---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 3

На 28 април 2021 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проект на Национален план за възстановяване и устойчивост, съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост - продължение.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Георги Ганев.

* * *
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Колеги, здравейте днес за втори път! Откривам днешното редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Трябва първо да приемем дневния ред, той има две точки:
1. Обсъждане на Проект на Национален план за възстановяване и устойчивост, съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост.
2. Разни.
Колеги, има ли предложения по дневния ред? Не.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ, СЪГЛАСНО РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/241 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 12 ФЕВРУАРИ 2021 Г. ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ.
Колеги, преминаваме към обсъждането.
Регламентът ще е като на вчерашното заседание, но без първата част, която беше голямото изслушване на изпълнителната власт, подготвила самия план.
Днес идеята е нашите гости да изразят своето отношение, становище, предложения, позиции по Плана в рамките на три до пет минути, след което, като минат тези представяния, членовете на Комисията могат да задават въпроси, ако искат – в рамките на две минути. На тези въпроси се отговаря в рамките на три минути. Когато приключи това, членовете на Комисията могат да изкажат своето мнение или виждане за така протеклата дискусия. След това всичко – и стенограмите, и внесените становища, предложения и позиции, ще бъдат вкарани в досието на нашето обсъждане и ще бъдат налични както на нашата публика, така ще бъдат изпратени и в съответния комисариат в Европейския съюз за сведение.
Днес форматът на срещата е повече неправителственият сектор, гражданското общество и неговото мнение за Плана за възстановяване и устойчивост, Вариант 3, както се установи.
Само да кажа, че днес, доколкото се разбра, Министерският съвет е взел решение Планът да бъде не внесен, а изпратен за предварителна проверка – това е, което ни обясни вицепремиер Дончев вчера, че има такава възможност. Това е един от сравнително по-неформалните механизми в Европейския съюз, но има 11 критерия, тоест има известна доза формализъм, по която Комисията ще прегледа Плана и ще върне някаква обратна информация. След това може да се пристъпи към окончателното, фактически официалното внасяне. Това е решението от днес.
Нашите гости днес са: MOVE.BG, Съюзът за стопанска инициатива, BESСO, Институт за пазарна икономика, WWF – Bulgaria, Институт за зелена политика, Национална мрежа за децата, Българска болнична асоциация, господин Ангарски – заместник-директор на болница „Св. Екатерина“, господин Младенов – Българска асоциация на консултантите по европейски проекти, Движение за европейско развитие на БДЖ, господин Гарджев – „Природа и толерантност“, и Български дарителски форум.
Предлагам да започнем по ред.
Заповядайте, госпожо Безуханова, за кратко експозе.
САША БЕЗУХАНОВА: Благодаря Ви, господин Ганев.
Благодаря и за поканата да представя позицията на MOVE.BG и Коалиция за зелен рестарт, която в продължение на една година работи по Плана. Аз ще застъпя икономическите аспекти на тази програма, а Апостол Дянков ще говори повече за зелената част.
И сега започват да текат моите три минути.
Понеже говоря първа, ще си позволя да дам съвсем кратка интродукция за това в какъв контекст се случва подготовката на тази програма. От една страна, ние имаме една фундаментална икономическа трансформация с изцяло нови тенденции. Аз ще дам само два факта. Според IDC 60% от световния брутен вътрешен продукт ще се произвежда от дигитално свързан бизнес до 2022 г., което е утре. Също така анализаторите предсказват, че в следващите 10 години 70% от новите продукти и услуги ще се случват на платформи. Тоест ние имаме една много сериозна линия на дигитализация, която изисква бързи, смели реформи и реконструкция на старите икономически модели. Всъщност конкурентоспособността на държавите, регионите и светът ще зависи от това колко бързо ще бъдат подготвени хората и индустриите за това бъдещо развитие.
Заедно с това ние имаме климатичната криза, имаме в добавка кризата, свързана с ковид и те по различен начин сменят дневния ред за това как икономически и как от гледна точка на социално-икономически приоритети трябва да бъдат развивани програмите на държавите. Това е и мотивацията на Европейския съюз, който търси механизъм в този променящ се свят, да защити своята конкурентоспособност и лидерство. Неслучайно в рамката, с която бяха поканени страните членки да направят своите планове за тези допълнителни 750 милиарда към двата трилиона близо по оперативни програми се поставят точно тези акценти: дигитален, „зелен“ и справедлив преход.
Българският план във варианта, който в момента е представен, не защитава в цялост амбицията на Европа. Всъщност има две компоненти – едната е за догонване, така че да се постигнат определени показатели, с които хората да могат да живеят пълноценно в тоя нов свят.
Другата е свързана с ускорен растеж. Българският план в интегритета си днес, какъвто интегритет няма, за жалост, той по-скоро е един план за догонване. В него има много мерки, които са без амбиция, и са свързани с осигуряване на базова дигитална грамотност, с осигуряване на инфраструктура по модела на 80-те и 90-те години и много, много малко мерки, свързани с икономическия растеж.
В тази връзка ние създадохме преди една година Коалиция за зелен рестарт с идея да допринесем доброволно за подобряване за изработване на Плана. Тя безпрецедентно свърза организации, които работят в областта на иновативната икономика, каквато е MOVE.BG, както и „зелени“ експерти и организации. Ние сме предложили мерки в рамките на пет становища на правителството. Последното също е изпратено на разположение на Бюджетна комисия.
Сред мерките, свързани с подобряване на Плана в посока на икономическо развитие, аз ще спомена само няколко с оглед времето. Предложили сме да се създаде специална подпрограма за подкрепа на стартиращ бизнес, която да осигури не просто пет и десет стартъпа, както за 82 милиона се предлага, според настоящия план да бъдат подкрепени, а да се създаде една среда, така че от университетите интегрално, след това в рамките на програми с достъп до научна инфраструктура, тази най-витална част от българските икономически играчи да бъде подкрепена. Защото те са, които са носители на това България да трансформира икономиката си от ишлеме икономика, каквато е в момента, в такава с добавена стойност. Една данна – ние правим вече пет години изследване, в българската стартъп общност днес 47% от компаниите създават световни иновации и 60% от тях заявяват, че работят на световни пазари. Това, за жалост, не е интегралният портрет на българската икономика.
Още два аспекта. Ние предлагаме да се интегрират индустриалните зони, за които са отделени съществени средства с иновационните хъбове, като се трансформира бюджет от този, предвиден за индустриалните зони към иновационните хъбове и на места в цялата страна да се осигурят такива хъбове, които едновременно да подкрепят устойчиво трансформирането на настоящите предприятия в българската индустрия, както и те да бъдат среда за създаване на иновативна икономика сред малките и средни предприятия.
Също така имаме доста предложения в областта на образованието по посока на това редом с дигитална грамотност да се включат екологично обучение, също изкуства и цялостна промяна на системата.
В заключение, понеже вероятно прескочих малко от времето, ще се радвам да прочетете нашето становище и да помислим дали е възможно да се застъпят няколко неща.
Аз искам да кажа няколко неща, че от Коалицията за зелен рестарт подготвихме един учебник по бъдеща история на България, който дава перспектива как държавата би се развила от 2021 до 2050 г. като един сигнал не само към управляващите, а към обществеността, че тази програма, този План е за трансформация и ако ние днес не вземем решение, така че да я програмираме, да я осигурим, за което ние сме дали конкретни предложения как определени мерки могат да осигурят този ускорен растеж, то има голям риск България не просто да изостане в догонващата група и тази – на скромните новатори, където е в момента, а да бъде трайно на опашката в икономическо и социално отношение на един свят, пред който в момента има отворен прозорец в това пренареждане за смели стъпки. Това е. Ако има възможност, бих допълнила с някои конкретни неща.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Сигурен съм, че ще има такава с по-конкретни въпроси или може би по-общи. Благодаря много.
Следва Съюз за стопанска инициатива. Няма го.
От BESCO?
ИВАН ВАСИЛЕВ: Добър ден! Член съм на управителния съвет на БЕСКО – „Българската стартъп асоциация“.
Уважаеми господин Председател на Комисията, уважаеми дами и господа народни представители, гости! Благодарим за възможността да изкажем пред Вас мнението на Българската стартъп асоциация. Накратко само в началото – BESCO обединява повече от 500 иновативни стартиращи компании и нашата цел е да трансформираме икономиката и да я базираме на индустриите с висока добавена стойност, научна и развойна дейност.
За да се случи това, имаме нужда от три неща – достъп до талант, достъп до капитали, улеснение за правене на бизнеса.
