Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 3


На 28 април 2021 г. се проведе редовното заседание на Комисията по правни въпроси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-22, внесен от Христо Любомиров Иванов, Атанас Владиславов Славов и Атанас Петров Атанасов на 16.04.2021 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт, № 154-01-30, внесен от Николай Димитров Хаджигенов и група народни представители на 19.04.2021 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-23, внесен от Христо Любомиров Иванов, Атанас Владиславов Славов и Атанас Петров Атанасов на 16.04.2021 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-29, внесен от Николай Димитров Хаджигенов и група народни представители на 19.04.2021 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Радостин Василев.

* * *

ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми колеги, добър ден! Откривам днешното редовно заседание на Комисията по правни въпроси, а предложението за дневния ред сте получили в срок – по чл. 33, ал. 1 от Правилника.
Всички ли са запознати с Правилника?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми господин Председател, скъпи колеги! Аз съм запознат с дневния ред, а след като се запознах с дневния ред, по силата на нашия Правилник потърсих становището на ВСС и становището на министъра на правосъдието, а и смятам, че са необходими, за да се пристъпи към обсъждане на тези текстове.
Без да влизам в дебати по същество, нали не смятате да правите тези реформи като изолирате съдебната система и Министерството на правосъдието? Това е несериозно, господин Председател, и настоявам точките да отпаднат от дневния ред и да влязат в дневния ред, когато постъпят становищата.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Има ли други становища от вносителите?
Заповядайте.
НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господин Председател, съгласно Правилника за организацията и дейността на НС в чл. 79, ал. 8 изрично е посочено, че липсата на становища не спира обсъждането на законопроектите. Ние се намиране на етап на първо четене на теми по принцип, разбира се, че ще бъдат консултирани всички заинтересовани страни. Между впрочем вече имаме постъпили становища от прокуратурата, от неправителствени организации, така че дебатът е в своя ход.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Има ли други становища по дневния ред?
Заповядайте.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Аз също се присъединявам към изказването на господин Хамид. Това бързане не е необходимо и ще видим неговите резултатите на предстоящите избори. Както се вижда от цялата обстановка, върви се към предсрочни избори, а да създадем същия хаос и в съдебната система и не може да го допуснем.
Считам, че не може да допуснем да няма становище от Министерството на правосъдието и от ВСС, а ние да променяме Закона за съдебната власт. Това наистина е юридически нонсенс, както и колегата каза, от министъра на правосъдието да не се изисква предварително становище по така внесените законопроекти.
Считаме също за редно да имаме тези становища, да ни бъде предоставен все пак срок да се запознаем с тях и едва тогава да пристъпим към разглеждане на така внесените законопроекти. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, във връзка с изказванията е постъпило едно становище от прокуратурата на Република България по отношение на четирите законопроекта, които са от дневния ред, а в своята цялост то е отрицателно и критично, и едното в последния момент е на Камарата на следователите в България, което е подобно по смисъл, но не съм запознат, защото дойде точно преди заседанието.
В тази връзка поставям на гласуване предложението на господин Хамид за законите за изменение и допълнение закона за съдебната власт дали да отпаднат от дневния ред на днешното заседание.
Моля, който е за отпадането на тези два законопроекта от дневния ред, да гласува сега.
За – 7, против – 5, възраждали се – 4 .
Не се приема.
Дневният ред остава в този си вид.
По отношение на първите две точки от дневния ред имаме гости от Министерство на правосъдието: госпожата Десислава Ахладова – министър на правосъдието, господин Любомир Талев –директор дирекция „Съвет по законодателство“, и господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция Съвет по законодателството; от администрацията на президента на Република България е госпожа Иванка Иванова – съветник по правни въпроси; от Министерство на вътрешните работи е господин Христо Терзийски – министър на вътрешните работи.

Преминаваме към първата точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 154-01-22, ВНЕСЕН ОТ ХРИСТО ЛЮБОМИРОВ ИВАНОВ, АТАНАС ВЛАДИСЛАВОВ СЛАВОВ И АТАНАС ПЕТРОВ АТАНАСОВ НА 16.04.2021 Г.
Моля вносителите да представят Законопроекта за съдебната власт.
Заповядайте.
АТАНАС СЛАВОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, гости на институции и неправителствени организации, ще представя основните акценти в есенния законопроект с този законопроект предлагаме да се създадат гаранции за независимост на съдебната власт, като се променят процедурите за гласуване във висшия съдебен съвет, както в пленума така и в съдийската колегия, така че промяната да отразява възприетите европейски стандарти, които многократно са били отправени към България под формата на препоръки поне от няколко институции.
На първо място е от Венецианската комисия, както е в становището по проекта за изменение на Конституцията от 2015 г. така и в становището по целия закон за съдебната власт от 2017 г., а впоследствие в доклада за Механизма на сътрудничество и проверка и доклада за върховенство на правото. Най-същественият проблем, който се поставя и съответно се дават препоръки, е свързан със структурата на Висшия съдебен съвет, на Пленума и на съдийската колегия, тъй като тази структура продължава да не отговаря на възприетите европейски стандарти орденът да се състои в мнозинството си от съдии, пряко избрани от съдии. Това е положението, както отбелязах, и в съдийската колегия.
Всъщност ние предлагаме една препоръка, дадена от Венецианската комисия – до приемането на цялостни конституционни промени в Главата „съдебна власт“, отнасящи се до процедурите за вземане на решения, да се въведе така нареченото двойно мнозинство при избора на двамата председатели на ВКС и ВАС. Какво означава „двойно мнозинство“? Когато се избират председателите на ВКС и ВАС от Пленума да бъде необходимо да гласува както мнозинството от целия пленарен състав, така и множество от съдиите, пряко избрани от съдии. Това е първото предложение, така че да се отчете позицията на самата професионална съдийска общност.
На второ място, тогава когато се вземат кадрови решения и решения, свързани с налагане на дисциплинарни санкции на съдиите, то в съдийската колегия бъде въведено подобно двойно мнозинство, което да се състои от членовете на колегията, и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите.
С оглед укрепване независимостта на председателите на двете върховни съдилища, предлагаме техният избор да се извършва само от съдиите, които са действащи към момента на избора в съответните два органа – ВКС и ВАС, а целта е да се изключи възможността изцяло външни за съдебната власт юристи да оглавяват двете върховни съдилища.
Това е една от препоръките, която е предложена от Венецианската комисия преди няколко години, като сме поставили изискването съдиите, които ще бъдат кандидати, да имат най-малко 5 години стаж в конкретния съд преди да могат да го оглавят и това рязко контрастира на досега възприетата практика. Имали сме назад в годините председатели на върховни съдилища, които са били изцяло извън системата, а не мисля, че това е стандарт и практика, към която можем повече да се придържаме, и то в светлината на ясните, директни критики по отношение на липсата на достатъчно гаранции за независимост на съдебната власт в България.
Следващата група промени в Законопроекта, които предлагаме, са свързани със закриването на специализираните наказателни съдилища и специализираните прокуратури, а към така печално известната реформа на Цветанов отпреди 10 г. и още при създаването на тези специализирани органи на съдебната власт бяха повдигнати въпроси относно тяхната независимост и тяхната политизация. През целия период на функционирането им тези органи не доказаха своята ефективност, за което имаме достатъчно данни, които ще представим на Комисията.
Нещо повече, тези органи станаха известни в обществото с „поръчковото правосъдие“, което осъществяват показните процеси. Тези органи и особено прокуратурата се доближиха до инквизационни органи, в които политическите противници и бизнес опонентите бяха просто хвърляни за назидание, а процесите продължават с години. Тези органи са критикувани и в становищата на различни европейски институции по отношение на тяхната ефективност, включително липсата на достатъчно осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта. Това се отбелязва системно в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка и в доклада за върховенството на правото, тоест опитът тези органи да решат част от проблемите, свързани с организирана престъпност и противодействие на корупцията по високите етажи на властта, не се оправдават към настоящия момент, а като добавим смесването на предметна и субектна юрисдикция, то проблемите се задълбочават още повече.
От гледна точка на избрания подход за закриване на тези органи в Преходни и заключителни разпоредби на законопроекта е предложен модел, по който магистратите от органите да бъдат преназначени в общата съдебна система и системата на прокуратурата, като се мине през етап на подбор. Те имат възможност както да се върнат на позициите, които са заемали преди да заемат позиции в специализираните органи на съдебната власт, така и да останат в същия по степен съд, но принадлежащ към прокуратура или към общата система.
Това са накратко предложенията, които са направени в Законопроекта за изменение допълнение на съдебната власт, представена е и оценка на въздействието.
Бихме могли да запознаем Комисията и с данни, от които ясно се вижда, че голяма част от делата в специализираните наказателни съдилища приключват било то с малки осъдителни присъди като размер, било то със споразумения. Сега всички си даваме сметка, че по делата за корупция и по делата за организирана престъпност споразуменията и налагането на малка санкция не е гаранция за ефективността на правораздаването. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, искаше ми се на основание чл. 81, алинея първа да направим едно обсъждане на двата законопроекта, тъй като касаят една материя, но виждам, че вносителите на втория законопроект – господин Хаджигенов и група народни представители ги няма. (Реплики.)
В тази връзка е по-добре в момента да направим представяне на Наказателно-процесуалния кодекс и след това, ако дойде господин Хаджигенов, ще ги направим представянията.
АТАНАС СЛАВОВ: Благодаря ви, господин Председател.
Продължавам със законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и с този законопроект се въвеждат в процесуалното законодателство норми, водещи до прехвърлянето на производствата от специализираните органи на съдебната власт към общата правораздавателна система. Това са няколко конкретни разпоредби, които уреждат на процесуално ниво извършената промяна.
Държа да отбележа, че по отношение на висящите производства и възприетия подход по отношение на делата, за които не е започнало съдебно следствие, те се изпращат в срок към съответните съдилища от общата система на съдилищата, а за делата, по които е започнало съдебно следствие, се създава възможност да бъдат довършени от настоящите състави, така че да не се налага тези дела да започнат отначало. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, по така представените два законопроекта моля за становища.
Заповядайте.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Уважаеми господин Председател, колеги, аз също ще коментирам двата законопроекта, защото те са взаимосвързани, като основното в тях е именно предложението за закриването на специализираните съдилища. Категорично смятаме, че това е всичко друго, но не е рационална съдебна реформа. Очевидно се касае за бързо подготвени промени, за да се оправдаят електоралните очаквания, но смятаме, че това ще хвърли в хаос съдебната система.
Истината е – нека превратно да не тълкуваме, както вносителите, че в редица доклади на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка се оценява изцяло положително дейността на специализираните институции по делата за организираната престъпност. В Доклада на Европейската комисия, изготвен през 2018 година относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и оценка, се изтъква, че специализираните институции са започнали да постигат съгласувани резултати що се отнася до влезлите в сила присъди по делата за организираната подсъдност.
Трябва да се има предвид и мониторингът на България по шести показател – за организираната престъпност, като временно е прекратен с доклада на Комисията от 2019 година. Застъпено е също становището, че постигнатият от България напредък по линия на Механизма за сътрудничество е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването към Европейския съюз.
Категорично считаме, че вносителите тенденциозно интерпретират доклада относно върховенството на правото за 2020 г., където е казано, че все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати по отношение на окончателните осъдителни присъди по делата за корупцията по високите етажи на властта.
Следва да се подчертае обаче, че възлагането на тези дела на специализираните съдилища е станало с промяна на подсъдността, която е в сила от 2017 г., като не е дълъг срокът и е недостатъчен за развитие на сложни корупционни дела, включително и развитието им на три инстанции. Отделно от това до създаването на тези органи България не постигаше никакви съществени резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта, а също и в борбата с организираната престъпност
Според записаното в мотивите на вносителите към двата законопроекта се твърди, че тези съдилища имат характер на извънредни. Тук имаме две постановени решения от Конституционния съд.
С Решение № 10 от 2011 година КС прие, че за да не бъде определен даден съд като извънреден, съответно той следва да прилага общо установените правила, които се съдържат в материалните и процесуалните закони, които се прилагат от общите съдилища, на първо място, а на второ място, условията и редът за назначаване на съдиите в него да са същите, прилагани при назначаването на съдиите в цялата съдебна система. Категорично специализираното наказателно правосъдие прилага същите общо установени правила, като условията и редът за назначаването на съдии в него са отново същите, прилагани за назначаването на съдиите в цялата съдебна система.
С решение № 6 от 2018 година се отхвърля искането на Пленума на Върховния касационен съд и на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционността на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК, който текст урежда подсъдността с оглед на определени категории субекти. В цитираното решение се посочва, че Конституцията изрично провъзгласява и насърчава възможността със закон да се създават и други специализирани съдилища.
