---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л

№ 1


На 27 април 2021 г., вторник, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проект на Национален план за възстановяване и устойчивост, съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Георги Ганев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Уважаеми колеги, здравейте! Много ми е приятно да се видим. Понеже мина 14,30 ч. и виждам, че от поканените гости вече всички са налице, или най-малко представени, а има и кворум откъм Комисията, малко беше напрегнато, защото преди нас беше заседанието на Комисията по ревизията, но колегите са тук, вече можем да започнем с нашето първо заседание на Комисията по бюджет и финанси, на която беше разпределен Планът за възстановяване и устойчивост от ръководството на парламента. Всички знаем, че ситуацията е динамична. Един от въпросите е какво прави парламентът с този план и нашият отговор засега, без да сме го обсъждали официално в Комисията, е, че го обсъждаме. Консултираме се, питаме за мнения, за становища, за съвети.
Днешното заседание е обявено с две точки:

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Проект на Национален план за възстановяване и устойчивост, съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост.
2. Разни.
Госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин Председател.
От мое име искам да добавим в дневния ред два законопроекта, които са ЗИД върху един и същи закон – Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, предложенията са внесени в срок и би трябвало да бъдат разпределени към Вас. Моля да ги допълним, защото в единия от тях става въпрос за 50-те лева на пенсионерите, които да бъдат гарантирани след май месец, и в другия закон, разбира се, са част от мерките, които ние сме предложили за фирмите и самоосигуряващите лица, така че Ви моля да добавим тези две точки, защото са два отделни ЗИД-а, които сме внесли в дневния ред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Въпросът с внесени законопроекти стои по следния начин. Най-рано внесените законопроекти са постъпили в Комисията на 20 април и незабавно ги пратихме за становища към съответните органи на изпълнителната власт, както е по Правилник – чл. 79, ал. 2. Аз понеже съм нов си нося текста, заради това сме и поканили доста по-опитни от мен, да подсказват. Ето: „По законопроекти, влезли от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище до две седмици от поискването.”
По-нататък има ал. 8, което казва: „Липсата на становища не спира обсъждането”, но тълкуването от моите консултации с юристите е, че тази липса не е пречка след изтичането на двете седмици. Преди това трябва да се чуе дали ще има становище от съответните органи на изпълнителната власт, поради което по-скоро – това важи, за съжаление, за всички внесени законопроекти от народни представители, които общо-взето всички до един при нас са за изменение и допълнение на вече съществуващи закони, трябва да изчакаме становищата. Сега, ситуацията е екстрена, ако Комисията реши да обсъждаме и такива неща… (Реплики.)
Да, разбира се, помощ приемаме всякаква.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Законопроектът разпределен ли е от председателя на Народното събрание?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Да, да, при нас е.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: При нас е разпределен. Окей.
Това исках да питам само, защото, ако не е разпределен, не може да…
МАРИЯ КАПОН: Разпределен е.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Имаме законопроекти, мисля, че са над десетина и всички вече са пратени за становища, включително …
Според мен, доколкото разбирам процедурата, наистина трябва да изчакаме. Ако не получим становища в двуседмичен срок, тогава вече това не е пречка да обсъждаме.
МАРИЯ КАПОН: Господин Председател, моля да подложите на гласуване. Ние сме в екстрена ситуация, извънредна така или иначе, времето, в което ще работи това Народно събрание, не е ясно и затова смятам, че е в интерес на всички колеги от всички парламентарни групи законопроекти, които са разпределени, да започнем да ги гледаме в хода, разбира се, Министерският съвет и ресорният министър могат да представят своите документи. Така че Ви моля да подложите предложението на гласуване.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема колежке, по принцип сте права, тъй като не разполагаме с много време и има неща, които трябва да се приемат спешно, но, за да стане това, трябва да имаме списък на всички законопроекти, за да преценим кой от тях е най-важен. Защото това, че аз предлагам, или Вие, не значи, че е най-важният проект. Ние сме дали три законопроекта, не твърдим, че са най-важните, но са много важни. И сега как ще се ориентираме кой ще разглеждаме пръв?! Затова Ви предлагам следното: нека да огледаме тези законопроекти, да получим списъка им, и не пречи да се събираме, ако трябва всеки ден или през ден, както решим. Защото, ето, Комисията по проверката, като гледам всеки ден – утре пак ще имаме заседание. Но иначе няма как, който пръв предложи, първият законопроект да се разглежда.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря много.
Аз се присъединявам към това. Може би понеже днес нямаме готовност, въпреки че аз разпратих на парламентарните имейли на всички членове на Комисията досега постъпилите законопроекти, които са разпределени към нас, т.е. Вие би трябвало да го имате този списък, но наистина на утрешното заседание да гласуваме дали изобщо ще разглеждаме внесени законопроекти преди да дойдат становищата, въпреки неизтичането на двуседмичния срок или не. Това би било моето предложение – да вземем това решение утре за всички или да решим кои са най-важните, защото в момента нямаме готовност.
Предлагам на гласуване Вашето предложение към днешния дневен ред да се добави…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Исках само да поясня нещо и да предложа на Комисията процедурно, то е в унисон с това, което Вие казахте.
Законопроекти, които имат отражение върху бюджета, тоест черпят ресурс от бюджет или от един от трите бюджета, задължително със становище на Министерството на финансите. Законопроект да се гледа в Бюджетна комисия, който има отражение върху един от трите бюджета, никога не е гледан в Бюджетна комисия без становище. Това становище може да бъде взето за 24 часа, може да бъде взето в хода на работата, може да бъде изискано по-бързо, но сега да гласуваме законопроект, който има пряко отражение най-малко върху един от трите бюджета, големият, няма как – аз съм против това. С всичкото ми уважение към колежката Капон и ясното съзнание, че Законопроектът й е важен. Без бюджетно становище не можем да направим това.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Предлагам да гласуваме.
МАРИЯ КАПОН: Важно е, господин Председател.
Аз съм абсолютно съгласна, че трябва да има становища на Министерството на финансите, но ние тези становища можем да ги чакаме и месец. Моля Ви, Вие като председател на Комисията да изискате в спешен порядък тези становища, особено що се касае до добавката и компенсациите за пенсионерите, които ще се изплащат с 50 лв. в рамките до края на годината. Знаете, че това иска определена процедура, не можем да го отлагаме. Ясен е капанът, който е заложен от страна на Министерството на финансите и въобще от Министерския съвет за служебния кабинет, затова Ви моля да гласуваме днес, но до утрешното заседание да имаме някакво становище принципно, защото съм убедена, че от колегите, няма значение от коя парламентарна група, искат да бъде решен този казус. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви. Ангажирам се да изпратим още днес като свърши заседанието искане – не знам доколко можем, защото те все пак разполагат с тези две седмици по Правилник, да ни го пратят възможно най-скоро.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон в дневния ред да влезе като втора точка, „Разни” да стане трета, предложението да се разгледат двата законопроекта,които тя спомена.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 16.
Не се приема.

Продължаваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ, СЪГЛАСНО РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/241 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 12 ФЕВРУАРИ 2021 Г. ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ. (Председателят Георги Ганев изчита списъка с гостите.)
Как планираме да протече днес това обсъждане?
Идеята е следната: ще дадем думата на господин Томислав Дончев за десет минути, десетина, да представи Плана в неговата стратегическа част и доколкото е възможно в някаква конкретика след това ще има възможност от Комисията да се задават въпроси към целия екип, не само към господин Дончев, две минути за въпроси, три минути за отговор¸две минути за реакция по отговора на всеки въпрос. След това ще преминем към изслушване на позициите и становищата на другите наши гости и, при интерес от Комисията, пак ще влезем в режим на задаване на въпроси и получаване на отговори. Ще опитвам да следя времето относително стриктно, защото могат да се проточат твърде много нещата, но с удоволствие давам думата на господин Дончев да ни представи Плана за възстановяване и устойчивост във варианта, който е в момента.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми, господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Десет минути, разбира се, е безкрайно недостатъчно време за представяне на Плана. Моето предложение е, ако се солидализирате с него, аз да се опитам да акцентирам върху това, което не е пряко видимо от всички публични документи, които са публикувани, и може би да насоча малко повече внимание върху процедурата понеже по отношение на нея все още забелязвам по публичните коментари има доста неясноти. Ако времето позволи, може би да бъда допълнен в краткото си изложение от господин Гладнишки, който би представил в рамките на минута европейския контекст и комуникации с Комисията, особено по отношение на обвързаните с Плана реформи, заместник-министър Ангелиева, която да представи съвсем накратко един от основните акценти в Плана, свързан с образование, иновации и икономическа трансформация, и заместник-министър Станков, който да представи другия акцент, свързан с политиките по декарбонизация. Всичко останало, надявам се, да бъде разяснено във всички въпроси, които ще бъдат повдигнати в залата. На разположение сме колкото е необходимо, за да отговорим на всички въпроси.
Работата по Плана започна през лятото на миналата година, много преди да бъде приет приложимият регламент, още при първите политически анонси. Тогава мобилизирахме целия ресурс, с който разполага държавата, имам предвид министерства, агенции, дадох задачите да бъдат генерирани проекти спрямо анонсите за политическа рамка на Плана. Бяха генерирани 107 подобни проекта, някои от тях ревизирани, някои от тях бяха върнати като недопустими или неприложими, или несъответстващи на целите на Плана. Напомням – целта на Плана в един и същи момент да акцентира върху икономическото възстановяване, в същото време в малко по-дълъг хоризонт икономическото развитие, и в същото време реформа.
Във финалния вариант в Плана, искам да бъда конкретен и да спомена числото, са попаднали 49 големи инвестиционни приоритета или проекта и 37 реформи.
От изключително голямо значение, когато коментираме Плана, е яснотата за цялата констелация от документи и финансови инструменти, които са налични, защото сепаративното вглеждане в Плана не позволява да се даде яснота за цялата картина. България до 2030 г. има право на 50 млрд. лв. с различни източници. Давам пример, тук ще говоря в евро – 9 млрд. евро са числата, свързани с Кохезионната политика, преките плащания са малко над 5 млрд. евро, Фондът за справедлив преход, или така нареченият JTF инструментът, който трябва да финансира всички конкретни мерки и мероприятия, свързани с политиките по декарбонизация и така нататък, и така нататък. Планът фактически е една четвърт от този разполагаем ресурс.
Една от първите теми, с които се сблъскахме, е относително неясната граница между така наречената допълняемост и демаркация, защото първите анонси от страна на Комисията бяха, че в Плана трябва да попаднат само дейности и мероприятия, които не се финансират от другите инструменти, не се финансират от JTF, не се финансират от оперативните програми. Впоследствие по време на преговорите тази позиция беше смекчена и, както може да забележите, след дълги разговори със синдикални, работодателски организации, в Плана попаднаха нови фондови, които в някаква степен допълват, не казвам дублират, инструменти, които ще са налични по оперативните програми, имам предвид мерки за подкрепа на бизнеса, мерки за подкрепа на социалното включване. Опитахме в краткото време, с което разполагахме – осем месеца, да организираме много високи нива на публичност, десетки дискусии, секторни, общополитически. Като резултат от всички дискусии получихме над 90 предложения от различни организации. Направихме необходимото тези, които е възможно, да бъдат взети предвид. Това, разбира се, е невъзможно в цялост, доколкото голяма част от предложенията са взаимно изключващи се.
Към момента, поне в зряла фаза, в напреднала степен на съгласуваност с Европейската комисия, понеже една от основните теми, която беше коментирана е срокът 30 април, от всички анонси от страна на Европейската комисия, включително и официални съобщения, срокът 30 април би следвало да се третира като инструктивен. От едно съобщение на Европейската комисия отпреди няколко дни крайният срок, в който държавите могат да предоставят планове, е 2022 г. – повтарям, 2022 г.
Към момента имаме внесен един план – това е Планът на Португалия. Малко или много, за мен това е политически знак. Тези, които познават европейските политики, ще разберат какво имам предвид. Седемнадесет държави членки са на сходното положение, на което сме ние, тоест имат зряла версия на Плана, който е в режим на съгласуване с Европейската комисия. Доколкото ние сме информирани, има 6 държави членки, които са внесли писмени предложения по отделни компоненти, свързани с техните планове, четири държави членки са представили само структура на Плана. Предполагам впоследствие в режим на въпроси и отговори ще има възможност да дам още разяснения, свързани с процедурата.
Само да се върна малко на концептуалната логика при разработването на Плана. Понеже един от основните въпроси в началото, при очертаване на концептуалната рамка, беше предизвикателството да не се влезе в капана на нуждите. Какво има предвид? Ако гледате нуждите по сектори, мога да маркирам: пътен, железопътен, енергийна ефективност, енергетика, социално включване, всеки от тези сектори, нуждите, ако искате недофинансирането на политиките само в един сектор, многократно отхвърля средствата, които са разположение по Плана. Примерно само за водния сектор – необходимите средства за цялата ВиК и инфраструктура да бъде приведена в такова състояние, каквото всички очакваме, са около 10 млрд. Затова се опитахме да планираме един полиси микс от ключови, фокусирани инвестиции в различни сфери, базиране на допускането, че това трябва да е катализаторът, който ще способства възстановяването, ще върне икономическия растеж и в същото време ще спомогне няколко ключови трансформации – дигиталната, икономическата, може би най-голямото предизвикателството политиките по декарбонизация, с важното уточнение, че Планът в никакъв случай не е единственият инструмент, който трябва да финансирани политиките по декарбонизация. Те се подкрепят и от оперативните програми, и от специалния фонд за справедлив преход.
Пилотното предложение на Европейската комисия е Фондът за справедлив преход да бъде прилаган по отношение на три района в България, говоря за Кюстендил, Перник и Стара Загора, където има концентрация на мощности, които произвеждат електроенергия от въглища, доколкото все още ние не познаваме всички параметри на зелената сделка. Ние ги познаваме по отношение на енергетиката. Все още няма яснота какви ще бъдат параметрите по отношение на транспорта, все още няма яснота какви ще бъдат по отношение на селското стопанство. Дълги месеци водихме преговори с Европейската комисия дали обемът на реалния темп би могъл да бъде увеличен. Не че основната част от финансирането няма да отиде специално в Стара Загора и Кюстендил, или в Перник, но да имаме гъвкавост, да можем да предприемаме мерки и по отношение на други райони.
