Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 2

На 27 април 2021 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Обсъждане на второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-9, внесен от Ива Митева Йорданова-Рупчева и група народни представители на 15 април 2021 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Радостин Василев.

* * *

ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, добър ден! Откривам днешното извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
По предложението за дневен ред, което сте получили в срока по чл. 33, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, колеги, има ли предложения по дневния ред?
Имаме кворум и можем да продължим заседанието.
Няма предложения, няма становища. Подлагам на гласуване дневния ред на днешното заседание.
За – 12.
Дневният ред се приема.

Пристъпваме към точка единствена :
ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 154-01-9, ВНЕСЕН ОТ ИВА МИТЕВА ЙОРДАНОВА-РУПЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 15 АПРИЛ 2021 Г.
Добре дошли на гостите на заседанието! (Изчита списъка с гостите, който е приложен към протокола.)
Пристъпваме към дневния ред, уважаеми колеги.
РЕПЛИКА: Излъчва ли се заседанието в интернет?
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Да.
ИВА МИТЕВА: А платформата ще бъде ли включена?
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Уведомявам членовете на Комисията, че са постъпили редица предложения между първо и второ четене от господин Борис Цветков. След анализ на предложенията се оказа, че всички те са извън обхвата и на основание чл. 84, ал. 2, изречение последно ги изключвам от обсъждане на днешното заседание, което ще ни улесни изключително много и по приетия на първо четене Изборен кодекс.
Същото е с предложения на госпожа Корнелия Нинова. Редица предложения на госпожа Мая Манолова – не виждам дали е тук, на основание чл. 82, ал. 2 тя ги беше предложила и те са отхвърлени на първо гласуване. Съгласно Правилника няма как да ги поставим на разглеждане днес. След предварителен анализ на нейните предложения има три предложения, които могат да бъдат разглеждани и предлагам като вървим по доклада в днешното заседание да Ви казвам кои са те, да ги гласуваме и да ги подложим на обсъждане.
Други предложения има ли?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По принцип съм съгласен с Вашия подход – имате право да прецените кои предложения излизат извън предметния обхват на първо четене. Искам да обърна внимание на предложенията на Корнелия Нинова и група народни представители, защото тях споменахте. Те са в две групи. Едната засяга така наречената активна гражданска регистрация, а другата – видеонаблюдението. За видеонаблюдението предполагам, че нямате притеснения, тъй като те влизат изцяло в предметния обхват.
По отношение на предложението ми за запълване със съдържание на съществуващия вече в законодателството публичен регистър на избирателя, който , за съжаление, не е факт, искам да кажа, че те са пряко свързани с други разпоредби на Законопроекта. Затова моля все пак да бъдат разгледани по същество, доколкото имат пряко отношение към няколко елемента – поставени и приети на първо четене. Един от тях е пощенското гласуване. Без ясно идентифициране на точните адреси на хората, които биха могли да се възползват от този метод на гласуване, той, за съжаление, според нас е обречен на неуспех.
Между другото една от причините да не го подкрепяме в сегашния момент е именно това, че се съмняваме доколко това е изпълнимо.
Затова, приемайки Вашия принципен подход, Ви моля все пак предложенията, които са свързани с активната регистрация, внесена от Корнелия Нинова и група народни представители, да бъдат разгледани по същество. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други становища? (Реплики.)
Добре, като стигнем до тях, ще ги обсъдим на момента, както ще направим с някои от предложенията на Мая Манолова.
Колеги, продължаваме по Доклада относно името на Законопроекта – Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Становища, възражения по името? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Законопроекта.
За – 9, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя наименованието на Законопроекта.
Продължаваме с § 1 по вносител.
Становища по § 1 – чл. 7, ал. 1? Няма становища.
Подлагам на гласуване § 1.
За – 6, против и въздържали се – 3.
Параграф 1 се приема по вносител.
Предложение на Корнелия Нинова, Крум Зарков и Филип Попов – § 1а.
Становища?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще обобщя серията ни предложения, тъй като са в една посока.
От 30 години насам в България се води един дебат за адекватността на изборните списъци. За съжаление, този дебат никога не приключва и ние няколко пъти в миналото Народно събрание и сега сравнително просто решение, което съставлява по съществото си активна регистрация, но достатъчно щадяща, така че да не затрудни особено гражданите.
Още от 2014 г. в Изборния кодекс е предвидено съществуването на публичен регистър на избирателя, който трябва да бъде създаден от ЦИК и да бъде достъпен, където всеки един избирател по ЕГН може да направи справка за това дали е отчетен неговият глас, дали е гласуван, къде живее, какъв е настоящият, какъв е постоянният му адрес и така нататък.
Поради много причини този регистър така и не е създаден. Една от тях е, че той беше свързан именно с идеята за активна гражданска регистрация, част от която беше отменена от Конституционния съд и текстът остана някак си мъртъв.
Предлагаме няколко пъти и се надявам този път да имаме чуваемост този регистър най-сетне да бъде създаден и най-важното – именно той да послужи за база за отпечатване на избирателните списъци. В момента избирателните списъци се отпечатват на база данните на ГРАО, които се оказват неадекватни по много причини – свързани със системата на гражданската регистрация, която надали има необходимост да обсъждаме сега.
Предлагаме един лесен метод, а именно: да се вземе като база гласувалите на последните избори, които да създадат основите на този списък, след което да се даде срок на хората да се допишат тези, които по една или друга причина не са гласували на предишните избори, тези, които са придобили права да гласуват в съответния период, след което този списък, естествено, по общите правила да бъде дописван така за избор или два – ние ще имаме най-сетне в страната изборен списък.
За съжаление, ако бяха приети тези наши предложения преди две години, когато за първи път ги направихме, този въпрос вече щеше да е напълно решен при провеждането и на предходните избори.
Сега отново го поставяме на Вашето внимание. Това е сравнително лесен и щадящ метод, който ще спомогне за това да се организира адекватно и гласуване по пощата, ако в крайна сметка мнозинството реши това, и да се разбере колко хора гласуват и живеят в чужбина, защото, знаете, избирателните списъци са пълни с хора, които от години не живеят на адресите, на които са отбелязани. Това е първа стъпка, която изисква законова промяна, достатъчно професионализъм и воля в Централната избирателна комисия и съответните правомощия на Централната избирателна комисия да имат достъп до данните на ГРАО, какъвто тя между другото има по други разпоредби на кодекса и за други цели.
Затова този и следващите параграфи в тази посока биха послужили за това България най-сетне да реши проблема, придобил известност като мъртви души и да има избирателни списъци, които съответстват на реалната обстановка в страната. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Зарков, уважавам Вашето становище, но въпреки всички считам, че връзката на Вашето предложение и редица следващи с приетия на първо четен Законопроект е твърде косвена. Освен това ние предвиждаме пощенско гласуване само за чужбина. В тази връзка няма да подлагам на гласуване този член. Той ще остане извън обхвата.
Продължаваме нататък.
ИВА МИТЕВА: Темата за избирателните списъци се обсъжда от много години. Много хора през годините сме били в тези дебати и няма как да не взема думата и да кажа, че този регистър, който беше направен през 2014 г., беше един огромен компромис, заради внесено предложение – един § 10 в Изборния кодекс, който казваше в цялата процедура за съставянето му на база гласувалите в страната.
Тогава мотивите а те все още са действащи – че няма как е конституционно недопустимо да се обявяват публично, на сайтове лицата, които са упражнили своя вот. Не само това, европейската практика и международните стандарти изискват регистрите да са постоянни, редовно да се актуализират – най-малко веднъж годишно, и да са публични. Другите изисквания на международните организации, за които в България има повече от 10 години остри критики, е за дописването в изборния ден в допълнителната страница на избирателните списъци.
Както поверяват международните стандарти, дописването трябва да бъде извършено само въз основа на решение на съдия. Това, което се предлага както от БСП за България, така и от Мая Манолова, ще позволи в избирателните списъци дописаните да бъдат в пъти повече от тези, които се дописват в момента в страната, което категорично е неприемливо. Другият проблем е въобще със създаването на публичен регистър на българите в чужбина, което наистина трябва да започне. Един от възможните варианти за списъците, който много често сме обсъждали, е изготвянето на избирателните списъци по настоящ адрес. Това ще позволи около 612 хиляди българи в момента да бъдат заличени от избирателните списъци в страната, но това пък ще даде възможност на тези хора да бъдат дописани в изборния ден, ако случайно се намират в страната, тъй като имаме много български граждани с настоящ адрес в страната, а са в чужбина. В страната са заличени, в същото време в изборния ден се намират в страната или вече живеят в страната.
Един от проблемите е и Законът за гражданската регистрация и той трябва също да бъде много внимателно преразгледан, защото там има изискване гражданите, които живеят в чужбина да посочват настоящ адрес в чужбина. Но сериозна санкция няма, нито това се следи, нито има някаква процедура за това.
От друга страна, за да накараме тези български граждани, които са в чужбина наистина да дадат своя настоящ адрес там, където се намират, ние трябва да им дадем някакъв стимул затова така, както в момента се прави в много държави. Недопустимо е в момента в България, ще Ви дам един пример – личната карта да струва примерно 18 лв., а в чужбина, ако искате да си извадите, тя да е 20 евро. Разбирате, че няма как да си стимулирате по този начин българският гражданин да отиде и да заяви адреса си в посолството при смяната на своята карта. Така че трябва да се мисли и в тази посока – как да активираме, да помогнем на тези български граждани те наистина да заявяват своите адреси, за да нямаме след това тези дописвания огромни в изборния ден.
И тук многократно съм давала пример с Избирателния закон от 1897 г. Ами тогава ние сме отговаряли абсолютно на всички тези изисквания, които към днешна дата ни изисква Венецианската комисия и ОСС. Ние сме имали постоянни регистри, имали сме избирателни книжки, имали сме изборни книги, имали сме само дописване в изборния ден въз основа на решение на мировия съдия. Тоест виждате ние два века назад сме били по-добре от сега.
Но не смятам, че това решение с изваждане на два – три милиона, които не са съгласувани и срещу три милиона негласували, че това ще позволи тези списъци да станат по-добри. Напротив, критиките към страната ще бъдат в пъти по-огромни и ще ни се каже, че не сме направили нищо.
Така че да, ние сме за пълен одит на избирателните списъци. Наистина трябва да се седне със специалистите в тази материя, да започне да се говори сериозни, да се извади практиката в другите държави, защото в много държави има изборни регистри, но там списъците се затварят на определен ден – на осмия ден или на втория ден преди изборите и дописване не се допуска в изборния ден, както в България, освен без решение на съдия. Нека да не действаме прибързано, нека наистина да помислим какво правим, защото всичките тези текстове в момента, които се представят пред нас, текстове, които сме ги обсъждали многократно, просто са извадени и ни се предлагат на масата – нищо доработено, нищо обмислено и нищо съобразено с европейската практика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Няма да злоупотребявам с времето, чака ни много работа, ще бъда кратък.
Господин Председател, госпожо Председател, една от причините преди 200 години да сме били по-добре от сега е, че в последните 30 и заради различни съображения не се прави нищо. И сега ще Ви кажа, че е много добре обмислено това, което предлагаме и наистина е изговаряно много пъти.
Текстът, на който Вие направихте история от 2014 г., беше свързан с идеята за активна регистрация и задължително гласуване. Две от трите отпаднаха, остана този регистър. В текстовете, които сме предложили, са абсолютно съчетани всички изисквания към тези регистри, включително и кога са актуализирани, и как се актуализира, както и данните, които той би трябвало да съдържа. Това между другото ще бъде и много важно именно за съгражданите ни в чужбина, които някак си стават фокус на дискусията непрекъснато.
За дописванията не предлагаме нищо друго освен сегашния ред на дописване. Както вече споменах в изложението си, след един или два избора, ако накрая се престрашим да направим тази стъпка, те ще намалеят, но докато не правим нищо, въпросът ще се задълбочава. За гражданската регистрация е нужна цялостна реформа. Да, тя би могла да спести много от тези въпроси, но ние нямаме времето и възможността да я осъществим така, както нямаме времето и възможността да осъществим много други неща, за съжаление.
Истината е, че един от големите проблеми на всички други теми, които ще обсъждаме в този законопроект е, че ние нямаме точна информация, уважаема госпожо Председател, нито затова колко хора са в чужбина, нито къде точно живеят, нито къде се намират. И само след месец, два или три, когато отидем пак на избори или когато му дойде времето, отново ще се изправим пред онзи момент, в който статистиката на НСИ – колко хора живеят в България и е по-малко от тези, които са вписани в изборните списъци, и когато това е така, не с пощата, не с електронно, с никакво гласуване и с никаква методология не може да върнете доверието на българите в избирателния процес.
Това е една лесна и първа крачка, тя трябва да бъде направена, ние няма да се откажем от нея и ако не се гласува сега, естествено, ще я оформим като отделен законопроект и времето, с което разполагаме, ще го употребим да се опитаме да Ви убедим. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други изказвания?
Заповядайте.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Благодаря, господин Председател, реплика.
Искам да подкрепя господин Зарков в неговите разсъждения и да кажа, че съм изненадан от известната липса на логика в разсъжденията на госпожа Митева. Ние, колеги, в момента започваме да ремонтираме къщата откъм покрива и откъм, примерно второто таванско помещение, без да се занимаем с основите.
Сега може би, защото съм нов и не ги разбирам много процедурите, но не мога да си отговоря на въпроса: как е възможно въпросът за избирателните списъци да е извън обхвата на Закона и кое тогава е в обхвата на Закона? Ако Вие си изберете пет текста, върху които да дебатираме, а пропуснете десет, означава ли, че не можем да дебатираме и останалите десет, ако смятаме, че те са по-важни?
Както каза господин Зарков, оттук нататък много пъти ще се връщаме към избирателните списък, включително и заради идеите да се регулира гласуването в чужбина. И наистина си мисля, че ако сме отговорни хора, трябваше да започнем оттам, а не примерно от състава на ЦИК или от някакви други неща. Но Вие така сте решили, така ще бъде.
За избирателните списъци ми хрумна нещо в чужбина. Аз съм живял в Германия и знам, че там е абсолютно невъзможно да нямаш постоянен адрес. Невъзможно е да влезеш в Германия и следващите 24 часа да не получиш постоянен адрес. И ми се струва, че ако ние сме толкова несъстоятелни, ако сме станали междувременно толкова несъстоятелни, можем да се обърнем към партньорските държави поне в Европейския съюз и аз съм сигурен, че те ще ни направят избирателни списъци на българите, живеещи на тяхната територия без никакъв проблем, за много бързо време.
Казвам го това не като ирония, а като печален факт и затова, че избягваме да коментираме тези въпроси, правим се все едно, че те не съществуват и в момента ще започнем да променяме Изборния кодекс в неговите части, които няма да сработят, защото не сме решили фундаменталния въпрос, а той е точно този въпрос. Съжалявам, но това е положението.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други изказвания?
ИВА МИТЕВА: Само реплика на господин Чолаков, може би и на господин Зарков – извън процедурите. Само да им кажа, че те са в парламента.
Господин Зарков, БСП е в парламента от 30 години, ГЕРБ е вече 10 години. Мисля, че това можехте да го направите – този дебат и да изготвите избирателните списъци. С тези текстове няма как да стане и аз мога да Ви го кажа. Да, още веднъж го казвам – пълен одит на избирателните списъци и трябва да започнем да ги правим избирателните списъци. Ние не казваме, че не желаем и няма да го направим, напротив точно обратното, но нека да се направи така, както е наистина по света и нека да се направи така, както трябва.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Продължаваме – стр. 2, § 2 и 3. Те са от вносител и предлагам да ги гласуваме заедно.
Моля, който е „за“ приемането на текстовете на § 2 и 3, да гласува сега.
За – , против – , въздържали се – .
Приема се.
Някакви предложения по § 4 имаме ли?
ИВА МИТЕВА: Само е изпуснато заглавието на чл. 14. Предлагам заглавието да бъде: „Образуване на избирателни секции извън страната“.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Има ли възражения по така направеното предложение? Няма.
Колеги, предлагам първо да гласуваме предложението на председателката и след това да преминем към § 4.
Първо гласуваме предложението, което беше направено в момента.
Който е „за“, моля да гласува сега.
За – 9, против –, въздържали се –…
Така направеното предложение по § 4 относно образуването се приема.
Продължаваме с гласуване на самия текст на § 4.
Който е „за“ предложения текст, да гласува сега.
За – 9, против –, въздържали се –3.
Приема се.
Господин Зарков, преминаваме към едно предложение на Корнелия Нинова, Крум Зарков и Филип Попов, което се създава за един § 4а. Принципно това вече е в обхвата на приетия на първо четене закон и моля, след като се запознаете с текста, да изразите някакво становище. Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Да, това са група предложения, които започват тук и след това следват систематичното си място по следния законопроект, с които ние подкрепяме и развиваме идеята за видеонаблюдение, което да се включва след края на изборния ден, при гласуването и съставянето на протоколите. Разликата на нашето предложение с това по вносител е следната: предложението на вносителите от „Има такъв народ“ е да се даде възможност на присъстващите под различни форми да снимат процеса. Ние искаме да го регулираме, а именно всяко едно помещение в секционна избирателна комисия – това са най-вече в училищата, където вече има съществуващи такива камери, да може да се излъчва централизирано, да се гледат през страницата на ЦИК. Технически е напълно възможно.
И може би най-голямата допълнителна стойност на нашето предложение спрямо първоначално направеното е, че това ще реши въпросът: каква е доказателствената стойност на този запис, в случай на оспорване на изборните резултати и отиване на съд? Хубаво е Вашето предложение – застъпниците да предават по фейсбук какво се случва. Това ще осигури повече прозрачност, но няма да реши проблема в случай на спор и видеонаблюдението до голяма степен ще загуби своя смисъл.
Затова ние предлагаме да централизираме въпроса, да го регулираме много ясно, да ангажираме ЦИК с неговото предаване и да може тази нова информация на съответния носител да бъде предавана заедно с изборните книжа след края на изборния ден, и да може да служи за повторно наблюдение в случай на необходимост. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Заповядайте.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, господин Зарков, обръщам внимание, когато говорим за нормите, свързани с видеонаблюдението, че на 24 април Върховният административен съд отправи преодициално запитване до Съда на Европейския съюз по отношение на нормите, свързани с видеонаблюдението.
Знаете, че преди провеждането на парламентарните избори на 4 април беше образувано такова дело във ВАС по жалба на „Да, България!“, така че Върховният административен съд е отправил такова запитване и не могат да се приемат норми, свързани с видеонаблюдението до произнасянето на Съда на Европейския съюз.
Обръщам Ви внимание, защото мисля, че следва да се съобразим с това.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Това е така, това беше единственият начин да бъде спряно изпълнението на тяхното решение. Само един коментар, господин Зарков, по повод видеонаблюдението. Вие знаете, че работим в ситуация с изключително кратки срокове, предвид и връчването на мандати. Не съм сигурен, че е възможно да се организира видеонаблюдение от ЦИК до всяка секционна избирателна комисия. Може би има представители на ЦИК в залата, хубаво е да попитате дали е в състояние да бъде организирано видео наблюдение.
Принципно за видеонаблюдението, знаете, че като доказателство е много добре, но може би трябва да се направи в следващ парламент, който има по-дълъг живот от сегашния. Това е моето мнение.
Господин Андреев, имате ли становище по този въпрос? Не.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Ще бъда съвсем кратък. Приемам това като реплики, за да внеса яснота за целта на дебата.
Уважаема госпожо, мерси за Вашето напомняне, но няма отношение към случващото се, защото доколкото съм запознат с делото, то касае едни указания и това е висящ спор по отношение на тълкуване на закона такъв, какъвто е сега. Ние можем да го променим и да го направим такъв, какъвто считаме, че трябва да бъде.