Колеги, относно изменението в НПК така, както е внесено, при него промяната в подсъдността на общите съдилища за чл. 35 от НПК не се предвижда нищо друго освен просто заличаването в алинея 2 на думите „освен подсъдните на специализирания наказателен съд по чл. 411а“ и козметичната корекция в алинея 3.
Според предложената редакция обаче по този начин ще се окаже, че едни от най-тежките престъпления по Глава първа и особено частта срещу Републиката – предателство, шпионство включително тероризъм и престъпленията по чл. 321 и чл. 321а от НПК, както и убийства, отвличания, трафик и други от организираните престъпни групи, както казах, ще станат подсъдни, както сте го внесли – не на други, а именно на районните съдилища като първа инстанция.
Всъщност като вносители изобщо не сте съобразили, че изброените в алинея 2, чл. 35 от НПК престъпления, подсъдни на окръжните съдилища, в преобладаващата си част не се покриват с тези по чл. 411а, алинея 1, точка 1.3. от Наказателно-процесуалния кодекс. Освен това с така предложените промени и внесени законопроекти това, което ще постигнете, е всички дела, които се гледат от специализирания наказателен съд, които са около 300, да започнат отначало. Така е, защото в Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта и особено в параграфи 14 и 15 се залага довършване на започналите в специализираните съдилища наказателни производства, което на практика означава тяхното задължително стартиране изначално, тъй като не се държи сметка, че в 99% от случаите с участието на съдебни заседатели мандатът автоматично ще се прекрати със закриването на съда.
Тоест дори съдебното следствие по тези дела да е водено, и то да е в рамките на няколко и дори съдията да е запазил качеството си на такъв, съдебният състав няма да е същият и ще наруши основния принцип за неизменност на съдебния състав в Наказателния процес, което задължително изисква разглеждането им да започне отначало, така че това, което вие сте внесли, ако мога да обобщя, то наистина рискувате всичко – постигнатото до този етап, да се върне отначало и да предизвикаме хаос в съдебната система.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря.
Госпожо Каназирева, това не е ли становището на прокуратурата, което в момента застъпвате? (Реплика.)
Заповядайте, госпожо Ахладова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря ви, господин Председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми в два аспекта да изтъкна проблемите, които виждам в законопроектите, които обсъждаме. На първо място, според разпоредбата на чл. 79, алинея втора от Правилника за организация и дейността на Народното събрание за законопроекти, внесени от народните представители, Водещата комисия трябва да изисква становище от Министерския съвет или становище от съответния ресорен министър.
Заявявам, че за днешното заседание такова становище от Министерството на правосъдието не е изискано. Също така съгласно член 79, алинея 5 от Правилника на НС по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на Водещата комисия изисква становища от Висшия съдебен съвет. Такова становище отново не е изискано. Това, което беше казано, че тези законопроекти могат да се гледат и без становища, касае случаите в Правилника, в които такива са изискани, но просто за съответните институции и срока, който е даден от вас, не са дадени.
Смятам, че към настоящия момент Народното събрание и депутатите нарушават добрите законодателни практики и именно заради това в Доклада за върховенството на Закона за 2020 г. и за предходния мандат на 44-то Народно събрание беше критикувано в този аспект.
В Годишния доклад относно върховенството на закона в България за 2020 г. се отбелязва, че използването на обществени консултации и оценка на въздействието е ограничено – критика, която беше направена именно към Народното събрание. Независимо от това обстоятелство и от заявките на политическите нови субекти за скъсяване на тези практики и за скъсване с този начин на практикуване по нито един от обсъжданите по-горе законопроекти не са провеждани обществени консултации с гражданското общество и с заинтересованите страни.
Поправете ме, ако аз греша, но до този момент това, което се изисква по Правилника, го няма. Приложените оценки на въздействието на второ място са изключително формални оправило се състоят от една-две страници, в които заинтересованите страни твърдят общо и непрецизно, че за определени неща липсват каквито и да било количествени, статистически финансови данни, които да помогнат да се изчистят вредите и ползите от Законопроекта. Освен това обясненията в Правната комисия и пленарната зала, че този нормотворчески стандарт ще се прилага в един неуточнен последващ момент и тези данни ще бъдат предоставени звучи несериозно, особено за Правната комисия. Ето защо Ви моля още веднъж да спазите процедурата, която е предвидена в Правилника на Народното събрание и да изискате становището на компетентните институции.
В случай обаче, че не възприемете изложените от мен доводи по съществото на двата законопроекта, ще изразя следното – основното предложение по отношение на първия законопроект със сигнатура № 154-01-22 от 16 април 2021 г. е премахването на Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд, съответно Специализираната прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура.
Като основание за това се сочи твърдението, че същите не са оправдали възложените за създаването им през 2011 г. очаквания, като в мотивите, така и в оценката на въздействие към Законопроекта липсват каквито ѝ да било доказателства в подкрепа на това твърдение – не са приведени данни за брой образувани и разгледани дела през разглеждания период; брой постановления и влезли в сила присъди; брой и вид наложени наказания, поради което въпросното твърдение остава недоказано и така не можем да разберем по каква причина и как е направен изводът за неефективност на специализираните съдилища.
Като слабост на специализираните съдилища и прокуратури се сочи поетапното разширяване на тяхната компетентност в изложения законопроект, с което е допуснато смесване на критериите за специализация на субектите, с което пък се нарушава принципа за независимост на съда. Така изложените аргументи демонстрират непознаване по темата както на юриспонденцията на Конституционния съд, така и на препоръките на Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия, както и на службата за структурни реформи към Европейската комисия.
На трето място, създаването на специализираните структури за съдебно преследване и произнасяне на решения по дела за корупция по високите етажи на дела, отнасящи се до организираната престъпност, е препоръка съдържаща се в Доклада по механизма на сътрудничество и подкрепа от месец юли 2009 г.
В Доклада от месец декември 2012 г. изрично се сочи, че създаването на Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд, които първоначално са натоварени само с противодействието на организираната престъпност е направено именно в изпълнението на препоръките на механизма за сътрудничество и проверка, поради което не разбира мотивите на вносителите, които цитират международни институции.
Прехвърлянето на подсъдността на делата за корупция по високите етажи на властта към Специализирания наказателен съд е направено по препоръка на независимия технически доклад на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, извършен от службата за подкрепа на структурни реформи, която явно не споделя впечатленията на вносителите на Законопроекта за тези органи като за инструмент за извънредно правосъдие, което изпълнява политически мотивирани поръчки.
На следващо място, така изложените мотиви игнорират съществуването на последваща юриспонденция на Конституционния съд по отношение на правомощията на Специализирания наказателен съд, а именно Решение № 6 от 2018 г. по Конституционно дело № 10 от 2017 г., съгласно което е особено съществено, за да не бъде определен Специализираният наказателен съд като извънреден и да отговаря на изискванията за безпристрастност и независимост, тоест на първо място да се прилагат общо установените правила, които се съдържат в материалните и процесуалните закони, които прилагат общите съдилища.
На второ място, условията и редът за назначаване на съдиите в него да са същите прилагани при назначаване на съдиите в цялата съдебна система. Доколкото с цитирания Закон не се изменят процесуалните правила, по които работи Специализираният наказателен съд, нито пък условията и редът за назначаването на съдиите в него, дотолкова твърденията, че той се превръща в извънреден, са абсолютно неоснователни. Относно критериите за подсъдност в цитираното решение се сочи, че вариантите в специализираното правораздаване са разнообразни и многообразни като са критерии за предмет или субективна диференциация на извършените престъпления.
Критерият за специализация е предоставен изцяло в дискрецията на законодателя, без последният да се счита предварително ограничен в избора си за един или друг подход. Затова е неприемливо да се поддържа, че е налице легитимно изобразяване на класификационните подходи за специализация или че се изключва специализация на съдиите, основани на персонални или други критерии. Ако предложеното закриване на специализираните съдилища и прокуратури бъде прието, ще бъде направено в противоречие с констатациите по механизма за сътрудничество и проверка и рискува напредъка на България постигнат по този механизъм.
Важно е да се напомни, че в резултат на всички законодателни изменения, които бяха предприети от последните години, в това число и създаването на специализираните съдилища и прокуратури, бяха в основата на заключението на Европейската комисия в Мониторинговия доклад от 22 декември 2019 г., че извършеният от България напред по линия на Механизма за сътрудничество и подкрепа е достатъчен за изпълнение на ангажиментите на страната , поети към момента на присъединяването й към Европейския съюз. След приемането на този доклад следващи доклади по Механизма за Сътрудничество и подкрепа не са правени.
Искам да помоля вносителите много внимателно всички Вие, като народни представители, да обсъдите: първо, съответно дали има достатъчно данни, с които да дискутираме какво е действието на специализираните съдилища като образувани, разгледани дела, брой осъдителни присъди и така нататък; второ, много подробно да се запознаете с всички доклади, въз основа на които с Механизма за сътрудничество и подкрепа са направени констатациите; и трето, месец юни предстои нов доклад за върховенството на закона!
Уважаеми народни представители, искам да знаем по какъв начин ще обясните в новия доклад, че тези препоръки, които са препоръки на европейските институции, са отпаднали и какво ще бъде основанието за това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Министър, по отношение на чл. 79, ал. 2, тъй като започнахме с процедура, господин Хамид направи предложение към Комисията по правни въпроси да отпадне именно във връзка с това, че не беше изискано становище от Министерския съвет и конкретното от Министерството. Приемам, че Вие вече сте подготвила такова и моля Ви да го представите в Правната комисия в писмен вид.
Като председател на Правната комисия единственото нещо, което можах да предложа при така създалата се ситуация, беше да бъде гласувано – тези две точки от дневния ред или въобще четирите да отпаднат. Това не беше подкрепено от Комисията, затова съм длъжен да продължа с обсъждането на законопроектите. Няма да взема отношение по същество, тъй като това не са законопроекти на „Има такъв народ“, а са законопроекти на други колеги. Благодаря Ви за изразеното мнение.
Считам, че тези препоръки относно правовата държава и изобщо принципите на правовата държава, които са направени през последните десет години винаги са отрицателни и не могат да бъдат вменени във вина на никой от нас на тази маса, а по-скоро в рамките на тези две седмици, в които ние функционираме, едва ли бихме могли да нарушим толкова много принципи, за да станем обект на цял доклад.
Ако някой има друго становище, моля да вземе думата.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми господин Председател, позволете ми да кажа, че аз поисках процедура, за да отпадне от дневния ред, защото не са представени становища. Дори през умът ми не е минавало, един добре подготвен юрист като Вас, да си позволи да не ги изиска.
Ето това вече е скандално и само на това основание трябва да поискаме втора процедура, защото може би ще се впишете в историята като сериозен юрист, добре подготвен юрист, който за първи път си позволява в 30-годишната история да не изиска становищата на Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет, когато се касае за законопроекти, които правят сериозни реформи в съдебната сфера. Така че мога да Ви поздравя само за това – първи сте в историята!
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хамид, Вие знаете кога беше направено днешното събиране на Комисията по правни въпроси, присъствахте на решението за това нещо, така че в момента е излишно да коментирам това, че непоискването на тези становища от Министерството на първо гледане в комисията няма никакъв краен или някакъв решаващ въпрос по отношение на целия законопроект. Между първо и второ четене със сигурност вече виждате, че Министерството даде становището си на място. Благодаря Ви.
Заповядайте.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Имам процедура преди вносителя.
Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моята процедура е, че тук направихте реплика към господин Хамид или забележка, но именно Вие като председател на Комисията по правни въпроси сте този, който определя дневния ред и го обявява към нас, а Вие току-що обявихте, че заедно сте го решили, което абсолютно не е вярно.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Не сме го решавали заедно и той знае кога съм го решил.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Така че, много Ви моля, спазвайте Правилника и следвайте принципите на закона.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Вносителят?
АТАНАС СЛАВОВ: Господин Председател, госпожо Министър, колеги! Очевидна е коалицията на статуквото в Правната комисия. Всеки опит да се постави под въпрос така нареченото специализирано правосъдие, което пак подчертавам, че има всички функции на извънреден трибунал, всъщност се сблъсква със стената на формациите на статуквото и оттук всички обструкции към председателя и към дейността на комисията по същество, господин Хамид.
Уважаема госпожо Министър, чудесно е, че сте запозната с докладите за върховенството на правото и Механизма за сътрудничество и подкрепа, но моето предложение, като народен представител е да не ги четете селективно. Защо? Защото не чухме никакви коментари на Министерството на правосъдието по отношение на първата част от внесения законопроект, а именно по отношение въвеждането на гаранции за независимост в дейността на Висшия съдебен съвет и в дейността на Съдийската колегия. Именно предложеното от Венецианската комисия, като временно решение до извършването на конституционни промени – двойно мнозинство, което обясних в началото на представянето на законопроекта.