Може би господин Гладнишки да ме допълни, с надежда да бъдем кратки и да влезем в срока, който ни даде господин Председателят.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: И ние можем да сме малко гъвкави.
АНТОН ГЛАДНИШКИ, главен експерт, Централно координационно звено: Добре, благодаря.
Ще се опитам максимално стегнато и наистина ще по-голяма част от изложението след това евентуално с възможност в дискусионен режим при повдигнат адрес да адресирам. Съвсем в началото няма да е излишно да направя една обща бележка. Инструментът за възстановяване и устойчивост не е насочен непременно само и единствено към преодоляване на ликвидни трудности на бизнеса или определени групи от обществото, засегнати от пандемията или от свързаните с нея мерки, които са предприемали различните държави членки.
Говорим за такива мерки, които адресират ликвидните проблеми на бизнеса или определени групи в обществото, и търсят трайни ефекти, каквито биха били наблюдавани и след, отвъд хоризонта на мерките, които в крайна сметка са включени в съответните национални планове за възстановяване и устойчивост. Тоест говорим за мерките, които водят до повишаването на общия икономическия потенциал, говорим за мерките, които водят до повишаването на икономическата и социалната устойчивост към шокове, съобразявайки се, разбира се, и с ограниченията, зададени от курса към Зелената сделка, цифровата трансформация, зелената трансформация.
Тези трайни ефекти, за които говоря, и мерките, които са насочени към търсенето на такива трайни ефекти, също не са с безкрайна възможност за творчество от страна на държавите членки. При търсенето на тези трайни ефекти се предполага, че службите на Европейската комисия, с които ние сме поддържали връзка, и ние, както и другите държави членки, търсят адресирането на посочените от Европейската комисия и от Съвета, в рамките на упражнението, наречено европейски семестър, структурни предизвикателства в икономиката.
От националните планове за възстановяване и устойчивост, от ресурса, посветен на борбата с последствията от кризата, се очаква да бъдат адресирани всички или значителна част – тук цитирам и Регламента, с ясната идея, че значителна част е малко субективно определена, но все пак всички или значителна част от специфичните препоръки на Съвета, отправени към конкретна държава членка в рамките на последните два цикъла на Европейския семестър – това е 2019 г. и 2020 г. При това начинът на реакцията и начинът, по който икономиката би реагирала на мерките, които са включени в Плана за възстановяване и устойчивост, трябва да е такава, която да води до елиминиране на съответните предизвикателства. И за непредубедения и незапознатия слушател няма начин да не е ясно, че ресурсът, който има, посветен, поне в български контекст – тези 12 млрд. лв., няма как да стигнат за пълно, цялостно елиминиране дори на едно структурно предизвикателство. Така тук, че в разговорите със службите на Европейската комисия и оценката, която съответно ще направи на съответните национални планове, трябва да сме наясно още от самото начало, че тя трябва да направи компромис с търсеното от законодателя цялостно елиминиране… (Срив в системата.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, гости, колеги! Бих допълнила вицепремиера Дончев и колегата Гладнишки само с още едно много важно нещо, а то е освен да покажем вече в ход реформи и планирани реформи в дадените сектори, беше много важно да покажем и бързина, и зрялост на инвестиционните намерения, които имаме, така че да може наистина да се усети този планиран финансов ресурс бързо от всички в системата. Не мога да скрия и да бъда благодарна от факта, че „Иновативна България“ – първият стълб, води програмата. Именно това е големият стълб, посветен на човешките ресурси, индиректно и директно важни за подобряване както на бизнес средата, на икономическото възстановяване и развитие на България, но и разбира се, подобряване качеството на живот в страната. Планирани са 1 млрд. 500 хил. лв. в сектор „Образование и умения“. Те са свързани с повече от шест структурни реформи. Трябва да подчертая, че три от тях са вече в ход и реално имаме сертифициране и признаване както от страна на Европейската комисия, още по-важно, от другите държави-членки в Съвета на Европейския съюз, че България се справи с едно от големите предизвикателства в сектора, а именно да предложи стратегическа рамка за развитие на образованието и обучението, както след дълги години с консенсус с висшите училища в България, академичния сектор, бизнеса и другите наши партньори – работодателски организации и синдикати, успяхме да предложим Стратегия за развитие на висшето образование и промени в Закона за висшето образование, обърнати за връзки с бизнеса.
Бих казала, че инвестициите, които планираме в „Образование и умения“, може би първият прочит е повърхностен, дотолкова, доколкото вижда само образователна инфраструктура, но какво по-важно от инвестиции за създаване на една модерна, привлекателна среда за нашите деца? Всъщност ние не предлагаме чисто и просто само саниране и външна облицовка на същите тези детски градини и училища, ние създаваме, първо, изграждането на нови такива обекти, защото липсват, особено в големите градове, но ние предлагаме и друго – в цялата страна, във всяка една община и всяко едно училище, изграждането на стем среда, тоест преформулирането, преструктурирането, изграждане на благоприятна архитектурна, но и програмна среда за стимулиране на изследователските умения, дигиталната креативност и работата в екип на децата и техните учители. Благодаря на Националното сдружение на общините. С тях също проведохме много важен разговор. Все пак да обърнем внимание на това, че не може постоянно да натоварваме всички инвестиции в образователна среда само и единствено на общинско ниво. Всеки един регион, всяко едно населено място в България се нуждае от един системен подход, защото достъпът до образование и качеството на образование е национален приоритет и следва да се осигури на национално ниво.
Бих казала, че всички тук трябва да изпитваме гордост, че науката и иновациите заемат достойно място в Плана за възстановяване и устойчивост.
Благодаря на всички мои колеги не само от Министерството, а и извън Министерството на образованието и науката, Колегията, академичният сектор, че подкрепиха тази амбициозна реформа, защото икономическо възстановяване няма как да се случи без наука и иновации. Предложили сме няколко мащабни реформи, включително създаването на нов държавен орган, нов Закон за наука и иновации, и това ще направим чрез сериозни инвестиции в сектора.
И благодаря за споменаването за синергията с другите програмни инструменти. Все пак да подчертаем, че меките мерки, инвестирането в редица други важни дейности, ще се осъществи по Програма „Образование“ и Програма за наука, иновации и дигитализация в този сектор, който представих.
Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА ЖЕЧО СТАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости, колеги! Както и вицепремиерът Дончев спомена, средствата, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, се отпускат в насока стабилизиране на държавите след ковид кризата, в насока здравеопазване, образование, икономика, енергетика. Важно е да споменем, че по време на изработването на самия план в различните сектори постоянно се правеха обществени обсъждания, в които попивахме това, което е необходимо на неправителствените организации, на гражданите, така че да можем да отразим по най-добър начин техните нужди. Безспорно от ковид кризата най-голямо отражение имаше върху хората, бизнеса и регионалните власти. Точно в тази връзка сме насочили и помощта и инвестициите.
Два са основните стълба в съответствие със Зелената сделка, върху които Европейската комисия държеше да бъдат интегрирани в Плана за възстановяване и развитие, а именно Пауър ъп – Реновейт. В Пауър ъп са два подстълба, които са свързани със зелен водород и възобновяема енергия, а в Реновейт, както самата дума носи значението си, е свързано с реновирането, енергийната ефективност и комбинацията й с възобновяема енергия.
Естествено, на първо място, насочено към гражданите, средства, свързани с енергийна ефективност, защото, както и в Директивата за енергийна ефективност е написано, енергийната ефективност преди всичко това не е просто слоган, а нещо, на което Европейската комисия държи. Така че продължаването на Програмата за саниране, и то с темпове, които обхващат и еднофамилните жилищни сгради, и други жилищни сгради, които не бяха в обхвата на сега действащата програма, се приветства от Европейската комисия. Безспорно тя се надгражда с допълнителни инвестиции. Става въпрос за възобновяема енергия. Независимостта на всеки един от битовите потребители да има възможност сам да произвежда своята топло или електроенергия – до 4000 лв. за производство на електроенергия за фотоволтаични инсталации до 3 киловата и 1250 лв., свързани с производство на битово гореща вода.
Тук е важно да споменем, за да не влизаме в колизия с други енергийни източници, тези потребители, които не са присъединени към топлофикационните дружества или към газовите дружества, ще имат възможност и за достъп до тези средства за възобновяема енергия, като там очакваме приблизително около 10 хиляди домакинства най-малко да се възползват от това.
Продължаваме с колегите от бизнеса.
Първо, искам да благодаря за конструктивния диалог, който имахме с тях. Безспорно стремели сме се през цялото време да обхванем техните нужди.
В сферата на икономическа трансформация има заложени 900 милиона, на първо място, насочени към технологичната модернизация, говорим за нови модерни машини, иновации – нещо, което да даде конкурентно предимство в момента, в който Европа и България излезе от коронакризата, нашият бизнес, който вече е инвестирал на територията на страната, да има възможност да бъде едни гърди напред. Естествено, не се ограничаваме само с машини, оборудване, ноу-хау и иновации, а даваме шанс на бизнеса, така да се каже, с един тласък за производство и енергийна независимост в производство на зелена енергия в комбинация с възможности за съхранение на тази зелена енергия, като естествено отпадъците, които остават след тяхното производство с възможности за рециклиране и превръщането им отново в суровина и повишаване на конкурентоспособността на производството, намаляване на енергийната интензивност и ресурсната интензивност са също от голямо значение. Безспорно дигитализацията, както в управлението с ERP системи от гледна точка мениджмънт на персонала, така и дигиталното управление на работните процеси също е заложено, киберсигурност, безспорно иновационните хъбове и цифровите хъбове са също нещо, върху което ще наблегнем, за да дадем шанс на бизнеса на територията на страната да е едни гърди по-напред от колегите в другите държави.
Един законопроект, който бе приет в последните дни на Четиридесет и четвъртото народно събрание, именно Законопроектът за индустриалните паркове, също е косвено обвързан с Плана за възстановяване и устойчивост, как след дефинициите, които имаме в Закона, в Плана се отпускат необходимите средства за техническата обезпеченост, изграждане на инфраструктура, газ, ток, пътища, пречиствателни станции, водопроводи. Така че в тази насока също се отпускат 416 милиона за ключови инвестиции, както за инфраструктура, така и за социални инвестиции, свързани с детски градини, училища, детски центрове, които да имат възможност непосредствено в тези индустриални зони да бъдат изградени. Естествено, тук говорим също и за допълнителни дейности, които са свързани също с иновации, развойна дейност, лаборатории, които също са допустими като оборудване на тези лаборатории, които също са допустими в този обхват.
Безспорно, както и вицепремиерът Дончев спомена, не можем да разглеждаме Плана за възстановяване и устойчивост като един самостоятелен документ. Той е обвързан и с Плана за справедлив преход, схемата за търговия с емисиите. Тук част от бизнеса също е задължено лице по тази схема. Така че сме дали шанс на бизнеса чрез пилотни проекти за производство на зелен водород, който пък обвързваме с реформа, свързана с Пътна карта за водорода, изграждане на първите по рода си на територията на страната газопроводи за пренос на зелен водород 175 км, 125 км до Маришкия басейн и 50 км до Бобов дол, Проект за модернизация и дигитализация на Електроенергийния системен оператор с възможност до 4000 мегавата присъединяване на нови мощности и повишаване на трансфера на енергия между системните ни връзки с до 1000 мегавата, без да се налага да изграждаме нова инфраструктура. Това са с няколко думи.
Отделно към общините, естествено, насочваме също средства за енергийна ефективност, болници, училища, детски градини и безспорно един от големите разходи на всяка една община, която от оперативните програми в момента, няма възможност за финансиране, затова сме търсили синергията, а именно насочване на средства за модерно енергийно ефективно осветление със система за мониторинг и в реално време наблюдение. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Председател, ако позволите, само две думи. За финал няколко важни уточнения. Аз коментирах пакета инструменти и по линия на кохезионната политика за следващия програмен период, и тези от Некс дженерейшън и имам важно уточнение е, че работата на нашия екип се е фокусирала върху разработването на план по отношение на безвъзмездната част от финансирането. Всяка страна има достъп до кредитно финансиране, квотата на България, която е достъпна, е 4 милиарда 549 милиона. Ние сме взели решение от кредитната част да не се възползваме. Това е първо, важно уточнение.
Второ, до момента при нас са постъпили предложения за около три пъти стойността на Плана. Три пъти – два пъти от администрацията, и още един план от независими организации.
И още едно важно уточнение, чисто процедурно – освен разработването на текстовете, освен разработването на конкретните проекти, има три важни процедури, които са преминати. Тоест финалната версия е минала през тях. Първата е изработването на система от индикатори. Тези индикатори не са чиновническа приумица, тези индикатори ще бъдат следени и при непостигането на някой индикатор има неблагоприятна хипотеза страната да се наложи да връща пари, първо. Второто е предварителна оценка на въздействието, която е направена от колегите от Министерството на финансите. И третото е един независим анализ на ценообразуването, което е направено от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“.
В стремежа си да бъда кратък трябва да спра до тук. Благодаря. На разположение сме за въпроси.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Много Ви благодаря.
Както вероятно всички забелязахте, времето отиде малко по-дълго, но според мен беше много ценно да се чуят и тези съкратени варианти на представянето на Плана.
Колеги, отварям възможността да задавате въпроси към екипа – към господин Дончев или към неговия екип.
Заповядайте, господин Данаилов.
Моля, представяйте се, с оглед стенограмата. И понеже някои сме новобранци, не познаваме всички, моля Ви да се представяте.
ПЛАМЕН ДАНАИЛОВ: Добре, ще започна с представянето. Пламен Данаилов от „Има такъв народ“.
Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми госпожи и господа, имам следния въпрос към Вас. Да, Вие сте прав – срокът от 30 април е ориентировъчен и не е краен. Това е последно, което е написала Комисията. Но също така при внасяне на Плана има и друг допълнителен срок, през който трябва да мине за одобрение, който е ориентировъчно около пет месеца преди да бъдат предоставени първите средства.
В тази връзка моето питане, тъй като Планът е в правомощията на правителството, тоест в неговите права и задължения, каква е готовността на правителството да внесе Плана, кога може да се очаква, че ще бъде готово правителството да внесе Плана, и какви са целите, които е поставило правителството във връзка с това, че може два пъти в годината максимум да се иска предоставяне на средства? Как са разработени и залегнали ли са те в Плана? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Господин Дончев, как предпочитате – да се натрупат няколко или въпрос по въпрос?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Според мен, господин Председател, ако групираме по два-три въпроса, ще има малко по-голяма експедитивност. Ще се постарая да отговоря на всеки.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Добре. Мартин Димитров
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Дончев, колеги! Тук е много важно, господин Дончев, да се внесе повече яснота по цялата тема и аз се присъединявам към господин Данаилов, ще доразвия дори неговия въпрос, защото виждате, че няма отговори на няколко ключови неща. Например би трябвало в процеса на консултации, в който могат да бъдат давани предложения към този план, да има някакъв срок. Това го няма. Много хора не знаят докога могат да правят предложения по третата версия вече на Плана.
На следващо място, трябва да има приемственост между евентуално различни правителства. Няма значение докога сте Вие, какво ще бъде следващото правителство – това би трябвало да няма значение по този въпрос. Би трябвало това да е наднационален консенсус и би трябвало Вие наистина да кажете, ако Вие сте, защото, дето се казва, не е ясно кога кой мандат ще бъде прекратен, кога ще имате готовност този план да бъде внесен пред Комисията? Примерно да кажете: до еди кой си май приемаме консултативни предложения, примерно синдикатите и работодателите, браво на тях, консенсусно са предложили общи мерки, което показва отговорно отношение към темата, да кажете примерно до еди кой си май приемаме предложения, а готовността ни за внасяне, ако сме ние, е към еди каква си дата. Тоест това трябва да бъде изяснено, защото твърде много този въпрос остава висящ и се казва следното – че сроковете са инструктивни. Хубаво са инструктивни, колеги, обаче можем и да загубим тази година. Тоест, ако прекалено много се закъснее, независимо какви правителства ще има, се закъснее с внасянето на Плана, примерно бъде внесен така, че да не може да бъде разгледан на следващия Съвет, можем ли да си позволим основни проекти да не започнат през тази година, което е свързано с влизането на пари в икономиката, свързано е с правене на реформи и е свързано с това икономиката да започне да расте по-бързо, тоест с доходите и всички останали въпроси.
Така че, господин Дончев, аз Ви призовавам в посоката на това, което каза и господин Данаилов, да кажете, ако сте Вие, какъв е Вашият план? Тоест да направите следващата крачка и да кажете докога могат да се правят консултации, в смисъл предложения по третата версия, кога Вие бихте имали готовност този план да бъде внесен? Моля Ви, не отговаряйте, че ще чакате следващото правителство, което да вземе отношение по темата. Всяко едно правителство трябва да носи своята отговорност, пък като дойде следващото, и към него ще зададем същите въпроси, и то ще поеме своята отговорност, когато дойде то. Но тази конкретика е необходима, защото нещата как изглеждат от страни – че никой в момента не желае да поеме отговорност от изпълнителната власт и казват: отворен е въпросът. Тоест днес бихме били много полезни, ако повече яснота бъде внесена. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Дончев, колеги! Два кратки взаимосвързани въпроса.
Първо, ясно е, че пакетите и за Зелена енергия, и за технологично обновление, са свързани с енергетиката. И знаем, че България има един сериозен проблем с ТЕЦ-те, които очевидно историческият хоризонт дали е 5, 10, 15 години, но той ще бъде изчерпан скоро. В тази връзка, коментираше се в Европейския съюз дали могат да се използват средствата, които предоставя Европейският съюз по този пакет, за ядрена енергетика трябваше да се вземе решение преди няколко дни, и природен газ, особено природният газ е свързан с „Марица изток“, ТЕЦ-те, ако може да ни дадете информация в разговорите с Европейския съюз как вървят нещата в тази посока и доколко гъвкави можем да бъдем, да реагираме, ако тези разходи, ние сме ядрена държава все пак, енергетика, могат да бъдат използвани в тази сфера? Това е като уточнение и допълнителна информация, която ще е важна и за нас, и за бъдещото управление.
Второто, въпросът е дали има сметки, понеже не видях в Програмата, може би в тази програма няма в такава степен, но например сметки от това какви средства ще бъдат освободени от бюджета, за да не ползваме кредитите, за които Вие споменахте? Това е въпрос на отделна дискусия – дали трябва или не трябва да се използват, но сега нямаме време за това. Но, ако се освобождават средства, които да ползваме, например административна реформа и дигитализация – никъде не видях примерно администрацията ще се намалява ли, няма ли да се намалява или ще се разширява? Защото тук чух, че ще се правят и нови държавни агенции. Защото ние вече сме похарчили, нали, едни твърдят два милиарда – дали са два милиарда или един за цифровизация на управлението, такава завършена няма. Има ли някакви разчети като правихте програмата, ще се освободят ли някакви средства, които да заместят тези неизползвани кредити? Защото би било разумно, ако се освободят такива средства.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Аз предлагам на тези четири въпроса, а после имаме и още.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: По отношение въпроса на господин Данаилов и господин Димитров, те са свързани, затова ще се опитам да групирам отговора. Първо, един процедурен детайл, който е от огромно значение, нищо че е процедурен. Аз неслучайно в коментара си преди малко обърнах внимание на трите процедури, които трябва да бъдат направени след като имаме готовата тъкан на Плана, заедно с всички приложения като проекти – системата от индикатори, предварителна оценка на въздействието и независима оценка на ценообразуването. Ако бъде разработен нов документ със значими промени в инвестиционния профил или намерения, тези процедури трябва да бъдат направени наново, защото е очевидно, че в стария си вариант те няма да бъдат адекватни. Индикаторите, както отбелязах, те ще залегнат като тип договореност между нас и Европейската комисия, и при изпълнението на Плана до 2025 г. те ще бъдат следени.
Обръщам внимание, че при тотална мобилизация на администрацията и при добра стиковка между тях, при значими промени в документа тези процедури могат да отнемат около два месеца, не по-малко. Всичко зависи колко са големи документите.
Сега, господин Димитров, без всякакво количество лукавство – България има разработен план. Той е разработен, бих казал, че вероятно от гледна точка на степента на зрялост сме една от водещите държави в Европейския съюз, същото е потвърдено от писмо до българския министър-председател от Урсула фон дер Лайен преди месец и половина или два. В една нормална ситуация, ако примерно на мен ми оставаше хоризонт една година или година и половина до края на мандата, аз щях да направя следното – щях да се възползвам от така наречената процедура по предварителна проверка и щях да внеса официално Плана в Европейската комисия за предварителна проверка, подчертавам. Това е предварителна проверка по 11 критерия. Там изненади няма да има, защото ние сме имали десетки сесии преговори с Европейската комисия, дори и утре имам разговори с двама генерални директори, и щеше да стартира предварителната проверка. Не мога да Ви отговоря колко време би отнела. Но редно е Планът да се внесе официално в Комисията, след като тази предварителна проверка приключи. В момента, както сами виждате, ситуацията предполага драстична доза неяснота. Пет от политическите сили, които са представени в парламента, по време на предизборната кампания, включително и в последните дни, са анонсирали, че те имат алтернативни виждания по отношение съдържанието на Плана, неведнъж е споменавана амбицията за ревизия на Плана или директно за предоставянето на алтернативен план. Тоест аз не съм в обичайна ситуация. Действията ми да внеса Плана прибързано биха могли да бъдат отчетени като политически саботаж или несъобразяване с волята на новото мнозинство. И наистина това го казвам без всякакво политическо лукавство. В този смисъл, аз съм максимално отворен. Ще внеса финалната версия на Плана на утрешното заседание на Министерския съвет, за да има той санкция от Министерския съвет, и до последния ден, в който изпълнявам отговорностите си на заместник министър-председател, ще работя за подобряване, изчистване на всеки дребен технически детайл от Плана. Но в такава ситуация, съгласете се, че без санкция от Народното събрание не е редно, не е почтено, не е морално.
Какъв е хоризонтът? Според мен, ако наистина има воля за ново съдържание на Плана, ако наистина има воля за съвсем различен план, при една много добра мобилизация, нов екип, частично базирайки се върху стария план, би могъл да разработи новата версия примерно за шест или за седем месеца. Дали това ще доведе до забавяне на средствата? Трудно ми е да Ви отговоря. Обръщам внимание, че не е приключила процедурата по ратификация на собствените ресурси във всички държави членки. Все още очакваме в осем, девет или може би десет държави този процес да приключи. Средствата като живи пари ще бъдат достъпни, когато тази процедура се финализира. Оптимистично бихме могли да кажем, че това би могло да се случи в началото на есента – края на лятото, но това е натоварено с преголяма доза оптимизъм. Още повече че ние нямаме сто процента детайлно яснота наистина колко време би отнело одобряването на плановете. Знаете, че тук процедурата е по-сложна, като няма правомощия само на Европейската комисия, а и на Съвета, и всичко като съдържание, като инвестиционни приоритети, е в режим на последваща ратификация. Какво би следвало да е разумното, мъдрото решение? Според мен трябва да се произнесе Народното събрание. Каквото Народното събрание възложи, разбира се, на това или на следващото правителство, то трябва да бъде изпълнено.
Позволете ми, преди да отговоря на господин Гечев, да внеса яснота по още една тема. Сценарият Планът да бъде изпратен, а след това да бъде върнат за доработка, не е особено реалистичен и Ви моля да си фокусирате вниманието върху чл. 21 на Регламент 241, от който е видно, че процедурата по ревизия на плановете е доста сложна, тромава, бих добавил и неясна, четейки разпоредбите на Регламента.
По отношение на управление на финансовите потоци може би, ако е необходима допълнителна информация, да дадем думата на Министерството на финансите, но ние имаме голям опит с подобна ситуация, където получаваме авансово плащане, ако е необходимо инвестираме авансово средства от бюджета и междинно получаваме възстановяване на плащанията, доколкото механизмът при верифициране, сертифициране и възстановяване на разходите от Европейската комисия фактически е същият или сходен по линия на кохезионната политика. В този смисъл управлението на финансовите потоци в никакъв случай не би следвало да е предизвикателство за България, а експертите от Министерството на финансите вече са правили подобни разчети при хипотезата управление на държавния бюджет, средства от кохезионна политика и допълнително средства от Плана за възстановяване и устойчивост.
Темата „Енергетика“. Тя може би е най-чувствителната в този план. Бърз, конкретен отговор на господин Гечев – не, няма как да бъдат финансирани нови ядрени мощности. Всъщност имаме няколко неща, които със сигурност не могат да бъдат финансирани от Плана. Първото са мерки за ликвидна подкрепа, защото имаше няколко политически сили, които бяха излезли с подобни обещания. Не, планът не може да финансира мерки за ликвидна подкрепа, директна помощ на твърда ставка за бизнеса, директна помощ за домакинствата, директна помощ за хората – не, за съжаление, Планът не позволява подобен тип инвестиции.
Второто, което не е възможно да бъде финансирано, са нови мощности, с изключение на ВЕИ, с това изключение. В този смисъл, за съжаление, не могат да бъдат изграждани нито паро-газови централи, нито други съоръжения за производство на електроенергия.
И, господин Гечев, логиката е всички действия, които ще се предприемат от правителството оттук нататък в посока дигитализация на администрацията, да доведат до намаляване на администрацията.
И, пак да внеса яснота, за съжаление, България не е инвестирала нито два, нито три милиарда в електронно управление и дигитализация. Казвам „за съжаление“, защото има европейски страни, които са инвестирали подобни суми и имат много по-високо ниво на дигитализация и на публичния и на частния сектор. Пак за съжаление, в последните 10 години вероятно България е инвестирала не повече от 8 – 9% от тази сума. Щеше ми се страната да има повече средства, за да инвестира повече в дигитализация на публичния и на частния сектор.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря много.
Продължаваме с въпросите. Господин Цонев има.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз имам два въпроса, но преди това ми се иска да коментирам, тъй като въпросът ми е във връзка с това, което каза господин Дончев, по санкцията на парламента и ми ще да отговоря положително на неговия призив да не политизираме излишно тази тема, защото това е тема, от която зависи възстановяването на нашата икономика и много още неща зависят от решаването на този въпрос. Предпочитам да сме технократски настроени, отколкото политически, макар че няма как да избегнем някои политически моменти, като например въпроса дали парламентът ще поеме сега тази отговорност. Защото всички колеги в предварителните обсъждания бяха на мнение, че доколкото това е отговорност на изпълнителната власт – внасянето на въпросния план, трябва да си остане отговорност на изпълнителната власт, а не да се прехвърля към парламента, но такава опция имаше, господин Вицепремиер.
Неколкократно в предния парламент различните политически сили искахме това обсъждане да се проведе, дори на няколко етапа в зависимост от етапите, в които Вие работите, и в зависимост от срещите, от мненията на социалните партньори и на работодателите. Разбира се, това не се случи. Може би тогава щяхте да имате пълната санкция на парламента. Сега не съм убеден, че това би могло да се случи, макар че, пак казвам, аз лично предпочитам да решим въпроса, така че България да има добър план, внесен навреме, работещ, отколкото да политизираме темата, но толкова по това.
Първият ми въпрос е свързан със средствата по Next Generation. Те са два източника – грантове и заеми. Вие вече казахте, че съзнателно сте взели решение да не ползвате заеми. Бих искал, ако желаете, да ни кажете мотивите за това решение, тъй като повечето страни ползват този инструмент. Аз също намирам, че този инструмент е добър, доколкото заемите са безлихвени или ниско лихвени – мисля, че бяха безлихвени, и доколкото не натоварват нито макрорамката, нито съществено биха натоварили изобщо дълговото бреме, а са сериозен инструмент. Та, мотивите Ви да вземете това решение?