По отношение, господин Председател, на Вашата реплика. Първо, искам да уточня, че нашето предложение не се явява алтернативно на Вашето като или, или. Могат да бъдат направени и двете, а там, където не е възможно по обективни причини да бъде монтирана камера, да се използва възможността за директно видеонаблюдение чрез наличните средства на застъпниците. Нещо повече, ЦИК няма да бъдат кой знае колко затруднени, с изключение на това, да се направи връзка с тяхната камера.
Логиката на нашето предложение е това, че изборите в голямата си част се произвеждат в ученически учебни стаи, които са вече оборудвани с камери и с минимална техническа намеса и организация, която няма да е толкова минимална, но е напълно възможно, те могат да бъдат включени и свързани да предават на съответната платформа, която в случая може да е страницата на ЦИК.
Не казвам, че е много лесно, но в никакъв случай в рамките на една 45-дневна организация, каквато е нормалната за едни избори, не е невъзможно да бъде направено. Подчертавам факта, че там, където се окаже невъзможно, остава възможността, която Вие сте предложили като вносители.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Йорданова, заповядайте.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Господин Председател, госпожо Председател, колеги! Вземам отношение по повод напомнянето за наличието за преодициално запитване към Съда на Европейския съюз по повод висящия спор пред Върховния административен съд относно приложението на Общия регламент за защита на личните данни.
Както колегата Зарков много уместно отбеляза, касае се за висящ спор относно части от общ административен акт – указание на Централната избирателна комисия. Причината, поради която въобще се породи спорът и част от защитната теза както на Централната избирателна комисия, така и на Комисията за защита на личните данни, беше именно празнотата в Закона, липсата на изрична законова уредба на този въпрос.
Именно с част от предложенията, които обсъждаме, колеги, днес ние преодоляваме точно тази неяснота, празнота и внасяме яснота в отношенията.
Извинявайте, още една реплика. Акцентирам, че спорът не е относно съдържанието на българското национално законодателство, дали то като такова съответства, или не съответства на европейските норми.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Андреев, може ли да вземете отношение?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ (Председател на ЦИК): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! От името на Централната избирателна комисия аз не бих могъл да обсъждам в момента това, което би било законодателното решение, да се допусне или не видеонаблюдението и видеозаснемането, било то в ограничен период от време, в който заснемането по време на преброяването на гласовете или през целия изборен ден, което би могло по някакъв начин да бъде предвидено в изборното законодателство.
Правилно тук се каза, че висящото дело към момента е свързано с указанията, които бяха приети съвместно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 49 – ако не ме лъже паметта, от Изборния кодекс, с което ние уредихме въз основа на съществуващата правна рамка тези указания за защита на личните данни такова, каквото е задължението на двете комисии. Разбира се, оттук нататък остава възможността законодателят да прецени дали да бъде предвидено такова видеозаснема или не и в какъв период, както и как да бъдат възложени тези правомощия и на кой орган, за да може те да бъдат осъществени в зависимост от обхвата и обема, предвиден в Изборния кодекс. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Нямаме категорично становище.
Някакви други мнения по този член?
Да, госпожо Ангелкова.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Независимо, че спорът е висящ, все пак става въпрос за защита на личните данни и съответно за обработване на такива данни по време на изборния процес.
Зачитам въпросът, който е зададен от Върховния административен съд към Съда на Европейския съюз: „Следва ли нормата на чл. 2, § 2б, а от Общия регламент за защита на личните данни да се тълкува в смисъл, че не допуска приложението на Регламента спрямо една наглед чисто вътрешна ситуация, като провеждането на избори за редовно събрание, когато обект на защита са личните данни на лица – граждани на Европейския съюз, и когато действията по обработка на данните не се изчерпва единствено със събирането им в контекста на съответната дейност“?
Просто – да, висящ е спорът и е редно да обсъдим дали такива норми следва в момента да се гласуват в Изборния кодекс, който в момента обсъждаме на второ четене.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Изразявате ли отрицателно становище по това?
Господин Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Председател, госпожи и господа! Въпросът, който се повдига от страна на ГЕРБ е ясен – идеята на това обжалване и съответно преодициалното запитване е, да се тупка топката, колкото се може по-дълго, за да няма видеозаснемане.
И тук аз поставям въпросът: какви точно лични данни събира видеозаснемането в изборния ден? Как точно се обработват? Никак, нали? Защото става въпрос за заснемането евентуално от края на изборния ден или на изборния процес като такъв и личните данни, които хипотетично се събират за лицата. Гласът няма да го коментираме – как се казвате инженер Петров, примерно, и как пуска някой запечатан плик. Така че, извинявайте, къде са личните данни, как точно ги нарушава това видеозаснемане? Това е юридически трик, който ние не смятаме да приемаме, така че аз лично бих подкрепил компилацията от двете предложения, защото смятам, че видеозаснемането в аматьорски вид, тоест застъпници и наблюдатели могат да заснемат отстрани, а и тук целта е една единствена – именно честност и прозрачност на изборния процес и нищо друг. Компилацията е възможна, доколкото аз също съм скептичен, че биха могли да се справят, макар че при добро желание два месеца са предостатъчни да се справят с такава задача. Благодаря, господин Председател.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Да не останете с впечатлението, че ние сме против видеонаблюдението? Н
е, просто зачитам изпратеното преодициално запитване на Върховния административен съд. Не смятам, че ние тук сме съдии или представители на съдебната система. И след като трябва да спазваме разделението на властите, където е прокламирано по Конституция, обръщам внимание и подчертавам, че ГЕРБ не е против видеонаблюдението. Напротив, ние в залата подкрепихме всички тези внесени предложения. Обръщам внимание!
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други становища?
ИВА МИТЕВА: Секунда, да обявя, че ние също сме за видеонаблюдението, но може би трябва да запишем на съответните текстове: „при спазване на изискванията за защита на личните данни“ и да помислим дали е необходимо да запишем, ако е технически възможно, не знам и в чужбина дали ще е възможно и във всички секции извън дипломатическите и консулските представителства това да се случи. Така че може би това трябва да го предвидим на съответните места да го запишем. Да, благодаря Ви.
И другото, ако има видеонаблюдение в една секция, мисля, че това не пречи да има и видеозаснемане и видеоизлъчване, така че това също трябва да го предвидим да е ясно. Благодаря Ви. Тоест гласуваме го по принцип с тези уточнения или на систематичното място.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Добре, колеги, гласуваме го по принцип.
Моля, който е „за“, да гласува сега.
За – 12, против и въздържали се – няма .
Приема се.
Предложение на народния представител Надежда Йорданова и Антоанета Цонева – на стр. 3 в края за създаване на § 5.
ИВА МИТЕВА: То е пак за същия член, така че трябва да се обединят, но аз предлагам чисто техническо изчистване на текста, с оглед терминологията в Кодекса, текстът да гласи: „Устройствата за машинното гласуване се съхраняват при условия и по ред, определени с решение на Министерския съвет“.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други?
Предлагам тогава промяната в текста, свързана с предложението на госпожа Митева да бъде гласувана със „за“.
За – , против – , въздържали се – .
Приема се.
Сега да гласуваме § 5.
Който е „за“, моля да гласува сега.
За – , против – , въздържали се – .
Приема се.
Продължаваме със стр. 4, извън обхват е това предложение на госпожа Корнелия Нинова. Следващите всички на стр. 4 са извън обхвата. Те са свързани със списъците.
На 5 стр. – предложение на Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев, това е § 2, ал. 2. Това присъстваше във законопроекта, който не беше приет на първо четене. Борис Цветков е извън обхвата.
Прехвърляме се на стр. 8 – предложение на Корнелия Нинова, Крум Зарков, Филип Попов – това е извън обхвата.
Предложение на Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев – § 2, ал. 2.
Предложение на Корнелия Нинова, Крум Зарков, Филип Попов – извън обхвата.
Предложение на Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев – 82, ал. 2 от Правилника.
Предложение на Корнелия Нинова, Крум Зарков, Филип Попов относно 4з. На Борис Цветков е извън обхвата.
На стр. 10 – предложение на Корнелия Нинова, Крум Зарков, Филип Попов е извън обхвата. Следващото също е, само на Мая Манолова копира изцяло предложението, което не беше подкрепено на първо четене.
На стр. 11 сме, колеги, Борис Цветков, извън обхвата.
Преминаваме към предложението, направено от Ива Митева, Виктория Василева и Тошко Йорданов относно създаването на § 4а.
Моля за становища по това предложение.
Заповядайте.
………: Извинявайте, колеги, ние правим аналогично предложение. Това е изключително важно, ние го коментирахме и на първо четене максимално да улесним процеса върху регистрация, когато имаме желание на гласоподавателите да гласуват по настоящ адрес. Тук ми се струва обаче, че е необходимо да обсъдим доколко е необходимо да се посочват постоянни адреси, настоящия адрес. Доколко автоматизирано ще става проверката.
Защо го казвам? В регистърът за регистрацията за желанията за имунизация срещу COVID. Голяма част от грешките при неговото функциониране се дължаха въз основа на именно при автоматичната сверка на посочените адреси – запетайка, буквичка да бъде разместена. Много добре знаем при автоматизираната проверка това веднага дава грешка. Да го обсъдим помежду си, може би информационно обслужване виждам, че са тук и те да направят коментар, иначе ние подкрепяме изцяло това предложение с тази уговорка да го преценим в тази му част.
ИВА МИТЕВА: Ние в нашето предложение сме се помъчили да посочим повече индивидуализиращи белези избирателят, тъй като има опасност някой да подаде заявление за гласуване по настоящ адрес от друг избирател и това лице, знаете, посредниците тук са заличавани от избирателния списък и включването в забранителния списък пол чл. 38 от Изборния кодекс. Тогава вече лицето, за да гласува трябва да си издаде удостоверение от общината, което е една дълга процедура, заради това сме сложили постоянния и настоящият адрес. По същия начин аналогичен е, между другото, и за българите в чужбина, при тях също има мястото, където живеят, настоящ адрес, като изрично обръщам внимание, че настоящия адрес не се проверява при проверката, но това са белези и знаци, които е хубаво да ги има, за се убедят всички, че това наистина е лицето и срещу злоупотреби. Постоянният адрес, той е в личните карти, тоест лицето може да правилно да си изпише постоянния адрес, настоящият адрес, да, го няма, но той е само като допълнителна защита.
И тук искам да напомня – господин Гетов сигурно си спомня случая и може би и колегите от ГЕРБ с Димитър Лазаров – народният представител, който беше лишен от право на глас на президентските избори на първи тур точно затова, защото беше включен в един списък за гласуване в чужбина и изключен от избирателния списък в страната. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Заповядайте.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Опасявам се, че така, както е оформен текста и без да се изисква електронен подпис за заявяване, ще има възможност за злоупотреба, както споменахте. Това, че някой ще посочи и постоянния си адрес, не е гаранция, че зад това заявление стои реално същия човек. С спокойно мога с наличието на определени данни, които бих научил по определен начин, да изпратя който и да е от Вас да гласува по настоящ адрес.
Освен това, по начина, по който работи към момента тази система, тя е отработена и общините имат опита в това нещо. Няма никакъв смисъл да правим нови системи, а ние нямаме и този ресурс, сега да го направим. Това трябва да се обработва на ръка, след като дойде при нас това заявление, което ще забави процеса, а освен това ние нямаме и кадровия ресурс. Само вметка ще Ви направя, че електронния отдел е с 40% неокомплектованост при нас, но това е друга тема. Мъчим се със средствата на автоматизацията да се справим, но докога ще е така, не е ясно. Тоест, предлагам да не се нарушава сегашния ред за заявленията по настоящ адрес, защото има риск, пак казвам, от злоупотреба много сериозен и от несправяне със ситуацията. Благодаря.
ИВА МИТЕВА: И само аз, извинявайте, един въпрос, господин Гетов, всички общини ли осигуряват възможност за подаване на електронно заявление в момента. общините са длъжни да го правят, няма статистика, но те го правят. Тоест, ние проблем със заявленията по настоящ адрес общините имат задължение да поемат удостоверенията по настоящ адрес и да ги изпратят към Главна дирекция ГРАО. До момента проблем с изпращането на заявления по настоящ адрес в определения срок от нито една община не сме имали като проблем. Те имат два варианта: или лично лицата да се явят в общината, или да отворят сайт, на който да могат те да се заявяват електронно. Така че досега в това отношение проблем не са имали.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Йорданова.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Господин Гетов, аз съм убедена, че между ГРАО и общините няма проблем в комуникацията, тя е изградена дълго в годините. Но ние в момента тук не говорим за удобството за комуникацията между общините и ГРАО, тя абсолютно е необходима, за да се случват нещата. Ние говорим за удобството на гражданите. И всъщност това е целта на нашите предложения.
Що се отнася до злоупотребите, рискът за злоупотреби не е по-голям, отколкото при заявяването за гласуване в чужбина. Да, дори и някой да те прати да гласуваш по настоящ адрес, ти в изборния ден със своя документ за самоличност можеш да се явиш в секцията и да гласуваш като попълниш декларация, че не си гласувал на друго място.
Пак акцентирам, нашата цел е удобството на гражданите, а не администрацията как комуникира помежду си. Обосновавам предложенията.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Правилно говоря, за удобство говоря, за сигурност. Сигурностен е по-важно, отколкото удобство. Тук няма неудобство за нас. И ще го направим, макар и трудно и сигурно няма и да се справим както трябва в този къс срок, но след като е разписано в закон, ще направим всичко възможно. Става дума за сигурност. и това, че аз ще Ви изпратя някъде да гласувате и Вие, да, с личната си карта ще се върнете там, където трябва да гласувате, не е проблемно за кого? За удобство на гражданите ли говорим в този случай тогава?
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Председател, госпожи и господа! Ако ми позволите волността – всъщност свободата ни е по-важна от всяка сигурност и това е принцип, който е непознат в България, но тепърва трябва да застане на челно място. На второ място снабдяването с лични данни е възможно, но не може да бъде масово. На следващо място снабдяването с лични данни е закононарушение, в отделни случаи конкретно при попълване на такива документи може да бъде престъпление. Това го оставям настрана, защото както знаем у нас на тези неща никой не обръща внимание, поне при настоящата прокуратура.
Бих предложил обаче, бих подкрепил предложението по принцип, но бих предложил да се въведе допълнителна сигурност, тоест някакъв вид верификация, било обратен SMS на посочен мобилен телефон и да се допише имейл адрес, по същата причина да се връща автоматичен отговор. Не е проблем, това е въпрос на един елементарен вот или на малко по-сложен вот, за да има някаква верификация на подаденото заявление. Съвсем елементарно е и не смятам, че е пречка да се направи и може да се направи. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Манов, имаме ли връзка с платформата? Господин Манов, чувате ли ни? Имаме ли връзка за последен път и продължаваме с обсъжданията? Господин Манов? Ние нямаме звук.
Разбрахме, че по отношение на възникналия проблем и дискусията имате становище някакво по чл. 36 относно настоящия адрес.
Госпожо Митева, нещо искате по редакцията?
ИВА МИТЕВА: По моя текст искам да помоля, когато се гласува, думичката „мобилен“ да отпадне, да е въобще телефонен номер, тъй като може да има и стационарни, нека да има по-голяма свобода на текста. Така че това е чисто техническо. Във втората точка в ал. 3 да бъде изречение: „Първо се прилага съответно и за електронните заявления, подадени през интернет в границата на ГРАО“ - за коректност на терминологията.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Моля, който е за приемането на предложението на Ива Митева, Виктория Василева и Тошко Йорданов, да гласува със „за“ сега.
За – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Правя предложение да не се разглежда, тъй като то по същество ….
ИВА МИТЕВА: Ще бъде подкрепено по принцип.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Продължаваме на стр. 12 – предложение на Ахмед Ахмедов.
Господин Хамид, това е за отседналост на местни избори, извън обхват е, заради това продължаваме нататък.
Предложение на Борис Цветков отпада.
Предложение на Корнелия Нинова, Крум Зарков, Филип Попов в чл. 84, ал. 2.
Същото е и със следващия член на стр. 13.
Предложение на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева – да се създаде нов § 7.
Моля за становище и предложения по стр. 13 – предложението на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева.
Заповядайте.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Господин Председател, колеги! Това е поредния текст, при който се налага да казваме в един закон, че друг закон всъщност се прилага. Законът за електронното управление от години наред – то е вече срамно да кажем колко години – изисква администрацията при заявяване на определени обстоятелства пред нея да си правим вътрешни проверки чрез вътрешни административни услуги и да не изисква от гражданите да й се представят документи. Целта на това предложение е именно в този смисъл.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: На Надежда Йорданова ли? В каква връзка?
Давам Ви думата.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Във връзка с правилата, които казахте за останалите. То е отхвърлено на първо гласуване, внесено е между първо и второ четене, в тази връзка. Имам предвид не е ли извън обхвата на представените предложения? А за едни важат правилата, за други не. За Крум Зарков важат, за „Да България“ не важат.
ИВА МИТЕВА: Не да съм защитник на колегите, които са направили това предложение, но тъй като знаете, че държавата премина към една електронизация и към едно служебно изискване на документи и освобождаване на гражданите от това задължение да ги представят, в много закони предния парламент направихме тези изменения. И тъй като тези документи ги има наистина налични и служебни, няма нужда гражданите да бъдат карани да ги подават наново. Така че заради това аз смятам, че е добре това предложение да бъде гласувано. Аз ще го подкрепя лично, като само правя едно техническо предложение отново: допълнението за изискването на подпис да не е в ал. 3, а в ал. 1 като последно изречение – просто да се каже, че за електронното заявление не се изисква подпис чисто систематично.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Аз не съм сигурен, че в чл. 37 в техния законопроект на първо гласуване е имало подобно нещо, просто ще помоля да вземете отношение.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: В законопроекта, който беше отхвърлен на първо четене, текста беше принципно различен, не беше обвързан със Закона за електронното управление. Освен това господин, Председател, считам, че предложението попада в обхвата на закона, то не противоречи в неговите принципи дотолкова, доколкото има не една разпоредба в него от вносител, с която се улеснява правото на глас, правото на достъп, а това е именно в този смисъл.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Аз ще го подкрепя това предложение с 200, каквото и да значи това. Но се връщам към предложението по чл. 36, ал. 2. В това предложение също става въпрос за правото на глас, за улесняване на гражданите и за нещо много по-сериозно – тук с тези текстове, които действат в сегашния Кодекс се лишават огромна група български граждани, които живеят извън територията на страната да гласуват на местни избори. И аз мисля, че когато правите изключения за колегите от „Демократична България“, бихте направили едно изключение и за ДПС. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Все пак този член говореше само за местни избори, нали така? По отношение на промените, които са се направили от „Демократична България“ аз считам, че те са част от ал. 2 на чл. 82 с тези, които са редакционни правно-техническите поправки, които са нанесли. Те стават част от…
Принципно дебата има огромно значение. Генерално би трябвало да няма, но в този дебат за този Изборен кодекс има огромно значение за….
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Вижте, все пак сме в Правна комисия и следва да бъдем по-сериозни. Когато променяме един закон не следва да бъде с временен характер, така както приемахме временен Правилник, се чуваха такива диспути миналата седмица в залата.
Мисля, че е редно да подхождаме сериозно към нашите ангажименти. Когато приемаме промени в Изборния кодекс, те следва да касаят всички видове избори, а не да разделяме разпоредбите, които приемаме, затова дали ще бъдат за местни избори, за парламентарни или за президентски – не е сериозно.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Ще си позволя да цитирам колегата, който е до Вас, във връзка с тези изменения, които правим в момента върху Изборния кодекс. Приемете, че къщата е изключително наводнена и се налага поне покривът да бъде поправен, във връзка с това, което той каза. Има време и за генерални промени в Изборния кодекс. За съжаление, през последните десет години, Вие сте ги правили винаги преди избори, сега ги правим следизборно и вероятно преди нови избори, но те са необходими за честността на вота, за нищо повече.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Със закачките, с които започнахме, за съжаление, да Ви кажа, че като се наводни къщата не се започва от покрива, но вижте, очевидно сте решени на всичко, за да пробутате някакво изменение в Изборния кодекс, давайте, ние ще наблюдаваме.
