Проект на Национален план за възстановяване и устойчивост, съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, № 102-00-3, внесен от Министерския съвет на 16.04.2021 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

Д О К Л А Д

Относно: Проект на Национален план за възстановяване и устойчивост, съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, № 102-00-3, внесен от Министерския съвет на 16.04.2021 г.


На две последователни заседания, проведени на 27 и 28 април 2021 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект на Национален план.
На заседанието присъстваха Томислав Дончев – заместник министър-председател; д-р Костадин Ангелов – министър на здравеопазването; Амелия Гешева – заместник-министър на културата; Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването; Карина Ангелиева – заместник-министър на образованието и науката; Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката; Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България; Борис Грозданов – председател на Фискалния съвет; директори на дирекции в отделните министерства; представители на синдикалните и работодателските организации, както и представители от неправителствения сектор.
В изложението си по представянето на проекта за Национален план за възстановяване и устойчивост (наричан по-нататък „плана“) г-н Дончев отбеляза, че целта на плана е да акцентира едновременно върху възстановяването на икономиката и в по-дълъг хоризонт върху икономическото развитие и реформите в страната. Планът следва да се разглежда в цялост с останалите финансови инструменти и документи, а не сепаративно. До 2030 г. България има право на 50 милиарда лева с различни източници, като планът представлява ¼ от този разполагаем ресурс. При изработването на плана една от трудностите е била относително неясната граница между допълняемост и демаркация, тъй като първоначалната позиция на Европейската комисия е била в плана да попадат само дейности и мероприятия, които не се финансират от оперативните програми. Впоследствие в резултат на смекчаването на тази позиция на Европейската комисия в плана са включени фондове, които допълват, а не дублират инструменти, които са налични по оперативните програми като например мерки за подкрепа на бизнеса, мерки за социално включване.
Във финалния вариант на плана са включени 49 големи инвестиционни проекта и 37 реформи във връзка с препоръките към България по Европейския семестър. Освен това, той подчерта, че към момента планът е в напреднала степен на съгласуваност с Европейската комисия и срокът 30 април 2021 г. за неговото представяне е инструктивен, като в съобщение на Европейската комисия от преди няколко дни се казва, че крайният срок, в който държавите членки могат да представят плановете е 2022 г. До момента единствено Португалия е внесла своя план за възстановяване и устойчивост. 17 държави членки са в сходно на България положение, т.е. имат зряла версия на плана, който е в режим на съгласуване с Европейската комисия.
В допълнение г-н Антон Гладнишки (експерт в Централно координационно звено в Министерски съвет) подчерта, че инструментът за възстановяване и устойчивост не включва мерки, които адресират ликвидните проблеми на бизнеса или определени групи в обществото, а напротив мерки, които търсят трайни ефекти, т.е. това са мерки, които водят до повишаване на общия икономически потенциал, до повишаване на икономическата и социалната устойчивост към шокове при съобразяване с ограниченията на Зелената сделка, цифровата и зелената трансформация. Освен това мерките следва да адресират всички или значителна част от специфичните препоръки на Съвета на Европейския съюз, отправени към България в рамките на последните два цикъла на Европейския семестър – за 2019г. и 2020 г, и да водят до елиминиране на съответните предизвикателства. В този смисъл г-н Гладнишки подчерта, че Европейската комисия е наясно, че за да се постигне пълно и цялостно елеминиране на дори едно структурно предизвикателство ресурсът, който е отреден на България, е крайно недостатъчен.
В допълнение към изложеното вече г-жа Ангелиева отбеляза, че в първия стълб от плана – „Иновативна България“ са планирани 1 милиард и 500 милиона лева в сектор „Образование и умения“, които са свързани с повече от шест структурни реформи. С инвестициите, които се предлагат в сектора се цели не само саниране и външна облицовка на детски градини и училища, но и изграждането на нови такива обекти, тъй като такива липсват особено в големите градове, както и изграждането на програмна среда за стимулиране на изследователските умения, дигиталната креативност и работата в екип на децата и техните учители. В плана са предложени няколко мащабни реформи в областта на науката и иновациите, включително създаването на нов държавен орган, нов Закон за наука и иновации.