Вторият ми въпрос обаче е доста по-сложен, струва ми се, и аз ще го развия в рамките на една минута. Очевидно е, че самият план, детерминиран от самата комисия, има своето вертикално развитие – това са стълбовете. Обаче ние не получихме информация за неговото хоризонтално развитие по отрасли как и какви дялове поемат различните отрасли през различните стълбове?
Съзнавам, че това на този етап може би е доста сложен въпрос или може би няма конкретен отговор, но все пак при съставянето на Плана мисля, че е взето предвид, да кажем, в Стълба „Дигитализация“ или „Зелена енергия“ кои точно отрасли с каква тежест биха могли да бъдат представени, защото има и такива примери – и с това свършвам. Някои от плановете на европейските държави са по-скоро хоризонтално ориентирани, като например Планът на Гърция, ако не се лъжа, който получи изключително много похвали в Европа. Там има дялове на отделните отрасли. Та, малко повече яснота. Може би и въпросът ми да не е много конкретен, може би да изтървам фактология, но тази яснота мисля, че е много важна и за представените тук работодателски организации, за профсъюзите, изобщо за всички ни. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Госпожа Капон – заповядайте.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господа представители на администрацията, съответно гости! Първо искам да започна с това – да благодаря през Вас, господин Вицепремиер, на всички, които са работили по работни групи, по самото звено, за работата, която е свършена, независимо дали политически на всички всичко вътре ни харесва по начина, по който е направено.
Ние изискахме първоначалното изслушване с идеята, че този план трябва да бъде внесен навреме. Вчера на срещата на парламентарната група заедно със синдикатите, заедно с работодателите – и тук искам да добавя това, което и господин Цонев каза, ние считаме, че независимо от всички желания от страна на парламентарни групи, на народни представители да правят нещо по този план, сигурна съм, че и заради ангажиментите им към избиратели това е от голямо значение, считаме, че това, както го нарекоха и част от колегите вчера на срещата „възможния план“, трябва да бъде внесен в срок. Това е ангажимент на правителството и моят конкретен въпрос към Вас е: ако Вие не получите изрична санкция с решение на Народното събрание, имате ли готовност да спазите срока? Това е първият въпрос.
Аз не искам да коментирам, като човек, който е стоял от другата страна в икономиката, не искам да коментирам възможността шест, осем, десет, дванадесет месеца отлагане на кислород – използвам същата дума – това жив ресурс за българската икономика. Смятам, че това е изключително важно и големият риск стои с прехвърляне на ангажимента и на отговорността. Това е първият ми конкретен въпрос.
Вторият ми въпрос е свързан с темата „Образование и умения“. Благодаря Ви за това, което казахте. Може би е малко в повече в конкретика, но в Плана има достатъчно – почти 1,5 млрд. лв., по това перо. Има няколко проекта вече, които са за така наречените училища на бъдещето. Това са нашите олимпийски шампиони, както във Варна – за Математическата гимназия, която от сума ти години няма сграда, така за Пловдивската математическа гимназия, така за Хуманитарен кампус на НГДЕК. Казвам това, за да Ви задам конкретно въпроса, защото по изчисление на общностите, това са около 100 милиона за тези три училища, като това може да е, разбира се, и в следващите години.
Така, както е направен предварително Планът и без нотификация, разбира се, има ли възможност да бъдат изградени тези училища на бъдещето? Не говорим въобще за сгради, говорим за истинска среда. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Мисля, че станаха четири въпроса. Господин Дончев, не се чувствайте длъжен сам да отговаряте на всички. Ако смятате, че някой от екипа може да адресира, разбира се.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: За да демонстрираме плурализъм, не е необходимо да говоря само аз, пък и аз нямам претенцията да съм изписал всички страници на Плана. Ролята ми е на координатор, главен редактор, ръководител ли – и това не е от най-голямо значение.
Започвам с двата въпроса на господин Цонев. И двата са много съществени. Аз разбирам и текста и подтекста на въпроса, свързан с отрасловото разпределение. Това е от огромно значение за средствата, които получава бизнесът. Това са пет фонда, един нарочен фонд за иновации, един нарочен фонд, който ще финансира просто казано всички мероприятия по Закона за индустриалните паркове под формата на съпътстваща инфраструктура и други мероприятия. Като казвам инфраструктура, имам предвид основно водоснабдяване, канализация, газ и каквото е необходимо друго, на последно място пътна инфраструктура.
И трите големи фонда са на стойност 900 милиона, където бизнесът ще получава подкрепа. Понеже в последните седмици се породи напрежение представители на кой бранш виждат или не виждат себе си като допустими в трите фонда, обръщам внимание, че трите фонда от пакета за икономическа трансформация фактически са отворени към всички видове бизнеси. Въпросът е да се спазват акцентите, икономическа трансформация, дигитализация и декарбонизация.
Разбирам притесненията от това, че представители на един или на друг бранш не са поименно споменати, но фактически всеки сектор от икономиката е допустим за финансиране във всички схеми, които ще се отварят следващите години. Разбира се, бидейки докрая откровен, все пак особен акцент ще бъдат всички сектори, които бъдат споменати в следващата SMART Specialization program или Програма за интелигентна специализация – не знам колко е скопосан преводът на български – те ще бъдат с особена приоритетност. Впрочем, такава драма, така да кажем, се появи с представители на туристическия бранш и усещането, че те са дискриминирани, не са част от Плана, не е. Те могат да получават средства и за енергийна ефективност, и за дигитализация, и за други мероприятия.
Изключително съществен е въпросът: какъв е аргументът да не се обърнем към заемния ресурс? Това беше обект на дълги дискусии. Да, това е достъп до финансиране при изключително изгодни лихвени условия, но аз се базирам, включително и на дългия си опит и се опитахме да направим няколко екстрапулации. Какво би се получило? Реално до 2025 г. в държавата като резултат от инвестициите от оперативните програми – напомням, че те също трябва да започнат да се изпълняват тази година, не следващата или по-следващата, и стартирането на Плана за възстановяване и устойчивост, фактически ще се удвои обемът публични инвестиции, които се осъществяват на годишна база. Според мен това е много близо до абсорбационния капацитет и рискът, инвестирайки за кратък период повече пари, би могъл да генерира една опасност да се влезе в режим на просто усвояване. Защото, за съжаление, особеност на икономическата среда в страната е, че за какъвто тип финансиране се обяви схема, там обезателно ще се генерира интерес без значение дали икономиката от гледна точка на структурни нужди има нужда точно от това. Това е основната причина.
От гледна точка на публичните администрации, от гледна точка на капацитет за управление на средствата, те ще се справят. Аз ги познавам добре, ще се справят с двойния обем публични инвестиции в рамките до 2025 г. Но според мен от гледна точка на императива парите да отиват там, където има най-голяма нужда от тях, удвоеният обем е достатъчен. Разбира се, следващото правителство би могло да вземе друго решение – да се обърне и да ползва заемен ресурс.
Обръщам внимание пак на един технически детайл, който е от значение. Това че се ползва кредитен ресурс, не означава, че той се третира по различен начин от безвъзмездния пакет финансиране. Тоест и кредитният ресурс трябва да е съпроводен с реформа, и кредитният ресурс трябва да е обвързан с целия пакет индикатори, и по отношение на кредитния ресурс, ако има неизпълнение, ще следват финансови корекции от страна на Европейската комисия.
Впрочем, госпожа Капон ми е изпратила един писмен въпрос, с който иска достъп до кореспонденцията с Европейската комисия. Официално сме попитали службите на Европейската комисия дали те ще ни оторизират, дали ще ни дадат санкция за достъп до тази кореспонденция. Когато имам отговор от тяхна страна, ще мога да реагирам. По тази причина съм забавил отговора на въпроса Ви.
Как бих постъпил аз, както споменах преди малко, в една обичайна политическа ситуация? Аз бих стартирал процедурата по предварителна проверка утре. Това е предварителна проверка по 11-те критерия.
Да, част от 11-те критерия дали те са безкрайно конкретни? Примерно 37% от средствата на Плана да са в посока декарбонизация при нас са 40, 20% да са дигитализация, при нас са 32. Очевидно е, че отговаряме, но в една обичайна политическа ситуация аз утре, сряда, след обяд ще информирам колегите от Европейската комисия, че желая официално да стартираме процедурата по предварителна проверка. След като бъде премината тази процедура, Планът би могъл да се внесе. И понеже декларирах веднъж, не очаквайте от моя страна да проявя какъвто и да било политически инат. Инатът е едно от най-лошите качества в политиката, наред с злобата.
При условие че има анонси, че този план е корупционен, престъпен, и при условие че има анонси, че някой е разработил алтернативен план без конкретни сигнали, дори не решение в зала, без конкретни сигнали от парламента не е редно аз да пристъпвам дори и към процедурата по предварителна проверка.
Ще помоля заместник-министър Ангелиева да се включи по отношение на секторния въпрос за образованието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря, госпожо Капон за въпроса, много хубав въпрос. По принцип беше доста сложно програмирането на тази компонента. Обърнах внимание, че тя е свързана с зрялост на инвестиционните намерения и трябваше да докажем всеки един разход дали е правен във времето.
Това, което успяхме да договорим на този план, добра практика както у нас, така и в други държави, е да направим инвестициите на две вълни. При всички положения училищата съвместно с общините трябва да кандидатстват и трябва да имат паспортизация на сградата. Тоест в случая говорим за нов тип сграда, тепърва да се прави проект и така нататък, но при условие че има такъв интерес и общината стои зад това решение, би могло – понеже сега не съм чула да има такава готовност, да се кандидатства, тъй като сме планирали и изграждане на ново училище. При всички положения трябва да се търси комбинация вероятно и с териториалните планове към Европейския фонд за регионално развитие. Няма да може от един източник да се направи такъв фантастичен, но бих казала, доста полезен модел. Доколкото съм запозната, подобни кампуси са правени в някои други държави в рамките на InvestEU също така. Тоест комбинация от финансови инструменти, но това не ограничава използването и на този ресурс. Благодаря за въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Председател, ако ми позволите едно допълнение към въпроса на господин Цонев, което е много важно.
Още в началото – това беше през месеците края на лятото и началото на есента, когато правихме предварителна селекция на всички проекти, които постъпваха от министерства, агенции и всякакви други служби, критериите, разбира се, бяха: дали те ще генерират резултата, от който има нужда, доколко ще бъдат припознати от Европейската комисия, доколко се вписват в рамката на инвестиционни приоритети, доколко могат да бъдат обвързани с реформи, но един от най-важните критерии бяха доколко технически проектите са зрели.
По една причина Планът за възстановяване и устойчивост е бърз инструмент. Две трети от ресурса, две трети от средствата трябва да бъдат договорени първите две години. В този смисъл, ако в Плана има технически незрели проекти, това означава, че България по дефиниция закъснява, което аз не бих искал да допусна. Това е допълнение към въпроса защо сме се насочили към грантовия ресурс и защо не сме ползвали заеми? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря много.
Господин Данаилов има въпрос, господин Симеонов, после и аз имам едно въпросче.
ПЛАМЕН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви за отговорите.
Аз имам пак един по-генерален въпрос и той е свързан с това, че Комисията каза, че ще финансира заемните средства, което тя ще вземе, защото всичките пари са заемни. И независимо че ние говорим за грантове, то ще трябва да бъдат връщани по един или друг начин. Планът на Комисията е, че ще бъдат въведени определени данъци, като първата част от тях до 30 юни тази година ще бъдат представени, втората част – до 30 юни 2024 г. Тези данъци са свързани с емисиите, с дигиталните услуги, с финансовите трансакции и корпоративните данъци.
Моят въпрос във връзка с това е: каква е позицията на България във връзка с тези предложения за данъци и какво може да очакваме да се случи с нашето данъчно законодателство предвид краткия срок, който настъпва на 30 юни 2021 г. по първите предложения? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин Вицепремиер, във връзка с Вашия отговор по повод на темата аз имам един въпрос, леко допълнение. Днес министър-председателят казва: „Утре ще пратим Планът за възстановяване и развитие. Ако искат, да го подписват.“
Тоест има ли нужда от нашата санкция или така или иначе вече е решено, че Планът ще бъде пуснат? Това е конкретният въпрос, който може да има и някаква друга трансформация, но следейки всички медии, излиза, че така или иначе Вие ще изпратите Плана, кой каквото иска да прави. Затова Ви попитах: какво? Искам в добавка на това, което е казал министър-председателят, защото все пак знаем, че той е човек с характер, като каже, че ще праща нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Господин Симеонов имаше въпрос.
КИРИЛ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Дончев, колеги, гости! По плоскостта на яснотата ще вървя и аз. Вашият екип спомена, че Планът не адресира само ликвидни проблеми, породени от кризата, но въпреки това: има ли подробен аналитичен отчет за резултатите от мерките срещу кризата и ако, да, ползван ли е като фундамент в изработването на Плана? Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря и аз.
И аз имам един сравнително кратък въпрос. Доколкото допълнителните три извън текста и проектите компонента на Плана специално индикаторите, мога да си представя как е страшно трудно, ако върви зле по отношение на индикаторите изпълнението, тоест изпълняват се проекти пък индикаторите не се подобряват, трудно е да се променя стратегическата част на Плана, защото тези индикатори са обвързани. Но доколко е възможно да се предлагат текущо алтернативни проекти с надеждата да се подобри постигането на индикатора, а не просто да се загубят парите?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще започна с последния въпрос. Аз цитирах преди малко чл. 21, който показва доста ниска степен на гъвкавост по отношение на промяна на самия план. Освен това за разлика от оперативните програми, където една голяма част от средствата са предвидени на вторично, конкурентно разпределение, тук по-голяма част са предифинирани проекти. В този смисъл аз съм силно скептичен по отношение на възможността да бъдат подменяни проекти. Ако и това да е възможно, това би било резултат от изключително тежки преговори с Европейската комисия, което, освен всички друго, ще отнемат време.