Други изказвания?
Господин Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря.
Нямам представа защо Правната комисия се занимава с наводнението, но наводнението може да дойде и от покрива, ако вали силен дъжд. А иначе с риск да бъда дребнав до безобразие, ако ГЕРБ се държаха достатъчно сериозно по принцип и по отношение на законодателната си политика, половината от нас нямаше да седим тук и въобще вероятно нямаше да водим този глупав разговор, нали?
Доколкото поведението на ГЕРБ по отношение на нормотворчеството е крайно несериозно принципно налага се да правим каквото можем. И да, частично съм съгласен, че подобен подход не е достатъчно перфектен. Затова и се опитвам да направим каквото е възможно на този етап, без да влизам в ролята на защитник на каквито и да било тези. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, други становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на Надежда Йорданова, Антоанета Цонева на страница 13 с направените корекции от страна на госпожа Митева.
Който е „за“, моля да гласува.
За – …, против – …, въздържал се – …
Приема се.
Продължаваме на страница 14 – предложение на Мая Манолова е чл. 82, ал. 2.
Предложението на Корнелия Нинова и Крум Зарков е извън обхвата.
Продължаваме направо на страница 15 – имаме § 5, на страница 15, той е по вносител.
Имаме предложение на Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев.
Предложение на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева във връзка с този § 5.
Моля за становища. Няма.
Подлагам първо на гласуване предложението на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева.
Моля, който е „за“ да гласува.
За – …, против – няма, въздържал се – …
Това предложение не се приема.
Преминаваме към предложението на Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев на страница 15.
Има ли становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Мая Манолова, Минков Ангелов и Румен Йончев.
Който е „за“, моля да гласува.
За – …, против – …, въздържал се – …
Комисията не го подкрепя.
И сега вече по члена на вносителя, предполагам, че има някакви становища.
ИВА МИТЕВА: В чл. 46, ал. 7, трябва да се добавя думите „парламентарна група и от народни представители“. Тоест да се махне „парламентарна група“ и да остане „предложенията се правят само от парламентарно представените партии и коалиции“, тъй като това вече е новият принцип и това трябва да стане и в ал. 6 по същия начин и трябва да бъде: „парламентарно представените партии и коалиции“.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Към госпожа Митева и може би към председателя.
Уважаеми господин Председател, аз бих искала да попитам само какво означава в ал. 4 „процедури, определени от президента“ и значи ли това, че правим специална процедура с оглед президентските избори, които предстоят. Специална процедура за назначаване членовете на ЦИП от президента.
ИВА МИТЕВА: Не, не правим. Тук аз искам да кажа – може би сте минали гласуването на „Демократична България“ за професионалната ЦИК. Ние по принцип сме за такова решение и винаги сме казвали, че може би това е правилното решение. Предвид обстановката, в която се намираме, предвид чл. 97 от Конституцията, в който сме в момента, осъзнаваме, че няма да имаме време за такава публична процедура в Народното събрание, защото смятаме, че тя трябва да е добре обмислена, добре изготвена, да има време за предложения, да има време за изслушване на кандидатите. Затова тук запазваме стария принцип и в момента президентът назначава членовете на ЦИК извън ръководството. Тук обаче искахме да сложим една публичност, тоест затова добавихме консултациите при президента да са публични. Досега те не са били такива. Сложили сме изискване за мотивирано предложение на парламентарно представените партии. Досега също не се е изисквало такова, с оглед професионалните качества на кандидатите и сме сложили и публична процедура, която президентът да разработи –тоест да може самият той да изслуша кандидатите. Както знаете, това се прави в Народното събрание, просто нека гражданите да ги видят и да се изслушат публично.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Аз искам да направя един коментар.
Все пак в година на избори за президент и вицепрезидент, при положение, че настоящият президент вече е обявил кандидатурата си за следваща мандат, ние да даваме всички тези правомощия на президента и той да изготвя и предлага процедура, а не както досега Народното събрание, не поставяме ли президента в конфликт на интереси?
ИВА МИТЕВА: Аз не смятам, че поставяме президента в конфликт на интереси, тъй като президентът и в момента назначаваше членовете на ЦИК. Той не може да не назначи тези членове, той е длъжен да се съобрази с предложенията на парламентарно представените партии и коалиции.
Мисля, че и на първо четене го обявихме, че ЦИК допусна много грешки, ЦИК включително има писмо и от посланика в Англия за гласуването там. Основният акцент там, е точно върху некомпетентността и несправянето на ЦИК, включително и становището на Обществения съвет към ЦИК е такова. Смятам, че ние сме длъжни да направим тази поправка и промяна в момента, защото смятам, че наистина ЦИК трябва да бъде компетентна и професионална. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други становища?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този дебат заслужаваше да се повдигне, но трябва да бъде поставен на принципна основа.
Аз няма да давам оценка какво е направила сегашната ЦИК, и какво не, тъй като я дадохме като парламентарна група, когато тя се съставяше не толкова отдавна. Тогава имаше опит старата ЦИК да продължи извън мандата си и с определен натиск на опозицията се стигна до нейната промяна. Защо се налагаше този дебат и защо в крайна сметка няма да подкрепим Вашето решение.
Въпросът за Централната избирателна комисия, тя професионална ли ще бъде или партийна? Това е въпросът. Колеги от „Демократична България“ този въпрос го решаваха към професионализъм, и според нас, това е един добър вариант. За съжаление, времето ни притиска и няма да можем да направим тази съществена реформа. Централната избирателна комисия беше съставена в началото на прехода като непостоянно действащ орган и затова обуславяше нейното партийно функциониране. Тези, които са в парламента трябваше да изпращат до следващите избори, за да има такава администрация. В деня, в който ЦИК се превърна в постоянно действащ орган, тя трябваше да стане част от нормалната администрация на нашата страна и да се професионализира, това по една или друга причина не се случи.
Всъщност сега това, което ни предлагате от „Има такъв народ“ не е нищо съществено, то е подмяната на един състав с друг състав, който най-вероятно ще се окаже до голяма степен същият, имайки предвид краткото време в което ще се състои смяната и необходимостта от известна приемственост – 14 дни има, за да се случи всичко това в един доста турболентен период.
Това, че президентът ще назначава с указ, нищо не променя. По същество той ще е в обвързана компетентност и тази процедура, която ще трябва да направи за публичност пак е свързана с това каква воля и отговорност получават партиите. Не искам да изглеждаме като защитници на тази ЦИК, която е сега. За неговото мнозинство ние с много решения не сме съгласни, нашите представители там са ги изразявали и така нататък. Но ми се струва, че един такъв волунтаристки подход не помага много на принципното съдържание на дебата.
За съжаление, както по много други въпроси този с ролята на изборната администрация може да бъде решен само, ако разполагаме с достатъчно време, но с такова не разполагахме. Бяхме готови да предложим друг вариант, защото разбираме, че и сегашната ЦИК политически представлява друга конфигурация на парламента. През 2014 г., поправете ме, ако греша, се добавяха членове на нови партийни и парламентарни групи, които са добили представителност и имат право на участие в работата ѝ. Това щеше да бъде един може би балансиран подход, който щеше да има пряко отражение към мнозинствата в самата Комисия. Разбираме, че няма нагласа за такъв подход, така че ние ще се въздържим по този текст, като за нас качественото решение на въпроса се състои в професионализирането и вписването на ЦИК в нормалното функциониране на държавната администрация.
ИВА МИТЕВА: Само една реплика. Да, наистина се добавяше в предния парламент, благодарение на това добавяне ЦИК стана 23 членове. Ако смятате, че е нормално ЦИК да е 23 членове, добре, но в момента в ЦИК има представители на много партии, които наистина ги няма нито в Европейския парламент, нито в българския парламент като: Реформаторски блок, „България без цензура“, като НФСБ, ВОЛЯ, като „Атака“, така че не смятам, че дори и този подход за добавяне ще е полезен. По-скоро тогава, ако не се приеме това наше предложение трябва да кажем всички тези, които не са парламентарно представени и в Европейския парламент трябва да излязат и съответната квота да се преизчисли спрямо реалното представителство в Народното събрание – това е честният подход.
РАДОСЛАВ ЧОЛАКОВ: Между другото това наистина е честният подход, извинявайте, че се намесвам, и се учудвам, защо не го правите сега. Дори и да се възприеме това предложение, което явно ще се възприеме, след следващите избори съставът на Централната избирателна комисия пак няма да съответства на реалното съотношение на силите в парламента и отново ще трябва да изменяме Закона.
Госпожо Митева, учудвам се защо го правите по този начин, наистина се учудвам! Това е някакво адхок революционно законодателство за днес, без оглед какво ще стане вдругиден, съжалявам много.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Моите уважения към господин Чолаков, но аз съм на мнение, че съставът на ЦИК трябва да отразява актуалната политическа картина в страната. А не да отразява такава към 2014 г., и постоянното добавяне на нови членове, без изваждането на вече очевидно представители на неактуални формации би набъбнал съставът на ЦИК до 30-40 човека.
Затова ние ще подкрепим предложението и нека това нещо да бъде въведено като принцип – да установим един срок след всеки парламентарни избори за срок до два месеца да има актуализация на състава на ЦИК и това да се възприеме като принцип и винаги да се прави актуализация, съобразно новото представителство в Народното събрание. Разбира се, няма как да не добавя, че тази ЦИК действа в незаконен състав, не беше извършена проверка за несъвместимост на един от членовете на Централната избирателна комисия и то, при явна несъвместнимост, затова аз ще подкрепя предложението.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Аз съм абсолютно съгласен с господин Хамид. Неговото предложение е разумно, то е моето предложение всъщност, и аз се учудвам защо не се използва тази правна техника, за да може въпросът да бъде уреден дългосрочно с подмяната на членове на ЦИК, които са излъчени от партии, които вече не са парламентарно представени, а се прибягва, пак казвам, към някакво ситуативно решение досегашните партии в парламента като евентуално след изборите пак ще трябва да се променя в същия този текст в Изборния кодекс, което просто противоречи, колеги, на всички декларации, които включително и аз, и Вие сме правили от първия ден на този парламент. Дайте да не се бъзикаме със законодателството, моля Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Като реплика на господин Хамид, защото аз за разлика от господин Чолаков съм абсолютно несъгласен с господин Хамид. Точно обратното се опитах да кажа, че трябва да се промени принципът не да се търси непрекъснато стиковане на ЦИК спрямо моментната политическа ситуация, защото ЦИК трябва да прилага закона, а не съответната конфигурация на парламента. Тоест, за да не изпадаме в тези видове спорове колко партии и какви квоти има, е професионализацията на този орган, вписването му в администрацията. И затова се въздържаме по това предложение на „Има такъв народ“. Разбираме Вашата логика, но не е това, според нас, принципния начин на решение. Принципният начин на решение е друг, но за него трябва време, не може да се направи между два отговора, които, за съжаление, имайки предвид всички обстоятелства се случват. Това е нашата позиция. Ние сме за професионализация на ЦИК и отделянето ѝ от политическите партии и от отделните конфигурации.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Няма други становища.
С така направената редакция на § 5, за чл. 46, моля, който подкрепя текста да гласува.
Имайте предвид, че предложенията са правени тук на място и са отразени в стенограмата.
За – …, против – няма, въздържал се – 6.
Приема се.
Продължаваме към страница 16, § 6.
Чл. 47 на вносител – изменения. Има ли някакви редакционни промени?
ИВА МИТЕВА: Заглавието да бъда „Публични консултации“.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Становища? Няма.
Моля, да гласуваме § 6 на чл. 47.
За – 6, против – няма, въздържал се – …
Приема се.
Не подложих на гласуване предложението на Надежда Йорданова, защото то е свързано с предишното, разбрахте ме.
Колеги, към страница 17.
Има предложение за § 7, чл. 50 – това е вносител.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Аз предлагам § 7 по вносител да отпадне – аргументите ми са следните: най-вероятно вносителите са имали предвид, когато се прави професионален състав на Централната избирателна комисия, но това което обсъждахме и приехме в два параграфа назад от § 5 по вносител, се касае за Централна избирателна комисия, формирана по предложение на съответните парламентарно представени партии и коалиции. В този смисъл тези предложения са чисто партии и не виждам пречка, член на колективните управителни органи на съответната партии да не могат да излъчат представител за ЦИК. Мисля, че този текст трябва да се отложи, докато се приеме състав за чисто професионална ЦИК, както чухме вече за такива намерения, а сега § 7 по вносител да отпадне.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Моля да гласуваме § 7 по вносител по отношение на предложението на господин Хамид да отпадне параграфа.
Който е „за“ да гласува.
За – 9, против – няма, въздържал се – 3.
Параграф 7 отпада.
Параграф 8, чл. 51.
Становища? Няма.
Моля да гласуваме текста на § 8.
Госпожо Каназирева, заповядайте.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Мога ли да задам един въпрос?
В текста става ясно, че мандатът всъщност е на пет години, и след това назначаването на нови членове на Комисията се произвеждат не по-рано от три месеца. По коя процедура и с каква квота препраща към предишния текст? Препраща по същия начин пак от президента се назнача със същата квота и процедура.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Моля, да гласуваме текста на § 8.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържал се – 6.
Не се приема.
Предложение на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева.
Оттегляте го, добре.
Параграф 9 по вносител.
Имаме предложение на Мая Манолова по § 9. Първо, имаме предложение на Корнелия Нинова по § 9 и след това на Мая Манолова.
Становище по предложението на госпожа Нинова?
ИВА МИТЕВА: Господин Зарков, няма ли да си предложите т. 34а, след като приехме видеонаблюдението?
КРУМ ЗАРКОВ: Госпожо Председател и господин Председател, да, предложенията са съставени от две точки, както уточнихме. Вече изговорихме за публичния регистър на избирателя и активната регистрация, в смисъла на това, което е направено и след нас, но т. 34а определя реда и условията за видеонаблюдение, което беше принципно прието малко по-рано, така че Ви предлагам буква „з“ по отношение на създаване на т. 34а да се гласува.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Друго по предложението на госпожа Нинова?
КРУМ ЗАРКОВ: Другото ще го говорим утре в залата, защото ще подходим дали е предмет на обхват. Свързано с активната регистрация и със списъците. Благодаря Ви. (Реплики.)
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Йорданова.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Колеги, аз имам въпрос относно предложението на колегата Зарков. Какво се има предвид под „възлага наблюдението на Министерския съвет“? Струва ми се, че нещо липсва, чисто логически имам проблем аз.
КРУМ ЗАРКОВ: Както вече казахме много от тези камери, които ще се използва в училища и в други държавни помещения, държавна собственост, ние бяхме свидетели в последните години на едно отхвърляне на всички възможни отговорности на Министерския съвет по отношение на организацията на изборите. Тук имаме предвид, че след като определят реда и условията ще поеме отговорност Министерският съвет по организацията и оборудването там, където е необходимо.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Техническото осигуряване, може би така да го поясним.
КРУМ ЗАРКОВ: Ако намирате, че е по-коректно като израз да, нямаме против.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Само техническата реализация или контролът възлагаме на Министерския съвет във връзка с видеонаблюдението?
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Техническото осигуряване.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Добре.
Господин Зарков, може ли сега финалния текст да формулирате, защото трябва да се запише.
КРУМ ЗАРКОВ: „Определя реда и условията за видеонаблюдението на преброяването на гласовете в секционните избирателни комисии и възлага техническото осигуряване на Министерския съвет“.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Манолова, Вие имате предложение тук.
МАЯ МАНОЛОВА: Нашето предложение се състои от три части.
Първата, е свързана с активната регистрация и с темата за изчистването на избирателните списъци от мъртви души. Разбирам, че Комисията не разглеждала тези текстове, като изначално ги е отхвърлила като извън обхвата на предложения законопроект. Разбира се, с което „Изправи се! Мутри вън!“ не сме съгласни и утре в пленарна зала ще отстояваме. Надявам се, че този дебат се е състоял тук. Утре ще го продължим в пленарната зала или вдругиден, тъй като изчистването на избирателните списъци е едно от най-важните действия, които следваше да бъдат извършени с промените в изборните правила, тъй като те са източник на една голяма част от манипулациите по време на избори.
Вторият кръг от теми, преведен през правомощията на Централната избирателна комисия се отнася до видеонаблюдението. Различното и в добавка в нашите предложения, е, че ние сме предложили пряко онлайн излъчване с видеозапис, но също така и за стриймингване от съответните наблюдатели, кандидати, застъпници и прочее.
И третата тема, също изключително важна. Надявам се, че също изначално не сте я отхвърлили – това е за електронното гласуване, което ние предлагаме да бъде въведено направо на тези избори. Вижте, от 2014 г. електронното гласуване е част от Изборния кодекс така и никога не дойде време и не беше достатъчно подготвена администрацията изборна и на държавата, за да бъде въведено. Ние смятаме, че все някоя Централна избирателна комисия, някой състав на парламента, някой състав на изпълнителната власт трябва да поемат тази отговорност и да реализират електронно гласуване. Така че, ако искате може да се гласува поотделно, но ние настояваме за дистанционно електронно гласуване или, ако то не се приеме за гласуване по пощата, сега и на следващите избори.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, най-учтиво Ви моля, да не допускате и да се намесвате решително, когато чувате фразата „мъртви души“ по отношение на живи български граждани. Това, че те не са гласували на няколко избора, това че се намират извън страната не ги прави мъртви, и те не следва да бъдат обявявани за мъртви от тази висока трибуна.
Моля да се придържаме към учтивия тон, да не обявяваме живи хора за мъртви. Мъртвите хора си имат смъртни актове. Това са хора, просто не са гласували от няколко избора и фигурират в списъка, защото са живи, защото са български граждани и имат български паспорти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хамид, приемам Вашата забележка, но аз не мога да определям категориалния парад на тази маса, още по-малко председателката в парламента имаше редица такива забележки. Ще реагирам оттук нататък на всеки подобен опит за нарушаване на добрия тон. Благодаря.
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Председател, уважаеми членове! Бих искал да попитам тази точка, която разглеждате в момента ще касае ли изборите в чужбина? Ще се възползвам отново да посоча нещо, което Вие казахте, госпожо Председател, че за изборите в чужбина, особено извън посолствата технически ще е почти невъзможно да се направи видеонаблюдение. Благодаря Ви.
ИВА МИТЕВА: Когато го обясних нали приехме принципното решение, да му се намери систематичното място и да се добави, където е техническо възможно, за да не затрудним много малките населени места, включително и в чужбина и извън ДКП-тата.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Борис Цветков е тук и искаше процедура.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Само един кратък въпрос във връзка с обяснението и пояснението, което дадохте току-що. А тази обективна невъзможност или възможност кой ще я дава? (Реплики.)
Да, така е. Абсолютно съм съгласна на критериите, които ще се използват, какви ще бъдат? Ще бъдат фиксирани критериите за тези техническа невъзможност? И кой ще я преценява дали е налична?
ИВА МИТЕВА: Да определя условията и реда за видеонаблюдението и техническото осигуряване да е от Министерския съвет. Така че Министерският съвет и Централната избирателна комисия трябва да са компетентните органи, които да направят тази преценка.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Цветков.
БОРИС ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Благодаря, че ми дадохте думата. Аз съм вносител на Проект на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който беше внесен в Деловодството на Народното събрание преди заседанието на Комисията, която го гледа на първо четене. Поради някакви технологични, надявам се, не умишлени причини не е явно своевременно разпределен този законопроект и не е бил гледан на заседанието на Вашата комисия, когато сте гледали другите законопроекти. Сигурно по тази причина също не е могъл да бъде обсъден от Вас и от другите народни представители. И сега разбирам, че в началото на днешното заседание по формални за мен причини Законопроектът е отхвърлен, защото не е в обхвата на гледания и одобрен от Народното събрание Законопроект за второ четене.