По отношение на двата основни стълба „Power up“ и „Renovate“ в съответствие със Зелената сделка, които Европейската комисия държи да бъдат интегрирани в плана, г-н Жечо Станков посочи, че подстълбът „Енергийна ефективност“ е насочен към гражданите. Европейската комисия приветства продължаването на действията по санирането и то с темпове, които обхващат и еднофамилните жилищни сгради и други жилищни сгради, които до този момент не са били в обхвата на действащата програма.
В сферата на икономическата трансформация са заложени 900 милиона лева, които са насочени към технологична модернизация, включваща модерни машини, иновации, ноу-хау.
В заключение на представянето на плана г-н Дончев посочи, че работата на екипа е била фокусирана върху разработването на план за възстановяване и устойчивост по отношение на безвъзмездната част от финансирането. Всяка държава членка има достъп до кредитно финансиране, като квотата на България възлиза на 4 милиарда 549 милиона евро. Взето е решение страната да не се възползва от кредитната част.
Той подчерта, че са постъпили предложения за около три пъти стойността на плана. Следва да се има предвид, че в плана е залегнала система от индикатори, чието неизпълнение води до неблагоприятната последица от връщането на пари. Освен това в плана е залегнала предварителна оценка на въздействието, която е направена от Министерство на финансите, и е налице независим анализ на ценообразуването, което е направено от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“.
В хода на обсъждането народните представители поставиха своите въпроси, които бяха обособени в няколко групи:
1. Първа група въпроси: каква е готовността на правителството да представи плана пред Европейската комисия и кога може да се очаква това да стане (Пламен Данаилов от „Има такъв народ“); докога може да се правят предложения по третата версия на плана и в резултат на това кога може да бъде внесен плана в Европейската комисия (Мартин Димитров от „Демократична България“); могат ли да се използват средствата по този пакет за ядрена енергетика и за природен газ, който е свързан с „Марица-изток“ и ТЕЦ-овете; ще намалява ли администрацията в резултат на административната реформа и дигитализация или ще се разширява в резултат на създаването на нови държавни агенции (Румен Гечев от БСП);
В отговор на така поставените въпроси г-н Дончев посочи, че ако бъде разработен нов документ със значими промени в инвестиционния профил или намерения следва да бъдат разработени отново системата от индикатори, предварителната оценка на въздействието и независимата оценка на ценообразуването, тъй като в стария си вариант те няма да бъдат адекватни. Индикаторите залягат като договореност между България и Европейската комисия и последната ще следи изпълнението на плана по тях до 2025 г. Разработването на тези нови документи при тотална мобилизация на администрацията, при нов екип би отнело около 5-6 месеца.
Той увери народните представители, че планът на България е оценен с висока степен на зрялост в писмо на г-жа Урсула фон дер Лайен до българския министър-председател. Тъй като пет от парламентарно представените политичиски партии са анонсирали алтернативни виждания по отношение на съдържанието на плана, както и амбиция за неговата ревизия или директно представяне на алтернативен план и имайки предвид, че Министерския съвет се намира в оставка, според него е редно да има санкция от Народното събрание относно срока за представянето на плана в Европейската комисия.
Той обърна внимание, че процедурата по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2021/241 относно изменението на плана е доста сложна, тромава и неясна.
Г-н Дончев посочи, че в една нормална ситуация, при която има година и половина до края на мандата, той би се възползвал от процедурата по предварителна проверка, като внесе официално плана по тази процедура, чрез която се извършва проверка по 11 критерия.
Той изрично подчерта, че по плана не могат да бъдат финансирани нови ядрени мощности, както и мерки за ликвидна подкрепа, директна помощ на твърда ставка за бизнеса, директна помощ за домакинствата, директна помощ за хората. Планът не позволява подобен тип инвестиции. Освен това не е възможно да бъдат финансирани нови мощности, с изключение на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Той посочи, че всички действия, които ще се предприемат от правителството в бъдеще по отношение на дигитализация на администрацията следва да доведат респективно и до нейното намаляване.