На следващо място, когато говорим за дейността на специализираните съдилища, нека да прочетем по отношение делата за корупцията по високите етажи на властта, но това да е относно върховенството на правото за 2020 г.. Все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати по отношение на окончателните осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта по Механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г. Ключов проблем, подчертавам, в поредицата от доклади по МСП и липсата на последователни резултати в България и що се отнася до присъдите по делата е корупцията по високите етажи на властта.
Госпожо Министър, колко години повече от десет не стигнаха на управляващото мнозинство да докаже на Европейската комисия и на българските граждани, че корупцията се преследва в България, особено корупцията по високите етажи на властта?!
Знам, че отскоро сте министър, но Вашият предшественик и други Ваши предшественици, за съжаление, не успяха да убедят обществото и Комисията, че се прави всичко възможно делата за корупция по високите етажи на властта да се преследват и наказват. За десет години един механизъм, който беше замислен само за три години – две, три години, продължи да действа почти 14 години. Десет или 11 години управлява тази политическа сила – „Граждани за европейско развитие на България“, и очевидно няма ефект по отношение на делата за корупция по високите етажи на властта.
Така че назидателният тон, моля, да не е в тази зала! Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: По отношение на Механизма за сътрудничество и проверка абсолютно неправилно беше посочено, че той не е отпаднал.
Нека да кажем, че за първи път през 2019 г. беше казано в последния доклад, след което не е имало такъв доклад, че всички показатели и препоръки са задоволително изпълнени.
Заради това от 2019 г., господин Славов, не е имало друг доклад и именно заради това България като всички останали държави в Европейския съюз подлежи на проверка по Доклада за върховенството на закона, както и всички европейски държави, където корупцията е част от наблюдението както за България, така и за европейските държави, така че моля Ви, нека да не интерпретираме неправилно докладите за Механизма за сътрудничество и проверка.
По отношение на другото, което изложихте, а именно солидните резултати – да, наистина предстои да видим тези солидни резултати, които са в резултат на направеното през последните години, което е следното: обединяването на фрагментарното законодателство по отношение на Комисията за противодействие на корупцията, създаването на специализираните съдилища, преместването на корупционните престъпления и разглеждането им от специализираните съдилища. Това, както знаете, а и аз като човек, който е бил съдия, не става за година или две. За едно дело знаете колко време трябва, за да може да има осъдителна присъда, за да мине през всички съдебни инстанции, така че – да, никой не възразява и не казва, че предстои да видим какви ще са осъдителните присъди и какви ще са резултатите, въз основа на които всъщност специализираните институции ще постигнат.
По отношение на третия поставен от Вас въпрос, а именно за другата част от законопроекта, която приветствам и която всъщност наистина изпълнява препоръки на Венецианската комисия. Да, безспорно това е дебат, който трябва да се осъществи, но този дебат не трябва да се осъществи едва в Правна комисия, а този дебат трябваше да е предварителен с представители на Гражданското общество, с представянето на всички препоръки през годините на Венецианската комисия и едва тогава в парламента да обсъдим каква да бъде всъщност формата на Висшия съдебен съвет.
Дали има нужда от промяна, след като през 2016 г. и 2015 г. с измененията в Конституцията и Закона за съдебната власт бяха направени такива големи промени, още повече че все още не е изтекъл мандатът на този Висшия съдебен съвет, господин Славов? Ние все още не сме видели какво е постигнал и какво не, за да може да правим оценка на ситуацията. Така че мисля, че съм обективна и това, което е налично, не го отричам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Заповядайте.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Имам реплика.
Господин Славов, само искам да Ви кажа, че изключително манипулативно четете и ни представяте голямата си съдебна реформа. Съжалявам, обаче тук наблюдаваме същото предизборно говорене каквото е и във връзка с промяната на Изборния кодекс.
Само едно ще Ви кажа във връзка с делата за корупция по високите етажи: Тези дела са възложени на Специализирания съд едва с промяната на подсъдността на 5 ноември 2017 г. от почти 2018-та, а Вие много добре знаете, че едни такива дела през три инстанции и всички процесуални действия могат да продължат много над две години. така че резултатите тепърва ще бъдат наблюдавани.
Но, тъй като Вие говорите пак предизборно, въпреки че в определени части мога да се съглася с Вас от промените, тъй като пак манипулативно и предизборно говорите кой е от статуквото, кой е промяната. Извинявайте, ама Христо Иванов беше министър през 2015 г., така че не сте от най-новите и Ви моля да спрете с тези манипулации. Аз също мога да Ви кажа на Вас, тъй като с немалко колеги адвокати и съдии сме разговаряли, че Вашите пък промени са изцяло лобистки и Вие реално искате над 300 дела за тежки престъпления да започнат наново и да отидат в небитието. Чии интереси всъщност защитавате – на държавата или на тези, които са подсъдни на Специализирания съд? Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Това е недопустимо изказване, госпожо Каназирева.
Госпожа Ангелкова.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Славов, във Вашето изложение Вие така си позволихте да определите Специализираният съд и прокуратурата, като инквизиционни органи и да създавате внушението, че те са създадени, за да могат да изпълняват политически поръчки.
Но нека все пак да зачетем какво Вие предлагате в промените в чл. 46 от Наказателно-процесуалния кодекс в ал. 4 и 5, а именно по-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията на посредствено подчинените му прокурори.
В ал. 5 и в случаите, когато не е съгласен с оценка на доказателствата и с вътрешното убеждение на подчинените му прокурори относно започването на разследването и приключването на досъдебното производство, горестоящият прокурор извършва сам съответните действия. Много е тревожно това, което предлагате. Всъщност на практика Вие искате да отнемете независимостта на прокуратурата и да превърнете прокурорите в обикновени чиновници, на който по горестоящия прокурор да заповядва.
Какво точно целите да постигнете с това и не е ли това именно средството за изпълнение на политически поръчки?
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Тъй като влизаме в детайли по дискусията, моля някой от гостите, който иска, да вземе отношение.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин Председател на Правната комисия, уважаеми дами и господа народни представители! От Министерството на вътрешните работи не е поискано и не е подготвено становище по така предложените законопроекти, но бях поканен от народни представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.
Аз бях подготвил едни статистически данни за това, което е свършила и изработила Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ след 2015 г. и след промените в Закона за Министерството на вътрешните работи. Това са делата за лица, участващи в организирани престъпни групи, занимаващи се с разпространение и трафик на наркотици, трансгранична организирана престъпност, контратероризъм, корупция и пране на пари, престъпления също по чл. 321 от Наказателния кодекс срещу митническия режим, паричната и данъчната система и киберпрестъпност.
От 2015 г., включително и за първото тримесечие на 2021 г. срещу лицата, участващи в организирани престъпни групи за разпространение, производство и трафик на наркотици са образувани 229 дела; срещу лица, участващи в групи за трансгранична организирана престъпност – 56 досъдебни производства; делата по линия на контратероризъм са 131; делата за корупция и изпиране на пари са 89; делата, които са образувани по чл. 321 от Наказателния кодекс и престъпленията срещу митническия режим, паричната и данъчната система са 215; за киберпрестъпност – 15. Общият брой на образуваните досъдебни производства, които са на производство по образувани материали от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ до настоящия момент, са 735 като повдигнатите обвинения са 3870 от 2015 г.
Това е накратко работата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, но аз искам да посоча, че освен делата, които се разследват и се провеждат оперативно-издирвателни мероприятия от ГДБОП за периода от 2015 до 2020 г., от звената „Криминална“ и „Икономическа полиция“ на структурите на Главна дирекция „Национална полиция“ областните дирекции на МВР, са осъществени 15 реализации, които са наблюдавани от Специализираната прокуратура.
Като финал искам да дам следните показатели. От началото на 2021 г. има извършени две телефонни измами в България, а за четири месеца са две. През 2019 г. и 2020 г. в резултат на съвместна дейност между МВР и Специализираната прокуратура, бяха разследвани пет организирани престъпни групи, извършващи телефонни измами, като 39 лица от тях са привлечени като обвиняеми и в момента можем да кажем, че спадът на извършените телефонни измами на територията на цялата страна е с над 80% в сравнение с 2018 г. Затова отново подчертавам, че това е резултат наистина от работата на органите на Министерството на вътрешните работи и органите на Специализираната прокуратура. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Колега Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожи и господа, огледах се внимателно, членовете на Правната комисия, повечето от Вас са чували, че има специализирани съдилища, някои от тях вероятно знаят и къде се намират. На първо място, бих искал да обърна внимание на бившия вече, слава богу, министър на вътрешните работи, че ние в момента не разглеждаме проект за закриване на Главна дирекция за борба с организираната престъпност, не. Разглеждаме проекта за закриване на Специализираните съдилища, тоест отчетът, който Вие току що прочетохте, загуби три минути от времето ни.
Бих искал да задам риторичен въпрос, защото нямате отговор на него: за 3870 обвинения, повдигнати по Ваши дела, знаете ли колко присъди са влезли в сила от тях? Нямате, нали? Чудесно, да, аз знам, че нямате такава представа.
Силно съм впечатлен от броя на делата за контратероризъм, това също е извън предмета – 159, ако не ме лъже паметта, няма да питам за присъди. Единственото дело за тероризъм, което се разглежда и е подсъдно в момента в Специализирания съд, е това за атентата в Сарафово, тоест купчинката цифри, които прочетохте тук, цели единствено и само да закрепи статуквото. Това не е личен коментар към Вас, но аз ще си позволя волността да отговоря на всеки един от отправените реплики.
Госпожо Ангелкова, Вие вероятно току-що установихте, че прокурорите у нас са чиновници, тоест всеки един от тях е подчинен на по-горестоящ прокурор, който е подчинен в крайна сметка, за да не издребнявам с йерархичната структура на прокуратурата, на главния прокурор, или казано иначе, у нас в прокуратурата в Крива бара – Ломско, на ниво Районна прокуратура не става нищо без главният прокурор да е разпоредил. Разбирам, че това е новина за Вас, а всъщност за всички останали не е новина. Тоест у нас прокурорите са подчинени един на друг и това е едно от нещата, които следва да променим, не и на този етап, разбира се, и тук няма проблем с промяната, която предлагат от „Демократична България“ в Закона.
На следващо място, притеснението на госпожа Каназирева, че, видите ли, куп дела – около 300, за което тази бройка всъщност вероятно отговаря на бройката на част от делата на съдилищата, защото само за миналата година Апелативният специализиран съд е разгледал 704 дела, не знам откъде извадихте тези 300 дела. Но нека да приемем Вашата цифра – 300, о`кей, вероятно имате предвид двете съдилища, ще започнете отначало, и какъв е проблемът с това, че не се сещам? Вие не знаете. Аз ще Ви кажа. Няма проблем с това, защото те ще започнат отначало, ще бъдат гледани. Такава практика съществува много отпреди... (Шум и реплики.)
Ще помоля да не ме прекъсвате, това не е сергия на пазара. Благодаря. Значи, такава практика съществува много преди въвеждането на Специализираните съдилища. Доколкото НПК изисква неотменност на съдебния състав и когато поради някаква причина член на съдебния състав, било то съдебен заседател или председател на състава, не може да продължи разглеждането на делото, то тръгва именно отначало. Това вероятно е въведено от 1968 г. – да, благодаря, колега Хамид, извинявам се за допуснатото недоразумение.
Сега по отношение тук имаше реплика, която изтървах от кого дойде, за политически поръчки. Аз бих добавил, че доколкото за съжаление съм изключително добре запознат от първа ръка с практиката на Специализираните съдилища, не са само политически поръчки, а те са и икономически поръчки.
Ще си позволя да направя един паралел, който повечето от Вас няма да направят по обясними причини, конкретно по отношение на статуквото. Сравнението между работата на специализираните съдилища – работа иронично, и патриотичния акт можем да го направим буквално – и едното, и другото действа приблизително от 10 години.
Например при прекратяването на действието на Патриотичния акт от Конгреса на Съединените щати се установи, че единственото нещо, което е постигнато безусловно, това е нарушаването на гражданските права на стотици хиляди американци. Поради мащабите на българската държава и население у нас са нарушени правата на хиляди български граждани, а ефективността и на едното, и на другото, е кръгла нула буквално. Първите пет години от създаването на специализираните съдилища, в които, забележете, тогава работеха със сравнително малко дела и като цяло в административната си част са изключително ефективни, за разлика от другите съдилища, не мога да си обясня до ден днешен поради каква причина, но те администрират бързо и разглеждат бързо делата, което не се случва почти никъде, вероятно поради претовареност на нормалните съдилища. Основната купчина присъди, които издаваха специализираните съдилища, се дължеше на споразумения, които се дължат на възможността прокуратурата да повдига и поддържа обвинения без доказателства и да ги крепи така в продължение на десетилетия, а и на делата за по няколко цигари марихуана след прехвърляне на част от подсъдността.