По точката „Достъп до талант“ в Плана има заложени промени в сектор „Образование“, но според нас те не са достатъчни и по-скоро техният ефект ще бъде видим след по-голям хоризонт от време. За да постигнем така необходимото изпреварващо развитие, според нас има по-кратки мерки, които могат да бъдат приложени, които ще улеснят достъпа до талант на българските иновативни компании, а именно, имаме проект за предложение за създаване на програма, която да привлича висококвалифицирани чуждестранни специалисти, особено в страни като Украйна, Беларус, Молдова. В допълнение може да изпратим, разбира се, в края на срещата подробно разписан проект, за да се запознаете с него.
В същото време работим по улесняване привличането на таланти като в рамките на предишния парламент беше гласувана нашата идея за стартъп виза, която в момента предстои да бъде финализирана и имплементирана, за да привличаме предприемачи от чужбина, които да стартират иновативния си бизнес в България.
По темата за капитала, в момента в Плана са заложени доста средства, които ще бъдат разпределени по грантов и меко казано спорен механизъм. Нашето предложение е по по-пазарно ориентирани фондове и достъп по пазарен принцип на иновативните компании до този свеж капитал, който може да бъде използван от Европейския съюз.
Имаме предложение за създаване на гаранционен фонд, който да бъде един вид като гарант за инвеститорите, които инвестират във вискорискови стартиращи компании и вярваме, че по този начин може да се акумулира доста капитал, който има в България, който просто в момента не се утилизира по правилен начин.
По темата за дерегулации имаме предложение за включване на проект, който най-общо казано се казва „One stop shop“. Това е една от осемте точки на Европейската комисия, които една нация може да бъде определена и да получи стартъп нейшън стандарта. Тук отварям една скоба, че България е единствената страна в момента, която не е член на стартъп нейшън стандарта и затова можем да благодарим на българското правителство.
Въвеждайки всички тези неща, и в момента работим по Проекта за изменение на Търговския закон, с който да регламентираме създаването на нов вид дружество, чрез което отношенията между основатели, инвеститори и служители в една бързоразвиваща се компания, могат да бъдат уредени в много по-ясен, лесен и бърз начин. Надяваме се в рамките на този или следващия парламент това нещо да стане реалност.
Както казах, имаме редица предложения, които са детайлно разписани в необходимата форма за кандидатстване с проекти за Плана за възстановяване и сме на линия да ги обсъдим в по-голям детайл на сегашната дискусия или впоследствие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви много.
От Института за пазарна икономика?
Господин Стайков, заповядайте.
КАЛОЯН СТАЙКОВ: Здравейте! Благодаря за поканата.
Честно казано обикновено такива обсъждания се водят писмено, но изключително приятно съм изненадан от този подход.
Относно Плана аз по-скоро ще се опитам нещо по-общо да кажа, без да се фокусирам върху конкретни проекти. Според мен големият проблем и големият риск пред настоящия план всъщност е той да се превърне в още една оперативна програма, в която тепърва сега се започваме да мислим какво ще правим. Фокусът естествено е върху разходи, проекти, усвояване на средства и така нататък, а самото изпълнение е отложено във времето или като цяло се планира за края на периода, точно както става и със самите оперативни програми.
Логиката на плана, така както беше замислен миналата година и така както е разписан в самия регламент, всъщност е точно обратното. Идеята е не тези средства да се харчат за проекти. Идеята е те да подпомогнат възстановяването и трансформацията на икономиката – нещо, за което предните говорители споменаха, тоест фокусът би трябвало да бъде върху реформи, не толкова върху проекти. Нещо, което всъщност не виждаме в нито една от трите версии на Плана. Там фокусът основно е върху проекти.
Следващото важно нещо е този фокус, независимо дали ще бъде върху проекти, реформи или каквото и да било, все пак да е свързан с други стратегически документи в страната. В различните сектори има една камара такива документи, някои от които си противоречат с другите, но както и да е – имаме тези документи, те следват някаква дългосрочна визия и би следвало Планът по някакъв начин да е обвързан с тях, а такова нещо всъщност не се наблюдава.
Само ако вземем един сектор – в сектор „Енергетика“ миналата година бяха изпратени Националния план за енергетика, след това беше представена Енергийна стратегия, в началото на тази година се обсъждат нови реформи, свързани с възможности за отпускане на държавна помощ. Нито едно от тези неща не е отразено поне под някаква форма в самия план.
И последното важно нещо според мен е, че все пак трябва да се намери някакъв баланс между идеалните цели, приоритети и реформи и скоростта, с която всичко това може да се случи, тъй като в стремежа си да направим идеални реформи или да измислим идеални проекти, всъщност може да се окаже, че изпълнението на тези мерки реално трябва да бъде отложено за края на периода. Ако този План за възстановяване и развитие ще се случва след 2024 г., ами тя, кризата, беше миналата година, да речем, продължава тази година, тоест за възстановяването трябва да е сега, а не след три години.
Мисля, че това са трите основни неща, върху които трябва да се фокусираме. Само да илюстрирам това, което казвам. За първите три години на периода са предвидени усвояване на около 12 % от осигурените грантови средства, а в същото време само през тази година всяка страна членка има право да получи до 13 % от средствата. Тоест това в някаква степен показва липсата на амбиции и липсата на, да го наречем, въображение в подхода при самия план.
Другото нещо, ако гледаме плановете на останалите страни, поне тези, които са вече публикувани или за които има заявки, виждаме, че голяма част от страните търсят възможност за финансиране на вече измислени реформи, на вече изпълняващи се проекти, докато при нас по-скоро тепърва започва този процес.
Ако трябва да направя още една илюстрация, и с това приключвам, за да не изнервяме председателя, извинявам се за което, но подходът много прилича на всяко следващо правителство, което идва и казва: „Ние ще направим някакви невероятни реформи, започваме с оценка ситуацията”, след това работни групи, след това други работни групи, след това екшън планове, карти, времеви рамки и така нататък. Така горе-долу минават три години и на четвъртата година реформи традиционно не се правят, идва следващото правителство и то казва: „Ние ще започнем с анализ на ситуацията” и така нататък. Това е основният риск пред Плана според мен. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Преминаваме към WWF – Bulgaria и господин Апостол Дянков.
АПОСТОЛ ДЯНКОВ: Здравейте, всички! Благодаря на уважаемия председател.
Дами и господа, членове на Комисията! Ще продължа някои от предишните изказвания като се фокусирам тук върху „зелената“ част от Плана, зелената тема.
Както вече стана въпрос, идеологията на този план такъв, какъвто ни е представен, е усвояване на средства, а не възстановяване и устойчивост. Тези средства, които Европа ни дава, ще бъдат изплащани до 2058 г., тоест това не са някакви дарени пари, това са средства, които няма да получим втори път, а до 2058 г. България трябва да е постигнала въглеродна неутралност и да има кръгова икономика и да се е погрижила за биоразнообразието. За тези неща средства от другаде не се знае дали ще може да се получат.
Това, което ние предлагаме като коалиция за зелен рестарт, като например фондът за зелени иновации, който обединява фондовете, наистина използване на Фонда за декарбонизация – за декарбонизация, а не просто за доплащане на настоящите проекти, действително може да допринесе в тази дългосрочна перспектива, така че да си говорим за възстановяване и устойчивост в дългосрочен план. Много от инвестициите в плана, които сега са заложени, например необмисленото изграждане на една централизирана напоителна инфраструктура от ХХ век, ще нанесат значими вреди на околната среда, независимо какво пише в Плана, и вероятно ще възпрепятстват и адаптацията на България към климатичните промени. Тоест точно това, което ние целим – да имаме селско стопанство, адаптирано към промените, които се случват, ние няма да го имаме с такава напоителна инфраструктура, която допълнително може да увреди състоянието на почвите и околната среда по други компоненти.
За нас е ключово, че отсъства задължителната екологична оценка и оценка на съответствието на този план, които би трябвало да се извършат по Закона за опазване на околната среда. Предполагам, че ще има някакви претупани процедури, които ще се предложат, но това не е начинът, по който се създават и разработват подобни оценки.
Друго, което е важно да се спомене, е, че е пропусната огромна възможност да се инвестира във възстановяването и обезпеченост на свързаността и функциите на екосистемите у нас. Знаете, че България е с едни от най-важните за Европа екосистеми. Мрежата „Натура” е от изключително значение за функционирането на икономиката.
