
Предложение за редакция?
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Господин Председател, правя предложение за допълване на т. б, от правна прецизност би трябвало да бъде: „Откриване и провеждане на процедури за обществени поръчки и сключване.“
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Най-малкото, защото сключването е финален елемент, който най-често е формален. (Дискусия извън микрофона.)
Предлагате тази точка да отпадне? Добре, т. б отпада.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Предлагам на мястото на отпадналата т. б да създадем новата хипотеза, която коментирахме, а именно: „Предоставяне на разрешения за търсене и проучване, или за проучване на подземни богатства.“
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Това е новата т. „б“?
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Да. Тя систематично след концесиите е добре да бъде там.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Точка „в“: „Вземане и предоставяне на държавни заеми по смисъла на Закона за държавния дълг.“ (Дискусия извън микрофона.)
Аз предлагам да остане.
Точка „г“: „Промени в състава на органите за управление и контрол на публични предприятия, на държавни болници както избор и назначаване на еднолични управителни органи.“ (Дискусия извън микрофона.)
Аз смятам, че в този вариант е ОК.
Точка „д“: „Извършване на разпоредителни сделки с имущество на държавни болници“. Смятам, че също е ОК.
Точка „е“: „Изборът или назначаването на лица заемащи висши публични длъжности по смисъла на чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, считано от този момент насетне.“
ИВА МИТЕВА: Няма ли да сложим и една втора точка, че решението се прилага само за започнали процедури… (Дискусия извън микрофона.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, да уточня – нека точка „е“: „Изборът и назначаването“ – да не ѝ пипаме редакцията – да остане в сегашната редакция.
Стана въпрос за т. „а“: „Предоставяне на концесии, включително определяне на концесионни такси.“ Тук ще имаме ли времево ограничение или остава в този вид – защото това е и заварените, и започналите процедури.
Тогава ние фактически направихме редакция единствено в т. „б“, която отпадна и допълнихме предложението на „Демократична България“…
МАЯ МАНОЛОВА: Аз държа тук да бъде пренесен текста от решението на колегата Попов: „Назначения в държавната администрация и регулаторните органи…“ (Дискусия извън микрофона.)
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, буква „а“ е уточнена; буква „б“ е уточнена; буква „в“ е уточнена; буква „г“ – какво ще правим?
ИВА МИТЕВА: Госпожо Манолова, прочетете го пак.
МАЯ МАНОЛОВА: „Промени в състава на органите за управление и контрол над държавни публични предприятия, на държавни болници, на дружества с над 50% държавно участие, както и избори за назначаване еднолични управителни органи.“ (Дискусия извън микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Нека го приемем тогава в редакцията на госпожа Манолова.
Точка „д“: „Извършване на разпоредителни сделки с имущество на държавни болници“ – остава.
Точка „е“: „Избори за назначаване на лица заемащи висши публични длъжности, по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ – остава.
Госпожо Манолова, моля да формулирате т. „ж“.
МАЯ МАНОЛОВА: „Назначенията в държавната администрация.“ Това просто го пренасяме от този проект (сочи документа пред себе си) /вероятно на господин Попов?/ – с тире.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Създаваме ли отделна точка или го добавяме някъде?
ИВА МИТЕВА: Въпросът е до кое ниво искаме да стигнем? Искаме от главен секретар нагоре или искаме… (Дискусия извън микрофоните.)
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Решението за налагане на Мораториум – точките са ясни. Решението има незабавно действие.
Успяхме ли да формираме текста?
Колеги, моля да гласуваме окончателния вариант за решение за налагане на Мораториум, който съдържа тази компилация създадена на място.
Моля, който е „за“, да приемем такова решение, да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – 0.
Решението за налагане на мораториум е прието единодушно.
Колеги, с това дневният ред се изчерпва. Закривам първото ни заседание успешно.

(Закрито в 19,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИН ВАСИЛЕВ