Законопроектът за хората, които не знаят касае едно много просто, но важно за гражданите нещо, а то възстановяване на правото на гражданите в градовете с районно деление да избират районни съветници и съответно районни съвети, които да решават техните въпроси на най-близко до тях ниво. Той може да Ви е уплашил като дължина и големина, защото касае много технологични промени, но всъщност това е патриата на Закона.
Местните избори са достатъчно далеч от днешна дата, за да можем да спазим всички европейски, демократични и нормално процедури. Законодателството да се променя достатъчно време преди дадени избори, а не в дванадесет без пет, както за съжаление, се случва и с този кодекс.
Разбирам, че има важни неща, които налагат промени във всеки един закон, включително и в Изборния кодекс. Знаем, че не е добра практика те да се гледат в дванадесет без пет. Не съм против някои добри предложения, които Вие предлагате и обсъждате, но съм изключително разочарован и утре ще си отстоявам искането в пленарната зала по въпрос, който касае десетки, стотици хиляди хора граждани да имат реална възможност да избират свои представители, те да бъдат контролирани, да взаимодействат. Комисията не знам, чувайки или не аргументите по такива формални причини да отхвърли Законопроект.
Настоявам да преразгледате, ако е възможно това решение, пак Ви казвам, може да се провери – той е внесен преди гледането на първо четене на Законопроекта за Изборния кодекс. Ако не си запазвам правото утре в пленарна зала също да запозная всички присъстващи и другите, които следват дискусията с моето предложение.
ИВА МИТЕВА: Господин Цветков, длъжна съм да Ви отговоря.
Законопроектът Ви е внесен на 22 април, а Комисията по правни въпроси е разглеждала всички законопроекти на 21 април, така че не сте коректен. Залата ги разглежда на 23 април, тоест Законопроектът Ви е разпределен веднага на Комисията по правни въпроси, но Вие сте го внесъл след като Комисията по правни въпроси, е разгледала всички законопроекти. По Правилник искам да се запознаете внимателно с него пише, че Комисията е длъжна да разглежда всички законопроекти, внесени до деня на разглеждането и започване на обсъжданията. Така че всички законопроекти, внесени до тази дата, са били разгледани коректно от Комисията по правни въпроси.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, предлагам, ако няма допълнителни изказвания по отношение на предложението на госпожа Мая Манолова да преминем първо към гласуване на предложението на госпожа Корнелия Нинова с така направените редакции от господин Зарков.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – няма.
Сега преминаваме към предложението на госпожа Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев.
Госпожо Манолова, остава ли в тази редакция?
МАЯ МАНОЛОВА: Тук разликата е, че ние не предлагаме да бъде възложено от ЦИК на Министерския съвет да организира видеонаблюдението, но както прецени Комисията.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Предлагам да гласуваме така направеното предложение.
МАЯ МАНОЛОВА: Би следвало, ако за това ще отговаря Министерският съвет това да бъде отразено в друг текст. Сега ЦИК възлага на Министерския съвет, нали затова пишем Изборния кодекс, за да е ясно кой какво прави. (Реплики.)
Ако Кодексът възлага на Министерския съвет и разпределя отговорностите е едно, но ЦИК да възлага на Министерския съвет или Министерски съвет на ЦИК – това са два различни органа.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Бих помолил за преформулиране на точката в частта … да бъде дадена възможност и на други лица да осигуряват техническо осигуряване във вида някои граждани могат да осигурят в малко кметство или където и да било камера за собствена сметка и видеонаблюдение и това да бъде споделено някъде. Не вижда проблем в това, защото това е форма на граждански контрол. Може би трябва да разширим обхвата в тази му част само. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други становища?
Подлагам на гласуване предложението на Мая Манолова в този му вид.
Който е „за“, моля да гласува.
За – …, против – …, въздържал се – …
Не се приема.
Преминаваме към обсъждане на § 9 по вносител.
Становища? Няма.
На страница 17, защото ги разглеждаме по ред на предложенията, постъпили след това.
Моля да гласуваме текста на вносителя с приетото предложение по § 9 на страница 17.
Който е „за“, моля да гласува.
За – …, против – …, въздържал се – …
Приема се.
Колеги, продължаваме.
На страница 20, § 10.
Имаме предложения на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева, във връзка с т. 3.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението по § 10 на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева.
За – …, против – …, въздържал се – …
Приема се.
Сега текстът на § 10 по вносител.
Становища? Няма.
Моля да гласуваме.
За – 12, против – няма, въздържал се – …
Добре, продължаваме.
Колеги, параграфи 11, 12 и 13 са по вносител и предлагам, ако имате становища заедно да ги направите и после да ги гласуваме.
По § 13 имаме предложение на Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев.
Който е „за“, моля да гласува.
За – …, против – …, въздържал се – 3.
Комисията подкрепя трите параграфа в цялост.
И сега предложението на Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев за нов § 13а.
Госпожо Манолова?
ИВА МИТЕВА: Госпожо Манолова, може би трябва да се подкрепи тук по принцип, но тъй като в чл. 288а и мисля, че в чл. 446 е предвидено в РИК и ОИК да присъстват всички застъпници, кандидати и представители там е уредено изрично. Смятам, че тук няма нужда да стоят само кандидатите.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, по принцип Изборния кодекс, дава възможност на кандидатите за различни изборни позиции, включително кандидати за народни представители да присъстват на заседанията на всички комисии. Предложените загубват връзка с превратната практика на Софийските РИК, включително тази в 23 МИР, които забраниха на кандидати за народни представители да присъстват по време на предаването на протоколите в зала „Арена Армеец“, респективно при внасянето на резултатите в „Информационно обслужване“. Очевидно за ръководството на тази Комисия в конкретния случай небезизвестната секретар на Комисия от ГЕРБ, е необходимо да бъде написан изричен текст, за да се съобразя с правила и принципи, които са иманентни за Изборния кодекс и за изборното законодателство. Естествено, че в цивилизованите страни по време на броенето и след това по време на предаването присъстват и граждани, предават се онлайн. Тук в зала „Арена Армеец“ пропусквателният режим беше сведен до два души, които могат да влязат и те не трябва да бъдат тези два кандидат за народен представител, и ако единият излезе, в никакъв случай не може да бъде заменен от друг. Изобщо своеволията на РИК-овете бяха наистина отвратителни и безобразни, затова се налага в Изборния кодекс това да бъде казано изрично.
Апропо това е моето настояване да бъде сменен този състав на ЦИК, защото те просто си затваряха очите пред всички безобразия, които се случваха и по време на местните избори и по време на парламентарните избори.
Мисля, че хората нямат никакво доверие в тази Централна избирателна комисия, която остави освен да се правят безобразни манипулации на изборния процес, гласува най-сложните възможни протоколи и накрая си затваряше очите за това, че нямаше достъп до наблюдатели, застъпници и кандидати до най-важния момент – предаването на протоколите. Така че те се самокомпрометираха, нищо, че седят тук срещу мен, аз съм го казала и публично – след кат не осъществиха никакъв контрол, да се приложат изборните правила и Изборният кодекс е редно да бъде сменена тази ЦИК.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Да направя едно уточнение. На страница 47, госпожо Манолова, има от вносител § 42, където се създава чл. 288а, който урежда точно това нещо, но предлагам така или иначе ние да гласуваме по принцип сега Вашето предложение и впоследствие, когато стигнем до чл. 288а на стр. 47 да го обсъдим.
Заповядайте.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Манолова! Ще вмъкна като реплика много кратко – много Ви моля, оттук недейте да внушавате на хората, че не се е допускало, или че е имало нарушения. Напротив, тези избори бяха едни от най-прозрачните и честни избори. И Вие, освен медийна изява нищо друго не търсите, и винаги го показвате. Така че с цялото ми уважение към Вас, моля Ви, не внушавайте на хората – навсякъде имаше застъпници и наблюдатели. Абсолютно честно и прозрачно бяха проведени изборите и това го доказва.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Александрова, на местните избори, се стигна до абсурда – председателят на Инициативния комитет, който ме издигна за кандидат за кмет на София по време на втория тур, да не бъде допуснат в зала „Арена Армеец“, защото председателката на Комисията от ГЕРБ, настояваше той да представи писмено пълномощно, в което упълномощава сам себе си. Сега по време на изборите за народни представители аз самата прекарах няколко часа пред зала „Арена Армеец“, защото същата госпожа, която този път бъде в качеството си на секретар на изборната комисия в 23 МИР, не ме допусна до зала „Арена Армеец“, защото според нея, всъщност решение, което нейната комисия е взела, ами как Кодексът да позволя кандидати за народни представители да присъстват при предаването на бюлетините, тя си беше взела специално решение, в което кандидати нямаха право да присъстват. Освен това, тя ограничи допуска до един наблюдател, един представител и в момента, в която след 16 часа престой в зала „Арена Армеец“ някой искаше да бъде сменен, това беше разрешено. Тоест да ограничиш предаването на протоколите, поправянето на протоколите, изправянето на технически грешки по такъв брутален начин на два различни вида избори – и на местните, и на тези за народни представители. Информация за това има във всички медии. Осведомете се. Мога да Ви кажа и името на въпросното лице, което си пише негови правила, казва се Полина Витанова, която беше председател на Софийската комисия за избор на кмет на София, а сега беше секретар на РИК в 23 МИР. Тя не допускаше никой реално да наблюдава този процес.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не съм съгласна с Вас.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Предлагам да спрем този дебат.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Спираме. Само едно изречение.
Не съм съгласна, защото ако всичките кандидати от софийските МИР-ове, искаме да влезем като Вас с целия си екип, това означава, никой да не може да работи. Нито районна избирателна комисия, нито общинска избирателна комисия. Има си правила, има си закони и трябва да се спазват – както за Вас, така и за всички нас. Това е. Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Моля, да преминем към гласуване на предложението на Мая Манолова за § 13а. Аз казах къде оферираме като вносители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – …, против – …., въздържал се – …
Приема се.
Следващото предложение е отхвърлено на първо гласуване.
Преминаваме към предложение на госпожа Корнелия Нинова, Крум Зарков и Филип Попов за създаване на § 13а.
Има ли някакви становища? Няма.
Моля, който е „за“ да гласува.
Прегласуване, тъй като не можахме да преброим – предложението на Корнелия Нинова, Крум Зарков и Филип Попов, относно създава не § 13а, чл. 72, ал. 1 – това е на стр. 21.
За – 7, против – няма, въздържал се – няма.
Приема се.
Продължаваме на стр. 22 – § 14 и 15. Те са по Законопроект на вносител.
Становища? Няма.
Моля, да ги гласуваме в цялост.
Който е „за“ § 14 и 15.
За – 10, против – няма, въздържал се – 3.
Приемат се параграфи 14 и 15.
Предложение на Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев, относно създаване на нов § 15а.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е за допуск на кандидати за народни представители на заседание на Комисията.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Заповядайте, господин Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря господин Председател.
Госпожо Председател, само едно изречение. Гледайте моля, на това като форма на граждански контрол. Не повече, не по-малко, не като възможност за злоупотреба, защото репликата, която чух преди малко: „Оставете ни да работим!“, всъщност не е демокрация и гражданите да попречат на работата на някои трябва да имат възможността да упражняват ефективен контрол. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Каназирева.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Не мислех да вземам думата, но тъй като на няколко пъти се каза, че трябва да има ефективен контрол. Да, така е. Но едното Вашето предложение се бие с другото, тъй като тук няма контрол, където все пак има застъпници и представители, то при предлаганите от Вас електронно и дистанционно гласуване и по пощата, как осигурявате сигурността на вота, респективно и тайната на вота или, когато се гласува по пощата или електронно ще има застъпник или представител на място, докато гласува съответния човек. По същия начин може всеки да събере ключовете на маса хора и да гласува вместо тях. Как обезпечавате сигурността и контрола?
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Господин Председател, ако позволите да отговаря. Благодаря.
На първо място, този въпрос не седи и аз разбирам, че нивото до тема опорка, адже ба, как ще го осигурим и как ще съберем ключовете на колко хора. На колко хора ще съберете от милион и половина потенциално гласоподаватели дистанционно или повече, и ще гласувате с тях тайната вота? В едно семейство нямате представа кой как гласува? Ааа, всичко това са някакви примитивни опорки, който обаче в реалността не издържат, някак си по този начин с пощенското гласуване – гласува се повече от сто години. И няма проблем с тайната на вота, няма проблем със сигурността на вота. По същия начин седи въпроса и с електронното гласуване. Всеки ден извършвате банкови операции дистанционно или поне ние правим така, за ГЕРБ нямам представа, Вие вероятно работите в брой, но ние нормалните хора, правим такива неща с един обикновен електронен цифров сертификат. Няма проблем със сигурността на вота веднъж, с тайната на вота аз обикновено банкирам самичък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други изказвания? Няма.
Моля, да гласуваме предложението на Мая Манолова в този му вид. (Реплики.)
Който е „за“, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържал се – 7.
Не се приема.
Продължаваме на страница 23.
Предложение на Корнелия Нинова, Крум Зарков и Филип Попов за създаване на § 15а, което е свързано с видеонаблюдението.
Становища? Няма.
Моля, да гласуваме така направеното предложение.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържал се – …
Параграф 16 – приема се.
Параграфи 16 и 17 са на вносител.
Има ли предложения? Няма.
Моля, да гласуваме параграфи 16 и 17.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържал се – …
Приема се.
Параграф 18 на вносител на страница 24. В чл. 102 се правят следните изменения.
Предложения? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 18.
Който е „за“, моля да гласува.
За – …, против – няма, въздържал се – …
Параграф 19 – предложения на Мая Манолова, Минко Ангелов.
В § 19а, тъй като е свързан с видеозаснемане и видеонаблюдение, предлагам да го гласуваме, ако няма становища по него.
Който е „за“, моля да гласува.
За – …, против – …, въздържал се – …
Приема се.
Предложение на Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев за създаван е на нов § 19б на страница 25. По принцип пак е свързано с видеонаблюдение или правото на заснемане или излъчване онлайн.
Предлагам да го гласуваме.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържал се – няма.
Приема се.
Параграф 19в по принцип отново нека да гласуваме предложението на Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържал се – няма.
Приема се.
Продължаваме на страница 26 – предложение на Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев за създаване на нов § 19г.
Предложения? Няма.
Моля, който е „за“ да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – няма.
Сега преминаваме на стр. 27 – предложение на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева да се създаде нов параграф в чл. 133.
Становища? Няма.
Госпожо Йорданова, има ли нещо, което да представите? Саморъчен подпис…?
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Колеги, това е пак от поредицата – че Законът и регламентът трябва да се спазват. Това дава възможност на хората, които не са в страната или пък са някъде в движение, да могат да се включат в подписките в подкрепа на партиите или инициативните комитети, като подпишат формуляра на ЦИК с квалифициран електронен подпис, за да може да бъде отчетена тяхната подкрепа при събирането на подписите за регистрация за съответен вид избор.
По регламент квалифицираният електронен подпис е с еднакво правна сила като саморъчния подпис. Съжалявам, че сме поставени в ситуация постоянно да трябва да го казваме в Закона, но ЦИК имаше доста различно мнение от това.
РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Само едно уточнение. Добавянето на „включително квалифициран електронен подпис“ е като алтернатива, нали? Или като кумулация?
Нека тогава, след като е, да е „или“.
ИВА МИТЕВА: Само че текстът после продължава „положен пред упълномощени от партията лица“. Ще се положи електронния? Като четете целия текст, някак си… (Реплики извън микрофона.)
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: По принцип „положен пред упълномощено лице“ защо се налага? Защото човекът, който събира подписите в реална среда, трябва да се увери, че този, който подписва, е наистина лицето, което си посочва трите имена, ЕГН-то и се подписва. При електронния подпис, дотолкова, доколкото имаме много ясни идентификация, това не се налага. И ние сме решили чисто като правна техника – най-щадящото, електронният документ, подписан с електронен подпис, се изпраща на имейл на упълномощено лице.
ИВА МИТЕВА: На нас ни е ясно. Въпросът е, че както сте го сложили, излиза, че той трябва да се положи пред лицето. Просто така е текста. Идеята е или списъкът да съдържа квалифициран електронен подпис, или саморъчно положен. Нали така? (Реплики извън микрофона.) Ок. (Реплики извън микрофона.)
„или съдържащ електронен…“
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Да, да приема тази редакционна поправка.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, подлагам на гласуване така формулирания текст по предложението на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева. (Реплики извън микрофона.)
ИВА МИТЕВА: Според трябва да бъде „списък, съдържаш имената, ЕГН и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели, подкрепящи регистрацията, положен пред упълномощени от партията лица или положен чрез квалифициран електронен подпис“, за да стане ясно, че е едно от двете.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Да.
Който е „за“, моля да гласува сега.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, продължаваме аналогичната – предложение на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева, без параграф в чл. 140, ал. 3.
(Реплики извън микрофона.)
Моля да ползваме тогава същата корекция, без да го изчитам, защото вече преминахме…
Който е „за“, моля да гласува сега.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме нататък. (Уточнения извън микрофоните.)
На 30 страница имаме предложение на господин Хаджигенов – отхвърлено на първо. (Реплики извън микрофона.) на основание чл. 82, ал. 2. Няма как да го разглеждаме.
Стр. 31 – предложение на Ахмед Ахмедов, Хамид Хамид.
ИВА МИТЕВА: Може ли само нещо да вмъкна.
Извинявам се, искам да обърна внимание на членовете на Комисията, че от днес има решение на Конституционния съд № 5 от 2021 г. по финансирането на политическите партии в предизборните кампании. Това, което 2019 г. – знаете, беше прието месец юли отвореното финансиране, днес е обявено за противоконституционно, тоест КС казва, че юридически лица и еднолични търговци не могат да финансират, но остава отворен въпросът за физическите лица, тоест в момента текстовете ще бъдат, че финансирането може да се извършва от физически лица, но без таван, тъй като таванът беше 10 000 лв. – знаете, и беше отменен 2019 г. Само обръщам внимание – да знаят членовете на Комисията и евентуално, че трябва да се мисли наистина в посока за модела за финансиране. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Преминаваме към предложение на Ахмед Ахмедов, Хамид Хамид и Цветан Енчев за създаване на нов параграф към чл. 180, ал. 2.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предложение, което предлагаме вече за 10-ти или 11-ти път. Трябва да отпаден едно противоконституционна забрана, за която още нямаме конституционно решение, но се надяваме да не се стига до конституционно решение, а да променим закона, защото общуването между кандидат и избирател, ясното разбиране на програмите, разширяването на агитацията извън страната в над 69 държави – надяваме в над 100 държави вече да имаме секции, следва да се позволи агитация на език, различен от българския, като обаче за задължи лицето, което агитира на език, различен от българския, да осигури превод на официален български език.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други становища? Няма.
Предлагам на подложим на гласуване предложението на Ахмед Ахмед, Хамид Хамид и Цветан Енчев относно създаване на нов параграф в чл. 180, ал. 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Не се подкрепя от Комисията.
Продължаваме към § 20 по вносител.
Предложения?
Моля да гласуваме тогава § 20 в чл. 189, ал. 3.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 21 – имаме предложение на Ива Митева, Виктория Василева и Тошко Хаджитодоров във връзка с § 21.
Има ли становища?
Госпожо Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Първо, бих искала да попитам вносителите, като цитираме Венецианската комисия: защо за едни разпоредби и параграфи е цитираме, а за други не я цитираме?! Какво имам предвид – и ще вляза по същество. Смятам, че текстът така предложен по изключение, ако избирателят не може да гласува с бюлетина за машинно гласуване, е неправилен, най-малкото – да бъде по-мека, защото смятам, че ние нямаме определения по изключение, както и ще попитам: на първо място, кой ще определи може или не може избирателят да гласува с машина? Кой е този, който ще определи – СИК ли ще има това правомощие?!