Понастоящем ефективността на Апелативния специализиран съд за миналата година е около 42%, което приблизително отговаря на средната за Европейския съюз ефективност за отмяна на делата им от Върховния касационен съд. Но това с нищо не променя статута на съдилищата и целта на съществуването им, защото, забележете, в момента разглеждаме присъди, данни от които дори министърът на правосъдието, не знам защо, не цитира, те са публични.
Но това, на което никой от Вас не обръща внимание, е инструментът за тормоз, познат на някои от Вас като мерки за неотклонение. Мерките за неотклонение, доколкото те са двуинстанционни, разглеждат се от Специализирания съд, Апелативен специализиран наказателен съд, довеждат до там, че те са превърнати в поставяне на вид нотариална заверка върху щенията на главния прокурор.
Мога да Ви дам безброй примери, макар че повечето от Вас се информирате, предполагам, достатъчно добре от медиите как хора, които са държани по над година по мерки, произнасяли са се съдилища, между другото, специализираните съдилища са едни от малкото, които не прилагат нормата за отлагане, тоест ако преценят, че обвиняемият злоупотребява с правото си да иска промяна на мярката за неотклонение, налагат ограничение в това му право. Досега ми е известно едно единствено такова, мисля, че на подсъдимия Банев, едно единствено, а той е подал сигурно десетки, не само той, искания за промяна на мярката, съдилищата ги разглеждат в идеалния случай на ниво Апелативен наказателен съд и имат по едно особено мнение. Тоест това е печат върху нещата, които прави Главният прокурор, в конкретния случай Гешев. Това няма нищо общо с правосъдието! (Реплики.)
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Нали имаше реплика към нас? (Реплики извън микрофоните.)
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Министърът на правосъдието не представя данни за успеваемост.
Аз се изкушавам се задам още един риторичен въпрос: пет години принципно са предостатъчно да мине едно дело и да стигне до Върховен съд, че и да мине през него – говорим специално за специализираните съдилища, защото там делата се движат относително бързо – бихте ли могли да ми посочите един осъден за корупция по високите етажи, или двама, или трима или стотина – поименно, ако обичате?
Въпросът е изцяло риторичен. Не можете! Това е причината, поради която специализираните съдилища са инструмент за тормоз, за инквизиция – аз съм напълно съгласен с вносителите от „Демократична България“ и конкретно с колегата Славов – инквизиция и тормоз спрямо всички. Нула напредък! Огромните критики на Венецианската комисия и на всички органи са дължат именно на работата на специализираните съдилища и частично на главния прокурор, доколко именно той администрира чрез специализираните органи администрира тези съдилища. Така че ефективността им е кръгла нула и колкото по-бързо ги закрием, толкова по-добре! Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Реплика на госпожа Каназирева, после втора реплика на господин Хамид.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Господин Хаджигенов, изключително много съм впечатлена от Вашето изказване.
Доцент Славов, към Вас имам само един въпрос – да ми кажете преди специализираните съдилища колко дела сме имали за корупция по високите етажи? Щом внасяте такива законопроекти, би трябвало да имате данни?
Адвокат Хаджигенов, впечатлена съм от Вас, признавам си. Да чуя юрист да каже, че сложни дела за организирани престъпни групи, за корупция и така нататък – че „к’во от това да започнат отначало“, че „това нищо не означава“, вярвайте ми, за първи път чух такова становище. Не съм изненадана. Вие потвърждавате това, което Ви казах, уважаеми господа вносители, че за мен тук става въпрос за чиста проба лобизъм.
Господин Хаджигенов, аз имам един конкретен въпрос към Вас – по същество няма да влизам, защото не си струва и няма никакъв смисъл, всичко е ясно, след това ще говорим за двугодишния срок за прекратяване на делата, която също е лобизъм – вие по колко дела в специализирания съд сте адвокат, както Вашата колежка Татяна Дончева? Колко дела имате и кои дела? (Реплики извън микрофона.) И не сте ли в конфликт на интереси?
Вижте, аз ще направя искане за достъп до обществена информация, няма проблеми, но това, което направихте като реплика е абсурдно. Не може един юрист да каже „к’во толкова, ако тези дела се върнат от самото начало“. Наистина това е недопустимо. Ако нямате Вие интереси, Вие не можете да кажете подобни думи.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Господин Председател, ако позволите дуплика.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Има ли други реплики? (Реплика от народния представител Хамид Хамид извън микрофоните.) Господин Хамид, благодаря. Оценявам го наистина това.
Заповядайте.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Аз също съм впечатлена от изказването – извинявайте, на господин Хаджигенов, но искам да го попитам за вътрешно убеждение на прокурора не е ли чувал?
Това имам предвид, когато коментирах, че с предложените промени в ал. 5 на чл. 46 именно се премахва възможността на прокурора да изрази своето възражение от това, което му нарежда по-горестоящият прокурор. И не е ли редно свободата на вътрешното убеждение на прокурора да бъде защитена и неговата независимост? Благодаря.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожи и господа, бих си позволил волността да Ви обърна внимание върху факта, че нещата за правото и конкретно за наказателния процес, който Вие сте ги чували вероятно – все пак това работя последните 20 години. (Реплики извън микрофона.)
Да, благодаря – което не може да се каже за ГЕРБ, разбира се. Не мога да Ви отговоря веднага колко дела в специализирания съд, но те са десетки. И това, на което бих искал да Ви обърна внимание, е, че това, което се предлага – забележете, е… (реплики.)
Разбирам, че нивото е като на сергия на селския пазар, но аз все пак не смятам така. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Много Ви моля, колеги, да спрем!
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Извинявайте, никой не предлага делата да бъдат прекратени. Никой! Напротив, предлага се да бъдат разгледани от безпристрастен съд. Нищо повече!
Доколкото очевидно само сте чували за право, именно прокуратурата прекрати почти 1 милион преписки преди година и половина, ако не ме лъже паметта, поради давност. Това отново ли е се дължи на лобизъм на адвокатите, които искаме – забележете – правосъдие, не бухалка в ръцете на главния прокурор? Лобизъм означава пряк интерес. Пряк интерес някой от Вас дали може да го аргументира? Не, нали? Вие сте лобисти! Да, ние лобираме в полза на правото, в полза на правосъдието и в полза на закона. И да, искаме да вземем бухалката от ръцете на главния прокурор, защото това не е правосъдие и е нещо съвсем различно.
И да, за съжаление, тъжна констатация, докарали сме го дотам, че малцина – забележете – практикуващи адвокати, предимно пеналисти, се грижим за върховенството на закона и за липсата на правосъдие у нас, което е срамота. Благодаря Ви.
АТАНАС СЛАВОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър, госпожо Каназирева! Два пъти днес бяха направени обвинения, внушения, че „Демократична България“ и вероятно аз лично като вносител на Законопроекта – съвносител, съм лобист. Това е много тежко обвинение.
Надявам се да си давате сметка какво точно говорите! Декларирам пред Правната комисия, че макар и като адвокат, аз нямам практика по наказателни дела. Единствените дела, които съм гледал, са административни дела пред административни съдилища, дори административно-наказателни дела не гледам и не водя.
От тази гледна точка мисля, че е редно, когато колеги-юристи говорят да си дават сметка какво точно казват. Недопустимо пред българските граждани, пред високия форум, в който се намираме, да се правят подобни внушения без никакви доказателства. Ако това е стандартът, който досега партията ГЕРБ има за законодателна инициатива, това решително трябва да се промени.
По отношение на борбата с корупцията. Очевидно е омертата на управляващите последните 10 и повече от 10 години да не се бори корупцията по високите етажи на властта. Създадохме специализираното правосъдие и го натоварихме с тези дела, създаде се другият инфизационен орган, наречен с чудното име КПКОНПИ. Създадоха се други, бих казал, наистина бухалки в ръцете на лобитата около властта само и само български граждани, които дръзват да изразят различно политическо мнение или пък са просто бизнес конкуренти на кръговете около властта, да бъдат буквално удряни. Това трябва да престане.
Ако ние сме лобисти, както и господин Хаджигенов каза, ние сме лобисти на правото, правовата държава, възстановяването на правовия ред, искаме всички европейски стандарти за върховенство на правото, за правото на справедлив процес, за правото на защита, за презумпцията за не виновност да се прилагат във всички органи на съдебната власт, а не един дял, така нареченото специализирано правосъдие, да е изключено от тези общи стандарти за правосъдие и върховенство на правото, както се случва в последните 10 години.
Има и още един аспект. Нека да видим осъдителните присъди на Съда по правата на човека в Страсбург за нарушаване правото на справедлив процес и презумпцията за не виновност. Тези данни също са показателни за това какви „специализирани“ правосъдни органи са създадени преди 10 години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Извинете ме, тъй като имаше две реплики към мен от страна на господин Хаджигенов, по отношение на успеваемостта и публичните данни, които министърът трябваше да представи, тоест искам да кажа, че министърът на правосъдието не е вносител.
Задълженията за публичните данни, които трябва да се представят, са задължение на вносителя на един законопроект. Именно заради това започнах изложението си, че очаквам да бъдат представени тези публични данни като брой осъдителни присъди, за да може наистина да направим извода всички ние, които сме тук, дали има нужда, или не от закриване на този вид съдилища. Така че моля да имате предвид това!
По отношение на още една реплика, която беше направена за така наречените политически мотивирани поръчки. Това не е реплика на министъра на правосъдието. Това е цитат от мотивите на Законопроекта. Заради това цитирах – в кавички – мотивите от вносителите, където казват: „през целия този период на тяхното функциониране публичното възприятие преобладаващо негативно, като се възприемат не като независими органи, а като инструмент на извънредно правосъдие, което изпълнява политически мотивирани поръчки“. Така че, моля Ви да го имате предвид, когато казвате, че просто цитирам мотивите от Законопроект, аз в случая не цитирам свои мисли.
По отношение на абсолютната давност мисля, че всички сме юристи и няма какво да коментираме в този аспект. Всички сме наясно кога изтича абсолютната давност. Благодаря.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин и госпожо министър в оставка, уважаеми гости на Комисията! В предизборната ни платформа и като политическа заявка БСП е заявило „за“ закриването на специализираните съдилища в този им вид. В този смисъл ние подкрепяме и ще подкрепим Закона на първо четене в неговата философия в този аспект и в други, и тъй като дебатът тръгна някак си натам, се чувствам задължен и да се мотивирам защо.
Уважаеми дами и господа представители на политическа партия ГЕРБ, на политическа партия ДПС и на сегашното правителство! Специализираните съдилища бяха създадени от Вашите конфигурации преди 10-ина години, когато се рекламираше тогава така наречения италианския модел и имаха за цел да се борят с организираната престъпна група, с тези престъпления. Малко по-малко тяхната компетентност нарастваше, като в края на този процес, който се развиваше периодично, включвайки първо висши длъжностни лица, напоследък и подсъдните на европейската прокуратура дела, се оказа, че в тези съдилища, в тази юрисдикция се концентрират абсолютно всички обществено значими, както е редно да се кажат, дела.
Този съд, който беше представен като съдът, който трябва да съди властта, се превърна в съд на самата власт и оттам нататък доверието в него беше неразривно нарушено. Неговата първоначална функция се загуби, а неговата първоначална функция беше тази, която в определен момент може да е била подкрепяна и от мониторинговите механизми.
Като казвам мониторингов механизъм, искам да Ви кажа, госпожо Министър: самото продължение на съществуването на този мониторинг е достатъчно доказателства за провала във всички сфери на правосъдието и на съдебната реформа, включително създаването и функционирането на тази юрисдикция, а той продължава да съществува – и той продължава да съществува не само поради критериите, а и поради политическа причина от висша степен.
Това, че партньорите в България в ЕС нямат доверие на нейната правосъдна система и те споделят много от аргументите, които сме изразявали и ние в миналия парламент, като опозиция, а днес и вносителите на Законопроекта. Така че ако наричате тях лобисти, или нас, както сте ни обиждали преди, трябва да се обърнете и към тях по същия начин. Нямат доверие, защото нямат резултати, първо. Едно изречение може да цитираме само от там, няма още осъдени лица. Нямат доверие, защото имат очи и уши и виждат какво се случва, виждат как някои ги карат като мечка, виждат как за други са слепи, виждат това, което всички български граждани виждат.
Закриването на тези съдилища е наложителна мярка. Тя трябва да се направи спокойно и трябва да се направи професионално. Затова се обръщам към вносителите на Законопроекта – имате нашата принципна подкрепа и политическа подкрепа на първо четене. Готови сме да съдействаме и за подобряването на Законопроекта до края му, тъй като има неща, включително тези, които се чуха тук, които си заслужават да бъдат преосмислени.