Въвежда се екосистемният подход от Плана, което е една добра стъпка, благодарение на усърдната работа на Министерството на околната среда и водите, но не са дадени достатъчно инвестиции за реално възстановяване, а те могат да се случват и извън мрежата от „Натура 2000”. Нашите градове имат нужда от екосистемни услуги, точно поради очакваните въздействия на климатичните промени – тези топли вълни и други бедствия, които все пак ще ни засегнат.
Ние, естествено, не можем да не отбележим, че инвестициите в газова инфраструктура – природен газ, който ние бихме нарекли изкопаем газ, вместо да ни приближава до въглеродна неутралност до 2050 г., всъщност ни отдалечава. С тях не се гарантира оцеляването дори на тези топлоцентрали, към които са насочени, и на енергийния модел, който всички знаем, че е централизиран и води към енергийна бедност и корупция.
Тези пари би следвало да отидат в реална декарбонизация, в потребителите на енергия, които могат да генерират собствена зелена енергия и енергийни кооперативи. Такива мерки в Плана има. Просто ние смятаме, че те трябва да бъдат значително засилени и когато си говорим за водородна инфраструктура и за зелен водород, нека наистина да говорим за зелен водород, а не само да маскираме една инфраструктура, която е просто създадена, за да укрепи газовата икономика.
И тъй като присъстваме на заседание на Бюджетна комисия, ще спомена, че в Плана липсва един много важен бюджет и това е въглеродният бюджет. Не са така нареченият DNSH-оценка, не прави никъде оценка на спестените емисии, а тези емисии реално струват пари. Знаем, че в момента на въглеродните пазари се вдига цената на тези емисии. Това е нещо, което ще бъде плащано от джоба на българските данъкоплатци в бъдеще. Много бихме искали да видим какви ще са тези въглеродни спестявания и как те ще се отразят финансово в следващите години.
В заключение, ще кажа, че в момента ние работим в хипотезата, че този план ще отиде в Брюксел и ще бъде даден за тази неофициална предварителна оценка. Но ние смятаме, че е отговорност на правителството в оставка да предложи един процес, който да е прозрачен и да включва страните, включително представените тук, за да можем ад променяме и доработваме Плана, защото ние очакваме, че в голямата си част този план ще бъде върнат за доработване от Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря и аз.
Продължаваме със зелената тема – Институт за зелена политика и Петко Ковачев.
ПЕТКО КОВАЧЕВ: Добър ден. Благодаря, господин Ганев.
Уважаеми народни представители, колеги от неправителствения сектор! Ще си включват таймера тук да работи.
Започвам с това, че се надявам, че това, което вчера господин Дончев и неговият екип са казали тук, да бъде качено на някакъв сайт, за да можем да се запознаем с него. Защото господин Дончев така и не намери време – от първите официални обсъждания досега, да даде обратна връзка на гражданското общество. Знаете, че по този план имаше стотици – над сто със сигурност, коментара, вътре с предложения и така нататък.
Присъединявам се, разбира се, към колегите, които говориха преди мен по слабостите, защото Планът наистина е точно това – много хубави думи, малко интересни и перспективни проекти и всичко останало е business as usual, както госпожа Безуханова го нарече от ХХ век.
Ще започна с няколко хоризонтални, да ги нарека, проблема на Плана и после няколко проекта ще спомена.
Първо, Планът не обхваща Заемният стълб и възможността за получаване на средства от Заемния стълб от Механизма за възстановяване и устойчивост. Ако това нещо не се реши до 2023 г., де факто след това България ще пропусне възможността да ползва този най-евтин засега изглеждащ кредитен ресурс и отново пак ще си говорим за това откъде и как се взимат заеми и защо.
Планът освен това е един много слабо привлекателен така, както е разписано, за привличане на частен капитал, включително български и международен, основно по зелените теми, разбира се. Това в момента е голям пропуск на Плана, при положение че дори при сегашното лошо законодателство и обърканост за възобновяемите енергии, вече има един фонд в България, който е готов да инвестира в 600 мегавата два проекта солари. Ако този план не дръпне в тази посока и други инвеститори, ще се въртим в порочния кръг как да спасяваме мините на „Марица изток“, защото, видите ли, социални и други такива неща.
Ще спомена, че Планът е много слабо ориентиран да се бори с корупцията в еврофондовете. Такава корупция всички сме наясно, че съществува и всички приемаме, че слуховете – не само слухове са това, почти половината от проектите се искат за обратно връщане на този и онзи, този риск съществува в Плана и особено в големите проекти – в земеделието, в енергетиката, в транспорта и така нататък. Това, което е описано в частта „Контрол и одит”, е крайно недостатъчно за тази цел.
Липсва връзката на Плана с държавния бюджет, за да се види дали един риск ще се случи или не. Това е Планът да се води в зелената част на харчовете в България, а държавният бюджет да си остане, образно казано, непозеленен.
Стана дума за липсващите екологични оценки. Това, което е също така неясно и лошо разписано, са оценките по линия на така наречения регламент за таксономията, а именно принципът да не се вреди значително. Тези оценки липсват и към допълнителните документи към Плана, а те са едни от основните критерии, по които Комисията ще одобрява или не дадените проекти. Това означава, че реално в риск са около между една трета и половината от проектите., ако не бъдат с добри такива оценки.
Реформите, за които стана дума, че са липсващи, те са по-скоро фрагментарни и са там, за да има някакви реформи. Особено в енергийната бедност – извинете, ще дефинираме три години енергийна бедност. Какво е това!? Досега трябваше този процес да е свършен, енергийните помощи да е ясно как се разпределят и така нататък, а ние продължаваме да дефинираме.
Разбира се, проблемът с неравномерното разпределяне на парите във времето, защото тогава ще бъде и краят на финансовия период, тоест когато се натрупат парите.
Съвсем в телеграфен ред ще спомена, че проектите за хидромелиорациите, за енергийната ефективност в домовете, транспортната свързаност извън жп-проектите, имам предвид на Софийското метро и зеления… (Алармата на оратора сигнализира, че времето е изтекло. Оживление.)
Индустриалните паркове и декарбонизацията в малки и средни предприятия са рискови и трябва да бъдат абсолютно наново прегледани именно от гледна точка за връзката със зеления преход и дигитализацията. Разбира се, на всякакви въпроси съм готов да отговарям. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Какъв приятен съюзник. Благодаря и аз.
Продължаваме с Национална мрежа за децата – госпожа Мариана Писарска или не?
МАРИАНА ПИСАРСКА: Здравейте, господин Председател.
Госпожи и господа народни представители, колеги от неправителствения сектор! Нашето становище е депозирано в писмена форма. Предполагам, че сте имали време да се запознаете с него. Съвсем накратко ще кажа това, което вече чухме в потвърждение.
Национална мрежа за децата е обединение на над 130 неправителствени организации и активисти в страната. Ние повече от 15 години работим в сферата на закрила на детските права, доставчиците на социални услуги, на образователни такива и работа с деца и семейства от уязвими групи.
Съвсем кратко ще Ви представя това, което сме посочили в нашето становище. В Плана се забелязва, че не представя иновативни, креативни и смели мерки за възстановяване на страната в продължаващата криза, причинена от пандемията, а използва средствата за финансиране на вече обявените инициативи в държавата, по които работи по оперативните програми или чрез националния бюджет.
На практика няма сериозни мерки, насочени към подпомагане на бизнеса, икономиката, благосъстоянието на гражданите, с изключение на тези, които вече трябва да бъдат финансово обезпечени от други европейски източници и са стартирали много преди глобалната пандемия.
В нито един от четирите стълба не се забелязва усилие, насочено към гарантиране на правата, на благосъстоянието на децата като специфична група, особено засегната от икономическите, социалните, психологическите последици от пандемията. Тук сме описали в повечето области – в образователната, която все пак се движи в България в момента като реформа, но подкрепата и системата всъщност за подкрепа на деца, които са със специални образователни потребности, а също и планът, насочен към изучаване на предметите по STEM, са все още доста фрагментирани и недостатъчно модерни, така че да отговорят на потребностите на децата ни.
Знаете, че в България, в нашия Закон за предучилищно и училищно образование имаме заложено развитие на гражданското образование. Това обаче, за съжаление, не фигурира като достатъчно адекватни програми, поне като такава амбиция в настоящия план.
Няма и достатъчно гаранция за това, че България ще има най-накрая национална многопрофилна детска болница – нещо, за което предполагам, че голяма част от Вас ни подкрепиха миналата година в гражданската инициатива за Национална детска болница. Това е ключов проблем за българските деца и семейства и следва отвъд инвестиционния проект, който в момента съществува и е крайно порочен – можете да се запознаетеq включително с документацията тук в Народното събрание на Гражданската инициатива за Национална многопрофилна детска болница. Има изключително големи пробойни в реализирането на този проект и практически ние настояваме за нов такъв.