На следващо място, декларацията, която следва да попълва с три имена и ЕГН не е ли това контролиран вот?! Тоест всяка СИК ще има представа кои избиратели са гласували на хартия. Това за мен означава абсолютно контролиран вот! Смятам, че така предложения текст не е добър.
Бих искала да попитам: след като по-нататък в ИК въвеждате възможност да не се сумират цифрите, от които страдахме всички ние – и ние преди като управляващи, и като първа политическа партия сега, и Вие като хора, избрани към момента и представители в 45-ото народно събрани, защо е необходимо да ощетим хората? Има хора, които наистина искат да гласуват на хартия, просто не защото ние го налагаме или Вие го налагате, или определена партия, те наистина имат това желание. И без това по принцип е ниска избирателната активност, и без това следва да предложим и да накараме хората да стигнат урните, и след като въвеждате по-нататък разделението на протоколите от машина и от хартия, защо е необходимо това? Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Митева.
ИВА МИТЕВА: Госпожо Александрова, явно не сте прочели моето предложение между първо и второ четене, и са колегите, но ние там променяме ал. 1 и казваме, че по изключение в избирателните секции се гласува с машини за машинно гласуване, освен в онези малки секции, които много пъти ги коментирахме по чл. 212, ал. 5 и при непредвидени обстоятелства. Тоест ние махаме декларации, махаме изключения. Тук няма какво да коментираме повече. Точно това, което казахме, ние го предлагаме да се махне между първо и второ четене.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Тоест искате да кажете, че махате възможността хората да гласуват на хартиена бюлетина, ако имат такова желание?! (Реплики извън микрофона.)
Ама кой ще реши? Ако аз отида да гласувам в моята избирателна секция и каза: аз искам да гласувам на хартия, следва ли СИК да ми разреши?
ИВА МИТЕВА: Само в случаите по чл. 212, ал. 3…
АННА АЛЕКСАНДРОВА: С две думи ги премахвате. Това обяснете на хората. Недейте да излизате от ситуация с членове при извънредни обстоятелства! Да, в случая на господин Хамид, както му отказа машината.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми господин Председател, аз не се чувствам много комфортно, когато бивам давам за пример как не съм успял да гласувам с машина, но така или иначе аз започнах да давам тези примери, така че….това в кръга на шегата.
Наистина, много проблеми с машините, и то вече на два поредни избора – проблеми, които, за съжаление, няма как да ги избегнем на предстоящите предсрочни парламентарни избори, които според всички Вас се задават много скоро. Дали сме в състояние да променяме нещо по тази организация, колеги? Отговор на този въпрос не получихме.
Тук е председателят на ЦИК- Специално за машинното гласуване поискахме официално становище на ЦИК, искахме да видим Вашия анализ, и то взет със съответното мнозинство, което е подкрепено от официално становище.
В момента заседаваме по текст, по който нямаме елементарна обобщена информация. Имаме само откъслечни проблеми тук, в тази секция – секцията на Хамид, секцията на Иван, проблеми с тъчскрийните при обработка с дезинфектант, проблеми със софтуера, проблеми със софтуера, който пък разбърквал едни преференции в едни други райони. В момента нямаме ясна картина можем ли с тези машини да отидем на 100% машинно гласуване. Аз затова поисках този анализ на ЦИК. Можем ли да кажем, че ако стане проблем, 50% от бюлетините ще бъдат достатъчни? И не е ли по-добре да дадем възможност, но не с декларация, а да запишем, че който изрично заяви, че иска хартия, да му дадем тази възможност? Нека това да се направи с устно заявление на лицето, което желае да гласува на хартия, а общият принцип е да се гласува машинно.
Тоест изключението да е – изрично волеизявление на желаещия избирател, който настоява да гласува на хартия и само на хартия.
И нека да се замислим пак за този процент хартиени бюлетини, които гарантираме в секциите. Иначе съм съгласен с предложението за малките секции, където не е ефективно и не е икономически изгодно да се изпращат само хартиени бюлетини. Разбира се, ако текстът за 100 или 150 избиратели за населени места бъде приет малко по-нататък в Кодекса. Но нека да заменим в текста…
ПРЕДС. РАДСТИН ВАСИЛЕВ: Правите предложение.
ХАМИД ХАМИД:… декларация с изрично устно волеизявление на избирателя.
Господин Хамид, правите предложение за редакция на текст, така ли? (Реплики извън микрофона.) Добре.
Господин Андреев.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители и гости! ЦИК във връзка с днес обсъждания Проект, който е приет на първо четене в пленарната зала в НС, изготви становище, то е внесено в Правната комисия и е прието с необходимото мнозинство от цялата ЦИК. Становището е входирано. Надявам се, че е стигнало да Правната комисия, за да може да бъде разгледано от всички Вас при обсъждането, като в рамките на 4 страници сме се опитали да дадем отговор основно на машинното гласуване, тъй като това е аспектът, който не изисква специално становище, с оглед всички останали текстове, при които трябва да има воля на народните представители при обсъждането.
В рамките на няколко точки сме се опитали да дадем отговор или най-малкото да поставим съществените въпроси, които възникват при осигуряването на машинното гласуване. Те касаят машинното гласуване както в страната, така и извън страната, като по отношение на гласуването извън страната ЦИК счита че не е целесъобразно въвеждането на машинно гласуване в секциите извън страната с оглед сериозните логистични въпроси, които трябва да бъдат решени по осигуряването на това машинно гласуване в тези секции и необходимия ресурс – както човешки, така и финансов, за да може да бъде обезпечено в 465 или различен брой секции за гласуване извън страната, където, разбира се, имаме разстояния, които са доста големи, както и доставката на тези машини по тези места. Евентуално при провеждането на втори тук как ще бъде осигурено зареждането на параметризацията на кандидатските листи, тоест въпроси, които ние подробно сме развили в рамките изложението, което сме представили пред Комисията по правни въпроси.
Що се отнася до гласуването в страната, разбира се, тук стоят два вида въпроси – едните от тях са чисто логистични, те са съществени, от гледна точка на това, че ЦИК – позволете ми да го кажа – няма необходимия административен капацитет, за да може да осигури самостоятелно всички въпроси, свързани с логистичното обезпечаване на машинното гласуване. Това влиза, на първо място, от осигуряването на необходимите помещения, които да бъдат съхранявани, да бъдат охранявани, да бъдат транспортирани секциите, да бъдат осигурени приблизително – по данни от „Сиела Норма“, за тези избори бяха над 2500 души технически персонал, който да може да обезпечи машинното гласуване и съответното в случаите, в които имаме втори тур, също това да бъде направено и по отношение на параметризирането на кандидатските листи, още повече че единият срок – той е конституционен, залегнал е в Конституцията, по отношение на предстоящите избори за президент и вицепрезидент, по отношение на изборите за общински съветници и кметове – и там сроковете са кратки, и всичкото това би могло да доведе, разбира се, до проблеми, които са свързани с възможността да бъде обезпечено машинното гласуване, без необходимата организация, която да позволи това нещо да се случи. Още повече че ако бъде въведено изцяло машинното гласуване, това означава, че ще бъде необходимо да бъдат извършени и допълнително обществена поръчка за доставката на машините, тъй като в момента тези, които са предвидени, а именно 9600 , може би няма да бъдат достатъчни, за да може да бъде обезпечено машинното гласуване навсякъде, и това е следващият въпрос.
В случай, че тези дейности не бъдат възложени като държавна политика на МС, разбира се, това ще доведе до необходимостта за всяко едно машинно гласуване в следващите избори да бъдат провеждани обществени поръчки, с които да бъде възлагана тази дейност, тъй като това са дейности, които няма как в противен случай да бъдат осъществени поне в момента с това, което разполага и ЦИК, като административен капацитет.
Няколко данни бих искал да дам. От предвидените 9398 секции с машинното гласуване проблеми е имало само в няколко от тях – 98,69% или 9275 се е произвело, като общият брой на избирателите, които са гласували в тези секции, е 26,90% или това са 789 923 избиратели. Разбира се, има покачване от изборите за членове на ЕП в сравнено със същите, като в случаите, в които няма подаден нито един глас – това 545 секции, в 825 секции за машинно гласуване са гласували под 10 избиратели, и само в една – по данни, които имаме предоставени от протоколите и са обобщени, са гласували 100% от избирателите, включени в избирателния списък.
Разбира се, имало е и случаи, в които има технически проблеми както по отношение на отчитането на резултатите, грешките в параметризацията, за които имаме данни, дефекти в машините – те са само в 88 случаи, тоест това е 0,94% при гласуването, при които е имало различни причини. Една част от тях са сигнализирани в ЦИК, друга част са сигнализирани в РИК. Разбира се, там, където е било необходимо, ние сме взели съответните решение, така че да бъде обезпечено правото на глас на всеки български гражданин, който има избирателни права и има право да гласува в изборите за народни представители.
Няма да зачитам цялото становище, тъй като Вие ще имате възможност да се запознаете с него, но, разбира се, в него сме извели основните моменти, които в случаите, в които останат текстовете, така, както са предложени, трябва да се имат предвид, за да може машинното гласуване да бъде осъществено, да бъде ефективно използвано в следващи избори.
Не можем да не отбележим, че възможността да бъдат въвежданите данните в машините, в изчислителния пункт, тоест разделянето на хартиения от машинния протокол ще позволи по-бързото въвеждане на данните и отчитането на резултатите в изборите, тъй като по този начин няма да бъдат присъединявани, тоест да бъдат сумирани данни от хартиеното или от машинното гласуване. В тези случаи обаче, разбира се, трябва да бъдат приведени необходимите процедури, така, както са разписани по отношение и на самото гласуване с хартиената бюлетина, че в случаите, че не бъде разчетена флашката или не бъде отпечатан окончателен доклад, тъй като все пак това са машини и е възможно това да се получи, как би трябвало да се процедура, за да може правилно да бъдат отчетени резултатите. Извинявам се, ако съм бил достатъчно обстоятелствен. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Имаме ли представител от „Сиела Норма“?
Бихме искали да зададем няколко въпроса, свързани именно с машините, защото Вие сте фирмата, която ги е доставила. На първо време, какъв беше проблемът във Велико Търново с машините и на какво се дължеше?
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: Дами и господа народни представители! Тъй като имам забрана да коментирам договора, освен когато имам съгласие на ЦИК, само ще погледна господин Андреев да ми кимне, че е съгласен
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Това не е коментар по договора.
Аз Ви питам по технически проблем. (Реплики извън микрофона.)
ИВА МИТЕВА: Господин Тодоров в публичното пространство много се говори проблемът е софтуерен, включително и от проф. Михаил Константинов във Велико Търново, и понеже атаките са срещу Вас и срещу това, че машините на много места не са сработили и са били проблеми, и преди това, че ние въвеждаме 100 на 100 машини навсякъде, наистина трябва да знаем каква е реалната картина и проблемът машините ли са или има още нещо? Благодаря Ви.
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: Данните са ни предоставени от ЦИК и ние сме ги въвели автоматично в машините за гласуване, имам предвид, че няма ръчна или човека намеса, която би могла да предизвика каквато и да било грешка. Ако трябва да се разследва точно кой е виновен за грешката, предполагам, че най-добрият източник на информация ми била „Информационно обслужване“, които могат да представят електронно подписани документи, показващи кой кога е въвел тези данни.
Имаме ли представители от „Информационно обслужване“?
(Реплики извън микрофона.) Да видим първо къде е проблемът с Търново. Явно не е софтуерен.
Може ли да заповядате.
Основна цел на Комисията е да установи проблема с гласуването във Велико Търново и къде се крие, за да се установи дали ние сме способни да осигурим гласуване за 100% машинно.
Нали чухте какво каза колегата от „Сиела“? Може ли малко информация за проблема, който възниква в Търново? В какво се състои той?
ИВАЙЛО ФИЛИПОВ: Здравейте. Може би ЦИК трябва да отговори на този въпрос.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Това прехвърляне на топката. Ние разполагаме с договора.
ИВАЙЛО ФИЛИПОВ: Мога да внеса малко детайли. Кандидатските листи при тези видове избори се управляват изцяло от РИК.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Можем ли да разкрием какъв е проблема във Велико Търново и РИК ли е подменила листата във Велико Търново с преференциалния вот?
ИВАЙЛО ФИЛИПОВ: Достъпът до платформата на всяка една РИК се осъществява с квалифицирани електронни подписи, които са издадени на Председателя и на членовете на РИК. Кой кога влиза, какво прави и какви движения прави по отношение на кандидатските листи….(Реплики извън микрофоните.)
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Господа, да разбираме ли от Вашите отговори, че до настоящия момент не е извършена проверка на това какво точно се е случило и поради тази причина Вие нямате отговори или и е извършена проверка, но Вие заобикаляте отговорите? (Реплика извън микрофона: „Към нас ли е въпросът?“)
Към „Информационно обслужване“, към „Сиела“, както и към ЦИК.
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: Не е в „Сиела“, както…
ИВА МИТЕВА: Да разбирам, че проблемът не е софтуерен, както твърди професор Константинов.
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: Не е софтуерен проблем, освен ако под софтуер разбирате данните, които РИК е въвел. Но ако под софтуер разбираме програми, различни от данните, то не е софтуерен проблем, а е проблем на данните, които са предоставени на „Сиела“, тоест „Сиела“ не е повредила данните, но тъй като точно кой е генерирал данните ми се ще да го каже някой, който знае по-добре, затова господин Филипов да дойде.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Филипов, РИК е генерирал данните в машините? Защото така излиза, че имаме саботаж на изборите във Велико Търново от РИК?
ИВАЙЛО ФИЛИПОВ: Кандидатските листи – Вие сте по-наясно от мен и от служителите в компанията, че при тези видове избори кандидатските листи се управляват на ниво РИК, а кой ги е заредил в машината, кога ги е заредил в машината, какъв списък е заредил на машината, това са други въпроси. И не съм съгласен, че изказването на професор Константинов не е коректно. Мога да поспоря тук, защото кога са предоставени данните на „Сиела“, по кой път са предоставени, кога са променени, в следствие на какво волеизявление са промени в РИК, това допълнително трябва да се проучи.
ЗЛАТОМИРА МОСТРОВА: От коя политическа партия е председателя на РИК във Велико Търново?
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Може ли ЦИК да ни каже. По наша справка госпожа Десислава Йонкова е председател на РИК-Велико Търново. Защото се намесва името й, просто да уточни тя от коя парламентарна група е?
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: Извинявам се, но аз в момента не бих могъл да кажа от коя политическа сила. Това мога да го проверя и ще го предоставя на Правната комисия. Така или иначе кандидатските листи се въвеждат от РИК. Въз основа на данните, които са въведени, те се предоставят, за да може вече да бъде извършена проверка по отношение дали кандидатите фигурират в повече от една листа, съответно проверките, които са по Изборния кодекс, след което се предоставят, за да могат да бъдат въведени и да се предоставят както на ГД ГРАО, така и на „Информационно обслужване“ във връзка съответно с извършването на необходимите справки.
В нашия правилен анализ този въпрос при всички случаи ще бъде подробно разгледан, тъй като в момента предстои не само по отношение на изпълнението на договора, но съответно трябва да бъдат извършени и подробен анализ на машинното гласуване като част от анализа, който ЦИК готви в момента, за да може да бъдат направени необходимите препоръки, от които една част са изведени в становището, което ние дадохме във връзка със Законопроекта, който се обсъжда в днешното заседание.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Имам два въпроса към „Сиела“.
Тъй като в Търновския избирателен район гласуването с машини беше спряно заради грешки във въвеждането на кандидатската листа на ДБ и познавам много добре случая, можете ли да отговорите на следния въпрос: Предвиждате ли в случай, че такива грешки – това е очевидно човешка грешка, някой е дал неверни данни от РИК към Вас, би могло в рамките на изборния ден в разумни срокове тази грешка да се отстрани и гласуването да продължи с машини? Защото в изборния ден на 4 април това не беше възможно и практически гласуването продължи само с хартия. Това е единият въпрос.
А вторият ми въпрос, тъй като в момента обсъждаме и гласуваме решение да се гласува само с машини, при провеждане на местни избори машините ще дават ли възможност да се сменят различни видове бюлетини, тъй като има места, където се гласува и с шест различни бюлетини, каквото е София? Благодаря.
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: При досегашната процедура по досегашния договор не беше възможност поради процедурата, заложена в договора, доколкото по договор ние нямахме право да извършваме практически каквито и да било действия за поддръжка на машините в изборния ден. Ако се промени договорът или процедурата, разбира се, може да се постигне всичко. Това е все пак софтуер. Със сигурност може да постигне много повече, отколкото на хартия. На хартия бюлетините трудно могат да се подменят в изборния ден. На софтуера със сигурност може.
Ще ми се да уточня, че възможността да виждат имената на преференциите, когато гласуват избирателите, е само в машините. Тя не съществува в хартиените бюлетини. Тоест тази грешка може да е била по невнимание или неглижиране на проблема от страна на РИК – доколкото в хартиените бюлетини няма имена на кандидати, а в машините има, и може би те са счели, че това е несъществен въпрос. Така че да, можем това нещо да го решаваме стига процедурата да позволява и най-вече страхът от евентуални манипулации на избори да позволи да се намесваме по време на изборния ден. Предполагам, че няма да е склонен бъдещия ЦИК да го прави в изборния ден, но със сигурност до събота може всичко да се коригира – до събота през нощта или неделя сутринта, така че всичко това е възможно.
Имахте втори въпрос.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Вторият въпрос беше: при провеждане на местни избори как ще се използват само машини? Възможно ли е бюлетината да се сменя и потребителя да гласува за кмет, общински съветник, районен кмет и така нататък?
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: Да, можем да направим така. То това ни е заложено и по договор и е одитирано от ДАЕУ, БИМ и БИС, така че те са проверили тази възможност. Можем да направим и различни избори в едно – президентски, парламентарни, местни, колкото е необходимо. Паметта на машината е достатъчно голяма да събере и няколкостотин бюлетини, ако трябва, така че няма проблем.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря за отговора.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
На първо място, по отношение на възраженията на ЦИК.
Господин Андреев, бих искал да обърна внимание, че становището Ви е внесено 27 минути преди началото на заседанието и ние просто не сме запознати с него. Това е възражение по същество, ако позволите, няма как да се запознаем с него.
На второ място, възраженията, които изтъкнахте за невъзможност ЦИК да проведе обществени поръчки, защо не обсъждаме възможността машините да бъдат взети под наем за конкретните избори?
На следващо място, имам един въпрос към ЦИК и към „Сиела“: защо е нужно нечие съгласие да обсъждаме договор – не че искаме да го обсъждаме, доколкото договорът е платен с публични средства, тоест с парите на данъкоплатците, и изведнъж се оказва, че договорът за закупуване на машините някак си е нужно нечие съгласие да бъде обсъден? Аз не разбирам смисъла! Договорът е секретен поради някаква причина?! Благодаря.
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: Забраната е само за мен. Всички други имате право да го обсъждате, но прост за мен, за „Сиела“ е забранено, без съгласие, не изобщо. Вие, разбира се, имате право да го обсъждате и всички останали, освен мен на този свят имат право да го обсъждат.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Аз продължавам идеята на Хаджигенов. Имам два въпроса към „Сиела“. Единият е много важен: на Вас платено ли Ви е, защото знаем, че машините за закупени от държавата?
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: Според договора трябва да ни се плати между 26 май и 25 юни.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Разбрах.
И вторият въпрос: ако се стигне до обществена поръчка и евентуално „Сиела“ я спечели, има ли възможност за доставка и обезпечаване на достатъчен брой машини предвид възможността за масово машинно гласуване, и извън страната?