Ще кажа само няколко примера и съм готов, разбира се, да задълбочим дискусията по детайлите. Оставам засега настрана въпросите, свързани с това, което наричате независимостта на съдебната власт и начинът, по който функционира ВСС, те действително са неща, които вървят в посока на изпълнение на препоръките на Венецианската комисия в тази връзка и би трябвало да бъдат подкрепени. Следва обаче много внимателно да се помислят и прецизират Преходните разпоредби. Не е необходимо и не трябва да се допуска делата да започват отначало. Това не е необходимо! И със съответните изменения и прецизна работа може да бъде свършено, ако е налице достатъчно политическа воля и експертиза, включително и в тази комисия.
Обръщам внимание на статута на съдебните заседатели, който не е уреден в Закона, а трябва да бъде уреден, за де не доведе до автоматично започване на делата.
Искам да обърна внимание също, че не е много ясно какво точно предвиждате, а според мен е важно, с фигурата на онзи прословут прокурор, който се разследва главния. Говоря в момента и за двата Ви законопроекта – ЗСВ и НПК, тъй като са засегнати и в двата случая, но за него трябва да се произнесем достатъчно ясно. Не бива да остане самата фигура, да се отмени само възможността за надзор върху нея, това са и част от мотивите, с които президентът сезира КС по тази посока. За нас тази фигура остава измислена, излишна и според мен трябва да бъде преразгледана. Естествено, това трябва да стане с въвеждане на съответните промени, които ние сме готов ида предоставим, които да гарантират ефективно разследване на фигурата на главния прокурор – говорили сме ги много пъти, няма да се връщам сега на тях.
Много внимателно трябва да се обмисли и отмяната на чл. 145 от ЗСВ, която Вие предлагате по отношение на така наречените проверки. Ще използвам случая, без да влизам в същество, да кажа, че една от причините, поради които ние да подкрепим разглеждането на тази точка в дневния ред още сега, не е защото се отнасяме небрежно към изискванията за становища и дискусия, а защото това са проблеми, дискутирани с години. И на лице са както становищата, така и достатъчна литература, включително доктрина, която дава плюсовете и минусите на подобни стъпки. Това са, между другото, и неща, които са разисквани в тази зала не веднъж.
Обръщам внимание все пак, защото трябва да направим промените така, че да не се затрудни, камо ли да се направи невъзможно образуването на досъдебно производство в случай, когато прокуратурата е сезирана, но по една или друга причина няма достатъчно данни. Много внимателно трябва да се помисли какво ще се случи след премахването на следствения отдел в специализираната прокуратура, за да по-скоро как ще се уреди това премахване и продължаването на делата. С други думи, ние трябва сме способни да защитим тази обща политическа в момента позиция, но отчитайки критиките и не допускайки забавяния там, където те не са необходими. Според мен това е напълно възможно.
Искам да обърна внимание също така и на нещо, което беше споменато по отношение на НПК и промените, които правите. Трябва наистина много внимателно да се прецизира и да се помисли. Промените в чл. 46 по отношение на вътрешното убеждение на прокурора. Това са неща, които са разисквани през 2016-2017 г. и не трябва все пак, отнесени от някаква еуфория, да позволим връщане назад по отношение на независимостта на прокурорите, когато извършват своето решение.
Мога да продължа и още, но ще спра дотук и ще кажа следното, като заключение: към тези, които са противници на тази идея, препоръчвам да спрат да се опитват да наричат черното бяло, защото то просто не убедително. И колкото й бързо да се четат подготвените текстове, те просто се сблъскват с реалността, от една страна.
От друга страна, на вносителите, още веднъж заявявам, че ние от БСП ще подкрепим на първо четене и сме готови да продължим работата, така че това да стане абсолютно професионално и да бъде, естествено, отчетено като стъпка в правилната, а не в грешната посока.
По отношение на начините, по които се цитират докладите на ЕС, било то годишни или мониторингови, да не забравяме, че към България има и трети мониторингов механизъм. Ние сме единствената страна, може би, с три мониторингови механизма от различни институции. Това също само по себе си е показателно. Участвал съм в тези дебати с Вас, спорили сме и с вносителите по отношение на тях, но едно нещо трябва да е ясно: никой няма да свърши работата вместо нас. И може да питаме Венецианската комисия хиляди пъти или да чакаме десетки доклади, те хората вече няма какво да ни кажат. Споделиха своите стандарти, дадоха своите препоръки.
Сега е въпрос тук и сега – това Събрание, има ли достатъчна политическа воля и експертиза, за да извърши тази промяна? Ние сме готови да Ви помогнем и с двете.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател!
Аз ще започна от думите на господин Зарков. Напълно съм съгласен, че този дебат и тези законопроекти трябва да се разгледат в спокойна обстановка. Те трябва обаче да бъдат разгледани след доста задълбочен дебат, със становище на всички заинтересовани страни. Може би малко формализирах това, че липсват становища и атакувах директно председателя, но той може би е включил нещата в дневния ред само да бъдат маркирани, поставени темите с цел един по-нататъшен и по-задълбочен дебат. Въпреки това Правилникът си е Правилник, господин Председател, и в този смисъл дебат трябва да има, въпросите трябва да бъдат поставени.
Поставянето на тези теми, като дебат, само по себе си не е нарушение на Правилника, но освен политическа воля и експертиза, дали има достатъчно дълъг живот този парламент, господин Зарков? Аз дълбоко се съмнявам в това, въпреки че процедурата не е изчерпена и има още възможност за съставяне на правителство и ако това стане, ние ще участваме в целия този дебат и ще направим нашите конструктивни предложения. Това е по НПК.
По ЗСВ, колеги-вносители, предстои още по-дълъг дебат, още по-задълбочен и доста по-широко обхватен. Този дебат, колеги, не трябва да е на парче по определени теми с оглед конюнктурата, с оглед бъдещи процедури и определени избори, които предстоят. Този дебат трябва да е цялостен и да мине през съответните изменения на Конституцията на Република България, защото дори не знам как да подходя, аз днес не очаквах да видя нещо, което – какво ли не съм видял в тази Правна комисия, но никога не бих допуснал, че дълбоко уважаван от мен доктор по конституционно право би се подписал под текстове, по които в мен се пораждат сериозни противоконституционни мнения.
Тоест така е обединена рамката на средната власт в Конституцията, че няма как да се допусна със закон да се промени така, че част от членовете на ВСС да имат повече права и повече гласове – в кавички казано – дори и членове, избрани от квотата на НС. Оказва се, колеги, че НС изпраща във ВСС куци коне, защото другите гласуват два пъти, а тези само един път. Оказва се, че куците коне, които изпраща Народното събрание, имат половин глас.
Аз мисля, господин Славов – моите големи уважение, че можете да се замислите дали това е конституционно съобразно, защото не съм много сигурен в това. Съгласни сме да дебатираме и да обсъдим коя квота какво представителство да има, но това пак минава през изменение на съответните текстове от Конституцията на Република.
Беше напомняно, че тази рамка беше предложена от господин Иванов, когато беше министър. Разбира се, част от тях не бяха подкрепени и може би това беше една от причините той да си тръгне. Уважавам неговото решение, но тогава ние участвахме в този дебат. Този дебат не беше за два дена. Тогава дебатът си беше достатъчно дълъг – с обсъждания, със становища, с мнения, така че ние сме готови да обсъждаме всички тези теми. Аз няма да вляза в атаки и лобизъм, евентуално кои обвиняеми или подсъдими лица и така нататък. Това не е наша работа, нашата работа е, когато имаме доказателства за това.
Не бих си позволил да обвиня господин Хаджигенов в пряк конфликт на интереси като защитник или повереник, защото вече, колеги, имаме решение на Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, че адвокатите, когато внасят законопроекти, касаещи дори и Закона за адвокатурата, нямат конфликт на интереси. И в този смисъл бих защитил адвокат Хаджигенов.
Иначе в противен случай, тук в тази зала почти всички сме практикуващи адвокати, и не трябва въобще да се явяваме да присъстваме на това заседание на Правна комисия. Но Ви призовавам да не използваме такава тежка дума, такава тежка тема, която да е започнем и да я изоставим още в началото. Така ще изконсумираме тази тема, колеги.
Оставате тази тема, защото господин Зарков е прав, обществото очаква, партньорите ни в Европа очакват този дебат и се интересуват от изхода на този дебат. Нека да не го претупваме на тъмно за една нощ. Само затова ние ще гласуваме против, но не го приемайте като против по същество. Готови сме да продължим дебата.
ПРЕДС. РАДОСТИН ВАСИЛЕВ: Господин Хамид, използвам думите, че сме действащи адвокати, уважаеми членове на Комисията, тъй като аз, за моя радост, имам едно гражданско дело в 16,00 часа с едни привременни мерки, на основание Правилника – чл. 21, ал. 5 упълномощавам Надежда Йорданова да довърши днешното заседание. Господин Атанасов ще гласува от мое име – упълномощавам го. (Реплики извън микрофона. Председателите на Комисията се сменят.)
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Господин Славов – реплика.
АТАНАС СЛАВОВ: Госпожо Председател, лично обяснение. Господин Хамид, благодаря за високата оценка, която ми давате. Разбира се, аз не бих си позволил да подкрепя или да си сложа подписа под предложения, които считам или допускам, че биха били противоконституционни.
По отношение на двойното мнозинство, благодаря за изразеното становище от МП, че това е предложение, което може да бъде обсъждано и е подкрепено по принцип. По отношение на двойното мнозинство, което представяме и предлагаме за гласуване в Пленума и в съдийска колегия, в становището на Венецианската комисия от 2017 г. по ЗСВ, § 23, там се предлага именно такова двойно мнозинство. Обръщам внимание обаче като временна мярка до цялостна промяна на структурата на ВСС, така че да съответства на препоръките, за които говорихме в началото. Тоест все пак гласът на професионалната съдийска общност, на съдиите или на членовете на ВСС, пряко избрани от съдиите, да могат да бъдат зачитани, отчитани именно тези гласове, така че да се доближи нашият модел до европейските стандарти.
Трябва да отбележа все пак, че мнозинствата, с които се вземат решенията във ВСС са уредени на законово ниво в ЗСВ. Именно затова там сме предложили съответната промяна и въвеждането на това особено двойно мнозинство. Пак казвам, със сигурност не считам, че това са противоконституционно предложения, но окончателно по въпроса би могъл да се произнесе КС, стига Парламентът да ги приеме. Благодаря.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Колеги?
Господин Чолаков.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Благодаря, госпожо Председателстващ.
Да кажа, колеги, няколко думи по общ характер. Не знам дали останаха журналисти в залата, но да им обясним, че с тези кратки три законопроекта, внасяни отново на форсмажор и предполагам, че се очаква другата седмица вече да бъдат на второ четени и гласувани, става дума за обикновен политически рекет, извинявам се, че ще сляза от високия стол, с който говореха господата Хамид и Зарков преди мен. Тук се поставя един пистолет и се казва: или гласувате „за“ и събаряме специализирания съд и специализираната прокуратура, или гласувате „против“ и казваме, че сте корумпирани, мафия и така нататък. Няма полезен ход!
Сменям темата. Единият Законопроект е внесен от трима души, другите два законопроекта са внесени от четири души, които са едни и същи. Един път трима души, втори път – четири души слагат пистолета и казват: „Или ще правите каквото искаме, или ще стреляме!“
И господин Хамид, и господин Зарков ми направиха много добро впечатление с анонсите, които направиха в посока успокояване малко на революционния бяс, който е обзел една група от трима души и една група от четири души, и по-внимателно подхождане към сериозни организационни и структурни въпроси, в случая на съдебната система.
Да Ви кажа, колеги, нещо за вашата коалиционна култура, което, ако не Ви свърши работа сега, ще Ви свърши работа следващия парламент, дай Боже. Такъв законопроект според мен, както аз си представям, трябва да бъде вкаран с толкова подписи, които да гарантират неговото приемане, а не: ние тук трима души нещо сме се наговорили, вкарваме и да видим сега Народното събрание, ако стане – стане, ако не стане, ще кажем, че са корупционери. Не се прави така!
Аз виждам, че тук има мнозинство от над 120 гласа и би било добре да се обсъдят внимателно отново тези законопроекти и да се вкарат със сто двадесет и няколко подписа, което ще значи вече, че те са общественото мнение, а не частното мнение на трима души или на четири души...
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Господин Чолаков, това процедура ли е или по същество?
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Това го казвам по принцип и свършвам. Имам право на изказване, госпожо Председател. Защо, нямам ли?!
Също винаги съм си мислел, че съдебните присъди не се произнасят от съдилище, а от съдии, от хора. Съдът сам по себе си, като юридическо лице – знаем, юридическите лица не са виновни за нищо, виновни са физическите, отговорност носят физическите лица. Обръщам само внимание, защото и аз бих участвал с удоволствие в една бъдеща задълбочена дискусия, както казва господин Хамид, защото просто нещата трябва да се оглеждат от всички страни.