2. Втората група въпроси: какви са мотивите на правителството да вземе решение да се въздържа от кредитно финансиране по плана при положение, че заемите са безлихвени или с много ниски лихви и това не би довело до натоварване на макрорамката и по-специално дълговото бреме и може ли да бъде представена информация за хоризонталното развитие на плана по отрасли – как и какви дялове поемат различните отрасли през различните стълбове (Йордан Цонев от ДПС); ако Правителството не получи изрична санкция с решение на Народното събрание, то има ли готовност да внесе в срок на 30 април 2021 г. плана (Мария Капон от „Изправи се! Мутри вън!“); ако изпълнението на индикаторите не върви добре, т.е. изпълняват се проекти, но индикаторите не се подобряват, възможно ли е да се предлагат алтернативни проекти с надеждата да се подобри индикатора, нe просто да се загубят парите (Георги Ганев от Демократична България).
В отговор на така поставените въпроси г-н Дончев посочи, че решението да не се ползва заемен ресурс е резултат на продължителни дискусии. До 2025 г. ще е налице удвояване на обема на публични инвестиции, които се осъществяват на годишна база – от една страна, инвестициите по оперативните програми ще трябва да започнат да се изпълняват през 2021 г., а от друга – стартирането на плана за възстановяване и устойчивост. Според него това положение е много близо до абсорбционния капацитет. Инвестирайки за кратък период от време повече пари би могло да доведе до опасност да се влезе в режим на просто усвояване. Особеност на икономическата среда в страната е, че за какъвто тип финансиране се обяви схема, там задължително се генерира интерес без значение дали икономиката има нужда точно от това. Следва да се има предвид и факта, че ползването на кредитен ресурс не означава, че той се третира по различен начин от безвъзмездния финансов пакет. И кредитният ресурс е съпроводен с реформа, и той трябва да бъде обвързан със системата от индикатори, както и ако е налице неизпълнение, тогава ще следват финансови корекции от страна на Европейската комисия.
Що се отнася до изразените притеснения, че отделни сектори на икономиката не са представени в плана, той отбеляза, че трите фонда от пакета за икономическа трансформация са отворени фактически към всички видове бизнеси, но следва да се спазват акцентите – икономическа трансформация, дигитализация и декарбоназация.
Г-н Дончев отново подчерта, че според него, това което е най-разумното, което следва да се направи е да стартира процедура по предварителна проверка по 11 критерия, като на 28 април 2021г. - в сряда ще информира официално колегите от Европейската комисия за това намерение. Тази процедура не е обвързваща. След преминаването на тази процедура планът би могъл официално да бъде внесен. Според него при условие, че има анонси от някои от парламентарно представените партии, че този план е корупционен, престъпен, не е редно без конкретни сигнали от парламента да се пристъпва дори и към процедура по предварителна проверка. Не му е известно някоя държава членка да е стартирала процедура по предварителна оценка. Това е предфинална фаза на формалните преговори с Европейската комисия. В резултат на всички преговори с Комисията все още е налице спор по един или два компонента от плана.
В заключение г-н Дончев отбеляза, че за разлика от оперативните програми, където една голяма част от средствата са предвидени на вторично, конкуретно разпределение, в плана се работи с по-голяма част предефинирани проекти, поради което той е силно скептичен по отношение на възможността да бъдат променяни проекти. Но дори и да е възможно, това би било резултат от изключително тежки преговори с Европейската комисия, което ще отнеме и доста време.
Представителите на работодателските и синдикалните организации, на Фискалния съвет и на Икономическия и социален съвет, както и на Националното сдружение на общините се изказаха в подкрепа на внасянето на плана в Европейската комисия до края на м. април 2021 г., като подчертаха неговата изключителна важност за възстановяването на икономиката на страната и своевременното получаване на финансова подкрепа.