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ: Ами малко бих Ви разочаровал, тъй като не знам датата на изборите, но ако говорим за нещо като средата на юли, можем да доставим още 1500 машини, а за октомври можем да предоставим колкото е необходимо. Искам само да отбележа, че като каже „ние“ има предвид „Сиела“ и нашите нидерландски партньори. Правим машинно гласуване за чужбина на може би най-емигрантската нация в света – Ливан. Те имат около 200 територии, в които правят машинно гласуване в чужбина. Справяме се много добре. Справяме се много добре и във Филипините, където машинното гласуване е на 7100 острова, така че няма логистични проблеми да се случат.
Единственият проблем е огромният световен дефицит на компоненти според мнението на президента на „Интел“, той ще продължи още две години и това за нас е огромен проблем и ние трудно можем да произведем повече от 1500-1600 машини в рамките на следващия месец и половина. Със сигурност можем да осигурим достатъчно машини за България и чужбина за октомври.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Предвид изявленията на „Сиела“, правя искане до Комисията да бъде изискан договора между „Сиела“ и ЦИК за доставка на машините, доколкото в него очевидно има нещо интересно, което се крие от данъкоплатците, което намирам за недопустимо. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Той е публичен. Ние там го намерихме.
Госпожо Ангелкова.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Аз бих искала да попитам господин Андреев колко процента от гласувалите на изминалите парламентарни избори са гласували с хартиена бюлетина и колко на машина? Виждам, че представителя на „Сиела“ е добре запознат в кои други държави да доставили машини. Ако може да ни каже в кои държави има изцяло 100% машинно гласуване? Ако все пак има такава справка. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Договорът наистина е публичен.
За да не бъда грешно разбран, на мен ми е забранено да коментирам без съгласие на ЦИК изпълнението на договора.
Да, нашите партньори са най-голямата компания в света за машинно гласуване. Горе-долу обслужват половината САЩ и там изборите са с машини и по пощата, без хартиени бюлетини на място. Най-големите територии, в които те работят, са Бразилия, където има 160 000 секции – изборите стават за един ден, Филипините има около 90 000 секции – там проблемът е повече в броя острови, където трябва да се достигне, в Европа провеждат избори в Белгия, във Фландрия по-точно – само на машини, там няма хартиени бюлетини. В момента в Албания – преди два дни – още е пилотно, мисля, че около 2000 секции, но без да съм запознат в детайли, около 20 държави общо правят избори само с машини.
Ще ми се да отбележа, че по-голямата част от бизнеса на нашите партньори е в сферата на електронното идентифициране на избирателите. Темата, която обсъждахте, за начина, по който ще се гарантират изборните списъци, риска от евентуално манипулиране при регистрирането на избирателите и идентифицирането им – те имат доста добре развити технологии за автентикации и идентификации, с евентуална връзка към базата-данни български документи за самоличност или без такава връзка, така че с база лицево разпознаване, разпознаване на лични карти – това е някаква тема за размисъл, разбира се. Имат възможност за отделни устройства за комуникация между секциите след края на изборния ден и преброителните пунктове, така че ако изборите ако приключат в 20,00 ч., да кажем в 20,05 ч. да имаме окончателни резултати от изборите. Това не е било обект на Изборния кодекс и на нашия договор. Просто го казвам като бъдещи възможности на технологиите.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Тоест на територията на Европейския съюз горе-долу три-четири държави използват изцяло машинно гласуване от това, което разбрах.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ:: Май само две – България и Белгия. Албания по-скоро е европейска държава, без да е в Европейския съюз. Във Великобритания нашите партньори правят местните избори, конкретно в Лондон. Но също не е вече в Европейския съюз.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожа Каназирева.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Всъщност аз исках далеч по-рано да взема думата и много от аргументите, които смятах да застъпя, бяха изложени подробно и детайлно. Единствено моля и вносителите да вземат предвид становището, депозирано от ЦИК.
Искам да Ви попитам: сто процента гласуване на машина предвиждате сега за тези избори, които явно се очакват предсрочни, или отложени във времето? Считам, че с така предоставените данни, а и като вземем предвид процента на гласувалите с хартиена бюлетина, а той е 73% на 26,9 с машина на тези избори, които бяха проведени, считам, че е разумно да се запази и гласуването с хартия по изрично желание на гласуващия, без да се попълва декларация, която се предвижда от вносителя. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други изказвания има ли?
Заповядайте.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Уважаеми дами и господа, членове на Правната комисия, цифрите от птичия поглед, което направи господин Андреев, изглеждат по един начин, но готвейки се за тази среща, аз направих, да го кажем, точково проучване.
Шампионите от машинното гласуване на европейските избори, дървосекачите и производителите на картофи от гр. Сърница, са постигнали нови върхове. В секция № 1 са успели да регистрират 631 машинни гласа. Тоест, ако стъпим на подобни рекорди, може би част от машините трябва да ги продадем, ще ни стигнат по-малко. В същото време обаче в двете селски секции, едната от които в Побит камък, има само 31 машинни гласа. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Ама така пише в Укипедия, господин Хамид. В община Джебел са се преборили с хартийката и с химикалката
От 30 секции, в които е имало машинно гласуване, са генерирани общо 59 машинни гласа. От 25 селски секции в 23 няма генериран нито един машинен глас, в една секция има 23 гласа, и в една секция има 1 глас. Имайте предвид, че всички секции по списъчен състав в община Джебел са огромни. Там говорим за 2337, 1283 и така нататък. Всичко това са хора, които са гласували с хартиена бюлетина.
Аз съм известен песимист към машинното гласуване, но когато се вземе решение за него винаги започвам да мисля как то да стане по-добро, независимо дали съм песимист, или не. Така че моята молба към Вас е в този кодекс всички тези неща да се гледат на микрониво, не само на този висок полет, който Централната избирателна комисия прави върху обобщените числа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Тъй като бяха поставени няколко въпроса аз исках и може би дължа в тази връзка кратко обяснение.
Договорът между „Сиела Норма“ и Централната избирателна комисия е публичен, той е качен в ЦАИС – регистъра на Агенцията за обществени поръки, и всеки един би могъл да се запознае.
Може би некоректно беше казано от страна на господин Тодоров, но изявления от страна на изпълнителя пред медиите, което е нещо съвсем различно, е това, което би трябвало да бъде съгласувано, а не разрешено от Централната избирателна комисия като изявления, които могат да бъдат направени. Ето защо и в случая не става въпрос за укриването на каквито и да било данни, тъй като този договор е публичен и всеки един би могъл да се запознае с него, а плащането по договора не е извършено. То следва да бъде извършено в рамките на два месеца, считано от влизане в сила на Решението с окончателните резултати от проведените избори на 4 април 2021 г., и представянето на необходимите документи, тоест изпълнението на изискванията, които се съдържат в договора, за да може да бъде направено съответно плащането по самия договор.
Що се отнася до въпроса за обществените поръчки и защо до момента не е преценен и разглеждан въпросът за наемането на машините от страна на Централната избирателна комисия, аз само бих могъл да кажа, че това беше един от упреците към Централната избирателна комисия в предходните случаи – тогава, когато имаме повече от един избор защо трябва всеки път да се наемат машините и да се заплащат едни огромни суми за наемане изпълнението на определените дейности, а не се закупят тези машини и да бъдат проведени предстоящите избори, още повече че през тази година предстоят два избора – единият вече беше проведен, другият е за изборите за президент и за вицепрезидент на Републиката.
Независимо от това обаче всички дейности, които са свързани с логистичното обезпечаване на машинното гласуване, това, което Централната избирателна комисия нееднократно, включително и във всички предходни доклади, които са изготвени за предходните избори, поставя е, че в случая трябва тези дейности да бъдат осъществявани от този, който може да ги осъществи, а именно това е Министерският съвет, изпълнителната власт, която има възможността да обезпечи складове, където да бъдат съхранявани – дали те ще бъдат централен или междинни складове, където да се съхраняват, или по общини, области или където и да било другаде, охраната на машините, както в момента тя се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи, наемането на персонал и други дейности, които са посочени в нашето становище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Манов, ще се наложи да прекъсна, тъй като няма възможност повече
СТЕФАН МАНОВ (чрез онлайн конферентна връзка от Тулуза иска думата.):
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Манов, ще наложим прекъсване, тъй като нямаме възможност.

АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Добър ден. Предполагам, че се чуваме.
Миналия път се опитах да покажа, че съм най-големият привърженик на машинното гласуване, затова, защото вече имаме производствена база, която ще произвежда колкото трябва машини, не само за България, а и за целия свят, поради причината, че технологиите, които се ползват в тези машини, които дойдоха и в България, те преди това бяха в Малайзия, бяха в Белгия, бяха в Холандия и за много по-малко нарушения бяха изхвърлени от тези страни. Когато в България дойдоха и никой не разбра, освен трите хиляди стари машини, които се ползваха под наем, дали и тези не са такива и дошли от Малайзия, където отмениха вота и се чудят какво да ги правят 50 000 машини. Така че, ако трябва да се купят същите машини, обръщам се към вносителя, оттам ще ги донесе по същия начин.
Нашата идея е да бъдат произведени в България и да бъдат произведени с нови технологии, а не старите, които в момента се ползват в тези машини. Тук има проблем не само със софтуера, има проблем и с хардуера, което означава самата машина, самите компютри са стари. Така че това, което в момента ще Ви призова – да бъдем допуснати да покажем българската машина пред ЦИК, тъй като ние не успяхме да я покажем и да я видят на какво много по-съвременно ниво е, заради юридически хватки, които даже ни отстрани и Висшият административен съд, където знаем под какво влияние е, има някои дребни връзки с вносителя.
Това, което искам сега да Ви кажа много внимателно – приключвам, затова защото бих искал да кажа следното: сега, ако трябва да бъдат произведени 3000 машини, които да допълнят тези машини на вносителя и вносителят ги направи така че да работят, независимо от остарелите технологии, сме в състояние да ги направим. Но на нас не ни трябва да имаме спънки от Централната избирателна комисия. Ако погледнете особените мнения в работната група на Централната избирателна комисия, която работеше по машинното гласуване, те са убийствени за работата на избирателната комисия, в която по партиен принцип беше така направено, че ние бяхме затворени.
Сега ще Ви кажа и още нещо по-важно от това коя машина ще бъде. Много Ви моля, проумейте и променете Изборния кодекс задължително заради софтуера, който е вътре в машините, независимо на кого е, да бъдат броени отрязъците, които човекът проверява и на тях пише и преференцията, пише и партията, за която е гласувал, пише и номера, това са нашите системи, и той е сигурен, че е гласувал за човека, който трябва. След това тези бюлетини не се броят по указанията на ЦИК, странно защо не се броят, и след като не се броят, каквото извади машината – това е. И ако трябва някой да съпостави дали е честен вотът или не, това ще стане след като бъдат разрешени от не знам кой си да бъдат преброени.
Нека това да бъде последното, в което Ви моля, променете, който иска, да го предложи, аз не съм човек, който мога да направя тези промени в Изборния кодекс, но ако не се броят в момента на приключването на изборния ден отрязъците, които вади машината, казва се разписка, и да бъдат съпоставени с големия протокол, което ще отнеме не повече от половин час. А така или иначе броенето е ръчно. Ако бъдат заменени хипотетично всички урни и всички хартии с машини, така или иначе има броене.
Затова благодаря за вниманието и приемете го като човек, който сега ще Ви дам за 20 секунди бекграунд. Спомнете си телевизорите, които се произвеждаха в България – нямаха дистанционно управление за първа и втора програма. Е, тогава с един дребен екип горе-долу също така сменихме технологиите на Велико Търново, та започнаха да правят дистанционно управление на телевизори. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Продължаваме. Връщам Ви към Проекта за Изборен кодекс на стр. 31, § 21.
Да, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин ПРЕДС., само да върнем наистина дебата където му е мястото.
Вижте, аз няма да влизам в „за“ и „против“ машинното гласуване. Този дебат се води десетки пъти. Едно е сигурно – има негови адепти, противници, има плюсове и минуси и в двете страни. Но хибридният начин – и хартия, и машина, анихилира всички плюсове на машината и оставя всички минуси на хартията. Това е възможно най-лошият вариант.
Затова подкрепям Вашата идея – тя е идея, която ние сме изразявали много пъти – да се мине към пълно машинно гласуване. В интерес на истината, ние направихме тук някакъв опит да разгадаем важен проблем, който е във Велико Търново. Нека не остават хората с впечатление, че машинното гласуване се е провалило. На над 98% от случаите то проработи добре. Следователно, ако гарантираме устойчивост на този метод, естествено с времето ще се отстранят и някои от неговите дефекти.
Също така поздравявам вносителите, че са преразгледали първоначалния си текст и мисля, че предложението сега е много по-удачно, а то гласи следното: гласува се с машина, освен ако секцията не е по-малко от 300 човека или се случи нещо непредвидено – казусът Търново или друго. Съответно са обезпечени достатъчно хартии, ако се наложи това нещо. Това трябва според мен да бъде подкрепено. Можете да разчитате на нашата подкрепа.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Да. Сега, първо, само който си спомня.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Господин ПРЕДС., само като реплика към господин Зарков.
Да, така е, чухме какво обясни ПРЕДС.ят на ЦИК по отношение на гласувалите с машини. Но все пак да не забравяме, че 73% от хората са избрали да гласуват с хартиена бюлетина, а 27% с машина. Така че е редно също да се вземе предвид и желанието на хората, които искат да гласуват с хартиена бюлетина.
Също така изцяло подкрепям това, което се изказа господинът преди малко по отношение на отрязъците. Редно е те да бъдат преброявани, за да може хората, които са гласували на машина, да са наясно за кого са гласували и как. Разбрахме, че е възможно да възникне софтуерен проблем в машините и затова е много важно да се гарантира честността на вота. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, може ли, господин Хамид, отново Вашето предложение за редакцията на § 21– как звучеше, защото, предполагам, колегите не си спомнят.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин ПРЕДС..
В § 21 по вносител в ал. 1 предлагам думата „деклариране“ да бъде заменена с „изрично устно изявление“ или „изрично изявление“, без „устно“, защото се подразбира, че е устно. „Изрично изявление“.
ИВА МИТЕВА: „Изрично заявяване“.
ХАМИД ХАМИД: Или „изрично заявяване“, или „изрично искане“, или „изрично изявление“ е най-правилно мисля, че в Закона да бъде сложено, защото това с декларацията формализира, затруднява и създава още един способ за контролиран вот. Тези декларации масово ще бъдат използвани за контролиран вот.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Добре.
Нека, първо, гласуваме това предложение с тази редакция.
За – 8, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Сега по предложението на Ива Митева, Виктория Василева и Тошко Хаджитодоров в § 21.
Моля да гласуваме, който е „за“.
За – 10,
Да, § 21, т. 1 се изменя така: „Ал. 1. В избирателната секция избирателят гласува с бюлетина за машинно гласуване, освен в случаите по чл. 212, ал. 5 и чл. 269“. (Реплики встрани от микрофона.)
Колеги, аз сега разяснения…, ако видите какво пише в чл. 209… Параграф 23, той следва, така че предлагам да приемем първо това. Десет ли бяха „за“?
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Гласуваме основният текст на вносителя по § 21.
Който е „за“.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 22 по вносител на стр. 32.
Имаме предложение на Ива Митева, Виктория Василева и Тошко Хаджитодоров.
Становища по предложението? Няма.
Моля да гласуваме предложението.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението на Ива Митева към § 22.
Има ли становище по § 22 текст на вносител? Няма.
Който е „за“ с направената редакция.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Има ли становища по параграф 23 на вносител в чл. 209, ал. 3?
Аз имам предложение в § 23: да не е до 50 на сто от броя на избирателите в съответните секции, а да е… Това изречение е последно на ал. 3: „В секциите за гласуване с бюлетина за машинно гласуване, броят на отпечатаните бюлетини да е равен на броя на избирателите“ е идеята, за да няма възможност да има избирател, който да не може да гласува.
Други предложения? Няма.
Моля да гласуваме така направеното предложение от мен.
За –7, против –1, въздържали се – 2.
Приема се.
Моля да гласуваме по вносител с така направената редакция на § 23.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 24 на вносител – има предложение на Ива Митева, Виктория Василева и Тошко Хаджитодоров на стр. 33 и предложение на Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев.
Становище по предложението на Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев за § 24, т. 2? Няма.
Моля да го подложим на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 4.
Моля да прегласуваме.
Искате ли да го изчета, колеги?
В § 24, т. 2 текстът става както следва: „В ал. 5 думите „в избирателни секции с по-малко от 300“ се заличават, а думите „в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме и в избирателни секции извън страната“ се заменят с „и в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме“.
Това е текстът. Моля, който е „за“, да гласува.
За – 1 , против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема.
Предложението на Ива Митева, Виктория Василева и Тошко Хаджитодоров за § 24, т. 2 изменение.
Да, господин Кондов.
ИВАН КОНДОВД: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми народни представители! Аз отново ще Ви занимая с машинното гласуване в чужбина. Някак си не забелязвам да е взето предвид становището, което изпратихме писмено вчера. Виждам, че се приемат бързо текстовете, те са добри, но общо взето не се говори за гласуването в чужбина по никакъв начин. Не се говори за техническите проблеми, които възникват и как ще изпращаме машините? Кой ще ги посреща, кой ще ги съхранява? Това не се уточнява по никакъв начин.
Не се посочва и обективно как ще върнем машините, тъй като досега винаги по закон трябва да се връщат с дипломатическа поща, а тя е чрез куриер и в ръчния багаж. Машината няма да може да бъде качена на самолет. Тоест ние ще нарушим тези разпоредби.
Това, предвидено за 50 на сто от броя на избирателите в съответните секции допълнителни бюлетини, това правило също не е съобразено много със спецификата на изборите в чужбина, тъй като там не знаем колко ще бъдат избирателите. Секциите ни изненадват много различно.
Липсва разпоредба, която да предвижда по какъв начин ще бъде предаден резултатът от машинното гласуване извън страната от СИК на ЦИК. Тоест има много въпроси, които в Законопроекта не са предвидени.
Моля Ви да обърнете внимание на тези наши притеснения, защото впоследствие с детайлите може да има наистина много сериозни проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Ще вземем предвид становището Ви. Все пак и утре има гласуване и вдругиден вероятно.
Продължаваме – по предложение на Ива Митева, Виктория Василева и Тошко Хаджитодоров за § 24, т. 2 – изменение.
Има ли становища? Няма.
Моля да гласуваме.
Който е „за“ текста на предложението на Ива Митева, Виктория Василева и Тошко Йорданов за § 24 да гласува сега.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
И сега текста на вносителя със съответното изменение.
Моля да гласуваме.
Който е „за“ текста на предложението на Ива Митева, Виктория Василева за § 24 да гласува сега.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Гласуваме § 24 – текста на вносителя със съответното изменение.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 25.
Предложение на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева.
Има ли становище по това предложение?
Да, госпожо Йорданова.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Господин Председател, аз мисля, че предложението е достатъчно ясно. То цели да увеличи доверието в процеса по удостоверяване на съответствието на машините с изискванията на Изборния кодекс.
Правя една редакционна корекция – може да участват – това е да не заключим процеса и да го затрудним, просто да зависи от волята на различните участници, тоест да не е задължително, а да може.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други предложения за изменение?
ИВА МИТЕВА: В ал. 5 да не се установи съответствие на електронната система, а на устройствата за машинно гласуване, тъй като това е термина в 213а.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, други становища по предложението на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева?