В крайна сметка закриваме специализираните съдилища и специализираните прокуратури, а съдиите и прокурорите просто ги преназначаваме и те продължават да са съдии и да са прокурори. Ако тези съдии и тези прокурори в специализираните съдилища и прокуратури са имали някаква отговорност за неуредиците, за които Вие говорите, ние защо ги преназначаваме просто ей така? Не трябва ли да ги уволним изобщо, не трябва ли да се използва тази процедура в момента, за да се махнат и да се назначат може би нови хора в съдилищата? Вмятам го само като ремарка.
Наистина, колеги, уморихме се вече последните дни да говорим, че не бива да се шегуваме със законодателството. Надявам се, че в следващия парламент тези процеси ще бъдат овладени и ще протичат по-добре. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Колеги, реплики?
Процедура.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене.
Виждаме дълбоката експертиза на преждеговорившия по темата. Моля, оттук насетне в крайна сметка да се изказваме по темата, по предмета на законопроектите. Изказаха се вече повечето народни представители.
Темата наистина е сериозна, законопроектите са сериозни. Тези, които излизат извън обхвата и предмета на гласуването на първо четене на Законопроекта, моля да бъдат прекъсвани или поне най-малкото помолени да се върнат отново в предмета и обхвата на гледания в момента Законопроект. Това колко народни представители са внесли – двама, трима, петима. Той и един може да внесе законопроект. Мисля, че това е ясно на всички. Благодаря.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: И аз благодаря.
Колеги, други изказвания по съществото на законопроектите?
Господин Славов.
АТАНАС СЛАВОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Към изказаната теза от господин Чолаков. Разбира се, предвидено е в Преходни и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт при прехвърляне, преназначаване, преместване на съдиите от специализираните съдилища и прокурорите от специализираната прокуратура да се извърши оценка на техните професионални качества, формирана на основата на последната атестация и преглед на делата, по които са се произнасяли, избрани на случаен принцип. Именно върху тези съдебни органи тегне тежката обществена присъда, а и бих казал на професионалната общност, защото това не е просто обществено възприятие.
Спомняме си, като се създаваха тези органи каква част от съдиите, прокурорите, които наистина се ползваха с авторитет в гилдията, избраха да преминат в специализираната прокуратура. А тези органи се попълниха от хора от съдилища и прокуратура от страната и много от районните съдилища и прокуратури. Това беше първоначалната атестация за това какво се случва, но при всички случаи ще бъде гледана и оценена работата досегашна на колегите, които са работили като съдии и прокурори в специализираните органи на съдебната власт. Механизмът за това подробно е уреден в Преходните и заключителни разпоредби в § 35 на Законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Дуплика на господин Чолаков.
РАДОСЛАВ ЧОЛАКОВ: Благодаря.
Господин Славов, само да кажа за уточнението, което направихте, че не бях догледал този момент, признавам. Тоест ще се уволняват съдиите и прокурорите от Апелативния съд. (Реплики извън микрофона.) А не – ще ги атестираме! Добре.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Колеги, други становища по съществото на двата законопроекта, които обсъждаме в момента? Не виждам.
Преминавам към представяне на следващите законопроекти. (Реплики извън микрофоните.) Накрая поотделно, тъй като в крайна сметка в момента говорим за закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Предлагам да приключим с обсъжданията и тогава да минем към гласуване.
В началото на заседанието взехме решение да обсъдим еднаквите по обхвата си законопроекти, но тъй като адвокат Хаджигенов го нямаше, поради тази причина не можаха да бъдат представени от вносителите законопроектите, поради което даваме възможност на господин Хаджигенов сега да представи своето предложение, да минем дебата и след това гласуването поотделно.
Господин Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ще започна с по-краткия, а именно предложението за промяна в Закона за съдебната власт и конкретно то стои пред Вас, няма да Ви затормозявам с излишни подробности.
В чл. 195, ал. 1, т. 6 правим едно допълнение – това е частта, която касае несъвместимост на магистратите, най-общо казано, където въвеждаме допълнение: „С изключение на участие в избори в качеството му на кандидат – като тук, ако позволите, едно дребно лирично отклонение специално заради господин Хамид – като непартийна и/или гражданска квота или като независим кандидат“.
Идеята на това предложение е следното: по различни причини законодателите са преценили да въведат подобно ограничение, което откровено е противоконституционно, на първо място. На следващо място, противоречи на Конвенцията за защита правата на човека. На трето място, противоречи на Конвенцията на ООН за гражданските и политическите права в чл. 25. Тоест този текст в този му вид препятства възможността магистратите – съдии, прокурори и следователи, да вземат участие, като забележете, непартийни кандидатури – да бъдат избирани в избори.
Понастоящем това се случва многократно през годините, но с цената на това, че съответният магистрат не е в състояние да се върне на работата си обратно като магистрат. Въпреки че има и такива изключения, аз през изминалата седмица си позволих да дам пример със съдия Нели Куцкова, която е едно от малките изключения, но преди въвеждането на тези ограничения, разбира се, с различен статут. В момента редови магистрат или дори изтъкнат магистрат, известен, ако си позволи да се включи в избори като кандидат – конкретен пример – настоящият Съдебен съвет не би му позволил да се върне на работа. Тук отварям отново една скоба с едно дребно лирично отклонение, разбира се, това не касае ГЕРБ, защото вече имаме такъв пример – съдия Анастасов, който понастоящем е съдия в Конституционния съд.
Тази е причината, поради което смятам, че трябва да отстраним този недостатък и да дадем възможност на магистратите да вземат дейно участие в изборния процес като кандидати, извън очевидната незаконосъобразност и ограничаването на права. Както казах вече, Народното събрание има нужда от специфичния поглед и компетентност на магистрати, защото погледът на всеки един колега тук – в момента колегата Хамид правилно отбеляза – сме множество адвокати, но така се оказа, че примерно само аз съм пеналист.
Ако имаше тук като член на Правната комисия, или като член на парламента магистрат, който е съдия-пеналист, той би могъл да внесе неговата специфична гледна точка, която, забележете, обичайно се различава от гледната точка на защитата, доколкото всеки един от участниците в процеса, бил той прокурор, следовател или съдия, има специфична гледна точка. Те могат да донесат своята полезност при изработването на нормативни актове изобщо в законодателната дейност на Народното събрание. Това е чисто в частта „Целесъобразност“.
Вторият проект касае възстановяването на Глава 26 в НПК и премахването на фигурата на вечния обвиняем във вида, в който е била преди намесата на ГЕРБ в 2010 г. Тази глава в този вид съществуваше малко повече от десет години.
Причините за въвеждането ѝ и действието ѝ преди възникването на ГЕРБ беше именно фигурата на вечния обвиняем. Тоест възможността някой прокурор да повдигне някому обвинение, и то да виси в правния мир с всичките тежести на наказателната репресия върху обвиняемия без той да има достъп до съд, което отнемаше десетилетия. Същото това стана повод за стотици осъдителни решения срещу българската държава в Страсбург, както и за две пилотни решения. Те са достатъчно известни. Темата е дискутирана многократно. Това е причината, поради която искаме възстановяването на същия текст. Тук няма абсолютно никаква намеса, една запетайка дори не е променена, защото имаме нужда от това.
За да спестя критиките за лобизъм, бих искал да Ви кажа – не че някой от Вас разбира какво е лобизъм, но – извинявайте, колега Хамид, нямам предвид Вас – лобизъм има, когато главният прокурор има законодателна инициатива, лобизъм има, когато Прокуратурата на Република България внася такива текстове и ги аргументира със съществуващата Глава 26 и ги аргументира с ускоряване на разглеждане на делата.
Факт е, че това не се е случило, но забележете, това е в интерес на прокуратурата, доколкото именно прокуратурата получава инструмент за тормоз и инквизиция спрямо българските граждани, възможността да повдигне и поддържа обвинение, което не е проверено от съд, и то да виси десетилетия. Причината, поради която споменах при предходното си изказване за прекратени почти 1 милион преписки, е точно това, защото тези обвинения висят, по тях никой нищо не работи, а последните 10 години, благодарение на двама главни прокурори, благодарение на усилията на ГЕРБ в тази насока, това е изключително ефективен инструмент за политически и икономически поръчки. Повдигат се обвинения на някой човек, те се поддържат, цялата машина за наказателна репресия се стоварва върху главата му с цялата си строгост и ти не можеш да направиш нищо.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Колега, Хаджигенов, по съществото.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Да, по съществото.
Накратко това е. Мотивите са подробно описани. Не смятам да ги чета. Предполагам, че всеки един от Вас е запознат. Причината за въвеждането, за искането за въвеждане на тази Глава 26 е възможността да дадем на прокуратурата и на подсъдимите, и на обвиняемите да имат в обозрими срокове – като, забележете, сроковете са предостатъчни, делото им да бъде разгледано пред съда.
Тук бих искал да Ви обърна внимание, за да изпреварим бъдещи реплики – по делото за КТБ беше внесен обвинителен акт от 15 хиляди страници, написването му и събирането на хиляди томове доказателства отне по-малко от година и половина. Това е драстичен пример, на който особено държа, защото то беше дело на тогавашния заместник-главен прокурор, понастоящем главен прокурор Иван Гешев, и това показва, че щом е възможно прокуратурата, забележете, да събере хиляди томове доказателства в рамките на 18 месеца, какво остава за всички останали по-дребни престъпления? Тоест възможно е, така че бъдете така любезни не се опирайте на тази опорка, това няма да мине. Благодаря.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Благодаря, колега Хаджигенов.
Становища и изказвания?
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председателстващ, само бих искала да напомня, че същото предложение, което господин Хаджигенов предлага в момента с промени в Закона за съдебната власт, беше предложено в Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който ние гласувахме на 21 април на заседание на Правната комисия и беше отхвърлено.
Съгласно Правилника за дейността и работата Народното събрание такива предложения, абсолютно еднакви, с едни и същи мотиви, не могат да бъдат внасяни отново за разглеждане, след като не минат шест месеца, не по-рано Така че не е редно да разглеждаме този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Изказване или процедура?
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Ако позволите, госпожо Председател.
Бих искал да обърна внимание на почитаемите членове на Комисията, че има известна разлика. Тя е наистина незначителна.
В предложения Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, касаещ и военнослужещи, и служители на ДАНС, служители на МВР и прочие. В конкретния внесен Законопроект, макар и с почти идентични мотиви, касае единствено и само магистратите, което е съществена разлика. Разбирам, че не Ви прави впечатление, но всъщност говорим за нещо съвсем различно. Благодаря. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Изказвания?
Госпожо Каназирева, заповядайте.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Уважаема госпожо Председателстващ, колеги! Тази поправка, която предлагате, господин Хаджигенов, не е вярно, че е въведена само от ГЕРБ. Вие знаете много добре, предполагам сте проследили назад във времето тази уредба. Веднъж е въведена – 2003 г., след това отново повторена – 2006 г., след това – 2010 г., 2013 г. пак отпада, и 2017 г. е в този вид.
И защо? Защото има по едно дело във връзка с митничари, във връзка с разследване на корупционни практики при официално запитване до Европейския съд в Люксембург, където съдът категорично постановява, че не може да се изисква от съда, тоест да подлежи на прекратяване затова, че е минало две години да се прекрати в тази му част.
Така че считам, че от 2003 г. до 2017 г. – Вие сте дори по запознат, бяха въведени редица ускоряващи механизми в делата, а когато става въпрос за по-тежки дела, две години. Вие самият като адвокат по наказателно право знаете, че не винаги този срок е достатъчен, а когато се поиска от прокурора да внесе обвинителен акт, Вие знаете какви механизми пък се използват, за да се стигне точно до прекратяването му. Няма смисъл да ги повтарям, защото Вие по-добре от мен ги знаете.
Съжалявам пак, че ще Ви го кажа. Доцент Славов много се засегна от лобизма, спрямо него имах друго предвид, но спрямо Вас категорично считам, че и тази Ви поправка е лобистка и категорично обслужва определени дела, които знаете много добро, че ще бъдат прекратени, ако стане факт тази промяна.
Доцент Славов, възползвам се, тъй като не изразих особеното си мнение, когато ме репликирахте, само да Ви кажа, че използвах тези думи единствено, защото, твърдейки Вие със своята експертиза, не ми отговорихте на конкретни мои поставени към Вас въпроси, които и господин Зарков впоследствие постави. Вие засегнахте обаче спрямо него, във връзка с подсъдността по чл. 35, и уредбата, която сега е направена.
Считам, че тежките дела, които остават на районните съдилища, не е редно там да останат, относно връщането на всички дела от самото начало във връзка със съдебните заседатели и съставът, който гледа делото, цитирайки конституционни дела и решения, които Вие съм сигурна, че сте запознати с тях, а относно това, че тези съдилища не представляват…
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Госпожо Каназирева.
ДАНИ КАНАЗИРЕВА: …по този параграф, единствено исках експертно да ми дадете отговор.