По отношение на индикаторите. Промяната на един инвестиционен приоритет много трудно може да се случи, без да бъде променена цялата мрежа от индикатори.
От гледна точка на необходимост от допълнително пояснение по повод втория въпрос на госпожа Капон. За мен най-разумното, което може да се направи, е утре, след като ми приключат разговорите с двамата генерални директори, да се стартира процедурата по предварителна проверка. Тя не е обвързваща. Тази процедура не е обвързваща. Това е предшестваща процедура преди формалното депозиране на Плана в Европейската комисия. Аз съм в състояние допълнително да информирам Народното събрание какви са резултатите от тази процедура и колко тя ще трае във времето.
След като тази процедура приключи, Планът може да бъде внесен официално от това или от друго правителство. Какво утре ще бъде прието? Планът, както казах, е внесен и се надявам да получи подкрепата на колегите министри и да бъде приет от Министерския съвет.
Много е интересен въпросът по отношение на собствените ресурси, като се боя, че в момента нито времето, нито основната тема за днешното заседание ми позволява да се разгърна в темата. Много плюсове и минуси, много разнопосочни коментари има по отношение на: по какъв начин ще бъдат възстановявани средствата от заемния ресурс, който е инвестиран в целия пакет инструменти Next Generation. С помощта на колегите от Министерството на финансите сме на разположение в следващите заседания на Комисията да представим евентуално позицията на България – евентуално по направени и най-вече по ненаправени предложения, защото към момента основно имаме политически анонси.
Дали сме се съобразявали със средствата, които бяха инвестирани в подкрепа на здравната система, за социални мерки, за подкрепа на бизнеса? По определен начин да, но би следвало да отчетем разликата. Огромна част от средствата, които бяха използвани, които бяха инвестирани през последната една година – имаше нарочна комисия, която прави преглед на разпределението на финансирането, тя получи пълния пакет информация от наша страна. Аз съм убеден, че тези документи още са в парламента. Ако някой има желание, бихме могли да изпратим пакета още веднъж. Има огромна разлика в типа финансиране. Едното е социални плащания и мерки за ликвидна подкрепа, докато логиката на Плана е за малко по-дългосрочни инвестиционни мероприятия, а не мерки за ликвидна подкрепа.
ИВАН ИВАНОВ: До голяма степен – що се касае примерно за здравето, стъпихме все пак на логиката и опита, който има от последната една година, другото нещо е дигитализацията. Последната една година просто ни показа колко е важно развитието на дигитализацията, и то не само в контекста по принцип на бизнеса, а ако щете и в работата на институциите и така нататък. Това са научени уроци, които малко или много бяха взети предвид във взимането на конкретни стратегически решения. Но, както подчерта вицепремиерът, има разлика между това, което правихме по оперативните програми REAKT-EU – това бяха средства, за да може бизнесът да оцелее, тук вече говорим за възстановяване на бизнеса. Тоест логиката е малко по-различна. Оттук нататък ние трябва да подпомогнем процеси, които да подпомогнат бизнеса да се адаптира и да може да се развива съобразно новите условия. Затова отговорът е „да“. Имаше много научени уроци, но до голяма степен говорим просто за различни неща.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Председател, ако ми позволите едно допълнение.
Има пряка връзка, доколкото по време на този период – от последната една година, ние, образно казано, експериментирахме с нови мерки, особено мерки за подкрепа на бизнеса, различни от обичайната логика, с която се инвестират средствата от Кохезионната политика. Или казано малко по-просто, по-малък обем пари за по-голям брой получатели – моделът ….. , тоест гарантирано получаване на средствата, ако съответстваш на изискванията. И защо го казвам?
Ако ние искаме средствата от този план за бизнеса да постъпят колкото се може по-бързо във фирмите, това означава частично да изменим модела. Какво имам предвид? Ако се следва цялата логика, която се прилага от всички държави членки, обичайния модел на инвестиране на средства от Кохезионната политика от вземането на решение за обявяване на една схема до момента, в който средствата постъпят в предприятието, и се превърнат в актив, минава един период не по-малък от една година и половина. Мога да изредя всички цикли – обявяване на схема за безвъзмездно финансиране; подготовка на проекти; дълга процедура по оценка; сключване на договори; и ако интензитетът на финансирането на ниво компания е над 50% от стойността на целия проект, обезателно провеждане на конкурентна процедура за доставчик. Така като съберем всички цикли, периодът отива към две години.
Ако ние следваме този ред, това означава ефектът от средствата да е 2023 г., което е недопустимо. За какво възстановяване говорим 2023 г.? Затова амбицията на този екип, с който работих, е този модел да бъде малко променен и това не противоречи на европейското законодателство. Дори беше консултирано с представители на работодателските и на синдикалните организации. Какво имам предвид?
Първо, ние имаме право, дори и според новия пакет регламенти, доколкото не противоречи на правилата за обществени поръчки, на държавни помощи, да следваме ваучерни схеми, да следваме модела с гарантирано финансиране за всички компании, които съответстват на изискванията, избягвайки сложната конкурентна процедура, и това е икономия на поне четири или пет месеца от целия цикъл.
И втората възможност е, ако интензитетът на финансирането е под 50%, тоест, ако примерно машината, активът струва 100 единици, ако ние даваме 49, това отнема необходимостта компанията да провежда конкурентна процедура за избор на доставчик, което е икономия от още няколко месеца. И според мен една значителна част от средствата от трите фонда за бизнеса, трябва да бъдат управлявани, разпределяни по такъв модел. В противен случай средствата ще се забавят.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Мартин Димитров има един въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Дончев, господин Председател! Аз много внимателно Ви слушам през цялото време и оставам със следното впечатление, в което Ви моля ясно да кажете дали това е Вашият План. Утре този вариант, третият вариант, който е представен и на парламента, да бъде гласуван от Министерския съвет и при евентуалното му одобрение, което ще бъде очаквано, да бъде даден за предварителна оценка на Европейската комисия, тоест Вашата нагласа е да постъпите именно по този начин. Моля да потвърдите или да отречете и следното допълнение обаче. Тази предварителна оценка колко е отнела на други страни, които са поискали такъв способ – примерно Португалия, и колко от страните въобще са поискали такава предварителна оценка?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Предлагам да комбинираме с въпрос от господин Георгиев.
СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Първо да благодаря на Вицепремиера и на неговите колеги за краткото експозе и отговорите на въпросите. Също и аз слушам много внимателно.
Първо, искам да потвърдя, че Вашият опит в писането на този доклад и информацията, която Вие имате, със сигурност е много по-голяма от нашата. Кратко ще цитирам и Вас. Имали сте 38 работни сесии с ЕС, над 200 човека са участвали в писането. Преди малко говорехме за намаляване на администрацията, нещо, което е очевадно в Плана – или липсва, или е казано по някакъв начин, който е доста субективен. Забелязах нещо, което е в сектор „Образование“ – „Създаване на държавна агенция за научни изследвания и иновации“. Целим намаляване на администрацията, а същевременно се опитваме да създадем нов ресор. Същевременно бих коментирал и Германо-българската камара, която каза, че един от основните проблеми на България в момента е липсата на кадри.
Въпросът ми е: как се мотивирате, каква е мотивацията Ви за създаване на такъв тип агенция? Това ми е въпросът. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Позволявам си да напомня, че от едно десетилетие назначаването на нови хора в държавната администрация по силата на така наречения административен борд, се случва само ако има свободни бройки, или ако някъде са освободени хора. В този смисъл създаването на агенция не увеличава държавната администрация – първо.
И второ, не считам, че при количество, брой на заетите в държавната администрация около 100 хиляди и 30 хиляди в общинските администрации, това на едро са числата за заети в администрацията, агенция със 70 човека персонал би представлявала значимо предизвикателство. Но пак да напомня, че по силата на административния борд няма нови бройки. И господин Гечев имаше подобен нюанс във въпроса – дали като резултат от инвестициите по Плана би намалява администрацията? Категорично да и ще Ви дам само два аргумента.
Две от ключовите мероприятия в посока окончателна дигитализация на административния процес са включени в Плана. Едното е електронната идентичност, което би позволило всеки български гражданин на база на документа си за самоличност да има правото, възможността да се идентифицира по дигитален начин пред държавната администрация и да получава електронни услуги – едно от нещата, които до момента липсваше. За съжаление, процедурата по изработване на новите документи за самоличност, която включваше електронната идентификация, беше забавена до година-три назад по причина дълги обжалвания.
Второто е една подкрепа за всички администрации – централни, подчертавам, и местни, която е свързана с привеждането на всички документи, удостоверяващи обстоятелства назад – това е особено характерен проблем за общинските администрации в машинно четим формат. Защото ние примерно нямаме проблем, когато процесите са от момента сега занапред. Давам Ви пример – тотално са дигитализирани процесите по подготовка и подаване на проекти и обществените поръчки. Голям проблем е, когато трябва да се удостоверяват обстоятелства назад. Това означава документи понякога отпреди четири-пет-шест-седем-осем десетилетия, които трябва да удостоверят дадено обстоятелство. На база собствен ресурс, агенции, министерство, общини в годините назад са успели – на жаргон се казва „да оцифрят“, тези документи, но в Плана е предвидена една подкрепа, която би направила възможно много по-голяма част от всички документи на хартия, които са в администрациите, да бъдат приведени в машинно четим формат. Да не стигаме до странната ситуация, където дадена електронна услуга, само ако обстоятелствата, свързани с нея, са се случили и след 2004 г., защото имаме и такива случаи, след това електронна, а преди това е хартиена.
По повод въпроса на господин Димитров. Аз разбирам смисъла, есенцията на въпроса. Първо, аз не знам някоя държава да е стартирала процедура по предварителна проверка. Споменах, че има един внесен план. Неслучайно маркирах, че това за мен е малко и много политически акт. Не мога да Ви кажа, не знам дали е минавал процедура по предварителна проверка. Предварителната проверка може би е префиналната процедура по формални преговори с Комисията, защото до момента са водени много преговори, спорове – абсолютно откровено казвам, имали сме и спор. Аз в повечето случаи съм напълно съгласен с препоръките на Комисията, но има и случаи, където считам, че националният интерес има малко по-различни изменения.
Това е префинална фаза на формални преговори с Европейската комисия, след което Планът би могъл да се внесе. Трудно бих направил оценка колко време биха отнели – да кажем, с доза оптимизъм, две или три седмици. Две или три седмици! Аз не очаквам изненади или някаква рязка промяна в настроението на Комисията. От всички преговори имаме все още спор за един или за два компонента от Плана. Мисля, че до голяма степен текстът съответства на очакванията на Европейската комисия. Примерно може би има нужда от още детайлизиране на част от мерките в социалната сфера, темата „Хидромелиорация“ е спорна, и то не за друго, тя е спорна, защото не е обвързана с нито една конкретна препоръка за страната. Румъния също е заложила, само че на по-висока стойност – близо 2 милиарда, подобна инвестиция. Доколкото знам позицията на Европейската комисия по отношение на Румъния е същата. Да, такава инвестиция би довела до икономическо възстановяване, би дала шансове за селското стопанство, особено важно е в контекста на промени в климата, но не е свързана с нито една специфична препоръка за страната и оттам идват споровете. До момента сме успели да проявим характер и това да остане част от Плана. Какво ще се случи по време на предстоящите формални преговори, не мога да Ви отговоря в аванс.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Доколкото виждам, няма въпроси.
Сега ще преминем към фазата на нашите реакции на всичките отговори.
Мисля, че господин Гечев искаше да започне.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
То е във връзка с предварителната оценка. Това е изключително важен въпрос. Сигурно знаете, мисля, че и беше публикувано, че нашата парламентарна група утре ще предложи, най-вероятно в парламента решение на парламента, ако бъде гласувано, да задължим българското правителство, което виждаме, че тук от ден-два правилно се е ориентирало да внесе Плана за възстановяване и устойчиво развитие. Тъй като преди дни, знаете, имаше едно намерение: да правят, каквото искат след нас. Ние сме го разработили и може да не го внасяме. Това е добре, че ще се внася.
Но от това, което чувам, уважаеми колега Дончев, е малко притеснително. Както се разбира, никой досега не е искал предварителна оценка. Може и да не е така, но тук усещам някакъв политически ход, защото Вие казвате, че според Вас ще бъде две-три седмици. Само че Вие освен да имате някакво шесто чувство, не знам откъде знаете, че ще бъде две-три седмици, след като никой досега не е искал предварителна оценка. Ако Вие давате гаранции, че от Брюксел са Ви казали, че не повече от две-три седмици ще има предварителна оценка, това е друг въпрос, но кое налага – аз не разбрах, каква предварителна оценка? Даваме Плана, ако има нещо за корекции, там е казано, че то може да се коригира. Аз не вярвам, Плана го четох. Той е направен на брюкселски език и не допускам, че Брюксел ще отхвърли Плана. Защото може да се окаже ситуация, при която няма актуализация на бюджета, ние си правим някакви предварителни оценки с Брюксел и следващото правителство, което и да е то, остава без финансови ресурси до края на годината. Ние тук сме и политици, и Вие сте политици, но ние няма как да не предупредим за такова развитие на сценария.
Така че утре ще внесем проекторешение, в което никакви тестове и никакви тренировки. Направен е Проектът, ще реши утре Министерският съвет, ако обичате, внасяйте го в Брюксел, а след това ще видим. Ако трябва нещо да се коригира, ще се коригира. Иначе поемаме изключителни рискове по финансирането на Плана до края на годината.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря много.