СТЕФАН МАНЕВ (чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Нашата забележка е към 50 регистрирани наблюдатели от НПО, за да може да се осъществява наблюдение. Това е число, което не е основание на някакви специални фриволии за сериозност. Аз предлагам да отпадне числото на наблюдатели. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Цонева.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Колеги, това предложение е обмислено от гледна точка на това, че в крайна сметка да не създаваме предпоставки да се шиканира целия процес. Тоест неправителствена организация в обществена полза с цялото уважение към всяка една от тях регистрира един наблюдател за съответния избор и затруднява целия процес. Петдесет наблюдатели е разумно, даже по-малко от разумния минимум. Нека да не забравяме, че секциите в страната са 12 хиляди плюс като добавим секциите в чужбина, става въпрос за много, много малък брой наблюдатели спрямо целия изборен процес.
И още едно редакционно уточнение правя: регистрирали повече от 50 наблюдатели за съответния вид избор, за да е ясно.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Предложение за редакция го правим това, добре.
Колеги, други? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева с така постъпилите редакции в текста.
Който е „за“, моля да гласува сега.
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
По отношение на § 25 по вносител.
Моля, който е „за“ текста в този му вид, да гласува сега.
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Продължаваме нататък. Преминаваме на 40-та страница.
Предложение на народния представител Надежда Йорданова и Антоанета Цонева – да се създаде параграф със съответната номерация за чл. 218, нова ал. 7.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Господин Председател, тъй като въпросът е технически, но е важен. Ако може нашият експерт Божидар Божанов да разясни в какво точно се състои предложението.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Уважаеми народни представители! Накратко тази разписка, която изважда машината в началото от нейното регистриране, тоест преди изборния ден, съдържа един хеш код, който според одита на Държавна агенция „Електронно управление“ и така нататък трябва да е еднакъв за всички машини в страната, с които се провежда този избор. Ако има разлика, това означава, че софтуерът потенциално е бил променен на една или повече машини.
Затова смятаме, че е важно този код да бъде публично видим в секцията, за да може избирателите да се уверят, че всички машини са с еднакъв софтуер, както казва и Доклада на Държавна агенция „Електронно управление“.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: А това има ли отношение в изказването на българските машини за броене относно тази разписка, която искат да се брои? Няма. Добре.
Други редакции на чл. 218 със създаването на ал. 7 – предложение на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева.
ИВА МИТЕВА: Само в чл. 218 „секциите за машинно“ трябва да бъде „в секциите за машинно гласуване“ и в края да бъде „не в началото“, а „в началото на изборния ден преди започване на гласуването“. Това сте имали предвид предполагам.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Моля да гласуваме така създадения чл. 218, ал. 7 със създадените корекции.
Който е „за“.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги параграфи 26, 27, 28 и 29 са по вносител. Моля да ги гласуваме заедно. Ако има някакви становища? Няма.
Моля, който е „за“ да гласува сега заедно.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Параграф 30 по вносител на стр. 42.
Становища? Няма.
Моля за гласуване.
Който е „за“ § 30 да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Параграф 31 на стр. 42 – текст на вносител.
Становища?
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Аз тук пак искам да попитам, ако позволите, да ми обясните малко повече за този 32-ри район. Ако правилно разбирам, малко по-нататък в Законопроекта се казва, че броят на мандатите в 32-ри район ще бъде изчисляван на база гласуването от последните избори, тоест колко българи в чужбина са гласували. Правилно ли разбирам? И на тази база ще бъдат определяни броят на мандатите в района. Това ми се струва доста несправедливо, защото, ако да кажем на последните избори са гласували в чужбина примерно 200 хил. души, това означава, че мандатите пропорционално ще са няколко, колкото се падат – два, три пет, колкото решите. Вие ще го решите, разбира се, мнозинството.
Ако на следващите избори обаче се окаже, че са гласували половин милион, на следващите избори пак трябва да променяме Закона или да определяме отново броя на мандатите. И ако ние знаем с точност колко българи живеят извън страната и колко българи по принцип имат право на глас, защото те по принцип имат право на глас, ние не можем да им го отнемем заради това, че те не са гласували на последните избори. И ако допуснем, че извън границите на България в момента живеят около милион и половина – два милиона души, то още сега трябва да определим, че примерно за българи в чужбина, ерго за 32-ри район избирателен, се полагат 80 мандата примерно.
Колеги, значи много започва да ме смущава този закон, който приемате в момента, защото ние не го приемаме, в който всичко е под условие и ако. Не знам къде сте учили законодателна техника, но това не може да бъде закон нали сме съгласни? Това са някакви, както се казва в „Карибски пирати“ по-скоро „колд“ – общи правила за поведение, но това не е закон.
Така че всъщност това ми е принципната забележка към всичко, което се върши в момента в тази зала, че ние приемаме неща, които утре ще бъдат обезсмислени от практиката и ще се наложи пак да променяме Закона. А иначе конкретният ми въпрос е: колко мандата ще има в 32-ри район – пет или 80?
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Аз си позволявам да задам един въпрос – А, Вие как определихте във Вашия законопроект за мажоритарен вот, че са шест мандата в чужбина? На каква база ги направихте? Понеже говорим за методология на изчисленията, ние сме го направили на база гласували на последни избори, което е вид сравнителна характеристика, но когато Вие определяхте във Вашия законопроект колко ще бъдат мандатите в чужбина просто го определихте без да има някаква методология.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Господин ПРЕДС., със сигурност е по-добре да се каже колко са, отколкото да се каже: незнаем колко ще бъдат. Разбирате ли? Защото едното е Закон, а другото е наистина някаква абстракция и стъпване върху пясък, който ще ни изиграе много лоша услуга. Не може, колеги, непрекъснато да сменяме Закона преди всеки избори и да го напасваме, да напасваме вътре цифрите към някакви съществуващи реалности към момента, разбирате ли? Нямам просто думи.
Госпожо Митева, нямам думи. Не мога да изразя това каквото чувствам. Беден ми е речника.
ИВА МИТЕВА: Господин Чолаков, аз нямам думи отдавна. ГЕРБ внася район „Чужбина“ многократно, включително имахте и законопроект, който мисля че и в зала го казах, ГЕРБ гласува против собствения си законопроект и подкрепи предложенията на опозицията и без никакво обяснение, без да имате нищо разписано за район „Чужбина“, без дори да имате методика и без дори да определите как тези мандати ще се определят в район „Чужбина“.
В този законопроект в момента район „Чужбина“ е разписан коректно навсякъде, с правилната законодателна техника, а включително в методиката – в приложението, ясно сме определили как ще се определят тези мандати. Да, мандатите в момента по тези изчисления са 13, защото предложението, което правят колегите от „Демократична България“ – осреднения размер, ние също много разсъждавахме между гласувалите на предходните избори и на последните избори. Сметнахме, че не е честно спрямо българските граждани в чужбина, след като Вие ограничихте през 2016 г. образуването на секциите и не дадохте възможност на тези хора да гласуват, ние да вземаме за база осреднен размер от такива предходни избори. Затова решихме, че е честно да вземем за база последните избори, където имаше реално гласуване на българските граждани в чужбина. Затова го и отлагаме, за да се види наистина колко ще гласуват избирателите, за да видим каква е тежестта на всички многомандатни райони, за да видим какво е реалното население във всички многомандатни райони, за да видим какво е положението и в чужбина. Многократно сме правили запитвания на институциите, включително и Министерството на външните работи, а отговор на въпроса: колко са българските граждани в чужбина – няма. Всички отказват да дадат тази информация. Ние сме ги намерили, това казах и в залата, по Евростат, по данни за българи, които живеят в Турция, по данни за българи, които живеят в САЩ, по данни на Министерството на регионалното развитие по настоящ адрес. Институциите отказват да дадат тази информация. По наши данни са над 1,5 милиона, но ние смятаме, че трябва реално, по някакъв начин, да се установи, да се определи този процент. Иначе всичко друго е на случаен принцип – 4, 6, 8, ние няма как да отговорим на българските граждани в чужбина – правим район „Чужбина“ и ги правим четири. Защо? Какво Вие не можахте да обясните защо са шест? Аз Ви попитах няколко пъти и в комисии и в залата – защо са шест, Вие не обяснихте нито веднъж.
Това несериозно поведение от Вас, не ми го преписвайте на нас. Много Ви моля!
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Заповядайте, госпожо Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин ПРЕДС..
Аз тук бих искала да отговоря на въпроса Ви, че ние определихме нашите шест мандата на същия принцип – от последните гласували българи в чужбина, които са именно 171 хил.
Във връзка с това, само да вмъкна, уважаема госпожо Митева, като ПРЕДС. на Народното събрание сега, Вие много добре сте запозната със статистиката от 2016 г. като директор на дирекция – защо въведохме ограничението на секциите на страните извън Европейския съюз – за да спрем изборния туризъм. Вие най-добре го знаете.
Недейте да ни вменявате неща, за които години наред сме се борили да постигнем, а сега Вие с лека ръка искате да прахосате.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Процедурен въпрос – разбираме ли, че в момента дебатът обхваща и методиките, за да дадем аргументите за нашата?
Моля, господин Божанов, отново да даде детайлите.
БОЖАНОВ: Нашата методика стъпва на гласувалите в чужбина, но взема осреднена стойност от последните 3 избора, така че да има добро осредняване. Към момента ограничението за броя секции за 2014 г. го нямаше, така че би имало по представително число. Отивайки по напред това осредняване може да остане според мен, защото иначе има флуктуации между изборите в зависимост от сезон, от политическа активност и така нататък – да не меним всеки път мандатите в чужбина, защото това ще се отрази на мандатите в страната, затова да има повече предсказуемост – вземаме осреднени стойности.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Само да допълня, за да е ясно на всички – вземаме тези осреднени стойности за 2004 г., 2017 г. и 2021 г. – смятаме това за справедливо и това, което се получава е 10 мандата. Нашата методика изключва това да се отнема четвъртия мандат в местата, където, примерно Вашата методика го предлага, смятаме това за справедливо число и за добро начало за установяване на район „Чужбина“. Преди преброяването ние поддържаме тезата, че ще искаме район „Чужбина“ сега – по методологията, която предлагаме и която ще покаже 10 мандата, без да се отнемат живи мандати в момента от избирателни райони в страната. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Александрова, аз си позволявам само една реплика на Вашето изказване. Не мога да се съглася с факта, че това, което искаме да направим ние и „Демократична България“, предполагам и останалите, да позволим на българите в чужбина да гласуват свободно е изборен туризъм. Не мога да приема, че това е така и ми звучи абсурдно. Тези хора заслужават своето право на глас, а не да стоят по 10 часа на опашки и да не могат да го упражнят.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само като дуплика – аз не мога да приема това, което приехте Вие за изцяло машинно гласуване и да лишите 76% български граждани, които имат желание, или ако изявят такова е демокрация. Благодаря Ви.
ИВА МИТЕВА: Госпожо Александрова, Вие 2019 г. гласувахте само с машини да се гласува в секциите – Вие го приехте. Вие го гласувахте, даже лично сте го гласувала, как може да го кажете сега!? И няколко месеца след това Вие го отменихте, и върнахте хартията – за каква последователна законодателна политика говорим тук и за какви принципни решения!?
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Продължаваме с § 31 по вносител.
Моля, който е за приемането на § 31, да гласува.
За – 7, против няма, въздържали се – 3.
Приема се.
По § 32 има предложение от Мая Манолова за § 32а – той е от отхвърления законопроект и няма да бъде разглеждат, така че продължаваме със § 32 – по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 4, против няма, въздържали се – 9
Не се приема
По § 33 на стр. 43 – чл. 261, ал. 6 се отменя. Има ли становища? Няма.
Моля да гласуваме, който е за така направеното предложение на вносител, да гласува за.
За – 4, против няма, въздържали се – 5.
Не се приема.
Прегласуване на § 33, ал. 6 да се отмени е предложение на вносител.
Моля, който е за, да гласува.
За – 6, против няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Имаме предложение на Корнелия Нинова, Крум Зарков и Филип Попов за създаване на § 33а – той не е извън обхвата и може да се гласува по принцип.
Господин Зарков, има ли нещо по Вашето предложение за § 33а? Становища? Няма.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Аз имам въпрос. Предвид начина, по който е формулиран текстът, какво правим в случаите когато няма инсталирано такова оборудване и не заключваме ли твърде много процеса? (Реплики встрани от микрофона.)
КРУМ ЗАРКОВ: Господин ПРЕДС., всъщност това е основата на регламентацията защо е видео-наблюдението в нашата система? Във всяка избирателна санкция се осигурява излъчване онлайн в интернет на преброяване на гласовете, а мисля че по-рано направихме редакционна бележка, когато това е възможно, и тук тази бележка трябва да се отрази.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Ще го редактираме после технически.
КРУМ ЗАРКОВ: Ще го редактираме по принципа, на който беше дебатът в началото.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Да, разбрахме.
Моля да гласуваме така направеното предложение.
За – 12, против един, въздържали се няма.
Приема се.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Обяснение на отрицателен вот.
Когато това е възможно – вижте как звучи: когато това е възможно. Това Закон ли е? Не, не кажете ми – това Закон ли е? Ако може – може и да не може!? Не, колеги това наистина са някакви общи насоки за поведение, това не е Закон.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: § 34, на стр. 44 на вносител.
Госпожо Александрова, заповядайте.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Извинявайте – уважаеми господин Председател, много кратко бих искала да попитам: защо премахвате контролните разписки, тъй като те изключително добре служат и към момента? Въведохме го при предходното гласуване – приемане преди повече от година на Изборния кодекс. Доколкото чухме и мнение от различен източник – от народен представител, смята, че е добре да остане в Закона.
В т. 2 – в ал. 2.
ИВА МИТЕВА: Пълните разписки не се премахват – мисля, че беше многократно обяснявано и от Обществения съвет, и от специалистите, че това, което беше въведено, е да се броят контролните разписки и гласовете от машината. Контролните разписки не са бюлетина – водещото е това, което е в машината, затова тя трябва да е идентична с хартиената бюлетина. Има всички реквизити на хартиената бюлетина. Контролната разписка си е просто контролна разписка. Тя даже се прибира, преди да започнете да броите бюлетините. Тя се опакова и се вкарва в чувала. Какви разписки след това ще се броят в края на деня, когато Вие сте ги запечатали и сте ги прибрали в чувала?
На всичкото отгоре Законът не даваше отговор на това какво се случва, ако има разминаване между контролната разписка и гласа от машината. Отговор нямаше.
Централната избирателна комисия излезе с едни решения след 22,00 ч. – вечерта, когато накара всъщност секционни избирателни комисии, прибрали всичко в чувалите и тръгнали към районните избирателни комисии, да се връщат, защото бяха определени на случаен принцип да броят контролни разписки с машинно гласуване! Разбирате колко абсурдна беше цялата ситуация. Така че заради това смятаме, че няма нужда да се броят всички контролни разписки. Ние слагаме в 5% от секциите да се прави засичане на случаен принцип и по този начин да се види дали има проблем с оглед след това неговото анализиране и решаване.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Заповядайте.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, аз лично смятам, че е много важно контролните разписки да останат с оглед на това да се гарантира честността на вота, да се избегнат всякакви съмнения за манипулации и съответно те да се броят. Чухме и от представителите на Сиела преди малко, че софтуерът може да се променя и да се подменя. Нали в крайна сметка промените, които искаме да направим в Изборния кодекс, са именно за да може да се гарантира честното провеждане на изборите? По този начин как ние можем да даваме 100% гаранция на една машина, когато всички сме свидетели, че може да се хакнат, съответно софтуерът да се бъгне, ако мога да използвам тази дума? Така че е редно контролните разписки да бъдат преброявани и да може този, който е гласувал с машина, да знае за кого е гласувал. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Заповядайте.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Колеги, държа да отбележа, че контролните разписки не се премахват – запазва се този режим на гласуване, а след гласуване с машината се разпечатва контролна разписка и тя се поставя в непрозрачната кутия, така както е запечатана.
Към настоящия момент – на изборите, които отминаха, какъв беше режимът? Гласуваше се по този начин и след това, при приключване на изборния ден, непрозрачната кутия с отрязъците се отваряше, отрязъците се прибираха и се запечатваха в плик, без да се броят. Господин Андреев е тук и той може да потвърди това.
Така че тези разпечатки не се брояха, съответно това се случваше само когато по конкретни решения беше извадково. Представителят на Централната избирателна комисия – многократно в хода на подготовката на изборите им беше поставян въпросът: как точно се установява, че разпечатките са еднакви на бюлетините? Те дипломатично избягваха този отговор, замълчаваха, защото Законът не даваше отговор на този въпрос.
С настоящото предложение се прави опит да се преодолее този дефект. Да, остават разписките и те се броят на извадков принцип. Председателят на Централната избирателна комисия мисля, че може да потвърди това, което казах – че не се брояха контролните разписки на отминалите избори.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Да, но преди малко се гласува 100% гласуване на машина, докато на предишните избори, отново подчертаваме, че над 73% от хората са гласували с хартиена бюлетина!
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Аз смятам, че няма разлика от това, че ще се гласува изцяло с машина – различен е спорът.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: В броенето и как да се гарантира честността на вота – че този, който реално е гласувал с машината, и вотът, който е дала машината, съвпада с отрязъка от машината. Това е! Нали тук говорим да няма манипулация в изборите и в деня на изборния процес, защото говорим за софтуер и за машина?
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Ама той го вижда.
ИВА МИТЕВА: Нали, като гласува, си вижда в разписката какво е? (Реплика при изключени микрофони.)
Протоколът нали излиза от машината?
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Продължаваме. По § 34 на вносител няма предложение.
Който е „за“ приемането на § 34?
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 35 на страница 45 – на вносител, член 272. Няма становища.
Моля да гласуваме § 35.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 36.
Моля да гласуваме.
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Параграфи 37, 38 и 39. Можем, колеги, ако искате, да ги гласуваме в цялост – те са на вносител.
Становища по параграфи 37, 38 и 39 – на 45 страница? Няма.
Моля да гласуваме.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 40 имаме предложение от Корнелия Нинова, Крум Зарков. Някакви становища по предложението?
Подлагам го на гласуване.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Сега по вносител – § 40.
Моля да гласуваме.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 41 – в чл. 288: „машинно гласуване в протокола на секционната избирателна комисия“ се заменя с „протокола от машинно гласуване, неразделна част от протокола на секционната избирателна комисия“.
Моля да гласуваме.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста.
По § 42 на вносител имаме предложения на Ива Митева, Виктория Василева и Тошко Хаджитодоров.
ИВА МИТЕВА: Само едно заглавие на члена – „Лица, които имат право да присъстват в районната избирателна комисия“.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Това заглавие на члена е на вносителя – „Лица, които имат право да присъстват в районната избирателна комисия“, и предложението във връзка с § 42 – чл. 288а да отпадне. Еднакви са.
Предлагам да гласуваме двете предложения заедно – на Ива Митева и на Надежда Йорданова, относно отпадането на чл. 288а, изречение второ.
Моля да гласуваме.
За – 10, против и въздържали се – няма.
И сега по вносител, с редакцията на заглавието.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 43, на страница 48, имаме предложение на Корнелия Нинова.
Моля да гласуваме § 43 на страница 48 по проекта на вносителя.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя.
Предложение от народните представители Корнелия Нинова, Крум Зарков и Филип Попов за създаване на § 43а.
Становища? (Реплика от народния представител Ива Митева: „Нали казахме, че е извън обхвата?“)
Моля да гласуваме.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Продължаваме с § 44 на страница 49.
Има ли становища? Няма.
Моля да гласуваме § 44.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 45 има ли предложения? Няма;
Моля да гласуваме § 45.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Стр. 51, § 46, чл. 375 – думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „т. 2 и 4“. Това е по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Сега отиваме на стр. 52 и гласуваме § 47 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
§ 48 - сега отиваме на стр. 58 за последния параграф, по чл. 430 – допълнение.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Следва § 49 и тук се добавя видео заснемане и видео излъчване след думата „видимост“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Следват § 50 и § 51 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува. Хайде прегласуване.
За – 9, против - няма, въздържали се – 3.
Приема се.