В системата за закрила на детето цари изключително тежка криза. Там наистина се нуждаем от спешна реформа. В момента отделите за закрила на детето са в предколапсно състояние, работят много малко хора, не всички са достатъчно професионално подготвени, но и не идват такива, които биха могли да гарантират защитата на правата и подкрепата на семействата в страната.
И не на последно място, не откриваме и достатъчно добре планирани, добре обмислени мерки, свързани с възможностите за спорт, отдих на децата, модерни и развиващи ги достъпни пространства, в които те и техните семейства биха могли да се развиват достатъчно добре.
Напълно отсъства и не се предвижда подкрепа за гражданския сектор, развитието на гражданското общество, което в момента търпи особено сериозни последици от невъзможността държавата да се справи с кризата и в голяма част е поела функциите на държавните институции в сферата на социалните услуги, здравеопазването и образованието.
Не на последно място, Национална мрежа за децата е част от Eвропейската мрежа Еurochild, която се застъпва на европейско ниво и на паневропейско ниво за правата на децата. Ние сме депозирали вече в Европейската комисия и с подкрепата на Европейския парламент настояваме за поне 7% от парите, които ще бъдат заделени по Механизма за възстановяване и устойчивост, да бъдат насочени за деца. Това представлява около 43 млрд. евро за децата и младите хора.
А това е бележникът, който всички Вие днес получихте. А които не сте, имам още.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Да, получихме го, да. Благодаря Ви.
Продължаваме.
От Българска болнична асоциация – кой ще бъде? Тук ли е Българска болнична асоциация? Май не. Добре.
Господин Ангарски тук ли е? Нещо болничният сектор май е болен или има хора за лекуване.
Добре, продължаваме.
Българска асоциация на консултантите по европейски проекти?
Господин Станислав Младенов.
СТАНИСЛАВ МЛАДЕНОВ: Здравейте!
Може би първо трябва да представя асоциацията. Българската асоциация на консултантите по европроекти е обединител на широк спектър от консултантски организации, работещи в областта на европейското финансиране вече над 15 години.
Българската асоциация на консултантите по европроекти има едно много сериозно отношение към Плана за възстановяване и развитие, тъй като ние го считаме за един от фундаменталните документи в областта на европейското финансиране, което би трябвало да доведе до реформи на територията на цялата страна. За съжаление, в самия план ние виждаме множество дефицити, като може би тук е моментът ние да обсъдим къде са тези дефицити.
Един от основните дефицити, който ние виждаме, е, че имаме така вече изградени фондове в Програмата за икономическата трансформация на самия план, но техният размер за нас е крайно недостатъчен. И сега ще Ви го обясня много простичко.
Първо, искам да Ви кажа, че след като слушам изложението на голяма част от колегите, аз си мисля, че Вие се заблуждавате, че ще може да направим съществени изменения на самия план. Ако Вие имате такова усещане, да знаете, че не познавате добре европейските регламенти, по които трябва да се направи самият план. Там има ясно зададени критерии и тези предварително подадени фишове, които сега ще бъдат изпратени за предварително съгласуване, само ще могат да бъдат оптимизирани. Много малка част от тях ще могат най-много да отпаднат. И това трябва да го имаме предвид, когато влизаме в тази дискусия.
В тази връзка, тъй като ние считаме, че индустрията е основният двигател както на икономическия растеж, който, за съжаление, е зададен много малък като процент в самия План за възстановяване и развитие – не знам дали Ви прави впечатление, но в края на периода той достига до 144 милиарда брутен вътрешен продукт, което не е особено висока сума, към която трябва да се стремим. Напротив – ние трябва да се стремим към едно число не по-малко от 150 милиарда в края на периода. Затова ние считаме, че само високата технологична модернизация би довела до високо принадена стойност.
Какво имаме предвид? Трябва да съобразим, че в България, каквото и да си говорим, ние имаме загуби в човешките ресурси и това неминуемо е следствие от самата пандемия. Ние, а под „ние“ разбираме държавата, можем да компенсираме тези загуби само и единствено чрез внедряване на високо съвършени и високотехнологични машини и съоръжения в индустрията и дигитализация на производствените процеси, както и на самата икономика. Тези процеси обаче не са широко застъпени в Плана.
Има няколко неща, които ме смущават, които смущават самата Асоциация. За Фонда за технологичната трансформация – там, където е Фонд за технологична модернизация, имаме заложени към днешна дата около 400 млн. лв. Това е една стандартна процедура по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Не е нещо ново, не е нещо, което е „Уау!“ Това няма да доведе до нищо друго.
Имайте предвид, че тъй като има едни показатели за допълняемост между оперативните програми и Фонда за възстановяване, трябва да имаме предвид, че за технологични модернизации в новата оперативна програма средствата са изключително малко като грантове, а много повече са заемен ресурс. Това ще доведе в един момент до забавяне на технологичното развитие на промишлените предприятия. Затова е необходимо да увеличим този ресурс. Нашата асоциация предлага бюджетът от 400 млн. лв. той да се удвои на 800 млн. лв. Говорим за нови високопроизводителни и екологосъобразни машини с нисък разход на енергия.
Другото нещо, което изключително много ме смущава, и тук се надявам да намеря съюзници и от зеления сектор, това е направлението за декарбонизация във Фонда за зелен преход.
Уважаеми народни представители, представители на зелените организации! Каква декарбонизация ще правим ние с 10 млн. евро, с 20 млн. евро? С интензитет 50%, това са 40 млн. лв. Това е еквивалентът, нали, след като говорим с енергийни експерти, които се занимават с изграждане на такива инсталации, това е еквивалент на 40 мегавата фотоволтаични инсталации. Това за една индустрия е нещо, което приключва за два часа като проекти. Този фонд трябва да е не по-малък от 250, 300, 400, а защо не и един милиард? Тук трябва да имаме голям ресурс, защото по този начин ние наистина ще декарбонизираме самата индустрия. Към момента това, което е предоставено в този план, е една мимикрия, за да отговорим на съответните индикатори.
Подкрепяме изключително много дигитализацията, както в индустрията, така и в целия сектор, като виждаме някои дефицити.
И сега, господин Председател, виждам, че бързате, но само да Ви кажа нещо, което е изключително важно. В компонент 2 – „Социално включване“, четвърти стълб „Справедлива България“, в проектния фиш „Дигитализация на музейни библиотечни аудиовизуални фондове“, бюджет – 66 млн. лв. Искам да Ви кажа, че целите и индикаторите, които са постигнати в момента, се правят и се финансират по Проекта „Култура и творчески индустрии в България и изграждане на приобщаваща международна конкретна и устойчива екосистема“. Тоест в момента това нещо се прави така или иначе, тоест имаме двойно финансиране. Да знаете, че този проектен фиш в момента, в който отиде в Брюксел, той ще бъде върнат, а ще бъде върнат, защото имаме наличие на двойно финансиране. Това е фундаментален принцип в европейските фондове – да няма.
В заключение, моля народните представители да имат предвид, когато оптимизират Плана, че нашето най-голямо виждане е да оптимизираме Плана в посока на увеличаване на ресурсите за технологична модернизация и декарбонизация. Благодаря за търпението, господин Председател.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Много благодаря и аз.
Само да кажа, че не толкова аз бързам, но все пак времето си върви – имахме идея да е горе-долу по равно.
Продължаваме с „Движение за европейско развитие на БДЖ“.
Заповядайте, господин Симеон Евтимов.
СИМЕОН ЕВТИМОВ: Благодаря Ви.
Моля за една корекция. Представлявам „Движението за европейско развитие на Българските железници“.
Моля за още едно извинение, тъй като в момента се вълнувам пред такъв отговорен форум, точно така, както преди повече от 20 години се вълнувах, когато защитавахме необходимостта от изграждане на втори мост над река Дунав при Видин – Калафат.
Днес вълнението ми е поради факта, че сме в един много подходящ момент за нови реформи, които да продължат европейската ориентация на България и да допринесат за интегрирането на нашата икономика и цялото ни общество в европейските структури, в Европейския съюз.
В България вече е назряла нуждата от големи и драстични промени. Устойчива мобилност може да се постигне само с динамично планиране и дългосрочна стратегия и политика за развитие на привлекателен обществен транспорт, базиран на мултимодалност и интегрирана свързаност на транспортната система.