Господин Цонев също иска да вземе отношение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Вицепремиер, господин Министър и към целия екип, който е с Вас, колеги! Нашата парламентарна група смята, че по този въпрос, ако говорим политически, има много неща, които можем да кажем, ако говорим експертно, още повече неща има, които можем да кажем. Но ние смятаме, че точно в този момент трябва да сме много прагматично настроени и да оставим малко политическите пристрастия, а експертните оценки да ги оставим за предизборната кампания, разбира се, и политическите, и за следващия кабинет. Сега трябва да се концентрираме върху една национално отговорна позиция, която е и прагматична – всички да подкрепим усилието този план да бъде внесен. Аз не смятам, че парламентът трябва да задължи правителството, защото това е негов ангажимент така или иначе. Просто правителството да си изпълни ангажимента, защото това не е ангажимент към бъдещото правителство, нито към бъдещите управляващи, нито към настоящите кандидат-управляващи, доколкото процедурата не е приключила, а е ангажимент към страната, към бизнеса, към хората. И да Ви кажа честно, ако изключим критиките, бележките и всичко онова, което всеки би могъл да има, трудът, който е положен, никак не е малко. Това е трудът на целия екип и на много други хора. Би било неуважение към този труд, ако сега подходим по начина, по който деликатно намекнахте, че може би било по-политически коректно да оставим на един следващ кабинет.
Не, не би по-политически коректно. Би било много некоректно към бизнеса, би било некоректно и към екипа Ви. Разбира се, това не е укор, далеч съм от мисълта да отправям укори на когото и да било, най-малко на вицепремиера господин Дончев, и най-малкото заради труда, който е положен, какъвто и да е резултатът, а резултати има, очевидно. Така че нашата позиция е прагматична – малко да оставим за предизборната кампания политическите аргументи, експертните за след това и сега да вървим напред към реализация на това, което имаме, а после ще видим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря и аз.
Господин Румен Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа! Лошият План, много лошият План разбирам, че ще бъде внесен под диктата на Народното събрание, тоест ще ни задължите да внесем този проект. Само напомням, че има мораториум и другото, което искам да повдигна на тази дискусия, е преди всичко да чуем мнението на работодателите. И аз съм работодател и този план повече ме касае като работодател, а не като народен представител, и на синдикатите. В крайна сметка той се прави за тях. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря и аз.
Реплика от господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Позволявам си, господин Христов, една реплика.
Не разбрахте ли, че аз изпуснах политическите аргументи и помолих всички? Не е задължително, разбира се, но начинът, по който тръгвате да говорите: лошият план, задължаваме. Ако тръгнем по тази линия, ще Ви кажем лош ли е и колко е лош, и ще Ви кажем дали го задължаваме или не. Предлагам още веднъж да оставим политическата реторика. Защото, ако Вие влезете в нея, гарантирам Ви, че ще влезем и ние и Ви гарантирам, че разговорът няма да е такъв. Моля Ви!
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря много.
Господин Данаилов.
ПЛАМЕН ДАНАИЛОВ: Аз се присъединявам към думите на господин Цонев и както започнах, ще се повторя. Планът е в правомощията на правителството, което, отново ще повторя, включва права и задължения. Право и задължение да го изработи, право и задължение да го внесе. Така че няма нужда да натоварвате парламента, да прехвърляте Вашите права и задължения. Има ясно разделение на властите най-накрая. Така че, свършете си работата и както смятате, ако прецените, че този план, който сте изработили, е достатъчно добър, внесете го. Ако прецените, че не е достатъчно добър, кажете: не е достатъчно добър, и няма да го внесем.
Очевидно във Вашите думи имаше също и противоречия при отговора на въпроса на господин Цонев. След като казахте, че само за В и К сектора – цитирам – може да усвои всичките суми, защо не сте се възползвали и от другия ресурс, който е заем? Но това вече е по същество. Тоест отново се връщаме изначално кой има правомощията по този план? И това е българското правителството.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Дончев, аз Ви благодаря за днешното изслушване, защото беше много полезно. Но слушайки Ви изключително внимателно – Вас и Вашите колеги, в мен започва да се оформя едно безпокойство, и то е следното. Този план многократно е бил разглеждан и санкциониран от Европейската комисия и не разбирам каква е нейната роля на тази предварителна оценка. Нещо, което е много пъти дискутирано, оценявано, преглеждано и се безпокоя да не би целта на това мероприятие да е забавяне на цялостното му приемане? Защото един Проект, който многократно е бил разглеждан, чиито слабости са били отстранявани, забележки на Европейската комисия са били оценявани, каквото може по него е направено, защо ще му искаме нова предварителна оценка? И дали това, ако никой друг, както Вие казахте: нямате данни друго правителство да иска подобна предварителна оценка, това, господин Дончев, да не би да не е случайно и да не са поискали именно, за да избегнат евентуално допълнително забавяне и в този смисъл обосновано ли е Вие да го правите?
Защото, представете си, ако тази предварителна оценка завърши с нови забележки и нови искания, съответно след това работа по тяхното отстраняване, дали така не се постига едно сериозно забавяне, което никой от нас според мен не иска? В крайна сметка, каква е целта? Извън тези дребни политически страсти, които ги оставям изцяло настрана, аз ще Ви кажа мен какво ме вълнува? Това е бързото възстановяване на икономиката, използването на тези средства за реформи, но и за помощ за бизнеса. Така че смятате ли, при положение че никой друг не искал такава предварителна оценка, Вашето действие е обосновано? Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Понеже в част от изказалите се включваха и известно адресиране към Вас, моля Ви обаче възможно най-кратко, после аз ще затворя тази дискусия.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви.
Господин Вицепремиер, господин Министър, уважаеми колеги! Ние от парламентарната група поискахме изслушването на министър-председателя по Плана именно защото знаехме предварително, че може да има – аз го нарекох тогава, а сега, за да спазя традицията, няма да го наричам по същия начин, да бъде отложен срокът от страна на правителството, кога да бъде направено внасянето на Плана. Ваш ангажимент е, ако харесвате Плана, аз смятам, че наистина можем да го наречем възможния в момента, е да го внесете в срок, и това да се случи, така както днес министър-председателят казва – повтарям Ви – „Няма да чакам никакъв парламент и никой. Аз ще внеса всичко“. Каква разлика Вие правите между предварителната оценка, последната реална оценка, която трябва да направи Комисията, последните забележки, които Вие имате в Комисията, за които Ви благодаря, че очаквате да получим резултатите – сигурно знаете, че имам и част от информацията, не са никак големи. Те са отстранени от страна на министерствата и Планът е в готовност да бъде внесен. Направете го! Ние вчера заявихме и пред работодателите, и пред синдикатите, че това е основната ни цел – той да бъде внесен в срок. Всяко друго решение би се тълкувало като саботаж. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Едно техническо уточнение. Подобно на другите технически уточнения нищо, че е техническо, то има огромно значение. Процедурата по предварителна проверка, ако не ме лъже паметта, не е част от регламента. Това е част от препоръките на Европейската комисия да се мине подобна фаза преди официалното внасяне на Плана, за да могат службите на Комисията да се произнесат предварително дали той съответства на 11-те критерия.
А колкото до това – коя държава е стартирала подобна оценка? Уважаеми дами и господа народни представители! В началото на изложението коментирах, че имаме внесен един план – този на Португалия, и това е малко или много политически знак. Повечето държави членки вероятно в следващите седмици тепърва ще се захванат с тази процедура. Около половината държави членки все още разработват плановете си или са разработили определени части от тях, или са разработили определени фрагменти и имат да свършат още доста техническа работа. Ние по степен на зрелост сме едни от първите.
Ако трябва да бъда съвършено откровен, когато заявих позицията си, че не е редно аз да внасям Плана, нямах предвид само факта, че вероятно ни остават седмица или две служба в Министерския съвет. Само си позволявам да припомня, не е инвестиция в горещи политически страсти, че повечето политически сили казаха, че имат алтернативни предложения и други планове. Това беше напълно нормална реакция. Днес дискусията дори и на ниво Бюджетна комисия, до голяма степен ми дава увереността да пристъпя към тази процедура. Няма нужда да драматизираме датата 30-ти. Той – Планът, така или иначе е в Европейската комисия. Последната версия е внесена преди една седмица и Европейската комисия разполага с всички версии. Няма каквато и да е опасност да бъде генерирано закъснение.
И едно важно уточнение, когато си говорим за нуждите. Да, аз споменах, че примерно българският ВиК сектор има вероятно нужди от порядъка на 10 милиарда, само че преди да стигнем до реализацията на един ВиК проект, обичайно минават около две години и половина в изработване на технически проект, провеждане на отчуждителни процедури и провеждане на процедура по реда на Закона за обществените поръчки, което, както доказва практиката, ако проектът е малък, това би могло да отнеме две години и половина, ако проектът е голям – би могло да отнеме три или четири години. По този повод се появява критерият, доколко проектът е технически зрял. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря и аз.
И аз ще кажа няколко думи и с това ще затворя тази част от днешната дискусия.
Първо, изключително много благодаря на господин Дончев и на целия придружаващ го екип за това, че дойдоха при нас и споделиха доста детайли от Плана.
Второ, изключително съм щастлив, че нашата дискусия е помогнала вътрешно в себе си господин Дончев да реши по-ясно какво ще прави и за нас се изясни също така, така че дискусията, надявам се, е допринесла за изясняване на пейзажа.
И накрая, искам да обединя мнението на всички нас да благодарим на екипа, който е положил огромен труд – това никой не подлага под съмнение, за да имаме три версии и заедно с трите версии да сме може би едни от най-добре подготвените в това отношение в целия Европейски съюз като степен на готовност на Плана.
С тази благодарност, приключваме тази част от дискусията.
Който от Вас иска да остане, разбира се, да чуе и другите колеги, с най-голямо удоволствие. Сега ще пристъпим към следващата част – изслушването на останалите поканени колеги днес.
Регламентът е: моля до 5 минути, ако вземете 2, още по-добре, след което, когато се изкажат всички поканени, ще има пак въпроси, както беше преди малко, накрая Комисията ще вземе отношение.
Има девет поканени гости.
Позволете ми да започна с органа на парламента все пак – малко егоистично, и това е Фискалният съвет. Ако от Фискалния съвет имат нещо допълнително да кажат към Плана, някаква позиция, с удоволствие ще ги чуем.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа! По принцип ние в мрежата на фискалните съвети в Европа разисквахме дълго практиките, които има в другите държави. Те са смесени. В рамката на процедурата Фискалният съвет не беше поканен и не е участвал в изработването на Плана, нито в оценките за въздействие, които го придружават.
Практиката в Европа е, че около 50% от другите фискални съвети в Европейски съюз са участвали при оценката на техните планове и съответно в разработката. Така че от гледна точка на оценка на самия план, ние едва ли можем да Ви бъдем достатъчно полезни, но може би две неща трябва да споделим.
Едно от нещата е, че, за съжаление, според нашето виждане основният проблем е дискусията на политиките и на реформите, които са заложени в този план, които бяха много по-важни. Някак си те останаха на заден план. Концентрацията върху разпределението на ресурсите е нещо важно, но то е последващо. Така че въпросът за политиката и как ще се осъществява тази политика, за съжаление, може би поради специфичната политическа обстановка някак си беше омаловажен или подценен. Той всъщност ще бъде много важен, тъй като, представете си, оттук нататък типът реформа, която е заложена в този план, всяко едно следващо правителство по някакъв начин ще бъде и трябва да се съобразява с този тип реформа, защото индикаторите за изпълнение са базирани точно на това.
И другото нещо. Поне ние дотолкова, доколкото в рамките на нашия мандат всъщност ни интересува оценката върху бюджета на този план, за съжаление, нито макрорамката, нито тригодишната бюджетна прогноза към момента не е налична. Така или иначе това нещо трябваше да стане преди две седмици. Аз мисля, че е редно и тези два документа да бъдат предвидени от правителството, доколкото тези документи са базирани все пак на сценарий. Независимо от неяснотите със самия план, който беше дискутиран, някакъв сценарий трябва да залегне в тези основни документи. Така че ние с удоволствие ще изпълним нашите задължения в момента, в който има малко по-голяма яснота всъщност с финансовите импликации, но така или иначе аз не мисля, че в рамките на следващата една година всъщност ще има някакво финансово въздействие върху нашите финанси от гледна точка на потоци, които ще бъдат и ще дойдат в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря много.
Становище, ако имаме, и мнение на Икономическия и социален съвет.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, колеги и гости! Икономическият и социален съвет има два акта, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, от декември миналата година доста подробно и дълго становище, вследствие на което се генерираха значими промени в съдържанието на самия план в теми, свързани с квалификация, пазар на труда, икономика, което до голяма степен се отчита от всички членове на Икономическия и социален съвет. Мисля, че администрацията на Народното събрание разполага със становището и можем да Ви го предоставим.
С оглед на актуалността на последващите версии на Плана за възстановяване и устойчивост през миналата седмица на пленарно заседание ние подготвихме резолюция по последната версия на Плана за възстановяване и устойчивост, като основното мнение на членовете на Икономическия и социален съвет. Бих искала да подчертая, че това е единственият по рода си орган, свързан с изразяване на мнение на организираното гражданско общество, консенсусно между работници, работодатели и граждански организации, е, първо, максимално бързо и ефективно България да се възползва от тези средства и съответно да се постигне политически консенсус между партиите по отношение на внасяне на Плана и, разбира се, с вътрешно преструктуриране няколко предложения, свързани с подобряване на съдържанието на Плана. Разполагате с резолюцията и със становищата на Съвета. Планираме в работата си до края на годината и по останалите инструменти също да излезем със становище по Споразумението за партньорство, както и по териториалните планове.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря много.
Следващият наш гост е от Националното сдружение на общините в Република България. Ако има желание да изрази мнение и становище, можем да го чуем. Разбира се, ако го има писмено, ще го приложим към досието на обсъждането.
ДОНКА МИХАЙЛОВА, заместник-председател на Сдружението на общините и кмет на община Троян: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители и останали участници в дискусията! Първо, бихме искали да поздравим новоизбраните народни представители в Бюджетната комисия за избора Ви. Винаги сме имали активен диалог. Надяваме се, че в рамките на живота на този парламент диалогът също ще бъде активен и по-резултатен, отколкото е бил досега.