Госпожо Председател, нали казахте, че всички законопроекти са с общ предмет и затова си позволявам?! Ипоследно, не получих и отговор във връзка с променената подсъдност за делата за корупция по високите етажи, смяната ѝ в края на ноември 2017 г., тоест 2018 г., че реално затова и няма такива присъди, защото Вие знаете, че три инстанции по такива тежки дела изискват повече време.
И Ви зададох въпрос, за да ми дадете данни: колко дела има преди създаването на тези съдилища за корупция по високите етажи? Завършвам, да, можем да коментираме компетентността на специализирания съд и стесняването ѝ, но, колеги, разберете, че ако такива дела като организирани престъпни групи, като корупция отидат по съдилищата, както бяха до 2010 г., наистина няма да имаме нито една осъдителна присъда.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Госпожо Каназирева, току-що приложихте един интересен подход в дебатите – под формата на реплика се върнахте към обсъждане по същество на законопроект, по който бяха изразени всички становища.
Господин Хаджигенов – за дуплика.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
На първо място, отправеният упрек по отношение на липсата на успех в борбата с корупция, следва да бъде отправен към прокуратурата, доколкото съдилищата са арбитър, а работата на прокуратурата е да разследва, да повдига обвинения и да ги представя пред съдилищата. Така че този упрек, ако обичате, на Иван Гешев лично, може и на Цацаров – ще свърши същата работа.
По отношение на репликата има едно единствено преюдициално питане и то е на съдия Хинов от 2018 г. от Специализирания съд.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, моля Ви, в каква процедура е той? По кой член от Правилника?
Той представи Законопроекта, а госпожа Каназирева се изказа. Каква дуплика дадохте на господин Хаджигенов, след като той като вносител си представи Законопроекта?
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: В предходните дебати през последния час и половина позволихме дебатът да бъде по-динамичен.
Приемам Вашия аргумент, така че нека да се върнем към Правилника.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря.
Аз ще бъда съвсем кратък. Преюдициалното питане от 2018 г. на Хинов касае единствено финансовите интереси на Съюза и едно единствено дело за митничарите в действителност. Както предполагате, аз съм добре запознат с практиката на съдилищата от първия ред.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин Хаджигенов.
Госпожо Александрова, Вие ще вземете ли думата по същество или това беше само реплика?
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не, не искам думата по същество. Искам Правилникът да се спазва – това е моята молба. Благодаря.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Атанас Славов, моля.
АТАНАС СЛАВОВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще взема отношение по предложението на адвокат Хаджигенов за възможността на магистратите да са политически активни.
Едно предложение, което много биха определили като провокативно, но факт е, че магистратите заемат достатъчно важна и отговорна функция в обществото и извън нашия контекст има държави, в които магистратите са политически активни, тоест могат да са членове на политически партии, като упражняват свое конституционно право. В една Германия, която дълги години е образец за нашите реформи, друг е въпросът колко качествено ги вършим ние, е допустимо магистрати, съдии да са членове на политически партии. Каква е логиката обаче?
Знам, че за мнозина от нас поставянето по този начин на въпроса е по-скоро провокативно и предизвикващо размисъл, но логиката в германския контекст, особено след годините на тоталитарно управление, е, че политическият плурализъм е гаранция за конституционния ред. Именно през политическия плурализъм, когато всеки поеме своята отговорност за запазването на демократичния ред в държавата, тази отговорност е най-видна тогава, когато едно лице, един гражданин, е политически активен, а не когато се крие зад мнимата независимост, казвам, това са аргументите в германския конституционен ред, се разрешава, се дава възможност на магистратите да са членове на политически партии. Разбира се, има достатъчно строги правила за това, когато осъществяват функциите си те по никакъв начин да не се влияят от това, че са членове на една или друга политическа партия. Такава е традицията и в други общества.
Разбира се, за нашия контекст в последните десетилетия се е наложил другият възглед, за съжаление, обаче в поредица от избори и през независимия административен орган на съдебната власт – Висшия съдебен съвет, и в провеждани други избори, става ясна каква е политическата афилиация на един или друг магистрат. Някои от тези магистрати избират просто да се прехвърлят към политическа кариера, да се явят на избори от името на политическа партия, да прекратят упражняването на магистратски функции. По-опасни са тези обаче, които под булото на независимостта всъщност остават свързани по един или друг начин с политически партии. Това бих искал да кажа.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Славов.
Реплика – госпожа Ангелкова.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Славов, аз по никакъв начин не бих искала да оспорвам Вашите знания по отношение на немската правна система и как е уредена съдебната система и е регламентирана в Германия, но обръщам внимание, че все пак ние сме в България и е редно да спазваме българската Конституция, и най-вече чл. 117 за независимостта на съдебната система.
Магистратите и в момента имат възможност да участват, но те следва да напуснат съдебната система и да могат да се определят с коя политическа партия биха искали да се ангажират в едни или други избори. И смятам, че с направеното предложение от адвокат Хаджигенов изключително много изкривяваме разбирането за независимост на съдебната система и тя става зависима, което е изключително порочно.
Все пак особено тук в Правната комисия мисля, че е изключително важно да спазваме Конституцията – действащата Конституция на Република България. Благодаря.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Ангелкова. (Реплики извън микрофоните.)
Адвокат Хаджигенов, не сме в процедура, в момента Вие нямате право на дуплика, а Министърът на правосъдието – госпожа Ахладова, поиска становище преди Вас.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Госпожо Председател, все пак трябва да спазвате Конституцията, където е казано, че членовете на Министерския съвет могат да участват в Народното събрание и да се изслушват с предимство, така че Ви моля, когато вдигам ръка, да се съобразявате с Конституцията.
По отношение на двата законопроекта. Наистина Законопроекта на господин Хаджигенов, ако трябва да съм честна като магистрат и като човек, който изцяло би се възползвал от тази възможност, бих го подкрепила.
Господин Хаджигенов, имам съображения за противоконституционността на тази част от Законопроекта, в която допускате участие на магистратите в партийните листи като част от надпартийната или гражданската квота. Предложението според мен е противоконституционно, защото тук се нарушава принципът за независимост на съдебната власт и по-специално разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от Закона. Това е така, защото терминът, който се използва – надпартийна или гражданска квота макар и да стана модерно да се употребява в политическия език през последните години, не е уреден в действащото законодателство, нито в Изборния кодекс, нито в Правилника за организация и дейността на Народното събрание нито другаде.
Членовете на така наречената надпартийна или гражданска квота участват в единна листа заедно с партийната квота на съответната партия и коалиция и като такива се обвързват пред нейните избиратели, за да спазват определена политическа линия. С особена сила това важи за държави като България, където са възприели пропорционалната избирателна система, която се отличава със засилена партийна дисциплина и отъждествяване на поведението на цялата парламентарна група с волята на партийното ръководство за разлика от мажоритарната система, която е насочена към издигане на ярки личности избрани заради личните си качества и които поради тази причина имат авторитета да се опълчат на партийното ръководство и такива примери са нередки в държавите заложили мажоритарна избирателна система.
Аргумент в тази насока е фактът, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание урежда само две категории народни представители – такива, които членуват в парламентарна група, става въпрос за чл. 15 и нечленуващи в парламентарна група – чл. 16, но по никакъв не се уреждат депутати от надпартийна или гражданска квота. Щом съответният магистрат от момента на издигането му като кандидат от листата на съответната партия или коалиция до евентуалното му напускане на нейната парламентарна група и превръщането му в независим депутат ще бъде подчинен на партийната дисциплина, то независимостта му ще бъде компрометирана, а именно опазването на независимостта на съдебната власт е един от фундаментите на правовата държава и е принцип за разделението на властите.
Също така останалите несъвместимости, които са приложение в разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от ЗСП, са въведени именно с нейното гарантиране, така че смятам, че не би следвало това предложение да бъде подкрепено от изложените от мен мотиви.
По отношение на втория законопроект, № 154-01-29, се предлага изцяло отмяна на новата нормативна рамка на Глава 26 ускоряване на наказателното производство, като смятам, че Законопроектът не обезпечава ефективно разследване на дела с фактически правна сложност, като противно на обществения интерес създава условия за извършители на престъпления, които да не бъдат предавани на съд. Вносителите според мен не са предвидили становищата на докладчика на парламентарната асамблея на Съвета на Европа ПАСЕ и на отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека към Съвета на Европа според, които изпълненията на решения не предполага въвеждане на вътрешноправно средство водещо до безнаказаност, а е въпрос на справедливост спрямо жертвите на престъпление и най-вече за спазването на принципа на върховенството на правото.
Предлага се въвеждане на едно ускорително средство само в едната фаза на наказателния процес, а именно досъдебното производство. Предлага се отмяна на въведеното и действащо ускоряване, предвидено в съдебната фаза, с което беше създадена за пръв път възможност за отстраняване на забавяне на провеждане на процесуални действия в съдебната фаза на процеса. Отменя се също така възможността в съдебната фаза искане за ускоряване да могат да направят всички страни, ако от образуването на производството пред първата инстанция са изтекли повече от 2 години и повече от 1 година от ваззивното производство.
Предлаганите промени освен това стесняват кръга на лицата, които могат да направят искане за ускоряване на наказателното производство. Предлага се това само за обвиняемия като се изключва досега действащият текст пострадалият и ощетеното юридическо лице. Предлага се възприемането на изоставената вече концепция за формално разглеждане на искането с отчитане единствено на периода след привличане на наказателна отговорност обвиняемото лице съгласно действащата правна рамка този период е условие на правеното искане за ускоряване, но също така съдът следва да прецени забавено ли е разследването въз основа на обективни критерии, като практически правна сложност има ли забавяния при провеждането на дейността по събирането, проверка и оценка на доказателства.
Законопроектът не взима решения на съда от 5 юни 2018 г. по дело № С 612/2015 на Специализираната прокуратура срещу Николай Колев, Михо Христов и Стефан Костадинов, където се посочва: чл. 325, § 1 от ДЕФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално правна уредба, която въвежда процедурата за прекратяване на наказателно производство, като предвидената в членовете 368 и 369 от НПК, доколкото тази уредба се прилага към производство и образуване за тежка измама или друга тежка форма на незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза в политическата област.
Националният съд следва да осигури пълното действие на чл. 325, § 1 като при необходимост не приложи посочената правна уредба, но същевременно следва да следи за спазване на основните права на обвиняемите лица.
По изложените съображения от Министерството на правосъдието считам, че проектите в двете им части не трябва да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Ахладова.
Беше Ви предоставена думата в първия възможен момент. Беше неуместно да прекъсна репликата на госпожа Ангелкова.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Хаджигенов, както и по предходните закони пак ще заявя: нямаме достатъчно време. Това е изключително тежка тема и тя трябва да се разглежда в комплекс от предложения.
Мисля, че към Вашето предложение освен всички теми, за които говори госпожа Ахладова не трябва да забравяме и един друг аспект – формализма на обвинителния акт в нашия наказателен процес. Ако запитате прокуратурата при изготвянето на този обвинителен акт колко е форамилизиран, каква част от времето на съответния прокурор заема само изготвянето по обвинителния акт е толкова формалиризиран, че трябва да бъде опростен. Това ще спести изключително много време и ще ускори процеса.
Затова имайте го предвид евентуално за следващото събрание да съчетаете тази мярка с деформализиране както, на обвинителния акт, така и да защитите и другите участници в наказателния процес – пострадалото лице, да им осигурите правни инструменти да бъдат защитени от това искане на обвиняемия.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Лично обяснение.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Господин Хамид, благодаря за отправения упрек.
Искам да Ви обърна внимание, че доколкото упрекът Ви е частично основателен писането на обвинителния акт от 15 и повече хиляди страници е правно безумие, тоест това обаче е процедура, която не фигурира и в момента в Закона. Няма такова изискване. Това е безумие, с което прокуратурата се опитва да покаже елате ни вижте колко много работим. Същевременно обвинителни актове от две странички влизат и излизат на едно заседание с осъдителни присъди.
ПРЕДС. НАДЕЖА ЙОРДАНОВА Адвокат Хаджигенов, лично обяснение.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Аз приключвам, госпожо Председател. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Колеги, други изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми вносители, Вие поставихте малките промени, но за сметка на това предизвикващи голям дебат и смея да твърдя, че този дебат не му е само тук мястото в Правната комисия, а трябва задължително да бъде подложен на едно широко обществено обсъждане.
Със съжаление научавам, че се връща всичко назад във времето. По това време между другото бях в казармата отслужвах редовната си военна служба, когато вървеше деполитизацията в армията, полицията, съда, прокуратурата и сега отново се сблъскваме с това след като 30 години по-късно най-накрая успяхме да постигнем нещо различно от лозунга: една държава, една партия, един народ. Ние го постигнахме и сега правим едно отстъпление, една крачка назад. Вносителят съвсем подробно е описал в мотивите си множеството права, които държавният служител като гражданин на Република България и това е така.