Железопътният сектор може да стимулира и ускори интеграцията на страната ни в Европейското икономическо пространство. Железницата трябва да намери много по-осезаемо място в концепцията за възстановяване и устойчивост на България, включително и с новаторски устойчиви бизнес модели за намиране на дългосрочни финансови отговори.
Кризата е и възможност, и тя дава шанс за рестарт. Сега е моментът да се компенсира изоставането, натрупано във времето на масово строителство на автомагистрали, когато другите европейски държави инвестираха в модернизация на железниците си. Сега е моментът да преодолеем своеобразното изключване на железниците от транспортно-комуникационните схеми на градовете, за да се подобри тяхната достъпност.
Системното предимство на железницата, исторически присъстваща инфраструктурно в градовете, придобива стратегическо значение за градската логистика. Вероятно ще е въпрос на труден избор и преоценка на разходи и инвестиции, но релсовият транспорт е обществена услуга и държавата и обществото трябва да решат как ще държат този сектор жизнеспособен на транспортния пазар. От неговата жизнеспособност зависи и конкурентоспособността на българската икономика, а в немалка степен и успехът на Европа в глобалното състезание с останалия свят. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин Евтимов.
Сега следва господин Румен Гарджев от „Природа и толерантност“. Специално той ще ни каже за водните ресурси.
РУМЕН ГАРДЖЕВ: Добър ден!
По принцип бих се изказал в аспект на препоръки – да се има предвид при окомплектоването на този план.
По отношение на водните ресурси, по-скоро тяхното използване в земеделските дейности, а и не само там, но по принцип водата винаги, когато се използва, се канализира – било в буквалния смисъл канали или в напорни течения – чрез тръби.
В земеделието главният проблем при напоителните процеси е това – едно, че се губи твърде много вода, а даже и в тръбните системи, както е с ВиК в София, сходна причина, така и в самите канали, където пък самите канали са твърде амортизирани. Също така от филтрация и от конкретни пропуски по облицовката им се получава тази загуба на вода. Това са двата аспекта, които биха могли да се кажат. В единия от тях се допълва и това, че самата пропускна способност на самите тръбни транспортиращи системи – тръби и така нататък, и самите канали загубват своята пропускна способност. Това мога да го оприлича, за да имате представа, с тръбите в жилищните сгради – старите, поцинковани, които отвътре се напластяват с отложения най-общо казано и ръжда, които са две различни неща. По този начин се занижава самата ефективност на процесите.
Затова ние смятаме, че би трябвало, защото аз имам отношение към хидромелиоративните аспекти и водните ресурси и работя в научна организация по тези въпроси. Иначе другото е NGO-формат.
В тази връзка може да се каже, независимо че каналната мрежа в България е твърде голяма – по най-общи сметки тя е към пет хиляди километра открити канали, които са прекалено много и много стари. Някой още от 1910, 1915 г. на миналия век, когато е започнало да се правят, но най-вече сега се използват около 1100 – 1200 км, които са разпределени по една от класификациите на 54 – 55 напоителни системи в държавата. Според някои сметки те са даже към 80, но много системи една с друга се припокриват. Сходна е ситуацията между Пазарджик и Пловдив, където една административна граница ги разделя при язовир „Пясъчник“ и други такива сходни неща.
Затова би могло да се има предвид самата канална система, която е към 1000 км най-общо казано, които са по-необходими за отремонтиране. Това означава да се повиши и да се възстанови тяхната пропускна способност, която споменах горе-долу как се изразява, тъй като има отложения и други неща, които намаляват водата, която тече в тях – водното течение, тоест повишава се грапавината на дъното и облицовката на каналите.
Другото е да се намали, да се редуцира поне с 25 – 30% загубите на вода в самите канали и в разпределителните съоръжения, които достигат до 40 – 45%, но средно са към 35%.
Същевременно, от друга страна, би могло да се предвиди – най-просто казано, по френски или китайски модел, автоматизирането на самите процеси, защото те сега са ръчни, а освен това са много амортизирани самите водоразпределителни съоръжения, които са предимно метални и естествено подложени на атмосферно въздействие. След като това е процес, който се е формирал и е следствие от процес от 30 – 50 години, естествено, те много трудно функционират и не могат да изпълняват регулаторната си, а пък даже и дозаторна функция.
Това са основните аспекти в тази връзка: автоматизация на някои процеси при самото дозиране и водоразпределяне, другите два касаят загубите на вода, редуциране, и самата пропускна способност на каналите, тоест реновиране на облицовки и самите възли, където се прави водоразпределението. Защото винаги един канал след него си, когато е от по-главна степен – било то магистрален или главен канал, винаги разпределя на по-малки.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Ориентирайте се, моля Ви, към приключване, защото времето тече.
РУМЕН ГАРДЖЕВ: Последното е по отношение на язовирите. Обикновено за напояване се използват към 120 – 130 язовира, от общо големи язовири към 1600, независимо че общо водоемите в държавата са към 5000. Тоест почистване на техния мъртъв обем, който обикновено остава скрит, не се вижда. Ще кажа пример за това – това е проблемът с пернишкият язовир „Студена“, при който, някои хора, които имат представа от проблема, са забелязани, че твърде много има мъртъв обем. Той е стигнал сигурно, по визуални наблюдения, около 35 – 40%. Язовир „София“ за разлика от много други, поради много гъстата си растителност и добро разположение, е най-слабо засегнат от този проблем. Но така или иначе всички язовири според други изчисления – поне едно 50%, се нуждаят от почистване на мъртвия обем, който се реализира с едни съоръжения – драги, които извършват това нещо за около един месец и след това е необходимо около седмица утаяване.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Господин Гарджев, да не влизаме в тези големи детайли, но благодаря Ви. Ще бъде приложено, разбира се, Вашето становище към досието на дискусията.
Сега преминаваме към Български дарителски форум.
Заповядайте.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа! Казвам се доктор Симона Велева и съм юрист на Българския дарителски форум. Ние обединяваме големите дарители в България и поради тази причина изпратихме многократно нашето становище на всеки един от етапите за обсъждане на плана, защото при нас идват десетки, да не кажа стотици организации и хора тогава, когато държавата по една или друга причина не може да намери пари или възможност за подкрепа. Знаете, поддържаме DMS-линията за набиране на дарения в случай на тежко болни и други нуждаещи се. Поради тази причина имахме редица добри предложения в Плана. Това, което обаче прави най-силно впечатление, е, че гражданският сектор изобщо като такъв липсва достатъчно адекватно в този план.
При положение че е налице такъв огромен ресурс във всеки един от стълбовете, гражданският сектор има огромен капацитет в социалната, образователната, екологичната, здравната, съдебната сфера, гражданските организации имат своето място и работят на терен. Вместо обаче техният капацитет и добри идеи да бъдат взети предвид, Планът просто отказва да има самостоятелно обособяване за гражданския сектор в него. Предложихме огледално на сектора „Бизнес среда“ да бъдат включени идеи и иновации, предложени от гражданския сектор. Това не беше направено.
Ще Ви дам няколко примера, които, за съжаление, въпреки че според нас са много добри идеи, не намериха място в Плана, като например повече мерки в сферата на детското здравеопазване, на детското правосъдие. Предложихме създаване на зелен хъб, предложихме взаимодействие с пациентските организации. Това нещо не намери място в Плана.
Прокрадват се и някои добри идеи. Например създаване на центрове за личностно развитие на ученици и на младежи. Същевременно обаче в Плана не е предвидено да се работи за повишаване на уменията и капацитета на учителите, тоест за такъв тип устойчиви реформи и идеи, които ние предложихме, говорим, но те не намират място в Плана.
Стана дума многократно за зелените идеи. Да, прокрадват се някои добри идеи като например създаване на помощи за семейства за термопомпи, слънчеви системи и горещо водоснабдяване, и фотоволтаични системи, но компонентът в тази част на Плана обхваща само 8000 домакинства, тоест крайно недостатъчни.
Това, за което апелираме, за да бъда максимално кратка, е: ясно е, че в този план най-вероятно за срока, който има, няма да може да бъде включено, но ако не в Плана, то в държавния бюджет със сигурност трябва да се предвидят мерки за създаване на инфраструктура за подкрепа, защото са налице множество граждански организации, които работят на терен, стараят се, имат реална връзка с гражданите и с проблемите на гражданите, но главата не слуша ръката. Държавата не взима предвид тези проблеми и не се опитва да работи заедно с гражданския сектор, така че да създава устойчиви механизми. Не просто една група доброволци да отидат на място, да свършат нещо и после след това то да се загуби, а тези добри практики да бъдат подети, и при положение че сега в момента има такъв огромен ресурс, е просто грехота той да не бъде използван, защото гражданското общество всъщност представлява именно това – гражданите. Тогава, когато гражданите имат една добра идея и нейната добра реализация, те могат наистина да дадат най-доброто, което може да се случи на терен и да помогне на държавата, така че наистина да имаме устойчивост и развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви.