На стр. 60 – § 52, по вносител – изменение на чл. 440.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 53 има предложение на народните представители Корнелия Нинова, Крум Зарков и Филип Попов, което е свързано с видео наблюдението.
Моля първо да гласуваме предложението за видео налюдението, който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Сега гласуваме текста на § 53 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 54 е за неразделността на протоколите, текст на вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 55 има предложения от народните представители Ива Митева, Надежда Йорданова и Антоанета Цонева.
ИВА МИТЕВА: Те са идентични – само заглавието – „лица, които имат правото да присъстват в общинската избирателна комисия“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Сега гласуваме текста на вносителя.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
На стр. 62 – § 56, с текст на вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
На стр. 63 – § 57, вече може да има и разминаване в страниците.
В § 57, чл. 450, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения, както следва.
Моля да гласуваме текста на вносителя, който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 57а има предложение на народните представители Корнелия Нинова, Крум Зарков и Филип Попов.
Моля да гласуваме на стр. 65 предложението на народните представители Корнелия Нинова, Крум Зарков и Филип Попов, който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
На стр. 67 – § 58 – за Преходните и заключителни разпоредби на Закона. Тук нямаме предложения. Моля, да гласуваме текста на вносителя.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Продължаваме с § 59 на стр. 68 относно първото експериментално дистанционно електронно гласуване, което ще се провежда на изборите за Президент и Вицепрезидент на Републиката през 2021 г.
Има предложение от народните представители народните представители Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев – § 59 от Законопроекта, да се отмени. Тук имаме само предложението на Мая Манолова. (Реплики.)
Становище по предложението.
ИВА МИТЕВА: Нали разбрахте какво предлага?
Тя предлага да няма първи експеримент на президентските избори, но предлага и да се отмени и чл. 145, тоест дистанционното, тъй като тя беше предложила да се разпише из целия закон.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Да, моля да гласуваме предложението на госпожа Манолова.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 2 , против- 6 и въздържали се – 4.
Не се приема.


Сега преминаваме по вносителя. Тя предлага да се създаде § 60б.
ИВА МИТЕВА: Тя предлага въобще да отмени.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Да, разбрах. Тогава първо да гласуваме по § 60б и след това ще се върнем.
Който е „за“ приемане на предложение на народните представители Мая Манолова и Минко Ангелов, да гласува.
За и против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема
Връщаме се на § 59 по вносител текста.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Може ли да попитам по какви правила ще се осъществява това експериментално дистанционно електронно гласуване?
ИВА МИТЕВА: Параграф 145, значи той е разписан още от 2016 г. след референдума. Така че това, което чувах тези дни в пресата, че дистанционно гласуване сега се въвежда, не, то е въведено през 2016 г. след референдума на президента Плевнелиев и след едно решение на Народното събрание, внесено от ГЕРБ. Така че то е факт и трябваше реално да се осъществи на европейските избори, но беше отменено. Експерименти, знаете, не се проведоха, имаше само едни симулации до 2017-та и всички срокове бяха отменени. Просто сега връщаме ясен конкретен срок за първия експеримент.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Моля да гласуваме текста на вносителя по § 59.
Който е „за“.
За – 8, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Продължаваме.
Параграф 60 – това са методиките, има предложение на народните представители Мая Манолова Минко Ангелов. Отхвърления законопроект няма да го разглеждаме.
Предложение на Надежда Йорданова и Антоанета Цонева.
ИВА МИТЕВА: На база последните избори всъщност, но тя намалява и преференцията – това е, което е при нейното още.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Антоанета Цонева и Надежда Йорданова.
Първо да подложим на гласуване Вашето предложение за § 60.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Господин Председател, само да припомня, че спецификите на нашата методика бяха изложени по-рано от Божидар Божанов и акцентът е, че се взема осреднена база от предходни три избори, което според нас е по-обективно, по-справедливо и съответно предотвратява, избягва ситуациите в зависимост от това кога точно е гласувано, влиянието на сезона, епидемиологичната обстановка и така нататък.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Само нещо да добавя: този метод с вземането на три последователни избора средно аритметично е справедлив и заради това, че при следващото определяне на мандатите след тези избори, когато и да са те, ще бъдат в условия на никакви ограничения по отношение на секциите в чужбина, така както сега сме ги взели за 2014-та, когато нямаше ограничение. Смятаме, че това е симетрично пропорционално и доста справедливо като подход и образува като число „10“. И това, което бих искала да подчертая, че ние смятаме, че това трябва да бъде въведено с този Изборен кодекс, без да се изчаква преброяването, защото не виждаме връзка между едното и другото. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Моля да гласуваме предложението на народните представители Надежда Йорданова и Антоанета Цонева за § 60.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 7.
Моля да преминем към гласуване на § 60 по вносител на стр. 68.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 7.
Моля, да го прегласуваме все пак по вносител текста на § 60.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема.
Колеги, § 61.
Комисията трябва да гласува „Преходните и заключителните разпоредби“ като наименование.
Моля да гласуваме, който е „за“ това наименование, да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Параграф 61. Имаме предложение на народните представители Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев.
Подлагам на гласуване предложението.
Който е „за“, моля да гласува.
За и против - няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Сега текстът на вносител на § 61.
Моля, който е „за“.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Параграф 61 е приет.
Параграф 62 – текст на вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Колеги, знаете ясно последователно заявяваната принципна позиция на „Демократична България“, че ние сме за пощенско гласуване, като сме за упражняването му при равни условия от всички избиратели. В случай, че беше приет нашият законопроект, нямаше да бъдем изправени в тази ситуация, в която ние да гласуваме една твърде широка рамка с несъвсем ясни правила, по които нашите съграждани ще гласуват по пощата в следващите избори.
Да, ние сме за пощенското гласуване. Разтревожени сме от съответните неясноти, които въвежда този текст. Притеснени сме, че упражняването на този вид гласуване ще зависи на практика изцяло и само от виждането на Централната избирателна комисия. „Демократична България“, тоест ние като представители, сме поставени в ситуация, в която, да, подкрепяме пощенското гласуване, но имаме притеснения как то ще се случи по начина, по който се предлага в текста, който е пред нас.
Извинявайте, въпрос към вносителите: какво означава държава, в която се гласува по пощата? За пояснение.
ИВАН КОНДОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ние също имаме притеснения за начина, по който е разписано гласуването по пощата, тъй като е доста кратко и доста неясно и вменява някои функции на посолствата и консулствата, които на практика влизат в изборния процес, тоест определя се някаква специална секционна избирателна комисия, която не е ясно каква е точно, колко членна е към посолствата и към консулствата.
Все пак посолствата и консулствата са част от Министерството на външните работи, което е част от изпълнителната власт, не би трябвало да е свързано с изборния процес. Това е едно.
И второто, което ни притеснява е, каква ще е тази секционна избирателна комисия, колко членна? Как ще брои бюлетините, които могат да бъдат хиляди? Една обикновена секционна избирателна комисия брои с часове, а една такава секционна избирателна комисия би могла да брои хиляди бюлетини с дни. Тоест тези неща ни притесняваме.
Предлагаме, най-добре, ако има гласуване по пощата, то хората да си пращат бюлетините до Централната избирателна комисия, или ако е до посолството, посолството да ги пакетира и да ги изпраща до Централната избирателна комисия по куриер. Благодаря Ви.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: По отношение на Вашето предложение да се избягва пликовете да стигат до дипломатическите представителства, това се прави, за да мое да се спази срокът. Ако всички писма пътуват от всички краища на света до България, и бездруго кратките срокове биха могли да бъдат в нарушение, така гласът на този избирател ще стане невалиден. Поради тази причина се е избрал и този подход, за да може да се спазват сроковете. И действително това е уместно – да бъде по този начин.
ИВАН КОНДОВ: Важното е, ние да не се сме ангажирани с броенето, защото това би било противоконституционно. А и тук са определени, че всичко се определя с решение на Централната избирателна комисия, а за гласуване всичко трябва да е в Закона. Това е другото, което трябва да се има предвид.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: в този ред на мисли и на групата като коментирахме тези разпоредби, категорично считаме, че така остава неизяснено положението и отделните процедури реално, за да се случи ще трябва да имаме дописване на Закона от Централната избирателна комисия, което е недопустимо и следва тези текстове да бъдат прецизирани, като детайли и като процедури.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Относно притеснението на колегите от Външното министерство. Обръщам внимание, че вносителят съвсем коректно е дефинирал, че преброяването се извършва от специализирана секционна избирателна комисия, така че мисля, че в този…
ИВАН КОНДОВ: Но пише към посолството. Никоя секционна избирателна комисия досега не е била към посолството или към консулството.
НАДЕЖДА ЙОРОДАНОВА: Тази редакция може да се направи.
СТАМЕН ГЕНОВ: Колеги, имам следния въпрос: в държавите, в които нямаме дипломатическо консулско представителство – това, са може би половината или по-малко от половината от държавите там, как е организиран процесът?
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Господин Председател, имам предложение за редакция. Думата „към“ да бъде заменена с израза „в изборно помещение на територията на…“.
ИВАН КОНДОВ: Във времето ще се засече ли тази секционна избирателна комисия с друга секционна избирателна комисия, която се образува за самите избори, в деня на самите избори, защото помещенията на посолствата и консулствата са ограничени?
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Ако ми позволите, само едно предложение за редакция. Текстът да бъде така: „Отчитането на гласовете се извършва от секционната избирателна комисия, назначена от Централната избирателна комисия в избирателната секция, образувана в съответното дипломатическо или консулско представителство“.
То е същото, за да няма двусмислие дали е специална, различна тази, която е назначена в секцията.
ИВАН КОНДОВ: Как ще бъдат обработени толкова много бюлетини от тази секция? В смисъл, имайте предвид, че нашите сънародници, които участват в секционни избирателни комисии избират в неделя да участват, защото не са на работа. Една секционна избирателна комисия, която трябва да преброи примерно 10 000 бюлетини, не знам колко ще гласуват? Примерно 30 000, които са гласували на последните избори, да кажем 10 000 ще решат да гласуват по пощата. Как ще ги преброи във времето, става въпрос? Къде ще се ситуира тази секционна избирателна комисия, която 10 000, 15 00, а ако са повече? Това е притеснението ни. Ако е секционна избирателна комисия на територията на приемащата държава.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Все пак в чужбина са гласували 180 000. Тези числа – 10 000, 20 000, които трябва да брои едно посолство изглеждат доста завишени. Така че, надяваме се да може да стане това.
ИВАН КОНДОВ: Но това е в секции, където никъде не е гласувано повече от 1700 души в една секция и то само в една секция, в Англия. А ако дойдат наведнъж в тази секционна избирателна комисия 10 000 бюлетини, тя колко членна трябва да е, за да ги преброи?
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Милион и половина избиратели няма в чужбина, избирателите са някъде от порядъка на 700 000. …, но до 18 години все още не гласуват.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Не можем да приемаме текстове с надеждата да не излязат да гласуват – това е несериозно, нали се прави с цел да се оптимизира и се заинтригуват повече хора да упражнят правото на вота.
ИВА МИТЕВА: Предлагам тази секционна комисия да е някаква преброителна комисия, да не е тази, която е назначена в самото дипломатическо консулство и представителство, а да бъдат командировани специално хора за това и тя да бъде отделена някаква комисия, за да няма това натрупване, което се случи в секцията и това, което се случи евентуално след гласуването.
Пак с решение на ЦИК. Затова условията и редът са прехвърлени към ЦИК точно заради всички тези проблеми, които Вие ги казвате.
Идеята е да се седне, да се видят държавите, в които има пощенско гласуване – ние ги имаме повечето от тях, да се видят кои са тези държави, да се видят какви са условията там, да се видят разрешенията въобще за гласуване в тези държави, ще има ли съгласие и след това да се види може ли въобще, затова, ако е възможно да се прецени въобще може ли да се реализира това пощенско гласуване? И това ще стане естествено с ЦИК и с Министерството на външните работи. По какъв начин ще се изпращат бюлетините, защото това е много сериозен проблем, по какъв начин след това ще се извърши гласуването до ДКП-тата, как ще се обработи резултата? Това всичко трябва да се анализира предварително и ако то не може да се реализира, естествено ЦИК няма да вземе това решение.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Андреев?
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми народни представители! В тази връзка Централната избирателна комисия в своето становище счита, че въпросът за гласуването по пощата трябва изрично и подробно да бъде уредено в Изборния кодекс. Не може да бъде оставено на Централната избирателна комисия, като правоприлагащ орган да определи условията за гласуване, още повече че как ще бъдат предоставени бюлетините, как ще бъдат уточнени лицата, които имат настоящ адрес? Всички тези въпроси не могат да бъдат оставени на правоприлагащия орган допълнително той да взима решение, въз основа на тези решения да определи дали едно лице може да гласува, как да гласува и как да бъдат отчетени тези гласове?
Считаме от Централната избирателна комисия, че това трябва да бъде подробно разписано като способ за гласуване в Изборния кодекс, за да може той да бъде приложен правилно от Централната избирателна комисия, тъй като в тази част това би могло да доведе до невъзможността на определени избиратели да упражнят правото на глас.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Ангелкова.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, господин Председател.
В подкрепа на това, което изрази като становище господин Андреев, аз смятам, че не е редно толкова сериозен въпрос да бъде представен в Законопроекта с хипотеза. Трябва да има конкретни разпоредби и норми, а не хипотези – ако е възможно, ами ако не е възможно какво правим? Не може да се прехвърля толкова сериозна отговорност върху Централната избирателна комисия.
Чета по-надолу в предложението, в ал. 4: „При съмнение за сигурността и честността на изборния процес Централната избирателна комисия прекратява пощенското гласуване“. Вие отсега залагате различни хипотези за това дали изобщо изборният процес, когато говорим за гласуване по пощата, ще бъде сигурен и честен.
Наистина нека да се отнасяме сериозно към промените, които правим в Изборния кодекс и да не правим предложения, основани не само на хипотези, а на конкретни норми с конкретна отговорност и ясно разписани за всеки един орган, който трябва да ги прилага. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Аз не се съмнявам, че ЦИК е против подобна възможност.
Други изказвания има ли или направо ще го подлагам на гласуване?
Заповядайте.
СТАМЕН ГЕНОВ: Само едно редакционно предложение все още, докато не сме гласували.
Чл. 31 се прилага съответно, но добавяме чл. 16. Чл. 31 с отнася за всички онези лица, които са заявили и ще гласуват по пощата, да бъдат заличени от списъците, докато чл. 16 регламентира заявяването за желанието за гласуване. Там са и сроковете съответно. Благодаря.
Текстът става: „чл. 16 и чл. 31 се прилагат съответно“, за заявленията, който иска да гласува по пощата, трябва да подаде заявление.
Чл. 16 регламентира заявяването. Там е срокът – 25 дни. Това е важното. (Реплики извън микрофоните.) Точно така, чл. 16 и 31.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: В ал. 3 правя предложение за изменение на второто изречение – да стане „чл. 16 и чл. 31 се прилагат съответно“. И моля, ако няма допълнителни... правя предложение за изменение в ал. 3 специално да бъде „преброителна секционна избирателна комисия“.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други становища? (Реплики извън микрофоните.)
Текстът става: „Отчитането на гласовете се извършва от преброителна секционна избирателна комисия, назначена от Централната избирателна комисия, която извършва преброяването в дипломатическото или консулското представителство“.
Моля, колеги, да гласуваме текста с така направените...
Да, слушам Ви. (Реплики извън микрофоните.)
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Ако позволите, такъв механизъм е прилаган в Австрия преди окончателното въвеждане на пощенското гласуване като междинен етап. Първоначално страните, в които е позволено, впоследствие вече за всички австрийски граждани, които са извън територията на Австрия, гласуват по пощата. Предполагам, че става въпрос за междинен етап, доколкото това, което правим, общо взето е малко в стил ГЕРБ, тоест кърпим парче по парче и давай нататък, което на мен лично грам не ми харесваше, доколкото не съвпада изобщо с идеята за правилно нормотворчество, а не герберско. (Реплики извън микрофоните: Не ми харесва, но ще го направим.) Точно така, защото ГЕРБ казва, че ще подкрепи всичко. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Подлагам на гласуване § 62 с направените предложения за промени в текста.
За – 7, против 5, въздържали се – няма.
Прегласуване.
Моля, който е „за“ § 62 след направените корекции, да гласува.
За – 7, против – 5, въздържали се 5.
Не се приема.
Параграф 63. Има предложение на народния представителМая Манолова по § 63. Моля да го гласуваме, който е „за“
За – няма, против - ...
(Реплики извън микрофоните: Нямаме такова предложение.)
Параграф 63. Предложение на народните представители Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев.
Който е „за“, да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема текстът на народния представител Мая Манолова по § 63. (Реплики.)
Сега на вносителя предложението на § 63.
За – 6, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Предложение на Ива Митева, Виктория Василева и Тошко Хаджитодоров за 63а – „Пропорционална изборна система за избори за народни представители“.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 4, против – 2, въздържали се – 3.
Не се приема § 63а.
Предложение на народните представители Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев за създаване на § 63а.
Моля, който е „за“, да гласува.
За- против- въздържали се – 9.
Не се приема.
§ 64 по вносител за Закона за мерките и действията при извънредно положение, който е „за“ моля да гласува.
10 – за, против и въздържали се няма.
Предложение на народните представители Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев за създаване на § 64а.
Колеги, става въпрос за числото „350“ да се замени със „100“.
Мисля, че е важно и не е извън обхвата.
Подлагам го на гласуване. Моля, който е „за“ за предложението на народните представител Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев да гласува.
Колеги, ще гласуваме за това предложение, моля, който е „за“ така направеното предложение да гласува.
12 – за, против и въздържали се няма.
§ 65.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, прощавайте, но това предложение на госпожа Мая Манолова и група не е ли извън обхвата. Той дебатът мина, но все пак за 64а, защото в нейния законопроект е отхвърлен на първо четене.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: То е гласувано.
§ 65 – тук ще правим ли преномериране.
ИВА МИТЕВА: Да, ще се наложи преномерация.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Не може в момента да ги направим, тъй като не знаем какво точно отпадна.
Нека да се гласува преномерация и по принцип да бъде приет § 65 на вносителя. Това са свързани текстове с гласуването. Моля, който е „за“. (Реплика: Извън страната.) Извън страната.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Колеги, на практика с предложението на вносител се очертава въвеждането на район чужбина в едно бъдещо време. Това е принципно, все пак предстои в залата има, няма методика ще видим в залата когато гласуваме, но въпросът е че отсега да кажем на нашите съграждани, че предстоят избори, на които Вие пак няма да гласувате с район чужбина и според мен е предателство спрямо техните очаквания, но ние не можем да подкрепим такова отлагателно действие. Както заявихме ние сме за район чужбина веднага.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Манолов.
СТЕФАН МАНОВ: чрез онлайн платформата, на която няма запис.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Други изказвания по § 65.
Подлагам на гласуване § 65 по вносител, моля, който е „за“ текста да гласува.
4 – за, против – 2, въздържали се – 4.
Не се приема.
Има предложение от народните представители Мая Манолова, Минко Ангелов и Румен Йончев относно § 65. (Уточнения: Да, той е отхвърлен.)
И § 66 – Законът влиза в сила до обнародването му в Държавен вестник.
Моля, който 4 „за“ да гласува.
7 – за, против – няма и въздържали се – 3.
Колеги, с това дневният ред завършва.
РАДОСТИН СЛАВОВ: Господин Председател, имаме процедурно предложение от името на „Демократична България“ предлагаме утрешното заседание на Комисията предвид внесените законопроекти – Закон за изменение на съдебната власт и наказателно-процесуалния кодекс, да се излъчва онлайн и да бъде осигурена такава възможност. (Реплика: Коментирахме го.)
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Закривам заседанието.


(Закрито в 18.50 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Радостин Василев