Кметовете бяхме може би най-активните участници в дискусиите по обсъждането на Плана. Всъщност кметовете ще бъдем и в много висока степен отговорни за изпълнението на Плана. Според наши разчети българските общини ще управляват някъде между 6 и 8 милиарда от средствата по Плана и това е наша особена отговорност. Затова дойдохме с очакването, че сме равноправни участници в този диалог. Благодарим на тези, които останаха, за да чуят и нашето мнение.
С две думи, нашето мнение е, че Планът трябва да бъде внесен възможно най-бързо. Ние имаме решение за проекти и проблеми, които поставяме години и които виждаме, записани в Плана, както и сериозни критики за пропуските в този план. Може би защото кметовете сме хора, които търсят бързи решения, които знаят колко много бизнесът очаква свежи инвестиции в местната икономика, считаме, че инвестициите, които ще дойдат с Плана, са важни за България и са важни за нашите общини. Готови сме да преглътнем дефицитите, считайки, че тези инвестиции трябва да влязат бързо. Още повече че с останалите инструменти – до 50 милиарда, могат да бъдат решени и проблемите, които не намират решение в Плана.
Най-важните неща за нас са енергийната ефективност, специално санирането на сгради. Радваме се, че най-после виждаме решение за еднофамилните сгради, наред с многофамилните, модернизацията на уличното осветление. Тук бихме искали да подчертаем, че имаме готови 86 проекта. Това се проекти, които не намериха финансиране в Норвежката програма, но които са с високо качество.
Особено важна за нас е Програмата за изграждане и реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи в населените места между 2 и 10 хиляди еквивалент жители. Съжаляваме, че темата, която поставихме много активно – системи в населени места между 2 и 5 еквивалент жители не намира достатъчно удовлетворяващо ни решение в Плана.
Важна за нас е темата – дигитализация на общинските архиви, нещо, за което господин Дончев говори. Сериозен проблем, който, надяваме се, ще повиши ефективността на административното обслужване с решаването си.
Много съжаляваме, че не виждаме в Плана две важни теми, които ще продължим да поставяме достатъчно настойчиво, особено пред Бюджетната комисия, ако имаме възможност за това.
Първата от тях е реформата в децентрализацията. Една тема, която стои много сериозно, за която много ни боли, че правителства наред не намират политическа воля да решат. Защото считаме, че ако в българските общини остават само 2% от подоходните данъци, ние ще имаме един много по-сериозен стимул за подкрепа на инвестициите и на работните места в общините.
Да, всички политически сили, когато дойдат на власт, предпочитат целият подоходен данък да дойде в държавния бюджет и след това по неясни критерии, чрез министерски постановления, да бъдат разпределяни тези пари към отделни български общини. Но това нито е честно, нито е справедливо, нито дава тласък в развитието. И това беше един проект, който има характер на сериозна данъчна реформа и който ние очаквахме да видим в Плана.
Ще кажа и за една друга програма, която много ни се искаше да видим в Плана. Това е Програма за подкрепа на общински проекти, насочени към икономическо развитие на териториите, чрез използване на неизползвани в момента местни ресурси – говорим за природни дадености, специфични местни производства, ако щете част от минералните води и много други местни ресурси. Ние имаме вече изработен модел. В момента десет български общини работят по такъв проект, финансира го Норвежката програма и считахме, че можем да го приложим сред широк кръг от общините.
В заключение, ние считаме, че имаме вече достатъчно капацитет да участваме като активна страна в изпълнението на този план. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви много.
Сега ще чуем позицията на КНСБ.
Господин Димитров, заповядайте.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа и дами народни представители, колеги! Мисля, че много от нещата бяха казани вече, да не се повтаряме. Ще ми се накратко да резюмирам само ключовите позиции, които мисля, че трябва да прозвучат още веднъж.
Първо, за нас картинката на внасянето на Плана е обърната пирамида, тоест кога могат да бъдат получени парите и оттам насетне кой какво трябва да прави. За нас срокът, който трябва да гони България е 24 – 25 юни, на Европейския съвет да бъде одобрен нашият план. По обратния път всъщност трябва да видим кой какво ще внася, няма да внася, предварителни оценки ще прави ли, няма ли да прави, за да можем да гарантираме, че на 24 – 25-и ще влезе за одобрение заедно с „n“ на броя планове – три, два, пет, колкото са.
Това, че Нидерландия може да си позволи да внесе плана на 25 март догодина – сигурно няма кой знае какъв зор нали – и до края на 2022 г. да чака одобрение и развитие, не е така за България. Всички си даваме сметка защо, всички го казахте. От тази гледна точка обратното броене трябва да бъде нашият ориентир и всички около него да се движим.
Вторият въпрос – за това кой какво да направи. Тук последните месеци вече един пинг-понг се разиграва наляво-надясно. За нас е важно всъщност всеки да си изпълнява конституционните задължения, от една страна, тоест ясно е на всички вече, че правителството трябва да внесе Плана и никой друг.
В същото време обаче е ясно, тоест разбирам Вашата позиция, в същото време е ясно, че правителството в оставка иска политическите партии, които са в сегашния парламент – имат мнозинство или поне са повече от партията която го е излъчила, със сигурност да кажат в края на краищата този план те как го виждат – става, не става, утре ще го сменяме ли, или какво ще се случва с него.
И от тази гледна точка аз мисля, че нещо междинно сякаш се оформя, поне като слушах този дебат, че не е нужно явно решение на парламента този план да се внесе. Поне повечето от Вас казаха, че може би няма да подкрепят подобни действия, макар че това има своя резон, според мен поне.
Но това, което аз бих апелирал и бих посъветвал, естествено, без да ми е работа, естествено, не съм народен представител, но все пак представлявам една голяма организация с най-много членове в България – около 300 000 членове, та в този момент очевидно, сигурно политическите партии и парламентарните групи поне могат да направят някакво решение по тяхно усмотрение, от рода на декларация на парламентарна група по повод на това какво ще се прави с Плана, без непременно да стигат до решение на парламента, защото очевидно това се смята от някои, че се прехвърля отговорността от едната глава към другата. Но това, което чака може би властта, обществото, е да има яснота – какво казва тази група, другата група. И дори да няма решение на парламента, за да не се получава политическия ефект на прехвърляне на отговорността, както някой би го тълкувал, ще стане за всички ясно какво се казва тук, и в тази зала, в това число.
И третото, което бих искал да кажа –ние дадохме редица бележки, да не се връщам назад, останаха няколко важни неща, които като че ли няма шанс да минат в 12 не без 5, а без половин минута, но те са доста важни.
Първо, чухме и Вашето мнение, което сякаш е преобладаващо, че би трябвало непременно да помислим за заемния ресурс, което не е непременно затворена страница, ако внесем Плана в този му вид, тоест ако внесе правителството в този му вид сега, не е непременно затворена страница, а впоследствие да се отвори тази тема отново – за заемния ресурс. И аз смятам, че това е въпрос, който непременно трябва да се осмисли и някак си след това доработва и политически, и конкретно, и експертно. Струва ми се, че не е затворена тази страница. И тогава сигурно, докато се дизайнват мерките, дори и така възприети, например тези два милиарда за саниране, които никой не каза, че всъщност чухме общините, че казват, че им трябват. Очевидно това не е мнение на един човек, а на 200 кмета или там колкото са, не знам, които са мажоритарно избрани, да не забравяме, нали все пак тук има такъв нюанс – кой как е избран, кой какво говори, от чие име. Та очевидно там трябва да се помисли може ли част от тази програма да не се стартира веднага, а да се стартира по-късно, като всъщност и това сме предложили с работодателите, половината от тези средства да станат заемен ресурс – за България заемен ресурс, разбирайте, тоест над тези 12 милиарда и 600 милиона, и, естествено, вече каква част от тях ще бъдат заемният ресурс за бенефициентите, решава България. Никой не казва, че ако ние вземем заемен ресурс милиард и половина или един милиард от възможните 4,5 млрд. евро, всички тези един милиард или милиард и половина лева трябва да се дадат като заем на бенефициентите – общини, предприятия да правят собствени ВЕИ-та, или пък в санирането, заедно със солари по блоковете или по къщите, това да се случи в някаква друга зависимост, някаква друга пропорция – по-малко заем, повече грант, в зависимост от това кой как може, кое домакинство може да понесе и реално да се случи Програмата, защото знаем, че ако е само заеми, няма да работи.
Така че това бих казал аз на финала като някакви препоръки, които надявам се да имат смисъл. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Не само че изобщо не е неподходящо да ни дадете съвет, ами ние точно това търсим в някакъв смисъл. Така че Ви благодаря и на това ниво.
Продължаваме – Ваня Григорова от „Подкрепа“ беше тук, ама май си тръгна.
Стоян Ставрев от КРИБ – заповядайте.
СТОЯН СТАВРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Ние многократно сме се виждали с екипа на господин Дончев по време на разработването на трите варианта на Плана и отговорно можем да кажем, че участвахме активно, заедно с другите работодателски организации, и дадохме своите идеи, даже излязохме и със съвместна позиция, затова аз няма да я преповтарям. Разбира се, за нас най-важно е Планът да стане факт възможно най-скоро – това, което и господин Димитров каза – нашата цел трябва да бъде средата на лятото да имаме реален план, за да може бизнесът да използва средствата, които са предвидени в този план възможно най-скоро. Това е в интерес и на нашите служители, в интерес и на държавата. Не трябва да отлагаме този момент.
Също така смятам, че ние трябва да използваме всички възможности, които ни се дават, така че заемният ресурс наистина не смятам, че трябва да бъде забравен. Априори, не може да бъде аргумент невъзможността да се справим с оползотворяването на повече средства и затова сме си сложили, ако правилно съм разбрал, сложили таван. Два пъти повече пари са, а ние в края на краищата не можем и да оползотворим по-голям ресурс. Напротив, смятам, че ние трябва да имаме възможността да оползотворим по-голям ресурс. А колко ще бъде той, това ще покажат нашите съвместни усилия.
Програмата за енергийна ефективност е изключително важна. Ние като представители на Камарата на строителите заявяваме, че в тази програма сме виждали през годините и подкрепа за нашия бизнес, а има и огромен смисъл за домакинствата да получат тази подкрепа, и да поставим въпроса отново и за цената на енергията за бизнеса. Защото, когато говорим евентуално за намаляването на цената за бизнеса, трябва да кажем евентуално откъде ще дойдат тези средства. Наистина подпомагането на домакинствата е подходящият инструмент, който може да бъде аргумент в тази посока.
Аз подкрепям, винаги сме подкрепяли идеята за децентрализацията, така че Сдружението на общините имат нашата пълна подкрепа. Това е нещо важно, както и Законът за публично-частното партньорство. Трябва да дадем възможност на бизнеса и общините да работят заедно и да реализират хубави проекти.
Ще спра дотук, защото наистина започваме да се повтаряме. Нека и другите колеги да могат да се изкажат.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря много.
Продължаваме – господин Велев от АИКБ.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Не е все едно кога дървото ще започне да дава плод. Чета информация от 11 март – „Байдън подписа Плана за възстановяване за 1,9 трилиона долара“, тоест там втори месец се изпълнява – не е внесен някъде за одобрение, а вече се изпълнява. Очаква се 6% ръст на БВП. Китай вече отбелязаха 18% ръст на БВП за първото тримесечие. Ние, ако за самочувствие се причислим към една от трите най-големи икономики – европейската, още обсъждаме Плана. Затова работодатели и синдикати в общо обръщение призоваха към постигане на консенсус и внасяне на Плана. Това е първото, което искам още веднъж да повторя и да изкажа удовлетвореност от тази дискусия, в резултат на която поне ние разбираме, че се отива към такова внасяне.
Второ, тъй като стана дума не само за процедура и за форма, и за съдържание, нека още веднъж да повторим акцента, който поставяме ние за това как бихме желали да изглежда този план. Това, от което има нужда за възстановяване в България, са инвестициите в реалния сектор. Последните четири години преди кризата разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, отнесени към брутния вътрешен продукт, са средно 18%, само 18%. За миналата 2020 г., според Националния статистически институт, са се сринали с 8,7% спрямо това ниско равнище и се предвижда нов срив тази година. Тоест около 4 млрд. лв. инвестиции в ДМА за тези две години на кризата ще изгубим.
За да бъдат те възстановени и да се върнем там, където бяхме, но вече модернизирани, цифровизирани и позеленели, ще са необходими мобилизиране на частни инвестиции в по-голям размер. Затова ние предложихме средства за насърчаване, за подкрепа на иновациите, технологичната модернизация, цифровизация, роботизация, енергийна ефективност в реалния сектор, в съществуващите предприятия, в съществуващата икономика – тази, която плаща данъци, пълни бюджета, плаща заплати. Те бяха в първата версия – 100 милиона, сега са 900 милиона. Нашето предложение беше да бъдат удвоени. Няма проблем за тяхното ефективно инвестиране в реалния сектор. Аз не мисля, че и за строителите има проблем от увеличаване на инвестициите, но за машиностроителите съвсем няма никакъв проблем.
Затова третото, към което отиваме, за да постигнем този ръст, който би трябвало да търсим – над 6% на брутния вътрешен продукт, за да имаме догонващо развитие, ръст на доходите, ръст на възможностите на бюджета, да имаме икономически ръст, който сме го постигали пет години подред – между 6 и 7% преди предишната криза, когато инвестициите бяха двойно по-големи като разходи за ДМА, отнесени към БВП, средно 37%.
Затова за нас остава непонятно защо не ползваме възможностите за кредитен ресурс сега, когато всъщност ти плащат, за да ти дадат пари, отрицателни лихви – пари, които ще връщаме след 30 години, когато ще струват в пъти по-малко при задаващата се инфлация.
Вижте, ползването на кредитен ресурс за енергийна ефективност е противокорупционно действие, тоест то ограничава корупцията. Защото, когато трябва да се върнат все пак парите, с които е санирано, ще се държи сметка дали се прави както трябва, на цени, каквито трябва. И освен това ще може да се разгърне на много по-широк фронт, в пъти. Нашият колективен член – Българската асоциация по изолации в строителството твърди, представи подробен анализ, в пъти повече са необходимите средства. За да бъдат те осигурени, всъщност е добре да се ползва този кредитен ресурс – намалявайки грантовата част и увеличавайки средствата за насърчаване на инвестициите в иновации, в модернизация на индустрията – тази, която ражда плод.