Това беше последното представяне на становище, позиция, или коментар към Плана.
Сега преминаваме към въпроси от страна на членовете на Комисията, или конкретно към някои от представителите, или общ въпрос, по който желаещите да могат да вземат отношение.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Кратък въпрос към госпожата до Председателя. Извинявам се, не й знам името.
Как можем да се сдобием с учебника, който току-що показахте, тъй като би бил от интерес да бъде прегледан? Благодаря Ви.
САША БЕЗУХАНОВА: Казвам се Саша Безуханова и се извинявам, ако в началото не съм се представила.
Учебникът по бъдеща история е публикуван на сайта http://www.futurehistory.bg/. Там той може да бъде достъпен, прочетен, включително и свален от всеки, който има интерес да прочете тези идеи и еволюцията, до която те биха довели.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Други въпроси?
Ако няма, аз имам един общ въпрос към който иска да вземе отношение.
Една от темите при вчерашната дискусия беше фактът, че е взето стратегическо решение от страна на екипа, изготвящ плана, да не се залага на заемния ресурс, който е наличен, да се разчита предимно на грантовия ресурс.
Вие, който от Вас иска да вземе отношение, какво мнение имате по този въпрос?
РЕПЛИКА: Те как го мотивираха?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Честно казано, господин Томислав Дончев, за нас икономистите беше леко развеселяващо, се опита да формулира концепцията за прегряване на икономиката. Той не е икономист, не може да бъде обвиняван за това, но че ще се излее твърде много ресурс върху България и тя може буквално да прегрее, което има съвсем ясно определение какво означава прегряваща. Горе-долу това беше аргументът – твърде много нещо ще се излее наведнъж и не се знае системата може ли да го поеме.
Заповядайте.
АПОСТОЛ ДЯНКОВ: Аз ще взема отношение по въпроса. Много хубав въпрос.
Както казах и в представянето, никои пари не са безплатни. Тези пари ще ги плащат европейските данъкоплатци, те ще бъдат набрани на финансовите пазари. Има много механизми, по които могат да бъдат привлечени кредити. Те трябва да бъдат привлечени например от Европейската инвестиционна банка. Това, което мисля, че не се постига с грантовете, както например е видно в инвестицията за частично енергийно саниране на многофамилни сгради, е, че не се дава стимул и не се носи отговорност, например, от хората, които живеят в тези сгради или от други хора и организации, които ползват тези средства. Ние виждаме, че твърде много от средствата, които са заделени, все още, въпреки ревизиите на плана, отиват в държавни предприятия, което не винаги е лошо – да подчертаем, но въпросът е какво ще се случи накрая с тези пари.
Аз също се присъединявам към казаното от госпожа Велева, че би било много хубаво и гражданският сектор да получава такива средства. Макар че ние много често разчитаме действително на грантове, както и набираме финансиране по много други иновативни начини, бихме се радвали да споделим някои от иновативните начини, по които ние набираме средства, освен тези грантове. Смятаме, че може действително това да помогне да се съживи не само икономиката и бизнесът, но и нашият сектор.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Господин Ковачев.
ПЕТКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
По този въпрос е много интересно как са взели решение, защото поне на мен ми е известно, че Международната финансова корпорация, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие имат интерес най-малкото към Фонда за декарбонизация, а също така и към Фонда за справедливия преход, който не е в плана. Поне засега нее, защото там има една война къде да бъде вторият фонд. И ако международни кредитори от последна инстанция като Световната банка имат интерес, очевидно е, че това поне е перспективно.
Споменах за този фонд, който иска да инвестира 600 мегавата солариите в два проекта – Хасково и Чирпан, и е интересно защо наистина в Плана има едни 20 млн. лв. само за фотоволтайки плюс батерии, и в същото време ние казваме: не, ние няма да привлечем заемен ресурс, да не говорим за частен заемен ресурс, който няма да отиде в държавата, той ще отиде в бенефициента. Така че това стратегическо решение като че ли не е много обосновано.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Младенов.
СТАНИСЛАВ МЛАДЕНОВ: В лично качество искам да Ви кажа. Това не е позиция на нашата асоциация, тъй като не сме мислили по въпроса. Но трябва да Ви кажа, че взимането на всеки един евтин финансов ресурс е добре дошло за държавата и аз мисля, че нашата българска икономика би издържала на това прегряване, колкото и страшно да е то. Нека да прегрее българската икономика от получаване на пари. Това е нещо хубаво.
Подкрепям колегата. Ето Ви единият от механизмите, с които ние можем да добавим допълнителни ресурси от Фонда за декарбонизация например, и за технологична модернизация, и за гражданския сектор. Ето Ви чудесна възможност. Благодаря. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Данаилов, заповядайте.
ПЛАМЕН ДАНАИЛОВ: Благодаря.
Благодаря Ви за представянето. Чухме много интересни, много хубави идеи, които със сигурност щяха да допринесат за развитие и по-доброто представяне на Плана.
Моят общ въпрос е: след като сте ги представили с конкретни проекти, каква е била причината да бъдат отказани и каква е причината да не бъдат включени. Имате ли обратна информация и ако може да споделите?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Господин Ковачев.
ПЕТКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Ние представихме, една от организациите работим заедно с Института за икономически политики, общо становище в срока, който беше обявен – 30 октомври. След това никаква обратна връзка, въпреки че опитахме да я получим, и активно търсене на обратна връзка. Но към онзи момент, когато беше това представяне, нито проектните фишове бяха публични, нито се знаеше всъщност какво седи зад основния текст, защото освен проектните фишове има и едни други таблици, които излязоха сега, и от които се вижда, честно казано, че има много силни – връщам се към темата за корупцията и лошото харчене на пари – сигнали.
Два бързи примера.
Първи пример – в земеделския проект, но и в някои други, сто процента инженеринг. Метод, който самите Камара на инженерите от инвестиционното проектиране, САБ и така нататък са отрекли още докато се дискутираше ЗУТ преди две години.
Вторият момент, който беше важно да се знае и тогава щяхме да го покажем, а сега вече и да го показваме е късно – специално за индустриалните паркове са взети такива критерии за остойностяване на отделни елементи в тях, че то е смешно. Една детска градина е дадена като конкретна референтна цена за изграждане на общежитие в индустриален парк. Моля ви се! Или един конкретен жп проект като референтен за изграждане на довеждащи жп линии до парковете. Тези неща трябва да се проверяват и те биха подобрили според нас по-доброто изхарчване на парите и съответно дават място за вътрешно прехвърляне в плана, ако това беше направено навреме. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Госпожа Безуханова.
САША БЕЗУХАНОВА: Както казах, през март миналата година ние създадохме Коалиция за зелен рестарт и активно потърсихме господин Дончев и екипа, който работеше към онзи момент по програмата през месец август с първото ни становище, което съдържаше 160 различни идеи. Имахме среща с този екип. На онзи етап ние предложихме и настоявахме за това да се създаде различен тип публичен проект и да се дефинира друг подход към подготовката на плана, а именно: да имаме конкретни национални цели, да се подготвят серия от мерки, реформи, инвестиционни мерки, включително публично-частно партньорство и едно сканиране, мапиране на това кой в момента докъде е стигнал и би могъл да допринесе в този план. И да се осигури много ясен публичен процес с принципи кой може да участва, как и що. Водени сме били от разбирането, че действително този план за възстановяване и развитие с дефиницията си е една възможност България да излезне от ролята на последна в класациите в Европа и да направим скок, залагайки на тази част от иновативен процес, от зелена експертиза, която има.
За съжаление, такъв процес не беше предложен, не беше дефиниран. На https://www.strategy.bg/ имаше възможност да се публикуват становища, което ние, както и много други организации, направихме. И нямаше обратна връзка за това кои и по какви критерии са взети предвид.
Ще спомена два дефекта в този план. Единият е, че той е механичен сбор от проекти. И вторият е, че той подменя визията и мисията на комисията да подкрепи индустрията, залагайки основно на проекти, движени от държавната администрация.
Това е нашата опитност с процеса.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Господин Стайков.