Подробно също така са описани какво още може да се постигне, да се желае както се казва, но пропуснато е нещо много важно, колеги, а именно привилегиите на държавните служители и като ги започнем тези привилегии – ще се опитам да ги изброя набързо, значи право на заплата, право на почивка, право на отпуск, право на обучение, право на повишение, право на социални и здравни осигуровки, нещо което ние с Вас си плащаме, господин Хаджигенов, право на обезщетение, свобода на мнение, членство в партия, сдружение, стачка. Това са привилегиите в Закона за държавния служител.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Няма такъв внесен проект.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Продължавам нататък.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Моля, не разменяйте реплики, да се придържаме към процедурата.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Един служител, в съд, прокуратура и държавен служител и затова аз се порових в практиката на европейските държави каква е тя. С изненада и интерес установявам следното, а именно, че там действат едни силни рестрикции.
Да, както каза преди малко колегата Славов и Вие във Вашето предложение излагате, да, в други държави има такова нещо, в което служители на съда, прокуратура да могат да участват в политиката, но имат и рестриктивни задължения спрямо тях, нещо което не се предлага във Вашия законопроект. Тук стигаме именно до конфликта на интереси, който би могъл да генерира един държавен служител. И давам веднага примери с държави като Испания, Португалия, Франция. Например всеки един такъв държавен служител, когато извършва някакво гласуване, взима някакво решение той декларира, забележете, за Португалия с три години назад дали има някакъв интерес. За Испания е две години назад. При нас такова нещо не съществува.
Другото, което мога да кажа, че също съществува и един контрол над бизнес създаден, забележете, след освобождаване, или след напускането на държавната длъжност – нещо, което при нас също го няма. В Полша служителят на държавен пост по политическа квота трябва да получи разрешение за съответното назначение след освобождаването им от държавния пост.
Франция, Италия и Великобритания поставят ограничения и контрол на бизнес дейността на държавните служители след освобождаването им от длъжност, а в Полша това се отнася и до държавния служител, заемал изборна длъжност в местна администрация или рестрикцииите, които търпят тези хора в другите държави са далеч по-строги от това, което се третира в България. Ако ние вземем за пример тези държави и допускаме участието на магистратите в крайна сметка ние трябва да въведем и съответните рестрикции спрямо тези магистрати.
Трябва да Ви кажа, че за Великобритания се декларира интерес и на близките, забележете, не само на семейството, а и на близките, тоест пълнолетни деца, родители и съответните други роднински връзки. Това е, което мога да кажа, което съм намерил набързо за няколко часа, но дебатът наистина си заслужава. Смятам, че той трябва да получи едно по-широко обществено обсъждане, законодателното предложение да се прецизира, да се синхронизира и най-вече да се синхронизира не само с останалата част на българското законодателство, а и със законодателството на Европейския съюз. Това е по първия законопроект.
Що се отнася до втория законопроект по така наречения вечен обвиняем тук можем да тълкуваме и да мислим в две посоки. Това забавяне в крайна сметка на кого се дължи – на прокуратурата, или на обвиняемия, който не съдейства, защото ако обвиняемият не съдейства в пълен обем, нещо което той не е длъжен да прави и забавя процеса, тогава съвсем естествено се получава и забавяне във времето.
Също така трябва да се обърне внимание, както казах, ако забавянето се дължи на прокуратурата примерно забавянето да е по вина на прокурора, ако има някакви съществени процесуални нарушение, ако щете мудност в работата на прокуратурата тогава вече може да говорим, че може да се тръгне в посока, в която да се иска именно разглеждане на делото.
И пак се връщаме на нещо друго. Фактическата и правната сложност, какво правим с нея, ако щете и съдебни поръчки в други държави, които биха се забавили във времето? Признавам промените, които се предлагат от колегата Хаджигенов, са интересни, биха могли да бъдат въведени, разбрани, но предвид това, че се очаква, че парламентът ще приключи скоро своята дейност, мисля, че са ненавременни за разглеждане от Четиридесет и петото народно събрание. Моят съвет към колегата е да внесе по-пълни законопроекти и да бъдат разгледани в следващото народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Благодаря, колега Байчев.
Колеги, други изказвания?
ВЛАДИСЛАВ ЯНКОВ: Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми народни представители! Този дебат касае всички български граждани и ние присъстващите граждани с голям интерес го следим. Трябва да Ви кажа, че обществено известен факт е, че правосъдието в България и корумпирано до степен на приватизация почти. Това е общонародно мнение. Никой трезвомислещ българин не вярва в правосъдието. Хората просто са принудени да го ползват.
Обществено известен факт е, че прокуратурата злоупотребява с правата си по отношение на този тип граждани, които са вечните обвиняеми. Обществено известен факт е, че България многократно бе осъждана от Съда в Страсбург и обществено известен факт е, че по силата на един противоконституционен до перверзия закон осъждането, което се извърша от Съда в Страсбург и присъдените малки възнаграждения на множеството жертви на българското правосъдие и на полицейския произвол, не се заплащат от виновниците, а се заплащат от българските граждани чрез държавния бюджет, тоест всички български граждани в това число жертвите на правосъдието, жертвите на полицейския и прокурорския произвол ние всичките плащаме на тези, които са спечелили делата, в това число самите жертви на себе си, плащат и техните роднини. Това е едно безумие, което е срам за нашата правосъдна система!
И аз като български гражданин, като адвокат, апелирам към Вас да преустановите това безумие. Когато един прокурор повдига обвинение, той трябва да е събрал достатъчно факти и доказателства, за да сложи подписа под обвинителен акт и трябва да си носи отговорността. Не може прокурорите да се ползват само от муфти и аванти и да получават големи заплати и да са изцяло безотговорни. Крайно време е този произвол и тези злоупотреби да бъдат преустановени.
Считам, че Вие като народни представители сте длъжни по силата на морала, на закона и на Конституцията да преустановите тези своеволия и безобразия. Всеки, който получава пари от тази държава и получава сума ти облаги от нея, трябва да носи отговорности. Когато си повдигнал обвинение, значи си събрал достатъчно доказателства, а като не си ги събрал се проваляш в съда и си подаваш оставката. В САЩ как прокурори си подават оставките.
Крайно време е тази безотговорност да бъде преустановена и да се преустановят злоупотребите с власт! Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Чолаков, заповядайте.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Две думи до преждеговоривщите.
ачетох се, във връзка с това, което каза господин Славов за германските съдии, че може ли да стават политици или обратно във сайтовете и виждам, че в Швейцария статия от 2017 г., за да станеш съдия задължително трябва да си член на партия. След като бъдат избрани по партийни квоти, съдиите били длъжни да отчисляват част от заплатата си към политическата партия, която ги е излъчила. Това е немска статия, господин Славов, мога да Ви я пратя. Като започнем с чуждестранните примери сигурно можем да намерим и други примери, въпросът е какво е добро за нас, а не какво има в Германия или в Швейцария.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Господин Чолаков, по същество моля.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: По същество искам да кажа, във връзка със Законопроекта за съдебната власт от внесен от Николай Хаджигенов и група народни представители не го приемам лично, защото не смятам, първо, че всички съдии ще се засилят да влизат в политиката и да стават съдии.
Ако става дума за един или два такива казуса да бъдат така добри да поемат риска, а политическата партия, която ще ги издигне като независими, или каквито и да е граждански кандидати в своите листи да бъде така добра, ако не успеят, което е твърде възможно да им подсигури бъдещето, за да не се чувстват притеснени и да се налага да се връщат отново в съдилищата, където ще напрегнат силно чувството за справедливост и нравственост.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Чолаков.
Реплика.
АТАНАС СЛАВОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Чолаков, благодаря, че внесохте още яснота по темата. Моето изказване го направих единствено с оглед на това, че дебатът, който адвокат Хаджигенов поставя всъщност със своето предложение е важен дебат и точно Комисията по правните въпроси е мястото, където има и експертизата, и нивото, за да можем да започнем този дебат.
Аз не съм казал, че ще гласувам „за“ предложението на адвокат Хаджигенов. Но наистина има различни модели, които работят в съответен политически и исторически контекст. Просто да си даваме сметка, че и европейският опит е плуралистичен опит. За американския пък изобщо да не говорим, защото там има избор на съдии, на прокурори в рамките на щатските юрисдикции, но аз обърнах внимание все пак на структурния ефект на членството в политическа партия, когато става дума за магистрати.
Става дума за ангажимент, за опазване на политическия плурализъм в държавите. Швейцария не от тях, но Германия е от тях, които са минали през авторитарен тоталитарен режим, и това е структурното обяснение на тази възможност.
Аз честно казано не мисля, че в българския контекст в момента това е основният проблем на съдебната власт и не мисля, че да отворим членуването в политически партии, да, вероятно ще изсветлим някакви скрити зависимости, но не мисля, че това е основната зависимост, която съществува в момента в нашата съдебна система, на други нива и по други канали тече зависимостта, не простата политическа афелиация, която и досега е видима за много от нас, които искаме да гледаме с отворени очи към проблема.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Славов.
Господин Чолаков, за дуплика.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Само една кратка дуплика. Разбира се, че съм съгласен, господин Славов, че този дебат трябва да се води и тук влизаме и в контекста, заложен от господин Хамид, че дискусията ще бъде дълга, със сигурност ползотворна и ние всички сме съгласни да я води колкото дълго трябва, с отчитане на всички възможни гледни точки. Наистина по въпроса, който поставяте имах щастието да уча при един професор в Германия в началото на 90-те години, който след това влезе в политиката, записа се в политическа партия, влезе в Бундестага, като представител на провинцията, там беше председател на Правната комисия, след което беше избран за член на Федералния конституционен съд, предполагам, че си давате сметка за какво ниво става дума – Карлслой, и си мина по политическия път.
Един път пред него изразих възхищението си от някакви немски закони колко те са хубави и той ми каза: „Хер Чолаков, всяко право, всяка правна система, с изключение на много малко закони, които могат да бъдат преписвани, недейте да правите глупостта да преписвате просто закони, защото едни нормативни решения в един контекст може да действат, във Вашия контекст може да произведат обратните резултати.“
Ако искате, господин Славов, може да води и този дебат затова колко кръпки от чужди модели има в нашето законодателство и да започнем лека полека да ги чистим и да видим кое е добро за българите, защото това, което е добро за германците може да не е задължително добро за българите. И това ми го е казал член на Федералния конституционен съд. Благодаря.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Чолаков.
Процедура?
Заповядайте, господин Хаджигенов.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Господин Чолаков, аз благодаря за Вашето становище и отново бих искал да задам един изцяло риторичен въпрос: Какво правим тогава с германски граждански закони, поставили на гражданския процес в цяла Европа?
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Това са много малки изключения.
НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ: Благодаря, господин Чолаков.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Колеги, поставям отново въпроса: има ли други изказвания? Не виждам.
Може да вземете думата, но само по съществото на законопроектите, имаме дневен ред. (Гост от протеста говори извън микрофоните. Един въпрос като юрист: „Какво значи независима съдебна система?“ Желая Ви много успехи и здраве и светли празници!“)
Колеги, не виждам други желания за изказвания, затова преминаваме към гласуване.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Не, изказване, а просто да Ви кажа, че съм упълномощена от Дани Каназирева да гласувам.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Ангелкова.
Щях да премина към тази тема. Моля, за протокола, всеки, който е упълномощен да гласува за други колеги да заяви за да бъде отбелязано, защото не е само при Вас този случай, за да може да бъде коректно отчетен вотът.
КРУМ ЗАРКОВ: Заявявам, че Филип Попов ме е упълномощил.
АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ: Радостин Василев ме е упълномощил.
ПРЕДС. НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Мисля, че с това изчерпахме тази процедура.
Поставям на гласуване първия Законопроект за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт, № 154-01-22, внесен от народните представители Христо Иванов, Атанас Славов и Атанас Атанасов на 16 април 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
10 – за, против – 2 и въздържали се – 5.
Законопроектът е подкрепен на първо четене.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-30, внесен от народния представител Николай Хаджигенов и група народни представители на 19 април 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 1, против – 7 и въздържали се – 9.
Не се приема.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-23, внесен от народните представители Христо Иванов, Атанас Славов и Атанас Атанасов на 16 април 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
10 – за, против – 2 и въздържали се – 5.
Законопроектът е подкрепен.
Прощавайте, моя грешка при предходното гласуване на Закона за измененията в съдебната власт, предложен от народния представител Николай Хаджигенов и група народни представители – този законопроект не беше подкрепен от Правната комисия на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-29, внесен от народния представител Николай Хаджигенов и група народни представители на 19 април 2021 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
2 – за, против – 7 и въздържали се – 8. Колеги, Законопроектът не е подкрепен на първо четене от Правната Комисия.
С това се изчерпва дневният ред на нашето заседание –закривам го. Благодаря за съвместната работа.

(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

РАДОСТИН ВАСИЛЕВ