Не знам, по-скоро съм почти сигурен, че в оставащото време не може да се направи такава промяна. Може би в хода на консултациите с Европейската комисия и утвърждаване или в последваща промяна, но това е промяна, за която ние смятаме, че трябва да се настоява и тя е от полза за страната. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря много.
Кой от колегите от БТПП ще вземе думата.
Заповядайте.
КРАСИМИР ДАЧЕВ, зам.-председател на БТПП: Аз искам да продължа общото мнение на всички работодатели. Искам да Ви кажа, че политическото противопоставяне не трябва да се отразява на скоростта и на качеството на Вашата продукция, защото това е най-важната комисия в Народното събрание. Общо взето тези, които са писали, които писаха тази програма, ще бъдете тези, които, ако трябва да се променя, пак ще трябва да я пишат. Това са един среден ешелон, които са белите негри, които вършат работата.
Най-важното е, че тези, които трябва да изпълняват, сме едни и същи хора. Затова си мисля, че моля Ви да ни съдействате да увеличим производството, да увеличим инвестициите, да увеличим брутния вътрешен продукт, защото в края на краищата ние плащаме сметките. Каквото и да става, накрая трябва да се плаща и това е. Защото тук се говори за политическа отговорност. Каква политическа отговорност? Която и да е политическа партия да поеме отговорност – идва и си отива, а остава ние пак да плащаме сметките. Така че тези приказки за отговорност са много отвлечени. Просто съдействайте да влиза по-бързо, и без това загубихме скорост през последните една-две години, да наваксаме тази скорост, защото ние нямаме време, всеки ден закъснение е грешка. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря Ви много.
И последно, Стопанска камара. Кой от колегите ще вземе отношение?
ДОБРИ МИТРЕВ, главен секретар БСК: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи колеги! Наименованието на Плана говори за възстановяване. Светът се разболя, разболяха се хората, разболяха се икономиките. Всеки ден забавяне в лечението, както при хората, така и в икономиката, разбира се, че е вредно. Затова ние призоваваме като българи, не само като политици, всеки един от нас да погледне реално на това какви са възможностите пред нас, пред българската икономика в следващите няколко месеца.
Планът – участваме в консултациите по неговото изработване от август месец миналата година. Вече сме на някаква финална права. Какво се очаква от всички нас, участниците в тези процеси? Да си свършим работата. Нашите членове, стопанските субекти и юридическите лица очакват от нас да защитим интереса на българския предприемач.
Нашите колеги, социални партньори, разбира се, трябва да защитят доходите на българските граждани и това трябва да го направим обаче всички заедно. Ние пътуваме в бурно море в една лодка. Въртете руля наляво, надясно, но не пускайте котвата. Според нас, макар да не сме безкритични към амбициите на този план, това е допустимото в момента. Всеки ден забавяне ще намали и шансовете ни по-бързо да станем конкурентноспособни. Всеки ден забавяне ще намали шансовете на това доходите на хората да се увеличават. Всеки ден забавяне ще ни лиши от свеж финансов ресурс. На днешното заседание не споменахме – във всички останали разговори, които ние тези дни водихме с Вас, политиците, че ние сме обезпокоени от това, че всъщност мерките за подкрепа към българските граждани и към икономическите субекти изтичат в края на месец май.
При липсата на финансов ресурс, при липсата на желание за евентуална актуализация на бюджета, или пък политическа възможност за такова нещо, ако ние до края на тази година не получим и поне авансовите средства по този план, не знам накъде отиваме всички. Затова нашият призив към Вас е: постъпете отговорно към българското общество. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря и аз.
Сега отварям за въпроси и коментари, ако има, от страна на членовете на Комисията към някои от нашите гости днес.
Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Предполагам ще споделя Вашето мнение, ще си позволя да кажа, че в сравнение с други комисии, които текат, тук нещата протичат професионално и добронамерено. Няма никакво съмнение, че общото мнение е да бъдем така добри от парламента и българското правителство да внесе до 30-ти този план. Разбира се, имаше известни колебания, които не искам да коментирам сега политически, с каква цел и как, но затова натиск от парламента върху правителството да изпълни своите задължения, защото то може и да не ги изпълни. Имаше такива, за жалост, намерения преди време. Аз съм сигурен, че при това положение правителството ще внесе. Здравият разум – няма причина да не внесат на 30-ти.
От това, което беше казано, ще започна с една молба. Имам молба към колегите от Фискалния съвет да дадат писмен анализ, тъй като става дума за изключително големи суми, касаещи бюджетните приходи и разходи. И това е много важен орган на държавата – независим, който обаче може, като имам предвид неговия изключително голям кадрови потенциал, да бъде по-полезен и на парламента, и на правителството, даже и когато има различие в оценките.
Второ, бяха поставени въпроси като домашна работа на парламентаристите – и сега, и за бъдещи парламенти, свързани с ползването на ресурса. От това, което чух, напълно споделям мнението и на работодатели, и на профсъюзите за този кредитен ресурс, който по някакви причини, това е тяхно право, но колегата Томислав Дончев каза, че на този етап не възнамеряват да използват. Това е притеснително, разбира се, това е моя лична оценка, която чувам, че тук се споделя от доста хора, по следната причина. Ние имаме катастрофално ниво на чуждите инвестиции. Имаме най-ниско ниво на дял на вътрешните инвестиции спрямо брутния вътрешен продукт. И когато има безплатен ресурс, който да се насочи към българския бизнес, също на кредитна основа, така си мисля, че това е прибързано решение и ние трябва да използваме този ресурс. Особено като се има предвид, че в предварителните разговори, които проведохме с представители на профсъюзите, беше поставен въпросът, че някои от безвъзмездните ресурси примерно при санирането, така да се каже, не влияят много възпитателно на тези, които ползват ресурса. Те не контролират как санират – и да е лошо качеството, то е подарък. Защо примерно, си мисля аз, този безплатен на практика кредитен ресурс – безлихвен, не се използва в пакет с безвъзмездния ресурс, така че да накараме получателите, когато има като публичното частно партньорство – и безплатен ресурс, и платен ресурс, все пак те да контролират повече и да бъдат по-отговорни. Примерно, казвам. Не виждам макроикономическа причина ние да не ползваме този ресурс, защото, даже по формална логика, то Европейския съюз, за да го създаде този ресурс, сигурно са направили сметки, че трябва да го използват. Беше даден пример, ако най-богатите страни могат да си позволят да не ползват такъв ресурс, ние не можем да си позволим този лукс. Но това ще бъде работа за в бъдеще, когато се утвърди програмата и когато възникне възможност това ще бъде работа на следващото правителство.
И накрая, по актуализацията на бюджета. Да, аз като казах, че парламентарната група, която представляваме тук с колегите, утре щеше и сигурно ще внесе такива проекторешения, то не е за да личи на екрана, а защото имаше колебания у нашите колеги в правителството да внесат плана. Ако те не го внесат, Вие виждате какво може да стане. Същото касае актуализацията на бюджета. Засега колегите от правителството казват, че няма да актуализират бюджета и тогава изтичат в края на месец май наистина всички възможности и ресурси, даже и да има служебен кабинет тогава най-вероятно, той няма възможност по закон да актуализира бюджета и да осигури тези ресурси. И това е въпрос, който не само касае Планът за възстановяване и устойчивост, но тъй като е Бюджетна комисия, това ще е проблем, който ще дискутираме в парламента. Така че каквото зависи от нас ще се опитаме да направим, защото не бива да остава България без актуализиран бюджет и без решение по тези пакети, които чака българският бизнес и домакинствата.
Да завърша с това, че бяха казани числа. Тук бяха приведени примери за една от икономиките в Щатите. Да, те на практика над 10% от брутния вътрешен продукт отделят с единичен акт, с решение на президента. В България ние сме около 4% от БВП, даже по-малко. Даже на касова основа са по-малко тези, които реално са разпределени на хората. Затова ние не можем да си позволим да оставим домакинствата и бизнеса без помощ, не би трябвало. Но това е наша домашна работа и отговорност, това е задължение на всички колеги от всички парламентарни групи и дано да намерим решение в следващите дни.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Само в контекста на това, което каза господин Гечев за актуализацията на бюджета. То не е свързано директно с Плана, но така или иначе пак е свързано.
Знам, че сигурно има различни мнения по този въпрос. Ние се опитахме в нашите срещи да коментираме и тази тема, тъй като тя е адресирана в нашето обръщение заедно с бизнеса. Ще кажа, че в момента имаме крещяща нужда наистина три поне потока да бъдат огледани и да бъдат най-малкото позволени от Бюджетна комисия и парламента, да бъдат прехвърлени средства. Поне това трябва да бъде направено или да се увеличи дефицитът, за да могат да бъдат гарантирани плащанията по всички мерки, които касаят заетостта и доходите, плащанията към пенсионерите и плащанията на първа линия. Ако не се генерира нов дефицит, трябва да се преструктурират разходите по някакъв начин. Не знам как и дали може това да стане. Фискалният съвет може би ще помогне, но за това трябва санкция на парламента. Никакъв друг кабинет няма как да го направи. И ще ни изправите на 1 юни всички в една невъзможност да продължим да вършим нещата, които вършим в момента.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Преди да дам думата на госпожа Капон, едно важно уточнение: парламентът не може, няма право по Конституция да инициира промени в Закона за държавния бюджет. Така че ако не получим покана от Министерския съвет, нищо не можем да направим по въпроса.
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Първоначално исках да кажа, че ще стигнем до първата ми точка, до искането в дневния ред, защото там бяха всички тези изменения, които да влязат по друг начин, така че да бъдат гарантирани в следващите месеци, но това ще се върнем утре на Комисия.
Това, което аз разбрах, колеги, и бих искала от страна на Бюджетна комисия да решим – аз разбрах, че тука има, тука няма. Премиерът казва, че ще внесе Плана, независимо какво решава Народното събрание, а от вицепремиера Томислав Дончев разбрах, че той за предварителна проверка ще го внесе. Тоест утре най-вероятно на Министерски съвет ще видим кое от всичките решения ще бъде взето.
Предлагам тип процедура: Вие, господин Председател, заедно с колегите, да вземем решение дали поотделно внасяме – чух, че господин Гечев каза, аз вчера го казах, че също готвим такова решение, дали да не вземем препоръка от страна на Комисията за решение, което да вземе Народното събрание, което да окаже в ясен срок, защото срокът 30-ти изтича, и после другата седмица може да си говорим каквото искаме. Влизаме ли в първия съвет, не влизаме ли, е друг въпрос.
Така че това е нещото, което бих искала да подложа на процедура, за да вземем решение дали трябва изрично да задължаваме Министерския съвет да изпълни конституционните си ангажименти.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря.
Господин Главчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости. Първо, искам да Ви благодаря, че организирате днешното обсъждане на Плана. Тук се разбра, че няма притеснение. Аз поне не видях някакво колебание във вицепремиера Дончев дали ще внесе този план в Европейската комисия, което е негово задължение.
В този смисъл не смятам, че е необходимо отделно решение, но който иска, може да внася проект за решение, което според мен няма никаква необходимост. Задължение на правителството е да внесе въпросния план в Европейската комисия. Аз 99% съм сигурен, че ще го направят. Вицепремиерът Дончев обясни защо има колебания. Каза, че има колебания, защото от два месеца има различни планове, които се предлагат. Каза, че този план не е достатъчно добър, а се разбра, че няма такива планове, така че при това положение мисля, че нищо друго не им остава, освен да внесат този план в Европейската комисия. Разбрахме, че това е трета подобрена версия.
Освен това разбрахме и от работодателите, от синдикатите, от Сдружението на общините, и от Икономическия и социален съвет, че колкото по-бързо се внесе този план, толкова по-добре. Ако някой има нещо различно от това, което говоря, моля Ви да ме поправите. Разбрахме, че и санирането не е само стиропор също. Смятам, че във всичките тези посоки едва ли има някакво друго становище. Нека да изчакаме все пак Министерският съвет какво ще реши утре, но смятам, че те ще си изпълнят задължението. Ако решите, че трябва да се прави нарочно решение, естествено, че никой не може да ни спре. Само че аз мисля, че това решение ще е без всякакви последствия. Но, ако искате да се упражняваме в залата, можем да се упражняваме. Няма проблем да си говорим политически.
Колкото до актуализацията на бюджета, това пък е съвсем сериозна тема и тук даже не знам дали беше мястото да я започваме, но Вие много коректно казахте, че инициатива и актуализация на бюджета може да внесе само Министерският съвет. Така че, ако искате и тук можем да направим едно решение, но пак няма да има никаква стойност.
Много приятно съм изненадан от добрия тон, който имаше в Комисията и смятам, че това трябва да е тонът. Такъв тон трябва да се пренесе и в залата, но тук наистина сме професионалисти и може би затова е толкова добър тонът, и говорим почти на един език. Благодаря на всички.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря и аз.
За да завършим с тази точка, и аз да кажа няколко думи.
От казаното днес аз чувам три неща.
Първо, да не се губи нито ден, ако може.
Второ, кредитен ресурс, ако може.
Трето, децентрализация, ако може.
Това беше от втората част в дискусията с останалите ни гости. Тези думи се чуха доста пъти. Благодаря за съвета. Идеята беше да обсъдим, да получим съвети, да получим препоръки, да получим вижданията на организациите, които представлявате, за което сме крайно благодарни.
С това предлагам да приключим точка първа и да запитам по точка втора: имаме ли Разни? С изключение на това, че утре съвсем очевидно, като знаем какво е решил Министерският съвет, може да решим и ние като Комисия, какво ще правим и дали нещо ще препоръчаме на парламента изобщо.
Ако нямаме точка „Разни“, предлагам да закрием днешното плодотворно заседание. Утре в 14,30 ч. в 134 зала, в другата сграда.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги ГАНЕВ