КАЛОЯН СТАЙКОВ: По въпроса със заемния ресурс – това наистина е интересно. За сравнение Германия е подала план, сумата на който излиза всъщност извън средствата, които й се полагат, и разликата ще бъде финансирана от нейния държавен бюджет. Тоест виждаме, че има примери на страни, които са много по-амбициозни в политиката си, особено по отношение на възстановяването и трансформирането на икономиката, което отново ме връща на първоначалната ми теза, че Планът всъщност не е достатъчно амбициозен, липсват доста неща в него.
Моето лично обяснение е, че, първо, такива проекти за финансиране с дълг всъщност са по-трудни, администрацията не е готова за тях. Видяхме при присъединяването на страната към Европейския съюз колко време отне всъщност да се свикне с оперативните програми. Вече беше натрупан опит – вторият и третият период минаха по-различно. Най-вероятно нещо подобно ще се повтори и сега, още повече че вече няма да става въпрос просто за усвояване на средства, а говорим за реален проект, който може сам да се издържа. Все пак тези средства рано или късно трябва да се върнат, тоест това вече не са грантове. Говорим за бизнес-планове, парични потоци и така нататък, което е нещо много по-сложно.
Пак казвам – според мен това ни връща на основната хипотеза, че всъщност правителството не е готово за такива неща. Както и господин Ковачев каза, не се вижда желание и опит да се привлекат частни инвестиции, тоест тези средства да генерират допълнителни инвестиции, което е изключително странно, тъй като както на европейско, така в голяма степен и на световно ниво България със сигурност не е изключение в този аспект. Инвестициите не се възстановиха след икономическата криза от 2008 – 2009 г. Тоест все още има опити, желание и се търсят инструменти да се насърчат частните инвестиции. От тази гледна точка притесненията за прегряване на икономика изглеждат малко странни. Хипотетично, естествено, такова нещо винаги е съществувало, както съществува и рискът при твърде свободна парична политика рано или късно да има инфлация, само че и това не го видяхме в последните десет години.
Наистина е странно, като че ли има липса на достатъчно амбициозен подход при тези неща. И пак казвам: не е задължително тези средства просто да се дадат за саниране, за изграждане на инфраструктури и нещо друго. Могат да се търсят варианти те да се използват като първоначална стъпка за въвличане на частни инвестиции в тези проекти. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, само да напомня, че в 16,00 ч. започва другата комисия по ревизията и немалко от нас са обвързани в съдбата и с нея.
Заповядайте.
МАРИАНА ПИСАРСКА: В потвърждение на това, което чухме досега, ние също депозирахме нашето становище на https://www.strategy.bg/ и всъщност това беше единствената възможност за консултации с неправителствения сектор и заинтересовани лица – нещо, което беше условие от страна на Европейския съюз, с широко включване на всички гледни точки и гражданския сектор в обсъждането на плана. Това не се случи – това е нашето впечатление. Нещо повече – пред мен е писмо, което сме изпратили до министър-председателя на 7 декември, в което също обръщаме внимание върху това, което сме предложили, че няма обратна връзка, включително и 7-те процента, за които вече споменах, за сумата, която би трябвало да бъде заделена конкретно за деца, мерки и политики за деца. Така че предстои след депозирането, ако до 30 април все пак нашият план замине за Брюксел, ние и на европейско ниво да продължим да дискутираме тази тема.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Вчера имахме много интересен разговор с вицепремиера Дончев, от който разбрахме, че тази предварителна оценка, в която той внася плана, не е по Регламент, а е възможност, която дава Европейската комисия. Питахме го колко дълго ще продължи тя? Той първоначално не ни отговори, но после каза, че очаква да е две-три седмици.
И сега един важен въпрос. Може би част от Вас си мислят, че така е подаден планът и след това остава в Европейската комисия. Изрично го попитахме. Той каза: не, след предварителната оценка се връща обратно и следващото правителство, било то служебно или редовно, в зависимост от ситуацията, не знаем още каква ще бъде, трябва да го подаде отново в Европейската комисия. Тоест ще има следният сложен въпрос: дали да бъде преработван този план след тази предварителна оценка? Ако има забележки към него от страна на Европейската комисия, разбира се, трябва да бъдат отстранени, но слушайки Вашите много бележки, има такава възможност за допълнителна преработка, допълнение от следващия кабинет. Тоест това важно решение предстои да бъде взето и то ще бъде до голяма степен решение на следващо правителство – дали да допълни или да внесе този план? Но имайте предвид, че неговото даване за предварителна оценка не е окончателното внасяне в Европейската комисия.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Заповядайте.
СИМОНА ВЕЛЕВА: По отношение на въпроса Ви за взаимодействието и въобще обратната връзка, аз бих искала да допълня, че миналата година беше приет един закон, с който се създаде Съвет за развитие на гражданското общество, тоест имаше институционализиране на диалога между гражданското общество като такова и държавата, от друга страна. Въпреки че имаме Закон, въпреки че бяха избрани организации, и то изцяло на вотен принцип, бяха подкрепени от други организации, които да представляват неправителствения сектор в този съвет, до ден днешен той не е конституиран и не е започнал своята дейност. А от такъв диалог между гражданското общество и гражданските организации и държавата има огромна нужда.
В допълнение на това, което казах, по отношение на взаимодействието между държавата и гражданския сектор, не става дума просто за грантово изсипване на суми към неправителствени организации. В никакъв случай! Става дума за работа на терен с онези организации, които виждат реалните проблеми, имат реални решения и работят с бизнеса. Българският дарителски форум обединява именно големите бизнес дарители – бизнесът, който дава дарения в отделните сфери тогава, когато държавата не може да се справи.
Ето защо апелирам да се мисли за изграждане на инфраструктура, а на второ ниво да се даде старт на този съвет, ако не от това, от следващото правителство, защото то вече съществува, просто трябва да заработи. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви много.
Заповядайте.
ЖИВКА ЖЕЛЕЗОВА: Благодаря Ви.
Чухме от Вас становища, препоръки по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост. Моят въпрос, защото разбрах от някои от Вас, че всъщност обратна връзка, диалог липсва – факт, въпросът ми към Вас е: има ли препоръки, тъй като Планът за възстановяване и устойчивост е претърпял промени, считано от 30 октомври, през месец февруари и последният вариант, който е внесен през месец април, Вие асоциирате ли се с тези промени? Някой от Вас вижда ли промяна в различните стълбове, които са внедрени? И ако да, моля да каже, че всъщност такава промяна има. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Заповядайте.
ИВАН ВАСИЛЕВ: Забелязахме положителна промяна в средствата, които са по стълб „Иновативна България“, които бяха доста по-малко в първата версия на плана. Във втората и в третата версия те се увеличиха за сметка на парите за саниране. Явно все пак има някаква чуваемост.
И тук искам да споделя всъщност нашите взаимодействия с екипа на господин Дончев, който подготвяше Плана. Изпратихме многократно, първо, становище, заедно с госпожа Безуханова и коалицията „За зелен рестарт“, след това подготвихме различни проектни предложения по предложената рамка, която е за кандидатстване с проекти. Няма обратна връзка от екипа на господин Дончев, както и от други членове на правителството. Така че това е нашето впечатление за комуникацията между кабинета, който изготвя плана, и конкретно Българската стартъп асоциация.
Относно дълга, според нас колкото по-амбициозен е планът, толкова по-добре. Ако средствата, които са заложени като възможност за изтегляне на допълнителен сравнително евтин заем, ще помогнат за това планът да е амбициозен и наистина парите бъдат обвързани с реформи, а не просто бъдат раздадени, това за нас би имало положителен ефект. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
СИМЕОН ЕВТИМОВ: От Движение за европейско развитие на българските железници.
Бих искал да отговоря на Вашия въпрос с констатацията, че за периода, който беше даден за корекции, поправки на плана дори имаше десет въпроса от страна на Европейската комисия, които бяха зададени по отношение на транспортната свързаност в този план, и на които, за съжаление, в последната версия на Плана ние не намерихме нито отговори на тези въпроси на Европейската комисия, нито някакви съществени промени в Плана, които да показват, че тези въпроси са взети предвид.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Младенов.
СТАНИСЛАВ МЛАДЕНОВ: От БАКЕП между първия и втория вариант ние изпратихме множество коментари, заедно с АИКБ и КРИП, имахме съвместни взаимодействия, вследствие на което виждаме едно увеличаване на средствата за Фонда за технологична модернизация и за декарбонизацията, където първоначално бяха заложени 10 млн. лв. Сега са 20, имаме удвояване, което пак е смешно. Дали притежаваш един или два бонбона – то е същото.