В резултат на обсъждането народните представители се обединиха около становището, че Националният план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде внесен срок. Според г-н Йордан Цонев и г-н Пламен Данаилов Народното събрание не трябва да задължава правителството да извърши този акт, тъй като ангажимент на правителството е изработването и внасянето на плана в Европейската комисия, докато г-н Румен Гечев и г-жа Мария Капон заявиха, че техните парламентарни групи ще внесат проект на решение, с което ще възложат респективно ще задължат правителството да внесе плана в срок. Г-н Мартин Димитров изрази опасения, че предварителната проверка може да доведе до сериозно забавяне на процедурата по одобряването на плана.
От своя страна г-н Дончев успокои народните представители, че няма нужда да се драматизира датата 30 април. Последната версия на плана е внесена преди една седмица в Европейската комисия и няма каквато и да е опасност от генерирането на закъснение.
Представителите на неправителствения сектор изразиха становището, че планът следва да бъде подобрен, като посочиха редица слабости в него, а именно: да се създаде специална подпрограма за подкрепа на стартиращ бизнес; да се трансформира бюджет, предвиден за индустриалните зони към инвестиционните хъбове; в областта на образованието наред с дигиталната грамотност да се включи екологичното обучение; да се създаде гаранционен фонд, който да бъде гарант за инвеститорите във високорискови стартиращи компании; отсъства задължителна екологична оценка и оценка на съответствието на този план; много от инвестициите в плана са заложени за необмислено изграждане на централизирана напоителна инфраструктура от XXвек, което ще нанесе значими вреди на околната среда; значително да се засилят мерките за водорна инфраструктура и за зелен водород; липсва оценка на спестените въглеводородни емисии; планът е слабо ориентиран да се бори с корупцията в еврофондовете, напротив, забелязва се двойно финансиране – например в компонент 2, „Социално включване“, четвърти стълб „Справедлива България“ по проектен фиш „Дигитализация на музейни библиотечни аудиовизуални фондове“ е определен бюджет от 66млн. лева, като целите и индикаторите, които са заложени по него се финансират и по проекта „Култура и творчески индустрии в България и изграждане на приобщаваща международна конкретна и устойчива екосистема“; гражданският сектор липсва достатъчно адекватно в плана - в нито един от четирите стълба не са налице мерки, насочени към гарантиране на правата и благосъстоянието на децата като специфична група, особено засегната от икономическите, социалните и психологическите последици от пандемията, липсват мерки в сферата на детското здравеопазване и в сферата на детското правосъдие, поради което се предлага поне 7% от парите, заделени по Механизма за възстановяване и устойчивост, да бъдат насочени за деца т.е. около 43 милиарда евро за децата и младите хора; фондът за зелен преход да бъде 400млн. лева, а не 20 млн.лева, както е заложено сега в плана, фондът за технологична модернизация да бъде удвоен от 400млн. лева на 800млн. лева; липсват мерки по възстановяване на пропускната способност на канализационната мрежа в България, както и за автоматизация на някои процеси при самото дозиране и водоразпределяне; липсват мерки и по почистване на „мъртвия обем“ на язовирите.
Представителите на неправителствения сектор се обединиха около становището, че между тях и правителството е липсвал нормален диалог, макар да са били възприети спорадично някои техни идеи и предложения за включване в плана. Според тях планът е механичен сбор от проекти и той подменя визията на Европейската комисия да подкрепи индустрията, като залага основно на проекти, движени от държавната администрация. Планът не е достатъчно амбициозен и липсват доста неща в него. Той е слабо привлекателен за привличане на български и чуждестранен капитал, основно по зелените теми, както и не обхваща възможността за получаване на средства от Заемния стълб от Механизма за възстановяване и устойчивост.
В заключение председателят на Комисията по бюджет и финанси г-н Георги Ганев отбеляза, че с оглед последните развития по Националния план за възстановяване и устойчивост и предприетите действия от страна на правителството в оставка за стартиране на процедура по предварителна оценка целта на обсъждането на плана е да се създаде голямо и богато досие, което от една страна да бъде предоставено на българските граждани, а от друга страна, да бъде изпратено на Европейската комисия, за да може да се запознае тя с различните гледни точки.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

ГЕОРГИ ГАНЕВ