Това е като взаимодействие. Оттам нататък нямаме друго положително нарастване в каквато и да е посока. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Господин Ковачев.
ПЕТКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Всъщност малкото положителни примери, като че ли бяха казани тук. За съжаление, аз ще кажа лошата промяна в транспортната свързаност. Господин Евтимов може би също я знае ясно. Вместо първият вариант, в който транспортната свързаност беше изцяло насочена към жп финансиране, в третия вариант видяхме вече, както споменах, третият лъч на Софийското метро. Много странен проект за зелена свързаност – градска и междуградска, с едни кръгли 100 млн. лв., които са абсолютно необосновани в проектния фиш. И някакви реформи на пътната безопасност, заради което, ако имаше Транспортна комисия тук, щях да препоръчам да повикат госпожа Малина Крумова да даде отчет какво точно са направили досега нейната супер агенция по безопасността, че още ще ги реформират.
Ще завърша с едно изречение, господин Ганев, защото е важно. Третият лъч на Софийското метро е бил отказан, доколкото имам информация, да влезе в Оперативната програма „Транспорт и транспортна свързаност“, заради това че София-град като NUTS-3 регион е над 75% БВП – средното на Европейския съюз. И сега очевидно е, че господин Дончев се опитва да го прокара, като вратата е затворена, през прозореца, тоест през плана. Вероятно Комисията няма да допусне и оттук да бъде финансирано. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Само да кажа, че София като NUTS-3 е дори над 100.
Господин Дянков.
АПОСТОЛ ДЯНКОВ: Бърз коментар на въпроса на госпожа Желязова относно „Зелена България“ по която работим.
Многобройни предложения направихме и виждаме, че бяха възприети като език в плана. Примерно базираните на природата решения ги има вече в плана. А когато казахме, че там не е посадено дори едно дърво, сега има 150 хектара, които ще бъдат евентуално залесени. Но индикаторите и парите не отиват там, където са думите, тоест може би има малко повече зелен водород, но другите неща, които препоръчваме, които да са подкрепени с реални средства, както няколко пъти стана дума, тях ги няма.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Господин Стайков.
КАЛОЯН СТАЙКОВ: Според мен подобрение имаше между трите версии. Между другото, това беше становището и на синдикати и работодатели. И, както чухме, има и добри примери.
Моето мнение обаче е, че тези промени бяха по-скоро козметични от гледна точка на това, че цялостната философия на този план, не се промени, тя си остана същата. Просто бяха разместени пари от различни разходни пера, което при алтернативата все пак е някаква победа. Пак казвам: големият риск за този план е просто да се превърне в още една оперативна програма, в която пари се харчат. Тоест философията на Плана и предложенията, които бяха направени от много страни, в своята есенция всъщност не бяха отразени според мен, в което може би има някакъв смисъл, защото все пак администрацията е изготвила този план с една философия. Трудно е да си представя, че просто ей така ще получи сто становища и ще каже: ами да, има и по-добра философия. Това е всъщност големият проблем.
Ако мога да се върна на въпроса на господин Димитров от одеве, че всъщност това правителство ще започне една неформална процедура, а следващото всъщност ще внася Плана, то това беше вярно в голяма степен и сега. Дали това правителство беше внесло Плана, а след това Комисията започва да го преглежда, намира кусури и казва: тук трябва да оправите тези неща, това пак щеше да е в градината на следващото правителство. От различни публични изказвания от представители на Комисията всъщност разбираме, че това ще е проблем за почти всички страни в Европейския съюз. Много от тях всъщност ще имат големи проблеми с приемането на Плана, тъй като те са изготвени при едни допускания от страна на правителствата, а Комисията има други виждания.
Така че в това отношение според мен не сме на някакво изключение, което не е успокоително, но в крайна сметка това наистина ще бъде един от основните и първите приоритети на новото правителство, каквото и да е то. И пак казвам – там ключовото според мен е да се търси балансът между идеалните реформи, идеалните проекти и времевата рамка, защото времето също много ни притиска. Има доста ограничителни срокове, които в крайна сметка са свързани с възможностите, които планът предоставя. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Госпожа Безуханова.
САША БЕЗУХАНОВА: На въпроса на госпожа Желязова – това е третата версия на Плана и очевидно тя еволюира със сигурност в перспектива на коректния брюкселски език, на който е написана, но и предвид нашата активност аз мога да кажа, че някои от предложенията бяха отразени, най-същественото от които е, че се споменава намерение за интегритет между иновационни хъбове и индустриални зони, което е съществен напредък, макар и той да не е подкрепен с финансова програма, която да осигури този модел, но поне е споменато.
Също така ние много настоявахме за това да се въведат базовите понятия за индустрия 4.0, които отсъстваха в първа и втора версия на Плана. Те присъстват, взели са предвид и буквално е цитирано нашето предложение.
Същественото обаче е да препотвърдя и това, което по-рано казах, а и току-що колегата от ИПИ, тревожното в тази версия на Плана е, че няма качествени показатели за това как с конкретни инвестиции и реформи ние постигаме определен напредък. Такъв тип дефинирани цели няма. Има, разбира се, количествени измерители и рискът е България да остане номинално покрила изискванията на Европейския съюз по отношение на зелено и дигитално развитие, но практически това в интегритета му, дори и при пълно изпълнение на този механичен сбор от проекти, да не доведе до съществен напредък за държавата.
Аз много бих се радвала, тук може би и към Вас, господин Ганев, да се обърна, разбира се ние сме наясно, че тази работа е ангажимент на правителството. В момента правителството не е известно кое е, какво ще бъде – едно е в оставка, хвърчат връщани покани, за да се създаде кабинет, на което, разбира се, всички ние, гражданите на България, разчитахме, защото има нужда от правителство. И въпросът е дали в този период Вие имате намерение да поемете малко по-съществена функция по отношение на това да се стартира определен процес. Най-малкото аз съм изключително окуражена от днешната среща, защото се чуха безспорно много ценни идеи – виждам ресурс и капитал, с който могат, ако не революционни промени в Плана, то поне съществени подобрения да се направят, тъй че как бихме могли да продължим да работим, така че който и както да има формалната функция България да защити една по-качествена програма за бъдещето, каквато е мисията на този план.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Безуханова.
Ако от Комисията няма желание за думата, аз да отговоря на това. И ние сме малко в шегата, онзи ден беше, че сме в средата на мандата, към днес вече сме от доста превалили тази среда, изглежда, по всяка вероятност, защото винаги има някаква вероятност да се състави с третия мандат някакво правителство.
Това, което е нашата стратегия, е да се създаде едно голямо, богато досие на тези наши дискусии, обсъждания на Плана и то, първо, да бъде предоставено на българската публика, като част от документацията на Народното събрание. И, второ, да бъде изпратено в Комисията, за да чуе тя различните застъпени гледни точки. Особено ценно за нас беше тези въпроси и отговори, които всъщност са много полезни за изясняване на ситуацията.
Но, ако се премине към нови избори, тогава наистина цялата отговорност ще легне върху служебното правителство, особено по отношение на сроковете.
Предполагам, че Комисията ще е гъвкава при една такава ситуация. Знаем, че в Европа обикновено нещата са гъвкави, но най-вероятно ще се отиде, особено ако се чака нов парламент, който да формира стабилно правителство, ще се отиде на известно значително закъснение. И тук опираме до тази дилема – скорост срещу качество. Това обаче ще го решава следващият парламент, а там не знаем каква ще е ситуацията. Това мога да кажа.
СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Ако мога една вметка да направя.
Част от гостите, поне от това, което чух, предполагат, че след като Планът бъде предаден, Комисията ще изиска ред на брой промени. От това, което аз разбрах от изказването на господин Дончев обаче, гадая, е, че такъв няма да бъде случаят, и ще обясня защо. Досега е имало 38 срещи с представители на Европейската комисия, докато се е пишел Планът. Докато се е пишел Планът е имало конкретни идеи за промени, така че това последно внасяне се предполага, че ако има промени, поне лично мое мнение, ще са изключително малко на брой. Така че ако искаме ние да правим промени, това ще бъде изцяло наша идея, предполагам. Това е нещо, което мисля, че най-вероятно ще се случи.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: С това мисля, че с това изчерпахме тази точка от дневния ред.
Колеги, предполагам, че по точка „Разни“ нямаме идеи.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Само за колегите да кажа, че най-вероятно в сряда ще е следващото заседание.
С това закривам заседанието.


(Закрито в 16,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Ганев